НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Мажорни и минорни гами

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Мажорни и минорни гами

Най-често използвани думи в беседата: може, любов, има, човек, гами, аз, бог, пее, сега, казва, свят, години, гама, всичко, всички, пеете, музика ,

Общ Окултен клас , София, 10 Ноември 1943г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Упражнение за дишане с движение на ръцете.

Сегашните хора се питат, защо страдат. Отговорът е много прост. Хората страдат от неразбиране на Божия закон. Те мислят, че знаят много неща. Много знаят, но ако ги запитат, защо страдат и защо се радват, не могат да отговорят. Те се радват, защото, съзнателно или несъзнателно, са попаднали в Божията хармония. Когато изпълнява Божия закон, човек се радва. Когато не го изпълнява, той страда. Някога страданието на едно същество е радост за друго. Например, когато вълкът нападне овцата, тя страда, а той се радва. Значи, овцата е благо за вълка, но вълкът не е благо за овцата; тревата е благо за овцата, но овцата не е благо за тревата.



Кръгът на фиг. 1. показва живота на сегашния човек. Квадратът АСВD представя пътя на неговото развитие. Диаметърът АВ представя инертния принцип, който човек трябва да преодолее в живота си. На тоя принцип се дължат страданията. Често се говори за усъвършенстване, без да се знае начина за постигане на съвършенството. Само оня е постигнал съвършенство, който е придобил любовта. Той живее в точка О, център на кръга. Сама по себе си, любовта е нищо, т. е. нула, точка, но от нея произлиза всичко. Тя е начало и край на нещата, тя е вечна и неизменна. Любов, която се променя, не е истинска. Тя подразбира поляризиране на любовта. Тя е сянка на любовта. Без сенки любовта не може да се разбере. Истинската любов е невидима, без образи. За да се види образът на любовта, трябва да дойдат радостите и страданията. И в природата е същото. За да видим образа на слънцето, нужно е то да изгрява и залязва. – Не може ли без изгрев и без залез? – Не може. – Не може ли без зло и без добро? – Не може. Ако вие знаете някакъв начин, кажете го. Тъй както е създаден, човек не може без добро и зло, не може без изгрев и залез в живота си. Ще кажете, че това е противоречие. За вашето разбиране е противоречие, но не и за разбирането на възвишените същества. Докато сте млади, вие мислите по един начин; като остареете, мислите по друг начин. Всъщност, заблуждение е да мислите, че сте стари. Само Бог е стар, т. е. всесилен, всемъдър, всезнаещ, проявен. Човек си въобразява, че е стар, че е като Бога. Не е стар тоя, който се е прегърбил; краката му не държат, нищо не може да носи и да работи. Ако казваш, че си стар, а не си поумнял, ти си далеч от истината. Това е оглупяване, а не остаряване. Остаряване и оглупяване са две различни неща.

Мнозина от вас сте изучавали музика. Казвате dur и moll. Какво означават тия думи? Под „dur“ разбираме мажорна гама, а под „moll“ – минорна. Мажорните гами са весели, а минорните – тъжни. Гамите са преводи на известни състояния. Основната гама започва от „до“ и върви постепенно нагоре. Едни пишат тоновете отгоре надолу, а други – хоризонтално. Като изучавате музиката, изучавайте и природата, за да правите верни преводи. Например, dur означава главната мозъчна система, а moll – симпатичната нервна система; dur означава поемане на въздух, moll – издишване; dur е ядене, движение, а moll – смилане на храната, почивка.

Доброто разположение, здравето на човека е dur, а неразположението, болестта – moll. Както минорните гами в музиката са естествени прояви, така и болестите са естествени състояния на човешкия организъм. Обаче, хората имат криво разбиране за тях. Думата „болест“ е съставена от сричките „бол и ес“. На турски „бол“ означава изобилие, богатство; „ес“ – така. Значи, болестта носи богатство за човека, а той мисли, че тя му отнема нещо. Виждате, че някой човек е надебелял, лицето му се разширило, подпухнало. Казват, че той има наслоявания, от които трябва да се освободи. Те не са органически свързани с него. Като дойде някоя болест, тя отнема, смъква тия наслоявания от него, и той олеква. Болестта му казва: Така не се пее. Ти не пееш музикално, не си построил лицето си музикално. Вършете всичко музикално. Така ще бъдете здрави. Като седнете да ядете, вие бързате по-скоро да се нахраните. Не бързайте. Седнете пред трапезата и започнете да пеете. Една минута пейте, но без песен не започвайте. Изпейте песента: „Колко сладко е яденето.“ След това направете молитвата си и започнете да ядете. Ще кажете, че това е детинска работа. Не е детинска. Че и животните не пеят, не свирят. Трябва ли да приличате на тях?

Сега ще вдигна малко завесата на музиката, да разберете нещо. Музиката, със своите гами, е сложно нещо. Казвате „G dur“ – сол мажор – гама с един диез. Гамата „dur“ има отношение към мозъка, а „moll“ – към сърцето; dur е електрична гама – на светлината, а moll – магнетична – на топлината. Електричните гами дават височина, а магнетичните – широчина. При широчината ти не можеш да задържиш своята радост. Минорните гами дават материал, от който мажорните образуват плетка, с която човек се облича. Чрез музиката, с мажорните и минорни гами, човек може да става весел и тъжен. С мажорните гами човек събира възходяща енергия, радва се. Той трябва да изпрати тая енергия в мозъка, да се обработи. Който разбира законите на музиката, знае, за всеки даден случай, колко електричество и колко магнетизъм трябва да употреби, за да свърши известна работа.

Музика има не само в песните, но и в говора. Някои думи са „dur“, а някои – „moll“. В гамите има диези и бемоли – те са сложни гами. Обаче, има гами и без диези, и без бемоли. Вие трябва да изучавате и едните, и другите, като състояния, през които минавате. Като изучавате музиката във връзка с вашите състояния, вие давате възможност на мозъка си да работи и да се развива. Без тая работа нито на тоя свят, нито на оня не можете да живеете. Ще кажете, че искате да отидете на оня свят. Какво ще правите там неподготвени? Оня свят е свят на светлина, на знание, на любов, на мъдрост. Като живееш на земята, ти трябва да изучаваш законите на светлината и на топлината. Законите на топлината са свързани с магнетизма, който е причина за здравето на човека. Не можеш да бъдеш здрав, ако не разбираш мажорните и минорните гами. Мажорните гами донасят капитал, а минорните го обработват. Значи, умът носи капитал, а сърцето го обработва. Първо започвате с ума, а после със сърцето. Мажорната гама е свързана с еволюцията на човека, а минорната – с инволюцията. Когато слизат от невидимия свят, възвишените същества носят Божиите блага на хората, на всички живи същества, за да работят с тях. Като дадат всичко, което носят, те влизат в минорните гами и пожелават да се върнат назад, отново да се обогатят.

Какво представят процесите излизане и връщане назад в човешкия организъм? Излизането е движение на артериалната кръв, или, в музикално отношение, гамата dur. Връщането назад е движението на венозната кръв, или гамата moll. Излизането на кръвта от сърцето и разнасянето й по всички клетки на тялото, наричаме dur движение. Като се връща обратно в сърцето, за да се пречисти, кръвта става венозна. Това движение на кръвта наричаме moll. Когато кръвта минава през дробовете – през Божествения център, имаме пак движение dur. Човек трябва да разбира процесите „dur и moll“, за да разбере как става пречистването на кръвта и разнасянето на чистата кръв по тялото да го храни. С други думи казано, човек трябва да разбира мажорното и минорното движение на кръвта в организма, т. е. възходящото и низходящото движение. Движението „dur“ е възходяща гама, която излиза от центъра и отива към периферията; движението „moll“ е низходящо – то върви от периферията към центъра. В бъдеще, когато човек постави музиката за основа на живота, той ще разглежда процесите в организма като музикални процеси. Например, дишането е музикален процес, който започва с мажорна гама. Детето, докато е в утробата на майка си, е в пасивно състояние – не диша, не яде. В това време майката го възпитава. Тя му казва: Сега аз те уча, преподавам ти музика. Ти няма да пееш, няма да говориш, само ще слушаш. Щом излезе вън от утробата на майка си, детето заплаква. Устата вече действа в него. Така се изявява умът.

