НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Три категории храни. Първото обещание

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Три категории храни. Първото обещание

Най-често използвани думи в беседата: може, има, човек, сега, аз, всички, можете, всичко, бог, свобода, живот, път, музика, можеш, светлина, ядеш, мисли, казва, знаете ,

Общ Окултен клас , София, 29 Януари 1936г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

5 ч.

Времето тихо и меко.

Небето облачно. Малко превалява.

"Отче наш"

Сега, ако ви се даде темата "Как се превръща желязото на злато", какво бихте писали? Може би ще кажете, че не знаете как става това превръщане. Ако ви се даде тема "Как се превръща живота в смърт", какво ще пишете?

Има опасност и в малкото ядене, и в многото ядене. Ако не яде човек, е опасно, но ако яде, пак е опасно. Ако не яде, няма да има нито скърби, нито страдания, а ако яде, ще има всички радости, но ще има и всички скърби. Някои питат: "Защо са скърбите?" Защото ядете. "Няма ли някакъв цяр за тях?" Има - не яж. "Защо е сиромашията в света?" Защото ядеш. "Няма ли никакъв цяр против нея?" Има – не яж. Някои питат: "Каква е философията на живота, да не ядеш ли?" В това няма никаква философия. "Какъв е тогава смисълът на живота? Да ядеш ли?" И в това няма никаква философия. Щом ядеш – и ще страдаш, и ще се радваш. После? Ще умреш. После? Я оживееш, я не. Някои казват: "Я станеш богат, я не." Има разлика между богат и сиромах. "Я станеш учен, я не." Каква разлика има между учен и неучен? "Я станеш силен, я не." Вие трябва да се научите да мислите.

Казвам: Дръжте за себе си онова, което знаете. Никой не иска да ви вземе капитала. Защото вие се движите с вашия капитал от миналото. За да дойдете тук, вие имате капитал. Казвате: "Трябва да отидем на лекция, да послушаме малко." Защо и за какво ще бъде, няма нужда да знаете. Казвате: "Бъдещето ще е като настоящето." Едно време мислехте за настоящето, а питахте какво ще бъде бъдещето – сегашното е именно това бъдеще. И идващото бъдеще ще бъде настояще. Питам: В бъдеще ще ядете ли? Разбира се. Същото ще бъде, както и сега.

Има три категории храни и три начина на хранене. Ако храната ви е растителна, месна или плодна, вие ще имате три различни разбирания. Ако сте вегетарианец, ще имате чисто материалистично разбиране, ще имате обич към материята. Ако сте месоядец, ще имате развит умствен живот, ще доказвате причините, поради които трябва да ядете месо. Защо трябва да ядеш растителна храна, няма какво да се доказва, но защо ядеш месо, трябва да докажеш. Защо ядеш плодна храна? Защото си дете. Растителната храна е за старите, месната – за възрастните, а плодната – за децата. Децата са станали птици, възрастните месоядни, а старите, като нямат зъби, са станали тревопасни.

В многото говорене има много заблуждения. Има неща, които не са проверени, има неща, които очаквате и които засега няма да дойдат. В този живот ангели не може да станете. Искате да бъдете красиви и богати. Много работи обаче няма да имате в този живот. Ако ви кажа, че няма да ги имате, ще се обезсърчите. Може и да ги имате, но ако ги имате, те ще влязат в употребление, а всяко нещо, което влиза в употребление, се разваля. Всяка мисъл, която дойде в човешкия ум, трябва да я пазите като зеницата на окото си. Ако много я употребявате, ще я развалите. Всяко желание, което много се употребява, също така се разваля. Вие ще родите това желание и с него ще станат всички промени: най-първо това желание ще бъде младо, после ще стане възрастно и след това ще стане старо. Като стане старо, то ще иска да му служиге. Всички желания, които имате в себе си, са все остарели и вие се заробвате да им служите. Седи един човек на 120 години, вие обикаляте около него и той само пъшка.

Това е една нова мисъл, която ви давам.

Сега вие мислите за всички онези работи, които никога няма да бъдат. Знаете ли какво няма да бъде? Не знаете. Нещата никога няма да бъдат така, както човек мисли, понеже не стават така, както човек мисли. Човек е почнал да мисли отпосле. И преди да е мислил той, нещата са вървели и са ставали по своя път. Като започнеш да мислиш, ти имаш само тяхното отражение. Ти гледаш живота на другите хора и искаш да знаеш какви са техните отношения, техните състояния. Някога мислиш, че някой човек плаче. Отде знаеш, че плаче? Отде научихте плача? От себе си. Ако един човек го духа вятърът и му капят сълзи от очите, това показва ли, че той е скръбен? Вятърът изкуствено произвежда сълзи. Какво означава плачът? Когато работите им са в едно безизходно положение и няма никакво разрешение, хората всякога плачат. Плачът изобщо нищо не разрешава. Вие взимате плача на Христа за пример и казвате, че и Христос е плакал за Йерусалим, когато го видял. Но какво допринесе Христос със своя плач? Защо плака? Той е плакал, защото каквото говорил на хората, останало неразбрано. И те нямаше да го възприемат, вследствие на което върху тях щяха да дойдат мъчнотии и страдания. За тях е плакал Христос. Но от плача на Христа не се подобри положението на хората. Мислите ли вие, че като плачете, работите ви ще се подобрят? Не. Ако тогава не беше плакал Христос, пак същото щеше да бъде. И ако плачеш, и ако не плачеш, резултатите са в две направления.

Сега ще ви приведа един малък пример. Когато един кон върви натоварен, вие го поглеждате и казвате: "Ние сме човеци." Но представете си неговото състояние. Какво си мисли той? Вие сте турили на гърба му 70 килограма, но конят не знае това. Знае само, че има някаква тежест на гърба си, но колко килограма е, не знае. Той не знае и защо е натоварен. Той казва: "Хванаха ме, туриха ми един товар на гърба, показаха ми пътя," но къде и защо отива по този път, конят не знае. Вие знаете пътя, знаете къде отивате и защо отивате. Обръща се конят и поглежда към онзи, който го кара. Господарят казва: "Още не си стигнал." След време конят пак се обърне, а господарят казва: "Още нататък." Мислите ли, че всеки, който натовари своя кон, ще отиде да му разправя своите намерения? Ще му разправи ли защо го е натоварил? Някога ще го потупа малко по гърба, по главата, а някога ще го шибне малко и ще му каже: "Давай! Върви!" Вие гледате тоя кон и се смеете. Смешен е онзи, който е натоварил коня си. Смешен е и натовареният кон. Онзи, който го е натоварил, казва: "Това е животно. Господ го създаде, за да носи моя товар." А пък конят казва за човека: "Това е друго едно животно, което Господ създаде, за да ме товари, за да вървя напред да му показвам пътя, а той да върви подир мене." Някой път и господарят иска да му покаже пътя и го води, друг път господарят мисли, че конят е научил пътя си и тогава конят върви напред, а господарят – подир него.

Това са обикновени разсъждения, които трябва да превърнете. Вие трябва да знаете как да превръщате мислите. Ако не се научите на този процес – да превръщате един прост метал в благороден – нищо не можете да постигнете. Защото вие имате един обикновен живот. Най-главното, което ви е занимавало досега, е яденето: каквото и да ти се говори, ти седиш и казваш, че трябва да се яде. Трябва да се яде, но какво? Растителна или плодна храна? Ще ядеш растителна храна, когато си стар; ще ядеш месна храна, когато си възрастен; ще ядеш плодна храна, когато станеш дете. Това е едно разпределение, което не съответства на вашите сегашни вярвания. Сега и старият, и младият, и възрастният – всички казват, че са вегетарианци. Дали сте вегетарианци, това е въпрос. Вие ядете сирене, яйца, масла и пак минавате за вегетарианци. Някои ядат и рибица, и пак казват, че са вегетарианци. Те превръщат рибата в растение. По същия начин вие превръщате нещата. Прави сте.

Един лекар казал на болния: "Ще ядеш само растително, дървено масло. Никакво краве масло, нито биволско, нито свинска мас, само чист зехтин." Болният бил беден човек, седи и си мисли какво.да прави, когато дървеното масло е скъпо. Намислил да направи следното: пробил една дупка на едно дърво и започнал да налива една тенекия свинска мас през дупката. По този начин я превръща в дървено масло. След това отишъл да се пречисти, заради което трябвало да се изповяда. Свещеникът го пита ял ли е мазно. "Не, дядо попе. Ядох само чисто, дървено масло. Много е хубаво. Прекарах свинската мас през една дървена дупка и я превърнах в дървено масло." Свещеникът казва: "Глупава работа е това!" Не е глупава работа, философия има в този човек.

Та колкото и да се посочвате за истински вегетарианци, не сте още такива. От хиляди години насам на Земята измират безброй насекоми, птици, бозайници, хора и пр.; и растението, за да се храни, пуща корените си в земята наоколо и взима сокове, от които прави маслата, които вие считате за растителни. Не са ли те като мазнината, прекарана през дървената дупка? Колкото свинската мас става дървено масло, като се прекара през дупката, толкова и олиото, което употребявате, е чисто вегетарианско. Вие се смеете на онзи болен, беден човек, дето е направил тази дупка, а казвате, че вашата е чиста, вегетарианска храна. Не, не! Не се знае какво е олиото. Аз често виждам по гробища хубави черници и сливи. Децата ги ядат и от там. Лекарите са започнали да забраняват това, понеже чрез тия плодове може да се предадат някои опасни болести и децата да се заразят. Вие казвате, че соковете от умрелите се филтрират през растенията. Сега, аз не искам да ви оставя тези образи. Искам да ви дам една философия. Можете да си представите сегашните хора, така, както торят нивите си, колко чиста храна добиват от тях. Вие казвате, че нивата е наторена, но не взимате предвид как – някъде тя е торена с животинска тор, а някъде с човешка. При един такъв порядък на нещата каква култура може да има? Каква цивилизация може да има? От дишането на хората във въздуха остават известни утайки, известна "тор"; също и в чувствения свят остават известни утайки от човешките чувства. И в мисловния свят също остават известни утайки от нашите мисли. Енергиите на вашите мисли, желания и пр. – всичко това, което е нечисто, трябва да го филтрирате. Вие ще кажете: "Господ да ме пази от всички злини!" Е, пази ни Господ от всички злини, но ни най-малко не ни пази от последствията на злините.

Всеки ден вие се мените. Един ден сте радостни; дойде ви някоя тъжна мисъл и веднага главата ви клюмне. Защо? "Баща ми умря." Защо умря? Ял е нещо отровно – нищо повече. Майка ви е умряла. Защо? Яла е нещо отровно. Син ви умрял. Защо? Ял е нещо отровно. От яденето е всичко. Казано е: "В който ден ядеш от това дърво, непременно ще умреш." Защо? Защото си ял от това дърво.

Миналото лято, като бяхме на планината, един наш приятел отиде при овчарчетата и ял от едни отровни гъби. Много красиви били тези гъби външно. Те имат червена краска, като ги погледнеш, мязат на някоя натруфена мома. Казали му, че ги ядат, а те всъщност не ги ядат, защото ги познават. Щом братът изял гъбата, краката му се подкосили и трябваше да намерим кон, да го изпратим до Дупница. Без малко щеше да отиде в другия свят. Ех, що за ум! Защо заболя той? Защото ял отровни гъби. Никога не възприемай една отровна мисъл – може да е отровна гъба! Никога не възприемай едно какво и да е желание - може да е отровна гъба. Нищо не може да те спаси. Трябва да се учите да прекарвате живота си по възможност с по-малко страдания. Ако знаете как да ядете, няма да страдате. А ако можете да се научите да ядете отровни гъби, да се приспособи организмът ви към тях, ще се избавите от много злини. Тогава могат да ви ухапят някои отровни насекоми, но няма да ви причинят вреда. Защото законът е: Злото на злото не може да прави зло. И доброто на доброто не може да прави добро.

Какво разбрахте сега? Злото на злото зло не може да направи и доброто на доброто добро не може да направи. Понякога казвате: "Не мога да направя добро." На кого? На добрия. "Не мога да направя зло." На кого? На злия. На добрия можеш да правиш зло. За кого е злото тогава? За добрите. За кого е доброто? За злите – нищо повече.

Сега, вие мислите по вашему. Знаете ли кога мислите по вашему? Когато се обезпокоите. Вие се намирате в положението на две моми, които искат да се оженят за един момък. Докато момъкът не се е определил, всички моми обикалят около него, усмихват му се. Дойде едната, той я погледне и пак си гледа напред. Дойде другата, той я погледне и пак си гледа напред. Докато гледа все в една посока, той не е още самоопределен. И едната, и другата мома искат той да се самоопредели. Като ви говоря сега, вие мислите за момите. Оставете момите настрана. Всеки ден вие играете роля пред тези моми, и играете ролята на този, който гледа напред. За пример: вие искате да се сгодите за няколко хиляди лева и мислите по кой начин да го направите. По обикновения начин – женените да изпратят сватове, да ви препоръчат пред домашните на момата, че вие сте човек, който може да влезе в брачен живот, че ще се обхождате добре, че ще дадете свобода на жена си да ходн при баща си и майка си и да се връща, и няма да я ограничавате. Тогава бащата на парите поглежда и казва: "Види ми се, че сте честен момък, но моите дъщери ще ги върнете навреме" /за парите се отнася/. Пак криво ще ме разберете: "Как може човек да се ожени за пари?" Че как може човек да се ожени за жена си? Вие сте смешни. Твоята жена е направена все от такива малки материални частици. В нея има желязо, злато и пр., всичко има в нея. Жениш се – и ти не знаеш за какво се жениш. За всичко се жениш. Един ден жена ти се изпарява, както се изпарява водата. Изпари се – и я няма. Ти я търсиш, но я няма. Заминала е жена ти. Ще отидеш и ще я заровиш. Тя е оставила на земята само дрехите си. Ако си евангелист, ти ще викнеш пастора да погребе дрехите й -свещените й дрехи. На гроба ще плачеш за дрехите й. Ако е православна, ще викнеш свещеник и пак ще ходиш на гроба й да плачеш. Ще дойде друга философия – ще кажат, че или тя се е освободила съвсем от дрехите си, или не се е още освободила и обикаля около гроба си. Сега да оставим тези въпроси. Вие ще кажете, че не сте от тези, които вярват. Едни вярват, че тя се върти около гроба си, а други вярват, че не се върти. Тя никога не се е въртяла. Тя се е въртяла, но в много широк кръг. Едни казват, че нашата Земя се върти около Слънцето. Но защо? Тя знае защо се върти.

