Дълги и къси вълни

Най-често използвани думи в беседата: има, човек, може, вълни, свят, слънце, аз, сега, показва, мисъл, бъде, природа, въже, съмнение, имат, мисли, чувството, причина, хора, красив ,
Младежки окултен клас , София, 19 Февруари 1943г., (Петък) 5:00ч.
ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Отче наш

Аз мога да любя

Имате ли тема? Не.
Какво разбирате под думите: дълги вълни и къси вълни? Какво бихте разбрали, ако ви кажа: Дълги музикални вълни и къси музикални вълни? Има дълги и къси музикални вълни. Силните гласове, са които дават гласа отблизо – това са дълги музикални вълни; а пък далечните са къси. Късите вълни са тихи, те проникват надалече. А пък дългите вълни достигат само до близкото пространство.

Та когато мисълта е обикновена, тя е от дълги вълни, а пък когато мисълта е необикновена, тя е от къси вълни. "Аз дишам". Тези думи съставляват ли реалността? Казва се: Аз дишам. Но въпросът е как трябва да дишаш. В една минута колко вдишки трябва да направиш? в природата нещата са определени. Като кажеш "аз дишам", то е неопределено. Поемаш въздух, но колко въздух не определяш; или казваш: Аз мисля. Но как мислиш? в една минута колко мисли трябва да дойдат? Та вследствие на неопределените понятия някой път се раждат недоразумения. Дишам, дишам, някой пише без да прекъсва буквите на думата, всичките букви "дишам" са свързани, а някой пише и буквите са разпокъсани. Защо някой пише със свързани букви, а друг пише всяка буква отделно? А когато думата е ръкописна, буквите могат да бъдат и свързани. Кое се чете по-добре – печатното или ръкописното. Печатното. Не, в кое има по-голямо съдържание: в печатното или в ръкописното? Например, някой поет е напечатал съчинение или пък е писал с ръката си. Кое е по-ценно? – Това, което е писал.

Вие като пишете, влагате във всяка една буква нещо от себе си. Има хора, които, като помиришат написаното от вас, ще знаят характера ви. Той, като помирише това място, ще знае. Вие сте вложили нещо в тези букви. Например едно куче, като помирише обущата на господаря си, знае че са обущата на господаря му. И кучето ще каже, че познава тия обуща.

Тогава какво показва това? – Ако познавате нещата в природата, знаете на кого са. Кое е по-хубаво? – Кучето да познава ли обущата, или да не ги познава? Ако вие търсите този човек, и кучето познава обущата, вие вече имате един факт, че са на човека, когото търсите.

Всяка една идея, всяко едно чувство, които проникват вътре трябва да знаете от какъв източник са и принадлежат ли на този източник, от който очаквате нещо, или не. Това е вярно за мисълта, чувството и постъпката.

Вие казвате: – Аз имам една определена, една идеална мисъл. Мислите, които човек има, трябва да бъдат съдържателни, той трябва да ги познава. Кога познаваш едно нещо? Кога познаваш дали хлябът е хубав, или не? Да кажем, че погледнете хляба, една пита – вие казвате, че отвън тя е хубава; но като изядеш хляба, ще го познаеш. И тогава ще си дадете мнението. Значи, ако е хубав, той съдържа онези вещества, които организмът изисква.

Влезне в ума ти една мисъл, която не подхранва ума. Коя е добра мисъл? – Която подхранва ума; Кое е добро чувство? – Което подхранва сърцето; Коя е добра постъпка? – Която подхранва душата. Мисълта, която не подхранва ума, чувството, което не подхранва сърцето, и постъпката, която не подхранва душата, не са здравословни.

Ако мисълта не внася светлина в ума ти или чувството не внася топлина в сърцето ти, то не ти е потребно. Но оная животворна топлина – тя е необходима, а не тази, която изгаря – тя не е здравословна.

Трябва да изучавате вашите мисли. Често вие не изучавате вашата мисъл. Идеална мисъл е тази, която е красива; реална е тази, която е топла; здрава мисъл е тази, която е силна. Някой път говорят за идеал. Мисъл, която не е красива, не може да бъде идеал. Защото Божественият свят е красив. А пък реалният свят е топъл.

