НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Разтоварване на съзнанието

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Разтоварване на съзнанието

Най-често използвани думи в беседата: може, има, човек, път, работа, живот, сега, светия, свят, мома, казва, аз, ден, мисъл, каже, мисли, добър, иска, бог ,

Общ Окултен клас , София, 25 Ноември 1931г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Размишление.

Какво бихте писали върху темата "Предназначението на християнството"? Мислили ли сте по този въпрос? Какво бихте писали върху предназначението на сегашния живот? С други думи казано: За какво е даден животът на човека? Ако бащата е богат и остави голямо наследство на сина си, последният може да го изяде и изпие. Разбрал ли е той предназначението на богатството, което баща му е оставил? Нищо не е разбрал. В този смисъл, животът е богатство, дадено на човека, за да го използва разумно. Ако го изяде и изпие, той го е разбрал толкова, колкото богатският син - богатството на баща си. Природата е създала различни форми, вложила е живот в тях, но нито едно животно не е разбрало смисъла на живота, вложен в него и не го е използвало, както трябва. Рибата плува във водата, хвърля яйцата си на брега, без да разбира, защо живее. Птицата каца от клон на клон, търси храна, прави си гнездо, снася яйца, но и тя не разбира предназначението на своя живот. Някои хора живеят като рибата, други като птицата, трети като млекопитаещото; малцина обаче съзнават положението си като човеци, дошли на земята да извършат някаква работа. Наистина, срещате една жена, натруфена като птица и постоянно мисли за облеклото си, как по-модерно да се облече. Това е живот на птицата, която по цели часове чисти перата си и за нищо не мисли. Някой мисли само за ядене, колко пъти на ден да яде и какво да си сготви. Какво особено допринасят облеклото и яденето на човека? Все му донасят известни облаги, но, в края на краищата, той пак остарява и казва: Едно време бях млад, обличах се добре, хранех се добре, но това не ме интересува вече. - Защо не се интересува? - Защото търси нещо съществено. - Кое е същественото? - За стария същественото е младостта, за болния - здравето, за бедния - богатството, за невежия - знанието. Когато младият се облича добре, здрав ли е, или болен? - Здрав е. Болестта се отразява еднакво и на младия и на стария. Когато е болен, човек губи желанието си за ядене и за обличане.

Какво прави здравият човек? Той мисли за ядене, за облекло, за жилище, да прекара охолно живота си. Ще го видите, как постъпва като господар в своя дом. Купува си кокошки, патици, прасенца и ги храни добре, да затлъстеят, да си устрои голямо угощение. Вегетарианецът ще каже, че не коли животните, не се нуждае от тяхното месо. В това отношение, той постъпва добре с животните, но в друго отношение не се е отказал още от стария живот. Малко християни живеят по нов начин. Не е достатъчно само да се откажеш от стария живот. Откажеш ли се от стария живот, веднага трябва да приемеш новия. Понякога и жабата напуща блатото, но като види, че работата не върви добре, отново се връща в него. Човек не е жаба, но често проявява качеството на жабата. Реши да се откаже от стария живот, но види ли, че работите му не вървят добре в новия живот, отново се връща в стария. Чувате някой да казва, че с добро не се живее на земята. Доброто подразбира нов начин на живеене. Значи, като не можеш да живееш по нов начин, ще се върнеш в стария живот. Друг казва, че с мекота нищо не се постига. Зависи, къде ще приложиш мекотата. Вярно е, че с пръста си не можеш да ореш - рало е нужно затова. Всяко нещо трябва да се прилага на мястото си. Ако ядеш хляб, ще го избереш по вкуса си: някога препечен, някога мек. Има случаи, когато нито препеченият е на място, нито мекият. Всяко нещо е на мястото си, само когато допринася нещо към нашия живот. В този смисъл и животът на светиите, и на добрите хора ни интересува дотолкова, доколкото може да придаде нещо и на нас. Ако се интересуваш от светиите и от добрите хора, а твоят живот не се подобрява, нищо не си придобил. Не губи напразно времето си. Занимавай се с неща, които могат да допринесат нещо и за твоя живот.

Кой е изходният път за подобряване на човешкия живот? Човекът трябва да се съзнае като част от Божественото съзнание. Колкото и да е малка частта, ако тя действа правилно, Бог се радва и весели. Така Той участва в човешкия живот и го подобрява. Ако частта не действа правилно, Бог се вглъбява в себе си, да намери причината за това и да я премахне. Мнозина се съмняват в участието на Бога в техния живот и мислят, че могат да правят, каквото искат. Всъщност, човек прави това, което не иска. Например, без да иска, той греши и съжалява за грешката си. Понякога той прави добро без да иска. Ако не иска да направи доброто, тоягата ще играе по гърба му. Обаче, човек има възможност да се въздържа в правене на грешки и да се проявява в правене на добро. Трябва ли детето да прескача плета на съседите и да краде плодове? Кой не се въздържа от правене на грешки и не се проявява в правене на добро, той е слаб човек. - Какво се иска от него? - Да бъде слаб в правене на грешки и силен в правене на добро.

Задача на ученика е да освободи съзнанието си от мисли и желания, които спъват неговото развитие. За тази цел той трябва да ги анализира, да знае, към коя категория се отнасят: към категорията на низходящите, или към категорията на възходящите. Външно някои желания представляват градина, пълна с плодни дървета. Човек стои пред тази градина и се пита, да влезе ли вътре, или не; да си откъсне ли един плод, или не. Не е лошо да влезеш в градината; не е лошо и да си откъснеш един плод. Лошото е в неизпълняване закона на послушанието. Казано е да не влизаш без позволение и да не късаш от плодовете на съседа си. Има желания, които се натрапват на съзнанието, като неканени гости. Те не са реални. Ние ги наричаме "безобектни желания". Те идват отвън, а понякога и отвътре, без някаква външна, видима причина. Например, през ума на един отшелник-светия, който прекарал в пустинята цели 20 години в пост и молитва, минава мисълта за някоя красива мома, да си поговори с нея, да й се порадва. Това е мисъл, която внася съблазън и той започва да се смущава. Той сам се чуди, как е дошла тази мисъл, без да вижда красивата мома отвън. Момата го посещава като астрално същество, което иска да влезе в него и да се учи. Тя му казва, че иска да стане негова ученичка, да се ползва от знанията му. Като не разбира това, отшелникът чувствува момата в себе си и изпада в изкушение. Тя е млада, способна за работа и учене, но той не знае, как да й помогне, и се моли да го освободят от изкушението. Понеже няма опитност, не знае, как да се справи с натрапеното желание, светията лесно може да се подхлъзне. Коя е причината за падението на отшелника? - Неблагодарността и егоизмът на хората. Много хора идват при него да ги лекува и като се излекуват, отиват си, без да му благодарят. Щом почувствува красивата мома в себе си, като мисъл, той си казва: Ето човек, който влиза в положението ми. Обаче, той и тук се лъже. Ако допусне момата да го обсеби, тя ще отнеме всичкото му богатство и ще го доведе до крайна беднотия. И красивата мома е егоистка. За да не я допуща в мисълта си, той трябва да се моли в тайно, никой да не знае, кога се моли. Какво значение може да извадите от примера с отшелника? Заключението е в това, че изкушението си пробива път навсякъде: и в гората, и между хората. При това, ако светията се излага на изкушение, колко повече обикновеният човек. Фактът, че и той се поддава на изкушение, показва, че сърцето му не е изпълнено с любов към Бога. Има някаква празнина в сърцето му, в която изкушението влиза. Където е любовта, там никакви изкушения и съблазни не съществуват. Любовта изключва страха, съмнението, подозрението, изкушението и гнева вън от себе си. Невъзможно е човек на любовта да се гневи. Ако се гневи, любовта му не е пълна, липсва й нещо.

