Свещеното място

Най-често използвани думи в беседата: може, има, човек, аз, сега, можеш, имаш, земя, знаете, казва, добро, дърво, място, тебе, пари, знание, живот, казал, хиляди ,
Младежки окултен клас , София, 5 Февруари 1932г., (Петък) 5:00ч.
ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Размишление.

Ще прочета 23 гл. на Притчите, от 1 – 27 стих. Какво означава притчата като литературно произведение? – Скрита реч, от която може да се разбере и много, и малко.

Една българска поговорка казва: „Не отваряй стара рана.“ Какво ще спечелиш, ако отвориш стара рана? Друг е въпросът, ако е живеница, някъде на петата. Иначе, не отваряй стара рана в ума си или в сърцето си. Намажи раната с дървено масло, тури бяла книжка отгоре и напиши нещо. – Какво би написал? – Не пипай! Гледането, пипането и яденето са донесли на хората най-големите нещастия. Погледнеш нещо, пипнеш го и пожелаеш да го изядеш. Ето отде идат нещастията. И облеклото носи нещастие за човека. Например, облечеш дрехата на прокажения. Какво ще спечелиш? Какво ще спечелиш, ако облечеш грозната дреха на своя ближен? Какво ще спечелиш, ако туриш върху себе си ред лъжливи учения? Най-малкото, ще изопачиш характера си. Казваш: Млад съм, ще си поживея като млад. – Млад си, ще си поживееш, както разбираш, но ще понесеш последствията на тоя живот. Всяко нещо, добро или зло, носи своите последствия.

Един американски апаш влязъл в кабинета на един учен физик, с намерение да го обере. Той имал желание да задигне двата златни цилиндъра, с които професорът правел своите опити. В това време, професорът влязъл в кабинета си и, като видял апаша, спрял се пред него и свързал цилиндрите с тока. Изненадан от това, апашът се вкаменил на мястото си. Понеже не могъл да отнеме ръцете си от цилиндрите, токът започнал да му действа, а професорът го разхождал заедно с цилиндрите из кабинета си. Най-после го запитал: Ще крадеш ли друг път цилиндрите на учения?

Казвам: Имаш едно малко желание, искаш да го реализираш и мислиш, че то е невежо. Не, това желание е учено, то е професор, който се занимава с великите сили в природата. Хващаш златния цилиндър, но оставаш изненадан. Токът протича през цилиндъра, и ти не можеш да се освободиш от него. Нищо друго не остава, освен да обикаляш с цилиндъра заедно стаята на професора. Той бил благороден човек, пуснал апаша на свобода, като му казал: Радвам се, че ме посети. Ако обичаш, можеш да дойдеш и друг път. Помни: Има опасни неща в света, които не трябва да се пипат. Не пипай златния цилиндър на професора! Той е свързан със сила, на която не можеш да издържиш. Има свещени неща в природата, които нямаш право да пипаш. Аз наричам опасните неща, свещени области, свещени места. Дървото за познаване на доброто и злото беше една от свещените области, на която човешки крак не трябваше да стъпва. За да се докосне до такава област, човек трябва да бъде чист. Първият човек не беше дораснал за тази област. Той нямаше нужното знание. Бог му каза: „От всички дървета можеш да ядеш, но до свещеното дърво да не се докосваш. Докоснеш ли се до него, ще умреш.“ Не мисли, че Дървото за познаване на доброто и злото е дърво на греха. Не е така. То е свещена област, за която малцина са готови. Който не е готов и стъпи на това място, непременно ще пострада. Когато Мойсей се доближи до горящата къпина, глас от нея му проговори: „Събуй обувките си, защото мястото, на което стоиш, е свято.“ Не мислете, че мястото, дето може да направите едно престъпление, е лошо и нечисто. Ако беше така, нямаше да ви държат отговорни. Кого държат отговорен?

„Не премествай вехти меджи (здание)“ ( – 10 ст).

Когато взимаш от сандъка на богатия вехти неща, той обръща ли внимание? Може да напълниш торбата си, той нищо не казва, но ако бутнеш свещената му каса, скоро ще намериш участъка. Следователно, човек е отговорен само за ценните неща и за ония, които пипа без разрешение. Има мисли и желания във вас, които никога не трябва да се бутат, понеже са свещени. Това е морал, който, особено младите, трябва да спазват. Ако опорочиш този морал, ти изгубваш равновесието си и преставаш да се наричаш човек. С изгубване на равновесието си, ти нарушаваш правилното си кръвообращение, дишане и своята права мисъл. Ти губиш и достойнството си. В какво се заключава достойнството на човека? В какво се състои достойнството на ученика и на студента? – В учене и разбиране на предметите, които изучават. – Още в какво се състои достойнството им? – Никога да не си позволяват и най-малката лъжа. Това качество е нужно не само на ученика и на студента, но и на всяко общество.

Какво ви липсва на вас? – Добра обхода. Мислите ли, че ви е позволено всичко да правите? Младият трябва да живее като стария, а стария – като млад. Ако младият мисли, че като млад му се позволява да прави всичко – това е стара философия; и ако старият мисли, че като стар може да си позволява всичко – това е стара философия. Старият дявол, който яде от забраненото дърво, оголя напълно и дойде да измами младия човек, като му каза: Аз съм стар, имам голяма опитност. Едно време и аз бях, като тебе, млад, ядох от това дърво. Той, старият адепт – маг, погледна Ева и се зарадва. Тя беше млада студентка, свършила университет, на 21 годишна възраст. Тя казва: Искам да пиша доктората си върху нова теза. Вие казвате: Закъсахме я! – Разбира се, че ще я закъсате. Щом веднъж ядеш от този плод, работата непременно ще закъса. Това е все едно, да накладеш огън в своята къща. Ако огънят може да се запали, има смисъл да чакаш – ще можеш да живееш в тази къща. Ще гледаш, по кое време ще се запали огънят, за да имаш възможност да го изгасиш и, каквото извадиш от огъня, спасено е вече. Останалото ще изгори. Аз изнасям нещата, както ще станат в бъдеще. То и сега може да стане. Аз не говоря за това, което е станало, но говоря за три неща: За това, което се случило с младата студентка в рая. Знаете ли, как се казвала тя тогава? – Не знаем. В знанието има една свещена област. Когато човек не спазва тази област, нищо не може да сполучи в живота си, по простата причина, че той представя един инвалид. Какво може да направи инвалидът? Може ли да чете оня, на когото очите са развалени? Може ли да свири оня, на когото слухът е слаб? Може ли да стане художник оня, на когото ръцете са парализирани?

Често моралистите проповядват на хората, че трябва да се живее добре. – Това е най-лесната работа, но как се изразява добрият живот? В какво се заключава доброто учение? – Това, което учиш, че е добро, да го прилагаш навреме. – В какво се крие цената на парите? – В службата, която изпълняват. Ако не могат да ти услужат, дето трябва, те са непотребен товар за тебе. Ако знанието не може да ти помогне в трудни моменти, то е непотребен товар. И ако веруюто, което изповядваш, не е в сила да разреши мъчнотиите ти, и то е непотребен товар. И вие, които ме слушате, младите студентки и студенти, нямате едно определено верую. Вие сте още в многобожието, не сте дошли до еднобожието. Всеки ден си създавате нова религия; всеки ден вярвате в ново божество. Едно Божество трябва да имаш, Едно свещено място трябва да имаш, дето човешки крак не е стъпвал. Това значи, да имаш убеждение! Ако човек е обходил всички места в себе си и не е оставил едно свято място, това е човек без морал, без убеждение, без вътрешна култура. Смисълът на твоя живот е в това, да запазиш чистота на свещеното място в твоята душа, в твоето сърце и в твоя ум. – В какво да вярвам? – Ще вярваш в свещеното място в себе си.

