НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Музика и организиране

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Музика и организиране

Най-често използвани думи в беседата: може, има, пее, музика, пеят, слънце, пееш, сега, човек, тон, вземеш, свят, вярно, качество, бъде, всички, сърце, аз, мислиш ,

Общ Окултен клас , София, 11 Февруари 1942г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

„Отче наш“

„Цветята цъфтяха“

„Изгрява Слънцето“

Отношението на ума към сърцето.

Всяко нещо в света има смисъл, когато може да се употреби. Човешкият ум има смисъл, когато помага на човека. Сърцето има смисъл, когато помага на човека. Човек не разбира човешката душа. Човешките души, които са излезли от Бога, имат един път да изходят. Сега вие седите тук. Откъде сте дошли, къде отивате като пътници, не знаете. Слезли сте на някоя гара, търсите да се качите пак. Пътят ви не е строго определен. Даже когато дойдат да ви кажат, че трябва да слезете на някоя гара, не ви се слиза от трена. Трябва да се освободите от много връзки и препятствия на миналото.

Често хората обичат да си бъркат [в] ухото; някои обичат да си пипат носа, да се чешат. Тези неща са естествени, показват, че отвън има препятствие. Или буташ крака си, боли те или те сърби. Не вървиш както трябва, понеже имаш някаква болка. Или някой път не говориш както трябва. Някой път си неразположен – пак има нещо, което те спъва. Казват: „Причините са отвън.“ Но не са причините отвън. Имало е и отвън причина. Взел си, ядеш неестествена храна или си бързал и си ял и усещаш в стомаха някаква болка. Тази болка се отразява върху ума ти. Или пък си занят с друга работа, пък не изпълняваш работата, не дишаш както трябва, бързаш.

Ние все бързаме и ако се попитаме защо бързаме, не знаем. Бързаш да идеш някъде, бързаш да спиш, бързаш да ядеш. Всички бързаме. Защо бързаме и ние не знаем. Бързането има смисъл. Бързането аз тълкувам: свърши добре работата. Сега толкоз време учим. За пример, вие сте учили първо, второ, трето, четвърто отделение, някои сте свършили гимназия. Казва: „Дотегна ми, 20 години се уча.“ Ако 45, 50, 60 [години] сте учили, мислите ли, че много сте учили? Но всичкото това знание, ако се посее, колко от него има, което може да ползува. Нещо от знанието става само за мазилка, някое става само за под, някое става за таван, някое става за паваж отвън. Малко е онова знание, което носи живот, което носи светлина в себе си. Някой път вие се чувствувате, че не сте радостен. Но за да бъде човек радостен, там се иска работа. Работата не подразбира, че ние трябва да създадем нещо. Всичките неща са създадени.

Нас ни са дадени дарби. Думата дарба произтича от дихарма, значи доброто даване, което Бог е определил. Туй даване е на сърцето, на ума, трябва да го употребим. Само, ние трябва да се упражняваме в това, което ни е дадено. На всеки човек е дадена способността да говори. Всичките думи, които ще учите, са отпечатани в неговия мозък. Трябва да ги изважда една по една, да ги запечатва какво значение имат. Най-първо майката учи детето да казва думата хляб. Как казвате на децата? Хляб ли? Казвате папу. Защо казвате папу? Защото е по-достъпно. Не зная англичаните как казват.

Сега целта не е да говорим. Не трябва да мислите, че не знаете. Само на много учени хора се говори, на простите какво ще говорим? На много учените се говори, те разбират.

Снощи цяла една група бяхме представители на една музикална вечеринка, на едно музикално угощение. Някои искат да знаят какво е музика. Музиката има работа с ядене и пиене. В музиката, ако не знаеш да пиеш, не ходи. Ако можеш да ядеш, да си дъвчеш храната, да пееш хубаво, да ни са отворени очите, ушите отворени, да не спиш, иди. Ако спиш, никак не ходи. Като се връщаме, ме питат: „Какво е твоето мнение?“ Казвам: „Доста хубава вечеря, богата вечеря.“ Туй не се дава често, в годината веднъж се дава такава голяма вечеря. Там имаше едно богато парче от Бетховен, хубаво приготвено яденето, повече от 20 минути ни взе, докато го изядем. Имаше приготвен бифтек от Паганини, десетина минути взе.



