НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Самовъзпитание

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Самовъзпитание

Най-често използвани думи в беседата: има, казва, може, хубаво, хора, сега, добре, един, храна, човек, аз, охлюви, всички, себе, свят, съм ,

Общ Окултен клас , София, 23 Април 1941г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Добрата молитва.

Духътъ Божи.

Размишление.

Цвѣтята цъвтѣха.

Ще говоря за закона на самовъзпитанието. Законъ за самовъзпитанието или какво нѣщо е самовъзпитанието, какъ да работи и да възпитава себе си.

Всичкитѣ хора страдатъ отъ невъзпитаность. Малкитѣ деца, ако биха останали на тѣхъ, тѣ както идатъ въ живота, ако нѣмаше кой да имъ помогне, тѣ най-напредъ не знаятъ какъ да си избератъ храната. Майката ще приготви подходяща рѣдка храна, ще даде първитѣ правила какъ да започнатъ да се хранятъ. Децата сѫ много взискателни. Тѣ, като дойдатъ на земята, искатъ всѣки да имъ служи. Колкото души има въ кѫщи, отъ всичкитѣ искатъ служение. Каквото кажатъ – думата на две да не стане. Щомъ не се изпълни това, което желаятъ – веднага проявяватъ негодувание, веднага крѣскатъ, издаватъ единъ звукъ. Туй го наричатъ плачъ. Отъ негодувание, че не сѫ ги послушали, тия, голѣмитѣ генерали, веднага заплачатъ. То е наказание. Детето казва: „Какъ не разбирате Божественитѣ закони, че азъ съмъ дошълъ да ми служите, че вашето щастие, че щастието на баща ти, на майка ти зависятъ отъ мене. Ако не съмъ – нищо не може да стане. Ти стана баща най-голѣмъ, благодарение на мене. Азъ те произведохъ баща. Ти си майка, но азъ те направихъ майка. Ако азъ не съмъ – ти нищо не можешъ да направишъ“. Затуй първото дете казва: „Азъ, ако не бѣхъ се родилъ – никакъвъ братъ не щѣше да бѫдешъ“. Първото дете мисли, че всичко е направило въ свѣта. Вие всички мислите, (че) въ всичкитѣ хора има едно голѣмство. И най-малкото животно да го настѫпишъ – и то се надигне. Бутнете единъ паякъ. Той се спре, надигне се на краката си, казва: „Разбирашъ азъ кой съмъ. 6 крака имамъ, знаешъ какво мога да направя“. Знаете ли какво е самозащита или не? Мене ми разправяше единъ, че единъ отъ голѣмитѣ паяци го накаралъ да излѣзе отъ стаята. Скача отъ единиятъ край до другиятъ, премѣта се изъ стаята.

Сега вие живѣете въ единъ свѣтъ и мислите, че той е уреденъ. Не е уреденъ. Ако бѣше уреденъ, не щѣше да има. Богъ казва: „Правя нова земя и ново небе“. Подъ „старото небе“ и „старата земя“ разбира стариятъ порядъкъ на земята, които сега изживѣватъ последнитѣ дни. Туй ще се смѣни, както се смѣняватъ нощьта съ деня. Сегашниятъ порядъкъ, въ който ние живѣемъ, е нощь. Писанието казва: „Ето, мина нощьта, наближава деньтъ“. Ще идемъ въ новиятъ порядъкъ, дето има свѣтлина. Казвамъ: Всичкитѣ нещастия, които сѫществуватъ въ свѣта, се дължатъ на тъмнината. Въ тъмнината, която има въ насъ, всички прегрѣшения все въ тъмнината ставатъ. Въ свѣтлината прегрѣшения не може да ставатъ. Нѣма сега да се спирамъ да обяснявамъ какво значи „грѣхъ“. Грѣхътъ – това е едно наше понятие. Нарушение на единъ законъ. Богъ е поставилъ известни закони. Когато нарушаваме законитѣ на природата, на физическия свѣтъ, имаме едни последствия. Когато нарушаваме законитѣ на духовния свѣтъ, имаме други последствия. Когато нарушаваме законитѣ на умствения свѣтъ, имаме трети последствия. И тамъ може да се нарушатъ законитѣ. Всѣки, който наруши единъ Божественъ законъ, той изчезва отъ този свѣтъ. Ние сме въ физическото поле. Не сме въ онзи свѣтъ, дето тече всичко по медъ и масло. Ние сме въ единъ свѣтъ, дето се мѫчимъ. Ако погледнемъ на цѣлата природа, дето живѣемъ, то е вѣчна борба, вѣчно робство тукъ. Нѣма нито едно сѫщество, което да е свободно. Има нѣщо въ насъ, което ни измѣня постоянно. Човѣкъ е билъ малко детенце, после постепенно той се измѣня. Кое е онова, което го измѣня отвѫтре? Човѣшкиятъ духъ трѣбва да расте и човѣшката душа трѣбва да се развива. Но тъй, както ние се развиваме, кой отъ насъ е доволенъ отъ туй състояние, което сега имаме? Всѣки усѣща, че му липсва нѣщо. Нѣкой казва, че не го оценяватъ. За да те оцѣнятъ, хората трѣбва да бѫдатъ съвършени. Какъ ще те оцени единъ човѣкъ? Ти искашъ нѣщо, което не съзнава(шъ). Влѣзете нѣкѫде, искате да има пиано, да ви посвирятъ добре. Тия хора едва знаятъ да попѣйватъ, нито пиано иматъ, нито модерно свирятъ. Вие казвате: „Нѣма ли нѣкой другъ, дъщеря ви или сина ви да свири?“ Казватъ: „Нѣма такива работи въ насъ“. Хората оратъ и сѣятъ. Казватъ: „Имаме си свои пѣсни, попѣваме по нѣкой пѫть. Други условия нѣмаме“. Нѣкой религиозенъ ще каже: „Нѣмате такива набожни картини на Св.Богородица, на Исусъ Христосъ, на Св.Никола, на Св.Георги, на Св.Петъръ“. Въ българитѣ има много светии, но Св.Драганъ нѣма, Св.Стоянъ нѣма, и Св.Панчо нѣма, и Св.Череша нѣма. Казватъ: „Колко е хубавъ образътъ на Христа тъй, като се моли“. Но художникътъ е турилъ тази форма. Той не е билъ тамъ да види какъ се е молилъ Христосъ. Той се молѣше денемъ. Въ тъмнината на художника му е дошълъ този образъ. Тогава казвате: „Колко хубаво се моли“. Това е наше сегашно понятие. Въ какво седи доброто? Въ молитвата. То седи въ това правилно поставяне на ума. Мисъльта ти да бѫде така свѣтла и чиста. После – онова правилно положение на сърдцето, да нѣма никакви горчиви чувства. После – въ постѫпкитѣ да нѣма нищо, (което) да те смущава. Три нѣща въ молитвата да имашъ. Молитвата учи умътъ ти да е пъленъ съ свѣтлина и сърдцето ти да е топло, ритмично да бие. Да чувствувашъ, че имашъ най-приятното разположение. Сега не разбирайте „удоволствие“, ами като си тѫженъ, да намѣришъ и въ самата тѫга (и) да видишъ, че има нѣщо хубаво. Умниятъ човѣкъ, като се заоблачи небето, вижда добрата страна. (Той) казва: „Тия облаци ще се превърнатъ на капчици, ще капнатъ по тревата и тревата ще израсте. Цвѣтята ще цъвнатъ, дърветата ще се полѣятъ, ще раждатъ хубави плодове“. Духне вѣтъръ (и) умниятъ човѣкъ вижда хубавото, казва: „Ще стане пречистване“. Онзи, който не разбира, казва: „Сега ли се намѣри, отде се намѣри? Заоблачи се – казва. Сега ли се заоблачи, не можеше ли свѣтло да е?“ Мнозина отъ васъ искате все да бѫдете щастливи. Че щастието на единъ пѣвецъ въ какво стои? То не е нѣщо материално. Пѣвецътъ, като пѣе хубаво, е щастливъ. Като (го) слуша, всѣки единъ казва: „Хубаво пѣе“. Още като е на сцената, тия хора му изпращатъ своитѣ хубави мисли. Казватъ: „Хубаво пѣе, искаме да слушаме, такъвъ пѣвецъ чакаме“. Тѣ сѫ му платили. Щомъ не пѣе хубаво, казватъ: „Защо не се приготви хубаво да пѣе, така ли се пѣе?“ Той, горкиятъ, започва да го стѣга сърдцето. Казва, че не вървѣло. За да се извини, казва, че времето било влажно, салонътъ билъ неотопленъ, публиката била студена. Дава си извинения. Тия нѣща сѫ наши залъгалки. Може да ви преведа примѣръ, но нѣкой пѫть ние сме смѣшни въ нашитѣ разбирания. Казвате: „Той много знае“. Азъ съмъ превождалъ този примѣръ и пакъ ще го преведа. Идва една съседка при другата и казва: „Вие какъ шиете роклитѣ?“ – „Така ги шиемъ“. – „И ние така правимъ“ – тя отговаря. Тази, която пита, всичко знае. Знае какъ преподаватъ, знае какъ се молятъ. Каквото правятъ другитѣ и тя го знае. Онази съседка видѣла, че въ много нѣща е боса, искала да ѝ създаде една неприятность, да ѝ покаже, че не знае. Единъ день идва и я пита: „Вие какъ готвите охлювитѣ?“ – „Какъ ги готвимъ ли ние, казва? Вземаме ги, туряме ги въ чутората, начукаме ги, начукаме ги, туряме ги въ тенджерата, туряме имъ оризъ и солчица и ги варимъ“. (Първата) казва: „И ние така ги готвимъ“. Тя като отива, начукала охлювитѣ, направила ги както ѝ казва съседката и ги сготвила. Връща се мѫжа ѝ, сѣда да яде и той я пита: „Ти какво си направила?“ – „Ами така ме научи нашата съседка, по новъ начинъ да се готвятъ охлюви“. То е невежество. Охлюви не се готвятъ така, не се турятъ въ чутората. Турятъ се въ вода, измиватъ се хубаво, съ прѣсната вода сваряватъ се, после съ една виличка взема се единия край, набоде се и се изтегля за единия край. Вие нали сте яли охлюви? Скържавитѣ хора какъ си готвятъ охлюви? Въ Балкана има такъми за охлюви, има охлюви нанизани на връвь. Дойде съседката и каже: „Дай ми твоитѣ такъми, да си наготвя охлюви“. Ще сложатъ нанизанитѣ охлюви, ще сложатъ оризъ, ще сготвятъ охлювитѣ и като го изѣдатъ, въобразяватъ си, че ядатъ охлюви. Ние сега може да се смѣемъ, но не е ли смѣшно и нашето положение? Отъ Божествения свѣтъ, когато мислимъ, че като имаме пари – ще бѫдемъ щастливи. Ще бѫдемъ щастливи, защо? Паритѣ сѫ външната черупка на охлювитѣ. Въ тази форма все ще влѣзе малко оризъ, ще влѣзе малко зехтинъ, ще ни бѫде развлечение, че сме яли ядене съ охлюви. Все има нѣщо въ самата черупка. Голѣмото богатство на охлюва остава въ черупката и който е майсторъ – ще може да извади стотина–двеста пѫти малко миризма.

