НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Трите свещи

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Трите свещи

Най-често използвани думи в беседата: свят, човек, може, има, всички, топлина, светлина, мисли, сила, божествен, магаре, хора, сега, земя, три, дойде ,

Общ Окултен клас , София, 6 Октомври 1943г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Упражнение за дишане с движение на ръцете.

Издигане ръцете нагоре, над главата; допиране пръстите на ръцете на темето; спущане ръцете надолу.



На фигура 1. има три концентрични кръга. Външният кръг (1) представя физичния човек, т. е. физичната сила на човека. Вторият кръг (2) представя възможностите и условията, при които човек приема топлината. Третият кръг (3) представя възможностите и условията, при които човек приема светлината. Диаметърът на външния кръг показва, как се проявява човек, като приема енергиите от трите кръга, т. е. от трите свята – физичния, духовния и умствения. Когато приема повече сила, човек работи повече на физичния свят. Когато приема повече топлина, той е по-разположен и работи повече в областта на чувствата. Когато приема повече светлина, той работи повече в умствения свят. Казваме, че тоя човек повече мисли. Силата, топлината и светлината представят три запалени свещи, с които човек работи. Успехът на човека зависи от количеството на силата, топлината и светлината на тия свещи. Като не разбира това, някой иска да се прочуе, без да разполага с тия свещи. Как ще се прослави, като магарето ли?

Когато създал света, Бог запитал всички животни, доволни ли са от положението си. Понеже магарето имало малък ръст, казало на Господа, че е недоволно от ръста си. Всички животни минавали край него и му се присмивали, че било малко, че никой не го забелязвал. То пожелало да има по-голям ръст, като другите животни, и да има силен глас, всички да го чуват. Бог задоволил желанието му: дал му по-голям ръст и по-силен глас, отдалеч да го чуват. Като заревало, магарето изплашило всички животни. Силен е гласът на магарето, но без съдържание. Човекът видял магарето, харесал ръста му и го поставил в градината си да я пази от врабчетата и други птици. Понеже птиците хвъркали от дърво на дърво, магарето влязло в ролята си и започнало да ги гони. Така то изтъпкало всички цветя и зеленчуци. Като дошъл господарят, видял пакостите, които магарето направило, набил го добре и го изгонил от градината. Въпреки това, магарето минавало за умно същество.

Когато първият цар в света щял да се жени, повикал магарето да си даде мнението за царицата. То погледнало царицата и казало: С тая царица царят ще започне живота си добре, но ще свърши зле. Със смелостта си, магарето си създало голяма беля на главата. От тоя момент всички го взели за присмех, как си позволило да даде мнението си за царицата. И досега, като реве, магарето казва: Не давай мнението си за царицата на света. С други думи казано: Не давай мнението си за истината. Живей в истината, без да говориш за нея. Не давай мнението си за мъдростта. Живей в мъдростта, без да говориш за нея. Не давай мнението си за любовта. Живей в любовта, без да говориш за нея. Ако те питат нещо за любовта, мълчи, нищо не казвай; ако те питат нещо за мъдростта, мълчи; ако те питат нещо за истината, мълчи. Сегашните хора страдат, защото говорят за любовта, за мъдростта и за истината, без да ги познават.

Да оставим настрана анекдотите. Във всеки анекдот се крие известна истина. За да проникне в тая истина, човек трябва да мисли. Ако не мисли, нищо няма да разбере. Който не мисли, очаква щастието му да дойде отвън. По кой начин ще дойде щастието? То иде от красотата, от здравето, от доброто, от разумността, от силата. Красивият човек е щастлив; здравият е щастлив; добрият е щастлив; разумният е щастлив; силният е щастлив. И обратно: грозният, лошият, болният, глупавият, слабият не са щастливи. Някой се оплаква, че хората не го обичат. Как познава това? Каква е неговата мярка за любовта? Любовта не е нещо материално, да се тегли на везни. Тогава, как познавате, че ви обичат много, или малко? Има три начина, по които познавате, обича ли ви човек, или не ви обича. Който ви обича, внася светлина, топлина и сила във вас. Като влезе в стаята ви, светлината на лампата ви се увеличава. Обичате ли някого, вие трябва да внесете поне едно от трите блага в него: или светлина, или топлина, или сила. Ако внесете светлина в него, небето му ще се проясни; ако внесете топлина, растенията му ще се развиват добре; ако внесете сила, здравето му ще се увеличи.

Днес всички говорят за идването на новата култура. Как се познава, че новата култура ще дойде? Тя ще разпредели правилно светлината, топлината и силата в човешкия организъм. Когато тия сили не са правилно разпределени, човек се усеща неразположен. Някой казва: Криво ми е нещо. Криво му е, защото не възприема добре светлината, топлината и силата в природата. Който възприема силите на живата природа, той всякога е разположен.

