НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Работете с доброто

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Работете с доброто

Най-често използвани думи в беседата: има, аз, сега, може, казва, човек, мисъл, бог, хиляди, хора, всички, казвате, свят, мисли, години, седи, желязо, иска, казвам ,

Общ Окултен клас , София, 5 Февруари 1936г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

"Добрата молитва"

Има едно изкуство, което сега човек може да купува. Ние сме в един век на улеснение. Може да си музикантин. Може да забавляваш хората с музика. Може да си туриш плочи и като знаеш как да ги нагласяваш, те ще пеят и хората ще слушат. Опасността сега в нашата среща седи в плочата. В миналото са туряни толкова плочи. И всеки един от вас е наслояване на плочи. Вземете земята: тя е едно наслояване на пластове, пластове, пластове. Може би има хиляди пластове и се образувало сегашното състояние. И учените хора чоплят едвам горните пластове и почват да ни разправят какво е било миналото състояние на земята. Има за това цяла наука, наречена геология. Други пък имат цяла наука за минералите. Трети пък - наука за растенията, които растат отгоре.

Някои са писали върху темата „Как се превръща желязото в злато". Една сестра е писала, че желязото се превръща в злато чрез огън. Заключението е право. Хайде сега тури желязото в огъня. Огънят превръща, но как? Ако турите желязото в обикновен огън, нагорещява се и не се превръща. Но как? Тая сестра, която писала това, е окултистка, тя окултно разглежда въпроса. Друга една сестра казва, че желязото се превръща в злато чрез страдание. Тя е мистичка. Мъчнотиите като ги туриш в огъня, те стават на радост. Тъй че сега трябва да учите. Това, което досега сте научили, е полезно, а това, което сега има да учите отсега нататък, е още повече полезно.

Новото, ако не го свържете със сегашния живот, оттам се зараждат много страдания. Страдания се зараждат, ако не знаеш как да пишеш. Ако сте писар някъде и пропуснеш „у" или някое „не", или някой глагол, или някое съществително, прилагателно, местоимение, то в политиката може да стане цял източен въпрос. Как така да се пропусне? В чистия живот те не допущат това.

В човешката мисъл има много мисли, които те опет-няват. Една мисъл само премине през тебе и съвсем се измени лицето ти. Измени се не само цветът на лицето, но се изменят и мускулите. Често например вие седите и сте недоволни, и не забелязвате какво влияние има това. Някой път се мръдне единият край на устата, повдигне се устата от едната или от другата страна или мигне с едното око набързо. Или си вдигате веждите нагоре, или ги свивате надолу, или си туряте десния крак върху левия, или левия върху десния. После наведеш се, обърнеш се на едната или на другата страна. Това са упражнения, но за едно същество, което разбира движенията, тези кривите линии са стенограми. Това същество чете вече по стенограмите. Ти стенографираш и това същество по стенограмите чете каквото пишеш. Всеки ден човек все стенографира, стенографът е вътре в него. Ти слушаш някой музикант, но не си доволен и все ще направиш някоя гримаса, някое движение или вляво, или вдясно. Или някой ти говори и ти не го разбираш или не си доволен от него. Ще направиш някоя гримаса. Какво разбирате в български език под думата „гримаса"? Тази дума не е българска. От „грим" става „гримаса" - един силен контраст. Някой разправя нещо, и ти с едното око ще направиш една гримаса. С едното око показваш едно, а пък с другото - друго. Защо? Или пък някои хора имат един циничен смях. Когато някой говори и другият вижда, че той е прост, има една усмивка на устата особена. Ученикът разправя нещо, а пък учителят се усмихва и в тази усмивка седи мисълта: този е простак, този е невежа. Или аз съм забелязвал следното. Учителят дойде при ученика и му казва: „Не знаеш нищо, седни си." (Учителят прави движения с ръце.) Това не е ли едно благословение, „не знаеш нищо, седни си"? Туря си дясната ръка върху главата на ученика и казва това благословение. Учителят може да махне ръката си вляво, после я маха вдясно. Аз сега тълкувам. Не знаеш нищо, не си запознат с този отвлечен свят. Ученикът казва: „От нищо Бог създаде света." Учителят казва: „Не си запознат с този отвлечен свят. Седни си и проучи малко въпроса. Ти учи обикновените работи, тия отвлечените работи не знаеш. Седни си на мястото." Ученикът, който не разбира, се обижда. Той казва: „Учителят ми каза, че нищо не зная." Че нищото като не го знаеш, ще научиш нещо. Вие ще дойдете до алегориите. Постоянно обикновени работи занимават умовете ви. Учителят в едно училище се занимава с това, дали учениците знаят урока си, или не. Той преподава по алгебра, пише на дъската известни числа, известни знаци, плюс, минус, туря скоби. Някой път туря знаци за изваждане, събиране, умножение, деление, коренуване. Но тази работа става специфична. Всеки ден десетина-двадесет души седят в ума му, дали те си знаят урока, или не. Питам, какво ще спечели учителят, ако мисли върху това? И вие седите и казвате: „Как ще прекараме днес деня?" Имате същото състояние на учителя. Денят не е за вас. Вие сте професор, денят - това са учениците. Вие защо искате да знаете дали учениците знаят, или не? Понеже от това зависи вашето положение. Защото, ако се учат тези деца добре, то техните бащи и майки ще имат добро мнение за вас и ще кажат: „Значи знае техният учител, знае как да преподава." Ако не се учат, тогаз косвено незнанието се отнася до самия учител. И за да не падне реномето на учителя, той се интересува от това.

Вие питате: „Как ще прекараме днешния ден?" Как ще го прекарате? Може ли да прекарате деня през някъде? Как се прекарва? Вие прекарвали ли сте един ден? Едно говедо може да го прекараш, един кон може да го прекараш в обора и да го изкараш. Но деня можеш ли да го прекараш по същия начин? Никакъв смисъл няма в това, никаква логика няма. Ти казваш: „Как ще прекарам деня?" Всички страдате все от една неразбрана философия. И във вашето верую, и във вярването ви, и в морала ви, в обноските ви, навсякъде има такива неща, че човек, като погледне, вижда само дефектите, недостатъци, недостатъци. И при това ще видиш, че тия хора на невежеството, едни от тях минават за владици на своето невежество, други за свещеници, други за професори, учени и пр., какво ли не. Доктор по философия, доктор по морала, доктор по политическите науки, доктор по еди-какво си изкуство. Все доктори по какво ли не. А пък то е такова голямо невежество там. Те са смешни. Който не разбира, му е приятно. Защото хората се делят на степени. Има малки невежи. Те са учените. Има големи невежи. Малките невежи са учените, а големите невежи са по-неучените. Някои казват: „Аз какво зная? Аз какво знам по музика?" Не че не знае човекът по музика. Ти като отидеш при един банкерин и като му изпееш едно малко парче, веднага ще го стопиш с музиката, ако си музикант. Още отвън като свириш, той ще излезе и може да бъде на твоите услуги. Музиката е като магнетизъм, като туриш при желязото, ще го привлечеш. А пък ти разправяш сега за музиканта, за музикалните знаци. Това още не е музика. Това са начини, по които музиката може да се развива. Това са формули, които трябва да се развиват. Искам сега да разбирате. Вие сте художник. Тук има философия. Мога да ви разправям, да разтеглям тази философия. Много проста работа. От този чертеж мога да ви изведа едно куче.

