НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Справяне

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Справяне

Най-често използвани думи в беседата: има, може, човек, свят, себе, конуса, съзнание, идея, земя, вий, път, дойде, става, аз, всички, същества, бъде, показва ,

 Младежки окултен клас , София, 17 Април 1927г., (Неделя) 19:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

В Истината е скрит Животът.

Четоха се свободните научни теми.



Представете си сега, че в един конус има множество Разумни същества, с които вие трябва да влезете в контакт. Ония Същества, които се намират в основата на конуса А, имат широко съзнание, вследствие на което гледат на живота и на явленията в него с широк замах; колкото по-горе отиват, съзнанието на Съществата в конуса става все по-тясно, докато стигне точката, където е върхът на конуса. Колкото по-тясно става съзнанието на Съществата, толкова по-мъчно се разбирате с тях; дойдете ли до ония, които се намират на върха на конуса, вие казвате, че това са тесногръди хора, с които не можете да влезете в никакво разбирателство. Върхът на конуса представлява крайната точка, до която съзнанието на Съществата може да се стесни; щом дойде до това състояние, съзнанието минава в друг конус, обърнат с върха надолу. Колкото по-горе се качват Съществата в конуса В, толкова повече съзнанието им се разширява и най-после, когато съзнанието дойде до правата, която представлява диаметъра на конуса, там има най-голямо разбирателство. Тъй щото искате ли да не влизате в стълкновение с приятелите си, движете се по права, която не е ограничена, за да може да расте и да се увеличава. Когато се движат по права линия, съществата трябва да вървят едно след друго; дойдат ли едно срещу друго, за да не се стълкновяват, едното трябва да поеме посока нагоре, по второто измерение, но след време и тук могат да се стълкновят. За да избегнат всякакво стълкновение, те трябва да влязат в триизмерния свят; всяко същество, което се движи в триизмерния свят, се ръководи от някое същество от четириизмерния свят - четириизмерният свят е идеен, там идеите са несъизмерими.

Следователно всяка идея, която не може да се реализира на физическия свят, принадлежи към по-висок свят - например идеята за безсмъртието не може да се реализира на Земята, Любовта също не може да се реализира на Земята, защото Любовта принадлежи на Божествения свят - светът на високите и безгранични измерения. В този свят идеите остават всякога отворени - например хиперболата принадлежи на ония идеи, които остават незавършени на физическото поле; натъкнете ли се на такава идея, вие се страхувате, че не можете да я завършите, но тъкмо в това седи красотата и - тя отваря за човека простор за вечна дейност.

И тъй, всяка идея, която има характер на хипербола, е безсмъртна; всяка идея, която има завършен кръг на деятелност, е смъртна. Малките идеи лесно се реализират, но великите - мъчно; всеки може да даде един обяд, който струва десетина лева, но не всеки може да направи едно човешко око. За създаване на окото се изисква материя от четириизмерния свят; материята, от която е направено окото, е толкова чувствителна, че може да възприема лъчите на Слънцето и да ги задържа в себе си. Окото на човека трябва да се държи в абсолютна чистота; не се ли поддържа тази чистота, то не ползва човека, затова Христос казва: „Ако окото ти не е чисто, извади го и го хвърли навън". За кое око говори Христос - за вълчето око в човека. Много очи има човек, а не само две, както ние виждаме; той има очи, подобни на мухата, на паяка, на вълка и т. н. Когато не прилага човешките си очи, а си служи с очите на някое животно, човек изпада в областта на многото желания. Забелязано е, че вълкът гледа надолу; има хора, които като вълка гледат към земята - това показва, че вълчите очи се проявяват у тях.

Като ученици, вие трябва да изучавате линиите на човешкото лице и по тях да съдите за промените, които стават в човека. Има постоянни, неизменни линии на лицето, но има и такива, които постоянно се менят според това, което човек преживява в даден момент. Например каква е линията на учудването? Когато човек се учудва, очите и лицето му имат особени линии. Какви линии се образуват на лицето при ревността и подозрението? Можете ли да определите към кое измерение се отнасят ревността и подозрението? Ревността спада към второто измерение, ревнивият се движи в две измерения; често ревнивият е и подозрителен, с което се излага на по-големи страдания.