Сега, като ме слушате, вие питате: "Какво е отношението на новото към старото?" Знанието има за цел да освободи по възможност човека от излишни страдания. Това е целта. Ако искате да се освободите, най-първо от това трябва да се освободите. Когато искаш да вярваш в Бога, е същият закон: ще вярваш в Бога, за да можеш да се освободиш от големите несгоди на живота си. Вие питате: "Не може ли другояче?" Не може. Животът си върви по своя път, както всякога си е вървял. Вие трябва да се нагодите, а не животът да се нагажда към вас. Вие трябва да се нагодите към великия живот, който носи нещата.

Представете си, че сте в един модерен параход, свободен гражданин сте и искате да отидете в Америка, а може да сте и арестант. В първия случай ще имате свобода, а във втория няма да имате. Ако отивате сам, ще имате свобода, ако други ви заставят, ще имате ограничения. Понякога вие нямате свобода на движение. Много хора не са освободени в живота си. Значи качили са се на парахода, но ги конвоират. И някой път трябва дълго време да се молите, за да ви пуснат от ограничителните условия, да ви дадат малка почивка. И вие някога питате: "Какво е бъдещето?" Явили са се сега предсказвачи, пророци, които казват след колко години човек може да се освободи от лошите условия на живота. Те обясняват на какво се дължат тези условия, противоречията.

Има една наука астрология, която казва, че когато човек е малко буен, той е марсианец, обича да се гневи – той има много желязо в кръвта си и проявява сила. Или може да се каже за някой, че е венерин тип: има силни чувства. Друг пък може да има влиянието на Меркурий. Откъде са се взели тези работи? Казват, че когато бил създаден човекът, дадено му било откровение, и хората сега разработват даденото чрез това първоначално откровение.Това е дълбока работа – да можеш да виждаш влиянията на Марс, на Меркурий, на Сатурн, на Венера и пр. От старо време са вярвали в седемте планети. Но едва вещите астролози разбират от тази наука. А пък за другите това, да се говори за влиянието на една планета, са празни думи. Казвам: Колко е далеч Марс от Земята? /"На 55 милиона километра най-малко."/ Едно тяло, което се намира на 55 милиона километра от Земята, да упражнява влияние върху хората?! Как ще си представите това?

Можем да го разберем по закона на аналогията. Представете си, че краката ви могат да ви влияят. Как? Ако краката ти са здрави, те ще те носят. Но един ден малкият пръст на твоя крак заболее и веднага този крак започва да ти влияе: твоето състояние се изменя, ти постоянно обръщаш внимание на пръста на крака си. Той ти заповядва да не ходиш. И да искаш да ходиш, не можеш. Това е влиянието на пръста ти. Можеш да отмахнеш това влияние. Как? Като го излекуваш – но ако знаеш как да го излекуваш. И тогава ще имаш свобода да ходиш. Или някой ухото го заболи. Щом те заболи ухото, ти не можеш да слушаш и когато говорят, ще имаш съвсем друго разположение. Могат да ти говорят много сладки думи, но болката е остра и ти мислиш само за нея. Ще гледаш да оздравееш. Някой път има и по-дълбоки вътрешни причини за неразположението. Някой път си неразположен и не знаеш защо. Има две места, в които се съсредоточават болестите. Едното е в мозъчната нервна система, а другото е в симпатичната нервна система. Мъчно ти е, неразположен си и не знаеш къде е мястото на неразположението ти: то не е нито в главата, нито в ръцете и пр. Тогава мислиш, че то е навсякъде. Не е навсякъде. То е както виното – като го пие човек, то отива навсякъде, цялото тяло се опива. Виното е влязло в корема ти и оттам се разпространява по симпатичната и мозъчната нервни системи. И всички клетки, целият човек се опиянява, не знае накъде отива, изгубва посоката на своето движение.

Някога вие имате такова едно състояние, че нямате нищо определено. Всички ваши възгледи за живота изчезват. Животът ви се обезсмисля. И всичкото ваше верую се обезсмисля. Аз съм виждал такива вярващи, които са идвали при мене на Изгрева. Един от тях казва: "Всичко е празна работа, няма никаква реалност." Къде отиде неговото верую? Всичко било празна работа! Казвам: Стига да беше празна, ти нямаше да страдаш. Но е много пълна работа. Ти страдаш не от празни работи, защото празните работи леко се носят, но пълните мъчно се носят. Щом вземеш вино, мъчно се носи. Тежко е това вино, червеното. Влезе ти в ума, че ти трябва заплата с 1000 лева повече; имаш 3000 лева, но искаш да имаш 4000. Някои имат и по 20 000 лева на ден, а някои и по 1000 000. Това, което го няма, то те безпокои. Може ли да те безпокои, като го няма? Някой казва: "Не му мисли!" Не, умният човек, мъдрецът, като му трябват пари, той не иска много.

Вие искате да имате – както в съвременната техника, в съвременната математика, в съвременната музика, неща, механически направени, и мислите, че така ще имате по-ясна представа. Аз виждам тук – една сестра ми показва как й диктуват от невидимия свят. Тя не разбира нищо от музика, но написала нещо хубаво. Написала ноти, но не както обикновено пишат нотите, а им турила други опашки. Нищо не разбира от музика, а написала музикални работи – малки музикални пасажи. Има ли смисъл това? Гледам, ключът турен на място. Интересно е как ги е написала. Тя е за бъдещата музика. Не искам всички да започнете да пеете по същия начин. За изяснение на неразбраните работи ще ви кажа следното. Тя е поставила в една междина по няколко ноти. Знаем, че обикновено под първата линия на петолинието се пише тона ре, на първа линия – ми, в първата междина – фа и т.н. Но тя не ги е наредила така.



При нея междините са по-широки и в тях е поставила по няколко ноти. В празното пространство на една от широките междини тя е турила нотите, наредени по една крива линия нагоре. Аз ще ги преведа. В първата междина е турила три ноти фа, но на разни височини. Значи тонът фа може да бъде понижен и повишен. Така тя е поставила в първото междулиние три ноти фа, но идеята е на този, който й е диктувал. В обикновената музикална система те ще бъдат само фа, а тук аз виждам, че едното фа е понижено, другото е обикновено, а третото е повишено. Едното е близо до първата линия, но не е на нея, второто е по-нагоре, посредата, а третото е още по-нагоре. Как ще свирите тези три фа? Едното е бемол, второто е обикновено, а третото е диез. Могат да се свирят. Ще кажете: "Какво искат да кажат с това духовете?" Духовете искат да кажат, че много работи не знаем. Аз казвам на сестрата: Прочети написаното! Тя казва, че не може да го прочете. На тази система могат да се свирят известни мелодии, могат да се преведат. Често в обикновения живот вие туряте нещата някъде, но не можете да ги изпълните. Някои ваши чувства трябва да ги понижите, други трябва да повишите; някои трябва да ги вземете по обикновен начин. Някой път едно фа от обикновената музика, на същата височина, на някое място ще го вземете понижено, а на друго място повишено. "Не може ли да се свири без повишение и без понижение?" Може. Но онзи, който се занимава с естествената музика, той най-първо трябва да се научи да свири фа-то както си е в естествено положение. Какво ще стане, ако някой тури не само един бемол на фа, но два бемола? Това е вече тонът ми в обикновената музика. А според тази музика не е ми. Два пъти ще го понижиш, а може и три пъти. Какво тънко различие! Това става, това е една отвлечена музика. Тази музика е в чувствата. Едно тънко чувство може да се понижи три пъти, а може и да се повиши три пъти. Има музика и в чувствата. В обикновената музика те не могат да се представят, няма такъв инструмент.

Сега, аз ви говоря за неща, които стават във вас. Вие казвате, че това са отвлечени работи. Те не са отвлечени, но са незнайни. Всеки ден вие се занимавате с любовни работи. Като се влюбите, пеете. Вие пеете една любовна песен, която понижавате или повишавате. Трябва да знаете как да нагодите любовната си песен. Ако можете да направите някое хубаво парче, ще можете да го свирите добре на онзи, който се е влюбил във вас. На онзи, който не се е влюбил във вас, не можете да му свирите добре – парчето ви не е музикално, не е хубаво, той не го харесва.

Външно вие се обличате, туряте си китка; щом видя китката, аз мога да ви кажа какво искате да кажете в музикално отношение. Туряте нови обуща – трябва да знаете какво означават обущата. Туряте си шапка на главата – вълнена, копринена или кожена - трябва да знаете какво означава новата ви шапка. Най-първо се обличате, после туряте шапката си. Всичко това представлява външно понижение и повишение. После дойде у вас желанието да не обръщате внимание, искате да се покажете семпло облечени и да свирите вътрешно. Щом обръщате внимание на вътрешния живот, вие вече не придавате такова значение на външната музика, казвате: "С външна премяна само не става." За пример: някой певец пее много силно, иска да го чуят всички; после пее хубаво, за да даде израз. За да пееш хубаво, кръгът, пред който пееш, трябва да бъде много малък. Мъчно е човек да пее на много хора. Като имаш един-двама насреща си, много хубаво се пее, ако са много, мъчно се пее.

Това, което ви казвам, не обяснява нещата. Това са мисли, които заплитат ума. Как е възможно да преведеш на музикален език значението на една шапка? Някакъв тон тя не може да означава. Но за да туриш шапката си, ти си имал дълго време определена мисъл. Ти имаш определени мисли и чувствания - искаш да имаш една червена шапка на главата си, едно червено или синьо, или жълто цвете. Старите сестри пък се обличат с черни дрехи. Защо? Старата обича черното, понеже се срамува вече от това, което е правила в живота си. По този начин иска другите да не видят това, което е правила. Онези, които са се облекли в черно, искат всичко да бъде в тъмно, никой да не вижда. А младият е със светли дрехи – иска всички да видят, че е добре облечен. Онзи с черните дрехи минава за скромен, но той се крие от хората, у него е дошъл и действа страхът, а пък онзи, който се е облякъл добре и е взел бастон в ръка, той ходи навсякъде, у него има тщеславие, иска да каже: "Хе, отде ида аз! Знаете ли? Аз ида от Слънчевата система, от Слънцето!" А след като поживее десетина-двайсет години и загази в живота, забравя, че е дошъл от Слънцето.

Реалистът ще каже: "Говорете нещо реално за света." Реално в света е като ядеш, като не ядеш – това не е реално. Реалност е яденето, а нереалност е гладуването. Казвате: "Говорете ни за реалното." Яж – нищо повече. Всеки ден ядеш по три пъти – това е реално. Гладуваш – това е нереално. Казвам: Това, нереалното, те мъчи. Защо ще се мъчиш, че не си ял? Никой не може да отговори на въпроса защо се мъчиш като не ядеш. Понеже, като ядеш, ти отвътре се освобождаваш, а отвън се натоварваш. А пък като не ядеш, отвън се освобождаваш, а отвътре се натоварваш. Следователно ние предпочитаме да бъдем натоварени отвън, отколкото да бъдем натоварени отвътре. Що е глад? Натоварен си отвътре. Що е ядене? Натоварен си отвън. Това знаели ли сте го досега? За предпочитане е да си натоварен отвън, отколкото отвътре. Едното наричаме нереално положение – вътрешното натоварване, а другото считаме за реално положение – външното натоварване. Казваш: "Натоварете ме външно, понеже ми дотегна гладуването."

Всяка една идея може да бъде вътрешна и външна. Ако за една идея се радваш, това чувство е външно. Ако си недоволен от живота, това чувство е вътрешно. То не може да намери свой израз. И всичките ви смущения са от това, че вие сте натоварени отвътре. Ние трябва да се освободим първо от вътрешния товар. Говорят за свободата. Свободата седи в това, да се освободим от всички вътрешни товари, които имаме. Това е целта. Хиляди години ще минат, докато се освободим. Има хора, които са се освободили. Трябва да знаеш как да се освободиш отвътре, то е изкуство! Това е целта. Не можеш да се освободиш, да бъдеш свободен едновременно отвън и отвътре. Да пренесеш товара си отвътре навън – това е реалното. Понеже вън, в реалния живот, вие имате по-голяма възможност да изучавате нещата, предметно да ги изучавате.

Сега, онези, които могат малко да надзърнат навън, в реалното, ще разберат малко, ще имат познания. А някои ще се спънат от мисълта, дали ще възприемат и ще кажат: "Съвсем се оплетохме." Това е отвътре. Някой път вие сте натоварени, искате да бъдете свободни. Конят го е натоварил някой човек; ако имате тежки чувства, това показва, че някой ви е натоварил, както вие сте натоварили коня. Тогава ще се заемете да научите езика на този, който ви е натоварил. Ще му кажете: "Пуснете ме, махнете този товар! Готов съм да ви служа." Ако искаш да се освободиш съвсем, не можеш, но можеш поне малко да се поосвободиш. Господ може да те разтовари, Той знае доколко ти можеш да носиш, и ако знаеш как да говориш на този, който те е натоварил, от тежкия товар, който носиш, Той ще снеме нещо. Всичко няма да снеме, но някога ще снеме част от товара ти, а друг път може да тури още повече. Тогава какво ще правиш? Това е за разяснение.

