Слабият и силният

Най-често използвани думи в беседата: може, има, любов, свят, сега, човек, казва, аз, бъде, закон, хора, радвайте, казвам, бъдеще, носи, земя, божие, всички ,
Извънредни беседи , Последното Слово , София, 29 Октомври 1944г., (Неделя) 10:00ч.
ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

XIV беседа, държана на 29.Х.1944 г., неделя 10 ч. с.q Изгрев – София

Отче наш.

„В начало бе Словото“.

Ще прочета 15 глава от Евангелието на Йоанна.

Тя е една малка част от една голяма беседа на Христа. Даже не е резюме. Както се чете тази глава, чете се често, за да може да се влезе в общение с цялата беседа. Тук е само един прозорец и трябва да се местим на разни прозорци, да може да се види цялата беседа. Човек на земята не само едно–две очи има. (Учителят прочете посочената глава.)

„Духът Божи“.

Най-късото изречение, което съдържа смисъла на живота и което можем да преведем на български език, е следното: В света само двама души има, те са силният и слабият, крайно силният и крайно слабият. Може да запитате как се спогаждат. Има един закон, на който служат и двамата. Ако крайно големият не изпълни Божия закон, започва да се смалява и ако крайно малкият изпълни Божия закон, той се увеличава. Ако единият при неизпълнение Божия закон се смалява, а другия при изпълнение Божия закон се увеличава. То е по закон – конституция има. Щом започва да се смаляваш, трябва да знаеш, че твоите работи не вървят по Божия закон. Големият като започне да се смалява, той е пристъпил Божия закон. Когато малкият започне да се увеличава, той е изпълнил Божия закон.

В тази беседа Христос казва: „Аз съм лозата“. Човек е едно същество, направено от две живи дървета. На едното дърво корените са в мозъка, а клоните растат надолу в тялото. Другото едно дърво, на което корените са в симпатичната нервна система, а клонищата отиват нагоре. Там, дето се срещат има два вида плодове. Едното дърво представя крайно голямото, другото дърво представя крайно малкото. То е сърдцето. Много малкият човек е. Този малкият човек, който изпълнява Божия закон, увеличава се. Този големият, който не изпълнява Божия закон смалява се. Тъй щото не е в големината. То е мярка. Тъй щото всеки може да стане голям и всеки може да стане малък. Ако съжаляваш, че си малък, погрешката е у тебе, не си изпълнил Божия закон. Ако се радваш, че растеш, ставаш голям изпълняваш Божия закон. Тук, на земята, тия двата закона са. Малкото никога не боледува. Само големите хора боледуват и те страдат. Те страдат по единствената причина, че не изпълняват Божия закон. Не че не искат, някой път стават божества. Съвременните хора казват: Какво ново има. Всички се интересуват какъв ще бъде следващия порядък. Какъв ще бъде порядъка? Досега хората са били в едно болезнено състояние, анормално. Трябва първо сега да ги лекуват от невидимия свят да станат здрави. Тепърва ще имаме лекари на здравите хора. Сега, когато казват, че някой аристократ имал трима слуги, той е болен. Над леглото са се надвесили, да не умре. Вие сега искате някой да ви слугува. Вие сте болен човек. В света само когато някой слугува от любов, то е здравословно състояние. Всяко каквото и да е друго служене, каквото и да е друго верую, каквато и да е друга наука, те са анормални състояния на човешкия дух. Казват: Той е учен човек. Аз искам да знам, нормален ли е той, здрав ли е, произтича ли от закона на любовта.

Сега аз говоря за любовта, която дава живот, в която живота се ражда. Имайте туй предвид – туй, от което изтича живота е любов. Най-краткото определение на любовта е. Казваме, че любовта го създава. Животът от любовта изтича, защото Писанието казва, че любовта е плод на духа. Някой от вас може да съжалява, че не сте учени. В някои отношения аз се радвам, че някои хора са прости и неучени, защото някой път е по-добре човек да бъде невежа, да няма време да прави зло. Да обича човек, трябва да бъде учен. За да има знание той трябва да бъде учен. За да бъде свободен той трябва да бъде учен. Някой път знанията ограничават човека. Сега запример често казва някой: „Аз тъй чувствувам.“ Чувстването не е една мярка. Ти чувствуваш, че имаш воля, но това ни най-малко не показва, че имаш воля. Ти можеш да чувствуваш, че си богат, но това ни най-малко не показва твоето богатство. След като изгубваш богатството не чувстваш ли, че си го изгубил? След като изгубиш знанието, не го ли чувствуваш? Казва: Страдам. Той е една /мярка/. Вярата е независима от човешките чувства. То е едно чувство съзнателно. При най-лошите условия човек има по-силна вяра отколкото когато има най-добрите условия. Болният може да има по-голяма вяра отколкото здравия. Здравият може да има самочувство в себе си то е друг въпрос. Болният вярва, че той ще оздравее, че тази болест, която има ще мине. Христос казва, че хората са пръчки. Той казва, че Той представя лозата, а ние сме пръчките върху тази лоза. Следователно всеки трябва да бъде добре присаден. Трябва да се грижи за своята присадка. Защото на земята хората страдат защото илюзиите страдат. Преди повече от 20 години лозите в България бяха нападнати от филоксерата. И всичките хора бяха принудени да присаждат местната лоза. Местната лоза беше по-хубава отколкото тази, която донесоха от Америка. С нея пренесоха и филоксерата. Казвам – филоксерата какво показва? Защо пострадаха лозята от филоксерата? Съвременната война, съвременната неразбранщина на човечеството то е филоксерата на умовете, на душите на хората на сърдцата на хората. Аз правя една аналогия. Във Франция се изтребиха лозите, в България също, навсякъде където проникна филоксерата, проникна и войната. Между лозата и човека има съотношение. Когато лозата боледува и хората боледуват. Когато лозите растат и хората растат. Казвам не мислете, че ако гледате една гора изсъхнала в едно село, че то е добро за селяните или за този народ. Когато дърветата на един народ съхнат не е добре за този народ. Има известна връзка с тях. Когато те заболи крака какво показва? Най-първо заболи те крака показва, че ти по отношение на онзи основен живот си изгубил основата. Може да те боли крака някъде, може да те боли окото, ръката туй показва, че основата на живота е нарушена. Какво трябва да се прави? Когато някой търговец фалира, какво трябва да се прави? Трябва да го кредитират неговите приятели, онези които го обичат. Който фалира трябва да се кредитира. Кредитът в света е любовта. Все-таки трябва да се намери някой да ги кредитира, знаен или незнаен. Вие имате четири пет души приятели, че те са, които ви познават. Може би вие живеете на земята за любовта на вашите непознати приятели в широкия свят.

Сега някой от вас, който се поставя на материалистична почва казват: Тук е живота. И аз съм съгласен, че е тук живота, но всеки един материалист трябва да развие зрението, че да обхваща цялата земя, да вижда навсякъде. Да вижда Америка, Африка, Азия, Австралия. Да вижда всичките хора как живеят. То е животът. Той вижда малка част и казва: „То е животът.“ Виждаш десет двайсет дървета, това ли е света? Виждаш десетина буболечки това ли е света? Виждаш десетина говеда, овце, това ли е света? Свят какво значи? Светът е туй което виждаме. Цял ред спорове има, има ли онзи свят или няма. Ти си в онзи свят, ти си и в този свят. Ако не живееш добре, останал само този свят неразбрания. Пък ако живееш добре има и оня свят. Два свята има и двата свята като се съберат те образуват един свят. Един свят не може да направи два свята. Двата свята може да направят един свят. Един свят два свята не може да направи. Вие ще кажете: Един е Бог. Аз бих желал единия Бог съвременните философи да разбират другояче. В Бога всички същества живеят. В туй едното всичко живее. Преди вие да се родите, вие сте били в Него, както житеното зърно е в хамбара на земеделеца. Той го изважда, посажда го в земята. Житото ще каже: „Сега дойдох.“ Сега ли се появи това жито. То е било в хамбара на този земеделец и той го е посял. Не да поддържаме кой е на правата страна. Който расте е на правата страна. Малкият, който се увеличава е на правата страна. Невежият, който се посвещава е на правата страна. Ученият, който на стари години загазва, забравя е на кривата страна. Силният, който се разболява е на кривата страна. Богатият, който осиромашава е на кривата страна. Чудни сте, когато някой от вас казва: Аз не искам да си дам богатството. Не разбирате какво е богатство. Да кажем имаш 20 хиляди килограма бакър, доста голямо богатство е 20 хиляди кила. Казваш: Защо ми е, не ми е потребно. Смениш го със злато. Колко кила ще бъде злато. Двайсет хиляди кила, цял керван трябва да го носи. Ти като смениш със злато туй богатство, сам можеш да го носиш. Хората не разбират. Отречи се от своята глупост. Отречи се от твоето невежество. Отречи се от своята скържавост. Отречи се от своята болест. Отречи се от лакомията си. Ядеш повече отколкото ти трябва.

