НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Отношения към природата / Правилни физически отношения с природата

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Отношения към природата

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, природа, има, ръце, движения, ръка, път, правилно, бъде, прави, състояние, време, философ, глава, стане, поет, крака ,

 Младежки окултен клас , София, 13 Септември 1929г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Размишление върху правдата.

Тема за следния път: „Разлика между растителното и животинското царство“.

Упражнение. Ръцете настрана. Леки и бързи движения на ръцете, нагоре и надолу.

Като правите тези движения, спирайте вниманието си върху природните движения. Като изучавате природните движения, ще видите, че повечето са вълнообразни. Рядко ще срещнете в природата право, гладко движение. Каквито движения и да правите, важно е да бъдат те хармонични. Щом са хармонични, те са правилни. Когато движенията на човека са хармонични, това показва, че той има правилни отношения към природата. Докато не хармонизира движенията си с природата, човек всякога ще бъде неразположен. Стане ли сутрин от сън неразположен, още преди започване на каква и да е работа, човек трябва да направи няколко упражнения с ръцете, с краката, да се хармонизира с природата.

Правете по десет пъти на ден упражнението, което ви дадох днес. Ако състоянието ви не се измени, направете го няколко пъти по десет. Ако не правите упражнения за смяна на състоянията си, вие ще се принудите да се скарате с някой от близките си. По какъвто и да е начин, човек трябва да изразходва излишната си енергия. За предпочитане е така да я изразходва, че поне да свърши някаква работа, отколкото да развали отношенията си с някой свой близък. Чрез упражненията човек изправя мисълта си. Защо трябва да мисли човек право? За да бъде здрав. Кривата мисъл влияе върху правилното кръвообращение, а оттам и върху дейността на всички органи.

Изобщо, дали мисли, чувства, или действа, човек трябва да се стреми към правилно изразяване. Ако не можете да свирите или да пеете правилно, дружете с човек, който е музикален. Ако не намерите такъв, правете следното упражнение: турете пръстите на ръцете си на слепите очи и отправете мисълта си към музикалния център. Като правите това упражнение често, вие изпращате кръв към този център и го храните. Който разбира законите на природата, той може да развива своите мозъчни центрове. По същия начин той може да си въздейства, да смекчи известни прояви на своя характер. Когато почувствате в себе си нещо твърдо, вземете следното положение: десния крак малко напред, лявата ръка на хълбока, а дясната – горе, на главата, като че сте се подпрели. Това положение внася известно успокояване и мекота в човека. Понякога човек прави естествени упражнения, без да ги обмисля. Това се дължи на висшето съзнание в човека, което регулира енергиите му. Естествените движения са разумни и красиви. Отклони ли се от естествения живот, човек започва да губи красотата и пластичността на движенията си.

Когато учителят запознава детето с буквите, той пише красиво, отчетливо. Детето копира учителя си, иска да напише буквите също така красиви, но не може. Каквито движения да прави с ръката си, буквите не излизат сполучливи. В случая, причината, която заставя детето да прави движения с ръката си, да подражава на своя учител, е разумна, но движенията му още не са разумни и хармонични. Дълго време трябва детето да се упражнява, докато почне да пише като учителя си. Както детето прави движения, така постъпва и възрастният, но и неговите движения не са всякога хармонични. Някой човек глади веждите си, пипа очите си, прави движения с ръцете си, без да разбира смисъла на своите движения. Ако го питат, защо глади веждите си, той ще каже, че изправя космите им. Това не е истинската причина. Той прави това движение несъзнателно. Всъщност, причината се крие другаде. Много от движенията на човека се дължат на някои остатъци, т. е. наслоявания от минали поколения. За да разбере причините на движенията си, човек трябва да се върне назад, да проследи живота на своите деди и прадеди. В живота на миналите поколения се крият причините за добрите и лоши прояви на човека. Като наблюдавате човека, виждате, колко много движения прави той: ту главата си хваща, ту челото, ту ушите, а от време на време движи и ръцете си. Чрез движенията си човек регулира енергиите на своя организъм. Колкото по-съзнателни са движенията му, толкова по-правилно се регулират енергиите на неговия организъм. Движенията разтърсват въздуха, чиито трептения се предават на физическото тяло на човека чрез двойника. Двойникът на човека е антена, чрез която той възприема впечатления от външния свят. Тази е причината, поради която двойникът обвива човешкото тяло и го предпазва от нещастия. Колкото по-добре човек регулира двойника си, толкова по-правилно ще приема впечатленията от външния свят.

Като знаете това, често трябва да регулирате антената си. Щом антената ви е в изправност, чувствата и мислите ви ще бъдат правилни. Не регулирате ли антената си, каквито движения да правите, мъчно можете да си помогнете. Как може да си помогне човек, ако не знае причината на нещата? Радиото, с което съвременните хора си служат, е направено въз основа на законите, по които е построен човешкият организъм. Ако радиото минава за сложен апарат и само специалисти могат да го пипат, колко повече може да се каже това за човешкия организъм. Той е апарат, хиляди пъти по-сложен от радиото.

Следователно, задачата на човек, който иска да работи за самовъзпитанието си, се свежда към изучаване на своето тяло. Човек трябва да знае предназначението на всички удове на своя организъм, за да разбира състоянието, в което те се намират. Например, ако ръката му е чрезмерно суха, той трябва да й предаде малко влага. Как се постига това? Ще вземе една влажна кърпа и ще я прекара няколко пъти по дължината на ръцете си. Ако пък ръката му е много влажна, нека я изтрие няколко пъти със суха кърпа. Голямата сухота и голямата влага не са за предпочитане. Ако се потите много, изтривайте тялото си с влажна кърпа. Човек трябва да мие лицето, ръцете си по няколко пъти на ден с чиста вода. Също така трябва да мие и ушите си. Ухото е приемник на звуковите вълни, вследствие на което трябва добре да се измива, да не остава никакъв прах по него, нито в гънките му. Ако ухото ви е запушено, вие не можете да възприемате здравословните течения на природата.