Защо трябва отшелникът да се изкушава с мисълта за красивата мома? - За да се изпита любовта и вярата му. Красивата мома е неговият професор, изпратен от разумния свят да го изпита, да види, какво е научил в пустинята. Тя го пита, защо се моли, а той се смущава, не знае, какво да отговори. Той се моли на Бога да го освободи от изкушението, но не получава никакъв отговор. Момата го пита, защо не се отговаря на молитвата му, но и той не знае причината за това. Причината е проста: на любовта му липсва нещо; в нея има някаква непълнота, празно място, в което изкушението влиза да свърши някаква работа. Всяко изкушение е професор, който се явява във форма на красива мома или красив момък. Докато не получи задоволителен отговор, професорът няма да си отиде. Той иска отговор на два въпроса: Защо се молиш? И защо, като се молиш, не получаваш отговор на молитвата си? За оправдание, човек казва, че не получава отговор, защото не е завършил развитието си, не е още достатъчно напреднал. Така е, има задачи в математиката, които и най-добрият математик не може да реши. Има задачи в живота, които не могат да се решат на физическия свят.

Задачи, които не се решават на физическия свят, лесно се решават в духовния. Задачи, които не се решават в духовния свят, се решават в Божествения. Физическият свят има отношение към материята, духовният свят има отношение към чувствата, а Божественият свят - към мислите. Физическият свят работи с елементите на материята, духовният - с елементите на чувствата, а Божественият - с елементите на мислите. Ето защо е казано, че невъзможното за човека е възможно за Бога. Няма задача в света, която да е неразрешима. - Къде се решават всички задачи? - В Божествения свят. Който живее в този свят, решава задачите си сто на сто. Той е вечно млад, бодър, жизнерадостен и готов на всички жертви.

Съвременните хора се страхуват от старостта, защото не могат да се справят с нея. Според мене, старият е дегизиран, не е стар. Истински стар е онзи, който разполага със знание и може да се подмлади, когато пожелае. Ще кажете, че искате да ви се дадат примери. Много хора са подмладени, но, каквото са придобили, не могат да го предадат на вас. Кой каквото печели, за себе си печели. Никой не може да предаде знанието си. Ученият може да внесе импулс в окръжаващите, но не може да им даде знанието си. Срещате един човек, разговаряте с него, възхищавате се от знанието му, разбирате, че е честен, добър, вдъхва ви доверие. Всичко това остава за него. Ако искате и вие да станете учен, трябва да следвате неговия път. Първо, човек трябва да изучава себе си, да разбира своите прояви, да се наблюдава. Ето защо, още със ставането си от сън, вие трябва да се оглеждате в огледалото, да видите, какво изражение имат очите ви в тихо и спокойно състояние на духа ви и да запазите този образ в себе си. Оглеждайте се и в гневно състояние, да различавате разположенията си. Наблюдавайте, какво е дишането ви, когато сте разположени и когато сте гневни. Изучавайте движенията си, как ходите, какво положение заема тялото ви. Вие не знаете още, как ходят праведният и светията. Как ходи пияницата, знаете и можете да го подражавате. Как ходи светията, не знаете.

Изучавайте проявите на честния човек, на любещия, на мъдреца. Честността има свой тон и цвят; любовта, мъдростта и истината също имат определен тон и цвят. Всички добродетели имат определен тон и цвят. Музика има в тях. Видиш ли човек с един от тия тонове, разчитай вече на него. Работете върху себе си, да придобиете тоновете и цветовете на добродетелите. Не можеш да бъдеш добър, ако нямаш тона и цвета на доброто. Колкото и да ви се говори за доброто, каквито знания да ви се дават, не можете да станете добри, ако не сте придобили тона и цвета на доброто. Време се иска за това. Можеш ли да начертаеш правилна окръжност без пергел? Дълго време трябва да се упражняваш, за да придобие ръката ти техника. За постигане на нещата са нужни опити и упражнения. Голямо самообладание е нужно за това!

Точност се иска в живота, да знаеш, как и кога да дадеш ход на своите мисли и чувства. Не е страшна мисълта; страшно е, ако не знаеш, как да оперираш с нея. Не е страшно чувството; страшно е, ако не знаеш, как да оперираш с него. Мислите и чувствата са или от човешки произход, или от Божествен. Трябва да ги познавате и различавате. Не е все едно, дали ще ядеш прясна, топла пита, или такава, печена преди един-два месеца. Има пресни, свежи мисли и чувства, но има и мухлясали мисли и чувства. Освободете съзнанието си от мухлясалото, от нечистото, от непотребното. Казвате: Толкова години живеем, работим, не сме ли очистили още съзнанието си? Ако не учите, още толкова години да работите, няма да имате постижения. Учене е нужно.

Окултната школа дава условия на ученика да учи, да придобива знания. В старите окултни школи, ученикът се поставял на подигравките и закачките на своите съученици, и трябвало той да издържи. Един го удари, друг скубне косата му, трети му каже обидна дума, или го заплюе. Какво значи, да те заплюе човек? За съзнателния ученик, това е все едно, да паднат върху него няколко дъждовни капки. Той знае, че минава през известна дисциплина. Изпитанията, изкушенията, недоразуменията са условия за дисциплиниране на човека. От най-старо време, още в школата на Питагор, и до днес хората минават през тази дисциплина. Вие още не сте истински ученици. Цялата бяла раса, цялото човечество минават през изпит и който издържи, приемат го за ученик; който не издържи, ще бъде оплют. Щом издържите изпита си, няма повече да ви плюят. Тогава ще знаете, защо 2 по 2 е равно на 4, и 5 по 5 е равно на 25. Между числата две и пет има известно отношение. Те си приличат: двойката е първата майка, а петорката - втората майка, женената дъщеря. Числото 25 показва дължината на изминатия път. Условията, при които сега живеете, изискват повече усилия и работа. Така, както са живели някога светиите, днес не може да се живее. - Защо? - Може би, тогава се е изисквало от светията по-малко; тогава той е живял в закона на числото две, къс е бил пътят му. Сега пътят е по-дълъг. Някога пътят е бил четири километра дълъг, 2 по 2 = 4, а сега е 25 километра дълъг - 5 по 5.

Казвате, че се молите на Бога да ви помогне. Да се молиш, това е дълг, доброволно поет; да учиш, това е необходимост.

Молитвата ти може да се приеме, но ако не учиш, невежа ще останеш. Баща ти може да ти достави всичко необходимо - дрехи, книги, храна, но ако не учиш, невежа ще останеш. Молитвата не прави човека учен. Добротата не прави човека учен. Българинът казва: "Лозето не ще молитва, а мотика." Който не разбира тази поговорка, казва: Моля се, лошо; не се моля - пак лошо. Правя добро - лошо; не правя добро, пак лошо. Какво да правя, не зная. Важно е, каквото правиш, в тебе да остане. Запитай се, можеш ли да се кооперираш с всичко, което правиш? Ако можеш, постигнал си нещо. Ако една мисъл стои с години в главата ти и после те напусне, ти нищо не си постигнал, не си влязъл в реалния живот. Не че сегашният живот не е важен. И той е важен, но трябва да се използват условията. Животът е велико, предметно училище. И учителят постъпва с учениците си, както животът - с хората. Учителят кимва: Иванчо, колко правят един орех и още един? Ученикът поглежда орехите и отговаря: Два ореха. - Вземи, Иванчо, орехите и ги изяж. Докато ученикът се научи да смята, учителят му дава орехи, ябълки. Щом се научи да смята, той работи без орехи и ябълки. Когато Иванчо стане учен, пак смята, че един орех и още един правят два ореха, но орехите ги няма вече. Иванчо решава задачата без орехи, а учителят ги яде. И в живота виждаме същото. Работиш, учиш, имаш резултат - орехите са пред тебе. Някога работиш, учиш, а един орех нямаш в джоба си.

