НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Четирите хигиенични правила

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Четирите хигиенични правила

Най-често използвани думи в беседата: има, човек, състояние, може, сега, страх, яде, хора, природа, здрав, дум, мисли, храна, хигиена, живот, пари, бъде, здравето ,

 Младежки окултен клас , София, 26 Март 1937г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

„Отче наш“

Какъв беше предметът на миналата лекция? По какво се отличава здравият човек? Има ли здрав човек? Как съвременната култура определя здравето? – Най-често лекарите гледат езика и пипат пулса. На български език как се пише думата „болест“ и думата „здраве“? Колко букви имат и как са подредени те? При болезненото състояние не се изисква много знание – болката лесно може да се създаде и думата лесно се пише: „бо-лен“. Когато дойдеш до здравето, думата „здраве“ трудно се изговаря. Болестта лесно се придобива, а здравето – трудно. Ако сте болен и знаете как да произнасяте думите, вие бихте се излекували, ако се помъчите да произнесете „здраве“. Как трябва да я произнесе човек, за да бъде здрав? Представете си, че искате работите да станат лесно – вземате една, втора хапка и без да ги дъвчете, ги преглъщате. Но представете си, че храната е твърда; какво ще бъде вашето положение, след като влезе тя в стомаха? За да бъде човек здрав, той трябва да се спре и да мисли. Когато вземеш храна, ще седиш и ще мислиш да я глътнеш ли или да не я глътнеш и как трябва да я глътнеш? Здравословната храна е взискателна – тя изисква да се раздроби повече, да й дадеш прием, да я попиташ откъде е, как е и след това я приемаш в стомаха. А щом приемаш бързо храната, бъди уверен, че здравето ти скоро ще си замине.



Фигура 1.

Сега, в думата „здраве“ буквата „з“ правилно ли е написана? Ако я напишем по друг начин, какво ще показва? Буквата „з“ значи „иска да яде“. Горната част на буквата „д“ е устата. Не може да бъдете здрави, ако не сдъвчете добре храната, инак основата на буквата „д“ ще се запре на гърлото.

Сега аз произнасям пред вас думата „здрав“. В нея има три съгласни, което е едно голямо препятствие. Когато произнасяте „з“, къде се опира човешкият език? Когато искаш да кажеш „здраве“, ти първо допираш зъбите си и казваш: „Мълчание – много малко трябва да говориш!“ Следователно, първо трябва да въоръжиш зъбите си. За да произнесеш звука „д“, трябва да допреш език до предната част на небцето. „Д“ е придихателен знак и показва, че трябва да бъдеш човек, който говори с горното гърло. Горното гърло пък показва, че трябва да мислиш, когато говориш, т. е. чрез нервната система езикът винаги трябва да допира там до небцето, за да се събуди в теб мисъл. Звукът „р“ как се произнася? Трябва да анализирате произношението на звуковете. А звукът „б“, с който започва думата „болест“, как се произнася? – Той показва, че трябва обмяна, защото болестта е нещо външно, следователно „б“ е отношение на човешките мисли и чувства. Звукът „в“ показва, че умът и сърцето трябва да бъдат в съгласие. Трябва да има добра обмяна между положителните и отрицателните енергии в човека. Вземете израза „Болен съм“; всичката причина на болестта е, че няма добра обмяна, че е престанало отношението между положителното и отрицателното. Такъв човек постоянно говори все с долно гърло, което е гърло на животните. Всяка болест се дължи на едно животинско състояние.

Сега, у животните яденето е крайно безразборно – например, рибата нагълтва друга риба с нечистотиите, котката яде мишката с козината и червата и т. н. Много малко от животните обръщат внимание на храненето. Ако искаш да събудиш интереса на котката, донеси риба, закачи я някъде нависоко и тя ще приседне, ще гледа към рибата и ще мечи. Ако е друга храна, няма да прави така, но щом помирише риба, започва да мечи. И хората по атавизъм носят някои от стремежите на животните. Например, понякога на човек му се дояжда някоя храна и той започва като котката: „Яде ми се баница, яде ми се баница!“ А след нея ще каже: „Пие ми се една чашка винце“. Баницата не е най-здравословна храна за човека. Това два точно противоположни процеса: първо, топла баница, направена от брашно, сирене и масло, а след туй – студеното вино. И при всичко това някой учен човек, който не разбира законите, съществуващи в Природата, ще пише какви хранителни елементи съдържа сиренето, брашното и маслото, какъв стимул на стомаха дава виното и т. н. Щом остане стомахът с вино да се събужда, той вече е в едно болезнено състояние. Забелязал съм, че някои коняри, колкото и да бият коня с камшик или тояга, той върви толкоз, колкото може. Казвам: не камшик, трябва храна на този кон. Когато конят е здрав, само докато дигнат камшика, той тръгват. Така че, ако трябва с някое вещество да се стимулира във вас храносмилането, това е нездравословно състояние.