Храна, в която има липса на топлина, например ако е студена 20 градуса под нулата, може ли да я обичате? Или ако храната е 150 градуса под нулата, може ли да я обичате? За да я обичате, тя трябва да бъде над нулата.

Та казвам: Често вие допущате във вашия живот студени чувства и веднага животът ви слиза под нулата. Някой път чувството е студено 20- 25 градуса под нулата и веднага става свиване във вас. Щом чувството ви е студено, то винаги причинява свиване; щом една мисъл няма светлина (....); щом една постъпка е слаба, човек се огъва. Или ще се огънеш, или ще изпъкнеш; в огъването има две страни. Какво разбирате под огъване? Огъването е навътре. Кои хора са по-опасни – огънатите или изпъкналите? Кои хора са по-добри – огънатите или изпъкналите?

Ако търсиш един човек със съдържание, търси огънат човек, той има съдържание. Ако търсиш един човек, който да бъде чист, за да влезе в живота, търси изпъкнал.

Изпъкналата чаша, след като я очистиш, ще я обърнеш. Тя ако не стане изпъкнала, не може да се очисти. Нещо е изпъкнало, за да има някой живот вътре. Ти казваш: Аз не искам да се огъвам. Не е хубаво човек да бъде поле. Ако чашата беше поле, какво можеше да се тури в нея? Трябва да бъде огъната чашата.

Та в новият живот трябва да имате една ясна представа за поле, за вдлъбнато и изпъкнало.

Българите в селата имат такива сдиплени сукмани, на редове на редове. Може да има 20-30 ръба. Като дойдат от хорото, сдиплят роклята и я направят само на две линии "А". Като дойде другата неделя, пак я разпънат. За момата, чиято рокля не е добре опъната, казват, че къщница не става – на любение правят. Вие имате една мисъл и ако тази мисъл не е наредена, то какво показва? Например, ако пишете едно писмо разхвърляно, зацапано и после се извинявате, че запетаята не е турена на мястото, това какво показва? вие казвате: Извинете, аз бързах. Не че бързате, а характерът ви е такъв и когато не бързате, пак е така.

Онзи, който има чувството на чистота, той е внимателен, пък у когото това чувство не е развито у него всичко е разхвърляно и зацапано. У когото не е развито чувството на красота, той не пише чисто.

Да допуснем,че вие имате един художник и той пише така "в".

Коя е причината, че тази страна, която се издига, е по-къса, а другата част, която се спуща, е по-дълга? Това показва, че той мисли за себе си повече, а за другите – по-малко. С тази, късата страна той засяга, а пък с дългата държи.

Овчар, който има една гега, държи дългата страна; и ако една овца не върви дето трябва, той я закача за гегата и я тегли, с късата страна, за да може да хване овцата. Хора, които искат да печелят много, у тях ръката е по-дълга. Това са твърдения още, това са научни твърдения, но трябва да се докажат. Добре. Някой носи дълго въже, а някой късо въже. Защо първият носи дългото въже и защо другият носи късото въже? Дългото въже е, когато трябва да върже снопи, а пък когато някой ще върже някои малки работи, трябва му късо въже. На голямото въже работата е голяма, а на късото въже работата е малка. Носиш малки въженца или върви за обуща, а пък носиш голямо въже, за да вържеш човека, да кажем. Срещнеш едно дълго въже, оставено от един човек. Още като срещнете дългото въже, може да знаете какъв е характерът на човека, който го е оставил. И като намеря късо въже, пак зная характера на човека, който го е оставил. Нещата си имат подбудителна причина.

Да допуснем сега, че някой дърводелец е направил масата много хубава, изгладил я добре и я полирал. А пък друг я е направил небрежно. От масата ще знаете какъв е характерът на дърводелеца. Още като пишете писмото си, вие си тургате вътре в него характера си. И затова можете да бъдете съдени. Други пишат добре. Няма да пишете неправилни буквите. Ще коригирате нещата. Сега направете един министерски подпис – ще коригираш себе си.

Тази работа няма да я правиш, както досега. Няма да хващаш вече с гега овцата, но ще се запознаеш с нея, ще й дадеш малко хлебец и тя ще тръгне подире ти.