Сега ще направя един опит с вас, да видя, какво е вашето възприемане в музикално отношение. Ще ви изсвиря едно музикално парче, да видя, какво ще възприемете: светлина, топлина или сила. Може да възприемете нещо, а може и нищо да не възприемете – това да не ви смущава. Опитът е важен за мене, да видя, доколко сте чувствителни в музикално отношение. Искам да проверя, хармонични ли са вашите възприятия, или не са хармонични. Това, което ще ви изсвиря, има валидност до една година. Някой може да възприеме нещо още днес, друг – след няколко дена, седмици или месеци. Не е важно, дали по-рано, или по-късно ще възприеме. Законът действа до една година.

Светът е основан на същия закон – на хармонията. Рано или късно, човек трябва да възприеме тая хармония – музиката в природата. Цялата природа е проникната от музика. Невидимият свят свири, видимият свят също свири. За оня, който възприема музиката, нещата стават бързо; за оня, който не я възприема, нещата стават бавно. Ще каже някой, че сам той свири. Това не е достатъчно. Важно е, как свири. В музиката – вокална, или инструментална, всички тонове не се обичат еднакво. Ако съчетаете няколко музикални тонове, които не се обичат, ще създадете музикална караница, музикален спор. Това става рядко, но най-малкият музикален спор произвежда известен ефект в света на светлината, в света на топлината или в света на силата. Светът на светлината е Божественият свят. Светът на топлината е ангелският свят. Ангелите се занимават с растителното царство. Цветята представят изложба на ангелите. Светът на силата е човешкият свят. Човешките мисли и чувства са цветя, които човек излага в невидимия свят. Някои мисли са подобни на магарешкия трън.

Човек трябва да носи три запалени свещи, за да се справя с мъчнотиите в живота си. Първата запалена свещ е свещта на Божествената мисъл. Тая свещ трябва всякога да гори и свети. Втората свещ е на Божествената топлина. Третата свещ е на Божествената сила. И трите свещи трябва постоянно да горят. Първата свещ е свързана с извора на мъдростта; втората свещ е свързана с извора на любовта; третата свещ е свързана с извора на истината. Когато и трите свещи в човека горят, той има правилно разбиране. Той е добър, гениален и светия. За него е безразлично, какво положение заема на земята. Какво ще придобиеш, ако живееш в царски палат? Умният човек и в палат, и в колиба да е, все умен си остава. Глупавият и в палат, и в колиба да е, все глупав си остава. Ако си глупав, но имаш сила и добро сърце, какво ще направиш с тях? Бог създаде човешкия свят за развлечение и на хората, и на висшите същества, които отвреме навреме слизат на земята да се развличат. Понякога и Бог се развлича с хората. Както и да постъпват те, Бог гледа на тях с приятност. Според Бога, всички човешки мисли, чувства и постъпки са на място. От всичко Той прави нещо хубаво. Преди години присъствах на сказката на един велик художник в Америка. За да изпитат изкуството му, хората чертаеха различни линии на дъската, без ред, разхвърляни, и той ги съчетаваше така, че от тях създаваше красиви образи и хармонични фигури. Той поставяше всяка линия на своето място.

Съвременните хора не са още добри майстори, добри рисувачи и художници. Всяко противоречие е част от цялото. Ако се натъкнете на едно противоречие и не го възприемете като част от цялото, или като линия от една рисунка и не можете да го поставите на мястото му, вие не сте добри художници и добри майстори. Казвате за даден човек, че е лош. В какво се заключава неговата лошавина? – Че, като бакалин, не теглил точно, давал по десетина грама захар по-малко. Какво са десет грама днес? Някой протестира даже и за три грама. Какво са три грама? Колко бучки захар се съдържат в един килограм? Не сте броили. Колко житни зърна има в един килограм жито? – До 12 – 16 хиляди зрънца, зависи от житото. Ако житото е едро, в един килограм има 12 хиляди зрънца; ако е по-дребно, има 14 хиляди; ако е още по-дребно – 16 хиляди. С един килограм жито годишно, човек може да направи много нещо. Имаш нужда от хляб. Какво ще направиш? Ще вземеш едно житно зърно, ще го покриеш отгоре с една кърпа, ще туриш ръката си върху нея и след 5 – 10 минути ще имаш готов, пресен хляб. Искаш ябълки. Ще вземеш друго житно зърно, ще го покриеш с една кърпа, ще туриш ръката си отгоре и след няколко минути ще имаш ябълки. Каквото пожелаеш, ще имаш. Какво по-лесно от това? Така животът ви ще се улесни. Ти седиш и мислиш, отде да купиш зарзават. Вземи десетина зърна в джоба си, завий ги в една кърпа, тури ръката си отгоре, помисли малко, отправи ума си нагоре, и зарзаватът ще дойде. Знание е нужно на човека! Добрият цигулар вземе цигулката си, настрои я и свири – знае да свири. Неопитният и при хубава цигулка не може да свири. Ако можете да настроите ума си в съгласие с Божествения свят, всичко става; ако можете да настроите сърцето си в съгласие с духовния свят, всичко става; ако можете да настроите волята си в съгласие с човешкия свят, всичко става. Днес тия неща са невъзможни, но в бъдеще невъзможното ще стане възможно.