Казвамъ: Туй положение, въ което се намираме, тѣзи възгледи вече сѫ детински. Най-първо ти вървишъ и си недоволенъ. Трѣбва да знаешъ, че твоето недоволство…

Отъ яденето започва самовъзпитанието. Богъ далъ единъ езикъ, далъ едно чувство да опиташъ дали храната е добра или не. Ако вкусътъ не е покваренъ, още като вкусишъ храната, ще знаешъ тази храна дали е за тебъ или не. Нѣкой пѫть страдаме отъ сготвена, отъ развалена храна. Гледамъ, (че) нѣкой не може да яде прѣсно млѣко, яде кисело. Киселото млѣко съдържа нѣкои ферменти. Сега тѣзи ферменти на киселото млѣко, споредъ теорията на Мечниковъ, сѫ полезни. Ако си отъ киселитѣ хора, ти не можешъ да ядешъ прѣсното млѣко, защото си много киселъ. Като ядешъ прѣсно млѣко, то се подквасва, хаби се млѣкото. Киселини има, които не даватъ възможность на млѣкото да се смели хубаво, да се подготви храната, да се извадятъ ония хранителнитѣ елементи. Много пѫти ние имаме религиозни схващания. Нѣкой каже, че е набоженъ и само сухъ хлѣбъ ще яде. Азъ, ако съмъ, сухъ хлѣбъ не бихъ ялъ. То е човѣшко гледане. Самъ ще си сваря хубаво жито, ще го сваря хубаво и ще ямъ. Ако направя хлѣбъ, която и жена да го прави, този хлѣбъ не е така чистъ, както вареното жито. Или, ако ми сѫ здрави зѫбитѣ, ще го накисна въ топла вода и ще го дъвча. Това жито ще бѫде много по-полезно, отколкото този хлѣбъ. (Ако) имашъ развалени зѫби, какво ще правишъ? Житото така не може да го гълташъ.

Сега трѣбва да се избавимъ. Ние имаме наследствени възгледи. Ти искашъ да бѫдешъ здравъ, но за да бѫдешъ здравъ, трѣбва да си изберешъ една храна, която ти подхожда. Всѣка храна, която ти не обичашъ, не е здравословна. Тази храна трѣбва да я разбирашъ. Като я обичашъ, следъ като я ядешъ, поради любовьта остава хубаво впечатление тази храна. Следъ като ядешъ и се разкайвашъ за яденето, тази храна е неестествена. После – храната не трѣбва да бѫде еднообразна. Въ хилядитѣ плодове, които Богъ е създалъ въ свѣта, то се подразбира, че отъ всичкитѣ плодни има известни плодни елементи, които сѫ необходими. Ти ядешъ череши. Отъ черешата хората не знаятъ какво добиватъ. Отъ сливитѣ хората не знаятъ какво добиватъ. Или ябълки ядешъ, или грозде, или портокалъ, или лимонъ, или рѣпички, или бобъ, или грахъ. Нѣкои храни служатъ за обнова на стомаха. Нѣкои храни служатъ за обнова на сърдцето. Нѣкои храни служатъ за обнова на човѣшкия мозъкъ. Ако човѣкъ, когато се храни, ако нѣма мозъкътъ достатъчна енергия – той не мисли. Нѣкой пѫть нѣщата произтичатъ, че нѣмаме едно правилно схващане. Запримѣръ: Вие започнете да се дразните. Щомъ се дразните, дразненето е качество на децата. И старитѣ хора се дразнятъ. Единственитѣ хора, които не се дразнятъ, сѫ възрастнитѣ хора. То е най-хубавото състояние на човѣка.