Много лоши възпитатели нас са ни възпитавали в миналото и сега лошо ни възпитават. Само онзи музикант, който може да свири и да пее хубаво, той може да предаде тона. Някой казват, че без да пее може да предаде. Благодаря за такъв, който не знае да свири и да пее ни преподава. Та на този хал сме от такива професори. Казва: Педагогът без да знае може да предава. Не, не. Турците казват: „И да го видиш, не вярвай.“

Сега не искам вие да се борите само с вашите погрешки. Не се борете със злото, не се борете с невежеството, не се борете с тъмнината. Какво ще се бориш, де ще хванеш тъмнината? Де ще хванеш невежеството? Драсни една клечка кибрит, запали. В дадения случай тази малката светлина ти помага в тъмнината. Не се бори с глада. С малко хлебец понахрани този глад. Кажи му хубава сладка дума. Ти казваш: Не може ли без хляб. Ако можеше без хляб, животът щеше да бъде десет пъти по-лош отколкото сега. Аз бих казал: Горко на оногова, който не яде. Горко на оногова, който не яде и на земята. Той умира. Горко на оногова, който не учи и не възприема Словото Божие. И той умира. Човек трябва да се храни със Словото Божие. Горко на оногова, който не подхранва сърдцето. Сега става въпрос двама души като се залюбят. Залюбили се. Оставете тия хора, нека се понаядат. Сега тия двамата един на друг се готвят. И двамата са гладували. Онзи порядък, който Бог е създал в света, той е порядък. Онова, което се събужда в твоята душа, то е от Бога. Онова, което се събужда от Него, то е реално. Сенките са реални, но само при реалността. Нещата са реални само при любовта. Нещата са реални само при Божията Мъдрост. Нещата са реални само при Истината. Реалността на истината седи в това, че тя носи свободата. Мъдростта е реална, че тя носи знанието. Любовта е реална, че носи живота. Само чрез живота ние познаваме любовта. Чрез знанието познаваме мъдростта и чрез свободата познаваме истината. Човек, който не познава свободата, не може да познава истината. Истината е повече от свободата. Мъдростта е повече от знанието. Любовта е повече от живота. Ние да благодарим на това, което се изявява.

Сега мнозина седят и казват: Когато идем в оня свят да го видим. Желанието ви е хубаво да идете в оня свят, но оня свят и тук може го видите. Ако искаш ще влезеш. Щом влезеш, страхът в сърдцето е на границата на Божествения свят. Щом се появят личните чувства на обида, достойнство, ти си на границата на Божествения свят. Щом се появи користолюбието ти си на границата на Божествения свят. Една стъпка от тази граница като престъпиш, ще влезеш в Божествения свят, ще видиш, че страхът ти трябва да бъде отвън, любовта отвътре. Понеже ти си изпъдил любовта отвън, а страхът отвътре, търсиш Божествения свят. Кажи на страха: Ти трябва да бъдеш един добър слуга, а любовта да бъде господарка.

В света настава нов порядък. Новият порядък в какво седи? Сега имате революция, имате ново правителство. Турците казват: Алкюст. Няма да ви го превеждам преди да ви го кажа. Досега доброто сте учили в училище. Свърши прогимназия, свърши гимназия доброто, свърши университет. Сега държи матура за диплом. Злото нищо не свършва. Сега Господ вижда, че има един син достоен, всичко свършил. Казва: Тебе ще те поставя господар. Този несретник ще го направя слуга. Доброто казва: Аз ти слугувах толкоз години, подчинявах се на Божия закон, сега ти се подчини. По същия закон ще слугуваш. Като свършиш и ти гимназия и университет и двамата ще се хванем за ръце, ще управляваме света. Сега злото ще дойде да слугува на света. Толкоз години доброто е слугувало. Няма да изпъди злото, но и то ще слугува. Вашият камшик, който имате да биете злото, турете го настрана, защото злото не се бие.

Ще ви приведа един анекдот. Имало във Варненско един знаменит Стоян. Минава един турчин и му казва: Стояне, за пет пари не струваш, за пет пари нямаш сила. – Не говориш истината, казва, аз ще ти покажа, какво струвам. Българинът го хваща за крака, дига го нагоре, сваля го, пак го дига, обръща го надолу с главата, пак го дига. – За пет пари ли не струвам? Казва: Ефенди, много си бил силен, мене ме заблудиха. Дето минавам, ще говоря, че в Стояна Божествено има. Като хване човека за крака, дига го и с главата нагоре и с главата надолу, навсякъде го обръща. Ако вие нямате силата на Стояна, мълчете, не носете характера на турчина – с добро в света не става. Е, хей! Сега Стоян иде в света. Онзи, който е работил е доброто, ще те хване, ще те завърти. Доброто иде да управлява света. Който не вярва в него, за краката ще го хване, ще му покаже, че в доброто се крие Божествена сила, която ще оправи света. Сега не се безпокойте как ще се оправи света. Чудни сте, безпокоите се за нищо и никакво. Когато обелите кората на едно дърво, никой не отива да го лекува. Само си поправя кората. Някой път даже като го отсекат, то пониква отдолу, поправя се. Има морски звезди като и откъснеш крака, наново си създава крак. В Божествения свят недъзи няма, понеже животът изправя лесно недъзите. Тук в нашия свят, дето нямаме любов, едно колебание има. Ще мислим. Казвате: Речта му не беше логическа. Аз ви питам, за да се предаде един език, с коя дума трябва да се започне. От де започва природата в езика. Природата започва със съюзите, започва с и. Когато човек си загуби паметта, забравя съществителните, понеже са скорошни произведения, после се изгубват местоименията, глаголите и съюзите остават, не се губят. Като започне да се възстановява речта, спомня си глаголите. Това учените хора го казват, правили са наблюдения. Най-после се възстановяват съществителните имена. Не може да каже човек, но казва: Онова, което ходи. Не може да каже кон, но казва: Онова, което бяга. Ако бях писал един буквар, ще започна със съюзите: и, а, у. Ще дойда после до глаголите, че после прилагателните, местоименията. Най-силната дума в езика е глаголът. От тях са излезнали прилагателните, местоименията, съществителните. Онези, които създадоха езика са разумни същества, които са били на земята. Каквото и да говорят, онези, които създадоха езика, бяха умни хора. Те направиха превод от широкия свят да бъде понятен на съвременните хора, при тия условия при които живеят. Една жена откъде трябва да започне? Един мъж откъде трябва да започне? Мъжът трябва да тури за основа доброто. Откъде трябва да започне жената? Жената трябва да започне с послушанието. Ухото е женски орган, не говори, само възприема. Туй ухо Адам го направи преждевременно да говори. Там е всичката погрешка. То си беше на място не говореше, чуваше, хубаво предаваше. Той искаше ухото да му говори. Там е неразумността на мъжа: той иска да има жена, да има деца. Какво ще направи като има деца. Да роди деца, да мязат на него, да бъдат разумни, разбирам да бъдат честни справедливи. Онзи мъж, който е родил един син да убива хората, който е родил една дъщеря да лъже и да убива, това дъщеря ли е? За бъдеще: Блажени онези, които не убиват. Сега се пише: Блажени, които убиват. Българите казват:Не може докато не се бием. Българинът беше много голям герой, да покаже геройството обяви политическа война на Англия и Съединените щати. Тия хора не си поплюват, дойдоха с аероплани, с бомби, като зайци тия българи се изпокриха. Пишеха във вестниците, че духът е мощен. Духът е мощен да влизат в избата и да се крият. Какво стана? София пострада, научихме се на един ум.

Гледайте да не дойдат бомбите върху нашата глава, върху сърдцето и върху душата. Тогава какво ще стане? Не трябва да влизаме в противоречие с Божия закон в света. Сега харесвам, че отделят църквата от държавата и да не четат такива молитви, които четяха. Молитва без любов не е молитва. То е престъпление. Вяра без любов не е вяра. Надежда без любов не е надежда. Турете закона, единствения закон: Дето всичко става с любов, човек се благославя.

Та казвам: Сега аз ви говоря за отечествения фронт. Отгоре какво говорят? Дотолкоз, доколкото отечествения фронт на земята е изпълнил отечествения фронт отгоре, Бог ще благослови. Да мислите тъй да минем. Казва: Стани ортак с дявола само да минеш моста. Никакъв ортак не ставай, той фалирал. Слуга ще стане, няма пари. Ще ви приведа онзи пример. Има един от старите окултисти, той представил дявола в нашите времена, че се обезсърдчил, че учениците, дето ги учил, не го слушат. Каквото каже, не го слушат. Всеки гледа своя интерес. Казва: Дадох си знанието, но всички взеха ми силата и ме оставиха сам, никой не ме зачита. Отишъл на едно място в планината, замислил се дълбоко, какво разрешение ще има. Същевременно от планината се качили две змии и се забили в гърдите му, тъй има болка вътре, не ги чувствува. Вижда отдалече Христа и започнал да си клати главата, казва: Късно идваш, преди две хиляди години можех да ти дам тия царства на земята, сега и мене не ме слушат. Христос му казва: Аз не идвам да ми дадеш царства, аз ида да ти дам приятелски съвет. Ти си доста умен, светът не те почита. Обърни се да служиш на Бога, не да го обичаш, но да му служиш. Имаш бъдеще, защото ще служиш. Дето казва, че го праща във вечния огън, аз виждам, туря го слуга на Бога. Каквото му кажат на децата, на буболечиците, на растенията, навсякъде на всички да услужва, да не убива никого. Знайте какво мъчение е за един горделив дух, който е управлявал света да служи.

