НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Настъпване и отстъпване / Настъпване и отстъпване (Неразбраните работи в живота)

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Настъпване и отстъпване

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, нос, може, мисли, желание, бъде, хляб, имаш, две, начин, казва, чувства, кокошката, свят, работа, ръка ,

Младежки окултен клас , София, 21 Април 1933г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Т. м

Един човек свършва една работа. Същата работа я свършват двама души. Има ли разлика в свършената работа от единия и от двамата? Този въпрос може да ви се види странен, но още по-странно е, ако ви запитам какви възприятия ще имате, ако наблюдавате един предмет, например ябълка или круша, с едното или с двете очи. Кога предметът ще бъде по-ясен: като се гледа с едно око, или с двете очи? Две очи, които гледат еднакво, възприемат по-ясно образа, отколкото едно око. Клетките, които образуват очите, имат еднакви свойства и прояви, еднакъв стремеж и еднакви желания. Те са като хората, които се движат в една и съща посока, с еднакви стремежи и разбирания. Щом се наруши тази посока, човешките мисли, чувства и постъпки се раздвояват.

Има особен начин за разбиране на живота. Важно е как се работи сега. Вие още работите по стария начин. По стария начин разчупвате хляба. Кой начин е по-правилен? Ще кажете, че с нож е по-лесно, а с ръка – по-хубаво. Аз взимам разчупването на хляба само за обяснение. Например, разчупваш хляба с едната си ръка. Казваш: „Искам да бъда господар на себе си“. Допущам, че имаш само една ръка. Как ще счупиш хляба? – За да го счупиш с едната си ръка, трябва да имаш основа, където да го подпреш. Ще го подпреш на масата и ще го счупиш. Ако не поставиш хляба на масата, дълго време ще мислиш, докато намериш място, де да го поставиш. Ако имаш две ръце, лесно ще начупиш хляба. Господарят търси слуга, който да му помага. В случая слугата е плоскостта, на която подпираш хляба, за да го начупиш. Слугата трябва да чака, докато начупиш хляба. След това той се изправи нагоре. Ще кажете, че това е непрактично. Но по-добре е да бъдеш слуга, вместо – господар. – Защо? – Защото слугата има две ръце, а господарят – една. Който не мисли право, има само една ръка; който мисли право, има две ръце. Мисълта се ражда между две противоречия. Как ще разбереш една мисъл, която не е минала през противоречия? И яйцето, за да се развие, трябва да има два полюса. Тази мисъл е изразена в елипсата. Двата центъра определят формата на елипсата. Значи в полюсите се крият възможностите на яйцето, а именно: дали яйцето е на орел, на камилска птица, на патица или на други големи и малки птички. По външната форма на яйцето заключаваме каква ще бъде големината на птичката, която ще излезе от него. Яйцето на камилската птица се равнява приблизително на 24 кокоши яйца. Кокошката, патицата, в дадения случай, са знакове в природата.

Какво означават знаковете в математиката? Например, имате знаковете плюс и минус: (+) и (-). Скобите показват границите на знаковете, но в тях още няма никакво съдържание. За мене скобите представят измътено яйце. Обаче ако напиша +() – това е неизмътено яйце. Милиарди клетки има в яйцето, и всяка от тях със своя дейност. Щом яйцето се тури под кокошката, клетките започват усилена дейност, като определят същевременно формата на бъдещото същество. Всяка клетка работи самостоятелно. От нея се образуват органи, системи на формата, която се развива. Законът, който твори в различните форми, е един и същ, но в човека е по-сложен от всички останали форми. Силите, които действат в низшите същества, се проявяват по първобитен начин, а в човека те са по-сложни. Например, каквото желание да се яви у кокошката, тя се стреми направо да го реализира. Има желание да яде и веднага пристъпва към ядене. Човек дълго време ще мисли – да яде, или да не яде, и какво ще яде. Ако хвърлиш на кокошката жито и царевица, тя веднага се хвърля на житото, а царевицата не поглежда. Ако сложите пред човека супа, паприкаш и баница, той ще яде и от трите. Кокошката ще избере само едно. Разбирането на човека и постъпките му са сложни. Ако кокошката влезе в лозе с узряло грозде, тя почва направо да кълве, без разрешение. Влезе ли човек в лозето, ще почне да се оглежда натук-натам, да види някого, от когото ще иска да получи разрешение – да си откъсне малко грозде.

