НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Музика и работа / Музиката като метод за смяна на състоянията. Работата - отглас на любовта

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Музика и работа

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, всички, музика, желание, може, бъде, сега, мисли, добре, свири, живот, обича, любов, свирите, хора, морал, сърце ,

 Младежки окултен клас , София, 23 Май 1930г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Т. м.

Едно от великите блага, дадено на човека, е животът. Въпреки това, мнозина се оплакват, че животът им е нещастен. За да бъде животът нещастен, това показва, че нещо е нарушено в него. За да се наруши това благо, отношенията на хората към него са изменени. Представете си, че имате три същества А, В и С, които се намират в известни отношения помежду си. Първото същество - А представя бащата, В - майката, а С - детето. Първоначално съществото А и В се сдружават, внасят известен капитал и образуват една фирма. След време иде съществото С. Отношението между тия същества е следното: А:В:С =1:2:3. Съществото А е председател на фирмата, В - подпредседател, а С - касиер. Докато отношенията между членовете на фирмата са правилни, фирмата се развива добре. Щом се нарушат отношенията, фирмата се разпада.

Казваме, че животът е велико благо, но човек се радва на това благо, когато работите му вървят добре. Щом се натъкват на неуспехи, те не са доволни от живота си. Ако сте студент или ученик и пропаднете на изпита си, не сте доволни от живота. Обаче, окръжаващите не се интересуват от вашия изпит. Ако са ваши близки, ще съжаляват, че сте пропаднали; ако нямат никакво отношение към вас и чуят, че сте пропаднали, ще кажат: Да е учил повече, да не пропада. Другарите ви ще се стреснат, ще разберат, че професорът ви е сериозен и строг човек, и ще учат по-добре. Но и едните, и вторите, и третите няма да кажат, че животът е тежък. Само пропадналият студент е недоволен от живота, а другите остават незасегнати от неговия неуспех. Ако чуете, че някой ваш близък е назначен на добра служба, вие ще се зарадвате, но от това животът ви няма да стане по-красив. Обаче, назначеният на тази служба ще каже: Добър е животът. Оттук вадим заключението: Както учи човек, такива ще бъдат и резултатите. Както живее човек, такъв ще бъде неговият живот.

Съвременните хора казват: Морал трябва да има човек. Какво отношение има моралът към човешкия живот? Моралът е извод, т.е. резултат на човешкия живот. Моралът е променлива величина. Той се изменя според разбиранията на хората. Моралът на животното се отличава от морала на човека: моралът на човека се отличава от морала на възвишените същества. Моралът зависи от степента на човешкото развитие. В приложение на морала човек трябва да бъде точен и изпълнителен. Ако е търговец, трябва да прилага мярката си честно и с точност. Точността на физическия свят не може да бъде абсолютно приложена, затова, по-добре да се реже с един-два сантиметра повече, отколкото по-малко. За дългото има цяр, но за късото няма. Представете си, че някъде недостига един сантиметър. Какво ще правите? За да не осакатите работата, пуснете с един-два сантиметра по-дълго.

Точността е ценно качество, защото създава добри прояви в мисълта. Природата работи с числа, с количествени величини, а не с чувства. Всички мисли, чувства и желания са величини, с които Природата работи. Обаче, за да ги използува, тя ги превръща в числа и така определя тяхната стойност. Като се спирате на количествената и качествената стойност, вие делите мислите, чувствата и желанията си на силни и слаби. За пример, силно е желанието на човека да яде. Пред него отстъпват всички желания. След яденето се нареждат по-слабите желания: за ходене, за обличане, за посещаване на концерти и забави и т.н. Ако човека не е задоволил желанието си да яде, останалите желания сами по себе си спират. Като елемент, яденето е потребно за всички желания.

Следователно, когато изучавате живота, изучавайте първо ония елементи, които го поддържат. Това са най-силните желания, а именно, дишането и яденето. Като знаете основните желания на човека, можете да определите вторичните му желания. Ако се храни добре, човек е здрав, разполага с повече средства за работа. Който се храни добре, и мисълта му е здрава и силна. Слабият, болният човек не се храни добре, следователно, и не мисли добре. Умът трябва да се храни и в трите свята едновременно: в Божествения, в духовния и във физическия. Храненето не е механически процес, както мнозина мислят. Да се храниш правилно, значи, едновременно да мислиш, да чувствуваш и да възприемаш материалите, необходими за съграждане на нещо ново. Физическият човек е слугата, духовният - съдружникът, който е внесъл капиталите си, а умственият е онзи, който управлява работите.

Като ученици, вие трябва да мислите право. За да бъде мисълта ви права, да се възпитавате, нужна е музиката. Всички окултни школи на миналото и днес си служат с музиката, като метод за възпитание и самовъзпитание. Когато човек изпадне в някаква мъчнотия - материална, сърдечна или умствена, той се безпокои, страда, отчайва се. Докато се справи с мъчнотията си, минава цяла седмица, а някога и повече. Не само това, но той изгубва напразно известно количество енергия. След това трябва да мине много време, докато набави изразходваната енергия. Ако употреби един от музикалните методи за трансформиране на съзнанието си, в половин, или в един час той ще бъде в друга гама на живота, далеч от своята мъчнотия. Значи, не е достатъчно човек да трансформира само състоянието си, но и в скоро време да го трансформира.

Като знаете това, работете върху музикалното си развитие. Всички велики музикални гении, като Бетховен. Моцарт и други, са писали музикални произведения не за развлечение на хората, но за тяхното възпитание. Те са гледали на музиката като възпитателно средство. За пример, Бетховен е създал нещо изключително в музиката. Само гениите, жреците на музиката, могат да изпълняват Бетховена, както трябва. Сега музиката не е влязла в обществения живот. В бъдеще тя ще играе роля във всички области на обществения живот. Бъдещата църковна служба ще се изпълнява изключително от певци и музиканти-виртуози. Църквите ще бъдат пълни с богомолци. Кой не би отишъл да слуша една Божествена служба, изпълнена от духовни певци и музиканти? Ако не разбирате още класическата музика и не можете да се ползувате от нея, обърнете се към онази музика, която Природата е вложила във вас. Природата е вложила във всеки човек специфична музика, с която да си помага при мъчнотиите на своя живот.