Ще кажете, че и вие имате свои възгледи върху нещата. Оставете вашите възгледи настрана. Те не са детински, не са глупави, но са преходни. Детинското в човека е на място. Да бъдеш възрастен и това е на място. Да бъдещ стар и това е на място. Детинското в човека е основа на неговото възмъжаване; възмъжаването е основа на старостта. Старостта, т. е. мъдростта в човека е основа на възкресението. – Кога възкръсва човек? – Когато умре. Значи, смъртта е moll движение, а раждането – „dur“. Какво означават процесите „раждане и умиране“? Раждаш се, значи, дохождаш в света да живеещ; умираш, значи, отиваш за другия свят. Думата „умрял“ не е музикална. Умрелият не знае да пее. Следователно, който не знае да пее, непременно умира. Който губи радостта си, той не знае да пее, не разбира гамите на dur движение, т. е. на мажорните гами. Който губи радостта си, той не взима правилно тоновете. Ставаш сутрин, някоя дума влезе в ума ти, но ти я отблъскваш. Тя е възходяща, както изгряващото слънце. Щом я отблъснеш, в ума ти иде друга дума, с низходящо движение. Виждаш, че изгревът се сменя със залез и ставаш недоволен. Не се обезсърчавай. Знай, че твоят залез е изгрев за друг някой. Който се ражда на земята, умира в другия свят; който умира на земята, ражда се в другия свят. Раждането на земята, както и в другия свят, наричаме процес на вечно обновяване.

Казвате, че трябва да бъдете здрави, да възкръснете. – Какво представя здравето? – Изгрев. – Възкресението? – Изгрев. – Болестта? – Залез. – Защо боледува човек? – За да се научи да живее правилно. Човек кашля, задушава се, за да се научи да пее. Понеже доброволно не иска да пее, изкуствено го заставят да изучава пеенето. Някой се гневи, вика, кряска. Това е движение dur – мажорна гама. Не е лошо, че си се разгневил, но трябва да знаеш, колко да повдигнеш гласа си. Капелмайсторът следи това. Ако повдигнеш гласа си повече, отколкото трябва, т. е. ако се разгневиш много, ще платиш за излишната енергия. Не само ти ще отговаряш, но и капелмайсторът. Ще го повикат в другия свят да даде отчет за работата си. И тебе ще питат, музикално ли се гневиш, или немузикално. Никой няма право да се гневи, без да прилага музикалните правила. Някой се гневи в началото forte, а накрая piano; друг – в началото piano, накрая forte. Приятно е да слушаш, как някой започва да се гневи силно и постепенно утихва. Гневът е благо за човека, когато се проявява музикално. И за Бога се казва, че се е разгневил. Обаче, гневът на Бога е създал човека. Той се разгневил, взел пръст и направил от нея човек – вдъхнал в него дихание на живот. Чрез мажорната гама Бог внася живот в хората. Като не разбират закона, те мислят, че Бог ги наказва. Това е заблуждение. Гневът оживява и спасява хората.

Днес всички говорят за любовта, без да я разбират. Мома се влюбва в някой момък; казва, че го обича, но първата й работа е да го отдели от майка му и баща му, от Бога. Тя иска да го направи слуга, да върши, каквото му заповядва. Това не е любов. И момъкът се влюбва в някоя мома, иска да я отдели от близките й, от Бога, да я направи своя слугиня, да му се подчинява. И това не е любов. В момента, в който момъкът или момата почувстват, че им се отнема свободата, любовта изчезва. Божественият закон гласи: Човек може да те обича, докато му даваш свобода. Отнемеш ли свободата му, ти престъпваш закона. Човек може да те обича дотогава, докато вярва, че и ти го обичаш. Изгуби ли вяра в тебе, любовта между двамата изчезва. За да бъде любовта между хората трайна, те първо трябва да обичат Бога. – Как ще Го обичаме, когато не сме Го видели? – Чудни са хората! Бог се проявява чрез светлината, чрез въздуха, чрез водата, чрез хляба и, въпреки това, казват, че никой не е видял Бога. Оня, който е казал, че никой не е видял Господа, сам не е разбирал Божия закон и му дал криво тълкуване.

Помнете: Любовта е неделима. Единствената сила, която не се дели, е любовта. Тя не търси погрешките на хората. Като обикнеш някого, не търси погрешките му. Бог изправя погрешките на хората. Ако обикнеш човека и мислиш, че ще го изправиш, ти си на крив път. Като изучаваш музиката, ще слушаш професора си и ще прилагаш. Мислиш ли, че ти можеш да го учиш, ще се провалиш. Обичайте, учете, пейте, за да се подмладите. Ако не разбирате мажорните гами, не може да се подмладите. Ако си гневен, не се оправдавай, но кажи: Братко, гневен, сприхав съм, ще ме извиниш; не взимам вярно тоновете, не съм научил още мажорните гами.

Едно се иска от човека: искреност. Той се представя такъв, какъвто не е. Младата мома, например, се представя пред момъка такава, каквато не е. Тя се влюбва в него и започва да се усмихва, да пее, с което иска да каже: Що се отнася до песен, до музика, до любов, мене търси. Той се увлича в нея и казва: Ти ще ме спасиш, ти си моето божество. Като се оженят, виждат, че нито тя е божество, нито той. И двамата не могат да пеят. Ако нашата любов не е в сила да понася погрешките на хората, не е истинска. Ако нашето знание не ни приближава до Бога, не е истинско. Любов, знание и свобода, които не ни приближават до Бога, не са истински. Любовта изтича от Бога и е неделима. Мъдростта изтича от Бога и е неделима. Свободата изтича от Бога и е неделима. Любовта, мъдростта и истината са единствените неделими неща. Който ограничава свободата на човека, той я дели. Който ограничава знанието на човека, той дели мъдростта. Не казвай на човека, че знанието му не е истинско; не казвай, че вярата му не е силна. Неговата вяра не е като на светията, но тя го задоволява, отговаря на неговите мисли и чувства. Вярата постоянно расте и се усилва. Това не става изведнъж.

Мнозина искат да постигнат всичко изведнъж, както змията изведнъж съблича кожата си. За човека това е невъзможно. Змията всяка година съблича кожата си. но пак змия си остава. И вие може по десет пъти на ден да се разкайвате, но пак същите хора да си останете. Това разкаяние нищо не допринася. Единствената сила, която променя хората и техния живот, това е любовта. Всеки ще люби, както разбира, но ще бъде искрен в себе си. Направиш погрешка, ще я изправяш, няма защо да се разкайваш и изповядваш. Ти пръв знаеш погрешката си и сам можеш да я изправиш. – Кога може човек да се разкайва и изповядва? – Когато любовта го посети. Можеш да се изповядваш само пред човек, който разбира нещата. Какво ще говориш за Божественото на човек, който нищо не разбира? Ако искаш да учиш пеене, ще отидеш при най-добрия професор. Не е лесно да пееш по всички правила на музиката.

Какво представя пеенето? – Съчетание между тоновете и светлината на човешкия ум. Да пееш без светлина и топлина, това не е истинско пеене. В пеенето трябва да взимат участие и двете системи – мозъчната и симпатичната нервна система. Това значи, приятно, чисто, правилно пеене. Като пееш, трябва да бъдеш във връзка със съществата, които са създали мозъчната и симпатичната нервна система, и да ги обичаш. Само така енергиите на двете системи действат нормално и оказват влияние върху вас.

Някой казва: Аз мога да направя всичко. Който има неделимата любов, неделимата мъдрост и неделимата истина, той може да направи всичко. Неделимите неща са свещени. В това отношение, любовта, мъдростта и истината са свещени неща. Друго мнение по тоя въпрос не съществува. – Как трябва да разбираме това? – Щом питате, не може да ви се отговори. Който разбира какво значи неделимост на любовта, на мъдростта и на истината, с него може да се говори. Само оня ще слушаш, който знае да пее. С него можеш да говориш. Оня, който разбира нещата, е dur; който слуша, е moll. Професорът е dur – мажорна гама; ученикът е moll – минорна гама. – Той ли ще ме учи? – Все трябва някой да те учи. Мислите ли, че без учител може да научите нещо? Девет месеца майката учи детето в утробата си. Преди това още, майката и бащата са го възпитавали. Тяхната любов не е нищо друго, освен възпитанието на детето, което ще родят. Ако детето върви по бащина линия, бащата го е възпитавал. В това време детето е давало обещание на бащата, че ще го слуша, ще бъде прилежен ученик, само да му даде условия да дойде на земята. Като дойде на земята, всичко забравя и казва на баща си: Какво ми даде? Това показва, че детето не е разбрало песента на майка си и на баща си, не е разбрало тяхната музика.

Съвременният свят не е още музикален. – Защо? – Защото хората не разбират живота. Те пеят, свирят, но това не е още оная музика, която трябва да дойде. Те сега я изучават. В това отношение, войната ще донесе голямо благословение за човечеството. Старият порядък заминава. Старите разбирания си отиват. Ново нещо иде в света. И разбирането ви за стар и млад трябва да си отиде. Всички трябва да се подмладите. Христос казва: „Ако не се родите изново, не можете да влезете в Царството Божие.“ Млади, нови хора са нужни. Новият порядък вече тропа на вратата. Бъдете готови да го посрещнете. Някои буби са напуснали вече какавидите си.

