НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Петте врати

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Петте врати

Най-често използвани думи в беседата: има, може, аз, човек, сега, свят, път, казва, направи, живот, казвам, дойде, изкушение, престъпление, всички, мисли, съм, любов, бог, можеш ,

Общ Окултен клас , София, 22 Януари 1936г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

5 ч.

Времето тихо, меко.

Небето ясно, звездно.

"Отче наш"

Прочетоха се темите: "Предназначението на човешките ръце".

Някои са писали, че предназначението на човешките ръце е да реализират Божията воля. Този, който е писал така, по-добре е засегнал въпроса. Може да се пише много върху ръцете.

Питам: От какво произтичат несъобразностите в живота? Да кажем, че имате някакво неразположение, минава ви някоя лоша мисъл при сегашното ви състояние, или някое лошо желание, или направите някоя микроскопична лоша постъпка. Понякога се запитвате: "От къде е това?" Когато грешният прави някое престъпление, ние намираме причините, обаче някой път лошите мисли, лошите желания минават през ума и на един светия. Тогава какво ще кажете? Има и случаи на същества, които са били ангели, в една възвишена чистота и разбиране, и по някои съображения напущат своята чистота, напущат небето и влизат в едно стълкновение.

Вземете очите за пример. С очите виждаме. Те са едно велико благо, най-великото благо, но много страдания на човека произтичат от очите му. Вземете ушите. И те са сетива. Те са повод за знания, но и за много нещастия. После – вкусът и пипането. Всички тия сетива са пътища, през които нещастията идват на Земята. Зърнал си нещо, видял си нещо – това е причина за твоите страдания. Ти вървиш по пътя, нямаш никакво страдание, но видиш някой човек, облечен хубаво, и веднага направиш сравнение между себе си и него – и ти става мъчно. Виждаш, че твоите дрехи са по-вехтички, а пък неговите са по-нови. Слушаш някой оратор, той говори хубаво, но като излезеш вън, на теб ти стане мъчно, че ти не можеш да говориш като него. Или вървиш и видиш, че някой човек е седнал и яде нещо хубаво, някоя печена кокошка... Аз ви говоря за неща, достъпни за вас. Казвате: "Защо да се говори за кокошки?" Понеже това е една достъпна идея. Кога е влязло в мода да се ядат печени кокошки? Някой път можем да се спрем върху произхода на това. Кой е бил първият гениален човек, който е почнал да яде кокошки, като един исторически факт? Най-първо поводът за опичането на една кокошка не е бил ни най-малко лош. В началото е нямало никакво престъпление. Ти надзърнеш в някоя каса и видиш, че има пари; но след време от това гледане започва една мисъл и се впрегнат всички чувства; и ти най-после извършиш нещо, което хората смятат за неразумно.

Вземете съвременната техника. С нея се създават някои удобства. Но какви нещастия стават например с някои машини, които се карат с пара! Не че онзи, който е направил машината, има за цел това; той е направил машината за подобрение положението на човечеството. Но тая машина може да се пръсне и може да убие 1, 2, 10 души. Кой е виновен? Значи съществува една възможност в машината да направи едно престъпление. При какви условия? Ако онзи, който кара машината, допусне по-голямо налягане на парата и външната обвивка на котела не може да издържи, парата не излиза по обикновения път и котелът се пръска. А знаете ли какво значи да се пръсне котелът на една парна машина? Цялата гара ще хвръкне! Вие казвате: "Защо е така?" Ще мислиш защо е така! Ти си ограничил парните капки, ти си ограничил тяхната свобода и следователно в тях има едно желание да извоюват онова, което са изгубили! Ти си ограничил парата, а тя иска свобода – и пръска котела. Какво ще стане като се освободи, тя не му мисли. Какви са били намеренията на онзи, който е събрал парата?

Казваш: "Защо Господ направи света така?" Дай ми един план как трябва Господ да направи света. Очите на човека му бяха потребни, но щом има очи, има възможност да греши. Ушите му бяха потребни, понеже ако нямаше уши, не щеше да добие знанието, човешката реч. Можеше да няма уши, но тогава щеше да дойде по-голямо зло. Да кажем, че ти си една реалност без очи и уши. Как се живее без очи и уши? Без очи ще направиш по-малко престъпления, отколкото с очи, но пак ще ги направиш. Сляп си, вървиш и бутнеш един човек, който пада и умира. Казваш, че не си го видял. Това е неумишлено престъпление, но това не е извинение. Онзи, който има очи и е извършил престъпление, това е вече умишлено, още повече няма извинение. Можеш да извършиш престъпление и без да имаш уши. Глух си; иде зад тебе една каруца, ти нищо не чуваш. Викат ти: "Ще те прегази каруцата!", но ти нищо не слушаш. Кои са причините за неслушането? Причините съществуват, те са се зародили преди хиляди и милиони години и сега се проявяват. Какво трябва да правим? Има един атавизъм в човека. Ти си вегетарианец, но атавизъм има в тебе да ядеш месо. Сега минаваш за въздържател и не пиеш вино, но опиването го има у насекомите още преди милиони години. А преди мухите има още друга, по-дълга история, но да почнем от тях. Най-първо тая муха е дошла до един плод, от който е яла, но тя не е знаела, че този плод може да ферментира и че има ферменти, които опиват. Човешките мисли – също, колкото и да са фини външно, както и човешките чувства – те са изложени на едно малко окисляване, на ръждясване. Всякога може да стане една малка, микроскопична промяна в чувствата. Тази промяна показва, че човешките чувства са неустойчиви. Щом се изменят чувствата ти, това показва, че ти си неустойчив, седиш на една почва, която е неустойчива. Тогава трябва да вземеш мерки, защото ще дойде време, когато цялото здание, в което седиш, ще рухне. Може би сега, в дадения момент няма да рухне, но след 10-20-500-1000 години може да рухне. Може също и някоя твоя мисъл да ръждяса. Сега у вас се ражда мисълта: "Не може ли другояче?" Каква е възможността за другояче? Защото не можем да говорим за неща, които не знаем. Не можем да говорим за неща, които не разбираме. Това, което не разбираш, значи никога не си го опитал. Това, което никога не си го опитал, не можеш да говориш за него. Но това, което веднъж си опитал, можеш да говориш за него.

Има хора, които обичат да крадат моми. Младите момци обичат да крадат моми, старите нямат този навик. Има хора, които крадат книги. Колко пъти в странство, в някоя библиотека, открадват някои ценни ръкописи! Една свещена книга също може да бъде открадната. Английското библейско дружество издало на турски Библията; пратили книгите в Цариград, в митницата. Турците като ги видели, изпокрали всички Библии. Този чиновник взел, онзи чиновник взел по една Библия... И колкото турци са се обърнали към християнството, то е било от откраднатите Библии. Изчезнали са Библиите, но тия, които са ги чели, са се обърнали към Христа. Питам сега: Къде е престъплението? Ще кажете: "Изпокрали са Библиите на Библейското дружество!" Като са ги изпокрали, какво лошо стана? Кражбата е по-малко зло от благото, което е станало, като се обърнаха хиляди турци към светлината! Библейското дружество изгубило 100-200 000 или един-два милиона лири! Какво са два милиона при такова голямо благо? "Но правда трябва да има! Не трябва да се краде!" Казвам: Съгласен съм. Но онзи човек, който се е научил да краде, той отначало е започнал с много добри намерения. Най-първо човек е имал много благородни чувства, като е дошъл при кокошката. Галел я, хранел я, приятно му било. Като снесла кокошката яйца, той гледал, гледал – нещо бяло! Казал: "Чакай да видим!" Пипнал го с ръката, помирисал го, вкусил го – искал да знае какво е това нещо, което кокошката е направила. Ученолюбив човек бил той. После казал: "Чакай да го посварим, да го опитаме." И научил се да яде яйцата. Но искал да знае какво има в кокошката, което снася тия яйца. Значи първоначално не е било така, както сега, но с много научна цел, за Божия слава човек е започнал да яде кокошки.

И вие сега – седите и сте недоволни от живота. Някой от вас е недоволен, че не е здрав; друг е недоволен, че не е учен. Някой е недоволен, че не е добър; друг е недоволен, че не е силен. Всички имате разни видове недоволство. Недоволен е някой, че не е красив; друг – че не е практичен, казва: "Не съм учен, не ми стига умът, не зная как да направя това. Аз съм будала." Хубаво, ония, които не са будали, те са вълци. Които са малко будали, те са тревопасни, а пък които са умни, те са птици.

Сега – изводът. Ще преведете това. Вие искате на основата на вашия настоящ живот да дойдете до разбирането на Божиите пътища. Трябва да се върнете и да изучавате всички ония скрити атавизми, които пораждат престъпленията. Има много работи скрити във вас. Има хиляди, милиони престъпления, скрити във вас, за които Господ не ви е съдил. И понеже Той не иска да ви съди, пратил ви е на Земята, за да ви хване тук. Той не казва, че сте направили престъпление, но ви е турил да се проявите. Той казва: "Вие това направихте ли го?" Вие казвате: "Не го направих!" Той знае, че сте го направили. Той ще ви тури в живота и ще го направите втори път, трети път, и пак ще се оправдаете, че не сте вие причината, а еди-кой си. Питам: Първата жена, която яде ябълката – мислите ли, че тя за пръв път направи това престъпление? Из райската градина тя правеше тия престъпления. Види някоя круша, ябълка – и я откъсне; тук откъсне, там откъсне – и яде. Отде дойде престъплението? Като видя красивата змия с хубавите люспи. Хайде да ви я опиша. Тя била с много пъстри, златни люспи. Обвила се около дървото и почнала да говори на нейния език. Ева се зачудила – как тая змия може да говори на райския език! Попитала я: "Как си дошла тук?" "Дойдох да видя какъв е вашият свят. Но вие, учените хора в Рая, обръщали ли сте внимание от хигиенно гледище каква тайна се крие в този плод?" Ева погледнала ябълката и казала: "Чакай да й видя вкуса!" Най-първо прегрешението на Ева беше в това, че тя седеше в един възвишен свят и мърмореше: "Дотегна ми да живея в този свят, колкото и да е хубав. Искам да сляза в един свят с по-голяма широта." Тогава Господ я прати в света на Адама, той да я възпитава. Той беше първият директор на един пансион и Господ прати дъщеря си да я възпитава този директор, като му даде наставления: "Тя е доста умна и разумна. И като свърши училището, ще я назнача на някаква работа." Адам като я погледнал, казал: "Има нещо да стане." Казвам: Това, което Адам направи – вие вървите сега по същия път. Вие седите тук, близо един до друг, побутне ви някой и веднага, по някакъв атавизъм, ставате недоволен. Ако до вас седи някой болен, на вас ви е неприятно. Седи една стара сестра; много е благочестива, за Господа мисли всякога, тя мисли, че е изправна и че не е като другите, но като дойде някой красив брат и седне до нея, тя го погледне, после погледне настрани и си казва: "Мъж имам, стара съм." В какво седи престъплението? За в бъдеще има да правим тия престъпления. В дадения случай в това, че той е седнал тук, няма никакво престъпление, но има една микроскопично малка възможност и ако тя не се избегне, има опасност да стане някоя голяма катастрофа в бъдеще. Една капка не може да направи нищо, но като се съберат хиляди капки на едно място, могат. Първата капка е един повод, но събрани хиляди, милиони капки на едно място, като им се даде известна насока, те могат да извършат престъпление. Ако едно желание в тебе се увеличава, увеличава, това увеличение ще произведе една постъпка, която е престъпление. Следователно като дойде едно желание, какво трябва да правиш? Този младият момък не иска да те изкушава. И той не се изкушава. Седнал е при тебе и си мисли: "Тая калугерка пак е седнала до мене. Нямаше ли някоя млада сестра?" А пък тя си казва: "Много хубаво стана, че Господ го прати при мене!" Старата сестра какво мисли и той какво мисли! Вътрешни разсъждения. Никой отвън не знае какво става отвътре. Те си приказват за Бога, за ангелите, за небето, но в душата на двамата текат два различни процеса. Той си замине, а тя до вечерта все поглежда, представя си го, че е до нея; ходи, погледне се в огледалото и казва: "Стара съм." Изкушение е това!

Това е и за яденето, и за парите, и за службата! Навсякъде може да има един малък повод за изкушение. Кажат ти някоя дума, а ти казваш: "Защо ми я казаха?" И повтаряш думата, и в тебе се зароди едно лошо чувство. Казваш: "Аз ще му кажа, че не е така, както той мисли." И се започва спор. Мнозина искате да влезете в другия свят. В другия свят можете да влезете, но трябва да бъдете умни. С това съзнание, което имате, ако отидете в другия свят, някои от вас нищо няма да видят, защото ако видят нещо, ще паднат в изкушение. Онзи свят е красив, но и в най-красивия свят има възможност за престъпления. Ако влезете в умствения свят, не можете да направите физическо престъпление, но ще можете да направите умствено престъпление. Ако влезете в духовния свят, в света на чувствата, и там не можете да направите физическо престъпление, но можете да направите престъпление в чувствата. Всяко горчиво чувство е едно престъпление. Всяка лоша мисъл е повод за едно престъпление. Всяка лоша постъпка на физическото поле е повод за друго действие, което не е хармонично. Какво трябва да направи човек?

Казвам: Вие с никакви закони не можете да ограничите човешката мисъл. Един човек, който има очи, как ще го ограничиш, как ще му кажеш да не гледа? Ще гледа той! Злото и доброто са неща външни. Човекът е онова, което съзнава в даден случай, че нещо е зло или добро. Човек показва, че е добър, като поддържа доброто, показва, че е лош, като поддържа злото, но самият човек не е нито в доброто, нито в злото. Доброто и злото са само пътища, те показват пътя на човека, за да добие той съзнание, че е човек и че може да прави разлика между добро и зло. Най-първо трябва да разглеждате вашите мисли. Вие някой път ще се уплашите от мислите си. Дошла някоя лоша мисъл и вие почнете да се безпокоите. Но в дадения случай тази мисъл е само като една кибритена клечка; в тази кибритена клечка седи една възможност да запалиш огън – да направиш едно добро, но с нея можеш да направиш и едно зло. Това зло можеш да го направиш съзнателно, а можеш да го направиш и несъзнателно. Ти можеш с нея да запалиш една плевня или да запалиш и изгориш цяла къща. А с този огън можеш да направиш и хиляди добрини, да го впрегнеш на работа. Зависи как ще употребиш клечката! Следователно в човешкия ум и в човешкото сърце всякога има различни възможности. И там е човекът! Човекът е онзи, който разбира възможностите! В дадения случай човекът е онзи, който знае как да употребява клечката. Той трябва да знае, че с тази клечка в едно направление може да направи зло, а в друго направление – добро. Може някой да се спре върху философията: "Не може ли по друг начин?" Може, но в дадения случай, в този път, какво трябва да се прави?

Казвам: Всички вие трябва да бъдете господари на всички свои мисли! Всеки ден ви се дава възможност, изпитват ви! Това, което прекарвате в живота си, е едно изпитание. Бог постоянно изпитва сърцата и умовете на хората. Той е турил при тебе една красива жена, турил е пари, турил е човешката слава – много работи! Той ще те прекара през всички пътища, за да опита ума ти, сърцето ти – доколко разбираш законите, които Той е положил. В малките работи е това. Вземете една котка, тя никога няма да се изкуси да яде жаби; дойде жабата – котката ще я побутне и ще я остави. Защо? Една змия обаче, като види жабата, изкушава се – хване я и я нагълта цялата. Защо котката не се изкушава да изяде жабата, а змията се изкушава? Но ако на котката й дадете една птичка, веднага ще дойде изкушението. Така че, ако при жабата не се изкушавате, при птичката се изкушавате. Ти казваш: "Аз съм силен, не се изкушавам." Казвам: при жабата си силен, няма да се изкусиш, но при птичката ще изгубиш своето равновесие. Какъв е изходният път, какво трябва да прави човек?

В хигиенично отношение, във въздуха, който дишате, има всички възможности да оздравеете и да се разболеете. Много болести се предават чрез въздуха; много болести се предават чрез водата; много болести се предават чрез храната; много болести се предават чрез пипането. Може една болест да се предаде чрез обонянието. Много болести се предават чрез гледането. Някой път ти може да погледнеш някой болен човек и да заболееш. И едно добро може да се предаде чрез твоя поглед. Да ви приведа един пример.