Музиката е един организиран свят. Щом говорим за музика, разбираме организиран свят, излизане от хаоса и влизане в организирания свят. Там всяко нещо е на мястото си. Някои питат какво нещо е музика. Аз представям така: до представя Слънцето, ре представя Меркурий, [ми – Венера,] фа – Месечината, сол представя Марс, ла представя Юпитер и си – Сатурн. Цяла една история как е създаден светът. Сега това го давам само за обяснение, може да се измени. Не трябва да го вземете догматично, че съм казал тъй. Туй е едно сравнение. Човек има 5 сетива, до първичната музика още не е дошъл. (фиг. 20.1)

Онези, които не разбират тази музика, какво разбират под до? Под до се разбира онази първична енергия, която организира. До-то е проводник на тази енергия. Не е въпрос да сложа до, но този основен тон, основните трептения. Слънцето дава до. Сега, съчетание има. Да вземеш вярно до, трябва да мислиш за Слънцето. За да вземеш ре вярно, трябва да мислиш за Меркурий. За да вземеш ми вярно, трябва да мислиш за Венера. За да вземеш фа вярно, трябва да мислиш за Месечината, за Земята. За да вземеш сол вярно, трябва да мислиш за Марс. За да вземеш ла вярно, трябва да мислиш за Юпитер. За да вземеш си вярно, трябва да мислиш за Сатурн. Значи който не може си да вземе правилно, не може да мисли правилно, критически да мисли. Подозрението иде. Защото всякога, когато човек не може да пее си, пада в мрачното на живота. Когато човек не може да пее ла вярно, той няма благородство. Когато не може сол вярно да пее, той не може да бъде юнак, да се състезава за истината. Ако не може фа да пее вярно, въображение няма, всичко за него е безсмислено.

Та, казвам: Тоновете са свързани с онова, което в природата е създадено. Ако вземеш до без Слънцето, то е безпредметно. То е само едно положение. Слънцето е тяло. Туй до има отношение към всичките тонове, понеже Слънцето има отношение към известни планети, които образуват вътрешната и външната система. За бъдеще тия планети, които сега се разкриват, те имат съответни нови тонове, които липсват на сегашната музика. Ние имаме само 7 тона. Още 5 тона има неразкрити. За бъдеще, когато хората се развият музикално, ще имаме не 7 тона, но 12. По-напред хората са имали 5 тона, в ранните времена са имали само 3 тона. Животните имат само един тон.

Сега, не искам да падате в противоречие. То е една малка философия на музиката. Музиката е едно качество на човешкия ум, качество на човешкото сърце; музиката е качество на човешката душа и качество на човешкия дух. То е музика. Качество на човешкия ум значи, че само чрез туй качество [човек] може да мисли. Музиката е качество на човешкото сърце. Само чрез сърцето [човек] може да чувствува правилно. Музиката е качество на човешките способности. Чрез музиката душата може да се прояви благородно. Всичките Божии благословения идат в душата чрез музиката, която Бог изпраща. Музиката е качество на човешкия дух. Тогава вече искате да знаете определено какво нещо е музика. Музиката е качество на човешкия ум, на човешкото сърце, на човешката душа и на човешкия дух. Тогава, като пее [човек], ще пее за ума си, ще пее за сърцето си, ще пее за душата си, ще пее за духа си. Той има още за много работи да пее, но 4 работи има главно, за които трябва да пее. Защо трябва да пееш? Ако не пееш, не можеш нищо да постигнеш. Ако пееш, много неща можеш да постигнеш. Говорът е пеене. Само че говорът не е още музикален. За бъдеще ще бъде много музикален.