В едно общество на мъже и жени попаднал един гост, който имал навик да мига с лявото си око. Случило се, че този господин седнал срещу една млада двойка, мъж и жена. Мъжът бил крайно ревнив и подозрителен; като забелязал, че господинът мига, помислил, че дава знак на жена му, и силно разгневен, той го извикал настрани, искайки му обяснение защо се държи така предизвикателно.

- Господине - казал обвиненият, - аз имам лош навик да мигам с лявото си око - това е един от моите недостатъци, който ми е създавал големи неприятности в живота; когото и да питате от моите познати, всички ще ви кажат, че това е мой недостатък и аз не зная какво да направя, за да се освободя от него.

Повярвал ли е оскърбеният мъж?

Човек може да чете не само по линиите на лицето, но и по цветовете, които обкръжават човека - това е достояние на ясновидеца, но не и на обикновения човек. Например ако някой човек поддържа в себе си едно възвишено, благородно чувство от духовен характер, той ще бъде потопен в нежно- розов цвят; колкото повече чувството приема нисш характер, цветът постепенно потъмнява. Не само чувствата имат специфични цветове, но и мислите. Опитният ясновидец чете по цветовете като по книга, обаче има различни ясновидци - някои от тях виждат нещата, а други ги възприемат по интуиция. Всеки човек може да развие своята интуиция и да предчувства какво ще му се случи; почти всички хора имат до известна степен предчувствие, с което познават, че ще им се случи нещо. Няма човек в света, който да не е предупреден за онова, което предстои да му се случи; някои съзнателно отблъскват това предупреждение, други не го приемат, а малцина се вслушват в него. Понякога външно човек е разположен, а вътре изпитва някаква горчивина - това показва, че работата, която предприема, ще започне добре, а ще свърши зле. Не може ли да се избегне лошият край на това предприятие? Ако в човека има благоприятни вътрешни условия, може да се избегне; ако няма такива условия, не може да се избегне. Когато известно нещастие не може да се избегне, това показва, че човек се намира под закона на кармата - закон на причини и последствия: в миналото, някога, човек е създал нещо, на което днес носи лошите последствия. Някои от състоянията, които човек преживява, имат връзка с миналия му живот, но някои създава днес, ето защо човек трябва да бъде внимателен в мислите, чувствата и постъпките си. Предприема ли някаква работа, той първо трябва да се изпита може ли да я свърши успешно; ако не може, по-добре да не я започва, за да не влиза в стълкновение със себе си и с обкръжаващите.

Като не успяват в някои свои предприятия, хората започват да губят вяра в себе си, в близките си и дават път на съмнението; щом се усъмнят в Божественото в себе си, те отварят врата на злото. Фактът, че злото се промъква в човека, показва, че му е дадена свобода. Щом допусне злото в себе си, човек се свързва с него и се ограничава; за да се освободи от греха, той трябва да скъса връзката си със злото - как ще я скъса? Като усили Доброто в себе си. Като даде ход на Доброто в себе си, човек постепенно навлиза в по-широк свят, в света на многото измерения, а злото има сила до точката, т. е. до мястото, което е извън всякакви измерения; дойде ли до това място, човек има възможност да съзнае положението си и да започне постепенно да се повдига: от точката - в правата линия, от правата - в плоскостта и от плоскостта - в телата в триизмерния свят, който е най-високият свят на физическото поле.

Като слушат да се говори за грешки и за грехове, мнозина искат да не грешат, за да не страдат. Ралото, което оре земята, все ще направи някакви погрешки, но важно е да изоре земята добре; перото, което пише, все ще направи няколко погрешки, но важно е да напише нещо хубаво; ножът, който реже книгата, все ще направи някаква грешка, но важно е добре да я нареже. Разумният човек се учи от всичко, той съжалява само ако не е използвал случаите да научи нещо, а не за това, че е станала някаква погрешка - разумният се учи и от погрешките си. Като сгреши, човек започва да мисли; докато не е сгрешил, той се намира в заблуждение - мисли, че е съвършен. Човек може да постигне съвършенство и без да греши, но това се отнася до мъдреците, до хората на високата култура. Има много пътища за постигане на съвършенство, но всеки път крие в себе си и добри, и лоши страни.

