Житното зърно

Най-често използвани думи в беседата: може, човек, има, път, сега, дум, знаете, земя, мисъл, всички, аз, обидна, мисли, хора, природа, бъде, страдания, казва, семката ,
Младежки окултен клас , София, 11 Април 1923г., (Сряда) 19:00ч.
ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Учителят поздрави: „Само светлият път на мъдростта води към истината."

Прочетоха се резюметата на седма и осма лекции от миналата година.

Прочетоха се десет теми от темата „Ползата от съня" (XIV).

Да кажем, че това С е една семка. Това е един резултат, нали. Самият резултат в семката е скрит. Да допуснем, че вие имате една семка от череша или круша, или някое житено зърно, или някоя семка - жълъд от дъб или може да имате семката на някой друг плод. На скритите сили във всяка една семка трябва да им се дадат условия, за да се развият. И тогава семката върви - щом се турят тия сили. Колко елемента са необходими? За семката са потребни: почва - едно от условията.

Почвата АВ, това е пак един резултат. Това е известна материя, която е вече образувана. Тази материя, която не е завършила своята еволюция, е изостанала. Туй се наричат „спящите духове" в пространството. Тази семка ще вземе, ще преработи всичките тия духове. Или на научен език казано -спящите сили в природата, лежащи в спящо потенциално състояние, тази семка ще пробуди и ще ги превърне в кинетически.

Огряването, този ъгъл nmp, означава слънчевите лъчи, които падат върху семката. Това са условия на светлината. Тази светлина трябва непременно да се възприеме. Същата светлина носи със себе си и влага. Това са външните елементи, които спомагат на семката, за да може да се развива. Така имате едно движение на семката, разклонение. Туй разклонение е към центъра на земята, О. След туй имате едно друго движение - нагоре.

Сега ще забележите, че между корените и клончетата има известно съответствие, подобие има, тоест на всеки един корен съответства едно съществуващо клонче: на голям корен съответства голям клон, на малко коренче - малък клон, на най-малко коренче - най-малко клонче. Така, когато съответстващото коренче изсъхне, изсъхва и клонът горе. Аналогия има.

Сега, ако вземете и човека - той е създаден от две семки, или две семки са образували човека. Едната семка е произвела неговия мозък. Това са корените долу. В симпатичната нервна система има един друг мозък, ред от ганглии - стомашен мозък, друга една семка, на която клончетата й вървят в тази посока нагоре. Той съответства на материалния свят. Човек черпи всичките сили, необходими за неговото сърце, оттам. А и симпатическата нервна система е повече занята с чувствата на човека.

Сега вие трябва да знаете да проучвате вашия мозък, да проучвате и вашата симпатическа нервна система. Има начини. Ние ще пристъпим към това проучване, това не е тъй лесно. Запример, ако вие възприемете някаква храна в стомаха си, ако я приемете, и някоя вибрация на тази храна не съответства на тия трептения на симпатическата нервна система, заражда се тягостно състояние в долната част на стомаха. Усещате някой път тежест долу. Това са тия вибрации от тази храна. Може да сте яли месна храна, сирене или кашкавал, или сушена риба и т.н. След като мине туй състояние, след като мине тази тягост - най-после, може да мине по един или друг начин, може да вземете очистително, топла вода, разтривки, това-онова, може да ви мине, но няма да се избавите тъй лесно. След минаването, в слепите очи ще усещате едно напрежение, едно помрачаване. Значи - ония по-ефирни вещества са минали чрез нервната система в мозъка ви. След туй състояние се изисква пак друго очистително. Ден-два вие сте неразположени, ходите и целият свят ви е виноват. То е може би петнайсет-двайсет грама от хайвера, черен хайвер ако сте яли, или риба - и да е произвела цялата тази пертурбация вътре във вашия ум.

Сега, като ученици, едно правило ще пазите. Вие търсите най-лесния път. Аз съм казал и друг път: най-лесният път е най-мъчният. По-опасен път от лесния път няма. А най-безопасен път е най-мъчният път. Избирайте най-мъчното и всякога ще имате по-голяма сполука, отколкото ако изберете лесния път.