Някога мислите, че като се помолите на Господа, Той ще направи всичко заради вас. Бъдете последователни тогава. Здравият мисли, че като се помоли, всичко ще стане; той казва: "Като се помоля, Бог ме слуша." Молиш се, молиш се, но като ти излезе една малка пъпка на пръста на крака, тичаш при лекаря. Защо не се молиш на Господа да я премахне? Реалистите ще кажат: "Ако за всичко тичаш при Бога, лекарите ще умрат гладни." Защо си болен? За да дадеш данта си на лекаря. Защо си невежа? За да дадеш данта си на учителя, който ще те учи. Това са начини за разсъждение. Трябва да се преведат, за да станат ясни. Лекарят някой път може да те освободи, но някой път освен че няма да те освободи, ще те натовари още повече и болката ти ще се усили.

Аз ви навеждам на мисълта за света на фините чувства. Мен не ме интересуват обикновените неща в живота. Какво ще ме интересува живота на един заек или живота на един вълк? Какво ще ме интересува живота на една мечка, която е затворена в клетка? Какво ще проникне в ума й? И мечката е като човека, по аналогия да мислим. Ако ме затворят мене, какво ще мисля? Тази мечка, която е била свободна, се усеща сега ограничена, не е свободна да ходи дето иска. И обикаля в клетката си. Някой път тя иска да раздруса някоя от пръчките, за да види дали може да ги премахне. Не може. И най-после се примирява. Но този живот й е неестествен. Онези, които ни учат, казват да се примирим. Но примирението още не е разрешение на живота. Да се примириш, това е временно разрешение.

Но в живота съществува едно разрешение. Целият свят е менажерия сега, ние сме в една менажерия. И дяволът е директор на тази менажерия. Всички хора, които са дошли тук, са все чешити вътре в тази менажерия. На големите чешити клетките са по-големи, а на малките по-малки. Той ги е ограничил. Той ги храни както си иска и много-много не им дава. Едно време те са живели както са искали, а сега той ги учи на дисциплина, на ред и порядък. До известно време ще им донася храна. Вие ще кажете: "Такъв ли е животът?" Не е менажерия животът, но наподобява. Ограничени сме, има едно вътрешно ограничение. Вървиш и си изгубил всякакво понятие за живота; облечен си хубаво, но усещаш едно унижение в себе си. Отде произтича това унижение? Някой път се понадигнеш и мислиш, че всичко можеш да направиш, а понякога мислиш, че нищо не можеш да направиш. Отде е дошло това състояние? Ти мислиш, че не може да стане всичко, каквото искаш. Да, станали са някои неща, понеже си бил в хармония с теченията на умните хора. В такива случаи вие мислите, че всичко можете да направите; някога сте в течението на глупавите хора и мислите, че нищо не можете да направите. Някога трябва да видите какво наистина можете да направите. Човек трябва съвсем да се прероди, но прераждането е закон за знание. Музикантът, за да се прояви, трябва да има отличен инструмент и най-добрите учители. Някой път казвате: "Да умрем, че да се освободим." Как ще се освободите, и вие не знаете. Аз ви ублажавам понякога за вашата вяра, гениални сте във вярата си. Аз желая да имам вашата вяра! Детето вярва, че каквото бащата и майката кажат, ще бъде. Най-първо вярва на баща си сто на сто, после, като не изпълни бащата това, което е казал, намалява се вярата на детето, докато стигне да му вярва десет на сто – и повече то не вярва на баща си. Не обещавайте това, което не можете да извършите. И на себе си обещавайте само неща, които можете да направите. И не мислете, че вие можете с вашите молитви да заставите онова Същество, Което е направило света, да постъпи другояче. Бог е неизменяем. Като ви говоря по този начин, можете да си кажете: "Тогава да не се молим!" Ако се молиш, ще те послушат, ако не се молиш, няма да те послушат. Господ ще иска преди всичко да знае дали молитвата ти има някакво основание. Ти искаш хляб, но Господ казва на комисията, която разглежда въпроса за хляба: "Вижте дали тази молитва има основание и ако има основание, дайте му." Комисията казва: "Преди четири-пет часа е ял, но дайте му." След това други прошения се разглеждат. Експедитивна работа има там. Ти си млад, искаш да се жениш -даваш си прошението; Господ казва на комисията: "Я вижте дали трябва да се ожени, или не, да я вземе ли, или да не я вземе." Разглежда се и второ прошение – някой иска да се ожени втори път. Защото хората се женят много пъти. Вие минавате за еднобрачни, а сте многобрачни. Как ще ме разберете? Щом си ял веднъж, ти си еднобрачен. Щом си ял два пъти, ти си двубрачен. После – трибрачен, четирибрачен и т.н. Всяко ядене е един брак – свързал си се. Значи бракът спада към временните неща. В брака човек не може да бъде свободен. Там е място на ограничения и на работа. Щом влезеш в това място, не търси своята свобода. Там има учение. Един ден ще търсиш случай да се освободиш от брака, но като се народят десетина деца, ще мислиш за тях, да ги възпитаваш. Всяко едно дете ще ти коства около 400-500 000 лева. Да кажем, че един богат баща има три деца: ако едното коства 500 000 лева, трябват му един и половина милиона лева! Отде ще ги изкара? Вие трябва да знаете, като сте тук, на Земята, колко милиарда лева коства издръжката ви на вашия Баща, на Онзи, Който ви е пратил на Земята. Вие никак не мислите за това. Някой път трябва да направим математически изчисления, да видите колко струва вашата издръжка. Някога казваш: "Защо съм дошъл тук?" Там си одрал орталъка, да дойдеш тук да се учиш, а сега казваш: "Защо съм дошъл?" Да се учиш – нищо повече! И според каквото е учението ти – толкова средства ти изпращат.

Някои от вас имате установени възгледи. С установени възгледи в света нищо не се постига. Какво наричам аз установени възгледи? Хората нямат установени възгледи. Не ги търсете, никъде няма да ги намерите.

Само в Бога има установени възгледи. Аз вярвам в установените възгледи на Бога. Ще приспособим своите възгледи да бъдат подобни на Божиите възгледи. И доколкото аз приспособя своите възгледи към Божиите, моят живот ще се подобри. И доколкото аз не приспособявам своите възгледи към Божиите, ще се явят всички противоречия. И Писанието казва: "Да изпълним волята Божия на Земята." Това е един възглед на Бога. Затова Бог е направил света. Той иска всяко едно същество да изпълни онзи ред и порядък, който Той е направил. И Той не извинява никого. Той прощава, но не мислете, че можете да измените Неговия порядък. Все едно, ще се научиш един ден да постъпваш така, както Той постъпва. Има един неизменим порядък. Това учим ние. Ние не виждаме, че сме в едно вътрешно стълкновение с Божествения порядък. Противоречия имаме и казваме, че този или онзи е причина на нашите нещастия. А този човек е само един повод, той иде само да ни покаже, че сме се отклонили от Божия порядък. Ако някой човек ти причинява радост, това е само един повод, който показва кога си бил в съгласие с Божията воля. Онези хора, които ви причиняват радост, те показват, че в Божественото е спокойствието.

Искам да ви покажа сега един метод. Не че нямате метод, имате. Но да допуснем сега, че имате син и разбойници са го хванали, като мислят, че сте богат. Те искат от вас голям откуп -20-30 000 лева, но вие няма отде да ги вземете. Ако имате приятели, те ще ви дадат пари и ще откупите сина си. Това е по обикновения начин. Но допуснете, че никой не ви дава нито пет пари. Хрумва ви да намерите главатаря на разбойниците и да му кажете, че сте беден. И този човек, като ви погледне, без никакъв откуп пуща сина ви. При първия начин трябва да се молите на ваши приятели да ви дадат пари, за да задоволите желанието на разбойниците; при втория начин отивате при главатаря и като види, че сте беден човек, той пуща сина ви. Кой начин е по-умен? Къде седи разликата? Кога вярата е по-силна? Във втория случай. Вие сте дошли сега до второто положение: трябва да отидете при главатаря на разбойниците и с него да се справите, а не с обикновените разбойници. Най-първо трябва да престане страха у вас. Защото ако се боите, вие ще си кажете: "Разбойниците могат да хванат и мене, и за мене да искат откуп. Те са жестоки." Вие трябва първо, заради любовта, която имате към вашия син, съвършено да се престрашите. И да можете да образувате чувство на любов към главатаря. И той може би ще почувства, че никога не е срещал такъв човек. Като ви види, ще му стане приятно, че сте му дошли на гости. Да изясня този пример. Вие искате да знаете според съвременната карма защо разбойниците хванаха вашия син, защо вие се принудихте да отидете при главатаря и защо другите хора не ви дадоха пари. Как ще обясните това? Как мислите? Кажете вашето мнение. Ще кажете: "Пари им трябваха на разбойниците." Може да се обясни така. Това е едно рандеву, което трябваше да направи една остаряла мома, която не се е оженила. Как ще го разберете? Този разбойник, при когото отива момата, е един момък, който в миналото се е влюбил в нея, а тя не е отишла на рандеву с него. Тя го излъгала. Но сега, като главатар на разбойниците, той прави рандеву с нея, като хваща сина й. Като дойде тя при него, той иска тя да изпълни своето обещание. Тя е обещала някога, в миналото, да се срещне с него, но не се срещнала и сега ще му се помоли да освободи сина й. Нему ще му стане приятно, ще й каже: "Доказах ти, че не ти мисля зло. В мене има благородно чувство. Ти криво ме разбра." Турците казват в такъв случай: "От мене да мине." Изпълнявайте вашите обещания, за да не се намерите в противоречие и да стане нужда да отивате при главатаря на разбойниците, които са хванали сина ви. Вие трябва да давате разумно тълкувание на нещата, което да е съгласно горе-долу с реалността; защото главорез, за когото казват, че е много жесток, ви приема много добре и пуска сина ви – как ще си обясните това? Ще кажете, че Господ му е казал така. Това са особени положения. Има една връзка от миналото. Господ ви казва: "Пази обещанията си!" Каквото обещаваш, не се колебай да го изпълниш. Казваш: "Как да го изпълня?" Първото обещание, което си дал, никога не го изменяй. Не второто обещание, аз говоря сега за първото обещание. Всяко обещание в света е Божествено задължение. Никога не се отказвай от задължението си, иначе всякога в живота си ще се намериш в трудно положение. И всички трудности в живота се дължат все на неизпълнение на първите задължения. И те са много. Онези задължения, които сте дали към Бога, изпълнете ги! Всяко едно задължение не е към хората, но към Бога.

Ти си се влюбил. Не е въпрос във влюбването, но задължението си към Бога трябва да изпълниш. Никой не те кара да се жениш. Щом си се влюбил, изпълни задълженията си към Бога. Любовта не подразбира женитба. Това са второстепенни неща. Понеже не си изпълнил първото задължение, идва женитбата. Ето какво е женитбата. Пак криво ще ме разберете. Като обяснява човек реалността на нещата, изпада в заблуждения. Понеже не си изпълнил първото си задължение, идват страдания и те турят в затвора. Това значи женене. Аз често виждам как дрънкат веригите. Щом не си изпълнил своето първо задължение, ти ще се ожениш – нищо повече. А пък щом си го изпълнил, ти си свободен от женитбата.

Има свободни отношения. Най-красивите отношения са свободните отношения. Те са Божествени отношения. Първото задължение, първото обещание, което си дал – изпълни го! Това, което е дал Бог и се ражда в душата ти – бъди верен на него! То е Божественото. То е отношение към Бога. Защото и любовта е едно отношение към Бога. И ако ти правилно изпълняваш своите отношения към Бога, ще изпълниш правилно отношенията си и към всички хора. Ако не изпълниш правилно своите задължения към Бога, ти не можеш да изпълниш задълженията си и към другите хора. Ако отношенията между бащата и майката не са правилни, те не могат да родят дете талантливо или гениално. Следователно отношенията между бащата и майката ще определят дали това дете ще бъде любимо, или не. Детето е един резултат. То е резултат на любовта, която имат бащата и майката към Бога. Когато двама души имат правилна, Божествена любов, тогава се ражда талантливо, гениално дете. Гениалното дете показва правилното отношение, което хората са имали към Бога. За да се роди нещо във вас сега, и вие трябва да имате правилни отношения към Бога. Аз гледам по-дълбоко. Не е до външното раждане. За да се роди нещо дълбоко в твоята душа, отношението на твоята душа към Бога и отношението на твоя дух към Бога трябва да бъдат правилни. Тогава резултатът в твоя ум – това е синът. Любовта, която имат душата и духът ти към Бога, или отношението им към Бога, ще даде в резултат твоя ум и тогава ще имаш отличен ум – да мислиш, да разрешаваш всички мъчнотии в света. Така седи окултната или духовната философия, която разрешава големите проблеми в света. Ако така не разбирате нещата, никак не можете да ги разберете. Ти казваш: "Аз обичам мъжа си." Твоят дух трябва да има правилни отношения към Бога. Някои от вас, които не ме разбирате, нека затворят книгите. Някои от вас няма какво да се занимавате. Задължението, обещанието на твоята душа и дух към Бога, което си дал, трябва да го изпълниш. Тогава и твоят ум ще има правилни отношения към теб.