Христос виждаше състоянието на Петра, когато той му каза: "Господи, всичките да се отрекат от тебе, аз съм готов да положа живота си за тебе. Имам характер, не съм аз от ония Петровци! Аз съм смел, мога да воювам." За да го опита, казва му Христос: "Преди да пропее петелът, три пъти, ще се отречеш от мене." "Как?! Аз да се отрека?" "Три пъти ще се отречеш." Сега, някой от вас може да каже, че Христос е внушил на Петра, че ако Той не беше му внушил това, онзи не щеше да се отрече. Христос му каза, че три пъти ще се отрече, но не му каза начина, Петър не знаеше по кой начин. Петър не попита: "Като се отрека, какъв цяр има за това?" Никак не помисли за цяр. А Христос беше приготвил един цяр за Петра. Той предвиди работата. Какъв беше този цяр? Отрече се Петър, както знаете; и после, на третия път, Христос го погледна. Онзи поглед беше целебен. Като го погледна, дойде в Петра съзнанието. Той съзна, той видя къде седеше причината. Петър беше смел, но от онези смели хора, които са смели, когато имат пари в джоба си, когато имат нож запасан, когато са на власт – много са смели тогава. Но вземете им парите и тия работи, ограничете ги – и те стават крайно страхливи. Ти не трябва да уповаваш на условията. Трябва да знаеш как да ги използваш. И при липсата на тия условия – пак не трябва да се обезсърчаваш. При малките възможности – пак не трябва да се обезсърчаваш. На Земята всякога съществува една малка възможност, ако съзнанието ти не е будно, да си създадеш едно голямо нещастие. Може един човек да е дошъл да направи едно голямо добро. Може с това добро, което искаш да ти направи, той да ти създаде едно голямо зло. Представете си, че един човек ви е донесъл една топла пита, но наблизо има един разбойник, който е гладен. Разбойникът вижда, че си доста силен и за да ти вземе питата, тегли ти един куршум и те утрепва. Ако онзи не беше ти донесъл питата, ти щеше да бъдеш жив. Той е имал добро намерение, но заради тази пита разбойникът те убива. Могат да ти дадат 20 лева и за тези 20 лева да те убият. Често стават сега такива убийства. После, може в някои случаи да се зароди едно състезание. Можете да забележите това при малките деца: като стане да декламира едно дете, след него ще стане и друго. То е хубаво. Но ако детето влезе в една градина и вземе една ябълка, и другото ще влезе. Както за доброто, така и за злото се състезават. Едно дете може да даде повод на 100 деца да направят нещо. Първото няма да го направи майсторски, а най-последното ще го направи най-майсторски.

Никога не допущай в себе си едно изкушение! Най-малките изкушения в света са най-опасни. Ти допускаш например това изкушение: "Този брат или тази сестра ме обиди." Една малка мисъл. Ти казваш: "Не трябваше да го каже това." Или: "Не трябваше да ме погледне така." Става въпрос за погледа! И ще се зароди цял един процес, че този поглед някак си бил накриво, и ще се зароди омраза. "Погледна ме някак си!"

Има четири вида погледи: един, който ражда раздори; друг, който ражда съблазън; трети, с който човек се подхлъзва, и четвърти, с който човек отива към Бога. Трите вида погледи могат да ни отклонят от правия път и да ни турят в съблазън. Само един поглед съществува, който може да ни тури в правия път. Три възможности има. Да кажем, че вие задавате въпрос: "Защо Господ ме направи грозен?" За да не грешиш! "Защо ме направи сприхав?" За да не грешиш! "Защо ме направи богат?" За да грешиш! Защо те направи силен? За да грешиш! Защо те направи светия? За да грешиш! Защо стана грешник? За да се изправиш! Защо направи това прегрешение? За да познаеш слабостта си! Ти казваш: "Другояче не може ли?" Кой е другият начин, кажете вашия проект! Някой идва при мене и казва: "Твоят модел не е хубав." Казвам му: Много добре, направи по-добър модел! Дай модел! Не само да говориш, че моят модел не е добър. От тая кал трябва да направиш нещо. Някой пита: "Защо си се окалял?" Защото не може другояче. Може, някой ще вземе някои малки лопатички и ще направи нещо от калта. Но не зная, дали някой от вас може да направи такъв опит. Бих желал някой да измаже една стая с четка, но без да капне нито една капка върху дрехата му. Ще му дам една хубава копринена дреха; не копринена, но с такъв цвят, по който да личат петната. И да боядиса стаята ми, без да стане петно върху дрехата му. Да измажеш къщата, без да падне върху дрехата ти капка вар! Можеш да туриш друга горна дреха, но не – без да туриш друга дреха. Вие вършите престъпления с едни дрехи и като дойде вечерно време, туряте дрехите на престъплението настрани, облечете се с новите дрехи и излезете. Така е лесно, но с новите дрехи да измажеш къщата, без да се оцапаш! Онзи от вас, който иска да му разкрия малките тайни, аз ще го туря най-първо на този опит: да измаже една къща с копринена дреха, без да капне нито една капка отгоре му. Тогава ще му кажа: Ти си един от учениците, комуто мога да поверя тайните. Ако падне една капка, няма да му ги поверя, понеже от тая капка той ще направи толкова бели, че и мен ще повлекат под съдебна отговорност като интелектуален подбудител на престъплението. Това е един анализ.

Казвам: Престъплението се заражда в ума ви за нищо и никакво. Разправяше ми един български свещеник за своите младини. Казва: "Чудя се на себе си. Вече 50 години съм служил на Господа. Какъв дявол е дошъл в мене сега?" Питам го: Какъв дявол? Той казва: "Едно време имах благодетел. Богат беше. Всичко ми оставяше на разположение, а пък аз – това не исках, онова не исках. Човекът ми го даваше, това ми подаряваше, онова ми подаряваше – аз все не исках, казвах: "Не ми трябват!" И сега съжалявам, че не съм ги взел тия работи!" Какво има сега да се връща в миналото? Това го спъва. Като почнали тия мисли да му минават, явява се една вечер неговият ръководител и му казва: "Едното ти око гледа към земята, а другото – към Бога." И го пипнал с ръката си. И като станал сутринта, имал черно петно там, дето го пипнал, и цял месец стояло това петно. /Учителя посочи от лявата страна на челото над веждите./ Свещеникът беше стар, на 80 години. Казва ми: "Минават и други изкушения. Когато се жених, имаше една по-красива жена и по някой път ми идваше мисъл защо не се ожених за нея." Попски работи! Оженил си се – това е един човешки порядък. Без любовта какво се постига в женитбата? Ти имаш изкушение, казваш: "Защо не я пипнах малко?" Какво има в пипането?


Престъплението седи в това: когато на един човек му дадеш нещо, което не му съответства. Тогава го подлагаш на изкушение. Например бащата и майката често дават на детето, за да не му стане нещо: Бащата пие вино и – хайде, да близне и детето; или малко ракийца – за да не му стане нещо. Момиче ако е, нищо не му става, но на момчето ще даде. Какво трябва да прави бащата? Ти даваш на детето да пие, за да не стане нещо, но щом ти си пил, то е станало вече нещо. Ти пиеш и с това го подлагаш на изкушение. И един ден, като стане то пияница, ти казваш: "Защо Бог допусна това?" Ако ти не беше пил, и детето не щеше да пие. Вие мислите сега, че сте установени. Прави сте. Но установени хора няма, не съм срещал установени хора. Аз имам преценка. Във всяка една постъпка вие не можете да бъдете свободни от греха, понеже вашето съзнание не е будно. Дойде ти едно желание за пари например. При жените, при парите, при плодовете и пр., подбудителната причина е една и съща. Престъпленията идат от благата. Един човек ти поверява няколко милиона; ти вземеш торбата, отвориш я и извадиш един наполеон. Не вземаш повече, толкова ти трябват. Казваш: "Толкова паря има, защо да не взема един наполеон?" Престъплението не седи в този наполеон. Но в бъдеще ще се образува един навик и като срещнеш един човек, който има само един наполеон, ти пак ще го вземеш. И там ще стане престъплението. Онзи, богатият човек, ни най-малко няма да знае, че си взел една златна монета. Но в тебе остава един навик. И може би след 10-15-20, след 1000 години ти ще извършиш едно престъпление, което ще ти коства живота. Та казвам: Колко трябва да бъдем внимателни! Но не да се плашите сега. Казвате: "Като дойде изкушението какво ще стане?" Това, от което се плашите, ще дойде. В този път ще минете през всички изпитания. Няма да остане някое изкушение, някое изпитание, през което да не минете. Не мислете, че ще бъдете пощадени. Всички ще минете през изпитания. Писанието казва: "Който победи..." Това значи: който размишлява докрай!

Вие не знаете какво представляват влюбените хора. Имате много идеална представа за тях. Да ви обясня, то е един прост въпрос. Това е един квартирен въпрос. Тук, на Земята, двама души се скарват кой коя къща да наеме или кой коя къща да купи. В духовния свят също става спор кой каква къща да наеме. Ти срещнеш една красива мома и се влюбиш. Тя е съградена къща, това е квартира; ти, влюбеният, си един миситин [(тур ) – посредник (бел ред.)], някой те е ангажирал да му намериш къща, ти намериш тая къща и отидеш да я препоръчаш. Някой път онзи, в когото си се влюбил, не те обича – значи той не иска да ти даде къща под наем; той пък се е влюбил в друг и иска него да тури под наем. Та влюбеният е онзи, който иска да тури някого в една къща под наем. Тялото е къща. Вие не знаете. Младата мома е една къща. Ти ще туриш този наемател, но господарят идва и казва: "Слушай, защо ми прати този? Той не си плаща наема навреме." И се започва дело за изхвърлянето му навън. Това е безлюбието. Що е безлюбието? Изпъждането на наемателя. И той казва: "Защо ме тури в тая къща да ме пъдят?" Тогава у миситина дойде едно угризение на съвестта – че се е влюбил криво. И любовта не е за тебе – друг се ползва. Вие мислите, че сърцето ви гори. Вашето сърце не гори, вие сте миситин; гори сърцето на някой друг. Това е първата фаза на любовта. Влюбените – това са къщи. Вие сте във физическия свят.

Да ви приведа за пример една песен. Има една "Песен за скръбта." Три фази има в нея. "Слушал съм за тебе скръб..." Така като се говори, ние се намираме в един неустойчив свят; всичко, което става в него, е преходно. Това е физическият свят. "Че жестока си била." Всички работи на Земята са жестоки. Второто положение: Скръбта ни най-малко не отговаря, че била жестока, тя казва: "Мен мъчно може да ме обикне някой. Хората не ме разбират, не ме обичат." Това е духовният свят. После идва умственият свят – третата фаза: "Мъчно може да ме следва някой в пътя, по който вървя. За да мисли добро за мене, той трябва да е жител от съвсем друг свят." И най-после завършва се с един жив мотив: "Скръбта и радостта са все едно." Това е в причинния свят – при любовта. Това е вече Божественият свят, дето всички неща се разбират. Трябва да минеш от физическия свят в духовния, в умствения, в причинния и тогава можеш да кажеш, че си изпял песента. Това е разбиране на една песен. Дълбоко разбиране. Това е един модел на песента.

Казвам: Всяка песен, всяко чувство, което едновременно не засяга всички тия светове, не е разбрано. Ако вашето съзнание няма това разбиране, вие всякога ще паднете в изкушение. Няма човек, който да не се е изкушавал. Не е лошото в изкушението, но в неразбирането на нещата. Ти ще видиш красивата мома и ще кажеш: "Отлична е. Хубаво е направена тази къща." Но тази къща аз зная за кого е направена. От Божествено гледище всяка къща е направена специфично за някого. Щом видя красивата мома, по номера чета за кого е направена. Видя друга красива мома – виждам пак за кого е направена. И казвам: "Тая мома не е направена за мен." Виждам друга мома – пак казвам така. И най-после дойда до онова, което е за мене – виждам надписа, чета моя псевдоним. Вземам това, което е за мене. Това не е престъпление. Престъпление е да вземеш онова, което не е за тебе. Някой може да ти отстъпи, става и това.

Вие седите и роптаете. Паднете в едно изкушение; искате да направите някой подвиг и не знаете как да го направите. Ние сме в стълкновение с един порядък. Този порядък е порядък на изпитанията. Светът, в който живеете сега, е свят на изпитания. Ще влезете в друг един свят – на оценка; не само да се изпитвате, но да преценявате нещата. И най-после – трябва да видите, в какво те ще ви послужат.

Когато обикнете някой човек, какво обичате в него? Какво нещо е любовта? Някой път трябва да ви говоря върху любовта. Аз не съм се спрял да говоря върху любовта. Тази любов на Земята какво е? Тук вие се занимавате с кираджийство [(тур ) – наемане, даване под наем (бел. ред )] – нищо повече. Всичката идеална любов на Земята, разгледана от Божествено гледище, е кираджийство. Това е първата фаза на любовта. После ще минете във втората фаза, в третата, в четвъртата и тогава ще се отвори за вас просторен свят. В този свят, на физическото поле, ще бъдете разочаровани; в духовния свят ще усетите скърби и страдания; в умствения свят – омраза, и в причинния свят ще се примирите. Вие ще видите причините, защо е било така.

Сега, за какво може да се изкушава човек? Един момък се изкушава, ако къщата е красива. Ако къщата беше грозна, той щеше да каже: "Тя не е за мен." Но за онзи жител, който живее вътре, ти нищо не знаеш. Ти казваш, че Бог живее вътре в човека. Ако съзнаваш това, тогава всеки човек е една възможност да намериш истинския път. Ако съзнаеш, че Бог живее в него, какво трябва да направиш за него? Ти казваш, че Бог живее в него, но правиш разлика. Казваш, че Бог живее в момата, но се изкушаваш от нея. Казваш, че Бог живее в момъка, но се изкушаваш. Ако Бог е в тая мома, тя не може да те изкуси. Ти можеш да се изкушаваш само там, дето не е Бог. Дето е Бог, изкушение не може да има и прегрешение не може да има. И когато Бог даде заповедта си в райската градина, Той се оттегли. Нямаше Го в градината. Казва се, че надвечер дошъл Бог в райската градина и повикал Адама. Адам, като останал без Господа, дошъл в изкушение. Той беше малко дипломат и каза на Ева: "Чух за един адепт", и я изпрати да го посрещне, а той остана вкъщи. Адептът почнал да й говори на ватански език. Ако вие бяхте на мястото на Ева, сега, след толкова хиляди години, какво щяхте да направите? Ще направите пак същата погрешка, но в друга форма. Често са я правили. Аз виждам къде е изкушението. Често ми казват: "Учителю, аз заради твоето учение не се ожених." Заради моето учение не се оженила! Че утре ще дойде и друго учение, и заради него няма да се ожениш. Тя до сега съжалява, че не се е оженила – значи се изкушава. Не е въпросът там! В какво седи любовта към Бога? Щастието на другите хора да е и наше щастие. Когато друг човек се жени, на мен ми е приятно, понеже аз и той сме все едно. Когато някой прави добро – то съм аз. И когато някой прави престъпление – то съм аз! Аз не го съдя като го видя. С неговото разбиране и аз бих го направил. Но понеже той го направи, аз имам сега възможност и мога да изправя това. Има цяр!

Една мома запалила чергата на един момък. На ваш език ви говоря, фигуративно. В какво седи запалването на чергата? Той се е влюбил и казва: "Ако не се ожениш за мене, ще се самоубия." За да го избавиш от запалената черга, покажи му по-красива мома и той ще каже: "Има за какво да живея!" Не се убива вече и започва пак да си върти мустачките и да се оглежда в огледалото. И ще стане по-идеен. Ако поиска и за втората да се самоубива, ще му покажеш още по-красива, и той пак ще си върти мустачките и пак ще е пред огледалото. А момата какво прави? Мъжете въртят мустаците, а вие, жените, като се влюбите какво правите? Момата ще пипне устата си, уж си чисти устните. Някой път без да искам наблюдавам как момата заглади мустаците. Защото на момъка са видими мустаците, а на момата са невидими. Уж си чисти устата, а пък тя си тегли мустаците. Момъкът като си тегли мустаците иска да каже: "Това са закони и правила. В моето царство има ред и порядък. Ще те държа като писано яйце, като цветенце. Виждаш ли тия правила?" А след като се ожени, няма никакви закони! Ще ви приведа един пример. Снощи дойде един млад човек при мене да иска съвет. Виждам го, че се намира в голяма мъчнотия в духовния свят. Оженил се е. Аз виждам работите много отдалеч, но нищо не му казвам. Той казва: "Не живея добре, жена ми иска да ме напусне. Аз съм чиновник, взимам 1400 лв. И тя беше чиновничка, но я уволниха. Тя има пари, но не иска да ги употребява, казва: "Ти трябва да помислиш." Иска да ме напусне." Той й казал, че може да го напусне, но тя поискала и детето. Мъжът каза още: "Лош език има тя. Много лоша е станала. Казах й, че не трябва да има лош език. И я набих." Казах му: Работите се влошиха. "Влошиха се." Говори ли ти тя сега? "Почна да ми говори." За пръв път ли я биеш? "Не, често съм я бил." Аз му казах: Какво ти дава повод да я биеш? Тогава, вие без любов сте се оженили. Как се оженихте? Той ми разправи. Казах му: Вие сте вървели по крив път. Така не се женят хората. Не е хубаво. Няма да я биеш. Работите с биене се влошават. С биене нищо не се постига. "И тя бие." Нито тя трябва да бие, нито ти трябва да биеш. По този начин не може. Този метод на биене не е лош, но с него нищо не се постига. Той не е разумен. Вие сте дошли много наблизо един до друг и затова не се разбирате. Ти искаш своето благо, искаш тя да ти слугува, и тя иска ти да й слугуваш. Вие сте двама, между които няма любов. Господ не е между вас. Той каза: "Какво да направим сега? Да я напусна ли?" Той я обича, но неговата обич е съвсем друга. Завързана работа! Казах му: Ще се повдигнеш в себе си и ще й кажеш: "Аз ти давам свобода. Ако мислиш, че след като ме напуснеш, ще станеш по-добре, по-щастлива, че напущането ще бъде за твое благо, иди си. А ако мислиш, че с мен ще бъдеш по-добре, остани си тук. Стой до тогава при мен, докато намериш друг." Този съвет мога да ти дам. Ако беше ми говорил по-рано, щях да ти дам друг съвет. Сега й дай пълна свобода. Застани на това. Той каза: "Мъчна работа. Не е лесно това." Казах му: Няма да я биеш сега, ще издържаш. И като ти говори, като те нагрубява, ще кажеш: "Колко хубаво ми говориш, колко е красиво и колко е разумно!"