Някой се оплаква, че косата му е много суха, често се разбърква и стърчи нагоре. Това се дължи на голямото количество електричество, което се събрало в главата му. За да се освободи от това електричество, той трябва да хармонизира мислите си, да регулира теченията на електричеството и магнетизма в мозъка си. Това се постига по външен и по вътрешен път. Вътрешният път е по-мъчен. Външно всеки може да си въздейства: ще мокри косата си по няколко пъти на ден и добре ще я разчесва. Ако навреме не освободи мозъка си от излишното електричество, човек изпитва голямо напрежение в областта на слепите очи. За да се освободи от това напрежение и от болките в главата, добре е да туря на главата си тънко нарязани филийки от картофи. Те извличат излишното електричество от мозъка. Ако не си помогне на време, електричеството се предава на целия организъм, и човек заболява сериозно. Понякога малки причини произвеждат големи последствия. Като се намери в затруднение, човек търси помощта на лекарите. И това е добре, но понякога и лекарите не могат да помогнат.

Натъкне ли се на известна дисхармония, човек трябва да вземе мерки навреме, да възстанови хармонията си с природата. Всяко нарушаване на хармонията в човешкия организъм е в зависимост от нарушаване законите на разумната природа. Всяка дисхармония в човешкия организъм показва, че той не може правилно да възприема енергиите на природата и, вместо да се ползва от тях, става известно сблъскване и сътресение в него. Всяка дисхармония действа разрушително. Често една дума е в състояние да произведе пертурбация в организма на човека, особено ако той е чувствителен.

Като ученици, вие трябва да се самообладавате, да следите за мислите, чувствата и постъпките си. Намерите ли нещо неправилно в тях, веднага се коригирайте. Разумният човек сам се изправя. Той знае, какво да говори и с какви думи да си служи. Както радиото има ключове, които се завъртват и отвъртват навреме, така и човек има ключове, с които си служи. Всеки ключ трябва да се отваря навреме. Има дни и часове, когато атмосферата е силно развълнувана. Ако през това време отворите радиото, звуковете не са ясни и се чува голям шум. Същото се отнася и до човека. Той не може през всяко време да се прояви по един и същ начин.

Следователно, иска ли да се прояви правилно, човек трябва да се съобразява със своята природа. Като познава природата си, той може да използва благоприятните условия за своето проявление. Мнозина не успяват в живота си, защото живеят като рентиери, като клиенти на някоя гостилница. Рентиерът не се интересува, отде идат парите и как са спечелени. Той знае само едно нещо, а именно, че му трябват пари. Посетителят на гостилницата се интересува само от яденето. Той влиза в една гостилница, сяда на стол и чака да му донесат ядене. Като се нахрани, взима си шапката, плаща на гостилничаря и излиза навън. Кой ще мие чинията му, кой ще събере трохите, това не го интересува. Така е на земята, между хората. Обаче, ако влезете в природата, между разумните същества, там не се позволява това. Като се нахраните, сам ще вдигнете трапезата, ще измиете чинията си и ще изчистите мястото, дето сте се хранили. Не постъпите ли по този начин, няма да ви пуснат да си отидете.

Това наричат индусите закон за карма, или закон за причини и последствия. Според този закон, кой каквото е направил, сам ще го изправи. Ако е направил нещо лошо, пръв той ще понесе последствията и сам ще се изправи; ако е направил нещо добро, пръв той ще се ползва от благата на направеното добро. Докато живее на земята, между обикновените хора, човек се натъква на погрешки, на престъпления, на кражби. Обаче, като отиде между разумните същества, той ще бъде свободен от грешки и престъпления, от кражби и насилия. В разумния свят кражби не стават. Дето оставите нещата си, там ще ги намерите, и то така запазени, както сте ги оставили. От вас се иска само едно: да помните, къде сте ги оставили. Дръжте тази идея в ума си, за да се ползвате от нея. Не казвайте, че природата не ви е надарила. Природата е надарила всички хора, но те не знаят, как да се ползват от своите дарби.

Човек трябва да знае законите, с които природата работи. Ако спазва законите й, той може правилно да развива дарбите си. Всяка дарба се развива правилно, ако се работи навреме. Изпусне ли човек времето за работа, дарбата остава в своето потенциално състояние. Той трябва да чака дълго време, да попадне при нови благоприятни условия. Някой иска да стане поет. Той има вътрешни условия в себе си да стане поет, но външни условия няма – не е дошло още времето му. За всеки човек е определено специфично време и специфични условия да прояви една от своите дарби. Той трябва да бъде разумен, да използва своето време и условия, а не да прави усилия, да се вмъкне в чужди условия. Затова, именно, ние казваме, че за всяка епоха е точно определено, колко истински учени, поети, музиканти, художници, философи трябва да се проявят. Като не знаят това, мнозина се силят да се проявят, да заемат по-високо положение, да бъдат почитани и уважавани от хората. Така е за всички, които търсят човешка слава, но не и за онези, които живеят според законите на разумната природа.

В разумния свят отдават по-голяма почит и уважение на по-долните служби, отколкото на по-горните. Там на слугата се отдава по-голяма почит, отколкото на господаря. Защо? За да се установи нужното равновесие. Господарят съзнава това и е доволен от положението си. Ако господарят пожелае по-големи почести, отколкото му се дават, ще му предложат да заеме положението на слуга. И ако слугата не иска големи почести, ще го заставят да вземе положението на господар. В разумния свят въпросите лесно се решават. Докато е на земята, всеки човек желае да стане цар. Обаче, в разумния свят нито царят желае да стане слуга, нито слугата – да стане цар. Там всеки е доволен от положението, което заема. Не е въпрос за външното положение, което хората заемат, но за вътрешното състояние на човека. Царят всякога ще си остане цар, а слугата – слуга. Царят се ползва от външно почитание, а слугата – от вътрешно. Всеки има достойнство и се ползва от почитта на хората, когато е на своето място.