Много проста работа. От този чертеж мога да ви извадя едно куче, един английски булдог. Какво ще научите? Пак от този чертеж мога да ви обясня и движението на слънцето, месечината. Мога да ви извадя от този чертеж най-хубавите черти на едно човешко лице. Например това може да представлява човешката глава. Можеш да обясниш, но за да се обясни, трябва да хвърлиш сенки и по сенките ще личи. Като хвърлиш сенки на тази картина, ще имаш един булдог. Това е за обяснение. Това нищо не значи.

В света има една наука. Вие трябва да обръщате внимание върху вашите мисли и върху вашите чувства. Не да се безпокоите. Мислите и чувстванията вървят по известни линии. Ония хора, които са нервни, като пишат, линията им не върви право. Ако ти искаш да знаеш своето състояние, вземи да пишеш малко. Тия линии ще ти покажат твоето състояние. Тая линия някъде е вглъбната, а накъде е издадена, не е равномерна. Ако имате един почерк, който не е равномерен, вие имате едно нервно състояние, енергията ви не се втича и не изтича равномерно. А пък това състояние се отразява вече върху почерка. Чувствата ви се отразяват.

Набраните човешки чувства - това са израз на една въплътена Божествена мисъл. Някои казват, че е важна човешката мисъл. Има една друга философия. Има много напластени чувства в нас. Вземете например чувството на глад, на жажда и пр. От чувството на глад се развили хиляди злини в света. Чувството на глад показва пътя на живота, по кой начин ще дойде животът. Но за да добие човек хляба, той се научил на хиляди престъпления. Мога да ви обясня причините, как се зародили тия състояния, които съвременните хора имат при себе си. Едно животно какви ли не движения прави. То, като яде някое друго животно, ще му одере кожата и после ще го изяде. И казва: „Слава Богу, че Господ създаде това агне, промислил е за моя живот." Котката ще хване една мишка и ще каже: „Колко е велик Господ, че направи мишките да поддържат моя живот." Змията хване една жаба и казва: „Колко добър е Господ, че направил жабите да поддържат моя живот." Или тя ще погълне някоя риба. Това е крива философия. Това е от животинско гледище, че Господ направил жабите за змията, мишките - за котката и пр. Господ не направи жабите за змията, агнетата за хората и пр. Как да се обясни това? Сега един паралел съществува. Вземете едно дете. Когато има плодове на дървото, детето седи при дървото и поглежда нагоре. Защо? Никой учител не го е учил на това. Учено дете е това. То поглежда и прави сметка. Седи и гледа най-първо дали Провидението ще му даде нещо. Но представете си, че Провидението може да му даде нещо. Дойде вятър, разтърси дървото и погледне - две-три круши паднали. И детето казва: „Слава Богу. Има Провидение. Промислил е Бог заради мене." И вземе плодовете. За детето Господ промислил, но градинарят, който заградил градината, намира, че Божественият промисъл, който действа благотворно за детето, не е промислил заради него. И казва: „Кой ли е обрал тия плодове?" Някой път Провидението не промисля, няма вятър, няма нищо. Детето вземе един камък, хвърли го, но нищо не може да улучи. Втори камък хвърля. Това дете се прицелва, за да удари. То е предметно учение, дали може да удари плода. Плодът е един неприятелски войник и детето казва: „Този е неприятел." Взема пушката и стреля на неприятеля и казва му: „Слез долу." Стреля и падне плодът. То го взема и го туря в джоба си.


Вие казвате: те са детински работи. Кажете ми една ваша сериозна мисъл, която не е детинска. Някой казва: „Аз съм си пукал главата с геометрия, с математика." Това са детински работи. Какво че си пукаш главата? С какво си пукаш главата? 2 + 2 = 4, 210 събрано с 210 прави четири с коя степен? Прекарайте го това в геометрична форма. Две в първа степен е права линия. Две във втора степен е квадрат. Две в трета степен е куб. А пък две в четвърта степен какво е, каква фигура е? Две в четвърта степен - това е един куб, станал на осем куба. Това е то. Но две в пета степен на колко куба ще стане геометрически? Сега и да ви обясня тази философия, нищо няма да ви ползва. Вие се намирате в положението на гладния. Един опекъл едно агне и поканил десет души приятели. Започва той да им разправя от каква порода е това агне. Хубаво опечено агне било сложено. Приятелите му не искат философия. Той ще им разправя за агнето, но те искат по-скоро да свърши той своята реч и да опитат агнето. Въпросът е да се изяде агнето, а не да се разправя за него. Има неща, които трябва да се опитат, а не да се говори за тях.

Онези, които гадаят, какво ще кажат? Мнозина от вас сте учени, гадаете по кафе, мистици сте вие. Мнозина от вас гадаете на боб, по картини, някои от вас сте астролози - гадаете по звездите. Някои от вас сте хиромантици и казвате: „Я си дайте ръката." Някои от вас сте физиог-номисти, а пък някои познавате по почерка. Но вие сте от онзи род гадатели, за които ще ви кажа един пример. Преди петдесет години, или шейсет, а може би преди повече от шейсет години, във варненско се явява една голяма гадателка. Не мога да ви кажа от какво голямо произхождение е тя. От четиридесет, петдесет, шестдесет села идат при нея да им гледа и тя спечелила една голяма сума от гаданието. Гадае с един прост морски охлюв. Като тури охлюва на ухото си, веднага гадае, предсказва. И тая гадателка определяла на всички хора какво ще се случи. Но тази гадателка като събрала пари, я обират. Тя с охлюва си не могла да предвиди, че ще я оберат. Тя право предсказвала бъдещето на хората, но не могла да предскаже своето бъдеще. Та много пъти гадателите предсказват чуждото бъдеще, но не могат да предскажат своето. И ако гадателят иска сам да си гадае, той сам не си вярва в това, което казва. За лекаря е същото. Лекарят, който лекува другите хора, себе си не може да лекува, защото, като заболее лекарят, той вече не е лекар. Всеки човек е лекар, докато е здрав. Щом заболее, не е лекар. Ти си добър човек. Но щом съгрешиш, ти не си добър, ти си се изменил. Щом направиш погрешка, ти вече не си светия. Ти си светия, докато не си съгрешил. Сега трябва да мислиш как да превърнеш своето грешно състояние и да добиеш пак първото си състояние.