Ще приведа и този пример. Един американец имал лоша жена, от която плачел и молел се, Бог да го избави от нея, че лош език имала. Веднъж слушал една певица и толкова се трогнал, че хванал ръката й и казал: "Бог ме благослови да чуя твоята песен." Като се върнал в къщи, жена му пак го гълчала, но той й казал: "Гълчи ме, колкото искаш, 10 пъти можеш да ме гълчиш!"

Като се увеличава доброто, увеличава се и злото. И когато се увеличава злото, увеличава се и доброто. Неизбежно е това. Когато се увеличава известно благо, увеличава се и противоположното. Вие искате известно благо, но не мислите, че ще има известни последствия. Има противоположни последствия. Като дойдат външните изпитания, ще кажете "Защо ми трябваше този път?" Този път на изпитания не можете да го избегнете! Вие ще минете райски живот на Земята, но ще дойдат и изпитанията.

Бог обърна внимание на Адама: "Няма да ядете от този плод!" Но Адам не може да изтърпи. Бог му каза: "Няма да го поглеждате, няма да го пипате, няма да го вкусвате, няма да го миришете, няма да го чувате." Ева отиде и го погледна, и го чу, и го вкуси, и го попипа, и го помириса, и го изяде. Значи с петте си сетива влезе вътре! Та вашите 5 сетива, които имате, са канали, през които всякога изкушението може да дойде. Но сетивата са и канали, през които доброто може да дойде. Тогава казвам: "Бъдете разумни!" Като дойде едно изкушение, винаги благодарете на Бога! Сега на вас ще ви дам един съвет: Щом дойде изкушението, допитайте се до своя другар. Ева яде, без да пита. Не яжте на своя глава! Повикайте Бог на помощ и Го питайте: "Господи, трябва ли да го направя, или не?" В себе си ще питаш своя ум и своето сърце, и след като ги питаш, попитай и Господа: "Какво да правя?" А вие казвате: "Аз съм свободен!" Но свободата е място на престъпления. Само онзи, който е свободен, може да направи престъпление. Можете да дадете сега само един повод, за да направите едно престъпление в бъдеще. Но ако искате да се повдигнете, да не сте в това плачевно състояние, трябва да имате едно отлично съзнание, да гледате широко на света, който Бог е създал. Всички хора са на изпитание и в доброто, и в злото. И трябва да влезете в положението на всекиго едного. Може би някой да не се изкушава като вас. Но човек всеки ден си има своите изпитания.

Например вземете нашето тяло. Ние сме така построени, че моят ум трябва да мисли. Ако моят ум не мисли, равновесието, което имам, се нарушава. Това равновесие се дължи на ума и на сърцето! Ако изгубим равновесието, ще паднем на земята. Човек не е толкова устойчива фигура. Ако оставиш човешкото тяло без съзнание, то не може да устои. Без съзнанието, човек, като тяло, няма основа. Ти трябва да мислиш! Целият ваш живот не е много устойчив. Колкото е устойчиво съзнанието, толкова и тялото. Устойчив си, докато мислиш правилно. Там се иска тънък анализ! Вечерно време си направи един отчет. Намери престъплението – не в неговата черна форма, но в онова далечното, в малкия му още вид! Ти казваш: "Този човек ми е неприятен." Но в тази неприятност седи една възможност за престъпление в бъдеще! Вземете и приятността: онзи пияница като види чашата, потреперва за нея. Какво се крие в чашата? В чашата е скрит кръчмарят, а в кръчмаря е скрит дяволът; а пък в дявола е скрит грехът. В червеното винце, в чашата не седи престъплението, престъплението седи в кръчмаря, седи в дявола. И като влезе дяволът в тебе, виното ще те съблазни да го пиеш. На кръчмаря трябва да му платиш, а пък дяволът, и той ще вземе нещо; понеже ти си пил, той ще направи да платиш така скъпо за онова, което те е научил, че ще съжаляваш дълго време!

Сега да ви задам въпроса: Коя е отличителната черта на любовта? Една тема! Аз да ви дам отговор: Любов, която ражда живот, който не се окислява – това е любов! Всяка любов, която създава живот, който, колкото и малко да е, се окислява – това не е любов! Любовта трябва да роди един живот, който не се окислява – при всичките условия остава неизменен. Това е проявлението на любовта. Ако у вас няма тази чиста любов, това което имате, не е любов! Ако дойде една нечиста мисъл у вас, това, което имате, не е любов – трябва да знаете, че любовта не се е проявила. В любовта няма никакви противоречия. Любовта е изпълнение на всички закони в света! Тепърва трябва да учите какво нещо е изпълнението на всички закони. Ще каже някой: "Можеш да прегърнеш, да целунеш някого." Можете да си играете, да го прегърнете, да го целунете – това е начало на прегрешението! След прегрешението ще дойде и отвращението. Сега го прегръщаш, а след време го оставяш и не искаш да го прегръщаш. Ако е така, това е престъпление. И ако отначало не си го прегръщал, а после го прегръщаш, то е пак престъпление. Защо? Защото и в единия, и в другия случай у теб има користолюбива мисъл. Аз така гледам на нещата. Онзи момък прегръща красивата мома заради красотата й, а пък грозната я прегръща заради нейните пари! Прегръща я от немай къде и като вземе парите, престава. И в единия, и в другия случай аз не се лъжа! Ти се примиряваш с някого заради известни съображения. Никакви съображения да няма! Ти го обичаш със съображения, ти го отхвърляш по известни съображения – това не е правия път!

Правият път е следният: Ти трябва да вършиш нещата заради Бога. Но и това е една неопределена мисъл. Върши всичко за Онзи, който е бил всякога добре разположен към тебе, който през хиляди векове ти е давал всички свои благословения и никога не ти е направил един намек, че не си направил нещо добро – ти ще обичаш заради Него, ще Му дадеш Той да се изявява, а не ти! Истинската любов е тая, в която Бог се изявява, а не ние. Щом ти се изявяваш, престъплението идва, щом оставиш Бог да се изявява – то е правата любов! Ти ще кажеш: "Каква може да бъде тая любов?" Любов без престъпления! Любов без страдания! Любов без лоши мисли! Ще кажеш: "Каква любов ще бъде тя?" На вас ви се струва, че това е нещо неразбрано. Разбрано е то, но у вас има една политика! Някой пита: "Обичаш ли го?" Политика е това. "Не го обичам." – и това е политика. "Обичам го." – пак е политика! Или идва някой и ми казва: "И го обичам, и не го обичам. При известни условия го обичам, при други условия не го обичам." Докога ще бъде това? Докато се обикнем. Двама души като се отдалечат един от друг, те имат стремеж да се съберат. То е обич, прегръщане. А пък когато им стане много тясно, те искат свобода. Безлюбието е свобода. От безлюбие ходиш да се разхождаш, а пък в любовта, понеже си се уморил от разходката, връщаш се вкъщи да си починеш. Това е още първата фаза на любовта. Аз не разглеждам още идеалната любов. Това не е идеалната любов! Тук има любов, но тази любов не е още устойчива. Перките на рибите ще минат през краката на млекопитаещите и едва тогава ще достигнат до ръцете на хората. А когато човек стане ангел, тогава ще знае как да упражнява ръцете си. Една сестра е писала в темата си, че ръцете са дадени, за да бие човек онзи, който не е свестен, за да го свести, а пък онзи, който е свестен, да го милва. И в единия, и в другия случай има изкушение. И когато биеш, и когато милваш, аз считам и едното, и другото за изкушение. Само че, когато ми зашлевят плесница, аз усещам най-първо неприятността и после хубостта, а при милването първоначално усещам приятността, а после горчивината! И онзи, който ми зашлеви плесница, после ще заглади, ще замаже работата, ще направи политика. Това не е той.

Аз не търся причината в къщата, нито в чашата, нито в кръчмаря, а в дявола. И най-после, за да разреша този въпрос, от дявола отивам при Бога и Бог ми говори. Дяволът е един кръчмар, нищо повече! Той казва: "Какво да направя от тия грешници? Имам желание да направя сладко вино, но дойдат ферменти и направят виното опиващо. Ни най-малко не желая виното да стане опиващо." Казвам тогава на дявола, че когато ми дойде желание да пия вино, сам ще си смачкам гроздето. Ти ще пиеш виното, което си смачкаш сам. Докато не се научите сами да си мачкате гроздето, всякога ще имате изкушение. Ако ви даде вино онзи, който ви обича или който ви мрази, ще имате изкушение. Когато сами сте го стискали, нямате изкушение. Ще кажете: "Тая мисъл не е ясна. Политика е това." Аз не искам да направя мисълта си по-ясна, защото ако я направя по-ясна, ще ви туря в друго изкушение. Ще ви дам един пример.

Американците са много тщеславни; като отидеш в някой дом, той ще те запознае с жена си, с дъщеря си, със сестра си и ще каже: "Отлична е сестра ми! Прави най-хубавите курабии." А в България препоръчват жената, че знае да меси най-хубавия хляб. Щом кажат за една жена, че може да меси най-хубавия хляб, знам какво искат да кажат с това. Или ще кажат за нея, че е добра шивачка, или че е много сладкодумна – пак знам какво искат да кажат с това. Или казват: "Тя е толкова добра, че може да ти извади душата." Пак знам, какво искат да кажат с това. Или: "Тя е толкова красива, че душата и сърцето ти може да извади." Хубаво, но аз не бих желал да бъда една красива мома, която да изважда сърцата на момците. Аз не бих желал да бъда една красива жена, която като меси хляб, да умъртвява с него хората. Ако знаят, че аз меся хляба, пак ще има изкушение. Ще го направя, без да знаят кой го е направил. И ще следя какво ще стане с онзи, който изяде моя хляб; ако стане с него някоя пакост, ще кажа: Моят хляб е причината. Както, ако някой пие вино и стане престъпление, кръчмарят е причината, така е и при яденето. Това е философската страна.

Не трябва да влизате още в другия свят. Трябват ви тънки разсъждения. Ако нямате тия разсъждения, ако нямате едно съзнание да ви пренесе, не можете да влезете в другия свят.

Някой ще каже: "Елате да ви покажем пътя." Когато почнеш да чувстваш благото на всички хора в себе си, да чувстваш и техните страдания, техните мъки така, като че ти страдаш, и после – да чувстваш възможностите за тяхното повдигане – като дойдеш така да живееш, ти си вече на правия път. Но докато търсиш само своето спасение, да живееш в Бога – ти си наполовина в правия път. Ако виждаш само лошото в живота, ако виждаш живота в неговата опасност – това е друга крайност. Към падналите ще бъдеш снизходителен, а ония, които не са паднали, ще ги съжаляваш. Падналите не ги съжалявам, а ги обичам; съжалявам ония, които не са паднали, защото зная, че ще паднат.

Никога не плачи за някой, който е паднал – казвам: няма вече какво да пада; помагам му. Ти имаш много голямо самомнение и мислиш, че никога няма да загинеш. Казвам: Животът е пътешествие. Може да се обърка човек и да влезе в някой мочурляк, където никой не е минавал. Върни се назад, понеже колкото повече отиваш в мочурляка, ще потъваш повече и животът ти ще стане безсмислен. Върни се назад! Ако срещнеш такъв човек, ще го заведеш при реката да се измие, после ще го вземеш вкъщи и ще му дадеш да се нахрани хубаво. И ще му кажеш: "Не поставяй лоши кираджии в добрата къща. Постави такъв кираджия, че онзи, чиято е къщата, да ти каже: "Много ти благодаря. Аз съм много доволен от кираджията, пази ми къщата." Това е фигуративно казано.

Да бъдем изправни в любовта си, та поне горе-долу да не се измъчваме! Сега всеки критикува. Какви ли не критики! Една сестра се смееше, че един брат иска да тури кираджия. Тя ме пита: "Не можеш ли да дадеш един съвет?" Казах: Ще викнеш този, който иска да даде къщата под наем, и онзи, който иска да я наеме и ще попиташ първия колко ще му платят за миситлика, а втория – колко ще плати; на него ще кажем също навреме да си плаща, защото в тая къща наемът не се намалява, а се увеличава. Мога да им дам този съвет и ще ги оставя свободни. Преди години дойдоха при мен двама души, от които единият миситин. Казах му: Няма да ти платят толкова, колкото очакваш. А на собственика на къщата казах: Този наемател, който ще влезе, няма да ти плаща. Той каза: "Вижда ми се добър човек." Добър е, но ще го видиш. След две години наемателят напусна къщата.

В служенето на Бога се изисква един свободен живот. Ще се изкушаваш. В поглеждането се съдържа възможност да съгрешиш след хиляди години, а може и сега. В слушането има възможност да научиш много хубави работи, но и много злини. Навсякъде има възможност да научиш и да съгрешиш. Трябва да знаеш. Когато ти кажат: "Не пипай!" – не пипай! Когато ти кажат: "Не мириши!" – не мириши. Когато ти: кажат: "Не слушай!" – не слушай. Когато ти кажат: "Не гледай!" – не гледай, нищо повече! Има един вътрешен божествен глас, който ти казва: "Недей!" Той само те предупреждава и те оставя свободен. Христос казва: "Не съдете, за да не бъдете съдени." То значи: Разсъждавай разумно, за да стават всички неща разумно. Тогава няма да влезеш в осъждение.

Аз ви навеждам на тия мисли, понеже се зараждат сега много смътни схващания. Някой казва: "Ние не живеем добре." Вие имате много смътни понятия. В какво седи истинският живот? Вие гледате много повърхностно. Някоя сестра е весела, но тая веселост не показва, че тя е на прав път. Или скърби – и това ни най-малко не показва, че тя е на прав път. Казват на някоя: "Какво си се пооправила?" Тя е на пътя на изкушението. Друга е отслабнала, пожълтяла – тя е излязла от курника. Но и двете са в анормално състояние. Разбирателство, разбиране трябва! Като видиш един човек, трябва да го разбираш. От онова, от което той страда, и ти можеш да страдаш, и в онова, в което той се изкушава, и ти можеш да се изкусиш, макар и не в тая форма. Ти казваш: "Бог е с мен." Но след няколко дена плачеш с четири реда сълзи. Как можеш да плачеш, като е Господ с тебе? Ти казваш: "Аз като видях Господа, заплаках." Онзи, който плаче при Господа, не Го е видял. Плачът винаги показва една вътрешна нужда. Христос плака заради страданията, които имаше да дойдат на света. Ние се радваме при естествените блага. Сълзите имат съвсем друг произход. Има цяла една история за сълзите.

Ако по този начин почнете да мислите, според тази философия много работи може да се правят лесно.

Някой ме пита: "Така ли трябва да ме гледаш?" Ами как трябва да погледна? Ако го погледна любовно, изкушавам го, а ако го погледна строго, изстудявам го. Как трябва да го погледна?

Аз считам за умен човек, който може да ме учи. Например аз вземам магарето за професор, когато искам да намеря най-хубавата вода. Когато търсиш най-хубавата вода, намери магарето и го прекарай край една чешма. Ако не се спре, не пий водата. Там, дето се спре магарето, пий от там. Казвам: Ще постъпите както магарето, нищо повече. Тръгна с някой учен човек, който е свършил четири факултета и той ме заведе да ме черпи в някоя сладкарница, след това в някоя модерна кръчма с ликьори. Питам: Кой ме е научил по-добре, ученият или магарето? Магарето! Онзи ще ме научи да пия вино, а магарето – вода, то е по-умно. Магарето, за да се научи да пие хубавата вода, много страдания трябваше да дойдат отгоре му. Докато страданията не се стоварят на гърба ти, ти не можеш да се научиш да пиеш хубавата вода. Магарето не е пияница, не ходи да краде. Има и слабости: много е тщеславно, упорито е. Всичката му погрешка седи в това, че не може да си измени мнението; то е толкова упорито, че като го удариш по задницата, казва: "Ти можеш да ме биеш, но аз си имам определено мнение." Питат го: "Искаш ли конска форма?" – "Не искам" – "Волска?" – "Не искам. Аз своята магарешка форма не я заменям с нищо. Толкова години се молих за нея, Господ ми я даде. В другите форми не знам какво има. Не искам друга форма, доста ми е тази."