Сега не искам да ви говоря, да ви убеждавам. Ако сте от тези, които не разбирате, съдбата ви е записана, ще бъдете слуги. Ако досега сте служили без любов, ще бъдете слуги. То е свършено туй. Ако внесете любовта, ще бъдете поставени господари. Не се лъжете. Дотогава, докато хората ви носят на гърба, вие не сте силен човек. Вашата радост всеки може да ви я вземе. Вие се радвате. Преди години ходих на екскурзия на Витоша. Един баща води едно момиченце на шест години. Върви с бащата и понеже не е ходило, уморяват се краката на момиченцето. Неразположено е. Бащата го вземе на рамото, тури го, носи го. То стане разположено, започне да говори. Километър го носи, дотежи му, сложи го на земята. Бащата стане весел, детето е неразположено. Казвам: Погрешката е там, че бащата носи туй дете, понеже го е взел със себе си, ще го носи, ще го слага. Няма да го носи догоре. Нищо не му казвам, гледам го, носи го, слага го после на земята да ходи. Другите мърморят, що му трябва да носи това дете, да го носи на гърба си, но да го напляска. Няма какво да го напляска. Погрешката е в нас, че ние ходехме бързо, детето не е екскурзиант. Трябваше да намалим двойно нашия ход, щеше да се уреди работата. Този брат го изкара детето горе. Горе детето на раменете, долу детето, горе детето, долу детето, той весел, тя весела, той весел, тя весела – качиха се горе на планината. Казвам: Вие стария живот ако го носите, ще го снемате по някой път, ще ви домилее. Вие искате да забравите стария живот. Само да не е господар, но може да го носите, ще го потърпите. От стария живот ще излезе нещо. Старият ще се подмлади, младият ще остарее. Казвате: Да се освободим от това зло. Трябва разбиране. Единствено трябва да се приложи. Трябва да се тури любовта да примири злото с доброто. Заради любовта злото и доброто да започнат да ни слугуват.

Казва Христос: „Аз съм лозата – вие пръчките“. Значи ти като пръчка на тази лоза, зависи то лозата. Ако пребъдеш с любов, соковете на тази лоза ще преминат в тебе. Ако не пребъдеш както трябва, тогава тази пръчка се отрязва. Та казвам: При сегашния живот ние сме си създали излишни мъчнотии. По някой път искате да се жените. Аз намирам много хубаво е, по-хубаво нещо от женитбата няма, когато е с любов. Но и по-голямо пържило от жененето няма, когато е без любов. Момата иска да се ожени, иска красив и богат, иска да говори хубаво. Тя не се е научила още да служи. Тя трябва да разбира неговата душа, да бъде готова да отговаря, да познава ума му, да познава сърдцето му, да познава неговата душа, неговия дух, да знае как да постъпва. Казва: Колко беше едно време любезен, сега стана груб. Момъкът казва: Каква беше любезна едно време, какви писма пишеше, сега колко е груба. Аз на мнозина съм давал следния съвет. Идва някоя жена, иска да напусне мъжа си. Казвам: Ако го напуснеш, ще те задигнат в другия свят. Ако издържиш да му служиш, ще те благослови Господ, ще те държи докрай.

Едно от двете ще слушате. Доброто както служило толкоз години, сега и злото ще служи. Аз не говоря за неща въображаеми. Тук са слизали велики същества и са страдали. Защо страда Христос, от какво страда? Не можеше ли да осакати всичките противници, да изсъхнат техните ръце, крака? Ако искаме всеки, който ни обиди, да изчезне. Блъснеш се в някое дърво, да изсъхне, блъснеш се в някой камък, прокълнеш го, той да се разсипе. Наквасиш се във водата, казваме нещо лошо, да пресъхне. Какво ще стане? Величието на света седи в две неща на земята: Онзи, който може с любов да издържи, не без любов, да има знание и да бъде свободен. Никога не се женете за един човек, който не те люби. За момъка правило турете. Вчера дойде едно малко детенце на поляната на четири, пет години и казва: Аз искам да стана ученик. Целуна ми ръка. Аз го погледнах, ученик иска да стане. Погледна ме и ми казва: Не ме ли харесваш? Може ли да стана ученик? Аз нищо не му казвам. Което казва ще бъде. Щом казва тъй, тази мисъл, която носи, като стане възрастен, ще стане. Може да бъдеш велик, ако имаш любов. Без любов не може. То е най-лесният път в света. Ако нямате любов, намерете един човек, който има любов. Като нямате огън отивате при съседа, той има печка. Ако нямате любов, с която да си стоплите сърдцето, идете на гости, ако някой друг няма да дойде у вас.

Та казвам: В любовта трябва да знаете, тя не се предава. Любовта има два източника. Тя произтича от симпатичната нервна система, отгоре предава като радио. Или се предава от мозъка. Тази любов отгоре и отдолу трябва да се посрещне. Дето се прекръстосват, там се образува животът. Сега ще ви кажа, че всякога когато един момък и една мома в тях теченията от симпатичната неравна система и мозъка не може да се пресекат в един фокус, те остават бездетни. Когато се пресичат теченията те имат деца. Колкото са по на фокус, по-добри са децата; колкото не са на фокус, не са добри. Трябва цяла школа. Вие мислите, че е лесно да напишете едно любовно писмо. И аз може да напиша. Доста хубави писма може да напиша. За религията предавам колко хубави работи. Но религията е закон на любовта, на служене на Бога, служене на ближния, на буболечици, на дървета. Не само не дава, но има растения, има дървета, на които трябва да услужи. Някой път вървиш, блъснеш се в някой камък. Няма да го ритнеш. Някой _ няма да го ритнеш. Обхода трябва. Всички тела, които съществуват са живи и трябва да имаме разумно отношение. Ние считаме близки братята и сестрите, българите, другите народи ги считаме чужди. Това е на място, но отечествения фронт отгоре и отечествения фронт на шестата раса обема цялото човечество. Законът на шестата раса е Любовта. Та казвам: Знаете ли какви ще бъдат преимуществата на шестата раса? Ако вие разбирате, както някоя мома иска да бъде красива, тя не знае, че красотата носи голямо нещастие. Грозотата на физическия свят носи по-големи блага, отколкото красотата. Красотата всеки иска да я обсеби, да я вземе. Грозотата всеки я отхвърля. Красивият човек не е свободен. Вземете един министър, колко души ще дойдат. Вземете един лекар, 20, 30, 40, 50 души болни може да дойдат. Всичките лекари бягат като попарени. Само да пипне пулса, погледне окото и казва: Върви си. Има същества, които трябва да се лекуват. Аз ви казвам: Духовната наука или законът на любовта трябва да ни научи, как да се образуват отношенията между нас. Ти минаваш, виждаш някой човек с неговите недъзи. Тия недъзи, които той носи, не са негови. Мене ми разправяше един българин, бил в град Бостън, казва: Гледам в града се разхожда един европейски цар из главните улици. Минават американците и никой не обръща внимание. Чудя се, студен народ, как минават така. Той е един човек висок два метра. Като минава гледам, гърбът му написан отгоре до долу с обявления. Отпред цар, отзад обявления и американците се гърба гледат, лицето му не гледат, гърба гледат. Аз се обърнах и гледам гърба. Ние съвременните хора гледаме гърба на нашите царе за обявленията, които носят. Лицето на човека е човекът. Всички тия минали князе и царе, всички те носят обявления на гърба си. Кой как мине да се обръща да гледа гърба им. Господ не ни създал за царе и князе, за министри. То е почетна служба. Ще служиш, ще те уволнят. Някой артист на сцената играе ролята на цар или някой съдия. Излезе от театъра, пак си е човек.