И тъй, всички ваши действия, извършени без дълбока мисъл, са подобни на животинските. Ако човек не мисли, между него и вола има известна прилика. Ти си бърз, пестиш времето, но резултатите на твоите действия са лоши. Който мисли право, резултатите на неговите действия са добри. Той употребил много време за мислене, но затова има добри резултати. Но като си служи с методите на животните, човек всякога греши. Ако в центъра на един предмет закачим един конец и го въртим около пръста си, ще се образува кръг. Страничните точки няма да съвпаднат с елипсата. Но горните и долните точки се съвпадат. При всяко движение плюсът и минусът ще се менят: ако в един момент си положителен, в другия ще бъдеш отрицателен; после ще бъдеш пак положителен, пак отрицателен и ще дойдеш в положение на равноденствие, т.е. в покой.

Какво представят знаковете плюс и минус? Плюсът означава настъпателно движение, а минусът – отстъпателно. Дето има плюс, сражението е спечелено – аз настъпвам, вървя напред. Дето е минусът, сражението е изгубено – аз отстъпвам. Ако си положителен отвън, ще бъдеш положителен и отвътре. Ако не мислиш дълбоко, какъв си: положителен, или отрицателен? Някога с глупостта си човек настъпва, а с разумността – отстъпва: с невежеството настъпва, а със знанието – отстъпва. И обратно: с разумността настъпва, а с глупостта отстъпва; със знанието настъпва, а с невежеството отстъпва. И в елипсата човек прави едновременно две движения: настъпателно и отстъпателно. Двете движения са в различни посоки. Без тези движения човек не може да работи. Умният се качва горе – настъпва, а глупавият слиза – отстъпва. По това се познава кой човек е умен и кой – глупав. Ако тежи повече от нормата, той е глупав; ако тежи по-малко, той е умен. Колкото по-лек е човек, толкова е по-умен. Когато притегателната сила на човека се намалява, казваме за него, че е умен, желанията му са разумни. Той всякога мисли. Ако види на улицата златна монета, няма да я вземе. Глупавият, на когото притегателната сила е голяма, малко мисли. Щом види монетата, веднага се навежда и я взима. Той казва: „Злато е това!“ – Злато е, но някога е полезно, някога – вредно. След войните, на бойните полета остават много ножове, саби от хубав, здрав метал. Който си е послужил с тях, все е пострадал по някакъв начин. Един човек си купил една черкезка кама и казвал: „Колкото пъти я хващах, всякога изпитвах желание да я забия в някого или в себе си. За да не изпадна в изкушение, зарових я в земята и така се освободих от лошите мисли“. Казвам: Тази кама е убивала хора, затова, който я хващал, изпитвал същото желание – да убива. Обаче мисълта не може да се реализира, ако чувствата не взимат участие в нея. Мисълта дава формата, а чувствата внасят подтик. Ако имаш подтик, а форма нямаш, нищо не става; ако имаш форма без подтик, пак нищо не става.

И тъй, в човека действат едновременно и мисъл, и чувство. Те представят двата полюса на елипсата. Кривата линия на елипсата е човешката воля, която дава направление, посока на движение. Двете очи на човека представят двата центъра на една елипса. Носът е точката, която върви към центровете. И устата е елипса. Ако и на брадата турим елипса, имаме вече човешкото лице. Устата определя работата на чувствата, а брадата – работата на волята. Между носа и лицето, устата и лицето, брадата и лицето има известно отношение. Интензивността и благородството на чувствата се определят от разстоянието под носа до средната линия на устата. Колкото по-голямо е това разстояние, толкова по-благородни и интензивни са чувствата. Колкото по-дълъг е носът, толкова по-добре е развит умът. Обикновено хора с дълги носове не са много практични. Човек с къс нос е практичен. Той има желание да завладее света. Това желание ще го заведе преждевременно в гроба. Има желания, които не трябва да се реализират. Само онова желание може да се реализира, в което и умът, и сърцето взимат участие. Какво се ползвате от храната, която се спира в стомаха и не може да се смели? Щом не се превръща в кръв и като жизнена енергия не потече заедно с кръвта, тя не е полезна. Само онази храна е полезна, която се смила в стомаха, пречиства в дробовете, възприема от мозъка и като жизнена енергия се разнася по цялото тяло.

И тъй, за да се реализира едно желание, то трябва да мине през трите свята: през физическия свят, т.е. през стомаха; през духовния свят – през чувствата, и най-после, през умствения свят – през мисълта. – Как се познава, че желанието е минало през трите свята? – По вътрешното чувство в човека, което никога не лъже. Който се противопоставя на това чувство, в края на краищата сам се разочарова. Той може да постигне желанието си, но после съжалява, че го постигнал. Например, ставаш рано бодър, здрав и гледаш, че времето е хубаво. Решаваш да отидеш на Витоша. Отвътре нещо ти подсказва да не отиваш този ден, но ти не слушаш. Взимаш раницата си и тръгваш. Едва стигаш на върха, и времето се разваля: започва да вали сняг, явява се буря, виелица. Връщаш се назад, съвсем измръзнал, мокър, обрулян от вятъра. Ако не вземеш мерки да се стоплиш, може така да се простудиш, че с месеци да лежиш болен. Вътрешното ръководство подсказва на човека какво трябва да прави. Слушайте гласа на това ръководство!