Сега вие искате да влезете в света, там да работите. – С това знание, което имате, нищо не можете да направите. Силните ще ви разиграват, както американският професор разигравал апаша. Да не кажете, като турчина: „Теле дошъл, вол си отишъл“. Казвате: Няма ли нещо добро в нас? – Има нещо добро, за което, именно, аз говоря. Който е запазил чистотата на своето свещено място, е добър. Пазете това място! Не казвам, че не трябва да влизате в живота. Влизайте в живота, но не бутайте свещеното дърво на своя живот. То е дървото за познаване на доброто и злото. То е свещеното дърво на рая, което не трябва да се бута. Провидението иска да научи хората да не бутат това дърво.

Ето една нова идея. Ако ме питате, какво трябва да правите, казвам: Не бутайте свещеното дърво за познаване на доброто и злото. Не слушайте стария брадат професор, който казва, че откак ял от плода на забраненото дърво, всичко научил. Нищо не е научил! Какво са допринесли суеверията, на които старият професор ви е учил? Ако той е проповядвал истината, де е силата на човека? Де е неговото знание? И вие, младите, сте яли от това дърво. Кажете, тогава, какво има на слънцето? Каква е неговата температура? Най-после кажете, какво има в центъра на земята? Нали всичко знаете? Земята е много богата. Де са скрити нейните богатства? Какво има на слънцето, не знаете; какво има в земята, не знаете. Какво знаете, тогава? Казано е, обаче, че ще бъдеш като Бога. Какво значи, да бъдеш като Бога? Бог е навсякъде и всичко знае. Нали е казано, че ако ядете от забранения плод, ще бъдете като Бога. Ходили ли сте на Слънцето? Знаете ли, какви са последните новини оттам? Вие не знаете последните новини на земята, че ще знаете, какво става на слънцето! Ще ви кажа, какво става сега на земята.

Събрали се трима души, все учени хора, на една воденица да мелят брашно. Те носели със себе си една печена кокошка. Решили заедно да я изядат, но като я погледнали, видяла им се малка. Помислили си: ако я разделим, все едно, че нищо не сме яли, ще се падне на всеки по едно малко парченце. По-добре да поспим малко, и който от тримата сънува най-хубав сън, на него ще се даде цялата кокошка. Легнали да спят. Като се събудили, започнали да разказват сънищата си. Първият казал: Като заспах, видях една голяма пропаст и започнах да слизам. Слизах, слизах, дойдох до центъра на Земята. Като разбрах, че не мога да се върна назад, уплаших се и се събудих. Вторият казал: Аз сънувах, че се качвам нагоре, на небето. Започнах да летя от една звезда към друга, докато стигнах до слънцето. Качих се и на слънцето, отдето погледнах към земята. Видя ми се малка светла точица. Обаче, стреснах се и се събудих. Третият казал: Аз пък сънувах и двама ви. Видях, че единият отива към центъра на слънцето, другият – към центъра на земята. Казах си: Тия хора няма да се върнат на земята, ами аз да стана, да видя, какво става около мене. Станах и изядох кокошката.

Това става днес в света, но то е политика. Това става днес и с вас. И вие, като се съберете трима души, лягате да спите. Единият сънува, че отива в центъра на земята, другият – в центъра на слънцето, а третият следи, кой момент да стане да изяде кокошката. Има ли нещо реално в това? Двамата сънували, а третият нищо не сънувал, но изял кокошката. – Кой изяжда кокошката? – Само оня, който не се докосва до свещеното дърво. Двамата, които сънуваха хубавите сънища, са студентите, които ядоха от дървото за познаване на доброто и злото. Същото става и в живота. Каквато работа и да започнете, все същият край ще има. – Защо? – Защото, дето е лъжата, нищо не може да се гради. Изучавайте истинската, положителна наука, да знаете, кои неща във вас са верни и кои не са, коя мисъл е права и коя – крива. Как ще познаете, коя мисъл е права и коя – илюзорна? Когато мътната вода минава през песъчливи пластове, тя се пречиства и става бистра. Когато чистата вода тече по повърхността на земята, тя става мътна. Това е закон на земята. Преведете тоя закон и към вашия живот.

Като ученици, изучавайте реките, моретата, растенията, животните, светлината и топлината, и превеждайте законите, на които те се подчиняват, към вашия живот. Така, именно, ще разберете ония велики закони, които работят в цялото Битие. Като изучавате тия закони, сами ще се домогнете до истината. Никой няма право да нарушава великите Божествени закони. Първите човеци – студентът и студентката, ги нарушиха, за което ги изпъдиха от рая. На студента казаха: Ще работиш земята и с пот на челото ще изкарваш прехраната си. Много ще работиш, малко плод ще придобиваш. На студентката казаха: С големи мъки ще раждаш. Страданията ти постоянно ще се увеличават. Следователно, ако работиш много, малко придобиваш и живееш в беднотия, ти си студентът. Ако страданията ти от ден на ден се увеличават, ти си студентката.

Казваш: Умът и сърцето ми се смутиха. – От какво? Едно време пророк Илия се смути от една жена и избяга. – Кога стана това? – След като изби 400 еврейски пророци. Тези пророци влязоха в него; той не можа да ги носи, и сърцето му се смути. Една жена го срещна и го запита: Как ще реформираш света? Със своята крива мисъл ли? Аз ще ти покажа, какъв реформатор си ти! Илия мислеше, че, като избие лъжливите еврейски пророци, ще оправи света. Оправи ли го? Ето, три хиляди години се изминаха след него, но светът и до днес още не е оправен. Като съзна грешката си, той се уплаши и избяга. Той разбра, че с убийства светът не може да се оправи. Всеки човек изпада в положението на пророк Илия. В началото е самоуверен, смел, но като сгреши, сгуши се и казва: Господи, сам останах в света. Искат да ми отнемат живота.

Един ден дойде при мене един господин и ми каза: Ти си учен човек. – Учен съм. – Много неща си знаел. – Зная. – Искам да те изпитам, да видя, колко знаеш. Сега ще се тегли лотария. Искам да си купя един билет, който печели сто хиляди лева. Кажи ми, кой номер печели тази сума. – Много глупав ме мислиш. – Защо? Ще ти дам 25 хиляди лева. – Пак няма да се съглася. – Повече ли искаш? Достатъчно ти са 25 хиляди лева. Аз имам нужда от повече пари. – Криво мислиш. Аз бих ти казал номера на билета, само ако трябва да откупиш жена си и децата си. Понеже не ги откупваш, и ти нямаш нужда от пари. А пък аз, докато имам това знание, не се нуждая от никакви пари. Нито аз се нуждая от пари, нито вие. Знание ви е нужно сега. Яж сухи корички хляб, но знание да имаш. Аз не говоря за сегашния ви живот. Сега вие сте в затвора: едни са в преддверието, на излизане; други са вътре, с букаи на ръцете и краката; трети са осъдени вече, без букаи и вериги – седят в затвора и ядат. Умира ли затворникът гладен? – Не, той е пенсионер, осигурена е прехраната му. – Позволява ли се на затворника да носи пари със себе си? – Той няма право да разполага с парите си, други му държат парите. Само свободният човек може да разполага с пари. Само свободният, който има знание, може да бъде богат и да разполага със своето богатство. На какво прилича оня, който не е свободен и който не разбира новото учение?