Казвам: Бъдете благодарни в този живот, който имате сега. Ако в него не можете да носите тия нещастия, които имате, то как искате друг живот, който може да ви донесе по-големи нещастия? Вие искате да имате живота на един цар. А знаете ли какви страдания има в живота на един цар? Можете ли вие да издържите? Не мислете, че един цар или един министър-председател е щастлив. Не мислете, че един човек, който се е учил, е щастлив. Това е област на изпитания. Колкото се повдигаш, толкова и мъчнотиите се увеличават. Не желайте преждевременно да имате нещо, когато още сте деца. Казвам: Бъдете благодарни! В този живот какво трябва да научите? Като магарето – да пиете хубава вода, като гълъба – само зрънца да ядете. Гълъба го вземам като образец, че при всички условия не се е научил да яде мушички, а само зрънца. Гълъбът има слабости, но има характер. При яденето е изправен. Ако е за ядене, бих ви препоръчал гълъба, а пък ако е за трезвеност, въздържание, бих ви препоръчал магарето. Ако е за труд, бих ви препоръчал вола, а пък ако е за подвижност, пъргавина, бих ви препоръчал коня. Ако е за ум, бих ви препоръчал змията – като нея да бъдете. Ако искате да бъдете спокойни, както казват турците "И светът да изгори", ще ви препоръчам жабите. Това е фигуративно.

Казвам: Правете тънки различия. Не се самозаблуждавайте. Ако сте радостен, радостта винаги ви готви едно изкушение. Ако сте скръбен, и там има изкушение. И в скръбта, и в радостта има изкушение. И в скръбта има едно благо, и в радостта има едно благо, но знайте, че не всяка радост, която имате, носи благо за вас. Тази радост, която носи една възможност вътре във вас, дръжте я; и тази скръб, която носи известно благо, дръжте я. Но оная радост и оная скръб, които не носят блага, пазете се от тях. Не да ви е страх, но да знаете какви ще бъдат последствията. Ако вие двама се сприятелите, но след време ще се скарате, тогава по-добре не се сприятелявайте. И ако вие двама се намразите, а след време ще се обикнете, тогава намразете се. Ако омразата е път за любовта ви, трябва да минете по този път. А има път, по който могат да минат само великите хора, които разбират закона. Христос напусна един възвишен живот, дойде, взе греховете на хората върху себе си, за да ги избави от грешния живот. Страданията, които Той взе на себе си, не му бяха приятни. Казват, че не са Го виждали весел. Че как ще бъде весел? В Неговото лице виждаха една голяма тъга – тъгата на всички хора. Не беше тъжен, но беше взел тъгата на хората. Тъжен беше в това отношение, че хората не разбираха онова, което им говореше. С притчи им говореше. Жалко е, когато не можете да разберете Божиите пътища. Всеки човек, който може да разбере Божиите пътища – то е едно благословение. Аз бих желал сега да разберете Божиите пътища. Вие сте влезли в един живот, дето, каквото и да дойде, не мислете, че без него може. Изваждайте поука! Всяко едно изпитание, всяко едно изкушение, каквото и да е то, е една възможност в бъдеще да видите величието на Божията любов – ако вървите по правия път, Писанието казва, че всичко това ще се превърне за ваше добро.

Кое е разрешението сега? От всичко, което казах, кое можете да приложите? Ще дойде някой да ми казва: "Ти това каза, ти онова каза." Хубаво, похвалявам ви, че имате памет, помнете какво съм казал. Но от всичко, което съм казал, какво можете да приложите? Аз като говоря, наблюдавам, правя своите изследвания, защо някои хора разбират, а други не разбират. Аз виждам причините. Когато някой говори, ако неговата мисъл не е възприета от публиката, тя се връща върху него, а всяка мисъл, която се приема, остава при тях. Ако не разбирате закона, когато говорите на хората, вие ще считате за придобивка това, че мисълта ви се е върнала, а пък като остане при тях, вие ще считате, че е загуба, ще кажете: "Неблагодарни са! Аз толкова им говорих!" Мисълта е останала при тях? Не съжалявайте! Значи те са я възприели.

Писанието казва: "Разкая се Господ, че е направил човека." Това го пише не Господ, но един човек за Господа, че се е разкаял. Как ще го изтълкувате? Ако ви дадат тема: "И разкая се Господ, че направи човека", как ще я развиете, за да ви разберат хората?Много труден въпрос. Нещата на физическото поле стават по един начин; това е един неустойчив свят – на мимолетните неща, на еднодневките, на цветя, които окапват. Във физическото поле няма нищо устойчиво. В духовния свят има скръб и страдания, и радости. В умствения свят има разлика между тъмнина и светлина, между омраза и любов, а в причинния свят – примирение! Ти се примиряваш с живота, считаш, че всичко, каквото си направил в света, каквото Бог е създал, е добро. Казвам: Щом сте в един свят, дето нищо не се постига, дето нищо не е станало, вие сте във физическия свят. Щом скърбите и се радвате, вие сте в духовния свят. Щом има тъмнина и светлина, щом у вас се въздига тщеславие, гордост или имате импулс, желание да покажете, че говорите както аз говоря, вие сте в умствения свят. Как трябва да се говори? Казвате: "Логично!" Знаете ли колко престъпления се крият в една логична реч? И знаете ли колко глупости се крият в една несвързана реч? Престъпления се крият в логичната реч, а в несвързаната – още повече. Как трябва да говориш тогава? Не логично! Когато водата от планината слиза надолу, може ли да върви нагоре? Тя се спуска надолу! Когато се изпарява, тя се повдига нагоре. Значи ако водата се повдига отдолу нагоре, тя не е в същото състояние. Всички вие със сегашните си желания слизате от планината надолу. А искате да се повдигнете, да се изпарявате. Когато някой почне да се изпарява, казват: "Той от много духовен живот е пожълтял и отслабнал." Често в духовния живот се харчи повече енергия и повече мисли, и вследствие на това се изтощава тялото. Има безполезни мисли. Ти седиш и занимаваш Господа. Не искаш да ти даде знание, но искаш да се покажеш: " Като се помолих, стана." Това е тщеславие.

Бъди носител на волята Божия в света! Господ те тури на това! Радостта на другите да бъде и твоя радост! Не се радвай само когато ти си радостен! Ти казваш: "Аз не съм опитал още радостта." Че радостта на другите хора защо не опиташ? Ти като не си радостен, събуждаш у другите отрицателни чувства. Един слуга никога няма да се представи пред господаря си, че е радостен – тогава господарят му ще има лоши чувства към него. Ако слугата си позволи много ядене, господарят ще се усъмни. Ако слугата направи някой дулап [(тур.)- хитрост (бел. ред.)] с парите му и яде малко, то е, за да се покаже, че е скромен. То е привидно! Като се освободи от господаря си, слугата иска да има същото ядене, да живее по същия начин! Ако човек живее като слуга по един начин, а като господар по друг начин, то е съвместимо.

Казвате сега: "Този брат е просветен." В какво седи неговата просветеност? В какво седи ценността на златото? В това, че не се окислява! Желязото върши някои работи, но това, което златото върши, желязото не може да го върши. Желязото трябва да мине по закона на еволюцията. Като оре земята, като се изглажда, това желязо ще почне да мисли и ще намери пътя, по който да стане един благороден метал. След хиляди години то ще се облагороди. Златото е минало по пътя на желязото. Ние няма какво да се връщаме при животните, ние сме минали по техния път. Какво мисли мухата? Аз зная какво мисли. Тя ходи да пие без пари в кръчмата. Безочлива е. Като кацне на шапката ти и си замине, оставя там своята визитна картичка. Човек е бил в това състояние. Някой казва: "Аз пет пари не давам." Казвам: Това е муха. "Човек трябва да има характер, трябва да бъде устойчив." Казвам: Това не е човек, това е магаре. Някой казва: "Човек може да прави, каквото иска." Казвам: Ето един вълк. "Човек може да си вземе каквото си иска!" Казвам: Ето една лисица.

Животните се събрали и искали да направят паметник на лъва, но той не искал. Това е било политика у тях, аз го тълкувам така. Казват си те: "Да му направим паметник, та дано умре, да се отървем от него, да не се плашим." А пък той се сетил, че искат да го уморят. "Не искам паметник. Аз съм паметник като живея." Не си правете паметници, понеже по-добър паметник няма от вашия ум, по-добър паметник няма от вашето сърце, по-добър паметник няма от вашата душа. Какво по-велико искате от това, което е във вас? Казвате: "Да се прославим!" Какво ще се прославяте?

Питате: "Какво трябва да правим?" Вие се намирате на един кръстопът. Понякога само се заблуждавате. Не мислете, че сте разрешили всички въпроси! Вие всички въпроси не сте разрешили. Вие сте още като младата мома, която е хвърлила око на някой момък, искате някой момък. Накичила се момата с пари и отива на хорото. Защо играе? За да хване някой момък! Защо се оглежда? За да хване някой момък. Момата носи магическото огледало.

И вие ще ходите, ще се молите в църква – вие искате по същия начин да хванете Господа. Най-първо като Го хванете, казвате, че без Него не можете да живеете, а после казвате: "Да не го видя!" Вие мислите, че един момък ще ви направи щастливи. Вие мислите Господ да ви направи щастливи. Вие можете да бъдете щастливи, ако разберете онова, което Бог е направил. Ако мислите, че Той ще ви направи щастливи, вие се самозаблуждавате. Той ще ви направи щастливи, но вие ще предизвикате своето нещастие. Нима Господ не направи човека щастлив? Направи го и му вдъхна първото дихание, но човек си създаде своето нещастие, понеже не знаеше, как да живее.

Казвам: Ако не знаете как да живеете, сами ще си създадете своето нещастие.

Вие ще кажете: "Учителю, аз виждам, когато Ти говориш, мнозина спят." Не спят, те се пренасят в другия свят. Спането в някои случаи аз го изяснявам така. Вие сте наредени по един неестествен начин. Някой път човек ще се намери между хора така, че не може да работи. И той заспива. Това е едно неестествено положение и за да излезе от него, той трябва да заспи и да отиде в друг един свят, дето да му разправят какво трябва да прави; и тогава той се ококори. Да ви приведа един пример. Във Варна имаше един баща, който имаше син на 15-16-17 години. Отиваха в евангелската църква. Като дойде бащата, синът заспива. Като се върнат в къщи, бащата ругае сина си: "Да не спиш в църквата!" Синът казва: "Не знам какъв дявол ме хвана." Един път обаче бащата заспива, а очите на сина са отворени. И казва синът: "Онзи, който беше в мене, дойде в тебе." Има едно неестествено положение: когато мисълта е тежка, има напрежение и човешкият двойник излиза навън, и човек заспива. Някой път се разширите повече, отколкото трябва – и заспивате. А пък ония, които не заспиват, се намират в естествено положение. Не е спане това, разширение има.

Дръжте това в ума си: Не се занимавайте със състоянието на другите хора. Че някой спял при тебе, че не слушал – вие не знаете какво става с този човек. Един ми казваше: "Аз като спя, те слушам." Някои са в будно състояние и пак спят. За мен не е важно, че очите гледат, но съзнанието на човека трябва да е будно; много хора има, които така слушат – те замижават, като че спят, но съзнанието им е будно. И вие мислите, че този човек спи. Не спи! Съзнанието на всинца ви трябва да е будно. Някой седи и се ококори, но съзнанието му не е будно. Съзнанието трябва да е будно! Сега ние се отклоняваме от въпроса.

Ако не знаете как да контролирате вашите сетива, страданията ще дойдат. Страданията ви идат от петте ви сетива. Следователно трябва да станете господари на своите сетива: на пипането – като пипаш да знаеш, защо пипаш; след това – на зрението, вкуса, обонянието и слуха. Трябва да бъдете господари на своите сетива! Ако в този живот това не можете, тогава всичките ви други прояви, които са от по-тънък характер – и тях не ще можете да разберете. Вашите мисли, ум, чувства, сърце – те са от по-сложен характер. Трябва да изучавате сетивата си.

Каква беше задачата, която ви беше дадена миналия път? /"Пеене."/ Хайде, нека да имате тая задача за още една седмица. Следващия път ще ми попеете малко. Ще ви дам 2-3-4 – няколко думи и да им създадете една мелодия. Направете си песен с тия думи: "Сила, живот и здраве носят всички блага на човека".

Опасността при сегашните условия не идва от недоимък. Вие всички страдате не от недоимък сега, но от един излишък. В духовния свят има криза, финансова криза, когато се събира златото в банките, там има свръхпроизводство и няма пазар.

Всеки мисли, че може да пее, и всеки мисли, че може да критикува в пеенето. При пеенето ти трябва да измениш своето състояние. Да мислиш, че ти си единственият човек, че няма друг. Дали те харесват, или не – не мисли върху това. Да пееш, без да се засегнеш, какво ще мислят другите – остави това настрана. Някой може да пее по-хубаво от тебе – ти кажи: "Много се радвам." Младите пеят по-добре, защото в тях има повече живот. Старите пеят по-слабо, имат по-малко живот. Животът е, който пее. Щом започнеш да не пееш, живот няма. Щом почнеш да пееш, животът помага. Пей! Трябва да пеем, понеже чрез пеенето повече живот влиза в нас, ако пеем по-малко, по-малко живот влиза в нас. И ако мислим добре, повече живот влиза. И ако чувстваме добре, повече живот влиза. Защо трябва да мислим? Повече живот влиза в нас! Защо трябва да чувстваме? Повече живот влиза! Всички тия неща помагат, докато дойдем до истинския живот. Казано е: "И това е живот вечен – да познаем Тебе Единаго Истиннаго Бога и Господа Иисуса Христа, когото си изпратил." Ние не сме в областта на истинския живот. Ние сме в областта на живота, който преминава.

Ние трябва да търсим живота, който носи любовта в себе си. Докато не станете господари на своите мисли, не можете да го имате. С тия разбирания не можете да имате този живот. Вие сте недоволни, сърдите се и търсите причините отвън. Причината е в едно място: причината е във вашето зрение, във вашето обоняние, във вашия вкус, във вашия слух, във вашето пипане.

"Божият Дух носи всичките блага на живота."/три пъти/

7 ч.22 м.

18-а лекция на Общия окултен клас, изнесена от Учителя на 22 януари 1936 г., сряда, София, Изгрев.

Следват гимнастически упражнения.

Петте врати

Най-често използвани думи в беседата: има, може, аз, човек, сега, свят, път, казва, направи, живот, казвам, дойде, изкушение, престъпление, всички, мисли, съм, любов, бог, можеш ,

Общ Окултен клас , София, 22 Януари 1936г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

"Отче наш"

Прочетоха се темите "Предназначението на човешките ръце".

Някои са писали, че предназначението на човешките ръце е да реализират Божията воля. Този, който е писал, по-добре е засегнал въпроса. Може да се пише много върху ръцете.

Питам, от какво произтичат тия несъобразности в живота? Да кажем, че имате някакво неразположение, минава ти някоя лоша мисъл, при сегашното ваше състояние, или някое лошо желание, или направиш някоя мик-роскопическа лоша постъпка. Вие някой път се запитвате откъде е това. Когато грешният прави някое престъпление, ние намираме причините, обаче някой път лошите мисли, лошите желания минават през ума и на един светия. То-газ какво ще кажете? Има и случаи на същества, които са били ангели в една възвишена чистота и разбиране и по някои съображения напущат своята чистота, напущат небето и влизат в едно стълкновение.

Вземете очите, запример. С очите виждаме. Те са едно велико благо, най-великото благо, но много страдания в човека произтичат от очите му. Вземете ушите. Те са сетива. Те са повод за знания, но ушите са повод и за много нещастия. Вземете човешкото обоняние. И то е причина за много нещастия. После, вкусът и пипането. Та всички тия сетива са пътища, през които нещастията идват на земята. Зърнал си нещо, видял си нещо. Това е причината за твоите страдания. Ти вървиш по пътя, нямаш никакво страдание, но видиш някой човек облечен хубаво, и веднага направиш сравнение между себе си и него, и веднага ти става мъчно. Виждаш, че твоите дрехи са по-вехтички, а пък неговите са по-нови. Слушаш някой оратор. Дотогаз не ти е било мъчно. Той говори хубаво, и като излезеш вън, тебе ти стане мъчно, че ти не можеш да говориш като него. Или вървиш и видиш, че някой човек е седнал и яде нещо хубаво, някоя печена кокошка. Аз ви говоря за неща, достъпни за вас. Казвате: „Защо да се говори за кокошки?“ Понеже това е една идея достъпна. Кога е влязло в мода да се ядат печени кокошки? Някой път можем да се спрем върху произхода на това, кой е бил първият гениален човек, който е почнал да яде кокошки. Като един исторически факт. Най-първо, поводът за опи-чането на една кокошка не е бил ни най-малко лош, в началото е нямало никакво престъпление. Ти зърнеш в някоя каса и видиш, че има пари, и след време от това гледане започва една мисъл и се впрегнат всички чувства. И ти най-после извършиш една работа, която хората считат за неразумна.