Един ден жената на Настрадин Ходжа, крайно недоволна от мъжа си, казала: „Докога ще седиш без работа? Докога ще подхранваш своя мързел? Започни някаква работа!“ Той си казал: „Ще отида в гората за дърва, да не се сърди жената“. Взел триона и тръгнал към гората. Намерил едно голямо, сухо дърво, качил се, седнал на един от клонете и започнал да го реже. В това време минал един овчар. Погледнал към дървото и казал: „Ходжа, както режеш клона, ще паднеш на земята“. – „Не е твоя работа, върви си по пътя!“ Овчарят продължил пътя си, но не минало много време, Настрадин Ходжа прерязал клона, на който седял, и паднал на земята. Замислил се и казал: „Овчарят е умен човек. Щом знае, че ще падна от дървото, навярно знае и кога ще умра“. Взел отрязания клон в ръката си и се затичал да стигне овчаря. Запитал го: „Слушай, приятелю, ти знаеш много работи. Кажи ми кога ще умра“. – „След три дена“ – отговорил овчарят. Ходжата се върнал при жена си и казал: „Жена, тази е последната работа, която свърших. Още три дена и повече няма да ме видиш, ще се мре“. Казвам: Който не слуша своя вътрешен глас, непременно ще умре. Послушание се иска от всички.

Много хора приличат на Настрадин Ходжа. Като им каже някой, че ще паднат, те казват: „Ако паднем, пак ще станем“. Какво означават думите на овчаря, че след три дена Ходжата ще умре? – След три дена ще придобиеш такава опитност, която ще те научи как и кога може да умре човек.

Като изучавате човешкото лице, ще взимате под внимание три мерки: от средата на веждите по права линия до върха на носа. Тази мярка определя мисълта. Втората мярка: взимаш под носа до средната линия на устата. Тя определя чувствата. Третата мярка: от устата до края на брадата. Тя определя интензивността на волята. Някой взима само едната мярка и вади заключения. Не, ще вземеш и трите мерки, които взаимно се допълват. Като изучаваш човека, ще бъдеш буден. Ако го разглеждаш само физически, ще знаеш една трета от истината. Не е достатъчно да кажеш, че даден човек е интелигентен, защото носът му е дълъг. Външно може да е дълъг, но динамическите сили в него са в застой. Ако изучаваш само носа, ще видиш колко подробности трябва да имаш предвид: широчината на носа, страничната линия, широчината при ноздрите и др. Колкото по-отвесна е страничната линия, толкова по-сприхав, по-нервен е човек. Ако тази линия е по-наклонена, човек е философ, голям мислител. Като орган, носът е възприемател на енергии. Той трябва да бъде мускулест, със здрава основа, да издържа на външния напор на енергиите.

Един богат американец поканил един виден художник да го рисува. Художникът направил първо скицата и всеки ден отивал в дома му да го рисува. В работата си той срещнал голяма мъчнотия с носа на американеца. Едва постави линиите на носа, на другия ден вижда една промяна, някакво мръдване в линиите. Чудил се, но продължава да рисува и мълчал. Най-после, той казал: „Господине, отказвам се да ви рисувам. Никога не съм се натъквал на такъв нос. Всеки ден линиите на вашия нос се изменят. Взех вече да се съмнявам в своята способност“. – „Много просто, моят нос е изкуствен.“ Казвам: Изкуствен нос не се рисува. И човек с непостоянен характер не се поддава на изучаване. Той е с изкуствен нос. Там законите са механически.