Като млади, вие се стремите към придобиване на знания, на богатство, на сила, на красота; добър е този стремеж, но запитали ли сте се защо ви е всичко това и ако постигнете желанията си, къде и как ще ги приложите? Има смисъл човек да бъде учен, но той трябва да разтвори сърцето си, да предаде знанието си на своите ближни; не е ли готов да предаде знанието си и на другите, все едно нищо не е придобил. Има смисъл човек да бъде богат, но да отвори сърцето си и за другите; мисли ли само за себе си, свие ли се в богатството си като в охлюв, по-добре да не е богат. Всяко неизползвано благо създава излишък на човека, който Природата не търпи, и един ден този излишък ще се изрази в нещо нежелателно - гневът например не е нищо друго, освен излишна енергия, която човек не е впрегнал на работа; разгневи ли се човек, вместо да разрушава, нека вземе мотиката и да отиде на нивата или на лозето да копае. Значи лопатата и мотиката са за гневния, перото и цигулката са за онзи, който е в добро разположение на духа.

Тъй щото изпадне ли в отрицателни състояния като малодушие, подозрение, ревност, съмнение, гняв, човек трябва да търси начин да се освободи от тези чувства; остане ли дълго време с тях, те причиняват органически повреди в тялото му. Казваме, че човек трябва да се лекува преди да е заболял, това значи: забележи ли някакво отрицателно състояние в себе си, трябва да направи всичко възможно, за да се освободи от него; остави ли го да работи продължително време, той ще заболее от някаква болест. На всяка отрицателна мисъл или на всяко отрицателно чувство в себе си поставете една положителна мисъл и едно положително чувство, които да ги неутрализират и обезвредят.

Като ученици, прилагайте закона за трансформиране на енергиите. Вие живеете в свят, в който действат освен положителни, още и отрицателни енергии, с които разумно трябва да се справите; не знаете ли как да се справяте, вие ще си причините големи нещастия. Сегашната култура, в която и вие взимате участие, е в положението на бременна жена, която е пред раждане - тя преживява големи мъки, вследствие на което всички хора са крайно нервни. Всички хора на сегашния век чувстват, че става нещо особено, но не знаят какво именно. Какво става днес в света - ново човечество се ражда. Какво става в един дом, когато се ражда дете - всички са в тревога и безпокойство. Не става ли същото и в света - днес целият свят е в тревога и безпокойство. Какво иска и какво очаква? Раждането на Новото, което ще въведе човека в нов свят - в Света на Великите идеи, в Света на Великата Любов.







Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

Справяне

Най-често използвани думи в беседата: има, може, човек, свят, себе, конуса, съзнание, идея, земя, вий, път, дойде, става, аз, всички, същества, бъде, показва ,

 Младежки окултен клас , София, 17 Април 1927г., (Неделя) 19:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

VI година (1926-1927)
29-а лекция на Младежкия окултен клас,
държана от Учителя в София на 17.IV.1927 г.

(*) САМО СВЕТЛИЯТ ПЪТ НА МЪДРОСТТА ВОДИ КЪМ ИСТИНАТА.

В ИСТИНАТА Е СКРИТ ЖИВОТЪТ.

(Четоха се свободните научни теми.)



Представете си сега, че в един конус има множество разумни същества, с които вие трябва да влезете в контакт. Ония същества, които се намират в основата на конуса А (фиг. 1), имат широко съзнание, вследствие на което гледат на живота и на явленията в него с широк замах. Колкото по-горе отиват, съзнанието на съществата в конуса става все по-тясно, докато стигне точката, дето е върхът на конуса. Колкото по-тясно става съзнанието на съществата, толкова по-мъчно се разбирате с тях. Дойдете ли до ония, които се намират на върха на конуса, вие казвате, че това са тесногръди хора, с които не можете да влезете в никакво разбирателство. Върхът на конуса представя крайната точка, до която съзнанието на съществата може да се стесни. Щом дойде до това състояние, съзнанието минава в друг конус, обърнат с върха надолу. Колкото по-нагоре се качват съществата в конуса В, толкова повече съзнанието им се разширява. Най-после, когато съзнанието дойде до правата, която представя диаметъра на конуса, там има най-голямо разбирателство. (*)

Добре, тогава, в каква посока тези същества трябва да се движат, за да не влизат в стълкновение? (- Ако се движат в една посока.) Хармонично, едно подир друго. Аз го наричам праволинеен свят. Втората посока, за да се избягнат противоречията – понеже тук има една възможност, която не е известна за тези две същества. Следователно, за да се избегне противоречието, едно от тези същества трябва да намери новата посока на движение.



