НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Функции на човешкия организъм / Природните функции на човека

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Функции на човешкия организъм

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, има, сега, хора, бъде, живот, природа, всички, пее, аз, свят, работи, знаете, знае, себе, правилно ,

 Младежки окултен клас , София, 10 Януари 1930г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Размишление.

Какво разбирате под думата „функция“? Думата „функция“ означава служба, упражнение. Какви са функциите на различните системи в човешкия организъм? Например, каква е функцията на храносмилателната система? Ако съзнанието на човека не е във връзка с функциите на различните системи в организма, човек се намира в голямо затруднение. Когато системите в човешкия организъм функционират правилно, той има големи придобивки. В този смисъл, за човека не е толкова важна работата на различните системи, колкото придобивките от тях. Работата има отношение към органите и системите, а придобивките – към самия човек. Някои казват, че физическата работа не е толкова важна. Това е криво разбиране. Всички системи в човешкия организъм извършват физическа работа. Обаче, какво ще стане с вас, ако една от системите престане да работи физически? Представете си, че стомахът ви е разстроен и три дена не ядете. Какво ще стане с вас? Краката ви ще отмалеят, ще изгубите силата си и няма да можете да се движите. Щом стомахът ви се поправи и започнете редовно да се храните, силите ви се възвръщат, и вие започвате да се движите и работите.

Всеки орган, всяка система в човека има отношение към неговия живот. Например, стомахът има отношение към физическия живот на човека. Когато оправи материалните си работи, стомахът му работи добре. Щом обърка физическите, т. е. материалните си работи, и стомахът му се разстройва. При това, забелязано е, че човек може да бъде физически здрав, без да е силен. Значи, силата иде от друго място. Откъде иде силата на човека? От белия дроб. Силен човек е онзи, който диша правилно. Ако не диша правилно, човек не може да бъде силен. Стомахът пък доставя необходимите материали за съграждане на човешкото тяло, т. е. на физическия човек. Той взима активно участие при строежа на тялото. Когато строят къща, преди да започнат нейния строеж, построяват малки барачки, в които складират материалите: дъски, вар и др. Стомахът може да се уподоби, именно, на тия барачки. В него се складира градивния материал, който впоследствие се разпределя по целия организъм.

Когато изучавате зоологията, вие едновременно се запознавате с условията на физическия живот. Първите животни са мекотелите, например, амебата. Това показва, че условията на живота са били добри. Наистина, когато видим, че някой човек е физически мекушав, заключаваме, че той е живял при добри физически условия, не се е борил с мъчнотиите в живота. Колкото по-лоши стават физическите условия, мекотелите се изменят, явяват се животни с по-добре развита дихателна система. Значи, силовите линии се проявяват. Колкото по-добре е развита дихателната система, толкова по-голяма е силата на животното, но условията са по-лоши. Явяването на костната и мускулна системи в животните показва, че условията стават все по-лоши. С това се явява онази съзнателна борба за живот. Когато дойдем до човека, виждаме вече добре проявен физически живот. Човек е готов да се справя с условията на живота по физически и умствен начин, чрез своя интелект. Най-после се явява духовният човек, който живее в слънчевия възел и в задната част на мозъка. С първите прояви на духовния човек се създава разказа за първите хора в рая, които ядоха от дървото за познаване на добро и на зло. Това дърво се намира в задната част на човешкия мозък. Дървото на живота пък е поставено в гръбначния стълб на човека. Ако извадите гръбначния и главния мозък на човека, ще видите голямата, страшна змия, за която се говори в Битието, че се качила на дървото за познаване на добро и на зло.

И тъй, духовният човек се отличава от физическия по това, че познава доброто и злото. Той знае, кои сили действат в съгласие с него и кои са против него. Дойде ли до положение да различава доброто от злото, човек се е свързал вече с Духа, който е над доброто и над злото. Докато дойде до това състояние, човек минава през физическия живот – живот на ограничения. Той живее в малък кръг и се стреми да излезе от него. Стремлението му да излезе от този живот го въвежда в духовния, дето се иска будно съзнание.

Съвременните хора, учени и прости, млади и стари, мислят, че всички идеи, които минават през ума им, са техни. Много идеи, които минават през ума ви, нямат нищо общо с вас. Например, някой си въобразява, че може да стане велик музикант, художник, писател и т. н. Възможно е да стане всичко, за което мечтае, но за това са нужни данни. Какъв музикант ще стане, ако музикалното чувство не е развито в него? Преди години дойде при мене един млад господин, основен учител. Като се разговаряхме върху различни въпроси, той ми каза, че иска да стане музикант, дотегнало му да работи с малки деца. – Свирил ли си на някакъв инструмент? – Не съм свирил. – Кога се яви в тебе желание да свириш? – Една вечер слушах един струнен оркестър и реших да стана музикант. – Ти можеш да се научиш да свириш, но музикант никога няма да станеш. – Аз ще свиря много, по десет часа на ден. – Колкото да свириш, в един живот музикант не можеш да станеш. – Защо? – Ти не си построен музикално. Преди всичко, пръстите на ръцете ти са къси, лишени от всякаква пластичност. Ти можеш да станеш добър търговец, но не и музикант.

Като давам този пример, аз имам предвид и вас. Това не значи, че трябва да се обезсърчавате. Всеки човек трябва да знае, за какво е роден, и да работи в това направление, Човек трябва да работи така, че да се развива всестранно. Обаче, най-много трябва да работи върху ония центрове, които са добре развити. Там, именно, ще се прояви. Следователно, спрете вниманието си върху ония дарби, които са най-добре развити. За да стане човек музикант, ред поколения преди него, деди и прадеди трябва да са работили в областта на музиката. Този човек има желание да стане музикант. Желанието е едно нещо, а възможностите – друго. Той може да желае да стане музикант, но колкото и да свири, ще види, че нищо няма да направи. Посредствени музиканти и певци в света има много, но истинските музиканти са малко. Това не значи, че човек не трябва да свири. Всеки човек трябва да свири и да пее, да постави основа, върху която да работи в бъдеще.

Първата задача на човека е да изучава себе си, да знае, какви сили се крият в него и на какви закони се подчиняват те. Като изучава себе си, човек се натъква на няколко системи, свързани със специални функции: стомашна система, която управлява физическия човек; симпатична нервна система, свързана с задната част на мозъка, която управлява духовния човек, и нервна система, свързана с главния и с гръбначния мозък, която управлява умствения или Божествения живот на човека. Следователно, за да бъде духовен, човек трябва да разбира функциите на слънчевия възел, или на симпатичната нервна система. За да бъде силен, човек трябва да развива дихателната си система, специално дробовете. Като изучавате движенията, които стомахът и дробовете правят, виждате, че стомахът извършва напречни и надлъжни движения, а дробовете – на широчина.

Значи, храната предизвиква един род движения в стомаха, а въздухът в дробовете – друг. За да функционират стомаха и дробовете правилно, човек трябва да знае, как да се храни и как да диша. Правило е човек да яде, когато е гладен. Той трябва да пристъпва към храната само тогава, когато се е събудило в него специфично чувство за ядене. Докато се вслушва в това чувство, което му подсказва, кога да яде и кога не, стомашната му система ще бъде в пълна изправност. Щом стомахът е в изправност, и дробовете ще бъдат в изправност. Като се храни правилно, човек диша правилно. Щом диша правилно, и мисълта му е права. Значи, между храненето и мисленето има известно отношение. Какъвто е процесът на храненето, такъв ще бъде и процесът на мисленето.

Сега ние говорим за разумните функции, които природата е определила. Те са точно измерени и определени. Както в музикалните тонове не можете да прибавите или отнемете един тон, така и във функциите, които природата е предвидила за всеки орган, не може нищо да се прибави или отнеме. Например, тонът do (долно do) има 32 трептения, re – 36, горно do – 64. Прибавите ли или отнемете едно трептение, вие нарушавате чистотата на тоновете. Колкото по-малко трептения има даден тон, толкова по-нисък е той. Същото се отнася и за проявите на живота. Ако проявите на живота имат малко трептения, те отговарят на ниските тонове на живота. Ние казваме, че тия прояви имат физически, или материален характер. За да увеличи трептенията на своите прояви, да мине в по-високи тонове на живота, човек трябва да има стремеж към музиката. Ето защо, каквото и да правите, стремете се към музиката. Яде ли, работи ли, човек трябва да има вътрешен импулс към свирене и пеене. Ако човек яде и вътрешно си припява нещо, той яде сладко. Това значи музикално ядене. Ако работи и пее в себе си, работата му ще бъде резултатна. Ако е ял и работил сладко, човек пак има желание да пее и да свири. По това познавате, кой човек яде и работи музикално. Следователно, който пее и свири, той всякога успява. Чуете ли, че болният пее, знайте, че той непременно ще оздравее. Невъзможно е да пее и да свири човек и да няма успех. Затова е казано: „Който пее, зло не мисли“.