Д – детство, С – старость, М.В. – млада възрасть. Стариятъ човѣкъ е слабъ, съ хилави нерви. (Б) – туй е Божественото начало, Любовьта. Този триѫгълникъ е човѣка. Двата лѫча сѫ Божествената Мѫдрость, която изпраща свѣтлина. Детството е началото на живота, старостьта е краятъ на живота. Но животътъ не може да се разбира, ако ние нѣмаме туй Божественото начало, не възприемаме Любовьта, която иде отгоре. То е Божественото дихание. Азъ забелязвамъ нѣкой пѫть да изкажешъ една мисъль нѣкой пѫть съ най-малката енергия. Нѣкой пѫть казвашъ: „Не разбирашъ ли тази работа, която казвамъ?“ Можешъ да му кажешъ: „Ще ти кажа нѣщо. Може ли да не разберешъ?“ Това нѣщо може да го кажешъ съ викане, може да го кажешъ и съвсемъ тихо. /Учительтъ го изговаря съвсемъ тихо и го изговаря съ викане/. Ти искашъ да дадешъ нѣкакъвъ видъ. Майката крѣска, бащата крѣска, учительтъ крѣска, всички крѣскате, не може да търпите. Като не можешъ да търпишъ, какво ще правишъ, кажете ми? Следъ като си се ударилъ въ нѣкой камъкъ, не можешъ да търпишъ. Ще търпишъ, ще носишъ болката. Казвашъ: „Тази сиромашия не мога да търпя“. Ще търпишъ. Болестьта не може да търпишъ. Ще търпишъ. Отъ сиромашията можешъ да се освободишъ. Отъ болестьта може да се освободишъ. Отъ всичко въ свѣта може да се освободишъ. Трѣбва знание. Азъ съмъ превеждалъ примѣра, въ единъ отъ романитѣ го има. Излиза единъ цигуларь съ цигулката си. Доста виденъ цигуларь. Излиза навънъ изъ града, зима било. По едно време го заобикалятъ глутница вълци, 12–13 вълци го заобикалятъ. Отварятъ му пѫть, после стѣсняватъ крѫга, стѣсняватъ го още повече, искатъ да го нападнатъ. Той си казва: „Тъй и тъй ще се мре, но да си извадя цигулката, да си посвиря“. Изважда цигулката, започва да свири, тѣ всички наклѣкали, той свири. Свирилъ половинъ часъ и излѣзалъ отъ крѫга на вълцитѣ. Виждатъ го хората и казватъ: „Вижъ този серсеминъ, дава концертъ на вълцитѣ“. Вълцитѣ сѫ музикални. Той като свири, тѣ го слушатъ. Той свири за последенъ пѫть на вълцитѣ, а тѣ казватъ: „Такъвъ музикантъ ние не ядемъ, а го слушаме“. Ако той не знаеше да свири, тѣ щѣха да идатъ до него.

