НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Съработници на Бога

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Съработници на Бога

Най-често използвани думи в беседата: има, човек, аз, може, хора, казва, истина, любов, знаят, свят, порядък, добро, сега, ден, тогаз, хубаво, бог, всички, сърце, път ,

Общ Окултен клас , София, 20 Януари 1937г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Отче наш.

Сегашното човечество има една трудна задача, която трябва да решава. В тая задача всички вземат участие, всеки според своето разбиране. Всички вие имате разни разбирания за живота. Всеки от вас си има все някоя теория, някои си правила, по които той си разсъждава и мисли. И всякога намира, че нещата в живота не вървят, както той мисли. Намира едно голямо противоречие между природата и себе си. И той не може да се примири дали той е крив или природата е крива. Някой път казва: "Природата е крива, тя не е направила работите както трябва. Според мене така трябваше да бъде!" По отношение на неговите работи може би, но по отношение на Цялото? Някой казва: "И сам мога да живея. И без хора мога да живея". Питам, следната теория да се провери на опит: Кракът може ли да живее без тялото? Той може да живее когато е с тялото. Без тялото той не може да живее, понеже е част на тялото. Той има известни функции там. Някой казва: "Аз искам да бъда независим". Какво подразбираме под думата "независим"? Независим значи: Да си на своето място и да функционираш както трябва. Това разбирам аз "независим". А ако разбираш, да бъдеш независим от другите хора, ти се лъжеш. Всички същества са зависими едно от друго. Дали са близки или далечни, те имат една вътрешна зависимост.

После, ние сме в стълкновение със себе си. Съвременната наука се занимава с минали работи Съвременната геометрия се занимава с неща, които съществуват във физическия свят. Например, геологията изучава пластовете, които преди милиони години са образувани. После минералогията, която изучава минералите, скъпоценните камъни и тя изучава миналото (по отношение на образуване на скъпоценните камъни). Ние оценяваме диаманта и казваме: "Той е твърд, той е много красив камък". Ти казваш: "И аз бих желал да бъда като диаманта". Но вие нямате никаква представа през какви мъчнотии и страдания е минал диаманта, докато стане диамант. Сега и човек се мъчи да прави някой път диамант, само че неговите диаманти са черни. Той още не може да ги направи така чисти, както природата ги е направила. Ти казваш: "Аз сам мога да се повдигна в морално отношение". Ще се повдигнеш, но ще бъдеш един чер диамант, няма да бъдеш като диаманта, който природата е направила. Ти казваш: "Да създадем един характер от себе си". Ще бъдеш един черен диамант. Носи онзи характер, който Бог ти е дал. Само проявявай характера си!

Нека вземем геометрията. Но от нея трябва да направим един превод. Някой казва: "Мен геометрията не ми трябва". Ако си едно животно, никаква геометрия не ти трябва. Но тия животни и те се ползуват от геометрията. Те изучават ъглите, правите линии, но без да знаят. Те нямат учебници по това.




Фиг. 1

Аз ще ви начертая една фигура тъй, както не е: ъглите А, В, С, D (Фиг. 1). Имате едно хармонично състояние на хората, които си живеят добре. Но външните условия ще се изменят. Представете си, че ъглите А и В – това са бащата и майката, а пък С и D – това са синът и дъщерята. Ако увеличите ъглите С и D, то ще се намалят ъглите А и В, т.е. ще се измени хармонията, която е съществувала между тия лица. Как ще се измени. Представете си, че имате 4 души, които носят по 25 кг. От първите двама вие снемате тия 25 кг., които имате и ги туряте на останалите двама. Първите оставяте без никакъв товар, а пък последните двама имат по 50 кг. Питам: Какво ще бъде разположението на тия, чийто товар е снет и на тия, чийто товар е увеличен на гърба им? Най-първо тия, които носят по 50 кг. като се намали тяхната сила, ще вървят по-полека, а пък тия, чийто товар е снет, ще вървят по-бързо. Казват: "Защо вървиш бързо?" – "Защото ми се махна товара!" – "Защо вървиш бавно?" – "Товарът ми се е увеличил". Когато се увеличи някому товарът, ти казваш: "Трябва да търпиш" и пр. Те са празни работи! Този товар, който е турен на този човек, не е турен от Бога! Тук има един порядък, който не е от Бога! Сега ще ви обясня. Вие вземате един гребен, направен от слонова кост. Какво е предназначението на коста у слона, и какво е предназначението на един гребен, който е направен от слонова кост? Този гребен е един човешки порядък. Първоначално както е била турена, природата я е турила да издържа известна тежест. А пък човек е взел костта и й дал друга служба – да бъде стражар, да гони въшките. Слонът си подпира тялото с тая кост или има тая кост някоя служба в устата му, а пък човек с нея гони въшките. Ще кажеш: "Така Господ е определил". Те са два порядъка. У вас човешкият порядък гони въшките. Той дава стражарски чин на тая слонова кост. А пък природата съвсем друга служба й дала. Ако вие имате за цел да гоните въшките в живота си, от кой порядък сте? Вие търсите грешките на хорта. Гребен сте вие тогаз! Вие тогаз не сте в Божествения порядък, но сте в човешкия порядък. Те са два порядъка. За вас е много хубаво, че ще изгоните въшките. Но за слона какво ще му стане? Вземате му една кост : крак или зъб. Какво ще стане с него? Той ще изгуби една от своите функции. Най-първо ще се освободите в себе си от онзи човешки порядък, който сте унаследили.