Съвременните хора мъчно успяват в музикално отношение, понеже гледат на пеенето и на музиката като на развлечение, с което губят времето си. Да пееш и да свириш и да мислиш, че губиш времето си, това е все едно да ядеш и да мислиш, че трябва да се плаща. Пей и свири, без да мислиш за времето. Яж, без да мислиш и да се безпокоиш за плащане. Ако се безпокоиш и ядеш, по-добре не яж. Каквото прави, човек трябва да бъде спокоен, да не се тревожи. Ако мислиш, мисли спокойно, без тревоги; ако свириш, свири спокойно; ако ядеш, яж спокойно. Да работи човек съзнателно, с участието на мисълта и с любов, това значи, да попадне на добрата почва, в разумния живот, където житното зърно дава 30, 60, 100 зърна, които се намират в отношения 1:3:6. Работи ли с безпокойство, несъзнателно и без любов, резултатите ще бъдат като тия на житното зърно, което е паднало на пътя, между камъните и тръните.

Защо в тази притча Христос взел числата 30, 60 и 100, а не други някои? Като съберем числата 1, 3 и 6, получаваме числото десет, в което се крият всички възможности. Числото десет съдържа в себе си пътищата, по които минава човешката мисъл, от най-ниска до най-висока степен. Който може да проследи пътя на една мисъл, която започва от най-ниското стъпало и достига до най-високото, той е дошъл до числото десет, до разумния живот - до условията на добрата почва. Живейте разумно и работете върху музиката, да развиете ухото си, правилно да възприема. Музикалното ухо схваща не само целите и половини тонове, но и четвъртините и осминките от тона. Когато един музикално развит човек слуша едно класическо произведение, той намира ключа на това произведение и го разбира добре. Всяко музикално произведение крие в себе си специален ключ. Намерите ли ключа му, вие свободно влизате в него и го разбирате.

Като работите с музиката, работете и с числата. За пример, имате числото осем. Какво означава това число? Като повдигнете две в куб, в трета степен, получавате осем: 2x2x2=8, 3x3x3=27. Значи, всяко число е резултат на друго число. Оттук вадим заключението, че всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка са резултат на нещо. За пример, някой казва за себе си, че има любов. Какво означава тази дума? Тя не е нищо друго, освен число, т.е. количествено съдържание на нещо. В понятието "любов" влизат сбор от желания, повдигнати в трета степен. Събрани заедно, тия желания образуват една форма. Да обичаш някого, това значи, да му дадеш нещо от себе си. Ако учителят обича ученика си, ще му предаде част от своето знание. Колкото повече го обича, толкова повече ще му даде. Ако ученикът, когото учителят обича, цени любовта му, ще учи по-добре. Колкото повече го обича учителят, толкова по-добре учи ученикът. Това е подобно на плащането. Колкото повече плаща ученикът, толкова по-усърдно работи учителят с него.

Следователно, и в любовта единият плаща, а другият предава. Единият обича и дава, а другият възприема. Всички отношения между хората - материални, сърдечни, умствени, са все любовни отношения. Разликата се заключава само в степента на любовта, а степента се определя от полето или света, в който тя се проявява. Между търговец и клиент отношенията са пак любовни. Мислете върху проявите на целокупния живот и ще видите, че всички отношения между живите същества имат за основа любовта. Като ученици, вие се нуждаете от правилно разбиране. Някои мислят, че като заминат за другия свят, ще ги посрещнат там с музики и песни, с китари и арфи. Това зависи от вас. Каквато музика изработите на земята, с нея ще отидете горе. Китарата или арфата е вашето сърце, струните са вашите мисли, а ръката, която ще минава по струните - вашата воля. Ще кажете, че нямате инструмент. Всеки човек има инструмент - сърце, на което свири. Сърцето трябва да гори от желание да свири. Сърцето е Божественият елемент в човека. Щом имате този инструмент, ще нагласите мислите си хармонично и с разумната воля ще свирите и пеете. Ако обича цигулката си и свири с любов, цигуларят може да стане знаменит. Но ако няма цигулка, нищо не може да постигне.

Когато говорите на хората неща, които не разбират, те започват да се смеят. Не е лошо да се смее човек. Смехът е хаван, в който се чукат твърдите неща, да станат по-лесноприемливи. Следователно, когато не можете да разберете нещо, смейте се. Чрез смеха вие ще го смелите. После ще дойде мисълта, която ще приеме счуканата на ситно твърда материя, ще я разтвори и възприеме. Второстепенно нещо е смехът, но все пак помага на мисълта. Първо, човек трябва да мисли, затова е наречен мислещо същество.

Всяка сутрин, като ставате от сън, първата ви работа е да нагласите сърцето си, да свири правилно. Нагласяването на струните подразбира хармонизиране на мислите. Щом нагласите сърцето си, започнете да свирите. Като свирите добре, хората ще ви слушат с разположение и ще ви ръкопляскат. Не свирите ли добре, ще ви освиркат. Щастието на човека зависи от неговия ум, от неговото сърце и от неговата воля. Дръжте в изправност ума и сърцето си, да бъдете добри музиканти и певци, да ви обичат хората.

Какво значи да обичате някого? Това значи, да направите нещо заради него, в негово име. Да обичате Бога, това значи, да направите нещо за Него. Ако обичате Бога, а не мислите, не чувствате и не действате заради Него, в Негово име, това не е любов. Любовта подразбира най-великата работа, която човек може да свърши. Най-великата работа в света е любовта. В този смисъл, желая на всички хора да любят. Когато всички хора започнат да работят съзнателно и с любов, дошло е вече Царството Божие на земята.

