Здрава мисъл

Най-често използвани думи в беседата: аз, може, човек, сега, има, бог, казва, работи, тебе, живот, път, имаш, мене, съм, знаеш, същество, работа, искам, хора, всичко ,
Общ Окултен клас , София, 16 Ноември 1932г., (Сряда) 5:00ч.
ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Размишление. Тема за следния път: „Произход на невежеството”.

Упражнение: Ръцете настрана, нагоре, над главата с допиране на пръстите. Снемане на ръцете и поставяне пред гърдите, спускане надолу отстрани на тялото. Приклякване, загребване с ръцете, издигане на тялото. Ръцете настрани и поставяне пред гърдите. (Упражнението се прави шест пъти).

Често се говори за знанието. Какво се разбира под „знание”? Хората имат различно схващане за знанието.

Какво представя правата АВ (фиг. 1). – Една възможност. – В какво се заключава тази възможност? – Тя е потенциална възможност. Тя изразява първото измерение – само дължина. Второто измерение е счупената линия АСД.

Умният, като се натъква на тези линии, работи без да пита, какво представят те. Неразумният само обръща линиите наляво-надясно, нагоре-надолу и, като не ги разбира, казва: Това не ми трябва. Той започва да търси друго нещо. Някой говори за любовта, като за права линия, т.е. като възможност. Какво се разбира под „любов”? Да любиш, не значи само да чувстващ, но така да проявиш любовта, че сам да си доволен.

Настрадин Ходжа казал: „Като умре жена ми, половината свят се свършва. Щом умра аз, целият свят се свършва”. Като живее, човек се готви да умре; щом умре, готви се да живее. – Това са неразбрани работи. В това отношение, смъртта представя най-малката възможност за живот. Човек трябва да бъде гений, за да може, при толкова малка възможност, при толкова неблагоприятни условия да създаде нов живот. Човек не може да живее при богатство, при жена и деца, та като умре, тогава ще живее! Той не може да живее сред хората – обиколен от жена си и децата си, та като отиде на другия свят, там ще живее. Това е крива философия, неправилно разбиране на Битието и на Божията воля. Това е научна, богословска каша, от която е създаден човешкият изопачен живот.

Казваш: Искам да зная една от тайните на живота. -Ето една тайна – правата АВ. От нея аз мога да направя тояга или нож, с които да мушна някого. Мога да направя така, че от тази тояга да излиза огън, до който никой не може да се приближи. От същата тояга мога да направя кръг, до който духовете не могат да се приближат. Така ще бъда запазен. Казвате: Бог ще ни пази. – Какво разбирате под думата „пазя”? Каква идея влагате в нея? Искате да кажете, че Бог, като Любов, ще ви пази. Така е, любовта пази. Бог е Мъдрост, светлина. Значи, щом имаш живот и светлина в себе си, Бог те пази. Бог е Истина. Щом имаш истината в себе си, Бог те пази. Мисълта, че те пазят, е празна, без съдържание, като кратунка. Празната кратуна е смешна работа. Ако има нещо в нея, тя представлява интерес. Излишно е да се надяваш, че ще налееш вода в кратуната. Освободи съзнанието си от всичко отрицателно. Недоволен си от живота. Защо си недоволен, не знаеш, а трябва да знаеш.

Питам: Кои са основите, върху които лежи човешката любов и човешкото знание? Какво е знанието? Това, с което можеш в даден случай сам да си помогнеш. Вързан си. Ако можеш да се развържеш, ти имаш знания. Имаш голяма мъчнотия. Ако можеш да се освободиш от нея, имаш знания. Мъчнотията може да е в ума, сърцето или волята. Ти трябва да знаеш, къде е тя, за да си помогнеш. Казваш: Предполагам, че мъчнотията ми е в ума. Да знаеш, е едно нещо, а да предполагаш – друго. Като опиташ, виждаш, че предположението ти не е вярно. Пътят, по който вървите, показва, че трябва да работите. Досега вие сте живели с идеята, че сте княжески или царски синове; че други трябва да работят и да се грижат за вас: майката, бащата, слугите. Всякога опрани, туряте ръце в джобовете си, оглеждате се в огледалото, взимате бастуна в ръка и излизате на разходка.

Една княжеска дъщеря имала всичко на разположение. Липсвало й само кукувиче перо. Най-после, донесли й кукувиче перо, но й взели всичкото богатство. И останала тя само с кукувичето перо. Нещастието й се състояло в това, че тя не знаела, какво нещо е кукувиче перо, затова толкова силно го желаела. Като го видяла, разбрала грешката си. И сега току питате: Защо сме нещастни? Отговарям: От кукувичето перо. – Защо сме невежи? – От кукувичето перо. Как може да не знаеш, какво представлява правата линия? Не знаеш ли, че линиите се прегъват и пречупват? Ако известен предмет не се пречупи, неговите линии не могат да се проявят. Ако в кръга не прекараш известна енергия, никаква окръжност не може да се очертае отвън. Как ще се прояви водата, ако кръгчетата на водните капки не се пречупят? Следователно, мъчнотиите в живота не са нищо друго, освен усилията на природата, да пречупи микроскопическите кръгове около тях. Вързан си. Кой те върза и как те върза, не говоря по това. То е факт. – Как стана, че ме вързаха? Как така, умен човек, да ме вържат! – Това не ме интересува. Аз искам само да те освободя от това, което те спъва, и казвам: Пречупи кръга на мъчнотията в която си вплетен.