Един американец, свършил богословски факултет, отишъл в чифлика на един богаташ милионер, там да проповядва Божието Слово. След шестмесечна усилена работа, богословът решил да напусне чифлика. Явил се при чифликчията да се сбогува. Последният благодарил и му дал половин долар - възнаграждение за цялата работа. Проповедникът погледнал парите и си помислил: За какво по-напред ще ми послужат - за кола ли, за билет ли? Ще кажете, че чифликчията бил голям скъперник. Не, той искал да каже на богослова, че всичкото му знание струва половин долар.

Откъде произтичат противоречията? Някой казва, че откак е тръгнал в Божествения път, работите му са останали назад. Много естествено, по-рано си имал благоутробие, тежал си повече. Сега, откак влезе в прекия път, изтъня, олекна малко. По-рано си ял и пил, лицето ти е било мазничко, а сега си пожълтял, отслабнал - няма да ти върви, разбира се. Който те види, съжалява те, казва: Горкият! Какви бяха тези идеи, че го изсушиха толкова? Това са две противоположни, неестествени състояния. Колкото е било естествено състоянието му като светски човек, живял в охолство и разкош, толкова естествено е и сега, като духовен, свят човек. Нито по-рано си бил в естествено положение, като светски човек, нито сега, като духовен. Смисълът на живота на светския човек не е в яденето и пиенето. Смисълът на живота на светията не е само в пост и лишения. Тялото на светията трябва да бъде изтъкано от фини, копринени нишки, без мазнини, без излишъци. Ако лицето е хлътнало, липсва му нещо; ако е крайно закръглено, има излишъци. В тялото на светията всяка клетка е впрегната на работа. В тялото, в мислите, в чувствата и постъпките на светията не се позволява никаква нечистота. Придобие ли човек тази чистота, той става силен. Да се чистим, това е задача на всички хора. - Бог да ни чисти. - Не, Той ни дава условия за чистене, а ние сами трябва да се чистим. Майка, баща, деца, всички трябва да се чистят. Чистенето подразбира организиране на материята.

Какво нещо е неорганизирана и какво - организирана материя? Неорганизираната материя е неустойчива и гниеща; организираната материя е устойчива, чиста. Тя е тъй наречената "девствена материя". Ние сме пратени на земята да пречистим материята, да я организираме и приготвим като материал за духовния свят. С тази материя ще отидем на онзи свят. Ние трябва да си изработим такива уши, с които да чуваме гласа на ангелите; и такива очи, с които да виждаме красотата на ангелите. Ако отидеш с обикновените си очи и уши, ти ще оглушееш и ослепееш; ако отидеш с ръцете, които сега имаш, ще се осакатиш. Ще си изработиш такива очи и уши, които не се повреждат от светлината и от звука. Днес твоите уши не издържат и най-малката дисхармония. Каже ли ти някой, че си лош, ушите ти веднага се разстройват. Ако ти кажат, че си добър, приятно ти става. Ти си толкова добър, колкото и лош. Като ти кажат, че си добър, хората искат да предизвикат разположението ти към тях. Това е подкуп.

Лесно се подкупват хора. Кажеш на някого да ти свърши една работа, но той се отказва, нямал време и разположение. Обещаваш му десет хиляди лева и той веднага става разположен и готов да ти услужи. Това определя характера на човека. Ще му дам десет хиляди лева, но зная вече, на какво мога да разчитам. Така постъпва и небето - изпитва хората. Дава ти се ум, сърце и воля, дава ти се живот, ти правиш всичко за Господа, но Той знае, защо го правиш. Прави, каквото можеш, но винаги помни, че си свършил една микроскопическа работа и още много ти остава да работиш; още много ти остава да се учиш. Представете си, че някой от вас е добър певец. Стане, отвори уста и запее. Пее той и състоянието на всички присъстващи се променя: от скръбно на весело и от безнадеждно в надеждно. Засега няма такъв певец между вас. Вие очаквате в бъдеще да се реализират желанията ви, в друго прераждане да се родите като добър певец. Или, очаквате в бъдеще да се родите красив, строен. Който ви види, да каже: Ето един красив човек!

Каква е целта на учението? - Да придобиеш нещо ценно. Ако не знаеш да пееш, ако не станеш красив, учен, добър и силен, какво си научил? Какъв трябва да станеш? - Гражданин на Царството Божие. Ще кажете, че това е лесна работа, но човек не трябва да бъде амбициозен. Това значи: човек не трябва да бъде натоварено магаре, само да пренесе златото и да влезе в дома. Не ти да носиш златото, но то да те носи. Стани господар на златото! Ще кажеш, че не искаш да вършиш работа, която ти се налага. Какво искаш да работиш? Всеки човек е роден за някаква работа. - По какво се познава, за коя работа е роден човек? - По разположението, което има към тая работа. Това не подразбира, че той не трябва да работи друга работа. Той трябва да бъде сръчен във всичко. Свещеник ли е онзи, който само свещенодействува? Проповедник ли е онзи, който само проповядва? Художник ли е онзи, който само рисува? Истински художник е този, който рисува не само картини, но рисува и вае своето лице. Истински скулптор е този, който в продължение на няколко месеца може да измени лицето си, да извае тялото си, да му предаде каквато форма иска. Истински богат е онзи, който има в джобовете си, колкото пари пожелае. Достатъчно е да бръкне в джоба си и да извади, колкото пари му са нужни. При това положение, ще се страхуваш ли от беднотията?

Срещате един беден човек, с дисаги на гърба си. Казвате, че е беден, прост човек. Външно е прост, но достатъчно е да пожелае нещо, за да стане, каквото е пожелал. Той казва: Искам в едната дисага да имам прясна пита, а в другата - квасен хляб. Отваряте дисагите и намирате в тях прясна пита и квасен хляб. Беден човек ли е той? Прост човек си, нямаш големи знания, но заповядваш на деня да бъде светъл и топъл - така става; кажеш на слънцето да изгрее и залезе без облак - така става; кажеш да вали днес дъжд и завалява. Учен човек ли си? Имаш ли знание? - Може ли всеки да прави това? - Може, от вас зависи. Всеки може да си каже: Днес искам слънцето на моя живот да изгрее в светлина и да залезе в светлина. Ако можеш да заповядаш на себе си, ще заповядваш и на другите. Като ученици, ще работите върху съзнанието си, да се товарите и разтоварвате, когато искате. Така ще сменяте състоянията си. Вие изпяхте песента "Аин-фаси", без да разбирате значението на тези думи. Може да изговорите думата "аин" грубо и нежно, високо и тихо. "А-ин" - частицата "ин" означава нещо вътрешно, интуиция. "Аин" означава: Само това е вярно, на което си разбрал вътрешните закони. Ако не разбираш тези закони, ти се очудваш. Ако произнасяш правилно думата "аин", в джоба си ще намериш звонкови монети; ако не я произнасяш, както трябва и да имаш звонкови пари в джоба си, непременно ще изчезнат.