И тъй, поставете като задача в живота си желанието да пеете и да свирите. В каквото положение и да се намирате пейте. Дали ще имате добър резултат в работите си, не мислете. Пейте и свирете! Покрай всички работи, които имате, покрай всички сгоди и несгоди, мъчнотии и радости, пейте. И болен да сте, пейте. Пеенето е зов на човешката душа към природата. Като отзивчива, природата изпраща своите разумни, съграждащи сили към човека, да му помагат. Като пее и свири като мисли, чувства и постъпва право, човек предизвиква разумните сили на природата да му помагат. Някои мислят, че болният трябва да бъде сериозен, постоянно да се моли. Нима певецът не е сериозен? Когато пее на сцената, певецът е сериозен. Той е съсредоточен в себе си, пази се да не направи някаква погрешка. Сериозен е, но пак пее. Пеенето е метод, чрез който природата регулира силите на физическия и на духовния живот на човека. Музиката, изобщо, е спомагателно средство на човека. Без музика животът е пустиня. Който пее и свири, става разумен. Не може да бъде поет и мъдрец онзи, който не пее и свири. Всички талантливи, гениални и свети хора са били музикални. Немузикалният може да бъде учен, но идеен човек, в широк смисъл на думата, не може да бъде.

Мнозина се оплакват от неуспехите в живота си. Една от причините на техния неуспех е бързането. Те бързат, в малко време искат да свършат много работа. Ученикът иска да свърши училището в кратко време. Учителят иска в малко време да изкара добри ученици. Свещеникът иска в малко време да обърне много хора към Бога. Това е невъзможно. Всяко музикално парче има свой определен такт и ритъм. Измените ли неговия такт, ще измените и характера му. Не можете да пеете миньорна песен с такта на мажорната, нито мажорната – с такта на миньорната. Игривите, весели песни имат бърз темп, а миньорните – бавен. Миньорните песни са за богатите хора, а мажорните – за сиромасите. Рядко ще срещнете богат човек да играе и скача. Той се чувства тежък, сериозен. Богатият обича да се излежава. Той ляга под крушата и почива. Сиромахът, като изкара някоя пара, изпива я и започва да играе и да скача. И добре прави. Не е желателно да пие, но като не му вървят работите, поне да пее и да играе. Той казва: Със сиромашия работите не се уреждат, но като си поиграя, ще забравя всичко. Богатият се излежава под крушата и казва: Работите ми са наредени вече, няма защо да играя, да губя силите си. Той не знае, че при това положение, именно, ще го уволнят.

Следователно, искате ли да регулирате силите на вашия организъм, да функционират правилно, поставете като методи в живота си пеенето и работата. Като пее и работи, човек помага за развиване и усъвършенстване на своите дарби. Щом не пее и не работи, той се натъква на отрицателните сили в природата и загубва всичко, което е вложено в него. Отрицателните сили в човека събуждат отрицателни прояви – съмнение, недоволство, завист, омраза, които не са нищо друго, освен паразити за човешкия ум и за човешкото сърце. Като паразити, те изсмукват всички жизнени сокове на неговия организъм и го изсушават. Като пее и работи, човек лесно се справя със страданията. Това не значи, че няма да страда. Всеки човек минава и ще минава през страданията, но ще избегне ненужните страдания.

Казват, че великите хора са страдали много. Вярно е, че те са минали през големи страдания, но някои от страданията им са били ненужни, те сами са ги създали. Ако не бяха минали през ненужните страдания, те щяха да създадат още по-велики работи от тия, които създадоха. Някои писатели и поети представят живота по-мрачен и тежък, отколкото е в действителност. Животът нито е тежък, нито е мрачен. Коя е причината, поради която считате, че животът е тежък? Ще кажете, че сте бедни, че нямате къща, пари, дрехи. Това нищо не значи. Какво правят птиците небесни? Те няма къде да подслонят глава. Въпреки това и те живеят. А колко по-голяма и хубава е къщата и на най-бедния човек!

Кой прави живота на човека тежък и непоносим? Много причини има за това, но една от тях се крие в съзнанието на човека, а друга – в съзнанието на окръжаващите. Окръжаващите могат да направят живота на човека несносен. Учителят може да направи живота на ученика си в училището приятен и неприятен. Той може да помрачи живота и на най-способния ученик; той може да подобри живота и на неспособния ученик. Обаче, каквото и да прави той, способният и добър ученик внася нещо добро в учителя си. В природата има едно колективно съзнание, с което човек трябва да знае, как да постъпва. Простите хора познават този закон повече от учените и го прилагат. Например, ако прост човек посети някой богат, той никога не отива с празни ръце. Той ще вземе кокошка, патица, пуйка, прасенце и така ще посети богатия. Последният, като види, че простият човек му носи нещо, приема го добре и с разположение. Общото, колективно съзнание не обича да отиват при него с празни ръце. Колкото бедни да сте, непременно трябва да му занесете нещо.

Ако двама студенти, единият даровит, а другият посредствен, отидат при един от професорите си, първият студент ще отвори широко сърцето на професора си, който е готов да му даде всичко, каквото пожелае. Вторият студент, обаче, затваря сърцето на професора си, вследствие на което професорът нищо не му дава. Защо трябва да се прави разлика между двамата студенти? Ще кажете, че това не е право. Не е право, наистина, но в какво седи правото? Неспособният и лишен от дарби студент не може да вземе правото на способния и талантлив студент. И обратно: способният и даровит студент не може да бъде лишен от дарбите и способностите си. Законът е такъв. Ако на недаровития дадете правото на даровития, какво ще направи той с тях? Каквито усилия да прави, неспособният не може да се ползва от правото на даровития. Външно дарбите не се предават. Те се придобиват чрез усилена вътрешна работа.

Казвате: Защо професорът няма еднакви отношения към двамата студенти? Много естествено. Вие имате ли еднакво разположение към две деца, едното от които е здраво, свежо, приветливо, а другото – слабо, хилаво, цяло покрито с рани? Каквото и да правите, не можете да имате еднакво отношение към двете деца. Всяко състояние, в което човек се намира, има своите равноценности. С други думи казано: всяко нещо има своя цена. Например, като разглеждате различните монети, виждате, че и те имат различна стойност. Английският стерлинг, турската лира и френският наполеон се различават, както се различават английският шилинг, турският бешлик и френският франк. На шилинга и на стерлинга ще дадете различна стойност; на бешлика и на лирата – също; на франка и на наполеона – също. Както стойностите на монетите са различни, така и отношенията между хората са различни. Различието в отношенията не подразбира несправедливост. Напротив, различните отношения между хората, които природата е поставила, са строго, математически определени. Колкото човек дава от себе си за другите, толкова ще получи от тях. Малко даваш, малко получаваш; много даваш, много получаваш. Всичко, което става в света, е точно определено.

Мнозина се оплакват, че хората не ги разбират и оценяват. Те са на крив път. Ако сте музикант, хората ще ви оценят като музикант; ако сте скулптор, ще ви оценят като скулптор; ако сте учен, поет или писател, ще ви оценят като учен, поет или писател. Хората ще ви ценят според ползата, която им принасяте. Всеки човек се оценява според дарбите и способностите, които носи в себе си. Като не разбират това, някои хора се оправдават с условията на живота. Условията представят сцена, на която актьорите играят. Понякога сцената е богата, публиката – избрана, но актьорите не играят добре. Има случаи, когато сцената е бедна, публиката – малочислена, а актьорите играят отлично. Кое е за предпочитане: сцената да е проста, публиката малочислена, но да играеш добре, или сцената да е голяма, публиката избрана, а да не играеш добре? Ако не играеш добре, многочислената публика ще те освирка и ще те запита, защо не си излязъл да направиш първия си опит на някоя малка сцена, пред малко хора?

Като ученици, вие трябва да започнете с изучаване функциите на вашите органи и системи. Не ги ли изучите, вие не познавате себе си. Като знае устройството на своите системи и техните функции, човек познава и проявите на природата. Така човек ще познае и силата, която крие в себе си. Как познавате силата на въжето? По тежестите, които може да издържа. Това пък се познава по броя на конците, които го образуват, и по тяхната здравина. Обаче, конците на въжето трябва да бъдат добре усукани и преплетени, да образуват едно цяло. На същото основание казвам: Силата на човека седи в концентриране на неговите мисли, чувства и желания в една определена посока. Ако е въпрос за физическия човек, той трябва да знае, в каква посока да насочи своите сили и способности. Същото се отнася и до духовния и до божествения човек. Силата на човека не седи само във физическата храна. За да бъде силен, той трябва да знае, как да използва въздуха, който диша, да го отправи към всички клетки на дробовете, за да става дишането правилно. За да бъде силен, човек трябва да знае още, как да регулира теченията на своята симпатична нервна система, главно слънчевия възел и малкия мозък. За да бъде силен, човек трябва да знае, как да регулира енергиите на своя стомах. Най-после, като знае да управлява дробовете, симпатичната нервна система и стомаха си, човек ще започне да изучава главния мозък, т. е. истинския човек.