Ще ви приведа един анекдот из турския живот. Един турски ходжа, много набожен, постоянно чел Корана и се молел на Господа. Като му трябвали пари, пак се обръщал към Господа с молитва, да му задоволи по някакъв начин нуждите. Обаче, не получавал отговор на молитвите си. Това продължавало цели 20 години. Най-после, случило се, че получил двеста лири наследство от дядо си. Той си казал: Ще дам парите с лихва 100%, да спечеля нещо от тях. Господ не плаща за молитвите, поне така да забогатея. Един турчин отишъл при ходжата да му иска на заем 200 лири. Ходжата му дал всичките си пари, със 100% лихва, при условие, след шест месеца да изплати всичкия си дълг. Турчинът се съгласил, взел парите и си отишъл. Шест месеца редовно плащал лихвите. След това ходжата го запитал: Ами майката на парите? – За тях не мисли. Значи, за шест месеца турчинът дал на ходжата само сто лири. Останалите сто задържал за себе си.

Помнете: Светът ще постъпи с вас така, както турчинът постъпил с ходжата. Ще вземе всичкия ви капитал и ще ви върне само половината от него. След това ще ви запита: Доволни ли сте? – Ами майката на парите? – За майката не мислете. Казвам: Докато човек очаква нещо от света, всякога ще се разочарова. И в млади и в стари, и в този и в онзи свят – навсякъде разочарования. – Защо идат разочарованията? – Да оставим този въпрос настрана. Щом сте на земята, вие искате да бъдете полезни. Всеки ще бъде полезен на другите, според способностите и дарбите си. За да бъде полезен, човек трябва да се ръководи от един свещен идеал, да се стреми да служи на Божественото Съзнание, на Бога, на Божественото в своя ближен и на Божественото в себе си. За това е нужно истинско, положително знание. Казваш: Искам да имам много знания, много мисли, много желания, много чувства. – И това е възможно, но как ще ги реализираш? Можеш ли, всеки момент да реализираш поне по една от своите мисли? Можеш ли всеки момент да реализираш поне по едно свое желание? Ако не можеш, ти само се товариш. Човек се ползва само от онова, което може да приложи.

Изучавайте науката за самовъзпитанието, за да познаете качеството на своите мисли. Една мисъл е ценна, когато може да допринесе нещо на човека. Някой те гони. Какво можеш да направиш? Постави на пътя му една своя мисъл, като преграда. Щом дойде до това място, оня, който те гони, ще спре. Така можеш да се противопоставиш не само на един човек, но на цял полк. Мисълта е сила, но само за оня, който познава законите. Това е истинското знание. То е достояние на оня, който никога не е опетнявал свещеното място на своя живот. Адептите, които разполагат с мощните сили на природата, са ония верни хора, които никога не са изменили на Божествените принципи, на Свещеното Начало в света. Природата има велико доверие в тях, затова им разкрива своите тайни. Природата е разумна. Ти цял ден се занимаваш с нея, говориш, оплакваш се, тя те наблюдава и слуша. В края на краищата, ще ти даде малка част от това, което искаш, и казва: Това ти е достатъчно. Гледай него да обработиш. Ти си болен, гладен, бос, гол, печелиш, губиш и най-после казваш: Животът няма смисъл. – Не, животът има смисъл, но ти нямаш вътрешно разбиране на нещата.

Сега вие живеете в един крайно дисхармоничен свят. На пътя си срещате големи препятствия. Как ще ги преодолеете? Представи си, че пътуваш през една гъста гора и на пътя си срещаш десет мечки. Какво ще правиш? Да се върнеш назад, не можеш, те са те видели вече. Да вървиш напред, страх те е. Да стреляш с пушката, нямаш сила. Ръцете ти са сковани, не могат да се движат. Колко опитни ловци са били хипнотизирани от погледа на лъв или мечка в гората! Стои той с пушката си и не може да вдигне ръката си. Друг е въпросът, ако вълкът или мечката още не са го видели. Вълкът е много смел, особено зимно време. Като види човек в гората или на планината, той се отправя смело към него и казва: От нищо не се страхувам, нищо не искам да зная.

Един свещеник ми разказваше своята опитност. Един зимен, снежен ден тръгнал той за с. Чатма – Варненско. Насреща му излязъл един вълк. Свещеникът се спрял, и вълкът се спрял – гледат се в очите. Свещеникът прочел набързо една молитва, но вълкът не иска да знае, не мърда от мястото си. Казва: С моята молитва мога да намажа корема на вълка, но не и да го прогоня. По едно време вълкът направил една-две крачки назад и го чакал. Разбрал, че ако продължи пътя си, ще стане жертва на вълка. Уплашил се, разпуснал пояса си и се върнал назад, отказал се да отива в селото. Казвам: Срещнеш ли една мъчнотия в живота си, ще знаеш, че това е вълкът, мечката, змията или боата, които срещаш на пътя си. Ще се уплашиш от мъчнотията си, но ще се справиш, ще намериш начин да я преодолееш. Кой не се страхува от вълк или мечка?

И тъй, стремете се към вътрешно разбиране на живота. Като нямате това разбиране, казвате: Верни ли са идеите, които Учителят изнася, или не са верни? – Аз зная, че са верни, а вие може да разсъждавате и да предполагате – това е ваша работа. Питате: Вярно ли е, че познавам, кой лотариен билет е пълен и кой – празен? – Вярно е. – Тогава, кажи ни да знаем, че да подобрим живота си. – И това мога да направя, но само при един случай: ако ще откупваш жена си и децата си. Тогава ще кажа: Ето, този билет печели. Купете го, за да освободите от робство жена си и децата си. А така, да спечелиш, за да си поживееш, и на мене да дадеш 25 хиляди лева, това няма да направя. Да спечелиш, да подобриш положението си и после да служиш на Бога, това е залъгалка. Ти не служиш на Бога с това, което имаш, а трябва да забогатееш и тогава да Му служиш!

Казвате: Да дойдем до положителното знание! – Това знание се дава само на ония, които работят съзнателно и придобиват нещо. Има учени, които вършат работата си добре и създават нещо. Те се проявяват в областта на химията, физиката, техниката, математиката. Има учени, които не вършат работата си, както трябва; те свършват зле. Първите са носители на истинската култура. Има учени, които използват науката, като средство за подобряване на материалното си положение. Те са на крив път. Задачата на всеки човек, учен и прост, е да пази връзката си с Първата Причина на нещата, с Оня, Който му е дал живот и го е кредитирал да дойде на земята. Дали Го познаваш, това не е важно. Дръж връзката си с Бога. За да те обича Бог, ти си длъжен да познаваш доброто в хората. И за да обичаш, ти пак трябва да познаваш доброто в хората. Това е закон, който може да приложите. Ако си ученик и вярваш абсолютно в учителя си, и той ще има разположение към тебе. Ако не вярваш в учителя си, той ще затвори крана си за тебе. – Защо? – Защото не познаваш доброто в него. Следователно, не могат да те обичат, ако не познаваш доброто в хората. И ти не можеш да обичаш, ако другите не познават доброто в тебе. За да обичате и да ви обичат, не прекъсвайте тока на любовта. Ще вярваш в хората, за да вярват и те в тебе. Обичта се познава и по това, че дава нещо от себе си.

И тъй, да обичаш, това значи, да познаваш хората, т. е. да познаваш тяхното добро. Де е човекът вън от доброто? Да обичаш, значи, да дадеш нещо от себе си. Като познаеш човека, пусни доброто да тече към другите, да те рентира. Бъдете проводници на живата природа със своя ум, със своето сърце, със своята душа и със своя дух. Стане ли човек проводник на това, което природата иска да прояви чрез него, той може правилно да се развива. Ако не е проводник, не може да се развива. Като работиш съзнателно със силите на природата, ти ставаш алхимик, можеш лесно да забогатееш. Ако по алхимически начин си приготвиш един диамант, ти ликвидираш вече с беднотията. Можеш да отидеш в странство, да се учиш, но природата не се шегува, тя прилага своите закони. Ако продадеш този диамант на някого, последният започва да те търси, не може без тебе. Той е готов да заведе дело против тебе, че си го лишил от свободата му.