Сега допуснете, че това житено зърно, това семенце, търси лесния път. Ако то кажеше тъй: „Аз не искам дълбоко да спущам корени в земята. Аз искам само два-три сантиметра надолу. Не искам надолу да правя сондажи, десет метра да пусна корени. С такава работа аз не се занимавам, до такъв резултат аз не искам да отивам." Питам, какъв ще бъде резултатът на това растение? При най-малката суша то ще изсъхне. Това е право и за онези хора, които търсят лесния път. Може да казват: „Мъчнотии не трябват, от мъчнотии няма нужда." И ученици има, които казват: „Аз не искам да се занимавам с математика; лесния път - с история, география, с музика." Мислят, като че музиката е лесна. Ти, като се занимаваш с всеки предмет, дълбоко ще влезеш, всеки предмет вътре в съзнанието дълбоко трябва да проникне.

Не мислете, че музиката е лесно нещо. Защото не всеки, който пее, е певец. Аз наричам певец само онзи, който, като влезе в една стая, дето хората са болни, неразположени, изпее една песен и ако състоянието на всичките хора [се подобри] и те оздравеят - той е певец. Защото музиката лекува, тя е начин за лекуване, тя е начин за хармониране.

Следователно в туй отношение всинца трябва да бъдете музиканти. И в една школа - онези, които нямат музика, учениците не може да се хармонират. Когато ние говорим, че трябва да се хармонираме, ние разбираме - ще пуснеш корените дълбоко вътре в земята: пет, десет, петнайсет, двайсет метра. Защото тогава ще имате най-голямата стабилност. От земята ще извадите всичките сокове и ще ги изпратите в клонищата.

Тъй че вашата идея зависи от дълбочината. Колкото дълбоко сте отишли към земята, толкоз дълбоко ще идете към Бога.

Сега, трябва да се трансформират тия сили. Най-първо, как ще се трансформира една сила? Е, допуснете, че аз правя една инжекция, една инжекция с такова вещество, че като бутна вътре в тялото ви, след един месец във вашия мозък се родят най-красивите мисли. Но преди да се родят тия красиви мисли, вие ще имате едно голямо подуване. После, една огненица ще имате, треперене. После ще боледувате, още една седмица най-малко ще лежите, не мърдате. Ще кажете: „Още веднъж такава инжекция не ми трябва." След един месец ще забележите добрите резултати от тази инжекция.

Туй в психическия свят тъй става. След всяко едно голямо страдание, когато човек дошъл до помрачаване, че животът няма смисъл, тогава всякога в ума ще се родят най-светли идеи. Тъй било с всички велики хора, тъй било с всички изобретатели, тъй било с всички художници, писатели, тъй било с всички велики музиканти, тъй било с всички проповедници. Навсякъде законът е верен. Най-мъчният път е правият път.

Сега, когато дойдат тия мъчнотии във вас, ще кажете: „Тази инжекция е турена."

Да допуснем, някой дойде и каже: „Такива изречения има в български език." Има ред добри думи, които имат низходяща степен, и отрицателни думи, които имат възходяща степен. Ние казваме: „Не е по-лош от другите хора" - и ние усещаме една радост. Значи другите хора са лоши, и ти си като тях. Става ти приятно, не се обиждаш. И другото изречение: „Ти не си по-добър от другите хора." Другите хора значи са добри, но ти не си по-добър. Ти се обидиш. Като ти кажат: не си по-добър, подразбираш в обратния смисъл. Защо питам, знаете ли причината? Защо? Досещате ли се? Тогава теб не ти стане приятно, имаш високо мнение за себе си, че си много добър. „Той не е по-добър" - какво трябва да разбираме? „Добрина" подразбира нрава мисъл, право чувство, право действие - три елемента, дето доброто може да се роди у човека. Човек не може да бъде добър, който няма една права мисъл. Защото доброто е резултат.