Често хората оставят всичко на Провидението, наготово да се наредят работите им. Те трябва да се откажат от тази идея. Провидението представя висшата разумност в света, която не търпи глупави и неразумни хора. Защо е така, не питайте. Дали, наистина, сте глупави, пак не питайте. Фактът, че хората страдат и не разбират, защо страдат, показва, че те не са дошли още до онази разумност, към която се стремят. Една от спънките на сегашните хора седи в това, че те имат за себе си високо мнение. Те са вътрешно горделиви. И най-простият мисли за себе си, че е нещо особено. Всеки човек мисли, че е нещо особено, без да е работил върху себе си, да развие своите дарби. Ще кажете, че царска кръв тече във вас. Възможно е, но ако царският син не работи и не учи, царската кръв нищо не може да му допринесе. Талантът е ценен, докато се впряга на работа. Остане ли в бездействие, той прашасва. Силата и достойнството на човека седи в съзнанието му, че всеки момент трябва да изпълнява и прилага законите на разумната природа.

За да успявате в своите предприятия, вие трябва да имате добро настроение. Какво значи, да има човек добро настроение? Ако мислите, чувствата и постъпките на човека се изявяват правилно, както водата на извора, той има добро настроение. Значи, настроението на човека зависи от правата посока на енергиите, които текат в него. Не текат ли енергиите в човека правилно, той няма настроение. За да не се поддава на чужди влияния, човек трябва да държи съзнанието си будно. Не може ли да запази съзнанието си от чужди влияния, той ще бъде в положението на ветропоказател: дето духне вятърът, натам ще се обърне.

Някой се оплаква, че след като бил десет години вегетарианец, пожелал да яде месо. Отде иде това желание? То не е негово. Той се срещал с месоядци и от тях възприел желанието да яде месо. Ако съзнанието на човека е будно, той може да се противопоставя на чужди желания. Ако не може да се противопоставя на чуждите мисли и желания, поне ще различава, кои са негови и кои са дошли отвън. Работете съзнателно върху себе си, не очаквайте всичко на природата. Тя работи върху вас, но и вие трябва да бъдете в съгласие с нея. Каже ли ви, че пътя, по който вървите, не е прав, не се противопоставяйте. Вслушвайте се в думите й и изправяйте пътя си. Тръгнете по пътя, който природата ви сочи. Не следвате ли нейния път, нищо няма да постигнете. Ако гърнето се удря по камъните, непременно ще се строши. Камъните няма да пострадат, но гърнето ще стане на парчета. Следователно, не удряйте главата си в законите на разумната природа. Каквото и да правите, тя няма да отстъпи. Ако вие съзнателно не отстъпите, главата си ще счупите.

И тъй, отличителното качество на младия човек е здравето. Младият е здрав, енергичен, отстъпчив. Той и като вегетарианец, и като месоядец, яде с апетит, сладко и с благодарност. Някои мислят, че вегетарианецът трябва да пости. Това е криво разбиране. Постът е за болни, за грешни хора, а не за здрави и праведни. Само болният човек се лекува чрез пост. Здравият трябва да яде, без да преяжда. Щом преяде, той е нарушил законите на правилното хранене, заради което трябва да пости.

Като говорим за вегетарианството, пишете за следния път върху темата: „Отличителните черти на вегетарианеца“.

Съвременният свят се нуждае от млади, здрави, идейни хора. Те ще оправят света. По какъв начин? Като се откажат да вървят по пътя на старите. Стане ли въпрос до женитба, младите моми и момци трябва да кажат: Ние се отказваме да живеем по стария начин. Ние се отказваме да се женим по стария начин. Ако се женим като роби, и ако раждаме роби, по-добре да не се женим. Има смисъл човек да се жени, но като свободен. Ако момъкът се ожени и може цял живот да издържа жена и деца, защо да не поддържа една мома, като своя сестра, без да се жени за нея? Той ще живее на единия край на света, тя – на другия, но ще й помага. Светът се нуждае от идейни хора, които да живеят в чистота. Някои казват, че Господ ще оправи света. Вярно е, че Господ ще оправи света, но пак чрез хората, чрез техните умове и сърца. Когато хората изправят умовете и сърцата си, и светът ще се изправи.

Ще кажете: Може ли човек да живее сам, неженен? Едно трябва да знаете: и като женен, и като неженен, човек всякога е сам. Чрез женитбата човек губи и онази малка свобода, с която по-рано е разполагал. Ние не сме против женитбата, но имаме предвид истинската женитба, която подразбира разумно съчетание между души, а не сливане на полюси. Двата пола, мъжки и женски, представят два полюса, между които животът се проявява. Полюсите на живота не трябва да се сливат, нито да се сближават, но да стоят на разстояние, за да могат силите на живота правилно да се проявяват. Благодарение на сближаването на полюсите се явяват неестествени, болезнени състояния и страдания между хората. Понеже мъжкият принцип е активен, той е внесъл в живота много енергия, много капитал, който няма условия да се използва. Мекият елемент, т. е. женският принцип, отсъства днес в света, вследствие на което се проявяват повече грубите сили или енергии. Ако хората продължават да живеят по стария начин, те ще се раждат и умират, без да внесат в света голямо подобрение. От две хиляди години насам, от времето на Христа, хората още не живеят по нов начин, вследствие на което има известно подобрение в живота им, но микроскопическо. Нов живот трябва да се внесе между хората. Нови идеи, нови чувства са нужни на света.

Днес погледът на всички хора е обърнат към младите. Всички очакват на младото поколение. В тях е силата. Само младият се стреми към възстановяване на първичното положение на човека. Това е положението преди грехопадението, когато мъжът и жената са били в отношение на брат и сестра. Когато мъжът срещне жена, сърцето му трябва да се изпълни със свещен трепет, да вижда Бога в нейното лице. И когато жената срещне мъж, умът й трябва да се изпълни със светлина, да вижда Бога в него. Светът ще се оправи, когато мъжът и жената бъдат брат и сестра, когато станат истински приятели. Какво е предназначението на момата и на момъка? Някои мислят, че предназначението им е да се женят, да раждат деца, да ги отглеждат и т. н.

Истинското предназначение на момата и на момъка е да познаят Бога. Това е предназначението и на всеки човек. Светът ще се оправи, когато хората дойдат до онова истинско и правилно отношение към Бога. Тогава и природата, и добрите, и възвишени същества ще им помагат. Добрият живот ще оправи обърканите работи на хората. Да живее човек добре, това значи, да бъде свързан с добрите, гениални, светите и възвишени хора в света. Свързан ли е с тях, нищо в света не може да го унищожи. И в огън да влезе, той пак ще остане жив. Такъв пример имаме в Стария Завет, за тримата момци, които бяха хвърлени в огнена пещ, но не изгоряха. Защо не изгоряха? Защото вярваха в силата и мощта на живия Бог. Вярата им се оправда.

Мнозина мислят, че ако вървят в Божествения път, ще пострадат. Възможно е и това, но възможно е нито един косъм да не падне от главата им. Всички, които следват Божия път, имат положителни опитности. Животът им не е теория, но непрекъсната редица от опити.

Един млад музикант, виртуоз, се явил пред многолюдна публика, да даде своя пръв концерт. Едва излязъл на сцената, публиката го посрещнала с ръкопляскане, с бурни овации. Той се смутил от този прием, разтреперил се, но понеже бил чистосърдечен човек, обърнал се към публиката с думите: Моля, почакайте малко, да свърша концерта си. След това можете да ме освиркате даже. Първо ме изслушайте и после кажете мнението си. Публиката моментално утихнала. Той започнал да свири и завършил концерта си бляскаво. След свършване на концерта, публиката изказала одобрението си с бурни ръкопляскания и овации.

И тъй, когато човек не е завършил още работата си трябва да бъде готов да излезе пред света и да помоли да го почака, да не дава още мнението си за него, докато не се е проявил докрай. Излезте пред публиката и кажете: Не ме освирквайте, докато не свърша работата си. Излезте всред природата и кажете: Не ме освирквай, докато не свърша работата си. Слаб съм още, но работя, правя усилия, да свърша работата си добре. Като я свърша, тогава можеш да кажеш последната си дума. Природата ще отговори: Ето един искрен човек, от когото може да излезе нещо добро.

Човек трябва да бъде искрен, положителен, да знае, какви възможности крие в себе си. Той трябва да знае не само своите възможности, но и тия на съществата, с които е свързан. За да диша свободно, човек трябва да знае законите, как да излезе от херметически затворените условия и да поеме чист въздух отвън. Следователно, за да бъде свободен, човек трябва да пази връзката си с Бога и с всички възвишени същества. За да държи връзката си здрава, той трябва да знае законите на живота. Като знае тия закони, той свободно ще отваря и затваря прозореца на своето съзнание, да приема чист въздух отвън, да се освежава.

Време е вече човек да ликвидира със своите стари възгледи. Как може да постигне това? Като отвори всички вентилатори в стаята си, да влезе отвън чист въздух. Всеки свят има свои специфични вентилатори, през които влиза чист, свеж въздух. Физическият свят се проветрява чрез едни вентилатори, духовният – чрез други, Божественият – чрез съвършено различни от тия на другите два свята. Ако не отваряте прозорците на стаите си, да влиза чист въздух, вие ще бъдете недоволни, ще изпадате в песимизъм. Какво трябва да правите, за да се освободите от песимизма, от отрицателните състояния? Докато не знае, кои прозорци да отваря, как да проветрява къщата си, отде да влиза и излиза, човек всякога ще се натъква на противоречия и мъчнотии. Обаче, това не трябва да го плаши. Докато е на земята, противоречията са неизбежни. Няма нищо страшно в тях. Страшното е в смъртта. А това, че минал и минава през мъчнотии, не е страшно. Светът е море, през което всеки ще мине, но за да мине благополучно, трябва да бъде добър плувец. Докато сте млади, учете се да плувате, че като остареете, да ви е лесно.