В чертежа на фиг. 1. се образуват два триъгълника: АСВ и АВD. Страните на тия триъгълници са мерки. Страната АВ е мярка на бащата, АС – мярка на майката, а СВ – мярка на сина или на дъщерята. Тоя триъгълник е в dur движение, възходящо, с връх С нагоре. Триъгълникът АВD е с върха надолу – moll движение. Страната АВ е бащата, АD – майката, ОВ – синът, или дъщерята. Основата на двата триъгълника е една и съща – АВ. Правите ОС и OD са перпендикуляри в триъгълниците; ОС е възходящ, мажорна гама, а ВD – низходящ, минорна гама. Мажорните гами, като възходящи, представят клоните, а минорните, като низходящи, са корени на растенията. В това отношение, човек представя две дървета – корените на едното дърво са в мозъка, т. е. в мозъчната нервна система, а корените на другото дърво са в слънчевия възел – в симпатичната нервна система.

Днес всички хора се питат, де е Бог. Едни Го признават, други Го отричат. Който Го признава, казва за Бога, че е Любов. Той говори за Бога като любов, но няма любов в себе си. Някой говорят за любовта, но не я чувстват: карат се, бият се. Като говорят за любовта, те трябва да имат любов към всичко. Любовта не вижда погрешките на хората. Те са кал, която може да се измие. Мнозина идат при мене кални, но излизат чисти – чистят се. Докато си бил между хората, правил си погрешки, за които те наричат крадец. Какво си откраднал? Изпил си водата от шишето им. После идваш при мене да го напълниш. Аз живея при голямото езеро. Казвам: Напълни шишето и го върни на оня, от когото си го взел. Докато си при мене, можеш да празниш и пълниш шишето, колкото пъти искаш. Да мислиш, че някой изпил водата ти, това е неразбиране на живота. Да мислиш, че някой те погледнал криво, това е човешко разбиране. Какво означава кривият поглед? Лошите мисли и чувства са кривите човешки погледи. Срещаш някого и си казваш: Голям нехранимайко е тоя човек. Тая мисъл се възприема като крив поглед. Срещнеш ли един човек на пътя си, или дойде в дома ти, считай, че Бог го е изпратил при тебе. Приеми го като брат, все ще научиш нещо от него.

Ето, Бог изпрати сатаната при Йов да го изпита. Бог каза на сатаната: Познаваш ли моя верен раб Йов? – Остави го на мое разположение да го изпитам. После ще ти отговоря. Ще видя, дали знае гамите dur и moll, дали знае да пее. Ти си му дал овце, говеда, ниви, лозя, добри синове и дъщери. Вземи всичко това, да видиш, какво е научил и разбрал. Като поставиха Йов на големи изпитания, видя се, че не се е научил да пее; има нещо, което трябвало да придобие. В него се криела гордостта. Той мислил, че знае всичко, че няма подобен на него. След като изгубил всичкото си богатство, като изгубил синовете и дъщерите си, най-после засегнали и здравето му. Тогава Йов проклел деня, в който се е родил. Като минал и през това изпитание, той се смирил, научил се да пее и казал: Едно време мислех погрешно, но сега разбрах живота, разбрах, че съм грешил. Няма вече да повтарям същите погрешки.

Често и вие, като Йов, седите и си въобразявате, че сте нещо, че много знаете. Нещо сте, но овцете ви, говедата, камилите, синовете и дъщерите ви постепенно изчезват. Най-после може да ви хване някаква тежка болест и да кажете, че сте инвалид. Толстой е боледувал сериозно три пъти в живота си и, при всяко боледуване, придобивал известно просветление. Не е въпросът да боледуваш и да станеш инвалид, но да придобиеш някакво прозрение. И вие, като боледувате няколко пъти, все ще придобиете нещо. Като боледува и издържи на болестта, човек става по-здрав, придобива нова светлина. Колкото повече боледува човек в детската си възраст, толкова по-издръжлив става. Зад ушите има една издадена кост. Когато сте болни или неразположени, поразтъркайте тая кост няколко пъти нагоре-надолу, докато се подобри състоянието ви. Преди да сте опитали това и получили резултат, не разказвайте на близките си. Само оня има право да дава съвет на другите, който сам е получил някакъв резултат.

Ще кажете, че опитите са за младите, а не за старите. Само Бог е стар, мъдър. Ако се мислите за стари, вие нямате отношение към Бога. Искам всички да бъдете млади: млади с любов, със знание и със свобода. Смешно е да говорите за старост. Че някой станал на 45, 50 или 60 години, каква старост е това? Какво са всъщност 60 години? Какво са 64 години? Ако съберете 6 + 4 = 10. Значи, той е на 10 години. Друг бил на 72 или на 85 години. Какъв е сборът от цифрите на тия числа? Числото 7 + 2 = 9, 8 + 5 = 13. Като станете на 120 години, тогава ще бъдете най-млад: 1 + 2 + 0 = 3. Значи, 120 годишният ще бъде едва на три години. Това е вярно и в музиката, дето има дълги и къси вълни. Гамите биват три вида: естествени – минорните гами – на физичния свят; духовни гами – мажорните и Божествени гами – на любовта, на мъдростта и на истината.

Сега аз искам от вас едно нещо: да пеете. Теоретично всички може да сте запознати с пеенето. Важно, обаче, е прилагането. Което можете да приложите, то ви ползва. (Учителят свири на цигулка една българска песен, с тъжен мотив. Същевременно превежда съдържанието на песента: Млад момък иска да се ожени, но пари няма, беден е. Той стои и мисли, какво да прави)[?]. После Учителят засвири една весела българска песен, в мажорна гама[)?]. Мажорното пеене и свирене спасява българина. Понеже е сатурнов тип, българинът се спасява от песимизма чрез игра и песен. При духовните гами човек трябва да се научи да мисли добре. Учителят свири и пее: „Да знаеш, как да любиш.“ Това значи, да вярваш в Бога. „Да знаеш, как да мислиш.“ Това значи, да изпълняваш Божията воля. „Да си свободен“, това значи, да служиш на Бога. Ще каже някой, че се заблудил, че страдал. Радвайте се на страданията. Те са предисловие, предпоставка в живота. Ако има някой, който истински страда, това е Бог. Той дал хиляди благословения на хората, грижи се за тях, помага им, а те нито Го познават, нито Го признават. Той седи тихо и спокойно, чака хората да се пробудят и да се обърнат към Него.

Сега аз желая, като пеете, да не търсите погрешките си. Аз зная по-добре от вас погрешките на всички, но не се занимавам с това. Погрешките са външно нещо. Доброто трябва да търсите. Във всички хора има скрито добро и богатство. Вие още не сте мислили за доброто, което се крие във вас. Вие още не сте любили, както трябва.

Преди години бях в Русе. Дойде при мене един млад момък, духовен човек, каза ми, че се влюбил в една сестра, иска да се ожени за нея. Казах му, че може да не е определено да се ожени за нея. – Ако не е определено, аз се отказвам от Бога, не вярвам в Него. Без тая мома не мога да живея. След две години срещам същия момък. Пак заговори за момата, каза, че охладнял към нея. – Чудно нещо! Преди две години казваше, че не можеш без нея, а сега я отхвърляш. Това не е любов. Човек се ражда и умира с любовта. Истинска любов е оная, която придружава човека всякога и навсякъде. Тя придружава човека и при изгрева, и при залеза на неговия живот. Тя никога не го напуща. Това е естествената любов. Всичко може да те напусне в живота, но любовта – никога. Тя остава при всички условия една и съща. Оня, Който при всички условия остава един и същ, е Бог. Искаш ли да свършиш една велика работа, с Бога ще я свършиш. В Негово име всичко можеш да направиш.

И тъй, всички трябва да пеете. Старите казват, че младите трябва да пеят. Младите казват, че старите са закъсали в пеенето. Ако старите закъсат, и младите ще закъсат. Едно време и старите бяха млади. В любовта и младите, и, старите са закъсали. Пазете се от тая любов, която преждевременно състарява човека. Любовта подмладява. Ако преждевременно остаряваш, любовта ти не е правилна, има нещо криво в нея. Ще изправиш кривото. Лицето ти почерняло, остаряло – това не е любов. Любовта носи светлина и топлина. Някой казва, че остарял, а мисли, че има любов, мъдрост и се готви за оня свят, да го посрещнат ангелите. На оня свят не приемат стари хора, инвалиди. Там приемат само деца, да им преподават знание и музика.