Често хората се срамуват. От какво се срамуват? Да се срамуваш от лъжата, от лошите думи, от лошите мисли и чувства, разбирам. Да се срамуваш, че нямаш обувки, шапка, дрехи, това не разбирам. Едно време беше срамно да ходиш гологлав или бос, но сега, повечето хора ходят гологлави и боси, без да се срамуват. Едно време гологлавият минаваше за смахнат, а днес, да ходиш гологлав, е в реда на нещата. В това отношение, хората са прогресирали.

Не е важно, дали си гологлав или с шапка, бос или обут; важно е да имаш разположение. Светът на светлината изисква свобода. Който се движи в тоя свят, трябва да бъде свободен. Не можеш да мислиш свободно, ако не влезеш в Божествения свят. Светът на топлината също изисква свобода. Не можеш да чувстваш свободно, ако не влезеш в духовния свят, т. е. в света на топлината. Светлината регулира топлината, а топлината – силата. Следователно, свободният в Божествения свят е свободен и в духовния; свободният в Божествения свят е свободен и във физичния. Светлината и топлината са подбудителни причини във висшите светове. Чрез тях разумните същества регулират силите на физичния свят.

Мнозина искат да бъдат силни. На физичния свят това е възможно, само когато възлюбиш Бога с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. Който не възлюби Бога по тоя начин, за него е затворен светът на светлината, светът на топлината и светът на силата. Когато обичаш Бога, за тебе е отворен и физичният, и духовният, и Божественият свят. Ако не обичаш Бога, целият свят е затворен за тебе. Ти се чувстваш изолиран от всички, нещо ти е мъчно, животът няма смисъл за тебе. Натук се луташ, натам се луташ, търсиш причината за това. Причината е проста – светлина нямаш. Достатъчно е да внесеш една малка газена лампа в стаята си, за да се ориентираш. Без светлина постоянно ще се блъскаш. Всички хора живеят в човешкия свят, но постоянно се блъскат. – Защо се блъскат? – Светлина нямат. Сегашният свят, в който хората живеят, е крайно объркан, поради което се ражда голямото разнообразие във вкусове, в желания, в мисли и в чувства. Малкото дете посяга към голяма ябълка. То не знае, че понякога големите ябълки не са много вкусни. И възрастните, и старите също търсят големи ябълки. Тия ябълки ще ни ползват в бъдеще, но не и днес. Може ли едногодишното дете да изяде една ябълка? Когато човек стане на 120 години, тогава ще яде големи ябълки, а сега, докато е в ранната си възраст, ще яде дребни ябълки.

Казва някой, че хората не го обичат. Това е неразбиране на любовта. Човек сам себе ся не изявява, но съществата, които го обичат, се проявяват. Ако си женен, в тебе живее жена ти, която те обича. В жената живее мъжа й, който я обича. Следователно, мъжът прави това, което жената в него прави; жената прави това, което мъжът в нея прави. Мъжът мисли, че е господар на себе си, че той се проявява. И жената мисли същото. Ако им се каже, че друг се проявява чрез тях, ще се засегнат. И детето иска да господарува. Значи, всеки, който иска да господарува, е дете. Той носи в себе си желанието на детето.

В Русия, между простите хора, съществувало поверието, че бедният на земята е богат на небето. Простият войник си мислел: Щом на земята съм прост войник, в другия свят ще бъда генерал. Една разбойнишка банда срещнала един пиян руски войник, който едва се държал на краката си. Те решили да го използват. Взели го със себе си и го завели в един богат дом, дето го облекли в генералска униформа. Един от разбойниците му казал: Ти си вече на другия свят. На земята беше прост войник, а тук си генерал. Виж, как си облечен. Той се погледнал и се зарадвал. Сега вече можеш да заповядваш като генерал. Каквото заповядаш, ще се изпълни. Той плюл на пода, и разбойниците го изчистили. Плюл на друго място, пак изчистили. – Искам да ям. Веднага му сложили да яде. – Водка искам. – Само водка няма тук; всичко друго ще ти дадем, но не и водка. Като слезеш на земята, ще ти дадат водка. По едно време генералът пожелал да му намерят мома да се ожени. Намерили мома, но трябвало да се доставят дрехи и скъпоценности за младоженците. Няколко души от бандата тръгвали с генерала заедно по магазините да купуват нужните вещи. Влезли в един голям магазин, избрали най-хубавите скъпоценности, срещу които дали една малка сума. След това се обърнали към касиера с думите: Понеже купувахме много неща от разни магазини, останалата сума ще платим допълнително. Генералът ще остане тук, докато донесем парите. Генералът се озъртал натук-натам, очаквал другарите си. В това време по улицата минал неговият офицер. Войникът го извикал, спрял го и казал: На земята аз ти се подчинявах и давах чест; сега ти ще ми се подчиниш. Офицерът познал своя войник, но не могъл да разбере, какво е станало, че облякъл генералска униформа. Въпреки [не?]желанието си, той му дал чест. После съобщил, дето трябвало, за станалото, и бързо съблекли войника. Това го накарало да изтрезнее. Всички разбрали, че тук е намесена разбойническа банда, но най-много пострадал търговецът.