Фиг. 2

Всяка една Божествена мисъл в човека никога не произвежда раздвояване в неговото съзнание. Щом е човешка, ще има раздвояване. Щом е човешка, ще стане така – (m), а щом е Божествена ще стане така – (n) (Фиг. 2).

Ще кажеш: "Да изхвърлим човешкото!" – Не! Човешкото трябва да се подчини на Божественото. Казваш: "Няма ли друг начин, по който да изгоним въшките?" – Може! Вземи, че обръсни главата си, всичките косми и като се качат въшките, вземи една кърпа и всичките ще изпадат на земята. А ако ти оставиш космите си дълги като моите, те въшките като се навъдят, трябва ти тогаз гребен от слонова кост. Ти казваш: "Смешна е тая работа".

Страданията произтичат, когато заместим човешките работи с Божествени, а Божествените с човешки. Те са несъвместими. Детето се е родило от Бога. А пък пелените, с които го завива майката, това е човешкото. Пелените са човешкото, а пък тялото, което е родено, то е Божественото. Детето не се създава за пелените, а пелените за детето. Докато детето порастне можете да смените 4–5 пелени. Но, ако вие отметнете детето, както отмятате пелените, ще се натъкнете на големи мъчнотии. Могат у нас да се сменят човешките мисли. Те са пелени, които можем да отхвърлим. Но Божественото никога не бутай в себе си. Трябва да разбираш кои неща са Божествени. Това, което не произвежда във вас никакво раздвояване на съзнанието, това, което не носи никаква скръб във вас, това, което пази мира, Любовта във вас, то е Божественото. Вие имате една крива представа за Любовта. вие казвате: "Да се обичат хората." Но за да се прояви Любовта, човек трябва да има две качества: Той трябва да има воля и той трябва да бъде свободен. Щом на един човек му отнемеш волята, щом му отнемеш свободата, никаква Любов – нито човешка, нито Божествена може да се прояви. Това е закон. Тогаз на мястото на Любовта ще се яви омразата, злобата, злото. Казваш: "Какво трябва да се прави?" Дайте свобода на Божественото и остави волята на Божественото да действува в тебе и веднага Любовта ще се прояви. Щом Любовта се прояви, то животът, който ти търсиш сам по себе си ще дойде. Другояче, ако ти нямаш воля да служиш на Бога, и ако ти не си свободен в своите мисли, ако ти се смущаваш, то Божията Любов не може да действува в тебе. Това трябва да го знаете. Някой път се нарушава вашия мир. Светиите са изучавали този закон в планините, 20 години са изучавали да служат на Бога и когато са го изучавали, те са слизали от планините при народа за да го учат.

Защото вие неверно можете да преведете и единия, и другия порядък. Вие казвате: "Трябва да се живее, но без пари не може!" Парите Божествен порядък ли са? Не са! Тогаз какво място заемат те? Казваме: "Не може без пари". Те са пелени! Тялото необходимо е да има една дреха. Вие казвате, че децата без пелени не могат. Много добре. Това донякъде е вярно. Питам тогаз: С какви пелени увиват животните своите деца? С какви пелени птичките увиват своите малки? Никакви пелени нямат. Още от начало по тялото си имат малки пеленки (перца), които почват да растат. С тях те почват да хвъркат. Птиците са много по-умни от хората. Те казват: "Да направим тия пеленки да растат и през живота си с тях да хвъркат. Ако оскубите тия пеленки, птичката не може да хвърка. Пак ще живее, но щеше да се изложи на известни мъчнотии.