— Само светлият път на мъдростта води към истината.

— В истината е скрит животът.

18. Лекция от Учителя, държана на 10 януари, 1930 г. София – Изгрев.

Природните функции на човека

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, има, сега, хора, бъде, живот, природа, всички, пее, аз, свят, работи, знаете, знае, себе, правилно ,

 Младежки окултен клас , София, 10 Януари 1930г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

“Добрата молитва”

Съзерцание

Какво разбирате под думата “функция”? Които знаят латински, да кажат какъв е коренът на тази дума. (Значи служба, упражнение.)

Кои са тези ноти?



(“До” основно и горно.) Колцина от вас могат музикално да изкажат тези ноти? Може да го изкажете по много начини. Зависи какъв ще бъде основният тон, който ще вземете. Какво отношение имат функциите в човешкия организъм? Запример знаете ли функцията на храносмилането? Какъв вътрешен процес става? И ако вашето съзнание не е в постоянно общение с тази функция, вие ще се намерите в трудно положение. Защото всички придобивки са една функция. Ние не се нуждаем толкова от работата, колкото от придобивките на тази работа. Вие казвате физическата работа не е толкова важна. Но седите три дена гладен, и веднага забелязвате едно отмаляване на сетивата, едно прегъване на колената, когато вървите. А когато сте нахранен, краката вървят добре. Така е, когато сте здрав. Но щом тия функции са слаби, почват краката ви да не държат, вие не стъпвате стабилно.

Следователно тия функции на стомаха се отнасят до вашия личен живот. След като уредите вашия личен живот, вие ще уредите вашите физически работи. Нищо повече. Човек може да е физически здрав, без да е силен. Много хора има здрави физически, без да са силни. Други функции има, които правят хората силни. Тях аз наричам функции на белите дробове, или силови линии на белите дробове. Ако вие не можете да дишате правилно, вие не можете да бъдете силен човек. Въобще тези хора, на които функциите на тялото са отлични, те навсякъде имат една закръглена форма. Лицето мяза на месечинка, ръцете са валчести, пръстите са валчести и като му отвориш ръката, образуват се трапчинки. Физическият човек мяза на една морска гъба. Той е физхармоника: свива се, отпуща се, свива се, отпуща се.

Та казвам, физическият живот доставя само материалите. Всички, които изучават човека, знаят, че стомахът доставя само материалите за човека. И понеже той доставя материалите, най-първо той си направя тези барачки. Нали, когато се построява някоя голяма сграда, постройка, най-първо не се построява голямото здание, а се построяват тия предварителните барачки. Следователно физическото тяло не е още основното тяло. Това е тия малки барачки, в които работниците трябва да работят дълго време. В тялото най-първо се отличава физическият човек по това той е крайно мекушав. И първоначално, когато той е живял на физическото, когато неговата интелигентност е била слаба, той е нямал кости, бил е от мекотелите. А костите означават лошите условия на живота. Това показва, той първоначално е живял в една среда отлична. Нямал е какво да се бори с природата. От мекотелите е бил той. Но когато почнали да се явяват лошите условия на живота, човек е почнал да образува дихателната система. Появяват се тия силовите функции. Тогава се образували коравите мускули и костите, образували се лигаментите и така започва борбата на живота. Борбата за живот, това са силовите функции. И най-после, на трето място, се появява духовният човек, на когото жилището е в слънчевия възел и в задната част на мозъка. И този човек се появява с онзи разказ за появяването на зло и добро. Това дърво за доброто и злото е поставено там. А дървото на живота, то е поставено в целия гръбначен стълб. Представете си тази идея и онази змия. Ако вие извадите човешкия мозък и цялата глава, това представлява една страшна змия, голяма. Та тази змия се качила на дървото за познание добро и зло.

Следователно духовният човек се отличава с познаване добро и зло в съзнанието, т.е. кои от тия сили в природата действат в съгласие с него и кои са против него. Това е духовният човек. И най-после идва да разпознаваме същността на човека. Човек сега е започнал да разпознава кое е добро и кое зло. А това е духът, който е над доброто и злото. Та има четири състояния. Някой път вие казвате трябва да се живее физически живот. Това е най-елементарният живот, който може да имате. Стремеж има, но всеки един от вас е крайно ограничен в един много малък кръг.

Това е стремежът. Та казвам, необходимо е вашето съзнание да е будно. Материално вие трябва да правите наблюдения върху себе си, или тъй както в сегашния строеж има комисии, които приемат материали за строежа, при това тия материали трябва да бъдат отлични, понеже каквито са материалите, такива ще бъдат и постройките. Плюс онези, които ще строят, трябва да бъдат майстори.

Сега вие сте млади, мнозина от вас сте свършили университет, с висше образование сте, но вие мислите, че всички идеи, които сега функционират във вашия ум, са ваши. Най-първо, ако вие разгледате живота, много от идеите, които ви занимават, те почти нямат нищо общо с вас. Запример у вас се заражда една идея, че вие можете да станете нещо. Аз имам такъв един пример. При мене идва един основен учител, казва ми: “Аз имам голям стремеж да следвам музика и мисля, че мога да направя нещо.” Питам го аз: “От колко години дойде тази идея у тебе?” “Е, преди четири години слушах един оркестър и помислих, че мога да стана музикант. Какво ще се занимавам с малките деца, когато мога да свиря.” Аз му казвам: “Можеш да се научиш да свириш, но музикант да станеш или виртуоз, теб ти трябват няколко съществувания.” Казва ми: “Ама аз много ще свиря.” “И 10 часа да употребиш на ден, най-първо строежът на твоите пръсти е такъв, че ти нямаш тази гъвкавост и после у тебе липсва този музикален тон. От тебе става много добър търговец, но никога и музикант. И можеш да опиташ.”

Сега вие можете да кажете, че това е едно обезсърчение. Не е въпрос за обезсърчение, но той само ще си губи времето. Не е за музикант този човек. Той не е роден за музикант. В природата, за да се роди един човек музикант, той трябва да е работил, или казано на съвременен език, трябва ред поколения, дядо, прадядо, майка, баща, чичовци, всички, които са съществували преди, да са работили в това направление, за да стане той музикант. Може той да има желание, но ако той не е работил? Желанието е едно нещо. Сега може някой от вас да има желанието да пее, обаче, като рече да пее, гласът му става дрезгав. Сега слушали ли сте някои такива певци. Той мисли, че пее хубаво, но щом запее, кучетата залаят.

Та казвам, сега трябва да изучавате себе си, да научавате нещата. Най-първо у вас има четири функции на стомаха, на белите дробове, на слънчевия възел и функциите на главния мозък, или задната част на малкия мозък е във връзка със симпатическата нервна система. Слънчевият възел е седалището на духовния човек. И после имате управлението на целия мозък. Сега, за да бъдете духовни, най-първо вие трябва да разбирате законите на управлението на вашия слънчев възел. Или за да бъдете силни, за да се развият вашите мускули, непременно трябва да развиете вашата дихателна система. Това е една функция вътре в природата. Защо именно природата е създала човека да диша? Защо специфично е вложила дробовете? Защо му е дала специфични органи да диша дробовете? Сега по какво се отличава стомахът? Какъв е процесът, когато става храносмилането? Какви движения има стомахът? (Стомахът има два вида движения свивания по дължина и напряко. Д-р С. К.) В дробовете какви движения има? По какво се отличава движението на белите дробове? (“Там има разширение.”) Да, разширение има там. Сега, за да иде каквато и да е храна, която вие възприемате, не трябва да бързате във възприемането на храната.

Има едно специфично чувство, което регулира физическия живот. Човек, след като седне да яде, това чувство трябва да се събуди у него. Говоря за съзнателния човек. И когато ти дойде апетит, тогава почни да ядеш. Специфично чувство е това. И много болести се зараждат от това, че ние не се съветваме с това чувство. Не слушаме това чувство в нас. Много пъти това чувство казва: “Няма да ядеш сега.” Ние не слушаме. Животните спазват това чувство по-добре, отколкото човек. Този навик, който ще придобиете в яденето, когато ще влезете в по-висшите сфери на живота, яденето ще мине през други функции. Защото, ако вие не знаете как да ядете, в Божествения свят вие няма да знаете как да мислите. Защото между яденето и мисълта има отношение. Наблюдавай човек как яде, и ще знаеш как мисли. Ако в яденето устата не върви хармонично, а се криви, точно такава ще бъде и мисълта му, както устата.