- Само светлият път на мъдростта води към истината.

- В истината е скрит животът.

37. Лекция от Учителя, държана на 23 май, 1930 г.

София – Изгрев.

Музика и работа

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, всички, музика, желание, може, бъде, сега, мисли, добре, свири, живот, обича, любов, свирите, хора, морал, сърце ,

 Младежки окултен клас , София, 23 Май 1930г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Тайна молитва

Едно от великите блага, дадени на човека, е животът. Въпреки това мнозина се оплакват, че животът им е нещастен. За да бъде животът нещастен, това показва, че нещо е нарушено в него. За да се наруши това благо, отношенията на хората към него са изменени. Представете си, че имате три същества - А, В и С, които се намират в известни отношения помежду си. Първото същество - А, представя бащата, В - майката, а С - детето. Първоначално съществата А и В се сдружават, внасят известен капитал и образуват една фирма. След време иде съществото С. Отношението между тия същества е следното: А:В:С = 1:2:3. Съществото А е председател на фирмата, В - подпредседател, а С - касиер. Докато отношенията между членовете на фирмата са правилни, фирмата се развива добре. Щом се нарушат отношенията, фирмата се разпада.

Казваме, че животът е велико благо, но човек се радва на това благо, когато работите му вървят добре. Щом се натъкват на неуспехи, те не са доволни от живота си. Ако сте студент или ученик и пропаднете на изпита си, не сте доволни от живота. Обаче окръжаващите не се интересуват от вашия изпит. Ако са ваши близки, ще съжаляват, че сте пропаднали. Ако нямат никакво отношение към вас и чуят, че сте пропаднали, ще кажат: „Да е учил повече, да не пропада." Другарите ви ще се стреснат, ще разберат, че професорът ви е сериозен и строг човек и ще учат по- добре. Но и едните, и вторите, и третите няма да кажат, че животът е тежък. Само пропадналият студент е недоволен от живота, а другите остават незасегнати от неговия неуспех. Ако чуете, че някой ваш близък е назначен на добра служба, вие ще се зарадвате, но от това животът ви няма да стане по- красив. Обаче назначеният на тази служба ще каже: „Добър е животът." Оттук вадим заключението: както учи човек, такива ще бъдат и резултатите, както живее човек, такъв ще бъде неговият живот.

Съвременните хора казват: „Морал трябва да има човек." Какво отношение има моралът към човешкия живот? Моралът е извод, т.е. резултат на човешкия живот. Моралът е променлива величина. Той се изменя според разбиранията на хората. Моралът на животното се отличава от морала на човека, моралът на човека се отличава от морала на възвишените същества.

Моралът зависи от степента на човешкото развитие. В приложение на морала човек трябва да бъде точен и изпълнителен. Ако е търговец, трябва да прилага мярката си честно и с точност. Точността на физическия свят не може да бъде абсолютно приложена. Затова по-добре да се реже с един-два сантиметра повече, отколкото по-малко. За дългото има цяр, но за късото няма. Представете си, че някъде недостига един сантиметър. Какво ще правите? За да не осакатите работата, пуснете с един-два сантиметра по-дълго.

Точността е ценно качество, защото създава добри прояви в мисълта. Природата работи с числа, с количествени величини, а не с чувства. Всички мисли, чувства и желания са величини, с които природата работи. Обаче, за да ги използва, тя ги превръща в числа и така определя тяхната стойност. Като се спираше на количествената и качествената стойност, вие делите мислите, чувствата и желанията си на силни и слаби. Запример силно е желанието на човека да яде. Пред него отстъпват всички желания. След яденето се нареждат по-слабите желания: за ходене, за обличане, за посещаване на концерти и забави и т.н. Ако човекът не е задоволил желанието си да яде, останалите желания сами по себе си спират. Като елемент яденето е потребно за всички желания.

Следователно, когато изучавате живота, изучавайте първо ония елементи, които го поддържат. Това са най-силните желания, а именно дишането и яденето. Като знаете основните желания на човека, можете да определите вторичните му желания. Ако се храни добре, човек е здрав, разполага с повече средства за работа. Който се храни добре, и мисълта му е здрава и силна. Слабият, болният човек не се храни добре, следователно и не мисли добре. Умът трябва да се храни и в трите свята едновременно: в Божествения, в духовния и във физическия. Храненето не е механически процес, както мнозина мислят. Да се храниш правилно, значи едновременно да мислиш, да чувстваш и да възприемаш материалите, необходими за съграждане на нещо ново. физическият човек е слугата, духовният " съдружникът, който е внесъл капиталите си, а умственият е онзи, който управлява работите.

Като ученици вие трябва да мислите право. За да бъде мисълта ви права, да се възпитавате, нужна е музиката. Всички окултни школи на миналото и днес си служат с музиката като метод за възпитание и самовъзпитание. Когато човек изпадне в някаква мъчнотия - материална, сърдечна или умствена, той се безпокои, страда, отчайва се. Докато се справи с мъчнотията си, минава цяла седмица, а някога и повече. Не само това, но той изгубва напразно известно количество енергия. След това трябва да мине много време, докато набави изразходваната енергия. Ако употреби един от музикалните методи за трансформиране на съзнанието си, 6 половин или в един час той ще бъде в друга гама на живота, далеч от своята мъчнотия. Значи не е достатъчно човек да трансформира само състоянието си, но и в скоро време да го трансформира.

Като знаете това, работете върху музикалното си развитие. Всички велики музикални гении, като Бетховен, Моцарт и други, са писали музикални произведения не за развлечение на хората, но за тяхното възпитание. Те са гледали на музиката като възпитателно средство. Запример Бетховен е създал нещо изключително в музиката. Само гениите, жреците на музиката, могат да изпълняват Бетховена както трябва. Сега музиката не е влязла в обществения живот. В бъдеще тя ще играе роля във всички области на обществения живот. Бъдещата църковна служба ще се изпълнява изключително от певци и музиканти виртуози. Църквите ще бъдат пълни с богомолци. Кой не би отишъл да слуша една Божествена служба, изпълнена от духовни певци и музиканти? Ако не разбирате още класическата музика и не можете да се ползвате от нея, обърнете се към онази музика, която природата е вложила във вас. Природата е вложила във всеки човек специфична музика, с която да си помага при мъчнотиите на своя живот.