Казвам: Сегашните хора имат едно много повърхностно понятие. Сега говорят за Паганини. Паганини е проникнал. Снощи като свири, виждам духа му, как се [е] борил. Показва един начин, по който един човек може да победи мъчнотиите. Бетовен като дойде, показва по кой начин човешкото сърце може да постигне своите желания.

Музикантът, който разбира, ще знае; който не разбира, ще търси дребнавости, че еди-кой си тон не го взел правилно. Защо не го взел правилно? Понеже не е качество на ума му, не е качество на сърцето му, не е качество и на душата му. Какво ще вземе? Един тон, за да го вземеш в природата, трябва да бъде свързан със Слънцето. Слънцето за тебе трябва да бъде живо. После, според Писанието кога е създадено Слънцето? На четвъртия ден. Значи в квартата. Първият ден е до, вторият е ре, третият е ми, четвъртият е фа, петият е сол, шестият ден е ла, седмият ден е си. В седмия ден Господ си почива. В си си почина. В шестия ден, на ла, човек е създаден. Шестият ден е ден на Любовта. Изменя се, друга гама имаме. Значи имаме друг един музикален строеж.

Та, казвам: За да пее човек и за да мисли, той трябва да има някого да обича. Ти като не обичаш никого, ще бъдеш мълчалив като риба. Като обичаш, ти веднага ще пееш, веднага ще мислиш и движение ще има. Музиката е вече движение в света, вечната хармония, която съществува. Човек, който пее, показва, че е във вечно движение. Неговият ум, сърце и дух постоянно работят и са в хармония с Божия закон. Той не може да бъде в противоречие. В музиката много лесно се разрешават въпросите. Сега [младите] разбират много по-добре музиката, отколкото старите. Едно дете тази система може да я разбере много лесно, да започне да пее. По-възрастните започват да философствуват.

Като гледате как съм наредил нотите в кръг [фиг. 20.1, с. 364], казвате: „Защо така е наредено?“ Как трябва да бъде наредено? Някои нареждат тоновете в права линия: . Един български педагог ги реди по стълбицата във възходяща степен, започва отдолу нагоре. Когато са в права линия, пак са във възходяща посока, пението започва отляво надясно. Искам музиката да вържете с вашия ум, да свържете музиката с вашето сърце, да свържете музиката с вашата душа. Когато се говори за музиката, разбираме човешкия ум в неговото нормално състояние, човешкото сърце в неговото нормално състояние, човешката душа в нейното нормално състояние и човешкият дух. Затуй Бог изпраща тия учители по музиката. Един учител по музиката трябва да бъде философ, поет, трябва да бъде художник. Той не е глупав човек, но един човек съвършен. То са най-издигнатите хора в света. Някои мислят: Каква философия има в музиката? Философията има своя музика. Поезията има своя музика. Всички изкуства имат музика, движение. Ти ходиш – има музика. Ако не вземеш основния тон, не може да ходиш. Яденето има основен тон. Като вземеш тона, приятно ти е. Пишеш някое писмо. Ако не вземеш основния тон, не върви. Щом [го] вземеш, всичко върви.

Та, казвам: Туй е хармонията на живота. Говори се за хармонията. Всяка работа трябва да започне музикално. Щом започне музикално, трябва да знаеш като пееш, къде си. Значи вземеш до – ти си във връзка със Слънцето. Тогава вече имаш отношение към Слънцето. Ще разгледаш всичките планети, всяка планета за какво е предназначена. Без Юпитер не можеш да бъдеш благороден. Ако твоята умствена и сърдечна енергия не минава през Юпитер, не можеш да бъдеш благороден. Ако твоята енергия не минава през Марс, ти не можеш да бъдеш смел и решителен.