Разбирайте тая философия. Казват: „Как е паднал светията?" Аз другояче разсъждавам върху това, че паднал светията. Вие казвате: как е възможно светията да съгреши? Вие не разбирате въпроса. Паднал е един човек. Може да падне. Почвата може да е била мека, че като паднал, само да се е опрашил. А пък може да е имало и камък и като паднал, се е ударил и да усеща болка. Какво се изисква от него сега, като е паднал? Да стане. И ще го видиш след това, че понакуцва и ще се понаведе малко. Поразтрие малко крака и пак тръгне. Светията като е съгрешил, значи теренът, или почвата, или средата, по която върви, не е уреден свят. Следователно светията живее в един неуреден свят и като ходи по своите изследвания, подхлъзне се от някой камък, удари крака си. Какво има? Паднал е. Погрешката е в неуредения свят, а погрешката на светията е, че бил невнимателен и че дават по-голяма преценка на себе си, отколкото той е. Няма какво да се безпокоите. Щом е светия, той си има масло. Ще си дигне крачола, ще намаже с малко зехтин крака и ще го поразтрие. И след този удар всички капилярни съдове са се изменили, кръвообращението не става правилно. И понеже има голям напор в човешкото тяло, тази кръв, като напира вътре в деликатните крайнини на човешкия организъм, действа вредно. А пък тези крайнини са свързани с предната част на мозъка, дето има бели нишки на човешкото съзнание. На челото се намират тези бели нишки, от които зависи степента на човешкото съзнание.
И там се пренася болката.

Казвам, ти трябва да разбираш да измениш своето състояние сега. Мнозина от вас попадате някой път в едно мрачно настроение и казвате: „Няма да постигна нищо." Туряте тази мисъл. Сложите една мисъл, която веднага произвежда едно хипотично състояние и вие се обезсърчавате и казвате: „Не ми се живее." Защо? Защото ти туряш мисълта: „Не мога нищо да постигна." Че какво не можеш да постигнеш? Един апаш седи и иска да открадне. Влюбил се човекът, поглежда касата. Влюбил се в касата. Тази каса е желязна, но той е учен човек, проникнал е вътре и знае, че в сърцето на касата има злато. И той иска сега, и казва, че касата не може да превърне в злато, но казва още: „В мене има едно знание, аз мога да изкарам от сърцето на желязото злато." И седи, и разсъждава, и гледа касата. Но погледнеш, яви се един стражар с револвер и почва той да обикаля. Апашът казва: „Отде се яви този дявол там?" И стражарят наблюдава касата. Апашът седи два-три часа и казва: „Няма да я бъде, изгубих. Ако не беше дошъл този, аз имам нещо, с което отварям касата, но сега не мога." И той се обезсърчи и казва: „Не мога да постигна тази работа." Питам, какво щеше да добие той, ако беше постигнал целта си? Този стражар го избави от страдание. Ако беше откраднал, щяха да го хванат, щяха да го съдят и може да попадне под гражданското или криминалното право. Ако попадне под криминална отговорност, щяха да го осъдят десет години затвор. Онзи стражар, който се яви, той го спаси от десет години затвор, само че внесе в него една мисъл: „Не можах да постигна работата, която исках." Апашът казва: „Голям идеал има в тази каса - петдесет хиляди лева. С тези пари ще свърша университет и ще стана министър. А пък сега се свърши моята работа, няма да имам образование."

Не е само тая каса. Аз ви изяснявам с един прост пример, за да го разберете. Всички ваши мисли са все от този характер. От един висш свят като ви погледнат, не ви съдят. Някой възвишен дух ви гледа. Вие гледате на някоя круша, гледате нагоре. Той се поусмихне малко, той не счита, че сте престъпник, той вижда противоречието, в което се намирате. За Бога няма никакво противоречие, Той създал тия круши за вас. Който ще ги яде, безразлично е, ти или друг. Но при тази круша е дошъл втори господар. Някой път има и друг господар. И тези другите господари, са създали най-големите нещастия.

Като излезе този апаш, той се обезсърчил и казва: „Не е само една каса и едно място. Има и други каси. Ще отида на друго място." Сега ще ви представя работата, че този апаш намерил втора каса и стражар не се явява. Той си изважда своята машинка и като я тури, отваря веднага касата и в нея намира едно голямо съкровище. Отива в странство, възпитава се, става знаменит човек и се връща. Онзи търговец, който имал богатствата, вижда, че ги няма. Онзи апаш идва от странство. През всичките години, когато той завършва своето образование, той е бил много радостен и весел, а търговецът въздишал. Тъй като поглеждал касата, въздишал. Но онзи, след като постигнал своята цел, той се връща, може да стане един ден владика, може да стане виден оратор, държавник. Написва той един чек и казва: „Преди десет години аз отворих вашата каса и задигнах петстотин хиляди лева и понеже моето положение сега се подобри, ще ме извините. Условията бяха такива. Направих една погрешка, но човещина е това. И няма да ми се сърдиш. Връщам ти сега взетото и отгоре ти давам още петстотин хиляди лева. Един милион лева ти давам. Ще ме извините. Аз ви благодаря, че вие бяхте доста търпеливи. Търпелив беше, понеже не го знаеше. И сега не го знаете. Но искам да ви кажа, че съм честен човек. Благодаря ви, че имахте търпение да не пуснете детективи да ме намерят и казахте: „Каквото Господ даде." Търговецът бил добър и казал: „Такава била волята Божия." „И понеже вие оставихте тази работа на Бога, то ме намериха ангелите на Бога и ми казаха: „На този човек ще му върнеш пари назад. И двойно ще ги върнеш, с лихвите ще платиш." И аз съобразно с Божия закон, понеже ме намериха, изпращам ви тази сума. Въпросът е ликвидиран. Ще знаете, че има и честни крадци в света."

Бъдете честни крадци. Откраднеш - поправи. Като направиш една погрешка, не седи да плачеш върху направената погрешка, поправи тази погрешка. То е благородство. Кажи: „Честен крадец съм." Честен в това отношение, че добива знание, постига целта си и след това връща парите на онзи, който му е помогнал, без да иска.