Добре, идва тогава един ваш другар, вие в класа нали често се обиждате, в гимназията става това. Той казва: „Ти си първокласен невежа." „А, как, казва, господине, първокласен невежа? Ти знаеш ли, аз съм чел на френски еди-кой си философ, еди-кой си автор. Ти разбираш ли, аз съм чел на френски Декарта, разбираш, а на немски аз съм чел „Чистия разум" на Канта. После аз съм чел на английски Бекона. После аз съм чел Спенсера." „Чели ли сте! Тогава ме извинете. Вие не сте невежа, вие сте учен човек."

Питам: защо човек трябва да се обиди, като му кажат, че „ти си първокласен невежа"? Не е ли истина? Кой е този, който не е първокласен невежа? Ами хубаво, този много учен, който казва, че той не е невежа -заболи те глава, ти причината на болежката на твоята глава знаеш ли коя е? „Ами не зная." Заболи ме стомах, стяга ме стомахът. Викат сега лекар. Той ще каже: „Изплези си езика." Лекарят казва: „Езикът ти е бял. Отвори си окото. Хм, окото ти жълто. Дай си пулса. Сърцето ти бие анормално. Е, затова те боли главата." Ами защо е бял езикът? Защо е жълто окото? Защо бие пулсът по-бързо? Казва: „Колко невежа съм бил." Представи си, мен ме заболи глава и аз да не зная причината на болката. Дойде лекар казва: „Езикът бял, после, окото жълто, пулсът му бие [бързо]." Всеки, на когото езикът е бял, на когото окото е жълто и на когото пулсът бие бързо, всякога ще има главоболие.

Сега, като премахнем белината на езика, жълтина-та на окото и биенето на бързия пулс, няма да има главоболие. Но белината на езика показва, че този човек е обичал да лъже. Щом човек обича да лъже, всякога той ще има главоболие, нищо повече. Ако искате да знаете, лесно може да се лекувате. Запример от една лъжа може да платите. Зъб ли ви заболи, глава ли ви заболи - има едно малко престъпление в природата. Вие трябва да претърпите наказание, защото това е туй наказание. Не бягайте от болката. Вие, като ученици, трябва да знаете това.

Сега зъбът ви заболи. Хайде да го извадим! Мислите ли, че като го извадите, ще се уредят работите ви, ще се премахнат болките? Не. Сега за един окултен ученик - заболи те зъб, ти ще се поставиш, че имаш воля, ще кажеш: „Може да издържа туй страдание." Ще седиш. Като дойдат другарите, с подуто лице ще приказваш, тихо, спокойно. Няма да казваш „ох-ох". Защо „ох" да казваш? Ще преодолееш, ще абстрахираш ума си. Природата иска да покажеш смел ли си, или не.

Сега мислите ли, че това житено зърно, което спуща корените си в земята, че няма страдания? Ужасни страдания има - такива страдания, каквито вие нямате. Опитали ли сте какви страдания то усеща, като че да се пръсне. Казва: „Ще се мре вече." Като се пръсне тази завивка, която обвива туй зърно, усеща, като че ще мре. А като се пръсне, тогава идва нов живот нагоре.

Сега запример аз искам да ви покажа: зъбът ви заболи - искате да го извадите; коремът ви заболи -искате да вземете очистително; кашлица ви хване - пак търсите нещо. Питам, какво ще научите най-после? На нещата трябва да се научат причините. Да кажем, става ви главоболие - идва смущение. Някой път седите, тежко ви е на душата. Усещате известна мрачина, усещате голяма празнина. Е, хубаво, тази празнина от какво произтича? Ако едно шише е изпразнено и усети голяма тъга, има ли нещо лошо? Ами то е начин, то е един симптом, то е предсказание, че скоро неговият господар ще го занесе, ще налее нещо ново. Щом се изпразниш и усещаш, че в ума ти няма никаква идея, непременно ще дойде нова идея.

