НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Добро и човещина

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Добро и човещина

Най-често използвани думи в беседата: може, има, човек, свят, хора, аз, сега, казва, казвам, всички, бъде, истина, години, светлина, съществува, живот, прави, кой, работа ,

 Неделни беседи , София, 26 Февруари 1933г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

„Отче наш“

„Духът Божи“

Ще прочета седемнайсета глава от евангелието на Лука.

Десетината прокажени се излекуваха. Само един се връща да благодари. Има една страна в природата, която е тъмна. Съществува защо и за какво. Учените хора в миналото, наречени адепти, посветени, и в сегашните времена, никой не е дал обяснение задоволително. Много обяснения и теории има, но това са предположения, това са забавления защо е така. факт е, но не е истина. Истината в едно отношение не е истина в друго отношение. Истината при всичките отношения може да бъде вярна. Като факт в истината не остава никакво противоречие. Тя е пълно разрешение на всички спорове в света. Когато някой говори за истината, не може да намери разрешение за живота, този човек не е в областта на истината, този човек е в областта на известни факти, на известни закони, на ред и порядък, на милосърдие, на кротост, на въздържание, но не и в областта на истината. Туй да се знае. Някои казват: „Кажи ми истината: аз лош човек ли съм?“ Вярно е, че си лош, но не е истина, че си лош. Като факт така е, но като истина не е. Ти се самозаблуждаваш, че си лош, защото ти не създаде злото. Ти си слуга на злото. Ако беше го създал, то е друг въпрос.

Това са разсъждения, които занимавали умовете на просветените хора в миналото, пък занимават и нашите умове. Някои искат да ни занимават. Четири неща има, които трябва да ни занимават в света, които са интересни. … е интересно, но то е една четвърт от истината, една четвърт от верното, не от истината. Верно е туй, което слушаш; верно е туй, което вкусваш; верно е туй, което помирисваш; верно е туй, което виждаш. Следователно в правата смисъл, ти никога не можеш да вкусиш нещата. Не може да имаш сладък обед, докато не си го чул, докато не си го вкусил, докато не си го помирисал, докато не си го видял. Ти не може да имаш обед. Може да философстваш колкото искаш, но това са четири фактора. В ума ти трябва да седи мисъл, желание да ядеш. Ако ти не може да определиш, ти не може да имаш един обед. Казва някой: „Гладен съм.“ Кажи ми защо си гладен? Аз бих желал да срещна гладни хора. Аз бих дал един обед на всичките хора в света. Не само един обед, но всеки ден бих ги гощавал, ако хората биха били гладни за истината, ако хората биха били готови да се жертват всеки за истината, ако хората биха били готови да станат слуги на истината, да носят нейните идеали.

Та казвам, туй във всеки един разумен човек е свободата на човека. Аз говоря за разумността. Разумността определя границите на човешката свобода. Там, дето няма разумност, ти нямаш граници на свобода. Много хора ще се намесят в твоята свобода и ще те ограничат. Ние, съвременните хора, мислим, че сме свободни. Не сме свободни. Нито в своите възгледи, нито в своите възгледи на науката, нито в своите морални възгледи, нито в своите социални възгледи, никъде не сме свободни. Има само едно място, дето сме свободни – само когато спим, само в спането ние сме свободни. Като заспиш, забравиш всичките грижи и неволи, нито си българин, нито си англичанин. Събуди се, и веднага ограниченията в света ще дойдат, но в света сега седи едно велико разрешение на въпроса, върху който разумните хора трябва да вземат участие.

Сега не мислете, че вие сте само публиката, че вие трябва да вземете участие. Светът представя едно общество. В духовния свят, като се дава един концерт, ти никога не може да присъстваш на един концерт, ако ти не си първостепенен цигулар. Всичката публика са първостепенни цигулари, имаш една публика, която разбира. Тук публиката слуша, нищо не разбира, ръкопляска, това-онова прави, шашарми, но не разбира. Само няколко души ще разберат. Не е лошо, така е на земята. Може да се яви едно противоречие. Казвате – земният живот е плътски живот. В какво седи лошото на земния живот? От хиляди години нас са ни втълпили в ума, носим една идея, която е лъжлива, идея, която е невярна, нито като факт е вярно, няма никаква истина. Лъжа е. Някои казват: „Да си поживеем на земята.“ Чудна работа, ти не може да живееш, ако в тебе не е истината, ако ти страдаш. През целия си живот като един роб въртиш тази воденица и господарят ти взема брашното, яде хляба.

Питам, какъв живот е този? Чудни са тия хора, когато мислят за живота и казват – това ще направим, онова ще направим. Ти ще въртиш тази воденица, после ще кажеш – за бъдещите поколения. Хубаво, ако бъдещите поколения дойдат, то ще мяза на нашите български поборници – опълченците. Та много опълченци се кръстиха. Казват: „Да бяхме с тия идеи, никога не бихме ходили да се борим за България. Ние се бихме, а други си уредиха работите. Ние мислехме, че като освободим България, ще уредим нашия живот. Досега като харамии страдахме, пък и сега страдаме.“ Не само опълченците, аз виждам и религиозни опълченци – и те разочаровани в идеала. Аз виждам опълченци идеалисти, колкото опълченци има все са обезсърчени. Казват – тази работа не върви. Младото поколение. Какво разбираме ние под младото поколение? Младото поколение подразбираме хората на новите идеали, на новите идеали, които не са откъснати листа – да ни вее вятърът навсякъде, но всеки седи на своето място, не може да го поклатиш. Младото поколение е само онова, което нищо не може да го поклати. То е като скъпоценния камък: където и да го въртиш, където и да го търкаляш, като го измиеш, пак да се пречупват слънчевите лъчи, не изгубват своите качества. Лошо ли е? Ти може да върдаляш злато, дето искаш. Като го извадиш да се измие, запазва своите качества. Човек трябва да знае, че има нещо в себе си, което не може да се петни. Та сега нас искат да ни убедят да станем религиозни. Нас искат да ни убедят да станем учени хора. Нас искат да ни убедят да станем силни хора, да станем националисти, да станем от еди-коя си партия, да станем туй-онуй. Ти, най-първо, трябва да знаеш защо си се родил. Всеки човек трябва да знае. Човек се е родил в света, за да познае истината. Или казано на ваш език, или на мой език, да стане човек свободен. Кой е свободен човек? Да нямаме стълкновение с никого, да не сме в стълкновение с никого, да сме в мир с всички, в единство с всички хора. Не да хъкаме и те да ми хъкат, но едно разбирателство трябва да има.

Та казвам, тогава трябва да има известни отношения между тези хора. Сега истината в света има известна форма, в която тя може да се прояви. Ти не може да намериш истината преждевременно, докато не намериш нейната форма, в която тя може да се прояви. Запример ти не може да запалиш една лоена свещ и да я туриш във водата – тя не може да гори. Но ако туриш една електрическа крушка, и във водата може да свети, намерил си начин, по който светлината може да свети. Ако туриш една обикновена лоена свещ, тя ще изгасне. Тези условия, при които нашата мисъл гасне, нашите идеи гаснат, показват, че нашето знание не е такова, каквото трябва да бъде. Ако най-слабите условия на живота, ако най-малките прояви в живота може да загасят нашите идеали, показва, че не си служим с електрически крушки, но с лоена свещ. Трябва да изоставим лоените свещи. Казвате: „Нашите деди едно време си служеха с лоени свещи.“ Възможно е, но то не е правилно, че с лоена свещ за нас е по-добре. Но колко са пострадали тия китове за нашите спармацетови свещи. Китовете знаят колко скъпо струват тия свещи. Не е ли хубаво ние да ги освободим сега, пък сега да ни свети електричеството?

Електричеството казва: „Оставете тия ваши братя на свобода. Ние ще ви дадем светлина без лой.“ Някой казва: „Може ли без лой?“ И без светило може, и без лой може. Някой ще доказва, че без фитил не може да гори. И без лой може, и без фитил може. Светлина е само тази, която и без фитил, и без лой може да гори. Там, дето има лой, там, дето има фитил – мене ме е страх от фитила. Турците казват: „Запали ми фитила.“ Като ти запали фитила, ти трябва да бягаш вече, и при това тази дума е съвсем изопачена. Казват фитилджия, а при това казват, че свещта без фитил не могла. Тогава свещта е фитилджия. Когато разбойниците влязат в една къща, носят фитил и знаят защо. Влязат вътре, запалят свещта и като излязат, загасят. Идват в тъмно, обират в светлина, и пак заминават в тъмно. В добрите хора има обратния процес. Идват в светлина, влизат в тъмно и излизат пак в светлина. Едните идват от тъмнината, идват в светлината, влизат в тъмнината и излизат в светлина.

Доброто се прави само в тъмнина. Злото се прави само в светлина. Какво ще кажете? Моята логика е това. Това е етика, опасно е, този човек трябва да се обеси, казват. На бял ден ще го обесят, да го виждат хората. Питам тогава, при такова разбиране ние какви понятия може да имаме за онзи основния закон, разумен закон, който работи в света, или според мене кога ще дойде Царството Божие. Царството Божие няма да дойде с изглеждане. Съществува един разумен порядък. Аз го наричам порядъка на просветените, порядъка на светиите. Сега мога да употребя една дума: не на обикновените хора. Този порядък е на необикновените хора. По-добри от тях няма. Този свят, каквото и да го правите, вие от него нищо не можете да извадите. От сегашния порядък на нещата нищо не можете да извадите. Какъвто и закон да турите, кой ще изпълни тия закони, кажете. Аз поне виждам човечеството. Колко хора има щастливи? Една статистика дава следното. В Лондон, един град от 8 милиона жители, 250 семейства има щастливи, 3 хиляди средно, а на другите Господ да им е на помощ. Това е статистиката. Казвате – английският народ. Тук, като дойде в България, колко щастливи семейства има? Лондон е по-голям от България. Тук около 150 семейства може да има. След като 10 души лекари са лекували един човек и не са могли да му помогнат, работите се влошават. Имат ли право да го лекуват, защото ние искаме не само заблуждение, но искаме един резултат, ние казваме: „Обществото да е щастливо.“ Но за да бъде обществото щастливо, съществува един закон, той е следният.

Ако бащата и майката не са здрави, то и цялото поколение, което ще излезе, и то ще бъде такова. Майката и бащата, ако са здрави, може 15–20 души да излязат здрави и хиляди хора може да излязат – от малкото към голямото отиваме ние. От малкото към голямото – поне законът в природата е такъв. Здравето на човека зависи от здравите малки частици, които влезли в съединение с мозъка. Умът на човека зависи от интелигентността на мозъчните клетки. Ние мислим, че мозъкът е нещо механично. Не, в човешкия мозък се правят известни изчисления. Когато се взема храната, има известен род клетки, които като специалисти химици започват своята реакция, смилат храната, отделят соковете, турят необходимите хранителни вещества, а другите – непотребните, изпращат навън. После други клетки има, които пречистват кръвта и после същата храна се праща в мозъка, реформира се, изваждат се ония, най-потребните сили за живот изпращат се по цялата нервна система. А сега някои духотворители – туй нещо ние наричаме едни духове, души и духчета и т.н. Това е неразбрана работа.

Какво разбираме под думата дух? То е разумното в човека. Какво разбираме под думата душа? Това е съзнанието на човека. Туй, което се координира със своята разумна мисъл, то е душата на човека. Ако вземем ума, разбираме, когато всичките постъпки на човека имат един външен общ резултат, ние наричаме това човек умен. Всичко онова, което направим, няма никакво противоречие в неговите постъпки. Следователно, ако изучавате от чисто физиогномическо гледище, после от хиромантическо гледище, от астрологическо гледище, защото някои търсят астрология – има един кръг на планети, астролозите изваждат този кръг, поставят го в зодиака, това е вярно, но онези истинските астролози – около човешкото лице има един кръг – на лицето може лесно да ги намеря. Следователно, физиогномията е наука, която разкрива този кръг. Съотношение има между небесните тела и човешкия живот, понеже според туй гледище материята, от която човек е направен, не е взета само от земята. Тази материя, от която първобитният човек е направен, тъй нареченият този космически човек, неговата материя е взета от цялата Вселена, от всичките слънца и планети – по една малка част, и е сглобено сегашното тяло. Следователно на основание на това каквато част от планетата сме взели, тази материя е свързана и тя има влияние върху нас.