Ето защо, докато сте още на земята, ще пеете, ще изучавате музика. (Учителят пее: „Когато видях първия лъч на моето слънце, сърцето ми трепна, и аз почнах да живея. То ми се усмихна и весело ме погледна. За теб аз днес изгрях – ми каза то. Изпратено съм за тебе, да ти посветя“). Защо и вие да не пеете свободно? Лошите навици са схванали гърлото ви, стегнали са сърцето ви. Всеки ден трябва да прерязвате тия навици с ножиците си. Всички изведнъж не можете да изрежете. Ако една сестра е недоволна от друга, нека й запее: „Любезна моя, сестро, не зная, защо не можем ние да се разберем. Имам нещо против тебе, което сама не харесвам. Много пъти съм била недоволна от тебе, но то беше едно време, когато не разбирах нещата. Сега, когато мога да пея мажорните и минорните гами, готова съм да постъпвам по нов начин. Аз вече те обичам така, както никога досега. Обичам те, моя мила сестричке.“

Какво допринася музиката в човешкия живот? – Тя е единственото изкуство, което разпръсва тъгите и скърбите. Всичко в природата е музика. Има неща, които можете да чуете. Те ще ви отворят ушите. Казвате: Да беше на млади години! – Каквито сте сега, такива сте били и на младини. Един дядо се намерил пред един дълбок трап. Трябвало да мине на отвъдната страна. Погледнал трапа и си казал: Колко трапове съм прескачал на младини! И тоя ще прескоча. Засилил се и паднал в трапа. Като мислил, че някой ще го види, казал си: Друго нещо е старостта. Не можеш да правиш това, което на младини си правил. Озърнал се натук-натам, разбрал, че е сам, и си казал: Какъвто бях на младини, такъв съм и сега.

Казвам: Няма старост в света. Това, което хората наричат старост, е хипноза, която съществува от деня на престъпване на Божията заповед. В деня, в който първите човеци са яли от забраненото дърво, дойде и хипнотичното състояние. В деня, в който ядеш от забраненото дърво, ще остарееш. Всяка мисъл, която не отговаря на Божествената, води към остаряване. Всяко чувство, което не отговаря на Божественото, състарява човека. Значи, всяка мисъл, всяко желание, всяка постъпка трябва да носят известно благо за човека. Някой се засмял, веднага ще го питат, защо се смее. Нека се смее човекът, весел е, няма защо да се прикрива. Право ли е да си весел и да се скриваш, да не те забележат? Това са методи на стария живот. Скритото е в земята, но нашият живот, колкото и да се прикриваме, е отворен за възвишените същества. Нашите мисли, желания и постъпки имат плодове, които не могат да се скрият. Казано е в Писанието: „Всяко дърво се познава по плода си.“ Как ще се скрие плодът? Бъди естествен! Радвай се на плодовете на своя естествен живот!

Учете се да пеете. Прилагайте пеенето при разрешаване на всички въпроси във вашия живот. Решаваш някакъв въпрос. Застани прав, обърни мисълта си към Бога, към любовта, която озарява всичко. Любовта, която има еднакви отношения към всички хора, която никого не забравя, ще ти помогне. Някой мисли, че е изоставен. Тая мисъл образува тъмнина в съзнанието му; тя пречи да го видят и да вижда помощта, която му се предлага. Махни лошите мисли и желания, за да прогледаш. Имай вяра в любовта. Бог е Любов. Единственият, Който никого не изоставя, и Който мисли доброто на всички, е Бог. Заради тоя Бог аз искам да ви пея.

Учителят пее: „Отче наш, Който Си на небето, да се освети името Твое; да дойде Царството Твое, да бъде волята Твоя, както на небето, така и на земята.“ Пейте така, че като произнесете името на Бога, да ви светне в съзнанието. Учителят продължава да пее: „Отче наш, Който си на небесата, и долу на земята, и в сърцата. Ти проникваш със Своята мисъл. Твоята Любов е внесла в мене живот. Аз те обичам, Господи Боже мой, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичкия си дух и с всичката си сила. Да бъде Твоето име благословено през всичките векове!“

И тъй, пейте! И да правите погрешки, пак пейте! Като отидете на оня свят, и там ще пеете. Ангелите, като дойдоха на земята, и те пяха. И вие ще пеете пред райската врата. Апостол Петър държи ключовете на рая и, като ви види там, ще каже: Изпейте една песен! Коя песен ще изпеете: песента на разочарованата любов, на неразбраната любов, на тежките мисли и чувства, или на големите страдания? И това е благо за човека, но той трябва да разбира законите, да знае, че всичко, което се случва в живота му, е за негово добро. Казано е, че всичко, което се случва в живота на човека, ще се превърне на добро. Обикновеният камък ще се превърне на скъпоценен. Казано е още: „Ще залича греховете ви и няма да ги спомена.“ Да пеем тая песен и да благодарим за всичко. Днес човек мъчно благодари. Кипне за нещо и развали всичко. Дават му нещо добро, пак не благодари. Много получава, не благодари; малко получава, пак не благодари – все е недоволен. Изкуство е да си благодарен и на малкото. Изпей два тона, но правилно, и бъди доволен. Ако изпееш правилно „dо“, значи, имаш условия да растеш и да забогатяваш. Стремете се да бъдете такива, каквито сте; да изявявате това, което първоначално е вложено във вас. Това е истинската свобода.

Един велик английски художник решил да нарисува портрет, който да представя сиромашията. За тая цел той тръгнал из Лондонските улици, да намери подходящ обект. Ходил из улиците, търсел внимателно, докато един ден погледът му се спрял върху едно 15 – 16 годишно момче, бедно облечено, с бледо, изпито лице. В него той видял истински образец на бедността. Той спрял момчето, дал му адреса си и го помолил в определен ден да дойде в ателието му. Момчето не разбрало, защо го вика, но погледнало художника и се засрамило от своето бедно и крайно скромно облекло. То тръгнало между познати да иска дрехи, да се облече, за да се представи пред художника в поносим вид. В уречения ден и час то се явило пред художника. Последният не го познал, но момчето му напомнило, че е същият, когото художникът срещнал преди няколко дена на улицата. Художникът се засмял и любезно му отговорил: Не ми трябваш такъв, какъвто сега ми се явяваш. Ако ми са нужни добре облечени хора, Лондон е пълен с такива. Аз исках да дойдеш при мене такъв, какъвто те видях.

Сега и на вас казвам: Не се обличайте с изкуствени дрехи. Изкуствените дрехи не са по-хубави от естествените. С погрешките си вие сте по-добри, отколкото с позлатените добродетели. Ние не се нуждаем от позлатено добро. Не се нуждаем и от позлатен духовен живот. Позлатената мисъл, позлатеното желание скоро се изтрива и отдолу се вижда медта. Мисълта, чувството и постъпката трябва да бъдат от истинско, чисто злато. Да се радваме, когато срещнем един брат, или една сестра такива, каквито са. – Еди-кой си не постъпва добре. Много кряска, вика. – Нищо от това, много енергия има човекът. Може ли водопадът да не вдига шум? Може ли бурята да не кряска? Ако бурята и водопадът имат право да кряскат, защо човек да не кряска? Ако не си водопад, нямаш право да кряскаш. Мнозина кряскат на равно място. Там е погрешката им. Радвайте се на добродетелите на близките си. Радвайте се и на техните погрешки. Като видите, че някой греши, не го осъждайте. Радвайте се на погрешките му един път, а на добродетелите му два пъти. Когато някой не може да пее, радвайте се веднъж; на оня, който знае да пее, радвайте се два пъти.

За следния път някой от вас да се приготви, да изпее една песен – мажорна или минорна. Пеенето на песента да продължи не повече от една минута. Който е готов за новото, той да пее. Ще вдигнете ръка, както учениците в училището, да разберем, кой иска да пее. Как вдигат учениците ръка? – Те вдигат двата си пръста – показалецът и средният. Показалецът е свързан с Юпитер, а средният – със Сатурн. Показалецът има отношение към благородството, а средният към справедливостта. Следователно, когато ученикът вдига двата си пръста, той казва: Учителю, ще разкажа урока си в името на моето благородство и на моята справедливост. И вие следния път ще пеете в името на вашите погрешки и добродетели. Ще пеете, както можете, без да се смеете един на друг. Ще пеете от 1 – 3 минути най-много, да има време за повече певци. По тоя начин аз искам да ви снема старите дрехи.

Някои са ме питали, какви погрешки имат. Няма защо да се спирам върху погрешките. Едно ще знаете: всички сте страхливи. Имайте страх от Бога, а не от човеците. Страхът от човеците е спънка, а страхът от Бога – благословение.

6. Лекция от Учителя, държана на 10 ноември, 1943 г. София. – Изгрев.

