От книгата "Младият, възрастният и старият", Утринни Слова (1933–1934).
Първо издание от 1996 г., Духовно общество "Бяло Братство" Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето
От книгата "Новото разбиране на връзката в живота", Утринни Слова (1933–1934).
Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2000 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето
За всяко добро начинание в света, дали е човешко или Божествено, ще дойде да се изпита. Хората в света се изпитват със своята лакомия. Духовните хора се изпитват със своята лъжа. Светският човек, след като натрупа голямо лакомство, започва да страда. Питам: Защо страда? Защото е лаком. Духовният човек, след като излъже, пита: „Защо страдам?“ Защото си излъгал. Защото, който се излъгва, и той лъже. Дойде някой при тебе, разправя ти една новина, ти не си я проверил и я предаваш на други. Или ти си продавач, или ти си купувач. Аз уподобявам хората на света, светските и духовни хора, на продавачи и купувачи. В даден случай можеш да бъдеш или продавач, или купувач. Ако продаваш, трябва да дадеш хубава стока, да е изработена хубаво, чисто – тогава не обичаш да лъжеш. Ако си купувач, пак не трябва да лъжеш, да платиш навреме, да се не извиняваш. Те са елементарни правила, отдето започват нещастията на хората – от малките работи. Виждаме един човек, който искаше да продаде нечиста стока на апостолите, да покаже, че той вярва в това, което се проповядва, че е готов да пожертвува всичко. Отива, продава нивата си и казва: „Аз съм готов да живея с вас и каквото вие правите, и аз ще го правя. Всичкото оставям на ваше разположение.“ Пита го апостол Петър: „За толкоз ли продаде нивата?“ – „За толкоз.“ Той му казва: „Защо се опита да излъжеш Господа? Тази нива не беше ли твоя, преди да я продадеш? Парите не са ли твои, след като я продаде? Защо ще лъжеш? Калпава е стоката ти. Такава стока не искаме ние, не ни трябва.“ След туй идва жена му и нея питат, и тя казва същото, наговорили се. И умът, и сърцето на човека вървят по един и същи път на 300. Добре, но те всички искат тяхното да е.
Във всяко общество ще намерите от тия, учените, които постоянно спорят. Спорят все за първенство. Спорят все за убеждение. Спорят все кой е прав. Спорят все кому Господ говорил повече. И може да се похвалят с това. Възрастните сега минават този изпит. Този изпит е, през който всички минават. Който не разбира, тогава може да направи много пакости, с които да напакости на себе си и на другите. Това е фазата на апостол Павел. Възрастен е той. Учен човек е. В началото преследваше учениците на Христос, но после се коригира. После стана „съсъд на Господа“.
Сега сме в едно състояние, когато човек не може да търпи другите хора за техните убеждения. Ако един човек има отношение към Бога, не се меси в неговите убеждения, в неговото отношение към Бога! Когато човек има едно верую към Бога, не ходи да го наставляваш. Ако ти се каже, може да му дадеш нещо повече, но ако ти искаш да наложиш своето верую, ти може да спънеш този човек. И апостол Павел искаше да върне тези, които са повярвали в Христа, към Моисея, да вярват, както Моисей учеше. Ако Моисеевото учение беше съвършено разбиране, нямаше нужда да идва Христос на Земята и да проповядва друго учение. Имаше нещо, което не достигаше на Моисеевото учение, затова дойде Христос. Христос не отрече съвършено Моисеевото учение, но дойде да изправи Моисеевото учение. То беше съвършено в закона, във външните форми. Отлично е в своята форма. Като форма е съвършено. Но по дух нямаше онова, което Христос донесе. По Моисеевия закон, който работи в съботен ден, с камъни го убиваха. Шест деня като работиш, седмия непременно трябва да почиваш, по закон. Учението на Христа изключва убийството.
Понякога се заражда едно противоречие: някой път Моисей живее в тебе, някой път Христос живее. Един ден живееш в учението на Моисея, втория ден живееш в учението на Христа. Постоянно има противоречие. Казвате: „На Моисея говори Бог.“ На Моисея говори Бог отвън, при къпината, а на Христа говореше отвътре. Христос казва: „Отец е в Мене. Аз и Отец Ми едно сме.“ Разликата е и в просветата, която имаха. Моисей, когато пасеше овцете, видя, че къпината гори. Значи, отнася се до неговия ум. Има едно по-дълбоко познание от Моисеевото. Бог може да ви говори чрез богатството, Бог може да ви говори чрез добродетелите, чрез всичко може да ви говори. То е външната страна. Онова, което трябва да разбира човек и което му е потребно, е едно място в света, дето едновременно работят Любовта, Мъдростта и Истината. Това място човек трябва да го намери. Той трябва да живее в Любовта, без да има слабостите на детинството. Той трябва да живее в Мъдростта на възрастния, на възмъжалия, без да има грубостта на възмъжалия, без да има неговите слабости. И може да живее в областта на стария човек, без да има слабостите на стария. Старият човек има слабост, някой път да отстъпи от своите убеждения. Много пъти се случва, че хората при остаряването отслабват. Щом отслабнеш във вярата, ти си остарял. Щом отслабнеш в любовта, ти си остарял. То е външната страна. Старостта е едно състояние. Човек остарява по единствената причина, че се е пресилвал. От много грижи да си уредиш работите, ти си остарял.