Сега някои от вас може да питат защо е така. Защото не може да бъде другояче. Как трябва да бъде? Казва: „Както е казал Господ.“ Господ е казал Слънцето да изгрее, Господ е казал Месечината да изгрее. Слънцето е заповядало всички растения и треви да пораснат. Слънцето е, което събужда човека да мисли. Ние отделяме онова, което Бог е направил. Мислим, че извън този свят може да направим нещо. То е невъзможно. Онова, което Бог е създал, трябва да го проучим, да бъдем верни на законите. Не можем ние да създадем нещо по-умно от тях.

Та, аз наричам вярващи онези, които могат да пеят правилно, да пеят гамата. Казваш: „Аз вярвам.“ Изпей тези думи: „Аз вярвам“. Като изпееш „Аз вярвам“, ако си гладен, веднага пред тебе ще има един сомун хляб. Този хляб ще дойде. Като заспиш, ще дойде топлият хляб, не алегорично, но де факто. Всичките плодове и зрънца под музиката зреят. Като им пеят, плодовете се радват и зреят. Ако не пееха, нямаше да узреят. Благодарение, че пеят, затова узряват. Слънчевите лъчи, които идват от Слънцето, пеят. Червеният лъч, всичките други лъчи пеят. Най-възвишените същества пеят и те гледат другояче. Те не гледат на нас с мъчение, но те гледат на нас както ние гледаме на скъпоценните камъни. Като намериш някой диамант, ще го туриш на пръста си. И те гледат на хората така. Казват: „Да си вземем този камък.“ По някой път ни вземат и ни турят на пръста или на гърлото и ни носят. Благодарение, че ни носят като скъпоценни камъни, ние се изявяваме, те се ползуват. И ние се ползуваме от тях. Не само това, но казва Писанието, че Господ ни написал на дланта Си. Понеже сме скъпоценни камъни, Той ни написал на дланта Си. По някой път погледне ни.

Човек е създаден в ла. Някой не може да пее ла. В деня на Юпитер е създаден човекът. Юпитер е иносказание. Венера го управлява, понеже Венера се застъпва пред Юпитер да направят човека. Казва Писанието: „И рече Бог: Да направим човека.“ Та, Любовта в света е дала идеята да се направи човека, че като се пее, да има за кого да се пее. За човека пеят. Майката на кого пее? На детето пее. Детето, и то започне да пее на майка си.

Та, казвам: От това гледище вие седите и се безпокоите, че имате някаква болка. Това не е музикално. Болят те гърдите. Това не е музикално. Вратът те боли. Това не е музикално. Главоболие имаш. Не е музикално.

Сега ще оставим материалния свят. Материалният свят произтича от хаоса, значи е неорганизиран. Материалният свят е неорганизиран свят. Слънчевият свят организира работите. Казвам: Половината от материята, която имаме, е неорганизирана и вследствие на това тази неорганизирана материя създава всичките препятствия. Ако разбираме законите, ще бъдем един грънчар, който от тази кал може да направи каквато форма иска. От туй гледище вие ще се радвате, че имате едно препятствие.

Имате едно болезнено състояние. От ревматизъм много грънци може да станат. И чаши може да станат от ревматизма. Един ревматизъм струва един милион английски лири. Кой от вас би го повярвал това? Аз не зная какво разбират под думата ревматизъм. Неорганизирана материя се натрупва в тялото и препятствува на кръвообращението. От това се ражда едно болезнено състояние. То е инертна материя. На тази инертна материя като започнеш да пееш, понеже пението е движение, туй движение като влезе, изчиства калта. Пението в дадения случай е мощно течение, което става по целия организъм. Правилно трябва да пеете, не само с устата си, но с ума си да пееш. В сърцето си да пееш, да чувствуваш, че клетките пеят, да чувствуваш, че цялата природа и тя пее. Знаете колко е приятно това? Да слушаш ябълките как пеят. Уханието, което излиза от цветята, е пеене. Временно пеят. Някои птици в май пеят.