Следователно, когато изучавате човека, спрете вниманието си върху положителните сили в него, не обръщайте внимание на изкуствените работи. Ако искате да оправите носа си, да внесете подобрение в него, дишайте дълбоко. Ако не регулирате енергиите на носа, не можете да бъдете здрави. Това зависи от правилното, дълбоко дишане. Поемете дълбоко въздух и го задръжте от 30–60 секунди и бавно го изпущайте. Започнете да задържате въздуха от 10 секунди и постепенно да стигнете до една минута. Търпението на човека зависи от широчината на носа. Дясната страна на носа представя творческия принцип. Долната част на носа представя възможностите за реализиране на желанията. Ако тази част на носа е развита, човек схваща нещата интуитивно. Общо казано, здравето зависи от правилното дишане. Носът се отразява и върху здравословното състояние на нервната система. Като диша дълбоко, човек трябва да бъде спокоен. Да не мисли за нищо, освен за дишането. Че се говори лошо за тебе, бъди тих и спокоен. Ти не си чул какво се говори – хората разправят. Вярвайте само на онова, което сами сте чули. Като го чуеш с едното ухо, обърни и другото, да чуеш по-добре. После мисли върху казаното и не вади бързи заключения. Човек греши, благодарение неправилностите на своя нос. Ако цигулката е хубава, и тонът ѝ ще бъде добър. Тонът зависи още от качеството на струните, от лъка и от самия цигулар. Под „нос“ разбираме съчетание на сили от умствения свят. Една мисъл те безпокои. Как ще я премахнеш? Как ще се освободиш от безпокойството? Има начини за това. Какво прави пътникът, който минава среднощ през гората? – Той пее и върви, дава си кураж. Даже и мечката ще отстъпи пред неговото пеене. Ето защо, като те безпокои една мисъл, пей и върви напред.

Едно нещо препятства на хората – недоволството. Всички са недоволни от това, което имат. Няма защо да бъдете недоволни. Всичко, каквото имате, е резултат на миналото. Значи резултатът не е произволен. Както си работил, такива резултати ще имаш. Бъдещият резултат зависи от твоята сегашна мисъл. Днес изправяме миналите резултати и поставяме основа за по-добро бъдеще. Това, което днес не може да се изправи, ще го оставим настрана. Но всеки трябва да си създаде свой вътрешен свят, своя вътрешна система на движение. Ще вярваш в силата на живота. Предвидено е да живееш и то по точно определен план. Планът е предвиден, но ти трябва да го реализираш. Ако го реализираш, ще бъдеш доволен. Ако не го реализираш, ще бъдеш недоволен.

Осъждат едного, че откраднал от една къща 20 лева с взлом. Адвокатът, неговият защитник, казал: „Той нямал зло намерение, понеже на масата имало 20,000 лева, и той не ги взел“. Обвиняемият започнал да плаче. Всички помислили, че той се разкайва, но последният казал: „Плача, понеже не съм видял 20-те хиляди лева, които можех да взема“. Някога и вие виждате малките условия, а не виждате големите. Правилно е да виждате големите условия и да ги използвате за добро. Добре е да не виждаш големите условия за злото, което можеш да направиш. Благодари за всичко, което си направил. Ако си направил добро, благодари, че си го направил; ако са постъпили зле с тебе, благодари, че ти не си направил същото. Умният благодари за всичко. Като живее, човек непрекъснато настъпва и отстъпва. Настъпвай в доброто, а отстъпвай от злото!

Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът.

Лекция от Учителя, държана на 21 април 1933 г. в София, Изгрев.

Настъпване и отстъпване (Неразбраните работи в живота)

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, нос, може, мисли, желание, бъде, хляб, имаш, две, начин, казва, чувства, кокошката, свят, работа, ръка ,

Младежки окултен клас , София, 21 Април 1933г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

„Добрата молитва“

Ако един човек извърши една работа и ако двама я извършат, каква ще бъде разликата? Ако една и съща работа я извърши един и същи човек и ако я извършат двама души, в какво ще се състои разликата? На вас ще се види малко странен въпросът. Въпросът беше за един човек, за двама души, но представете си, че имате две очи и работата се състои във възприятието на един и същи предмет от двете очи. Например може да е една ябълка, круша и т.н. Вие може да си затворите едното око и с едното око да видите предмета. Като го гледате с едното око, ще бъде ли ясен образът? Когато аз разбирам за двама души, подразбирам две очи хармонизирани, допълват се тези очи. Клетките, които образуват очите, имат еднакви навици, еднакви стремежи, еднакви мисли, еднакви желания. Както хората, които имат еднакви стремежи, в една и съща посока. Щом тази посока се наруши, съществува двойственост в човешките мисли, чувства и постъпки.

Има един начин на гледане, но важно е как сега работите. Защото вие работите по стария начин. Да дам един пример за стария начин. Вие по стария начин разчупвате хляба, а пък по новия начин ще режете хляба с нож. Кой начин е по-добър? С ръце ли да го пречупваш, или с нож да го режеш? (Един брат каза, че с нож е по-лесно, а с ръка е по-хубаво.) Пречупването на хляба е само едно обяснение. Допуснете, че искате да счупите един хляб с едната ръка, нали човек трябва да бъде господар на себе си. Допуснете, че той има само една ръка. Какво трябва да прави? За да счупи с едната ръка, той трябва да има основа. Той ще тури на масата хляба и по един начин ще счупи. Ако е с една ръка, той дълго време ще мисли, ще намери някоя площ, дето трябва да тури хляба, а пък ако е с две ръце, няма да търси площ. Ще счупи хляба.