Мажорни и минорни гами

Най-често използвани думи в беседата: може, любов, има, човек, гами, аз, бог, пее, сега, казва, свят, години, гама, всичко, всички, пеете, музика ,

Общ Окултен клас , София, 10 Ноември 1943г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

„Добрата молитва"

„Аз ще се подмладя"

Направихме упражнението за дишането с ръцете.
Ние страдаме от неразбиране на Божия закон. Ние мислим, че знаем нещо. Страдание и радост имаме, и не знаем защо имаме страдание и радост. Радостите показват, че случайно сте попаднали в Божията хармония. Страданията показват, че сме влезли в един път, несъгласен с Божия закон.

Някой път нашето страдание е благо за други същества. Една овца е благо за вълка, но вълкът не е благо за овцата. Тревата е едно благо за овцата, но овцата не е благо за тревата. Някои от вас питат защо е така.



Имате АВ. Това е онзи принцип инертен в света, който трябва да се преодолее, от който произтичат страданията. АВ - в този кръг е животът на човека. Целият кръг показва съвременния човек. Квадратът показва пътищата, по които той се развива.

Вие сега имате идеята за съвършения човек, но не знаете как се постига съвършенството. После, трябва да разбирате закона, този център, от който се образува туй, което наричаме начало на любовта. Любовта в света е нищо, но тя създава нещата. От нея излизат всичките неща.

Вие имате често любов, която се сменя. Това не е любов. Това е поляризиране на любовта. Любовта, за да ни стане понятна, трябва да има сенки. Тя е невидима, няма образ. За да дойде образът, трябва да дойдат страданията. Или както е в природата - трябва да имаме изгрев на слънцето и трябва да имаме залез на слънцето. Някой ще пита не може ли без туй. Ако може, кажете ми, кажете ми - по кой начин. Казвате: „Не може ли без зло и добро?" Кажете по кой начин. „Не може ли без залез?" Не може. „Не може ли без изгрев?" Не може. „Как?" Тъй както сме създадени, не може.

Едно противоречие има - докато сте млади, мислите едно. После вие мислите, че остарявате. Вие се заблуждавате, че остарявате, защото в света само Бог е стар. Стар проявен, значи всемъдър. Ние сега сме взели тази идея на Бога и казваме: „Остаряхме, като Бога станахме." Нищо не станахте. Като остаряхте, прегърбихте се - нищо не може да носите, нищо не може да търпите. Казвате, че сме стари, остаряхме. Ако не си поумнял, ти не си остарял, ти си оглупял. Не туряйте на глупостта старост. Старост не значи глупост.

Kазвате: „Остаряхме." Най-първо, вие не говорите правилно, така не се говори.



Учили сте музика. Какво означават дур[1] и мол[2]. Дур е мажорна гама, мол е минорна гама. Какво означава една мажорна гама? Те са преводи. физически имат приложение. Мажорните гами са весели, а минорните са малко тъжни. Аз, когато учих музика, намерих друго положение.

Двамата професори по източната музика започват гамата отдолу нагоре. Когато пишат, пишат отгоре надолу. Това значи „до", „ре", „ми", „фа", „сол", „ла", „си". Едни започват отгоре надолу, а другите започват хоризонтално. Къде в природата имаме мажорна гама? Трябва да се изучава природата, отде се правят тия преводи. И там имаме тия гами, дур и мол. Дур е мозъчната система, мол е симпатичната нервна система. Дишаш въздуха - това е дур; издишаш - това е мол. Ядеш - това е дур; почиваш си - това е мол. Разположен, здрав си - това е дур; болен си - това е мол.

Вие имате криво понятие за болестта. Болестта е естествено състояние на човека. „Бол" на турски значи изобилие. „Ес" на турски значи „тъй". „Бол" е значи богатство тогава. Болестта му дава богатство, а вие считате, че отнема. Често има наслоявания. Като дойде болестта, и махне тия мазнини, които не са органически. Често стават натрупвания в тялото - лицето става дебело, не е органическо туй лице, подпухване става. Като дойде болестта, смъкне това. Тя казва: „Така не се пее. Ти не си знаел как да пееш." Значи построил си си лицето немузикално.

Вие, като ядете, не пеете. За в бъдеще, като седнете да ядете, ще пеете първо. Вие сега седнете и бързате. Като седнете да ядете, изпейте една песен, малка песен за една минута. Какво ще ви коства! Кажете: „Колко сладко е яденето."

Учителят пее:

Колко сладко е яденето,
колко сладко е яденето.

Ще се молите тогава на Господа и ще започнете яденето. Вие казвате: „Туй са детински работи, кой ще пее." Че животът на животните е безразборен. Те нито пеят, нищо няма.

Сега аз ще ви повдигна малко завесата на музиката. Не искам да ви говоря. Те са поводи. Сегашната музика трябва да я разбирате много добре. Тъй както е много сложна, за да разберете тази музика, тия гами съществуват.

Запример имате „А" дур*. „Сол" мажор е с един диез. Имате „фа" мол. Дур е на мозъка, мол е на сърцето. Дур е електрическа гама, гама на светлината. Мол е на магнетизма. Минорните гами са магнетични, дават широта. Ако имаш известна радост, ти не може да я задържиш. Само минорните гами дават материал, от който гамите на дур образуват плетиво, облича се човек.

Аз ще ви дам пример. Да изсвиря една минорна гама - музикално може да я изсвиря, както искам. Ти си тъжен, може да те развеселя. Може да те натъжа с музиката си, ако си весел. Има закони. Да кажем, имате цяла нота. В дур, това е радост, енергия събрана. Но за да се обработи, ще турите един знак, ще употребите мозъчната енергия. Музиката показва по колко части от електричеството в дадения случай може да употребите и колко от магнетизма, за да се свърши някаква работа.

После, когато говорите, някои от вашите думи са дур, а някои са мол.

Трябва да разбирате естествените гами без диез и без бемол. Малко сложни са вашите състояния, които се образуват с бемоли и диези. И вашият ум трябва да работи. Той е сложна работа.

Ние казваме: „Много просто - да идем в оня свят." Какво ще правиш в оня свят? Оня свят е на светлина,
на любов, на мъдрост, на знание. Ти трябва да разбираш законите на топлината. Законът на топлината е човешкият магнетизъм, от който иде здравето на човека. Ти не може да бъдеш здрав, ако не разбираш минорните гами. Ти не може да бъдеш здрав, ако не разбираш и мажорните гами. Мажорните гами влагат капитала. Те са методи. Минорните гами обработват този капитал. В минорните гами сърцето взема участие, а умът отпосле иде. В мажорните гами умът взема първо участие.

Вие сте жена. От минорното състояние ще идете в мажорното. Сега, едно минорно състояние имате - инволюция. Онези духове, които са слизали, мажорното състояние, те са слезли от Невидимия свят да носят Божиите блага във вселената. Като са слезли, са се превърнали в минорни. Като си изхарчили всичкия капитал, заражда се желание да се върнат назад.

Да обясня процеса. Имате артериалното движение на кръвта, то е дур. Венозното движение е мол. От дур, като излезе кръвта навън, дава храна на всичките клетки и после тя се превръща на мол. Връщането в дробовете, в Божествения център, да се пречисти - става пак дур.

Дур и мол са два процеса, в които става превръщане. Трябва да разбираш процеса на дур и трябва да разбираш процеса на мола. Или трябва да разбираш можорното и минорното движение, или трябва да разбираш възходящото и низходящото движение. Дур е възходяща гама - излиза от центъра. Мол е, което се връща в центъра. В сегашната музика са нови, няма ги.

Когато турим музиката за основа, имаме предвид процесите, които съществуват в природата. Те са музикални процеси.

Дишането е музикален процес, което започва с дур. Едно дете е в пасивно състояние, не диша в утробата на майка си. Девет месеца тя го учи на музика, само да слуша. Тя казва: „Няма да пееш, само ще ме слушаш. Няма да ядеш." В утробата устата на детето са на пъпа.

Като излезе навън, устата почва да действа. Устата е процес на човешкия ум.

Сега ще кажете, че имате някои възгледи. Вашите възгледи, които имате, оставете, не се смущавайте. Не мислете, че онова, което носите, е детинско, глупаво. Не мислете, че детинският живот е глупав. Не мислете, че и възрастният, какъвто е, е глупав. Детинските песни са основа на възрастния живот, и възрастният живот е основа на стария. Старият живот става основа за възкресението.

Що е възкресението? Човек трябва да умре, това е мол. Човек трябва да се роди, това е дур. Ние сега имаме думата „умрял". Но думата „умрял" какво значи? „Родил се", значи дошъл в света; „умрял", значи заминал за другия свят. Тази дума „умрял" не е музикална дума. „Умрял" значи „не знае да пее". Който не знае да пее, той умира. Който е изгубил радостта, не разбира гамите на дур или мажорните гами.