Когато детето се приближи до ухото на баща си и започне да му нашепва нещо, бащата изважда от джоба си една монета и му я дава. После то нашепва нещо на другото ухо и бащата му дава две монети. Ето един малък маг, знае, как да произнася думите. Виждам един господин, добре облечен, с бастун в ръка, приближава се до банкера, шепне нещо, но той казва: Днес съм зает, ела утре. На другия ден му отказва. Мнозина отиват при Господа, като този господин, но нищо не получават. Ще отидеш при Господа, както детето отива при баща си, ще му кажеш нещо на ухото. Той ще бръкне в джоба си и ще ти даде нещо. Господ познава своите добри и способни деца и щедро ги възнаграждава. Пазете се от съблазните на живота. Те са огън, който гори и изгаря. И светията се плаши от този огън. Красивата мома е огънят, чрез който изпитват светията. Тя е неговият професор, който ще се върне при Господа и ще Му каже, дали неговият син е способен и може ли да учи, или не. Съблазните и изкушенията имат велико предназначение в живота. Така е за онзи, който разбира тайните на Битието. Професорът казва, че ученикът не е отговорил на въпросите, както трябва. Ако днес не е отговорил, утре ще отговори. Ще дойде ден, когато ще знае уроците си. Ще кажете, че младата и красива мома символизира истината. Ако наистина, красотата е символ на истината, защо светията не взе правилно становище към момата? Светията не е млад, но 80-годишен човек. Защо се изкушава? Има нещо тайно в живота, което трябва да се разбере. Това значи, да проникнеш във вътрешния смисъл на нещата. Праведен и свет човек е онзи, който не се изкушава. Никакво богатство не може да го изкуши. Той гледа на всичко, както Бог гледа. Той никога не съди, понеже и Бог не съди. Когато съдят някого, той го извинява. Когато не съдят човека, той сам се съди - съвестта го мъчи. И красивата мома, докато не е срещнала по-красива от себе си, мисли, че няма подобна на нея. Щом види по-красива от себе си, започва да се измъчва. Тя е неразположена вече, защото не й обръщат внимание. И светията се смутил от красивата мома, защото почувствувал, че тя стои по-високо от него. Той не може вече да се моли, иска да се освободи от нейния образ. Тя иска да му каже, че докато не стане като дева чист и свет, всякога ще се натъква на смущения и съблазни. Противоречието във вашия живот се дължи на факта, че не сте такива, каквито желаете да бъдете. Всеки момент човек има някакъв идеал - явен или таен, който се стреми да постигне.

Стремете се всеки момент да разтоварите съзнанието си, за да възприемете възвишените мисли и благородните чувства, които идват отгоре. Не е лошо това, което сега имате, но стремете се към великото в живота. В сравнение с млекопитаещите, вие сте светии, но в сравнение с ангелите, вие сте обикновени хора. По отношение на низшето, вие сте светии; по отношение на висшето, сте обикновени хора. Но това не значи, че трябва да се спрете в развитието си. Оттам, където сте спрели, ще продължавате по-нататък. Казано е в Писанието: "Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесни". Един ден всички ще бъдат съвършени. - Кога? - Още днес. Хиляда години могат да се съберат в един ден и един ден може да се разложи на хиляда години. Ако си умен, ще свършиш работата си в един ден; ако си глупав, ще я свършиш за хиляда години. Колкото си по-умен, толкова по-бързо стават работите.

Коя е основната мисъл на днешната лекция? - Разтоварване на съзнанието. Когато младият момък, или младата мома влязат в съзнанието ти, ще разбереш, че Бог те изпитва и ще внимаваш да не изпаднеш в изкушение. Светията видял младата мома, уплашил се е от нея и забравил Бога. Щом се страхуваш от нещо, причината за страха е в тебе. Обърнете се към Бога, със съзнанието, че Той е навсякъде, всичко вижда и страхът ви ще изчезне. Бог работи навсякъде в живата природа и отваря път на всички живи същества - от мравката до великия учен и философ. Срещаш един човек обезсърчен и разтревожен. Влез в положението му и виж, на какво се дължи неговото безпокойство. Не казвай, че той е такъв по природа. Влязла е някаква мисъл в ума му и го безпокои. Може да се е свързал със скръбта на някой човек, далеч или близо до него. Има хора, които отдалеч предават своето спокойствие и разположение и разтоварват човешкото съзнание. Има хора, които отдалеч предават своето безпокойство на хората и товарят съзнанието им. Бъдете бодри и весели, да предавате вашето разположение на другите. Идете на работата си и благодарете на Бога за всичко.

Миналият път дадох на учениците от специалния клас едно упражнение да вчесват косите си по десет пъти на ден, в продължение на една седмица. На вас давам следното упражнение: В продължение на една седмица да миете очите си с топла вода по десет пъти на ден. След това ще се вчесвате. Онези, които работят в града, няма да правят упражнението. Значи, в седем дни ще измиете лицето си 70 пъти.

Т. м.


9. Лекция от Учителя, държана на 25 ноември, 1931 г., София. – Изгрев.

Разтоварване на съзнанието

Най-често използвани думи в беседата: може, има, човек, път, работа, живот, сега, светия, свят, мома, казва, аз, ден, мисъл, каже, мисли, добър, иска, бог ,

Общ Окултен клас , София, 25 Ноември 1931г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

"Отче наш"

"Аин фаси"

Ако ви се зададе тема "Предназначението на християнството", какво бихте писали? Какво е предназначението на християнството? Представете си, че един баща оставя известно богатство в наследство на сина си и последният го изпие и изяде. На всеки човек са раздадени богатства - е даден живот. Какво е предназначението на сегашния живот? Вие мислили ли сте по това? По някой път вие живеете живота на вашето минало. Много пъти вие живеете живота на една риба, живота на птиците, вие сте били някога в положението на птица, били сте в положението на какви ли не животни.

Формите, това са костюми на живота. Природата и тя обича модата. Били сте в костюма на една птица, облечена с пера. Целия ден сте си чистили перата на някой клон. После сте си турили главата под крилата и сте заспивали. После пак сте летели из въздуха, и пак сте кацали на някой клон. Това е разбиране на живота. Някой път някои хора живеят като птици. Една дама, която съблича три-четири костюма на ден, не прилича ли на птица? Облече един костюм. Как- Но ще й допринесе той? После - втори костюм, трети, четвърти. Вземете друго едно положение. Ядете едно ядене, после - второ, трето, четвърто. И какво допринасяш на човека те? Допринасят нещо. Все таки има някоя облага, от която човек все се заблуждава. Каквото и да ядеш, както и да се облечеш, резултатите са все едни и същи - остаряваш, остаряваш и казваш: "Едно време бях млад, обличах се добре." Сега, като остарееш, дрехите не ти важат. Защо? Значи има нещо по-съществено. Кое е това? Не го знаеш. Когато болният се разболее, коя е причината, дето не му се яде и не му се облича. Не че е добил някой велика философия, но не му се яде и не му се облича.

Младият, който се облича добре, здрав ли е, или болен? Когато господарят храни в курника оная пуйка с орехи, царевица и друго, за да затлъстее по-добре пуйката, да се оправи, то намерението на нейния господар е да я повика на голямо угощение, когато дойдат гости. Поне вие сте били на такова голямо угощение. Вие ще кажете, че не сте такива. Може би. Ние не сме такива в едно отношение, но в друго отношение не сме напуснали стария живот. Малко християни има, които са напуснали стария живот. Защото не само трябва да напуснем стария живот, но трябва да възприемеш новия. По някой път и жабата напуска блатото, но щом види, че не върви, се връща в блатото. Вземам я за сравнение. Не че сме жаби. Действително не сме жаби. Но някой път имаме същите слабости както жабата. Щом не успеем по един начин, пак се върнем на стария начин. Казваме: "То с добро не върви." Значи се връщаме към старите разбирания. В едно отношение е право. С мекота не става тази работа. С пръста си може ли да ореш? Малко по-строг трябва да бъдеш. Аз правя една аналогия тогава. Кой хляб обичаш - сухия или препечения? Всеки от вас има известен нрав, всеки си има известен вкус. Някой път суровият хляб не е за предпочитане. Но някой път и препеченият не е добър.