Сега нещата не свързвайте с противоречията в живота. Вие живеете в един свят и намирате много противоречия. Няма противоречия. Светът съществува не само за нас, но за хиляди, за безброй същества. Светът съдържа една материя, която ще се обработи. Туй, което се нарича организиране на света, то е смисълът. Един ден ще се обработи. Цялата земя представя възможност за бъдещото развитие на човечеството.



Окултната наука казва, че хората са дошли от Месечината, след като са придобили, каквото имало да придобият. И от Месечината слязоха на Земята. На Месечината останаха най-умните хора, които не може да се забавляват. Ние сме на Земята на забавление, на пеене. Някои пеят [дневно] време, други пеят вечерно време. Месечината пее вечер. Слънцето пее дене. Пеенето на Слънцето е до. Ако поставим още 6 радиуса в кръга, може да поставим нощните тонове. (фиг. 20.2) 6-те поставените, те са дневните тонове, другите 6 са Лунните. – Две гами има: едната гама е на Слънцето, другата е на Луната. Мажорната гама е на Слънцето, миньорната е на Месечината.

Сега, да остане само мисълта, че тоновете са свързани с небесните тела. Целият свят от това гледище е една композиция. Земята има особен тон, Слънцето има особен тон, Месечината има особен тон, Марс има особен тон, Юпитер има особен тон, Сатурн има особен тон. Всичките безбройни светове пеят на разни гами, всичко туй пее. Възвишените същества, ангелите пеят. За Паганини казват, че той турял едно петолиние и поглеждал небето. Каквато звезда идела на петолинието, той композирал.

Сега, вие искате без музика да бъдете щастливи. То е невъзможно. Без музика не можете да разберете християнството. Голяма погрешка е на християните, че те не можаха да разберат музиката. Тази, първата музика на евреите беше много обикновена музика. Първите християни се учиха да пеят. Песните им бяха много тъжни, понеже бяха гонени, не им даваха да пеят. Сега може да имат концерти, да пеят. Тогава пеенето не беше така достъпно, както сега.

Има известни същества в природата, които хас не струват от пеенето. Щом речеш да пееш, ще те погнат. Да запее една стара жена, ще кажат: „Какво си се разпяла, какво мислиш? Тази работа не може. Старите жени не трябва да пеят, трезвени трябва да бъдат.“ Българите считат, че старите не трябва да пеят, на тях не е позволено, престъпление е. На младите малко се позволява, но и те, като остареят, не могат да пеят. Криво разбиране за живота. Писанието казва: „Пейте и възпявайте Господа в сърцето си.“ Пейте и възпявайте Господа в ума си. Пейте и възпявайте Господа в духа си. Щом престанеш да пееш, ти си остарял. Щом започнеш да пееш, ти си млад. Защото, щом не пееш, тази неорганизирана материя дойде, спре всичкото движение. Спре движението на ума, спре движението на сърцето, спре движението на душата, на духа. Ти се намериш в тъмна нощ, няма нито една звезда. Виждаш, няма за какво да мислиш. Като дойде музиката в света (аз говоря за Божествената музика), целият свят се разкрива. Виждаш онази красота, която съществува. Тогава какво струва на човека да пее?

Та, казвам: Слънцето е по Закона на Любовта, до. Оттам започва животът. Ако не можеш да вземеш правилно до, ти не можеш да разбереш Закона на Любовта. Защото любовта има ония трептения в себе си, които дават организирания живот наоколо и правят всичките неща приятни. След туй всички други тонове. Те са живи същества в невидимия свят. До е един специфичен тон само на известни разумни същества. Те са авторитет. Други са авторитет за ре. Други разумни същества са авторитет за ми, за сол, за ла, за си.