Тогава какъв е най-добрият цяр, за да бъде човек умен и здрав? С какво се лекувате, когато сте болни? Изобщо, всички лекари казват на болния да не яде. Някои пък започват да се оплакват, че загубили апетит. Ами че всичките болести произтичат от анормален апетит. Например, при нормално състояние, ако изпиете една чаша вода, втора не ви се пие, но ако изядете бучка захар, имате вече един стимул и можете да изпиете две и три чаши. Прибягването до стимул е неестествено положение. Какъв процес ще стане, ако допуснем, че изпиете три чаши студена вода? Тя ще погълне голяма част от топлината на вашия стомах, капилярните му съдове ще се свият и ще престане нормалното кръвообращение. Следствие на това се явяват много болезнени състояния. Много пъти известни мисли в живота произвеждат точно това, което студената вода произвежда в стомаха. Има определени думи, от които, след като ви ги кажат, чувствате, че топлина лази по вас, а има други думи, от които като че студ пълзи. Нали често казвате: „Смрази ме този човек!“ Има ли ли сте някога тази опитност? Кажете ми една дума, която смразява. Ако сега не можете, после намерете някоя дума, която смразява, която намалява температурата. Направете малко научни изследвания – някой път се абстрахирайте от окръжаващата среда, вземете речника и изучавайте езика. За да разберете съдържанието на една дума, турете ръка на сърцето, произнесете я и ще видите, че при някои думи сърцето бие с няколко удара по-бързо, а при някои – по-бавно. Така думите ще произведат промяна в пулса на сърцето. Често ораторите изучават своята реч, понеже така нареждат думите, че започват да забавят пулса на слушателите, и погледнеш – един напуснал залата неразположен, втори напуснал. Сегашните оратори се питат защо при едни хората седят и слушат, а при други излизат навън.

Един виден американски проповедник, разправял на едно събрание, че неговата баба била голяма грешница и отишла в ада. Докато говорел, гледа, че един работник насред проповедта става да си ходи. Докато го слушал да разправя за мъките на бабата, този работник си казал: „Какво ще слушам за мъките на тази баба, и аз тук се мъча! Да ми каже нещо утешително“. Като го видял, че си отива, проповедникът му казал: „Знаеш ли, че и ти отиваш в ада?“ Тогава работникът отговорил: „Ти няма ли да пратиш много здраве на баба си?“ Без да разбира законите, този работник, искал да реагира на неговата мисъл, т. е. искал да му каже: „За такива болезнени състояния не ми говори, говори ми нещо за здравето! А ти ми разправяш за болни работи – че баба ти умряла, че била грешница...“

Ние знаем, че щом била болна бабата и е влязла в ада, това е един затвор. Нито болестта е добро, нито затворът е добро. Някой казва: „Трябва да се затвори този човек!“ Затворът е само един стимул, но не поправя хората. Че и човек има затвор: имаш благородни чувства – затвориш ги, имаш една благородна мисъл – затвориш я. Сега хората искат отвън да се освободят и казват: „Кога ще се махнат тия затвори!“ В целия човешки живот има затвори, болници, стражари, но по-напред трябва да се освободим от своите вътрешни болници, от стражарите и от затворите, които имаме в себе си. Че как се ражда страхът у човека? Кой е първият повод на страха? Когато се раждат, децата имат един наследствен страх.

Съществуват различни подбудителни причини за страха: има хора, които ги е страх от змии; има хора, които ги е страх от вълци; някои ги е страх от биволи, други – от коне. Това е страх, който произтича от животните – животински страх. Понякога ви е страх от времето. Разбирам, когато има буря или когато някакво зло дойде, да се плашите, но вас ви е страх, че нямате пари. Когато имате пари, насърчавате се; когато нямате пари, обезсърчавате се. Кое е онова, което ви дава повод за този страх? Парите нямат дори органически живот. Явно, трябва да има по-дълбока причина за това, че всеки човек, който вярва в парите, щом си тури ръката в джоба, като че нещо изтича от тия златни пари, дават му нещо. А щом тури ръка в джоба и не намери никакви пари, обезсърчава се – вижда, че е сам и няма кой да го подкрепи. В дадения случай ти си кандидат, а парите са като гласоподаватели: ти се насърчаваш, че ще те изберат, а когато нямаш пари, избирането ти пропада. Следователно, всякога, когато бръкнеш в джоба, теб те избират за кандидат. Когато имаш пари, те гласоподават и преди всичко ще ти дадат един обед. Но питам: страхът, който се ражда от безпаричието, и страхът, който се ражда от мечка, едно и също влияние ли имат върху човека? Сиромашията е едно неестествено състояние, но и богатството е неестествено състояние. Гладът и ситостта са други две състояния у човека, които произтичат едно от друго: гладният е гладен, защото не е сит; ситият е сит, защото не е гладен. Кой е по-положителен? Ситостта е положителна, но и гладът е положителен в дадения случай. В животинското царство гладът е онзи стимул, който кара животните да мислят и да ходят. Щом се наядат добре, те цял ден спят. Щом има хубави условия, едно животно цял ден ще седи под някоя сянка като аристократ и само сегиз-тогиз ще си помръдне опашката. Но щом огладнее, ходи на едно, на второ място, на трето, четвърто, пето, шесто. Гладът е, който винаги заставя животните да мислят как да придобият своята прехрана.

Та казвам: при сегашното състояние, ако силата на глада не действа в човека, веднага ще се яви едно инертно състояние. А някой път многото ядене внася друга анормалност. Например, ако ядете по десет пъти на ден, вие ще нарушите закона на хигиената – таман сте се нахранили, вземете едно шоколадче, едно бонбонче, после – хайде една кифла, намазана малко с масълце, с чай или с кафе, или паста, или баница, или бюрек. По десет-петнадесет пъти на ден приемате храна, което въобще не е в съгласие с хигиената. Един здрав човек трябва ли да яде много често? Вие, изобщо, колко пъти ядете? – Три пъти. Не, повече пъти ядете. За всички същества в Природата има определено време за ядене – има едно течение, което щом дойде, всички трябва да ядат. Има едно течение на гладните хора и когато то дойде, всички трябва да ядат. После, има едно течение на ситите хора. В Природата има също определено течение и време за работа, за учение, за ходене в църква. Навсякъде има такива течения и ако човек води един естествен живот, той ще върви по тях. Щом започне да ходи по онова, което той сам нарежда, тогава се явяват неестествените положения. Да допуснем, че сте българин, ходите нагости, посетите десет души ваши приятели и навсякъде ви черпят. Някъде по стар обичай ще ви дадат кафе, при друг ще ви дадат сладко с чаша вода. На десет места десет сладка и десет чаши вода трябва да вкусите. Българите са много икономични – турят една лъжичка сладко в малка паничка. В Америка ще ти турят да ядеш в голяма паница. Има анекдот за един мисионер, който идва за първи път в България и отива нагости. Черпят го от една купа със сладко, а той взел купата и изял всичкото сладко, мислейки, че е за него. Когато после му разправяли, че българският обичай е да се взима само една лъжичка, той казал: „Че аз съм бил голям безобразник!“...