Питате: Защо иде злото в света? – Това не ме интересува. Искам да те освободя от злото, което свързва ръцете и краката ти. Ръцете символизират твоята воля; краката символизират твоите добродетели. Ако злото върже сърцето ти, това са твоите чувства; чрез мозъка то свързва твоите мисли. Значи, трябва да освободиш ръцете, краката, мозъка, сърцето си от силите на злото, т.е. от съдбата. Това е задача, дадена на вас от природата. Щом изпаднеш в тъмнина, ти спъваш ума, сърцето и волята си. Освободи се от тъмнината! Питате: Вярно ли е, че злото свързва човека? -Това е факт. Не е важно, как действа злото, но какви са подбудителите му. Това е въпрос на бъдещето. Ако сега знаете крайната цел на злото, няма много да се ползвате. Ти си беден човек. Ходиш тук-там, търсиш служба, не можеш да намериш. Като огладнееш, отиваш при хлебаря, но той не ти дава хляб. Отиваш при гостилничаря, той не ти дава ядене. Чудиш се, защо става така, но не разбираш закона. Казваш: Зло ме сполетя. Най-после се сетиш да приложиш таланта си. Рисуваш добре. Отиваш в една градина и нарисуваш няколко картини. Отиваш при хлебаря и му предлагаш една картина, срещу която получаваш хляб. След това, предлагаш една картина на гостилничаря и получаваш ядене. От дрехаря, като нарисуваш портрета на неговата възлюбена, получаваш един хубав костюм. Като приложиш таланта си, всичко се нарежда добре.

Какво представят повечето хора днес? Те очакват да дойде ангел от небето, да внуши на хлебаря да даде хляб; на гостилничаря – да даде ядене; на богатия – да даде пари. Така постъпват аристократите, те очакват наготово. Трябва ли ангелът да напусне своята работа и да убеждава хлебаря, гостилничаря, дрехаря и богатия, да задоволят вашите нужди? Това е дълга история. Ще възразите: Може ли всеки да бъде художник, да получава блага срещу картините си? – Всеки може да бъде художник, писател, поет, философ, учен. В правата линия се крият всичките изкуства. Като кажа АВ, всичко мога да направя. Щом мога да напиша тази линия, всичко мога да постигна.

И тъй, като се намериш в мъчнотия, казваш: Сполетя ме нещастие. Дали ще ме послуша Господ? – Няма само да се молиш, но и ще работиш. Ти се срамуваш от работата. Кога се срамува човек? – Когато проявява някаква слабост. Не знаеш нещо, срам те е. – Молих се, но молитвата ми не се чу. – Молиш се, но не знаеш, как да се молиш, какво да искаш. Ако знаеш езика на Бога, достатъчно е да кажеш една дума, за да получиш всичко, което желаеш. Чудно нещо, отиваш при баща си, а не знаеш да говориш неговия език! Длъжен си да знаеш езика на баща си и на майка си. Езикът, това е знанието. Ето сега ви открих една тайна. Научихте тайната, но езика не знаете. Представи си, че ти дават трудна задача. Гладувал си три дена. Слагат пред тебе ядене, и докато се готвиш да ядеш, идва един по-гладен човек. Можеш ли да се откажеш от яденето си? Даваш яденето и оставаш гладен. На съседната маса седи един богат и яде спокойно. Какво ще направиш? Веднага вземаш молив и един лист и почваш да рисуваш богатия. След това, представяш портрета му, за което той те възнаграждава добре. Преди това, ти изпита мъчнотията. Така си задоволяваш глада.

Питам: Кой създава големите мъчнотии в живота? -Дяволът. Същият ще ти остави една чиния с ядене да се нахраниш. В това време ти започни да го рисуваш. Яденето, което дяволът оставя, представлява торба със злато – изкушение. Не пипай торбата, защото в този момент идват разбойници. Щом видят торбата, те се нахвърлят на нея и питат: Твоя ли е тази торба? – Не е моя, тя е за вас. Така отговаря умният. Ако не си умен, ще кажеш, че торбата е твоя. Те ще те хванат, ще те измъчват, за да вземат още злато от тебе. Умният знае, кога да се отрече. Законът за отричането в християнски смисъл, подразбира отричане от едни блага и придобиване на други. Да се отречеш от живота, значи, да се пожертваш. Ще пожертваш един живот, за да придобиеш друг. Не може да се отвори нов път пред тебе, ако не пожертваш стария.

Сега, искам да ви обърна вниманието ви върху магическата сила на музиката. Опитвали ли сте тази сила? Сменяли ли сте лошите си състояния с музиката? Зная един истински случай в България, как един кавалджия могъл да приложи музиката за трансформиране на състоянието си. Случило му се голямо нещастие. За да се справи с него, той свирил цяла нощ с кавала си. На сутринта съседите му го питали: Какво беше снощи, че свири цяла нощ? Сватба ли имахте? Наследство ли получи? – Нищо подобно. Случи ми се голямо нещастие. Свирих на нещастието и успях да се освободя от него. Този кавалджия опитал магическата сила на музиката. Има фиктивни страдания в живота, дадени за упражнение. Има истински страдания, които остават следа в човешкия живот. Те се направляват от друг свят, извън физическия. Питаш: Защо страданията ми не престават? – Защото скулпторът удря със своя чук върху тебе. Ти си камък, който той изглажда. Той ще удря върху тебе, докато постигне целта си. Постигне ли целта си, той престава да удря. Ако си недоволен от работата на това разумно същество, ще си създадеш по-голямо страдание. Ще развалиш материала за статуята и ще станеш негоден за работа. Скулпторът ще те захвърли на пътя, да се търкаляш с години там, от всички подритван. Там те очакват по-големи страдания. Като знаеш това, издръж страданията, които скулпторът ти причинява. Така, ти ще придобиеш нова светлина, нова идея. Ще те кръстят с ново име – носител на новото в света.

Казано е в Писанието: „Всичко, което се случва на онези, които любят Бога, е за добро”. Всичко може да ти се случи, но важно е онова, което разумното същество прави. То работи върху тебе, да създаде новия човек. Едно висше същество работи във всеки човек да го спаси и повдигне. То всеки момент поправя и създава. – Кое е това същество? – Твоята душа, твоят ангел, Божественото в тебе – Бог. Постижението зависи от духа на човека. Духът, това си ти. Който страда, това си ти; който работи, това е разумното същество. Ти ще страдаш и ще чакаш търпеливо, докато разумното същество свърши своята работа. И скулпторът има мъчнотии. Като работи върху тебе, той те изучава, следи, доколко се подаваш на неговата работа. Ако си своенравен, той мъчно се справя с теб. Той работи едно, ти – друго, той гради, ти разваляш. После се чудиш, защо работите не вървят. Не се меси в работата на скулптора. Наблюдавай, как той работи. Гледай, как парченце след парченце пада от тебе, но не се опитвай да ги залепваш там, отдето скулпторът веднъж ги е отчупил.