Онова великото благо, което Бог е вложил в човека, великото благо, което човек е вложил в душата си, която му е дал, ума, който му го дава, те са най-големите блага, които Бог му е дал в него. Трябва да се отличава, сърдцето трябва да има плодове, умът трябва да има плодове, душата трябва да има плодове. В своята градина на духа ние трябва да имаме плодове. Слизат ангели да видят, дали има плодове в нашата градина на ума, на сърдцето, на душата. Сега чакаме да идем на оня свят. Там ще претърпите голямо разочарование. Вие ще мязате на онзи американец, един милионер богаташ, той се преселил в оня свят. Отива при свети Петър и казва: Искам да ида при Господа. Много добрини съм правил. Правил съм църкви, училища, пътища, железници, фабрики, на вдовици къщи съм правил. Петър казва: Затуй писаха ли вестниците? – Писаха, да знаят. Казва: Платено ти е. Виж направил ли си нещо, за което вестниците не са писали. Започнал да си спомня, дошло му на ум, че веднъж като отивал в кантората, една вдовица му поискала и той и дал един долар. Казва: Дадох веднъж един долар и не счетох, че е важно, за него вестниците не писаха. Казва: Заради него може да идем при Господа. Разправят на Господа. Господ казва: Дайте му два долара и да се върне на земята. С един долар работа не става. И с църкви и с училища, те са хубави неща за народа. Онова, което ние създаваме в себе си, онова, което остава като качество на нашия ум, онова, което остава като качество на нашето сърдце, онова, което остава като качество на нашата душа, те са неща, от които за бъдеще човек се нуждае.

Ако сега бяхте от шестата раса и кажа да стане един от вас да пее, ще стане, ще пее и всички ще бъдат доволни. Сега колко души може да станат и всички да бъдат доволни? Някой може да свири, но знаеш колко мъчно може да се угоди на съвременните хора. Като свири, виртуоз трябва да бъде човек, за да бъдат доволни хората. Има една школа, всички може да се научите. Любовта, която не кара човека да пее, не е любов. Първото нещо, детето като обича майка си, пее. Младата мома като се влюби, пее. Като дойде разочарованието престава да пее. Любовта носи пение. Сега ще ми кажете: Не говори за тия работи, ние вече сме женени, деца имаме. Какво ще ни говориш за любовта, срамота е втори път да се женим. Аз вземам жененето като служение. Може да съм слугувал при някой господар. Отивам при друг господар, при него ще служа. Дето слугуваме с любов, там е мястото. Като намеря онзи господар, аз съм доволен от него и той е доволен от мене. Другите са опити. Постоянно се оплакваш, че те изнудват, не те оценяват, не може да починеш, въздух не може да поемеш, откъснали ти се ръцете. Едно време имахме един Цеко, той отиде в другия свят да си почине малко. Кой как дойде, се Цеко кара да му услужи. Цеко направи това, той го прави и никой не се отплаща. Дойде трудна работа, Цеко да дойде. Направи Цеко, кажат: Благодарим ти. Цеко пак гледа. Този не му плаща, онзи не му плаща, гледам го той пише стихотворения. Най-първо му се смяха, че е прост. Този има да му дава, напише една поезия. Този Цеко стана поет. Този не му плаща, пише поезия, онзи не му плаща, пише поезия. Най-после преди да си замине за другия свят, остава една поезия. Той се влюбил в една млада, която се оженила, тя бездетна и изкушава се. Остава в любовното писмо, че за да не би да направя прегрешение с тебе, аз ще замина на другия свят. Казвам: Цеко избяга в оня свят, за да не направи прегрешение. Похвалявам Цеко. То е факт, писмото е хубава поезия. Кое ни препоръчва някои хора? Достойнството. Кое е достойнството в света? Аз ви проповядвам, но зависи какво мисля. Чистотата на моята мисъл е важна. Гледам ви, в какво седи хубостта на погледа. Във всеки поглед предавам ли нещо или не. Не е въпросът там. Аз като гледам хората, виждам колко велики работи Бог е вложил в най-невежите хора. Казвам: Какво бъдеще имат тия хора. Като погледна казвам: Хубаво бъдеще имаш. Та ви казвам и на вас: Хубаво бъдеще имате. Старите имат добро бъдеще, младите имат добро бъдеще, сприхавите имат добро бъдеще, страхливите имат добро бъдеще. (Мина един аероплан наблизо и дигна голям шум.) Един е, ами ако са двайсет?

Радвайте се на благата, които Бог е вложил навсякъде. Радвайте се на камъните, на скъпоценните камъни, на простите камъни, радвайте се на всичко, понеже растат тия работи. Радвайте се на буболечиците, радвайте се на всичко, което ви заобикаля. Радвайте се най-после на тия, които ви обиждат. Някой цигулар свири на цигулката. Цигулката е интелигентна, не е мъртва. Цигулката от любов търпи, като търка. Някой цигулар свири полекичка, някой грубичко. Издава цигулката най-хубавите тонове.

Та казвам: Когато дойде някое велико същество да свири, се ще образува някаква приятност – докато свири с неговата ръка, неразположен си духом, като мине година, две ще свикнеш, започнеш да чувстваш музиката. Писанието казва: „Всичко, което се случва на онези, които любят Бога, всичко ще се превърне за добро.“ Радвайте се на вашия лош мъж. Радвайте се на вашия лош син. Радвайте се вашата лоша дъщеря. Радвайте се на вашия лош слуга. То е негативната страна. Радвайте се два пъти на вашия добър съпруг. Радвайте се два пъти на вашата добра съпруга. Радвайте се два пъти на вашия добър син, на вашата добра дъщеря, на вашия добър слуга. Тия работи са доста трудни. Без любов не може да се служи. Как е възможно човек да живее без въздух? Тогава е невъзможно да се слугува на Бога без любов. Въздух ако няма една минута не може да издържи човек, задушава се. Една от най-важните функции е дишането. Аз не искам да бъдете много добри; ще бъдете много нещастни. Все-таки малко подкиселяване трябва. Само сладко много става. Някой път хлябът е влажен, мухлясва, сухарът издържа, коравичък е, но издържа.

Аз ви казвам: Търсете любовта с единствената мисъл да станете здрави. Според разбирането, според слугуването на любовта ще зависи вашето здраве. Според разбирането на любовта зависи вашият душевен живот. Според разбирането на любовта зависи вашият умствен живот. Според реализирането на любовта зависи вашият сърдечен живот. Материалните блага зависят от любовта. Вие бързате в нещата. Не пожелавайте благото на другите хора. Мойсей, който писа този закон, каза: Не пожелай имота на ближния си. Онова, което Бог ти е дал, то е твое право. Че някой е богат, радвайте се, че е богат. Че има някой къща, радвайте се. Че ти нямаш къща, радвайте се. За някои от вас първо трябва да се знае да си направи къща. За бъдеще аз бих желал къщите да бъдат направени отвсякъде от стъкло. Цялата ви къща да бъде стъклена. Щеше да бъде много хигиенична една къща от стъкло. Онези, които нямате сега къщи за бъдеще ви пожелавам да имате стъклени къщи и най-хубаво уредени. С колко стаи? Най-малко пет стаи. Една за вашия възлюбен, една за вашата възлюбена, една за вашия син, една за вашата дъщеря и една за вашия възлюбен слуга. После вие защо се обезсърдчавате. Аз виждам какви не проекти. Вие седите и казвате: Не си струва да живее човек. Не си струва да се живее с това разбиране за живота. щом не си струва, измени го. Щом едно място не ти е приятно, измени мястото, иди на друго място. Щом на едно място не те обичат, иди на друго. Казва Христос: Иди на друго. Като обиколиш цялата земя, ще намериш едно място, дето Господ ти е дал. Господ тук не ви е пратил. Тук по известен кармически закон сте дошли. Вие още не сте за България. Някой е англичанин, но той още не е англичанин. Кармически се е преоблякъл. Ако идете в Англия, ще видите хора, които не са за англичани. Ако идете в Германия, ще видите хора, които не са за Германия. Има едно смешение на расите. Една жена от по-низша раса, кръвта е по-гъста. Вземете един бял и една черна. Ако жената е черна и мъжът бял, ако жената е по-силна, в първото поколение се ражда черно, във второто и третото се раждат черни и чак в четвъртото поколение ще се роди бяло. Ако мъжът е по-силен, тогава се ражда белия. Казва: Как стана.

Сега не искам да остане във вас едно обезсърдчение. Вие се радвайте за живота, който сте минали досега. Тепърва Бог ви е пратил и за бъдеще има дето трябва да бъдат. Сега трябва да чакате на земята, докато се изпълните със знание, със свобода, с любов. Като имате тази подкрепа на Божествения свят, ще идете да работите. Някои от вас ще бъдете художници, някои ще бъдете музиканти или пианисти, или цигулари, или китаристи, или арфисти, или на някой друг инструмент ще свирите. Някои от вас ще бъдете певци, някои алтисти, някои сопрани, някои тенори, някои басисти. Не такива басисти, не такива алтисти. Не че са лоши сегашните. Бас е, който прилага. Басът е основа на пеенето. Сопранът горе дава. Басът плодове дава. Казвам: Тенорът показва докъде басът може да се качи. Алтът показва, сопранът докъде може да слезе. Докъде тия блага може да слязат. Алтът за нас е елемент, който остава недоразвит. Трябва да има доста добри алтисти. В сопрана трябва да бъде ясен, привлекателен тонът. В басът трябва да бъде обемист, топъл. Басът е с дълги вълни, сопранът е с къси вълни. Всички онези, които искат да управляват света, трябва да бъдат басисти. Онези, които трябва да донесат хубавия свят от Божествения свят, трябва да бъдат сопрани. Онези, които трябва да покажат пътя, по който трябва да се приложи, трябва да бъдат тенори и трябва да бъдат алтисти. Сега ви предлагам да избере или басисти или сопрани, или тенори или алтисти. За бъдеще да може да пеете или да служите на Бога както трябва. Или да служите на Любовта както трябва.