Затова господарят все търси слуга. В дадения случай слугата е една площ, на която ще туриш предмета, на който ще чупиш. Слугата трябва да седи, да чака, докато счупиш хляба. И като счупиш хляба на гърба му, слугата ще се изправи. Това е нещо непрактично. Та по-добре е наместо човек да бъде господар, да бъде слуга. Слугата има по-големи преимущества, понеже слугата има две ръце, а господарят една ръка. Всеки човек, който не може да мисли право, той има само една ръка. А пък всеки човек, който може да мисли добре, той има две ръце.

За да мислиш, непременно трябва да имаш контраст, една противоположност. Ако нямаш този контраст, предметът няма да ти бъде ясен. Или другояче казано, едно яйце, за да се развие, трябва да има два полюса. Това нещо е изразено в елипсата. Тези два полюса определят формата на елипсата. Като знаеш полюсите, ще знаеш възможностите какви са на това яйце. За пример можеш да имаш яйце на орел. на патица, на камилска птица, на малки птички. Какви са яйцата на малките птички? Какво е яйцето на коли брата? Следователно по външната форма на едно яйце донякъде заключаваме каква е възможността и ще заключим какво ще бъде по ръст това същество, което ще излезе от това яйце. Приблизително ще можеш да предскажеш. Едно яйце на камилската птица се равнява на 24 кокоши яйца приблизително. Това е по закона на аналогията. Кокошката, патицата, това са знакове в природата.

Защо ни се дава един знак в математиката? Например имаш корен квадратен . Тук имате знаците, но не са написани писмата, с които да оперирате? При тези написаните скоби имате границите, но нямате съдържанието вътре. - ( ) +. Ако аз видя тези скоби, за мене това е едно измътено яйце. С минус отпред и плюс отзад. Ако кажа така: +( ) -, за мене това е едно яйце, което не е измътено. Какво трябва да турите вътре в едно яйце? Яйцето има милиарди клетки, и всяка клетка е започнала свойта дейност. Като турите яйцето под кокошката, цялата дейност на тези клетки определя формата на това пиле. Всяка клетка работи самостоятелно и съдържанието на тези клетки образува органи, системи и се образува цялата форма на пилето.

Законът, който твори, е един и същи, само че законът, който действа в човека, е по-сложен, а при кокошката е по-прост. Силите, които действат в нисшите същества, те действат по първобитен начин, а пък при човека всичките процеси са чрезмерно сложни. Например една кокошка с едно желание не се бори. Ако й дойде желание да яде, кокошката веднага го разрешава. Тя ще яде, а пък човек ще мисли. Като й сложиш жито и царевица, тя веднага ще почне да яде житото, а после, като се наяде, няма да барне царевицата. Ако турите при човека едно блюдо със супа, паприкаш и баница, човек ще яде и от трите. Ако турите тези трите блюда на кокошката, тя ще избере едно от тях и като се наяде, остава другите. При човека процесът е сложен и разбирането на човека е сложно. Човек постъпва при яденето така, но и при другите работи той постъпва по същия начин. Една кокошка, като влезе в едно лозе с узряло грозде, няма да пита чие е лозето, но ще гълта. Но човек като влезе в лозето, ще се спре да мисли да откъсне или не.

Та във всичките онези процеси, в които вие дълбоко не мислите, вие имате точно методите и начините на животните. Някой път ти мислиш както вола, както кокошката. Не мислиш. Спестяваш времето, но при спестяването на времето често резултатите излизат лоши. А пък човек като мисли, мисли дълго, тогава резултатите са по-добри, макар и времето да е по-дълго. И винаги, когато човек е употребил резултатите на животните, винаги е грешил. Ако в центъра закачим конец и въртим този конец, ще се образува кръг. Страничните точки няма да съвпадат с елипсата, а горните и долните ще съвпадат. При всяко едно движение плюсът и минусът се менят. Ако в един момент ти си положителен, в следующия момент ще бъдеш отрицателен, а пък в друг един момент ще имаш положение на равновесие - нито плюс, нито минус, в покой.