Та казваш: "Без пари не може!" Хубаво, право е, без пари не може. Но при какви условия някой човек не може без пари? Ти казваш: "За да пътуваме до Виена или Париж, трябват пари." Но като тръгнеш за онзи свят колко пари ще платиш за билета си? До Виена ще платиш 2-3-4 хиляди лева, първа, втора или трета класа. Като тръгнеш за онзи свят, колко хиляди ще платиш? Нито 5 пари! Колесници има! И казва се там за свети Илия, дошла огнена колесница и го грабнала, и го занесла. Но в тази колесница не му взели даже и неговия кожух, и го хвърлили. Така казват. Горе приемат само това, което Бог е направил, а пък човешките работи тук да останат на земята. Аз ви навеждам на тая мисъл: Вие не можете да влезете в Царството Божие с човешките разбирания. Това го помнете! Невъзможно е! Помнете го! По-лесно може да мине камила през иглени уши, отколкото човек с човешкия порядък да мине в Царството Божие. Той вярва в наследствеността, в науката и пр. Но всичко това, в което той вярва тук е човешко, то е от земята. Една птица е имала една човка. Като стане тя човек може ли да си служи с това, което е имала като птица? Дадеш й една паница. Тя казва: "Дайте ми нещо, с което да мога да кълва". Не може. Като птица е обичала да рови, а като човек не може да рови. По някой път се объркват понятията ви. Казвате: "Не зная вече в какво да вярвам". Вярвай в Божественото в тебе, при което ти имаш свободата и волята, при което свободата и волята ти действуват. Това, в което си свободен и имаш воля да го направиш, остави и другите да го направят и не ги ограничавай. Защото щом ограничаваш когото и да е, ти си извършил вече едно престъпление. Ще вървиш по онзи път, който Бог е държал. Когато Бог тури човек в рая, той знаеше, че човек ще съгреши. Той можеше да тури двама ангели при онова дърво да пазят със своите мечове и щяхме да бъдем праведни хора, но не щяхме да бъдем свободни. Бог предпочете да бъде свободни и да имаме воля в направянето на греха, за да бъдем свободни и да имаме воля когато възприемем Любовта. Защото ако нямаме воля да направим прегрешението, да нарушим една заповед, то ние не щяхме да бъдем свободни, за да възприемем Любовта. Някой иска Бог да тури двама ангели да го пазят от греха.

Някой казва: "Хубаво е човек да има къде да живее". Казвам: Че какъв по-хубав живот от този в затвора. Затворникът си има адютанти. Пазят го. Пущат го вечер или сутрин, един или два пъти на ден. Кое е по-хубаво: да бъдеш затворник или да бъдеш един, който си ходи из града? Затворникът си има место, дето живее, има си въглища, има си храна, но той не е свободен, а пък другият е свободен, но свива се, трепери от студ. Кое е по-хубаво: да трепериш или да си настанен вътре в затвора? Затворникът не може да отиде в църква когато иска. Ако го заведат от затвора, ще отиде по команда и ще се върне по команда. А пък този, който трепери, всякога може да отива в една църква. Питам: Кое ще изберете – затвора или външната свобода? Треперенето и то е хубаво. И двете неща са хубави. Да трепериш е хубаво, и да си затворник е хубаво. Кое ще изберете? Затворникът е болен. Кой е затворен? Ония в болницата са затворени, има върху тях обвинение, направили са някое престъпление и го турят в затвора: за 10 години, за 20 години или до живот. А пък има друг по-хубав затвор – болницата. Там човек не е направил никакво престъпление, но е дошла някоя болест, арестуват го, дохождат милосърдни сестри, лекари и го питат де го боли: кракът, ухото и пр. Поглеждат го мило, утешават го. Той седи и разправя де го боли. А пък друг човек е здрав, около него няма нито лекари, нито милосърдни сестри. Кое е по-хубаво: да лежите в болницата или да сте свободен отвън? Ако си невежа, болницата е по-добра. Ако си учен човек, отвън без слуги! На ученият не му трябват никакви слуги. Който е невежа трябват му 2-3 слуги, за да не влезе в някоя беля.

Сега някой път вие говорите, че Господ ви говори. Хубаво. Аз гледам някой път, Господ им говори, а пък никак не се е изменило тяхното естество. Когато някой дилаф ми казва, че огънят му е проговорил, казвам: Чакай да опитам! Пипам го и никаква горещина няма! Този дилаф е ходил при черните въглища и няма никаква топлина. Казвам: Ти не си бил при огъня, не си бил при живите въглища, за да видиш какво са вътре.