Сега на въпроса. Тази линия не е еднаква (кривите линии на чертежа). Тази, горната, линия има няколко значения вече. Те са три линии (вътрешните криви линии). Отдясно страната е малко по-издадена, а отляво е малко по-полегата, защото вляво има външни противоречия. Тази линия, за да бъде полегата, има неблагоприятни физически условия отвън. А пък отдясно, дето линията е изпъкнала, това показва, че има известни мъчнотии отвътре. Ако една линия е вглъбната или изпъкнала, то при вглъбнатата линия мъчнотиите са отвън. Едно физиогномическо състояние. Като погледнем някое лице, виждаме, че някъде има планински върхове, вашите скули са издадени, а пък страните са вглъбнати - има долини. Аз съм учен човек, който изучавам география, повърхнината на земята, и правя заключение, че вглъбнатината на страните ви, когато те са хлътнали, това показва, че стомашната система е слаба, и че кръвообращението не е добро. И мога да предскажа сега, по дълбочината на хлътнината да кажа, след колко години от какви болести може да страдате. Така е общо казано. И затова хората искат да бъдат като месечина. Всички не искат да бъдат с хлътнали лица. Ако има човек вглъбнатина на лицето си, значи благоутробието му е разстроено, а пък всичко зависи от благоутробието на човека.

Аз не вземам благоутробие в онзи смисъл. То не е утроба, то е преносно. Стомахът не е утроба. Стомашната система, храносмилателната система има нещо, което куца в нея. Или другояче казано: вашите работи на физическото поле не са в ред, вие сте немарлив човек. Щом стомахът ви е разстроен, вие на физическото поле сте немарлив. Щом белият ви дроб е разстроен, вие сте немарлив в духовния свят. Щом мозъкът ви е разстроен, вие сте немарлив в умствения свят. Казвам, щом страдаш от стомаха си, поправи своята немарливост във физическия свят. Щом страдаш от гърдите си, поправи своята немарливост в духовния свят. Щом страдаш в мозъка си, изправи своята немарливост в умствения свят. Вие казвате: как? В умствения свят мисли право, в духовния свят чувствай право, а пък във физическия постъпвай право. Нищо повече. Ами как?

Ще ви приведа един действителен пример, който се случи във Варна. Една майка има четири деца. Тя учи втората си дъщеря. Най-големият бил брат, после идвала дъщеря и после - една дъщеря, която се казва Йорданка. Майката казва: „Йорданке, чети „Отче наш"." „Няма да чета. Не искам да чета." Тя пак казва: „Чети „Отче наш". Няма да ти дам да ядеш." Седи тя два часа гладна, бие я. Най-сетне майката й казва: „От тебе човек да стане." Взема я, вдига я във въздуха и я блъсва на земята. И детето казва: „Олеле, мамо. Ще чета „Отче наш"." Как ще обясните това? Биха я, гладна я държаха, но най-после, когато я вдигна и я блъсна в земята, тя се съгласи да чете. Защо младата мома не иска да вземе еди-кой си момък? На тази мома казват: „Чети „Отче наш" - ожени се за този момък." Тя казва: „Не искам." Момъкът иска да вземе момата, а момата не иска да го вземе. Казвам, нерде Шам, нерде Багдат.* Не искаш да четеш „Отче наш". Тази мома казала: „Аз не искам да се женя за този момък, нищо повече." И защо ще четеш „Отче наш", кажете ми сега. Щом ви направят голяма пакост, вие искате да четете „Отче наш", да му се случи някое зло. Йорданка казва: „Аз не чета „Отче наш". Тя е неразположена, не иска да чете. Станалото станало. Но майка й като я вдигна и като я сложи долу по права линия, тя чете. Това значи следното: ако дойде Йорданка и види някой момък, когото харесва, хване й го окото, тя казва: „Аз съм готова да чета „Отче наш"." И кога ние четем хубаво „Отче наш"? Всякога трябва да има нещо, което Бог ни е дал, някое голямо благословение, изобилие. Аз съм виждал някой седнал, и пред него кокошка или агне сложени. Той изяда кокошката и казва: „Колко е хубаво, Господи." Сега не мислете, че това е едно състояние много повдигнато. Едно същество от един висш свят ще ви счита, че вие сте един човек на повърхността. Обичате човека не заради нещо съществено, което има в него, но заради неща външни, на повърхността, не заради нещо съществено, което има в него. Любовта ви е повърхностна. Ти обичаш някого - не че имаш отношение към душата му, към нещо съществено, но има нещо преходно в душата ти. Ти нямаш хубавия обяд и веднага лицето ти не е така приятно, по-кисел си, намръщен си.
Питам сега, какво е това състояние? Вие не сте тогаз господар на себе си. И при хубавите, и при лошите състояния лицето ти трябва да бъде едно. Не сте яли. Други са щастливи. Ти се радвай на онези, които ядат. Ти не си ял. А пък когато аз ям, аз се радвам. Защо? Аз, умният човек, ям най-после. Умният човек никога не сяда да яде пръв в света. Като се наядат другите хора, той яде и като яде, е свободен. Той казва: „Нека да ядат." Той е последен, който яде. Никой не му завижда. Защото, ако седне пръв да яде, другите ще завиждат и ще кажат: „Той взе най-хубавото." Може да си последният, който е дошъл, и после ще ядеш. Има два начина за ядене. Може да ядеш, след като всички се наядат или може да се наядеш, когато всичките спят. Да няма кой да ти завижда. Когато първи ядеш, всички трябва да спят. Или може всички други да са яли и ти да ядеш последен. Всички така спят, първи ще ядеш. И в живота е така. Майките не дават ли най-първо на децата си? Майките първи ли ядат, или последни? Те ядат последни. Тя, като сготви, даде на децата си и после тя яде. Тя е умната майка. А пък някой път майката се нахрани, когато децата спят. Когато майката се нахранва първа, тя гледа децата да станат по-късно, не ги събужда.

Сега приложението на философията. Трябва да се преведе това. Може да се признае един факт, като факт да се констатира. Каква полза има от това? Какво приложение ще направите сега, какъв извод ще направите? Казват: добро и зло има в света. Какъв извод ще направите? Не защо е злото? Злото човек само го прави в своя живот. Злото извън човека не съществува. Може да има някакво съществувание. Злото е нещо разумно. Един вълк, който прави зло, не е ли разумен? Тогаз какво е отношението между онзи, който ще направи зло, и онзи, който направил добро? Злият напада. Но добрият човек, и той напада. Не мислете, че добрият човек не напада, и че той не е силен. И добрият, и лошият са силни, но лошият употребява силата си по един начин, а пък добрият по друг начин. Лошият ще ви причини една рана, а пък добрият ще ви лекува раната. Вълкът по някой път минава за добър. Той ще вземе агнето, ще го тури на врата си и ще го носи. Кавалер е той, дипломат е той. Вълкът казва на агнето: „Няма какво да стоиш в тази кошара." И това агне седи и не блее. Носи го на врата си. И като го занесе в дома си, вие знаете как ще постъпи. Вие някой път как постъпвате? Някой казва: човек трябва да има някоя дипломация. Вие гладите и мажете работата. Че какъв морал е това?