Съвременните хора мъчно успяват в музикално отношение, понеже гледат на пението и на музиката като на развлечение, с което губят времето си. Да пееш и да свириш, и да мислиш, че губиш времето си, това е все едно да ядеш и да мислиш, че трябва да се плаща. Пей и свири, без да мислиш за времето. Яж, без да мислиш и да се безпокоиш за плащане. Ако се безпокоиш и ядеш, по-добре не яж. Каквото прави, човек трябва да бъде спокоен, да не се тревожи. Ако мислиш, мисли спокойно, без тревоги. Ако свириш, свири спокойно, ако ядеш, яж спокойно. Да работи човек съзнателно, с участието на мисълта и с любов, това значи да попадне на добрата почва, в разумния живот, дето житното зърно дава 30, 60, 100 зърна, които се намират в отношения 1:3:6. Работи ли с безпокойство, несъзнателно и без любов, резултатите ще бъдат като тия на житното зърно, което е паднало на пътя между камъните и трънете.

Защо в тази притча Христос взел числата 30, 60 и 100, а не други някои? Като съберем числата 1, 3 и 6, получаваме числото 10, в което се крият всички възможности. Числото 10 съдържа в себе си пътищата, по които минава човешката мисъл - от най-ниска до най-висока степен. Който може да проследи пътя на една мисъл, която започва от най-ниското стъпало и достига до най-високото, той е дошъл до числото 10, до разумния живот - до условията на добрата почва. Живейте разумно и работете върху музиката, да развиете ухото си правилно да възприема. Музикалното ухо схваща не само целите и половините тонове, но и четвъртинките и осминките от тона. Когато един музикално развит човек слуша едно класическо произведение, той намира ключа на това произведение и го разбира добре. Всяко музикално произведение крие в себе си специален ключ. Намерите ли ключа му, вие свободно влизате в него и го разбирате.

Като работите с музиката, работете и с числата. Запример имате числото 8. Какво означава това число? Като повдигнете 2 в куб, в трета степен, получавате осем: 23=8, 33 = 27. Значи всяко число е резултат на друго число. Оттук вадим заключението, че всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка са резултат на нещо. Запример някой казва за себе си, че има любов. Какво означава тази дума? Тя не е нищо друго освен число, т.е. количествено съдържание на нещо. В понятието „любов" влизат сбор от желания, повдигнати в трета степен. Събрани заедно, тия желания образуват една форма. Да обичаш някого, това значи да му дадеш нещо от себе си. Ако учителят обича ученика си, ще му предаде част от своето знание Колкото повече го обича, толкова повече ще му даде, Ако ученикът, когото учителят обича, цени любовта му, ще учи по-добре. Колкото повече го обича учителят, толкова по-добре учи ученикът. Това е подобно на плащането. Колкото повече плаща ученикът, толкова по-усърдно работи учителят с него. Следователно и в любовта единият плаща, а другият предава. Единият обича и дава, а другият възприема. Всички отношения между хората - материални, сърдечни, умствени, са все любовни отношения. Разликата се заключава само в степента на любовта, а степента се определя от полето или света, в който тя се проявява. Между търговец и клиент отношенията са пак любовни. Мислете върху проявите на целокупния живот и ще видите, че всички отношения между живите същества имат за основа любовта.

Като ученици вие се нуждаете от правилно разбиране. Някои мислят, че като заминат за другия свят, ще ги посрещнат там с музики и песни, с китари и арфи. Това зависи от вас. Каквато музика изработите на земята, с нея ще отидете горе. Китарата или арфата е вашето сърце, струните са вашите мисли, а ръката, която ще минава по струните - вашата воля. Ще кажете, че нямате инструмент. Всеки човек има инструмент - сърце, на което свири. Сърцето трябва да гори от желание да свири. Сърцето е Божественият елемент в човека. Щом имате този инструмент, ще нагласите мислите си хармонично и с разумната воля ще свирите и пеете. Ако обича цигулката си и свири с любов, цигуларят може да стане знаменит. Но ако няма цигулка, нищо не може да постигне.

Когато говорите на хората неща, които не разбират, те започват да се смеят. Не е лошо да се смее човек. Смехът е хаван, в който се чукат твърдите неща, да станат по-лесно приемливи. Следователно, когато не можете да разберете нещо, смейте се. Чрез смеха вие ще го смелите. После ще дойде мисълта, която ще приеме счуканата на ситно твърда материя, ще я разтвори и възприеме. Второстепенно нещо е смехът, но все пак помага на мисълта. Първо, човек трябва да мисли, затова е наречен мислещо същество.

Всяка сутрин, като ставате от сън, първата ви работа е да нагласите сърцето си да свири правилно. Нагласяването на струните подразбира хармонизиране на мислите. Щом нагласите сърцето си, започнете да свирите. Като свирите добре, хората ще ви слушат с разположение и ще ви ръкопляскат. Не свирите ли добре, ще ви освиркат. Щастието на човека зависи от неговия ум, от неговото сърце и от неговата воля. Дръжте в изправност ума и сърцето си, да бъдете добри музиканти и певци, да ви обичат хората.

Какво значи да обичате някого? Това значи да направите нещо заради него, в негово име. Да обичате Бога, това значи да направите нещо за него. Ако обичате Бога, а не мислите, не чувствате и не действате заради него, в негово име, това не е любов. Любовта подразбира най-великата работа, която човек може да свърши. Най-великата работа в света е любовта. В този смисъл желая на всички хора да любят. Когато всички хора започнат да работят съзнателно и с любов, дошло е вече Царството Божие на земята.

„Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът."

Тридесет и седма лекция
на Младежкия окултен клас
23 май 1930 г., петък, 6 часа

София — Изгрев



МУЗИКАТА КАТО МЕТОД ЗА СМЯНА НА СЪСТОЯНИЯТА



РАБОТАТА - ОТГЛАС НА ЛЮБОВТА



„Отче наш"

Някой път става дума за правата мисъл. Според разбиранията на живота, животът е най-голямото благо, което човек знае. Следователно, когато ние казваме, че животът е нещастен, ние разбираме, че това благо е нарушено. За да се наруши известно благо, то трябва да измени своето отношение. Допуснете сега две същества, А и В - какво ще бъде отношението между тях?

А : В = ?

Тургаме и С. Тогава казваме: какви ще бъдат отношенията между трите величини? Значи те имат известни отношения между тях:

А : В = В : С

Вземете сега тия три букви и си представете, че това са същества. Как ще намерите техните отношения? Допуснете, че това е бащата - А, В е майката, а С е тяхното дете. Тогава какви ще бъдат техните отношения?

А : В : С = 1:2:3

Тогава какво ще бъде отношението на 1 и 3, и 2 и 3? 1 и 2 - това са двама души, които влагат известен капитал, за да се образува една фирма. 1 е господарят, 2 е подпредседателят, а 3 е касиерът, който разполага с парите. Ако се изгуби един милион, като число -количествено, то нищо не струва.

Какво разбрахте сега от казаното? Да ви преведа друг пример. Представете си, че дойде някой от вас и каже: „Днес скъсали Ивана." Питам: какво сте придобили, като ви се каже „скъсали Ивана"? Ако вие обичате този Иван, вас ще ви стане малко мъчно. Ще кажете: „Как тъй да го скъсат?" Значи влагате нещо в това. Но ако не го обичате, той не ви интересува. Казвате: „Скъсали го - скъсали го, да беше учил." Защо в единия случай вие вземате участие, а в другия случай казвате: „Да беше учил. Ако беше учил, нямаше да го скъсат"? Но ако вие съвсем не сте заинтересован, какво ви ползва, че го скъсали? Ако вие сте ученик или студент в университета, вие можете да извадите поука от това. Ако вие сте в същия факултет, ще знаете, че този професор - да кажем, по математика, е много строг, мъчно изпитва; и като ви се каже, че скъсали Ивана, вие вече ще вземете мерки да не скъсат и вас. Защото този професор може да скъса и тебе. Значи тази новина ще ви даде един подтик да учите по-старателно. Но да допуснем, че вие никак не сте заинтересувани - ще кажете само: „А, скъсали го. Който не се учи, нека го късат -това не ме интересува." Но има известни положения, които вас нищо не ползват, не ви допринасят нищо.

Запример вие си задавате въпроса: „Как ще преживеем? Как ще свършим училището?" И като го свършите, на каква служба ще се назначите? Допуснете, че на вас ви кажат, че еди-кой си приятел го назначи-ли на служба в Първа гимназия в София. Значи той се е осигурил. Но на вас какво ви допринася това? Сега приложението: искам да ви кажа каква възможност имат тия числа.

А : С = В : С

Значи А и В имат отношението на С. Може една от тези букви да представлява принципа. Да допуснем, че В е принцип вече. Тогава каквото е отношението на А:В, такова ще бъде и към С, тоест такива ще бъдат и резултатите. В дадения случай В ще определи отношенията и към А. Какви ще бъдат резултатите? Та сега заключението: според както се учи човек, такава ще бъде и неговата наука.

Да допуснем сега, че се поддържа известен морал. Как ще определите вие отношението на морала към човешкия живот? Нали моралът е някакъв извод? Значи моралът е един резултат - на какво? Това са ред правила, които са изработени от ред поколения, с които той живее. Значи моралът е един извод па живота. Следователно той сам по себе си какво отношение има към живота? Нали това количество може да се измени? На този морал може да се предаде нещо в дадения случай. Тъй както е сега моралът в света, той расте според разбиранията на хората в живота. И моралът се отличава - моралът на едно животно се отличава и моралът на един човек се отличава - според сложността на живота и степента на неговото съзнание. Ако имаме един посветен човек, неговите разбирания за морала се отличават от тези на един човек, който не е посветен. Запример посветеният човек в пълния смисъл на думата, той ще даде до стотинка, ако има да дължи; няма да остане нито една стотинка да ти дължи. А онзи непосветеният човек ще каже: „Хайде, остава един грош или един лев, какво от това?" Той иска да бъде щедър. Питам: ако един човек остави един лев отгоре, той нищо няма да изгуби; пък ако продаде всичко, той пак няма да стане богат. Но в единия и в другия случай, ако той не се доизплаща, ще образува един вътрешен навик на немарене в ред поколения.

Да допуснем, в механиката ти мериш, мериш, но остава един сантиметър - не достига. Да кажем, трябва да са четиринайсет сантиметра, ти му туриш тринайсет сантиметра. Питам: тази работа с тринайсет сантиметра ще стане ли? Тринайсет е по-опасно, понеже не достига; ако е петнайсет сантиметра, ще поотрежеш малко от тази мярка. Ако една ос на някой лагер е по-дълга, ще отрежеш малко; но ако не достига, работите не могат да се донадят. Значи точно трябва да бъде.

Та казвам: човек трябва всеки път точно да извърши всяка една работа, за да образува един добър навик на своята мисъл. Понеже природата има работа с количествени числа, не работят чувствата. В дадения случай едно чувство е като един елемент. И желанията имат количествена стойност. Да кажем, имаш едно желание да ядеш или имаш едно желание за ходене - искаш да се разхождаш, или имаш едно желание да идеш на концерт, или имаш желание да се облечеш хубаво за Великден. Питам сега: всички тези желания - това са елементи, имат ли една и съща стойност? По какво се отличават? Кои желания в случая ще бъдат тук най-силни? Кое желание е най-необходимото от всички? Яденето. И всички други желания отстъпват на желанието за ядене. Следователно желанията идват постепенно. След като се наядеш, тогава ще дойде ходенето, концертът, обличането. Щом не се изпълни първото желание, и всички други желания спират - те са второстепенни. Значи яденето е потребно на всички други желания. Затова, като се изучава живота, трябва да се изучат най-първо елементите, които поддържат живота.

