Прави и криви линии

Най-често използвани думи в беседата: може, човек, има, линии, линия, сега, себе, сила, казва, аз, образува, мисъл, чувства, права, правите, всички, път ,
Младежки окултен клас , София, 12 Февруари 1937г., (Петък) 5:00ч.
ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

„Отче наш“

Пишете върху темата: „Геометрическата зависимост между правите и криви линии“.

Ако човек винаги яде чорби, т. е. меки храни, ще си развали зъбите; ако се храни само с твърда храна, ще ги строши. Ако човек разрешава най-лесния въпрос, има опасност да му изпадат всичките зъби; ако разрешава мъчните въпроси, зъбите му ще заякнат, но той трябва да ги пази да не ги строши, да не ги натисне повече, отколкото трябва.

Каква е темата от миналата лекция? – „Силата на човешката мисъл“. Четете. (Прочете се темата)

Фигура 1.

Сега, геометрически как се определят кривите линии? Кривата линия е сбор от прави линии. Вземете един център, от който излиза една права линия, и придвижете тази права около центъра – образува се крива линия. Защо при движението на права около център се образува крива линия? Нали казват геометриците, че ако една права линия се продължи във вечността, тя ще се срещне. Ако продължите две успоредни прави, във вечността те ще се пресекат, т. е. ще се приближат. Ако движението върви от точка В към точка А, ще се приближат ли? Правите, които могат да се срещнат в центъра по този начин, успоредни ли са? При обикновеното механично разбиране, причината, която движи две успоредни прави, е външна и тогава вътрешното отношение между тях няма да се измени. Но да допуснем, че влиянието на тези успоредни линии се пренесе върху самите тях. Представете си, че около една права линия се образува крива (защото само около правите се образуват криви). Кривите линии, които се образуват около правите, ще приближат разстоянието. Тогава успоредните прави могат външно да се приближат.

Сега, когато вие вървите, кое ви кара да се приближите при един извор или при един човек? Например, не обичате даден човек, казвате: „Дръж се настрана от него!“, но един ден във вас се зароди желанието да се приближите. Кои са мотивите, за да искате да се приближите? Два мотива има: този, че го обичаш или този, че го мразиш. Когато го обичаш, ти ще се приближиш. Когато го мразиш и ти си по-силният, пак ще се приближиш. Ако той е по-силният, той ще се приближи, за да ти покаже, че не трябва да имаш работа с него, че той е господар на положението, а не ти. Как мислите, кой е по-силен – който се приближава или който се отдалечава? Този, който се отдалечава, е съобразителен; този, който се приближава, е смел. Който се отдалечава, заема позиция, очаква.

Сега, ако придвижите правата АВ около центъра А, ще се образува крива линия. Какви ще бъдат нейните свойства? Всичките й точки са еднакво отдалечени от центъра. Тези линии математически каква дължина имат? Но представете си, че линиите имат еднаква дебелина (колкото и да е малка, те имат дебелина). Ако се вземат безброй прави линии като този радиус, центърът сам по себе си нали ще заеме известно пространство? Тогава какви ще бъдат неговите свойствата? Щом едно тяло заеме колкото и да е малко пространство, какво заключение може да се направи? Щом телата са безпространствени, те нямат влияние във физическия свят. Ако едно тяло съществува извън пространството, казваме, че е безпространствено. Обикновеното физическо пространство наричаме триизмерно. Има и четириизмерно пространство. И в четириизмерното пространство пак можете да правите наблюдения. Например, човек казва: „Потъвам някъде“. Никъде не потъва. Или пък казват за някого: „Издига се този човек“. Как се издига? Има нещо в него, което се издига; има нещо, което потъва. Ти не можеш да видиш неговото издигане. Например, казват: „Той се издига в обществото“. Физически колко се е издигнал? Друг път казват: „Потъна, съвсем изгубен е вече“ или „Този е изгубен“, или „Този го намерихме“. Той никога не се е изгубвал и никога не е бил намиран. Всеки, който мисли различно от вас, е изгубен. „Изгубеният“ е влязъл в друга система, движи се като комета, привлечена от някое слънце. Този човек е изгубен за системата, от която е излязъл и в която хората живеят. Понякога мислите ви така се изгубват. Друг път казвате: „Еди кого си не го обичам“. Как тъй, защо не го обичате? Това означава, че чувствата ви са минали в някоя друга система.

Сега, да дойдем до физическия свят, който е свързан с органичния. Представете си един предмет, чиято магнитна сила е единица, и друг предмет, десет пъти по-силен. Да допуснем, че предметът със сила единица привлича една игла, но ако насочите магнитът, който е десет пъти по-силен, иглата ще остане ли на първия магнит? Не, привлича го притегателната сила на втория магнит, която е по-голяма. Добре тогава, нека разсъждаваме философски: защо обвиняват крадеца, когото една пълна каса е привлякла, а пък той е привлякъл парите в своя джоб? Богаташът е привлякъл парите, турил ги е в касата, иде този апаш, туря си ръката и всичките пари се привличат към него. Тогава защо го обвиняват и как ще обосновете наказанието? Какво представлява наказанието в дадения случай? Оставете моралното схващане, че е направил нещо лошо. Апашът турил ръката си, привлякъл парите, а съдът го съди за това, че намагнитизирал с десетократно по-голяма сила парите и ги привлякъл. Следователно, когато го турят в затвора, богаташът взема неговата сила и апашът остава с единица сила. Силата на богатия се увеличава, защото силата от апаша отива в него. Ако не хванат апаша, богатият започва да се опасява, че и друг ще го ограби. А щом банкерът вземе от всички апаши силата да крадат, той има десет единици сила и парите ще останат при него.

Фигура 2.

Сега, как си обяснявате закона, че правите линии образуват кривите? Да кажем, че имате една крива линия, която е образувана от прави. Когато правите линии се удължават и скъсяват, кривите линии изменят своя път. Когато кривата линия се придвижи в една посока, едни от правите се скъсяват, други се удължават. Ако в елипсата вземете двата й фокуса като полюси, тогава къде е екваторът? А и В са полюсите, а екваторът е СД. Ако вземем за отправна точката О, то линиите, отиващи към полюсите, са по-дълги и колкото се приближават към екватора, повече се скъсяват. Защо се скъсяват именно тия прави? Тази зависимост произлиза от този център О. Същевременно и елипсата се движи, в следствие на което правите линии на екватора се скъсяват, докато кривата линия на полюса се стеснява, а на екватора се удължава. Тогава как обясняват защо Земята към полюсите е сплесната, а към екватора е изпъкнала? Центробежната сила е по-голяма, затова става това. Сега, ако аз движа един предмет, например движа един камък, къде е центробежната сила? Тя е в самия камък и се явява по посока на тангентата. - Накъде е движението? Коя е причината на това движение? То е разумно, то не може да бъде механично. Движението на Земята е механично, но се обуславя от един разумен център. Следователно Земята е изпъкнала на екватора, защото радиусите й там са удължени, а на полюсите са по-къси.