„Аз мога да любя“.

Божията Любов носи изобилния и пълен живот. (Три пъти.)

Слабият и силният

Ще прочета 15. глава от Евангелието на Йоан.

Тя е малка част от една голяма беседа на Христа, даже и резюме не е. Тая глава трябва да се чете често, за да може да се влезе във връзка с цялата беседа. Тя е само един прозорец. Трябва да се местим на разни прозорци, за да се види цялата беседа. Човек на земята има две очи, а не само едно око.
Най-късото изречение, което съдържа смисъла на живота, и което сме в състояние да преведем на български език, е следното: В света има само двама души – силният и слабият, крайно силният и крайно слабият. Питате, как се спогаждат те. Има един закон, на който служат и двамата – Божият закон. Ако крайно големият не изпълни Божия закон, започва да се смалява; и ако крайно малкият изпълни Божия закон, започва да се увеличава. Щом започнеш да се смаляваш, трябва да знаеш, че твоите работи не вървят по Божия закон. Ако големият започне да се смалява, той е престъпил Божия закон. Ако малкият започне да се увеличава, той е изпълнил Божия закон.

Христос казва: „Аз съм лозата”. Човек е същество, направено от две живи дървета. На едното дърво корените са в мозъка, а клоните растат надолу в тялото. На другото дърво корените са в симпатичната нервна система, а клоните отиват нагоре. Там, дето се срещат две дървета, се образуват два вида плодове. Едното дърво представя крайно голямото, другото дърво представя крайно малкото – сърцето. То е малкият човек. Ако малкият човек изпълнява Божия закон, увеличава се. Ако големият човек не изпълнява Божия закон, смалява се. Това е мярката. Значи, не е в големината. Тъй щото, всеки може да стане голям. И всеки може да стане малък. Ако съжаляваш, че си малък, погрешката е в тебе, не си изпълнил Божия закон. Ако се радваш, че ставаш голям, че растеш, ти изпълняваш Божия закон. На земята и двата закона работят. Малкото никога не боледува. Само големите хора боледуват, само те страдат. Страданията им произтичат от това, че не изпълняват Божия закон. Не че не искат да го изпълнят, но по някой път се съзнават като божества. Съвременните хора се запитват: Какво ново има? Всички се интересуват, какъв ще бъде следващият порядък. Какъв ще бъде? Досега хората са били в едно болезнено, анормално състояние. Тепърва трябва да ги лекуват от невидимия свят, за да станат здрави. В бъдеще ще дойдат лекари за здравите хора. Когато се казва, че някой аристократ има трима слуги, той е болен. Надвесили се над леглото му, гледат да не умре. Ако и вие искате някой да ви слугува, болен човек сте. Когато някой ви слугува от любов, това е здравословно състояние. Каквото и да е друго служене, каквото и да е верую, каквато и да е наука, това са анормални състояния на човешкия дух. Казват: Той е учен човек. Аз искам да зная, нормален ли е той, здрав ли е, неговата ученост произтича ли от закона на любовта.

Сега аз говоря за любовта, която дава живот, в която животът се ражда. Имайте пред вид: Това, от което произтича животът, е любовта. Това е кратко определение на любовта. Казано е в Писанието, че любовта е плод на Духа. Някой от вас могат да съжаляват, че не са учени. В известно отношение аз се радвам, че някой хора са прости и неучени. Понякога е добре човек да бъде невежа, за да не прави зло. За да обича, човек трябва да бъде учен; за да има знание, той трябва да бъде учен; за да бъде свободен, той трябва да бъде учен. Понякога знанието ограничава човека. Той казва : Аз тъй чувствувам. Чувствуването не е мярка. Ти чувствуваш, че имаш воля, но това не показва, че, наистина, имаш воля. Ти чувствуваш, че си богат, но това ни най-малко не определя твоето богатство. Като изгубиш богатството си, не чувствуваш ли, че си го изгубил? Като изгубиш знанието си, не чувствуваш ли, че си го изгубил? Казваш: Страдам. Страданието е мярка. Вярата е независима от човешките чувства – тя е съзнателно чувство. И при лошите условия, човек може да има вяра, по-силна, отколкото при добрите условия. Например, болният може да има по-голяма вяра от здравия. Здравият може да има самочувствие, това е друг въпрос. Болният вярва, че ще оздравее, че болестта му ще мине.

Христос казва: „Аз съм лозата, вие пръчките”. Значи, Той е лозата, а ние сме пръчките върху тая лоза. Следователно, всеки трябва да бъде добре присаден и да се грижи за своята присадка. Хората страдат, защото и лозите страдат. От десетки години лозите в България бяха нападнати от филоксера. Лозарите бяха принудени да присадят местната лоза с американска. Местната лоза беше по-хубава от тая, която донесоха от Америка. Какво показва филоксерата? Защо пострадаха лозята от филоксерата? Съвременната война, съвременните недоразумения в човечеството, това е филоксера в умовете, в душите и в сърцата на хората. Аз правя аналогия между лозата и човека. Във Франция се изтребиха лозите, в България също. Навсякъде, дето проникна филоксерата, проникна и войната. Когато лозата боледува, и човек боледува. Когато лозите се развиват добре, и хората живеят добре. Мислите ли, че е добро за селяните или за даден народ, ако горите им изсъхнат? Не е добро за народа, ако горите изсъхват и се изтребват. Има връзка между хората и горите. Ако кракът те заболи, какво показва това? – Че ти си изгубил почвата, по отношение на оня основен живот. Може да те боли крак, може да те боли око, може да те боли ръка, това показва, че основата на живота е нарушена.

Какво трябва да се прави тогава? Когато търговецът фалира, какво трябва да прави? Неговите приятели, ония, които го обичат, трябва да го кредитират. Който фалира, трябва да се кредитира. Кредитът в света е любовта. Все трябва да се намери някой да ви кредитира, знаен, или незнаен. Вие имате четири - пет приятели, те ви познават. Може би вие живеете на земята за любовта на вашите непознати приятели в широкия свят. Някои се поставят на материалистична почва и казват, че тук е животът – в материалния свят. И аз съм съгласен, че тук е животът, но всеки материалист трябва да развие зрението си така, че да обхване цялата земя, да вижда навсякъде, по всички континенти. Той трябва да вижда, как живеят хората. А тъй, да вижда една малка част и да казва, че това е животът, не разбирам. Виждаш 10 – 20 дървета, това ли е светът? Виждаш десетина буболечици, това ли е светът? Виждаш десетина говеда, овце, това ли е светът? Какво означава светът? Светът е туй, което виждаме. И днес всички спорят, има ли друг свят или няма. Че ти си и в тоя свят, и в оня. Ако не живееш добре, за тебе остава само неразбрания свят. Пък ако живееш добре, има и друг свят – оня свят. Два свята има. Като се съберат, образува се един свят. Значи, светът е един. Не може един свят да се раздели на два свята, но двата свята образуват един.

Казвате: Един е Бог. Бих желал съвременните философи да разбират другояче Единния Бог. Всички същества живеят в Бога. Всичко живее в Единния. Преди да се родите, вие сте били в Него, както житното зърно, преди да се посее, е било в хамбара на земеделеца. Земеделецът го изважда оттам и го посява в земята. Право ли е, ако житното зърно каже, че сега се е появило? Сега ли се появи житното зърно? То е било в хамбара на земеделеца, и той го е посял. Не е въпрос, кой е на правата страна. Който расте, той е на правата страна. Малкият, който се увеличава, е на правата страна; невежият, който се просвещава, е на правата страна. Ученият, който на старини губи паметта си, губи знанието си, е на кривата страна; силният, който се разболява и губи силата си, е на кривата страна; богатият, който обеднява, е на кривата страна. Чудно е, когато някой казва, че не дава богатството си. Той не разбира, какво нещо е богатство. Например, имаш 20 хиляди килограма бакър – голямо богатство, цял керван трябва да го носи. Смениш ли го в злато, сам можеш да го носиш. Ако хората разбираха, щяха да се отрекат от своята глупост, от своето невежество, от своята скържавост, от своите болести, от лакомията си. Не яж повече, отколкото трябва! Съвременните хора се нуждаят от нов начин на възпитание. Лошо са ни възпитавали в миналото, лошо ни възпитават и днес. Само оня музикант, който знае да свири и пее хубаво, може да предаде тона правилно. Казват, че някой, без да е певец, може да предава пеене. Благодарим за такъв преподавател, който не знае да свири и да пее. От такива професори сме дошли до това положение. Мнозина мислят, че педагогът, и без да е певец, може да предава пеене. Турците казват:”И да видиш, не вярвай”.