Овчар, който обича овцете и последните го обичат. Овчар, който хваща с гега овцете, не е много благороден. А пък овчар, който обича овцете, и последните го обичат, той е добър и умен. Ако учениците като видят учителя и не искат да го посрещнат, това показва, че той е много строг и всички го избягват, а пък ако искат да го срещнат, те го обичат. Та строгите неща в природата ние ги избягваме; а пък с меките неща се срещаме и се поздравляваме.

С такава буква искаш да покажеш, че за другите мислиш повече, отколкото за себе си. Някои работи изглеждат малки, както е малък този ъгъл "О".

За този ъгъл казваш: Тази е малка работа. Но ако продължиш рамената на този ъгъл с 1000 км, тогава ще видиш, че става голямо разстоянието и пространството, което обхваща. Та малките погрешки са като тези ъгли, но после порастват.

Ако искаме да покажем мекота в характера си,

щяхте да пишете буквите така:

, а пък ако искаме да станем енергични, виж.

. Някой може да каже: Аз нямам време, де ще седна сега да му правя тези криви линии! Тази линия И, която нарисувах, това са дългите вълни. А пък късите вълни са наредени така на ситно. А пък това сега, това е още по-ситно.

Някой, след като пише и остави многоточие .......... Какво означава това многоточие? С многото точки той иска да каже: Да се разберем на ясно. Нали напечатаните букви не са свързани? Този, който пише много точки, иска да каже: Непрочетените думи да станат ясни.

Ако имаш стомна, от която трябва да пиеш, тя трябва да е отворена – да е на ясно. Когато вземеш една книга, трябва да можеш да четеш – трябва да е на ясно и да не е запечатано. Защото има запечатани книги. Те не са на ясно, не може да ги четеш.

Какво означават тези линии? Този човек, който пише такива линии, той е рибарин, той, като хвърли тази мрежа и я отвори, образува цял чувал и риби се хващат вътре. Ако хубаво е направено, тази линия значи, той е хвърлил мрежата и е хванал риби, пък ако не е направена хубаво мрежата, значи не е хванал риби. Когато торбата е пълна с риби, тя е красива, а пък когато торбата е празна, тя е така опъната и няма красив изглед.

Та всичките онези хубави красиви форми са пълни, а пък грозните форми са празни. Що е красота? – Пълнота. Що е грозота? – Празнота. Тогава можем да кажем, когато някой иска да бъде красив, значи пълен трябва да бъде. Всеки може да бъде красив – като бъде пълен. П. – Човек, който иска да образува един характер, трябва да бъде внимателен в движенията си. В свиването на ръцете трябва да дадеш, да образуваш една крива линия на ръцете си. Замах трябва да има ръката. А някой прави резки движения на ръката си, това не е правилно.

Сегашното ви тяло, както е създадено, има много дефекти. По тези дефекти вие може да проследите ред поколения, които не са правили, не са постъпвали право. Ако ред поколения са свършвали работата си добре, тогава челото е широко, има ред и порядък. Ако 10-20 поколения са вършили всичко с ред и порядък, тогава челото е правилно.

Ако 10-20 поколения са се занимавали добре с музика, тогава се образува музикалния ръб на челото. Щом нямаш музикален ръб, ти не разбираш от музика. Тия музикални ръбове са планински върхове на музикалния свят. Тъй че от нашия свят виждаш музикалните върхове. А пък много върхове са толкова отдалечени, че не виждаме нищо.

После има философски върхове. Те са двата изпъкнали върха на средата на челото. Има си и върхове на духовния свят – ако има такива върхове горе главата е изпъкнала.

Някой път човек е хубаво да вижда високите върхове на духовния свят, на материалния свят.

Нещата трябва да имат едно приложение, не само временно приложение. Много човешки състояния минават от физическия свят в духовния и от духовния в умствения и Божествения. Та енергията, ако не минава от физическия в духовния свят, тогава тя не може да се прояви и остава спяща. Във физическият свят енергията е повече потенциална. Значи съдържа повече материя, а в реалния свят съдържа по-малко материя и повече сила. А пък в мислящия свят съдържа по-малко материя и по-малко сила, а повече мисъл.