Аз ви говоря за известни функции, за известни разумни отношения, които природата е поставила. Ако вие вземете да кажете тон “дo”, колко трептения ще образува този тон? Нали 32 трептения. Следователно основният тон “дo” има 32 трептения. Ако дадете 10 повече или 20, “дo” ли ще бъде? Следующият тон между “дo” и “рe” колко трептения има? (“36 трептения ще има.”) Горното “дo” колко трептения ще има? (“64, два пъти повече.”) При яденето има едно желание, музикално желание. Та ще знаете, физическият живот започва с най-ниските трептения. У вас трябва да има едно силно желание да пеете. Ако ти седиш да ядеш, и не усетиш желание да пееш, ти правилно не ядеш. Има един основен тон. Ако ти не се радваш, когато ядеш, онзи човек, който, като седне да яде, и се позасмее, иска да запее, той сладко ще яде. А онзи човек, който яде и не иска да пее, той сладко не е ял. Онези хора, които са яли хубаво, като излязат от обеда, те искат да пеят. И той започва да си пее. Тогава яденето е правилно. Вие можете да наблюдавате това. Та казвам, пеенето, това е най-хубавата норма, с която може да съдите за една функция. Тогава, който и да е човек, ако идете даже при един болен и ако му се пее, и този човек пее, той ще оздравее сто на сто, без изключение. Ще знаете, ако идете при един болен и му пеете и той пее, този човек ще оздравее. Такъв случай имаме с нашия приятел Петко Епитропов. Той имаше такива абсцеси, които се образуваха около врата му. Много малко хора се освобождават от тях, остана само една трета част да функционира от врата му. Имаше и диабет захарната болест. Жена му казва: “Какво да правя, Учителю, цяла нощ пее този човек. Болен човек да пее, какво е това? На умиране е, а пее.” А тя не знае, че това именно го спасява. Нека да пее цяла нощ.

Сега ще извадите закона, когато вие се намирате в трудно положение, в което не можете да разрешите някой въпрос, какъвто и да е той, пейте. Ама не знаем какъв ще бъде резултатът, пей. Болен си, пей. Пей в себе си, и не бой се. В края на краищата пението ще предизвика ония хубавите чувства. Природата е отзивчива, и пението е зов на природата. Ти, като пееш, ще предизвикаш природата. Защото вие си тургате такова предубеждение, вие казвате човек при болест трябва да бъде сериозен. Та нима онзи певец на сцената не е сериозен? Той, когато пее, и как още е сериозен. Той има един страх, че може да не изкара пението си така хубаво. Но все таки той пее.

Та казвам, пението в природата е една норма, с която се регулират функциите. Що е пението? Пението е метод, с който природата регулира управлението на функциите на физическия живот, на силовия живот на духовния човек. А това е вече едно спомагало за самия човек. Сега в музиката пението се отличава с това всички онези хора, които развиват пението, са разумни. Или не може разумен да бъде човек, който няма музика. Той може всичко да има, но за мъдрец не може да бъде, и поет не може да бъде. У всички даровити хора, талантливи, гениални хора музикалното чувство у тях е било развито. Онези хора, които нямат развито у себе си музикално чувство, те могат да бъдат донякъде учени хора, но идейни хора те не могат да бъдат, те именно нямат това, което природата изисква.

Да допуснем сега, че вие бързате, искате да свършите училището. Вие не знаете какво нещо е времето. Вие бързате. В музиката има един такт. Щом го ускорите, как ще излезе песента? Ако започнеш една минорна песен да я пееш бързо, какво ще излезе? Или пък, ако започнете една песен от мажорната гама да я провлачате, какво ще излезе? Значи за всяка песен си има определен такт. Във веселите песни какво е времето? По какво се отличава техният ритмус? (“Че е бърз.” Учителят пее “А-а-а-а-а, ахаааа”.) Сега от първия тон може ли да знаете какво ще излезе? П., я ти кажи какво ще запея. (Нещо весело.) Добре. Минорните песни са песни на богатите, а мажорните песни са песни на сиромасите, защото рядко ще намерите богат човек, който да играе. Той, като седне под крушата, иска друг да играе, а сиромахът, след като се понапие, веднага ще стане да играе. И той е прав, че играе. Той казва: “Със седене тази работа не става, ами да поиграя, че да се постопля.” Когато богатият казва: “Уредил съм си работата, няма защо да играя.” Който е престанал да играе, скоро ще го уволнят.

Та казвам, ще внесете в ума си онзи метод песента, после работата. Това са два метода, които оправят човека, неговите функции. Пението трябва да служи като една норма вътре в живота ви, за да могат да се развият дарбите, които съществуват у вас, правилно. Защото скръбта, страданието, съмнението, недоволството и всички отрицателни качества, това са паразити. Някой път и съвременните писатели изнасят живота на някои хора, които много са страдали. Но някои велики хора са страдали повече, отколкото трябва. Те сами създадоха ненужни страдания и вследствие на това, ако те не бяха, щеше да се случи нещо по-хубаво. Те пак създадоха нещо хубаво, но чрез своите чрезмерни страдания те осакатиха талантите си и затова представят живота по-мрачен, отколкото е всъщност. Защото животът сам по себе си не е толкова мрачен. Ние казваме тежък е животът. Аз не зная каква тежест може да има в света. В какво седи тежестта на живота? Най-първо нямате средства, нямате пари, нямате удобно жилище, казвате: “Така живее ли се?” Казвам, защо сте забравили вашата опитност на миналото? Онова малкото птиченце, мушне се в една малка дупчица, и е доволно. Ти имаш цяла къща, може би хиляди пъти по-добра от тази малка буболечица, а си недоволен.

Та казвам, в какво седи същността на една ваша мисъл? Вие казвате: ”Несносен е животът.” Несносният живот зависи от съзнанието на окръжающите хора, с които живея. Живите хора правят вашия живот несносен. Даже най-веселият ученик на училището учителят му може да направи живота му несносен. Но и обратното е вярно на най-неспособния ученик учителят може да направи живота му сносен, но това е най-лесното. Въобще способният ученик внася нещо хубаво в учителя.

Та съзнанието в живота е, което внася това неприятното в живота. Та най-първо стремете се вие да въздействате на съзнанието си. В природата има едно общо съзнание, на което трябва да въздействате. Но как? Простите хора са изучили този закон. Когато отиваш при един княз или цар, няма да отидеш с празни ръце. Ако си някой беден, пак ще занесеш нещо. В турско време той ще занесе някоя кокошка или някоя пуйка, или някое прасенце на този богаташ, и тогава този княз или богат човек като го види, че носи нещо, ще го приеме много любезно. А като го види, че иде с празни ръце, той ще мисли, че ще иска нещо от него и няма да го приеме така любезно. Това общо съзнание не обича да идеш с празни ръце, трябва да занесеш нещо.

Сега да обясня моята мисъл. Вземете двама ученика. Единият даровит, а другият среден. И двамата отиват при учителя си. Може да са двама студенти. Даровитият, щом иде при професора, каквото професорът иска от него, той му казва, с това той предразполага професора си и професорът е разположен към него. А онзи, който не е даровит и не отговаря, и учителят ще намери нещо да се извини, че сега не може да услужи. Питам, защо трябва да се прави разлика между двамата? Вие ще кажете това не е право. Но в какво седи правото? Недаровитият ученик, човек, няма правото на даровития и даровитият не може да се лишава от своите права, възможности. Такъв е законът, че недаровитият не може да има правата на даровития. Да допуснем, ако вие дадете на този, който не е даровит, правата на даровития, какво ще направи той? Под думата “право” ние разбираме момента. Когато дойде този момент, неспособният ученик трябва да учи, да развие тази черта у себе си. Какво разположение трябва да има човек? Това, разбирам аз, онова добро разположение, което професорът може да има към даровития. Аз не считам този процес дълъг. Той е къс, отмерен. Защо той не може да има еднакво разположение към тези двамата? Зависи и от това, което учениците дават.

После ще ви представя друг един контраст. Вие ще кажете другояче трябва да бъде. Добре. Представете си един човек, който е здрав, свеж или едно дете на 15 години свежо, красиво, и друго едно, на което лицето е само със скули и рани. Питам, вие във вашата обхода ще имате ли еднаква обхода към двете деца? Какво ще бъде вашето положение? Отношението ви не може да бъде еднакво към тия две деца. Всяко едно положение в природата или състояние, в което човек се намира, то си има своето равноценно. Всяко нещо си има своята цена. Запример, вземете, в монетната система английският стерлинг, турската лира и французкият наполеон имат ли еднаква стойност? Имате английския шилинг, турския бешлик и французкия франк. Питам ви, вие можете ли да дадете същата цена на шилинга, както на лирата? Можете ли да имате същите отношения към тези монети? Не. Шилинга ще го посрещнете по един начин, лирата ще посрещнете по друг начин. Турската лира ще посрещнете по друг начин и бешлика по друг. Френския наполеон ще посрещнете по един начин, а франка по друг.