Колкото и да се различават отношенията на хората и тия на разумните същества, все пак някъде има нещо общо. Ако наблюдавате философа на земята, или на небето, той се отличава с едни и същи качества. Външно той е деликатен, с нежен организъм, но главата му е добре развита – мисли право. Като ходи, той върви леко, като че не стъпва на земята. Вземе ли перо в ръката си, там показва всичкото си изкуство. Ако го сравните с някой юнак, той веднага отстъпва пред него, дава му първо място. Юнакът е силен на физическия свят. Той е с широки гърди, със здрави мускули. Каквото хване с ръцете си, счупва го. Обаче, като срещне философа, и види, как перото лети под ръката му, юнакът веднага отстъпва. Силата на философа е в неговата глава, а силата на юнака – в неговите мускули. Философът е силен в умствения свят, а юнакът – на физическия. Това, което философът може да направи, юнакът не може. И обратно: това, което юнакът може да направи на земята със своята сила, философът не може. Каквито усилия да прави, философът не може да стане атлет. Ако прави усилия да се прояви като юнак, той изменя своето естество и се ръководи от тщеславието. Той не прави безполезни опити. И философът може да стане силен, но не чрез физически усилия. Той е силен в мисълта си, в самообладанието. Да прави безполезни опити, това значи, да изразходва напразно енергията си. Чрез самообладанието, чрез мисълта си той може да постигне това, което атлетът постига с физическата си сила. Ако философът използва енергията си, да стане физически силен, той ще изгуби умствената си сила. И ако юнакът приложи физическата си сила за умствена работа, в скоро време ще я изгуби. Всеки човек трябва да се прояви на своето място и всяка енергия – за своето предназначение.

Следователно, каквито усилия да прави човек, каквито желания да има, той не може да се прояви във всички направления. Човек живее едновременно в четири свята. За да изучи законите на тия светове и да ги приложи, нужно е много време. Достатъчно е всеки човек да развие по една дарба в живота си, както трябва. По този начин хората могат взаимно да си помагат и да се допълват. Между работника и философа съществуват отношения, благодарение на нуждата, която имат един от друг. Работникът помага на философа в грубите, физически работи, а философът помага на работника в неговото умствено развитие. Въз основа на закона за взаимопомощта, уважавайте всеки човек, без оглед на работата, която той извършва. И най-малките същества са в състояние да дадат урок на човека.

Представете си, че в двора ви има един мравуняк. Вие поглеждате към него и се готвите да го унищожите. Дойде ли тази мисъл в ума ви, спрете се за момент и помислете, защо са дошли мравките в двора ви. Ще кажете, че те са дошли случайно. Няма случайности в природата. Мравките са символ на алчност, и на краен материализъм. Следователно, явяването на мравките в двора ви има за цел да обърне вниманието ви върху алчността на човека. Ако у вас се яви желание да станете богат, учен, силен човек, това показва, че сте дали път на алчността в себе си. Вие проявявате смелостта на мравките да придобиете големи богатства и знания, с които да осигурите живота си. Ако пък в двора ви влязат пчели, ще знаете, че и те ви говорят нещо. Пчелата е символ на чистота, на ред и порядък. Когато се обезсърчиш, вземи урок от пчелата, която ти казва: Събирай мед от всяко цвете. Някой се оплаква, че краката му са слаби, не може да се движи. Ако в това време в двора му влезе змия, тя иска да му даде урок, да следва нейния път и да не се обезсърчава. Наистина, ако змията се движи без крака, колко повече човек, който има крака, може да преодолее всички спънки и мъчнотии в живота си. Ще кажете, че краката на този човек са болни. Той може да се движи и с болни крака. Достатъчно е да употреби воля, всеки ден да се упражнява, да ходи по малко. Няма да мине много време, краката му ще се усилят, и той ще започне свободно да се движи.

Като ученици, вие трябва да спрете вниманието си и върху най-малките цветя и животни, защото те представят език на природата. В това отношение поетът е буден. Той се вглежда в най-малките цветенца и ги тълкува. В тях той вижда идеята, която природата е вложила. Поетът се отличава със способността да тълкува символите, с които природата си служи. В този смисъл, истински поет е онзи, който тълкува правилно образите в природата, които представят нейния език. Колкото по-близо е до истината в тия тълкувания, толкова по-добър поет е той. Във всеки цвят той вижда по едно ценно качество. Виждането се дължи на неговата интуиция. Значи, истинският поет тълкува символите на природата по вътрешен път. За това казват, че поетът е израз на човешката душа. Философът, музикантът също трябва да бъдат изразители на човешката душа.

Пишете върху темата: „Най-добрият български поет“.

И тъй, искате ли да се развивате правилно, влезте във връзка с природата. Тя е крайно взискателна, но справедлива. Тя помага на всеки, който съгласува своите действия с нейните. Не може ли човек да влезе в съгласие с действията на природата, тя отказва да му помага. Човек остава сам, безпомощен и обезсърчен, както освирканият актьор на сцената. В широката и необятна сцена на природата човек е актьор, който, колкото и да знае ролята си, все пак се нуждае от помощта на суфльора. Ако суфльорът не му подсказва, какво да говори, той съвсем ще пропадне. Слушайте внимателно, какво ви нашепва природата, и всякога изпълнявайте нейните съвети. Природата започва от малките работи. Като знаете това, и вие не трябва да пренебрегвате малките работи. Стане ли въпрос за упражнения, не ги пренебрегвайте. В тях се крие нещо мощно. Те каляват волята на човека. Наистина, не е лесно човек да постоянства в правене на малки, привидно безполезни упражнения. Човек може да се освободи от упражненията толкова, колкото поетът и писателят от буквите. Те си служат с тях постоянно, заради което трябва да пишат ясно, отчетливо и красиво, да не бързат. Природата не е против бързането, но казва на човека, че и като бърза, пак трябва да бъде спокоен. Ако искате да реализирате своя идеал, да сте щастливи, бъдете еднакво бързи и в мислите и в чувствата си. Ако сте бързи в мислите си, а бавни в чувствата, или бързи в чувствата и бавни в мислите си, и в двата случая ще бъдете нещастни.