Сега, аз не искам, мисълта за страданията да влезе във вас като противоречие. Ако я приемете с разбиране, тя ще подобри живота ви, но няма да го развали. И без да ви обяснявам смисъла на страданията, вие неизбежно ще минете по този път, но по-добре е да ги разбирате. Вие сте поели един крив път и, като стигнете на стотния километър, ще се задъните някъде, откъдето ще трябва да се връщате назад. Като гледам, накъде вървите, мога да си кажа:

Нека си вървят, накъдето са тръгнали. Обаче, аз казвам: Извинете, пътят по които вървите, няма да ви изведе на добър край. Друг път трябва да поемете. – Уверен ли си в това? – Може да опитате. Като дойдете донякъде, ще се върнете назад. Казвам и на вас: Пътят по който сте тръгнали, търпи една поправка. Всеки от вас мисли. че служи на Бога. Уверени ли сте, че като се молите и разговаряте с Бога, Той ви слуша? Даже ангели са се молили на Бога часове и дни и не са получили отговор. Какво ще кажете тогава за себе си? Знаете ли, на какво се равнява търпението на един ангел? Защо не получавате отговор на вашата молитва? Не е достатъчно само да знаеш, че не си получил отговор на молитвата си, но и защо не си получил отговор. Дали не са те послушали, или не е дошло време ла ти се отговори? Може да искаш нещо, за което не е време. Ти чакаш отговор още сега. Какво ще придобиеш, ако получиш веднага отговор? Представи си, че двама души искат едно и също нещо, например, нови дрехи. И двамата са военни. Молитвата и на двамата се чува. Обличат новата си униформа и отиват на бойното поле. Единият се връща като победител, а другият е взет в плен. Как се чувства единият, и как -другият? Нали и двамата получиха нови дрехи?

Това са състояния, през които всички минавате. Молили сте Бога за нова дреха и сте получили. Сега сте доволни, че сте разрешили някакъв въпрос. Не се минават няколко часа, изгубвате доброто разположение и се чувствате нещастни. Питам: Къде отиде радостта ви? Къде отиде новата ви дреха? Неприятелят я е задигнал. Какъв герой е този, който губи своето щастие? Герой ли е този, който не изпълнява своя дълг, както трябва? Герой ли е този, който не може да учи? За кого е създаден светът: за инвалида, или за героя? Светът е място за здрави хора, за хора със здрава мисъл. Да бъдеш инвалид, това е случайно явление. Всички хора търсят удобства. Тази идея е за инвалиди. Ако в тебе се яви желание, хората да ти служат, това е идея на инвалиди. Друг е въпросът, ако в мене се яви желание да служа на хората и те ми отговарят със същото. Ако един желае да служи, а друг само използва, това желание носи нещастие. Напредналите същества служат на хората, докато те са невръстни, немощни. Много същества са служили на човешката душа, докато тя се изяви, стане свободна, самостоятелна. Щом се изяви, тя вече служи. Като знаете това, правете разлика между вашите болезнени състояния и вашите слабости, като естествени явления в пътя на вашето развитие.

Като ви говоря по този начин, аз искам да хвърля светлина върху възможностите с които разполагате. Седиш без работа и се занимаваш със слабостите и грешките на хората. Казваш: Този не живее добре, онзи не постъпва правилно; този не е истински християнин, онзи не е истински християнин. Всичко това може да е вярно, може и да не е вярно. Но какво придобиваш ти с тези изследвания? Това е психическа кал, която ще ви спъне. Ако не можеш да сложиш калта в работа, ти си невежа. Майсторът – грънчар, който разбира своето изкуство, туря калта в работа и прави красиви грънци. Обаче, ти, които не разбираш това изкуство, газиш калта, цапаш обувките си и я разнасяш по къщите.

Много съм ви говорил за чистотата и сега пак казвам:

Пазете чистота! Въпреки това, вие влизате в салона с кални обувки. Трябва ли да ви уча да чистите обувките си? Трябва ли да плащам за вашата кал? Аз зная изкуството да използвам калта. Ще туря калта в работа и след това ще я продам вече скъпо на вас. За едно гърне ще плащате хиляда лева. В случая, аз ще се ползвам, а не вие. Питате: Защо ви събирам тук, защо ви говоря? Като не можете да си отговорите, казвате: Господ те е изпратил. – Това не е знание. Не искам само да гледате, как аз правя грънци, но и вие да научите това изкуство. Ще засучете ръкавите си, ще месите калта с ръцете си, докато изваете хубави форми. След това ще ги печете и продавате. Ето едно изкуство. Изучавайте го и правилно го прилагайте. В него се крие смисълът на живота.

Някой може да ви представи живота в една форма, друг – в друга форма, но това са представи на миналото, което ви е направило нещастни. Майката представя на дъщеря си съпружеския си живот такъв, какъвто в същност не е. Тя казва: Ще се ожениш, мама. Ще имаш мъж, дечица. -Ще има мъж и дечица, но знае ли тя, как да избере този мъж? Да се ожениш за кого и да е, това не е наука. Момата трябва да намери онзи мъж, които и е определен от природата. Тя трябва да роди деца, които са определени от природата. Не е въпросът да й се подметнат деца. Не подметнатите деца, но съзнателно родени от тебе. Един българин отишъл в Рим, където се влюбил в една актриса, много интелигентна жена. От нея му се родило едно дете. След време се върнал в България. Тук се оженил за една българка, от която имал няколко деца, които не могли да живеят. Като разбрал, че не може да има вече деца, той извикал първото си дете от Италия и го осиновил. Това дете не приличало нито на майката, нито на бащата. Много естествено, то е от друга майка. Аз привеждам този пример, за да размишлявате върху него.