Често губите радостта. Трябва да разбирате. Не вземате вярно тоновете. Като станеш сутринта, някоя дума мине в ума ти. Има думи, които веднага ще действат в гамата на дур. Обаче ти отхвърлиш. След всеки дур следва мол. След изгрев иде залез.

Нашият залез е изгрев на други хора. Който се ражда, той трябва да изгрее в този свят. Който залязва, трябва да се роди. Този процес на раждането се нарича закон на вечното възобновяване. Казвате: „Трябва да възкръснем." Що е възкресението? Изгрев в живота. Що е здравето? Изгрев. Що е болестта? Залез.

Вие сега казвате: „Как ще пея?" Пейте. Всичките кашлици показват, че не пеете. Затова ви карат изкуствено да пеете. После, някой се е разгневил. Гневът е дур - мажорна гама, искаш да направиш нещо. Като се разгневиш, трябва да знаеш колко да повдигнеш гласа. Капелмайсторът има мярка. Ако този гняв е повече, отколкото трябва, ти ще платиш за излишната енергия. Ще те повикат от другия свят и ще кажат: „Такъв капелмайстор не може да свири." Казват ти: „Музикално ли се гневиш, или без музика? Кой ти е дал правото да предаваш музикално тия заблуждения?" Първо форте[3], после ще намалиш. Някой като се кара, в началото е форте, а после утихне - пиано.

Гневът е благо. Писанието казва, Бог се е разгневил. Той е мажорната гама дур. Иска да даде живот на хората. Те мислят, че Господ иска да ги наказва, да ги гони, да ги мрази. То е заблуждение на черната ложа. Гневът Божи е едно благо, което спасява хората.

Ние често за любовта говорим и понеже все за любовта говорим, колко я разбирате? Всяка сестра иска да залюби някой брат. Хубаво, по-хубаво от това нещо няма. Тя, като го залюби, иска да го отдели от майка му, от баща му, от Бога - той да й стане слуга и да прави каквото тя заповядва. Това не е любов. Някой брат иска да отдели някоя сестра от баща й, майка й, от Бога, пък каквото той иска, тя да прави. Това не е любов. В момента, в който тя усети, че тя става слугиня, любовта ще изчезне.

Един човек може да те обича. Божественият закон е, докато мисли, че ти му даваш свободно, не престъпваш Божия закон. Или един човек дотогава може да те обича, докато ти вярва, че ти го любиш. В момента, в който помисли, че не го любиш, любовта престава.

Затуй казвам, най-първо, трябва да имате любов към Бога. Не сте Го виждали. Някой казва: „Как ще Го любиш, като не Го виждаш?" Как да не виждаш! Чудни са тия хора. Бог се проявява в светлината, Бог се проявява във въздуха, Бог се проявява във водата, Бог се проявява навсякъде. Казват, че Го няма никъде. Онези, които са писали, които са проповядвали, не са разбрали Божия закон и са дали едно заблуждение.

Казвам, преди всичко любовта не се дели. Помнете едно нещо - единственото нещо в света, което не се дели, това е любовта. Като залюбиш един човек, няма да търсиш неговите погрешки. Ще ги оставиш настрани. Щом го любиш, Бог ще поправи погрешките. Вие като го залюбите, вие искате да поправите погрешките и загазвате. Като учиш музика, ще слушаш своя професор. Ако искаш ти да го учиш, не може.

Аз ви проповядвам подмладяването. Не може да се подмладите, ако не разбирате мажорните гами.

Най-първо, трябва да бъдете искрени. Дойде някой брат, кажете: „Доста съм сприхав, не съм се научил да пея. Ще видите, че не вземам вярно гамите. Мажорните гами не съм ги научил. Ще ме извините, да не ме съдите." Вие сега ще се представите такива, каквито не сте.

Гледам младите как представят любовта. Младата мома ще се представи в най-хубавата форма, ще се забрави. Ще се усмихне: „За пеене, за любов мен търси." Той, горкият, казва: „Ти си мое божество, ти ще ме спасиш." Като започнат живота, виждат, че нито той е божество, нито тя е божество - и двамата не знаят да пеят.

Ако нашата любов не може да носи погрешките на хората, тя не е любов. Знанието, което не ни приближава до Бога, то не е знание. Любов, която не ни приближава при Бога, не е любов. Свобода, която не ни приближава при Бога, не е свобода.

Истинската свобода има три неща. Любовта изтича от Бога и е неделима. Мъдростта изтича от Бога, и тя е неделима. Свободата изтича от Бога, и тя е неделима. Три неща в света има, които са неделими.

Следователно, щом искаш да ограничиш свободата на един човек, ти искаш да го делиш. Щом искаш да ограничиш неговото знание, той само вярва в нещо, не му казвай, че неговата вяра е слаба. Тя не е вярата като на един светия, но в дадения случай тази вяра съответства на неговите мисли. Вярата постепенно расте в човека. Вие искате по един начин, като змията, да се освободите от своята кожа. Змията всяка година си хвърля кожата и пак змия остава. Вие може десет пъти да се разкайвате, и все същите хора оставате. Разкаянието не допринася.

Единственото нещо, което изменя живота, то е любовта. Ти ще любиш в себе си, както разбираш. Всеки един от вас, като направи погрешка, ти го знаеш. Няма какво да се изповядваш. Няма да се оправдаваш с любовта. Без любовта не се оправдавай. Като дойде любовта, тогава се оправдай. Онзи, който те слуша, той да те разбере. Що ще разправяш на един Божественото, който не те разбира?

Ако искаш да учиш пеене, ще отидеш при най- добрия певец. Да се пее, не е лесна работа. То е съчетание на светлината на човешкия ум. Без светлина не може пеене. Пеене без топлина не може. И двете системи трябва да вземат участие - и мозъчната система, и симпатичната нервна система. Тогава се заражда оня звук в гърлото, който е приятен. Трябва да получиш тия токове.

Най-първо, трябва да обичаш които са създали мозъка, и онези, които са създали симпатичната нервна система. Щом ги обичаш, идат две течения. Тогава тия две системи започват да работят.

Сега, всичките имате тия системи. Американски и английски системи има. Казвате: „Всичко мога да направя." Който има неделимата любов, който има неделимата мъдрост, който има неделимата свобода, той може всичко да направи.

Кои неща са свещени? Единствените неща, които са свещени, са любовта, [мъдростта и истината]. Любовта е свещена, понеже е неделима, мъдростта е свещена, понеже е неделима, и истината е свещена, понеже е неделима. Три неща има свещени.

Така като дойдем, само едно мнение трябва да имаме. Не може да ми кажете: „Как да разбираме?" Който разбира, може да ми каже. Онзи, който ще пее, ще слушам. Онзи, който ще ми каже дур, аз съм мол. Професорът е дур - мажорна гама. Аз му пея минорните гами. Аз ще му изпея. Вие казвате: „Той ли ще ме учи!" Все трябва да ви учи някой. Мислите ли, че без да ви учи някой, може да се научите?

Чудни сме ние. Девет месеца майка ти те е учила в утробата. Когато баща ти се е любил с майка ти, може би десетина години си бил в ума му и той те е разпитвал. Ако се раждаш по бащина линия, десет години те е възпитавал. Ти си казвал: „Татко, туй ще направя, само да дойда. Ще те слушам." Като дойдеш на земята, казваш на баща си: „Какво си ми дал?" Не си разбрал пеенето на баща си. Не разбираш пеенето на баща си и майка си, не си разбрал тяхната музика.

Казвам, сегашният свят е немузикален. Онези хора, които не разбират живота, не е музика това. Има музика, но каква музика. Има плочи, но каква музика е. Много хора сега се учат.

Тази война ще донесе най-големите благословения. Старият порядък си заминава, старите разбирания си отиват и нови неща идат. Тази старост от вас трябва да си замине. Всички трябва да се подмладите. „Ако не се родите изново, не може да влезете в Царството Божие."

Следователно новият порядък, който вече е на вратата, влиза в света. Някои буби са излюпени вече.

Това са мерки. (Учителят показва линиите на чертежа.) АВ е мярка на бащата, АС е мярка на майката, ВС е мярка на сина или на дъщерята. Имате триъгълника ABC, обърнат с върха нагоре, и другия триъгълник, ABD, обърнат с върха надолу. Той е мол. АВ е бащата. AD е майката, BD е синът или дъщерята. Имате една и съща основа. Имате и перпендикуляра - ОС и OD, само че ОС е възходящ, в мажорна гама, a OD е минорна гама. Те са корените на растението. Минорни- те гами, които слизат, са корените.