Казвам: Когато ние пеем гамата, ние сме във връзка с тия разумни същества. Щом човек пее, те прииждат и се обменя. Любовта обича да се обменя с всичките тонове. Тя всички ги обича, всички ѝ са обични. Когато някой път казваме: „Трябва да се обичат хората“, разбираме: този тон до не може да обича другите, понеже съставят цялото. До може да се изрази само когато обича другите тонове. Те като се съединяват с него, образува се една песен, в която човек може да изрази своята идея. Умът е обоснован на законите на пеенето. Чувствата са обосновани на закона на пеенето. Говоря за приятните чувства. Щом дойде страданието, гледайте да се освободите от ония наслойки на миналото, че не трябва да се пее, че не му е дошло времето. Даже хората са закъснели в пеенето. Още като станеш сутрин, ако обичаш Слънцето, ще пееш. (Учителят пее „до“, после следното :

Разположен съм аз в живота,
обичам основните закони,
които го управляват.
Служа вече на Господа
с всичкото си сърце.
Неговата воля
ще изпълнявам за всегда.
Слушай, сутрин ти когато станеш,
добре да пееш с ума си,
със сърцето си,
с душата си,
с духа си в едно цяло.
Цял квартет в тебе да има.
Ти страдаш, братко мой,
защото не знаеш да пееш.
Научи се да пееш и здрав ще бъдеш,
сега и всякога, през всичките векове,
векове, векове, векове.
Настанаха вече нови времена.
Настанаха вече нови времена,
с малко оплаквания хората да живеят.
Малко ти се оплаквай, повече се радвай.
Тогава животът ти ще бъде весел.
Това ти добре помни,
добре помни, добре помни.
На вас аз днес говоря.
Турете вашия ум да мисли
и вашето сърце добре да чувствува
и душата ви благородно да постъпва
и духът ви волята Божия да върши.

Сега какво искате да изпеем? Няколко думи да имаме. (Учителят пее :

Светлината е благо за ума ми,
любовта е благо за сърцето ми,
а животът е благо за духа ми.

Ще запомните това. (Пее :

Светлината е благо за ума ми.
Любовта е благо за сърцето ми.
Животът е благо за душата ми.
Силата е моята мощ за духа ми.

Тук може да се турят какво? Турете само ре и ми.

Като станете сутрин, но криво-ляво да пеете. Пей, крякай! Нека да има крякане. Мисли, че можеш да пееш, не мисли, че не можеш да пееш. Като станеш, пей. Ти да бъдеш и певец, и слушател. Да екне целият Изгрев, да може да се чувате. Целият Изгрев, цяла една седмица като ставате, пейте. Да използуваме едно велико Божие благо. Трябва силна вяра. Да няма колебание дали е вярно или не. Всяко нещо, за което можеш да мислиш, е вярно. Всяко нещо, което можете да чувствувате, е вярно. Всяко нещо, което може да направите, е вярно.

Казвам: Не моментално. Когато искаме да постигнем нещо, в туй направление всички като работим едновременно, постигаме онова, което Бог иска. Аз в дадения случай внасям само един малък дар, само един тон. Но много същества като пеят, много същества като мислят, мисълта върви правилно. Човек сам да мисли е много мъчна работа.

Сега като пеете, мислете, че ви помагат гениите на музиката. Сегашният свят само по този начин може да се избави. Хората, като започнат да пеят, ще престанат да мислят лошо. Трябва да пеем, да славим Господа в сърцето си, в ума си.

Изпейте „Аз смея да кажа“. (Изпяхме я.)

Вие сте добри певци. Някой път не сте нагласени, че се ражда едно противодействие.

Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил.

20-а лекция от XXI година
на Общия окултен клас (1941–1942),
държана от Учителя
на 11.II.1942 г., сряда, 5 ч. сутринта,
София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: може, има, пее, музика, пеят, слънце, пееш, сега, човек, тон, вземеш, свят, вярно, качество, бъде, всички, сърце, аз, мислиш ,

Общ Окултен клас , София, 11 Февруари 1942г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


НАГОРЕ


placeholder