Като ученици на окултна школа, вие сте изучавали геометрия. Какво ще кажете за правата и кривата линии? – Правата линия представя кристалите, а кривата линия – организмите на растенията и животните. Правата линия носи безсмъртието. Кристалът се отличава по това, че се топи, без да изгаря. При силни атмосферни влияния – крайно висока температура, той се топи и кристализира, и след милиони години се превръща в скъпоценен камък. Затова се казва, че правата линия издържа на високо налягане и голяма температура. Обаче, смъртта е резултат на изгаряне. Следователно, ако махнете правите линии в живота на човека, вие го излагате на смърт. Във всяко ваше желание трябва да има поне една права линия. Само така то може да издържи на високо налягане и голяма температура. Голямата мъчнотия е голямо налягане, като атмосферното; терзанието, което човек изпитва, е висока температура, огън.

Сега, като изучавате алхимията, първо ще се заемете с изучаване на кристалите, които висшето съзнание е изучавало първоначално. После ще дойдете до микроорганизмите, до растенията, животните и най-после до човека. Казваш: Аз съм човек. – По какво се отличава човекът от другите живи същества? По големите паметници ли? Четеш: Тук почива млад, 25 годишен момък, добър и благороден човек. Тук почива стара, 85 годишна жена. Тук почива цар или царица. Това ли е човекът? Дава ли се диплом за това? Туй са дипломите на ония, които са свършили живота си на земята; това са дипломи на умрелите, а не на живите. Смъртта е неразбиране на живота. Тя не е нещо съществено. Тя не е закон за влизане в университета. Човек трябва да измени тоя закон. Това казвам на вас, младите, но понеже всички сте млади, не може да разберете учението. И старите, ако между тях няма млади, пак не могат да разберат учението. Учението се разбира, когато се постави между две крайности – между млади и стари.

Какъв процес е остаряването: съзнателен, или несъзнателен? Вие остарявате, без да знаете, как сте остарели. Един ден се погледнете в огледалото и тук-там виждате бели коси. Как е станало това, не знаете. Тук-там виждате бръчки. Как е станало това, също не знаете. Забелязваш, че мъчно се навеждаш, лицето ти отслабва и т. н. Като млад, лицето ти е гладко, пълничко, като месечника. Като стар, то отслабва, страните ти хлътват, а с това заедно и стомахът хлътва. Лицето е малка книга, върху която се пише всичко. Тялото е също книга, на която е написана дейността на миналото и това, което сега се върши. Като четете тази книга, трябва да знаете, кога какво да се прави. Ако дойде при мене един човек, първо ще го изпратя на баня да се окъпе добре. После ще му дам очистително, да се пречисти вътрешно. След това ще го накарам да се обръсне и остриже, да си изреже ноктите. Тук спирам, няма да дам заключението. Ще ви оставя да мислите. Тази лекция е за младите. Като мислите, все ще измислите нещо. Ако не можете, ще ви накарам насила да мислите. Ако ходиш сам, ще бъдеш свободен. Ако чакаш, другите да те водят, както инвалидите, ще те водят, дето те искат. Страшно е положението на инвалида!

Много окултни школи, на запад и на изток, пропадат, защото нямат приложение. Учителите говорят, а учениците не прилагат. Най-после един след друг напущат школата. Всеки човек иска да има резултат от това, което работи. Никой не обича да си губи времето. Някои изучават висшата математика, без да я прилагат. Защо им е тази математика? Ще изчисляват квадратурата на кръга, без да могат да я разрешат. Квадратурата на кръга подразбира познаване на условията, при които квадратът е построен; познаване на оня принцип, при който квадратът никога не губи силата си. Магията е в квадрата. С него си служат всички маги. Магът, който знае силата на квадрата, си служи с неговите линии. Затова, именно, учените търсят онези линии, които правят кръга, т. е. органическия живот издръжлив. Това са правите линии. Те определят истинския морал. Да бъдеш морален, това значи, да издържаш на голямото налягане, на големия огън, 35 хиляди градуса, без да изгориш. Да се стопиш, може, но не и да изгориш.

Защо трябва да се изчислява квадратурата на кръга? – За да се намерят елементите на безсмъртието. Тази идея е скрита в органическия живот. Дали знаят това учените, или не знаят, не е важно. Важно е, че и досега още не са я открили, а трябва да я открият и разрешат. Може да кажете, че кръгът е затворена фигура – това е друг въпрос. Кръгът е фигура, която постоянно се развива. В кръга човек лесно губи силите си. Казват за някого: Попаднал е на крив път. Това и простите хора го знаят. Ако кръгът не се определи от квадрата, няма да имаме никакъв резултат. С други думи казано: В квадрата ще имаш едно определено верую, на което всякога ще разчиташ. То е все едно, да имаш телефон, чрез който да се съобщаваш. Ще вземеш дръжката на телефона, ще я туриш на ухото си и ще започнеш да говориш. Каквото искаш, ще ти се даде. Лошо е, ако не знаеш да говориш. Обаче, и да не знаеш, ще се научиш. Важно е да имаш телефон. Всеки от вас има телефон, чрез който може да се съобщава с всички станции.

Т. м.

17. Лекция от Учителя, държана на 5 февруари, 1932 г. София – Изгрев.

Свещеното място

11 година
17 лекция на 1 мл.ок.клас
5.II.1932 год. петък, 5 ч.с.
Изгрев, София.

Добрата молитва.

Ще ви прочета няколко стиха от 23-тата глава на Притчите.
Отначало до 27 стих. Как определят във вашата словесност какво е притча? – Притча е една скрита реч по възможност. Да разбереш много и малко.

Има една поговорка, която казва: „Не отваряйте стара рана“. Тук казват: „Не премествай старо здание“. Може ли да преместиш едно старо здание. Ако отвориш старата рана, какво ще спечелиш? – Освен ако е живеница на петата. Не отваряй стара рана, която е била някога в ума ти, която е била в сърцето ти. Намажи ги с дървено масло и тури една бяла книжка, и напиши на книжката нещо. Какво бихте написали на бялата книжка? – (Не пипай!) Можем да кажем, че пипането и гледането са донесли на хората нещастие. Три неща са донесли на човека най-голямото нещастие: гледането, пипането и яденето. Всичките нещастия на човека започват оттам. Видиш нещо, пипнеш го, ядеш го и дойде всичката беля. После иде и обличането. Сегашните хора страдат и от обличането. Сега преведете думата, какво значи обличане? – Ако облечеш една прокажена дреха на някой прокажен, какво ще спечелиш? – Или ако облечеш една грозна дреха на тялото си, какво ще спечелиш? – Или ако окичиш характера си с лъжливи учения, какво ще спечелиш? Самоизмамваш се. Казваш: Друго яче не може да живея, ние сме млади. По някой път ще си позволим някои неща. Може да си позволиш, но ще имаш опитността на онзи американски апаш, който отишъл да обере един учен знаменит, американски професор, който се занимавал с нови открития по физика. Той имал два златни цилиндъра, съединени с електричество. Апашът си казал: Този професор няма защо да прави опити със златни цилиндри, може да тури железни цилиндри. Отива, изважда револвера и хваща цилиндрите. Професорът хваща дръжката на тока и апашът не може да пусне цилиндрите. Професорът го върти из къщата си.