Някой път сравняваме как са живели светиите. Но какво ни интересуват светиите? Интересуват ни дотолкова, доколкото може да ни бъде полезен техният живот. Някой човек е бил светия, взел си е всичкото богатство и е отишъл на небето и живее добре. Положението му се е подобрило. Аз, който мисля за светиите, моето положение може да е "хуже губернаторское". Аз вярвам в свети Иван, свети Драган и други, но положението ми ни най-малко не се подобрява.

Тогава има ли изходен път за подобрение? Има, разбира се. Подобрението седи в онзи великия факт на природата. Понеже човек излиза от Бога, той все таки съставлява някакъв орган, колкото и да е малък. В Божественото съзнание има желание този орган да функционира правилно в Божествения организъм. И ако ти функционираш правилно, то на Бога му е приятно. Ако ти не функционираш правилно, то той се вглъбява, за да види кои са причините.

Сега във вас може да се зароди идеята, това така ли е. Защото по някой път вие мислите, че може да се отделите от Бога и че може да вършите каквото си искате. Човек никой път не може да върши това, което иска. Всеки път човек върши това, което не иска. Например ти грешиш, но вършиш това, което не искаш. По някой път вършиш добро. Но по някой път не го искаш. Защото, ако не го вършиш, камшик има. Например - да ви дам един малък пример, за да си обясните въпроса. Майката казва на детето: "Ти в чужда градина няма да ходиш. Няма да береш орехи, няма да береш круши. Оплаква се съседът." Но един ден това дете минава покрай градината и забравя и бере от нея орехи или круши. И една вечер чува се, че детето пее, плаче - малко немузикално. Майката го налага хубаво. Питат го защо пее. Защото бра орехи и круши. Това е едната страна. Майката го праща да направи някое добро с хляб или с нещо сготвено. То не отива да го занесе, но повиква своите приятели и изяжда яденето. И като се върне, пак го бие майка му. Като прескача градината, бият го и като не направи добро, пак го бият. Човек има две положения. В едното положение човек трябва да се въздържа за прескачането на плета. В този случай трябва да се откаже. Ако не се откаже от това, той е слаб. Ако се откаже да отиде да направи добро, пак е слаб.

Във вашето съзнание често идат известни мисли. Вие не може да ги определите към кой род спадат. От някои мисли вие трябва да се въздържате. Защото всяка една мисъл, която се представя пред вас, тя е една градина, примамка е това. Дойдат някои желания или мисли във вас и искат да ги изпълниш. Желанието е една градина. Най-напред тази градина се представя в добрата страна. Например детето се представя в градината като нещо приятно. Лошото не е в това, че ще влезе в градината и че ще изяде орехи, но лошото е в неизпълнението на закона.

Та казвам, в сегашния живот трябва да се учите да освобождавате вашето съзнание от непотребните желания и мисли. Има желания, които са реални, но има желания, които изпъкват в нас, без да имаш някой обект. Първите идат отвън. Но съблазънта някой път иде отвътре - няма обект. Седите вкъщи и ви хрумва някоя лоша мисъл. Да ви е учил някой, не. Но хрумва ви една мисъл и вие се борите с нея. Представете си сега - вие ще кажете: "Каква ли е тази лоша мисъл?" Ще ви кажа. Например един светия двайсет години се е молил в пустинята, прочул се е като голям светия. Чудеса прави. Но един ден този светия остава сам да се моли на Господа и в ума му изскача една млада мома и той иска да я целуне. Вие ще кажете: "Какво има в това?" Това е падане за него. Светията си казва: "Дяволска мисъл дойде." Тъкмо рече да се моли, момата пак изскача - тича насреща му. Той се чуди. Как ще обясните това състояние? Поне четете житията на светиите. В самата мома няма нищо лошо. Няма нещо реално. Но една фикция изскача в ума му, изскача една форма, но това е фикция. Има едно астрално същество, което се е домогнало до него. Една астрална мома има, която е Видяла този светия. Иска да влезе, да стане ученик, хлопа на неговите врата. Когато той се моли, тя казва: "И аз да се моля с тебе заедно." Мислите ли, че ако той допусне тази мисъл, с нея ще прокопса.

Сега аз вземам този пример само за изяснение. Разсъждавайте не за еротичната страна. Ако вие впрегнете един млад вол пет-шест-годишен, силен е. Но ако впрегнете един вол, който е съвсем остарял и едвам крета, ще ви свърши ли работа? За работа е онзи младият вол. Ще го впрегнете. А онзи старият вол не е за работа.

Кой е за работа? Младата мома или светията, който двайсет години е седял в пустинята? Изкушението ето къде седи. Всички хора, които идат при светията, те са крайно егоисти. Нито един не мисли за светията и не му благодари. Той положи ръката си, и болният оздравява. Положи на друг ръката си - и той оздравее. И му оставят само малко хляб. И на човека му става мъчно. Той си казва: "Младата мома ми съчувства много повече, отколкото тези." Той се лъже. И тя е от същия калибър. Ако я пусне светията, ще отиде всичкото светийство. Тя ще обере всичката му каса. Тази младата мома не е такава както другите моми, които имаме. Знаете ли каква е тя? Може да е някоя светица, и тогава някой млад момък се явява в нейната мисъл.

Това са отношения. Вие ще кажете - това е лесна работа. Може да е лесна за обикновените хора, но светията се намира в безизходен път. Защото той се възмущава от смелостта на момата да се яви пред него. Тя не трябва да се явява в килията му, в тайния кът на душата му. Той се чуди отде се е промъкнало това същество. Тя му казва: "Слушай, животът има друг смисъл. Има една слаба страна." Тази младата мома не трябваше да знае кога светията се моли. Щом знае тя кога той се моли, то отиде вече. Тя има по-тънки разбирания, отколкото той. И оттам насетне неговата молитва не отива пред Бога. Тогава какъв е цярът на това. Заключението е - в сърцето си този светия не е дошъл до онова дълбоко разбиране на живота, напълно сърцето му не е обсебено от Божествената любов. Има нещо, което му липсва, което липсва на любовта му вътре. Защото, ако дойде любовта, тези работи не могат да дойдат.

Някой път вие мислите, че обичате Бога. Но ако който и да е може да ви раздразни, вие трябва да знаете, че любовта ви не е такава, както трябва. В дадения случай не сте така силен, нямате понятие какви са нейните отношения в живота.

Ако ви се пререже една артерия, то ще изтече доста кръв и вие ще побледнеете. Тази мисъл, която се явява, и тя има подобно действие. Вие ще кажете: "Какво има в явяването на една млада мома." Ако този светия разбира закона, няма никаква опасност. Това същество е пратено нарочно от невидимия свят като професор във формата на една жена и му казват: "Иди да опиташ онзи ученик, който двайсет години се е учил. Да се види какво знае той от живота." И момата казва: "Кажи ми ти, почтени светия, защо се молиш." И той се стресва. Не му стига на ума да каже защо. Момата сега казва: "Помоли се сега на Бога, да видим дали те слуша Господ." И той не може да се моли. Тя е професор и той се сгушва, и професорът го пита: "Защо Господ сега не те слуша."