Казвамъ: Мѫчнотиитѣ въ свѣта сѫ вълци. Ако знаешъ да мислишъ, вълцитѣ ще те оставятъ. Всичкитѣ мѫчнотии слушатъ въ свѣта умнитѣ хора. Щомъ започнете да се дразните – пазете се. Щомъ се дразните – то е единъ признакъ на старость. Гледай, като се разгнѣвишъ, да не минатъ 10–15 минути (и) да туришъ равновесие, да намѣришъ своята погрѣшка. Иначе ти ще изхарчишъ повече енергия. Вие казвате: „Азъ се моля три пѫти на день, азъ на църква ходя, азъ съмъ ученикъ, азъ това съмъ свършилъ, т.т.т.“. Сега като се говори така, нѣкои мислятъ, че сѫ нарочени. Не, не, то е една слабость. Нѣкой я иматъ повече, нѣкой по-малко. Ако искате да се благославяте отгоре,… Сега азъ ви разправямъ тукъ и харча повече енергия. Азъ може да го не кажа, то е излишно. Туй е меню отъ мене. Турятъ въ програмата пѣвецъ или цигуларь, три номера. Като му рѫкоплѣскатъ, той ще даде повече. Като тури три номера, нищо повече, нека му рѫкоплѣскатъ колкото искатъ. Сега това, което казвамъ, е единъ номеръ повече, отколкото трѣбва. Да не покажешъ хатъръ. Никога човѣкъ не трѣбва да се енервира, (а) да вижда на всички добрата страна. Минавамъ нѣкѫде, казватъ: „Ти не знаешъ ли какви сѫ законитѣ?“ Казвамъ: „Извинете, но скоро съмъ дошелъ, благодаря ви. Какви сѫ порядкитѣ на този градъ? Ще ги изпълня“. Отишълъ си въ една кѫща, изуй си обущата. Ти ще влѣзешъ вѫтре, ще се поизчистишъ само. Изуй обущата. Ний, съвременнитѣ хора, като влѣземъ въ кѫщи, безъ да си изчистимъ обущата на стъргалката, цапаме. Българинътъ казва: „Да ти остане благословение“. Азъ бихъ желалъ въ новото всѣки да си носи лапчуни. Като идешъ на гости, изуй си обущата, обуй лапчуни. Ще ти вземе 5 минути, не повече. Следъ като си заминешъ, хората ще иматъ добро мнение за тебе, ще кажатъ: „Ето единъ уменъ човѣкъ“. Ти ще кажешъ: „Извинете, отъ кално ида, не си очистихъ обущата“. Оставишъ нѣкѫде калчица, тѣ ще ти пратятъ една лоша мисъль. Ако искате да говорите, изберете отъ говора онова, което е разбираемо за хората. Да допуснемъ, (че) вие сте единъ уменъ човѣкъ, оценявате нѣкѫде (и) на нѣкой дадете скѫпоцененъ камъкъ, хубавъ, съ червенъ цвѣтъ, на нѣкой дадете съ хубавъ синъ цвѣтъ, на другъ – съ жълтъ. Като влѣзе – дайте единъ скѫпоцененъ камъкъ. Или сте градинарь – занесете една кошница отъ най-хубавитѣ плодове. Казвамъ: Човѣкъ е една райска градина. Въ насъ се обработва, (но) има едно дърво, което не трѣбва да го бутаме. Ние вече сме вкусили отъ това дърво на познанието на добро и зло, и виждаме всичкитѣ последствия, всички болести, всички страдания, всички нещастия, (че) сѫ произлѣзли отъ тази неестествена храна. Мене, за да ме почитатъ хората като богатъ човѣкъ, колко пари трѣбва да имамъ при сегашния строй? За да те уважаватъ хората – 5 000 000. За да те уважаватъ хората като пѣвецъ, колко октави трѣбва да бѫде гласа ви? Четири октави трѣбва да имашъ, за да те уважаватъ, дето идешъ. На физическото поле, две октави сѫ достатъчни. Въ духовния свѣтъ – три октави. За Божествения свѣтъ – 4, 5, 6, 7…, но за 4 октави нашето ухо не е още готово, за да възприемемъ тия, високитѣ трептения. Гласътъ не е така музикаленъ въ високитѣ тонове и въ низкитѣ тонове. Нѣкой пѫть ти си се раздразнилъ. Вземи нѣкои тонове. Раздразнилъ си се – вземи нѣколко тона, вижъ ще могатъ ли тѣ да ти въздействуватъ. /Учительтъ пѣе „а-ха-ха-ха-ха“/. Вие не може да се освободите. Мѫчно е човѣкъ да се освободи отъ статическото състояние на нѣщата. Всѣки (е) готовъ да пѣе само това, което той знае. Въ Божествения свѣтъ и въ духовния свѣтъ нѣщата никога не се повтарятъ. На физическото поле има повторение. Защото следъ като се карашъ на единъ човѣкъ и най-после дойдешъ до едно мѣсто, и казвашъ: „Извинете, малко съмъ нервенъ“. Нѣкой пѫть се карашъ на другитѣ хора, но нѣкой пѫть бащата се кара на синътъ си. Този синъ (е) излѣзалъ отъ него. Той (бащата) се кара на себе си. Никога не се карайте на себе си. Направи погрѣшка, погали детето. Ти се учишъ отъ сина си. Ти виждашъ обективно погрѣшката, която си направилъ въ своето минало, отъ какво произтича. Ние искаме да бѫдемъ видни, всичкитѣ хора да обръщатъ внимание на насъ. Видишъ нѣкой плодъ, искашъ го за себе си. Най-хубавата шапка – за себе си. Твоето дете, като се отдѣли – и то има твоя характеръ, и то взема най-хубавото. Ти туй не го харесвашъ, че ти си това. Искашъ дъ бѫдешъ онзи човѣкъ, който иска да бѫде почитанъ. Той трѣбва да бѫде най-силниятъ човѣкъ. Почитаниятъ трѣбва да носи всичкото учение, всичката богатия, трѣбва да плаща всичко. Щомъ си богатъ, трѣбва да си готовъ да плащашъ всичкитѣ разноски. Щомъ си сиромахъ – не искашъ да вземешъ никакви задължения. Щомъ ние искаме да се освободимъ отъ задълженията, казвашъ: „Азъ бѣхъ невежа, не знаехъ, ще ме извините“. Никога не се опитвайте да лъжете себе си. Кажете: „Това нѣщо азъ можехъ да го направя, но не го направихъ. Втори пѫть ще изправя тази погрѣшка“. Менъ веднажъ ми направи едно хубаво впечатление. Гледамъ – единъ господинъ ходи съ кални обуща, поизчисти си обущата, но не прати слугата да му ги изчисти, той самъ си ги изчисти. Казвамъ: Хубава постѫпка. Да кажемъ, (че) нѣкой човѣкъ направи нѣкаква погрѣшка предъ тебе. Ти не го сѫди въ дадения случай. И да го сѫдишъ – нѣма да го поправишъ. Думитѣ, които ви говоря, ако не сѫ намѣсто – не може да се поправи. Всѣка мисъль, всѣка дума, всѣко чувствувание изказано – да бѫде намѣсто. Изказалъ съмъ една погрѣшка, но не го чувствувамъ. Отговоренъ съмъ за самото чувство, което имамъ. Неразположенъ съмъ – трѣбва да държа въ съзнанието своето неразположение. То е като огънь. Да не му дамъ ходъ да се образува единъ пожаръ, но да възпитамъ своето недоволство, което имамъ, да му намѣря причината. Има нѣкаква причина. Всѣки човѣкъ, който не е обичанъ, е недоволенъ. Всѣки човѣкъ, който работи и не му плащатъ, е недоволенъ. Всѣки човѣкъ, който не уважаватъ, е недоволенъ. Сега ние нѣмаме права да унижаваме себе си. Понеже да унижавамъ умътъ си, да кажа, че съмъ невежа – не е право. Невежеството – то е моето неразбиране. Богъ е вложилъ въ мене единъ умъ, който още не съмъ проявилъ. Туй богатство, което имамъ, не съзнава благата. Богъ е вложилъ едно сърдце. Писано е, че сърдцето е грѣшно. То е човѣшко понятие. Туй, грѣшното сърдце, отъ което ние плачемъ, за него Богъ казва: „Сине мой, дай Ми сърдцето си“. Туй сърдце е ценно. Господь го оценява и го иска. Ти не го оценявашъ и казвашъ: „Имамъ калпаво сърдце“. Имашъ едно тѣло, за което милиони години е трѣбвало да се събератъ тия клетки, да ти направятъ този организъмъ. Ако вие бихте изучавали, колко време е взело на невидимия свѣтъ да ти направятъ туй жилище? А ти седишъ и си недоволенъ. Много сѫщества отъ невидимия свѣтъ посещаватъ те вѫтре въ тѣлото. Не тъй, както вие разбирате тѣлото. Има една вѫтрешна страна, въ която напредналитѣ сѫщества искатъ да надникнатъ въ този вѫтрешенъ порядъкъ. Ние не познаваме ума си, сърдцето си, дробоветѣ си, стомаха си. Рѫката (е) почернѣла отвънъ, но това не е тѣлото. Мисъльта е, която (се) проявява въ тѣлото. Чувството е, което се проявява въ тѣлото. Силата е, която се проявява въ тѣлото. Всѣкога трѣбва да хранимъ една обичь въ тѣлото. Тѣлото ние (го) пускаме, както българитѣ пускатъ воловетѣ и конетѣ. Но утре ти ще носишъ последствията. Като остарѣешъ, тѣлото вече не се подчинява. Казваме: „Остарѣ“. Туй тѣло, ако живѣешъ добре – и до 120 години ще бѫдешъ младъ. На 120 години, като дойдешъ, самъ ще напуснешъ тѣлото. Което (е) непотрѣбно отъ тѣлото, ще го раздадешъ и тогава ще си заминешъ. Каквото ти е непотрѣбно отъ тази материя, отъ която е направено тѣлото, ще раздадешъ коститѣ, мускулитѣ, ще си заминешъ като разуменъ човѣкъ. Сега, като умрѣшъ, мислятъ да те заровятъ въ земята или да те изгорятъ. Най-първо всички живи клетки ще се освободятъ, клеткитѣ отиватъ при своитѣ роднини. Тѣ сѫ разумни. Тридесеть милиарда клетки има и всѣка клетка си отива. Тя е като една монада, както ги нарича Лайбницъ. Всичкитѣ други души отъ разнитѣ категории ще идатъ, откѫдето сѫ. Които сѫ отъ растенията – ще идатъ при растенията. Които сѫ отъ минералитѣ – ще идатъ при минералитѣ. Които сѫ отъ органичния свѣтъ – ще идатъ при органичния свѣтъ. Всѣка клетка ще се върне, откѫдето е. Нѣкои клетки, които сѫ въ човѣшкия мозъкъ, сѫ много умни. Казвамъ: Ние още нѣмаме понятие за оня свѣтъ. Вие мислите, (че) като идете въ оня свѣтъ, ще видите хора, както тукъ на земята. Тукъ срещнешъ единъ човѣкъ – не го познавашъ. Има едно познанство, което не може да се опише. То мяза на туй състояние, което имате. Представете си, че сте въ този салонъ, а отвънъ е мракъ. Туй е салонътъ, гледашъ, но нищо не можешъ да видишъ. Представете си, че е день, вече слънцето (е) изгрѣло. Вижда се цѣлата природа, растенията, всичкитѣ живи предмети. Минавашъ покрай едно дърво, което цъвти (и) то те поздрави. Минавашъ покрай едно цвѣте – то те поздрави. Въздухътъ те поздрави. Минавашъ покрай извора – той те поздрави. Навсѣкѫде въ природата, кѫдето минешъ – все те поздравляватъ. Казватъ: „Добре дошълъ, добре дошълъ“. Въ туй „Добре дошълъ“ има смисълъ. Вѣтърътъ, като те лъхне – да мислишъ хубаво. Свѣтлината, като те огрѣва, казва: „Всичко това, което ти давамъ, да го обработишъ“. Храната, която приемашъ, казва: „Да благодаришъ“. Ябълката, като я изѣдешъ, казва: „Да напишешъ едно писмо на домашнитѣ си, да благодаришъ за онова, което сѫ ти изпратили“. Като благодаримъ на Бога, (това) показва, че плодоветѣ, които сме яли, въздуха, който сме дишали, свѣтлината, която (е) дошла – това сѫ съединителни елементи. Онова, което сѫ ми предали, ние отговаряме на писмата, които сме получили. Ти считашъ вѣтърътъ глупавъ, земята глупава, всичко глупаво, единствениятъ уменъ човѣкъ си ти. Мислишъ за Господа и казвашъ: „Кѫде не съмъ Го виждалъ. Не зная кѫде е“. Туй, което търсишъ, туй, което ти причинява радость – то е Господь. Ти искашъ да бѫдешъ богатъ. Богатството е въ Бога. Ти търсишъ учението. Учението е въ Бога. Ти търсишъ Любовьта. Любовьта е въ Бога. Ти търсишъ Мѫдростьта. Мѫдростьта е въ Бога. Всичко онова, което търсишъ, къмъ което се стремишъ – то е Богъ. Всички тия нѣща, като ги намѣришъ, ще видишъ проявлението на Бога. Като влѣзе Любовьта, нѣма да бѫде само едно понятие. Щомъ влѣзе, ще знаешъ съ колко се повишава температурата. Когато се влюбите, вземете единъ термометъръ, измѣрете топлината. Обикновено колко е нормалната температура? 36 и 1⁄2 (половина). Следъ като се влюби човѣкъ, съ три градуса е по-висока температурата. Ако има само едно впечатление, има само 1 градусъ. Ако има едно чувство – съ два градуса. Като дойде съзнанието на Любовьта – три градуса има. Да се разберемъ: 37 градуса като дойде – това е нормалното. Щомъ човѣкъ поумнѣе, има известни лѫчи, които ние възприемаме. Ние, съвременнитѣ хора, има нѣкои лѫчи отъ свѣтлината, които не може да възприемемъ, не може да задържимъ, не знаемъ какъ да акумулираме. После – ние още се стремимъ да вземемъ пари.