Сега донякъде се уясни въпросът. Остава необяснено приложението. Приложението е вече упражнение. Искаш да станеш певец, да имаш отношение към всички ноти – трябва да ги знаеш. Вземете тона до. Този тон мъчно се взима в обикновената гама. Но вземете сол, той се взима лесно. Вземете долно сол. /Учителят пее тона сол./ От сол вече можете да вземете до. На цигулка го вземете. От този тон, който можете да вземете най-вярно, от него можете да вземете последователно и другите тонове. Музиката, така както е, тя е нещо външно. Но музиката на Земята е резултат на човешките мисли и на човешките чувства. И когато се хармонизират мислите и чувствата, ние ще имаме най-хубавата музика. Човек, който не може да пее, той не е хармонизирал мислите и чувствата си. Човек, който не може да пее, той е лишен от възможности. А онези, които могат хубаво да пеят, те имат възможности, макар че не са още в съвършенство. Светията, за пример, е отличен певец. Какви ли не мантри, песни пее той! Започнете от вътрешния живот. Защото другото е резултат. Всички не могат да бъдат музиканти. Защото музиката е резултат на човешките мисли и чувства. Във вас, във вашия ум и сърце трябва да стане цял преврат, за да станете музикални. Всички не сте еднакво музикални. Музикалността е един дълъг процес. За в бъдеще ще се приготвите, но това бъдеще е различно: може би днес, а може би в утрешния ден или по-нататък. Това е един процес, не може изведнъж. Човек може да пее обикновено, но за да бъде музиката като магия, да може да си служи с нея, изисква се работа.

Минаваш през гората. Страх те е от животни. Какво трябва да направиш? Ще им запееш. Животните разбират много добре от музика. Има известни песни за вълците – като ги запееш, вълкът не те напада. Има известни песни за змиите – като ги запееш, змия не те хапе. Индусите са ги научили. Като им запееш, можеш да събереш змиите, а можеш и да ги разпръснеш, от тебе зависи. Змията е много музикална. Благодарение на тази музикалност тя има една възможност. Така, както е сплескана главата й, тя е много жестока, но е музикална и музикалността ще я спаси в бъдеще. И у вълка има нещо музикално, но това е една вътрешна възможност, която човек може да предаде отвън чрез своята мисъл и чувства. И болестите се лекуват с музика, и те си имат музика. Трябва да ви направя опит в това отношение, но опитът струва скъпо. Има болести, които, ако знаеш как да им пееш, минават, ако не знаеш да им пееш, не минават. Музиката може да се приложи за лекуване. Всички сте имали коремоболие. Как ще му пееш? Аз слушах един свещеник как пееше на своето коремоболие. Той беше един от най-добрите певци, които някога съм слушал. На всеки два-три месеца го хващат много силни болки в корема. /Учителят подражава на движенията при силни коремни болки./ Попът вика: "Вай-вай-вай!" После се завърти на друга страна: "Нека се научи този поп добре! Този дявол го знам. Аз съм го научил вече, от 20 години го зная. Щом кръшна някъде, той веднага ме стисне." Пее той, лее, голям певец е. По църковната музика: Па-ву-га-ди – па-па-ву – га-ди-ке, зо-ни-па. Пее попът: "Олеле, олеле, олеле." На този свещеник казвам: Много сложна е твоята музика, но ще се мъча да я науча и аз малко. След като си попееш, ще ти мине. Ол-ли. Ол-оле. Турците казват: Олур/стани/. Ол. Ол на английски означава всичко. Значи, ако знаеш да пееш, ще имаме ол, ако не знаеш да пееш, имаме вол.

Представете си, какво велико търпение има Бог! Той търпи всичко онова, което става в Него. Търпението на Бога седи в това, че всичко става в Него. Какво грамадно търпение има Той! Всички противоречия, приятни и неприятни, които стават, всичко това Той трябва да го превърне. Там седи Неговата Мъдрост. И всичко става в Него! Вие съжалявате, че някои работи са станали. Че колко работи са станали в Господа, и Той ги търпи! Казвам: Както Той ги търпи, така и вие ще ги търпите. И ще търсите разумното разрешение на нещата. Там е философията. Много работи са непоносими, но трябва да се търпят. Не безразборно, като в олъ!, но трябва да се учи, да се намери изходния път. Всяко нещо си има свой път.

Кои са важните мисли в тази лекция? Какво разбрахте сега? Първата мисъл каква беше? С какво започнахме? /"За превръщането на желязото в злато."/ Този въпрос е труден. Кой беше вторият въпрос? /"За яденето и неяденето, за чувствата и мислите."/ Някой ще каже: "Да се научи човек да яде – това е цяло изкуство!" Третото? /"Обещанието, което дадохме на Бога, да го изпълним."/

/Учителят пее по няколко начина следните думи: "Може ли болен Стоян здрав да стане?"/ Може. Класически как ще го пеете? Стоян отначало беше здрав и после стана болен. Всичкото изкуство е, че той се е помъчил да стане болен. Понеже е направил най-мъчното, сега от болестта ще се върне в своето естествено положение. Да стане болен е по-мъчно, отколкото да стане здрав. Ако ти си съумял да заболееш, ще съумееш и да станеш здрав. Следователно всеки човек, който се е разболявал, може да оздравява. Всеки човек, който осиромашава, може да забогатява. Всеки човек, който оглупява, може да поумнява. И всеки, който греши, може да стане праведен. Вие не се спирате на това. Защо човек трябва да греши? Грешенето е един по-нисш живот. Трябва да минеш по пътя на злото. То е един нисш живот, който сега се диференцира и минава в друг. В какво седи разликата между доброто и злото? Ще ви дам две нейни черти. Най-първо злото се привлича при тебе и после, като вземе нещо, се връща в менажерията. Например един вълк се интересува от овцете; той ще влезе в кошарата и щом вземе овцата, заминава си. А доброто се приближава, за да даде нещо. Значи доброто се приближава, за да остави нещо при тебе, а злото иде, за да вземе нещо. Това, което дава, е добро, а това, което отнема, е зло. Доброто излиза отвътре навън и се връща вътре, а злото иде отвън и се връща навън. Това са прости процеси. Всяко нещо, което се връща към тебе, е добро; всяко нещо, което заминава от тебе, е зло, на него не възлагай нищо. Онова, което губиш, то не е реално, а онова, което не губиш, което се връща при тебе, то е доброто, то е реалното. Това е окултна философия. Разчитай само на онези мисли и желания, които излизат и се връщат при тебе.

Сега, в музиката – можете ли да вземете до от четвърта октава? Как ще го вземете? И до от трета октава не можете да вземете. При втора октава мнозина можете да го вземете. А до от първа октава можете да вземете почти всички. В две октави колко тона до има? /"Три."/ В три октави има четири тона до. В четири октави има пет тона до. Под думата до аз разбирам един тон да се вземе правилно. В пеенето има големи противоречия. Усещам големи ограничения. Тях мога да премахна само с тона до – като взема тона до, те изчезват. До е силата, чрез която аз мога да премахна всички мъчнотии и противоречия около мен. Това е тонът до. Щом се премахнат те, значи аз взимам този тон вярно. Всякога, когато искам да постигна нещо в света, аз трябва да взема правилно тона сол. Той означава постижение. Не че всичко е постижение, но е начало на постижение. И така, до е за премахване на препятствия, сол е начало на постижения. Ми какво е тогава? Тонът ми е посредата, съединителното между до и сол. Намира се в терца с до и със сол. Между сол и си пак имате терца. Има два вида терци: големи и малки. Ако вземеш ми правилно, всички неща, които в умствения свят се виждат непостижими, ще станат понятни. Чрез ми ти създаваш мислено първата форма, с която можеш да работиш. Ми е основата в умствения свят, за да се създаде първата форма, с която можеш да си послужиш. Ако мислиш правилно, ти можеш да вземеш правилно тона ми. Трептенията на ми се различават. И трептенията на сол се различават. В сол, за да има постижение, трябва да има мекота. А какво трябва да има в ми"! При правилното взимане на тона сол има възможност един цвят да цъфне. Цветът е сол. Но отвън трябва да има най-благоприятна атмосфера за цвета: въздух, светлина и пр. Ако външните условия не са благоприятни, той не може да цъфне. Меки трябва да бъдат външните условия. А при ми не отвън, но отвътре трябва да бъдат условията меки. Едно преходно състояние е ми, защото минаваш от външните мъчнотии в света към вътрешните. До представлява разрешението на мъчнотиите, които се намират на физическото поле. Сол представлява мъчнотиите в духовния свят, а ми представлява вътрешните противоречия, мъчнотиите в умствения свят.

Вие произнасяте думата любов. Започнете да мислите без никакъв обект. Без никакъв обект произнасяйте думата любов. Как бихте разбрали любовта на физическото поле? Как бихте я изпели на физическото поле? Как ще я изпеете в духовния свят? А в умствения свят как ще изпеете думата любов'! Що е любов?

Любов е това, което носи светлина и свобода. Що е светлина? Светлина е това, което носи живот и свобода. Що е свобода? Свобода е това, което носи живот и светлина. Имате тогава три понятия за любовта. Любовта непременно трябва да носи светлина и свобода. Такава любов, която не носи светлина и свобода, то не е любов, а нещо временно. Ако така се разбира любовта, тя е една алхимическа сила, с нея всичко можеш да превръщаш. Щом имате светлина, всичко можете да направите. Щом имате свобода, всичко можете да направите. Щом ги нямате, вие сте ограничени. Щом имате любовта, вие ще разбирате законите на Божествения свят. Щом имате любовта, вие ще разберете законите и на духовния свят. А щом разберете законите на Божествения и на духовния свят, с тези закони вие всичко ще можете да направите. Това са методи.

При сегашното разбиране вие всички се намирате или в положението на сухото дърво, или в положението на желязото. За пример: едно сухо дърво може да го е страх от огъня, но едно желязо може ли да го е сграх от огъня? Какво ще стане с желязото като го турят в огъня? Ще се нагорещи. Сухите дървета трябва да се плашат от огъня. Хората се плашат от любовта. Онези, които са сухи дървета, се плашат от огъня. Онези, които са от желязо, ще кажат на огъня: "Ще светнем ние в тебе." Всякога този огън може да превърне сухото дърво в пепел, но пък пепелта е най-хубавата тор. Любовта може да стопи и желязото. Това е пречистване на желязото. Онази топлина, която любовта образува в човека, не трябва да ви плаши. Тя ще изгори сухите дървета, а железните работи ще стопи. И всичко ще тури в ред и порядък.

Тогава има всичко три положения: живот, светлина, свобода. Що е любов? Това, което носи светлина и свобода. До сега вие как сте разбирали любовта? /"Да се освободим!"/ Ако носиш светлина на хората и свобода навсякъде, ти обичаш. Щом не носиш светлина и свобода, ти не обичаш.

Едно от правилата: Искате да бъдете обичани, искате и да ви обичат. Никое същество не може да ви обича, ако не носите светлина и свобода. Аз съм пребродил света и между ангелите, и дето и да е: никое същество не може да ви обича, ако не носите светлина и свобода. И при лошите духове да отидете, ако носите светлина и свобода, и те ще ви обичат. Понеже това е потребно за живота. И при добрите духове като отидете, ако нямате светлина и свобода, те затварят вратите си, макар че външно няма да покажат това. Щом не носиш светлина и свобода в себе си, ще намериш всички врати затворени: дето и да похлопаш - ни глас, ни услишание.

Така щото, не си правете илюзии, че в живота можете да успеете без любов. Не може. Само в онази любов, която носи светлина и свобода, в нея има всички постижения. И тук, на Земята, и дето и да е – тя носи постижения. Това дръжте в себе си като закон!

"Божият дух носи всичките блага на живота." /три пъти/

Всички онези, които усещат, че са много натоварени, да ми кажат – да ги разтоварим малко. Защото не искам да останат натоварени.

19-а лекция на Общия окултен клас, изнесена от Учителя на 29 януари 1936 г., сряда, София, Изгрев

Следват гимнастически упражнения.

Три категории храни. Първото обещание

Най-често използвани думи в беседата: може, има, човек, сега, аз, всички, можете, всичко, бог, свобода, живот, път, музика, можеш, светлина, ядеш, мисли, казва, знаете ,

Общ Окултен клас , София, 29 Януари 1936г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

"Отче наш"

Сега, ако ви се даде темата "Как се превръща желязото на злато", какво бихте писали? Може би ще кажете, че не знаете как става това превръщане. Ако ви се даде тема "Как се превръща живота в смърт", какво ще пишете? Опасност има от малкото ядене, опасност има и в многото ядене. Ако не яде човек, е опасно, но ако яде, пак е опасно. Ако не яде, няма да има нито скърби, нито страдания, но пък ако яде, ще има всички радости, но ще има и всички скърби. Някои питат: „Защо скърбите?“ Защото ядете. „Няма ли някакъв цяр за това?“ Има: не яж. „Защо е сиромашията в света?“ Защото ядеш. „Няма ли някакъв цяр против нея?“ Има: не яж. Някои искат да кажат: „Каква е философията на живота? Да не ядеш ли?“ В това няма никаква философия. „Какъв е смисълът на живота?“ Ядеш ли, няма никаква философия. Щом ядеш, и ще страдаш, и ще се радваш. „После?“ Ще умреш. „После?“ Я оживееш, я не. Вие трябва да се научите да мислите. Някои казват: „Я станеш богат, я не.“ Има разлика между богат и сиромах. Я станеш учен, я не станеш учен. Каква разлика има между учен и неучен? Я станеш силен, я не станеш силен.

Казвам, дръжте си за себе си онова, което знаете. Някой не иска да ви вземе капитала, защото вие се движите с вашия капитал от миналото. За да дойдете тук, вие имате капитал. Казвате: „Трябва да отидем на лекция, да послушаме малко.“ Защо и за какво, няма нужда да знаете. Какво ще бъде? Казвате: „Бъдещето ще е като настоящето.“ Едно време мислехте за настоящето. Едно време питахте какво ще бъде бъдещето. И настоящето е това бъдеще именно. И другото бъдеще ще бъде настояще. Питам: в бъдеще ще ядете ли? Разбира се, същото ще бъде, както и сега.

Сега има три категории храни и три вида или начина за хранене. Ако си вегетарианец, ако храната ви е растителна или месна, или плодна храна, вие ще имате три различни разбирания. Ако сте вегетарианец, ще имате чисто материалистическо разбиране, ще имате обич към материята. Ако сте месоядец, ще имате умствения живот, ще доказвате причините, защо трябва да ядете месо. Защо трябва да ядеш растителна храна, това няма какво да се доказва, но защо ядеш месо, трябва да го докажеш. Защо ядеш плодна храна? Защото си дете. Децата ядат плодна храна. Растителната храна е за старите, месната - за възрастните, а плодната - за децата. Като няма зъби, старият яде растителна храна. Децата са станали птици, възрастните месоядни, а старите, като нямат зъби, станали са тревопасни. Децата в това отношение са плодоядци.