Та отношенията, които съществуват между хората, са различни. Когато ние говорим за отношения, те са строго и математически определени вътре. Всяка една сила, която е в нашия живот, тя предизвиква своята равноценност. Дотолкова, доколкото ти можеш да дадеш от себе си цената на това, което хората ти дават, дотолкова те ще имат отношение към тебе. Малко даваш, малко вземаш, много даваш, много вземаш. Не е в многото количество. Сега вие всички имате желание хората да ви оценяват. Вие мислите това, което съществува у вас, е произволно. Представете си, че хората имат една ясна представа за тебе. Ако сте музикант, ще ви оценяват като музикант. Ако сте скулптор, ще ви оценяват като скулптор. Ако сте лекар, ако сте писател, поет. Това, от което хората имат нужда, те ще ви оценяват според ползата, която принасяте. Ако сте красив, ако сте силен, те ще ви оценят дотолкова, доколкото притежавате тия сили. Затова при възпитанието трябва да вложим мисълта силата е вътре в нас, с която нашият живот трябва да се отличава. А понеже при сегашното развитие ние сме турили тия фактори отвънка, ние казваме условията са такива. Условията, това е сцената, на която актьорите могат да играят пред публиката. Много актьори могат да имат една отлична сцена, могат да имат и публика, а не могат да играят. При други сцената не е толкова голяма и публиката е малка, но те играят много добре. Сега кое е по-добре, да имаш голяма сцена и много публика, а да не можеш да играеш добре или да имаш малка сцена, малко публика, но ти да играеш добре? Защото тази голямата сцена и публика, многото, те ще те освиркат, щом не знаеш да играеш, няма да ти ръкопляскат.

Та именно във вашия ум трябва да се вложи идеята, че онова, което природата е вложила, трябва да започне с едно вътрешно проучване на основните функции, с които трябва да боравите. Вие трябва да знаете, че проявленията, които съществуват в природата, се определят. Да кажем, вие имате едно въже, направено само от един конец. Имате друго въже, направено от два конеца, от три, от сто, от хиляда, от две хиляди, от десет хиляди. Какво ще бъде качеството на това въже? При възпитанието силата на човека е да се концентрират всичките желания и мисли, които човек има, в една определена посока. Вие не трябва да бъдете обсебени. Трябва да знаете къде ще турите вашите мисли. Ако сте на физическото поле, трябва да знаете къде да съсредоточите вашата възможност, защото физическият човек, това е едно ограничение. Не е само яденето, за да станете силни. Вие трябва да знаете как да съсредоточите силите на вашите дробове, да знаете как да възприемате въздух и да знаете как да използвате силата на въздуха, как да става окислението. И после да знаете как да регулирате вашата симпатична нервна система и слънчевия възел със задната част на мозъка. И след като знаете как да боравите със стомаха си, с белите дробове, със слънчевия възел, тогава ще пристъпите да изучавате мозъка си. Същинският човек оттам започва. За да бъде човек гениален, той трябва да знае какво нещо са възможностите, които са скрити вътре в човека.

Сега аз искам от вас да оставите малко на заден план тази идея, която сега имате. Вие казвате “провидението”. Провидението, това е висшата разумност в света. Провидението не търпи глупави хора. Сега оставете вашите възгледи. Защо, това е друг въпрос. При това положение, до което сега сте достигнали, никога не питайте защо провидението не търпи глупавите хора. Когато ви дадат едно страдание, какъв сте тогава? Когато ви дадат една несполука в живота, какво подразбира това? Сега във вас е залегнала идеята, че сте много нещо. Че вие имате много високо мнение за себе си. Съвременните хора са крайно честолюбиви и горделиви. У всинца ви има една скрита гордост. Даже и най-простият, и той мисли, че е нещо в света. Че е нещо, то е така, но не е работил върху себе си. Той може да е царски син, може да тече в него царска кръв, но ако той не се стегне да работи, да учи, тази царска кръв нищо не струва. Някой казва: “Ама той е много талантлив.” Но ако той не впрегне своя талант да работи, той не е талантлив. Дотогава, докато талантът е впрегнат в работа, той работи. Щом престанеш да работиш, и талантът изгубва своята мисъл. Та казвам, достойнството на човека трябва да седи в онова съзнание, че той трябва да изпълнява законите, които природата е поставила, и да знае всеки момент, че той не греши. Аз не искам да имате това обикновено схващане за греха. Що е престъплението? Какво е престъпление в музиката? (Фалшив тон.) Да, един фалшив тон е престъпление в музиката.

Вие казвате, че човек трябва да има добро настроение. Добро настроение може да се образува отвън, ти сам в себе си не можеш да образуваш добро настроение. Доброто настроение е както онзи извор, който е седял с хиляди години. Като потече, това е настроение в него. Струи си той. Ако ти изтичаш правилно, ти имаш добро настроение. Настроението зависи от правилното направление на енергиите, които текат в тебе. Защото, ако те не текат правилно, както трябва, ти имаш нещо криво в себе си, в твоето естество. Да ви обясня сега на какво почива тази зависимост.

Аз съм взел малко младите за прицелна точка. Вземам младостта като мярка. Млади сте, нали искате да бъдете уважавани. Дето минете, да личите. Добре, тогава какви трябва да бъдете? Здрави. Нищо повече. После, като ви видят, да кажат: “Юнак е този човек.” Вие вървите тъй и като ви види някой български чорбаджия, да каже: “Струва си този за работа. Мене ми трябва един такъв за слуга.” Ти таман търсиш такова място, харесваш го и оставаш при чорбаджията. Това е първата служба. Ти си много способен. Сега у този чорбаджия се заражда мисълта, да произведе този слуга на по-високо положение, харесва му. Той има дъщеря млада, казва: “Няма ли да задържим този слуга, да остане при нас по-дълго време?” Слугата се е наел да остане при чорбаджията за една година и на втората година мисли да си иде. Чорбаджията изпраща дъщерята при него и тя като поговори с него, този младият момък е готов да остане и втората година. Първата година го цани чорбаджията, втората година го цани дъщерята. Сега разсъждавайте философски. Какво представлява в дадения случай чорбаджията? Това са един вид сили които действат. В момата действат друг вид сили, по-деликатни, по-нежни и по-мощни. Защото чорбаджията действа по един начин, а дъщерята действа по друг начин. Да кажем, чорбаджията е ходил при слугата и схванал, че ако той му предложи да остане, този момък няма да приеме. Казва: “Баща ми, майка ми, исках да си ида.” Но като отиде тази дъщеря, поусмихне се, погледне го, каже му: “Няма ли да останете още?” И той каже: “Мога да остана още.” Питам, какви са съображенията, защо той отстъпва да остане още една година?

Вие ще кажете обич има. Не е въпрос за обич. Тук няма още никаква обич, но този младият момък отстъпва. Има една сила, която действа вътре. Този новият чорбаджия му се харесва повече. По-хубаво говори. Той казва: “Представи ми се една година да слугувам при този младия. Може да го опитам.” Сега кое е заставило този младия момък да остане? Коя е дълбоката причина? Вие ще кажете той иска да се ожени заради нея. Не. Вие разрешавате много просто въпроса. Това, което става във външния свят, това става и в самите вас. Да допуснем, вие имате известно желание. Защото всякога, когато човек иска да реализира нещо, това е онзи мъжкият принцип, който иска да реализира нещо в света. Но дойде до едно място, вие се отказвате, искате да напуснете тази работа. Да кажем, вие сте вегетарианец десет години, но след десет години искате да напуснете тази работа, да се откажете от вашето вегетарианство. Казвате: “Толкова строг вегетарианец не трябва да бъда.” И търсите някой начин, казвате: “Тази храна може малко да се примеси. Веднъж в месеца може да се яде само чорбата от месото.” Питам, коя е причината, че вие искате да проядете пак месо? Това е окръжающата среда. Съзнанието на другите хора. В дадения случай те са по-силни от вас и вие тръгвате по техния ум. Тогава може да се вземе един добър урок. Пуснете една овца между десет кучета, които ядат месо, да видим тази овца дали ще се поколебае да тръгне по ума на кучетата. Няма да тръгне. Пък турете и едно куче между сто овци, и то няма да тръгне по техния ум. То може да ги пази, то се е научило да ги пази, но когато го заболи коремът, тогава то отива да пасе трева.

Та побудителната причина е съзнанието на хората. То може да ни въздейства и трябва да се пазите. Казва някой: “Аз не мога да бъда вегетарианец.” Че ти си създаден вегетарианец. Тебе хората те накараха да ядеш месо. Ти си затворник, турнат ти един дълъг халат с ¹10, отварят ти вратата, ти влизаш и излизаш под закон, ти не живееш един свободен живот. Та сега спорът, който става, дали хората да бъдат месоядци, или вегетарианци, този въпрос е предрешен. Човек не може да бъде вегетарианец или какъвто и да е, или да бъде учен, ако не се справи със своето съзнание и със съзнанието на окружающата среда. Той трябва да знае всъщност какво нещо е вегетарианството. Запример тук почти всички от вас сте вегетарианци без изключение. Е, кое е онова, което ви заставя да бъдете вегетарианци? Но и всички не сте доволни от вегетарианството. Че всички сте вегетарианци, да, но както ви виждам, всички не сте доволни от вегетарианството, защото някой път се намирате в затруднение. Мен ми разправяше един строг вегетарианец, един път пекъл риба в печката, искал риба да яде с лимон и гледа да не мирише вътре. След като изял скумрийката, казва: “Защо ядох?” Това не било неговото желание. Друг един вегетарианец ми разправя. Влиза той в една гостилница, всички ядат, по едно време той сяда на масата, забравя, че е вегетарианец, хлопа на масата, иска да му дадат мумици, на шиш печени. Знаете ли какви са? Разправя ми той: “Сядам, поръчвам си: дайте ми мумици.” Но после му иде наум, нещо му казва: “Ама ти си вегетарианец, ти си дошъл тука за друго, дошъл си оцет да купиш.” Питам, защо той си поръчва мумици? Значи окружающите хора му повлияват, и той може да стане жертва на това влияние.