Та вие, които се занимавате с окултна наука, трябва да знаете законите, за да може да владате другите науки, за да може да се ползвате. Понеже вие сега сте млади, на старини, когато започнете да остарявате, ако вие не разбирате окултните закони, тия противоречия ще започнат да действат на вашия гръбначен стълб, вие ще започнете така да се прегърбвате, ще станете един сирконфлекс или една въпросителна. Изгърбиш се, казвате: „Остарях." Остарях защо? Е-е, какво мисли, когато беше млад? Знаеш ли защо беше млад и защо остаря? Не го знаеш.

Окултният ученик трябва да бъде прав. Прегърби ли се, това е символ. Той е стар, щом е гърбав. Като е млад, той е нрав. Станеш гърбав - то е признак материалистически.

И на всинца ви казвам гърбиците да си изправите. Първото нещо - станете сутрин, едно упражнение направете. Станете сутрин, не бързайте да хванете работа. Вие станете сутрин, умивате се, казвате: „Времето днес е така мрачно, не съм разположен." Не, стани, изправи се, кажи: „Времето днес е отлично." Изправи се така хубаво, съсредоточи ума си нагоре към слънчевата система, съсредоточи ума си надолу към центъра на земята. Направи едно движение нагоре-надолу, изправи се. Може да възприемеш тия течения от центъра на земята и после ги препрати към слънцето, и от слънцето ги препрати към центъра на земята. Изправи се хубаво, направи една благодарствена молитва. Молитва не на думи, но да преживееш великата мисъл, да знаеш, че туй Великото Съзнание в света, което те е пратило и е създало всичките условия, благодари, че То ти е дало тази благодат, и благодари за вниманието, с което всичките добри същества са те удостоили, че тия велики сили, които ръководят съдбините на хората, са отделили част от своето време да ти услужат и са ти дали възможност да живееш. Благодари.

Така правят цветята. Цъфтенето на цветята, то е една признателност. Едно цвете, след като е проникнало дълбоко вътре в земята, и за онази голяма услуга, която слънцето е направило към него - то го е нашарило с краски, със същите краски, които слънцето има: с беличко, синьо, червено - то си обръща цвета към слънцето и казва: „Аз ти много благодаря за голямата услуга, че ме извади от пръстта, че ти ми показа смисъла на живота и ме направи да цъфтя." След това, като го погледа, засмее се и казва: „Утре ще ти дам повече от своята енергия." Така и ние: всяка правилна, светла, Божествена мисъл, това е един цвят, едно разцъфтяване на човешкия ум, отправяне към Бога да Му благодарим. Или всяко едно чувство, което прониква у вас, не трябва да бъде едно обикновено чувство, а то трябва да бъде един цвят. Всяко действие трябва да бъде реализиране благодарност на всички онези, които ни помагат да се подигнем.

Защо трябва да мислим? Ще благодарим. Щом не благодариш, ти не мислиш, твоята работа е свършена. Цветето, което не цъфти, неговият въпрос е свършен. Цъфти ли, то използва всичките енергии в себе си.

Вие ще се стремите да имате една чиста и възвишена мисъл. Окултният ученик трябва да има чиста, светла мисъл, не мрачна, песимистична мисъл: „Аз не съм способен." Това е една гордост. За какво ти си способен? Ако едно малко цвете е способно да направи един цвят, ти не си ли способен твоята глава да роди повече? Ти като цветето не можеш ли да направиш нещо повече? Можеш.

И тъй, вашите бъдещи мисли, вашите бъдещи желания, вашите бъдещи действия трябва да бъдат необикновени.

Сега, не трябва да се заблуждавате, че като вземете и нарисувате едно цвете, то е все едно, [както] когато цветето е живо. И вашата мисъл, то е същото. И тази мисъл трябва да е произлязла чрез големи усилия, мъчнотии, страдания, че като цъфнете, ще почувствате вътрешна радост, бодрост. Знаете ли, ако бихте изкарали един живот без мъчнотии, какво ще стане? 11о ако вие имате ужасни страдания, мъчения, вие имате нещо, което има и този, който е копал на лозето -радостен вие имате дял. Кой се мъчи? Който копае на лозето. Онзи, който цял ден копае на лозето, как върви? Навел се, пришки ще има на ръцете си, лицето почерняло. Казвате: „Почернял." Почернял, но работил. А онзи е бял, но не е копал. Природата не обича такива. И Господ не ги обича.