Някой ще каже: "Какви са нашите въглища?" Аз ще ви задам един въпрос: Имате ли в себе си Божествената Любов? Свободни ли сте? Ако ти не можеш да види Доброто и Истината в твоя ближен и ако той не може да види Доброто и Истината вътре в тебе, вие сте чужди един за друг. Това е Божественото! Двама души за да се споразумеят, това е нужно. Това е основата на Невидимия свят, на Божествения свят. Доброто и Истината са основата!

В Невидимият свят когато Любовта и Мъдростта почват да действуват, проявява се Истината. А пък щом се прояви Истината, доброто и Истината са полюси вече. Те заедно действуват. Доброто е външната страна на Истината. Доброто може да се опитва. Истината никога не може да се опитва. За да опиташ Истината, ти трябва да бъдеш добър. Ако не си добър, ти няма да имаш никакво понятие, какво нещо е Истината. Казва се: Истината и Доброто ще ви направят свободни. И ти ще се пожертвуваш. Христос казва: "Аз съм живият хляб". То е Доброто, то е Истината. Това е Истината, която се е пожертвувала, това е Доброто, което е влязло в тебе. Това е Истината, това е Живото Слово, което слиза на земята и ти разбираш и почваш да живееш за Господа!

Аз мога да ви покажа, че съм много учен човек. Но ето по какво се отличавам. Колко съм учен аз не знам. Хората знаят повече, че аз много зная! Но аз не зная, не познавам невежеството на хората. Зная кое хората не знаят. Не се занимавам с това, което не зная. Това, което аз зная, и хората го знаят. А сега се занимавам да уча това, което хората не знаят. И бих желал и вие да учите това, което хората не знаят! А кое хората не знаят. И бих желал и вие да учите това, което хората не знаят! И кое хората не знаят. Аз сега се занимавам да уча това, което хората не знаят. И бих желал и вие да учите това, което хората не знаят! А кое хората не знаят? То не знаят още какво нещо е Любовта! Те не знаят още какво нещо е Мъдростта! Те не знаят още какво нещо е Истината! Не знаят какво нещо е доброто. Ако аз съм художник, няма да ви нарисувам нещо пощо-защо, но трябва да го нарисувам хубаво.

Аз считам реални неща само тези: Някой път много малко знам. Три неща разбирам само: Разбрал съм малко от Любовта! Разбрал съм малко от Мъдростта! Разбрал съм малко от Истината! Много малко! Но го разбирам! А другите и това не са разбрали. Някой казва: "Как така? Аз Любовта я зная!" Отиваме при един умрял човек. Аз много малко знам от Любовта. Понеже ти много знаеш от Любовта, хайде да помогнем на този човек! Той го дига, слага, не може да го съживи! Много упорит, своенравен човек е, не иска да стане! Той го бута по краката, разтрива го, бута го по жилите – нищо не става. Аз отивам, никак не го разтривам, но прошепвам му нещо на ухото, ще му кажа нещо! Няма да ви кажа какво му казвам! И той ще тръгне с мене! Никакви разтривки, нито масло, нито зехтин, нито оцет. Пришепна му нещо и той си отваря очите! Христос като отиде при Лазара каза: "Лазаре, стани!" И стана Лазар. И му снеха превръзките. Не отиде да го разтрива! Вие можете да кажете: "Че то е много трудна работа". Много проста работа е да възкресиш един човек. Аз както го разбирам, то не е много трудна работа. Падне някой в кладенеца. Ти носиш един копринен конец, по който могат да ходят мравките, а пък аз нося едно дебело гемиджийско въже. Конецът е това, с което искате да помагате на този човек в кладенеца. Пущаш конеца и речеш да го извадиш, къса се. Турям аз дебелото въже и по него излиза човекът. Онова въже, което не се къса, то е Любовта! Всички ония въжета, които се късат като конец, са човешката Любов!