Не само българите, но и най-културните народи живеят нехигиенично. Ако отидете в Америка, ще видите, че американците, които минават за най-културни, след като се нахранят на угощение, изпиват едно кафе от двеста и петдесет грама, а накрая ви дават по сто и петдесет грама сладолед. Когато този сладолед влезе след кафето в стомаха, какво ще произведе? Та затова сега в Америка се явяват хора, които говорят за неправилното хранене и имат желание да се изправят. Но хората трудно могат да се научат на един естествен живот.

Та казвам сега: вие, младото поколение, трябва да започнете с една хигиена на речта. Вие нямате статистика с какви думи да си служите. Не сте правили опит със себе си. Например, когато станеш сутрин, каква дума трябва да кажеш? Може ли да ми кажете с каква дума започвате сутрин? Трябва да имате едно разположение и щом станете сутрин, попитайте се: „Какво ще се прави днес?“ Когато ученикът отвори книгата си, каква е първата дума, с която той трябва да започне предмета? Вие с какви думи посрещате лекцията? Когато погледне урока, някой казва: „Труден е този урок“. Та казвам: ще мине дълго време, докато се освободим от навиците, които сме придобили.

Сега, говорим за хигиена. Има хигиена на мислите, има хигиена на чувствата, хигиена на постъпките и чак тогава идва хигиената на храненето. За да бъде човек здрав, трябва да подържа четири раздели на хигиена. Има нещо, което отличава здравословното състояние, както се отличават хубавите дрехи. Здравият човек носи една прекрасна дреха, която Природата му е дала. Някои кръщават това състояние с израза „живот имат в себе си“, кръщават го „магнетично състояние“. Когато носиш животворната дреха, усещаш разширение, а когато я съблечеш, омърлушваш се и в походката ти няма самоувереност. Уподобявам я на униформата на един полковник – щом я видят, всички войници му отдават чест. Ако полковникът не си тури тази дреха, войниците ще му отдадат ли чест? Следователно, когато човек няма от Природата тази дреха на здравето, ще го посещават разни болести. С други думи, щом си полковник, никой няма да те спира, а щом нямаш униформата му, на първия пост още ще те спрат и ще те върнат назад.

Сега, за да признаят вашия чин, колко нашивки трябва да имате на пагона си? Върху вашите здравословни дрехи колко нашивки имате? Там има турени три нашивки: мисли, чувствай и постъпвай!



Фигура 2.

Мисли, чувствай и постъпвай – това трябва да бъде естествено за вас! Когато станеш и си обличаш дрехата с пагоните, най-първо ще прочетеш: „Мисли, чувствай и постъпвай!“ Там ще бъде написано със съкращение „МЧП“, тъй както сега пишат за Русия „СССР“. И когато излезеш, кой как мине ще ти отдава почест. А ти се обърни и виж пагоните си. Когато срещнеш някой свой приятел, прочети има ли писано на пагоните му „МЧП“. Щом няма, ще кажеш, че не е здрав.


Фигура 3.

Хубаво е да изучавате себе си. В човека има две състояния, които са две граници – едно здравословно и едно нездравословно състояние, между които са наредени всичките други състояния. Например, станеш сутрин и се чувстваш много добре, а някой път станеш с някаква мисъл, не си разположен и казваш, че си сънувал някакъв сън или че не си отспал. Каквото и да е, но ти трябва да си дадеш отчет за твоето състояние. Да кажем, че си имал състояние на безразличие, а после се явява едно радостно разположение или скръбно състояние, но нямаш повод. Някой път скръбта иде без някакъв външен повод. Например, приятно е да се седи до тази соба, когато е тъй нажежена; ако топлината става чрезмерна, ако не можете да издържате, туй показва, че сте много близо до нея, а ако започнете да не усещате топлината й, значи, че сте се отдалечили. Допуснете, че сте в зависимост от собата. Хората на физическия свят избират едно естествено положение, дето могат равномерно да възприемат топлината. В човека също има една линия на естествените чувства и мисли и той всякога трябва да се намира на тази граница, която разделя нормалния и анормалния свят.

Та сега вие се намирате в положението на оня беден студент, който отишъл на лекар и оня започнал да му разправя, че е отслабнал, че трябва да се храни с печени пържоли, с пюре, кокошчица, ябълки, круши, сливи. Студентът казал: „Господин докторе, аз едва имам пари за хляб“. По същия начин и ние понякога говорим за хигиена и препоръчваме храни, които ги няма. Като лекарят препоръча нещо на един богат човек, той ще го намери, но бедният къде ще го намери? На бедния каква диета ще му дадеш? Сега, когато говорим за човешкия свят, туй възражение е право, но когато говорим за Природата, тя е турила хората при богати условия, следователно е турила и правила, по които да се хранят. Тук вече подразбираме един живот, където имаш всичко за ядене, а всичко онова, което не трябва да ядеш, не е предоставено. Всъщност, какво трябва да се яде? За първия човек в Рая имаше надпис: „Това дърво не е за ядене, плодовете му не се ядат!“ На всички дървета в Рая беше написано какво трябва да се яде. От всички плодове човек можеше да яде, само от познанието на доброто и злото не можеше. Това е чисто хигиенно правило: има неща, за които човек не трябва да мисли; има неща, за които човек не трябва да чувства. Но понеже едновременно чувствал и мислел за него, човек искал да направи опит.