Бели отвътре, а черни отвънка сме ние. А сегашният свят са черни отвътре, а бели отвънка. Именно в тази посока всички трябва да работите, от тия изводи на природата всички трябва да си помагате.

Вие може да си помагате, ако един от вас е обезкуражен. По-нататък ще ви дадем упражнения. Може да знаете - някой от вас, от другарите ви, минава през голям и тежък изпит, страдания има, казва: „Тази работа не може да бъде." И някой път идва му наум да се самоубие. Класът ще почувства неговата мисъл, известно неразположение. Ще кажете: „Ние ще изпратим своята помощ, ние ще споделим от твоята скръб. Какво ти липсва?" „Имам да давам петстотин лева, не ми достигат." Оттук малко, оттам - ще ви дадат помощ. Може да го направите, може. И в умствения свят, и в духовния свят всичко може да извършим.

Колективната мисъл, това е най-великата мисъл вътре в света. Но най-първо трябва да се научите единично да владате вашия мозък, да владате вашето сърце. Да ги владате и да не мислите, че онова, което преживявате, не е обосновано на известни закони, да не мислите, че вашите страдания са нещо случайно, че са извън сметките на природата. Не, те са предвидени, точно са предвидени.

И тогава за в бъдеще, не само да добием едно зърно, но туй зърно трябва да знаем как да го използваме. Забележете, двайсет години вие сте се учили, свършили сте два университета, но не знаете как да използвате вашето знание. Един ден ви хване тифозна треска, някога паднете, ударите си главата, остане утайка в мозъка, повреди се паметта, всичкото знание изчезне. Каква полза имате?

Значи вие да имате такова самосъзнание, че никога да не стане причина да си ударите главата някъде. Никога да не стане причина, щото тази тифозна треска да остави тия утайки. И ще се калите. Всички вие трябва да калите вашата воля.

Сега ще ви дам една тема, „Отличителните черти на силната воля" (XVIII). По какво се отличава? Може ли да кажете сега отличителни черти на силната воля? Ще вземете „воля", това е най-висшето. Волята, това е човекът. Изявеният човек, това е волята. Не онова, което мисли човек и онова, което чувства, но онова, което изявява, това е човекът.

Да допуснем сега, как ще съдите за един автор или за един художник? Нали от неговите картини. Как ще съдите за един музикант? Нали от неговите музикални творения, ако той е композитор.

Следователно волята е един реализиран израз на нашия ум, на нашето сърце. На тия два велики свята тя е постоянен изразител. И всякога вие ще се стараете да си дадете един отчет: проявявали ли сте силната воля. На сегашните хора липсва силна воля, нямате силна воля. В мнозина няма силна воля, но в окултния смисъл волята в мнозина е отслабнала. Запример в сегашния век сегашните хора са злопаметни, много мъчно може да забрави обидата - пет-десет години минават, не забравят. И често в училището, навсякъде става това. Това са енергии, заложени вътре. Тия енергии трябва да се използват.

Запример вие искате да знаете дали има такива центрове на честолюбие. Где е вашият център? Накарайте някой ваш приятел да ви обиди. Вие веднага ще почувствате мястото на този център. Когато се развива тази отрицателна сила, вие от задната част на главата ще почувствате едно сгорещяване. Забележете това място. Някой път, ако искате да видите дали имате страх, дали съществува такъв център, накарайте някой ваш приятел да ви сплаши. Като се образува страхът, вие ще почувствате в главата, в мозъка от двете страни, едно напрежение. Пак забележете мястото и тия две места. Или някой път идете някъде, дето има голяма мизерия. У вас се зароди чувство на голямо милосърдие. Вие ще почувствате на това място на главата (Учителят показва горната част на главата) едно напрежение, забележете.