Представете си сега, че вие сте на мястото на този светия и двайсет години сте били такъв и мислите вече да влезете в рая. И дойде този красивият професор в една или в друга форма. Какъв отговор трябва да дадете на професора. Това не е за смях. Това е много сериозен въпрос. Професорът пита: "Защо се молиш?" Ти какво трябва да кажеш? Вие се обърквате. Така е и със светията. Светията, и той не знае какво да каже. В светията се явява желание тя да се махне. Но тя не се махва. Той си казва: "Да си върви тази мисъл." Дяволът е един дух. Ни най-малко не се разрешава въпросът с това, че той бил дявол. Това е много просташка работа. Които са възпитавали хората, казват: "Съпротивете се на дявола." Но как?

Сега вие ще се спрете на този въпрос, не че не сте напреднали. Има известни закони в живота, които не се знаят. Има такива сложни задачи в математиката, че най-големите математици, като дойдат, не могат да ги разрешат. Има известни задачи, които математиката не ги е доразрешила. И човек трябва да мине от едно състояние в друго, за да разреши известни въпроси. Това, което не е разрешимо на физическото поле, е разрешимо в астралния или в духовния свят. А това, което не е разрешимо в духовния свят, е разрешимо в Божествения свят. Ако човек не разбира физическия свят, той не може да разреши задачата на физическия свят. физическият свят е материален свят. Духовният свят е свят на чувствата, а Божественият свят е свят на Божествената мисъл. От Божествения свят произтичат елементите на мисълта. От духовния свят произтичат елементите на чувствата, а от физическия свят - елементите на материята.

Вие сега остарявате и не можете да си помогнете, нали? Едно време бяхте млади. Сега вече сте се изменили. Не разбирате законите и не можете да подмладите лицето си. И който и да ви каже, ще му кажете: "Я ми дайте един пример." Ако аз мога, то е заради мене. Ако вие можете, то е заради вас. Никой не може да ви предаде онова знание, което той има. Когато аз видя един човек, имам една мисъл - аз зная дали е абсолютно честен и справедлив. Има в очите нещо. Като погледна в очите, има една линия, по която се познава. Но и вие може да познаете, не само аз. И вие казвате: "В този човек имам пълно доверие." Кое ви дава абсолютното пълно доверие в него? Трябва с години да работите, да наблюдавате себе си. Най-първо човек трябва да проучва себе си. Когато имате най-хубавото настроение, трябва да се нарисувате. Всеки ден трябва да се рисувате най-малко през огледалото - да изучите физиономията си. Да изучите всичките оттенъци на вашите очи. Когато имате хубаво разположение, да видите какъв оттенък имат очите. После да видите тяхната яснота. После да видите в тия случаи какво е дишането ви и какво е положението на тялото. Вие не знаете още каква е походката на един праведен човек, как върви светията. Когато ви кажат: "Я представете как върви един светия", вие не може да представите. Един пияница може да представите, но как върви светията, не.

Честният човек има и тон. Честността си има свой тон. Любовта си има тон. И мъдростта си има свой тон, музикален тон. После си има и цвят, определен цвят. И любовта си има свой цвят. И мъдростта си има свой цвят. И истината се има свой цвят. Всички добродетели си имат свои определени цветове. Щом видиш този цвят в един човек, на този човек може да разчиташ. Та ние трябва да придобием тия цветове. Ти не може да бъдеш добър, докато нямаш цвета на доброто. Ти не може да бъдеш добър, докато нямаш тона на доброто. Мога да ви разправя по това, но като ви разправя това, то ни най-малко няма да ви ползва. Аз мога да ви дам знание колкото искате, но за да станете такива, каквито искате, иска се време. Нека дойде някой от вас. Аз съм готов да му дам сто хиляди лева, да направи един кръг изведнъж, но такъв, като че ли с пергел е направен. И ако някой от вас посвети на това целия си живот, може да го направи. Трябва да се правят опити. Могат да се правят колкото искате опити. Като се завърти кръгът, да стане съвсем правилен. Много мъчна работа е тази. Какво голямо самообладание трябва.

Когато дойдете да оперирате със своята мисъл и чувства, изисква се голяма прецизност. Не е страшното в мисълта, която може да дойде, но страшното е, че не знаеш как да оперираш с мисълта си. Не е страшно чувството, но трябва да знаеш как да оперираш с него. Те могат да имат Божествен произход. Трябва да знаеш произхода на една мисъл или чувство. Не е все едно, когато ти дадат една топла пита или една пита, която е печена преди една година. Има някак си мисли, които са съвършено мухлясали. Сега трябва да освободите съзнанието си от непотребното. Сега сте по-свободни да мислите. Вие казвате: "Толкова години живеем." Вие може да живеете още толкоз, но учение трябва. В старо време са изкарвали един ученик и ще мине един друг ученик и ще го бие, ще му дърпа косите. Той да се не раздразни, като го бият. Той ще си вземе кърпата и ще си избърше лицето. Ако така ви изкарат и ви бият, втори път няма да излезете. Ако в някой дъждовен ден излезете и върху вашите дрехи падат капки, какво е това. По някой път плюе- нето е потребно. Ние минаваме през дисциплина. Всички изпитания, изкушения, неразположения в живота - това е дисциплина. Още от времето на Питагора и в днешния свят ние минаваме през фазата на плюенето. Още не сте ученици. Цялата раса минава през изпит. Цялото човечество е на изпит и който издържи, приемат го, а който не издържи, ще го плюят, докато се научи. Докога ще бъде това? Като си издържите добре изпита, няма вече да ви плюят.

2x2=4, 5x5 = 25. Защо 2x2 е равно на четири? И защо 5x5 е равно на 25? Какво е отношението? Между 4 и 25 има известно отношение. 2 и 5 си приличат. 2 е първата майка, а 5 е дъщерята, която е станала майка. 25 показва пътя, дължината на този път. Трябва повече усилие и повече работа. При тези условия, при които живеем, ние трябва да положим по-големи усилия. Така както са живели светиите едно време, днес не може. Може някои светии да са живели в законите на двете - малко път се изисквало. А сега се изисква по-дълъг път. Както първото произведение горе е 4 километра, а второто произведение 25 километра.

Някой казва: "Аз се молих на Бога." Това е молитва, но и трябва да учиш. Молитвата е една длъжност. Че си се молил на баща си, това е едно нещо, но да се учиш, е друго нещо. Бог може да те слуша, но пак ти може да си останеш невежа. Например баща ти може да ти дава всички средства, дрехи и други неща, но ако ти се не учиш, пак ще останеш. Някой мисли, че е много добър, че се моли и мисли, че така ще стане учен. Не, ти може да се молиш много, може да си добър, но пак да си останеш невежа. Като се каже "праведник", какво се подразбира? По този ред на разсъждение вие може да дойдете до едно безразличие и да кажете: "Какво да правим тогава? Моля се - лошо, не се моля - лошо. Направя добро - лошо. И аз не зная какво да правя."

Това, което направиш, да остане в тебе. Важното е могат ли да останат нещата с тебе, да кооперират с тебе. Ако могат да останат с тебе, тогава си постигнал нещо. Но ако една мисъл седи с години в тебе и после те напусне, тогава ти още не си в реалния живот. Не че сегашният живот не е важен. Той е важен, но условията се вземат. В едно предметно училище учителят казва: "Хайде, Иванчо." Някой от вас мисли, че е роден с името Иванчо. Никой от вас не е роден с името Иванчо, Драганчо, Стоянчо. Те са псевдоними. Учителят казва: "Един орех и още един орех колко правят?" Ученикът отговаря: "Два ореха." Но когато този ученик се научи да смята, не му са потребни орехите. Но при първите уроци има предметно учение, има орехи. Учителят после му казва: "Хайде, изяж орехите." И после го пита какви са орехите. Ученикът отговаря: "Много хубаво." Учителят го пита: "Два ореха и още два ореха колко правят?" И после учениците ги вземат и ги изяждат. И когато стане Иван учен, той може пак да смята, че един орех и още един орех са два, но няма ги орехите. Два ореха и два ореха стават четири, но орехите ги няма. Иванчо е разрешил задачата заради мене и аз изядох орехите.