Та казвам, вземете съвременната техника. Например направят се някои удобства. Например вземете някои машини, които се карат с пара. Какви нещастия стават. Не че онзи, който е направил машината, има за цел това. Той е направил машината за подобрение положението на човечеството. Но тая машина може да се пръсне и може да убие един, двама, десет души. Кой е виноват? Значи съществува една възможност в машината да направи едно престъпление. При кои условия? Ако онзи, който кара машината, допусне да има по-голямо налягане на парата върху машината и външната обвивка не може да издържи, и парата не излиза по обикновения път, та се пръска котелът. А знаете ли да се пръсне котелът на една машина какво е? Цялата гара ще хвръкне. Вие казвате: „Защо е така?“ Ще мислиш защо е така. Ти си ограничил ония парни капки, ти си ограничил тяхната свобода и следователно в тях има едно желание да извоюват онова, което са изгубили. Ти си ги ограничил, и тая пара иска свобода и следователно пръска котела, и какво ще стане, като се освободи, тя не му мисли. Онзи, който е събрал парата, какви са били неговите намерения? Сега казваш: „Защо Господ направи света така?“ Дай ми един план, как трябва Господ да направи света. Очите на човека му бяха потребни, но щом имаш очи, има възможност да грешиш. Ушите му бяха потребни, понеже, ако нямаше уши, не щеше да добие знанието, човешката реч. Можеш да нямаш уши, но тогаз щеше да дойде по-голямо зло. Да кажем, че ти си една реалност без уши. Тогаз как се живее без уши? Как се живее без очи? Ами че без очи пак ще направиш престъпление. С очи ще направиш повече престъпления, без очи ще направиш по-малко престъпления, но пак ще ги направиш. Един ден, като вървиш сляп, катурнеш един човек, който умира, и казваш, че не си го видял. Това е неумишлено престъпление, но това не е извинение. Онзи, който е извършил престъплението с очи, това е вече умишлено, още повече няма извинение. Онзи, който е извършил престъплението, понеже не виждал, там е друго.

Можеш да извършиш престъпление и без да имаш уши. Глух си. Иде зад тебе една каруца. Ти нищо не слушаш. Викат ти: ще те прегази каруцата, но ти нищо не слушаш. Кои са причините за неслушането? Причините съществуват. Какво трябва да правим? Преди хиляди и милиони години са се зародили тия причини и сега се проявяват. Има един атавизъм в човека, който се преповтаря. Ти си вегетарианец, но атавизъм има в тебе да ядеш месо. Ти сега минаваш за въздържател и не пиеш вино. Но този занаят за винопийството го има още у насекомите. Преди милиони години насекомите са се опивали и са играли кючек. Като се опие, тя се върти, върти. И сега човек, като се напие, върти се, кълчи се, но мухите това са го правили преди милиони години, като са се напивали. Преди мухите има още друга, по-дълга история. Но да почнем от мухите. Най-първо, тая муха е дошла до един плод, който тя яла, но тя не знаела, че този плод може да ферментира, има някои си ферменти. После, и човешките мисли, и те, колкото и да са фини във външната си страна, също и човешките чувства, те са изложени на едно малко окисляване. Едно човешко чувство е изложено на ръждясване. Всякога може да стане една малка, микроскопична промяна в чувствата и тая промяна показва, че човешките чувства са неустойчиви. Щом се изменят чувствата ти, това показва, че ти си неустойчив. И ти седиш на една почва, която е неустойчива. И тогава трябва да вземеш мерки. Цялото здание, в което седиш, ще рухне. Може би сега, в дадения момент, няма да рухне, но може би след десет, двадесет, петстотин, хиляда години може да рухне. Ще дойде време да рухне. Може и някоя твоя мисъл да ръждяса. Сега във вас се ражда мисълта: „Не може ли другояче?“ Как другояче? Каква е възможността за другояче? Защото не можем да говорим за неща, които не знаем. Не можем да говорим за неща, които не разбираме. Това, което не разбираш, значи никога не си го опитал. Това, което никога не си го опитал, не можеш да говориш за него, но това, което веднъж си опитал, можеш да говориш за него. Има хора, които обичат да крадат моми. Млади момци обичат да крадат моми. Старите нямат този навик. Има хора, които крадат и книги. Краде някоя хубава книга, ръкопис. Колко пъти в странство в една библиотека откраднат някой ценен ръкопис. Една свещена книга може да се открадне. Английското библейско дружество издало на турски Библията. Пратили ги в Цариград в митницата. Турците, като ги видели, изпокрили всички библии. Този чиновник взел, онзи чиновник взел по една библия. И колкото турци се обърнаха към християнството, те са били от откраднатите библии. Изчезнали са библиите, но тия, които са ги чели, са се обърнали към Христа. Питам сега, къде е сега престъплението? Ще кажете: „Изпокрали са библиите на Библейското дружество.“ Като са ги изпокрали, какво лошо стана? Кражбата е по-малка от благото, което е станало, че обърнаха се хиляди турци към светлината. Библейското дружество изгубило сто-двеста хиляди, един-два милиона лева. Какво са два милиона при едно голямо благо? Някои идват при мене и се оплакват. Казвам, на този са откраднали библията в турската митница. Казвам: „Ще напечаташ други.“ Той казва: „Не трябваше да стане това.“ Трябваше, не трябваше, но са го направили. Казвам: „От твоите крадени библии ще се ползва някой.“ Той казва: „По-добре да не се ползва.“ Казвам му: „Много си егоист.“ Той казва: „Но правда трябва да има, не трябва да крадат.“ Казвам: „Съгласен съм.“ Но онзи човек, който се е научил да краде, той най-първо е започнал с много добри намерения, много добри намерения имал. Най-първо човек е имал много благородни чувства, като е дошъл при кокошката. Погалил я и я хранил. Приятно му било, че я е хранил. И като снесла кокошката яйца, той гледал, гледал нещо бяло. Казал: „Чакай да видим.“ И бара го с ръката. Вкусил го и мирисал го, и искал да знае какво е това нещо, което кокошката е направила. Учен човек бил, казал: „Чакай да го посварим, чакай да го опитаме.“ И научил се да яде яйцата. И искал да знае какво се е скрило в кокошката, какво има в кокошката, което снася тия яйца. Първоначално не е било така, както е сега, но с много научна цел, за Божия слава дошло кокошкарството.

И вие сега седите и сте недоволни от живота. Някой от вас е недоволен, че не е здрав. Някой от вас не е доволен, че е не е учен. Някой от вас е недоволен, че не е добър. Някой от вас е недоволен, че не е силен. Всички имате разни видове недоволство. Недоволен е някой, че не е красив. Някой е недоволен, че не е практичен. Казва: „Не съм учен, не ми стига умът, не зная как да го направя. Аз съм будала.“ Хубаво, ония които не са будали, те са вълци; които са малко будали, те са тревопасни; а пък които са умни, те са птици. Сега изводът, ще го преведете това. Вие сега искате върху вашия настоящ живот да дойдете до разбирането на Божиите пътища. Вие трябва да се върнете и да изучавате всичките ония атавизми на престъпленията, които са скрити. Има много работи, скрити във вас. Има хиляди, милиони престъпления, скрити във вас, за които Господ не ви е съдил. И понеже Той иска да ви съди, Той ви е турил на Земята, за да ви хване тук. Той не казва сега, че сте направили престъпление, но ви е турил вие да се проявите. Той казва: „Вие тази работа направихте ли я?“ Вие казвате: „Не я направих.“ Той знае, че сте я направили. Той ще ви тури в живота, и ще го направите втори път, трети път. И пак ще се оправдаете, че не си ти причината, а еди-кой си. Питам, първата жена, която яде ябълката, мислите ли че тя за пръв път направи това престъпление. Из райската градина тя правеше тия престъпления. Види някоя круша, ябълка, и тя откъсне тук, откъсне там и ядеше. Отде дойде престъплението? Като видя тая красивата змия с хубавите люспи. Хайде да ви я опиша: тя била с много златни люспи, пъстри, тя се обвила около дървото. И змията почнала да говори на нейния език и тя се зачудила как тая змия може да говори на райския език. Ева й казала: „Как си дошла тук?“ „Дойдох да видя какъв е вашият свят. Но вие учените хора тук в рая обръщали ли сте внимание какво нещо има тук, от хигиеническо гледище каква тайна се крие в този плод?“ Тя го погледнала и казала: „Чакай да му видим вкуса.“ Най-първо, прегрешението на Ева беше в това, че тя седеше в един възвишен свят и мърмореше. Тя каза: „Дотегна ми да живея в този свят тук, колкото и да е хубав, но да сляза в един свят с по-голяма широта.“ И тогаз Господ я пратил в света на Адама, той да я възпитава. Той беше първият директор на някакъв си пансион и Господ прати дъщеря си, да я възпитава този директор. И даде му наставление, каза: „Тя ще дойде. Тя е доста умна, разумна. И като свърши училището, ще я назнача на някаква работа.“ Той, като я погледнал, казал: „Има нещо да стане.“

Сега казвам: това, което Адам направи, вие вървите сега по същия път. Вие седите тук близо един до друг, побутне ви някой и вие веднага по някакъв си атавизъм сте недоволен. Ако до вас седи някой болен, който обича да кашля или друг някой болен, вас ви е неприятно. Седи една стара сестра, много е благочестива, за Господа мисли всякога. Тя мисли, че е изправна и че не е като другите, но като дойде някой красив брат и седне до нея, тя го погледне, после погледне настрани и казва: „Мъж имам, стара съм.“ В какво седи престъплението? За в бъдеще има да правим тия престъпления. Има някакво престъпление. В дадения случай, че той седнал тук, в това няма никакво престъпление, но има една микроскопична малка възможност и ако тя не се избегне, има опасност да стане някоя голяма катастрофа в бъдеще. Една капка не може да направи нищо, но като се съберат хиляди капки на едно място, могат. Първата капка е един повод. Но събрани хиляди, милиони капки на едно място, и като им се даде известна насока, те могат да извършат престъпление. Ако в тебе се увеличава едно желание, увеличава, то увеличението на желанието ще произведе една постъпка, която е престъпление. Следователно, като дойде едно желание, какво трябва да правиш? Питам: този младият момък не иска да те изкушава, той не се изкушава, той е седнал при тебе. Старата сестра какво мисли и той какво мисли? Той си мисли: „Тая калугерка пак седнала до мене. Нямаше ли някоя млада сестра?“ А пък тя казва: „Много хубаво стана, че Господ го прати при мене.“ Вътрешни разсъждения. Никой отвън не знае какво става вътре. Те си приказват за Бога, за ангелите, за небето, но в душата на двамата има два различни процеса. Той си замине, и тя до вечерта пак поглежда, побутне се и си го представя, че той е до нея. Ходи, погледне се в огледалото и казва: „Стара съм.“ Изкушение е това.

Това е и за яденето, и за парите, и за службата. Навсякъде може да има един малък повод за изкушение. Кажат ти някоя дума и казваш: „Защо ми я каза?“ И повтаряш думата, и в тебе се зароди едно лошо чувство. И казваш: „Аз ще му кажа, че не е така, както той мисли.“ И започва се един спор.

Сега мнозина искате да влезете в другия свят. В другия свят можете да влезете, но вие трябва да бъдете умни, защото с това съзнание, което имате, ако отидете в другия свят, някои от вас нищо няма да видите. Някой, ако види нещо, ще падне в изкушение. Онзи свят е красив, но и в най-красивия свят има възможност за престъпления. Ако влезете в умствения свят, не можеш да направиш физическо престъпление, но ще можете да направите умствено престъпление. Ако влезете в духовния свят, в света на чувствата, там не можете да направите физическо престъпление, но в чувствата можете да направите престъпление. Всяко горчиво чувство е едно престъпление. Всяка лоша мисъл е повод на едно престъпление. Всяка една лоша постъпка на физическото поле е повод за друго едно действие, което не е хармонично.

Та казвам: човек какво трябва да направи? Вие с никакви закони не можете да ограничите човешката мисъл. Един човек, който има очи, как ще го ограничиш, как ще му кажеш да не гледа? Ще гледа той. Злото и доброто са неща външни. Човек е онова, което съзнава, в дадения случай, че е зло и добро. Човек показва, че е добър, като поддържа доброто, показва, че е лош, като поддържа злото, но самият човек не е нито в доброто, нито в злото. Доброто и злото са само пътища, които показват пътищата на човека, за да добие той съзнание, че е човек и че може да прави една разлика между добро и зло. Най-първо, трябва да разглеждате вашите мисли. Вие някой път ще се уплашите от мислите си. Дошла някоя лоша мисъл и в дадения случай вие почнете да се безпокоите, но в дадения случай тая мисъл у вас е само като кибритена клечка. В тая кибритената клечка седи една възможност да запалиш огън, да направиш едно добро. С тая клечка, която имаш, можеш да направиш едно зло. Това зло можеш да го направиш съзнателно, а можеш да го направиш и несъзнателно. Ти можеш с нея да запалиш една плевня и да запалиш и да изгориш цяла къща. А пък с този огън можеш да направиш хиляди добрини, да го впрегнеш на работа. Зависи как ще употребиш клечката. Следователно в човешкия ум и човешкото сърце всякога има възможности. И там е човекът. Човек е онзи, който разбира възможностите. В дадения случай човек е онзи, който знае как да употребява клечката. Той трябва да знае, че с нея клечка в едно направление може да направи зло, а в друго направление - добро. Може някой да се спре върху философията: „Не може ли по друг начин?“ Може, но в дадения случай в този път какво трябва да се прави?

Та казвам, сега трябва да бъдете всички господари на всички свои мисли. И всеки ден ви се дава възможност, изпитват ви вас. Това, което прекарвате във вашия живот, вие сте в едно изпитание. И постоянно Бог изпитва сърцата и умовете на хората. Той е турил при тебе една красива жена, турил е пари, човешката слава, много работи. Той ще те прекара през всички пътища, за да опита ума ти, сърцето ти, доколко ти разбереш законите, които Той е положил. В малките работи е това. Вземете една котка, никога тя няма да се изкуси да яде жаби. Дойде жабата, котката ще я бутне и ще я остави. Защо? Една змия, като види жабата, изкушава се, хване я и я нагълта цялата. Защо котката не се изкушава от жабата, да я изяде, а пък змията се изкушава? Но ако на една котка й дадете една птичка, веднага ще дойде изкушението. Така че ако при жабата не се изкушавате, при птичката се изкушавате. Ти казваш: „Аз съм силен, не се изкушавам.“ Казвам: „При жабата си силен за изкушение, няма да се изкусиш, но при птичката ще изгубиш своето равновесие.“ Сега изходния път: какво трябва да прави човек? В хигиенично отношение въздухът, който дишате, има всички възможности да оздравеете и да се разболеете. Много болести се предават чрез въздуха. Много болести се предават чрез водата. Много болести се предават чрез храната. Много болести се предават чрез пипането. Много болести се предават чрез гледането. Ти някой път можеш да погледнеш някой болен човек и да заболееш. Може една болест да се предаде чрез обонянието. И едно добро може да се предаде чрез твоя поглед. Да ви наведа един пример. Когато Христос виждаше онова състояние на Петра, за да го опита, като му говори Петър: „И всичките да се отрекат от Тебе, аз съм готов да положа живота си за Тебе. Имам характер. Не съм аз от ония Петровци. Аз [съм] смел, мога да воювам.“ Казва му Христос: „Преди да пропее петелът три пъти, ще се отречеш от Мене.“ „Как? Аз да се отрека?“ „Три пъти ще се отречеш.“ Сега някои от вас можете да кажете, че Христос е внушил на Петра. Ти можеш да кажеш: „Ако Той не беше внушил на Петра, онзи не щеше да се отрече.“ Христос му каза, че три пъти ще се отрече, но не му каза начина, Петър не знаеше по кой начин. Христос загатва на Петра. Петър даже не подозираше по кой начин. Петър не попита: „Като се отрека, какъв цяр има за това?“ Никак не помисли за цяр. А пък Христос беше приготвил един цяр за Петра. Той предвиди работата. Какъв беше този цяр? Отрече се Петър, както знаете. И после, на третия път, Христос го погледна. Онзи поглед беше лечебен. И като го погледна, дойде в Петра съзнанието. Той съзна, той видя къде седеше причината. Петър беше смел, той е от смелите хора, които са смели, когато имат пари в джеба си, смели са, когато имат нож запасан, смели са, когато са на власт, много са смели. Но вземете им парите и тия работи, ограничете ги, и те стават крайно страхливи. Някои минават за много смели, а пък някои - за крайно страхливи.