Плюсовете и минусите какво означават? Плюсът е настъпателно движение, а минусът е отстъпателно. Щом има минус, аз отстъпвам. Значи изгубил съм сражението. Щом има плюс, спечелил съм сражението и вървя напред. Ако вие сте положителни отвън, такива ще бъдете и отвътре. Ако вие сте човек, който не мислите много дълбоко, какъв ще бъдете отвън? Глупостта ви настъпва, а с ума си ще отстъпвате. Или глупостта ви ще отстъпва, а пък с ума си ще настъпвате. Има две посоки - отстъпите ли на невежеството и настъпите ли на разумното, отстъпите ли на лошото и настъпите ли на доброто.

Та в тази елипса човек прави едновременно две движения - настъпателно и отстъпателно. Ако човек няма тези две положения, той не може да работи. Само че настъпателното е в такава посока, а отстъпателното е в друга посока. Например умният човек се качва горе - това е настъпление, а пък глупавият слиза долу. Всякога един човек може да се определи умен ли е, или глупав. Ако тежи повече от нормата, той е от глупавите, а пък ако тежи по- малко от нормата, то е от по-умните. Колкото е по-лек, толкова е по-умен. Щом се намалява притегателната сила на земята върху клетките, човек става по-умен. При отслабването на притегателната сила ти имаш разумни желания. Ако си философ, ти вървиш и виждаш една златна монета. Ти вървиш и я отминеш, а пък глупавият, като върви, ще се наведе и ще я вземе. Защо му е тази златна монета. Той ще каже, че тази монета е потребна. При известни условия да, но при известни условия тази монета ще ти причини вреда. В миналата война имаше много хубави ножове, поставени на земята, но като ги вземеш, като ги бутнеш, става взрив. Та войниците после се научиха да не ги бутат.

Ако един войник е бил убит, отговор има, отговорът е: от него има там една златна монета. Ако я вземеш, ще имаш голяма неприятност, голямо нещастие. Един човек купил една черкезка кама, но кама, с която бил убит човек. Щом погледне камата, у него се заражда желание да мушне някой човек. Идва му тази идея. Най-после, за да се освободи, да не се хипнотизира някой път, че да убие другиго или себе си, заравя я някъде в земята, за да не го изкушава. Това са изключителни случаи.

Една мисъл не може да се реализира, ако чувствата не вземат участие. Ти няма да имаш тогава подтик. Можеш да имаш подтик, но няма да имаш мисъл, и тогава чувствата няма в каква форма да се изразят. Следователно в човека вземат участие чувствата и мисълта. Тези двата полюса на елипсата са чувствата и мисълта на човека. А пък тази посока, линията на елипсата, това е човешката воля.

Волята не е резултат, но тя е едно ново направление на човешката воля и чувство. Новото направление, в което чувството и умът се проявяват, е носът. Ако имаме втора една елипса от устата и трета една елипса отвънка на брадата, тогава ще имаме цялото човешко лице. Това, което умът извършва, е по отношение на мисловния свят. От устата е това, което могат да извършат чувствата, а от брадата е това, което може да извърши човешката воля. Тогава имаме цялото лице.









Най-първо ние разглеждаме частично какъв е носът на човека. Между цялото лице и носа има отношение. Между цялото лице и ума има отношение. Между цялото лице и брадата има отношение. Ако искате да знаете интензивността на човешките чувства, ще мерите от под носа до средната линия на устата. Колкото това разстояние е по-голямо, толкоз чувствата са по-благородни. Колкото носът е по-дълъг, толкоз умът е по-силно развит. Хората с дългите носове не са винаги практични. С тъпите носове са практични много пъти. Онзи с късия нос е като онзи, който иска да завладее света с тичане и после умира.

Често някой път вие искате да реализирате някои ваши желания, но с реализирането им вие ще умрете. Не реализирайте вашето желание. За да се реализира това желание, непременно в това желание трябва да участват умът и волята. Ако не, тогава такова желание не ви е потребно. Представете си, че вие възприемате известна храна в стомаха си и тази храна остава само в стомаха, не се смила. Не се превръща в жизнени сокове. И не може да се превърне в кръв. Или да допуснем, че е станала на кръв, но тази кръв не може да влезе в мозъка и да се превърне на сила. Значи пак ще имате неприятност. Значи една храна трябва да се смели в стомаха;1 после тази храна трябва да мине през белите дробове, после трябва да влезе в мозъка, за да се превърне в тази разумна енергия.

Следователно всяко едно желание трябва да мине през три степени: през физическия свят - стомаха, през света на живота, света на чувствата и най-после да се реализира в мисловния свят. Как ще познаете дали всяко желание има тези три качества. У човека има едно чувство, на което той всякога трябва да обръща внимание и да не реагира. У човека при всяко желание има едно чувство, което точно определя какво трябва да направи. Но ние реагираме спрямо него, след това идва един лош резултат. Ние постигаме мисълта си, но след това постижение има такива мъчнотии, че ние съжаляваме за това постижение.