Мисълта е една енергия много по-висока, отколкото реалната енергия. Та щом един човек е красив, това показва, че у него мисловната енергия е голяма. Всякога се предполага, че красивият човек е умен. Глупавият човек не може да бъде красив. Ако той е красив, той е мумия. Това се познава по линиите, че са такива още неговите прадеди. /Л/. Тази линия на челото е красива. Този човек има благородство, а този /Н/ мисли за себе си само. Той е като едно животно, като един вълк, който мисли да влезне да хване една овца и да я изяде. В природата няма скрити неща. Всяка една постъпка или всяка една мисъл си имат своята определена форма. И можем да я избегнем. И потайните мисли си имат свои форми. И като се напластяват тези линии, се създава човешкото лице и мислите, чувствата и постъпките се напластяват върху човешкото лице. Ние като мислим, чувствуваме и постъпваме, сме зидари. Затова мисълта трябва да бъде хармонична, и чувството трябва да бъде добро.

Сега вие се боите от последствията. Последствията ще дойдат. Там, където има мисли, чувства, и постъпки ще има, и последствия. Те са неизбежни. Добрата мисъл има добри последствия, лошата мисъл има лоши последствия; добрите чувства имат добри последствия, лошите чувства имат лоши последствия. Ние сме дошли сега до онова положение – искаме да бъдем силни, умни, богати в света. И търсим наготово нещата. – Според мисълта, според чувството и според живота, според работата и наградата. Защото според постъпката е и наградата в природата. Резултатите съотвествуват на самата причина.

Някой път вие се оглеждате в огледалото и не харесвате вашето чело или не харесвате вашия нос. Гледате носа си и казвате: Не ми се харесва. Но не можете да го поправите; гледате ръката си и нея не я харесвате. Има някои красиви ръце. Някой път гледате кожата си и я харесвате. Някой път не я харесвате и не знаете как да я поправите.

Сега вие сте дошли и очаквате баща ви и майка ви да ви оставят нещо. Не. Баща ви и майка ви са оставили жито в хамбара и вие трябва да го сеете. Те са оставили само семето и трябва да го посадите. Това значи, че като работите върху себе си, ще развиете вашите сили.

Някой човек има заложби, но трябва да работи. Ако върху музиката не работиш, не пееш и не свириш, какъв успех можеш да имаш? Ти няма да пееш цял ден, достатъчно е да пееш 1/2 час на ден върху музиката аз не съм работил много. Ако има някой, който да е работил най-малко върху музиката, това съм аз. Ако работя върху музиката 10-15 минути или 1/2 час, то е много. Малко съм работил, но като съм свирил в музиката, за нищо друго не съм мислил.

Та когато изучавате нещо, концентрирайте си ума върху това нещо. Тогаз да не се занимавате с посторонни работи.

Ти искаш да станеш богат, красив, силен и умен. И седиш, и приличаш на човека, който е взел лотариен билет, и чакаш да получиш един милион. И чакаш 1,2,3 и прочее години и милионът не идва. Ако аз исках да стана богат, има лесен начин за това.

Мога да взема две хубави стомни с вода и ще отида лятно време там, гдето се разхождат милионерите в безводно място и даром ще им давам вода. Та така ще се запознаеш с тези, богатите хора и те ще ти отслужат. И две-три години като отслужваш на богатите, така ще вземеш много повече, отколкото ако 10 години вземеш от лотарията билет. В стомните е късметът.

Сега има друг закон. Ако аз искам да спечеля с лотариен билети, то е, ако децата, които бъркат в една шапка, за да извадят билетите, ги познавам; хубаво е да изуча характера на детето, което бърка. И ако аз обикна това дете, то ще намери моя билет в шапката. Ако не ме обича, то няма да намери моя билет.

Та ако не печелите в лотарията, това показва, че не ви обича детето, което бърка.

в света има произволни неща. Под думата "произволни" неща разбирам далечни причини. Непосредственото явление има една причина. На тази причина има друга, по-далечна причина; и по-далечната причина има още по-далечна причина, и т.н. Трябва да отмахнем последствията и близките причини и да дойдем до първоначалната причина, ако искаме една ясна представа за нещата. Та трябва да дойдем до първата причина.