На физическото поле имаме нужда от хигиена на храненето. Какво може да се зароди от неспазването на хигиенните правила? Целият сегашен живот, цялото сегашно човечество върви по един нехигиеничен път – нито мисли правилно, нито чувства правилно, нито постъпва правилно. Много малко хора ще срещнете, които мислят правилно. И учени хора, и религиозни хора не постъпват по хигиенните правила. Много малко постъпват естествено – както Природата ни е писала. Тепърва трябва да се възстанови този естествен ред на нещата. Например, един болен човек не може да го храниш с каквото искаш. На малките новородени деца трябва да се дава мляко, защото стомахът им е приспособен за храната, която иде от майката. Магнетичните свойства на тази храна и силите в самото дете са в хармония – детето разбира майка си чрез храната, млякото е стимул за него.

Щом дойдем до птиците, които имат много добри условия за живеене, ще забележим, че хигиената у тях е много лоша – много лошо се хранят. Майката, например, ще донесе някое щурче или червейче и малкото птиче го глътва цяло. Птиците не живеят дълго, защото много нечисто се хранят. В едно отношение те са пример, но в друго отношение не са. Понякога у хората се явява желание като птиците да не обръщат внимание на храната. Но птиците нямат мляко. Колкото и да избират подходяща храна, в насекомото, което ще глътнат, все има нещо нечисто.

Та казвам: живеем в свят, където има хиляди нарушения на законите, които Природата е поставила. Тогава се питаме защо хората страдат. Как няма да има страдания, след като мисълта не е мисъл, както трябва, чувствата не са чувства, както трябва, постъпките не са постъпки, както трябва, храненето не е хранене, както трябва. Даже при най-хубавите условия хората не постъпват както трябва. Писателите, например, са писали много хубави неща, но виждаш, че някой е написал и много негативни неща и с този буламач е развалил всичко хубаво. Вземете един проповедник: говори много хубаво за братство, за равенство и току изведнъж започне да говори за ада и казва: „Ако съгрешиш, тъй ще бъде!“ Ако живея един неестествен живот, аз ще съгреша – щом не ям както трябва, ще се разстрои стомахът ми и болезненото състояние ще дойде. Щом живея естествено, това болезнено състояние не може да дойде.

Ако ви се даде за опит цяла седмица да живеете естествено, какво ще направите? Аз бих желал да опитате за една седмица да живеете естествено – да мислите както трябва, да чувствате както трябва, да постъпвате както трябва и да се храните както трябва. По някой път искаш светът да се оправи. Постарай се за една седмица да направиш този опит и да видиш доколко ще излезе сполучлив: да си легнеш навреме, да станеш навреме, да ядеш навреме и да не бъдеш нито гладен, нито сит. Щом се усетиш сит, е неестествено; щом се усетиш гладен, пак е неестествено, а да се усещаш нито гладен, нито сит е естественото положение.

Сега, да допуснем, че срещате някой, когото не обичате, и си казвате: „Много ми е неприятен този човек, нямам симпатия към него“. Ти констатираш факта, че нямаш симпатия към него, но това е друг въпрос. В Природата, обаче, има един закон: не минавай наблизо край ония неща, които не са ти симпатични, за да не ги виждаш, защото щом ги видиш, ще имаш лошо разположение. Например, ако дойдете близо до един водопад, във вас ще се зароди страх да не би да паднете. Ако искате да не се страхувате, стойте на един километър разстояние – може да слушате отдалеч шума или с бинокъл да гледате.

Защо Господ направи света? Господ направи света много добър, но светът е много опасен. Ако искаш да видиш Слънцето сто хиляди пъти по-голямо, отколкото е сега, и би погледнал с един съвременен телескоп без предпазители на очите, ти можеш да ослепееш от светлината, която иде. Природата е турила всяко нещо на своето място. Минавай наблизо покрай ония предмети, с които си в хармония; край ония предмети, с които не си в хармония, минавай отдалеч. Туряй настрана отрицателните мисли, с които не си в хармония, не ги разглеждай, защото за разглеждането на един въпрос трябва да бъдеш подготвен. Например, разглеждате въпроса за омразата; знаете ли каква грозна отрова съдържа тя? От какво е съставена омразата? Има ли елемент меркурий? Звукът „р“ какъв елемент съдържа? Ако имате уран, меркурий и азот, може ли да направите съединение? – Не може, само сол може да се образува. Благодарете, че омразата образува само соли. Ако дойдете до съединението на отвращението, ще видите, че то е доста силна киселина. Една дума, ако я разбирате, всякога образува известни органични и психични съединения. В бъдеще химиците ще знаят всяка една дума какви съединения образува в човека. Всяка дума произвежда състояния, които видоизменят не само психиката, но и кръвта на човека.

Това са въпроси, които имате да проучвате в бъдеще. Не че ще оправите вие света, но тия неща ги привеждам като полезни лично за вас. Светът ще си върви по същия път, по който сега върви. А ние като хора можем да изменим вътрешния свят, в който сега живеем. Него можем да го изменим и философията е в това.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит Животът.

17-та лекция от Учителя, държана пред Младежкия окултен клас
26 март 1937 г., петък, 5 ч. с., София, Изгрев

Четирите хигиенични правила

Най-често използвани думи в беседата: има, човек, състояние, може, сега, страх, яде, хора, природа, здрав, дум, мисли, храна, хигиена, живот, пари, бъде, здравето ,

 Младежки окултен клас , София, 26 Март 1937г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

“Отче наш.”

Имате ли тема? – Не.

Какъв беше предметът на миналата лекция?