Не искам вие да се борите с вашите погрешки. Не се борете със злото; не се борете с невежеството; не се борете с тъмнината. Де ще хванеш тъмнината? Де ще хванеш невежеството? Запали една свещица, и нейната светлинка ще ти помага в тъмнината. Не се бори с глада! Нахрани го с малко хлебец. Кажи му една сладка дума. Казват: Не може ли без хляб? Ако можеше без хляб, животът щеше да бъде десет пъти по-лош от сегашния. Аз бих казал: Горко на оногова, който не яде! Ако не яде, той умира. Горко на оногова, който не учи и не възприема Словото Божие! И той умира. Човек трябва да се храни със Словото Божие. Горко на оногова, който не подхранва сърцето си! Двама души, които се любят, критикувате ги, казвате: Любят се! Оставете тия хора, нека се понаядат. И двамата са гладували. Те си готвят един на друг.

Истински порядък е тоя, който Бог е създал. Онова, което се събужда в твоята душа, то е от Бога. А събуденото от Него е реално. При реалността и сенките стават реални. Нещата са реални само при любовта. Нещата са реални само при мъдростта. Нещата са реални само при истината. Реалността на истината се заключава в това, че тя носи свобода. Мъдростта е реална, понеже носи знанието. Любовта е реална, понеже носи живота. Чрез живота познаваме любовта. Чрез знанието познаваме мъдростта. Чрез свободата познаваме истината. Човек, който не познава свободата, не познава и истината; тя е повече от свободата. Мъдростта е повече от знанието. Любовта е повече от живота. Да благодарим на това, което се изявява. Казвате: Кога ще идем на оня свят да го видим? Желанието ви е добро, но оня свят и тук може да го видите. Ако искате, ще влезете в него. Но щом се появи страхът в сърцето ви, вие сте на границата на Божествения свят. Щом се появят личните чувства – на обида, на достойнство, вие сте на границата на Божествения свят. Щом се появи користолюбието, вие сте на границата на Божествения свят. Една стъпка като направите, ще влезете в Божествения свят. Ще видите, че страхът трябва да бъде отвън, а любовта – отвътре. Понеже сте изпъдили любовта отвън, а държите страха отвътре, търсите Божествения свят и не го намирате. Кажи на страха: Ти трябва да бъдеш добър слуга, а любовта да ти бъде господарка.

Нов порядък иде в света. Досега доброто сте пращали на училище. Свършило е прогимназия, гимназия, университет, сега държи последния си изпит. Злото нищо не е свършило досега. В доброто Господ вижда един достоен син, който всичко е свършил успешно. Господ казва: Тебе ще направя господар. Тоя несретник – злото, ще направя слуга. Доброто казва на злото: Слугувах ти толкова години, подчиних се на Божия закон, сега ти ще му се подчиняваш. По същия закон ще слугуваш. Като свършиш и ти училището, двамата ще се хванем за ръце и заедно ще управляваме света. Сега е ред злото да слугува. Толкова години доброто е слугувало! Злото няма де бъде изпъдено, но ще слугува. Камшика, който сте приготвили да го биете, турете настрана – злото не трябва да се бие.

Ще ви приведа един пример: Във Варненско имало един знаменит младеж – Стоян. Един турчин минал покрай него и му казал: Стояне, пет пари не струваш, нямаш сила за пара. – Не говориш истината. Аз ще ти докажа, колко струвам. Стоян хванал турчина за крака, дигнал го нагоре, свалил го, обърнал го с главата надолу, отново го вдигнал и сложил на земята. – За пет пари ли не струвам? – Много си силен. Мене ме заблудиха. Дето отивам, ще казвам, че Стоян има сила. Божествена сила има в Стояна. Ако вие нямате силата на Стояна, по-добре мълчете. Не говорете като турчина, че доброто не е силно. Сега Стоян иде в света. Оня, който е работил, е доброто. Ще те хване, ще те вдигне във въздуха. Доброто иде да управлява света. Който не вярва в това, доброто ще го хване за крака и ще му покаже, че в него се крие Божествена сила, която ще оправи света. Не се безпокойте, как ще се оправи света. Вие сте чудни, когато се тревожите за нищо и никакво. Когато обелите кората на едно дърво, кой го лекува? То само си поправя кората. Даже като го отсекат, то пониква отдолу. На морската звезда, като ѝ откъснат крака, образува си нов крак. В Божествения свят недъзи няма. Животът лесно изправя недъзите. В нашия свят, дето няма любов, има колебание.

Казват за някого: Речта му не е логична. Когато предавате един език, с коя дума трябва да започнете? Как започва природата, с коя дума? Тя започва със съюзите. Забележете, че когато човек изгуби паметта си, първо забравя съществителните, понеже най-последни са се явили. След тях забравя местоименията, прилагателните, глаголите. Само съюзите остават, с тях си служи. Когато говорът се възстановява, болният си припомня първо глаголите, а най-после съществителните. Така казват учените, които са правили наблюдения. Такъв болен, като не може да си спомни думата човек, казва: Онова, което ходи. Вместо кон, казва: Онова, което бяга. Ако бях писал буквар, ще започна със съюзите, после с глаголите, прилагателните, местоименията. Най-силната дума в езика е глаголът. От него са произлезли прилагателното, местоимението, съществителното. Езикът е създаден от разумни същества, които са живели на земята. Създателите на езика са били умни хора. За да бъде езикът разбран от хората, те направиха превод от природата.

Казвам: Както в езика всяка дума трябва да бъде точно на мястото си и да се знае, отде произхожда, така и човек трябва да знае, отде да започне. Жената отде трябва да започне? Мъжът отде трябва да започне? Мъжът трябва да тури за основа на живота си доброто, а жената – послушанието. Ухото е пасивно, само възприема. Това ухо стана причина Адам преждевременно да проговори. Там е всичката погрешка. То си беше на място, когато не говореше, когато само чуваше и предаваше добре. Но Адам, като поиска ухото да му говори, прояви своята неразумност. Той пожела да има жена, да има и деца. Какво ще постигне, ако има деца? Да роди деца, но да приличат на него, да бъдат разумни, да бъдат честни, добри, справедливи. Ако бащата е родил син, който убива, и дъщеря, която лъже, деца ли са? Блаженни са ония, които не убиват и не лъжат. Досега се е писало, че е блажен оня, който убива. И българите казват, че не може без война. Опитаха се и те да проявят геройство, да обявят символична война на Англия и Америка. Но и тия хора им отговориха. Дойдоха със самолетите си, с бомбите си, и българите се изпокриха като зайци. Пишеха във вестниците, че духът е мощен. Мощен е духът, да влизат в избите да се крият. Какво стана в резултат? София пострада, а ние научихме един добър урок.

Едно е страшно: Да не дойдат бомбите върху главата, върху сърцето, върху душата. Не влизайте в противоречие с Божия закон. Сега харесвам, че отделят църквата от държавата. И в училищата няма да четат молитва. И това е добро, защото молитва без любов, не е истинска молитва. Вяра без любов, не е истинска вяра. Надежда без любов, не е истинска надежда. Един закон съществува: Всичко, което става с любов, се благославя.

Сега се говори за Отечествения фронт. Какво казват отгоре за него? Дотолкова, доколкото Отечественият фронт е в съгласие с Божествения Отечествен фронт, Бог го благославя. Да мислите, че можете да минете, както и да е, това е заблуждение. Ще кажеш: Стани ортак с дявола, докато минеш моста. – С дявола ортак не ставай, той е фалирал. Да стане слуга! Един от старите окултисти представя дявола в нашите времена, като обезсърчен, отчаян, че учениците му не го слушат. Давал им съвети, не изпълнявали – всеки си гледа своя интерес. Дяволът казал: Дадох знанието си, отнеха силата ми и ме оставиха сам в света. Никой не ме зачита. Отишъл на планината и се замислил дълбоко, дано намери някакво разрешение. В това време две змии се впили в гърдите му. Но вътрешната му болка била толкова голяма, че той дори не ги усетил. По едно време видял, че Христос се приближил към него. Дяволът си поклатил главата и казал : Късно идеш. Преди две хиляди години бях в сила да ти дам всички земни царства, но сега и мене не слушат. Христос му отговорил: Аз не ида да ми дадеш царства, но да ти дам един приятелски съвет. Ти си умен, но светът не те почита. Обърни се да служиш на Бога. Не казвам да Го обичаш, но само да Му служиш. В служенето се крие твоето бъдеще. Казва се, че Христос праща дявола във вечния огън. Но аз виждам, че Той го поставя слуга на Бога. Праща го да служи на слаби и на страдащи, да служи на всички и навсякъде без насилие. Знаете ли, какво мъчение е за един горделив дух, който е управлявал света – да служи!