Ти влизаш, имаш едно желание и мислиш, че това желание е един невежа. Не. Това желание е един професор, който се занимава с една велика сила. Ти хващаш златния цилиндър, но като го пипнеш, не можеш да се спреш. Като легнеш под юргана, не те свърта. Не че не те свърта, но професорът държи ръчката. Ти обикаляш наоколо. Професорът бил благороден, въртял го половин час с ръчката и казал: Много се радвам, че си ме посетил. Професорът изкарал апаша на улицата и още веднъж да идваш. Най-после той оставил ръчката и той пуснал цилиндъра. Професорът му казал: Не бутай златния цилиндър, опасен е. Има неща в света, които не може да се бутат. Това помнете. Има неща, които може да буташ, да пипаш, безопасни са. Но има неща в природата, аз ги наричам свещени области.

Запример в Библията се говори за дървото на познанието на доброто и злото. То беше свещена област, където човек не трябваше да туря крака си и за която човек не беше израснал, не беше достатъчно чист. Нямаше това знание. И Бог му каза: „Това свещено дърво няма да буташ, като го бутнеш ще умреш.“ Ти мислиш, че дървото за познанието доброто и злото беше дървото на греха. Не. Когато човек дойде до една свещена област, за която не е готов, ако си тури крака, ще пострада. Когато Мойсей се подвижи до горящата капина, гласът му каза: „Изуй си обущата, понеже мястото, на което стоиш, е свято“. Вие мислите, че онова място, на което може да извършите едно престъпление, е най-лошото място. Ако е най-лошото място, няма защо да ви държат отговорни. Защото кого държат отговорен? Искам да ви дам едно понятие. Когато вземат от някой сандък на богатия човек вехти неща, той ще обърне ли внимание? – Той ще каже, може да напълниш торбата си, но ако бутнеш свещената му каса, ти ще намериш участъка. Следователно, човек се държи отговорен само за онези неща, които са ценни и които той бута без позволение. Има известни мисли, има известни желания във вас, които никога не трябва да се бутат, понеже, са свещени. Помнете: Младите трябва да имат този морал. Това е морал. То е най-свещеното. Ти, ако го опозориш, ти преставаш да си човек, ти изгубваш своето равновесие. Щом изгубиш своето равновесие, изгубва се твоето кръвообращение, дишане, твоята мисъл. Най-после какво достойнство може да имаш? В какво седи достойнството? – Аз бих желал вие, младите, да ми кажете, в какво седи достойнството на човека? – В какво седи достойнството на един ученик или един студент в училището? – В учението. Да учи, да разбира предмета. После никога да не си позволява лъжа. Той се отличава с това, че е способен, учи се и никога не употребява лъжа. И се държи с всичките ученици добре или със студентите. Сега това правило важи не само в университета, но и във всяко едно общество.

Аз забелязвам, че на вас ви липсва обхода. Вие мислите, че на вас всичко ви е позволено. Младият трябва да живее като стария. Старият трябва да живее като младия. Ако мисли, че на младини се позволяват някои работи, а на старини не, или обратното, то е стара философия. Старият дявол, който беше ял от забраненото дърво, който беше оголял, дойде да измами младия човек, той каза: Аз имам опитност, стар съм. Аз като бях едно време като тебе млад, ядох от това дърво и познах истината. Представете си дявола като адепт, маг, погледна той Ева, тя беше една студентка, свършила университета на 21 години. Тя казва: Искам да пиша една нова теза: Докторат. След това вие седите и казвате: Закъсахме я. Ще я закъсате, разбира се. Ядеш ли ти веднъж от този плод, ще я закъсаш и оттатъка ще минеш. То е все едно да туриш огън в своята къща. И ако може да се запали да очакваш, че може да живееш в тази къща. Ще гледаш после като се запали, да имаш време да я изгасиш и каквото извадиш, спасяваш го. Всичкото друго ще изгори вътре. Аз представям това, което може да бъде в бъдеще. То и сега може да стане. Не говоря за това, което е станало. Аз ви говоря сега за три неща: Това, което е станало с младата студентка в рая. Знаете ли как се е наричала тогаз. Трябва да знаете тази свещена област. В знанието има една свещена област. Когато човек не спазва свещената област, нищо не може да сполучи в света, по простата причина, че ти ще бъдеш един инвалид. Какво може да направи един инвалид? Представете си, че един човек иска да чете, но му са развалени очите. Може ли да чете? – Не. Не. Представете си, че някой иска да стане музикант, но ушите му се развалени. Или пък иска да стане художник, но ръцете му са парализирани. Какво може да направи човек тогаз? – Та сегашните моралисти, онези, които са ви проповядвали, казват: Човек трябва да живее добре. То е много просташка работа. Как трябва да живее човек? – В какво седи добрият живот? – В какво седи доброто учение. Това, което учиш, да е вярно. И да може да ти послужи някъде. В какво седи добрината на парите? – Парите, които носиш в джоба ти, да могат да ти послужат там, дето трябва. Ако не ми послужат, тогаз защо ми са? – Те ми са товар непотребен. Ако знанието, което имаме, не може да ми помогне, то ми е товар непотребен. И ако имам едно верую и не може да ми помогне, то ми е товар непотребен. Вие нямате едно определено верую, макар че ме слушате. Вие младите студенти и студентки, всички сте многобожни, не сте дошли до еднобожие. Всеки ден вярвате в една религия, в едно ново Божество. Какво е новото Божество? – Разбирам човек да има Божество, да има едно свещено място, дето крак никога не е стъпил. Този човек има убеждение. А пък този човек, който навсякъде е ходил в себе си, няма място да не е стъпил. Такъв човек го наричам човек без убеждение, без морал, без самоувереност. Всеки човек, на когото това място е оцапано, той няма морал. Морал е това, да имаш едно свещено място, дето кракът ти не е стъпвал. То е убеждение. В душата си, в сърцето си вътре да имате такова свещено място. Там е смисълът. Всичката ти сила седи в това. Ти казваш: В какво да вярвам. Ще вярваш в онова святото място, което е в тебе. Ти имаш едно свещено място вътре в тебе. Това свято място е най-разумното, най-чистото, най-умното. Вие нали искате да влезете в света. С това знание, което имате, не можете да влезете в света. Силните ще ви разиграват, както американският професор, апаша. Ще кажете тогава, както казва турската поговорка: Теле дошъл, вол си отива. У вас може да се зароди една мисъл: Няма ли нещо добро в нас? – Ами, че аз за това говоря. Ако има място, на което не сте стъпвали, да. Но трябва да го пазите. Всеки един от вас, не оцапвайте себе си. Под това не разбирам, че не трябва да влизаш в условията на живота. Има едно свещено дърво в рая. С други думи, не бутай свещеното дърво на живота си. Това е новата идея. Това дърво е на познанието, доброто и злото. Това дърво беше свещеното дърво и сега не трябва да го бутате. Провидението иска да отучи хората да бутат това свещено дърво. Ако ме питате вие какво трябва да правите, ще ви кажа: Не бутайте свещеното дърво на познанието, доброто и злото. Не слушайте онзи, брадатия, старият професор, с дългата брада, който казва, че откак е ял от това дърво, всичко е научил. Той нищо не е научил. Всички стари студенти, които са се учили при този професор, какво са получили? – Ако той говореше истината, де е силата на човека? – В какво седи познанието? – Вие всички сте яли от това дърво. Вие, младите, сте яли. Кажете ми сега какво има на слънцето? – Кажете ми колко е температурата на слънцето? – Най-после кажете ми какво има в центъра на земята? – Нали казвате, че всичко сте научили. Де са скрити всичките богатства? Земята е много богата. Какво има на земята, не знаете. Какво има на слънцето, не знаете. Какво ще знае човек тогаз? – Казано е ще бъдеш като Бога. Какво значи да бъдеш като Бога? – Бог е навсякъде и всичко знае. Хубаво, ако е казал, че ще бъдете като Бога, тогава вие били ли сте на слънцето? – Трябва да бъдете тогава на слънцето. Защото Бог е навсякъде. Какви са последните новини от слънцето? – Даже новините на земята не знаете. Последните новини какви са? – Какво е станало сега в политическо отношение. Ще ви кажа сега какво става. Събрали се трима души, от най-учените, учили, учили и отишли да мелят брашно. Единият от тях носил една печена кокошка. И като учени хора се спрели и казали да я разделим, да я разделим едва ли ще си куснем. Единият казал: Да седнем да сънуваме и който ще сънува най-дълбокия, най-хубавия сън, нему ще дадем кокошката. Лягат да спят тримата души. След като спали, събудили се и първият започнал да разказва съня си: Отвори се земята надолу и една голяма пропаст, и аз слизам надолу, и като слязох надолу, и помислих, че не мога да изляза нагоре. Като погледнах нищо не се вижда. Обърнах се как съм слязъл долу? – Другият казал: Аз сънувах, че като заспах започнах да се качвам от звезда на звезда и едва отидох на слънцето, загубих се и видях, че земята едва се вижда малка. Чуден сън. Третият казал: Аз сънувах и като ви гледах, че единият отишъл до центъра на земята, няма да се върне, а другият отишъл на слънцето и няма да се върне, станах и изядох кокошката.