Например сутринта може да сте здрав, имате желание да отидете на Витоша, но някой ви казва да не отивате. Ти разсъждаваш и казваш: „Защо да не отида, денят е хубав.“ И после решаваш: „Ще отида.“ Но едно нещо вътре ви казва, че този ден ще има голяма буря. Сняг, дъжд и като отидете, вие ще бъдете оквасени като мокра кокошка и ще се върнете назад. И ако не сте взели мерки, може да се простудите и един-два месеца да боледувате. Ако вземем Витоша като една емблема, има едно вътрешно ръководство и всякога се казва на човека какво трябва да прави. Определено е от чисто окултно гледище, разгледан въпросът.

Ще ви приведа пример из турския живот. Жената на Настрадин Ходжа го укорявала, че бил мързелив, че философствал само и никаква работа не вършел. Настрадин Ходжа мислил какво да свърши, взел един трион, тръгнал из гората, намерил едно дърво, седнал на един от клоните му и започнал да реже. Минава един прост човек - овчар, и му казва: „Друг път рязал ли си клон?“ „Уча се сега.“ „Ще паднеш.“ „Не е твоя работа. Ако падна, ще стана пак.“ Онзи реже клона и пада долу. Казва си: „Онзи човек бил умен и той като знае кога ще падна, ще знае и кога ще умра.“ Настига го по пътя и му казва: „Слушай, ти ми каза нещо, което се сбъдна. Я ми кажи кога ще умра.“ Онзи му казал: „След три деня.“ Връща се, носи отрязания клон на жена си и й казва: „Няма да ме виждаш вече. Тази е първата и последната работа.“ Прощава се Настрадин Ходжа с жена си и казва: „Ще се мре.“

Често и ние постъпваме като Настрадин Ходжа. Той казва: „Ако стана, ще стана.“ Но дали след три деня ще умре, то е въпрос. Онзи му казва: „Ти след три деня ще добиеш опитност, дали умира човек, или не.“

В човека има три мерки. От веждите до долния край на носа - за неговата мисъл. От под носа до устата - за неговите чувства. А долу до върха на брадата за интензивността на неговата воля. Онези, които изучават, вземат само носа, и правят заключения. От долния край на носа до устната средна линия - тази междина е важна. Тази междина у някои е по-голяма, а у други е по-малка. Тази междина наричам подносница или подносник. То си има свои причини. Това са вътрешни процеси, с които трябва да се справите. Ако вие след като мислите, вашето съзнание е будно, това ще ви ползва. Ако вие се занимавате само с физическия свят, тогава няма резултат.

Например, ако гледате, че носът ви е дълъг, но вие не сте умен, тогава какво ще ползва вашия нос. Носът може да има привидно един вид на интелигентност, но динамически той в дадения случай не може да се изрази. Когато вие почвате да мислите, целият нос е като един възприемател. Ако вземете целия нос, трябва да гледате как той е устроен. Ако страните на носа са по-полегати или по-отвесни, човек В своята мисъл ще бъде съобразно с тези плоскости, които играят важна роля. Важна роля играе гръбната линия на носа, но същевременно играе важна роля и линията на носа отстрани. Ако тези плоскости са по-полегати надолу, той е по-философска глава. Ако тези плоскости са по-отвесни, той е по-нервен, по-сприхав. Първият има повече памет. Носът трябва да бъде масивен, мускулест. Някой път носът е направен като от мукава. Не трябва да попадате в известни погрешки като изучавате носа.

Един американец направил един изкуствен нос много хубав, отличен. Платил една огромна сума, извикал един знаменит европейски художник да го рисува. Художникът го нарисувал, но втория ден човекът си побутнал малко носа, художникът се чуди и го нарисува малко изкривен. На третия ден вижда носа на друга страна и художникът казва: „Ще ме извините, почнах да се съмнявам в своето изкуство.“ Изкуствените носове не се рисуват. Човек с непостоянен характер е все едно, че е с изкуствен и изкривен нос на една или на друга страна. Там законите са механически, от друг характер са.