Изобщо всичките енергии вътре в материалния свят имат точни места, дето се проявява тази енергия. Тия места трябва да ги знаете. И ще правите самонаблюдение по този начин. Може да изучавате себе си, то е начин за самонаблюдение. И може след години да имате една положителна опитност.

В школата ще ви се дадат известни методи, как да работите.

Сега всичките отрицателни мисли, това са киселини, с които трябва да работите. Във всяка лаборатория са потребни киселините за очистване на ръжда. С основи може ли да се чисти? И със соли не може. Но киселините чистят. Ако искате да го очистите, кажете му обидна дума. Ще го очистите много лесно. Тия думи са точно определени. Знаете ли, че всяка една обидна дума, ако вие я разбирате, тя има голяма стойност? Има хора, има адепти, които за една обидна дума биха платили десет милиона, но няма кой да им я каже. А пък на вас като ви я кажат, се обиждате. Събирайте ги в шишета. Като ви кажат една обидна дума, турете я в шишето, запушете я. Забележи каква е думата, забележи я, да знаеш. Като дойде някой, казва: „Такава дума може ли да ми продадеш?" „Да, имам. Може да ви продам." А вие, като ви кажат някоя обидна дума, започвате да я носите. А това не е наука. Това е една рядкост, пазете я, една голяма скъпоценност. Кажете: „Придобих едно богатство, десет милиона лева." Една обидна дума струва десет милиона лева.

Следователно отрицателните мисли, отрицателните чувства в този смисъл, това са киселини, които очистват човешкия характер и дават силен подтик.

Сега, ние ще обясним тази всеобща война защо не се спря. Кармата на съвременното човечество беше толкоз натежняла, че трябваше да дойде туй стълкновение на тия сили и да разтърси цялото човечество, за да ликвидира, защото другояче щеше да ги сполети голямо нещастие. Затова се застоя цели четири години без препятствие, за да ликвидира. Но какви въздишки, страдания, пъшкания, знаете ли! Около петстотин милиона души прогледнаха, събудиха се от войната.

Та страданията, мъчнотиите ще дойдат за вас. Вие живеете в една епоха - ще дойдат най-излишните страдания. Но естествените страдания, те имат доброто предназначение да огладят характера ви.

Ние ще направим един опит. Ще вземем от вашия клас двама души ученици. На единия през ден ще му казваме по една обидна дума. Тъй за три месеца ще направим опита. През ден ще му казваме но една обидна дума, без да знае той. А на другия най-сладките думи ще му казваме. След три месеца ще направите сравнение - [от] тия двата характера, ще видите кой се е по-дигнал. Всякога онзи, който му е казвана обидна дума, гой се е подигнал повече. Като му кажат думата, той ще се спре, казва: „Обидиха ме. Няма да ида на театър." Той ще си хване главата, спусне си корените дълбоко надолу, ще мисли: „Защо ме обидиха? Какво съм направил?" Ще мисли, ще мисли, ще ходи, ще си стиска главата. Ще каже всичките мисли по един начин, по друг начин, как да отговори на онзи. Казва: „Чакай, аз ще му намеря цаката." После - един план, други, докато най-после дойде една гениална мисъл. Онзи, дето му казали сладката дума, казва: „Баща ми е богат, аз няма да работя."

Туй поне на физическото поле е вярно. Затуй използвайте тия страдания.

Обидните думи може да дойдат отвънка, може да дойдат от ваши приятели - някой път се изплъзне езикът. Вие му благодарете, защото тази киселина е необходима за вас. Другояче е, между религиозните хора, които не знаят тия закони, се раждат цели скандали. Как тъй, ние, религиозни хора - трябва да живеем по-добре, да не се караме - си казваме обидни думи! Но вие, религиозните хора, като ви кажат обидна дума, да се радвате, че сте придобили едно богатство, да я турите в шише. Туй разбирам религиозен човек. Като кажат една обидна дума, да усещаш, че си придобил богатство. Туй значи да разбираш основните закони, които действат в природата.