Коя е основната мисъл на днешната лекция? Главната мисъл беше: „Правилни отношения към природата“. Тези отношения се изразяват и в най-малките движения. Достатъчно е човек да направи едно неправилно, дисхармонично движение, за да развали своето добро разположение, както и това на своя ближен. Бъдете внимателни в движенията си, да не направите някое малко движение, с което да изразите пренебрежение към малките същества. Човешкият характер зависи от неговото правилно и неправилно отношение към природата, изразено в мислите, чувствата и постъпките му. Като знаете вече цената на правилните отношения към природата, никога не пренебрегвайте своите малки прояви към Великото в света. Това е истинското отношение на малкото към голямото и на голямото към малкото. Проявите ли най-малкото пренебрежение към кое и да е живо същество, вие си създавате кармични отношения с него. След това трябва да минат много години, да прекарате големи страдания, за да изправите погрeшката си. Има ли желание да изправи погрешките си, човек е на прав път. По-лесно е човек да прави погрешки, отколкото да ги изправя.

— Бог е Любов , Бог е Мъдрост, Бог е Истина.

— Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина да пребъдват в нас.

3. Лекция от Учителя, държана на 13 септември, 1929 г. София – Изгрев.

Правилни физически отношения с природата

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, природа, има, ръце, движения, ръка, път, правилно, бъде, прави, състояние, време, философ, глава, стане, поет, крака ,

 Младежки окултен клас , София, 13 Септември 1929г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

“Отче наш”

Размишление върху правдата

Имате ли тема? (Не.) Каква беше основната мисъл на миналата лекция? Можете ли да пишете върху темата “Разликата между растителното и органическото царство”?

В какво седи разликата между растенията и животните? Станете сега. Да имаме всички едно упражнение. (Ръцете са настрани и леки движения, мърдане на ръцете нагоре-надолу, като хвъркане.)

В природата гладко движение няма. Че то е цяло изкуство едно движение да бъде правилно и хармонично. Вие можете да правите тия упражнения за смяна на вашите състояния. Ако вие сте неразположен, сутрин, щом станете, вие можете да смените вашето състояние чрез ред физически упражнения. Да кажем, че вие имате едно неразположение, почнете тогава така да движите ръцете си само от дланите, от едната ръка на другата. Кисел сте, неразположен, спри се и започни да правиш тия движения на упражнението до 10 пъти. Състоянието ти не се е сменило. Направи още 10 пъти. Пак не се сменя. Още 10 пъти. Тогава започни с пляскане на двете ръце 10 пъти. Не се сменя. Още 10 пъти. Щом направите тия удряния, непременно ще стане една промяна вътре в мисълта ви и в чувствата ви. Ако не направите тия упражнения, вие ще бъдете принудени да търсите някой отвън, с когото да се карате. И това ще го направите по един естествен начин. Ако имате вкъщи сестра или брат, вие ще намерите повод да изхарчите тази енергия навън от себе си. И ще търсите най-малкия повод, за да дадете ход на вашето чувство.

Добре. Имате такова едно чувство на съмнение, нещо ви мъчи отвътре. Вие трябва да отвлечете вниманието си. Нещо отвътре ви гложди. Седни тогава и се ощипи за кожата на ръката си отгоре. Тъй, ти мислиш нещо лошо против някого. Пък не ти е приятно, не знаеш какво да направиш. Не се бори със себе си отвънка. Сутрин е. Хвани кожата на ръката си отгоре и се ощипи с двата си пръста най-първо на едната ръка, после на другата. И състоянието ви ще се смени. Ще кажете: “Това боли.” Щом боли, тогава? От тебе зависи, от твоето стискане. Започнеш да разсъждаваш: “Защо именно ме боли ръката?” Ти си причина на твоето стискане. От тебе зависи да стискаш много или малко. Кой е виноват на туй щипане? Това е само да наведеш физическото си съзнание, че някои неща зависят от тебе. Неща, които ти можеш да смениш. Това е само едно припомняне, че тия неща зависят от тебе.

Ти имаш криви понятия, трябва да ги смениш. И щом наведеш мисълта си към правата посока, ще се сменят нещата или състоянията моментално. Да кажем, някой от вас иска да пее или да свири, но криво пее или криво свири. Какво трябва да правите в дадения случай? Вие трябва да намерите някой, който знае да пее хубаво. Но няма кой. Ти си сам в стаята си. Тогава, ако разбирате, турете си двата пръста при слепите очи върху центъра на музиката. Концентрирай се към средата на челото, до края на веждите. Искаш да пееш или да свириш, разбутай този център. Защото, ако човек разбира законите, може да разбута деятелността на всеки един мозъчен център. Начало може да даде едно упражнение, което да бъде естествено за човека. Или да допуснем, че във вас има едно състояние на твърдост, не сте доволен в себе си. Не сте така мек и благ. Седни тогава и тури едната си ръка лявата, на гърба, а другата дясната, върху косата, горе на главата, близо до челото, като че сте се подпрели. Изглежда, че мисли този човек. И гледаш, някой човек, без да знае, тъй си хванал гърба и главата, той може и да не мисли, но този, който го ръководи, го напътва как да си тури ръцете, за да му се помогне. Така поставени, ръцете са, за да се смени едно тягостно състояние в неговия дух. При това това е една хубава поза лявата ръка на бедрото, дясната горе на главата и десният крак малко напред. Някой път естествено идат тия движения у вас. Във вашето висше съзнание има един закон, който регулира тия движения. Всички движения, които нам са най-естествени, произволни, във висшия свят стават разумно, в другия свят туй движение е разумно. Но те не разбират тази разумност. Онази сила, която произвежда тези движения, тя ги направлява.