По какво се отличава здравият човек? Кои са признаците на здравия? Имате ли здрав човек? Съвременната култура как определя здравето? Понякога лекарите гледат езика, пипат пулса. На български как се пише “болест”? Как се пише “здраве”? Колко и как са наредени буквите? При болезненото състояние не се изисква много знание, лесно може да се създаде болката. Лесно се пише думата “болен”. Като дойдем до здравето, здравето мъчно се изговаря. Болестта лесно се добива, здравето – мъчно. Ако сте болен, и ако знаете как да произнасяте думите, бихте се излекували, ако се помъчите за произнесете “здраве”. Как произнасяте думата “здрав”? Как трябва да я произнесе човек, за да бъде здрав? Представете си, че вие всякога искате работите да станат лесно. Ядете, взимате една хапка и без да я дъвчете, преглъщате я, после втора пак така. Ако тази храна е твърда, като влезе в стомаха, какво ще бъде вашето положение? За да бъде човек здрав, той трябва да се спре, да мисли. Като вземеш хапката, ще мислиш да я глътнеш или да не я глътнеш. Как трябва да я глътнеш? Здравословната храна е взискателна. Трябва да й дадеш прием, да се преломи повече, ще я попиташ откъде е, как е и след това ще я приемеш в стомаха. Щом бързо приемаш храната, бъди уверен, че здравето скоро ще си замине. Щом си много бърз в яденето, здравето си отива. “3”-то право ли е написано? Ако по друг начин го напишем, какво показва ? - “З”-то значи иска да яде. Дето се съединяват двата полукръга на “З”-то е устата му. Не можете да бъдете здрави, ако добре не се дъвче храната. Тогава основата на “Д”-то ще се запре на гърлото. Аз ви карам да произнесете думата здрав.

Три съгласни букви има, то е голямо препятствие. Като произнасяте “З”-то къде се спира езикът? Когато искаш да произнасяш “здраве”, ще допреш зъбите си и казваш “мълчание”. Малко трябва да говориш. Трябва да въоръжиш зъбите си. За да произнесеш “Д”-то, трябва да подпреш езика до горната част на небцето. Това е придихателен знак. “Д”-то показва, че трябва да говориш с горното гърло. Горното гърло показва, че трябва да мислиш, когато говориш. Езикът винаги трябва да побутва чрез нервната система небцето, за да се събуди в тебе мисъл. “Р”-то как се произнася? Трябва да анализирате как произнасяте звуковете.” В”-то как се произнася? Показва, че обмяна трябва. Болестта е нещо външно. То е отношение на човешките мисли и чувства. При В-то умът и сърцето трябва да бъдат в съгласие. Когато човек е болен, трябва да има обмяна между положителните и отрицателните енергии. Причината на болестта е, че няма добра обмяна между тях. Защо престанало отношението на положителното и отрицателното? Този човек постоянно говори все с долното гърло. Долното гърло е на животните. Всяка болест се дължи на едно животинско състояние. В животните яденето е крайно безразборно. Една риба гълта друга риба с нечистотиите. Котката яде мишката с козината и червата. Малко животни има, които обръщат внимание на храненето. Хората по атавизъм носят някои от стремежите на животните. Понякога у човека има голямо желание да яде. Ако искаш да събудиш интереса на котката, донеси само риба, закачи я и тя ще седне, ще се обърне към рибата, гледа и мечи. Ако е друга храна, няма да прави така, но щом помирише рибата, започва да мечи. Понякога и на човека се дояде някоя храна и той започва като котката: “Яде ми се баница, яде ми се баница”. Баницата не е най-здравословната храна за човека. След баница ще каже: “Пие ми се чашка винце”. След топлата баница, направена от брашно, сирене и масло, ще вземе студено вино. Два процеса точно противоположни.

След време някой учен човек, който не разбира законите, които съществуват в природата, ще пише какво съдържа сиренето, какво съдържа брашното и маслото, какви хранителни елементи имат за човека и какъв стимул за стомаха дава виното. Щом стомахът трябва с вино да се събужда, той е вече в болезнено състояние. Забелязал съм, че някои носят камшик или тояга, когато карат някой кон, някое халаше. Той и да го бие, толкова може да върви. Казвам: не трябва камшик, не трябва биене, но трябва храна, трябва да се храни този кон. Когато конят е здрав, като дигне камшика, конят тръгва. Ако някое вещество трябва да събужда в нас храносмилането, то е нездравословно състояние. Какъв е най-добрият цяр за човека, за да бъде умен и здрав? Когато сте болни, какъв цяр взимате? С какво се лекувате, когато сте болни? Изобщо лекарите казват на болния да не яде. Някои се оплакват, че изгубили апетита. Не му се яде и всеки ден се оплаква, че загубил апетита. Повечето болести произтичат от анормален апетит. При обикновени условия ако изпиете една студена вода при нормално състояние, като изпиете първата чаша, втора не ви се пие. Но ако вземете една бучка захар – имате вече един стимул – може да изпиете една, две и три чаши. Неестествено положение е един стимул. Да допуснем, че изпивате три чаши студена вода. Какво ще стане? Ако водата е доста студена, ще погълне голяма част от топлината на вашия стомах, ще се свият капилярните съдове и ще престане нормалното кръвообращение. Вследствие на това се явяват много болезнени състояния.

Новите наблюдения показват, че много пъти известни мисли произвеждат точно това, което студената вода произвежда на стомаха. Има известни думи след като ви ги кажат, ще получите топлина. Като че топлината лази по вас. Има други думи, като ви ги кажат, като че студ пълзи. Нали казвате: “Смрази ме този човек!” Кажете ми една дума, която смразява. Имали ли сте някой път тази опитност. Ако не може сега, после намерете някоя дума, която смразява, която намалява много топлината. Направете малки научни изследвания. Абстрахирайте се от окръжаващата среда, вземете речника и изучавайте езика. За да разберете съдържанието на една дума, турете ръка на сърцето, кажете думата и ще видите, че при някои думи сърцето бие с няколко удара по-бързо, а при други – по-малко. Думите ще произведат промяна в пулса на сърцето. Ораторите изучават своята реч, понеже така нареждат думите, че започва да намалява пулсът на сърцето на слушателите и погледнеш – този излязъл, онзи излязъл. Щом измени пулса и човек е неразположен. Сегашните оратори мислят, защо при едни оратори хората седят, а при други излизат навън? Кои са причините, че слушателите не доизслушват едни говорители?