Какво влияние има чрез Юпитер? Когато Юпитер влияе на хората, прави ги хората много късметлии. После прави ги лениви, мързеливи, прави ги надути, прави ги големи думбази, прави ги да мислят за себе си, че са някакви божества, че те са родени да управляват света, да водят хората. Какви ли не неща. Това е юпитеровият тип. Търсиш ли музика, да разбираш музика, търсиш ли изкуство, едва ли ще го намериш. Дойдеш ли до управлението, капелмайсторът е пръв. Може да дирижира най-големите оркестри. Смел е. Ще ви приведа един пример. Един български учител отива в Америка. Туй било преди 30 години. Много малко разбирал от аритметика. Знае английски, назначават го учител в една прогимназия. Какво да прави, нищо не разбира от аритметика, но той е изобретателен. Изкарва един ученик и го пита: „Първият учител как ви учи? Първата задача каква беше?“ Като реши задачата, пита другите ученици: „Право ли написа?“ А той сам наблюдава и държи едно тефтерче, той пише, като че коригира. След една година той можел да преподава аритметика. Казвам, сега в нашия живот по някой път ние мязаме на този учен българин. Много работи правим, които не знаем.

Запример някой казва: „Не зная какво ми стана, какво ме сполетя, уроки ме хванаха.“ Казвам: „Уроките са в твоя нос.“ Той казва: „Треска ме хвана, не може да дишам, не може да ям. Уроки имам.“ Казвам: „Уроките са в твоя нос.“ „Че как тъй?“ „Твоят нос има два сантиметра и половина широчина. Всичките уроки седят в това, че ти имаш два сантиметра широчина нос, а ти трябва да имаш най-малко три сантиметра.“ Следователно туй показва, че неговата дихателна система е слабо развита. Казваме – уроките хващат, понеже не вземаш достатъчно количество въздух, който ти е необходим, вследствие на това малко количество имаш туй нещастие. Започни да дишаш повече. Ти ядеш повече, а дишаш по-малко. Ще ядеш по-малко, а ще дишаш повече. После малко слушаш. Ухото ти има кал вътре. Казвам, има един наш доктор и хората ходят и той с восъчен фитил изважда калта. След това ти не се взираш в нещата, ти ходиш и не обръщаш внимание на света. Ти си видял нещо, но какво е вътре – не само къщата да видиш. На тази къща най-важно е да видиш вратата. След туй, на второ място, са прозорците, да видиш какви са прозорците: големи или малки. Като видя вратата и прозорците, аз зная какви са хората. След това като преброя външните части, пак зная какви са хората. Всеки човек си е такъв, какъвто си е.

Като вземеш черепа на вълка, ще видиш вълците колко хиляди години са вълци, понеже къщата, която са им направили, е така направена, вълча къща е. Вълкът иде в тъмнината, влиза в светлината, излиза пак в тъмнина. Той избира най-тъмната нощ, когато иска да атакува стадото. Не избира лунна или звездна нощ, но ще избере една нощ, която е тъмна. Всичко е тъмно. След като вземе жертвата, яде я, той е голям аристократ. Много голям чорбаджия. Той не е лаком като кучето, той ще занесе овцата някъде, че в светло ще яде. Обича в светло да яде. После той по някой път намери цяло стадо, издави ги и ги остави някъде. Още не може да се определи туй психическо състояние, защо вълкът дави овцете. Защо и за какво? Да издави една, десет, но сто да ги издави? Каква е психологията? Онези, които се занимават с това, и досега не знаят каква е неговата психология. Туй се нарича у човека едно неестествено, ненормално състояние. Туй състояние има и в богатия. Като влезе той, 1 милион, 2 милиона, 3, 4, 5, 10, 15, 20, 100, 200, 500, 1 милиард – вълк е туй. Защо му са тия пари? Казва един американски милиардер за себе си така: „Най-щастливият ден за мене беше, когато бях едно малко момче и се цаних и спечелих 3 лева. Това ми причини толкоз радост, че и досега се радвам! Милионите, които се трупат сега и текат в касите, не ме радват.“

Та казвам, щастието на човека не зависи от богатството. Сега не искам да туря в ума ви една крива идея. Аз описвам малко преувеличено онзи юпитеровия тип. Той не е истинският. Аз може да ви кажа какво нещо е Юпитер. Истинският тип на Юпитер е, който слуша нормално, яде нормално, мирише нормално и гледа нормално. Това са най-благородните хора. Сегашните астролози описват, че юпитеровият тип е космат. Не само, но космите показват, че той е в едно животинско състояние. Когато има много косми по тялото, туй показва, че енергиите преодоляват, но той има нормален ум, нормално сърце. Космите трябва да намали, да станат малки, да се стриже. Нали казвате, че Исав бил космат, а Яков бил гладък. Кой е, който е прогресирал в света? Яков. Казват – косматите хора няма защо да управляват света. Аз не искам да защитават някоя страна, но казвам – само обработената земя е гладка. Кожата подразбира обработена земя, която дава плод. Онези косматите не са обработени. Косматите хора са бурени, може да има заложби там. Когато човешкото лице е гладко, когато човекът е гладък. На някои хора челата са обрасли с косми. Не че те са лоши, но те се намират в животинско състояние, в тях възвишени и благородни мисли не функционират, но той след време, като даде усилия, може човек да се развие. В десет години може да се подобри най-малко с един сантиметър твоето чело. В десет години може да продължи своя нос с един милиметър или с половин сантиметър. За десет години може да продължи с един милиметър поне ухото си; горната част на ухото си да измени. Ако го измени, той е човек с грамадна сила.

Христос казва, като изцери десетте прокажени, тия десетте души, десетте изцерени прокажени, това са човешките добродетели, които ги намерил и ги е пратил на работа. Само една добродетел има, която вътре работи. В деветте ходят, ядат и пият. Как ще се оправи светът, я ми кажете? Имате едно благотворително дружество, съберат 200–300 хиляди, съберат се 20–30 души и отиват при бедните, а другите 100 хиляди са за богатите. Тогава правя един анализ. Всичките подаяния, които са излезли, къде отиват? Царевицата, всичко туй къде отива – при хамбара на бедния или богатия. И те са добри хора, всеки ден казват: „Аз затова съм дошъл, да си поживея на земята.“ Христос дали е бил като онзи богатия, на когото житниците са имали много жито. Казва – няма какво да се грижиш, ще ядеш и ще пиеш. А казва Христос – тази вечер ще изисква душата му, а туй на кого ще го остави. Питам, в света кое е по-важно? Да имаш десет души приятели, които да те обичат, или да нямаш приятели, а хамбарите ти да бъдат пълни.

Няма по-хубаво нещо от любовта по света. Аз застъпвам идеята – не са виновни касите, че държат пари. Кой е виноват, че касите са затворени. Аз наричам човешкото сърце каса, в която са складирани всичките божествени дарования, които трябва да излязат за благото на човечеството. Сега са в сърцата на хората. Ако сърцето е покварено, че великите добродетели, туй благо, което Бог е вложил в нас, не отива там, дето трябва, сега не е въпросът. Казвате – какъв проект може да дадем? В света съществува една уредена правова държава. Аз отричам организирането в света. Питам, по какъв закон се организира човешкият дух? По какъв закон се организира човешкото тяло? Кой организира човешкия мозък? Кой ни учи така мозъкът да мисли? Казвате: „Да организираме света.“ Кой може да организира човешкия мозък? Вие казвате: „Лекар.“ Не. И без лекар. Аз оспорвам това. Не че съм против лекарите. Ни най-малко не съществуват лекари в животните. Лекарят е едно разумно същество. Вътре в тебе ти имаш лекар. Когато едно животно се разболее, веднага се лекува. Кучето, ако има голяма рана, счупен крак, ще пости седем, осем, девет дена и ще оздравее костта и започва по малко да яде. В постенето по-лесно става заздравяването, отколкото, ако яде. Питам, откъде знае кучето това? Нас може да ни учат, даже нас като ни учат как да се лекуваме, не знаем.

Казвам, от моето становище страданията, болестите в света, това са икономии в природата. Тя, когато иска да тури икономия, праща болестите. Когато иска да тури ред и порядък, тя праща болестите. Ние искаме да се освободим. Че ние сме хора, които харчим грамадни сили и не знаем откъде иде тази сила. Вие не знаете колко хиляди поколения са работили и вложили капитал в доброто. И ние този капитал в 10–15 години го изхарчим, изтощим си нервната система и казваме: „Аз съм нервен човек.“ Ти си разточителен човек. Ти харчиш. Ще дадеш сметка. Ти не може да кажеш: „Аз ще правя каквото искам.“ Не. Трима души разумни братя ще ти държат сметка.

Съществува в света едно царство на един абсолютен ред и порядък, дето в туй царство бедни хора няма и богати няма, и учени няма, но и прости няма. Лоши няма, но и добри няма. Аз се радвам, когато няма лоши и добри хора, защото, щом има добри, трябва да има и лоши. Едно царство като няма нито лоши, нито добри… Добрите хора са на земята. Любещите хора, мъдрите хора са в този свят. Там има само любещи същества, мъдри същества и истински същества. Съществува един велик живот, съществува една велика светлина, съществува една велика свобода, благодарение на туй царство, което действа в света, и то е, което сега работи в света. Тази криза, която съществува, голямата криза е проектирана отгоре. Този свят те го организират, ние трябва да се радваме. Сега не трябва ние да казваме – мене не ме интересува един партизанин в какво вярва, дали е набожен, но главата, лицето, тялото му какво е. Нека се съблече гол, и аз ще му кажа добър ли е, или не. Постъпва ли разумно, или не, понеже ние се намираме в един обратен процес, ние се плашим.

Сегашната наука не идва да оправи човечеството. Тя търси престъпниците. Аз не съм за наука, която търси престъпници. Аз съм за онази наука, която търси добродетелите. Добродетелите мене ме интересуват. Интересува ме онази наука, която разкрива човешките дарби, разкрива човешките добродетели и таланти, дава условия да се развият, възпитанието на съвременното поколение. За да се лекуват, трябва да се дадат всичките условия, при които може най-възвишените способности и сили да се развият. Запример, ако ние в младото поколение не може да развием милосърдие… Да бъде човек милосърд е една отлична черта. Тогава неговото чело ще се повдигне. Не само милосърдие, но милосърдният човек трябва да бъде разумен, той има красива линия на челото. Сега, ако река вас да ви описвам нещо, вие може да се страхувате. Едно дете като се роди, някой казва, че туй дете не е оформено. То е оформено, на туй дете дай условия и ще стане гений. Детето, като се роди, от майката носи в зачатък всичките условия. Дайте условия на туй малкото дете, на неговия мозък, на неговото сърце, дай ония подходящите условия и туй дете ще стане гениално, ще стане светия, но ако ти го спънеш, туй дете ще мяза на избухлива бомба.

Във Варненско синът на един свещеник – баща му го праща в училище поп да го прави – той напуснал училището, отива на една воденица, келево си прави. Баща му го бие със своята патерица: „Ти ще ходиш да правиш такива воденички, играчки.“ Колкото пъти и да го е бил, все същото. И най-после този син станал механик, да си прави воденица. Бащата казва: „Не може да стане поп и какво стана? Стана воденичар и без да учи математика, разбира.“ На една воденица викат един инженер, който свършил. Той цяла седмица правил улея, изчислявал водата как да прави келевото, изчислявал и най-после казал: „Тази работа не е за мене.“ Викат този механик и той за половин час, без да прави изчислението, свършва тази работа. Казва: „Келевото трябва да бъде такова.“ И келевото тръгва. Роден е човекът такъв. Казвам, щом си роден, не търси образование. Не да не идеш да се учиш, ами не създавай ония мисли, че си невежа, че си прост, осъзнай, че нямаш условия да развиеш дарбите си, използвай всичките условия. Учените хора са тия, които използват условията.

Казвам, ние в сегашното общество да вярваме в Бога. Ако вярата в Бога не може да развие в нас милосърдието; ако вярата в Бога не може да развие нашето съзнание на справедливост; ако вярата в Бога не може да те утвърди в онази идея, която поддържаме; ако вярата в Бога не може да внесе смелост, решителност, да постоянстваш, каква е тази вяра? Ако ти може да се плашиш като заека на всяка стъпка и не знаеш кое е право и кое не, каква е твоята вяра? Казвам, от това гледище, тъй както сегашните хора живеят, те спорят много пъти и аз разглеждам партиите. Всяка партия в света, тя се отличава с развиването на специфични качества и способности. Има американци, които са посветили живота си, има цяла статистика. Още като види някой човек в Америка, който и да е, и веднага казва – този човек е православен, този човек е методист и т.н. Всичките си мязат сега.