Сега вие се приготовлявате за какво? Всички вие сте кандидати за Царството Божие, за онзи свят. Хубаво, един ден ще похлопат на вратата ви. Един ден непременно Михаил ще похлопа. Тогаз вие ще се намерите в положението на онзи, който се молил на Господа да му даде сила. Много бил беден. Той се молил на Бога да му даде Бог нещо да преживява. Казал: "Господи, дотегна ми да живея без въглища" и пр. И като се молил, Господ се смилил и пратил арахангел Михаила, който му казал: "Слушай, ти ще отидеш да лекуваш хората. Като заболее някой богат човек, ако аз съм при краката му, ще кажеш, че той ще оздравее. Ако съм при главата му, ще кажеш: "Той ще си върви за онзи свят". и прочул се той. И тръгнал той да лекува хората. Отива при един богат човек и като видял арахангел Михаила при краката му, казва: "Той ще оздравее". И като оздравявал, дарявал го. А като види Михаила при главата му, казвал: "Ще си върви!" И той прекарал живота си много добре. Направил си къща и пр. Но разболял се той и дошъл арахангел Михаил при главата му. И той си обърнал краката. Обаче Михаил дошъл пак при главата. Той пак се обърнал. И най-после ангелът за да го избави от страха, му казал: "Аз дойдох да те взема да излезем на разходка". И като излезли, завежда го при една хубава чешма. И той като клекнал да пие вода, извадил му душата. И онзи не разбрал, че му извадили душата. Той казал на ангела: "Не искам да умра. Нека да си поживея в света. Ти ми даде тоя занаят и тъкмо съм добре в този свят и да отида в другия свят!" Ангелът му казал: "Иди при чешмата. Забравил си нещо там". Онзи вижда тялото си и казва: "Туй миризливо тяло не искам!" Ангелът му казал: "Това е твоята къща. В тази къща по-дълго време не можеш да живееш!"

Та казвам: При вашето знание ще похлопа арахангел Михаил, на твоите врата и вие ще почнете да се въртите, да се обръщате.

Аз не искам да кажа, че не вярвате в Христа. И аз вярвам, както и вие вярвате. И в Бога вярвате, във всичко вярвате. Но ето какво понятие имам аз за живота. Когато бащата се явява в къщи, само слуги има. Нито дъщери, нито синове има. Когато майката се явява, дъщери и синове има. А когато бащата и майката заминат, всички в къщи остават роби. Там дето има роби, бащата и майката ги няма. Дето искате братя и сестри, майка ви трябва да бъде там. Дето искате слуги, бащата трябва да дойде. Когато бащата е там, слуги има. Как ще го преведете? – Това е отношение. Каква е съществената разлика между слуги и синове. Слугите работят с възнаграждение, с пари работят. Всеки един слуга ще дойде, ще работи и ще му плащат. Ще дойде и ще излезе, и ще спечели пари. Синът като дойде, работи на баща си без пари. И той му става наследник в къщи. Та син е онзи, който не иска да му се плаща за неговата работа. Той казва: "Каквото баща ми определи за мене, аз съм доволен." А пък слугата сам определя. Тогаз наместо бащата се явява господарят. Дето има слуга, има господар. Там, дето има баща в една къща, трябва да има и майка. Дето има баща, там има и майка. А пък дето има баща и майка, там има синове и дъщери. А пък дето има синове и дъщери, след тях идат слугите. Преведете този порядък в къщата. Вие сте едно семейство. Вие не търсете Истината вън от себе си. То е една вътрешна Истина. Вашият баща е вашият Дух. Майката у вас е вашата душа. Кой е брат ви и кой е сестра ви? Сърцето ви е вашата сестра, а пък умът е вашият брат. Следователно, сърцето ви и умът ви подразбират, че вие имате баща и майка. Сърцето ви говори за баща ви, а пък умът ви говори за майка ви. Прекръстосани са тия отношения, които съществуват. Тия отношения съществуват и в мозъка. Лявото полушарие на мозъка управлява дясната част на тялото, а пък дясното полушарие – лявата част на тялото. Баща ви се завзема да изправи сърцето на своята дъщеря, защото всички грешки са в сърцето. Грехът е в сърцето. Сърцето представлява сестрата. Грехът е в сестрата. Бащата идва да изправи дъщерята. У всеки един човек дъщерята трябва да се изправи. Тя е тръгнала по един път, който не е Божествен. Тя си върви по своя си път. Тя е своенравна. Казва: "Искам да си поживея, да се веселя?" Тя се весели. Но един ден заболее, турят я в затвора, дойдат всичките й нещастия. И тя казва: "Светът е крив. Порядъкът не е хубав, Бог не е направил всичко както трябва". Онова доброто, което тя съзнава, то вече принадлежи на нейния баща и на нейната майка, тя съзнава доброто в баща си, в майка си, в брата си, но тя не съзнава, че злото е вътре в нея.