(фиг. 29.2) Следователно, щом дойде до точката А, туй същество А, което тръгна в посоката С, ще бъде ли вече видно за посоката А? Туй същество е минало в едно ново направление. То не е умряло. Следователно второто същество от голяма скръб ще мине в същото движение. Всякога две същества трябва да се движат в две противоположни посоки или едно подир друго. Всяко едно трябва да се движи в една нова посока. И затуй има тази идея: Всеки, който живее в триизмерно пространство, има едно същество, което го ръководи от четириизмерното пространство. Ние не го виждаме, не знаем формата му. Всеки един от вас има ръководство на едно същество от четириизмерното пространство. В четвърто измерение идеите са несъизмерими. Идеята, незавършена, принадлежи вече на един по-висок свят. Ако някой път вий се оплаквате, че не може да реализирате вашите идеи, вий не искайте, защото те принадлежат към един по-висок свят. Как ще реализирате безсмъртието на Земята? Или как ще изкажете любовта си на Земята? Вий може да говорите с известни знаци, думи, може да пишете стихотворения или каквото да е, но на Земята, при тези условия, любовта, понеже принадлежи към един възвишен, Божествен свят, тя едва започва с четвъртото измерение – пето, шесто, нагоре, до онези безкрайни измерения.

Идеите седят винаги отворени. За пример хиперболата принадлежи към един род идеи, които не може да се завършат на физическото поле – отворен кръг. Вас ви плаши, ама мойта идея, туй е красивото в тази хипербола: че вашата идея има безброй възможности. Идея, която има такъв характер, е безсмъртна идея. А онази, която има един завършен кръг, тя е смъртна идея. Тя може да се компрометира. Малките идеи, малките мисли лесно могат да се реализират. Един обяд, който ви струва десетина лева, всякога може да дадете. Но да създадете окото на един човек? И вие се ангажирате, като един учен човек – колко време се изисква? Може ли да се създаде окото? Разбира се, то не е направено от триизмерна материя. Тя е материя толкова чувствителна, че може да задържа вибрациите на слънчевите лъчи. В един ден не може и в един живот не може.

Христос казва на едно място: «Ако окото ти те съблазнява...» Той казва: «Ако твоето вълче око те съблазнява, извади го, не ти трябва, нека ти остане човешкото око.» Човек има много очи, той има очите на мухите, на паяците и когато те се отварят и погледне на света, той има чрезмерните желания. Само, ще забележите: вълкът, като ходи, все надолу гледа. Онези хора, у които се е събудил вълчият поглед, те винаги гледат към земята, надолу. Силите, които действат в човешките очи, произвеждат известно свиване.

За пример какви линии образува учудването? Човек, който се учудва, в какво положение поставя очите си? После, вземете ревността – едно чувство, от което целият органически свят страда. Подозрението – всяко същество има подозрение – към кое измерение спада? Ревността е двуизмерна, две измерения. Ревнивият човек, той има само две измерения. За ревнивия човек някои съвпадения са подозрителни. Знаете примера за онзи, който имал навика да мига с едното си око. Попада в едно общество – една дама с мъжа си. Става мъжът и казва; «Господине, аз Ви обявявам дуел. Защо намигвате на жена ми?» – «Господине, казва първият, аз страдам от един недъг, който ми причинява много голямо нещастие, и трябва да туря нещо на лявото си око, да го затуля.» Онзи, който има ревност, ще повярва ли? Ще каже: «Иска да ме излъже.» Или седите при някой в дадения случай, вий се усмихнете и погледът ви попада по права линия, но онзи схваща, че вий правите ишарет, че вий се смеете. То е двуизмерно.

По какво се познава, че две същества имат едно и също съзнание? За пример двама души – по какво се познава, че и двамата имат едно и също желание? За ясновидеца всяко едно желание си има своя цвят. Ако вие имате едно възвишено и благородно чувство в себе си, ако чувството ви е от духовен характер, на физическото поле то ще има един прекрасен нежен розов цвят, ако е и в двама ви. Ако туй чувство се прояви в своя груб характер, този цвят ще бъде по-тъмен. Цветовете показват степента на проявеното чувство.