Когато един учител написва една буква хубаво, и детето, това физическото, и то подражава, но буквата не е тъй сполучлива както тази на учителя. То не разбира. Обаче тази първоначална причина, която те подтиква към някои движения, е разумна. Но ти, като не знаеш, ще направиш едно подобно движение. Някои от вас казвате тъй, гладите си веждите, окото, рамото, но защо ги гладите? Причината за гладенето на веждите е второстепенна, вие искате да се докарате отвънка. Но причината, за да се докарат тия вежди, всъщност е съвсем друга. Или някой от вас си чопли с пръст ухото и си клати ръката. Защо? Да се отпуши ухото, има нещо запушено. Ако вие знаете как да направите тия движения, не трябва много да го клатите. Ти като направиш едно деликатно движение, то си има своята психологическа основа и ухото ви ще се отпуши. Забелязали ли сте, след като си движите пръста в ухото, какво е състоянието ви? Та много от тия движения, които правите, са наслоени от поколения и вие ги повтаряте.

Някой път, когато ухото ви е затворено, вие го размърдвате, за да се отвори. Или някои си туряте ръцете на хълбоците, края на пръстите напред, като че ще правите известно упражнение. А друг път тургате едната ръка на гърдите, а другата на главата, на челото. Или лявата ръка, подпряна на челото. Коя ръка тургате под мишница и коя под брадата? Може и едната, и другата. Някой път ви е приятно, а друг път, като турите лявата ръка под мишница, изпитвате една малка неприятност и изменяте положението. Или често, когато седите прави, тургате си петте пръста на лявата ръка на слепите си очи и казвате: “Ще мине.” Или като седите долу, хващате ръцете си при колената. Защо? Човек е в постоянно движение. Постоянно мести едната си ръка, другата, постоянно пипате главата си. Защо? Ръцете са едни регулатори. Нали сте виждали тия съвременните радиа? Нали сте виждали радио? И човек има една жичка, която съединява двойника на човек с неговото тяло. Има един апарат КОВЕ се нарича, дето се намират антените. Тук се възприемат вълните. Двойникът предава на физическото тяло. А жицата, това е човешката уста. Двойникът на човека е неговата антена, чрез която човек възприема впечатления от външния свят, вследствие на това двойникът на човека е отвънка, за да може да функционират тия вълни на двойника и да ги предават на физическото поле. Следователно, ако знаеш да регулираш двойника си тази антена, тогава впечатленията ще станат правилни.

Та най-първо, като станете сутрин, трябва да регулирате вашата антена, да приемате всички впечатления направо до физическото тяло. И тогава мисълта ви ще бъде правилна и чувствата ви ще бъдат правилни. Но ако вашата антена или вашият двойник не е добре регулиран, веднага ще се яви едно съскане, което ще те дразни. Ти буташ очите си, ушите си, главата си навсякъде се буташ, и търсиш да намериш причината. И ще забележите онзи, който е направил това радио, е постъпил точно по закона на тялото. Това може да ви служи за едно изяснение на онези движения, които стават в човешкия организъм. А човекът е един апарат, хиляди пъти по-сложен.

Та самовъзпитанието на човека започва оттам най-първо проучвайте вашето тяло. Да знаете запример каква роля играе ръката. Някой път ръката ви е гореща, суха или влажна. Веднага трябва да знаете да мените състоянието на площта на ръцете си. Ако е чрезмерно суха ръката ви, вземи една влажна кърпа и вода и я прекарай през едната ръка, през другата ръка. Ако е много влажна ръката ви, вземете една кърпа и изчистете ръката си веднъж, два пъти, три. Та вие ще регулирате вашия двойник. И след това, понеже ръката е един възприемател, вие можете чрез ръката си да приемате. Някой път ще забележите вашето лице е сухо. Вземете, умийте се веднага два пъти, три пъти през деня. Може три-четири пъти да си миете ръката на ден. Ако е много потно лицето ви, измийте го. Не само веднъж трябва да се мие лицето. За да смените състоянието си, може да се миете по няколко пъти на ден с чиста вода. Но вземете най-хубавата вода, най-чистата. После може мнозина от вас с месеци да не си миете ухото. Вземете малко вода и измийте ушите си. Турците по три пъти си мият ушите. И те в някое отношение имат много хубави черти. Вземи кърпата и я прекарай по гънките на ухото си. Изчисти ухото си хубаво, понеже и ухото е един добър възприемател. А ако то е запушено, това препятства на ухото, на тази антена, да възприема вълни от този род, които са здравословни за твоето състояние.

Някой път може всичката причина да е в главата ти. На някои от вас, когато мисълта е разбъркана, и косата му е разбъркана. Разбърканата мисъл е, че няма хармония между теченията магнетизма и електричеството, и вследствие на това започва да се набира голямо количество електричество. Затова се разбърква косата. Вземи малко вода, вчеши си косата, докато отстраниш туй електричество, което се е набрало в косата ти. Та по един външен начин може да отстраниш електричеството от твоята коса и тъй да облекчиш твоя мозък. Ако ти не отстраниш това електричество навреме, непременно ще се яви едно тягостно състояние при слепите очи.