В многото говорене има много заблуждения. Най-пър-во, вие имате неща, които не са проверени. Има неща, които очаквате и които засега няма да дойдат. В този живот ангели не може да станете. Искате красиви да бъдете и богати да бъдете. Много работи обаче няма да имате в този живот. Ако ви кажа, че няма да ги имате, ще се обезсър-чите. Може и да ги имате, но ако ги имате, те ще влязат в употребление. Всяко нещо, което влиза в употребление, то се разваля. Всяка мисъл, която дойде в човешкия ум, трябва да я пазите като зеницата на окото си. Ако много я употребявате, ще я развалите. Всяко желание, което много се потребява, също така се разваля. Вие ще родите това желание и с него ще станат всички промени. Най-първо това желание ще бъде младо, после ще стане възрастно и след това ще стане старо. Като стане старо, то ще иска да му служите. Всички ония желания, които имате в себе си, са все остарели, и вие се заробвате да им служите. Седи един човек на сто години. Вие обикаляте около него, и той само пъшка. Казваш: „Имам едно желание.“

Това е една нова мисъл, която ви турям. Сега вие мислите за всички онези работи, които никога няма да бъдат. Знаете ли какво няма да бъде? Не знаете. Нещата никога няма да бъдат и да станат така, както човек мисли. Понеже нещата стават не така, както човек мисли. Човек е започнал да мисли отпосле. Питаш: „Защо няма да бъде?“ Човек е почнал да мисли отпосле. И преди да е мислил човек, нещата са вървели и са ставали по своя път. Като започнеш да мислиш, ти имаш само отражението на нещата. Ти гледаш живота на другите хора и искаш да знаеш какви са техните отношения, техните състояния. Някога ти мислиш, че човек плаче. Отде знаете, че плаче? Отде научихте плача? От себе си. Ако един човек го вее вятърът и му капят сълзи от очите, това показва ли, че той е скръбен? Вятърът изкуствено произвежда сълзи. Какво се разбира под плача? Когато работите на човек са в едно безизходно положение и няма никакво разрешение, хората всякога плачат. Плачът изобщо нищо не разрешава. Вие взимате плача на Христа за пример и казвате, че и Христос е плакал за Иерусалим, когато го видял. Но какво допринесе Христос със Своя плач? Защо плакал? Той е плакал, защото каквото им говорил, тази работа останала неразбрана от хората. И те няма да го възприемат, вследствие на което върху тях ще дойдат мъчнотии и страдания. За тях плакал Христос. Но от плача на Христа не се подобри положението на хората. Мислите ли вие, че като плачете, работите ви ще се подобрят? Не. Ако тогава не беше плакал Христос, пак същото щеше да бъде. И ако плачеш, и ако не плачеш, резултатите са в две направления. Сега ще ви приведа един малък пример. Когато един кон върви натоварен, вие седите, поглеждате го и казвате: „Ние сме човеци.“ Това, което е, е. Това, което сте, е. Но представете си състоянието на един натоварен кон. Какво ще мисли конят? Най-първо, на този натоварен кон сте турили на гърба му седемдесет килограма, но конят не знае това. Той знае, че има някаква тежест на гърба си, но колко килограма е, не знае. Той има много товар. Казва той: „Аз не зная какъв е товарът ми.“ Но вие точно знаете, че на гърба на коня има седемдесет килограма. Конят знае само, че има известен товар. Той не знае и защо е натоварен. Той казва: „Хванаха ме, туриха ми един товар на гърба, показаха ми пътя.“ Но защо отива конят по този път, той не знае. Вие знаете накъде отивате, пътя знаете, знаете и защо отивате. Обръща се конят и поглежда онзи, който го кара. Господарят казва: „Още не си стигнал.“ После конят пак се обърне и господарят казва: „Още нататък.“ Мислите ли, че всеки, който натовари своя кон, ще отиде да разправя на коня своите намерения? Ще му разправи ли той защо го е натоварил? Някога ще го потупа малко по гърба, по главата, а някога ще го шибне малко и ще му каже: „Върви.“ Вие гледате тоя кон и се смеете. Смешен е онзи, който е натоварил коня си. Смешен е и натовареният кон. Онзи, който е натоварен, казва: „Това е животно. Господ го създаде, за да носи моя товар.“ А пък конят казва за човека: „Това е друго едно животно, което Господ създаде, за да ме товари, аз да вървя напред да му показвам пътя, а той да върви подир мене.“ Някой път и господарят иска да му покаже пътя и го води. Някой път пък господарят мисли, че конят е научил пътя си, и тогава конят върви напред, а господарят подир него. Това са обикновени разсъждения, които трябва да превърнете. Вие трябва да знаете как да превръщате мислите. Ако не се научите на този процес на превръщане, да превръщате един прост метал в благороден, нищо не можете да постигнете. Защото имате един обикновен живот. Вас ви е занимавало досега най-главно следното: каквото и да ти се говори, ти седиш и казваш, че трябва да се яде. Трябва да се яде, но какво? Или растителна, или месна, или плодна храна. Ще ядеш растителна храна, когато си стар, ще ядеш месна храна, когато си възрастен, ще ядеш плодна храна, когато станеш дете. Това е едно разпределение, което не съответства на вашите сегашни вярвания. Сега и старият, и младият, и възрастният, всички казват, че са вегетарианци. Дали сте вегетарианци, това е въпрос. Вие ядете сирене, яйца, масла, и пак минавате за вегетарианци. Някои ядат и рибица, и пак казват, че сте вегетарианци. Те превръщат рибата в растение. Или вегетарианци сте, но по същия начин вие превръщате нещата. Прави сте. Един лекар казва на болния: „Ще ядеш само растително, дървено, масло. Никакво кравешко масло, нито биволско, нито свинска мас, но ще ядеш чист зехтин, дървено масло.“ Болният бил беден човек, седи и си мисли какво да прави, когато маслото е скъпо. Тогава той намислил да направи следното: пробил една дупка на едно дърво и започнал да налива една тенекия свинска мас през дупката. По този начин я превръщал в течна, като дървеното масло. След това той отишъл да се пречести, заради което трябвало да се изповяда пред свещеника. Последният го пита: „Не си ли ял мазно?“ „Не, дядо попе. Ядох само чисто дървено масло.“ „Как го взе?“ „Много хубаво е, прекарах свинската мас през дървена дупка и я превърнах в дървено масло.“ Свещеникът казва: „Глупава работа е това.“ Не е глупава работа тази. философия има в този човек. Следователно, колкото и да се препоръчвате за истински вегетарианци, не сте още такива, от хиляди години насам. В земята измират безброй насекоми, птици, бозайници, хора и пр. и растението, за да се храни, пуща корените си в земята наоколо и взима сокове, от които прави маслата, които вие считате за растителни. Не е ли тази мазнина прекарана през дървената дупка на растението? Вие казвате: чиста вегетарианска храна е тази. Не, не. Вие се смеете на онзи болен беден човек, че си направил дупка, през която прекарал свинската мас. Колкото свинската мас става дървено масло, като се прекара през дупката, толкова и олиото, което употребявате, е чисто вегетарианско. Не се знае какво е олиото. Аз често виждам по гробища хубави черници и сливи. Децата ги ядат и оттам. Лекарите са започнали да забраняват това, понеже може да се предадат някои опасни болести през тия плодове и децата могат да се заразят. Казвате: „Не яжте от тези сливи.“ Но въпреки това, децата ги ядат. Вие казвате, че соковете на умрелите се филтрират през растенията. Сега аз не искам да ви оставя тези образи. Искам да ви дам една философия. Оттук можете да си представите сегашните хора, така както торят нивите си, колко чиста храна добиват от тях. Как се торят нивите, вие оставяте това, не го взимате предвид. Казвате: „Нивата е наторена.“ Някъде торена с животинска тор, а някъде - с човешка тор. При един такъв порядък на нещата, каква култура може да има? Каква цивилизация може да има? Не само това, но и от дишането на хората във въздуха остават известни утайки, известен тор. Не само това, но и в чувствения свят остават известни утайки от човешките чувства. И в мисловия свят също така остават известни утайки от вашите мисли. И енергиите на вашите мисли и желания и прочее, всичко това, което е нечисто, трябва да го филтрирате. Вие ще кажете: „Господ да ме пази от всичките злини.“ Е, пази ни Господ от всички злини, но ни най-малко не ни пази от последствията на злините. Всеки ден вие се мените. Един ден сте радостни. Дойде ви някоя тъжна мисъл и веднага главата ви клюмне. Защо? „Баща ми умря.“ Защо умря? Ял е нещо отровно, нищо повече. Майка ви е умряла. Защо? Яла е нещо отровно. Син ви умря. Защо? Ял е нещо отровно. От яденето е всичко. Казано е: в кой ден ядеш от това дърво, непременно ще умреш. Защо? Защото си ял от това дърво. Миналото лято, като бяхме на планината, един наш приятел отиде при овчарчетата и ял от едни отровни гъби. Много красиви били тези гъби външно. Те имат червена краска. Като ги погледнеш, мязат на някоя натруфена мома. Някои му казали, че ги ядат, а те всъщност не ги ядат. Овчарите знаят тези гъби. И този брат откъснал една и я изял. Щом изял гъбата, краката му се прекъснали и трябваше да намерим кон, да го изпратим да се разходи до Дупница. Без малко щеше да отиде в другия свят. Ех за ум! Защо заболя? Защото ял отровни гъби. Никога не възприемай една отровна мисъл. Може да е отровна гъба. Никога не възприемай едно какво и да е желание. Може да е отровна гъба. Нищо не може да ви спаси. Трябва да се учите да прекарвате живота си по възможност с по-малко страдания. И ако се научите, ако знаете как да я ядете, няма да страдате. А ако можете да се научите да ядете отровни гъби, да се приспособи организмът ви към тях, тогава ще се избавите от много злини, тогава можете да ядете отровни гъби. Но докато се приспособите! Като се научите да ядете отровни гъби, тогава могат да ви ухапят някои отровни насекоми, и няма да ви причинят вреда. Защото законът е: злото на злото не може да прави зло. И доброто на доброто не може да прави добро. Какво разбрахте вие сега? Злото на злото зло не може да направи и доброто на доброто добро не може да направи. Понякога казваш: „Не мога да направя добро.“ На кого? На добрия. Казваш: „Зло не мога да направя.“ На кого? На злия. На добрия можеш да правиш зло. За кого е злото тогаз? За добрите. За кого е доброто? За злите, нищо повече.

Сега вие мислите по вашему. Знаете ли кога мислите по вашему? Когато се обезпокоите. Вие се намирате в положението на две моми, които искат да се оженят за един момък. Докато момъкът не се е определил, всички обикалят около него, усмихват му се. Дойде едната, той я погледне и пак си гледа напред. Дойде другата, той я погледне и пак си гледа напред. Докато той гледа все в една посока, той не е още самоопределен. И едната, и другата искат той да се самоопредели. Като ви говоря сега, вие мислите за момите. Оставете момите настрана. Всеки ден вие играете роля на тези моми и всеки ден вие играете ролята на този, който гледа напред. Запример вие искате да се сгодите за няколко хиляди лева и мислите по кой начин да се сгодите. Искате да се сгодите за няколко хиляди лева. По кой начин? По обикновения начин. Женените да изпратят сватове, да ви препоръчат пред домашните на момата, че вие сте човек, който може да влезе в брачен живот, че ще се обхождате добре, че ще дадете свобода на жена си да ходи при баща си и при майка си и да се връща, и няма да я ограничавате. И тогава бащата на парите поглежда и казва: „Види ми се, че е честен човек, честен момък, но моите дъщери ще ги върнете навреме (за парите се отнася).“ Пак криво ще ме разберете. Как може човек да се ожени за пари? Че как може човек да се ожени за жена си? Вие сте смешни. Че твоята жена е направена все от такива малки материални парченца. В нея има желязо, злато и прочее, всичко има в нея. Жениш се, и ти не знаеш за какво се жениш. За всичко се жениш. Един ден жена ти се изпарява, както се изпарява водата. Изпари се и я няма. И след като се изпари, ти я търсиш, но я няма. Що е смъртта? Ще отидеш и ще я заровиш. Заравят я. Заминала е жена ти. Мъжът казва на жена си: „Ти трябва да знаеш, че аз съм ти мъж.“ Един ден тя се изхитрява, престава да живее и оставя на земята дрехите си само. Ако си евангелист, ти ще викаш пастира да погребе дрехите й, свещените й дрехи. На гроба ще плачеш за дрехите й. Ако е православна, ще викаш свещеник и пак ще ходиш на гроба й да плачеш. Ще дойде друга философия. Ще кажат: „Или тя се е освободила съвсем от дрехите си, или не се е още освободила и обикаля около гроба си.“ Сега да оставим тези въпроси. Вие ще кажете, че не сте от тези, които вярват. Едни вярват, че тя се върти около гроба си, а други вярват, че не се върти около гроба си. Тя никога не се е въртяла. Тя се е въртяла, но в много широк кръг. Едни казват, че нашата земя се върти около слънцето. Но защо? Тя знае защо се върти.