Женитбата не е обикновен процес, както сега гледат на нея. Според мене, да говоря за женитба, е губене на време. Много съм говорил, но никой не ме е разбрал. Каквото и да кажа по този въпрос, нито на мъжа ще угодя, нито на жената. Ако похваля мъжа, лошо; ако похваля жената, пак лошо. Ако и двамата хуля, пак лошо. Да кажа истината върху женитбата, не сте готови още, няма да ме разберете. Питат ме за някого, какво мисля и зная за него. Нищо не мисля и нищо не зная. Според моята наука, още не съм определил степента на неговата светлина. Ако виждам само грешките на човека, аз нищо не казвам за него. Когато видя светлината в човека и измеря нейната сила, тогава казвам, че съм открил нещо добро в него. Това са неговите добродетели.

Казвам: Не се занимавайте с неща, които не ви влизат в работата. Какво те интересува, как живеят помежду си еди-кой си мъж и жена? Това е тяхна работа. Дали живеят добре, или зле, ти можеш само да се учиш от това – нищо повече. Много жени са идвали при мен да ме питат, какво да правят, за да подобрят живота си. Мъжът на някоя жена е нервен, на друга – ревнив, на трета – груб. На всички давам следния съвет: като готвят, като перат, да пеят и да мислят добро за мъжете си. Види ли жената, че мъжът й си иде от работа, да излезе насреща му, да му попее и поиграе. Колкото и да е нервен, той ще се засмее. След това да започне да му разправя весели неща, да го прегърне и най-после да седнат да се хранят. Която жена е изпълнила този съвет и тя, и мъжът й са оставали доволни.

Сега, аз разглеждам проявите в живота, като процеси на природата. Когато вее, вятърът прегръща и целува човека. И дъждът, като вали, също прегръща и целува човека. И светлината прави същото. Затова казвам: Постъпвай, както постъпват светлината, въздухът и водата. Ако постъпваш така, ти ще бъдеш човек с висок идеал, ти ще вървиш в Божествения път. Да имаш висок идеал, това значи, да любиш Бога. При това положение, ти лесно се справяш с мъчнотиите си. И тогава, каквото пожелаеш, можеш да постигнеш. Искаш да направиш едно добро. Нещо в теб ти казва: Направи това добро. Ти веднага изпълняваш волята му, и целият ден си доволен и разположен. Ако не направиш доброто, това същество ти нашепва: Не постъпи добре. Това същество е Божественото, твоят ангел. Ако го слушаш, той ще те изведе на прав път. Казваш за някого: Този човек мисли само за ядене и пиене. – Аз гледам другояче на въпроса. Когато ям, изпитвам приятност. Ям сладко за Онзи, Който е дал храната. Бог ми се открива чрез храната. Бог ми се открива чрез светлината, чрез вятъра, който вее; чрез водата, която тече. Когато се сприятеля с някого, това е благоволението на Бога към мене. Трябва ли след това да казвам, че този човек не заслужава внимание? Ако той не заслужава внимание, и ти не го заслужаваш. Той има грешки и слабости, но те са външни, странични. Бог гледа снизходително на всичките му слабости и работи върху него, да го издигне. Казваш: Аз се моля на Бога, вярвам в Него, но Той нищо не ми дава, а на този грешник дава изобилно. – Ти му завиждаш, а Бог намира в него нещо добро, за което заслужава внимание. За тебе Бог е определил нещо по-добро, отколкото за него, но търпение ти е нужно, ще почакаш малко.

Някой казва: Разочаровах се от това Братство, ще се откажа от него. – Ако намериш по-добро общество от нашето и по-добра школа, иди там. И аз ще дойда да се уча при теб и ще ти бъда благодарен. Пръв аз ще те последвам. Вие си правите илюзии, както младите моми и момци, и мислите, че каквото желаете, може да постигнете. Не е така. Момъкът и момата носят в себе си по-големи възможности, отколкото предполагат. Обаче, не е дошло още време да се изявят. Тази е причината, където[в PDF е дето; в смисъл че?] те не се разбират. Момата е духовна, обича пеене, молитва. Момъкът, който не обича музиката, намира, че това е излишно и казва на момата, че само трудът и работата осмислят живота.

Казвам: Да се молиш, да пееш, това не е занаят; това е високият връх, към който човек се стреми. Хората се молят един на друг, но само когато имат нужда от нещо. Това не е молитва. Чуваш, че е дошъл в града един виден цигулар. Сърцето ти веднага трепва, търсиш случай да го чуеш. Този трепет е молитва. Има ли нещо лошо в тази молитва? Да знаеш в даден случай, как да искаш нещо от Господа, това пак е молитва. Какво очакваш от Господа, ако съжаляваш, че други са богати и даровити, а ти не си? Мислиш ли, че богатството и дарбите на хората са случайни? За да придобиеш нещо, трябва да работиш. Ако работиш, ще ти се помага. Ако учиш, ще намериш и учители. Щом не искаш да учиш, никой няма да ти помага.

Сега искам от вас да учите, да придобиете изкуството на грънчаря. Вие имате на разположение дърва, вода и глина. Аз ще ви науча, как да правите сместа, как да мачкате тестото и да оформяте грънците. Щом придобиете това изкуство, ще влезете във връзка с хората. Един след друг, те ще ви посещават, ще се запознавате с тях и ще придобивате приятели. – Какво ще ни ползва грънчарството? – То е първата стъпка в новия живот. Сам ще носиш вода, сам ще палиш огъня, сам ще месиш тестото. Ще правиш грънците с ръцете си, а не чрез машина. С ръцете си ще формуваш тестото, докато предадеш на всяко гърне красива и правилна форма. Да владееш добре грънчарството, това значи, да станеш ваятел на своите мисли, чувства и постъпки, да им предадеш красива форма. Един ден, като заминеш за другия свят, ще вземеш със себе си всички мисли, чувства и постъпки, изработени на земята. Те представляват материал за твоя бъдещ живот. Затова Христос казва: „Събирайте си съкровища за небето”. – 0ткъде ще ги събирате? – От земята. Аз ще ви покажа, къде има пръст за грънци. Първото нещо, което ще направим, е да дадем банкет на всички ученици, които искат да следват курса по грънчарство. После ще внесат таксата и ще ги запишат за ученици. – Даром не може ли? – Не може. – На земята нищо не се дава даром. – Бедни сме, нямате пари. – Онзи, когото Бог е пратил на земята да учи, не е беден. Парите са резултат на нещо. Казано е: „Елате да си купите живот”. – С какво ще го купите? Казвате: Ако е въпрос за нещо материално, ще прегърнеш този-онзи, ще спечелиш нещо. Как ще си купиш живот? С какви пари се купува той? Тук прегръдката не се приема.