Та казвам, това е вярно в живота. Някой път за онова, което ние вършим в живота, за онова положителното, което вършим в живота, дава ни се нещо, имаш резултат. А пък някой път работим и нищо няма. Нито пет пари няма в джоба си. Работиш, работиш, и пет пари нямаш, нищо нямаш.

Един американец, като свършил висшата богословска академия, отишъл за проповедник в чифлика на един богат американец и през цялото лято е работил, събирал хората, проповядвал и най-после си тръгнал. И този голям чифликчия изважда и му дава половин долар. Нито за билет, нито за каруца. Шест месеца той е работил. Какво ще кажете за това. Вие веднага ще кажете - той е такъв, той е онакъв. Чифликчията иска да му каже: "Всичкото ти богословие струва половин долар." И втори път той не идва на чифлика.

Та казвам, противоречията откъде произтичат? Някой казва: "Едно време, докато не вървях по Бога, всичко ми вървеше добре, а сега ми тръгна назад." Че ще тръгне назад, аз да ви кажа. Ти имаше тогава благоутробие, но станеш светия, изтънееш - и не можеш да ядеш, както по-рано. По-рано си ял пет-шест блюда, но сега като светия - не. По-рано лицето ти беше мазничко, а сега очите ти са хлътнали, станал си жълт. Питам, ще ти върви ли? Няма да ти върви. Хората ще ти кажат: "Какво стана с този човек? Какъв човек беше едно време той, а сега горкия, отде му дойдоха тези идеи, хлътнаха му очите, будала." Но това е едно преходно състояние на този светия. Те са две противоположности, неестествени състояния. На светията тялото трябва да бъде изтъкано от хубави копринени нишки. Никакви мазнини не трябва да има. Ако му е хлътнало лицето, липсва му нещо. Ако е пълен много, има непотребни работи. В светията всичко трябва да бъде на работа, да няма никакъв излишък. Една копринена дреха да няма никакъв прах. В духовния свят светията - трябва да се образува една чиста дреха, да няма никаква нечистотия по нея. Да няма никакви нечистотии в неговите мисли, чувства и постъпки. Придобие ли той това, той става силен.

Чистенето - това е наша задача. Трябва да се очистим ние. Ние искаме Бог да ни очисти. Бог ще ни даде възможност да се очистим. И майка ти, и баща ти, и слугата ти, и дъщеря ти трябва да се очистят. Непременно трябва да стане пречистването, или организирането на материята. Най-първо учените казват "неорганизирана материя". Не искам да кажа какво е неорганизирана материя. Това не е онази девствена материя, първичният елемент. Всяка неорганизирана материя е гниеща материя, а организираната материя е пречистена.

Следователно ние сме пратени на земята, за да пречистим материята и да образуваме нещо, което е потребно за духовния свят. Ти като отидеш на небето, ще имаш едно тяло. Вие трябва да имате такива уши, че да чувате гласа на ангелите и да имате такива очи, че да виждате красотата на ангелите. Ако отидете така с тези очи и уши, вие веднага ще ослепеете и ще оглушеете. И ако отидете е такива ръце, каквито имате сега, те веднага ще изсъхнат. Ще имаш едни очи, които да не се повреждат от светлината. И ще имаш такива уши, които да не се повреждат от звука.

Когато ти кажат: "Много си лош" - веднага ти се развали разположението. Знаеш ли какво значи "лош"? когато ти кажат: "Ти си много добър" - веднага ти стане приятно. Знаеш ли какво значи, когато ти кажат "Ти си много добър"? С тези думи "ти си много добър" аз просто искам да извикам твоето разположение, а пък ти си мислиш, че си добър. Това са мои твърдения.

Някой път казвам - като извършиш тази работа, ще ти дам десет хиляди лева. По-рано ти казвах, че нямаш разположение, че нямаш време, а сега казваш, че си готов. И аз съм вече определил вашия характер. Ще ви дам тези десет хиляди лева, но аз зная на какво мога да разчитам. Това е, което небето прави. Небето ти даде живот, ум и други - и ти всичко правиш за Господа. Господ знае защо го правиш. В живота сега ще прокарате това. Христос казва - като направиш всичко, кажи си, че много малко си извършил. Има още да се учиш. Представете си, че един от вас - няма такъв певец, - че като стане, и на всички братя и сестри да им стане приятно и да променят своето скръбно състояние. Кой брат и коя сестра може да пее така? Вие чакате в някое прераждане след хиляди години да се родите като някой добър певец. Или представете си, че някой от вас да е толкова красив, че като излезе, да обърне внимание и да кажат: "Небивала красота е тази."

Тогава каква е целта на учението? Ако ти не може да пееш или ако ти не може да станеш красив, ако ти не може да станеш учен, ако ти не може да станеш добър, силен, тогава какво? Да бъдеш един обикновен гражданин на Царството Божие, това е много проста работа. Ти казваш: "Ние не трябва да бъдем амбициозни." Не трябва да бъдете амбициозни в смисъл - не трябва да бъдете натоварено магаре със злато и като отидеш на мястото, да ти снемат товара със златото и да те пратят в дама. Но да бъдеш господар. Не да носиш златото, но златото тебе да носи. У някого от вас се яви желание и казва: "Аз тази работа не искам да я работя." От това гледище коя работа е за предпочитане.

Всеки един човек е роден за някаква работа. И тази работа, за която е роден, той има разположение към нея. Но това ни най-малко не разбира, че той не трябва да върши друга работа. Той трябва да бъде сръчен. Свещеникът, след като свещенодейства, свещеник ли е? Проповедникът, след като е проповядвал, проповедник ли е? Художник не е само онзи, който може да рисува само някоя картина, но който може да измени и лицето си. За четири-пет месеца да измени лицето си като някой скулптор, да му даде такъв израз, какъвто иска. На лицето си и на ръцете си да дам такъв израз, както аз искам. Или да си богат човек, това е следното. Например искам да имам двеста лева в джоба златни и бръкна в джоба си - и парите са в джоба, без да ходя в банката. В левия джоб искам да имам петстотин лева - и ги имам. Искам да имам сто лева в левия джоб и петстотин в десния. И щом кажеш и ги имаш - тогава ще ли се плашиш?

Ти вървиш с дисагите и казват: "Този е прост човек. С дисаги върви." Но казвам си: "Искам да имам в едната от дисагите прясна пита, а в другата дисага кисел хляб." И като бръкна - ги имам. Тогава? Ако имах това изкуство, не бих го разменил с такава теория даже за теорията на Канта за чистия разум. Представете си, че кажа така - днес денят трябва да бъде чист и светъл. И тъй става. Ако кажа слънцето да изгрее без облаци - и така става. Ако кажа днес слънцето да залезе без облаци - и така става. Като кажа да има облаци, да има дъжд, град - и така става. Да кажем, че няма много теория, но каквото кажа, става. Тогава зная ли, или не зная? Зная.

Сега ще приложим - в нашия живот това може да стане. Аз говоря в преносен смисъл. Ти може да кажеш на своя свят: "Днес искам моето слънце в душата ми така и така да изгрее и така и така да залезе." И каквото искаш - така и да стане. Като можеш да заповядваш на себе си, можеш да заповядваш и на света.

Та сега ще започнете като ученици да изменявате вашето състояние, да знаете как да натоварвате и да разтоварвате нашите състояния.