В Америка на едно съживително събрание посред проповедта на един доста виден проповедник, един работник става и си отива. Проповедникът разправял анекдот, че неговата баба била голяма грешница и отишла в ада. Работникът като слушал за мъките на бабата, си казал: “Какво ще слушам за мъките на тази баба и аз се мъча тук, да ми каже нещо утешително.” Като го видял да си отива, проповедникът му казал: “Знаеш ли, че и ти отиваш в ада?” – “Ти, казва, няма ли да пратиш много здраве на баба си?” Този работник без да разбира законите, иска да реагира на неговата мисъл. Иска да му каже: “Ти за такива болезнени състояние не ми говори, говори ми нещо за здравето. Разправяш ми за болни работи, че баба ти умряла, че била грешница, болна била.” Че бабата влязла в ада, това е един затвор. Ние го знаем. Нито когато човек е болен е добро, нито когато е в затвора е добро. Някой казва: “Човек трябва да се затвори.” Затворът е само стимул. Затворът не поправя хората. Някой казва: “Да се затвори.” Ти може да затвориш в себе си някое чувство. Може да се затвориш, понеже и човек има затвор. Имаш благородни чувства, затвориш чувствата си. Имаш една благородна мисъл, затвориш я. Хората искат да се освободят отвън от затвора. Казват: “Кога ще се махнат тия затвори?” В човешкия живот има затвори, болници, стражари. По-напред трябва да се освободиш от своите вътрешни болници, стражари, затвори, които имаме. Какви ли не стражари има вътре. Как се ражда страхът у човека? Аз се интересувам кое ви дава повод във вас да се страхувате? Кой е първият повод за страха? Децата като се раждат, имат ли наследствен страх? Като се родят децата, ако майката не ги плаши, от какво щяха да се боят? Има хора, които ги е страх от змии; има хора, които ги е страх от вълци; някои ги е страх от биволи; някои хора ги е страх от коне. Разни подбудителни причини има за страха. Да кажем, че вие имате страх, който произтича от животните – един животински страх. Някои ви е страх от времето. Когато има буря, разбирам да се страхувате. Или дойде някое зло, разбирам да се плашите. Но вие се страхувате, когато нямате пари. Как ще си обясните, от какво ви е страх в дадения случай? Имате пари, насърчите се; нямате пари, обезсърчите се. Кое е онова, което ви дава повод на този страх? Парите нямат органически живот. Трябва да има по-дълбока причина. Човек, който вярва в парите, ако [са] златни, ако си тури ръката в джоба, тия пари са като свита. Като си тури ръката, изтича нещо от парите, дава му нещо. Като тури ръката в джоба и намери никакви пари, обезсърчи се, вижда, че е сам, няма кой да го подкрепи. В дадения случай парите са като гласоподаватели, ти си кандидат, насърчаваш се, че ще те изберат. Ако нямаш пари, ще пропадне изборът. Вас ви избират сега. Като бръкнеш в джоба, все ви избират. За какво избират парите? – За кандидат. Като имаш пари, те гласоподават и ще те изберат, ще ти дадат един обяд.

Страхът, който се ражда от безпаричието и страхът, който се ражда от една мечка, същото влияние ли имат върху човека? Сиромашията е неестествено състояние, но и богатството е неестествено състояние. Гладът и ситостта са две състояния у човека, които произтичат едно от друго. Гладният е гладен, защо? – Защото не е сит. Ситият е сит, защо? Защото не е гладен. Значи, кой е по-положителен в дадения случай? В животинското царство гладът е онзи стимул, който кара животните да мислят и ходят. Щом животните се наядат хубаво, цял ден спят. Щом едно животно има хубави условия, целия ден това животно ще седи под някоя сянка като аристократ. Само сегиз – тогиз ще помръдне с опашката. Щом е гладно ходи на едно място, на второ, на трето, четвърто, пето, шесто. Гладът заставя животните да мислят за своята прехрана, как да я придобият.

Казвам, при сегашното състояние на човека, ако тази сила на глада не действа в човека, веднага ще се яви инертно състояние. Понякога многото ядене внася друга анормалност. Ако по десет пъти ядете на ден, вие ще развалите закона на хигиената. Таман сте се нахранили, ще вземете едно шоколадче, бонбонче, после една кифла намазана с масло, с чай, с кафе, или някоя паста, или баница, или бюрек. Десет или 15 пъти на ден все взимате храна, която никак не е в съгласие. Един здрав човек трябва ли да яде често? Изобщо колко пъти ядете? (Три пъти). Повече ядете. В природата има определено време за ядене за всички същества. Има едно течение на гладните, като дойде то, всички трябва да ядат. После има едно течение на ситите. В природата има време и за работа. Течения са те. Има време за учене, за ходене в църква. Навсякъде има такива течения. Ако човек води естествен живот, ще върви по тия течения. Щом почне да ходи по това, което той нарежда, тогава се явява неестествените положения.

Да допуснем, вие сте българи, ходите на гости и посетите десет души ваши приятели. Като ги посетите, навсякъде ще ви черпят. Някъде по стария обичай ще ви дадат кафе, ще го изпиете. Ако идете при друг, ще ви дадат сладко с чаша вода. На десет места идете, десет сладка десет чаши вода трябва да вкусите. Българите са много економични. Турили една лъжичка сладко в една малка паничка. В Америка по-другояче ядат. Те ядат повече. В голямата паница ще ти турят да ядеш. Българите са по-економични, в малка паничка турят.