Ти не трябва да уповаваш на условията. Трябва да знаеш как да ги използваш. И при нямането на тия условия пак не трябва да се обезсърчаваш. При малките възможности пак не трябва да се обезсърчаваш. Всякога на земята съществува една малка възможност, ако съзнанието ти не е будно, да си създадеш едно голямо нещастие. Може един човек да е дошъл да направи едно голямо добро. Може с това добро, което искаш да ти направи, може да ти създаде едно голямо зло. Представете си, че един човек ти е донесъл една топла пита, а пък другият е гладен. Той е разбойник, тегли ти един куршум за питата. Вижда, че си доста силен и ти тегли куршум, и те утрепва за питата. Ако онзи не беше ти донесъл питата, ти щеше да бъдеш жив. Онзи имал добро намерение, но разбойникът те убива. Могат да ти дадат двадесет лева и за двадесет лева да те убият. Често стават сега убийства за двадесет лева. И после, може в някои случаи да се зароди едно състезание. Можете да забележите това при малките деца. Като стане да декламира едно дете, след него ще стане друго. То е хубаво. Но ако детето влезе в една градина и вземе една ябълка, и другото ще влезе. Както за доброто, така и за злото, едно дете може да даде повод на сто деца, какво да направят. Първото няма да го направи майсторски, и най-последното ще го направи най-майсторски. Никога не допущай в себе си едно изкушение. Най-малките изкушения в света са най-опасни. Ти допускаш например това изкушение: „Този брат или тая сестра ме обиди.“ Една малка мисъл. Ти казваш: „Не трябваше да го каже това.“ Или някой път казваме: „Не трябваше да ме погледне така.“ Става въпрос за погледа. И ще се зароди цял един процес, че този поглед някак си бил накриво и ще се зароди омраза. Казваш: „Погледна ме някак си.“

Има четири вида погледи: един поглед, който ражда раздори; друг, който ражда съблазън; трети, с който се подхлъзва, и четвърти, с който човек отива към Бога. Трите погледа могат да ни отклонят от правия път и ще ни турят в съблазън. Само един поглед съществува, който може да ни тури в правия път. Три възможности има. Да кажем, че вие задавате въпрос: „Защо Господ ме направи грозен?“ За да не грешиш. „Защо ме направи сприхав?“ За да не грешиш. „Защо ме направи богат?“ За да грешиш. Защо те направи силен? За да грешиш. Защо те направи светия? За да грешиш. Защо те направи грешник? За да се изправиш. Защо стана грешен? За да се изправиш. Защо направи това прегрешение? За да познаеш слабостта си. Ти казваш: „Другояче не може ли?“ Кажете вашия проект, кой е другият начин. Някой идва при мене и казва: „Твоят модел не е хубав.“ Казвам му: „Много добре, направй по-добър модел.“ Дайте модел, не само да говориш, че моят модел не е добър. От тая кал трябва да направиш. Той казва: „Защо си се разшалял1. Защото не може другояче. Може, някой ще вземе някои малки лопатички и ще направи калта. Но не зная дали някой от вас може да направи опит. Бих желал някой да измаже стая с четка, и без да капне нито една капка върху дрехата му. Ще му дам една хубава копринена дреха, не копринена дреха, но с всякой цвят, по който да личат петната, и да боядиса стаята ми, без да падне петно върху дрехата му. Да измажете къщата, без да падне върху дрехата ти капка вар. Можеш да туриш друга горна дреха. Но не, без да туриш друга дреха. Вие вършите престъпления с едни дрехи, и като дойдете вечерно време, туряте дрехите на престъплението настрани и се облечете с новите дрехи и излезете. Така е лесно, но с новите дрехи да измажеш къщата, без да се оцапаш. Онзи от вас, който иска аз да му разкрия малките тайни, аз ще го туря, най-първо, опита да измаже една къща с копринена дреха, без да капне нито една капка отгоре му. Тогаз казвам: „Ти си един от учениците, комуто мога да поверя тия работи (тайните)“ Ако падне една капка, няма да му поверя, понеже от тая капка той ще направи толкоз бели, че и мен ще повлекат под съдебна отговорност, мен, като интелектуален подбудител на престъплението. Това е един анализ.

Казвам, престъплението се заражда в ума ви за нищо и никакво. Седи някой и цялата нощ не може да заспи. Разправяше ми един български свещеник. Той на младини имал истории. Казва: „Чудя се на себе си. Вече на Господа съм служил петдесет години. Какъв дявол е дошъл в мене сега.“ Казвам: „Какъв дявол?“ Той казва: „Едно време имах благодетел. Богат беше. Всичко ми оставяше на разположение. А пък аз: това не исках, онова не исках. Човекът ми го даваше, казваше ми: „Вземи това.“ Аз не исках. Това ми подаряваше, онова ми подаряваше. Аз не исках, казвах: „Не ми трябват.“ И сега съжалявам, че не съм ги взел тия работи.“ Какво има сега той да се връща? Той го разправя сега. Това го спъва. Като почнали тия мисли да му минават, явява се една вечер неговият ръководител и му казал: „Едното ти око гледа към земята.“ Свещеникът е стар, на осемдесет години. „Едното ти око гледа към земята, другото ти око - към Бога.“ И бутнал го с ръката си. И като станал сутринта, имаше черно петно там, дето го бутнал, и цял месец стоя това петно. (Учителят посочи от лявата страна на челото над веждите.) Свещеникът ми казва: „Минават и други изкушения. Когато се женех, имаше една по-красива жена и по някой път ми идваше мисъл, защо не се ожених за нея. Казвах си: „Попски работи. Оженил си се.“ Че това е един човешки порядък. Без любовта и в женитбата какво се постига? Ти имаш изкушение, казваш: „Защо не я пипнах малко?“ Какво има в пипането? Престъплението седи в това, когато на един човек му дадеш нещо, което не му съответства. Тогаз го подлагаш на изкушение. Бащата и майката често дават нещо на детето, за да не му стане нещо. Бащата пие нещо и хайде да близне и детето. Или малко ракийца, за да не му стане нещо на детето. Момиче ако е, нищо не става. На момчето ще даде. Какво трябва да прави бащата? Ти даваш на детето да пие, за да не стане нещо. Но ти щом си пил, то е станало вече нещо. Ти пиеш и с това го подлагаш на изкушение. И един ден, като стане то пияница, ти казваш: „Защо Бог допусна това?“ Ти ако не беше пил, и детето не щеше да пие.

Вие мислите сега, че сте установени. Прави сте. Установени хора няма. Аз не съм срещал хора установени. Аз имам преценка. Във всяка една постъпка вие не можете да бъдете свободни от греха, понеже вашето съзнание не е будно. Дойде ти едно желание за пари. При жените, при парите, при плодовете и прочее подбудителната причина е една и съща. Ти ще дойдеш до изкушение. Престъпленията идват от благата. Един човек ти поверява пари няколко милиона. Ти вземеш, извадиш, отвориш торбата и извадиш един наполеон. Не вземаш повече. Толкоз ти трябват. Казваш: „Толкоз пари има. Защо да не взема един наполеон?“ Престъплението не седи там. В бъдеще ще се образува един навик и като срещнеш един човек, който има само един наполеон, ще го вземеш. И там ще стане престъплението. Онзи богатият човек ни най-малко няма да знае, че си взел златна монета, но в тебе остава един навик и може би след десет, петнадесет, двадесет, след хиляда години можеш да извършиш едно престъпление, което ще ти коства живота.

Та казвам сега: колко трябва сега да бъдем внимателни. Не да се плашите сега. Казваш: като дойде изкушението, какво ще стане? Това, от което се плашите, ще дойде. В този път ще минете през всичките изпитания. Няма да остане някое изкушение, някое изпитание, през което да не минете. Не мислете, че ще бъдете пощадени. Всички ще минете през изпитания. Писанието казва: „Който победи.“ Значи който размишлява докрай.

Вие не знаете какво представляват влюбените хора. Аз да ви представя какво представляват влюбените хора. Вие имате много идеална представа за влюбените хора. То е един прост въпрос, то е един квартирен въпрос. В духовния свят става спор кой каква къща да наеме. Тук на земята двама души се скарват кой коя къща да наеме или кой коя къща да купи. Ти срещнеш една красива мома и се влюбиш. Тя е съградена къща, това е квартира. Ти се влюбиш. „Влюбеният“, ти си един меситин2. Някой те е ангажирал да му намериш къща и намериш тая къща, и отидеш да я препоръчаш. Ти си се влюбил. Някой път онзи, в когото си се влюбил, той не те обича. Значи той не иска да ти даде къща под наем. А пък той се влюбил в другиго. Той иска да тури там някого другиго под наем. Та влюбеният е онзи, който иска да тури някого в една къща под наем. Тялото е къща. Вие не знаете. Младата мома е една къща. Ти ще туриш този наемател, но господарят идва и казва: „Слушай, защо ми прати този? Той не си плаща наема навреме.“ И започва се дело за изхвърлянето му навън. Това е безлюбието. Що е безлюбието? Изпъждането на наемателя. И онзи казва: „Защо ме тури в тая къща, да ме пъдят?“ И тогаз у меситина дойде едно угризение на съвестта, че се е влюбил криво. И любовта не е за тебе. Друг се ползва. Вие мислите, че гори сърцето ви. Твоето сърце не гори. Вие сте меситин: гори сърцето на някой друг. Това е първата фаза на любовта. Влюбените - това са къщи. Вие сте във физическия свят.

Да ви приведа една песен. Има една песен, „Песен за скръбта.“ Три фази има в тая песен. „Слушал съм за тебе, скръб...“ Така като се говори, ние се намираме в един свят неустойчив. Всичко, което става в света, е преходно. То е физическият свят. „Че жестока си била.“ Всички работи на земята са жестоки. Второто положение: скръбта ни най-малко не отговаря, че тя била жестока. Тя казва: „Мен мъчно може да ме обикне някой.“ Това е духовният свят. Скръбта казва: „Мен хората не ме разбират, не ме обичат.“ После, умственият свят, третата фаза: „Мъчно може да ме следва някой в пътя, по който вървя. За да мисли добро за мене, той трябва да е жител от съвсем друг свят.“ И най-после, завършва се с един жив мотив: „Скръбта и радостта са все едно.“ Това е причинният свят при любовта. Това е вече Божественият свят, дето всички неща се разбират. Трябва да минеш от физическия свят в духовния, в умствения, в причинния и тогаз можеш да кажеш, че си изпял песента. Това е сега разбиране на една песен. Това е един модел на песента, дълбоко разбиране на песента.

Та казвам, всяка една песен, всяко едно чувство, което едновременно не засяга всички тия светове, ако вашето съзнание няма това разбиране, вие всякога ще паднете в едно изкушение. Няма човек, който да не се е изкушавал. Не е лошото в изкушението, но в разбирането на нещата. Ти ще видиш красивата мома и ще кажеш: „Отлична е. Хубаво е направена тази къща.“ Но тази къща аз зная за кого е направена. Всяка една къща, от Божественото гледище, е направена специфично за някого. Щом видя красивата мома, по номера чета за кого е направена. Видя друга красива мома, видя пак за кого е направена и казвам: тая мома не е направена за мен. Виждам друга мома, пак казвам така. И най-после дойда до онова, което е за мене. Виждам плаката, чета моя псевдоним... Взимам това, което е за мене. Това не е престъпление. Престъпление е да вземеш онова, което не е за тебе. Онзи може да ти отстъпи. Става и това.

Вие седите и роптаете. Паднете в едно изкушение. Искате да направите някой подвиг, и не знаете как да го направите. Ние сме в стълкновение с един порядък. Този порядък е порядък на изпитанията. Светът, в който живеете сега, е свят на изпитания. Ще влезете в друг един свят на оценка. Не само да се изпитвате, но да преценявате нещата. И най-после, трябва да видите в какво ще ви послужат.

Когато обикнете някой човек, какво обичате в него? Какво нещо е любовта? Някой път трябва да ви говоря върху любовта. Аз не съм се спрял да говоря върху любовта. Тая любов на земята какво е? Вие се занимавате с кираджийство3 на земята, нищо повече. Кираджия пък е всичката любов. Всичката идеална любов на земята е кираджийство, разгледана от Божествено гледище. Това е първата фаза на любовта. После ще минете във втората фаза, третата, четвъртата фаза и тогаз ще се отвори един свят просторен за вас. В този свят на физическото поле ще бъдете разочаровани. В духовния свят ще усетите скърби и страдания, в умствения свят - омраза, и в причинния свят ще се примирите. Вие ще видите причината, защо е било така. Сега за какво може да се изкушава човек? Един момък се изкушава, ако къщата е красива. Ако къщата беше грозна, той ще каже: „Къщата не е за мен.“ За онзи жител, който живее вътре, ти нищо не знаеш. Ти казваш, че Бог живее вътре в човека. Тогаз, ако вие съзнавате това, то всеки един човек е една възможност да намериш истинския път. Ако съзнаеш, че Бог живее в него, какво трябва да направиш за него? Ти казваш, че Бог живее в него, и правиш разлика. Ти казваш, че Бог живее в момата, и се изкушаваш от нея. Ти казваш, че Бог живее в момъка, и се изкушаваш. Ако Бог е в тая мома, тя не може да те изкуси. Ти можеш да се изкушаваш само там, дето не е Бог. Изкушението седи само там, дето не е Бог. Дето е Бог изкушение не може да има и прегрешение не може да има. И когато Бог даде заповедта Си в райската градина, Той се оттегли, нямаше Го в градината. И казва се, че надвечер дошъл Бог в райската градина и казал: „Ада-ме.“ Адам, като останал без Господа, дошъл в изкушение. Той беше малко дипломат и каза: „Чул съм за някой си адепт.“ И Адам остана вкъщи и изпрати жена си да посрещне адепта. Тя беше облечена в хубави дрехи и адептът почнал да й говори на ватански език. Ако вие бяхте на мястото на Ева, след толкоз хиляди години, какво щяхте да правите? Ще направите пак същата погрешка, но в друга форма. Често са я правили. Аз виждам къде е изкушението. Често ми казват: „Учителю, аз за твоето учение не се ожених.“ За моето учение не се е оженил? Че утре ще дойде и друго учение и заради него няма да се ожениш. Тя досега съжалява, че не се е оженила. Тя значи се изкушава. Не е въпросът там. В какво седи любовта към Бога? Щастието на другите хора е и наше щастие. Когато друг човек се жени, мен ми е приятно, понеже аз и той сме все едно. Когато някой прави добро, то съм аз, и когато някой прави престъпление, то съм аз. Аз не го съдя, като го видя. С неговото разбиране и аз бих го направил. Но понеже той го направи, аз имам сега възможност и мога да изправя това. Има цяр.

Една мома запалила чергата на един момък. На ваш език ви говоря, фигуративно. За да го избавиш от запалената черга, дай му да види по-красива мома, за да му изгасне чергата. В какво седи запалването на чергата? Ето какво е запалената черга. Той се е влюбил и казва: „Ако не се ожениш за мене, аз ще се самоубия.“ Запалила се е чергата му. Покажи му по-красива мома и той ще каже: „Има за какво да живея.“ Не се убива вече и ще стане по-идеен. И започне пак да си върти мустачките и да се оглежда в огледалото. По напред искаше да се самоубие, а сега е пред огледалото. Като иска за втората пак да се самоубие, ще му покажеш още по-красива, и пак ще си върти мустачките и пак ще е пред огледалото. А момата какво прави? Сега мъжете въртят мустачките, а вие жените, като се влюбите, какво правите? Момата ще бутне устата си. Тя уж чисти устните. Някой път, без да искам, наблюдавам. Момата заглади мустаците. Защото на момъка са видими мустаците, а на момата са невидими. Уж си чисти устата, а пък тя си тегли мустаците. Момъкът, като си тегли мустаците, иска да каже: „Това са закони и правила. В моето царство има ред и порядък. Ще те държа като писано яйце, като цветенце.“ Видиш ли тия правила? След като се ожени, няма никакви закони.

Ще ви приведа един пример. Снощи дойде един млад човек при мене да иска един съвет. Виждам го, че той се намира в духовния свят в една голяма мъчнотия. Оженил се. Аз виждам работите много отдалеч, но нищо не му казвам. Той казва: „Не живея добре, жена ми иска да ме напусне. Аз съм един чиновник, взимам хиляда и четиристотин лева. Тя беше чиновничка, и я уволниха. Тя казва: „Ти трябва да помислиш.“ Тя има пари, но не иска да ги употребява. Иска да ме напусне.“ Той й казал: „Можеш да ме напуснеш.“ Тя казала: „Но ще ми дадеш и детето.“ Взема и детето. Мъжът казал още: „Лош език има тя. Много лоша е станала. Казах й, че не трябва да има лош език и я набих.“ Казах му: „Работите се влошиха.“ „Влошиха се.“ „Говори ли тя сега?“ „Почна да ми говори.“ „За пръв път ли я биеш?“ „Не, често пъти съм я бил.“ Аз му казах: „Какво ти даде повод да я биеш? Тогаз вие без любов сте се оженили. Как се оженихте?“ Той ми разправи. Казах му: „Вие сте вървели по крив път. Така не се женят хората. Не е хубаво. Няма да я биеш. Работите с биене се влошават. С биене нищо не се постига.“ Той каза: „И тя бие.“ Казах: „Нито тя трябва да бие, нито ти трябва да биеш. По този начин не може. Този метод за биене не е лош, но с него нищо не се постига. Той не е разумен. Вие сте дошли много наблизо и не се разбирате. Ти искаш своето благо, ти искаш тя да ти слугува, и тя иска ти да й слугуваш. Вие сте двама, между които няма любов. Между вас Господ не е.“ Той казва: „Какво да направим сега? Да я напусна ли?“ Той я обича. Неговата обич е съвсем друга. Завързана работа. Казах му: „Ще се повдигнеш в себе си и ще й кажеш: „Аз ти давам свобода. Ако ти мислиш, че след като напуснеш мен, ще станеш по-добре, по-щастлива, че напущането ще бъде за твое благо, иди си. А ако мислиш, че с мен ще бъдеш по-добре, остани си тук. Стой дотогаз при мен, докато намериш друг.“ Този съвет мога да ти дам. Ако беше ми говорил по-рано, щях да ти дам друг съвет. Сега й дайте пълна свобода. Застани на това.“ Той каза: „Мъчна работа е, не е лесна работа.“ Казах му: „Няма да я биеш сега, ще издържаш. И като ти говори, като те нагрубява, ще кажеш: „Колко хубаво ми говориш, колко е красиво, колко е разумно.“

Ще приведа и този пример: един имал лоша жена, от която плачел и молил се как Бог да го избави от нея, че лош език имала. Той бил американец. Той слушал в Америка една певица и толкова се трогнал, че хванал ръката й и казал: „Бог ме благослови да чуя твоята песен.“ И като се върнал вкъщи, тя го гълчала. Той казал: „Гълчи ме колкото искаш, десет пъти да ме гълчиш.“

Като се увеличава доброто, увеличава се и злото и когато се увеличава злото, увеличава се и доброто. Неизбежно е това. Когато се увеличава известно благо, увеличава се и противоположното. Вие искате известно благо, но мислите, че няма да има известни последствия. Има противоположни последствия. Като дойдат външните изпитания, ще кажете: „Защо ми трябваше този път?“ Че този път на изпитания не можете да избегнете. Вие ще минете райски живот на земята, но ще дойдат и изпитанията. Бог обърна внимание на Адама: „Няма да ядете от този плод.“ И Адам не можа да изтърпи. Бог каза на Адама: „Няма да го поглеждаш, няма да го пипаш, няма да го вкусваш, няма да го миришеш, няма да го чуваш.“ Ева отиде и го погледна, и го чу, и го вкуси, и го попипа, и го помириса, и го изяде. Значи с петте си сетива вътре влезе. Та вашите пет сетива, които имате, са канали, през които всякога изкушението може да дойде. Но сетивата са и канали, през който доброто може да дойде.