Сега, ние не говорим за онези разрушающи сили, за онези мъртви сили, за един ток, който се разлага, но един ток, който едновременно расте. Вътре в живота става туй. Защото в природата има два процеса: природата отделя едни вещества, които туря за работа, а непотребните вещества ги изхвърля навънка. Следователно не й трябват тия сили.

И тъй, това житено зърно всякога ще го имате в ума си. Дойде някоя неприятност, изправете го пред себе си. Искате да се коригирате, тръгнете по неговите корени надолу, после нагоре, пак надолу, пак нагоре. Направете един цвят, цъфнете, завържете. Нека узрее плодът му.

Някой път сте много неразположени, искате да се лекувате. Ще ви дам опит. Обидил ви някой ваш приятел, с който сте живели пет-шест години, и казвате: „Отсега нататък няма да го срещна." Вие като ученик ето какво ще направите. Вие ще вземете едно цветенце, ще тръгнете надолу, като него ще си спуснете корени, после нагоре - ще направите листа. Нека във вашия ум да цъфне туй цвете, после да завърже плод. Ще видите как ще узрее. Като узрее, вземете този плод и го изяжте. Всичкото неразположение ще изчезне, като работите. Следователно, [след] една седмица, като накарате туй дърво да узрее, ще видите резултат. Направете опита, всичката омраза ще изчезне от душата.

И тъй значи, сега тук трябва да намерим отвънка един човек, който да ви обиди. Ще му платим стотина лева да дойде един ден да ви каже, без да знаете, една обидна дума. Да кажем, превърнете сега тази дума.

Една задача ще ви се даде да работите цяла една седмица. Представете си, че ви задам следущата задача, да разрешите следущия опит за цяла една седмица. Казвам: „Ти си един първокласен невежа." Ще вземете [това] присърце, ще работите цяла една седмица вечерно време. Ето какво ще направите. Вечерно време следущия опит ще направите. Един доста голям джобур (бъчва), хубаво направен, симетричен, ще го купите от някой бъчвар. Аз ви казвам: „Вие сте един първокласен невежа." Вие казвате: „Сега аз ще ида при бъчваря да си купя един хубав джобур", който ще ви струва двеста лева. Ще го вземете - мислено туй ще го правите - хубав джобур направен, ще го занесете после вкъщи. Ще донесете после с една голяма торба пръст, ще поставите пръстта в джобура. После една семка от портокал ще посеете в джобура. Ще седнете, ще кажеш: „Хайде сега да видим, аз ли съм първокласен невежа, или ти си, който казваш." Ще седнеш със семето, ще наблюдаваш. Ти с него ще слезеш в джобура долу, после пак нагоре, после надолу, нагоре -постепенно ще израсне в ума ви. След туй ще започне да разцъфтява. Ще гледате - ще завързва, постепенно ще се развива плодът, докато узрее. Първият плод, вторият - докато тази мисъл стане ясна в ума ви. За една седмица ще накарате един портокал да израсне. Този плод ще го вземете мислено и ще го изядете. Сега - една задача. Ще започнете да правите опита. Тази вечер бъчварите са затворени.

Тя е отлична задача. Тя ще продължава цяла една седмица. Всяка вечер ще работите върху тази семка. Където стигнете, на следната вечер ще продължите. Към четвъртия-петия ден тя ще цъфне. Може и на третия или на втория ден да цъфне, може, най-после, никак да не цъфне. Ако цъфне, завърже и узрее - разрешили сте задачата. Ако само цъфне, и не узрее - дотам сте дошли. А ако не цъфне - никак не сте разрешили задачата. По степента на израстването, цъфтенето и узряването вие ще знаете докъде сте достигнали в трансформирането на вашата енергия, какво е състоянието на вашата воля. Това е само мислен опит. Но действително след време може вие да концентрирате силата си да накарате едно портокалово семе да израсне.