Какво правите вие, когато имате болки в главата? Вземете една сурова картошка, голяма. Разрежете я на тънки колела, турете на едната страна, на другата една кърпа, и за пет, десет, петнайсет, двайсет минути нека тъй да седи, за да се смени състоянието ви, да се махне това електричество от слепите очи. Защото, ако се смени по един вътрешен начин, вие ще иждивите много голяма енергия. И това напрежение на електричеството ще слезе във вашата симпатическа нервна система, в стомаха, в червата и вие ще усетите едно свиване на състоянието, и пак няма да се смени. После лекарят ще каже да вземете едно очистително. Но работата и там няма да се уреди. Ще се премахне болката, но ще се яви запичането. Не можеш да излезеш ден, два, три. Туй запичане ще наруши хармонията вътре в човека. Ако е лятно време, вземи една диня, вземи един резен от нея или пък, ако има, гроздов сок можеш да вземеш. Но с това няма да се уреди работата. След запичането това ще се пренесе в ставния ревматизъм, докато природата ще те застави да мислиш правилно. Причината е една и съща. А можеше тебе нищо да не ти струва. Най-първо тебе косата ти е била щръкнала нагоре, тебе те мързи да вчешеш, да урегулираш твоето състояние. Тогава това състояние ще се пренесе в симпатическата нервна система, в стомаха, в червата, в ставите, в гръбначния стълб навсякъде ще дойде едно болезнено състояние. Ще кажеш: “Каква е причината?” Причината е една вътрешна дисхармония, която съществува, с външната природа. Значи между твоето тяло и външната природа не могат да се възприемат правилно тия вълни и вместо всяка една вълна да ти бъде полезна, тя произвежда раздрусване. Всяка дисхармония действа разрушително. А човек не може да търпи дисхармония. Дойде някой и ви каже една дума. Ако е много наблизо и ви каже една дума, вие сте много чувствителни, ако думата не е казал тъй меко, както трябва, веднага става едно избухване. Може той да не е имал никаква умисъл да ви дразни, но само една дума в едно изречение може да произведе цяла една пертурбация в организма.

Та казвам, колко е хубаво човек да се самовладее. В дадения случай, когато говориш, ти сам да се радваш на речта си. Като изказваш думите си, ти сам да ги чувстваш и да се коригираш в дадения случай. Да не оставаш друг да те коригира. Умният човек сам се коригира. И когато говори, той трябва да регулира своята мисъл. Че когато на едно радио не е ясен звукът, който се предава, какво трябва да прави онзи репортер? Вие оперирали ли сте с радио? Той си има известни ключове, които постоянно върти, бута ги и търси времето, вечерно време, когато атмосферата е по-благоприятна за предаването на тия вълни.

И всеки един от вас трябва да разбира и да изучава своята природа. Под думата “природа” ние разбираме тия благоприятни условия, когато ние можем да си въздействаме правилно. При сегашното ви разбиране вие сте като клиенти и мислите като някои пансионери при гостилничаря. Седнете на стол и чакате да ви турят да ядете. И после оставите кърпата, паницата, той да си ги вдигне. Туй в природата не съществува. Ти, като ядеш, сам ще си вдигнеш паницата. Всичко туй ще си очистиш и горко ти, ако не го очистиш. Десет-двайсет души ще минат и ще те върнат, да очистиш там, дето си ял, защото никой няма да го очисти. Тук, в гостилниците, ние го правим, но онзи гостилничар е заинтересован. Та тази е причината, дето в света го обясняват като карма кой каквото е направил, сам ще си го изправи. Вие мислите друг да оправя една ваша погрешка. Погрешката вие сами ще си я изправите, но и благото, което сте придобили, никой не може да ви го вземе. Тук, ако оставиш нещо, ще ти го задигнат, а в природата, като оставиш нещо, с хиляди години може да седи там, дето си го оставил. Защото в природата кражба не може да има. Там никой няма да бутне твоето. Ти ще го намериш точно на мястото си, дето си го оставил. Само ти трябва да си спомниш къде е. Там никой не може да вземе туй, което е твое. Даже в природата не може да се направи една погрешка. Туй е ред и порядък, върху който трябва да базираме живота си. На земята стават погрешки, но в природата няма погрешки. Тази идея трябва да влезе в ума ви. Това е за самовъзпитание. Вие казвате някой път, че природата не ви е обдарила, нищо не ви е дала. Тя ви е обдарила, но туй, което ви е дала, вие не знаете как да разполагате с него. Ако вие разбирате нейните закони, с които тя оперира, всяка една дарба, която имате, тя се развива на своето време.

Запример някой път вие се въодушевите, видите някой поет, но вие в дадения случай не можете да бъдете поет. В математическо отношение на един народ от сто хиляди хора колко поети трябват? Кажете едно произволно число, поне десет. Колко музиканти им трябват? Тъй че трябват им поети, музиканти, свещеници, учители. На сто хиляди фамилии тургам по едно дете на фамилия и по петдесет ученика в клас. Колко учители трябват? Две хиляди учители. Колко печатари им трябват? Нали поетът пише, а това трябва да се напечати. Всичките служби в природата имат еднаква стойност. В природата не е както на земята. Даже там по-простите служби са по-високо одарени, по-голяма почит имат, а по-високите служби имат по-малка почит. На земята един учител или един цар има по-голяма почит, в духовния свят един слуга има по-голяма почит от един цар. И царят съзнава, че така трябва да бъде, за да се запази едно равновесие между царя и слугата. А на земята това не съществува и вследствие на това ние имаме едно болезнено състояние. Но в природата слугата има по-голяма служба, а царят, който иска по-големи почести, казват му: “Щом ти си за по-големи почести, тогава вземи службата на един слуга.” И ако слугата попита: “Защо аз имам толкова големи почитания? Аз не съм цар.” Щом царят не е доволен, че не го почитат достатъчно, казват му: “Вземи мястото на един слуга.” И ако слугата не е доволен от това голямо почитание, кажат му: “Стани цар.” Въпросите лесно се сменят. Питам ви, кой няма да стане цар на земята? Обаче в природата един слуга никога няма да смени мястото на един цар и един цар няма да смени мястото на един слуга. Въпросът не е за външността, но царят си е цар, слугата си е слуга. Слугата има почитание вътрешно, а царят има почитание външно. Всеки един има своето достойнство на мястото си.