За да не греши човек в своите заключения, трябва да вижда. Правили ли сте наблюдения колко от вашите предположения могат в дадения случай да бъдат верни? Математиците могат да изчислят при дадени условия утре какво ще бъде вашето състояние. Допуснете, че вие сте един беден студент, и казват: «Утре имате среща с един господин.» Аз зная, този господин е богат, обича да помага, честолюбив е. И аз ви казвам: «Утре ще бъдете в едно щастливо положение.» Обаче вас ви вземат за войник, виждам наборната комисия, утре се отвори война – казвам: «Вашето положение скоро ще бъде лошо.» Щом ви турят при тези условия, вашето положение ще се измени.

Но има един закон – човек предчувствува онова, което ще му се случи. Не само ден-два – даже месец и година може да предчувствува. Има в живота един такъв закон. Имате едно безпокойно чувство на повърхността на вашето съзнание. А вътре – едно спокойствие. Това показва, че ще дойде едно занятие, с което ще се занимавате, първоначално ще имате неприятности, а после ще имате много добри резултати. А друг вид проява: чувствате приятност на повърхността, а вътре дълбоко чувствате горчивина. Туй показва, че ще започнете много добре, но в края на краищата туй предприятие ще ви излезне горчиво и ще съжалявате през целия си живот. Как ще обясните туй вътрешно състояние? Туй е законът на кармата – причина и последствие. Туй нещо вече е станало, вий сте го създали в миналото и сега резултатът идва – вий ще видите последиците на онова, което сте създали в миналото.

Много от вашите душевни състояния, вие ги изпитвате от миналото. А има състояния, които сега ги създавате. Затуй трябва да бъдете внимателни. Искате да направите една работа, спрете се – може ли да я направите? Съмнявате се – защо се съмнявате? Какви са основанията ви, защо се съмнявате? Научно обяснете съмнението, кой е поводът. Зад всяко съмнение седи една велика истина.

Сега за пример може да ви запитам така: Светът без дявола може ли? Не може. Дяволът показва, че в света има свобода. Злото показва свобода. Злото е израз на свободата. Само в празното пространство могат да се създават новите светове. Свободата и празното пространство, това са синоними. Празно пространство един разбира, че нищо няма, но то е възможност да можеш да се проявиш. Щом направите една погрешка, схванете идеята, че сте свободни. Само че грехът, който сте направили, то е възел; скъсайте този възел, понеже ще ви ограничи. Като направите едно добро, усилите тази връзка, понеже доброто спада към друго едно измерение. В доброто измеренията се увеличават, ти навлизаш във все по-широк и по-широк свят, а в злото – обратното. Ангелите, като направят погрешка, слизат в човешкия свят – слизане надолу, докато дойдат до двуизмерния свят, дойдат до точката, станат неподвижни. Най-мощните духове, като се спрат, те се поправят, изчезне всичката енергия на злото. Всичкото зло е до точката. Влезнат ли в точката, всичко се ликвидира.

Всяка една наука – в свойто приложение. Сега, ако вие знаете езика на ноктите, вий щяхте да се изпоплашите. Ако някой знае, че след три месеца ще има сърдечен удар – има други признаци, които показват, че той може да ги отклони. Или показва, че след 6 месеца ще заболеете, но същевременно написано е на ноктите начина, по който може да се отстрани туй заболяване. Всичко е написано на ноктите. Като вземете човешкия нокът, може да четете целия характер на човека: устройството на физическото тяло, бита на неговите чувства и самостоятелността на неговите мисли, на каква степен са. Но всичко туй знание ще дойде, ще стане достояние, но трябва да знаете да владеете себе си. Някой иска в света да не греши. Ралото, което разорава земята, ще направи много грешки, но стига да изоре земята. Перото, което пише по книгата, ще направи много грехове, но стига да напише хубави неща. Онзи нож, който реже книгите, ще направи много грехове, може някой път и да пореже, но стига да реже хубаво. Разумният човек се учи. Само трябва да съжалява, че не е използувал някои случаи. Само при недъзите се развива съзнанието на хората. Направиш някоя голяма погрешка, тогава почнеш да мислиш. Дотогава ти седиш в едно латентно състояние, мислиш си, че си съвършен. Като направиш тази погрешка, дойде ти друга идея.