Вие изпяхте песента "Аин фаси". Знаете ли какво значи "аин"? (Два пъти изговори Учителят тази дума грубо и нежно, високо и тихо.) Какво значи високо и грубо казано? А "ин", "ин" на английски значи "вътре". Загатва за интуицията вътре. "Аин" значи следното. Само това, на което абсолютно си разбрал законите, само това е вътре в тебе. Когато не разбираме законите, казваме: "А-а!" Като няма "ин", има само учудване. И произношението е важно. Ако произнесеш думата "аин" както трябва, ти тогава веднага в десния си джоб ще имаш двеста златни лева. Но ако не знаеш как да произнесеш думата "аин", двестата лева веднага ще изчезнат от джоба ти. Това е цялата магия. Когато детето дойде при баща си и му каже една дума, бащата извади и даде двеста. Аз съм виждал деца, които прошепват на баща си - и бащата извади и даде. Детето после пак дойде и прошепне нещо на другото ухо - и веднага бащата извади четиристотин и даде. Казвам, ето един маг. Знае как да произнесе думата. Гледам, някой е с фрак, с цилиндър, е бастун - и той каже нещо на някого, но онзи му казва: "Много съм занят днес, ще видим." И ние при Господа ходим някой път с цилиндър и нищо не дава. Като малкото дете ще отидеш при баща си и като му кажеш, той ще каже: "Добър син е, способен е, всички учители се хвалят."

От онзи младия професор се стряска светията. Тя е огън. Гори. Като се доближи светията, ще изгори. Дрехите му изгарят. Двайсет хиляди градуса е това. Светийските дрехи не могат да издържат. Тая мома ще се върне при Бога и ще каже дали неговият син успял, или не, учи ли се, или не. Това ще каже. Тя е професор. Всички тези съблазни, изкушения си имат известно значение. Има тайни вътре в битието за онзи, който разбира. И ще каже - днес ученикът не е отговорил тъй, както трябва. Нищо не значи, че не си отговорил. Втори път ще отговориш. Докато дойде един ден - да знаеш какво да кажеш. На младия професор какво трябва да му кажеш? Който знае какво да му каже, ще му дам един банкет, една хубава баница от ябълки.

Ако красотата е образ на истината, защо в съзнанието на светията като се яви тази красива мома, защо той не може да вземе правилно становище. Не е тук младият, който се изкушава. Младият никога не се изкушава. Той лесно разрешава. Но тук е старият, който е вече на осемдесет и четири години. За него е въпросът. Казвам, има нещо тайно вътре в живота и човек трябва да разбере вътрешния смисъл на нещата. Аз считам за праведен човек този, който, като види злото, не се опорочава. Той да гледа така, както Бог гледа. Някой път Бог гледа, че грешиш с мисли върху това. Той не те съди, не те осъжда. Когато Бог не те съди, ти сам се съдиш. А когато Бог те съди, ти тогава се страхуваш. Като те погледне Бог, ти чувстваш едно угризение на твоята съвест. Това са твои разбирания. Когато някоя мома види по-красива мома, дотогава тя е мислила, че е много красива. И като види друга мома по-красива, ней става мъчно, тя почва да се мъчи. И като се върне у дома си, тя е неразположена духом. Другите хора отвън вече не обръщат внимание на нея. Тя е неразположена. Има едно вътрешно състезание.

Този светия се е смутил от тази красивата мома, понеже тя седи по-горе от него. Нищо повече. Той се намира в противоречие. Защото, каквото и да приложи той, тя ще каже: "Ти, дъртако, ти мислиш ли, че аз, младата мома, ще последвам твоите глупави желания?" Когато той й предложи, тя ще изчезне и той ще остане посрамен. Това е дълбокото, което се усеща. И той не може да се моли в нейно присъствие. И тя му казва - дотогаз, докато не стане като мене, няма да можеш да се молиш.

Та противоречието, което се явява в нашия живот, е следното. Че не сме такива, каквито желаем да бъдем. Това е един прогресивен път. Всеки ден ние имаме един идеал. Някой път идеалът се представя направо, а някой път идеалът се скрива и се явява като един излишък.

Вие носете следната мисъл. Да стане разтоварване на нашето съзнание и благородната мисъл да проникне в нас. Не че това, което имате, е лошо. В това положение, което имате сега, вие сте светии всички. Ако се сравни вашият живот с живота на млекопитающите, вие сте всички светии. Но сравнен с живота на ангелите, вие сте обикновени хора. По отношение на нисшето вие сте светии - аз да ви подпиша това, но по отношение на висшето вие сте обикновени.

Та там, дето сме достигнали, ние не може да се спрем. Писано е: "Бъдете съвършени, както е съвършен Отец наш небесен." Ние няма да се спрем тук. Един ден ние ще бъдем съвършени. Кога? Хиляди години могат да се съберат в един ден и един ден може да се разложи в хиляда години. Ако си умен, в един ден може да направиш една работа, а ако си глупав, за хиляда години ще я направиш. Колкото си умен, толкова по-бързо стават работите. Това са великите работи в живота.

Коя мисъл остана от лекцията? Разтоварване на съзнанието. Когато дойде тази младата мома или младият момък в съзнанието ти, да можеш да прогледаш, че Бог те изпитва и да не се изкушаваш. Светията вижда тази млада мома и не вижда Бога. Светията се страхува от тази млада мома. Да престане той да се страхува от нея. Щом ти се страхуваш от нещо, то причината е вътре. Искам сега да оставя една мисъл във вас. Не да се обезсърчите. Ти казваш: "Какво трябва да се прави тогава?"

Считайте, че днес ви дадох един богат обяд. Не искам да преядете. Всеки ден вземайте по малко, но да не оставяш нищо в торбата за децата си. Колкото затрошиш, ще го приберем за кошерите, но да вземете за този или онзи, тогава ще изгубите и това, което сте взели. Аз не искам да отричате вашия живот. За мене всичкият живот в света, като погледна всички същества - буболечки, мушици и други, е свещен. Аз имам особен възглед за живота. Някой път съм се спирал при някои мравки, възхищавам се. Някой път срещам някой философ и той ме интересува. Някой път една капка от някоя течност ще ви донесе по-голяма полза, отколкото някоя сложна храна.

Да имаше възгледа, че Бог навсякъде работи в живата природа и да виждаме неговите пътища. Някой брат е малко разтревожен. Трябва да влезеш в положението му - защо е разтревожен. Ти казваш: "Той е така роден." Не е роден така. Влязла е някаква мисъл в ума му и тя го е разтревожила. Има хора такива, че като си помислиш за такъв човек, той може да е на двеста-петстотин километра далеч, и вие се усещате по-лек, по-разположен. Или пък като го посетите, като че ли от вас, от вашата душа се снема някой товар. А пък има хора, за които като помислите, вашата душа ще се натовари.

Искам да останете весели и бодри. Днес да отидете на работа и да благодарите на Бога. Аз дадох на младите едно упражнение - да си решат косите десет пъти на ден. Сега и на вас, по-възрастните, по-напредналите, не зная какво да ви дам. На вас, които сте свободни, ще дам по десет пъти на ден да си миете лицата. Който е на работа, той може да не прави това упражнение. Който е на работа, за него е извинително, но който няма работа, да го прави. Това упражнение се дава за една седмица. Някои от вас, които могат, измивайте си лицето по десет пъти на ден, но не със студена вода, а с хладка, топла. Като си измиете лицето, ще си вчешите и косата и ще благодарите на Бога, че може да се миете. Седем деня по десет пъти на ден правят седемдесет пъти измиване.

Тайна молитва

Девета лекция
на Общия окултен клас
25 ноември 1931 г., сряда, 5 часа
София - Изгрев

НАГОРЕ


placeholder
V1-ON