Човек представлява две дървета - едното дърво, на което корените са в мозъка, а другото дърво [на което корените са в слънчевия възел]. Корените са в мозъчната система, а другото е в слънчевия възел. Тия дървета се преплитат.

Вие за Бога имате една идея и казвате: „Бог е любов." Не Го чувствате като любов, нямате любов. За Господа говориш, караш се, караш се с хората. Като говориш за любовта - да имаш любов към всичко. Като идеш при хората и видиш техните прегрешения, прегрешенията са външна кал. Като дойдат при мене, чистят се.

Някой се е научил да краде вода. Някой излял шишето и отишъл да го напълни с вода. Откраднал едно шише вода. Крадеца го турят в затвора. Дойде при мене, аз живея при едно езеро. Какво ще краде човекът? Казвам: „Пий колкото искаш. Изпразни шишето, напълни го колкото пъти искаш." То е неразбиране на живота.

Вие търсите погрешките. Казвате: „Той не ме погледна, както трябва." Това е човешки порядък. Той не те е погледнал - както той желае. Той е дошъл вкъщи, и ти не си го нахранил. Ти не го посрещаш, както трябва. Ти, като го погледнеш, си кажеш: „Кой знае какъв нехранимайко е." Той почувства това. Посрещнеш го хубаво, като че е един човек, когото Господ го праща.

Господ изпратил Сатана при Йова да се запознае. Казва Господ: „Ти обърнал ли си внимание на тоя раб Йов?" Сатана казва: „Дай ми го да го опитам дали знае да пее, знае ли гамата на дур и мол добре. Ти си му дал овце, говеда, коне, синове, дъщери - той Те обича. Вземи тия работи, да видим какво съществено е разбрал." Йов е праведен.

Когато Господ му даде изпитанията, той иска да се съди защо Господ му даде всичко това. Казва: „Аз изпълних Твоята воля." Не се е научил Йов да пее. В него имаше една потаена гордост, че има голямо знание и като него друг няма. Нямаше по-богат човек от него. Той седеше и казваше: „Като мене няма." Това е скрита гордост. Той принасяше жертви. Като гледа, вижда синове, дъщери. Казва: „Като моите дъщери и синове няма."

Като му взе Господ говедата, като му взе дъщерите, синовете, най-после бутна и на физическото му тяло,

Йов прокле деня, в който се е родил. Казва: „Да е проклет онзи, който казал, че се е родило мъжко дете!" След като мина известна дисциплина, Йов се научи да пее. Казва: „Едно време аз мислех погрешно, но сега разбирам какъв е животът. Няма да го повторя това вече."

И ние като Йова по някой път седим и мислим, че сме нещо. Че сме нещо, нещо сме, но говедата може да изчезнат, конете може да изчезнат, овцете може да изчезнат, камилите може да изчезнат, синовете и дъщерите може да изчезнат и може да дойде една болест на тялото. Тогава ще кажете: „Аз станах инвалид."

Толстой три пъти е боледувал и при всяко боледуване е имал просветление. Четири-пет пъти като боледуваш, ще придобиеш нещо. Вие се радвайте - нова светлина ще дойде. Всякога човек, като издържи болестта, става по-здрав. Деца, които са боледували в ранната възраст, са по-устойчиви. Човек, който боледува, турците казват, става пишкин[4] издръжлив.

Имаме музикален център за здравето - една кост има зад ушите. Като заболеете, казвайте: „Аз мога да се подмладя." Ако искате да се подмладите, поразтрийте тази кост зад ушите нагоре-надолу.

Туй няма да го разправяте на другите. Вие трябва да имате един резултат, другояче ще мислите, че е лъжа. Ще опитате. Да не кажете: „Учителят не трябва да ни заблуждава." Като опитате, ще видите, че движението е необходимо. Едно малко търкане трябва да има. (Учителят се търка зад ушите.) Когато заболеете, разтрийте се зад ушите.

Бог е Бог на младите, а не на старите. Стар е само Той. Ако вие сте стари, Господ не е с вас. Млади всички искаме да бъдем - с любов млади, със знание млади, със свобода млади. За старостта и въпрос не правете. Смешно е да говорите, че някой е остарял, като е станал на четирийсет и пет, петдесет, шейсет години. Станал човек на шейсет и четири години, и мислите, че е вече стар. Шейсет и четири колко прави? Шест плюс четири - равно десет. Значи на десет години е. Седемдесет и две години - седем плюс две е девет, значи на девет години е. Осемдесет и пет годишен е някой, осем и пет - тринайсет, значи на тринайсет години е. Като станете на сто и двайсет години - едно плюс две прави три, значи на три години е.

Музикално това е вярно. В музиката има дълги и къси вълни. Има духовни гами, има и естествени гами. Тези минорните гами са естествени гами, те са на физическия свят. Мажорните гами са на духовния свят. В Божествения свят има три вида гами - гами на любовта, гами на Божията мъдрост и на Божията [истина].

Аз искам всички да пеете, а не само да имате едно понятие. Теоретически може да учите, но което може да приложите в живота, то ще ви ползва. (Учителят взе цигулката.)

Ще ви пея една българска минорна гама.

Учителят свири една българска песен.

Тук боли го коремът, но не знае как да разреши, парици няма. Иска да се сгоди, момата го не иска. Жена му се кара. Какво ще се прави?

Учителят пее и свири:

Какво да се прави,
какво да се прави.

Учителят свири българска песен весела.

Тази е мажорна гама. Българина това го е спасявало (мажорното свирене и пеене). Понеже българинът е песимист, Сатурнов тип, като поиграе, минавало му е.

Сега, искате духовно. Кое е духовно? Духовните гами не са минорните гами.

Учителят свири тъжно.

При духовните гами човек трябва да се научи да мисли хубаво.

Учителят пее:

Да знаеш как да любиш,
това ще каже да вярваш в Бога.
Да знаеш как да мислиш,
това значи да изпълняваш волята Божия.
Да си свободен,
това значи да служиш само на Господа.

Казвате: „Заблудих се." Това е само предпоставка. Радвайте се, като страдате. Мислете, че Господ е там. Ако има Един в света, Който страда, това е Бог. Всичките хора, на които дал благословението Си, не Го разбират, Той седи тих и спокоен и чака най-после да разберем.

Искам сега по пеенето да си не търсите погрешките. Ако е за погрешки, аз зная повече от вас погрешките, но никога не търся погрешките на хората. Те са нещо външно. Доброто трябва да се търси. Във всинца ви има потаени добрини и богатства. Вие още не сте мислили за вашите добрини, които са скрити във вас. Вие още не сте любили, както трябва.

При мене са идвали мнозина и са казвали: „Аз еди-кого залюбих." Това беше в Русе, иде един млад духовен момък и казва: „Залюбих една сестра." Братът казва: „Искам да се оженя сега." - „По евангелски, казвам, може да не е определено." - „Ако не е определено, аз не вярвам в Бога. Ако е волята Божия, но без нея аз не мога." Не се минаха две години и той казва: „Изстина ми от сърцето, не я искам." - „Ти по-рано казваше, че без нея не можеш, а сега защо я отхвърляш?" Това не е любов.

С любовта вие се раждате и ще умрете. Тя трябва да ви придружава. И при вашия изгрев, и при вашия залез, тя никога не напуща човека. Естествено нещо е това, което никога не напуща човека. То е любов. Туй, което никога не напуща човека, то е любов. Всички може да те напуснат, но любовта остава една и съща.

Това е Бог, Който всякога и при всичките условия остава Единен. Ако искаме да извършим голяма работа в света, само с Него може да я извършим. Каквото поискаме в Неговото Име, всичко може да направим. Без Неговото Име нищо не може да направим. Всички трябва да имате тая идея.

Сега всички трябва да пеете. Сега старите сестри казват: „Младите да пеят." Младите казват: „Старите закъсаха." Ако старите закъсат, и младите ще закъсат. Едно време и старите бяха млади.

Всички във вашата любов сте закъсали.

Казвам, вие, по този начин както любите, ще закъсате. Това е временна любов, ще остареете. Гледаш, остарява лицето ти - любовта ти не е правилна. Любовта подмладява. Туй, което не подмладява, не е любов. Ние остаряваме, защото има нещо криво. Ще изправиш кривото. Почерняло лицето ти. Това не е любов. Любовта носи светлина и топлина в себе си. Казва някой: „Остарях и мисля, че любов има, мъдрост има." Готви се за оня свят, да го посрещат ангели. Ангелите не искат инвалиди. Там като идеш, те искат деца, да им преподават знание. Ще пеете, ще учите музика в оня свят.

Учителят пее:


Когато аз видях първия лъч
на моето слънце,
което изгря на земята,
моето сърце трепна
и аз почнах да живея.
То ми се усмихна
и весело ме погледна.
За тебе аз днес изгрях, ми каза то.
Аз съм пратено за тебе, да ти посветя.