Сега, ако разгледаме човека, кои са били причините, които са го удължили? Да кажем, че главата е центърът. Тогава тялото е спуснато надолу, а главата горе е свободна. Следователно главата, като център, се носи от тялото. От какво зависи главата да се постави в посока, противоположна на краката? Човек е една елипса. Къде е екваторът на човека и защо не е по-изпъкнал? Да вземем сега човешката глава, която е издължена. Къде е екваторът й? Главата е елипсовидна – дължината й (височината) е 19, 20, понякога – 21 сантиметра, а широчината е 15-16 сантиметра. Поясът около ушите е екваторът. Значи човек е сложна елипса и се състои от четири преплетени елипси. Това, което теософите наричат физическо, Астрално, Ментално и Причинно тяло, това са вещества от различни измерения. Физическото тяло е триизмерно, Астралното тяло е четириизмерно, Умственото е петизмерно и Причинното е шестизмерно. Това значи, че материалите са от съвсем различен състав. Следователно имате три центъра. Стомахът се намира в противоположност на мозъка. Симпатичната нервна система е в противоположност на централната нервна система и цялото тяло от главата надолу е под нейно влияние. Централната, мозъчната нервна система се е явила отпосле. Симпатичната нервна система е подготвила нейния път, защото мозъчната система е от по-висок свят. Следователно симпатичната нервна система е създала тялото, а после мозъчната нервна система е създала главата и сега тя взема властта. Единствено мозъчната система ще измени човека. В бъдеще човек ще има по-друг образ, отколкото сега...

Това, което сега излагам пред вас, все ще образува някакво напрежение. Представете си, че един човек притежава изкуството да хвърля ножове около друг, който е изправен пред една дъска. Този започва да хвърля ножовете, забива ги около главата – до ухото, отгоре, отстрани. Кой има по-голяма вяра – онзи, който хвърля ножовете, или онзи, който вярва, че те ще бъдат хвърлени на място? Вие как мислите, кой има по-голяма вяра – който хвърля или който седи на дъската? – Който седи на дъската има по-голяма вяра. Онзи, който е на дъската, вярва в онзи, който хвърля ножовете. А онзи, който хвърля ножовете, в кого вярва? Той ще каже на партньора си: „Ако се мръднеш половин-един сантиметър, работата е опасна!“ Ще кажем, че той вярва в себе си. Но в кое „себе“ ще вярва той и какво подразбира да вярваш в себе си? Например, човешкият ум вярва в човешките крака, вярва в костите. В какво вярвам аз, когато искам да вървя? Вярвам в краката. Когато искам да гледам, вярвам в очите си. Аз, човекът, вярвам в моите очи, възприемам тази светлина. Тази светлина иде отвън. Значи пред себе си имам светлина, която е една разумност извън нас и с която ние сме свързани. Когато тази разумност се прояви, като че ли се проявява известно отношение и щом влезе тази светлина в очите, приятно ми е. Следователно, аз се споразумявам с това, силното, което праща светлината, и между мен и него ще се образува връзка. Друг път пък светлината не ми е приятна и тогава гледам да я възприемам по-малко.

Та казвам сега: в сегашния живот ние сме израснали достатъчно. Вие сте израснали, но мерите със старите мерки и разсъждавате много по старому, разсъждавате както животните. Една котка разсъждава математически и когато иска да хване една птичка, тя измерва разстоянието. Има диви котки, които измерват пет-десет метра и се хвърлят точно върху гърба на жертвата. Как изчисляват да паднат точно върху гърба? И човек както котката е направил взривни вещества, турил е мерник, измерва и гледа бомбата да падне точно на мястото на неговия неприятел. По какво се отличават котката и този индивид, който хвърля бомбата? Как изчислява той и как изчислява котката? Ами че котките са предали оръжието на своето поколение. Малкото коте още на една година знае както майка си да измерва и да се хвърля върху жертвата. То няма още достатъчно сила за скок на голямо разстояние, но може да се хвърля точно на място. По същия начин и онзи, който е направил пушката и разбира нейните законите, вдигне, тури мерника и куршумът точно на място отива. Ако дойде някой невежа, той няма да постави мерника на място и няма да улучи.

Та казвам: вие разсъждавате за Доброто, за добрите отношения, но нямате една ясна представа какво нещо е добро отношение. Говорим за права мисъл, но нямаме представа какво нещо е правата мисъл. Някой казва: „Аз зная какво е правата мисъл“, но няма една ясна представа. Каква е правата мисъл? Например, аз считам, че човек, който си е платил дълговете спрямо мен, е прав. Ни най-малко не е прав. Той има да дава на един беден човек, но има да дава и на някой богат и понеже е в зависимост от последния, плаща на него, а на бедния казва: „Ти ще чакаш!“ Права ли е такава мисъл? Банкерът казва за някого: „Той е честен човек, има кредит“. Понеже е умен човек, той му дава пари, а на бедния казва: „Имам да вземам и когато ми дадат, и аз ще ти дам“. Правата мисъл не трябва да бъде в зависимост, тя трябва да бъде свободна. Семето трябва да стане зависимо, само когато падне в почвата, а когато е в хамбара, то трябва да бъде свободно, независимо от влагата, за да не се поквари. Ако влагата влезе в хамбара, нищо няма да се постигне. Не може да има влага в хамбара. Понякога вие искате да обичате някой човек. Имаш ли право да обичаш някого в хамбара? Кажете ми имаш ли право да обичаш житото в хамбара? Каква полза могат да ви причинят двама души, които ви обичат? Казвам: освен че няма да ти причинят никаква полза, но те ще те развалят – единият тегли насам, другият тегли натам.

В реалните неща има само едно отношение, което е център. Центърът образува всичко – образува правите линии, образува плоскостите, образува всичко в света. Всичко зависи от центъра. Движението на центъра, който образува правата линия, е само в една посока. В плоскостта центърът се движи едновременно в две посоки, а в тялото той се движи едновременно в три посоки. Следователно движението в правата линия е по-слабо, в плоскостта се увеличава, а в тялото е увеличено три пъти. С други думи, силата се развива: в правата линия е единица, в плоскостта е в квадрат, а в тялото е кубична. Това определение ще влезе в разрез с вашите разбирания, но в геометрията има увеличаване на физическата сила и увеличаване на нервната, разумна сила. В човека има отношения, но те се различават. Например, ако човек става физически силен, той огрубява. Ако се развива неговата чувствителност, явяват се страданията. Страданията в нас са едно анормално развиване на чувствителността на човека и тогава се явява напрежение в мисълта. Ако пък се увеличава силата на мозъка, тогава се усеща едно напрежение и разширение. Следователно, за да се избави от грубостта на физическото поле, човек трябва да намали силата, а за да се избави от страданията, трябва да намали чувствителността. Тук не разбирайте притъпяване на чувствата. Човек трябва да разбира закона на това болезнено състояние, да го разшири на една широка площ. Например, боли те пръста, ти чувстваш болката и не можеш да търпиш. Но ако се яви по-голяма болка, тогава ти забравяш малката, мислиш за голямата болка. Ако голямата болка се премахне, болката в пръста пак ще се яви. Щом и тя се премахне, тогава ще мислиш за някоя малка фуска. Човек трябва да разбира законите: големите болести сменят малките. Но какво се ползваш, ако една голяма болест смени малката? Всяка една болка в света произтича от един по-нисш живот. А когато един по-нисш живот влезе в организма ти, той образува болест. Ако един по-висш живот дойде в теб, той внася здраве. Сега лекарите казват, че храна с нисши трептения не е хранителна за организма. Онази храна, която не е нагласена да има същите трептения, както организма, не е в състояние да влезе в неговото устройството и тогава се образуват известни анормалности.