Питам: Как ще се изправи сърцето тогаз? Писанието казва: "Сине мой, дай ми сърцето си!" Трябва да го дадеш за какво? Ще дадеш сърцето си да слугува някому. Тая сестра, на която са слугували, сега ще слугува. Работа трябва! Тя и ще се учи! Трябва да се учиш и да слугуваш, за да можеш да се изправиш. Ако не учиш и ако не слугуваш, никакво изправяне не е възможно. Учение и слугуване за изправяне на човешкото сърце. Човешкото сърце може да се изправи само чрез учене и чрез слугуване. Сега какво разбирам под "учене" и "слугуване"? Ще намерите един господар, който да бъде много добър. По възможност най-добрият господар. И после, и господарката ще бъде най-добрата. И после да кажеш като слуга: "Много са добри господарят и господарката". При такъв един господар и при такава господарка сърцето може да се изправи. Когато сърцето слугува на човешкия Дух и на човешката Душа, само тогаз сърцето може да се изправи, защото Господ се проявява чрез човешкия Дух и чрез човешката Душа, понеже те са излезли от неговата същина. А пък умът е един принцип. Вашият ум трябва да стане като един помощник в тая работа. Ние с ума си работим. Без ум ти за Бога не можеш да работиш. Ще впрегнете всички умът си за работа. Вие искате да уредите вашия живот. Желанието ви е много добро. Как се урежда животът? Искаш да бъдеш свободен от какви да са болести. Сегашните лекари съзнават, че непременно трябва да имате много чиста кръв, а пък за да имаш чиста кръв, трябва да имаш много чиста храна. Хубаво трябва да се храниш, с чиста храна. А тая чиста храна вземате само от чисти мисли и от чисти желания. Само тая чиста храна може да направи кръвта чиста. Някои преливат на един болен човек, който е на умиране, здрава кръв от един здрав човек и човекът може да се съживи. Сега има мъртви хора, които съживяват като им турят здрава, чиста кръв. Когато ние говорим за новите идеи, ние подразбираме нещо подобно. Тъй както съвременните лекари искат да внесат в умирающия чиста кръв, така и новите идеи трябва да се внесат вътре в човешкия ум, за да дойде това оживяване. Ако не дойде една нова идея в човека, то неговият живот не може да се продължи. Това е един закон. Всеки ден трябва да внесете в ума си по една нова идея и тя ще внесе една много малка радост във вас. Колкото и да е малка, новата идея прилича на един скъпоценен камък. Онзи ден ви приведох онзи пример: Това малкото, което Бог ви е дал, да не го показвате никому. Дървото, което е във вашата градина, никому да не го давате. От плода му можете да давате. Ако речете да го подарите някому или издънките, които излизат, нарушили сте закона. Никакви издънки не давайте от Божественото. Само от плода горе можете да давате. На всички пътници, които минават ще дадете. Ако пък са закъснели, ще им кажете: "Идущата година!" А пък в Божествената градина дърветата цъвтят и връзват плод през цялата година, както лимоните.

Та човекът е такова дърво! Всеки ден човек трябва да цъвне. Всеки ден като станете една ваша пъпка да цъвне и да завърже. Една пъпка нова всеки нов ден. Да дойде една нова мисъл и едно ново чувство и тогаз работите ви ще тръгнат напред.

Вчера беше при мен един млад момък. Не му върви. Материално не му върви. Казвам му: "Имаш много тежка карма, но когато работиш, като спечелиш, колкото и малко да е то, отделяй 1/10 за Господа в една каса". Това му казах преди известно време. Сега като почна така да прави, работите му тръгнаха. Тръгват работите ти като държиш Божествената идея в себе си. Този пример ви го навождам още, има един разказ от един френски писател: Един търговец, като не му вървели работите, направил договор с Господа: "Толкоз капитал внасям – толкоз за мен, толкоз за Господа". И всяка година той си правил баланс и казвал: "Толкоз за Господа, толкоз за мене". И се повдигнал човекът, вървяли му работите. И така си заминава за онзи свят. Туй е една идея. Сегашните хора забогатяват и осиромашават. Богатството на човека трябва да принесе полза. Оная ябълка, която трябва да цъвне и завърже, нейният живот има смисъл, когато човек вкуси от плода й, някое същество когато вкуси от плода й. И човек ще посее семената й. Та хубаво е да бъдете богати, но вие не трябва да оставите вашите ябълки да паднат и да изгният в почвата. Богатството трябва да върви някъде. Та вие сте богати с идеи. Всеки ден от плода на вашите идеи трябва да излезе навън! Вие сте богати по сърце. От плода на вашето сърце трябва да дадете нещо. Всичко онова, което е цъвнало и завързало, трябва да излезе. Това е волята Божия. Божественият Дух ни подбужда да направим добро, да го правим заради Любовта. Като дойдеш някъде, веднага да се спреш. Тури си едно правило: Искаш да направиш добро, спри се! Видиш ли Бога, направи доброто. Щом не Го виждаш, не прави! Щом дойде арахангел Михаил при краката ти, стани и тръгни с него. Щом е при главата ти, тя работата е друга. Щом се смущаваш, арахангел Михаил е при главата ти.