Колкото водата е по-близо до извора, толкова тя е по-бистра; а колкото водата е по-далеч от избора, толкова тя е по-мътна. Близката до извора е чиста, но не е свършила работата си. А пък мътната вода е далече от извора, но е свършила работа.

Мислите ви да бъдат ясни. Една мисъл, която е права, винаги произвежда едно радостно състояние; щом имаш едно топло чувство, ти пак се радваш. Но радостта на ума е друга, и радостта на сърцето е друга, и радостта на душата е друга.

Как ще определите умствената радост, сърдечната радост и душевната радост? /Учителят показва големите прозорци на салона./ Какво показват тези големи прозорци на салона? Значи от външния свят приемаме много светлина. Зад тези прозорци седи една идея. Това не е нещо произволно. На горния край на прозорците има малки квадратчета и зад тези квадрати седи една идея. За много от учените хора това са идеи. Скрити идеи има там. На горния край на прозорците има и малки триъгълници. И в тях има идеи.

Като дойде един учен човек, той ще чете цяла история на салона, като види прозорците. Като дойде един човек, който е много чувствителен, като помирише прозорците, ще знае кои хора са влизали в салона. Защото всички хора, които са влизали в салона, оставят своите влияния върху прозорците. И ако дойде един чувствителен човек, ще разправя небивалици. Цяла история е написана, там на прозорците. Там е хроникирана историята и всички подробности. Добрите неща са хроникирани. А пък тези неща, които (не) са важни, са оставени на заден план.

Та всички ваши неща във всички епохи, всичко това остава върху човека отпечатък. Всеки човек носи историята на известна епоха. Някой повече, някой по-малко.

Сега това да ви даде един подтик. По този начин има възможност да се изправи и да се забогатява. Другояче човек се обезсърчава и ще каже: Аз нищо не съм постигнал. Не. Много работи можеш да постигнеш. Често хората спъват това, което другите хора добиват. Ти не искай да придобиеш. Ти гледай да добиеш това, което ти е дадено. Черешата трябва да израсте като череша, сливата като слива, ябълката като ябълка и дюлята като дюля. Човек трябва да стане такъв, какъвто е определен. Ти искаш да станеш круша, ябълка и пр. Не. Ако си определен за череша, ще станеш хубава череша в това прераждане. А в друго прераждане можеш да станеш някоя хубава ябълка. Каква е формата на черешата – О. Това показва едно любовно състояние. Тая валчеста череша съдържа много чувства. Сливите са по-продълговати. Житното зърно като поляризирано показва едно определено състояние. За мен житото е много умно. Това показва една черта на голямо безкористие. Много е добра формата на житните зърна. Ако има една форма на безкористие, то е на житото. То има много красива форма. Даже обърнете внимание на следното: като гледаш много време житните зърна, приятно ти е.

Та онези от вас, които искат да бъдат безкористни, да вземат малко жито и да го поглеждат малко. Защото житото придава от себе си. Ако аз бях възпитател на децата, щях да имам една крина с жито, друга с царевица, с ябълки и ще започна с житото – безкористието. Ще дам на детето жито да го гледа и държи – предметно учение за възпитание.

Сега казват: Да бъдем добри, да бъдем безкористни, да бъдем умни. Но трябва да имаме предметно учение – форми, които да ти дават нещо.

Един скъпоценен камък е красив. Красиво разлага светлината. Някой път има мек, приятен цвят.

Та, използувайте природата – това, което природата ви е дала. Има хиляди блага в природата, които трябва да се оценят. И хората седят и чакат върху лотариен билет. И не работят върху благата, които имат от природата. Баща му оставил милиони и той не ходи да ги използува, а ходи да вземе лотариен билет, да му се падне нещо.

Да допуснем, че лотарията разполага с 10 хиляди билета. Ако някой купи всичките билети, ще спечели ли нещо? Онези, които са създали лотарията, те знаят, че 10 хиляди билета дава печалба на тези, които са купили билетите. Но тази печалба е само една част от дадените пари за купуване на билетите.

Един богат човек може да купи всичките билети -може да вземе 10-тех хиляди билета и като направи своите изчисления, да види, че има загуба. Тогава харчиш по-вече и печелиш по-малко.