Кои са най-силните желания? Които са необходими. Имаме яденето, дишането. Има една математика, с която можем да изчислим какви ще бъдат другите постижения. Ако знаем какви са нашите основни желания, можем да знаем какви ще бъдат и нашите второстепенни желания. Защото, ако човек добре се храни, той ще бъде здрав. Можем да направим едно заключение: ако човек добре яде, той ще бъде здрав, ще има повече сред-ства. Който яде малко, е хилав, болен човек. Тогава казвам, на този болния човек по-мъчно ще се реализират неговите желания.

Ядене - тъй както говоря сега, разбирам - според законите на природата. Онзи човек, който хубаво яде, той същевременно ще има и сила на ума. Защото само един здрав човек може да мисли добре. Онзи, който не иде, той умен не може да бъде. Той само дъвче, дъвче, а това не е ядене. Значи като ядеш, да можеш със своето ядене да извадиш онази потребната материя и енергия от храната за ума ти. Умът трябва да бъде едновременно силен и в трите свята - и в Божествения свят, и в света на ангелите, и в света на хората. Сега вие в обикновения свят не чувствате какво е яденето - казвате: „То е един механически процес." Не. Когато ти дъвчеш, има едно същество, което същевременно мисли, но ти не го съзнаваш на физическото поле. Но има друго същество, което знае каква част от тази енергия ще се добие и за какво ще се употреби. Та първия човек -физическия, ние го наричаме „слугата". После иде онзи, който образува съдружие, онзи, който мисли; и третият - който направлява работите.

Но необходимо е вие да се научите да мислите.

Вие трябва да употребявате музиката като едно средство за възпитание. Във всички времена, във всички окултни школи са употребявали музиката като средство за възпитание. В старите времена не е имало друг метод, па и в новите времена няма още изработен метод. Запример вие се намирате в някоя мъчнотия, да кажем - в едно вътрешно морално терзание. Но не употребявате музиката. Може да мине цяла седмица, докато се смени тази енергия на това ваше състояние. Обаче ако вие употребите един музикален метод, може в половин час да се смени това състояние. Веднага ще се използва всичката тази енергия.

Да кажем, дойде отчаянието. Ти си ученик, от къщи не са ти пратили пари, ти искаш да напуснеш училището, казваш: „Мен ми дотегна това положение." Но не се минава цяла седмица - дойдат парите, веднага ти кажеш: „Ще следвам." Обаче вече известна част от енергията е изчезнала, изразходвана е напразно. Ти си създал ред неприятни мисли в себе си. Казваш: „Баща ми не се грижи, майка ми - няма цобри хора." Но след една седмица ти се коригираш в мислите си, казваш: „Баща ми е добър човек, и майка ми, но случило се е някъде - пощата е закъсняла с писмото." Обаче с това ние вече губим голяма част от своята енергия с непотребни мисли.

Та онзи, който разбира музиката, и грижливо заляга за нея. Да кажем, ако аз започна да свиря, вие ще кажете: „Нека той свири нещо от Бетховен." Но когато Бетховен е създавал своята музика, той е имал нещо предвид. Той е създал музиката си за възпитание на хората. Когато имате нещо неприятно, някоя мъчнотия, свирете нещо от Бетховен - например Деветата симфония. Колко души можете да свирите или да пеете? Бетховен е създал нещо в музиката изключително. Само жреците на музиката могат да я свирят, които са виртуози. И трябва да дойдат в света гениите - те са жреци на живота.

Следователно, ако вземем музиката в обществения живот, тя тепърва има да играе голяма рол. Той, един жрец на музиката, ще дойде, и всички богомолци ще пеят. А той, жрецът, ще им посвири. А които го слушат, те ще плащат за тамяна, за пангара, за дрехи -всичко, което се издържа; пък най-после, на самия музикант му трябва масло, да му върви колата. После, зоб трябва за конете му; после, той си има слуги. Така всички други богомолци ще дадат кой колкото може за концерта. Третокласните ще дадат по-малко, а първокласните ще дадат повече. Та в това има възпитание за музикантите.

Да кажем, свирите нещо от Бах или Менделсон, или от Скрябин, но, да кажем, вие не разбирате тези класически музиканти - какво трябва да правите тогава? Ако знаете някое българско парче, ще свирите него, но ако не знаете? Но в природата е така - всеки един от вас има един метод за пение, този метод трябва всички да научите. (Учителят свири леко на цигулката.) Какво ви коства това? Как ще го изпеете сега? Това е за един меланхоличен, ако искаш да дадеш усилване на енергията. (Учителят свири пак същата мелодийка.) Турете сега една дума, която да съответства на музиката. Измислете една дума. („Примирение.") Тя е пасивна дума. („Светлина.") И тя с пасивна дума. Кажете друга дума, вие сте учени хора. Всички сте професори. Турете „Бъди, бъди здрав!"

Вземете сега тона. Сега това, което вас ви спира, е следующето: вие, като започнете да пеете, казвате: „Това е губене на времето." Вашата работа мяза, като седнете да ядете на масата, и мислите, че не ще можете да си платите. Ти яж хубаво и не мисли за плащане. Пък ако ще мислиш за плащане, хич не сядай да ядеш. Защото да се безпокоиш и да ядеш - не може. Това не е ядене.