Един беден руски княз се оженил за една красива мома, която очаквала от него щастлив и богат живот. В началото той я прегръщал и целувал, но нищо не внасял. Най-после тя огладняла и казала: Хляб искам! Не се живее с целувки и прегръдки. Ти имаш право да целуваш и прегръщаш жена си и децата си, ако носиш хляб. Щом не носиш хляб, нямаш право да целуваш. В това отношение, аз съм голям реалист. Нищо не обещавам, не се кълна и във вярност. Дойдеш при мене, гладен си – ще те нахраня. Ами утре? – Утрешният ден ще се погрижи за себе си. Моята мярка започва от изгряването на слънцето и продължава до залязването. След това приключвам сметките си. Като свърша работата си, благодаря, че съм я свършил добре. Докато благодаря и за най-малкото, всякога печеля. Ако не искаш да работиш, седиш и се чудиш, какво да правиш. Започваш да критикуваш хората. Този бил скъперник, онзи бил лош, лицемер. И това не е лошо, но поне учи се да рисуваш. Нарисувай образа на скъперника, на лицемера, да спечелиш нещо. Кажеш ли на някого, че е гениален, или талантлив, нарисувай образа му. Първо, нарисувай себе си, а после другите. Някой има образа на недоволството, друг – на разочарованието, трети – на несбъднати мечти. Някой отишъл да проповядва и, като не го оценили, той се измъчва. Очаквал да го похвалят, да му благодарят, а нищо не получил. Къде е вината, в него, или в слушателите?

Един американски проповедник отишъл в един град да проповядва. Прекарал там три месеца, проповядвал всеки ден и, когато свършил работата си, останал учуден, че никой не му благодари – не чул една похвала, една благодарствена дума. Крайно разочарован, той напуснал града. Докато чакал влака, той видял клисаря с плик в ръка да тича към него. – Какво има? – Не сте платили за осветлението на салона. Ето сметката! Казвам: Днес много проповядват, но малцина плащат за осветлението на салона. Те очакват благодарност, но като не получат, разочароват се. Едно е важно: Ще проповядваш и ще дадеш на хората същественото, без да очакваш нещо от тях. Важно е да проповядваш на хората своите светли идеи. Дали те ще бъдат доволни от това, или не, то е тяхна работа. Всеки има право да критикува. Някой погледне картината ми и казва: Не е хубава тази картина. – Дай ми един образец от хубава картина. – Не мога. – Щом не можеш, не критикувай.

Сега аз искам да събудя във вас здравата мисъл – да разбирате противоречията и да се справяте с тях. Кои са причините на противоречията? Те се крият във вашия минал живот. Докато не намерите причините на противоречията, много въпроси ще останат неразрешени. Не съжалявайте, че не сте разрешили всички въпроси. Бъдете доволни и от най-малкото, което сте направили. Пазете се от морализиране. Как ще кажеш на човек да бъде добър, щедър, ако сам не си такъв? Първо, аз трябва да дам образец. Аз трябва да отворя гостилница и който я посети, да остане доволен. При това, няма да взимам никакви пари. Ще дойдеш, ще се нахраниш и ще си отидеш. По този начин, който влезе в отношение с мене, ще се вдъхнови и ще пожелае да следва моя пример. Той ще се запита, каква е моята идея, че не искам пари. Друго нещо е, ако представя на всеки клиент сметка за това, което е изял. Той ще си плати, но ще остане чужд за моята идея. Досега, кой каквото е правил, за всичко му се плаща. Време е вече, всеки да дава от себе си, без да очаква нещо. Това значи да служиш безкористно. – Докога ще бъде това? – Докато срещнеш всички ония хора, които е определено да срещнеш. След това ти си свободен.

И тъй, учете се да чупите линиите, да ги огъвате, за да използвате благоприятните условия на живота. Знайте, че и при най-лошите условия имате възможност да изучите най-великото изкуство. То се отнася до ония, които разбират законите. Който не разбира, ще се учи, ще слуша, какво говорят ония, които разбират.

Т. м.

9 Лекция от Учителя, държана на 16 ноември, 1932 г. София – Изгрев.

Здрава мисъл

5 часа сутринта

Добрата молитва

Пишете върху темата: „Произход на невежеството“.

Упражнение: Издигане ръцете настрани, после нагоре, над главата и допиране на пръстите. Снемане на ръцете пред гърдите, после надолу отстрани на тялото. Приклякване, загребване с ръцете и издигане на тялото. Ръцете в страни и поставяне пред гърдите. (6 пъти)

Трябва да разбираме думата „знание“. Хората имат различно схващане за знанието.

Каква е тази линия? АВ, това е една възможност. В какво седи възможността? Това е потенциална възможност. Второто измерение е ДС. Умен човек е онзи, който е работил. Който не е работил, той само пита тази линия защо е и не работи. Обръща я нагоре, надолу, наляво, надясно и най-после казва: „Това не ми трябва“, и търси друго. Вие говорите някой път за любовта. Любовта е права линия. Тя е една възможност. Какво разбирате вие под думата любов? Не само да чувствуваш какво нещо е любовта, но да може да проявиш тази любов и като я проявиш, ти сам да си доволен. Не да търсиш, другите хора да са доволни, но ти сам да си доволен.

Настрадин Ходжа казва: „Ако умре жена ми, половината свят ще умре, а пък ако умра аз, целият свят ще умре.“ Ти, като живееш, се готвиш да умреш. И като си умрял, се готвиш да живееш. Сега това са неразбрани работи. Някой казва: „Аз като умра, ще живея.“ Умирането е една възможност в света. Това е най-слабата възможност да живееш. Следователно ти трябва да бъдеш някой велик гений, за да можеш от тези неблагоприятни условия да създадеш един нов живот. Той при всичките условия – богатство, жена, деца, не може да живее, че като умре, тогава ще може да живее. Че как ще живееш тогаз? Нито жена ти, нито децата ти ще бъдат при тебе, как ще живееш? Той всред хората не може да живее, че там, като умре, ще може да живее. Няма смисъл. Това са неразумни положения. Това е една неразумна философия. Това е неразумно разбиране на битието, на волята Божия. Следователно цяла една каша, научна каша, богословска каша, цяла каша, от която е създаден сегашния нещастен живот.