Един анекдот има. Един мисионер, който идва първи път в България отива на гости и го черпят с една купа сладко. Той взел купата и изял всичкото сладко, като мислил, че е за него. После като му разправили какъв е българският обичай, че само една лъжичка се взима, той казал: “Аз съм бил голям безобразник.”

Не само българите, но и най-културните народи живеят нехигиенично. Ако идете в Америка, американците минават да едни от най-културните народи, след като се нахранят на едно угощение, ще изпият едно кафе, което съдържа 250 грама и накрая ще изедат ледено от 150 грама. Като влезе леденото след кафето в стомаха, какво ще произведе? Сега в Америка се явяват хора, които говорят за лошото хранене. Имат желание да се изправят, но хората мъчно може да се научат на естествен живот.

Казвам: Вие младите, младото поколение, трябва да започнете с една хигиена на речта. Вие нямате статистика с какви думи трябва да си служите. Като станеш сутрин, каква дума трябва да кажеш? Вие не сте правили опит със себе си – сутрин като станете с каква дума започвате. Може ли да ми кажете с каква дума започвате? Трябва да имате едно разположение. Станете сутрин, попитайте се какво ще правите през деня. Ученикът отвори книгата, каква е думата, с която предметът започва? С каква дума посрещате лекцията? Някой като погледне урока, казва: “Мъчен е този урок.” Казвам, ония навици, които сме добили, ще мине дълго време, докато се освободим. Говорим за хигиена. Хигиена има на мислите, хигиена има на чувствата, хигиена има на постъпките и тогава вече иде хигиена на храненето. За да бъде човек здрав, четири отдела от хигиена трябва да поддържа. Едно здравословно състояние на човека се отличава, както се отличават хубавите дрехи. Има нещо, което отличава здравето. Здравият човек носи една прекрасна дреха, която природата му е дала. Туй състояние някои го кръщават, че живот имат в себе си, кръщават го магнетично състояние. Когато носиш животворната дреха, усещаш разширение. Като съблечеш тази дреха, умърлушиш се и в хода и в краката няма самоувереност. Няма я дрехата. Тая дреха уподобявам на дрехите на един полковник. Като го видят, всички войници му отдават чест. Ако този полковник не си тури тия дрехи, войниците ще му отдадат ли чест? Значи, когато човек няма тази дреха на здравето, на природата ще го посетят разни болести. Щом си облечен в дрехите на полковник, никой няма да те спира. Щом нямаш дрехите на полковник, на първия пост ще те спрат, ще ти кажат: “Къде отиваш?” Ще те върнат назад. За да признаят вашия чин, колко нарезки трябва да имате на дрехата си? – Има турени три нарезки. Казва: “Мисли, чувствувай и постъпвай!” Това е естествено. Като станеш, първо ще си туриш дрехата, ще прочетеш еполетите си.: “Мисли, чувствувай и постъпвай.” Ще бъде надпис, но както сега пишат за Русия СССР. Като вървиш, кой как мине, ще ти даде почет. Като вървиш, обърни се и виж еполетите си. Като срещнеш някой свой приятел, виж има ли еполети с м.ч.п. щом няма, ще кажеш, че не е здрав.

Хубаво е човек да изучава себе си. В човека има две състояния, които са две граници, които определят здравословното и нездравословното състояние. В човека има едно здравословно и едно нездравословно състояние, между които са наредени всички други състояния. Запример, станеш сутрин, чувстваш се много добре. Някой път станеш, има някаква мисъл и ти не си разположен. Казваш: “Сънувах някакъв сън.” Можеш да кажеш, че не си си отспал. Както и да е, но трябва да си дадеш отчет за твоето състояние откъде се е явило. Да кажем, имал си едно състояние на безразличие, после се явява едно радостно разположение, или едно скръбно състояние. Нямаш повод за скръбта. Някой път скръбта идва, без да има някакъв външен повод. Запример, тъй както е нажежена тази печка, приятно е да се седи до нея. Но ако топлината става чрезмерна, ако вие не можете да издържите, показва, че сте много близо до печката. Ако се отдалечите, никак не усещате нейната топлина. Значи сте се отдалечили. Допуснете, че вие сте в зависимост от печката.


Хората на физическия свят избират едно естествено положение, дето равномерно могат да възприемат топлината. В човека има една граница, една линия на естествените чувства и мисли, които човек има. Той всякога трябва да се намира на тази граница, която разделя тия два свята: нормалния и анормалния свят.

Вие се намирате в положението на един беден студент, който отишъл при един лекар и му разправя, че е отслабнал, че трябва да се храни с печени пържоли, пюре, кокошчици, ябълки, круши,сливи. Студентът казва: “Господин докторе, аз едва имам пари за хляб.” И ние понякога говорим за хигиена и препоръчваме такива храни, които ги няма. Лекарите често определят храни, които ги няма. Ако лекарят каже на един богат човек, той ще намери, но един беден човек къде ще намери? На бедния каква диета ще му дадеш? Сега ви говоря за един човешки свят. Това възражение е право. Но когато говорим за природата, тя е турила хората при богати условия, следователно тя е турила правила, по които да се хранят. Ние подразбираме живот, дето имаш всичко, което ти е нужно да ядеш. Всичко, което не трябва да ядеш не е дадено. Тях не трябва да ядеш. Какво трябва да се яде?