Та казвам, новите понятия – ние вярваме в Бога. Ако ние вярваме в Бога, какво трябва да ни допринесе това? Че Бог е едно от най-разумните същества, който е създал света и всичко дал от себе си. Ние, много умните хора, седим и спорим съществува ли той, или не. Приписваме му това-онова. Всички неприятности, нещастия, страдания и смърт, казваме, че той е причината за това. Той седи отгоре и гледа тия умните деца, че техните престъпления приписват нему. Това не е никаква философия. Сега аз не защитавам идеята, но в името на истината човек, който опорочава истината, той създава в себе си цяла анархия. Ако Бог е любов в света, любовта зло не прави. Ако тогава съществува някакво зло, трябва да намериш причината извън любовта. Всеки човек може да направи пакост само тогава, когато не ви обича. В тоя момент кратък казва: „Той обича някого и го убива.“ Не, не съществува такъв закон. Ти може да обичаш, но в момента, в който ще убиеш, този момент е един момент на безлюбие. Всички убийства в света стават в безлюбие. Престъпленията стават само в момент на безлюбие. Много престъпници има, които в момент на любов ще направят добро. Любовта в света е, която прави добро. Ще ви приведа много примери. Тогава какъв трябва да бъде съвременният човек на истината? Аз ще ви приведа един пример.

Това се е случило преди 50 години в Америка. В един затънтен край на Америка – една от тия религиозни общини, голяма община било – пращат в нея проповедник, но там имало един господин, който, като идва проповедникът, ще го праща вън от селото и ще му тегли един бой. И всички проповедници, като седели една–две години, избягвали, офейквали, най-после изпоплашили се всички. Всички напускали селото. Тия селяни изпотрепали най-способните проповедници и най-после един проповедник бабаджанко казва: „Аз доброволно отивам в това място.“ Качва се на коня, а онзи го чака, седи и казва: „Добър ден.“ И той като слиза от коня, налага го с едно дърво, полага го на земята, отива той в църквата, става един от неговите членове и казва: „Все трябва да се намери някой да те бие.“ Проповедникът казва: „Аз дойдох да ти дам урок, че не всички проповедници може да се бият.“

Ти, ако не може да набиеш дявола, какъв си? Някой казва, че е юнак. Аз наричам юнак този, ако някой ден набие хубаво дявола и после да му проповядваш проповед. Казвате: „Дяволът бие ли се?“ Много се бие, който знае как да бие. Който не знае как да го бие, той е бит от него. Това е иносказателно. Сега дяволът ходи в света с бомбе, по един модерен начин върви. Връзката му не е бяла, но той е модно облечен, конте е, конте пар екселанс. Сега облечен е по всичките правила на парижката мода. Като ходи с ръкавици черни, дяволът зад всяко слагане, зад всяко спиране, казва: „Всеки, който поздравлява, все ще влезе в школата. Който влезе в школата, ще го турим.“ И тогава аз обяснявам защо хората почнаха да ходят гологлави. Светът, без да знае, открил е тази истина. Казва; „Под тия кюлявки се крие.“ И затуй реформаторите казват: „Без шапки. Гологлави. Дяволът ги е турил.“ Като срещнеш дявола, казва: „И без шапка може вече.“ Ако една шапка ще създаде един скандал, защо ти е? Ако ще донесе любов, добре дошла, но ако тя ще донесе един скандал, ако една шапка ще донесе една кражба, ако една шапка ще лиши някого от храна, защо ти е?

Казвам, както онзи, който закла там директора. В България всичко става, цял директор го заклаха. Не зная, умрял, мисля, той. Казвам, аз сега мимоходом разглеждам някои неща. Има неща, които при сегашните наши разбирания никога не може да се изправят. Туй противоречие ще съществува в света, туй неравенство също. Трябва да се внесе една нова идея. Ние казваме, че всичките хора са братя. Тази идея не е проникнала в света. Ние казваме, че всичките хора са християни, но тази идея не е проникнала. Тази идея клони към братство. Трябва да се работи за онези истинските идеи, за братството. Тази идея е, която трябва да поддържаме. Две неща трябва да се подемат: човещина и братство. Не идеята за Бога – да се проповядва, че има Господ. Че има слънце, ние няма какво да проповядваме за слънцето, но влиянието на светлината, влиянието на топлината, може да се види какво влияние ще окаже върху нас. Това трябва да се изучава. Не какво е естеството на слънцето. Дали е населено, дали има жители, или не. Какво е състоянието на слънцето, аз се интересувам.

Най-важната страна е топлината и светлината. Светлината е първокласна необходимост за живота. Ако съвременните хора биха изучили този велик закон, те трябваше да избират известни ниви и да посяват с пшеница. Пшеницата трябва да се жъне на специфично време. Не трябва да чакат съвършено да узрее, че да презрее. Онези, които искат да обработват нивите, трябва да ги обработват навреме. Те трябва да имат най-доброто разположение. Като я изорат една нива, и да не каже една лоша дума, и да е весел, и да е пял, тогава тия житени зрънца ще дадат най-хубавата енергия. И туй жито да го турим в хамбари, не да го продаваме, и от него да вземем да мелим. Когато направите една погача от него, веднага ще оздравеете. Има хляб, който цери. Казвате: „Това е заблуждение.“ Това може да се постави на опит.

После съвременните хора не си поставят прозорците накъдето трябва. Най-малко прозорците на хорските жилища трябва да имат един към изток, един към юг, един към запад. Тия прозорци трябва да бъдат най-малко метър и половина или всеки прозорец трябва да бъде на ръста на бащата и на майката – 1.70. Ако бащата е 1.70, аз ще туря източният прозорец, на изток. Ако бащата е 1.65, на запад ще го туря. Тогава на майката прозореца ще го туря на юг. Два прозореца има. Какви трябва да бъдат? Какви трябва да бъдат нашите деца? Тогава ще ги туря тях – 1.70, и като влезете в дома, ще видите прозореца на бащата, прозореца на майката и този на децата. Тази е идеята за светлината. Като влиза майката и види прозореца на децата, да каже: „Такива трябва да бъдат моите деца.“ Сега вие нямате прозорци за майката, за бащата, за децата. Майката хилава, бащата хилав и казвате: „Да имат пари.“ Гледам, онези, които имат пари, и те не са направили нищо. Аз не съм срещал нито една къща в София, която да е направена по този начин. При това по новия начин къщата не трябва да бъде квадратна. Всичките ъгли трябва да се изменят, да станат криви. Всичките ъгли трябва да бъдат валчести, за да има мека атмосфера. Тия кривите линии ще влязат в него и ще има разположение. Добрата страна на нашия салон е, че линиите са успоредни, но доста остри са. Бялата светлина малко допринася и то е донякъде балансиране на противоречието. Прозорците отвън издържат.

Там, дето минава светлината, ние сме спазили всички външни правила. Светлината, която влиза вътре, радиусът вътре е дисхармоничен. Същият закон е, ако светлината, която влиза в твоите очи, не може да я поляризираш, да схванеш нейната цена, да възприемеш нещо, не да я разбереш. Тя е сила, от която зависи твоето здраве, твоята интелигентност, юначеството ти, всичко зависи от светлината, зависи как я възприемаш и как ще се поляризира във всичкия мозък. Ако светлината възприемеш с предната част на главата, с челото, ти ще станеш семеен човек, обществен човек. Ако възприемеш отстрани на главата, откъм ушите, ще станеш смелчага, марсианец ще бъдеш, готов да се биеш. Ако приемеш светлината по целия мозък – достатъчно светлина да имаш, ще регулираш всичките чувства и способности. Нужно е човек да бъде смел. Не е лошо човек по някой път да бие. Вчера имах един пример.

Един баща държи лекция на своята дъщеря, той ѝ показва бастуна: „Видиш ли тоя бастун?“ То е закон. Ти тогава човек ще станеш. Право да мислиш. Няма само да трупаш житото. Когато не е изтупано, ще падне нещо, но ако житото е бито, нищо няма да падне. Казвам: „Тя е твоя дъщеря, ти си я родил, защо я биеш? Ти трябваше по-рано. Ти я роди. Как намери погрешката сега?“ „Не слуша“ – казва. Рекох: „Тя те обича.“ „Стана вегетарианка. Вкъщи не иска да яде месо. Каквото яде баща ѝ, тя трябва да яде.“ Казвам: „То е право, не е лошо, но вкъщи имате боб, имате леща, имате домати, грах, после пиперки, сол, хляб. Имате от тия работи. Няма нищо, че яла. Другояче, ако тя яде месо, ще бъде за тебе по-зле. Тогава тя ще ти създаде по-голяма беля. Няма да бъде толкоз износно за тебе.“ „Но ходи по църкви, моли се. Разбирам да иска да се покръсти, но да си гледа работата. Но там в църквата само да седи, това не разбирам. Взела Библията – тя Библията е за владици и попове.“ Казвам: „Слушай, дъщерята ти тебе те обича и ти я обичаш. Ти си тръгнал да я търсиш, и тя те обича.“ Той ме гледа, аз искам да му кажа нещо само на него и той казва: „Иди. Искам нещо тайно на него да кажа.“ „Хайде – казва – ще изляза.“ Казвам му, че тази работа да се свърши. Виждам сега от моето гледище – той е един честен българин. Съвестта е развита добре, практичен темперамент, тщеславието развито – какво ще кажат хората за него. После доста икономист, толкоз пари похарчил, той има намерение да ожени дъщеря си за богат селянин, а тя иска да се ожени за беден. Казвам: „Мислиш ли нещо сериозно?“ „Дъщерята мяза на майка си.“ Майката умира, оставя я сираче. Той има спор с дъщерята заради майката, тя държи страната на майката и двамата са против един, а пък е умен. „Тъй като говоря, ни най-малко не искам да заразявам, нито искам да те уча. Има неща, които на мене ми са непонятни.“

Казвам, дисциплината на Бога към нас не е такава като на този баща. Никога Бог не се яви със своя бастун да каже някому така. Никой досега не е видял. Може да те бие някой в името на Господа, но като те срещне Господ, ще те срещне, ще те потупа и ще ти каже: в тебе има добро, започни да го правиш, направил си един–два опита и ще видиш резултатите, защото в света при силния седи силният, при учения друг учен, противоречие има. Та ние по този начин се отдалечаваме от същественото, което може да внесе известна хармония вътре в нашите души.

Туй противоречие, което имаме сега в света, по кой начин може да се оправи? Противоречието може да се поправи само по един разумен начин. Защото може да изучаваш противоречието като спиш. Колко спокойно може да спиш вечерно време? Ако не може да спиш спокойно, трябва да урегулираш съня си. После трябва да урегулираш начина на твоето ядене. Колко пъти трябва да ядеш, никога не трябва да преядеш. Носът ти не трябва да бъде запушен; ухото ти не трябва да бъде заглъхнало; очите ти не трябва да са мъжделиви. Не трябва да страдаш от никакъв дефект на очите. Дефектът всякога показва, че има известен анахронизъм. Светлината не се приема както трябва. Има начини за лекуване на очите. Ти, ако обичаш очите си, никога няма да страдаш от очи. Ако ти обичаш носа си, никога няма да страдаш от нос. Ако ти обичаш устата си, никога няма да страдаш от уста. Ако ти обичаш ушите си, никога няма да страдаш от уши. Туй, което не обичаш, от него може да страдаш. Защо страдаш от стомаха? Защото не обичаш стомаха си. Не му давай повече работа, отколкото може да свърши. Като един ратай, след като свърши работата, не го оставяш на почивка. Казваш – господар си. Тогава ние се намираме на положението на онзи римски патриций, който бил роб и бил много спокоен. След като го бил един ден господарят му, натискал крака му, Епиктет му казва спокойно: „Господарю, тъй както натискаш крака ми, ще се счупи, а като се счупи няма да ти бъда полезен.“ Но той продължавал да натиска крака му, докато го счупил. „Аз нали ти казах, че ще го счупиш.“ Затова му голямо спокойствие и търпение, господарят му дава свобода. Освобождава го, дава му средства и той отива в Гърция и там той прекарал своите последни години.