Това е сега политиката на света, която става в света, но тя е политика, която и с вас става. Какво ще става с вас? – Вие като сънувате чудни сънища, до вас третият ще изяде кокошката. Единият ще отиде до центъра на земята, другият – до слънцето, а третият ще изяде кокошката. Нали има нещо реално в това? – Онзи казва: Блазе на онзи, който нищо не е сънувал. Как ще приложите този разказ? – Онези, които сънували, изгубили кокошката. А онзи, който не е сънувал, а само видял, изял кокошката. Той казал: Като видях, че единият е на центъра на земята, а другият е на центъра на слънцето, аз изядох кокошката да не се вмирише. Кой може да яде кокошката? – Може да я яде само онзи, който не бута свещеното дърво. Онези двамата, които сънуваха великите сънища, единият отиде до центъра на земята, другият – на небето, те са двама студенти, студенти, които ядоха от дървото на познанието, доброто и злото. Това е приложението. И в живота сега е същото. Каквато и работа да се започне, ще има същия край. Защото в лъжата ти не можеш да съградиш нищо. Затова трябва да знаете. Трябва да изучавате онази същинската наука, да знаете кое е вярно във вас, коя мисъл е вярна и коя не. Нали казвате по някой път за нещо, че е илюзия. По какво може да познаете дали една ваша мисъл е произлязла от илюзия, или от някоя реалност? – Когато прекарате през разните пластове мътните води, те се пречистват. Но когато водата тече по повърхността, взема от нея елементи, през които минава. То е закон. Такъв е законът на земята. Вие може да извадите по същия закон известни правила за вас. Може да направите превод от реките, дърветата, ветровете, светлината. Ако изкарате превод от тях, то вие ще изкарате за себе си, цял един морал, как трябва да живеете. Аз не искам да ви казвам подробности. Като започнеш да учиш. След като яде човек от онова дърво, изпъдиха го навън, за да не яде. Тогава на първия човек му казаха, цялата земя стана проклета. Много ще работи земята и тя ще ти дава малко плод. И на студентката казаха: И на тебе ще се увеличат страданията ти. На студента казаха: Много ще работиш и все ще фалираш. Казвам: Когато в тебе се увеличава страданието, ти си студентка. Когато започнеш да загазваш, нямаш пет пари в джоба си, дойде сиромашията, много работиш нищо не печелиш, ти си студентът. У вас трябва да има една наука. Ти казваш: Смути се умът ми, смути се сърцето ми. В какво се смути сърцето ти и умът ти? – Сърцето може да се смути от какво? – Твоето сърце от какво се смущава? – От какво се смущава човешкото сърце? Едно време Илия избяга от Иезавел. Как е на еврейски, то е превод на български. Защо се уплаши Илия. Той се уплаши от една жена. Той като изби лъжливите пророци, те влязоха в него и той не можеше да ги носи, и той се уплаши от една жена. 400 души пророци той изби. Сне им огън от небето. Една жена му каза: „Ти изби тези пророци и аз ще ти покажа как трябва да мислиш и как ще реформираш света“. Илия може ли да реформира света. Тя му каза: Аз ще ти покажа какъв реформатор си ти. Оттогава насам има ли три хиляди години? – Светът не се е оправил. Илия мислеше, че като избие всичките лъжливи пророци ще се оправи светът. Най-после го удари на бяг. Той казва, светът няма да се оправи. Да ви приведа сега иносказанието. Някой път човек е сам като Илия. Ти казваш, пророк Илия съм, но после се сгушиш и казваш: Господи, сам останах, живота ми искат. Един момък на 25 години среща една жена и казва: Дотегна ми да живея, иде ми да се самоубия.

При мене идва един господин и ми казва: Ти си много учен човек. Казвам: Учен съм. Той ми казва: Познавал си. Казвам: Познавам. Той пак казва: Искам да опитам твоето учение колко знаеш. Искам да взема един лотариен билет. Един билет има, който печели 100 хиляди лева, той да ми се падне. Той като ми се падне ще ти дам 25 хиляди лева. Рекох му: Ти мислиш, че аз съм толкоз будала. Онзи ми казва: Защо не са ли ти достатъчни 25 хиляди лева. Те ти стигат, не ти трябват повече. На мене ми трябват повече пари. Казах му: Въпросът не е там, не разсъждаваш правилно. Аз на тебе ще кажа: Аз знам номера и ако ти го кажа, ти като ми дадеш 25 хиляди лева, ще кажеш аз му дадох 25 хиляди лева и утре ще започнеш да се хвалиш, че си ми дал 25 хиляди лева. Защо ще ходиш с моите пари да ми правиш благодеяние. Ти не поставяш въпроса както трябва пред мене. Ако ти се намериш пред голямо нещастие. Ако жена ти, децата ти, ги продават за 100 хиляди лева, то друг въпрос е. А пък нито тебе, нито децата ти продават, ти искаш да ме лъжеш сега. Ако ги продават живи, тогава ще му кажа номера, да се изкупи. И тогава няма да искам пет пари, не ми трябват. Аз не се нуждая от пари. Аз като имам това знание, не се нуждая от никакви пари. Няма нужда той да ми дава подаяние, от никого не се нуждая. Аз не искам да ви занимавам с това. На вас пари не ви са потребни още. Аз да ви кажа защо ви са непотребни. На вас е потребно знание сега. Сухи корички яж, но знание да имаш. Знаете ли какво нещо е знанието? – Аз не говоря за сегашния ни живот. В сегашния живот вие сте затворници. Някои сте в пранги, букаи. Някои сте в предверието, да ви пуснат. На някой от вас животът ви е уреден, хранят го. Затворникът гладен умира ли? – Не, пенсионери сте вие. Какви пари ще искате: Най-после какви пари ще могат да ви се дадат? – На затворника позволява ли се да има пари? – Той не разполага, другите му държат парите.

Та казвам: Само свободният човек може да бъде богат. Морал е това, не си правете илюзии. Само човек, който има знание, свободният човек, само той може да бъде богат и да разполага със своето богатство. Щом сте затворник, друг ще разполага. Знаете ли на какво прилича несвободният човек, който не разбира новото.