Сега, вие страдате и не знаете защо. Казвате: „Защо ми са тези страдания?“ Ще ви запитам тогава защо ви са радостите. Аз мога да ви докажа, че една радост може да ви излезе много горчива. Представете си, че в съвременния живот един беден човек се моли за щастие, иска да му се паднат пари. Минава един апаш, когото гонят, дава на бедния човек една пачка с банкноти и му казва: „Услужи си с тях!“ Това благо на място ли е? Това щастие ли е? Как този човек ще се оправдае, че парите не ги е откраднал той. Та и ние, съвременните хора, често имаме щастие, произтичащо от такива банкноти. Не вземай тия банкноти, в това няма никакво щастие! Туй щастие ще бъде нещастие за вас. Сега вие търсите щастието, което носи нещастие със себе си. Не че парите са нещастни, но отношението на тия пари не е право. Вие искате някой да ви обича, да ви даде пачка с пари. Защо ви са тия пари? Кажете ми сега кое е по-хубаво – да ви дам десет милиона лева или да ви дам една идея без пари? Да ви дам една идея, например едно лекарство, което лекува всички болести, или да ви дам един милион лева? Кое бихте предпочели? Когато влезете при двама болни богаташи и ги излекувате за по петстотин хиляди лева, ето ви един милион.

Та и ние често искаме от Природата да ни даде пари. Не, искайте една лечебна идея, от нея ще спечелите повече пари, отколкото са един милион лева. Понякога вие искате да бъдете добри – искате да бъдете богати, че да давате. Не искайте богатство. С него добро не може да правите. Богатството трябва да дойде отпосле като резултат. Сега, при това положение, при което сте вие, какво ви трябва? Трябва ви вяра. Казва някой: „Да имаш вяра“. Ще ви дам едно пояснение: представете си, че разчитате на един ваш приятел, който е маг – знае привичките на тигрите, лъвовете, змиите, на всички опасни животни. Допуснете, че той ви поставя на един изпит: пуска ви при лъвовете, но е нагласил така, че зверовете само да ви близнат с език. Вие чакате, всички лъвове идат отгоре ви, наближават до един метър. Какво ще правите в дадения случай? Казвате: „Ще се моля“. Щом се молиш, това е една слабост в теб. Не, ти ще вярваш. И когато се приближат зверовете, ти ще седиш спокоен, като че нищо не могат да ти сторят.

Сега, всичко това е на теория, но какво ще бъде твоето действително състояние? Най-първо ти ще си кажеш: „Изложи ме този човек, тази работа тук как ще я бъде!“ И ще започнеш да мислиш за начин, по който да се избавиш от лъвовете. Да допуснем, че в дадения случай вие сте една птица, която има крила. Какво ще правиш? Издигнеш ли се над тях, ти разрешаваш сам въпроса. Да, разрешаваш сам въпроса, но нямаш вяра в приятеля си. Сегашните хора имат ли вяра в Природата? Не, имат вяра само в туй, което те знаят. Затова всички вярвания са ограничени. Хората вярват повече в парите, които имат в банката, отколкото в своите приятели. Ти вярваш повече на онова здраве, което имаш, на онази мисъл, която имаш в себе си, отколкото на онова, което хората имат. И това е право. Та питам сега какво е основното качество на вярата? – Тя се отнася до човешкия ум. Ти не знаеш, че твоят приятел е казал на всички зверове да дойдат и всеки да те близне малко с език – лъвовете ще отворят уста, няма да те захапят и ти ще се чудиш какво искат от тебе. Те искат само целувка. Но ти не знаеш какви ще бъдат резултатите и докато ги опиташ, в теб изведнъж ще се образува една пертурбация. Когато разбереш после истината, ще ти стане приятно и ще кажеш: „Той накара косите ми да настръхнат малко!“ Всички вие се намирате при тия условия в света и когато се опитва вярата ви, вие се приближавате при лъвовете. Лошите условия са зверове, които се приближават при вас.

Фигура 3.

Та питам сега в какво седи силата на човешката мисъл? В нейната правота. Тази мисъл трябва да има една основа, трябва да има правота и да се движи около един център. Някой казва, че е изкривил пътя си. Не, кое е лошото в това, че пътят се отбива вляво или че се отклонява вдясно. Какво означава „в ляво“? Да се отклониш вляво означава, че са взели надмощие чувствата, а да се отклониш вдясно означава, че надмощие е взела силата, а силата е свързана с човешкия ум. Следователно, ако в даден случай ти се движиш по права линия, това е хармоничното влияние на човешките мисли и чувства. За да вървиш по права линия, изисква се хармония на твоите мисли и чувства. Това е Правият път. Под Прав път се подразбира човек, който мисли право и чувства право, т. е. прав е и в чувствата, и в мислите. Така трябва да се разбира. Щом чувствата управляват, човек е на крива посока. Щом мисълта му вътре го управлява и произвежда налягане върху чувствата му, това пак е погрешно положение. Защото в човека мисълта не може да бъде съвършено независима от чувствата, а чувствата не могат съвършено да се освободят от мисълта. В животните преобладават чувствата така, като че мисълта не ги управлява, но у тях мисълта е външна. А когато един човек стане господар на своите мисли, туй подразбира, че чувствата са станали хармонични с тях. Някой път те залае куче и ти веднага изгубваш спокойствието си, навеждаш се, вземаш камък и го нахвърляш отгоре му. Кое е най-доброто, което можеш да направиш в дадения случай? Извади парченце геврек, хвърли му и кажи: „Пожелавам да те освободят от това положение!“ А сега в теб идва едно гневно състояние, започваш да играеш ролята на вързано животно и казваш: „Не искам да живея, искам да умра!“ Как ще умреш, ти умирал ли си? Вие не знаете какво нещо е умиране. Ако си свързан с въже, прегризи го.

Та казвам: правата мисъл разрешава всички прави отношения, които трябва да имаме в тесен и в широк кръг. Всякога трябва да развивате едно от качествата на правата мисъл. Не бързайте да обещавате нещо, но веднъж обещаете ли, изпълнете го. Когато обещавате, гледайте да не сте раздвоени. Щом сте раздвоени в себе си, онова, което обещавате, няма да го изпълните. Щом обещаеш нещо и си раздвоен, няма да го направиш, затова не се излагайте.

Понякога ние искаме да ни направят нещо, което е извън силите на човека пред нас. Може да е малка работа, но какво ще се получи, ако задължа един професор да ми направи обуща? Човекът е много учен, но никога не е правил обуща, а аз искам от него нещо, което не може да направи. Професорът може да ти поръча обуща при някой обущар, но ако го задължиш сам да ти направи, той ще каже: „Тази работа не е за мен“. Така и някой иска от нас да бъдем добри. Какво разбира той под думата „добри“? В някои случаи ти не можеш да бъдеш добър. Например, ако ви ухапе едно куче, вие ще бъдете ли добри? Истината е, че няма да бъдете добри.

И така, казваме, че правата линия може да образува криви линии. Но кривите линии могат ли да образуват прави? Кривите линии са резултат на правите, а последните са резултат на движещ се център. Плоскостта е резултат на една движеща се права, тялото е резултат на една движеща се плоскост. Та казвам: физическият свят може да ни стане ясен, когато го приложим в Живота. Например, понякога имате желание да бъдете учени. В какво трябва да бъде учен човек? Един математик, който има на разположение десет числа, знае как да манипулира с тях и къде да ги тури, може да изчислява. Сега, допуснете, че имате десет приятели, които са числа. И вие като този математик трябва да разбирате закона, да знаете в дадения случай всяко едно живо число какво може да направи, на какво можете да разчитате. Например, имате един приятел, но нямате ясна представа доколко можете да разчитате на него. На честността на човека доколко можеш да разчиташ? Съществува човек, който е честен до сто, двеста, хиляда, сто хиляди лева, но като дойде до повече от сто хиляди, честността му започва да се колебае. Има някой, който е честен до един милион, но като дойдат вече до десет милиона, честността му се колебае. Някой казва: „Остави стотинките!“ Не, Природата обича точността. Една десета част от стотинката е нищо, но една десета от милиона е много. Да бъдеш справедлив значи да не подяждаш човека даже с половин стотинка.