Някой казва: „Кажи ми една от тайните.“ – От тази тояга аз може да направя един нож и да мушна някого. От тази тояга може да направя да изтича огън, че когото барна да не смее втори път да се приближи. От тази тояга мога да направя кръг и никой от духовете не може да проникне кръга и аз съм запазен. Някой казва: „Господ ще ме пази.“ Ще ви пази Господ. Каква идея имате тук? Бог е Любов. Щом имаш любов, Бог те пази, любовта те пази. Бог е живот, щом имаш живот, Бог те пази. Бог е Мъдрост, значи светлина. Щом светлината е в тебе, Бог те пази. Бог е истина. Щом в тебе има истина, Бог те пази. Какво подразбираш под думата „Бог ме пази“? Тя е една праздна идея, праздна кратуна без вода. Кратуна, която има вода в нея, е нещо, но като няма вода в нея, е смешно да уподобяваш. Смешно е да се надяваш, че ще излееш вода в кратуната.

Та, освободете вашето съзнание. Недоволен си от живота. Защо си недоволен? Недоволен си от някого. Аз не съм против недоволството. Когато някой е недоволен да каже защо е недоволен. Кои са основите на неговата любов, на неговото знание. Що е знание? Знание е това, с което в даден случай може да помогнеш на себе си. Ти си вързан. Знание е това, с което можеш да се развържеш в даден случай. Ти имаш някоя голяма мъчнотия, ако тази мъчнотия може да я развържеш, в дадения случай, имаш знание. Тази мисъл може да е в твоята мисъл, в твоите чувства, в твоята воля. Аз трябва да зная къде е тази мъчнотия.

Да зная е едно, а да подозирам е друго. Какво нещо е подозрението? След като провериш, виждаш, че нещата не са верни. По пътя, по който вървите, сте дошли до едно място, където трябва да работите. Досега сте били с идеята, че сте царски синове, княжески синове. И досега другите са работили заради вас – майката, бащата. Дрехите опрани, облечете и така излизате. Ръцете вън от джобовете или в джобовете, оглеждате се в огледалото, махате си бастуня, показвате си перото на шапката. Една княжеска дъщеря имала, всички блага имала в света, липсвало й едно кукувиче перо. Всичкото и нещастие е било, че не знаяла какво нещо е кукувичето перо. Казала: „Аз съм готова да дам всичко за кукувиче перо.“ Донесли й едно кукувиче перо и й взели всичкото богатство, останала само с кукувичето перо. Ако ви попитам от де иде вашето нещастие – от вашето кукувиче перо. Какво е кукувичето перо? Вашето невежество. Да не знаеш какво нещо е една права линия, да не знаеш, че тя има пречупване. Всяка линия има пречупване, линиите се пречупват, сгъват се. Ако не се пречупи известен предмет, той не може да прояви своите линии. Ако в един кръг не прекараш известна енергия, никаква окръжност не може да се прояви отвън. Ако този микроскопически кръг, с който е затворено известно водно течение, ако този кръг не го пречупите, то тази вода не може да се прояви. Следователно всичките мъчнотии в живота, това са усилията на природата да пречупи този микроскопически кръг.

Да кажем, че съм вързан. Кой ме е вързал и как ме е вързал, не разправям. Аз го вземам само като факт. Някой казва: „Как стана, че ме вързаха? Мене умният човек, защо ме вързаха?“ Това не искам да зная. Аз искам само да се освободя от това, което ме спъва. Някой ме пита защо е злото в света. Мен не ми трябва това. Но трябва да се освободя от злото, което е по моите ръце и крака. Трябва да се освободя от неговите последствия в моите ръце, които представят моята воля. Да се освободя от неговите последствия в моето сърдце, което представя чувствата ми и трябва да се освободя от неговите последствия в мозъка, които представя ума ми. Трябва да освободя моя ум, ръцете, сърдцето, от всички последствия на тази зловеща сила или от тази съдба на природата. Една задача е това. Природата ни е дала една задача. Тъмнината е спънка на ума, на волята ни, на сърдцето ни. Рекох, освободете се. Може да запитате сега: „Абсолютно това, вярно ли е?“ Фактите са верни.

Всъщност крайните подбуждения какви са? Първоначалните подбуждения, какви са? Това е един въпрос на бъдещето. Но и досега знаете това, което досега няма да ви ползува. Вие сте сиромах, имате талант, търсите служба и не може да намерите. Искате хляб от някой хлебар и не ви дава. Отивате при някой готвач и той не ви дава, навсякъде не ви дават и вие не разбирате закона. Имате изкуство да рисувате, а пък тези хора имат една слабост. Отивате при гостилничаря и ще седите отвън. Ще рисувате и давате на гостилничаря рисунката, подписвате се и той ви дава, отивате при хлебаря, рисувате и ви дава един сомун. Отивате при един дрехар и той си има някаква възлюблена, тъкмо тя е там. Вие я рисувате и като му покажеш рисунката, веднага един костюм дрехи, всичко върви. Вие сега очаквате Господ да прати някой ангел, да внуши на богатия да даде пари. Вие сте цял един аристократ. Господ да промисли за вас, някой ангел да напусне своята служба, че да убеди богатия да ви даде дрехи. Че то е дълга и широка работа, но вие ще възразите: „Всеки художник ли е?“ – Всеки е художник. Вие може да бъдете художник, писател, поет, философ, в тази линия седят всичките изкуства на света. Аз, като кажа АВ, всичко мога да направя. Мога ли да напиша тази линия, всичко мога да направя.