Човек трябва да подобри своята съдба. Съдбата, която сега имаме, не мислете, че тя е Божия. Тя е наша съдба. Когато ти създадеш известни дългове, онези, които имат да вземат, където и да те преследват, ти казваш – туй не трябваше да бъде. Не, Бог не ни е създал тази съдба. Ние създадохме съдбата си. Ако искаш да я подобриш, гледай да се спогодиш с тази съдба. Най-после, ако имаш известен недъг, намери мястото в какво седи. Запример страхлив си, казваш: „Аз съм много страхлив.“ Този страх е едно от двете: или ти си го наследил, или сега се е развил. Ако си го наследил, има една част на мозъка и този център действа повече, той се намира в тази област. Тази енергия може да я прекараш в горната част на главата, да създадеш любов към Бога. Тази енергия може да я прехвърлиш към предната част на главата си. Да развиеш милосърдието. Ти ще се освободиш, ще накараш страха да работи за другите, а ти ще си свободен. А ти ще ходиш, ще се безпокоиш, мислиш, че къщата ти ще се събори, че параходите ти ще потънат, мислиш, че земетресение ще има, после страхът може да се яви, когато ученикът излезе пред професора. Като замълчи, скъсат го. Войникът, на бойното поле като падне първата граната, хукне да бяга. Та в живота ние се плашим и колко болести се явяват от страх. Вечерно време сънуваш нещо страшно.

Не е лош страхът. Страхът е благословение за умния човек, а за глупавия е страдание. Най-голямото благословение носи страхът, понеже страхът е най-голямото постижение на животинското царство. Върху този страх, върху тази основа на страха главата, задната част е широка, там е развита една от нашите хубави способности – съвестта. Страхът е почва, върху която човешката справедливост, човешката способност за създаване право и криво е поставена. Туй значи да си безстрашен, значи да бъдеш безсъвестен. Страхливият човек може да бъде и съвестен, и справедлив. Да бъде човек осторожен, да знае, че в света има известни спънки и разумно да се справя.

Казвам, тия десет души, които Христос излекува… Ние, съвременното общество, искаме да се излекуваме. Искаме всичките мъчнотии да се махнат: сиромашия, болести, страдания. Какво ще правим тогава? Какъв ще бъде нашият идеал? Религиозните хора, като станат религиозни, започнат да делят кой е прав и кой е крив; кой е в църквата и кой не е. Две жени, като дойдат, или две моми, като дойдат, – коя е по-красива, коя е по-снажна? Но в живота красотата е една лечебна сила. Красивите хора трябва да лекуват хората. Красотата лекува. Ако вие не вярвате, може да проверите. Ако един болен човек, който изгубил смисъла, нека дойде една красива жена и веднага ще оздравее. Само да го пипне с ръка, има магическа сила. Той казва: „Отивам за оня свят.“ Но той, като я погледне, ще каже: „Струва си да се живее.“ Грозотата в нас носи тъмнота. Ние не виждаме нищо. Мене ми е тъмно. Не ми се живее, защото няма никакъв прозорец, нито звезда, нито слънце, което изгрява и ние казваме: „Не искам да живея.“ Аз наричам красотата в този смисъл, то е изгревът на слънцето. Но от красотата трябва да дойде светлината и топлината и вътре любовта ще започне да действа у нас, ще остане един наш разсъдък. Засега той е единственият, който ходи да благодари на Господа, че е оздравял. Всичките добродетели, които имаме, тях ги няма никъде. Те се забавляват. Ще ги повикате, ще им пишете препоръчано писмо. Най-любезното писмо ще им пишете да се върнат в дома вашите девет добродетели и да започнете вие да работите с тях. Вие ще ги намерите кои са тия девет добродетели. Хората са писали досега за седемте смъртни грехове. Знаят кои са те. А кои са седемте добродетели, които съответстват на седемте смъртни гряха, не ги знаят. Значи по специалисти са в отрицателната страна на живота.

Казвам, по някой път, когато лансираме една идея, достатъчно е за един човек да го познаете какъв е. Мене абсолютно не ме интересуват слабостите на хората, за мене това не е наука. Истинската наука: мене ме интересува, като срещна един човек, има ли нещо скрито божествено, хубаво заровено. Това ме радва мене. Като видя, че има някъде хубави черти, казвам, този човек има нещо хубаво, очаква го нещо хубаво. Какво ще го гледам, какво може да направя? Даже най-отвратителното в света… Съществува един закон. Ако твоето съзнание е будно, даже вземете онези най-свирепите животни, ако обичаш някое животно в дадения случай, докато ти проектираш любовта си, туй животно не може да те нападне, ти се поляризираш и то усеща разположение. Ще дойде при крака ти. В момента, когато изгубиш мисълта за него, помислиш, че е лошо, веднага ще се нахвърли. Всички звероукротители са имали нещастие. Така има пример за един змиеукротител. Една от най-отровните змии звероукротителят, като я погледнал, той не я засегнал. Един момент се увлякъл, разсеял се и тя го клъвнала и той умрял. В момента, в който престава да действа законът на любовта, тогава злото може да те ухапе, змията може да те ухапе. Но ако мисълта ти е проникната в закона на любовта, нищо не може да те ухапе, но когато ти си увлечен, тогава грехът може да те нападне.

Има нещо разумно в света, което чака и в момента. Когато те намери, когато нямаш любов, то ще те клъвне. Казах в днешната беседа: а де са деветимата, които изцерих. Казвам, и към вас се обръщам. Аз, както ви виждам всинца ви, виждам във вас много хубави работи, на които вие не сте обърнали внимание досега. Не ме интересува научно кои са били причините, които са ви накарали да не обръщате внимание в себе си. Вие такива капиталисти, толкоз богати хора, седите така меланхолични. Интересува ме вашето нехайство. На какво основание отгоре седите? Когато пишат, хората казват: „Няма нищо. Аз съм един прост човек, не съм някой даровит. Не може да пиша. Чел някой, че съм от силните. Не съм от силните, после сърцето ми…“ Аз го гледам и казвам: „Ти се лъжеш, не е така.“ Най-първо, всеки един от вас може да живее до 120 години. Ако някой от вас е беден, сиромах, аз се чудя как е дошла сиромашията при вас при туй голямото богатство.

Тогава ми иде наум една смешна приказка, дето царският син се оженил за дъщерята на един циганин, донесли хляб, тя оставила хляба, турила брашното и после отива да проси и от това изпросеното вземала да си меси пита. Гледала само гладна да не остане. Казвам, тия хора ходят да просят от стаите си брашно. Сега може би във вас ще остане една мисъл дали това, което говоря, е вярно, дали е факт. Че е вярно, че е факт, но още не е истина. Ако повярвате, ще стане истина и ще дойде просветление във вас.

Знаете ли един друг разказ. Отива едно бедно дете при един богаташ милиардер, който търсил сина си, своето изгубено дете от десет, дванайсет години, а той проси. Бащата го познава, то казва: „Големи са моите нещастия, които прекарах.“ Потупва го по гърба и му казва: „Ти не си беден.“ „Не, беден съм.“ „Не, не си беден, ела с мене.“ Баща му го търси. Та и вие сте от тия изгубените деца. Ако искате, елате с мене, аз ще ви заведа при него. Вашите страдания, които имате, те са фиктивни страдания, чака ви баща ви. Трябва да се върнете. Вие сте загубени. Единият се върна и другите девет трябва да се върнат с всичкото си сърце, със сърцето, с ума, с душата, с всичко човек трябва да се върне и онзи източник на живота тогава да поддържаме. Велики работи има в света. Отсега в света има какво да работим.

Някои мислят какво трябва да се прави, като идем в оня свят. Ние, докато не оправим този свят, в оня свят няма да идем. Този свят като оправим, ще оставим някого в оправения свят, и тогава ще идем. Някои от вас казват: „Аз втори път на земята не идвам.“ Всеки човек, който има да дава някъде, не отива там. В някой град, дето няма да дава, там отива, но ако има на десет места да дава, не отива. Щом някой казва, че не иска да идва на земята, ние разбираме защо. Втория път ще каже: „Ще дойда. Защо не.“ Ще дойдем на земята не да плащаме, но ще дойдем да живеем един живот, какъвто трябва да бъде – 120 години под смоковницата отдолу да няма кой да ни безпокои. Сега, както е, то е друг въпрос. Ти си на 15 години, хайде в света. Когато дойдем при бащата на нашата разумност, при онази вътрешна сила, когато човек съзнае своето първенство като човек, той ще престане да е беден, човек на сегашното недоволство.

Сега оставям основната мисъл, която трябва да остане във вас: да намерите вашите ближни. То е първата задача. Ближният, туй е противоположното на твоя живот. Когато намериш противоположното на себе си, в центъра на тези две противоположности ти ще намериш онзи великия закон на божественото, на вечното – то е безсмъртието. Човек, който не може да намери своя ближен, той не може да намери вечния живот. Противоположното на себе си като намериш, ти ще бъдеш доволен от живота, тогава ще дойде божественото, и ти ще бъдеш в съгласие с природата. Човек трябва да бъде в съгласие с природата, в съгласие с Бога. Човек трябва да бъде в съгласие със себе си. Три неща, три фактора, или в съгласие с онова, което чуваш, в съгласие с онова, което виждаш, туй е важно.

Та казвам, външните противоречия, които съществуват, от новото гледище това са задачи. Сегашните спорове, сегашният обществен строй, туй различие, което съществува в сегашните хора, това са задачи, дадени за умните хора, които да разрешат. Ще дойдат онези, които ще разрешат онези задачи. Няма да се мине дълго време, след стотина години този въпрос горе-долу ще се разреши. Това е задача, туй не е произволно. Сега са се явили способните хора, които разрешават сиромашията – и тя е задача. Богатството в света е задача, падението в света е задача. Пороците са задача. Това са все задачи. Това са добродетели нереализирани. Насилието, което съществува в света, грубостта, която съществува, това са задачи. Ако един човек е груб, коя е причината за неговата грубост? Той е работил повече, отколкото трябва, затова огрубяват ръцете. Той е работил 12–16 часа. Това е непоносим труд. Това е престъпление човек да работи 10–12 часа, най-много 1–2–3 часа физическа работа трябва да работи. Другите часове трябва да бъде благодарен, а пък той постоянно мисли за своята прехрана. Как няма да огрубее. Той, като дойде, няма време за молитва. Казва – туй е проста работа. Целият ден се навежда с мотиката – има време. Време няма да диша дълбоко. Казва – кой ще диша въздуха, друга работа има.

Най-първо, трябва да се учим да слушаме, да се храним добре, да приемаме въздуха добре, да гледаме добре. След туй трябва да мислим да се роди онова братско съчувствие, хората да си помагат. Най-първо, да се образува една вътрешна връзка между богати и сиромаси. Че този живот ние може да го уредим, той няма да се уреди. Като даде богатият богатството си, не се изисква нашето богатство, изисква се нашето сърце; изисква се нашият ум да го напрегнем в работа; изисква се нашите добродетели да ги впрегнем на работа; туй е второстепенно и третостепенно. Сърце се изисква. Ако ние не може да принесем нашето сърце на общия олтар на човечеството, на олтара на цялото човечество…

Писанието казва: „Пожертвайте вашето тяло в жертва чиста, свята и благоугодна Богу.“ Ако онова житено зърно не се посее в земята, то плод няма да даде. Следователно по същия начин, ако човешкото сърце не стане жертва, нищо не може да се роди, за туй – всички страдания, които може да дойдат. Преди да разбере, човешкото сърце може да стане жертва. Не самоунищожение. Човек, който жертва, той може да победи. Истинската победа в света става чрез жертвата. Там, дето има жертва, има победа, дето няма жертва, няма победа. Ние искаме сега без жертва да победим, невъзможно е. Ние виждаме в света, една война като се води, колко хора измряха. Ако всичките шест милиона бяха умрели съзнателно, ако бяха принесли сърцата си жертва, ако доброволно бяха умрели… А тях ги заставиха насила да умрат. Едва сега се пробуждат като един свят и за какво са умрели, не знаят. Двайсет и пет милиона хора са измрели и сега са ги турили двайсет и пет милиона проповедници на новото учение. И за бъдеще, ако измрат още петдесет милиона хора, ще имаме седемдесет и пет милиона проповедници. Със седемдесет и пет милиона проповедници светът ще се оправи.

Казвам сега, вярвайте, не че ние ще оправим света, но да вземем участие в поправянето на света. Светът ще се оправи, туй е въпрос само на дни, не е на години даже. То е много, на часове е, но не на часове. Близо е денят Господен. Казано е преди 2000 години, а сега е при вратата, хлопа, един час остава – пак е доста време, и тогава казвам, поддържайте у вас онова чувство на мъжество. Някой път вие имате желание да бъдете самостоятелни, поддържайте самостоятелността, поддържайте свободата на жертвата, бъдете готови за жертва.