Да ви приведа едно сравнение. Един философ, за да бъде философ в пълния смисъл, той няма да бъде един пехливанин. Ако той бъде пехливанин, той никога философ не може да бъде. Философът е деликатен, нежен, като перце върви, но философ е, има глава. Много е деликатен, защото иначе той не може да ниже мислите си, а онзи вдига чувала и го носи. Но като дойде този юнак при философа, той се стъписва при него, няма вече юначество, а и философът, като иде при юнака, и той се усеща слаб. При перото е силен, но при този, който е силен физически, казва: “Моята философия не работи тук.” В дадения случай философът признава, че туй, което той пише с перото си, там е силен той, но той не може да направи това, което юнакът прави с тялото си. И го признава като авторитет на земята. Такива отношения съществуват. Ако на земята съществуват физически отношения, и в природата има отношения към разумните души. Всеки съзнава в дадения случай, че това, което философът прави, онзи бакалин не може да направи. Може да каже някой, че един адепт може да го направи. Но даже един адепт в дадения случай не може да стане от един хилав философ, да стане един великан. Защото това е тщеславие, и той няма да го направи. То е в реда на природата. Ако един адепт съзнателно влада своя ум, той и без това ще стане силен. Той може да прояви и това изкуство като пехливан, но съзнателно той няма да го прояви. И той остава на слабата страна, ще изяви своята слабост, мекота. Защото, ако от едно философско състояние той мине в състоянието на един великан, той ще изхарчи грамадна енергия. Та и това не е тъй потребно да сменяме своето състояние. Ти си слаб, хилав, а искаш да станеш силен човек. Ти можеш тази слабост да смениш с юнака, но същевременно ти ще загубиш философията си. Ти ще станеш силен, но ще загубиш това, което философът има. Или казваш: “Аз искам да бъда философ.” Ще загубиш физическата си сила.

Та ще знаете, едновременно човек не може да влада всичките богатства при сегашното си състояние. Това е едно от положенията. Понеже ние живеем в четири свята едновременно, а за да ги победиш, то е въпрос на дългия ход на човешката еволюция докато се изучат законите. За всички хора има място. И хората в това отношение се допълнят. Онзи философ може да има нужда от работника и онзи работник да има нужда от философа. Тежките работи може да ги вдига един работник, но и той има нужда от философа, ако иска да чете една книга. В това отношение философът, поетът или който и да е учен човек могат да му бъдат в услуга. А и работникът може да бъде в услуга на един философ. Затова природата е турила всичко. И никой не трябва да презира каквато и да е деятелност, каквото и да е същество.

Сега едно обяснение. Явяват се мрави в двора ти. Какво е предназначението на мравите? Какво ти говорят тия мрави? Ти можеш да ги изметеш. Да кажем, те не са потребни. Но те ти дават един урок. Ако ти си умен, какво трябва да разбереш от появяването на мравите? Обратното, да допуснем, че в двора ти се появила една пчела, имаш ябълка, дошла тази пчела и после отишла някъде в гората. Ще кажете това е случайност. Ами че, когато във вас се зароди една мисъл, да станете богати, кой е дошъл у вас? Мравите. Че идеята, да станеш богат, много да знаеш, това е една смелост, ти проявяваш смелостта на мравите, които отвсякъде събират. Искаш и ти да събираш богатства. Но когато дойде пчелата в двора ти, на какво може да я уподобите? Какво ви говори тя? Това е още по-високо състояние. И всякога, когато видиш мравя или пчела, тя трябва да събуди в тебе известен род мисли, желания, впечатления или действия. Това е един урок за тебе. И ако ти разбираш закона, при тази пчела в дадения случай ще имаш разрешение. Ти седиш и казваш: “Не зная какво да правя, объркан съм в работите.” Дойдат мравите в двора ти. Те ти казват: “Следвай пътя на мравите.” Ти седиш и казваш: “Тази работа е объркана.” Дойде пчелата в двора и ти казва: “Следвай пътя на пчелите, от всяка трева събирай мед.” Дойде една оса. Казва: “Следвай пътя на осите.” Казваш: “Не зная какво да правя, болен съм, краката ми не държат.” В двора ти се яви една змия, казва ти: “Следвай пътя на змията.” Тя без крака ходи, а ти с крака си в леглото, казваш: “Краката ми не държат, ръцете не държат.” Дойде змията, природата, и ти казва: “Следвай пътя на змията, стани и ходи днес малко, утре малко.” Значи природата чрез змията ти показва, че може и без крака да се ходи, който знае. Тази змия без крака и без ръце се е научила да ходи. При това много бързо ходи.

Да се повърнем към движенията на ръцете. Забелязали ли сте кои са най-естествените движения, които правите? (Учителят си държи двете ръце, допрени като за молитва, и движи двата си показалеца, после вторите пръсти, третите, четвъртите и най-после двата си палеца, а другите пръсти отворени.) Това е един процес в природата. Ако някои работи ти са объркани, можеш да направиш това упражнение и като отвориш само пръстите на двете ръце (Положението на ръцете е като чашка.) и оправиш ума си в това положение, веднага могат да ти дойдат такива мисли в главата, с които можеш да разрешиш мъчните задачи. Тъй ръцете представляват един цвят, който чака да завърже, или една чашка, която чака да се напълни. При сегашното възпитание на специализация, механическото възпитание, което е отвлякло вниманието на хората от правилния път на самовъзпитанието, ние сме станали много едностранчиви.