Ти искаш да се молиш на Бога, казваш: „Дали ще ме послуша Господ, намерих се в зло.“ И казваш: „Дали ще ме послуша Господ!“ Не си играй така. Тебе те е срам. Какво нещо е срамът? Срамът се проявява само при слабостта. Като видиш, че не знаеш, срам те е. Най-първо ти отиваш да се молиш на Бога, не знаеш какво да кажеш. Ако знаеш езика на Бога, една дума като му кажеш, Той ще ти даде всичко. Смешен си ти. Да отидеш при Баща си и да не знаеш да говориш на Неговия език, не е ли смешно това? Това е срамота. Ти езика на баща си и на майка си трябва да знаеш, а пък езикът това е знанието. А пък някои от вас сега мислят, че сте научили една тайна. Научили сте го, но да я направите е важно. Изкуството е сега да го направите. Да кажем, че ви дават една трудна задача. Ти си гладувал три деня, слагат яденето, но някой по-гладен от вас, идва, вие да се откажете от порцията си. Този, който ще дойде след вас, е богаташ, а вие сте един сиромах. Вие имате само една паница, ще изядете едно ядене и ще се намерите пак в същата мъчнотия. Вие ще се откажете от вашето ядене, богатият да се наяде, и той като яде, ще го рисувате, той ще ви осигури за през целия живот. Той ще види, че сте благороден човек и сте даровит, а вие ядете, а и той не знае, че рисувате. И той знае другото изкуство – да ви създава мъчнотии.

Този, големият богаташ е дявола, той дойде – ти остави порцията си, да я изяде, че ти стани, че го рисувай. Да ви обясня яденето. На тази маса някой ще остави една торба с злато за вас. Отвън идват 10 души разбойници и ви питат: „Тези пари ваши ли са?“ Ти ще кажеш: не, ако си умен. Щом кажеш, че са твои, те ще те вържат, ще вземат парите, ще те измъчват, като мислят, че имаш още пари. Ти ще кажеш: „Оставил е някой тези пари, те са за вас, може да ги вземете.“ Това е една възможност да се откажете в дадения случай. И когато в Християнството изучавате закона на самоотричането, то е цяла наука. Отричането в едно отношение, от едни богатства, е същевременно придобиване други богатства в света. Не да се отречем в живота, да пожертвуваме живота си. Пожертвуването на един живот е за придобиване на друг живот. Една мисъл, чувство и постъпка не може да се пожертвуват, но възможността за придобиване на известни мисли, чувства и постъпки може да се пожертвуват, за да се отвори друг път пред тебе. Вие учите сега музика. Аз съм говорил много пъти за музиката, но онази магическа сила, която е скрита в музиката, вие никога не сте я опитали. Нито един от вас не е направил опит с музиката. Имате едно лошо състояние. Нито един от вас не е направил опит, да премахне това лошо състояние.

В България са ми разправили само един случай. На един български кавалджия му се случило голямо нещастие. Цяла нощ той свирил с кавала си. Някой му казал: „Защо свириш? Придоби ли нещо, от дядо си наследство ли имаш? Сватба ли имаше?“ Онзи казал: „Голяма беля ми дойде на главата и цяла нощ свирих. Слава Богу премахнах тази беля.“ Защото страданията в света са фиктивни. Има страдания, които можем да премахнем само с музика. Те са за упражнения.

А пък има известни страдания, които ще минат и ще оставят нещо. Те се направляват от други същества. Ако искате едно обяснение: един скулптор със своя чук постоянно чука върху някой камък. Този камък не може да се избави от тези страдания, които му нанася този скулптор. Скулпторът си има известни идеи и този камък ще се избави от тези страдания, само когато скулпторът постигне тази идея. Когато престанат твоите страдания, показва, че онова същество е постигнало идеята си, която иска да постигне. Ако не са престанали страданията, значи не е постигнал идеята си. Това е само един предговор, който всичко обяснява. Имаш известни страдания, които не престават. Ти ще имаш идеята, че едно по-висше съзнание работи върху тебе. Ако ти не си съгласен, ще си създадеш цяло нещастие на себе си, защото със своето недоволство ти ще развалиш материала, чрез който работи това същество и ще станеш негоден за статуя и най-сетне това същество ще те хвърли и ще те изхвърлят на пътя, ще се търкаляш по пътя на страданията и те ще се увеличат. Издръж страданията, докато това същество работи в тебе и в тебе ще проникне нова идея. Тази иде – това име, с което това същество ще кръсти тази статуя.

Та, когато Писанието казва: Всичко онова, което ти се случи, е за добро, вие се чудите защо. Всичко може да се случи, но едното нещо, което може да се случи, то е свързано с тази работа, която това същество работи върху тебе. То е най-възвишеното, най-хубавото. Душата ви всякога работи. Един ангел, той е възвишено божествено същество. Във вас Божественото същество работи, Бог работи – поправя; работи – поправя. Едно висше същество е турено във вас да работи, за да ви спаси и освен, че ще ви спаси, това същество работи върху вас, за да ви по дигне. Постижението зависи от духа на човека, а пък духът, това сте вие. Онзи, който страда и онзи, който работи, те са двама. Ти, който страдаш, трябва да чакаш, докато се завърши работата върху тебе. Онзи си има други мъчнотии, но той вижда, че ти не се поддаваш, той те изучава и тъкмо той се загледа на едно място, ти направиш една пакост, после пак така. Целият живот работи, ти работиш. Той работи едно, ти друго. Той работи и гради, а ти разваляш. Най-после казваш: „Какво е това?“ Ти развалиш работата и после се чудиш. Не се меси в работата на скулптора. Наблюдавай какво прави. Наблюдавай и парченцата, но никога не се опитвай да вземеш едно парченце и да го залепиш на мястото, дето е отчупено.