Сега, туй е в менталното поле. Работете, то е хубаво упражнение. Ще разрешите думата „вие сте един първокласен невежа". По същия начин може, когато имате друга мъчнотия, [да] вземете този джобур. Този джобур ще ви бъде правило. Щом имате мъчнотия, ще вземете джобура, ще го поливаш. Ще вземеш мисълта си да контролираш, да започне мисълта ти да работи. Ти ще се свържеш с природата, тя ще започне като майка да те учи да се трансформират енергиите на мозъка. Най-светлите мисли ще проникнат.

То е един опит. Най-малкото, ще видите, че то израства. Вече сте ученици.

А другата задача - всички да ви обиждат, е по-трудна. Тя ще дойде след джобура.

Тези опити са хубави. Между другите неща ще калите волята, ще калите ума, ще калите сърцето с тях, защото главното е в упражнението. Защото не може да лекувате каквато и да е болест. Да кажем известни чужди вещества има в тялото ви. Ще се даде едно лекарство, което лекарство и болестта трябва да имат афинитет. Всяка болест пуска отрови в организма. Лекът трябва да обича болестта, да привлече към себе си отровите, да направи негови съединения и да освободи тялото от отровните вещества, които съществуват. Запример вземете размножението на отровните бацили. Има около шестнайсет хиляди бацили. Те имат серум. Когато едни бацили попаднат в едно тяло, този серум се натрупва и тогава кръвта се отравя от техните извержения. Значи първото нещо - трябва да внесете един цяр да разреди серума, да се спре размножението на бацилите. И първото нещо - ние употребяваме топлата вода като едно средство за разредяване на серума. Четири-пет, шест, осем, десет чаши ще разредят серума, да се спре процесът на туй размножение. Спре ли се, започва тогава -цялата тази жива сила почва да елиминира, почва да изхвърля тия вещества, тия нечистотии извън и тялото дохожда в нормално състояние.

Сега ще знаете: имате доста материал да учите. Знанието, което имате сега придобито, ще бъде предговор като основа за онова знание, което трябва да придобиете и приложите в живота.

Да направим едно упражнение. Ръцете проснати успоредно напред. Палците и малките пръсти допрени. Останалите пръсти на дясната ръка се плъзгат по пръстите на лявата ръка отгоре. После се допират върховете на пръстите, трите средни пръста на дясната ръка се плъзгат по пръстите на лявата ръка отдолу към дланта.

Туй упражнение има сила, като концентрирате ума си. Когато правите туй упражнение, умът ще бъде съсредоточен в ръката, за нищо друго няма да мислите. Допрете палците и малките пръсти. Когато върховете на пръстите са допрени, лактите на ръцете са успоредни на раменете, а после се спущат отпред, като че ще се преодолява някаква мъчнотия, и пръстите на дясната се плъзгат по лявата. После пак се издигат ръцете, пръстите са съединени, пак се допират с върховете, свалят се надолу. Пръстите на лявата ръка се плъзгат по десните, но всякога малките пръсти и палците са здраво допрени.

По пет минути на всяка вечер ще си правите това упражнение, за десет деня наред. Упражнението за джобура - петнайсет минути, а това упражнение - пет минути. Най-напред може това упражнение да нравите преди лягане, а после с джобура.

Когато на някой човек се обърка мисълта, обръща палците надолу, а когато се оправят работите, туря палците [нагоре] или в джобовете. Турците пък турят ръцете отзад на гърба. То е трансформиране на енергията. Туй упражнение има сила, като контролирате ума си, защото по някой път до известна степен оглажда.

Те са ред упражнения, които после ще свържем.

Едно размишление сега.

Вие запитвахте, когато ви кажа: „Само светлият път на мъдростта води към истината", какво да отговаряте. Вие ще казвате: „Тя постоянно ни весели."

Учителят поздрави: „Само светлият път на мъдростта води към истината."

Отговорихме: „Тя постоянно ни весели."

Втора година на МОК (1922-1923)
Двадесет и четвърта лекция
11 април 1923 г., сряда, 19 ч.
София

Житно зърно / Житното зърно

Житно зърно

Житното зърно