Тогаз казвам: „Бъдете разумни.“ Като дойде едно изкушение, винаги благодарете на Бога. Сега на вас ще ви дам един съвет: щом дойде изкушението, допитайте се до своя другар. Не яжте на своя глава. Ева, без да пита, яде. Повикай Бог на помощ и Го питай: „Господи, трябва ли да го направя, или не?“ В себе си ще питаш своя ум и своето сърце и след като ги питаш, попитай и Господа: „Какво да правя?“ А пък вие казвате: „Аз съм свободен.“ Но свободата е място на престъпления. Само онзи, който е свободен, може да направи престъпление. Можете да дадете сега един повод, за да направите едно престъпление в бъдеще, но ако искате да се повдигнете, да не сте в това плачевно състояние, трябва да имате едно отлично съзнание, да гледате широко на света, който Бог е създал. Всички хора са на изпитание и в доброто, и в злото. И трябва да влезете в положението на всеки едного. Може би някой да не се изкушава като вас. Но всеки ден си има човек своите изпитания. Например вземете нашето тяло. Ние сме така построени, че моят ум трябва да мисли. Ако моят ум не мисли, тогаз равновесието, което имам, се нарушава. Равновесието, което имам, се дължи на ума и на сърцето. Ако изгубим равновесието, ще паднем на земята. Човек не е толкоз устойчива фигура. Ако оставиш човешкото тяло без съзнание, то не може да устои. Иначе човек, като тяло, няма основа. Ти трябва да мислиш. Целият ваш живот не е толкоз устойчив. Колкото е устойчиво съзнанието, толкоз и тялото. Докато мислиш правилно. Там се иска тънък анализ. Вечерно време си направи един отчет. Намери престъплението не в неговата черна форма, но в онова далечното, в малкия му още вид. Ти казваш: „Този човек ми е неприятен.“ Но в тая неприятност седи една възможност за престъпление за в бъдеще. Вземете и приятността: онзи пияница, като види чашата, потреперне за нея. Какво се крие в чашата? В чашата е скрит кръчмарят, а пък в кръчмаря е скрит дяволът. А пък в дявола е скрит грехът. В червеното винце, в чашата не седи престъплението. Престъплението седи в кръчмаря, седи в дявола. И като влезе дяволът в тебе, виното ще те съблазни да го пиеш. На кръчмарина трябва да му платиш, а пък дяволът, и той ще вземе сега. Понеже ти си пил, той ще накара да платиш така скъпо за онова, което те е научил, че ще съжаляваш дълго време.

Сега да ви задам въпроса: коя е отличителната черта на любовта? Една тема. Аз да ви дам отговор. Любов, която ражда един живот, който не се окислява, това е любов. Всяка любов, която създава живот, какъвто и да е, колкото и малко да се окислява, това не е любов. Любовта трябва да роди един живот, който не се окислява, при всичките условия остава неизменен. Това е проявлението на любовта. Ако във вас няма тая чиста любов, това не е любов. Ако дойде една нечиста мисъл във вас, това което имате, не е любов; трябва да знаете, че любовта не се е проявила. В любовта няма никакви противоречия. Любовта е изпълнение на всички закони в света. Тепърва трябва да учите какво нещо е изпълнението на всички закони. Ще каже някой: „Можеш да прегърнеш, да целунеш някого.“ Можете да си играете, да го прегърнете, да го целунете, това е началото на прегрешението. След прегрешението дойде и отвращението. Сега го прегръщаш, и след време го оставяш и не искаш да го прегръщаш. Ако го прегръщаш, и после не искаш да го прегръщаш, това е престъпление. И ако най-първо не си го прегръщал, и после го прегръщаш, то пак е престъпление. Защо? Защото и в единия, и в другия случай в тебе има користолюбива мисъл. Аз така гледам. Онзи момък прегръща красивата мома заради красотата й, а пък грозната я прегръща заради нейните пари. Прегръща я от немай къде, за нейните пари. И ако ги вземе, престава. И в единия, и в другия случай аз не се лъжа. Ти се примиряваш за известни съображения. Никакви съображения да няма. Ти го обичаш със съображения, ти го отхвърляш по известни съображения. Това не е правият път. Правият път е: ти трябва да вършиш нещата заради Бога. Но и това е една мисъл неопределена. Върши на Онзи, Който през хиляди векове ти е давал всички свои благословения и никога не ти е направил един намек, че не си направил нещо добро, Който е бил всякога добре разположен към тебе, ти ще обичаш заради Него, ще му дадеш Той да се изявява, а не ти. Истинската любов е тая, в която Бог се изявява, а не ние. Щом ти се изявяваш, престъплението идва. Щом оставиш Бог да се изявява, то е правата любов. Ти ще кажеш: „Каква може да бъде тая любов?“ Любов без престъпления, любов без страдания, любов без лоши мисли. Ще кажеш: „Каква любов ще бъде тя?“ На вас ви се струва, че това нещо е неразбрано. Разбрано е то, но във вас има една политика. Някой пита: „Обичаш ли го?“ Политика е това. И отговаря: „Не го обичам.“ И това е политика. Някой друг пита: „Обичаш ли го?“ Другият отговаря: „Обичам го.“ Пак е политика. Тогаз идва някой и ми казва: „И го обичам, и не го обичам. При известни условия го обичам, при други условия не го обичам. Някой път не го обичам, и после го обичам, или някой път го обичам, и после не го обичам.“ Докога ще бъде това? Аз и той като се обикнем, тогаз няма да се обичаме. Двама хора, като се отдалечат един от друг, те имат стремеж да се съберат. То е обич, прегръщане. А пък двама хора, като им стане много тясно, искат свобода. Безлюбието е свобода. От безлюбие ходиш да се разхождаш, а пък в любовта, понеже си се уморил от разходката, връщаш се вкъщи да си починеш. Това е още първата фаза на любовта. Аз не разглеждам още идеалната любов. Това не е идеалната любов. Тук има любов, но тая любов не е още устойчива. Перките на рибите ще минат през краката на млекопитаещите и едва тогаз ще достигнат до ръцете. И като стане човек ангел, тогаз ще знаеш как да упражняваш ръцете си. Една сестра е писала в темата си, че ръцете са дадени, за да бие човек онзи, който не е свестен, за да го свестят, а пък онзи, който е свестен, да го милваш. И в единия, и в другия случай има изкушение. И когато биеш, и когато милваш, има изкушение. Аз считам и едното, и другото за изкушение. Като ме поглади някой или като ми зашлеви една плесница, аз го считам и двете за изкушение. Само че онзи, който ми зашлеви плесница, аз при него най-първо усещам неприятността, и после хубостта, а пък при милването първоначално усещам приятността, после горчивината. И онзи, който ми зашлеви плесница, после ще заглади, ще замаже, ще направи политика. Като маже, не е той. Аз не търся причината в къщата. Аз не търся причината в чашата, в кръчмаря, а в дявола. И най-после, за да разреша този въпрос, от дявола отивам при Бога и Бог ми разправя. Дяволът е един кръчмарин, нищо повече. И дяволът казва: „Какво да направя от тия грешници? Имам желание да направя сладко вино, но дойдат ферменти и направят виното опивателно. Ни най-малко не желая виното да стане опивателно.“ Казвам тогаз на дявола: „Когато ми дойде желание да пия вино, сам ще си го смачкам.“ Ти ще си пиеш виното, което смачкаш сам. Сам аз ще си смачкам виното, което ще пия. Докато не се научите сами да си мачкате виното, всякога ще имате изкушение. Ако ви даде вино онзи, който ви обича или ви мрази, ще имате изкушение. Когато сам си го стискал, тогаз нямате изкушение. Ще кажете: „Тая мисъл не е ясна.“ Ще кажете: „Политика е това.“ Аз не искам да направя мисълта си по-ясна, защото ако я направя по-ясна, ще ви туря в друго изкушение. Аз съм виждал в Америка. В Америка като отидеш в някой дом, американците са много тщеславни. Той те запознава с жена си, с дъщеря си, със сестра си и ще каже: „Отлична е сестра ми. Прави най-хубавите курабии.“ А в България препоръчват жената, че знае да меси най-хубавия хляб. Щом каже, че може да меси най-хубавия хляб, знам какво иска да каже с този език. Или ще кажат за нея: „Добра шивачка е, много сладкодумна.“ Пак знам какво искат да кажат с това. Или казват: „Тя е толкоз добра, че може да ти извади душата.“ Пак знам, какво иска да каже с това. Или ще каже: „Тя е толкоз добра, че душата и сърцето ти може да извади.“ Хубави работи, но аз не бих желал да бъда една красива мома, която да изваждам сърцата на момците. Аз не бих желал да бъда една красива мома, която, като меси хляб, че да умъртвява хората. Ако аз меся хляб, пак ще има изкушение. Ще го направя, без да знаят кой го е направил. И ще следя който изяде моя хляб, какво ще стане от него и ако стане някъде някоя пакост, ще кажа: „Моят хляб е причината.“ Както виното като си пие и стане престъпление, кръчмарят е причината, така е и при яденето, след като ядеш. Това е философската страна.

Не трябва да влизате още в този свят. Трябват тънки разсъждения. И ако нямате тия разсъждения, не можете да влезете в другия свят, ако нямаш едно съзнание да те пренесе.

Някой ще каже: „Елате да ви покажем пътя.“ Докато почнеш да чувстваш благото на всички хора в себе си и да чувстваш техните страдания, техните мъки, като че ти страдаш, и после да чувстваш възможностите за тяхното повдигане, като дойдеш така да живееш, ти си вече на правия път. Но като търсиш само своето спасение - да живееш в Бога, ти си наполовина. И ако виждаш само лошото в живота, ако виждаш живота в неговата опасност, това е друга крайност. Към падналите ще бъдеш снизходителен. А ония, който не са паднали, ще ги съжаляваш. Ония, които са паднали, не ги съжалявам, а ги обичам, а пък съжалявам ония, които не са паднали, защото зная, че ще паднат. Никога не плачи за един, който е паднал. Казвам: „Няма вече какво да пада.“ Помагам му. Ти имаш много голямо съмнение за себе си и мислиш, че никога няма да загинеш. Казвам, пътешествие е това. Може да влезе човек в някой мочурляк. „Объркал си се, през този мочурляк никой не е минал. Върни се назад, понеже колкото повече отиваш в мочурляка, ще потъваш повече и животът ти ще стане безсмислен. Върни се назад.“ Оттам ще го заведеш при реката да се измие, после го вземаш вкъщи и му даваш да се наяде хубаво. И какво трябва да му кажеш? „Не поставяй лоши кираджии в добрата къща. Постави един такъв кираджия, че онзи, чиято е къщата, да ти каже: „Много ти благодаря. Аз съм много доволен от кираджията. Пази ми къщата.“ Това е във фигуративен смисъл.

Да бъдем изправни в любовта си, та горе-долу поне да не се измъчваме. Сега всеки критикува. Какви ли не критики. Една сестра се смееше, че един брат иска да тури един кираджия. Тя казва: „Не можеш ли да дадеш един съвет?“ Казах: „Ще викаш онзи, който иска да даде къщата под наем, и онзи, който иска да влезе в къщата, и ще кажеш: „Колко ти плаща този за меситлика?“ И после на онзи, който ще влезе в къщата, ще кажеш: „Колко ще платиш? Навреме ще плащаш наема. Ако ще плащаш навреме наема, можеш да влезеш. Ако не платиш навреме, не влизай. Защото в тая къща не се намалява наемът, а се увеличава.“ Мога да им дам този съвет. И ще ги оставя свободни. Ще му кажа: „Тая къща не е за тебе. Ако влезеш, ще те изпъдят един ден.“ Преди години дойдоха при мен двама души, от които единият меситин. Казах на меситина: „Няма да ти платят толкова, колкото очакваш.“ А пък на когото е къщата, казах: „Този наемател, който ще влезе, няма да ти плаща.“ Той каза: „Вижда ми се добър човек.“ „Добър е, но ще го видиш.“ И нему казах: „Не влизайте в тая къща.“ След една година казаха ми: „Ние направихме договор, влязохме.“ След две години единият напусна къщата и наемателят си излезе, напусна кираджийката.

Един вкарал един наемател в една къща, а пък друг меситин дойде и казва: „Тая къща не е за тебе. Има друга къща, по-изгодна.“ И тогаз той извади тоя наемател и го тури в другата къща, и стана един спор. Те са меситски работи. Не могат да се оправят. Така ако разглеждате въпроса, няма никакъв смисъл.

В служенето на Бога се изисква един свободен живот. Ще се изкушаваш: в гледането има възможност да съгрешиш след хиляди години, а може и сега. В слушането има възможност да научиш много хубави работи, но и много лоши работи можеш да научиш. В обонянието, във вкуса много хубави работи можеш да научиш, но и много лоши работи. И в говора, и в мириса, и в пипането също така много работи ще научиш, но и много злини можеш да научиш. И навсякъде има възможност да научиш и да съгрешиш. Трябва да знаеш. Когато ти кажат: не пипай - не пипай. Когато ти кажат: не мириши - ти не мириши. Когато ти кажат: не слушай - ти не слушай. Когато ти кажат: не гледай - не гледай, нищо повече. Има един вътрешен Божествен глас, който ти казва: „Недей.“ Той ти казва така, само те предупреждава и те оставя пак свободен. Христос казва: „Не съдете, за да не бъдете съдени.“ То значи: „Разсъждавай разумно, за да стават всички неща разумно. Тогаз няма да влезеш в осъждение.“

Аз ви навеждам на тия мисли, понеже се зараждат сега много смътни схващания. Някой казва: „Ние не живеем добре.“ Вие имате много посторонни4 схващания, смътни понятия. В какво седи истинският живот? Вие гледате много повърхностно. Някоя сестра е весела, но тая веселост не показва, че тя е на прав път. Или тя скърби. И това не показва ни най-малко, че тя е на прав път. Казват на някоя: „Какво си се пооправила?“ Тя е на път на изкушение. Някоя е отслабнала, пожълтяла е. Тя е излязла от курника. Но и двете са в анормално състояние. Разбирателство, разбиране трябва. Като видиш един човек, трябва да го разбираш. Онова, от което той страда, и ти можеш да страдаш, и онова, в което той се изкушава, и ти можеш да се изкусиш, макар и не в тая форма. Ти казваш: „Бог е с мен.“ Но след няколко дена ти ще плачеш с четири реда сълзи. Как можеш да плачеш, като е Господ с тебе? Ти казваш: „Аз, като видях Господа, заплаках.“ Онзи, който плаче при Господа, не Го е видял. Плачът винаги показва една вътрешна нужда. Христос плака заради страданията, които имаше да дойдат на света. Ние се радваме при естествени блага. Сълзите имат съвсем друг произход. Има цяла една история за сълзите.

Ако по този начин почнете да мислите, може много работи да се правят лесно според тая философия, която ви описвам.

Някой ме пита: „Така ли трябва да гледаш?“ Ами как трябва да погледна? Ако го погледна любовно, изкушавам го, а ако го погледна строго, изстудявам го. Как трябва да погледна?