Съществува един живот, дето нещата трябва да бъдат точни. Вие сте влезли в една нова фаза на живота. Кривите линии прави не могат да станат. Във вглъбнатините и изпъкналите линии имате два противоположни резултата. При изпъкналите линии нещата се разединяват, а при вглъбнатите линии нещата се събират на едно място. Изпъкналите и вглъбнатите линии са потребни. Когато вие искате да освободите живота от нещастия на земята, почнете да рисувате изпъкнали линии и всичкото зло ще отиде от вас. Ако искате да съберете доброто, да дойде доброто, то рисувайте вглъбнати линии. Някой път вие почвате да рисувате вглъбнати линии, когато злото иде. Тогаз злото ще дойде във вас, ще се събере. Сега приложете философията. Вие казвате: по-добре да си кусаме от агнето. Но аз искам да ви дам един обед, аз не съм от онези хора, които дават обед с печени агнета. Аз ще ви заведа на екскурзия, ще ви заведа на една градина при свободни дървета и ще ви кажа: „Ето, вземете си всеки един от вас, наберете си, яжте и турете четири-пет ябълки в джоба си, но повече не събирайте."

Сега да се отнесем към онзи великия закон в света, който регулира живота. Днешният ден е важен за днес, но той не е най-важният ден в живота ви. Може да имате един ден да прекарате в страдания, но той не е най-нещастният ден. И тогаз вие делите дните, някои дни са щастливи за вас, а пък някои са нещастни. Как ще си обясните? Как е възможно? Какво отношение има вашето верую към този въпрос? Вие казвате, че Бог е създал всичко в света. Как е възможно в един свят, който Бог е създал, вие да бъдете нещастни в даден случай. Един човек до вас е щастлив, а пък вие до него сте нещастен. И двамата живеете в Божествения свят, дишате същия въздух, същата вода пиете, същия хляб ядете. Или имате двама братя. Една и съща майка ги е родила, един и същи баща имат, а единият е нещастен, а пък другият е щастлив. Как ще си обясните? Вие ще кажете: това не ни интересува. Прави сте. Осъденият се интересува какво ще пише съдията, но ти, който не си съден, не те интересува какво ще пише съдията. Но ако ти си учен човек и ако този, когото съдят, е богат, ти, умният човек, какво трябва да направиш? Вие не разбирате, че Провидението ви готви едно благо. Какво ще пише съдията, от това зависи вашето щастие. Този човек е богаташ, милионер, когото съдят и въпросът седи на косъм. Зависи от съдията какво ще реши. Ако ти си прост човек и отидеш, когато съдията пише една резолюция, че го оправдава и после отидеш при този затворник богаташ и му кажеш: „Една новина ще ти кажа, тебе те оправдават." „Отде знаеш?" „След четири-пет часа ще бъдеш оправдан." И онзи казва: „Ако думите ти са верни, ще ти направя едно голямо добро." Ти казваш: „Това не ме интересува да му разправям, нека си тегли." Ти като му кажеш тази новина, той като излезе от затвора, твоето положение ще се подобри. Защо стана тази работа?

Изводът сега: този богаташ направи една погрешка и съдията трябва да изправи неговата погрешка, но това стана заради тебе, за да се подобри твоето положение. Защото ти, като му казваш, че ще го оправдаят, той ти казва: ако твоите думи са верни, ще ти направя едно голямо добро. Аз сега извождам: направете едно добро. Кога? Гледайте, когато богаташът е в съда и после вижте, заинтересувайте се какво мисли съдията. И вие да сте първият репортьор и като намериш тази догадка, че ще го оправдаят, да идете и да кажете на подсъдимия: „Една отлична новина зная за вас, в един-два дена ще ви освободят." И като кажеш тази блага дума, вашето положение веднага ще се подобри. Това са окултни науки. Окултните науки учат това.

Някои науки са окултни, а други са духовни. Окултни и духовни науки не са едно и също. Духовното е вътрешната страна, а пък окултното се отнася до външната страна. Не можеш да кажеш: „Аз окултно вярвам в Бога." Окултно не се вярва в Бога. Окултното, това е физическото - малко по-сложно, а пък духовното е вътрешното отношение.

Окултното е чисто физическо отношение.
Та казвам, изучавайте себе си. Станете сутринта и изучавайте първата ваша мисъл. Хванете една основна ваша мисъл, една основна мисъл, която не може да се мени в ума ви. Онези, които искате да напреднете, всеки ден хванете една основна мисъл. Една основна мисъл е тази, на която качествата не се менят, при всички условия тя остава една и съща. Основна мисъл наричам тази, която оставя дълбок отпечатък във вас, макар и да минат десет години, двадесет, сто и пр. Някое дълбоко чувство е минало през вас и ако то остане дълбоко запечатано, то това чувство е вярно. Защото тези чувства, през които минаваме, са въплътена мисъл на Бога. А пък нашите чувства служат като основа на нашите мисли. Нашите чувства са реализирана Божия мисъл. Та когато човек чувства и постъпва добре, Бог се радва на това положение и ние сме тогаз представители на неговата мисъл. Когато постъпим зле, тогаз по сърце, по чувства ние представляваме опаката страна на Божията мисъл и затова Бог се стреми всякога да ни изправи. Тогаз ние започваме да мислим защо Господ така създаде света. Не. Бог изисква всички ние да бъдем носители, в своите чувства, в своето сърце да бъдем представители на Божиите мисли. Със своето сърце ще бъдем представител на Божията мисъл. Бог ще мисли, ти ще чувстваш. Отпосле ще мислиш, както Бог мисли. Най-първо Бог ще мисли и ти ще чувстваш, както Той мисли. И ако сте разбрали Божията мисъл право, ти ще чувстваш една вътрешна радост, а ако си разбрал криво Божията мисъл, ще чувстваш една скръб в сърцето си. Скръбта показва, че не си разбрал Божията мисъл, а пък истинската радост показва, че си разбрал Божията мисъл. Така седи въпросът.