Ти мислиш за някоя строфа. Например поетът казва: “Лика-прилика, като два стръка иглика.” Какво иска да каже поетът? Защо в дадения случай поетът е уподобил приликата на игликата? И ако изучавате съвременната поезия, ще намерите много такива уподобления. Аз бих желал за втория път да ми донесете кой е най-добрият български поет, да видим как гледате на българските поети. Това ще ви бъде тема “Кой е най-добрият български поет?” Защото поетът е тълкувател на ония символи, които съществуват в природата. Той е поет дотолкова, доколкото може да тълкува правилно образите, които съществуват в природата. Щом не може да ги съпостави правилно, това не е никаква поезия. Щом може да съпостави образите правилно, и колкото е по-близо той до природата, толкова е по-добър поет. Той може да съпостави едно цвете с едно качество, но това съпоставяне да е правилно. Ако не съпоставя нещата правилно, той не е поет. В поезията поетът схваща нещата по един интуитивен път, начин. И тогава казват, че поетът е израз на човешката душа. Тъй гениалният поет е израз на това, което става в човешката душа. И философът трябва да бъде изразител на човешката душа.

Тъй, направете сега първото упражнение. Сутрин, като станете, 10 пъти само търкане на ръцете китките, нагоре-надолу, след това пляскане на ръцете също 10 пъти. Вие ще си правите психологически наблюдения върху себе си, за да може да констатирате у себе си този вътрешен закон, който държи упражненията. Ако не можете да схванете връзката между упражненията и законите, които са в природата, вие не можете да разберете нищо. А ако вие схванете това, ще дойдете до една нишка за разплитане на много въпроси, които са много важни за вас. Тя, природата, и без това пак ще го застави да разреши въпросите. Но вие се стремете всичките ви действия да бъдат хармонични. Защото някой път, когато човек почне да мисли, не знае как да тури ръцете си. Човек трябва да знае къде да си тури ръцете. Най-естественото положение е да си спуснеш ръцете. Някой ги държи отзад, някой отпред, но най-естественото положение е тъй свободно като си спуснеш ръцете. После как си тургате краката. Трябва да знаете как да си тургате краката. Според вас кое положение е най-красиво за краката? Излезеш на сцената да декламираш или да кажеш нещо, как трябва да поставиш краката си? Ще вземеш една естествена поза. Ще туриш единия крак малко напред. Нали някои от вас сте учители, как си държите ръцете? Когато сте на катедрата е лесно, но ако излезете на естрадата, как ще застанете? Цялата ти реч ще зависи кой крак ще бъде напред. Ако ти поставиш криво крака си, ще се уплашиш. Още като излезе онзи говорител, гледай, наблюдавай му краката. Наблюдавайте краката на онзи, който говори, и виж как той ще постъпи, с кой крак ще излезе навън и кой крак е назад. Та ще забележите какво влияние имат краката. Ако той направи една крива стъпка, той ще се оплете и може да развали цялата си реч. Човек трябва да бъде в съзнание, да вземе една поза, която е в съгласие с природата.

Ако вземеш една стъпка с природата, тя веднага те поддържа и ти съдейства. Но щом направиш нещо, което не е съгласно с нея, тя те оставя. И тогава знаеш ли на какво ще мязаш? И ще мязаш на един актьор, който добре знае ролята си, не говори той, а суфльорът. Природата е такъв един суфльор, който ти нашепва какво да правиш. И така работата върви. Ако суфльорът не ти казва какво да говориш ти, публиката отвън ще те освирка. Та ще пазите отношенията в самовъзпитанието. Природата е крайно взискателна към всички тия закони. Тя иска пълно съвършенство във всички стъпки и действия. Но тя е много справедлива и крайно взискателна към всички закони, каквито и да са те. Тя започва от малките работи. И ако ние пренебрегваме тия малките работи, те постоянно фигурират вътре. И да не мислите, че вие ще се освободите от тях. Вие казвате: “Човек не трябва да прави толкова движения.” Вие можете ли да се освободите като поети от буквите? При това ще ги пишете хубаво. Един писател трябва да пише хубаво. Щом някой не пише хубаво, това е немарливост. Не само да обръщате внимание на калиграфията, но човек трябва да пише отчетливо и да не бърза. Природата не обича бързите работи. Тя обича бързите, но не нервните. Ти трябва да бъдеш бърз в своите мисли и в своите чувства. Ако си бърз в мислите, а муден в чувствата, това е нещастие, а ако си бърз в своите чувства, а муден в своите мисли, това е друго нещастие.

Сега коя основна мисъл остана у вас? Правилни физически отношения с природата. Да кажем, че един ваш приятел ви каже тъй (Учителят маха с ръката си, като че отпъжда нещо.). Знаете ли какво ще ви постигне? През целия ден ще минете едно състояние на неразположение. Не махай ръката си по този начин. Защото и на тебе ще махат през целия ден по същия начин ръката. Ако си готов да кажеш тъй на приятеля си (Като нашия поздрав, с вдигане на едната ръка.), заведи го вкъщи и го почерпи един чай, през този ден и тебе ще посрещнат така. Ако кажеш: “Днес не съм разположен”, туй неразположение го няма в природата, то е само едно специфично неразположение на тебе. А това е своенравие. Ти повикай приятеля си, нищо няма да ти коства. Ще му кажеш: “Ще ме извиниш, бях склонен да си вървиш, но направих го заради себе си. Ха сега, пий един чай, че да ми върви. Повиках те да пиеш един чай, защото ти си с късмет. И ако ти пиеш един чай, ще ми върви, а ако не пиеш, няма да ми върви целия ден.”

Не мислете, че вашите приятели, които са дошли, са без съдържание. Те имат съдържание и ако вие сте постъпили неправилно към тях, така се съгражда и вашият характер. А ако вашата постъпка е правилна, вие сте разрешили правилно въпроса за този ден. А ако пренебрегнете тия малките постъпки на отношенията, този човек ще остане недоволен. И вие ще си създадете една карма, която ще остави ред страдания и страдания с векове, докато се изправи тази постъпка. Когато това може да се избегне много лесно.

“Бог е любов, Бог е мъдрост, Бог е истина и Божията любов, и Божията мъдрост, и Божията истина да пребъдват в нас.”

Трета лекция

на Младежкия окултен клас

13 септември 1929 г., петък, 6.15 часа

София Изгрев

НАГОРЕ


placeholder