Хората на новото учение трябва да имат туй самопожертваме, то не е умиране. Човек, който се пожертва, той вече живее в душата на хората, в сърцата той вече има живот, и тогава е истинският живот. Христос казва: „Ако житното зърно не падне и не умре, то остава само. Ако падне и умре, то принася много плод.“

Тия десетимата души прокажени в света трябва да се върнат и да започнат новата работа. Във времето на Христа само един се върна, а в нашите времена и деветимата трябва да се върнат. Щом се върнат деветимата, работата ще започне както трябва.

„Благословен Господ, Бог наш“

„Добрата молитва“

Двадесет и втора неделна беседа
26 февруари 1933 г., неделя, 10 часа
София – Изгрев

Добро и човещина

Най-често използвани думи в беседата: може, има, човек, свят, хора, аз, сега, казва, казвам, всички, бъде, истина, години, светлина, съществува, живот, прави, кой, работа ,

 Неделни беседи , София, 26 Февруари 1933г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Ще прочета 17 глава от Евангелието на Лука.

От десетината прокажени, които Христос излекува, само един се върна да благодари, да въздаде слава на Бога, и той беше самарянин.

Има една тъмна страна в природата. Защо и за какво тя съществува, учените от миналото, наречени адепти, пък и посветените в сегашни времена не са дали задоволително обяснение. Много обяснения и теории има, но това са предположения, това са забавления. Никой не знае точно каква е истината. Може нещо да е факт, но да не е истина. Истината в едно отношение, не е истина в друго отношение. Истината при всички отношения трябва да бъде вярна. Като факт истината не остава никакво противоречие. Тя е пълно разрешение на всички спорове в света. Когато някой говори за истината, но не може да намери разрешение за живота, този човек не е в областта на истината. Този човек е в областта на известни факти, на известни закони, на ред и порядък, на милосърдие, на кротост, на въздържание, но не и в областта на истината. Това да се знае. Някои казват. Кажи ми истината, аз лош човек ли съм? Вярно е, че си лош, но не е истина, че си лош. Като факт е, но като истина не е. Ти се самозаблуждаваш, че си лош, защото ти не създаде злото. Ти си слуга на злото. Ако беше го създал, то е друг въпрос.

Тези разсъждения са занимавали умовете на просветените хора в миналото, занимават и нашите умове. Някои искат да ни занимават с интересни неща. Има много неща, които трябва да ни занимават, които са интересни, но интересното е една четвърт от истината. Една четвърт от вярното, не от истината. Вярно е това, което помирисваш, вярно е това, което вкусваш, вярно е това, което виждаш, но в правия смисъл никога не можеш да вкусиш нещата, не можеш да имаш сладък обяд докато не си го усетил, докато не си го вкусил, докато не си го помирисал, докато не си го видял. Може да философстваш колкото искаш, но това са четири фактора. В ума ти трябва да седи мисъл, желание да ядеш, да определиш какво и кога да ядеш. Казва някой: Кажи ми, защо си гладен? Аз бих желал да срещна гладни хора. Аз бих дал един обяд на всички хора в света. Не само един обяд, но всеки ден бих ги гощавал, ако хората биха били гладни за истината, ако хората биха били готови да се жертват всички за истината, ако хората биха били готови да станат слуги на истината. Да носят нейните идеали.

Говоря за разумния човек и за свободата му. Говоря за разумността. Разумността определя границите на човешката свобода. Там, където няма разумност, няма и граници на свободата. Много души ще се намесят в твоята свобода и ще те ограничат. Ние, съвременните хора мислим, че сме свободни. Не сме свободни. Нито в своите възгледи, нито в научните възгледи, нито в моралните възгледи, нито в своите социални възгледи, никъде не сме свободни. Има само едно място, където сме свободни - само когато спим, само в спането ние сме свободни. Като заспим, забравяме всички грижи и неволи. В спането няма значение българин ли си, англичанин ли си, но събудиш ли се и веднага ограниченията идват. За да има все пак някакво разрешение на въпроса за свободата, разумните хора трябва да вземат участие в разрешаването му, а не само да участват като публика.

Светът представлява едно общество. В духовния свят като се дава един концерт, ти никога не можеш да присъстваш на този концерт ако не си първокласен цигулар. Там всички са първокласни цигулари. Там има и публика, която разбира. Тук публиката слуша, нищо не разбира, ръкопляска на това-онова, но не разбира. Само няколко души истински ще разберат това, което се свири. Не е лошо, така е на земята. В какво седи лошото на земния живот? От хиляди години са ни втълпявали в умовете едни лъжливи идеи, които не са верни, в които няма никаква истина. Лъжа е всичко. Някои казват: Да си поживеем на земята. Чудна работа, ти не може да живееш, ако истината не е в тебе. Ти страдаш през целия си живот, като роб въртиш воденицата, а господарят ти вземе брашното, яде ти и хляба. Какъв живот е този? Чудни са тия хора, когато мислят за живота и казват: Това ще направим, онова ще направим. Ти ще въртиш воденицата, после ще кажеш: Правя това за бъдещите поколения. Хубаво, но ако бъдещите поколения дойдат и в тях не е истината, не са носители на новите идеи, ще бъде същото. Ще прилича на нашите български поборници, опълченците. Много от тях по-късно се кръстиха и казваха: Да бяхме със сегашното разбиране никога не бихме ходили да се борим за България. Ние се бихме, а други си уредиха работите. Ние мислехме, че като освободим България ще уредим нашия живот, а досега като харамии страдахме, пък и сега страдаме. Не само опълченците, аз виждам и религиозни опълченци и те са разочаровани в идеала. Аз виждам опълченци идеалисти. Колкото опълченци има, все са обезсърчени. Казват: тази работа не върви, дано младото поколение живее другояче. Какво разбираме под младото поколение? Младото поколение, това са хората на новите идеали, които не са откъснати листа, да ги вее вятърът навсякъде, но всеки седи на своето място, не може да го поклатиш. Младо поколение е само онова, което нищо не може да го поклати. То е като скъпоценния камък, където и да го търкаляш, като го измиеш, пак да се пречупват слънчевите лъчи в него. Скъпоценните камъни не изгубват своите качества при каквито и да е условия. Лошо ли е това? Ти може да търкаляш златото навсякъде, но като го извадиш и го измиеш то запазва своите качества. Човек трябва да знае, че има нещо в себе си, което не може да се опетни.

И така, сега искат да ни убедят да станем религиозни. Искат да ни убедят да станем учени хора. Искат да ни убедят да станем силни хора, да станем националисти, да станем членове на някоя партия.. Първо човек трябва да знае защо се е родил. Всеки трябва да знае, че човек се ражда в света, за да познае истината. Или казано на ваш език, или на мой език: Да стане човек свободен. Кой човек е свободен? Който не е в стълкновение с никого, и е в мир с всички, в единство с всички хора. Не да се скарва и те да му се скарват, но да има разбирателство.

Трябва да се намери известна форма на отношения между всички хора. В света има известна форма, в която Истината може да се прояви. Ти не можеш да намериш истината преждевременно, докато не намериш нейната форма, в която тя може да се прояви. Например: Ти не може да запалиш една лоена свещ да я сложиш във водата и да искаш тя да гори, но ако сложиш една електрическа крушка и във водата може да свети. Това значи да си намерил начин, по който светлината може да свети.

Тези условия, при които нашата мисъл гасне, нашите идеи гаснат, показват, че нашето знание не е такова, каквото трябва да бъде. Ако най-слабите условия на живота, ако най-малките прояви на живота може да загасят нашите идеали, това показва, че ние не си служим с електрически крушки, но с лоена свещ. Тогава трябва да изоставим лоените свещи. Казвате: Нашите деди едно време си служиха с лоени свещи. Възможно е, но не е правило, че с лоена свещ за нас е по- добре, а и колко китове са пострадали за нашите свещи. Китовете знаят, колко скъпо струват тия свещи. Не е ли хубаво ние да ги освободим вече, а на нас да ни свети електричеството? Електричеството казва: Оставете тия ваши братя на свобода, ние ще ви дадем осветление, без лой. Някой казва: Може ли без лой? И без светило може и без лой може. Някой ще доказва, че без фитил не може да гори; и без лой може и без фитил може. Светлината е само тази, която без фитил и без лой може да гори. Там, където има лой, там, където има фитил, това не е светлина. Мене ме е страх от фитила. Турците казват: запали ми фитила. Когато някой ти запали фитила, ти трябва да бягаш далеч и при това тази дума е съвсем изопачена. Казват: фитилджия, а при това свещта без фитил не може. Значи, свещта е фитилджия. Когато разбойниците влязат в една къща, носят фитил и знаят защо. Влязат вътре, запалят свещта и като излязат, загасят. Идват в тъмно, обират в светлина и пак заминават в тъмно. В добрите хора има обратния процес. Идват в светлина, влизат в тъмно и излизат пак в светлината. Едните идват в тъмнината, обират каквото има в светлината и пак отиват в тъмнината. Те правят престъпление. Другите идват в светлината, влизат в тъмнината и излизат в светлината. Доброто се прави само в тъмнина. Злото се прави само в светлина. Какво ще кажете? Моята логика е такава. Това е етика, опасна етика. Казват: Този човек трябва да се обеси, на бял ден, да го виждат хората. Питам, при такова разбиране, ние какви понятия може да имаме за онзи основен закон, за разумния закон, който работи в света? При такова разбиране кога ще дойде Царството Божие?

Според мене Царството Божие няма да дойде с изглаждане. Съществува един разумен порядък, аз го наричам порядък на просветените, порядък на светиите. Този порядък е на необикновените хора. Подобри от тях няма. Този свят каквото и да го правите, вие от него нищо не можете да извадите. От сегашния порядък на нещата нищо не можете да извадите. Какъвто и закон да прокарате, кой ще го изпълни, кажете? Аз виждам човечеството колко е щастливо. Една статистика дава следното: В Лондон, един град с 8 милиона жители, има 250 щастливи семейства, други 3 хиляди са средно щастливи, а на останалите Господ да им е на помощ. Това е статистиката и то за английския народ. В България колко щастливи семейства има? Лондон е по-голям от България. Тук около 150 семейства може да има. След като десет лекари са лекували един човек и не са могли да му помогнат, работите се влошават. Имат ли право да го лекуват още толкова, след като положението е влошено? Защото ние не искаме заблуждения, а искаме един резултат. За да бъде обществото щастливо, за да бъде и цялото поколение здраво, преди всичко майката и баш,ата трябва да се здрави. От малкото към голямото ще вървим, понеже законът в природата е такъв.

Здравето на човека зависи от здравите малки частици, които са влезли в съединение с мозъка. Умът на човека зависи от интелигентността на мозъчните клетки. Ние мислим, че мозъкът е нещо механично. Не, в човешкия мозък се правят ред изчисления. Когато се поема храната, има известен род клетки, които като специалисти химици започват своята реакция, смилат храната, отделят соковете, поставят необходимите хранителни вещества където трябва, а другите, непотребните изпращат навън. Има известни клетки, които пречистват кръвта и после същата храна се изпраща в мозъка, реформира се, изваждат се най-необходимите сили за живот и се изпращат по цялата нервна система. Някои наричат тези сили духове, души, духчета и т.н. Това е нещо неразбрано.

Какво разбираме под думата дух? То е разумното в човека. Какво разбираме под думата душа? Това е съзнанието на човека. Това, което се координира с разумната мисъл, то е душата на човека Ако всички постъпки на човека имат един общ външен резултат, ние наричаме този човек умен. Ако всичко, което човек направи е положително, благородно, и няма никакво противоречие в неговите постъпки, този човек е умен. Умният човек може да се познае чрез физиогномията, хиромантията, астрологията и другите окултни науки.

Има един кръг, около който се движат планетите. Астролозите изваждат този кръг и го поставят в зодиака. Това е вярно, но истинските астролози, поставят около човешкото лице един кръг и по лицето могат по-лесно да гадаят. Следователно, физиогномията е наука, която разкрива този кръг. Има съотношение между небесните тела и човешкия живот. Според окултната наука, материята, от която човек е направен не е взета само от земята. Материята, от която първоначално е направен тъй нареченият космически човек е взета от цялата Вселена, от всички слънца и планети е взета по една малка част и е сглобена в сегашното тяло. Следователно, според това, каква част от дадена планета сме взели, нейната материя е свързана с нас и има влияние върху нас. Каквато и колкото материя сме взели от планетите, такова е и въздействието, което те ще окажат върху нас във физическо и психическо отношение. Какво влияние приемаме чрез Юпитер? Когато Юпитер влияе на хората, прави ги късметлии. После прави ги лениви, мързеливи, прави ги надути, кара ги да мислят за себе си, че са някакви божества, че са родени да управляват света, да водят хората. Това е юпитеровият тип. Търсиш ли дали юпитеровият тип разбира от музика, от изкуство, едва ли ще намериш това в него. Дойдеш ли до управлението, там той е пръв капелмайстор, може да дирижира най-големите оркестри, смел е.