То е определено кой билет ще спечели. Точно е определено. Ти вземеш един билет, не е определено по кой начин този билет да спечели. Всеки един от вас, ако е много чувствителен, може да знае печели ли билета му или не.

Направете един опит. Да кажем, когато изгрява слънцето, в момента да видите какво ще чувствувате. Какво самочувствие имате, когато една реалност ще стане! Когато дойде моментът, че тъкмо слънцето ще изгрее, образува се една самоувереност във вас. В тебе няма и най-малко съмнение, че слънцето ще изгрее! Тогава не може да има съмнение. Когато дойде моментът да се покаже слънцето, в тебе всяко съмнение изчезва. Можете да направите опит с часовника си. До известно време има съмнение. И щом изчезне съмнението, слънцето показва първия лъч. Като изчезне всичкото съмнение, първият лъч се показва.

Та когато у вас изчезнат всичките съмнения, първият лъч се показва във вашия живот. Докато се съмнявате, не може да изгрее слънцето. Когато последното съмнение изчезне у тебе, ще видиш първия лъч и ще почувствуваш една радост.

Сега стига толкова философия. Какво остава сега от лекцията? Какво разбрахте? – Като изчезне последното съмнение, лъчът вече се вижда. И като изчезне и последният лъч, съмнението вече почва да се ражда. Като залезе слънцето, първите съмнения идват. Щом съмнението идва, да знаете, че слънцето е залязло и после ще дойде второ съмнение, трето съмнение, четвърто съмнение, пето, шесто и пр. И като се народят много съмнения, това показва, че слънцето се отдалечава.

И при изгрева е същото. И всеки един от вас може да направи опит. Ако няма друга работа, ще бъде приятно един такъв опит. Вие сега търсите много големи работи. Искате да четете една голяма книга. Хубави са книгите. Ще знаете автора кога е писал книгата. Ще знаете как изгрява слънцето преди 20 години, но по-добре е да видиш как слънцето изгрява сега. /Към брат Гавраил величков:/ -вие на дълги вълни можете ли да свирите, а на къси? – На дълги можем, но на къси не.

Аз наричам тази лекция музикална екскурзия, музикален опит.

Да кажем, че минавате музикално през първичната област на живота, през подсъзнанието – минералите, кристалите имат подсъзнание. В подсъзнанието са складирани нещата. Оттам минавате в органическия свят – растенията и животните. Те нямат съзнание. После влизате в човешкия свят. Там има самосъзнание. След това минавате в ангелския свят. Те имат свръхсъзнание – там трябват къси вълни. /Учителят свири на цигулка./ -Това са дългите вълни. Това е една музикална разходка – такива тонове. /Учителят свири друго нещо./ в това, което свирех, едните тонове – вълните са по-далече, а другото -са по-близко. Музикалността, музиката се предава, като се пее и като се свири.

Като са пели ангелите, сега достигат вече техните песни до нас. Човек трябва да се учи да слуша. Тихо пеят и силно пеят. Тихото пеене е на къси вълни, а силното е на дълги. Дългите вълни запълват близкото пространство, а пък късите – далечното пространство.

Музиката кара човека да мисли. Това е доброто. Човек трябва да мисли, да чувствува и да постъпва добре. Тези три неща са важни за човека. А пък всички други неща са методи. Много методи има, които спомагат на човешките мисли, чувства и постъпки. Като отидеш на един концерт, ти се ползуваш. Това е само като един метод за посвещение. Като отидеш на театър, това е пак метод за посвещение на човешкия ум и сърце. И като гледаш на един скъпоценен камък, човек се поощрява.

Та човек трябва да се ползува от всички поощрения на природата. Всички поощрения на природата са добри и в мисловно, и в сърдечно, и в духовно отношение. Нейните постъпки са идеални!

Имайте по възможност вяра. Като дойде вярата, слънцето изгрява. Щом изучаваш природата, слънцето изгрява, а пък престанеш (ли) да я изучаваш, слънцето залязва.

Та когато почвате да изучавате природата, слънцето ще изгрее, а когато престанете да я изучавате, слънцето ще залезе. Учете се!

18. Лекция на Младежкия окултен клас, държана от Учителя на 19.II.1943 г. Петък – 5 ч. с., София – Изгрев