Първият човек, който беше в рая, там имаше надпис: “Плодовете на това дърво не са за ядене.” За всички дървета в рая беше писано от кои трябва да се яде. От всички плодове можеше да се яде, само от плодовете на дървото за познаване доброто и злото не беше позволено да се яде. Чисто хигиенично правило. Дори има неща, за които човек не трябва да мисли; има неща, за които не трябва да чувствува. Понеже човек едновременно мислил и чувствал заради него, искал да направи опит. Това е на физическото поле. Тогава имате нужда от хигиена на храната. От неспазването на хигиеничните правила какво може да се зароди? Целият сегашен живот, цялото сегашно човечество върви по нехигиеничен път: нито мисли правилно, нито чувствува правилно, нито постъпва правилно. Малко хора ще срещнете, които мислят правилно. И учените хора не постъпват по хигиеничните правила и религиозните хора не постъпват по хигиеничните правила. Малко хора ще срещнете, които постъпват естествено, както природата е писала. Тепърва трябва да се възстанови естественият ред на нещата. Един болен човек не може да го храниш с каквото искаш. На малките деца, които се раждат, мляко трябва да се дава. Техният стомах едва е способен за храната от майката. Тази храна има магнетични свойства и силите, които са в самото дете, са в хармония с майката. Детето разбира майка си чрез храната си. Тя произвежда един стимул. Млякото е стимул за малкото дете.

Ако разгледате птиците, които имат много хубави условия за живеене, хигиената им е много лоша. Те се хранят много лошо. Майката донесе някой щурец, някое червейче и малкото птиче цялото го глътне. Затова птиците не живеят дълго време. Много нечисто се хранят. В едно отношение птиците са пример, в друго не са. Понякога се явява желание у хората да не обръщат внимание върху храната както птиците. Но птиците нямат мляко. Те избират подходяща храна, но колкото и да избират, все в храната има нещо нечисто. Казвам: живеем в свят, дето има хиляди нарушения на ония закони, които природата е поставила. Тогава се питате защо хората страдат. Мисълта не е мисъл, както трябва; чувствата не са чувства, както трябва; постъпките не са постъпки, както трябва. Храненето не е хранене както трябва. Дори при най-хубавите условия хората не постъпват както трябва. Писателите са писали много хубави неща, но едновременно написали и много негативни неща, с което развалили всичко хубаво. Някой проповедник говори много хубаво за братство, но изведнъж започне да говори за ада. Казва: “Ако съгрешиш, тъй ще бъде!” Щом живея един неестествен живот, аз ще сгреша. Щом не ям, както трябва, ще се разстрои стомаха ми, ще дойде болезнено състояние. Щом живея естествено, това болезнено състояние не може да дойде.

Ако ви се даде опит, цяла една седмица да живеете естествено, какво ще направите? Бих желал за една седмица да опитате, да направите опит да живеете естествено. Значи да мислите, както трябва, да чувствувате както трябва, да постъпвате както трябва и да се храните както трябва. Направете един опит. Понякога искате да се оправи светът. Постарайте се за една седмица да направите опит и да видите, доколко ще бъде сполучлив. Да лягаш на време, да ставаш на време, да ядеш на време навреме, да не бъдеш нито гладен, нито сит. Щом се усетиш сит, неестествено е. Щом се усетиш гладен, пак е неестествено. Да не се усещаш нито гладен, нито сит. Това е естественото положение.

Срещате човек, когото не обичате, казвате си: “Много ми е неприятен този човек. Симпатия нямам към него.” Констатирате факта, че нямате симпатия към него. Това е друг въпрос. Но в природата има един закон: Неща, които ти са несимпатични, не минавай близо покрай тях, да не ги виждаш. Защото като ги видиш, ще имаш лошо разположение. Ако дойдете близо до един водопад, във вас ще се зароди страх, да не би да хлътнете. Ако искате да не се страхувате, стойте на един километър разстояние. Отдалече може да се чува шума и с бинокъл да го гледате.

Тогава ще ви попитам: “Защо Господ направи света?” Господ направи света много добър, но светът е много опасен. Ако искаш да видиш Слънцето уголемено сто хиляди пъти, отколкото го виждаш сега, ако с един телескоп би гледал Слънцето и нямаш предпазители за очите, може да ослепееш от светлината, която иде. Дори с един телескоп гледаш една звезда и той се върти, ти ще я гледаш като на зазоряване. Природата е турила всяко нещо на своето място. Ония предмети, с които си в хармония минавай наблизо до тях; ония предмети, с които не си в хармония , минавай надалече. Отрицателните мисли, с които не си в хармония, туряй настрана, не ги разглеждай. За да разгледаш един въпрос, трябва да си готов. Запример, разглеждате въпроса за омразата. Знаете ли какъв отровен елемент има, каква грозна отрова съдържа? От какво е съставена омразата? Знаете ли от какви киселини е съставена омразата? Имате ли елемент меркурий? – Да. “Р”-то какъв елемент съдържа? Имате уран, меркурий, азот – можете ли да направите едно съединение. (Може сол да се образува). Благодарение, че омразата образува само соли. Ако дойдете до съединението на отвращението, то е доста силна киселина. Ако разбирате една дума, ще образува известни органически и психически съединения. За бъдеще химиците ще знаят всяка дума какви съединения образува в човека. Всяка дума има състояния , които произвеждат видоизменение в психиката, но и видоизменение и в кръвта на човека. Казвам, това са въпроси, които има да проучвате за бъдеще. Вие няма да оправите света. Навеждам ви тия неща като полезни лично за вас. Някой път искате да измените вашия вътрешен свят. Светът ще върви по същия път, по който сега върви. Ние като хора може да изменим вътрешния свят, в който сега живеем. Него може да изменим. Философията е там.

Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът.

16 година
17 лекция на младежкия окултен клас, държана от Учителя
на 26 март 1937 година, петък, 5 часа сутринта
Изгрев – София.

НАГОРЕ


placeholder
V1-ON