Каква е разликата между реалния и нереалния свят? Реалният свят е без сенки. Той е Божественият свят. Всички останали светове, за да бъдат разбрани, имат сенки. Божественият свят, като реален, няма сенки, затова остава неразбран. На физичния свят сенките представят противоречията. Чрез тях светът става разбран. Следователно, всички противоречия и дисонанси в музиката, в говора, в живота са необходими за човешките умове. Те изясняват нещата. В бъдеще противоречията ще изчезнат. Казваш, че някой те обидил. Ти се чувстваш обиден, защото разбираш смисъла на думата. Щеше ли да се обидиш, ако беше ти казал същата дума на френски или на английски език? Виждаш, че човекът ти говори нещо, но не разбираш езика му и не се обиждаш. В тоя случай няма никаква обида. В Божествения свят не съществува никаква обида. Там няма лоши и обидни думи. Влезеш ли в човешкия свят, обидата върви след тебе и пред тебе. – Какво е Божественият свят? – Свят, в който не съществуват никакви обидни и лоши думи. Влезеш ли в тоя свят, колкото и да искаш да се гневиш, не можеш; колкото и да желаеш да обидиш някого, не можеш. Щом влезеш в Божествения свят, веднага забравяш всички обиди и злини. Излезеш ли от него, веднага си спомняш лошото. – Защо е така? – Не е важно, защо е така, но факт е, че на физичния свят лошото се помни, а в Божествения свят се забравя.

Преди години бях в Търново. Един господин дохождаше често при мене, да иска пари. Колкото пъти дохождаше, всякога му давах. Един ден му казах: Слушай, вместо да дохождаш всеки ден да искаш пари, по-добре поискай наведнъж, колкото ти трябват, да не ме безпокоиш често. Аз не съм банкер, да разполагам всякога. Ако нямам пари, трябва да поискам отнякъде на заем, да те задоволя. След три дена той дойде и ми поиска 1,500 лева. Дадох му тая сума. Той взе парите и се замисли, защо не е поискал десет хиляди лева – остана недоволен.

Мнозина влизат в Божествения свят, искат нещо малко, но, като го получат, излизат недоволни, съжаляват, че не са поискали повече. Бъди доволен на малкото. Едно семенце е толкова ценно, колкото и милион семена. В Божествения свят и малките, и големите неща са еднакво ценни. Големите неща са проявени вече във времето и пространството, а малките крият в себе си вътрешен потенциал. Те изглеждат малки, понеже не са поставени при условия да растат и да се развиват. Една малка мисъл след време може да се превърне на гениална. Една малка мисъл може да направи човека гений или светия.

Гледайте на живота като на сбор от малки и големи величини. Четете Светото Писание и спирайте вниманието си и върху малките, и големите неща, описани там. Засега Свещените книги представят човешки завет. Те не са написани на Божествен език. Ако бяха написани на Божествен език, щяха да представят друго нещо. Там са описани и трите свята, не знаем, кой от тях е Божественият. Ако виждаш хубавите неща, ти си в Божествения свят, и всичко около тебе е Божествено. Кажеш ли, че някой е паднал в калта, ти гледаш по човешки. Питаш: Може ли човек да мисли в калта? Питам: Могат ли растенията да вадят хранителни сокове от калта? От калта излизат сладки плодове. Нечистата вода, като минава през пясъчни пластове, става чиста и излиза на повърхността във вид на хубави извори. Човек, с своето неразбиране, прави Божествения свят лош и нечист. Всъщност, Божественият свят е чист, никой не е в състояние да го опетни. Човешкият свят е нечист и трябва да се пречисти. Мъчно се чистят човешките мисли и чувства, затова хората страдат. Бог поглежда към тях, не ги съди, но тихо им нашепва: Очистете света, в който живеете.

1. Лекция от Учителя, държана на 6 октомври, 1943 г. София. – Изгрев.