Какво е една обида? Някой ти казва грубо: „Иване!“ В какво седи тук обидата? После казва нежно: „Иване!“ Каква е разликата? И в единия, и в другия случай казва все „Иване“, но кое обижда? Едното е музикално, другото не е музикално. Ако аз съм човекът, който обижда, аз вече съм обидил себе си, защото произнасяйки думата грубо, най-първо съм огрубил себе си. Когато взема неправилен тон, аз огрубявам себе си. Всякога произнасяй нещата музикално, та каквото кажеш, да е с по-малко разноски. Ние сме учени хора, но не разбираме отношението на енергиите, не знаем как да ги управляваме. Какво ти коства да говориш нежно? Някой казва: „Аз не мога да го направя“. Какво ти коства да кажеш „Иване“ нежно, меко? Под думата „Иван“ разбираме правилна посока на движение. „Иван“ показва пътя, начинът, където нещата могат да станат много добре. „Иван“ още показва по кой начин товарът може да се пренесе от едно място на друго. „Иван“ показва същевременно и противоречията, които могат да се разрешат. Следователно, под думата „Иван“ разбираме правата посока на движение, после, пътя, по който нещата могат да станат много добре, после, начинът, по който мъчнотиите могат да се понесат най-разумно. Това разбираме, като кажем меко: „Иване!“ Когато кажем грубо: „Иване!“, разбираме, че тази работа няма да стане. Всякога, когато говорим меко, в меката светлина расте растителното царство. Грубото е нещо външно, странично, то е изключение. По някой път в Природата има грубости, с които тя ни предава нещо, едно предметно учение са те. Когато ние сме груби, и тя става като нас и пита: „Кое е по-хубаво говорене – когато говориш меко или когато говориш грубо? По-хубаво е да бъдеш мек. И за вас е по-добре да бъдете меки. Ако моите отношения са меки, и за вас законът е същият“. Чрез грубите неща Природата ни учи да бъдем меки.

Колко важни неща има сега? В какво седи правата мисъл? Разбира се, върху този предмет още нямаме опит. Трябва да се направи един опит. Миналия път казах на класа да се съберат десет души, да намерят един лотариен билет и да видят дали ще спечели. Съберете се десет души и един да каже: „Този номер вземете“. Може да изгубите, няма нищо. Втори посочва друг номер – вземете него. Трети, четвърти, пети... Ако от десетте номера един печели, ще знаете, че този човек е учен. Ако всинца не печелите, всинца сте под еднакъв знаменател. Защото за какво ми е знание, което не може мен да ползва? Има лекари, които не могат да лекуват себе си. Един човек трябва да знае да лекува себе си. Ако знанието не може да ми помогне в големите мъчнотии, защо ми е това знание? Ако на силата, която имам, не мога да разчитам в усилни времена, защо ми? Тя е безпредметна, тя е външно украшение.

Сега, какъв опит искате да направите? – Да вземем няколко числа и номерът на единия билет да печели. Добре, имате число 1578. Как мислите, туй число печели ли? Туй число не може да печели, понеже първите две и вторите две числа са в стълкновение. Ще кажете, че така е наредено от Господа. Има особени съчетания на числата. Сега аз не мога да ви кажа кои числа печелят, защото мога да внеса противоречие във вас.

Хармонията е разбиране. Да ви изпея една хубава песен е трудно, но да ви покажа дисхармонично пеене мога колкото искате. Да пеем криво можем колкото искаме, но да пеем хубаво е трудна работа. Понякога не можеш да пееш и туй, което излиза, е криво. Вие трябва да разбирате закона на числото 8. То е трудно число. Поставили са знака му, изправен нагоре. Оставен е отгоре отворен. Защо знакът на числото 8 е написали така? Когато дойдеш до числото 8 и то не ти помогне да свършиш работата си, всичко е свършено. Ако тук числото 8 не те освободи, ти ще се намериш в затвора. Числото 8 е последното, на което можеш да разчиташ в дадения случай. Ако то не може да ти помогне, другите числа не са в състояние. Щом числото 8 е накрая, то е последното, което може да те спаси. Или, ако числото 9 е накрая, то може да ти помогне. Ти не можеш да разчиташ на другите числа. Ако числото 7 или 5 е накрая, ти разчиташ на тях, но не можеш да излезеш на добър край. Последното число е това, на което можеш да разчиташ. Ако то не може да ти помогне, тогава всичките числа не могат. Трябва да имаш нещо в себе си, на което да разчиташ в дадения случай. То всякога трябва да бъде краят на нещата. Началото и краят на нещата са важни.

Сега, предметът, който развивам, ви измъчва. Измъчва ви, защото всички вие сте гладни, а аз съм сложил пред вас една трапеза и ви разправям откъде са всички тия плодове, хлябът как е направен, въобще – дълга една история. А вие казвате: „Кажи най-важното!“ Кое е най-важното? – Да ви позволя да ядете, да ви кажа: „Заповядайте на ядене“ и чак след като се нахраните, да ви разправям. А пък аз ви разправям сега. Но яденето, колкото и да е хубаво, няма смисъл. Та затова въпросът остава малко нещо неразбран...

Сега, кое число да изберем за билета? Да кажем, имате две по 8. На две осморки никак не може да разчиташ, работата става по-лоша. И на три деветки не можеш да разчиташ – имаш числото 999, равно на 27, равно на 9. Това е едно хубаво число – сборът му е 27. Имате и числото 666, равно на 18, равно на 9 – това е един лош резултат, крайният резултат е 9. От 9 по-нататък не може да идете, то е завършена еволюция. Числото 9 показва един завършен цикъл, където вече нямаш условия. Щом си дошъл до числото 9, трябва да ликвидираш – ако си спечелил, спечелил си; ако си изгубил, изгубил си. Девет може да бъде положително и отрицателно число.

И така, казвам: търсете онова в себе си, на което може да разчитате. На коя способност в себе си може да разчитате най-много? Аз вземам пеенето, защото то е музикален говор, а повечето неща във физическия свят вие ги създавате чрез говора. Например, говориш наляво-надясно и си създаваш мъчнотии. Когато говорът не е правилен, и чувствата, и мислите, и действията не са правилни. Затова музикалността на човека е начин да се изгладят чувствата, мислите и постъпките да станат хармонични. Когато мислите и чувствата са хармонични, вече имаме музикално състояние. Ти не можеш да бъдеш музикален, докато нямаш хармонични мисли, хармонични чувства и хармонични постъпки. Едва тогава ще бъдеш музикален. Музиката е сила – тогава всичко можеш да постигнеш. Това значи умът ти да вземе участие, сърцето ти да взема участие и волята ти да вземе участие. Там, където умът, сърцето и волята вземат участие, музиката вече се проявява като една мощна сила. Затова музиката се препоръчва като едно усилие, което съединява ума, сърцето и волята в един разумен процес. А в обикновената музика често не знаем защо пеем.

Сега запомнете само това: ти не може да бъдеш музикален, ако нямаш прави мисли, чувства и постъпки. Само хармоничната мисъл, само хармоничните чувства, само хармоничните постъпки дават условие за хубавата музика!

Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит Животът.