Ако имате някой философски въпрос да ви безпокои и кажете: „За мен ли е тази работа - нали трябва да се мисли." Че и в природата има специфична музика, и при философските мисли гамите са други. Когато си поет, гамите са други. В скръбния живот и в радостния живот, всяко едно положение си има своята гама. После, не се заблуждавайте - може да ви дойде някоя мисъл. При разни състояния се появяват и разни мисли. Някои мисли у вас мязат на онази приказка, която Христос дава за житното зърно - че едно паднало на камък и израснало, но корен нямало и изсъхнало. Второ паднало в трънете и трето паднало на пътя. Значи има три условия, дето ти не можеш да пееш; условия, дето човешката мисъл не може да върви. Има условия, дето, като речеш да пишеш, ще излезеш и пак ще изсъхнеш. Само като попаднеш или влезеш в разумния живот, в добрата почва - там вече ще имаш придобивки 30, 60 и 100, или 1:3:6. Питам сега: в дадения случай защо Христос е употребил 60, а не 50? Шест и три колко правят? Девет. И едно -равно на десет. Значи Христос е турил числото десет. Това са всички сефироти - значи всички възможности са турени там. Това означават всички тия семена. В числото десет се дават всичките възможности. Този е вътрешният процес. Значи не само да даваш по три и шест, но всяко твое желание, но всяко едно твое желание в разните твои проявления трябва да дадат и разни сили вътре, за да се образува този сефирот. Сефирот - това са пътищата, по които твоята мисъл може да се проявява, от най-висшата до най-нисшата степен. Разбира се, ако едно същество не е много напреднал дух, то тази музика ще е много груба. Тази музика за вас е донякъде търпима, понеже вие не сте така отзивчиви, така музикални, но за някои същества това е груба музика. А за други, по-обикновени същества - не че той не е така деликатен, но той не е така отзивчив, така музикален; но казвам: само при дадени условия.

Намерете сега една дума - да турим на тази мелодия. Да кажем, някой ви изсвири Деветата симфония на Бетховен - какво ще придобиете? Вие трябва най-първо да знаете какви са били онези обстоятелства, при които Бетховен е създал тази своя симфония. Всъщност какви са били причините да се роди тази симфония и какво е било съзнанието на Бетховен тогава? Тогава, ако се да-де тази музика, тя ще има своите добри резултати. Но все ще се дойде до един пасаж на симфонията, който ще бъде ключ. Защото във всяко едно музикално парче има по един ключ.

После, музикалната наука не седи само в един тон, в седем тона. Сега вие мислите, че има само седем тона. Питам: няма ли повече тонове от седем? Да допуснем, че между тона „до" и тона „ре" има известно отношение. Ще ви попитам: между тона „до" и тона „ре" има ли други музикални тонове? Вие може да турите полутония, а има и четвърттония. Тогава има и една осма от тона „до".

Да кажем, вие имате осем - какво представлява числото осем? Това е резултат на две - кубът на две. После имате три, умножено само на себе си, дава двайсет и седем. Значи двайсет и седем е кубът на три. Когато вие имате известни количествени числа, те са резултат на нещо. Имате някоя ваша мисъл - трябва да знаете на какво е тя резултат. Казвате: „Аз имам любов." В дадения случай любовта е едно количествено число. Това, което вие наричате любов в дадения случай, това е кубът от желания, съединени в едно - те образуват една форма, една любовна форма.

Запример вие казвате: „Аз обичам еди-кого си." Хубаво, в какво седи тази обич? Да допуснем сега, аз вземам в изяснението - някой учител обича някой ученик. Следователно в него се заражда желание да му предаде нещо от своята наука - да предаде това, което той има. Да допуснем, че той е художник или музикант. Щом той обикне ученика, у него има желание да предаде нещо от музиката на ученика. И колкото любовта е по-силна, толкова и желанието му да предаде нещо повече по музика става по-голямо. Колкото любовта му е по-слаба, толкова и желанието да му предаде музиката ще бъде по-слабо.

Сега един професор ти може да го заставиш да ти предава. Могат да се намесят и други фактори, които могат да го заставят да ти предава по-добре. Да допуснем, че имате един професор виден по музика и той има няколко ученика - първият му плаша сто лева на час, другият - богатият ученик, му плаща четиристотин лева на час, а третият плаща хиляда лева на час. Питам сега: този професор еднакво ли ще преподава на учениците си? Този, който плаща по сто лева, и който плаща четиристотин и хиляда лева, какво ще вземат? Ако еднакво преподава на всичките, учениците се онеправда-ват. На този, на когото преподава за хиляда лева, предполагаме, че той е по-способен. И професорът ще внесе все един елемент повече, отколкото при този, който плаща четиристотин или сто лева. Професорът ще внесе нещо по-хубаво, за да оправдае хилядата лева на час. Значи тука вие имате външни причини - парите ще го заставят да даде нещо повече, за да оправдае плащането на тези хилядата лева на час. Следователно този закон съществува: онзи, който обича, той плаща; а другият -обичаният, той преподава урока си по-добре. Следователно и той дава.

Когато едно същество нас ни обича, ние се стараем да възприемем това, което то ни дава, да бъдем внимателни към това същество. Който обича, плаща. Следователно и ученикът, който дава парите, е ученик на физическото поле, а учителят се отплаща в замяна на стоте лева с предаване на уроците. Тогава имаме отношението на онзи бакалин. Като отидеш при него, той ти дава стока - захар, смокини, а ти му даваш парите, ти му плащаш. Та и в разбирането на знанието пак същите отношения съществуват. Вие ще кажете тогава: „Че на какво мяза това?" Вие разсъждавате по един прост начин. Всичките процеси, които стават в природата, са много благородни. Аз като видя един бакалин, че тегли на теглилката си, у мене се зараждат ред мисли. Казвам: колко хубава е тази теглилка. Колко е хубава захарта. Защото за мен захарта означава ред неща, които тургам в това положение, дето се намира захарта. А който не разбира, ще каже: „А, теглилка - тегли едно кило захар" - и нищо повече. Аз като кажа: едно кило захар, или щом видя, че някой купува едно кило захар, аз вече зная какво означава захарта. Ако купува смокини, пак зная какво означават смокините. Някъде гледам - някой избира цветя, много хубави карамфилчета или рози първокласни - веднага аз зная какво означават тия цветя.