Трите свещи

Най-често използвани думи в беседата: свят, човек, може, има, всички, топлина, светлина, мисли, сила, божествен, магаре, хора, сега, земя, три, дойде ,

Общ Окултен клас , София, 6 Октомври 1943г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

„Добрата молитва“

„Мога да кажа“

Направихме упражнението за дишането с ръцете. След това – ръцете над главата, издигане нагоре, пак над главата, с допиране на пръстите до телето



Външният кръг представя човека, който приема силата. Външният кръг е кръг на човешката сила, вторият кръг показва каква топлина приема, и третият кръг – каква светлина приема. Този диаметър показва проявлението, как човек се проявява в три свята, като приема енергиите. Когато приема повече сила, трябва да работи повече. Когато приема топлина, той е разположен, почива си, расте в работата. Когато приема повече светлина, мисли, работи.

Човек трябва да има много голямо въображение. Това са свещи, които се запалват, А – запаля се, гори нещо. От количеството на тази светлина зависи успехът на човека. Всичкият успех зависи от количеството на светлината, от количеството на топлината и от количеството на силата.

Не мислете, че успехът на човека зависи количествено. Някой иска да се прочуе в света. Какво ще се прочуе? Човек може да се прочуе като магарето. Господ създаде света – на магарето дал малък образ, да си живее тихо. Обаче, като видяло всичките, видяло, че е най–малкото в света, казва: „Господи, защо съм такова дребно? Всички ми се смеят на тоя малък ръст. Малко по–голямо ми дай, и аз да бъда като другите.“ Господ го послушал, направил магарето в сегашната форма. Дал му глас да реве. Като ревало, изпоплашило животните. Ревало, и в този рев нямало съдържание. Най–първо го хванали да бъде стражар на една градина. В това време птиците нападали градината и то, като ходило безразборно да ги гони, изпотъпкало градината, опустошило я. Като види то една птица, ходи от едно място на друго да я гони, изпотъпкало градината. Дошъл господарят, набил го, че градина така не се пази.

Магарето минавало за доста умно същество. Първият цар на земята щял да се жени. Дошли да вземат мнението на магарето, какво ще каже за царицата. То, като видяло жената, изревало хубаво и казало: „Царят много добре ще започне с царицата, много зле ще свърши.“ Навяло си беля на главата. Оттам насетне всички го взели за прозвище, как да се произнесе лошо магарето за царицата. И досега магарето казва: „Не си давай мнението за царицата в света.“ Нищо не казвайте.

Или другояче казано: никога не си давай мнението, какво нещо е истината. Живей я, но си мълчи. Никога не си давайте мнението, какво нещо е мъдростта. Живей я. Какво нещо е любовта, не си давай мнението, мълчи си. Щом се говори за любовта, мълчи си. Щом те питат за мъдростта, мълчи. Щом те питат за истината, мълчи. Сега всички хора си дават мнението, що е любовта, що е мъдростта и що е истината. Сега, да оставим тия въпроси.

Във всеки анекдот се крие една истина. Когато някои хора искат да оставят някои неща забъркани, неразбрани, турят някои мисли. Човек трябва да мисли много.Казвам, по някой път ти се усещаш неразположен. Казвате: „Да дойде някакъв късмет отвън.“ По кой начин късметът може да дойде? Късметът за красивата мома от красотата може да дойде. Късметът от здравето може да дойде. Здравият човек е късметлия, умният човек е късметлия, добрият човек е късметлия. Слабият човек късмет няма. Глупавият, и той късмет няма. За добрия човек доброто е късмет. Разумността в света е късмет.

Някой път вие се оплаквате, че нямате късмет или че не ви обичат хората. По какво определяте, че не ви обичат хората? Каква мярка имате, аз се чудя. Не ме обичат, казвате. Как я мерите? Нито се тегли, нито се мери. С каква мярка я мерите, че е много или малко? Каква е мярката, че много ви обичат или малко ви обичат?

Има една мярка. Щом един човек ви обича, може по три начина да ви обича. Щом ви обича, ще внесе повече светлина. Като дойде човек, който ви обича, стаята ви ще светне. Като не ви обича, ще светне едната лампа или хич няма да светне.

Щом човек ви обича, той ще внесе повече топлина във вас, той ще внесе сила във вас. Когато се запознаваме в света, за да обичате някого или да го любите, вие трябва да внесете едно от тия блага – или светлина, или топлина, или сила. Щом внесете топлина в него, растенията в него може да растат. Щом внесете светлината, небето му ще бъде ясно. А пък щом внесете сила, той ще има здрава основа, ще изчезнат всички болести в света.

Та казвам, новата култура в света е. когато ще се образува, да има едно правилно разпределение на светлината, на топлината и силата в човешкия организъм или в човешката душа.

Някой път вие сте неразположени, криво ви е нещо. Как му е криво?