Сега не искам да ви убеждавам. Ако сте от тия, които не разбирате, съдбата ви е подписана: Ще бъдете слуги. Ако досега сте служили без любов, ще бъдете слуги. Ако внесете любовта, ще бъдете господари. На се самозалъгвайте. Знайте, че докато хората ви носят на гърба си, не сте силен човек, и радостта ви всеки може да вземе. Преди години, на една екскурзия до Витоша, гледам , един баща води своето шестгодишно момиченце. Върви то с баща си, но понеже не е ходило, краката му се уморяват и губи разположението си. Бащата го вземе на рамото си, носи го. Веднага момиченцето добива разположение и започва да приказва. Като повървяха така един километър, бащата се умори и го свали на земята. Сега той става весел, а детето – неразположено. Погрешката е там, че бащата води момиченцето на екскурзия. Щом го е взел, той не може да не го носи. Ще го слага на гърба си, ще го сваля на земята, докато стигнат горе. Наблюдавам ги, но нищо не казвам. Другите мърморят: Що му трябваше да води това дете? Нека го понапляска малко. Казвам: Детето не е екскурзиант. Погрешката е наша – ходихме бързо. Трябваше да намалим нашия ход.

Старият живот, който носите понякога на гърба си, ще го снемете; домилее ли ви, отново ще го вземете. Вие искате съвсем да забравите стария живот. Може да го носите, но гледайте само да не стане господар. От стария живот ще излезе нещо. Старият ще се подмлади, младият ще остарее. Разбиране трябва! Вие искате да се освободите от злото. Единственото нещо, което може да примири доброто и злото, това е любовта. Заради нея доброто и злото ще започнат да слугуват.

Христос казва: „Аз съм лозата, вие пръчките”. Докато си пръчка на тая лоза и пребъдваш на нея с любов, соковете и ще минават през тебе. Ако не пребъдваш с любов, тогава тая пръчка се отрязва. В сегашния живот ние си създаваме излишни мъчнотии. Някой иска да се жени. Намирам, че женитбата е хубаво нещо. По-добро от женитбата няма, но когато е с любов. И по-голямо пържило от женитбата няма, когато е без любов. Момата търси красив момък, богат, да говори хубаво; обаче, тя още не се е научила да служи. Момата трябва да познава ума, сърцето на момъка; да познава неговата душа, неговия дух, да знае, как да постъпва. Като се оженят, тя казва: По-рано колко беше любезен, а сега стана груб. И нейният възлюбен казва: Колко любезна беше едно време, какви писма пишеше, а сега колко е груба! Дойде при мене някоя жена, оплаква се от мъжа си, иска да го напусне. Казвам и: Ако го напуснеш, ще те задигнат за другия свят; ако издържиш в служенето си, ще те благослови Господ. Изпит е това, трябва да го издържиш докрай.

Казвам: Едно от двете ще държите – или на доброто ще служите, или на злото. Както доброто е служило на човечеството, така и злото трябва да служи. Не говоря за въображаеми неща. Велики същества са слизали на земята и са страдали. Защо страда Христос? От какво пострада? Не можа ли да се справи със своите противници, да ги обезсили в злото? Какво би станало, ако пожелаем всеки, който ни обиди, да изчезне? Блъснеш се в някое дърво, кажеш: Да изсъхне! Блъснеш се в някой камък, кажеш : Да се разсипе! Наквасиш се във вода: Да пресъхне! Какво ще стане най-после?

Великото в света се крие в любовта, в знанието и в свободата. Може да издържи само оня, който има любов; може да издържи само оня, който има знание; може да издържи само оня, който е свободен. Не се жени за човек, който не те люби, който няма любов. Любов е нужна на всички – и на момата, и на момъка. Вчера дойде едно малко момченце при мене, четири - пет годишно, и казва: Искам да ти стана ученик. Целуна ми ръка. Аз го погледнах, мисля си: ученик иска да стане. Погледна ме и ме пита с погледа си : Не ме ли харесваш? Мога ли да ти стана ученик? Нищо не му отговорих, но си казвам: Каквото желае, ще стане. Мисълта, която носи в себе си, ще се реализира, когато стане възрастен. Може да бъдеш велик, ако имаш любов. Без любов велик не може да станеш. Това е най лесният път в живота. Ако нямате любов, намерете поне един човек, който има любов, той да ви стопли. Ако нямате огън в дома си, идете при съседа си, той да ви сгрее. Нямате ли любов, с която да стоплите сърцето си, идете при съседа си; ако той носи любовта, ще се сгреете. Не чакайте той да ви посети.

Помнете: Любовта не се предава. Тя има два източника: симпатичната нервна система, която има за седалище слънчевия възел, и нервната система, която има за седалище мозъка.

И тъй, любовта отгоре и любовта отдолу трябва да се срещнат. Дето се кръстосват енергиите на двата източника, там се образува животът. Когато енергиите от двата източника не се срещат в един фокус в момъка и в момата, те остават бездетни. Когато тия енергии се срещат в общ фокус, те имат дете. При това, колкото по-близо са до фокуса, толкова по-добри са децата; колкото по-далеч са от фокуса, толкова по-лоши са децата. Школа е нужна по тия въпроси. Мислиш, че е лесно да напишеш едно писмо? Всеки може да напише едно писмо, но то трябва да е изпълнено с любов. И за религията разказват хубави работи. Но религията е закон на любовта, закон за служене на Бога и служене на ближния: на дръвчета, на бубулечици. Любовта подразбира правилна обхода. В камък ли се блъснеш, в дърво ли се блъснеш, не ритай, внимателно го обиколи и продължи пътя си. Всичко в природата е живо. Разумно отношение се иска от нас.

Мнозина признават за свои близки братята и сестрите си, съгражданите си. На другите народи гледат като на чужди. Българинът българите си обича. И това е на място, но Отечественият фронт отгоре и Отечественият фронт на шестата раса обхващат цялото човечество. Законът на шестата раса е любовта. Знаете ли, какви ще бъдат качествата на шестата раса? Ще кажете, че хората на шестата раса са красиви. И момата, която мисли да се жени, иска да бъде красива, но тя не знае, че при сегашните условия, красотата носи нещастие. На физическия живот грозотата носи по-големи блага, отколкото красотата. Всеки се стреми да обсеби красотата; всеки отхвърля грозотата. Красивият човек не е свободен. Не е свободен и оня, който заема високо обществено положение. Например, колко души, ще обикнат един министър? Колко души ще обикнат един лекар? Ще го обикнат 40 – 50 души болни и ще го търсят, за да ги излекува. Лекарят бяга от любовта на такива болни. Той ще пипне пулса, ще погледне окото и ще каже: Хайде, върви си. Има същества, които трябва да се лекуват от лекари; има други, които природата лекува. Правилни отношения трябва да съществуват между хората. Духовната наука, или законът на любовта ще ни научи, как да създадем правилни отношения помежду си. Минаваш покрай един човек, виждаш недъзите му. Тия недъзи не са само негови.

Един българин, бил в Бостън и там видял нещо интересно. Един висок човек, облечен хубаво, царски, върви по улиците. Минавали американци, отминавали го, никой не му обръщал внимание. Чудя се, казва той, защо тия хора минават покрай него, без да му обръщат внимание. Погледнал към гърба му и какво видял? Отгоре до долу той бил окичен с обяви и реклами Затова американците не гледали лицето му, а гърба му. Така той разбрал, защо никой не обръщал внимание на тоя цар.

Сега и ние, съвременните хора, гледаме гърба на някои царствени личности само за обявите, които носят. Лицето е като на всички хора, но гърбът е важен. Там е написано тяхното минало величие. И днес, кой как мине покрай тия хора, обръща се да види, какви обяви има на гърба им. Господ не ни е създал за царе и за князе, за министри и управници. Това са почетни длъжности. И такива служби ще изпълняваш, но ще те уволняват. Артистът на сцената играе роля на някой цар, или на някой съдия, но, като излезе от театъра, пак е обикновен човек. Бог е вложил нещо велико в човека. Той е вложил великото в неговия ум, в неговото сърце, в неговата душа. Там са вложени големите блага. Благото, това са плодовете на ума, плодовете на сърцето, плодовете на душата. По това трябва да се отличава човешкият ум, човешкото сърце, човешката душа. Влезете ли в градината на духа, и там трябва да има плодове. Всеки момент ангелите слизат от небето да видят, дали има плодове в градината на нашия ум, в градината на нашето сърце, в градината на нашата душа.

Сега и вие очаквате да отидете на оня свят. Ако нямате от тия плодове, ще преживеете голямо разочарование. Ще приличате на оня американец милионер, който заминал за оня свят, но преживял голямо разочарование. Той се явил при св. Петър и казал: Искам да отида при Господа, много добрини съм правил. – Какви добрини си направил? – Градил съм църкви, училища, пътища, железници, фабрики. – Писаха ли вестниците за това? – Писаха, всички знаят. – Значи, платено ти е. Спомни си тогава, дали си направил някое добро, за което никой да не знае. Богаташът започнал да се рови в паметта си и му дошло на ум, че веднъж, когато бързал за кантората си, една вдовица го спряла и му поискала малка помощ. Понеже бързал, той и подхвърлил един долар. За тая добрина той не счел за нужно да казва на някого, но и вестниците не писали нищо. – За тоя случай може да отидем при Господа – отговорил свети Петър. Отишли при Господа, разправили случая, и Бог казал: Дай му два долара и да се върне на земята. С един долар работа не става. С църкви, с училища, с болници работа не става. Хубави неща са те, но за народа. Онова, което създаваме в себе си, като качества на нашия ум, като качества на нашето сърце, като качества на нашата душа, то остава за нас. Това са неща, от които човек ще се нуждае и в бъдеще.