Сега, като ме слушате, вие казвате: „Какво е отношението на новото към старото?“ Знанието има за цел да освободи човека по възможност от излишни страдания. Това е целта. Ако искате да се освободите, най-първо от това трябва да се освободите. Когато искаш да вярваш в Бога - същият закон. Ще вярваш в Бога, за да можеш да се освободиш от големите несгоди в живота си. Вие седите и запитвате: „Не може ли другояче?“ Не може. Животът си върви по своя път, както всякога си е вървял. Вие трябва да се нагодите, а не животът да се нагажда на вас. Вие трябва да се нагодите към великия живот, който носи нещата. Представете си, че вие сте в един модерен параход, може да сте влезли доброволно. Представете си, че сте свободен гражданин, искате да отидете в Америка, а може да сте и един арестантин. И в първия случай ще имате свобода, а във втория случай няма да имате. Ако отиваш сам, ще имаш свобода. Ако други те заставят, ще имаш ограничения, няма да имаш тази свобода, каквато имате обикновено. Та някой път вие нямате свобода на движение. Много хора не са освободени в живота си. Значи качили са се на парахода, но ги конвоират, и някой път трябва дълго време да се молите, за да ви пуснат от ограничителните условия, да ви дадат малка почивка. И вие някога казвате: „Какво е бъдещето?“ Явили са се сега предсказвачи, пророци, които казват след колко години човек може да се освободи от лошите условия на живота и те обясняват на какво се дължат условията, противоречията. Има една наука астрология, която казва, че когато човек е малко буен, той е марсианец, обича да се гневи. Той има много желязо в кръвта си, той проявява сила. Или може да се каже за някой друг, че е венерин тип: има някакви си лоши чувства, каквото обещае, не го изпълнява. Това е по отношение на чувствата. Някой пък може да има влиянието на Меркурий. Сега, откъде са взели тези работи? Казват, че на хората първоначално е дадено едно откровение. Когато бил създаден, дадено му било откровение и хората разработват това сега, което му е било дадено чрез откровение. Това е дълбока работа, да можеш да виждаш влиянията на Марс, на Меркурий, Сатурн, Венера и прочее. От старо време са вярвали в седемте планети. Но едва вещите астролози разбират от тази наука. А пък за другите това са празни думи, да се говори за влиянието на една планета. Казвам, колко е далеч Марс от Земята? („На 55 милиона километра от Земята най-близо.“) Едно небе, което се намира на 55 милиона километра от Земята, да упражнява влияние на хората?! Как ще си представите това? Сега, по закона на аналогията, отде произтича това влияние? Представете си, че краката ти могат да ти влияят. Как? Ако краката ти са здрави, те ще те носят. Но един ден малкият пръст на твоя крак заболее и веднага този крак ти влияе, твоето състояние се изменя. Ти постоянно обръщаш внимание на пръста на крака си. Той ти заповядва да не ходиш. И да искаш да ходиш, не можеш. Това е влиянието на пръста ти. Можеш да отмахнеш това влияние. Как? Като го излекуваш, но ако знаеш как да го излекуваш. И тогава ще имаш свобода да ходиш. Или някой ухото го заболи. Това ухо щом те заболи, ти не можеш да слушаш. Щом ти говорят, ти ще имаш съвсем друго разположение. Могат да ти говорят много сладки думи, но болестта е остра, и ти мислиш само за болестта си, че ти причинява болки. Ще гледаш да оздравееш. Някой път има и по-дълбоки вътрешни причини за неразположението. Някой път си неразположен, и не знаеш защо. Има две места, в които се съсредоточават някои болести. Едното е в мозъчната нервна система, а другото е в симпатичната нервна система. Мъчно ти е, неразположен си и не знаеш къде да туриш неразположението си. То не е нито в главата, нито в ръцете и пр. Ти мислиш тогава, че навсякъде е неразположението ти. Не е навсякъде. То е както виното. Като го пие човек, то отива навсякъде, разпространява се навсякъде. Цялото тяло се опива. Виното е влязло в корема ти и от него са се опили симпатичната и мозъчната нервни системи. Целият човек се опиянява. Всички клетки, целият човек е пиян. И пияният не знае накъде отива. Той е изгубил посоката на своето движение. Някога вие имате такова едно състояние, че нямате нищо определено. Всички ваши възгледи за живота изчезват. Животът ви се обезсмисля. И всичкото ваше верую се обезсмисля. Аз съм виждал вярващи, които са идвали при мене на Изгрева. Един от тях казва: „Всичко е празна работа, няма никаква реалност.“ Че къде отиде неговото верую? Всичко било празна работа. Казвам, стига да беше празна, ти нямаше тогава да страдаш. Но е много пълна работа. Ти страдаш не от празни работи, защото празните работи леко се носят, но пълните работи мъчно се носят. Щом вземеш вино, мъчно се носи. Тежко е това вино, то е червено. Влезе ти в ума, че ти трябва заплата с хиляда лева повече. Ти имаш три хиляди лева, но искаш да имаш четири хиляди лева. Някои имат и по двадесет хиляди лева на ден, а някои и по сто хиляди лева на ден. Това, което го няма, то те безпокои. Може ли да те безпокои, като го няма? Някой казвал: „Не му мисли.“ Не, умният човек, мъдрецът, като му трябват пари, той не иска много. Вие искате да имате, както в съвременната техника, в съвременната математика, в съвременната музика, неща механически направени и мислите, че така ще имате по-лесна представа. Аз виждам, тук една сестра ми показва как й диктуват от невидимия свят. Тя не разбира нищо от музика, но написала нещо хубаво. Написала ноти, но не както пишат нотите, но им турила други опашки. Нищо не разбира от музика, а написала музикални работи.



Има ли смисъл? Гледам, ключът турен намясто, написани малки музикални пасажи. Интересно е как ги е написала тя. Тя е за бъдещата музика. Турила е следното подразделение. Не искам всички да започнете да пеете по същия начин. За изяснение на неразбраните работи, ще ви кажа следното. Тя поставила в една междина по няколко ноти.


Знаем, че в обикновено подразделение на петолинието обикновено под първата линия се пише тонът „ре“. На първа линия „ми“, на първата междина „фа“ и т.н. Но тя не ги наредила така. В нея междините са по-широки и затова в тези междини е поставила по няколко ноти. В празното пространство на една от широките междини тя е турила нотите, наредени по една крива линия нагоре. Аз ще ги приведа. Знам, че на първа линия седи „ми“, а в първото междулиние е „фа“. Тя е турила в първата междина три ноти „фа“, но на разни височини. Значи тонът „фа“ може да бъде понижен и повишен. Така тя е поставила три ноти „фа“, но идеята е на този, който й е диктувал. Аз виждам, че едното „фа“ е понижено, другото е обикновено, а третото „фа“ е повишено. В обикновената музикална система, те ще бъдат само „фа“, обикновено „фа“. Представете си, че имате петолиние. В този чертеж тези линии ще представляват първа и втора линия на петолинието. В обикновената музика между две линии се туря една нота, а тя турила няколко ноти в тази междина, но наклонени. Едната е близо до първата линия, а не е на първата линия. Втората е по-нагоре, по средата, а третата е още по-нагоре. В една междина има три „фа“. Как ще свирите тези три „фа“? Едното е понижено, едното е бемол, второто е обикновено, а третото е повишено, диез. Могат да се свирят. Ще кажеш: какво искат да кажат с това духовете? Духовете искат да кажат, че много работи не знаем. Аз й казвам: „Прочети написаното.“ Тя казва, че не може да го прочете. Известни мелодии могат да се преведат, на тази система могат да се свирят известни мелодии. В живота, често в обикновения живот, вие туряте нещата някъде, но не можете да ги изпълните. Някои ваши чувства трябва да ги понижите, а някои трябва да повишите. Някои ваши чувства трябва да ги вземете по обикновен начин. Някой път едновременно едно „фа“ в обикновената музика, на същата височина, в някое място ще го вземете понижено, а на друго място повишено. Не може ли да се свири без повишение и без понижение? Може. Но онзи, който се занимава с естествената музика, той най-първо трябва да се научи да свири „фа“-то, както си е в естественото положение. Какво ще стане, ако някой тури не само един бемол на „фа“, но два бемола? Това е вече тонът „ми“ в обикновената музика. А според тази музика не е „ми“. Два пъти ще го понижиш, а може и три пъти да понижиш „фа“-то. А можеш и три пъти да го повишиш. Какво тънко различие! Това става. Това е една отвлечена музика. Тази музика е в чувствата. Едно чувство се понижи, едно тънко чувство може да се понижи три пъти, а може да се повиши три пъти. Има музика и в чувствата. В обикновената музика не могат да се представят. Няма такъв инструмент. Едно „фа“ понижено може да се вземе, но два пъти не може да го понижиш. То е вече „ми“, ако се понижи. Едно „фа“, два пъти повишено, е „сол“.

Сега аз ви говоря за неща, които стават във вас. Вие казвате, че това са отвлечени работи. Те не са отвлечени, но са незнайни. Всеки ден се занимавате с любовни работи. Като се влюбите, вие пеете. Вие пеете една любовна песен, която понижавате или повишавате. Вие трябва да знаете как да нагодите любовната си песен. Ако можете да направите някое хубаво парче, ще можете да го свирите добре на онзи, който се е влюбил във вас. На онзи, който не се е влюбил във вас, не можете да му свирите добре. Парчето ви не е музикално, не е хубаво, той не го харесва.

Външно вие се обличате, туряте си китка. Щом видя китката, аз мога да ви кажа какво искате да кажете в музикално отношение. Туряте нови обуща. Трябва да знаете какво означават обущата или какво означава новата ви шапка. Вие имате външно понижение и повишение. Туряте си шапка на главата, нали? Дали е вълнена, копринена или кожена. Най-първо се обличате, после туряте шапката си. После дойде у вас желанието да не обърнете внимание. Искате да се покажете семпло облечени и да свирите вътрешно. Щом обръщате внимание на вътрешния живот, вече давате ефект на външна музика. Казвате: с външна премяна само не става. Запример някой певец пее много силно, иска да го чуят всички. После, пее хубаво, за да даде израз. За да пееш хубаво, кръгът, пред който пееш, трябва да бъде много малък. Мъчно е човек да пее на много хора. Като имаш един-двама насреща си, много хубаво се пее. Щом са много, мъчно се пее. Това, което ви казвам, то не обяснява нещата. Това са мисли, които запетляват[6] ума. Как е възможно да преведеш, една шапка да означава нещо? Някакъв тон тя не може да означава. Но за да туриш шапката си, ти си имал дълго време мисъл. Имаш мисли и чувствания. Ти искаш да имаш една червена шапка на главата си, едно червено цвете или синьо, или жълто, и то след като сте мислили дълго. Старите, остарелите сестри, те пък се обличат с черни дрехи. Защо? Старата обича черното, понеже срам я е вече от това, което е правила в живота си. По този начин иска другите да не видят това, което е правила. Онези, които са се облекли в черно, искат всичко да бъде в тъмно, никой да не вижда. А пък младият е със светли дрехи, иска всички да видят, че е добре облечен. Онзи с черните дрехи минава за скромен, но той се крие от хората. У него е дошъл страхът, страхът действа. А пък онзи, който се е облякъл добре и е взел бастон в ръка, той ходи навсякъде. У него има тщеславие, иска да каже: „Хе, отде ида аз знаете ли? Аз ида от слънчевата система, от слънцето.“ А след като поживее десетина-двадесетина години и загази в живота, забрави, че е дошъл от слънцето. Онзи, реалистът, ще каже: „Говорете нещо реално за света.“ Реално в света е следното: като ядеш, това е реално. Като не ядеш, това не е реално. Реалност е яденето, а нереалност е гладуването. Казвате: „Говорете ни за реалното.“ Яж, нищо повече. Всеки ден ядеш по три пъти, това е реално. Гладуваш, това е нереално, отвлечено. Казвам, това нереалното, като не ядеш, то те мъчи. Защо ще се мъчиш, че не си ял? Никой не може да отговори на въпроса, защо се мъчиш, като не ядеш. Понеже, като ядеш, ти отвътре се освобождаваш, а отвън се натоварваш, а пък като не ядеш, отвън се освобождаваш, а вътре се натоварваш, нищо повече. Следователно гладът е натоварване отвътре, а яденето е натоварване отвън. Следователно ние предпочитаме да бъдем натоварени отвън, отколкото да бъдем натоварени отвътре. Що е глад? Натоварен си отвътре. Що е ядене? Натоварен си отвън. Това знаели ли сте досега? Що е ядене? Натоварен си отвън. За предпочитане е да си натоварен отвън, отколкото отвътре. Едното наричаме нереалното положение, вътрешно натоварване, а другото считаме за реално положение, външно натоварване. Казваш: „Натоварете ме външно, понеже ми дотегна гладуването.“ Всяка една идея може да бъде вътрешна и външна. Ако за една идея се радваш, това чувство е външно, ако си недоволен от живота, това чувство е вътрешно. То не може да намери свой израз. И всичките ви смущения са от това, че вие сте натоварени отвътре. Ние трябва да се освободим първо от товара. Говорят за свободата. Свободата седи в това да се освободим от всички вътрешни товари, които имаме. Това е целта. Хиляди години ще минат, докато се освободим. Има хора, които са се освободили. Трябва да знаеш да се освободиш отвътре. То е изкуство. Това е целта. Не можеш да се освободиш, да бъдеш свободен едновременно отвън и отвътре. Да пренесеш товара си отвътре навън, това е реалното, понеже вън, в реалния живот, вие имате по-голяма възможност да изучавате нещата, предметно да ги изучавате.