Ще се изповядваш на Господа. Вечерно време всичко трябва да изповядваме. Ще направиш преглед на целия си живот, как сте прекарали през деня. Докато отидете на онзи свят, ще се случи нещо, което не желаете. Ще ви приведа един малък анекдот за един богат американец, който казвал: "Мога да дам комуто и да е работа, но да работи." На никого не помагал. Един ден тръгнала подире му една вдовица с едно дете. Той й казал: "Вземи един долар!" И го хвърлил и казал: "Махни се!" И си тръгнал. И умрял той. Отишъл в онзи свят и казал: "Това и това направих: църкви и пр". Те му казали: "Това е човешко! Писаха ли вестниците за това?" – "Писаха." – "Това не върви тук!" – "Едно училище направих!"– "Писаха ли вестниците?" – "Писаха." – "Тук се приема доброто, за което на Земята не са писали вестниците." Той си почесал главата. Казал: "Хвърлих един ден на една бедна вдовица един долар и никой не писа за това." Ония казали на Господа за това. Господ им казал: "Дайте му два долара и да се върне на земята!" Като дадете един долар по този начин, ще ви дадат два долара и ще ви върнат пак на земята, за да се научите, че човек трябва да слугува на Бога разумно. Това, което обичате да ви правят, правете го на другите.

Вие сте ученици, нали? Вие сте свързани. Има телефони, които ви свързват с онзи свят. Каквото правите, там го слушат. И фотографии има. Всичко това е там на филм. Каквото става тук, е на филм. На онзи свят като отидете ще видите колко е вярно. На филм е всичко. Най-първо светиите слушат горе. Те знаят, че в България има едно училище, новото училище, знаят кои са ръководителите там, имената. Всичко каквото правите и братята, и сестрите каквото рисувате, и всички тия картини ще ги намерите там. В малко по-добра форма турени на филм. Важното е другаде: Онова, което ние вършим.

Някой път казва някой: "Какво мисли Учителят?" Аз да ви кажа какво мисля. Аз седя и мисля: Отгоре като ме гледат, какво мислят за мене? Така както съм направил, какво мислят за мене? Щом дойдат при мене хората и ми казват: "Много хубаво говориш, отлично говориш." – Казвам си: То е писано вече във вестниците. Казвам си: То отиде вече! Приех си заплатата! На другия ден пак някой каже: "Как приятно говориш! Отлична беседа!" Казвам си: Отиде и тая! Някой път мисля какво да направя без да ви излъжа да говоря така хубаво, че да не ме похвалят. Така да ви замотая, както един цигулар свирил тъй хубаво, така пренесал хората, че той като си отишъл 20 минути не му ръкопляскали и после като дошли на себе си ръкоплескали, но него го нямало. Та и аз искам така да ви говоря, та не за мен да мислите, а за онзи свят, и като слезна от сцената, тогаз да ръкоплескате. Та много мъчно е да свирите така на хората, че да ги омагьосвате. Много малко лица има, които да са слизали така от сцената.

Върху това мислете всякога: Не да се безпокоите. Каквото направиш добро, има кой да го оцени. Направиш нещо лошо. Пак има кой да го оцени. Каквото направи човек, все се преценява. И тогаз за възнаграждение на земята, щом направиш едно добро, ще дойде една радост. Щом направиш зло, ще дойде съмнение, страдание, неразположение.

В Божествения свят има поляризиране: от една страна има ад, с духове, които са свободни да правят престъпления. И от друга страна: раят със същества, които са свободни да правят добро.

Та, не съдете нито ония, които правят лошо, нито ония, които правят добро. Радвайте се с тия, които правят добро и скърбете с тия, които правят зло. На онзи брат, който прави зло, ще му кажеш: "Братко, много имаш да страдаш!" Например, запалите един затвор. Ти си в затвора. Няма откъде да излезеш. Като го запалиш, ти ще изгориш в него. Злото като го запалиш и ти сам ще изгориш. А пък доброто като го направиш, ти си свободен отвън.