Сега, ако вие сте хора от шестата раса и кажа на едного от вас да пее, всички ще останат доволни. А днес, колко души от вас могат да станат; да изпеят нещо и да задоволят всички? Някой може да изсвири нещо, но знаете ли, колко мъчно може да се угоди на съвременните хора? Виртуоз трябва да бъде човек в свиренето, за да задоволи всички. Има една школа, която може да ви учи. Това е школата на любовта. Любов, която не дава импулс на човека да пее, не е любов. И детето, като обича майка си, пее. Младата мома, като се влюби, пее. Щом дойде разочарованието, песента престава. Любовта носи песента. Ще възразите: Не се говори за любов, ние сме женени хора, деца имаме. Втори път ли трябва да се женим? Аз разглеждам женитбата като служене. Може да съм служил при един господар; мога да отида и при друг господар, но и при него ще служа с любов. Дето служите с любов, там е мястото ви. И аз, като намеря добър господар, доволен съм от него, но и той е доволен от мене. Да служиш без любов, това е опит, не е истинско служене. Това значи, постоянно да се оплакваш, че те изнудили, че не те оценили, че нямаш почивка, че не можеш да излезеш на чист въздух, че ръцете ти отмалели от работа.

Ние имахме един млад брат, сега той е в другия свят, отиде на почивка малко. Кой как дойде, все него търси да му услужи: Братко, направи това, направи онова, но никой не му се отплаща. Яви се някаква трудна работа, все него викат. И после: Благодарим ти, братко! – никой нищо не плаща. Той си пишеше стихове и възпяваше любовта. В първо време му се смееха, че не е бил учен, че бил прост човек, но тоя има да му дава, оня има да му дава – той все с поезията си живее. И най-после стана поет. Остави той последната си поезия. Влюбил се в една мома, която се оженила за друг. Той пише, излива тъгата си: Чист исках да остана, но тя не ме разбра. Замина той за оня свят със своя идеал.

Достойнство трябва да има човек. Сега и аз ви проповядвам, но важно е, какво мисля. Важна е чистотата на моята мисъл. Важна е чистотата на моя поглед. Като ви гледам, трябва да зная, предавам ли ви нещо хубаво, или не. Като гледам хората, обръщам внимание на това, какви велики работи е вложил Бог и в невежите; виждам, какво бъдеще имат тия хора. Казвам си: Добро бъдеще ви очаква. Сега и на вас казвам: Добро бъдеще имате. Старите имат добро бъдеще, младите имат добро бъдеще, сиромасите имат добро бъдеще, страхливите имат добро бъдеще. Радвайте се на благата, които Бог е вложил навсякъде и във всичко. Радвайте се на скъпоценните камъни, но радвайте се и на простите камъни, понеже и в тях има условия за растене. Радвайте се на растенията, на бубулечиците, на всичко, което ви заобикаля. Радвайте се и на тия, които ви обиждат. Радвайте се на всичко живо! И цигулката е жива, интелигентна е, съставена е от живи клетки. Когато цигуларят търка върху струните, цигулката понася всичко с любов. Някой цигулар свири тихо, лекичко, а друг по-грубо. Цигулката предава и грубите, и леките тонове. Когато някое велико същество свири на твоята цигулка, все ще изпиташ някаква приятност. Първоначално, като свири със своята ръка, ти си неразположен, не разбираш музиката, не я чувствуваш. Но като минат година, две, ще свикнеш, ще чувствуваш музиката и ще благодариш.

Писанието казва : „Всичко, което се случва на ония, които любят Бога, ще се превърне на добро”. Радвайте се, ако мъжът е лош; радвайте се, ако жената е лоша; радвайте се, ако синът е лош; радвайте се, ако дъщерята е лоша; радвайте се и на вашия лош слуга. Това е негативната страна на живота. Казвам: Радвайте се два пъти на вашия добър съпруг; радвайте се два пъти на вашата добра съпруга ;радвайте се два пъти на вашия добър син, на вашата добра дъщеря, на вашия добър слуга. Трудни са тия неща, но без любов не може да се служи. Може ли човек да живее без въздух? – Не може. Така е невъзможно да се служи и на Бога без любов. Ако само една минута си лишен от въздух, не може да издържиш, задушаваш се. Една от важните функции на човешкия организъм е дишането. Не искам да бъдете много добри, защото ще бъдете много нещастни. Не искам да бъдете много сладки, все трябва малко подкиселяване. Ако хлябът е влажен, ще мухляса. Сухият, препеченият хляб е коравичък, но издържа.

Търсете любовта с единствената мисъл да станете здрави. От вашето разбиране, от служенето ви на любовта, зависи вашето здраве. От разбирането на любовта зависи вашата мисъл. От разбирането на любовта, зависи и вашия духовен живот. От разбирането на любовта зависи вашият умствен свят. От разбирането на любовта зависи вашия сърдечен свят. Всички материални блага зависят все от любовта. Не бързайте да постигнете всичко изведнъж. Не пожелавайте благата на другите хора. И Мойсей казва: „Не пожелай имота на ближния си”. Онова, което Бог ти е дал, само то е твое право. Че някой бил богат – радвай се. Че имал къща – радвай се. Ако ти нямаш къща, пак се радвай. Не е достатъчно само да имаш къща, но трябва да знаеш, как да я направиш и от какъв материал. Желателно е в бъдеще къщите да се правят от стъкло – цялата къща да бъде стъклена. Здравословно е човек да живее в стъклена къща Това изисква бъдещата хигиена. Ония, които нямат днес къщи, в бъдеще им пожелавам да имат стъклени къщи, хубаво уредени. – С колко стаи? – Най-малко с пет стаи: една за вашия възлюбен, една за възлюбената, една за вашия син, една за вашата дъщеря и една за вашия слуга. Трябва ли сега да се обезсърчавате? Какви ли не проекти виждам аз.

Казвате: Не си струва човек да живее. Да, не си струва човек да живее, но при сегашното неразбиране на живота. Щом не си струва, измени живота си. Ако едно място не ти е приятно, измени го, иди на друго място; ако на едно място не те обичат, иди на друго. Като обиколиш цялата земя, все ще намериш едно място, което Господ е определил за тебе. Той не те е изпратил на това място, ти си дошъл тук по известни кармични съчетания. Някой е българин, но той още не е определен за България; някой е англичанин, но и той още не е истински англичанин. По закона на кармата някой е дошъл в България или в Англия, облякъл се е в дрехата на българин, на англичанин, без да е истински българин или англичанин. Ако отидете в Англия, ще срещнете хора, които не отговарят на англичаните; ако отидете в Германия, ще видите хора, които не отговарят на германците. Има смесване на расите. Някъде се свързват жена от черната раса и мъж от бялата раса. Ако жената е по-силна, и в първото, и във второто, и в третото поколение се ражда все черно дете; едва в четвъртото поколение ще се роди бяло дете. Ако мъжът е по-силен, първо се раждат бели деца, а после черни.

Сега не искам да остане във вас едно обезсърчение. Радвайте се на живота, който сте имали досега. Веднъж Бог ви е изпратил на земята, Той е предвидил вашето бъдеще. Ще останете на земята, докато придобиете знанието, свободата и любовта. Щом имате подкрепата на Божествения свят, ще работите. Някои от вас ще бъдат художници, други ще бъдат музиканти, певци, трети – учени, философи. Ако сте певци, ще бъдете по-добри от сегашните. И те не са лоши, но истински певец е оня, който прилага пеенето в живота. Някой от вас ще пее сопран, друг – тенор, трети – бас. Сопранът отива във висините, а басът слиза надолу и дава плодове. Тенорът показва докъде басът може да се качи. Алтът показва, докъде сопранът може да слезе, т. е. докъде могат да слязат неговите блага. Засега алтът е елемент, който остава недоразвит. Сопранът трябва да има ясен и привлекателен тон, а басът трябва да бъде обемист и топъл. Басът има дълги вълни, а сопранът – къси. Всички, които искат да управляват света, трябва да бъдат басисти. Ония, които носят добри съвети от Божествения свят, трябва да бъдат сопрани. Ония, които ще покажат пътя на прилагането, трябва да бъдат алтисти и тенори. Предлагам ви да си изберете, какви да бъдете – басисти, сопрани, алтисти или тенори.

Тоя е пътят, по който можете да служите на Бога, както трябва. Тоя е пътят, по който можете да служите на любовта, както трябва. В бъдеще се изисква от всички да пеете и да свирите.

Божията Любов носи изобилния и пълен живот.

14. Беседа от Учителя, държана на 29 октомври, неделя, 10 ч. с. 1944 г. София. – Изгрев.