Сега онези, които могат малко да надзърнат, ще разберат малко, ще имат познания. А някои ще се спънат от мисълта, дали ще възприемат и ще кажат: съвсем се оплетохме. То е отвътре. Искате да бъдете свободни. Някой път вие сте натоварени. Конят го е натоварил един човек. Ако имате някои тежки чувства, това показва, че някой ви е натоварил, както вие сте натоварили коня. Тогава вие ще се заемете да научите езика на този, който ви е натоварил. Ще му кажете: „Пуснете ме, махнете този товар. Готов съм да ви служа.“ Ако искаш да се освободиш съвсем, не можеш. Но можеш поне да се поосвободиш малко. Господ може да те разтовари. И ако знаеш как да говориш на този, който те е натоварил, той знае доколко ти можеш да носиш. И от тежкия товар, който носиш, той ще снеме нещо. Всичко няма да снеме, но някой път ще снеме част от товара ти, а някога може да тури още повече. Тогава какво ще правиш? Това е за разяснение. Някога мислите, че като се помолите на Господа, Той ще направи всичко заради вас. Бъдете тогава последователни. Здравият мисли, че като се помоли на Господа, всичко ще стане. Той казва: „Като се помоля, Бог ме слуша.“ Излезе ти една малка пъпка на пръста долу на крака и ти тичаш при лекаря. Молиш се, молиш се, и отиваш при лекаря. Тогава защо не се молиш на Господа да я премахне? Тогава и реалистите ще кажат: ако за всичко тичаш при Бога, лекарите ще умрат гладни. Защо си болен? За да тичаш при Бога, лекарите ще умрат гладни. Защо си болен? За да дадеш данта си на лекаря. Защо си невежа? За да дадеш данта си на учителя, който ще те учи. Това са начини за разсъждения. Трябва да се преведат, за да станат ясни. Ти казваш: това не е ясно. Лекарят някой път може да те освободи, но някой път, освен че няма да те освободи, но ще те натовари още повече и болката ти ще се усили.

Аз ви навеждам на един свят, на онези фините чувства. Сега може да не ме интересуват обикновените неща в живота. Какво ще ме интересува животът на един паяк? Какво ще ме интересува животът на един вълк? Какво ще ме интересува животът на една мечка, която е затворена в една клетка? Какво ще проникне в ума й? И мечката е съща като човека. По аналогия мисля така. Ако ме затворят мене, какво ще мисля? Тази мечка, понеже е била свободна, тя се усеща сега ограничена, че не е свободна, дето иска да ходи, и обикаля в клетката си. Някой път тя иска да раздруса някоя от пръчките, за да види дали може да ги премахне. Не може. И най-после се примирява. Но този живот й е неестествен. Онези, които ни учат, казват: да се примирите. Но примирението още не е разрешение на живота. Да се примириш, това не е разрешение на живота. Да се примириш, това е временно. Но в живота има едно разрешение. Целият свят е менажерия сега. Ние сме в една менажерия и дяволът е директор на тази менажерия. Всички хора, които са дошли тука, са все чешити вътре в тази менажерия. На големите чешити клетките са по-големи, а на малките по-малки. Той ги е ограничил. Той ги храни, както си иска. Едно време те са живели, както са искали, а сега той ги учи на дисциплина, на ред и порядък. До известно време ще им донася. И много-много не им дава. Вие ще кажете: животът такъв ли е? Не е менажерия животът, но наподобява. Ограничени сме. Има едно вътрешно ограничение. Вървиш и си изгубил всякакво понятие за живота. Облечен си хубаво, но усещаш едно унижение в себе си. Седиш вътре и се чувстваш унижен. Отде произтича това унижение? Някой път се понадигнеш и мислиш, че всичко можеш да направиш, а понякога мислиш, че нищо не можеш да направиш. Отде е дошло това състояние? Ти мислиш, че не може да стане всичко, каквото искаш. Ставали са някои неща, понеже си бил в хармония с онези течения на умните хора. И тогава вие мислите, че всичко можете да направите. Някога сте в течението на глупавите хора и мислите, че нищо не можете да направите. Някога трябва да видите какво можете да направите. Човек трябва съвсем да се прероди, но прераждането е закон за знание. Музикантът, за да се прояви, трябва да има отличен инструмент и най-добрите учители. Някой път казвате: да умрем, че да се освободим. Как ще се освободите, и вие не знаете. Аз ви облажавам понякога за вашата вяра. Гениални сте във вашата вяра. Аз желая да имам вашата вяра. Детето вярва, че каквото бащата и майката кажат, ще бъде. Най-първо детето вярва сто на сто, че каквото бащата каже, ще стане. После, като не изпълни бащата това, което е казал, намалява се вярата на детето. Най-първо детето вярва сто на сто и после, още първия път като не изпълни думите си бащата, детето вярва деветдесет и девет на сто, после деветдесет и осем на сто, после десет на сто и повече не вярва на бащата. Не обещавайте това, което не можете да извършите. И на себе си обещавайте неща, които можете да направите. И не мислете, че вие можете да заставите Онова Същество, Което е направило света. Не мислете, че вие можете да Го заставите с вашите молитви да постъпи другояче. Бог е неизменяем. Ако ви говоря по този начин, тогава можете да си кажете: тогава да не се молим. Ако се молиш, ще те послушат. И ако не се молиш, няма да те послушат. Господ ще иска преди всичко да знае, като се молиш, дали молитвата ти има някакво основание. Ти искаш хляб, но Господ казва на комисията, която разглежда въпроса за хляба: „Вижте дали има основание и ако има основание, дайте му.“ Комисията казва: „Преди четири-пет часа е ял.“ „Тогава дайте му.“ След това други прошения се разглеждат. Експедитивна работа има там. Ти си млад, искаш да се жениш. Даваш си прошението. Господ казва на комисията: „Я вижте дали трябва да се ожени, или не. Да я вземе ли, или да не я вземе?“ Разглежда се и второто прошение: той иска да се ожени втори път, защото хората се женят много пъти. Вие минавате за еднобрачни, а сте многобрачни. Как ще ме разберете? Щом си ял сега веднъж, ти си еднобрачен. Щом си ял два пъти, ти си двубрачен. После трибрачен, четирибрачен и т.н. Всяко ядене е един брак. Свързал си се ти. Тогава бракът спада към временните неща. В брака човек не може да бъде свободен. Там е място на ограничения и на работа. Щом влезеш в това състояние на брака, ти не търси в брака своята свобода. Там има учение. Един ден ще търсиш случай да се освободиш от брака. Като се народят десетина деца, ще мислиш за тях, да ги възпитаваш. Всяко едно дете ще ти коства около четиристотин-петстотин хиляди лева. Да кажем, че един богат баща има три деца. Ако едното коства по петстотин хиляди лева, трябват му един и половина милион лева. Отде ще ги изкара? Вие трябва да знаете, че тук сте на земята. Колко милиарда лева коства издръжката ви? Колко струва издръжката на вашия Баща, на Онзи, Който ви е пратил на земята? Вие никак не мислите за това. Някой път трябва да направим математически изчисления, да видите колко ви коства издръжката на земята. Някой път казваш: защо съм дошъл тук? Ти си одрал орталъка[7] да дойдеш тука да се учиш, и казваш: защо съм дошъл? Да се учиш, нищо повече. И според учението ти, толкова средства ти изпращат. Някои от вас имате установени възгледи. С установени възгледи в света нищо не се постига. Какво наричам аз установени възгледи? Хората нямат установени възгледи. Не ги търсете. Никъде няма да ги намерите. В Бога има само установени възгледи. Аз вярвам в установените възгледи на Бога. Ще приспособим своите възгледи да бъдат подобни на Божиите възгледи. И доколкото аз приспособя своите възгледи към Божиите, моят живот ще се одобри. И доколкото аз не си приспособявам своите възгледи към Божиите, ще се явят всички противоречия. И Писанието казва: да изпълним волята Божия на земята. Това е един възглед на Бога. Затова Бог е направил света. Той иска всяко едно същество да изпълни онзи ред и порядък, който Той е направил. И Той не извинява никого. Той прощава, но не мислете, че Неговия порядък можете да измените. Все таки ще се научиш един ден да постъпваш така, както Той постъпва. Има един неизменим порядък. И нашият човешки порядък трябва да се съобразява с Божествения порядък. Това учим ние. Ние не виждаме, че сме в едно вътрешно стълкновение с Божествения порядък. Противоречия имаме и казваме, че този или онзи е причина на нашите нещастия. Ако този човек е само един повод, той само иде да ни покаже, че сме се отклонили от Божия порядък. А някой човек, който ти причинява радост, това е само един повод, който само показва кога си бил в съгласие с Божията воля. Онези хора, които ви причиняват радост, те ви показват, че в Божественото е спокойствието. Искам да ви покажа сега един метод. Не че нямате метод, имате. Но да допуснем сега, че имате син, и разбойници са го хванали, като мислят, че сте богат. Те искат от вас един голям откуп. Те искат от вас двайсет-трийсет хиляди лева откуп, но вие няма отде да ги вземете. Ако имате приятели, вашите приятели ще ви дадат пари и тогава ще откупите сина си. Това е по обикновения начин. Но допуснете, че никой не ви дава нито пет пари. Хрумва ви наум да намерите главатаря на разбойниците и му кажете, че сте беден човек. И този човек, без никакъв откуп, като ви погледне, пуща сина ви. При първия начин трябва да се молите на ваши приятели да ви дадат пари, за да задоволите желанието на разбойниците. При втория начин отивате при главатаря и като види, че сте беден човек, той пуща сина ви. Кой е по-умен? Де седи разликата? Първият ли е по-умен, или вторият? На кого вярата е по-силна? На първия или на втория? На втория. Та вие сте дошли сега до второто положение. Второто положение седи в това: трябва да отидете при главатаря на разбойниците и с него да се справите, а не при обикновените разбойници. Най-първо, трябва да престане страхът у вас. Защото, като се боите, вие можете да кажете: „Могат разбойниците да хванат и мене, та и за мене да искат откуп. Те са жестоки.“ Вие трябва първо, заради любовта, която имате към вашия син, съвършено да се престрашите и да можете да образувате чувство на любов към главатаря. И той може би ще почувства, че никога не е срещал такъв човек. Когато ви види, ще му стане приятно, че сте му дошли на гости.

Да изясня този пример. Вие искате да знаете в съвременната карма защо разбойниците хванаха вашия син и защо вие се принудихте да отидете при главатаря, и защо другите хора не ви дадоха пари. Как ще обясните това? Най-първо, обяснете защо разбойниците са хванали вашия син, защо окръжаващите ваши приятели не ви дадоха пари и защо вие се принудихте да отидете при главатаря? Как мислите? Кажете вашето мнение. Как си го обяснявате вие? Ще кажете: пари им трябваха на разбойниците. Може да се обясни. Това е едно рандеву[8], което трябва да направи една остаряла мома, която не се е оженила. Как ще го разберете? Този разбойник, при когото отива момата, е един момък, който в миналото се е влюбил в нея, и тя не е отишла на рандеву с него, тя го излъгала. Но сега, като главатар на разбойниците, той прави рандеву с нея, като хваща сина й. Като дойде тя при него, той държи сина й. Той иска тя да изпълни своето обещание. Тя обещала някога в миналото да се срещне с него и не се срещнала. Сега тя ще му се помоли да освободи сина й. Нему ще му стане приятно и ще й каже: „Доказах ти, че не ти мисля зло. В мене има благородно чувство. Ти криво ме разбра.“ Турците казват в такъв случай: от мене да мине. Изпълнявайте вашите обещания, за да не се намерите в противоречие и тогава да стане нужда да отивате при главатаря на разбойниците, които са хванали сина ви. Така вие трябва да давате разумно тълкувание на нещата, което да е съгласно горе-долу с реалността. Защото този човек, който ви приема, този главорез, за когото казват, че е много жесток, те прие много добре и пусна сина ти. Как ще си обясните това? Ще кажете, че Господ му казал това. Това са особени положения. Има една връзка на миналото. Господ ви казва: пази обещанията си! Каквото и да обещаваш, не се колебай да изпълниш. Казваш: как да го изпълня? Първото обещание, което си дал, никога не го изменяй. Не второто обещание, аз говоря сега за първото обещание. Всяко обещание в света е Божествено задължение. Никога не се отказвай от задължението си, понеже иначе всякога в живота си ще се намериш в трудно положение. И всички трудности в живота се дължат все на неизпълнения на първите задължения. И те са много. Онези задължения, които сте дали към Бога, изпълнете ги. Всяко едно задължение не е към хората, но към Бога.

Ти си се влюбил. Не е въпрос във влюбването, но задължението си към Бога трябва да изпълните. Никой не те кара да се жениш. Щом си се влюбил, изпълни задълженията си към Бога. Любовта не подразбира женитба. Това са второстепенни неща. Понеже не си изпълнил първото задължение, идва женитбата. Ето какво е женитбата. Пак криво ще ме разберете. Като обяснява човек реалността на нещата, изпада в заблуждения. Понеже не си изпълнил първото си задължение, идват стражари и те турят в затвора. Това значи женене. Щом не си изпълнил своето първо задължение, ти ще се ожениш, нищо повече. А пък щом си го изпълнил, ти си свободен от женитбата. Аз често виждам как дрънкат веригите. Има свободни отношения. Как ще ме разберете? Най-красивите отношения са свободните отношения. Че те са Божествени отношения. Първото задължение, първото обещание, което си дал, изпълни го. Това, което е дал Бог и се ражда в душата ти, бъди верен на него. То е Божественото, то е отношение към Бога. Защото и любовта е едно отношение към Бога. И ако ти правилно изпълняваш своите отношения към Бога, ще изпълниш правилно своите отношения и към всички хора. Ако не изпълниш правилно своите задължения към Бога, ти не можеш да изпълниш задълженията си и към другите хора. Ако отношенията между бащата и майката не са правилни, те не могат да родят дете - дъщеря или момък - талантливо или гениално. Следователно отношенията между бащата и майката ще направят, ще определят дали това дете ще бъде любимо, или не. Детето е един резултат. То е резултат на любовта, която имат бащата и майката към Бога. Когато двама души имат правилна Божествена любов, тогава се ражда талантливо, гениално дете. Гениалното дете показва правилното отношение, което хората са имали към Бога. За да се роди едно талантливо дете, трябва да има правилни отношения на бащата и майката към Бога. Не един към друг, но към Бога. За да се роди нещо във вас сега, и вие трябва да имате правилни отношения към Бога. Аз гледам по-дълбоко. Не е до външното раждане. За да се роди нещо дълбоко в твоята душа, то отношението на твоята душа към Бога и на твоя дух към Бога трябва да бъдат правилни. Тогава резултатът в твоя ум, това е синът. Любовта, която имат душата и духът ти към Бога, или отношението им към Бога, ще дадат в резултат твоя ум, и тогава ще имаш отличен ум, да мислиш, да разрешаваш всички мъчнотии в света. Така седи окултната или духовната философия, която разрешава големите проблеми в света. Ако така не разбирате, тогава никак не можете да разберете нещата. Ти казваш: „Аз обичам мъжа си.“ Твоят дух трябва да има правилни отношения към Бога. Някои от вас, които не ме разбирате, нека затворят книгата. Някои от вас няма какво да се занимавате. Задължението на твоята душа и дух към Бога, което си дал, трябва да го изпълниш и тогаз и вашият ум ще има правилни отношения към вас.