Сега, това са състояния. Младостта трябва да я имате, за да бъдете във връзка с Любовта. Пълната възраст, възмъжалост, трябва да имате, за да бъдете в съзнанието на Мъдростта. Стари трябва да бъдете, за да бъдете във връзка с Истината. Всеки от вас трябва да мине тези три състояния. Някой път хората минават детството, без да са влезли във връзка с Любовта. Изгубвате Любовта, влизате във връзка с Мъдростта. Изгубвате я. Защото в старини старите хора почти се вдетиняват, изгубват онова, което са имали. Ако едно богатство, което човек е спечелил, може да го изгуби, защо му е тогава?
Тия 3 състояния съставляват отношенията, които човек трябва да има. В детинството си ще научиш онази велика истина, кой е онзи, който те е родил. Ти ще намериш в детинството Майка си – Любовта. Любовта е истинската Майка, отдето си излязъл. Щом възмъжееш, ще намериш Баща си – Онзи, Който те е въвел в света и ти е дал всичко. А в старини ти ще намериш всички ония, които са твои Братя и Сестри. Старостта е запознанство. Следователно вие сте в един Божествен дом. Първо, детинството е запознаване с Майка ви, при зрялата възраст ще познаеш Баща си, а пък в старините ще намериш всички твои Братя. Това като разбереш, имаш вече една истина. Ако така не разбирате, вие ще се намерите в едно противоречие. Вие казвате: „Деца бяхме, какво научихме? Нищо. Остаряхме.“ Във всяко едно верую има едно начало. Човек трябва да изучава Любовта. В Любовта ще гледаш да не огорчаваш Майка си, да не огорчаваш Любовта. Всичките страдания в детинството произтичат от нарушението на Любовта. Любовта изисква да бъдеш внимателен към Майка си както към себе си. Аз забелязвам, има хора, които са крайно невнимателни към другите, а към себе си са крайно внимателни.
Запример къде е слабостта на детето? Има деца, които постоянно плачат, хленчат. Тези деца не са умни. Те разбират своите интереси, но никога не мислят, не им е влизало в ума, че те безпокоят майка си, че майка им трябва да си почине. По 4–5 пъти ще плачат на вечер, ще събуждат майка си, ще искат навреме и без време да ядат. Има религиозни хора, които мязат на такива своенравни деца, които постоянно ходят да хленчат. Религиозно хленчене има, оплакване, че никой не ги обича. Че никой не им обръща внимание.
Говоря на онези от вас, които искате да разберете дълбочините на едно учение. Вие влизате в нова епоха. Може да влезете с разбиранията на Моисея или пък с характера на апостол Павел. Има общества, които вътре воюват. Има членове в един дом, които воюват. Какво показва това? Че Савел е там. Постоянна караница има там. И тогава питате защо Господ е направил света така. Не е Господ направил така света, но ние не разбираме Божественото, Любовта. Говоря ви за Любовта. Любовта, която има отношение към човека. Аз не се занимавам с Любовта на другите хора, но се занимавам с Любовта, която е в мене. Бог, Който е в мене. Каква е любовта на другите хора, това е тяхно схващане, техен въпрос. Дали те ще имат повече любов или по-малко любов, това не е нещо важно. Ако Бог е в тях както в мен, ние ще имаме еднакви разбирания. Щом Бог в нас не живее еднакво, и разбиранията ни няма да бъдат еднакви. Двама души не се разбират. Единият казва, че Господ живее в него и другият казва, че Господ живее в него. Тия хора са в заблуждение. Заблуждението е в единия или в другия, или в двамата. Защото как е възможно двама души, в които Бог живее, да не може да се споразумеят? Какво ще делят, какво ще спорят? Нямаме трима богове, Господ е Един в света. И всичко е на Бога. Ако всичко е на Бога, имаме ли право да делим, да кажем: „Туй ще бъде за мене“? Щом дойдем да живеем по Бога, а ти искаш да имаш само, ти си в пътя на греха. Щом кажеш на баща си: „Я ми отдели това, което ми се пада“, ти си в хлъзгавия път на греха. Какво направи онзи млад син, който каза на баща си: „Я ми дай моя дял!“ Кой съгреши? Младият син, който отиде и изпояде всичко, после призна погрешката си, върна се при баща си, баща му му прости. Дойде големият син, и той направи същата погрешка. Той се повлия от младия син и каза: „Този син, който изпояде всичкото имане, ти за него закла охраненото теле, тури му пръстен на ръката, направи му угощение, а досега на мен не си ми дал нито едно теле и аз да се повеселя с приятелите си.“ Ето един баща, който има двама сина, които вървят по кривия път.