Та казвам, тия наши неразположения се дължат на окружающите хора. Седнеш на някоя маса, и веднага се повлияваш от хората. В дадения случай ти трябва да се подигнеш над средата, да съзнаеш, че ти си господар на положението и никой не може да те застави да ядеш това, което не искаш. И трябва да знаеш, че никой не може да ти се наложи. Но ако си слаб, околните хора могат да ти наложат известно верую. Мнозина от вас чакате да дойде природата и тя да работи над вас. Тя работи над хората. Тя работи, но съвременните хора се намират в голямо стълкновение с нея и затова страдат. Всеки ден ти си блъскаш главата с природата и страдаш. Този път, по който вървиш, ако се вслушаш в гласа на природата, тя ти казва: “Пътят, по който вървиш, не е правилен. Тъй, както мислиш, не е правилно, както чувстваш, не е правилно. Тъй, както си постъпил, не е правилно.” “Е, как другояче да постъпя? Не мога да го направя.” Не е правилно. Нищо повече. Питам, този постоянният конфликт между тебе и природата къде ще се завърши? Ако ние не почнем да вървим по нейните пътища, нищо няма да добием. Най-после гърнето, което се търкаля по камъните, няма да пострадат камъните, но гърнето ще пострада. Вие сте тръгнали по един път, но вие се блъскате с живата природа.

Сега след вегетарианството кое трябва да приложите? Кое е украшението на вегетарианството? (Постът.) Вегетарианецът не може да пости. Постът е само за болни хора, за грешни хора. За здрави хора никакъв пост не трябва. Вегетарианецът не може да пости, но грешен ли си, постът е за лекуване. Ако си здрав, никакъв пост не ти трябва, да се разберем. Постът има друго предназначение. Ще знаете, постът не е за здрави хора. Здравият човек именно трябва да яде. Той никога не трябва да преяда, но онзи, който е преял, той трябва да пости. Да се повърнем на въпроса, кое е украшението на вегетарианеца. Като говорим за вегетарианството, пишете за следния път върху темата: „Отличителните черти на вегетарианеца“. Сега идущия път ще продължим.

Главната тема на лекцията беше природните функции на човека. Най-първо трябва да се справите със своите функции. Във физическия човек функционирането на неговите силови линии и функционирането на доброто и злото в човека, това са двете сили, с които духовният човек се справя. От това зависи отправлението на човешкия дух. (7.10 часа.) Има ли от вас чиновници да бързат? У вас има известни възгледи, които трябва някой път да се разбият с клинове. После имате известни схващания, известно верую, което с клин трябва да се разбие съвършено навън. Старите клинове трябва съвършено да се избият навън. Имате един нов мироглед. Стария мироглед си дръжте, нека върви паралелно с новия, за да правите сравнение между новото и старото, да може да направите едно различие между новото положение и старото положение. Вие сте вегетарианци, но не сте станали по-силни, защото това не е идейно. В идейно отношение в десет години отгоре може да стане голяма промяна с човека. Ако аз срещна един идеен вегетарианец, той казва: “Аз съм станал по-силен.” В какво отношение? “Във всяко отношение.” При това вегетарианецът трябва да знае как да яде и кои храни след кои да употребява, защото и храните са в степени. Запример знаете ли колко пъти трябва да ядете боб в месеца, колко пъти леща, грах или черен боб, или праз, или зеле, колко пъти трябва да ядеш картофи, бамя, после ябълки, сливи, круши, череши и т.н. Има ред за всяка една храна. Ще знаете, има гами, по които вървят храните. Сегашните вегетарианци, както нареждат своите менюта, това е много неестествено и произволно и вследствие на това то е неестествено, немузикално меню. Аз наричам, като влезеш в такъв един вегетариански ресторант вътре не представлява никаква музика, това е цяла една каша. После с тези развалените масла и растителните масла не са чисти. И след като излезеш, ти усещаш на стомаха ти пада тежко.

Сега да оставим ние вегетарианеца. В новото учение във всяка една идея има цяла една каша. Ако ние изучаваме известен предмет, който нищо не може да ни допринесе, това е една каша. Да допуснем, вие изучавате триъгълниците. Какво придобивате? Казвате, че вътрешните ъгли са равни на два прави или пък че външните са равни на четири прави. Какво придобивате от това? В какво отношение трябва да ги изучавате? Вие не може да изучавате човека в неговото трояко проявление. Вие може да вземете основата на триъгълника като един символ, това е физическият човек. От една страна, имате неговата симпатическа нервна система, от другата дихателната система. Тогава това може да ви служи като едно правило. Ако основата на триъгълника се стеснява, а двете бедра се продължават, какво ще стане с човека? Физически той ще бъде хилав. Той добива чрезмерна чувствителност, пръстите му стават дълги и сухи, най-малките неща го обиждат, във всичко той е чувствителен. Следователно, за да се намали чувствителността, трябва не тя да се намали, но да се разшири основата.

Следователно всяка една чувствителност трябва да има поле, дето трябва да се прояви.



Набирането на чрезмерна енергия в едно по-ограничено поле, там се образуват тия взривните вещества, взривните свойства на силите. Тогава обратното, ако тия двете линии на триъгълника, имате да кажем АС и СВ, ако те се скъсяват, а долната линия АВ това е физическият човек, вземе надмощие, удължава се, тогава човекът се изгубва, а животното се явява и виждаме, че у всички животни физическите линии са чрезмерно дълги. Най-първо трябва да вземете лицето на човека. Дължината на лицето на човека показва какъв е човек по отношение на неговото тяло. После дължината на неговите ръце какво показват? Нали казвате, че ръцете на маймуната са дълги. Но дългите ръце не са един лош признак. Колкото една ръка е по-дълга, толкова умът е застъпен повече. При това дългите ръце и дългото лице, това е един резултат на тия вътрешни функции на човешкия организъм. Следователно от тях човек трябва да знае закона, как да се справя. Ти трябва да знаеш в дадения случай метода, по който да се справиш. Да кажем, вие имате един триъгълник или един кръг, вие вече имате известни формули и математически може да намерите кой човек може да ви помогне. Аз ще направя формулата, а ти ще намериш човека. Ще идеш при него, и той ще ти услужи. Но ако не знаеш да направиш тази формула, ще ходиш да хлопаш вратите един ден, два, три и най-после ще се върнеш. Та, ако не може да смятате, трябва да развиете в себе си, има едно чувство в човека, което му пошепва за правилните направления, Запример в първите години, когато се появи Кортеза, тя ходеше из България и ми разправя веднъж една своя опитност. “Когато тръгна нанякъде, нещо отвътре ми казва еди-къде си на края на града в коя къща да вляза. И така, където съм влизала, всякога са ме приемали добре. Но никога не влизам в богатските къщи. Всеки път, дето не съм послушала този глас, съм имала спънки.” Не бързай, ти ще се спреш там, където туй чувство ти подскаже. Има в човека едно чувство, което може да ти покаже кой човек е определен да те приеме на гости. Там ще спреш. Ако си мъдрец и знаеш законите, твоето минаване през известни места и да трябва да останеш, не е случайно. Ти ще си извадиш книжката, ще видиш разположението на селото и ще знаеш името на хората, дето трябва да влезеш. Ще си напишеш известни формули и чрез триъгълниците може да намериш къде се намира къщата. Питам, колко такива мъдреци има в България, които чрез триъгълници могат да намерят в коя къща трябва да спрат или в кой хотел. Ако отидеш някъде и ти се покаже в кой хотел да се спреш, ти там ще идеш. Има една наука, която може да ти уреди живота. Това се казва наука, която, като приложиш, имаш винаги добър резултат. Чрез това приложение в живота да решиш мъчните задачи, това е математика. Тъй математически може да разрешиш и най-важните въпроси. И казвам, тия хора за в бъдеще, те трябва да дойдат и да поправят човечеството, да посочат правия път на хората. Сега условията ги има, но хора трябва да има.

Сега аз ви казвам младите ще поправят света. Как? Аз ви лансирам една идея, дето младите ще поправят света, ако цяло едно поколение, ако всички млади момци и моми кажат: “Ние няма да се женим, ние се отказваме да се женим така и кажат на старите или трябва да се наложи един нов ред и порядък в света, или ние се отказваме. Но такъв живот ние не искаме да живеем както вашия.” Сега всички казват: “Ние ще се женим.” Жени се, но не като роб. Това е робство. Като свободен се жени, пък най-после, като се женим, какво допринасяме на света? Ние поддържаме насилието. А сега идейност трябва на света. Питам, ако един женен мъж може да храни по закон една жена, защо един брат да не може да храни една сестра, без да се жени. Тя може да живее на единия край на света, той на другия, но да й помага. Защо да не може да й помага? Защо в неговото сърце или в нейното сърце да не е така въпросът? Така трябва да гледате.