11-та лекция от Учителя, държана пред Младежкия окултен клас
12 февруари 1937 г., петък, 5 ч. с., София, Изгрев

Прави и криви линии

“Отче наш”

Имате ли зададена тема? – Да. Пишете върху темата: “Геометрическата зависимост между правите и кривите линии.”

Ако човек винаги яде чорби, меки храни, ще развали зъбите си. Ако се храни само с твърда храна, ще ги строши.Ако човек разрешава най-лесния въпрос, има опасност да му изпадат всичките зъби. Ако разрешава мъчни въпроси, зъбите му ще уякнат, но трябва да ги пази да не ги строши, да не ги натиска повече, отколкото трябва.

Каква ви е темата? – “Силата на човешката мисъл.” – Четете

(прочете се темата)

Геометрически как се определят кривите линии? Една крива линия е сбор от прави линии. Вземете един център, от който излиза права линия. Подвижете тази права линия около центъра и тя ще образува крива линия. Нали казват, ако една права се продължи до безкрайност, ще се срещне. Какво подразбират геометриците? Ако продължите успоредните линии до безкрайност, ще се пресекат. Линиите, които може да се срещнат в центъра по този начин успоредни ли са? При обикновеното механично разбиране, ако две линии са успоредни – те нямат съзнание, причината е отвън, причината, която движи двете успоредни линии е външна – тогава вътрешното отношение между тях няма да се измени. Да допуснем, че влиянието на тия успоредни линии се пренесе върху самите линии. Представете си, че около една права линия се образува крива линия. Защото само около правите линии се образуват кривите линии. Кривите линии, които се образуват около правите, ще намалят разстоянието, може външно успоредните прави да се приближат. Щом се образуват успоредни прави, двете линии ще се приближат.

Да допуснем, вие вървите и кое ви кара да се приближите до един извор? Или кое ви кара да се приближите до един човек. Не обичате един човек и казвате: “Дръж се настрана от него.” Един ден се зароди желание да се приближите до него. Кои са мотивите, че искате да се приближите? Колко мотива има човек да се приближи. Два мотива има: или че го обичат, или че го мразят. Като го обичаш, ти се приближаваш; като го мразиш, пак се приближаваш, ако ти си по-силен. Ако той е по-силен, той се приближава, ще ти покаже, че не трябва да имаш работа с него. Той се приближава с една мисъл да ти покаже, че той е господар на положението, а не ти. Как мислите, кой е по-силен, този, който се приближава, или този, който се отдалечава? Този, който се отдалечава, е съобразителен, този, който се приближава, е смел. Който се отдалечава, взема позиция, очаква.

Ако завъртите правата линия АВ около центъра А ще се образува крива линия. Какви са свойствата на кривата линия? Всичките точки еднакво отдалечени от този център. Ако разгледате линиите, каква дължина имат? Представете си, че тия линии, колкото и да е малка, имат дебелина. Ако безброй прави линии се турят както този радиус, центърът нали ще вземе известно пространство сам по себе си. Какви ще бъдат свойствата? Щом едно тяло вземе колкото и да е малко пространство, какво може да се заключи? Щом телата са безпространствени във физическия свят , те нямат влияние. Ако едно тяло съществува извън физическото пространство, казваме, че е безпространствено. Физическото пространство наричаме триизмерно. Има и четириизмерно пространство и в него може да правите наблюдения. Казва: “Потъвам някъде.” Казва: “Издига се този човек.” Как се издига? Има нещо в него, което се издига, има нещо, което потъва. Неговото издигане ти не можеш да го видиш. Казват: “Той се издига в обществото.” Неговото издигане ти не можеш да го видиш. Физически колко се е издигнал? Или казват: “Потъна, съвсем е изгубен.” За някого казват, че този е изгубен, или онзи е намерен. Той никога не се е изгубвал, и онзи никога не се е намирал, а вие казвате, че бил изгубен. Под изгубване разбирате човек, който мисли различно от вас, той е изгубен. Този, изгубеният човек, е влязъл в друга система. Той се движи като някоя комета, привлякло го е някое слънце, загубен е от първата система, от която излязъл, в която хората живеят. Понякога вашите мисли така се изгубват. Казвате, че еди кого си не го обичате.Защо не го обичате? Значи чувствата ви са минали в друга система.

Да дойдем до физическия свят, който е свързан с ограничения. Представете си един предмет, силен с единица сила, другият десет пъти по-силен. Този с единица сила привлича една игла. Ако насочите другия предмет, който е десет пъти по-силен, той е магнит, иглата ще остане ли при първия? Не. Защо? Привлекателната сила на втория магнит е по-голяма.

Защо не разсъждавате философски. Един крадец се привлича от една каса, той се приближава и привлича парите в неговия джоб. Защо го обвинявате? Привлекли са се парите. Богатият ги турил в касата, той ги привлякъл. Идва крадецът, туря си ръката и всичките пари се привличат при него. Тогава как ще обусловите, на какво основание го обвинявате и наказвате? Какво представлява наказанието в дадения случай? Да оставим моралната страна. Този апаш турил ръката и привлякъл парите. Богатият съди апаша, че е намагнисал десет пъти повече парите и ги привлякъл. Съдията като тури апаша в затвора, богатият взима неговата сила, а апашът остава с единица сила, силата на богатия се увеличава. Силата на апаша отива в богатия. Ако не хванат апаша, богатият се опасява, че и друг път ще го ограби. Щом богатият вземе от всички апаши силата да крадат, той има десет единици сила, парите ще останат при него.

Как си обяснявате, защо правите линии образуват кривите линии? Да кажем, че имате крива линия. Кривата линия се образува от прави. Когато правите линии се удължават, или скъсяват, кривите линии изменят своя път. Като се подвижи кривата линия в една посока, едни от правите линии се удължават, други се скъсяват.

Да вземем елипсата. Тя има два фокуса. Ако вземете двата фокуса като полюси, тогава къде е екваторът? А и В са полюсите, екваторът е СД. Ако вземете точката О линиите, които отиват към полюсите, са по-дълги, колкото отиват към екватора, се скъсяват. Защо именно тези прави се скъсяват? Това е в зависимост от центъра О. Елипсата същевременно се движи и вследствие на това движение линиите към екватора се скъсяват. Кривата линия на екватора се скъсява, а на полюсите се удължава. Как ще обясните, защо Земята към полюсите е сплесната, а към екватора изпъкнала? (Центробежната сила е по-голяма.) Ако аз движа един предмет, движа един камък, къде е центробежната сила? На къде е движението? Причината на това движение е разумна, но не е механическа. Движението на Земята е механическо, но то се обуславя от един разумен център. Значи Земята е изпъкнала към екватора, радиусите са продължение, а към полюсите са по-къси. Ако разгледаме човека, кои са били причините, които са го удължили? Да кажем главата е център, тялото е спуснато надолу, главата горе е свободна. Този център се носи от тялото. От какво зависи, че главата е поставена на противоположната страта на краката? Човек е елипса. Защо неговият екватор не е изпъкнал? Де е екваторът на човека? Човешката глава е удължена. Височината на главата е 19, 20, някой път 21 см. Главата е елипсовидна. Широчината е 15, 16 см. Екваторът се пада около ушите. Значи човек е сложна елипса. Той е от няколко преплетени елипси. В човека има четири елипси, които се преплитат. Това, което теософите наричат физическо тяло, астрално тяло, ментално тяло и причинно тяло, това са вещества от различни измерения. Физическото тяло е триизмерно, астралното тяло е четириизмерно, умственото – петоизмерно и причинното – шестоизмерно. Материалите на телата имат съвсем друг състав. Тогава имате три центъра. Стомахът се намира в противоположност на мозъка. Симпатичната нервна система е в противоположност на нервната. Цялото тяло е под влиянието на симпатичната нервна система. Мозъчната нервна система отпосле се явява. Симпатичната нервна система подготвя пътя на мозъчната, защото мозъчната система е от по-висок свят, по-висока област. Симпатичната нервна система създава тялото, после мозъкът създал главата и той е взел властта. Мозъчната система единствено ще измени човека и човека ще има по-друг образ, отколкото сега. Това, което искам от вас, ще създаде напрежение.