Да ви приведа друг един анекдот на вас, младите. Един турски ходжа изучавал корана. Много се молил, молил и казал: Аллах, трябват ми много пари. 20 години се молил на Господа, но Господ пари не му дал. И той казал: Не плаща Господ за молитвите. 20 години се молих и не дава. Един ден му се пада едно наследство от дядо му 200 наполеона. Той искал да има много пари, искал да ги даде 100% лихва. Казва: Така се печели. Идва при него един майстор и казва: Аз ще ти дам 100% лихва. Дай ми 200 наполеона. И той му дал 200 наполеона. Първият месец дал 100% лихва, и така 6 месеца му плащал и му дал 100 наполеона. Онзи казал, ами майката кога ще върнеш? – Другият казал: Ти за майката не мисли. Онзи му дал половината от неговите пари, а другата половина изял. Та казвам: Светът, в който живеете, ще вземе всичките ви капитали и ще ви даде половината от вашия капитал. Ще каже: Доволен ли си. Ти ще кажеш: Ами майката? – А онзи ще каже, ти остави майката.

Това са постоянните разочарования. И млади, и стари се разочароват в живота. От младини, откакто се роди човек, и в този свят, и в другия свят има разочарование. Защо? – Там не те приемат. Тук разочарование, там разочарование. Да оставим сега какви са разочарованията. Но понеже сте на земята, за да разберете този живот, който сега имате, в това тяло, при тези си способности, вие искате да бъдете полезни. За да бъдете полезни на някого, най-първо трябва да имате един свещен идеал, Божественото. Всеки един човек си има един вътрешен, Божествен стремеж. Три неща има човек, на които той постоянно да служи. На Божествения стремеж, на Бога, на себе си и на окръжаващите го. Та знание сега е потребно. Вие още не разбирате в какво седи алхимията. Някой път казвате: Аз имам много мисли, много желания, че то е едно богатство. Тогаз щом имаш много, кое те смущава? – Но има един закон, че в дадения случай, не всички мисли може да ги употребиш. Ти може да имаш желание, голямо богатство е да имаш много желания, но работата е във всеки даден момент да можеш да използуваш едно от твоите желания. То ти е полезно.

Онази наука, с която започва самовъзпитанието, е да познаваш качеството на мисълта, да знаеш всяка мисъл какво може да ти допринесе. Една своя мисъл можеш да я поставиш някъде. Гонят те някъде, може да поставиш на пътя някоя своя мисъл като преграда. Като дойде онзи, ще се спре, не може да премине. Това можеш да направиш, ако ти разбираш законите. И не само той, но и 10 полка да дойдат там, ще се спрат. Това е знание. Сега вие казвате: Кое е това знание? – Това знание го добива само онзи, който не е опетнил онова свещеното място на своя живот. Всички онези адепти, които разполагат с онези мощни сили на природата, те са онези, които са верни на онези Божествени принципи, на онова Свещеното начало. Те никога не са опетнили онова свещеното място. Природата има доверие в тях. Знаете ли каква е природата, като идеш при нея? – Тя не е лоша. Ти целия ден можеш да я занимаваш. Тя те гледа и нищо не ти дава. Тя ще ти даде много малко. Казва: Не ти трябва повече от това. Днес се разболееш, гладен си, гол си, бос си, спечелиш, изгубиш. Казва: Животът няма смисъл. Не че животът няма смисъл. Животът има смисъл, но има едно вътрешно неразбиране. Сега вие седите в един свят, който е крайно дисхармоничен. На пътя си имате големи препятствия. Как ще ги преодолеете. Представете си, че вървите по един път и 10 мечки са събрани насреща ти. Ти видиш тези десет мечки, какво ще правиш? – Ти казваш: Трябва да се върна назад. Обаче, пътеката е така, че и като се върнеш трябва да минеш през това място. Назад не можеш да се върнеш. Ще кажеш с пушката да стрелям, но речеш да стреляш, пушката не хваща. Не може да убиеш мечките. И за най-смелите ловци има изключение. Казва: Като ме погледна мечката, замръзвам. Ако мечката те е видяла по-рано, преди ти да я видиш, ти вече не можеш да си мърдаш ръцете. Ако вълкът те е видял по-рано, не може да си мръдаш ръцете, не можеш да викаш, схваща ти се гласът. Маг е вълкът. Ако го видиш по-рано, това значи, че си по-силен, ако той те види по-рано, той, като те види, те хипнотизира и ти се смразяваш. Зимно време вълкът има едно качество, казва нито пет пари не давам за тебе.

Един български свещеник ми разправяше: Зимно време било, тръгва той от село Чатма, Варненско, на попа насреща излиза един вълк. Той ми казваше: Четох му една молитва, не се мърда, хвърля насреща ми сняг в очите. Казвам му: Не те ли е срам, аз съм поп. Казах си аз, с тази вяра ще намажеш корема на вълка. Аз поседях, поседях, вълкът се отдалечи и ме чака. Тогава си казах: Докато е сам да се върна назад, извадих си поясът и го пуснах, и се върнах по пътя. Та се отказал да иде в село Чатма. Вълкът казал: Нито пет пари не давам за тебе. Да приведа: Ти срещаш в живота си една мъчнотия. Това е мечката, вълкът, змията, боата. Ти като я видиш, уплашиш се. Казваш: Както ме е страх от вълка, уплаших се. Че кой не се плаши от вълка.

Та, въпросът е трябва да имате едно същинско разбиране, трябва да се стремите към едно разбиране. Някой път аз изнасям някои идеи, вие казвате: Тези неща верни ли са? – Имате право да разсъждавате. Аз ги зная дали са верни или не. Вие може да предполагате. Вие казвате: Дали това нещо е вярно. Дали е вярно, че аз мога да ви дам например номера на един лотариен билет, но кога, само при един случай. Ако искате да ми дадете 25 хиляди лева от спечеленото, никога няма да ви дам номера. Само в един случай, ако вас ви продават и жена ви, и децата ви като роби, тогава може да ви дам номера, за да се откупите. Само при един случай ще кажа: В този случай вземете този номер и си свършете работата, и благодарете на Бога, че ви е избавил от зло. А пък ако вие ми кажете: Ти ми помогни и аз ще употребя живота си за добро, това са за мен залъгалки. Ти с това, което имаш, не помагаш, че за в бъдеще ще помагаш.