Ние говорим за положителните сили в природата. Когато изучаваме един организъм, изучаваме положителното, не изучаваме онези изкуствените работи. Ако искате вие да поправите вие вашия нос, трябва да започнете с дишането. Вие не може да регулирате вашия нос, да бъдете здрави, ако не знаете да дишате. Вие не сте възприели въздуха и след като го възприемете, да го задържите 10-20-30 секунди до 1 минута и после тихо да го изпуснете. Направете опит да задържите въздуха 35 секунди и веднага ще почервенеете. Самообладание трябва да има човек. Търпението на човека зависи от неговия нос. Не от дължината, но от широчината, от тези странични плоскости. Непременно носът трябва да бъде по-широк, че тези две плоскости отстрани на долния край на носа трябва да се разширят, но хармонично трябва да се разшири. Да съответстват всичките точки - горната точка да съответства на широчината на носа. Дясната страна на носа е творческата страна, а пък меката част, която е отдолу отстрани, е реализиране, възможността за реализиране на нещата. Това са подробности. Тези, които имат тази част развита, интуитивно схващат нещата. Тази долна странична част на носа постоянно се мени. Тя е неподвижната част на носа.

Вие непременно трябва да дишате дълбоко, ако искате да бъдете здрави. От дишането зависи и човешката нервна система в какво състояние ще бъде. И да не бъдете разсеяни, когато дишате. Да не бъде разсеян умът ти. За много предмети да не мислиш, но да мислиш за едно нещо. Например ти дишаш и се тревожиш по един въпрос,, тревожиш се, но не знаеш какви са последствията. За пример някой ти казва: „Аз чух, че един твой приятел говорил така и така лошо за тебе.“ А пък ти кипнеш. Бъди тих и спокоен! Ти не си го чул с ушите си. Ти няма какво да вярваш какво ще говорят хората. Няма нито един от вас, на когото, като турят този бръмбар, да бъде спокоен. Вярвайте само на онова, което чуете, и то не само с едното си ухо, но като го чуеш с едното ухо, обърни и другото. А пък, като го чуеш с двете си уши, помисли върху чутото и си направи едно разрешение и заключение.

По някой път и положителните хора, и добрите хора като правят погрешки, тези погрешки са в техния нос. Ако направите една цигулка - хубаво. Но ако не е довършена, тя няма да даде добър глас. Зависи от цигуларя дали е хубаво направена, после и от качеството на струните, също и от лъка на цигуларя.

Под думата „нос“ ние разбираме онова съчетание на мисловния свят, който се изразява в носа на човека. Да допуснем, че вие имате една мисъл, която ви безпокои. Как ще отмахнете това безпокойство? Допуснете, че вие минавате през гората и треперите, да не се появи мечка. Вечерно време, посред нощ, като върви някой човек, слушал съм да вика, да пее и като пее, мисли има други хора, не го е страх. И вие, като минавате през гората, ще пееше. Мечката, като е там, като чуе, че пеете, тя сама ще се отдалечи и ще каже: „Тук минава един певец. Той ни най-малко няма да е лош.“

Онова, което препятства на сегашните хора, е, че те са недоволни от това, което имат. Но това са резултати. Това, което имате сега, това са резултати на миналото. Не сме прави, че сме недоволни. Ние мислим, че този резултат е произволен. Не. Както сме работили, такива са сегашните резултати. Както сега мислим, това ще дойде като резултат в бъдещето. Това, което може да се поправи, е сегашното. Ще го поправим. А това, което не може да се поправи, ще го оставим настрани, но непременно един човек трябва да създаде един свой свят, една своя система и трябва да живеете в този свой свят. Има една философия, в която човек трябва да вярва.. Животът е напълно определен. Всичко онова, което вие трябва да направите, да живеете, е точно определено. Предвидено е. Предвидено е, но все остава вие да го реализирате. И ако го реализирате, вие ще бъдете доволни, а ако не го реализирате, вие ще бъдете недоволни.

Едного осъждат за 20 лева, които взел с взлом от една къща. Адвокатът, за да го защити, казва: „Той нямал зло намерение в мисълта си, понеже на масата имало 20 хиляди лева, но той не ги взел.“ Обвиняемият започнал да плаче. Всички помислили, че се разкайва, но той казал: „Плача, понеже не можах да взема 20 хиляди лева.“

Някой път ние виждаме малките условия и не можем да видим големите. Хубаво е човек да види големите условия за доброто, което може да направи. И хубаво е някой път да не видим големите условия за злото, което може да се направи. И всеки път бъди благодарен за това, което си направил. Ако си направил една добра постъпка, благодари, че си я направил. Ако си направил една лоша постъпка, благодари на

Бога, че не си направил по-голяма. Някой път ние се спираме и казваме: „Не трябваше да направя това.“ Умният човек всякога благодари.

Резултатите са положителни и отрицателни. Човек настъпва и отстъпва. По-добре е настъпване в доброто и отстъпване в злото.

„Отче наш“

Двадесет и осма лекция на Младежкия окултен клас 21 април 1933 г., петък, 5 часа София - Изгрев

НАГОРЕ


placeholder
V1-ON