Ще ви приведа един пример: Това е станало преди 30 години. Един български учител отива в Америка. Той много малко разбирал от аритметика, от математика, но знаел английски. Назначават го учител в една прогимназия. Чудел се какво да прави, нищо не разбира от аритметика. Понеже бил изобретателен, изкарва един ученик, дава му една задача и го пита как ги е учил първият учител. Когато задачата била решена, той пита другите ученици, правилно ли е написана задачата, а сам наблюдава и държи едно тефтерче, като че коригира. След една година той Вече можел да преподава аритметика. Казвам сега, в живота по някога ние приличаме на този учен българин. Много работи има, които ние не знаем. Например, някой казва: Не зная какво ми стана, какво ме сполетя, уроки* ме хванаха. Казвам: Уроките са в твоя нос. Той казва: Треска ме хвана, не мога да дишам, не мога да ям, уроки имам. Казвам пак: уроките са в твоя нос. Че как тъй? - Твоят нос е широк два сантиметра и половина. Уроките са в това, че носът ти е широк 2 см, а трябва да е най-малко три сантиметра. Един нос 2 см широк долу показва, че дихателната система е слабо развита Казвам, хващат те уроки, понеже не поемаш достатъчно въздух, който ти е необходим. Вследствие на това малко количество въздух, имаш това нещастие. Започни да дишаш повече. Ти ядеш повече, а дишаш по-малко. Ще ядеш по-малко, а ще дишаш повече. После малко слушаш, в ухото ти има кал. Тук има един наш доктор, при когото хората ходят и той с восъчен фитил им изважда калта от ушите. Освен това ти не се взираш в нещата, ходиш и не обръщаш внимание на света. Ти си видял нещо, но какво точно представлява не знаеш. Не само къщата трябва да видиш. На тази къща най-важно е да видиш вратата. След това на второ място са прозорците, ще видиш какви са прозорците, големи или малки. Като видиш вратата и прозорците, ще разбереш какви са хората, които живеят в този дом. След това ще преброиш външните части и по това също може да разбереш какви са хората.

Всеки човек е такъв, какъвто е. Като вземеш черепа на вълка, ще видиш вълците от колко хиляди години са вълци, понеже къщата, която са им направили е така направена, вълча къща е. Вълкът иде в тъмнина, влиза в светлина, излиза пак в тъмнина. Той избира най-тъмната нощ когато иска да атакува стадото. Не избира лунна или звездна нощ, но избира тъмна нощ. След като вземе жертвата, той я изяжда. Вълкът е голям аристократ, много голям чорбаджия. Той не е лаком като кучето, той ще занесе овцата някъде на скрито, но на светло ще я яде. Той обича на светло да яде. Понякога той ще намери цяло стадо, ще ги издави и ще ги остави някъде. Още не може да се определи психическото състояние, в което вълкът дави овцете. Да издави една, десет, разбирам, но защо дави сто? Каква е психологията? Онези, които се занимават с това и досега не знаят каква е неговата психология. Това е едно неестествено, ненормално състояние. Същото го има и в богатия, той не се задоволява с един милион, два милиона, 3, 4, 5,10,15, 20,100, 200, 500,1 милиард. Защо са му толкова пари? Един американски милиардер казва за себе си: Най-щастливият ден за мене беше, когато бях малко момче, слугувах и спечелих 3 лева. Това ми причини такава радост, че и досега се радвам, като си го спомня. Милионите, които се трупат сега и текат в касите не ме радват.

Щастието на човека не зависи от богатството. Сега не искам да оставя в ума ви една крива идея. Аз описвам малко преувеличено юпитеровия тип. Той не е истинският. Мога да ви кажа какво нещо е Юпитер. Истинският тип на Юпитер слуша нормално, яде нормално, мирише нормално и гледа нормално. Това са благородните хора. Сегашните астролози описват, че юпитеровият тип е космат. Космите показват, че той е в едно животинско състояние. Когато има много косми по тялото, това означава, че енергиите преобладават, но той има нормален ум, нормално сърце. Космите трябва да намалеят, да станат малки.. Нали се казва, че Исав бил космат, а Яков бил гладък. Кой от двамата прогресира в света? Аз не искам да защитавам някоя страна, но казвам, че само обработената земя е гладка. Кожата подразбира обработена земя, която дава плод. Косматите не са обработени. Косматите хора са бурени. Има заложби в човешкото лице, но когато е гладко. На някои хора челата са обрасли с косми, не че те са лоши, но те се намират в животинско състояние. В тях възвишени и благородни мисли не функционират, но те след време, чрез много усилия може да се развият. За 10 години челото може да се подобри най-малко с 1 сантиметър. За 10 години носът може да се продължи с 1 милиметър или с половин сантиметър най-много. За 10 години ухото може да се продължи поне с 1 милиметър. Горната част на ухото си човек трябва да измени. Ако успее да го измени, той е човек с голяма сила.

Христос изцери десетте прокажени. Десетте изцерени прокажени, това са човешките добродетели. Той ги изцери и ги прати на работа, но сега само една добродетел вътре в човека работи, а деветте ходят, ядат, пият. Как ще се оправи тогава светът, я ми кажете? Имате едно благотворително дружество, съберат се 200-300 хиляди лева, и 20-30 души отиват при бедните да им ги раздават - сто хиляди ще раздадат, а другите ще оставят за богатите. Тогава правя следния анализ. Къде отиват всички онези дарения? Царевицата, житото, благата, всичко това, къде отива, в хамбара на бедния или на богатия? И богатите са добри хора, всеки ден казват: Ние затова сме дошли, да си поживеем на земята. Христос дали е бил като онзи богатия, на когото житниците са имали много жито? Богатият си казва: Няма какво да се грижа, ще ям и ще пия. Но Христос казва друго: Тази вечер ще изискат душата му. Това богатство на кого ще го остави? Питам: Кое е по-важно в света: Да имаш десет души приятели, които да те обичат или да нямаш приятели, а хамбарите ти да са пълни? Няма по-хубаво нещо от любовта в света. Аз застъпвам идеята: Не са виновни касите, че държат парите, но са виновни тези, които държат касите затворени. Човешкото сърце, това е каса, където са складирани всички Божествени дарове, които трябва да излязат извън касите и да се използват за благото на човечеството. Тези богатства, обаче, не са в сегашните сърца на хората. Днес сърцето е покварено и великите добродетели, тези блага, които Бог е вложил в нас, не отиват там където трябва. Вие казвате: Какъв е начинът да се отворят сърцата? В света съществува една уредена правова държава. Аз отричам организирането в света. Питам: По какъв закон се организира човешкият дух? По какъв закон се организира човешкото тяло? Кой организира човешкия мозък? Кой ни учи да мислим? Казвате: Да организираме света. Кой може да организира човешкият мозък? - Културата - лекарите. Не, и без лекар може. Не че съм против лекарите, но животните, кой ги лекува? Лекарят е едно разумно същество вътре в тебе. Ти имаш лекарството вътре в себе си. Когато едно животно се разболее, то само се лекува. Кучето, ако има голяма рана, счупен крак, ще пости 7, 8, 9 дни и костта му ще оздравее. Тогава започва малко по малко да яде, да се възстановява. Чрез постене по-лесно раната заздравява, отколкото ако се яде. Питам: Откъде знае кучето това? Нас ни учат как да се лекуваме, но ние пак не знаем. Според мен, страданията, болестите в света, са икономии в природата. Когато тя иска да направи икономия, изпраща болести. Когато иска да постави ред и порядък, тя изпраща болести. Ние искаме да се освободим. Ние сме хора, които изразходваме огромни сили и не знаем, откъде идат те. Вие не знаете колко хиляди поколения са работили, за да се създадат известни блага. Природата е вложила капитал в доброто, а този капитал ние за 10-15 години го изразходваме, изтощим си нервната система и казваме: Аз съм нервен човек. - Ти си разточителен човек. Ти харчиш без сметка, но все трябва да дадеш сметка, къде са отишли тези сили. Ти не може да кажеш: ще правя каквото си искам. Не. Трима души, разумни братя ще ти държат сметка. Съществува в света едно царство на абсолютен ред и порядък. В това царство бедни хора няма, и богати няма, и учени няма, но и прости няма. Лоши няма, но и добри няма. Аз се радвам, когато няма лоши и добри хора, защото щом има добри хора, трябва да има и лоши. Царство, в което няма нито лоши, нито добри хора, какво царство е? Добрите хора са на земята. Любящите хора, мъдрите хора са в онзи свят. Там има само любящи същества, мъдри същества и истински същества. Съществува един велик живот, съществува една велика светлина, съществува една велика свобода, благодарение на това царство, което действа в света, и то е, което сега работи в света. Тази голяма криза, която съществува, е проектирана отгоре. Този свят те го организират, ние трябва да се радваме. Сега ние трябва да кажем: Мене не ме интересува един партизанин в какво вярва, дали е набожен или не, но ме интересува, какво говорят главата, лицето, тялото му. Нека се съблече гол и аз ще му кажа добър ли е или лош. Постъпва ли разумно или не. Понеже ние се намираме в един обратен процес, ние се плашим. Сегашната наука не идва да оправя човечеството, а да търси престъпниците. Аз не съм за наука, която търси престъпници, аз съм за онази наука, която търси добродетели. Добродетелите ме интересуват. Интересува ме онази наука, която разкрива човешките дарби, разкрива човешките добродетели и таланти и дава условия да се развиват. Съвременното поколение, за да се излекува, трябва да му се дaдaт Всички условия, при които то може да развие най-възвишени способности и сили. В младото поколение, например, може да развием милосърдие. Милосърдието е една отлична черта. Развие ли се тази добродетел, челото ще се повдигне нагоре, където е центърът на милосърдието. Милосърдният човек е разумен, той има красива линия на челото. Сега, ако поискам да ви изследвам, да ви описвам, вие може да се страхувате, да се обезсърчите. Като се роди едно дете казват, че не е оформено. То е оформено. На това дете само да се дадат условия, ще стане гений. Детето се ражда и от майката носи в зачатък всички условия. Дайте условия на малкото дете, на неговия мозък, на неговото сърце, дайте подходящи условия и това дете ще стане гениално, ще стане светия, но ако вие го спънете, това дете ще прилича на избухлива бомба.

Във варненски окръг един баща-свещеник пратил сина си в училище, искал да го прави поп, но той избягал от училището и отишъл да си играе на една воденица., да си прави колело. Баща му като разбрал това взел да го налага със своята патерица и да му нарежда: Ти ще ходиш да правиш разни воденички, играчки. Колкото пъти и да го бил, той все същото правил. Като пораснал този син станал механик. Обичал да прави воденици. Въпреки желанието на бащата, синът не станал поп, а станал воденичар и без да е учил математика, разбирал от строеж на воденици колкото един инженер, който е свършил специално образование. Един инженер изчислявал водата, изчислявал как да направи колелото, и най-после казал: тази работа не е за мене. Но като извикали този механик, сина на попа, той за половин час, без да прави изчисление, свършил тази работа. Роден е човекът специалист, не му е нужно образование.

Не е въпросът само да не идеш да учиш, но ти не трябва да създаваш в себе си мисли, че си невежа, че си прост, че нямаш условия да развиеш дарбите си. Учени хора са тия, които използват и най-малките условия за своето развитие.

Ако вярата в Бога не може да развие във вас милосърдието, ако вярата в Бога не може да развие вашето съзнание за справедливост, ако вярата в Бога не може да ви утвърди в онази идея, която поддържате, ако вярата в Бога не може да внесе смелост, решителност, постоянство, каква е тази вяра? Ако вие се плашите като заека на Всяка стъпка и не знаете, кое е право и кое не, каква е вашата вяра? Дори ако разглеждате партиите в света, ще видите, че и те се отличават с развиване на специфични качества и способности.

Има американци, които са посветили живота си на някаква . идея, на религия, на учение. Има статистика за това, но и без нея, като видите някой човек последовател на известно течение, може веднага да кажете: Този човек е православен, този човек е методист и т.н. Всички си приличате помежду си.