Та затова стремете се да имате повече радости, понеже те ще покажат, че разбирате Божията мисъл. Не да питате защо Господ направи света. Това е друг въпрос. Вие не можете да знаете защо Господ направил света. Тези, които искат да разрешат това, те са невежи хора. Светът не може да бъде направен. Защо е създаден светът, това само Бог го знае. Каквото ние тълкуваме по това, това са само наши възгледи. Ще кажеш: онази мома за онзи момък ли се ражда? Не. Вълкът може да каже, че онова агне се ражда заради него. Вълкът мисли така. Или някоя жена може да каже: „Аз трябва да стана майка." Че отде накъде? Че много голям чин искаш, майка искаш да станеш! Той иска баща да стане. Всички сте амбициозни. Казвате: „Я оженете вашата мома." Аз считам тези бащи и майки за много глупави. Дъщерята няма още осемнайсет години и казват: да я оженим, да стане майка. Момъкът няма още двайсет години и казвате: да го оженим, да стане баща. Той иска като Бога да твори, баща да стане. Казват: роди му се дете. То е едно недоносче. Какво ще роди една мома на петнайсет-шестнайсет години? Един глупак. Какво ще роди един момък на петнайсет-шестнайсет години? Един глупак. Те са социалните ваши възгледи. Казвате: „Ти няма ли да се жениш?" Ще се ожениш, когато Бог иска да те жени, а не когато хората искат да те женят. Когато дяволът иска да те жени, трябва да се пазиш и когато хората искат да те женят, трябва да се пазиш, а пък когато Бог те жени, ти давай внимание. Когато хората те женят, стой настрана. Някой ще каже: „Трябва ли да се женим?" Има хора, които дяволът ги оженил и целия ден се бият. Има хора, които хората са ги оженили, и спор има между тях, кой да бъде първи, кой да заповядва вкъщи, кой е по-учен, чий баща е от по-добро семейство. Аз съм слушал такива неща. Тя казва: „Аз едно време те взех и те направих човек. Ти беше слуга при баща ми. Ти щеше да станеш сополанчо досега." И той горкият седи и слуша. Казвам, тогози хората са го оженили. А пък тези, които Бог ги оженил, те са като двете ръце, хващат се, те са като краката, вървят заедно, те са както очите, както ушите.

Как трябва да се ожениш? Както ръцете са се оженили, както краката са се оженили, както ушите, както очите са се оженили. Трябва да имаш един идеал. Аз ви говоря сега за онова вътрешно разбиране, за да не дойде едно вътрешно разкаяние, та да кажеш: „Защо ми трябваше да се оженя? Що ми трябваше по дяволски да се женя, що ми трябваше по човешки да се женя?" А пък щом Бог те е оженил, ще кажеш: „Много добре стана, че се ожених." Вие ще кажете: ние, които сме се оженили сега, кой ни е оженил? Сега без да искам аз, ви обиждам. Не ви обиждам, но ви правя една пакост, без да искам. Представете си, че вие седите тук и не се познавате, понеже е тъмно. Някой е черен, някой не е облечен - неглиже е, но аз съм невнимателен и влизам с лампа при вас и виждам, че сте в неестествено положение. Вие казвате: да се махне този, той ни излага. Сега ви излагам, ще ме извините.

Казвам, изправете погрешките си. Ако вие направите погрешки за вас, за вашите деца не ги правете. Ако сте направили погрешки във вашия ум, не ги правете в сърцето си. Ако сте направили погрешки в сърцето си, не ги правете в делото си, в постъпките си. Показвам ви един начин, давам ви начин да се освобождавате от ненужните терзания, които ще имате.

Имах сега едно посещение. В неделя не слязох за беседа, гости имах, занимавах се с тях. Това го наричате хрема. Казвате ми: „Как е хремата?" Казвам: „Много хубаво, отлично. Любовно се разговаряме с нея и аз толкоз я обичам, че от любов плача. Текат сълзите ми." То не е баш така. Идва една сестра и ми казва, тя иска да покаже, че ме обича и казва: „Учителю, дай ми половината от твоята хрема." „Не си я давам, стой малко настрана. Тя е заразителна." А аз съм от ония хора, че искам, като ме напусне хремата, тя да има добро мнение за мене. Искам да постъпя, както трябва. Тя ми казва, че е ходила при някой и й давали лекарства и я измъчили. А пък аз я угощавах добре, през цялото време й давах портокали. Както виждате, най-после за изпращане отидох и я заведох на концерт снощи с автомобил. За нея отидох на концерт. Седи до мене една дама и ми казва: „Добър вечер." Погледнах я аз, а пък този стол беше за моята възлюблена. Аз я погледнах. После тя седи сериозна и си казвам: „Да не те хване хремата."

Всички онези състояния, които човек ги преживява, не ги живее сам, нито живее сам, нито умира сам. Всичко онова, което става във вашия ум, то се дължи все на същества в една или друга форма. Всички вие мислите и казвате: „Аз мисля така." Не, то е мнение външно. Това са сбор от разумни същества, които си влияят взаимно. Едно същество дойде като хрема, друго - като треска и т.н. и ако вие разбирате от закона, една хрема може да ви донесе голямо благо, а пък ако не разбирате, може да ви донесе голямо нещастие. Аз хремата мога лесно да я излекувам. Подпушване има някой път. Ти ще кихнеш, кихането е хубаво нещо, кихането е пречистване на организма. Хремата е един процес на чистене. Ако ти се под-пушиш, ако не си внимателен, то може да се роди после гърлобол и после по-тежки болести. Или в окултната наука има закон: ти едно малко препятствие в живота, каквото и да е то, не го считай ти за едно нещастие. Например вие седите и в живота си сте недоволни, че нещата не са станали така, както вие ги мислите. Вие се радвайте, че нещата не са станали така, както вие мислите, понеже онова, което Бог е намислил, то няма да стане сега. То отчасти се е реализирало. Изискват се хиляди години още, за да се реализира онова великото, което седи като идеал. Ако това благо Бог ви го даде всичкото, то ще награкат отгоре ви, ще се струпат отгоре ви и какво ще правите? Че ако сте най-богатият човек, мислите ли, че ще бъдете най-щастливият? Не. Нещастие е да бъдеш богат човек. Нещастие е да бъдеш сиромах. Нещастие е да бъдеш невежа. Нещастие е да бъдеш учен човек. Нещастие е да си глух, но нещастие е да чуваш и навсякъде. Ако ти чуваш навсякъде, ще чуваш зова на хиляди и милиони нещастни същества, които плачат и викат към Бога, викат за помощ. Едного бият, другиго мъчат и изтезават, какво ще правиш? Ти не можеш да помогнеш. Има една друга философия. Няма никой в света, който да не страда. Мъчението е един процес за изправление. Когато ризата плаче, аз се радвам, понеже тя става чиста. Когато желязото се нагорещи, аз се радвам, понеже то се превръща в злато, според тази сестра. (Учителят чете една тема.) Тази сестра казва: огънят превръща желязото в злато. Съгласни ли сте? Основата е вярна. Плюс нещо друго има. Има нещо в това. Вие ще кажете: любовта е туй и т.н. Може да теглите един паралел.

Сега сравненията не са доказателства. Златото е един по-благороден, по-съвършен, по-учен метал. Златото знае повече, отколкото желязото. То е взело всичките предпазни мерки да не се окислява. Златото не се окислява. Окисляването е безпорядъчно женене. Някой човек се влюбва. Видиш някого и се влюбиш. В този, в онзи се влюбиш. То е положението на желязото. Когото видиш, се влюбваш. Защо се влюбваш, не знаеш, и после казваш: беля ми навлече. Не се влюбвай в кого и да е. Без да се влюбвате. Дръж своите чувства. Да имаш цена. Като златото човек да те оцени. Златото има цена в ума на човека. Златото е умно. Към златото човек има особено предразположение. Тогаз желязото, за да се избави от ръжда, трябва постоянно да е в работа. Ако вие се намирате в положението на желязото, ще трябва да работите постоянно и в твърдата почва. Сега хваща ръжда. Вие като желязо не търсете охолния живот, но като злато - да. Като злато може да стоите и на влага, и няма да имате и промяна, но като желязо ще претърпите известно видоизменение. Вие сега искате да отидете в света да проповядвате на хората. Като желязо не можеш да проповядваш, а като злато можеш. Какво ще проповядваш, ако ти се окисляваш. При всичките условия да остане в тебе едно чувство неизменно, каквото и да стане.