Или криво му е тъй,
или тъй


Аз ще направя опит с вас, да видим какво музикално възприятие имате. Ще ви свиря нещо, без да ви кажа какво е, и като го свиря, да видим какво ще почувствате, топлина ли ще почувствате, или сила, или светлина. Може да не почувствате, пък може и да почувствате. Не значи нищо. Ще направя един опит да видя вашата чувствителност на възприятие – хармонични ли са възприятията, които имате, или не са хармонични. Туй, което ще ви изсвиря, е важно за една година. Може би след една година да ви дойде наум. Може на някого още сега да дойде, може утре да дойде – за триста шейсет и пет дни ще дойде. Нищо не значи дали по–рано, или по–късно. То е закон, който действа.

Казвам, светът е основан на същото. Нас всякога ни свирят. Невидимият свят ни свири – в природата всякога има музика. Които възприемат, идат нещата бързо; които не възприемат, по–късно идат. Всичко в света зависи не само да свириш, но зависи как свириш. В свиренето, в пеенето всички ноти не се обичат еднакво. Някой път, ако направиш съчетание на някои тонове, има музикална караница. Най–малко, в света се карат музикалните тонове. Най–малкото тяхно скарване произвежда ефект в умствения свят или в света на светлината, или в света на топлината, или в света на силата. Светът на силата е човешкият свят, светът на топлината е ангелският свят и светът на светлината е Божественият свят. Светът на светлината, той е Божественият свят, светът на топлината е ангелският свят.

В растителното царство са ангажирани ангелите. Цветята са изложение на Невидимия свят. Тия лалета и всички цветя са изложение. При това, и ние както мислим, и ние имаме изложение в Невидимия свят. Някой път човек, като мисли, образува картини като магарешкото тръне.
Непременно трябва да се запалят три свещи. Има една свещ на човешката мисъл, която трябва да гори. Има една свещ на свещената Божествена топлина, която трябва да гори и никога да не изгасва, и трета свещ – на Божествената сила. Едната светлина е свързана с извора на любовта. Другата светлина е свързана с Божията мъдрост. Третата свещ е свързана с истината. Когато тия три свещи горят, човек има правилни понятия. Той е добър човек, той е гениален човек, той е светия. За него е безразлично какво положение заема.
Ако вие на земята живеете в един царски палат, какво ще придобиете? Умният човек, и в палата да го туриш, умен си остава, и в колиба да го туриш, умен си остава. Глупавият човек, и в палат да го туриш, глупав си остава, и в колиба да го туриш, глупав си остава. Ако сте глупав, имате хубаво сърце и много сила, какво ще направите с тях?

Бог създаде човешкия свят за едно развлечение. Висшите същества, когато няма какво да работят, те за развлечение идат на земята. Хората са развлечение заради1 тях. Хората са за развлечение за Господа. Някой път приятно Му е да се занимава с тия дребните същества, развлечение сме. Той не намира никакво развлечение. Каквото и да направим, приятно Му е. Няма постъпка, която да направим, че да е неприятна на Бога. Всичко е на място.

Веднъж аз присъствах на един сказчик2 – рисувач в Америка, че каквато линия да му дадат хората, той я превръщаше в нещо хубаво, някакъв хубав образ създаваше от нея. Туряха му различни линии и веднага той ще им намери мястото, ще образува хубава фигура.
Казвам сега, вие не сте от добрите рисувачи. Видите противоречие, не може да го направите нещо хубаво. То е част, отнякъде взета. Казвате, че един човек е лош. В какво седи лошевината на един човек? Имате един бакалин – като теглил захарта, дал десет грама по–малко. Какво са десет грама? Да кажем, че десет грама е много, три грама, то е три бучки. Какво бива, ако взел три грама? Колко бучки има в едно кило захар? Не сте чели3. Няма нищо в това, не е голяма грешка. Колко житни зърна има в едно кило? Колко житни зърна има, не сте чели. Ако е хубаво жито, ще бъде дванайсет хиляди; ако е малко по–дребно, ще има четиринайсет хиляди, а ако е от много дребното, ще има шестнайсет хиляди.

Човек с едно кило жито всичко може да има. В годината тебе ти трябва едно кило жито. Тебе ти трябва хляб. Вземеш едно житено зърно, туриш една кърпа отгоре, туриш ръката си и хлябът дойде. След пет–десет минути ще имаш един самун4 хляб. Туриш друго зърно – ябълки ще имаш. Каквото искаш, ще имаш. Как лесен ще стане животът. Сега мислиш откъде да вземеш зарзават. Тури десет зърна в джоба, тури ръката, тури една кърпа, помисли, ще се свърши работата.

Трябва човек да знае. Цигуларят, като вземе цигулката, знае. Който не знае да свири, не може, и като има цигулка. Ако знаете да поставите ума си в съгласие с Божествения свят – всичко става. Ако знаете да поставите сърцето си в съгласие с духовния свят – всичко става. Ако знаете как да поставите вашата воля в съгласие с човешкия свят – всичко става.

За в бъдеще тия работи, които сега са невъзможни, ще бъдат възможни.