Мислете върху самовъзпитанието най-малко десеть дена. Мислете за онова, което Богъ ви е далъ, отъ вашето гледище, както вие разбирате. За десеть деня старайте се да не обиждате себе си. Да не създадешъ условие да те обиждатъ отвънъ, да не дадешъ поводъ. Ако азъ пѣя (лошо), и хората мислятъ лошо, азъ (имъ) давамъ поводъ. Ако азъ пѣя хубаво – щѣха да иматъ добро мнение. Само болнитѣ иматъ лошо мнение. Ако се рѫкувамъ съ единъ здравъ човѣкъ, той ще знае. Ако се рѫкувамъ съ единъ боленъ човѣкъ, той ще каже: „Много ми разтърси рѫката“. Оставамъ болнитѣ хора настрана. Съ тѣхъ по другъ начинъ трѣбва да се обхождаме. Какво трѣбва да се прави съ болнитѣ хора? Съ болниятъ човѣкъ не се рѫкувамъ. На болниятъ услужвамъ. Като идешъ при него, той се нуждае отъ юрганъ. Занеси му единъ юрганъ. Като идешъ при болния, той се нуждае отъ една риза. Дай му една хубава риза, една хубава фланела. Той има обуща, но не сѫ такива меки. Занеси му едни меки обувки. На болниятъ занеси му най-хубавитѣ обувки. Въобще, ако идешъ при болния, занеси това, което считашъ за най-хубаво. Болниятъ не иска рѫкуване. Иска сладка дума. Занеси му нѣщо и му кажи, че отъ туй зависи твоето здраве. Той ще бѫде доволенъ отъ тебе. Природата така постѫпва съ насъ. Дала (е) всичкитѣ плодове, дала (е) въздухъ, свѣтлина, ние седимъ и чакаме да дойде щастието отнѣкѫде. Сега дойдемъ до известно положение. Вие си имате известни възгледи. Трудна работа е сега ние да се измѣнимъ. Ни най-малко не искайте вашето естество да се измѣни. Не е работа тонътъ до да се измѣни, но да се вземе правилно. Не е работа ре да се измѣни, но да се вземе правилно ре. Ми не да се измѣни, но правилно да се вземе. Всичкитѣ тонове да се взематъ правилно. Казвамъ: Отражението на единъ тонъ. Трѣбва пѫпката хубаво да цъвне, хубаво да завърже, хубаво да зрѣе. Пѫпката добре трѣбва да се разцъвне. То е колоритъ на тона. Добре да завърже и добре да узрѣе. Това сѫ три качества, които сѫ необходими за единъ тонъ. Казвамъ: Цъвтенето е въ тѣлото. Завръзването е въ чувстването. Узрѣването е въ човѣшкиятъ умъ. Тия тритѣ процеса като съедините въ едно, вие ще имате правиленъ процесъ въ себе си. Главата ви ще бѫде нормална, дробоветѣ нормални и тѣлото ще бѫде нормално. Туй е само за едно вѫтрешно самовъзпитание. Баща ви (ви) е възпитавалъ тъй, както той е знаелъ. Вие ще възпитавате другитѣ. Това е най-доброто самовъзпитание, което нѣкой пѫть го прилагаме къмъ себе си. Какво разбирате „Да се разцъвти, да завърже и да узрѣе“? Ако не разцъвти, не завърже и не узрѣе – процесътъ е неправиленъ. Ако завърже и узрѣе, и нѣма кой да го яде – процесътъ не е правиленъ. Да цъвне добре, да завърже добре, да узрѣе добре и да се изѣде. Затуй сме дошли на земята. Да цъвнемъ, да завържемъ, да узрѣемъ и да ни изѣдатъ. То е най-страшното да те изѣдатъ. То е Божествено благословение. Ти, като ядешъ, се радвашъ, а като те ядатъ – не се радвашъ. Едни други като се ядемъ – то е Божественото. Едни други като се ядемъ – то ще бѫде новото възпитание. Но при сегашнитѣ условия запомнете добре: Да цъвнешъ добре, да завържешъ добре, да узрѣешъ добре и да ядешъ добре. Храна чрезъ очитѣ, храна чрезъ ушитѣ, храна чрезъ носа, храна чрезъ устата, храна чрезъ рѫката.

Отче нашъ.

ХХ година
28. Лекция на Общия Окултенъ класъ
23 априлъ, 1941 год., Срѣда, 5 ч.с.
Изгрѣвъ – София

Самовъзпитание

Най-често използвани думи в беседата: има, казва, може, хубаво, хора, сега, добре, един, храна, човек, аз, охлюви, всички, себе, свят, съм ,

Общ Окултен клас , София, 23 Април 1941г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Добрата молитва.
Духът Божи.
Размишление.
Цветята цъфтяха.

Ще говоря за закона на самовъзпитанието. Закон за самовъзпитанието или какво нещо е самовъзпитанието, как да работи и да възпитава себе си.