Да ви изясня сега идеята. Каквото и да стане, никога да не паднеш. Може да се наклониш на едната и на другата страна, но никога да не падаш. То е доброто разбиране в света. Ти ще се огъваш навсякъде, но никога да не губиш своето равновесие. Това разбирам морален живот. Морален живот е онзи, който не пада. Но това зависи от неговото разбиране, от неговите чувства. Зависи как са свързани неговите чувства с Божиите мисли. И всеки трябва да знае какво Бог е определил. Не желайте неща, които не са ви предопределени. Не искайте богатство, което не ви е дадено. Искайте само това, което ви е определено. Защото, ако вземеш повече, отколкото трябва, то това повече ще ти донесе голямо нещастие. Че аз мога да ви приведа много примери. Ако вие забогатеете, ще се развали вашият характер. Най-първо вие сте били беден човек, нямали сте нищо и сте имали доверие във всички хора, които влизат в къщата ви. Като станете богат, въпросът е вече друг. Като сте богат и като влезе в къщата ви някой, вие ще имате подозрения към него. Вие сте подозрителен човек, тогаз вие сте забогатели.

Казвам, вие сте забогатели преждевременно. Вървите по един неестествен път. Истинското богатство трябва да бъде за вас като един извор. Кой е отишъл при извора, кой пил да не ви интересува. Да считате, че всеки има право да пие. Тази вода няма да я изпие. Тая вода чисти себе си. Вода, която тече, не може да се омърси. По същия закон под мислене разбирам следното: ако във вас Божественият живот извира като извор, той е чист. Извирайте. Имайте желание да бъдете извори. Не бъдете застояла вода. Вие някой път казвате: „Защо ми трябва да мисля за тези работи. Други хора да мислят." Че окирлявената риза не трябва ли да се опере? Казваш: „Да не се носи." Има друга опасност в това. Онази риза, която не носите, прах може да се набере по нея. Ако този прах остане по ризата, стои тридесет, четиридесет, петдесет, сто години, то ризата ще се разпадне. Риза, която е носена от човек, става по-здрава. Има светии, които са носили през целия си живот две ризи и не са се скъсали. А някои грешници по няколко ризи скъсват на година. Лошото в човека къса, а пък доброто събира прах. Лошото скъсява живота, погрознява лицето, руши организма, руши стомаха, дробовете, мозъка, всичко руши. Та злото е една сила, с която много умно трябва да се справите. Та затова казвам: доброто, това са онези сили във вас, онези възможности за вашите постижения.

Работете с доброто. Гледай това добро да го придобиеш, за да имаш постижения на онзи идеал, който имате. Доброто е най-разумното в света. То ще ви покаже пътя на вашите постижения. Не сегашните ви постижения, които имате сега. Вие ще кажете: ние сме окултни ученици, разбираме от музика. Вие пели ли сте на умрели хора? Има една погребална музика. Поповете, и те пеят, но аз като пея, знаеш ли какво става? Един светия искал да направи едно добро. Имало едно шествие, той казал на свещеника: „Вземете кандилниците и се отдалечете." И на музикантите казал: „Отдалечете се, аз ще му запея." Носили мъртвеца. И като дошъл светията и запял, умрелият станал от ковчега да го слуша. И пита: „Кой е този, който пее?" Казва: „Няма какво да го водите на гробищата." И го върнали вкъщи. Оженват го този човек. Оженете го човека за доброто, за да не умира. Всеки, който умира, е оженен за злото. Онези, които са умрели, са оженени за злото. Онзи, който оживял, се оженил за доброто. Пита ме сега един: „Да се женя ли, или не?" Казвам: „Не, не се женете." „Може ли млад човек да не се жени?" „Ще се ожениш, когато те носят с кандилницата." На друг казвам: „Ожени се." Той казва: „На онзи казваш да не се жени, на мене казваш да се оженя." Казвам: „Ако се ожениш, аз ще ти пея и няма да те носят на гробищата."

Вие трябва да имате една ясна, конкретна представа. Доброто е отношение. Това е съчетание на душите, това е приятелство, това е женитба, това е любов. Може да го кръщавате с хиляди неща. Това е смисълът. Ако вие разбирате, то е проявлението на Бога, това е мистичният брак, както го наричат. Това е една неразбрана работа. Започват с мистичното и свършват с физическото. физическото и мистичното нямат отношение. Ти ще започнеш с физичното и ще свършиш с мистичното, но мистичното с физичното нямат никакво отношение.
Този свят, както сега върви, показва разбирането на хората. Тия хора са имали едно време разбиране, но резултатите са много криви. Приложението на нашия идеал ние сме го изопачили. Вие всички очаквате все да бъдете щастливи. Докато има кадилници да кадят подир вас, на гробища ще отивате. Когато престанат кадилниците и дойдете до онова Божественото разбиране, ще дойде светията и той ще запее. И вътре в душата ви ще дойде онова Божественото разбиране.

Сега някои стари сестри са ми казвали: „Защо не дойде малко по-рано, да не се женим?" А пък младите казват: „Отде дойде този Учител?" И едните, и другите не ме разбират. Едните казват: защо не дойде по-рано, а пък другите казват: отде дойде. Нито едната, нито другата страна е права. И сега не е късно. Идеята е да се образуват ония правилни връзки, които някога са съществували между човешката душа и Бога, защото тогаз ще имате постижения на земята, ще постигнете това, което вие искате. Това е и желанието на Бога, да постигнете това, което вие желаете. Или да реализираме това, което Бог желае - то е едно и също нещо, то е радост. Това е моето желание. И когато всички хора разберат този вътрешен закон, тогаз ще дойде Царството Божие на земята. А пък по този начин както вървите, няма да имате никакви постижения.
Сега остава идеята: как се превръща желязото в злато. Желязото има едни трептения, а пък златото има други трептения. Следователно трябва да се повишат трептенията на желязото. Мога да ви накарам - как ще превърнете? Имате тона „до". Преминавате от „до" към „ре". По какво се отличава „до" от „ре"? Отличава се по трептенията. При „ре" се увеличават трептенията. Като дойдете до последното горно „до", там имате най-увеличени трептения, до тридесет-четиридесет хиляди трептения в секунда. Има изчисления, но аз не съм правил изчисления. Това на основание на тези физични изчисления. Някои считат, че е тридесет хиляди трептения, други казват четиридесет хиляди, а някои казват четиридесет и пет хиляди.