Аз считам един човек умен, който може да ме учи. Аз вземам магарето за професор, когато искам най-хубавата вода. Когато искаш най-хубавата вода, намери магарето и го прекарай край една чешма. Ако не спре, не пий водата. И там, дето се спре магарето, пий оттам. Казвам, ще постъпите, както магарето, нищо повече. Тръгна с някой учен човек, който е свършил четири факултета и той ме заведе в някоя сладкарница, дето има пасти, след това - в някоя кръчмарница модерна, с ликьори и ще ме почерпи. Питам: кой ме е научил по-добре, ученият или магарето? Магарето. Науката на учения в този случай нищо не струва. Онзи ще ме научи да пия вино, а пък магарето - вода. Ученият ще ме заведе при пастите, а магарето е по-умно. Магарето за да се научи да пие хубавата вода, всичката магарещия отгоре му. Докато всичката магарещия не се стовари на гърба ти, ти не можеш да се научиш да пиеш хубавата вода. Че каква магарещия има в магарето? Не е пияница, да краде не ходи. Има си слабости - много е тщеславно. Като влезе в някое село, зареве. Като му турят някоя конска муха, пак реве. Упорито е магарето. Всичката му погрешка седи в това, че магарето не може да си измени мнението; то е толкоз упорито, че като го удариш по задницата, то казва: „Ти можеш да ме биеш, но аз имам определено мнение.“ Питат го: „Искаш ли конска форма?“ „Не искам.“ „Волска?“ „Не искам. Аз своята магарешка форма не я заменям с нищо. Аз толкоз години се молих. Едно време исках една форма, Господ ми даде, и в тая форма има толкоз магарещина. В другите не знам колко има. Не искам друга форма, понеже доста ми е това.“

Казвам, бъдете благодарни в тоя живот, който имате сега. И ако в него не можете да носите тия нещастия, които имате, то как искате друг живот, който може да ви донесе по-големи нещастия? Вие искате живота на един цар. В него има по-голяма магарещина вътре. Че знаете ли какви страдания има в живота на един цар? Можете ли вие да издържите? Не мислете, че един цар, че един министър-председател е щастлив. Не мислете, че един човек, който се е учил, е щастлив. Това е област на изпитания. Колкото се повдигаш, толкоз и мъчнотиите се увеличават. Не роптайте преждевременно да имате нещо, когато сте деца още.

Казвам сега: „Бъдете благодарни.“ В този живот какво трябва да научите? Като магарето да пиете хубава вода. Като гълъба само зрънца да ядете. Гълъба го вземам като един образец, че във всички условия не се е научил да яде мушички, а само зрънца. Гълъбът си има някои слабости, но си има характер. При яденето е изправен. Ако е за ядене, бих ви препоръчал гълъба, а пък ако е за трезвеност, въздържание, бих ви препоръчал магарето. Ако е за труд, бих ви препоръчал вола, а пък ако е за подвижност, пър-гавина, бих в препоръчал коня. Ако е за ум, бих ви препоръчал змията, като нея да бъдете. Ако искате да бъдете спокойни, както казват турците, и светът да изгори, ще ви препоръчам жабите. Това е фигуративно.

Казвам, правете тънки различия. Не се самозаблуж-давайте. Ако сте радостен, радостта винаги ви готви едно изкушение. Ако сте скръбен, и там има изкушение. И в скръбта, и в радостта има изкушение. И в скръбта има едно благо, и в радостта има едно благо. Но знайте, че не всяка радост, която имате, носи благо заради вас. Оная радост, която носи една възможност вътре в тебе, дръжте я, и оная скръб, която носи известно благо, дръжте я. Но оная радост и оная скръб, които не носят блага, пазете се от тях. Не да ви е страх, но да знаете какви ще бъдат последствията. Че ако вие двама се сприятелите и след време ще се скарате, тогаз по-добре не се сприятелявайте. И ако вие двама ще се намразите и след време ще се обикнете, тогаз намразете се. Ако омразата е път за любовта ти, то трябва да минете по този път. А пък има път, по който само великите хора могат да минат, които разбират закона. Христос напусна един възвишен живот и дойде и възприе грешния живот на хората, взе греховете на хората, взе греховете на хората върху Себе Си, за да ги избави от това положение. И тогаз страданията, които взе на Себе Си, не му бяха приятни. Казват: не са Го виждали весел. Че как ще бъде весел? В Неговото лице виждаха една голяма тъга, тъгата на всички хора. Не беше тъжен, но беше взел тъгата на хората. Тъжен беше в това отношение, че хората не разбираха това, което им говореше. Казва: „Теб не е дадено да разбереш. С притчи им говоря.“ Жалко е само, когато не можете да разберете Божиите пътища. И всеки един човек, който може да разбере Божиите пътища, то е едно благословение. Аз бих желал сега да разберете Божиите пътища. Вие сте влезли в един живот, дето, каквото и да дойде, не мислете, че и без него може. Изваждайте поука. Всяко едно изпитание, всяко едно изкушение, каквото и да е то, е една възможност в бъдеще да видите величието на Божията любов, ако вървите по правия път. Писанието казва, че всичко това ще се превърне за ваше добро. Това е сега разрешението.

Кое е разрешението сега? От всичко, което казах, кое можете да приложите сега? Ще дойде някой да ми казва: „Ти това каза, ти онова каза.“ Хубаво, похвалявам ви, че имате памет. Помнете какво съм казал, но от всичко, което съм казал, какво можете да приложите? Аз, като говоря, наблюдавам, правя своите изследвания, защо някои хора разбират, и други не разбират. Аз виждам причините. Всякога един говорител като говори и ако неговата мисъл не е възприета от публиката, то тя се връща върху него. Всяка една мисъл, която не е възприета, тя се връща при вас, и всяка мисъл, която се приема, тя остава при тях. Тогаз във вас могат да се зародят две неща, които няма да разберете. В първия случай, ако не разбирате закона, вие ще считате за придобивка, че мисълта ви се е върнала, а пък ако си остане при тях, вие ще считате че е загуба. Ще кажете: „Неблагодарни са. Аз толкоз говорих.“ Мисълта е останала при тях. Не съжалявайте.

Писанието казва: „Разкая се Господ, че е направил човека.“ Това го пише не Господ, но един човек за Господа, че се е разкаял Господ. Как ще го изтълкувате? Как ще изтълкувате, ако ви дадат тема: „И разкаял се Господ, че направил човека“? Как ще го изтълкувате, че да ви разберат хората? Много труден въпрос. Нещата на физическото поле стават по един начин. Това е един неустойчив свят на мимолетните неща, на еднодневките. Цветя, които окапват. Във физическото поле няма нищо устойчиво; в духовния свят има скръб и страдания, и радости; в умствения свят има разлика между тъмнина и светлина, на омраза и любов; пък в причинния свят - примирение. Ти се примиряваш с живота, считаш, че всичко, каквото си направил в света, каквото Бог е създал, е добро.

Казвам, щом си в един свят, дето нищо не се постига, дето нищо не е станало, ти си във физическия свят. Щом скърбите и се радвате, вие сте в духовния свят. Щом има тъмнина и светлина, ту тъмно, ту светло става, и у вас се въздига тщеславие, гордост или импулс, желание имате да покажете, че вие говорите, както аз говоря, то вие сте в умствения свят. Как трябва да се говори? Казвате: „Логически.“ Знаете ли колко престъпления се крият в една логическа реч? И знаете ли колко глупости се крият в една несвързана реч? Престъпления се крият в една логическа реч, а в несвързаната - още повече. Как трябва да говориш тогаз? Не логически. Когато водата от планината слиза надолу, може ли да вземе тя друг наклон, да върви нагоре? Тя се събира надолу. Ако се изпарява, тя се повдига нагоре. Ако водата се повдига отдолу нагоре, то тя не е в същото състояние, не е в първото си състояние. Та вие със сегашните ваши желания, вие всички слизате от планината надолу. Вие искате да се повдигнете, да се изпарявате. И когато някой почне да се изпарява, казват: „Той от много духовен живот пожълтял и отслабнал.“ Често в духовния живот се харчи повече енергия и повече мисли и вследствие на това се изтощава тялото. Има безполезни мисли. Ти седиш и занимаваш Господа. Не искаш да ти даде знание, но искаш да покажеш: както се помолих, стана. Това е тщеславие.

Бъди носител на волята Божия в света. Господ те тури на това. Радостта на другите да бъде и твоя радост. Не се радвай, само когато ти си радостен. Ти казваш: „Аз не съм опитал още радостта.“ Че радостта на другите хора защо не опиташ? Ти като не си радостен, събуждаш у другите хора отрицателни чувства. Един слуга никога няма да се представи пред господаря си, че е радостен. Тогаз господарят му ще има лоши чувства за него. И ако слугата си позволи много ядене, пак господарят ще се усъмни. И ако слугата направи някой долап5 с парите му, и яде малко, то е за да се покаже, че е трезвен. То е правилно. И утре, като се освободи от господаря си, как си разполага! Слугата, като се освободи от господаря си, да има същото ядене, да живее по същия начин. И като слуга, и като господар да бъде по един и същи начин. Щом като слуга живее по един начин, а пък като господар по друг начин, то е несъвместимо.

Казвате сега: „Този брат е просветен.“ В какво седи това? В какво седи просвещението на този брат? В какво седи ценността на златото? Че не се окислява. Желязото върши някои работи, но това, което златото върши, желязото не може да го върши. Това желязо трябва да мине по закона на еволюцията. Като оре земята, като се изглажда, това желязо ще почне да мисли и ще намери пътя, по който да стане един благороден метал. Желязото след хиляди години ще се облагороди. Златото е минало по пътя на желязото. Ние няма какво да се връщаме при животните, ние сме минали по пътя на животните. Какво мисли мухата? Аз зная какво мисли мухата. Мухешки работи. Тя ходи да пие без пари. Като дойде в кръчмата, мухата пие. Безочлива е. Като кацне на шапката ти, като си замине, оставя там своята визитна картичка. Човек е бил в това състояние. Някой казва: „Аз пет пари не давам.“ Казвам: „Това е муха.“ Казва някой: „Човек трябва да има характер. Трябва да бъде устойчив.“ Казвам: „Ти си едно магаре.“ Това не е човек, това е магарето. Някой казва: „Човек може да прави каквото иска.“ Казвам: „Ето един вълк.“ Казва някой: „Човек да си вземе да си прави каквото си иска.“ Казвам: „Ето една лисица.“

Та едно: много добре е схванал братът, че лъвът не иска да му се съгради паметник. Животните се събрали и искали да му направят паметник. Това е било политика у тях. Аз тълкувам. Казват си те: „Да му направим паметник, та дано умре, та да се отървем от него, да не се плашим.“ А пък той се сетил, че искат да го уморят. „Не искам паметник. Аз съм паметник, като живея.“ И укорила лисицата. Не си правете паметници, понеже животът, който имате, вашият ум и прочее - по-добър паметник няма от него, от вашия ум. По-добър паметник няма от вашето сърце. По-добър паметник няма от вашата душа. И във вас какво по-велико искате? Казвате: „Да се прославим.“ Какво ще се прославите?

Сега идва друго едно положение. Вие казвате: „Какво трябва да правим?“ Вие се намирате в един кръстопът. По някой път вие се самозаблуждавате. Не мислете, че сте разрешили всички въпроси. Вие всички въпроси не сте разрешили. Вие се намирате още като младата мома. Хвърлили сте око на някой момък. Искате някой момък. Накичила се момата с пари и отива на хорото. Защо играе? За да хване някой момък. Защо се огледва? За да хване някой момък. Момата носи магическото огледало. И вие ще ходите, ще я молите в църква. Вие искате по същия начин да хванете Господа.

Най-първо, като го хванете казвате, че без него не можете да живеете, и после казвате: „Да не го видя.“ Вие мислите, че един момък ще ви направи щастливи. Вие мислите, Господ вас да ви направи щастлив. Вие можете да бъдете щастлив, ако разберете онова, което Бог е направил. Ако мислите, че Той ще ви направи щастлив, вие се самозаблуждавате. Той ще ви направи щастлив, но вие ще предизвикате своето нещастие. Нима Господ не направи човека щастлив? Направи го и му вдъхна първото дихание, но човек си създаде своето нещастие, понеже не знаеше как да живее.

Та казвам, ако не знаете как да живеете, ще си създадете своето нещастие.

Вие ще кажете: „Учителю, аз виждам, когато ти говориш, мнозина спят.“ Не спят, те се пренасят в другия свят. Спането в някои случаи аз го изяснявам. Вие сте наредени в един неестествен начин. Някой път човек ще се намери между хора, че не може да работи, и той заспива. Това е едно неестествено положение и за да излезе от него, той трябва да заспи и да отиде в друг един свят, дето да му разправят какво трябва да прави. И тогаз той се ококори. Да ви приведа един пример: във Варна имаше един баща, който имаше един син на петнайсет-шестнайсет, седемнайсет години. Отиваха в евангелската църква. Като дойде бащата, синът заспива. Бащата, като се върнат вкъщи, ругае сина си: „Да не спиш в църква.“ Синът казва: „Не знам какъв дявол ме хвана.“ Един път бащата заспива, и очите на сина са отворени. И казва синът: „Онзи, който беше в мене, дойде в тебе.“ Има едно неестествено положение: когато мисълта е тежка, има напрежение и човешкият двойник излиза навън, и човек заспива. Някой път се разширите повече, отколкото трябва, и заспивате. А пък ония, които не заспиват, се намират в естествено положение. Не е спане това. Разширение има.

Дръжте това в ума си: не се занимавайте със състоянието на другите хора. Че някой спял при тебе, че не слушал - вие не знаете този човек. Един ми казваше: „Аз като спя, те слушам.“ Някои са в будно състояние, и пак спят. За мен не е важно, че очите гледат, но съзнанието на човек трябва да е будно. Много хора има, които слушат, те замижават, като че спят, но съзнанието е будно. И вие мислите, че спи. Не спи. Съзнанието на всинца ви трябва да е будно. Някой седи и се ококори, но съзнанието му не е будно. Съзнанието трябва да е будно. Сега ние се отклоняваме от въпроса.

Ако не знаете как да контролирате вашите сетива - страданията ви идат от петте ви сетива, следователно трябва да станете господари на своите сетива. На пипането - като пипаш, да знаеш защо пипаш. След това на зрението, вкуса, обонянието и слуха. Трябва да бъдете господари на своите сетива. Ако в този живот това не можете, тогаз всичките ви други прояви са от по-тънък характер, и тях не ще можете да разберете. Вашите мисли, ум, чувства, сърце - те са от по-сложен характер. Трябва да изучавате вашите сетива.

Каква беше задачата, която ви беше дадена миналия път? („Пение.“) Хайде нека да имате тази задача за още една седмица. Следващия път ще ми попеете малко. Ще ви дам две, три, четири, няколко думи и да им създадете една мелодия. Направете си песен с тия думи: „Сила, живот и здраве носят всички блага на човека.“

Опасността при сегашните условия не зависи от недоимък. Вие всички страдате не от недоимък сега, но от един излишък. В духовния свят има криза, финансова криза, когато се събира златото в банките, та има свръх-производство и няма пазар.

Всеки мисли, че може да пее и всеки мисли, че може да критикува в пението. Ти трябва да измениш при пението твоето състояние, да мислиш, че ти си единственият човек, че няма друг. Дали те харесват, или не, не мисли върху това. Да пееш, без да се засегнеш. Какво ще мислят другите, остави това настрана. Някой може да пее по-хубаво от тебе, ти кажи: „Много се радвам.“ Младите пеят по-добре, защото в тях има повече живот. Старите пеят по-слабо, имат по-малко живот. Животът е, който пее. Щом започнеш да не пееш, живот няма. Щом почнеш да пееш, животът помага. Пей! Трябва да пеем, понеже чрез пението повече живот влиза в нас, а пък ако пеем по-малко, по-малко живот влиза в нас. И ако мислим добре, повече живот влиза. И ако чувстваме добре, повече живот влиза. Защо трябва да мислим? Повече живот влиза. Защо трябва да чувстваме? Повече живот влиза. Всички тия неща помагат, докато дойдем до истинския живот. Казано е: „И това е живот вечен, да познаят Тебе, Единаго Истиннаго Бога, и Господа Исуса Христа, Когото си изпратил.“ Ние сме в областта на истинския живот, ние сме в областта на живота, който преминава.

Ние трябва да търсим живота, който носи любовта в себе си. Докато не станете господари на своите мисли, не можете да го имате. С тия разбирания не можете да имате този живот. Вие сте недоволни, сърдите се и търсите причините отвън. Причината е в едно място: причината е във вашето зрение, във вашето обоняние, във вашия вкус, във вашия слух, във вашето пипане.

„Божият Дух носи Всички блага В живота.“ (три пъти)

7 ч. 22 мин.
18 лекция на Общия окултен клас 22 януари 1936 г., сряда, 5 ч. сутринта
София, Изгрев
Небето ясно, звездно.
Времето тихо, меко.

[1] Разшалял - разлудувал (от руски).

[2] Меситин - посредник на търговци и др. (диал. от гръцки).

[3] Кираджийство - наемане на помещение (от турски).

[4] Посторонни - странични, чужди, външни (от руски).

[5] Долап - лъжа, хитрина, интрига (диал.).

НАГОРЕ


placeholder
V1-ON