Та нека да остане само мисълта: "Имайте Любов към Господа!"-Да не мислим как хората живеят. Всички трябва да се стремим да имаме Любов към Бога, да Го обичаме с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила. И всичко у нас трябва да бъде пълно. И тогаз ще ви дадат ония методи, които са необходими за сегашния живот. Много е трудно сега да живее човек. Не е лесна работа. За да опечете вие една баница какво ви трябва? Суха баница без масло може ли? Колкото по-хубаво масло имате, толкоз по-лесно се опича. Но като турите много масло, то баницата се пресища и не е хубава. Трябва умерено количество масло, за да стане баницата ви хубава.

Та сега да се повърнем към мисълта, която разглеждаме: Във всеки момент да знаете кое е човешко и кое е Божествено. Божественото винаги го последвай, а пък човешкото всякога го подчинявай на Божественото. Щом дойде човешкият порядък, той е временен. В живота си имаме да отделяме тия две неща. Злото е човешко, а пък доброто е Божествено. Свързани са. Те са неразделни един в други. И трябва постоянно да ги отделяме в себе си един от други. Това няма да стане в един ден или в два дена. През целия ден човек трябва да различава и съзнанието му трябва да бъде толкоз будно, че веднага да види тая мисъл в коя част е Божествена и в коя част е човешка. Много неща има присадени. Виждаме една слива. На нея е присадена праскова. То е човешкият порядък. Един сорт череша е присадена на друг сорт череша. Има бели и червени череши. То е човешкият порядък. И в един човек има присадени много работи. Можете ли да накарате един човек да има към сухия хляб такава обич, както към топлата пита? Лошият човек е един сух хляб, а пък добрият човек е един пресен хляб, който сега е излязъл от фурната. Сега на земята кое ще предпочетете? Пресният хляб, излязъл от фурната или пък мухлясалия, сух хляб. Извадете вашия топъл хляб, а не сухия хляб. По-хубав е пресният хляб.

Та основната мисъл: Дръжте се за Божествения порядък и го изявявайте в себе си, понеже той ви е потребен. Силата на човека седи в Божествения порядък на нещата. Ако държиш човешкия порядък, в началото ще бъдеш силен, а пък в края съвършено слаб. А пък като поддържаш Божественият порядък, в началото ще бъдеш слаб, но в края ще бъдеш силен и никой не ще може да те разклати. Не се разклащайте. Псалмопевецът казва, че като влязъл в Божественият свят, видял че не струва човек да живее както иска. Като влязъл той в Божествения храм, като разгледал бъдещето, видял, че Бог поставя лошите на една хлъзгава почва.

Радвайте се, че Бог не ви е поставил на хлъзгава почва. Вие понякой път се сърдите затова, че Господ не ви е поставил на хлъзгава почва. Аз вярвам в богатството, но според мен онзи, който ви обича, той да ви донесе парите. Всеки човек, който ви донася пари без любов, той не ви мисли доброто. Всеки човек, който ви обича и ви носи, каквото и да е, вземете го. От всеки човек, който не ви обича, не взимайте нищо. Кажете му: "Има бедни. Раздайте ги". Нека да си даде богатството на друго място. Но щом има Любов, вземете го. Кажете му: "На мен ще го донесете". Не да вярвате, аз искам да опитате нещата и тогаз да вярвате. В опитаните неща вярвайте.

Какво разбрахте сега? Я кажете вие Йордане. Ти си един стар брат. (Брат Йордан Савов каза: "Да възлюбим Бога с всичкия си ум, сърце, душа и сила). – Трябва да видим дали право го е разбрал или не. Той още не го е разбрал. Той като го приложи, ще го разбере. Наполовина го е разбрал. Като го изпълниш, ще го разбереш напълно.

Няма по-хубаво нещо от Любовта! Няма по-светло от Мъдростта! И няма по-широко от Истината! Истината е цялата вечност. Никакви граници няма. Като влезеш в Мъдростта, там е всичко светло, всичко е ясно. Като влезеш в Любовта, там е животът, мирът, радостта, всички тия неща ги има там!

Та казвам сега: Учете се и слугувайте на Бога с всичкото си сърце. Този е пътят без изключение, и за праведните, и за обикновените хора, и за гениалните, и за талантливите, за всички!

Добрата молитва.

Гимнастически упражнения.

8 лекция на Общия окултен клас,
държана от Учителя на 20 януари 1937 г., сряда, 5 ч.с.
София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: има, човек, аз, може, хора, казва, истина, любов, знаят, свят, порядък, добро, сега, ден, тогаз, хубаво, бог, всички, сърце, път ,

Общ Окултен клас , София, 20 Януари 1937г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


НАГОРЕ


placeholder