В музиката има три вида трептения. Има едни тонове на физичното поле, например обикновени трептения на „до". Те са механически тонове. Има други тонове, органически. Те събират и творят. А пък има и други, психични, те мислят. Има една музика, която само раздвижва нещата, има друга, която ги организира, а пък трета музика има, която кара човека да мисли. Има една музика, която те кара да се движиш, при друга музика в тебе се заражда желание да се организираш, а пък третата те заставя да мислиш. Аз говоря за музиката, която кара хората да мислят, понеже от нея зависят другите. Вие пеете „Братство, единство". Какво означава това? Това е движение. (Учителят пее само думите "братство, единство".} Сега изпейте органически „Братство, единство", да считате, че нещо не само се движи, но се организира. Най-после, това братство мисли. За да се направи това братство, трябва да се пее. „Братство, единство" ще го пееш в движение, в организиране и в мисъл. По трите начина. Някой път трябва да дам образец на най-способните музиканти от вас, но не сте еднакво способни музикално. Не може да се обясни на никого това, за което няма известно понятие. Другото, каквото и да ви се говори, ще бъде безполезно. Другояче ще се произведе във вас едно смущение и вие ще кажете: коя музика трябва да учим? И трите ще учите. Като вървиш, ще пееш „Братство, единство". Като седнеш и искаш да се организираш, ще пееш музиката, която организира. А пък когато искаш права мисъл, ще пееш онази психична музика, която организира нещата.

Като вземе един цигулка и си тури главата по един начин, аз зная как ще свири. Когато един диригент дава такт с много излишни движения, то е първата степен на музиканта. Някой, като свири, прави много движения. Човек може да тактува с меки и плавни движения. Един капелмайстор е една стара сестра, тя е учила двайсет години диригентство, но не го е научила. Имате един брат, който диригира по физически, тя диригира органически. Свобода трябва да имате на мисълта. Тя трябва да бъде свободна. В нея (сестрата} има едно същество, което иска да се учи. Иска да й стане наследник. То иска по втория начин да се организира отвътре. И съзнанието на тази сестра и съзнанието на другия се различават.

Когато едно колело се завърти, казваш: „Какво се завъртя това колело?" Някой турил колелото да се върти, други му заповядват да се върти. Когато вие говорите, мислите, че сте свободни. Ни най-малко. Вие сте в училище, и мислите, че сте свободни. Вие сте заставени. Вие сте научили урока си и мислите, че сте свободни. Вие сте заставени, вие сте ограничени. Аз ви говоря, и много неща, които говоря, нямат си място да ги говоря. Те са като потребен белег за равновесие. Ако бяхте от напредналите, то в десет минути щях да кажа всичкото и щеше да се свърши работата. Аз два часа говорих. В тези два часа са важни колко минути? Първите десет минути са важни. Ти искаш да бъдеш щастлив. То е напрежение на нервната система, на симпатичната нервна система. Тогаз ви казвам: не правете моята погрешка, не дръжте дълги разговори. Не дръж дълга реч на своя организъм, ако искаш да бъдеш щастлив. Отпусни малко организма. На организма десет минути като говориш, то е достатъчно. Не го дръжте в напрегнато положение. И в музиката кратките работи са хубави. Не напрягайте ума си повече, отколкото трябва. Не напрягай сърцето си повече, отколкото трябва. И не напрягай волята си повече, отколкото трябва.

Сега другото, което ви смущава, е следното. Вие ще кажете: всичко онова, което учихме, за какво е било? Ето как разрешавам въпроса. Досега че сте яли, е намясто, но вашето ядене в миналото е само като основа за бъдещото ви ядене. Не както сте яли, но как трябва да ядете за бъдеще. Каквото сте яли, то е вече направено. Каквото имате вътре в тялото, то е реализираното ваше ядене. Отсега нататък какво ще ядете тепърва, как трябва да бъде то? Ако това, което съм казал, няма да има резултат, то ни най-малко вашият живот няма да се измени. Това, което ви казвам, трябва най-малко двайсет години - това, което в тази лекция ви говорих, тази нощ ви говорих (за вас е нощ, за мене е ден) - това, което ви говорих, едвам за двайсет години ще го реализирате. Защото сега имате обикновените работи. Всеки от вас ще запомни основните неща. Това е чертеж с цяла философия. Там е това, което ви говорих. Но това може и днешния ден да го реализирате. Това, което ви говорих, са формули.

Писанието казва: „Всичко онова, което се случва на онези, които любят Бога, им действа за добро." Два часа ви говорих. Казвате: много дълго беше. Лошо е два часа, понеже 2 е фатално число. Един час е намясто, а два часа, това е женско число. Една жена е влязла. Тя ще ви пердаши, нищо повече. Тази година, и тя е женска. И моята реч два часа е женска. Две жени, като се съберат заедно на едно място, вдигат цял един скандал. Затова повикайте двама мъже, съберете ги. Ще получите числото 4. Ще имате един мъж, който мисли. Един човек ще имате.

2 + 2 = 4
2 х 2 = 4

Две с две, помножени и събрани, дават четири. Едно нещастно число като го умножиш само на себе си, ти ще се избавиш от едно зло. Затова и Писанието казва: „Направи добро на онзи, който ти е направил зло." Той от тебе откраднал две хиляди лева, ти му дай още две хиляди лева. Тогаз този човек ще го спечелиш. Като му дадеш още две хиляди лева, той ще ти каже: „Много ти благодаря. Аз ще те слушам и ще ти се изплатя." Четирите показва, че той ще върне двете хиляди лева в бъдеще. Ще ти върне, което ти е откраднал, и твоите две хиляди лева ще ти върне, които си му дал. Ти си спечелил един приятел. Изправил си една погрешка в себе си: да не мислиш зло. Ти си турил нещо в първия път.

Съберете доброто и злото на едно място, за да се оправят работите във вашия живот.

"Божият Дух носи Всичките блага на живота."

От тази беседа ще ви направя едно резюме, какво трябва да разберете. Едно резюме от два-три листа.


7 ч. без 5 м.
20 лекция на Общия окултен клас 5 февруари 1936 г., сряда, 5 ч. сутринта
София, Изгрев
Небето прошарено с облаци.
Времето тихо и топло.
----------------------------------------------------
* нерде Шам, нерде Багдат. - Къде е Шам, къде е Багдат. Използва се за несравними понятия. (Турски)

Най-често използвани думи в беседата: има, аз, сега, може, казва, човек, мисъл, бог, хиляди, хора, всички, казвате, свят, мисли, години, седи, желязо, иска, казвам ,

Общ Окултен клас , София, 5 Февруари 1936г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


НАГОРЕ


placeholder