Не че няма и друг път. Има път на съвършенство, без грях. Но той е за друга еволюция. Много пътища има в природата. Но от многото пътища и този е добър.

Някои от вас искате да бъдете учени. Защо? Някои от вас искате да бъдете красиви. Защо? Някои от вас искате да бъдете силни. Защо? Задайте си въпроса – задайте и отговорете. Всичко е хубаво, но човек трябва да знае тяхното приложение в живота. Разумният човек трябва да знае приложението. Ако ти, като станеш богат човек и се отвори твоето сърце и почнеш да мислиш за другите, с които си свързан, и човешкото богатство потече като благословение – хубаво. Но ако се свиеш като охлюв... Ако, като учен човек, туй знание потече, но ако се свиеш и само за себе си го използуваш, то е същото положение.

После, вий като млади някой път усещате се много раздразнени. Като минават някои хора, усещате ги като бомби от категорията отровни газове. Някой ден вий се разгневявате – този гняв, трябва да знаете дали е произлязъл от самите вас, дали сте господари на гнева, или е едно чуждо състояние. Давали ли сте си отчет: раздразнен си, казваш: «Да ме не бутате, не искам да срещам никого.» Очите се свият, чакат да стане нещо наоколо. Някой ден, всичкото красноречие на езика употребиш да изнесеш всички недъзи на хората. Изхарчиш тази енергия, започнеш друго да говориш, започнеш да проповядваш друго едно учение. Но друг се запалва, той се разгневява сега.

В дадения случай гневът е една енергия, която не е използувана, която се стреми към физическия свят и следователно трябва да ù отворите път. Най-хубавото нещо, когато дойде гневът, е една лопата, бел, да имаш градина, половин час да поработиш – да се лекувате. Аз считам копането и орането за лекуване. Хората трябва да орат и копаят само когато се гневят. А щом са в най-хубаво разположение на духа, да пишат поезия. Музикантите, само когато са в най-хубаво настроение, тогава да седнат на музика. Да не опорочиш цигулката си, перото си. А когато си гневен, вземи лопатата.

Гладстон по един час е режел дърва. Как няма да реже дърва! Искал е да прекара известен закон в Камарата, а онези консерватори... Вземе си триона, той е духовен човек, после вземе Библията, почете, тогава отиде в Камарата. В школата, за да ви възпитаме, трябва да имаме една градина с белове, после – работилница с рендета, после – друга, трошене на камъни. То е една категория, гневът. Да видите как се възпитава. Има си начини.

Тези идеи са хубави, но трябва приложение. Природата има своите приложения. За съмнението има начин за лекуване, за подозрението, за малодушието. Това не са болести. Аз наричам болести, когато се развият органически вече в тялото. А другите са все състояния и именно докато са състояния, трябва да се стремите да държите ума си. Който от вас има градина – 10 минути с лопатата, тури крака си, ама съзнателно – тъй, не оставяйте нещата незавършени. Не цялата ви работа, но работата ви, специфичната ви работа трябва да бъде всякога добре завършена. Една основна мисъл през деня – завършена. Това е четириизмерният вътрешен свят.

Идния път, ако аз дойда тука на лекция, тогава всеки един от вас да направи по един анализ на I, II, III и IV измерение. Един малък опит. С една линийка може да пишете, с една плоскост може да мажете, а с един куб какво може да направите? Може да пукнете главата на един човек. Ще се стремите към трансформиране на енергиите. Някой път се набират достатъчно енергии, понеже живеете в един свят, който се намира в едно анормално състояние. Сегашната култура е като една бременна жена, която е на раждане и хората са крайно нервни и вследствие на това всеки един от вас, в туй раждане на новото човечество, всички ще почувствате, че става нещо. Защото, когато някой ще ражда, всички вкъщи са в тревога. Целият свят сега е в тревога. Докато се роди новото, всички ще бъдем в тревога. Всеки един от вас казва: «Какво ще бъда за бъдеще, как ще уредя живота си?» Този живот разбира не сегашния наш обикновен живот, но бъдещия, идейния живот, който се обуславя от сегашното ви разбиране на живота.

САМО СВЕТЛИЯТ ПЪТ НА МЪДРОСТТА ВОДИ КЪМ ИСТИНАТА.

НАГОРЕ


placeholder