Ние минаваме за праведни. Едни имаме грехове, които се виждат, както на младия син, а някои имаме грехове, които не се виждат, както на големия син. Но и единият, и другият са грешни. Като вземем всичко, което бащата има, тогава какво ще има за бащата? Де е бащата? Сега в света искате всичките ви работи да са уредени, без да имате предвид, че трябва да се уредят и работите на баща ви. Вие искате да се уреждат вашите работи, после да се уреждат работите на Господа. Когато Господ създаде човека, за кого го създаде? Да се уреждат работите на човека или да се уреждат Божиите работи? Христос казва: „Не дойдох да изпълня Своята Си воля, но Волята на Онзи, Който Ме е пратил.“ И Той дойде да поправи една голяма погрешка. Той дойде в голямо богатство, но не отиде да яде и да пие, да търси удоволствия в света. Онзи, младият син, беше богат. Яде и пи и след това той се върна в Небето. Христос дойде на Земята да покаже как трябва да се живее. За да бъде човек щастлив, той трябва да изпълни Волята Божия.
По този начин като мисли човек, всичко може да постигне в света. Всички Божествени блага са постижими само по този път. Хубавото наследство, благата, туй, което човек очаква, силата, зависи от Любовта. Само любовта може да даде това, което чакаш. Без любов никакво щастие не може да добиеш, никакво знание, никаква сила човек не може да развие. Христос е емблема на любовта. Виждаме как понесе най-големите противоречия на живота. Знаеше, че всичко е за добро, че Бог няма да Му измени и чашата, която Му даде Неговият Отец, докрай я изпи. Христос не пита: „Аз ли съм най-големият грешник, та трябва да понеса всичко?“ Но каза: „Твоята Воля да бъде, заради благото на другите ще я изпия.“
Вие не искате да страдате, не искате да пиете чашата, която ви се дава, но искате да сте герои. Повечето от съвременните християни са изгубили своето геройство. Или, другояче казано: изгубили са любовта на Бога, изгубили са любовта към ближния, изгубили са любовта към себе си. Казвате: „Времето е сега такова, всеки човек трябва да живее за себе си, да уреди работите си.“ Ти ще увърташ оттук, оттам, защото не ти изнася да бъде другояче. Ти държиш онова правило на турците: „Нито връзвай, нито развързвай.“ Не ги връзвай, не се спъвай.
Едно правило: Не се опитвай да спъваш себе си, не се опитвай да спънеш и ближния си. Лъжата е най-голямата спънка. Дяволът спъна хората, като каза: „Вие като ядете от този плод, всичко ще добиете.“ Първото престъпление е лъжата. Лакомията е второто. Когато дойде Господ, Адам се скри, първата лъжа дойде. Той не каза истината, а казва: „Тази жена ми създаде всичката беля!“ Искаше да прехвърли вината на другите. Хората от няколко хиляди години насам постоянно същите Адамови думи повтарят. Всеки ден мъжът казва: „Ако не беше тази жена, какво не бих направил.“ Жената казва: „Ако не беше мъжът, какво не бих направила. Моята глава страда от него.“ Всички ние страдаме от непослушание и от безлюбие. Аз го виждам така. Всички ние страдаме от безлюбие. Там е истината. И за това първият закон е да възлюбиш Господа. То е бъдещето на човечеството.
Само проявената Любов на Духа, само проявената Истина на Духа, само проявената Мъдрост на Духа носят пълния Живот на Бога, на Единния, Вечния Бог на Живота.
44-то утринно неделно слово,
държано от Учителя
на 29.VII.1934 г., 5 ч сутринта,
София – Изгрев.
Най-често използвани думи в беседата:любов, има, човек, може, всичко, свят, христос, дойде, живее, бог, казва, аз, хора, майка, баща, път, син, себе ,