Всичките хора страдат от невъзпитаност. Малките деца, ако биха останали на тях, те както идат в живота, ако нямаше кой да им помогне, те най-напред не знаят как да си изберат храната. Майката ще приготви подходяща рядка храна, ще даде първите правила как да започнат да се хранят. Децата са много взискателни. Те, като дойдат на земята, искат всеки да им служи. Колкото души има в къщи, от всичките искат служение. Каквото кажат – думата на две да не стане. Щом не се изпълни това, което желаят – веднага проявяват негодувание, веднага кряскат, издават един звук. Туй го наричат плач. От негодувание, че не са ги послушали, тия, големите генерали, веднага заплачат. То е наказание. Детето казва: „Как не разбирате Божествените закони, че аз съм дошъл да ми служите, че вашето щастие, че щастието на баща ти, на майка ти зависят от мене. Ако не съм – нищо не може да стане. Ти стана баща най-голям, благодарение на мене. Аз те произведох баща. Ти си майка, но аз те направих майка. Ако аз не съм – ти нищо не можеш да направиш”. Затуй първото дете казва: „Аз, ако не бях се родил – никакъв брат не щеше да бъдеш”. Първото дете мисли, че всичко е направило в света. Вие всички мислите, (че) в всичките хора има едно големство. И най-малкото животно да го настъпиш – и то се надигне. Бутнете един паяк. Той се спре, надигне се на краката си, казва: „Разбираш аз кой съм. 6 крака имам, знаеш какво мога да направя”. Знаете ли какво е самозащита или не? Мене ми разправяше един, че един от големите паяци го накарал да излезе от стаята. Скача от единият край до другият, премята се из стаята. Сега вие живеете в един свят и мислите, че той е уреден. Не е уреден. Ако беше уреден, не щеше да има. Бог казва: „Правя нова земя и ново небе”. Под “старото небе” и “старата земя” разбира старият порядък на земята, които сега изживяват последните дни. Туй ще се смени, както се сменяват нощта с деня. Сегашният порядък, в който ние живеем, е нощ. Писанието казва: „Ето, мина нощта, наближава денят”. Ще идем в новият порядък, дето има светлина. Казвам: Всичките нещастия, които съществуват в света, се дължат на тъмнината. В тъмнината, която има в нас, всички прегрешения все в тъмнината стават. В светлината прегрешения не може да стават. Няма сега да се спирам да обяснявам какво значи “грях”. Грехът – това е едно наше понятие. Нарушение на един закон. Бог е поставил известни закони. Когато нарушаваме законите на природата, на физическия свят, имаме едни последствия. Когато нарушаваме законите на духовния свят, имаме други последствия. Когато нарушаваме законите на умствения свят, имаме трети последствия. И там може да се нарушат законите. Всеки, който наруши един Божествен закон, той изчезва от този свят. Ние сме в физическото поле. Не сме в онзи свят, дето тече всичко по мед и масло. Ние сме в един свят, дето се мъчим. Ако погледнем на цялата природа, дето живеем, то е вечна борба, вечно робство тук. Няма нито едно същество, което да е свободно. Има нещо в нас, което ни изменя постоянно. Човек е бил малко детенце, после постепенно той се изменя. Кое е онова, което го изменя отвътре? Човешкият дух трябва да расте и човешката душа трябва да се развива. Но тъй, както ние се развиваме, кой от нас е доволен от туй състояние, което сега имаме? Всеки усеща, че му липсва нещо. Някой казва, че не го оценяват. За да те оценят, хората трябва да бъдат съвършени. Как ще те оцени един човек? Ти искаш нещо, което не съзнава(ш). Влезете някъде, искате да има пиано, да ви посвирят добре. Тия хора едва знаят да попяват, нито пиано имат, нито модерно свирят. Вие казвате: „Няма ли някой друг, дъщеря ви или сина ви да свири?” Казват: „Няма такива работи в нас”. Хората орат и сеят. Казват: „Имаме си свои песни, попяваме по някой път. Други условия нямаме”. Някой религиозен ще каже: „Нямате такива набожни картини на Св.Богородица, на Исус Христос, на Св.Никола, на Св.Георги, на Св.Петър”. В българите има много светии, но Св.Драган няма, Св.Стоян няма, и Св.Панчо няма, и Св.Череша няма. Казват: „Колко е хубав образът на Христа тъй, като се моли”. Но художникът е турил тази форма. Той не е бил там да види как се е молил Христос. Той се молеше денем. В тъмнината на художника му е дошъл този образ. Тогава казвате: „Колко хубаво се моли”. Това е наше сегашно понятие. В какво седи доброто? В молитвата. То седи в това правилно поставяне на ума. Мисълта ти да бъде така светла и чиста. После – онова правилно положение на сърцето, да няма никакви горчиви чувства. После – в постъпките да няма нищо, (което) да те смущава. Три неща в молитвата да имаш.Молитвата учи умът ти да е пълен с светлина и сърцето ти да е топло, ритмично да бие. Да чувствуваш, че имаш най-приятното разположение. Сега не разбирайте “удоволствие”, ами като си тъжен, да намериш и в самата тъга (и) да видиш, че има нещо хубаво. Умният човек, като се заоблачи небето, вижда добрата страна. (Той) казва: „Тия облаци ще се превърнат на капчици, ще капнат по тревата и тревата ще израсте. Цветята ще цъфнат, дърветата ще се полеят, ще раждат хубави плодове”. Духне вятър (и) умният човек вижда хубавото, казва: „Ще стане пречистване”. Онзи, който не разбира, казва: „Сега ли се намери, отде се намери? Заоблачи се – казва. Сега ли се заоблачи, не можеше ли светло да е?” Мнозина от вас искате все да бъдете щастливи. Че щастието на един певец в какво стои? То не е нещо материално. Певецът, като пее хубаво, е щастлив. Като (го) слуша, всеки един казва: „Хубаво пее”. Още като е на сцената, тия хора му изпращат своите хубави мисли. Казват: „Хубаво пие, искаме да слушаме, такъв певец чакаме”. Те са му платили. Щом не пие хубаво, казват: „Защо не се приготви хубаво да пие, така ли се пие?” Той, горкият, започва да го стяга сърцето. Казва, че не вървяло. За да се извини, казва, че времето било влажно, салонът бил неотоплен, публиката била студена. Дава си извинения. Тия неща са наши залъгалки. Може да ви преведа пример, но някой път ние сме смешни в нашите разбирания. Казвате: „Той много знае”. Аз съм привеждал този пример и пак ще го преведа. Идва една съседка при другата и казва: „Вие как шиете роклите?” – ”Така ги шием”. – ”И ние така прави-м” – тя отговаря. Тази, която пита, всичко знае. Знае как преподават, знае как се молят. Каквото правя-т другите и тя го знае. Онази съседка видяла, че в много неща е боса, искала да й създаде една неприятност, да й покаже, че не знае. Един ден идва и я пита: „Вие как готвите охлювите?” – ”Как ги готвим ли ние, казва? Вземаме ги, туряме ги в чутурата*, начукаме ги, начукаме ги, туряме ги в тенджерата, туряме им ориз и солчица и ги варим”. (Първата) казва: „И ние така ги готвим”. Тя като отива, начукала охлювите, направила ги както й казва съседката и ги сготвила. Връща се мъжа й, сяда да яде и той я пита: „Ти какво си направила?” – ”Ами така ме научи нашата съседка, по нов начин да се готвят охлюви”. То е невежество. Охлюви не се готвят така, не се турят в чутурата. Турят се в вода, измиват се хубаво, с прясната вода сваряват се, после с една виличка взема се единия край, набоде се и се изтегля за единия край. Вие нали сте яли охлюви? Скържавите* хора как си готвят охлюви? В Балкана има такъми* за охлюви, има охлюви нанизани на връв. Дойде съседката и каже: „Дай ми твоите такъми, да си наготвя охлюви”. Ще сложат нанизаните охлюви, ще сложат ориз, ще сготвят охлювите и като го изядат, въобразяват си, че ядат охлюви. Ние сега може да се смеем, но не е ли смешно и нашето положение? От Божествения свят, когато мислим, че като имаме пари – ще бъдем щастливи. Ще бъдем щастливи, защо? Парите са външната черупка на охлювите. В тази форма все ще влезе малко ориз, ще влезе малко зехтин, ще ни бъде развлечение, че сме яли ядене с охлюви. Все има нещо в самата черупка. Голямото богатство на охлюва остава в черупката и който е майстор – ще може да извади стотина-двеста пъти малко миризма.

Казвам: Туй положение, в което се намираме, тези възгледи вече са детински. Най-първо ти вървиш и си недоволен. Трябва да знаеш, че твоето недоволство...

От яденето започва самовъзпитанието. Бог да-л един език, дал едно чувство да опиташ дали храната е добра или не. Ако вкусът не е покварен, още като вкусиш храната, ще знаеш тази храна дали е за те-б или не. Някой път страдаме от сготвена, от развалена храна. Гледам, (че) някой не може да яде прясно мляко, яде кисело. Киселото мляко съдържа някои ферменти*. Сега тези ферменти на киселото мляко, според теорията на Мечников, са полезни. Ако си от киселите хора, ти не можеш да ядеш прясното мляко, защото си много кисел. Като ядеш прясно мляко, то се подквасва, хаби се млякото. Киселини има, които не дават възможност на млякото да се смели хубаво, да се подготви храната, да се извадят ония хранителните елементи. Много пъти ние имаме религиозни схващания. Някой каже, че е набожен и само сух хляб ще яде. Аз, ако съм, сух хляб не бих ял. То е човешко гледане. Сам ще си сваря хубаво жито, ще го сваря хубаво и ще ям. Ако направя хляб, която и жена да го прави, този хляб не е така чист, както вареното жито. Или, ако ми са здрави зъбите, ще го накисна в топла вода и ще го дъвча. Това жито ще бъде много по-полезно, отколкото този хляб. (Ако) имаш развалени зъби, какво ще правиш? Житото така не може да го гълташ.

Сега трябва да се избавим. Ние имаме наследствени възгледи. Ти искаш да бъдеш здрав, но за да бъдеш здрав, трябва да си избереш една храна, която ти подхожда. Всяка храна, която ти не обичаш, не е здравословна. Тази храна трябва да я разбираш.Като я обичаш, след като я ядеш, поради любовта остава хубаво впечатление тази храна. След като ядеш и се разкайваш за яденето, тази храна е неестествена. После -храната не трябва да бъде еднообразна. В хилядите плодове, които Бог е създал в света, то се подразбира, че от всичките плодни има известни плодни елементи, които са необходими. Ти ядеш череши. От черешата хората не знаят какво добиват. От сливите хората не знаят какво добиват. Или ябълки ядеш, или грозде, или портокал, или лимон, или репички, или боб, или грах. Някои храни служат за обнова на стомаха. Някои храни служат за обнова на сърцето. Някои храни служат за обнова на човешкия мозък. Ако човек, когато се храни, ако няма мозъкът достатъчна енергия – той не мисли. Някой път нещата произтичат, че нямаме едно правилно схващане. Запример: Вие започнете да се дразните. Щом се дразните, дразненето е качество на децата. И старите хора се дразнят. Единствените хора, които не се дразнят, са възрастните хора. То е най-хубавото състояние на човека.