Сега донякъде се уясни въпросът. Остава необяснено приложението. Приложението е вече упражнение. Искаш да станеш певец, да имаш отношение към всички ноти. Трябва да ги знаеш. Вземете сега тона „до“. Този тон мъчно се взима в обикновена гама. Но вземете „сол“. Той се взима лесно. Вземете долно „сол“. (Учителят пее тона „сол“.) Вземете „сол“, най-ниския тон. От „сол“ вече можете да вземете „до“. На цигулка го вземете. От този тон, който можете да вземете най-вярно, от него можете да вземете последователно и другите тонове. Музиката, така както е, тя е нещо външно. Но музиката на земята е резултат на човешките мисли и на човешките чувства. И когато се хармонизират мислите и чувствата, ние ще имаме най-хубавата музика. Човек, който не може да пее, той не е хармонизирал мислите и чувствата си. Човек, който не може да пее, той е лишен от възможности. И онези, които могат хубаво да пеят, те имат възможности, те не са още в съвършенство. Светията запример е отличен певец. Какви ли не мантри, песни пее той. Започвате от вътрешния живот, защото другото е резултат. Всички музиканти не могат да бъдат, защото музиката е резултат на човешките мисли и чувства. Във вас трябва да стане цял преврат, във вашия ум и сърце, за да станете музикални. Всички не сте еднакво музикални. Музикалността е един дълъг процес. За бъдеще ще се приготвите вие. Това бъдеще е различно: може би днес, а може би и утрешния ден, или по-нататък. Това е един процес, не може изведнъж. Човек може да пее обикновено, но за да бъде музиката като магия, да може да си служи с нея, изисква се работа. Минаваш през гората. Страх те е от животни. Какво трябва да направиш? Ще им запееш. Животните разбират много добре от музика. Има известни песни за вълците. Като им запееш, вълкът не те напада. Има известни песни за змиите. Като ги запееш, змия не те хапе. Индусите са ги научили и като им запееш, може да събереш змиите, а можеш и да ги разпръснеш. От тебе зависи. Змията е много музикална. Благодарение на тази музикалност тя има една възможност. Така, както е сплескана главата й, тя е много жестока, но главата й е музикална и музикалността ще я спаси за бъдеще. И вълкът има нещо музикално, но това е една вътрешна възможност, която човек може да предаде отвън чрез своята мисъл и чувства. И болестите се лекуват с музика. И те си имат музика. Трябва да ви направя опит в това отношение, но опитът струва скъпо. Има болести, на които ако знаеш как да пееш, минават. Ако не знаеш как да им пееш, не минават. Музиката може да се приложи. Всички сте имали коремоболие. Как ще му пееш? Аз слушах един свещеник, как пееше той на своето коремоболие. Той беше един от най-добрите певци, които някога съм слушал. На всеки два-три месеца го хващат много силни болки в корема. (Учителят подражава на движенията при силни коремни болки.) Попът вика: „Попе, вай-вай-вай.“ После се завърти на друга страна и казва: „Нека се научи този поп добре. Този дявол го знам. Аз съм го научил вече. От двайсет години насам го зная. Щом аз кръшна някъде, той веднага ме стисне.“ Пее той, пее, голям певец е той. По църковната музика: „Па во га ди, па па, га ди ке, зо ни па.“[9] Пее попът: „Олеле, олеле, олеле.“ На този свещеник казвам: „Много сложна е твоята музика, но ще се мъча да я науча и аз малко.“ Пее попът: „Олеле.“ След като си попееш, ще ти мине. „Ол-ли. Ол, оле.“ Турците казват „олур“[10]. Ол. „Ол“ на английски означава „всичко“. Значи, ако знаеш да пееш, ще имаме ол, ако не знаеш да пееш, имаме вол.

Представете си какво велико търпение има Бог. Той търпи всичко онова, което става в Него. Търпението на Бога седи в това, че всичко става в Него. Какво грамадно търпение има Той. Всички противоречия, приятни и неприятни, които стават, всичко това Той трябва да го превърне. Там седи Неговата мъдрост. И всичко става в Него. Вие съжалявате, че някои работи са станали. Че колко работи са станали в Господа и Той ги търпи. Казвам, както Той ги търпи, така и вие ще търпите. И ще търсите разумното разрешение на нещата. Там е философията. Много работи са непоносими, но трябва да се търпят. Не безразборно, като вола, но трябва да се учи, да се намери изходният път. Всяко нещо си има свой път.

Кои са важните мисли в тази лекция? Какво разбрахте сега? Първата мисъл каква беше? С какво започнахме? („За превръщане на желязото в злато.“) Този въпрос е труден. Кой беше вторият? („За яденето и неяденето, за чувствата и мислите.“) Някой ще каже: да яде, това е цяло изкуство, да се научи човек да яде. Третото? („Обещанието, което дадохме на Бога, да го изпълним.“)

(Учителят пее по няколко начина следните думи.) „Може ли болен Стоян здрав да стане?“ Може. Класически как ще го пеете? Стоян отначало беше здрав, и после болен стана. Ще пееш ти тази песен. Той бил здрав, и после станал болен. Всичкото изкуство е, че той се е помъчил да стане болен. Понеже е направил най-мъчното, то сега от болестта ще се повърне в своето естествено положение. Болен да стане е по-мъчно, отколкото да стане здрав. Ако ти си съумял да заболееш, ти ще съумееш да станеш здрав. Следователно всеки човек, който се е разболявал, може да оздравява. Всеки човек, който осиромашава, може да забо-гатява. Всеки човек, който оглупява, може да поумнява. И всеки, който греши, и той може да стане праведен. Вие не се спирате на това. Защо човек трябва да греши? Грешенето е един по-нисш живот. Трябва да минеш по пътя на злото. То е един нисш живот, който сега се диференцира и минава в друг. В какво седи разликата между доброто и злото? Ще ви дам две черти. Най-първо злото се привлича при тебе и после, като вземе нещо, се връща в менажерията. Например един вълк се интересува от овцете. Той ще влезе в кошарата и щом вземе овцата, заминава си. Значи доброто се приближава да остави нещо при тебе, а злото иде да вземе нещо. Доброто се приближава да даде нещо. Това, което дава, е добро, а това, което отнема, взема от тебе, е злото. Доброто излиза навън и се връща, а злото иде отвън и се връща навън. Доброто отива навън и се връща вътре. Това са прости процеси. Всяко нещо, което се връща към тебе, е добро. Всяко нещо, което заминава от тебе, е зло, на него не възлагай нищо. Онова, което губиш, то не е реално. А пък онова, което не губиш, което се връща при тебе, то е доброто, то е реалното. Това е окултна философия. Разчитай само на онези мисли и желания, които излизат и се връщат при тебе.

Сега в музиката можете ли да вземете „до“ четвърта октава? Как ще вземете „до“ в четвърта октава? И в трета октава не можеш да го вземеш. При втора октава мнозина можете да го вземете. „До“ в първа октава можете да вземете почти всички. В две октави колко „до“ има? („Три.“) В три октави има четири „до“. В четири октави има пет „до“. Под думата „до“ аз разбирам един тон да се вземе правилно. В пението има големи противоречия, усещам големи ограничения. Тях мога да премахна само с тона „до“. Като взема тона „до“, и те изчезват. „До“ е силата, чрез която аз мога да премахна всички мъчнотии и противоречия около мене. Това е тонът „до“. Щом се премахнат те, аз взимам тона „до“ вярно. Всякога, когато искам да постигна нещо в света, аз трябва да взема правилно тона „сол“. Той е постижение. Не че всичко е до постижение, но е начало на постижение. „До“ е за премахване на препятствия, „сол“ е начало на постижения. „Ми“ какво е тогава? Тонът „ми“ е по средата, съединителното между „до“ и „сол“. Намира се в терца с „до“. „Ми“ е в терца и със „сол“. Между „сол“ и „си“ пак имате терца. Има два вида терца: големи и малки. Ако вземеш „ми“ правилно, всички неща, които в умствения свят се виждат непостижими, ще станат понятни. Ти създаваш първата форма мислено чрез „ми“, с която ти можеш да работиш. „Ми“ е основата в умствения свят, за да се създаде като първична първата форма, с която ти можеш да си послужиш. Ако ти мислиш правилно, ти можеш да вземеш правилно „ми“. Трептенията на „ми“ се различават. И трептенията на „сол“ се различават. В „сол“, за да има постижение, трябва да има мекота. А пък какво трябва да има в „ми“? При правилното взимане на тона „сол“ има възможност един цвят да цъфне. Цветът е „сол“. Но отвън трябва да има една атмосфера най-благоприятна за цвета: въздух, светлина и пр. Ако външните условия не са благоприятни, не може. Меки трябва да бъдат външните условия. А пък при „ми“ не отвън трябва да бъдат условията, но отвътре трябва да бъдат меки. Едно преходно състояние е „ми“, защото минаваш от външните мъчнотии в света към вътрешните. „Ми“ представлява вътрешните противоречия. „До“ представлява разрешението на мъчнотиите, които се намират на физическото поле. „Сол“ представя мъчнотиите в духовния свят, а „ми“ представя мъчнотиите в умствения свят.

Вие седите и произнасяте думата „любов“. Започнете мислите без никакъв обект. Без никакъв обект произнасяте думата „любов“. Как би ти разбрал любовта на физическото поле? Как бихте я изпели любовта на физическото поле? Как ще я изпеете в духовния свят? И в умствения свят как ще изпеете думата „любов“? Що е любов? Любов е това, което носи светлина и свобода. Що е светлина? Светлина е това, което носи живот и свобода. Що е свобода? Свобода е това, което носи живот и светлина. Що е любов? Това, което носи светлина и свобода. Що е светлина? Това, което носи живот и свобода. Що е свобода? Това, което носи светлина и живот. Имате тогава три понятия за любовта. Любовта непременно трябва да носи светлина и свобода. Щом не носи светлина и щом не носи свобода, то не е любов. Такава любов, която не носи светлина и свобода, то не е любов, а нещо временно. Ако така се разбира любовта, тя е една сила алхимическа. С нея всичко можеш да превръщаш. Щом имате светлина, всичко можете да направите. Щом имате свобода, всичко можете да направите. Щом ги нямате, вие сте ограничени. Щом имате любовта, вие ще разбирате законите на Божествения свят. Щом имате любовта, вие ще разберете законите и на духовния свят. А щом разберете законите на Божествения и на духовния свят, с тези закони вие всичко ще можете да направите. Това са методи.

При сегашното разбиране вие всички се намирате или в положението на сухото дърво или в положението на желязото. Запример едно сухо дърво може да го е страх от огъня, но едно желязо може ли да го е страх от огъня? Какво ще стане с желязото, като го турят в огъня? Ще се нагорещи. Сухите дървета трябва да се плашат от огъня. Хората се плашат от любовта. Онези, които са сухи дървета, се плашат от огъня. Онези, които са от желязо, ще кажат на огъня: „Ще светнем ние в тебе.“ Но всякога този огън може да превърне сухото дърво в пепел, а пък пепелта е най-хубавият тор. Любовта може да стопи желязото. Това е пречистване на желязото вече. Онази топлина, която любовта образува в човека, не трябва да ви плаши. Тя ще изгори сухите дървета, а железните работи ще стопи и всичко ще тури в ред и порядък. Тогава има всичко три положения. Що е любов? Това, което носи светлина и свобода. Досега вие как сте разбирали любовта? Да се освободим. Ако носиш светлина на хората и свобода навсякъде, ти обичаш. Щом не носиш светлина и свобода, ти не обичаш.

Едно от правилата: искате да бъдете обичани. Искате и да ви обичат. Никое същество не може да ви обича, ако не носите светлина и свобода. Аз съм пребродил света и между ангелите, и дето и да е, никое същество не може да ви обича, ако не носите светлина и свобода. И при лошите духове да отидете, ако носиш светлина и свобода, и те ще те обичат понеже това е потребно за живота. И при добрите духове като отидеш, ако нямате светлина и свобода, те затварят вратите си. Външно няма да покажат това. Щом не носиш светлина и свобода със себе си, ще намериш всички врати затворени, дето да похлопаш - нито глас, нито услишание. Така щото не си правете илюзии, че в живота можете да успеете без любовта. Не може. Само онази любов, която носи светлина и свобода, в нея има всички постижения. И тук на земята, и дето и да е, тя носи постижения. Това дръжте в себе си като закон.

„Божият Дух носи Всичките блага на живота.“ (три пъти)

Всички онези, които усещат, че са много натоварени, да ми кажат да ги разтоварим малко. Защото не искам да останат натоварени.

19 лекция на Общия окултен клас 29 януари 1936 г., сряда, 5 ч. сутринта
София, Изгрев

Небето облачно. Малко превалява.
Времето тихо и меко.

[6] Запетляват - замотават, объркват (от руски).

[7] Орталък - множество хора, тълпа, свят (от турски).

[8] Рандеву - свиждане, среща (от френски).

[9] Нотни стойности от църковнославянското пение - невми.

[10] Олур - стани (турски).

НАГОРЕ


placeholder
V1-ON