Та на вас ви трябва едно правилно разбиране. Сега у вас има идеята да завършите земния си живот, да бъдете в небето между ангелите - да се видите със своите китари и цигулки, и да свирите. Че вашата китара е вашето сърце. А вашите мисли ще бъдат струните по нея, а вашата воля, желанието да свирите и пеете - това ще бъде лъкът, с който трябва да свирите. Хубаво. Ако вие не сте запалили вашето сърце, значи трябва да запалите целокупно сърцето си. Това е инструмент. Това са вашите мисли. Ще опнете струните и след това желанията на вашето сърце, ще турите лъка и ще свирите. („Ха-ха-ха!") Вие казвате: „Аз нямам инструмент." Как нямаш? Всеки един от вас трябва да знае да свири на сърцето си. Сърцето е един Божествен инструмент. Нагласяването - това е Божествен процес на мислите. Ще знаеш как да свириш - ще създадеш една форма.

Какво е сърцето? Един Божествен инструмент, на който ти трябва да се научиш да свириш. И твоят характер ще се определи от положението, дали знаеш да свириш, или не. Един цигулар с цигулката си може да стане виден, той може да направи нещо, щом е даровит. Но ако няма инструмент, как ще увери той хората в изкуството си? Това няма да им се хареса. Това не е за смях. Слушайте да ви кажа: когато човек не разбира работите, той се смее, той не мисли. А когато ги разбира, вече не се смее много, но мисли. Трябва мисъл. Сега, понеже вие не мислите, не разбирате работите. Смехът си има свой психически произход. Ако не можеш да мислиш, поне се смей, за да ти мине. Смехът е един вид хаван, в който ще туриш, като е нещо много кораво, ще го туриш да го счукаш. Като се смееш, ти чукаш мъчнотиите. Като не ти върви нещо, посмей се - ще ти стане леко на душата.

Запример някои неща не разбираш - някоя задача или дума, ако мислиш и разсъждаваш, ще дойде правилното разсъждение. Мисълта е правилното разсъждение, а смехът е нещо второстепенно. Но смехът навсякъде ще ти помага, защото, ако не се смееш, ти не можеш да мислиш. Смехът помага на мисълта, но самият смях не е мисъл. Разбира се, човек не е само музика - музиката е само едно чувство у него. Мисълта у него - това е една сила. И човека тъй го наричат - същество на мисълта.

Та най-първо, представете си, че вашето сърце е един инструмент, на който трябва всякога да свирите и трябва да го държите в изправно положение. Всяка сутрин, щом станеш, трябва да свириш правилно на сърцето си. Тогава всеки един музикант, който свири добре, и публиката му ръкопляска, и обича го. А щом не свири добре, какво прави? Тя го освирква. Същият закон е и за вас - ако вие не знаете как да свирите на вашето сърце, публиката ще ви освирка, нищо повече. И прогресът на човека зависи от неговия ум, от неговото сърце и от неговата воля. Ти ще пазиш инструмента си. Като станеш сутрин, няма да казваш: „А, това сърце!" Не, ти ще свириш на това сърце.

А пък според моето схващане, когато мен ми кажат, че еди-кой си се влюбил в някого, ето какво аз разбирам: влюбил се Иван Пенджурски в Бона Замахова. Бона Замахова, това е едно музикално парче, което той ще изпълни. И той ще почне да свири парчето на Бона Замахова. Бона Замахова съчинила нещо, и той почва да свири нейното парче. Казват: „Той се влюбил и нея." Бона Замахова е музикантка и е създала Деветата симфония. Иван Пенджурски свири това парче, нейното парче, и ако го изпълни хубаво, тогава той се влюбил в нея. Пък ако не го изпълни хубаво, тогава какво казваме? Че не се обичат. Той не можал да се влюби, Значи той не е можал да свири хубаво парчето и публиката го освирква.

Сега как мислите - това обяснение по-хубаво ли е? Нали казват: „Влюбил се." После питат: „Какво нещо е влюбването?" Какво значи това? Значи да извършиш някоя работа. Да обичаш Бога, значи да извършиш нещо зарад Него. И ако ти в любовта не извършиш нещо - не мислиш, не чувстваш, не действаш, тогава няма никаква любов - това е само играчка. В любовта всякога се разбира най-великата работа, която човек може да свърши. Няма по-велико нещо в света от любовта. Аз бих желал целият свят да люби и да се влюби. И един ден, когато хората станат светии, тогава любовта ще царува на земята - работа ще има и работа ще се върши. А сега хората разбират влюбването и любовта - един еднократен процес и го считат, че е глупаво да се влюби човек. Не, най-великото нещо в света или работата, която може да свърши човек - това е любовта. А всеки един човек, когото вие трябва да обичате - това е парчето, което вие ще свирите в сърцето си, в ума си; и доколкото вие ще свирите хубаво, дотолкова вие обичате. Вие ще го тълкувате.

Питам: когато двама се обичат, единият го обича, а другият не го обича, тогава как ще претълкувате това? Бона Замахова не обича Иван Пенджурски, защото той не знае да свири. Но щом Бона Замахова обича Иван Пенджурски, аз вече зная, че той свири отлично парчето, трепери му сърцето, но и на нея трепери сърцето, защото един композитор, като му изпълнят парчето или неговото творение - нима няма да бъде доволен и няма да го обича? Който изпълни хубаво едно музикално парче, онзи музикант ще го обича. Така трябва да мислите вие. Да знаете да свирите много хубаво музикалните парчета. (7:02 ч.)
Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът.


Девета година на МОК (1929-1930)
Тридесет и седма лекция
23 май 1930 г, петък, 6:05 ч.
София - Изгрев

НАГОРЕ


placeholder