Д – детство, С – старост, М.В. – млада възраст. Старият човек е слаб, с хилави нерви. (Б) – туй е Божественото начало, Любов-та. Този триъгълник е човека. Двата лъча са Божествената Мъдрост, която изпраща светлина. Детството е началото на живота, старостта е краят на живота. Но животът не може да се разбира, ако ние нямаме туй Божественото начало, не възприемаме Любовта, която иде отгоре. То е Божественото дихание. Аз забелязвам някой път да изкажеш една мисъл някой път с най-малката енергия. Някой път казваш: „Не разбираш ли тази работа, която казвам?” Можеш да му кажеш: „Ще ти кажа нещо. Може ли да не разбереш?” Това нещо може да го кажеш с викане, може да го кажеш и съвсем тихо. /Учителят го изговаря съвсем тихо и го изговаря с викане/. Ти искаш да дадеш някакъв вид. Майката кряска, бащата кряска, учителят кряска, всички кряскате, не може да търпите. Като не можеш да търпиш, какво ще правиш, кажете ми? След като си се ударил в някой камък, не можеш да търпиш.Ще търпиш, ще носиш болката. Казваш: „Тази сиромашия не мога да търпя”. Ще търпиш.Болестта не може да търпиш.Ще търпиш.От сиромашията можеш да се освободиш.От болестта може да се освободиш.От всичко в света може да се освободиш.Трябва знание. Аз съм привеждал примера, в един от романите го има. Излиза един цигулар с цигулката си. Доста виден цигулар. Излиза навън из града, зима било. По едно време го заобикалят глутница вълци, 12-13 вълци го заобикалят. Отварят му път, после стесняват кръга, стесняват го още повече, искат да го нападнат. Той си казва: „Тъй и тъй ще се мре, но да си извадя цигулката, да си посвиря”. Изважда цигулката, започва да свири, те всички наклякали, той свири. Свирил половин час и излязъл от кръга на вълците. Виждат го хората и казват: „Виж този серсемин*, дава концерт на вълците”. Вълците са музикални. Той като свири, те го слушат. Той свири за последен път на вълците, а те казват: „Такъв музикант ние не ядем, а го слушаме”. Ако той не знаеше да свири, те щяха да идат до него.

Казвам: Мъчнотиите в света са вълци. Ако знаеш да мислиш, вълците ще те оставят. Всичките мъчнотии слушат в света умните хора. Щом започнете да се дразните – пазете се. Щом се дразните – то е един признак на старост. Гледай, като се разгневиш, да не минат 10-15 минути (и) да туриш равновесие, да намериш своята погрешка. Иначе ти ще изхарчиш повече енергия. Вие казвате: „Аз се моля три пъти на ден, аз на църква ходя, аз съм ученик, аз това съм свършил, т.т.т.”. Сега като се говори така, някои мислят, че са нарочени. Не, не, то е една слабост. Някой я имат повече, някой по-малко. Ако искате да се благославяте отгоре,... Сега аз ви разправям тук и харча повече енергия. Аз може да го не кажа, то е излишно. Туй е меню от мене. Турят в програмата певец или цигулар, три номера. Като му ръкопляскат, той ще даде повече. Като тури три номера, нищо повече, нека му ръкопляскат колкото искат. Сега това, което казвам, е един номер повече, отколкото трябва. Да не покажеш хатър*. Никога човек не трябва да се нервира, (а) да вижда на всички добрата страна. Минавам някъде, казват: „Ти не знаеш ли какви са законите?” Казвам: „Извинете, но скоро съм дошъл, благодаря ви. Какви са по-редките на този град? Ще ги изпълня”. Отишъл си в една къща, изуй* си обущата. Ти ще влезеш вътре, ще се поизчистиш само. Изуй обущата. Ний, съвременните хора, като влезем в къщи, без да си изчистим обущата на стъргалката, цапаме. Българинът казва: „Да ти остане благословение”. Аз бих желал в новото всеки да си носи лапчуни*. Като идеш на гости, изуй си обущата, обуй лапчуни. Ще ти вземе 5 минути, не повече. След като си заминеш, хората ще имат добро мнение за тебе, ще кажат: „Ето един умен човек”. Ти ще кажеш: „Извинете, от кално ида, не си очистих обущата”. Оставиш някъде калчица, те ще ти пратят една лоша мисъл. Ако искате да говорите, изберете от говора онова, което е разбираемо за хората. Да допуснем, (че) вие сте един умен човек, оценявате някъде (и) на някой дадете скъпоценен камък, хубав, с червен цвят, на някой дадете с хубав син цвят, на друг – с жълт. Като влезе – дайте един скъпоценен камък. Или сте градинар – занесете една кошница от най-хубавите плодове. Казвам: Човек е една райска градина. В нас се обработва, (но) има едно дърво, което не трябва да го бутаме. Ние вече сме вкусили от това дърво на познанието на добро и зло, и виждаме всичките последствия, всички болести, всички страдания, всички нещастия, (че) са произлезли от тази неестествена храна. Мене, за да ме почитат хората като богат човек, колко пари трябва да имам при сегашния строй? За да те уважават хората – 5 000 000. За да те уважават хората като певец, колко октави* трябва да бъде гласа ви? Четири октави трябва да имаш, за да те уважават, дето идеш.На физическото поле, две октави сý достатъчни. В духовния свят – три октави. За Божествения свят -4, 5, 6, 7..., но за 4 октави нашето ухо не е още готово, за да възприемем тия, високите трептения. Гласът не е така музикален в високите тонове и в ниските тонове. Някой път ти си се раздразнил. Вземи някои тонове. Раздразнил си се – вземи няколко тона, виж ще могат ли те да ти въздействуват. /Учителят пее “а-ха-ха-ха-ха”/. Вие не може да се освободите. Мъчно е човек да се освободи от статическото състояние на нещата. Всеки (е) готов да пее само това, което той знае. В Божествения свят и в духовния свят нещата никога не се повтарят. На физическото поле има повторение. Защото след като се караш на един човек и най-после дойдеш до едно място, и казваш: „Извинете, малко съм нервен”. Някой път се караш на другите хора, но някой пcт бащата се кара на синът си. Този син (е) излязъл от него. Той (бащата) се кара на себе си. Никога не се карайте на себе си. Направи погрешка, погали детето. Ти се учиш от сина си. Ти виждаш обективно погрешката, която си направил в своето минало, от какво произтича. Ние искаме да бъдем видни, всичките хора да обръщат внимание на нас. Видиш някой плод, искаш го за себе си. Най-хубавата шапка – за себе си. Твоето дете, като се отдели – и то има твоя характер, и то взема най-хубавото. Ти туй не го харесваш, че ти си това. Искаш д бъдеш онзи човек, който иска да бъде почитан. Той трябва да бъде най-силният човек. Почитаният трябва да носи всичкото учение, всичката богатия, трябва да плаща всичко. Щом си богат, трябва да си готов да плащаш всичките разноски. Щом си сиромах – не искаш да вземеш никакви задължения. Щом ние искаме да се освободим от задълженията, казваш: „Аз бях невежа, не знаех, ще ме извините”. Никога не се опитвайте да лъжете себе си. Кажете: „Това нещо аз можех да го направя, но не го направих. Втори път ще изправя тази погрешка”. Мен веднъж ми направи едно хубаво впечатление. Гледам – един господин ходи с кални обуща, поизчисти си обущата, но не прати слугата да му ги изчисти, той сам си ги изчисти. Казвам: Хубава постъпка. Да кажем, (че) някой човек направи някаква погрешка пред тебе. Ти не го съди в дадения случай. И да го съдиш – няма да го поправиш.Думите, които ви говоря, ако не са на място – не може да се поправи. Всяка мисъл, всяка дума, всяко чувствуване изказано – да бъде на място. Изказал съм една погрешка, но не го чувствувам. Отговорен съм за самото чувство, което имам. Неразположен съм – трябва да държа в съзнанието своето неразположение. То е като огън. Да не му дам ход да се образува един пожар, но да възпитам своето недоволство, което имам, да му намеря причината. Има някаква причина. Всеки човек, който не е обичан, е недоволен. Всеки човек, който работи и не му плащат, е недоволен. Всеки човек, който не уважават, е недоволен. Сега ние нямаме права да унижаваме себе си. Понеже да унижавам умът си, да кажа, че съм невежа – не е право. Невежеството – то е моето неразбиране. Бог е вложил в мене един ум, който още не съм проявил. Туй богатство, което имам, не съзнава благата. Бог е вложил едно сърце. Писано е, че сърцето е грешно. То е човешко понятие. Туй, грешното сърце, от което ние плачем, за него Бог казва: „Си-не мой, дай Ми сърцето си”. Туй сърце е ценно. Господ го оценява и го иска. Ти не го оценяваш и казваш: „Имам калпаво* сърце”. Имаш едно тяло, за което милиони години е трябвало да се съберат тия клетки, да ти направят този организъм. Ако вие бихте изучавали, колко време е взело на невидимия свят да ти направят туй жилище? А ти седиш и си недоволен. Много същества от невидимия свят посещават те вътре в тялото. Не тъй, както вие разбирате тялото. Има една вътрешна страна, в която напредналите същества искат да надникнат в този вътрешен порядък. Ние не познаваме ума си, сърцето си, дробовете си, стомаха си. Ръката (е) почерняла отвън, но това не е тялото. Мисълта е, която (се) проявява в тялото. Чувството е, което се проявява в тялото. Силата е, която се проявява в тялото. Всякога трябва да храним една обич в тялото. Тялото ние (го) пускаме, както българите пускат воловете и конете. Но утре ти ще носиш последствията. Като остарееш, тялото вече не се подчинява. Казваме: „Остаря”. Туй тяло, ако живееш добре – и до 120 години ще бъдеш млад. На 120 години, като дойде ш, сам ще напуснеш тялото. Което (е) непотребно от тялото, ще го раздадеш и тогава ще си заминеш.Каквото ти е непотребно от тази материя, от която е направено тялото, ще раздадеш костите, мускулите, ще си заминеш като разумен човек. Сега, като умреш, мислят да те заровят в земята или да те изгорят. Най-първо всички живи клетки ще се освободят, клетките отиват при своите роднини. Те са разумни. Тридесет милиарда клетки има и всяка клетка си отива. Тя е като една монада*, както ги нарича Лайбниц. Всичките други души от разните категории ще идат, откъдето са. Които са от растенията – ще идат при растенията. Които са от минералите – ще идат при минералите. Които са от органичния свят – ще идат при органичния свят. Всяка клетка ще се върне, откъдето е. Някои клетки, които са в човешкия мозък, са много умни. Казвам: Ние още нямаме понятие за оня свят. Вие мислите, (че) като идете в оня свят, ще видите хора, както тук на земята. Тук срещнеш един човек – не го познаваш.Има едно познанство, което не може да се опише. То мяза* на туй състояние, което имате. Представете си, че сте в този салон, а отвън е мрак. Туй е салонът, гледаш, но нищо не можеш да видиш.Представете си, че е ден, вече слънцето (е) изгряло. Вижда се цялата природа, растенията, всичките живи предмети. Минаваш покрай едно дърво, което цъфти (и) то те поздрави. Минаваш покрай едно цвете – то те поздрави. Въздухът те поздрави. Минаваш покрай извора – той те поздрави. Навсякъде в природата, където минеш – все те поздравяват. Казват: „Добре дошъл, добре дошъл”. В туй “Добре дошъл” има смисъл. Вятърът, като те лъхне – да мислиш хубаво. Светлината, като те огрява, казва: „Всичко това, което ти давам, да го обработиш”. Храната, която приемаш, казва: „Да благодариш”. Ябълката, като я изядеш, казва: „Да напишеш едно писмо на домашните си, да благодариш за онова, което са ти изпратили”. Като благодарим на Бога, (това) показва, че плодовете, които сме яли, въздуха, който сме дишали, светлината, която (е) дошла – това са съединителни елементи. Онова, което са ми предали, ние отговаряме на писмата, които сме получили. Ти считаш вятърът глупав, земята глупава, всичко глупаво, единственият умен човек си ти. Мислиш за Господа и казваш: „Къде не съм Го виждал. Не зная къде е”. Туй, което търсиш, туй, което ти причинява радост – то е Господ. Ти искаш да бъдеш богат. Богатството е в Бога. Ти търсиш учението. Учението е в Бога. Ти търсиш Любовта. Любовта е в Бога. Ти търсиш Мъдростта. Мъдростта е в Бога. Всичко онова, което търсиш, към което се стремиш – то е Бог. Всички тия неща, като ги намериш, ще видиш проявлението на Бога. Като влезе Любовта, няма да бъде само едно понятие. Щом влезе, ще знаеш с колко се повишава температурата. Когато се влюбите, вземете един термометър, измерете топлината. Обикновено колко е нормалната температура? 36 и 1/2 (половина). След като се влюби човек, с три градуса е по-висока температурата. Ако има само едно впечатление, има само 1 градус. Ако има едно чувство – с два градуса. Като дойде съзнанието на Любовта – три градуса има. Да се разберем: 37 градуса като дойде – това е нормалното. Щом човек поумнее, има известни лъчи, които ние възприемаме. Ние, съвременните хора, има някои лъчи от светлината, които не може да възприемем, не може да задържим, не знаем как да акумулираме. После – ние още се стремим да вземем пари.