Защо да не пеете?

Лошите навици вас са ви схванали за гърлото, са ви схванали сърцето. Искам тия навици с ножиците всеки ден да ги режете. Не всички изведнъж, но по малко. Аз, ако имах една сестра, ще кажа (Учителят пее):

О, моя любезна сестро,
с теб не зная
как не може да се разберем.
Нещо в мене има
против тебе,
което аз не харесвам.
Много пъти съм се гневила на теб
за твоя лош живот.
Така правех едно време,
когато не разбирах.
Но сега,
когато научих да пея
минорните и мажорните гами,
аз вече другояче постъпвам.
О, моя любезна сестричко,
аз вече те обичам.
Обичам те,
тъй както никой друг път
не съм те обичала.
О, моя любезна сестричко,
колко си красива и мила
на моята душичка.
Аз те обичам,
моя мила сестричке.

Музиката е единственото изкуство, което може да разпръсне тъгите и скърбите.

В природата всичко е музика. Има неща - ако ги чуете, ще се отворят ушите.

Сега, гледам в ума ви и мислите: „Да беше на млади години." Каквито сте на млади години, такива сте и на стари години.

Един стар дядо дошъл при един бряг. Казва: „На млади години такива трапове скачах." Засилил се и паднал в трапа. Мислил, че някой го слуша, и казва: „На млади години го прескачах. Като остарее човек, в трапа влиза." Поглежда, че никой няма, и казва: „Каквото беше на млади години, такова е и на стари години."

Няма старост в света. То е хипноз. Хипноз, който започва в деня, в който ял от плода на забраненото дърво. В деня, в който ядеш, ще остарееш.

Всяка работа, която не съответства на нашата мисъл, една мисъл, която не съответства на ума, едно желание, което не съответства на сърцето, то състарява. Всяка мисъл трябва да бъде едно благо, всяко желание трябва да бъде едно благо, всяка една постъпка да бъде едно благо. Да се радваме, че сме направили едно нещо.

Някой се засмял. Казваш: „Защо се смееш?" Нека се смее. Ти се скриеш, не се показваш, че си весел.

Те са прийоми на един стар живот. Ще бъдете естествени. Скрито има на земята, но нашият живот за онези същества от другия свят е отворен.

Нашите мисли имат плодове, нашите желания имат плодове и нашите постъпки, кой как действа, има плод. Всяко дърво се познава по плода. Какво ще се криеш? Бъди естествен, да се радваш, че имаш един естествен плод.

Най-първо, ще се научите да пеете.

Никога не се навеждайте да разрешите един въпрос. Изправете се хубаво. Ще отправиш ума си към Бога, към любовта, която озарява всичко. Ще отправиш ума си към любовта, която има еднакво отношение към всичките хора, любовта, която никога не изоставя човека.

Човек мисли по някой път, че са го изоставили. Неговите мисли образуват тъмнина, че не може да го види. Той трябва да махне лошите мисли и лошите желания, за да вижда пак.

Вие да имате вяра в любовта.

Бог е любов. Единственият, Който никога няма да ви остави, Който мисли вашето добро, е Той. Сега, заради Него аз искам да ви пея.

Учителят пее:

Отче наш, Който си на небето,
да се свети Името Твое,
да дойде Царството Твое,
да бъде волята Твоя,
както на небето, така и на земята

Като произнесеш Името на Бога, да ти светне.

Учителят пее:

Отче наш, Който си на небесата,
Ти си долу на земята и в сърцата.
Ти проникваш със Своята мисъл
и Твоята любов е внесла в мене живот.
Аз ще Те обичам, Господи Боже мой,
с всичката си душа,
с всичкия си ум,
с всичкия си дух
и с всичката си сила.
Да бъде Името Твое благословено
през всичките векове.

Пейте! Правете погрешки, но пейте. В оня свят като идете, ще пеете. Ангелите, като дойдоха на земята, пееха. На райската врата ще пеете. Каква песен ще пеете? Апостол Петър държи ключовете и като идете, ще каже: „Я попейте." Коя песен ще изпеете? На разочарованата любов и неразбрания живот, на ония тежките страдания и мисли?

Всичко е за благо в света. Ние не разбираме, че каквото се случва в света, Бог ще го превърне в добро, в любов, и всички неща - в скъпоценни камъни. „Ще залича греховете ви и няма да ги помена."

Тогава ще пеем и ще благодарим за всичко.

Време е да пеем не за другите. Мъчно е човек да благодари. Кипне изведнъж, казва: „Как така!" Като му дадат доброто, пак е недоволен. Дадат му малкото благо, пак е недоволен. Дадат му голямото благо, пак е недоволен. И на малките работи да е доволен.

Като вземеш една песен от два тона, да бъдеш доволен. Ако [вземеш] „до" правилно значи, че растеш и забогатяваш. Тогава, вместо „до", вземете дума, която да започва от „до."

Сега, искам да бъдете свободни. Аз ви искам такива, каквито сте.

Ще ви приведа един пример. Един от великите художници на Англия излиза в Лондон и търси едно бедно дете да нарисува една картина. Ходи четири-пет дни, цяла седмица и един ден среща едно окъсано дете. Казва му: „Да дойдеш при мене такъв, какъвто си." Казва: „Ти си хубаво облечен, аз как ще дойда?" Ходило да иска дреха, да се облече, за да се представи. Като отива при художника, той му казва: „Мене такива деца не ми трябват, облечени. Върви си."

Такива, каквито сте! Не туряйте изкуствени дрехи. Изкуствените дрехи не са по-хубави. С погрешките ние сме по-добри, отколкото с позлатените добрини. Позлатеното добро не го искам. Не че не е хубаво и то. Един позлатен духовен живот, и него не искам. Една позлатена мисъл, едно позлатено чувство - ще се изтрие златото и ще остане отдолу медта. Мисълта златна трябва да е, чувството златно трябва да е и постъпката да е златна.

Като видим един брат такъв, какъвто е, да се радваме. Вие казвате: „Той не постъпва добре." Много добре постъпва. „Покрясва." Няма нищо. Доста енергия има. Може ли водопад да не кряска? Може ли бурята, която иде, да не кряска? Ако бурята има право да кряска, защо човек да не кряска? Ако водопадът кряска, защо човек да не кряска? Когато не си на водопада, не кряскай. Водата на водопада кряска. Но когато водата не е на водопада, не кряска. Ние кряскаме и на равно място. Там е погрешката.

Радвайте се на добродетелите на другите. Радвайте се, когато видите и техните погрешки. Два пъти се радвайте - когато видите техните добрини и когато видите техните погрешки. Не ги съдете. Радвайте се за погрешките им и два пъти се радвайте за добрините. Радвайте се, когато не може да пеят, но когато пеят, два пъти се радвайте. Това като правило го имайте.

Сега, за втория път някой да приготви една песен - или мажорна, или минорна. Да я изпее. Да видим как ще пеете. Ще пеете по една минута. Няма да продължи пет минути. Една минута е достатъчно. Които са свободни кандидати за новото, нека пеят. Нали като ученици в училището сте вдигали двата пръста. Това значи в името на любовта и мъдростта. Единия пръст е на Юпитер, другият - на Сатурн. Този средният пръст е на справедливостта, а показалецът - на благородството. Ученикът казва, като вдига ръка: „Учителю, в името на благородството и моята справедливост, ще отговоря."

Казвам, идния път в името на вашите погрешки и вашите добрини ще отговорите. Няма да се смеете. Като пее някой, да ви е приятно. Да пеете една минута, най-много до три минути. Повече никой няма право да пее. Да имаме време за повече певци. Едно развлечение е.

Аз искам да ви смъкна всичките стари дрехи.

Някой казва: „Кажи ми погрешките." Няма какво да ти казвам погрешките. Погрешката в тебе е, че си много страхлив.

Престанете да се страхувате. Имайте страх от Бога. Само един страх да остане - страх от Бога. От другия страх трябва да се освободите. Другият страх е спънка.

Страхът от Бога е благословение. Страхът от хората е голяма спънка.

„Отче наш"

Шеста лекция на Общия окултен клас
10 ноември 1943 г., сряда, 5 часа
София - Изгрев

[1] дур - муз. (dur, от лат.) Лад, устойчивите звуци на който съставляват голямото (мажорно) тризвучие, звучащо светло и радостно.
[2] мол - муз. (moll, от лат.) Лад, устойчивите звуци на който съставляват малкото (минорно) тризвучие, звучащо мрачно и тъжно.
[3] форте - муз. (итал.) Силно.
[4] пишкин - (тур.) Майстор, опитен, енергичен, умеещ, знаещ, сръчен.

НАГОРЕ


placeholder