Представете си един човек, който прави опити. Той е сръчен да изхвърля ножове около друг, който стои изправен на една дъска. Първият хвърля ножове около главата му, отгоре над главата, отстрани. Кой има по-голяма вяра, онзи, който хвърля ножовете, или онзи, който стои на дъската? (Който стои на дъската има по-голяма вяра). Който е на дъската, вярва на онзи, който хвърля ножовете. Който хвърля ножовете в кого вярва? Той му казва да не се мърда. Ако се мръдне половин, един сантиметър, работата е опасна. Да кажем, че той вярва в себе си. В кое “себе” вярва? Какво подразбирате, да вярва в себе си. Запример, човешкият ум вярва в човешките крака, вярва в костите. Нали казвате сега, че човек трябва да вярва в себе с? В какво вярвам, когато искам да вървя? – Вярвам в краката си. Когато искам да гледам, вярвам в очите си. Аз вярвам в моите очи, възприемам светлината. Светлината отде иде? Тя иде отвън. Значи пред себе си имам светлина, която е една разумност извън нас, с която ние сме свързани. Като се прояви тази разумност, като че се образува известно отношение. Като влезе светлината в очите ми, приятно ми е. Следователно, споразумявам се с туй разумното, което изпраща светлината. Между мен и него се образува връзка. Някой път светлината не ми е приятна, тогава гледам да възприема по-малко.

Казвам: При сегашният живот ние ме израснали достатъчно. Вие сте израснали, но мерите със старите мерки и разсъждавате по старому. Гледам, че разсъждавате както животните. Една котка разсъждава математически, тя иска да хване една птичка измерва разстоянието. По кой начин тя измерва разстоянието? Има диви котки, които на пет, десет метра измерват и се хвърлят точно на гърба на жертвата. Как изчислява да падне точно на гърба? И човек е като котката, направил взривни вещества, турил мерника, измерва и гледа да падне гранатата точно на мястото на неговия неприятел. Питам: По какво се отличава котката и този индивид, който хвърля бомбата? Как изчислява той и как изчислява котката? Котките са предали на своето поколение оръжието. Едно малко коте още на една година знае как да измерва да изчислява и да се хвърля на жертвата. То няма толкова сила да се хвърли на голямо разстояние, то додето може се хвърля точно на мястото. Дошъл онзи, който направил пушката, разбира законите на пушката, дигне мерника и точно на мястото отива куршумът. Ако дойде някой невежа, няма да постави мерника на място и няма да уличи.

Казвам: вие разсъждавате за доброто, за добрите отношения, но нямате ясна представа какво нещо е доброто отношение. Говорим за права мисъл, но още нямаме отношение какво е правата мисъл. Казва: “Аз зная какво е правата мисъл.” Но няма ясна представа. Каква е правата мисъл? Човек, който изплатил дълговете си спрямо мен, считам, че е прав. Ни най-малко не е прав. Да кажем, той има да дава на един беден човек, който му е работил цял ден, но има да дава и на един богат човек. Понеже е в зависимост от богатия, плаща на нето, на бедния казва: “Ти ще чакаш.” Права ли е мисълта? Казваме, той е честен човек. Банкерът казва, че е честен, има кредит. Умен човек е, той ще му даде пари, когато има нужда. На бедния казва: “Аз имам да взимам и като ми дадат и аз ще ти дам на тебе.” Правата мисъл не трябва да бъде в зависимост. Тя трябва да бъде свободна. Семето когато падне в почвата, тогава трябва да бъде зависимо. Когато е в хамбара, то трябва да е свободно, независимо от влагата, за да не се поквари. Ако влагата влезе в хамбара, нищо няма да постигне. Ако влезе влага в хамбара, какво ще стане? Понякога искате да обичате някой човек. Имате ли право да обичате някого в хамбара? Имате ли право да обичате житото в хамбара? – Нямате право, защото ако си позволите, ще развалите житото в хамбара. Каква полза може да ви причинят двама души, които ви обичат? Освен че няма да ви причинят полза, но те ще ви развалят. Единият тегли насам, другият натам.

В реалните неща има само едно отношение. То е център. Центърът образува всичко. Центърът образува правите линии, образува плоскости, образува всичко в света. Зависи от центъра. Центърът, който образува права линия, се движи само в една посока. В плоскостта центърът се движи в две посоки. В тялото, в куба, той се движи едновременно в три посоки. Движението на правата линия е слабо, в плоскостта се увеличава, а в тялото три пъти повече се увеличава. В права линия е единица, в плоскостта е квадрат, в тялото е куб. Вече силата се развива. Това определение може да влезе в разрез с вашите разбирания. В геометрията има увеличение на разумната сила, увеличение на физическата сила и увеличение на нервната разумна сила. Ако човек става физически силен, той огрубява. Ако стане много силен и ако се развива неговата сила и неговата чувствителност, какво става? Явяват се страдания. Страданията са анормално развиване на чувствителността в човека. Тогава иде страдание. Явява се напрежение на мисълта. Ако се увеличава силата на мозъка, тогава се усеща напрежение, разширение.

Тогава, за да се избави човек от грубостта на физическото поле, трябва да се намали силата. За да се избавиш от страдания, трябва да намалиш силата на чувствителността, не да притъпи чувствата. Не разбирайте притъпяване. Човек трябва да разбира закона на туй болезнено състояние, да го разшири на по-широка площ. Запример, заболи те пръстът. Имаш малка болка. Първо чувстваш болката в пръста и казваш, че не може да търпиш. Ако се яви по-голяма болка, тогава забравяш за малката, мислиш за голямата болка. Ако голямата болка се махне, малката болка на пръста пак ще се яви. Щом болката на пръста се махне, тогава ще мислиш за някоя малка фуска. Ако изчезне голямата болка, явява се по-малката. Човек трябва да разбира законите. Големите болести сменят малките. Какво се ползваш, ако една голяма болка смени малката? Всяка болка произтича от един по-нисш живот. Животът, който образува болестите, е нисш. Един по-нисш живот като влезе в организма, образува болест, ти заболяваш. Ако по-висш живот дойде в тебе, той внася здраве. Лекарите казват, че ако в организма влезе храна с нисши трептения, тя не е хранителна. Храна, която не е съгласувана с организма, да има същите трептения както организма, не е в състояние да влезе в устройството му, тогава ще се образуват известни анормалности.

Сега вие страдате и не знаете защо. Казвате: “Защо са ми тези страдания?” Тогава ще ви запитам: Защо ви са радостите? Мога да ви кажа, че една радост ще ви излезе много горчива. В съвременния живот един беден човек минава, който се молил за щастие, искал да му се паднат пари. Покрай него минава един крадец, когото гонят и той дава на бедния човек една пачка с банкноти. Казва му: “Услужи си с тях.” Питам: това благо на място ли е? Това щастие ли е? Как ще се оправдае, че тези пари не ги е крал? Често и ние, съвременните хора, имаме такова щастие, като този беден човек. Не вземай тези пари, в тях няма никакво щастие. Това щастие ще бъде нещастие за вас. Вие търсите щастието, което носи нещастие със себе си. Не че парите са нещастни, но отношението на тия пари не е право. Вие искате някой да ви обича, да ви даде една пачка с пари. Защо ви са тия пари? Кажете ми. Кое е по-хубаво, да ви дам един милион, или да ви дам една идея без пари? Кое бихте предпочели? Да кажем да ви дам една идея, да ви дам едно лекарство, което лекува всички болести, или да ви дам един милион лева? Кое ще изберете? Като влезете при двама болни богаташи, като ги излекувате, по 500 хиляди, ето ви един милион.