Вие ще кажете Господ ще поправи света. Че как ще го поправи? Ами ние? Отгоре ли ще дойде? В нас ще дойде изправлението в сърцето ни, в ума ни. Това е правилното живеене. Вие ще кажете: “Сами ли да бъдем, как може да живеем сами?” Вие сега, като се жените, пак сами ще бъдете, защото ти, като се ожениш, ще имаш един господар, нищо повече. Всички хора, като се оженят, си имат по един господар. Аз не съм против женитбата. Аз не мисля, че вие ще се жените. Знаете ли какво нещо е женитбата? Трябва да се повърнете към основния закон, който е поставен между половете, между полюсите. Понеже между тия двата полюса функционира животът. Когато говорим за полюсите, когато говорим за жени и мъже, ние подразбираме двете течения, дето животът може да се прояви. Тия две течения не трябва да се сближават и да се сливат. Те трябва да седят на разстояние, за да може животът да се проявява. А сега ние ги сближаваме и се раждат неестествени състояния, страдания и т.н. Чрез единия полюс, чрез мъжа, влизат известен род енергии в света. И сега ние нямаме жени. Много малко жени има в света. И вследствие на това онзи мекият елемент, който трябва да дойде от природата, го няма. Мъжът е внесъл много повече енергия, повече капитал в живота, а пазар няма. Сега може да кажем, вие, идейните младежи, младото поколение, какво ще проповядвате, как ще се оправя светът? По този начин, както е досега обществото, ще се раждат и ще умират, ще се раждат и ще умират, и никакво подобрение не може да стане. От две хиляди години подобрение има, но микроскопическо е подобрението.

Та казвам, силата е във вас, в младото поколение, тя ще внесе тази идея да се възстанови първоначалното положение, което е съществувало в човешката раса преди грехопадението. Туй, което мъже и жени са имали, сега младите трябва да го възстановят. И аз наричам туй положение така. Когато един мъж види една жена, да се зародят в него най-възвишените и благородни идеи, той да стане мощен като светлината, всичко за него да бъде възможно. И когато една жена види един мъж, пак всичко добро за нея да бъде възможно. Това е положението, което сега трябва да съществува. Ако това положение може да се създаде, светът ще се поправи. Не се ли създаде, ние ще имаме все старото положение, което сега имаме. Ще се стремим само да свържем двата края.

Казвам ви сега, пред вас седи една велика идея. Вие, младите, знаете ли защо си мома, защо си момък? Защо е младата мома и какво е предназначението в света. Да стане стара баба ли, да се ожени ли, да народи няколко деца и после тях да ожени ли? Не. Познаване на Бога, това е предназначението на човека. Познаване на Бога, значи да определим нашите първи отношения към него. Щом ги определим, готови ще бъдем със сила да поправим света по един разумен начин. Ако вие вземете това положение, тогава природата може да ви даде сили и власт може да ви даде в ръцете. Но тъй както сега живеят хората, никаква власт не могат да добият. И засега управляват само глупавите хора. Или не глупавите хора, но хората по глупав начин ще управляват света. Нищо повече. Сега, които от вас останат за петък, ще продължим лекцията. Сега ще имате една устна представа за предназначението на новите идеи, защото казвам, той е роден човек. Какво е неговото предназначение?

Хубаво е да си съставите една ясна идея за какво е роден човекът. Аз зная само едно. Човек е роден да живее добре. И ако той намери този път на добрия живот, всички други направления, които сега съществуват, ще се уредят. Ще знаете едно. Добрият живот ще уреди всичко в света, но за да се уреди добрият живот, трябва да възстановите една мощна връзка с всички възвишени съзнания. Защото в света съществуват ред същества. Великите хора в света, гениите на човечеството, са тези, които са разрешили този въпрос, те са носителите на доброто. Та с тия хора трябва да се направи една връзка. Тази връзка да не бъде само теоретическа, тя трябва да бъде една идея установена във вашия живот и за тази идея трябва да бъдете готови и десет пъти да ви изгорят.

И аз ви казвам, ако тази идея се сложи във вас, никога не могат да ви изгорят. Един човек, който има тази идея, който вярва в тия напреднали души, той не може да бъде изгорен. Нали имате в Стария завет тримата младежи, които туриха в пещта. Изгоряха ли? Не изгоряха. Те казаха: “Може да ни изгорите, но ние вярваме в нашия Бог, че може да ни освободи.” И действително те не изгоряха. Сега вие мислите, че като вървите по този път, може да пострадате. Възможно е. Но възможно е и другото. Нито един косъм от вашата глава да не пострада и в повечето случаи всички, които са вярвали, те са имали една положителна опитност, те са разрешавали живота си винаги положително, а не само като теория. Аз привеждах един пример за един млад способен виртуоз, който, като излязъл на сцената, а го рекламирали повече, отколкото трябва, разтреперили му се ръцете, казва: “Намерих се в трудно положение. Казва на публиката: Моля ви господа, имайте добрината да ме изслушате докрай, докато свиря, че после ме освирквайте. Сега бъдете добри, само да ме изслушате, но само в началото не ме освирквайте.” Публиката го слуша, чистосърдечно говори той. Не само това, той дал тогава най-хубавия си концерт. Като го слушат, въодушевляват се тия хора. Та казвам, ако човек не може да свърши една работа, поне да излезе пред публиката, да каже: “Не ме освирквайте.” Човек трябва да каже на природата: “Аз съм слаб, но имай малко търпение да си свърша концерта, и тогава ме освирквай както искаш.” Тя ще каже: “Ето един човек, от когото може да излезе нещо.”

Та, трябва да бъдете искрени. Вие сега седите тъй, сгушили сте се. Човек трябва да бъде положителен, няма какво да се крие. Всеки трябва да разбира възможностите, които се крият в него. Не само неговите възможности, но той трябва да разбира и възможностите, които съществуват във всички същества за едно сдружаване към един център. Защо? За една обща работа. Ако вие не знаете да се сдружите и да се съедините с тях, нищо и не може да се свърши. Ако ние херметически сме затворени в този салон и не знаем законите, как да вземем чист въздух, какво ще стане с нас? След четири-пет дни ще започнем да се задушаваме. Но ако знаем законите за приемане сила отвън, ние ще бъдем освежени.

Та казвам, всички ние със своите стари възгледи трябва да свършим. Вие трябва да знаете как да отворите всички ваши вентилатори, колкото ги има в стаята ви. Аз наричам, всеки един свят има по един вентилатор. Физическият свят има един вентилатор, духовният, силовият свят има един вентилатор, всички тия вентилатори отворете ги. Често аз гледам един много голям песимизъм, който влиза във вас, гледам ви в стаите си, вентилаторите са затворени, казвате: “Какво ще бъде с нас, загазихме я, какво ще се прави?” Какво мислите, аз пък съвсем загазих. Загазили сте, понеже не минавате, отдето трябва. Щом знаете мястото, отдето трябва да минете, хич няма да загазите. Кой загазва? Нали който не знае откъде да мине. Но който знае, той не загазва. Но все трябва да е загазил човек. Какво лошо има в загазването? Не взимайте в лош смисъл загазване. Аз мисля, по-голяма опасност от това, да умре човек, няма. По-голямо загазване от смъртта няма в този свят. Все трябва да влезеш и да газиш във водата. Искаш-не искаш, все ще загазиш най-после. По-добре на младини да загазиш, отколкото да загазиш на старини. Защото младият може да мине през реката, а старият не може. Тъй е.

“Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът.”

(След лекцията всички са около Учителя. Той свири и пее, а някои тананикат подир него.)

Кажи ми ти това, що на живота дава свобода. Новите положения са: като станете сутрин, започнете да пеете една, две, три песни, и ще видите какви ще бъдат резултатите за един-два месеца. Макар и да не ти се пее, пей. Вземете две думи и пейте. Запример “Ставай, давай.” Пението трябва да предшества свиренето. (Учителят пее и свири.) “Зора се светла зазорява.” Как хубаво върви лъкът, или зората. Напишете тази песен. Заемете се до края на годината да се подобри гласът ви. И най-слабият глас да се подобри. Гласът е един израз на вътрешната хармония. Колкото човек се облагородява, става по-музикален. И в говор, и в пение става по-музикален. По двама, по трима души образувайте едно музикално ядро. И колкото по-музикални ставате, хората около вас ще се разполагат. А щом не си разположен музикално, ти образуваш едно стягане и у тебе, и у хората наоколо. Трима души да влязат в едно общество и да започнат да пеят мислено. Сега има повече нужда от такива мълчаливи певци, които да пеят отвътре.

После музиката има лечебно свойство, тя лекува. Сега трябва да има хор най-първо от вътрешно пение, докато дойде гласното пение. На всинца ви трябва сега енергия да пеете. Вие сте способни, но капитал нямате. Музиката не познава злото. Тя не мисли, че има зло. И ако човек бъде в пълния смисъл музикален, той ще бъде неуязвим. През тази година материалните работи никак няма да вървят. Тринайста година е. Затова всичките ви стремежи да бъдат духовни. През тази година ще гледате да образувате свобода. Смели да бъдете. Да различавате състоянията си. Има известни състояния, които не са ваши. Турете ги настрани. Ако сте готови, има известни практически методи за изучаване на човека по новите състояния.

Осемнадесета лекция
на Младежкия окултен клас
10 януари 1930 г., петък, 610 часа
София Изгрев

НАГОРЕ


placeholder
V1-ON