Ако ние вярваме в Бога, какво трябва да ни допринесе това? - Че Бог е едно от най-разумните същества. Който е създал света и всичко е дал от Себе си. Ние, много умните хора седим и спорим, съществува ли Той или не. Приписваме Му това, онова. За всички неприятности, нещастия, страдания и смърт казваме, че Той е причината за това. Той седи отгоре и гледа тези “умни” деца, че своите престъпления приписват Нему. Това не е никаква философия. Човек, който опорочава Истината, създава в себе си анархия. Ако Бог е Любов в света. Любовта зло не прави. Ако съществува някакво зло, трябва да потърсим причината извън любовта всеки човек може да ви направи пакост само тогава, когато не ви обича. Има моменти когато казваше: Той обича някого и го убива. Не, не съществува такъв закон. Ти може да обичаш, но в момента, в който убиваш - мразиш. Всички убийства в света стават в безлюбие. Престъпленията стават също в момент на безлюбие. Много престъпници има, които в момент на любов правят добро. Любовта в света е, която прави добро. В това отношение много примери има. Тогава, какъв трябва да бъде съвременният човек на истината?

Ще ви приведа един пример. Това е случка из американския живот. Преди 50 години в един затънтен край на Америка, в една от религиозните общини изпращали проповедници. Там имало един господин, който извеждал вън от селото всеки нов проповедник и го набивал. Така се изредили много проповедници. Поседявали една-две години и напускали селото. След известно време намерил се един по-здрав проповедник, който казал: Аз доброволно ще отида на това място. Качил се той на коня, но побойникът го чакал. Новодошлият проповедник му казал: Добър ден. Слязъл от коня, наложил го с едно дърво както трябва, положил го на земята и отишъл в църквата. По средата на проповедта един от членовете на религиозната община станал и казал: Все трябваше да се намери някой да го набие. Проповедникът отговорил: Аз дойдох да му дам урок, да му покажа, че не всички проповедници могат да се бият. Ти ако не може да набиеш дявола, какъв си? Някой казва, че е юнак. Аз наричам юнак този, който като набие хубаво дявола, после да му изнесе една проповед. Казвате: Дяволът бие ли се? Много се бие. Който знае, как да бие. Който не знае как да го бие, той е бит от него. Това е символично казано. Сега дяволът ходи в света с бомбе, по един модерен начин върви. Връзката му не е бяла, но той е модно облечен, конте е. Облечен е по всички правила на парижката мода, с черни ръкавици, с шапка. Когато поздравява сваля си шапката, но сега вече хората ходят гологлави. Светът без да знае е открил тази истина, че под тия кюляфи** кой знае какво се крие и затова реформаторите казват: без шапка - гологлави. Дори и дяволът казва: И без шапка може вече. Ако една шапка ще създаде скандал, защо ти е? Ако ще донесе любов, добре дошла, но ако тя ще направи скандал, ако предизвика кражба, ако една шапка лиши някого от храна, защо ти е?

Има неща, които при сегашните наши разбирания, никога не могат да се изправят. Противоречия ще съществуват в света, неравенство - също. Трябва да се внесе една нова идея. Ние казваме, че всички хора са братя. Тази идея не е проникнала в света. Казваме, че всички хора са християни, но и тази идея не е проникнала навред. Тази идея клони към братство. Трябва да се работи за истинските идеи, за братството. Тази идея е, която трябва да поддържаме. Две неща да се подемат: Човещина и братство. Не идеята за Бога. Да се проповядва, че има Господ, че има слънце, е безпредметно. Те съществуват, ние няма какво да проповядваме за слънцето, а за влиянието на светлината, влиянието на топлината, които ежеминутно се виждат. Знаем какво влияние оказват върху нас. Това трябва да се изучава, а не какво е естеството на слънцето. Дали е населено, дали има жители или не. Какво е състоянието на слънцето е важно да се знае, но аз се интересувам от най-важната страна: топлината и светлината. Светлината е първокласна необходимост за живота. Ако съвременните хора биха изучили този велик закон, те трябваше да избират ниви, огряни цял ден от слънцето и да ги посяват с пшеница. Пшеницата трябва да се жъне в специфично за нея Време. Не трябва да се чака съвършено да узрее, че да презрее. Онези, които искат да обработват нивите, трябва да ги обработват навреме и да имат най-доброто разположение. Когато орат една нива и когато я жънат, да не се казва лоша дума, веселие и песен да има. Тогава тия житни зрънца ще дадат най- хубавата енергия. И това жито да го сложим в хамбари, но не да го продаваме, а от него да оставим за посев догодина, да раздадем на бедните, да смелим и за нас. И когато направим една погача от него, веднага ще оздравеем. Има хляб, който цери. Казвате, това е заблуждение. Това може да се постави на опит.

Има и нещо друго, съвременните хора не си поставят прозорците където трябва. Най-малко три прозореца трябва да има в жилището, един към изток, един към юг, един към запад. Тези прозорци трябва да бъдат най-малко метър и половина и всеки прозорец трябва да бъде на ръста на бащата и майката - 1.70 метра. Ако бащата е 1.70 метра висок, аз ще сложа неговия прозорец на изток. Ако бащата е 1.65 метра висок - ще го сложа на запад. Тогава на майката прозореца ще го сложа на юг. Два прозореца най-малко да има и то големи, широки, високи, да влиза повече светлина. Какви трябва да бъдат прозорците на децата? Когато влезете в един дом, ще видите прозореца на бащата, прозореца на майката и тези на децата. Сега вие нямате прозорци за майката, за бащата, за децата. Майката хилава, бащата хилав и се интересуват само от пари. Гледам онези, които имат пари и те не са направили нищо. Аз не съм срещал нито една къща в София, която да е направена по този начин. При това, по новия начин къщите не трябва да бъдат квадратни. Всички ъгли трябва да се изменят да станат криви. Всички ъгли трябва да бъдат заоблени, за да има мека атмосфера. Кривите линии ще въздейcтвaт благотворно на стопаните и те ще имат разположение. Добрата страна на нашия салон е, че линиите са успоредни, но доста остри са. Бялата светлина малко допринася и така донякъде има балансиране на противоречието. Прозорците отвън издържат. Там, където минава светлината, ние сме спазили всички външни правила. Вътре, обаче, радиусът е дисхармоничен и светлината, която влиза, не влияе много добре.

Закон е: Ако светлината, която влиза в твоите очи не можеш да я поляризираш, да схванеш нейната цена, да възприемеш нещо от нея, да я разбереш, тя няма да ти принесе полза. Тя е сила, от която зависи твоето здраве, твоята интелигентност, смелостта ти, всичко зависи от светлината. Зависи как я възприемаш и как ще се поляризира в мозъка. Ако възприемеш светлината с предната част на главата, с челото, ти ще станеш умен. Ако я възприемеш с горната част, ти ще станеш духовен човек. Ако приемеш светлината си със задната част на главата, ти ще станеш семеен човек, обществен човек. Ако я възприемеш отстрани на главата, откъм ушите, ще станеш смелчага. Марсианец ще бъдеш, готов да се биеш. Ако приемеш светлината с целия мозък, достатъчно светлина ще имаш, за да регулираш всички чувства и способности.

Нужно е човек да бъде смел. Не е лошо и по някой път да бие. Вчера имах един пример. Един баща държи лекция на своята дъщеря, той й показва бастуна. Виждаш ли този бастун? То е закон. С този закон човек ще станеш. Право да мислиш. Само житото няма да тупаш. Когато не е тупано, ще падне нещо, но ако житото е бито, нищо няма да падне. Казвам му: Тя е твоя дъщеря, ти си я родил, защо я биеш? Трябваше по-рано, преди да се роди да я съветваш. Ти я роди. Как намери грешката сега? - Не слуша, казва. - Рекох: Тя те обича. - Стана вегетарианка. Вкъщи не иска да яде месо. Каквото яде баща й и тя трябва да яде. - Казвам, то е право, не е лошо, но вкъщи имате боб, имате леща, имате домати, грах, пиперки, сол, хляб. - Имаме от тия работи. - Няма нищо, че не иска да яде месо. Ако тя яде месо, за тебе ще е по-зле. Тогава тя ще ти създаде по-голяма беля. Няма да бъде толкова износно за тебе. А това, че ходи на църква, че се моли, не се тревожи. - Нека да се кръсти, каквото ще да прави, но да си гледа работата. А там в църквата само да седи, това не разбирам. Взела Библията да чете. Библията е за владици и попове. - Казвам: Слушай, дъщеря ти те обича и ти я обичаш. Тръгнал си да я търсиш, а тя те обича. Той ме гледа. Реших да му кажа тайно само на него, и той казва на дъщеря си: Излез навън. Казах му, че тази работа ще премине, ще свърши. Аз виждам, че той е един честен българин, свестен, практичен, темпераментен, с развито тщеславие. Прекалено мисли какво ще кажат хората за него. Той има намерение да ожени дъщеря си за богат селянин, а тя иска да се ожени за беден. Пита я: Мислиш ли нещо сериозно? Аз виждам, че дъщерята прилича на майка си. Майката умряла, оставила я сираче. Бащата има спор с дъщерята, защото тя държи страната на майка си и двамата са един против друг. А той е доста умен и строг, и често вдига бастуна, с него поучава дъщеря си.

Бог към нас не е такъв, като този баща. Никога Бог не показва своя бастун с думите: Така и така направи, иначе ще играе този бастун по тебе. Може да те бие някой в името на Господа, но като те срещне Господ, ще те потупа и ще ти каже: В тебе има добро, започни да го правиш, направи един-два опита и ще видиш резултатите, защото в света при силния седи силния, при учения друг учен, противоречие има. Та ние по този начин се отдалечаваме от същественото, което може да внесе известна хармония в нашите души. Това противоречие, което имаме сега в света, как може да се оправи? Противоречието може да се поправи само по един разумен начин. Защото може да изучаваш противоречието като спиш, когато спокойно спиш вечерно време. Когато преди да заспиш се успокоиш и си пожелаеш да спиш спокойно, ти ще регулираш съня си.

Също трябва да регулираш начина на храненето си. Колко пъти трябва да ядеш? Никога не трябва да преяждаш. Носът ти не трябва да бъде запушен, ухото ти не трябва да бъде заглъхнало, очите ти не трябва да са мъжделиви. Не трябва да страдаш от никакъв дефект на очите. Дефектът всякога показва, че има известен анахронизъм, нещо нередно и дисхармонично в човека. Тогава светлината не се приема както трябва. Има начини за лекуване на очите ти. Ако обичаш очите си, никога няма да страдаш от очи. Ако обичаш носа си, никога няма да страдаш от нос. Ако обичаш устата си, никога няма да страдаш от уста. Ако обичаш ушите си, никога няма да страдаш от уши. Това, което не обичаш, от него може да страдаш. Защо страдаш от стомах? Защото не обичаш стомаха си. Не му давай повече работа, отколкото може да свърши, не постъпвай с него, като с един ратай, който след като свърши работата си, не го оставяш на почивка. Казваш: Господар си. Тогава ще се намериш в положението на римския патриций от следната случка, Епиктет, древногръцкия философ бил негов роб, но понасял това много спокойно. Един ден господарят му го бил, но понеже философът спокойно понесъл боя, той силно натиснал крака му. Епиктет много спокойно му казал: Господарю, тъй както натискаш крака ми, ще се счупи, а като се счупи няма да ти бъда полезен. Но господарят продължил да натиска крака му, докато го счупил. - Аз нали ти казах, че ще го счупиш? За неговото голямо спокойствие и търпение, господарят му върнал свободата, дал му средства и той се върнал в Гърция. Там Епиктет прекарал последните си години.

Човек трябва да подобри своята съдба. Не мислете, че съдбата, която сега имате, е Божия. Тя е ваша съдба. Когато вие създадете известни дългове, онези, които имат да вземат от вас, където и да сте, те ще ви преследват. Казвате: Това не трябва да бъде. Бог не ви е създал тази съдба. Вие създавате съдбата си. Ако искате да я подобрите, гледайте да се спогодите с тази съдба. Най-после ако имате известен недъг, открийте на какво се дължи, коя е причината за този недъг. Този страх или сте го наследили или сега се е развил. Ако сте го наследили, това означава, че известен център в мозъка действа повече. Той се намира в задната част на главата, малко над ушите. Енергията от този център може да я прекарате в горната част на главата, да създадете любов към Бога. Тази енергия може да я прехвърлите и към предната част на главата си, да развиете милосърдието. Ще се освободите, ще накарате страхът да работи за другите, а вие ще сте свободни. Така както е сега, ще ходите, ще се безпокоите, ще мислите, че къщата ви ще се събори, че параходите ви ще потънат, че земетресение ще има.