Често искате от природата да ви даде пари. Не, искайте една идея, която е лечебна. От нея повече пали ще спечелите, отколкото един милион. Някой път искате да бъдете добри, искате да бъдете богати, че да давате. Не искайте богатство. С богатството добро не може да правите. Богатството отпосле трябва да дойде като резултат. Според вас, какво трябва на човека? При това положение, при което сте, какво ви трябва? Да ви кажа: Вас ви трябва вяра. Казва някой: “Да имаш вяра.” Да ви дам едно изяснение. Представете си, че имате един ваш приятел на когото разчитате, той е опитен човек, маг. Знае качествата на тигрите, лъвовете, змиите, на всички опасни животни. Той ви поставя на един изпит. Пусне ви при лъвовете и те идват при вас. Той така нагласил, че те идват да ви ближат, дойде на един метър, вие чакате, имате вяра в него. Какво ще правите в дадения случай? Казвате: “Ще се моля.” Щом се молиш, това е слабост в тебе. Ти ще имаш вяра. Ще седиш спокойно и като се приближат тия зверове, като че нищо няма да ти направят. Това теоретически е право, но какво ще бъде твоето състояние? Първо ще кажеш: “ Изложи ме този човек, тази работа как ще бъде?” Ще започнеш да търсиш начин, по който да се избавиш от тях. Да допуснем, че в дадения случай вие сте птица, която има крила. Какво ще правиш? Ще се дигнеш нагоре над тях. Ти разрешаваш сам въпроса, но нямаш вяра в него. Сегашните хора имат ли вяра в природата? Те нямат вяра в природата. Те имат вяра само в това, което знаят. Затова всички вярвания на хората са ограничени. Хората вярват повече в парите, които имат в банката, отколкото в своите приятели. И това е право. Те вярват повече на онова здраве, което имат, отколкото на това, което другите имат. Казвам: Какво качество ние ще определим на вярата? Тя се отнася до човешкия ум. Ти не знаеш, но този твой приятел казал на всички зверове да дойдат и всеки да те близне малко. Всеки ще отвори устата, няма да те стисне. Ти само се чудиш, какво искат от тебе. Така всички ще те докоснат, ти се чудиш, какво искат. Те искат само целувка. Но докато ти опиташ, в тебе ще остане цяла пертурбация. Като разбереш после истината, ще ти стане приятно. Но тогава ще кажеш: Той ме накара космите да ми настръхнат. Ти не знаеш какви ще бъдат резултатите.

Казвам: В света всички се намираме при такива условия, когато се опитва нашата вяра, лъвовете се приближават до вас. Лошите условия, това са зверове, кобри, които се приближават при вас. Казвам: В какво се проявява силата на човешката мисъл? – Силата е в нейната правота. Мисълта трябва да има една основа, трябва да има правота и да се движи около един център. Някой казва, че изкривил пътя си. Ако ти имаш път, и той се отбива на една страна, отбива се на друга, какво лошо има в това? Де е лошавината, че се отбива в ляво или се отклонява надясно? В ляво какво означава? В ляво да се отклониш, значи взели надмощие чувствата, а да се отклониш в дясно, значи силата взела надмощие. А силата е свързана с човешкия ум. Следователно, ако ти в даден случай се движиш по права линия, тя е хармонично влияние на човешките мисли и човешките чувства. Това е права линия. Да вървиш по права линия, изисква се хармония на твоите мисли и твоите чувства. Това е правият път. Щом започнат да преодоляват чувствата, или започне да преодолява сухата мисъл, която изсушава човека – ти считаш, че си изкривил пътя или в своите мисли, или в своите чувства. Това е погрешно схващане. Правият път подразбира човек, който мисли право и чувства право. Така трябва да се разбира. Щом чувствата управляват, човек е на кривата посока. Щом мисълта управлява и упражнява давление върху чувствата, пак е погрешно положение. Мисълта не може да бъде съвършено независима от чувствата на човека. Съвършено той не може да се освободи от своите чувства. Чувствата не могат съвършено да се освободят от мисълта.

В животните преобладават чувствата, като че мисълта не ги управлява. Мисълта у тях е външна. Да стане човек господар на своите мисли подразбира, че и мислите и чувствата са хармонични. Някой път те залае куче и ти веднага изгубваш спокойствието си, навеждаш се да вземеш камъни и се хвърляш отгоре му. Кое е най-хубаво да направиш в дадения случай? Когато те залае някое куче, какво трябва да направиш? Казвам: аз не желая куче да ме лае. Като минавам покрай него, извадя и му хвърля малко геврек. Казвам: Пожелавам ти да се освободиш от това положение. В тебе дойде едно състояние, разгневиш се. Играеш ролята на вързано животно. Казваш: “Не искам да живея, искам да умра.” Как ще умреш? Ти умрял ли си? Знаеш ли какво нещо е умирането? Ако си свързан с въже, прегризи го.

Казвам: Правата мисъл разрешава всички отношения, които трябва да има не само в тесен кръг, но и в широк кръг. В правата мисъл всякога трябва да развивате едно от качествата й. Не бързайте да обещаете нещо. Веднъж обещаете, изпълнете го. Когато обещавате, гледайте да не сте раздвоени. Щом сте раздвоени в себе си, онова, което обещаете, няма да го направите. Затова не се излагайте. Щом сте раздвоени, не обещавайте, защото и да обещаете няма да го изпълните. Някой път вие искате да ви направят нещо, което е извън силите на хората. Може да е малка работа. Ако аз задължа един професор да ми направи обуща, той е много учен човек, но никога не е правил обуща. Искам от него нещо, което той не може да направи. Казвам: Как този ученият човек да не може, да направи едни обуща.? Всичките учени хора могат ли всичко да правят? Този професор може да ти поръча обуща, при някой обущар. Но ако ти го задължиш сам той да ги направи, той ще каже: Тази работа не е за мене. Някой иска ние да бъдем добри. Какво разбира под думата “добри”? В някои случаи ти не може да бъдеш добър- Запример, ако едно куче ви ухапе, ще бъдете ли добри? Няма да бъдете добри. Право е.