За пример всички вие сега се срамувате. От какво? Да се срамуваш да лъжеш или да се срамуваш да кажеш лоша дума. Срам те е да кажеш или да помислиш, или да почувстваш нещо лошо. Сега от какво го е срам? Срам го е, че не е добре облечен; не го е срам, че ще каже една лъжа. Срам го е, че обущата са скъсани. Едно време бос да ходиш, ще мислят, че чивията5 му е мръднала. Казват: „Бос тръгнал, шашкънин6, гологлав тръгнал.“ Сега всички гологлави ходят. Както виждам, вие сте гологлави. То е прогрес в света.

Най–първото нещо е да имате разположение. Светът на светлината изисква свобода. Той е свободен свят. Ти не може да мислиш, ако ти не си свободен. Ако ти в Божествения свят не си свободен, и в духовния свят, и в топлината не можеш да бъдеш свободен. После, светлината регулира топлината. Ако не си свободен в духовния свят, не можеш да бъдеш свободен и в човешкия свят, понеже топлината регулира човешката сила. И силите на земята ги регулира. Божественият свят регулира топлината – те са побудителните причини във висшите същества. Те регулират силата, която се дава на човека.

Някои от вас искате да бъдете силни. Не може да бъдете силни.

Най–първо, когато се говори за любов към Бога, четири неща се подразбират, с четири неща човекът е свързан – да възлюбиш Господа с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила. Ако човек няма тази любов, тия светове са затворени заради него. Човек ако не обича Бога, светът на светлината е затворен, светът на топлината или ангелският свят е затворен и човешкият свят е затворен. Щом обичаме хората, човешкият свят е отворен заради нас. Щом обичаме, духовният свят е отворен. Щом обичаме, Божественият свят е отворен заради нас. Не обичаме – той е затворен. Тогава се усещаме изолирани, мъчно ни е, криво ни е, животът няма смисъл. Причината е проста. Една малка газена лампичка като внесеш в стаята, внася малка светлина. Като нямаш светлина – тук се блъснеш, там се блъснеш. Ние постоянно се блъскаме в човешкия свят, защото нямаме светлина.

При сегашната система много е объркан светът, защото нямаме светлина. Запример всички хора нямат еднакъв вкус. Най–напред малкото дете търси голямата ябълка. Голямата ябълка ни най–малко не показва, че е много добра. По някой път дребните ябълки са по–сладки. Но всичките искаме големи ябълки. Тия големите ябълки може би за бъдеще ще ни ползват. Ако едно дете на една година вземе голямата ябълка, може ли да я яде? Не може. Големите ябълки – като стане човек на сто и двайсет години, тогава да ги яде. В ранната възраст на живота – най–дребните ябълки.

По някой път вие казвате, че не ви обичат, че не ви обичат хората. Вие нямате ясна представа. Никой човек не представя себе си. В даден случай аз на земята не съм това аз. Онези същества, които ме обичат, аз тях изявявам. Вие в даден случай казвате: „Петко, Стоян.“ Ако той е женен, жена му живее в него, той живее в жена си. Каквото прави жената, това е Стоян. Каквото прави Стояница, това е Стоян. Жената каквото прави, представя мъжа. Като се проявява жена му, той се проявява. Той като се проявява, се проявява жена му. Нищо не му казвам. Ако му кажа, ще се докачи: „Как тъй жена ми да живее [в мене]!“ Той мисли, че той е господар. Човек, който иска да господарува – то е желание. Всяко дете иска да господарува. Ти като искаш да господаруваш, ти си едно дете.

Ще ви приведа един анекдот. В Русия имало едно поверие, че който е беден в този свят, е богат в другия. Който е прост войник тук на земята, в другия свят става генерал. Една банда намерила един руски войник, който се напил и го задигнали. Казват, че това нещо се случило в Петербург, не съм проверявал анекдота. Те въвеждат войника в един добре уреден дом, облекли го в генералска форма и му казват: „Ти не си в човешкия свят, но си в духовния. Ти на земята беше прост войник, но както виждаш, тук си генерал.“ – „Тъй ли!“ – „Сега, каквото заповядаш, ще стане.“ Той плюе на земята и другите го изчистят. Плюе на друго място, казва: „Изчистете.“ И те го изчистват. Казва: „Дайте ми да ям.“ Дават му. Казва: „Малко водка, ракия.“ Казват: „В този свят само водка няма, всичко друго има.“ Казва: „Да имаше малко водка.“ – „В другия свят има.“ Дошла идеята, че генерала ще го женят. Представят една млада мома. Отиват тази банда с генерала заедно в един магазин в Петербург да купят скъпоценности за булката. Вземат много скъпоценности и казват: „Ще оставим генерала, не ни достигат парите.“ Те задигат скъпоценностите. Генералът седи, оглежда се. Гледа, по едно време минава неговият офицер, при който служил, вика го. Казва му: „На онзи свят ти ми отдай чест.“ Той го познава, че е войник с генералска форма, не знае как е станало. Според руския обичай трябвало да му съблекат мундира, иначе не може да се не подчини, подчинява се на генерала. Най–после разбрали, че това е една банда и чрез войника взели онова, което им трябвало. За голямата сума този бижутер пил студена вода – взели му скъпоценности и дрехи.