Страхът може да се яви и когато ученикът излезе пред учителите си. Като замълчи от страх, скъсват го. На бойното поле като падне първата граната страхливият войник хуква да бяга. В живота ние се плашим, и много болести се явяват от страх. Вечерно време сънувате нещо страшно. Не е толкова лош страхът. Страхът е благословение за умния човек, а за глупавия е страдание. Страхът носи най-голямото благословение, понеже той е най-голямото постижение на животинското царство. На основата на този страх главата в задната част е широка, там е развита една от нашите хубави способности - съвестта. Страхът е почва, върху която човешката справедливост, човешката способност за съзнаване на право и криво е поставена. Понякога, да си безстрашен, значи да бъдеш безсъвестен. Страхливият човек може да бъде и съвестен и справедлив. Иска се човек да бъде внимателен, да знае, че в света има известни спънки, с които разумно трябва да се справи.

Ние, съвременното общество искаме да се излекуваме, да бъдем здрави и силни. Искаме всички мъчнотии да се махнат. Сиромашия, болести, страдания да няма. Какво ще правим тогава? Какъв ще бъде нашият идеал? Хората, като станат религиозни, започват да делят, кой е прав и кой е крив, кой е в църквата и кой не е. Две жени като дойдат, или две моми като дойдат, коя е пo-красива, коя е по-снажна? В живота красотата е една лечебна сила. Красивите хора трябва да лекуват болните хора. Красотата лекува. Ако вие не вярвате, може да проверите. Ако при един болен човек, който е изгубил смисъла на живота, дойде една красива жена, той веднага ще оздравее. Само като го пипне с ръка, ще оздравее. Красотата има магическа сила. Болният казва: Отивам на оня свят, но той като я погледне ще каже: Струва си да се живее. Грозотата в нас носи тъмнота. Ние не виждаме нищо. Тъмно е. Не ни се живее, защото няма никакъв прозорец, нито звезда, нито слънце, което да изгрява и казваме: Не искам да живея. Красотата в този смисъл е изгревът на слънцето. Но от красотата трябва да дойде светлината, топлината и любовта. Любещият, разумният, този, който разсъждава, той е единственият, който ходи да благодари на Господа, че е оздравял. Всички други добродетели, които имате, тях ги няма никъде. Те се забавляват. Ще ги повикате, ще им пишете препоръчано писмо. Haй-любезно писмо ще пишете на вашите девет добродетели да се върнат в дома си и ще започнете да работите с тях. Вие ще намерите, кои са тия девет добродетели. Хората са писали за седемте смъртни гряха. Знаят кои са те. А кои са седемте добродетели, които съответстват на седемте смъртни гряха, не знаят. Значи, по-големи специалисти са в отрицателната страна на живота.

Абсолютно не ме интересуват слабостите на хората. За мене това не е наука. Ето коя е истинската наука: Като срещна един човек, да го позная, да видя има ли нещо скрито, Божествено, хубаво, заровено в него. Това ме радва мене. Като видя, че има хубави черти, казвам: Този човек има нещо хубаво, очаква го нещо хубаво. Той покрай това хубаво ще доразвие още други хубави работи. Ще го обикнете за това, което сте открили в него и ще го благословите. Вземете и най-свирепото животно - ако съзнанието ви е будно, ако го обичате, в дадения случай то, докато вие проектирате любовта си, не може да ви нападне, защото усеща вашето разположение. Ще дойде при краката ви дори. В момента, когато изгубите хубавата мисъл за него и помислите, че е лошо, веднага ще се нахвърли отгоре ви. Всички звероукротители знаят това. Докато звероукротителят гледа в очите една от най-отровните змии, тя е спокойна, но в един момент само ако се разсее, тя ще го клъвне и той ще умре. В момента, в който престане да действа законът на Любовта, злото идва. Змията може да ви ухапе. Ако мисълта е проникната от закона на любовта, нищо не може да ви ухапе, но когато съзнанието не е будно и вие се увлечете, тогава грехът може да ви нападне. Има нещо разумно в света, което чака и в момента когато ви намери, когато нямате любов, то ще ви клъвне.

Казах в днешната беседа и към вас се обръщам: Къде са деветте, които изцерих? Аз като ви гледам всички, намирам във вас много хубави работи, на които не сте обърнали внимание досега. Не ме интересува научно кои са били причините, които са ви накарали да не обръщате внимание на себе си. Вие сте такива капиталисти, толкова богати хора сте, а седите така меланхолични. Интересува ме вашето нехайство. На какво основание сте недоволни и мрачни? Когато пишат, хората казват: Няма нищо. Аз съм един прост човек, не съм някой даровит. Не мога да пиша. Не съм и от силните. После, и сърцето ми не е чак толкова благородно. Аз го гледам и казвам: Ти се лъжеш, не е така. Най-първо, всеки един от вас може да живее до 120 години. Ако някой от вас е беден, сиромах, аз се чудя как е дошла тази сиромашия. При това голямо богатство, което имате, да сте сиромаси!

Идва ми на ум една смешна приказка. Един царски син се оженил за дъщерята на един циганин. Донесли й хляб, но тя оставила хляба, взела брашно и го поставила в различни стаи. После отишла да “проси” от всяка стая, и от това изпросено брашно си омесила пита. Гледала само гладна да не остане. Казвам: Тия хора ходят да просят от стаите си брашно. Сега може би, във вас ще остане една мисъл, дали това, което говоря е вярно, дали е факт. Вярно е, и е факт, но още не е истина. Ако повярвате, ще стане истина и във вас ще дойде просветление.

Знаете ли един друг разказ? Отишло едно бедно дете да проси при един богаташ, милиардер, който имал изгубено дете. От 10-12 години това дете живеело от просия. Бащата го познал, но то не познало своя баща и казало: Големи са моите нещастия, които прекарвам, беден съм, нямам нищо. Потупал го бащата по гърба и му казал: Ти не си беден. - Не, беден съм. - Не, не си беден. Ела с мене. Та и вие сте от тия изгубените деца. Ако искате елате с мене, аз ще ви заведа при Него. Страданията, които имате са фиктивни. Чака ви Баща ви. Трябва да се върнете. Вие сте изгубени. Единият се върна и другите девет трябва да се върнат с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с душата и с духа си. С всичко човек трябва да се върне към Източника на живота.

Велики работи има в света. Отсега има какво да работим. Някои мислят, какво ли ще правят като идат в оня свят. Ние, докато не оправим този свят, в оня свят няма да идем. Този свят като оправим, ще оставим някого в оправения свят и тогава ще идем. Някои от вас казват: Аз втори път на земята не идвам. Всеки човек, който има да дава някъде, не отива там. В някой град, където няма да дава, там отива, но ако има на десет места да дава, не отива. Щом някой казва, че не иска да идва на земята, ние разбираме защо. Вторият път ще каже: Ще дойда. Защо не. Ще дойдем на земята не да плащаме, но ще дойдем да живеем един живот, какъвто трябва да бъде. Сто и двадесет години ще живеем под смоковницата отдолу да няма кой да ни безпокои. Сега както е, то е друг въпрос. Ти си на 15 години, хайде в света. Когато дойдем при бащата на- нашата разумност, при онази вътрешна сила, когато човек съзнае своето първенство като човек, той ще престане да е беден и недоволен.

Основната мисъл, която трябва да остане във вас, е да намерите вашите ближни. То е първата задача. Ближният, това е противоположното на вашия живот. Когато намерите противоположното в себе си, в центъра на тези две противоположности ще намерите великия закон на Божественото, на вечното, то е безсмъртието. Човек, който не може да намери своя ближен, не може да намери вечния живот. Като намерите противоположното на себе си, ще бъдете доволен от живота, тогава ще дойде Божественото и вие ще бъдете в съгласие с природата. Човек трябва да бъде в съгласие с природата, в съгласие с Бога. Човек трябва да бъде в съгласие и със себе си. Три неща, три фактора са от значение: Да сте в съгласие с онова, което чувате, в съгласие с онова, което мислите, в съгласие с онова, което чувствате, в съгласие с онова, което виждате.

Външните противоречия, които съществуват, от ново гледище това са задачи. Сегашните спорове, сегашният обществен строй, различието, което съществува в сегашните хора, това са все задачи, дадени на умните хора да ги разрешават. Ще дойдат хора. които ще разрешат тези задачи. Няма да мине много време, след стотина години, този въпрос горе- долу ще се разреши. Това са задачи, това не е произвол в света. Сега са се явили способните хора, които разрешават сиромашията. И тя е задача. Богатството в света е задача, падението в света е задача. Пороците са задача. Това са нереализирани добродетели. Насилието, което съществува в света, грубостта, която съществува, това са задачи. Ако човек е груб, коя е причината за неговата грубост? Той е работил повече, отколкото трябва, затова огрубяват ръцете. Той е работил 12-16 часа. Това е непоносим труд. Престъпление е човек да работи 10-12 часа. Трябва да работи физическа работа най-много 1-2-3 часа. Другите часове трябва да работи за съществени неща, да благодари за всичко, което е постигнал, а пък той постоянно мисли за своята прехрана, как няма да огрубее. Като се върне вкъщи след непосилен труд, той не е способен за нищо да мисли, няма време за молитва. За благодарност и молитва няма време, а цял ден да се навежда с мотиката има време. Време няма да диша дълбоко. Казва: Кой ще диша въздуха? Друга работа има. Най-първо трябва да се учим да слушаме добре, да се храним добре, да приемаме въздуха добре, да гледаме добре. След това трябва да мислим, да се роди в нас братско съчувствие да помагаме на хората, да се образува една вътрешна връзка между богати и сиромаси. Този живот ние можем да го уредим, той няма да се уреди сам. Как? Като даде богатият богатството си. Не се изисква нашето богатство, изисква се нашето сърце, изисква се да впрегнем нашият ум на работа, да Впрегнем нашите добродетели на работа. Сърце се изисква. Ако ние не можем да принесем нашето сърце на олтара на цялото човечество, тогава за какво живеем? Писанието казва: “Пожертвайте вашето тяло в жертва чиста, свята и благоугодна Богу.” Ако житното зърно не се посее в земята, то плод няма да даде. Следователно, по същия начин, ако човешкото сърце не стане жертва, нищо не може да се роди. Преди да разбере страданията, човешкото сърце може да стане жертва. Не самоунищожение. Човек, който жертва, той може да победи. Истинската победа в света става чрез жертвата. Там където има жертва, има победа, където няма жертва, няма победа. Сега ние искаме да победим без .жертва. Невъзможно е. Ние виждаме, че една вода като придойде, много хора измират***. Ако всичките 5 милиона биха умрели съзнателно, ако биха принесли сърцата си в жертва, ако доброволно биха умрели, нямаше да ги заставят насила да умрат. Едва сега се пробуждат тези, които станаха жертва. За какво са умрели, те не знаят. Сега тези 25 милиона жертви се явяват като проповедници на новото учение. За в бъдеше ако измрат още 50 милиона души, ще имаме 75 милиона проповедници. Със 75 милиона проповедници светът ще се оправи. Казвам сега: Вярвайте. Не, че ние ще оправим света, но да вземем участие в поправянето на света. Светът ще се оправи, това е въпрос само на дни, не е на години даже. На часове е, но не и на часове. Близо е денят Господен. Казано е преди 2000 години: А сега е при вратата, хлопа, един час остава. Пак е доста време и тогава казвам: Поддържайте у вас онова чувство на мъжество. Някой път вие имате желание да бъдете самостоятелни. Поддържайте самостоятелността, поддържайте свободата на жертвата, бъдете готови за жертва. Хората на новото учение трябва да имат това само- пожертване, то не е умиране. Човек, който се пожертва, той вече живее в душите, в сърцата на хората. Има вечен живот и това е истинският живот. Христос казва: “Ако житното зърно не падне и не умре, то остава само. Ако падне и умре, то принася много плод.”

Тия десет души прокажени, трябва да се върнат в света и да започнат работа. Във времето на Христа само един се върна, а в нашите времена и останалите девет трябва да се върнат. Щом се върнат деветте, работата ще започне, както трябва.

Беседа, държана от Учителя на 26 февруари 1933 г., 10 ч.с.. София - Изгрев

----------------------
* уроки/нар./ - болест, причинена от лоши мисли и др.
** кюляф /тур./ - вид шита или плетена островърха шапка
*** Учителят прави аналогия с Първата световна война. /бел. стеногр./

НАГОРЕ


placeholder