Казваме, че правата линия може да образува криви линии. Но кривите линии могат ли да образуват прави? Кривите линии са резултат на правите линии, а правите са резултат на движещ се център. Една плоскост е резултат от движеща се права. Тялото е резултат на движеща се плоскост. Физическият свят може да ни стане ясен, когато го приложим в живота. Понякога имате желание да бъдете учени. В какво трябва да бъдете учен? Математикът употребява десет числа, после ред букви, знае как да манипулира с тях, кое къде да постави, може да изчислява. Допуснете,че вие имате десет души приятели, които са числа. И вие като този математик трябва да разбирате закона. Всяко живо число в даден случай, какво може да направи, на какво може да разчитате? Направете един опит: имате един ваш приятел, вие разчитате на него, но нямате ясна представа, на какво може да разчитате на него. На честността на човека доколко може да разчитате? Има човек, който е честен до 100, 200, 1000, 10000 лева, като дойде до повече от сто хиляди хора честността започва да се колебае. Някой е честен до един милион, повече от десет милиона, честността се колебае. Някой: “ Остави стотинките.” Природата обича точността. Една десета от стотинката е нищо, но една десета от милиона е много. За да бъдеш справедлив, значи нито да подядеш човека, нито с половин стотинка от тебе да замине. Какво е една обида? Някой ти казва: “Иване!” (грубо). В какво е обидата? Казва: “Иване!” ( нежно). В какво е разликата. И в единия и в другия случай казва едно и също нещо – Иване. Кое обижда? (Едното е музикално, а другото не е музикално). Право е. Човек, който обижда, първо е обидил себе си, защото който произнася грубо, огрубява себе си. Като взема крив тон, аз огрубявам себе си. Като кажеш: Иване! (грубо). Ти си казал нещо неправилно. Всякога говори музикално. Каквото казваш, да е с по-малко разноски. Като кажеш: Иване! (груб) Ти си много лош човек. Или: “Иване!” (нежно) Ти си добър човек. Има нещо хубаво в тебе. Казва: Като тебе човек не съм срещал. Ние сме учени хора, но не разбираме отношенията на енергиите, как да ги управляваме. Какво ти коства да кажеш нежно: Аз не мога да го направя. Какво ти коства да кажеш (нежно) Иване! Под думата “Иван” разбираме правилна насока на движение. То още показва пътя, начина, по който нещата могат да станат много добре. Иван показва по кой начин товарът може да се пренесе от едно място на друго. Иван показва също и противоречията, които може да се разрешат. Под думата “Иван” разбираме правата посока на движението и начинът, по който нещата могат да станат много добре. Също показва и по кой начин може да се понесат най-разумно мъчнотиите. Това разбираме, като кажем нежно:Иване! Като кажем грубо, разбираме,че тази работа няма да стане. Като кажеш меко, работата ще стане. В меката светлина растително царство расте. Грубото е нещо външно, странично, изключение. Понякога в природата има грубост, но тя ни предава нещо. Едно предметно учение са те. Когато ние сме груби, и тя става като нас. Казва: “Кое говорене е по-хубаво, като говориш меко, или като говориш грубо?” Казва: “По-хубаво е да бъдеш мек.” И за вас е по-добре да бъдете меки. Ако моите отношения са меки, е по-хубавото. И за вас е същият закон. Природата чрез грубите неща ни учи да бъдем меки.

Колко неща има важни? В какво е правата мисъл? Върху този предмет нямаме опитна страна. Трябва да се направи един опит. Казах ви един път в класа да се съберете десет души, да вземете един лотариен билет и да видите, дали ще спечелите. Десет души се съберете и един да каже един номер, вземете го. Може да изгубите, няма нищо. Друг казва друг номер, трети, четвърти, пети. Ако от десетте номера един печели, ще знаете, че този човек е учен. Ако всички не печелите, всички сте под един знаменател. Защо ми е едно знание, което не може да ме ползува? Има лекари, които не могат да лекуват себе си. Човек трябва да лекува себе си. Ако знанието, което имам, не може да ми помогне при големите мъчнотии, защо ми е то? Ако силата, която имам, не мога да разчитам в усилени времена, защо ми е тази сила? Тя е безпредметна. Тя е вътрешно украшение.

Какъв опит искате да направите? (Да вземем няколко билета и един от тях да спечели). Имате числото 1578. Как мислите туй число печели ли? Туй число не може да печели, понеже първите две цифри са в стълкновение с вторите цифри. Ще кажете: Така е наредено от Господа. Има особени съчетания на числата. Аз сега не мога да ви кажа, кои числа печелят. Може да ви внеса противоречие. Хармонията е разбиране. Да ви изпея една хубава песен е мъчно, но да ви покажа дисхармонично пеене, колкото искате. Да пеем криво, колкото искате, но да пеем хубаво е трудна работа. Някой път не можеш да пееш и това, което пееш, е криво. Трябва да разбирате закона на 8-те. 8 е трудно число, трябва да разбираш закона. Защо на осемте са турили този знак? Защо са записали осемте по този начин? Ако 8-те не ти помогне да свършиш една работа, отиде. Ако 8-те не те освободи, ще намериш затвора. 8-те е последното, на което може да разчиташ. Ако то не ти помогне, другите числа не могат да ти помогнат. Щом 8-те е на края, то е последното, което може да те спаси. Ако 9-те е на края, то може да ти помогне, ти не може да разчиташ на другите числа. Ако 5 и 7 е на края, ти разчиташ на тях, но не може да излезеш на добър край. В дадения случай на кое число може да разчиташ в себе си. Трябва да имаш нещо в себе си, на което да разчиташ. То трябва да бъде краят на нещата. Началото и краят на нещата са важни.

Предметът, който развивам, вас ви измъчва. Знаете защо ви измъчва? Сложил съм пред вас една трапеза, всички вие сте гладни. Разправям ви всички плодове откъде са, хлябът как е направен, дълга една история. Казвате: “Кажи ни най-важното.” Кое е най- важното? Да ви позволя да ядете. Да ви кажа: Заповядайте на ядене. И след като се наядете да ви разправям. Пък аз ви разправям сега. Яденето колкото и да е хубаво, няма смисъл. Та въпросът остава малко неразбран.

Кое число да изберем за билет. Да кажем имате 2 по 8. На кое да разчитаме? На две осморки някак не можеш да разчиташ. Работата е по-лоша. И на три деветорки не може да разчиташ. Имаш 999=27=9. Едно хубаво число, сборът е 27. Имате 666=18=9. Тук имате лош резултат. Крайният резултат е 9. От 9 по-нататък не може да идете. То е завършена еволюция. Деветте показва завършен цикъл. Повече нямаш условия. Щом си дошъл до деветте, трябва да ликвидираш. Ако си спечелил, спечелил си, ако си изгубил, изгубил си. Деветте може да бъде положително и отрицателно число.

Казвам: Търсете в себе си онова, на което не можете да разчитате. На коя способност в себе си може да разчитате? Аз вземам пеенето, защото пеенето е музикален говор. Защото повечето мъчнотии във физическия свят ги създавате чрез говора, говориш наляво, надясно и си създаваш мъчнотии. Когато говорът не е правилен и чувствата не са правилни; когато говорът не е правилен и мислите и действията не са правилни. Музикалността в човека е начин да се изгладят чувствата и мислите, да станат хармонични, и постъпките да станат хармонични. Когато мислите са хармонични и чувствата са хармонични, вече имаме музикално състояние. Ти не може да бъдеш музикален, когато нямаш хармонични мисли, хармонични чувства и хармонични постъпки. Тогава ще бъдеш музикален. Музиката е сила. Тогава всичко може да постигнеш. Това значи да вземе участие умът ти, сърцето ти и волята ти. Там, дето умът сърцето и волята взимат участие, музиката вече се проявява като мощна сила. Затова се препоръчва музиката като едно условие, което съединява ума, сърцето и волята в един разумен процес. В обикновената музика някога не знаем защо пеем.

Сега запомнете само това. Как го записахте? Ти не може да бъдеш музикален, ако нямаш прави мисли, чувства и постъпки. (Учителят изговори много плавно и музикално следното: Само хармоничната мисъл, само хармоничните чувства, само хармоничните постъпки, дават условия да хубавата музика!)

Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът.

16 година
11 лекция на младежкия окултен клас, държана от Учителя
на 12 февруари 1937 година, петък, 5 часа сутринта
Изгрев – София