Казвам, по какво се отличава реалността на нещата. Реалността е без сенки. Истинската реалност е Божественият свят. Всичките светове имат сенки, за да бъдат понятни. Ако видите самата реалност, няма да имате понятие. Сенките – противоречията, които съществуват – са, за да може нещата да бъдат разбрани. Тия дефекти в музиката, в живота, в говора, навсякъде което става, то е само за да станат нещата понятни за нашите умове.

Един ден това, което вършат хората, ще изчезне. Обиди те един човек. Как те е обидил? Той ако тебе на френски ти каже някоя дума, ти не я разбираш. Добре. Всяка дума, като разбираш, тогава става добра или лоша. Човек може да те ругае на английски, ти казваш: „Човекът говори, но нали не разбирам.“

В Божествения свят никога не можеш да кажеш една обидна дума, една лоша дума. Може да си съдереш всичките цървули, не може да кажеш. Не знаеш какво казваш. Щом влезеш в човешкия свят, може да кажеш.

Сега, като мислите за Божествения свят, ще мислите свят, в който ти, и да искаш, не можеш да кажеш лоша дума. И да искаш да се гневиш, пак не можеш. Що е Божественият свят? Свят, в който по никой начин не можеш да мислиш нито лошо, нито да кажеш нещо лошо. Като слезеш оттам, можеш. Казваш: „Трябваше да го докажа.“ Щом влезеш в Божествения свят, забравяш всичките лоши работи. Като слезеш, ще кажеш: „Защо е така?“ Аз не зная защо е така.

Аз имам един опит. Обяснявам. Бях в Търново. Идваше един господин да ме безпокои, да иска от мене пари. Пари не нося. Веднъж му рекох: „Слушай. Десет пъти идваш за пари. Искай наведнъж. Колкото искаш, ще ти дам, да не ме безпокоиш. Колкото поискаш, ще ти дам.“ Иде след три дни да му дам. Казвам: „После няма да идваш да ми искаш вече. Аз не съм банкер. Някой път нямам. Да ходя да прося – срамувам се.“ Иде той и ми казва: „Дай ми хиляда и петстотин лева.“ – „На ти.“ Казва: „Защо не му поисках десет хиляди?“

Ние сега, като влезем в Божествения свят, казваме: „Защо не исках повече?“ Бъди доволен. Едно семенце е толкоз важно, колкото десет, двайсет, сто, един милион и сто милиона – съща цена имат. В Божествения свят малките и големите работи са равни. Големите неща – понеже във времето са развити, а онези малките неща са, които имат всичкия вътрешен потенциал. Понеже не са турени във времето да растат, затова ви се виждат малки. Малките работи не ги считайте, че са нищожни. Една малка мисъл след време може да направи да станеш един гениален човек. С една малка мисъл може да станеш светия. Вие не разглеждайте живота, както са писали в свещените книги. В свещените книги както е писано – в Библията, в Стария Завет, той е човешки завет. Ако Библията е написана на Божествен език, ще бъде друга. Там са описани трите свята, не можем да знаем кой е Божествен.

Божественото в нас е, когато не сме разположени да кажем една лоша дума. Всичко добро го виждаме. Как го виждаш? Така го виждам – той се намира в калта. Как, в тази кал човек може ли да мисли? Растенията от тази кал не могат ли да изваждат хубавите сокове? От тази калната земя изваждат сладките сокове. През тази калната земя водата се изчиства и излизат най–хубавите извори. Ние, хората, правим Божествения свят лош.

Божественият свят, който Бог е направил, е чист. По никой начин не може да го петним. Той си е чист. Ние страдаме по единствената причина, да почистим нашия свят.

Страданието е чистене на нашите мисли и желания. Бог нищо не говори, казва: „Трябва да се пречистите.“

Учителят взе цигулката.
Няма да ме гледате как аз свиря.
Учителят свири около пет минути.

„Отче наш“

Първа лекция на Общия окултен клас
6 октомври 1943 г., сряда, 5 часа
София – Изгрев

1. заради - ост. За
2. сказчик - (рус.) Който държи сказка. Говорител, оратор, лектор, докладчик
3. чета - рядко. Броя , смятам
4. самун - (пр. през турски) Кръгъл хляб, хляб
5. чивия - (тур) Клин, гвоздей, приспособление за окачване. Раз.- Мръднала ми е чивията - Побърквам се ,обезумявам
6. шашкънин - раз. грубо (тур) Глупав, смахнат, налудничев, опак човек

НАГОРЕ


placeholder
V1-ON