Вие казвате: Да дойдем ние до положителното знание в света. Най-положителното знание в света отива към тези хора, които правят нещо. Има ред учени, които много добре си гледат работата. Има учени хора, които не си гледат добре работата и те свършват зле. Първите помагат на културата. В химията, техниката, навсякъде има хора, които помагат. Те са, които подтикват. Има други, които искат да уредят своите си работи. Човек, който иска да уреди своите си работи, той е на крива посока. Най-първо ти дръж връзките, които трябва да имаш с Първото Начало, с Онзи, Който ти е дал живота. Който ти е кредитирал живота и ти е дал всичко. Не прекъсвай тези връзки. Дали го познаваш или не, то е друг въпрос, дръж тези връзки. Защото, ако ти държиш тези връзки с Бога, само тогава, когато ги виждаш това, е вярно. Ако ти обичаш някого, понеже той постоянно върши нещо заради тебе, това е право. За да обичаш ти, трябва да познаваш. За да те обичат, ти си длъжен да познаваш доброто на другите. За да обичаш, ти трябва да познаваш тяхното добро. Ти не можеш да бъдеш обичан, ако не познаваш доброто на другите. Такъв е законът. Този закон можете да го приложите. Ако си ученик, ако имаш един учител и имаш пълна вяра в него, той има всякога разположение към тебе. Но имаш ли малко неразположение, критикуваш ли професорите си, ти вече затваряш крана си. Защо? – Защото ти не признаваш доброто в тях. Та първото правило: Ти не можеш да бъдеш обичан, ако ти не познаваш доброто в другите. И ти не можеш да обичаш, ако те не признават доброто в тебе. Тогава се прекъсва онзи ток на Любовта. Ако другите губят вяра в тебе, веднага се прекъсва и твоята любов. Ти не можеш да бъдеш обичан никога, защото той няма вяра в твоето добро. За да обичаш някого, трябва да имаш нещо на (от) него. Обичта се познава по това, че тя трябва да даде нещо. Тази е положителната страна. Трябва да работите върху себе си. Ти не може да бъдеш обичан или да обичаш другите, ако не отговаряш на тия условия. Най-първо трябва да познаваш хората, това значи да познаваш тяхното добро. Човек вън от неговото добро, не знае къде е. Де е човек вън от неговото добро. – Аз дойдох до едно място, дето виждам, че ако ви говоря повече, ще ви стане тежко. Знаете ли защо? – Във вас има един процес. Ти си казваш: Какво искаше да каже Учителят, за мен ли се отнасяше или за другите? – Това което се отнася за тебе, вземи си колкото ти трябва, а другото, което не ти трябва, пусни го да отиде на другите. Да познаваш доброто на другите хора, ти трябва да пуснеш това добро, да те рентира. Всички трябва да бъдем проводници на живата природа. Всеки един със своя ум и със своето сърце, със своята душа, трябва да бъде проводник на великите идеали, които природата храни. Щом ние сме проводници на това, което природата иска да прояви чрез нас, тогаз можеш да прогресираш. Иначе не може да прогресираш. Алхимиците имат един начин на лекуване. Например за подмладяване. Например за добиване на богатство. Ако по този начин добиеш един диамант, тогава сиромах ли си? – Не си. Този диамант струва 400–500 хиляди лева, тогава ти можеш да идеш в странство, но природата си има закон тогава. Този диамант, ако го продадеш, онзи, който го взел диаманта, ще се разпукне от него. Щом се разпукне, той ще започне да те търси. Кой е онзи, който го е продал, че се измамил да го лиши от неговата свобода. Ще заведе дело против тебе. Сега вие мислите, че имате да продавате диаманта, нали така? – Онези от вас, които се занимават с геометрия, какво показват правите линии? – Това са кристалите. Какво показват кривите линии? Това са образите на организмите, на растенията. Правата линия съдържа безсмъртието, нищо повече.

Всяка права линия, всеки един кристал се отличава по това, че той се стопява, но не изгаря. При силните атмосферни налягания, може може би и при много хиляди градуса топлина, той се е стопил и после се е кристализирал, и след милиони години се е превърнал в скъпоценен камък. Правата линия показва високо налягане и силна температура, без да изгаря. Защото смъртта иде от изгарянето. Ако премахнете правите линии, ако махнете всички прави линии, в един живот, вие умъртвявате един човек, той вече изгаря. В едно твое желание трябва да има една права линия, за да издържи на високото налягане, защото големите мъчнотии са налягания, както атмосферното налягане. Терзанието, което усещате, е огън.

Та ако вие изучавате алхимията, най-първо ще изучите кристалите, с които най-първо висшето съзнание се е занимало. После ще влезете в микроорганизмите, растенията, животните и най-после ще дойдете до човека. Вие казвате, че сте човеци. По какво се отличават човеците? – Сегашните хора се отличават с велики паметници. Писано е: Тук почива един млад, който умря на 25 години. Тук умря един стар, който умря на 85 години. Благороден човек, цар и пр. Това ли е човекът? – Нe. Затова диплом ли се поставя. Това са дипломи на онези, които са свършили. Дипломи на гробищата, на умрелите на кръстовете. Какви дипломи са това? – Това не е разбиране на живота. Смъртта не е нещо съществено. Това не е закон в университета. Човек трябва да видоизмени този процес. Казвам това на вас младите. Сега понеже между вас няма стари, вие не можете да разберете напълно учението. И старите, когато няма между тях млади, не могат да разберат учението. Вие трябва да се намерите между две крайности, като стари и като млади. От единия полюс до другия полюс между младите и старите може да има функциониране. Процесът на остаряването какъв процес е? – Едни ще остареете, няма да знаете как сте остарели. Философията е да знаете как сте остарели. Запример: Един ден ще дойдат белите коси, ще се появи една бръчка, тук те свие нещо, там те свие нещо, понаведеш се малко, почваш да изсъхваш тук и там. Най-първо като си млад, лицето ти е като месечинка, после като стар, лицето ти хлътва. Хлътването на лицето не е хубаво. Като хлътне лицето ти, хлътне и стомахът ти. При новата наука: Като физиономисти трябва да разбирате. Тялото е една малка книга, която показва резултата на онази умствена дейност, която в миналите векове се е извършвала, и дейността, която сега трябва да се върши. И ако разбирате закона, трябва да разбирате онези щастливите моменти. Кога трябва да правите нещо. При мене, ако дойдете, ще ви пратя на баня, ще пратя един човек на банята, хубаво да се измие. После ще му дам очистително, рициново масло, после ще го пратя при бръснаря, след това ще го накарам да си изреже ноктите, никакви нокти да няма. И сега ще спра тук, няма да дам заключението, да мислите. Всеки един от вас, върху тази лекция мислете. Тя е за младите. Ако мислите, ще намислите нещо. Ако не мислите, ще ви накарат да мислите. Ако ходиш сам, няма да те заставят да ходиш. Знаете ли колко е лошо инвалида да чака да има някой да го подпира. Окултната наука, както сега се е развила в Америка и навсякъде другаде в странство, учат, учат, започват сто души, 500, 600 и все очакват. Учителят като учил целия клас, остават или един или двама, защото, като е говорил, говорил, трябва и приложение. А всеки човек не иска да губи време. Вие сега във вашата наука може да знаете много да смятате. За какво ще ви послужи висшата математика? Не че не е полезна, има известни формули в математиката, важни. Защо търсят учените хора квадратурата на кръга.

– Аз ще ви дам сега една идея, върху която да мислите. Квадратурата на кръга е да знаеш онези свойства, върху които е построен кръгът. Да знаеш квадратурата на кръга, значи да знаеш онзи принцип, по който кръга да не си изгубва своята сила. Защото магията е в квадрата. Всичките маги си служат с квадрата. Силата е там. Всички неща са все квадрати. Маг, който знае силата на квадрата, той прилага тези линии. Та учените хора търсят онези линии, по които кръгът, органическият живот може да стане издръжлив. Това са правите линии. Това значи трябва да бъдеш морален. Истинският морал е следният: Трябва да издържиш на голямото налягане, на големия огън, на 35 хиляди градуса като имаш да не можеш да се запалиш. Да се разтопиш, да се превърнеш на всичко, но да не изгориш. Защото като изгориш, ти изгубваш вече условията за прогреса.

Защо е квадратурата на кръга? – За да се намерят елементите на безсмъртието. Тази идея е скрита в органическия живот. Дали всички математици го знаят или не, не важи. Досега не са го намерили. Но трябва да се намери. Тази идея е права. Може да кажете, че този кръг е затворен или отворен, то е друг въпрос. Кръгът е фигура в процес. В кръга лесно можеш да изгубиш силите си. Казват: Паднал в кривия път. Простите хора знаят това. Ако този кръг не се основава на квадрата, няма да има резултат. В квадрата ще имаш една определена величина. Или казано другояче, ще имаш едно верую, на което можеш да разчиташ. Представете си, че имаш телефон, съобщаваш се с баща си. Не знаеш пътя на станцията. Но ти казват като задрънкаш на този телефон, ще кажеш: малко хляб ми трябва. До вечерта хлябът ще дойде непременно. Ти дрънкаш на телефона и каквото искаш, не идва. Но който не говори на телефона, нищо не му се праща. Ти седиш, какво ти коства (на) тебе да знаеш как да говориш по телефона, как да натиснеш на звънеца, ще говориш и ще имаш. Ако не знаеш как да говориш, няма да получиш. Всеки един от вас трябва да има по един телефон, по който да говори. Вие имате по един такъв телефон.

Отче наш.