Мислете върху самовъзпитанието най-малко десет дена. Мислете за онова, което Бог ви е дал, от вашето гледище, както вие разбирате. За десет деня старайте се да не обиждате себе си. Да не създадеш условие да те обиждат отвън, да не дадеш повод. Ако аз пея (лошо), и хората мислят лошо, аз (им) давам повод. Ако аз пея хубаво – щяха да имат добро мнение. Само болните имат лошо мнение. Ако се ръкувам с един здрав човек, той ще знае. Ако се ръкувам с един болен човек, той ще каже: „Много ми разтърси ръката”. Оставам болните хора настрана. С тях по друг начин трябва да се обхождаме. Какво трябва да се прави с болните хора? С болният човек не се ръкувам. На болният услужвам. Като идеш при него, той се нуждае от юрган. Занеси му един юрган. Като идеш при болния, той се нуждае от една риза. Дай му една хубава риза, една хубава фланела. Той има обуща, но не са такива меки. Занеси му едни меки обувки. На болният занеси му най-хубавите обувки. Въобще, ако идеш при болния, занеси това, което считаш за най-хубаво. Болният не иска ръкуване. Иска сладка дума. Занеси му нещо и му кажи, че от туй зависи твоето здраве. Той ще бъде доволен от тебе. Природата така постъпва с нас. Дала (е) всичките плодове, дала (е) въздух, светлина, ние седим и чакаме да дойде щастието отнякъде. Сега дойде-м до известно положение. Вие си имате известни възгледи. Трудна работа е сега ние да се изменим. Ни най-малко не искайте вашето естество да се измени. Не е работа тонът до да се измени, но да се вземе правилно. Не е работа ре да се измени, но да се вземе правилно ре. Ми не да се измени, но правилно да се вземе. Всичките тонове да се вземат правилно. Казвам: Отражението на един тон. Трябва пъпката хубаво да цъфне, хубаво да завърже, хубаво да зрее. Пъпката добре трябва да се разцъфне. То е колорит на тона. Добре да завърже и добре да узрее. Това са три качества, които са необходими за един тон. Казвам: Цъфтенето е в тялото. Завързването е в чувстването. Узряването е в човешкият ум. Тия трите процеса като съедините в едно, вие ще имате правилен процес в себе си. Главата ви ще бъде нормална, дробовете нормални и тялото ще бъде нормално. Туй е само за едно вътрешно самовъзпитание. Баща ви (ви) е възпитавал тъй, както той е знаел. Вие ще възпитавате другите. Това е най-доброто самовъзпитание, което някой път го прилагаме към себе си. Какво разбирате “Да се разцъфти, да завърже и да узрее”? Ако не разцъфти, не завърже и не узрее – процесът е неправилен. Ако завърже и узрее, и няма кой да го яде – процесът не е правилен. Да цъфне добре, да завърже добре, да узрее добре и да се изяде. Затуй сме дошли на земята. Да цъфнем, да завържем, да узреем и да ни изядат. То е най-страшното да те изядат. То е Божествено благословение. Ти, като ядеш, се радваш, а като те ядат – не се радваш.Едни други като се ядем – то е Божественото. Едни други като се ядем – то ще бъде новото възпитание. Но при сегашните условия запомнете добре: Да цъфнеш добре, да завържеш добре, да узрееш добре и да ядеш добре. Храна чрез очите, храна чрез ушите, храна чрез носа, храна чрез устата, храна чрез ръката.

Отче наш

28 Лекция на Общия Окултен клас
23 април, 1941 год., Сряда, 5 ч.с. Изгрев – София

НАГОРЕ


placeholder