Аз не искам тази мисъл да влезе във вас като противоречие. Това, за което ви говоря, няма да развали вашия живот. Аз ви обяснявам онези мъчнотии, в които се намирате. И без да ви го обяснявам, пак ще минете по този път. Вие сте взели един крив път, по който вървите, и аз зная, че на 100 километра ще се задъните в планината и трябва да се върнете назад. Мога да ви кажа: „Нека си вървят по този път.“ А пък мога да ви кажа: „Извинете, по този път, по който вървите, не ще излезете, друг път има.“ Вие питате: „Няма ли нататък изход? Вие уверени ли сте?“ Рекох, ако не вярвате, може да отидете до края на този път и пак ще трябва да се върнете назад. Сега по пътя, по който вървите, трябва да направите една малка поправка. Всеки от вас мисли, че служи на Бога, имате ли тази самоувереност, че като се молите, като говорите на Господа, че Той ви слуша. Някой път много ангели, даже като са говорили на Господа, с часове са седели да говорят, говорят и няма отговор. Ангелът говори, но никой не отговаря. Какво ще кажете? Един час търпение на един ангел, знаете ли на какво се равнява? Някой път и вие се молите, няма за вас отговор. Защо няма отговор? Това не е една наука, да знаеш само, че не са ви послушали. Защо не са ви послушали? Дали не са ви послушали или не му е дошло времето. Може би искате нещо, за което не му е дошло времето. Или, може би имате едно желание, за което не е сега времето. Вие мислите, че сега трябва. Ако стане сега, какво ще придобиете?

Представете си, че искате една копринена рокля за Великден. Двама души искат копринена рокля за Великден. Две категории същества може да има. Едни същества може да искат копринена рокля, а други – копринени гащи. И тогава едните същества аз ги наричам X, а другите същества – Y. Те са две X и две Y. Представете си, че на единият X му дават копринена рокля и на единия Y му дават копринени гащи. На другия X и Y не му дават копринени риза или гащи. С онзи, на който дават копринена риза или гащи, какво ще стане? Те ще се облекат с тях. Какво ще излезе сега от копринената рокля и гащи. Онзи военен, който се е облякъл със своята униформа, взел пушката и ножа и отиде на бойното поле и победата е на негова страна, тогаз добре, но след като се облече със своята копринена рокля и гащи и удари на бяг, неприятелят му ги вземе, тогава какво става с копринената риза или гащи на X и Y?

Аз цитирам сега онези състояния, които постоянно стават с вас. Вие сте се молили на Бога за копринена рокля и сте я получили. Имате едно приятно чувство, че сте разрешили всички въпроси. Целият ден махате ножа си навее къде. Казвате: „Знаете ли какво добих?“ Но след обяд, в 2 часа, от всичкото това състояние не остана нищо. Сменява се състоянието ви и вие се чувствувате нещастен. Питам сега: къде отиде вашата копринена рокля? Неприятелят ви я задигнал. Един човек, който е изгубил своето щастие, герой ли е? Един човек, който загубил своето знание и своето спокойствие, герой ли е? Един човек, който не може да изпълни своята длъжност, както трябва, герой ли е той? Един човек, който не може да учи, не е герой.

Питам: светът място за инвалиди ли е или за герои? Светът е място за здрави. А пък инвалидността е случайно проявление. Всички хора искат удобства. Когато у мене се зароди идеята за удобства, аз считам тази идея за инвалид. Когато в мене се зароди желание да ми служат хората, аз считам, че съм инвалид. Когато у хората се зароди желание да ми служат, то е друг въпрос. Но и когато в мене се зароди желание да служа на другите хора, то е друг въпрос. А когато в мене се зароди желание да ми служат, и това желание, да ми служат, не съществува у другите хора, тогава това желание в мене ще ми създаде едно нещастие. Напредналите същества са ни служили в нашата немощ. Когато душата се намирала в своето развитие, много същества са й служили. Трябва да отделяте вашите болезнени състояния, от онези слабости, които са в реда на нещата във вашата еволюция.

Та искам сега да ви хвърля светлина върху възможностите, които трябва да развивате. Вие някой път седите и се занимавате със слабостите на хората. Казвате: този не е християнин, онзи не е православен и пр. Всички тези неща може да са верни, ако аз през целия си живот се занимавам с това, тогава аз ще се оцапам с психологическа кал, която ще ме спъне. Онзи човек, който не може да впрегне калта на работа, той е невежа. Ученият грънчар е впрегнал калта и е направил грънци, а пък вие, като не разбирате това изкуство, ще полепите калта за обущата си и ще я внесете в някоя къща.

Аз съм говорил, че трябва да държите чистота. Мнозина влизате в салона с кални обуща. Толкоз години аз ви уча, но вие внасяте кал тук, в салона. Защо аз да ви уча и да плащам за вашата кал? Ако вие не плащате, аз ще впрегна вашата кал и тази кал ще я продам пак на вас, по-скъпо ще ви я продам, по 1000 лева ще платите за едно гърне. Това ще ползува мен, но няма да ползува вас.

Рекох сега, вие не знаете защо аз ви събирам, защо ви говоря, вие казвате: „Господ го е пратил.“ Това не е никаква философия. Аз искам да научите едно изкуство, не да гледате как аз правя грънците, но ще се опретнете, ще месите калта с ръцете си, ще мачкате. Ще научите как се замесва калта, как се изпича, и как се продава. По колко трябва да се плати по продажбата. Това е цяло изкуство. Някой може да ви представи живота в друга форма, но тези представи на миналото са ни направили нещастни. Една майка представя на дъщеря си брачния живот, какъвто не е. Тя казва: „Ще се ожениш, ще имаш мъж, жена, деца.“ Хубаво, ще имаш мъж и деца, но знае ли как да избере този мъж? Че това не е наука да ожениш човека за когото и да е, тя трябва да намери този мъж, който й е определен от природата и трябва да има деца, които й са определени. Не да й дадат деца, които са турени вкъщи подметнати. Не подметнати деца. Един българин ходил в Рим и там се влюбил в някоя си актриса ли, певица ли и тя била много интелигентна. Ражда му се едно дете. Той идвал тук, в България, оженва се за друга и пак имал деца, но те умрели. Идва онова дете от Италия и те узаконяват незаконороденото дете. Това дете проявява особени качества. Чудят се, нито майката, нито бащата е такъв и другите казват: „Майката съвсем друга, а пък такова дете, но то е от друга майка.“

Сега аз привеждам този пример. Не мислете жененето е едновремешен процес, както става сега. Аз считам, че да говоря за женитбата, това е губене на време, защото като говоря, никой не ме е разбрал. Аз влизам напълно в положението ви, защото каквото и да кажеш, нито на мъжа ще угодиш, нито на жената. Ако похвалиш много мъжа, лошо, ако похвалиш много жената, лошо. Ако ги похулиш. Някой път са ме питали: „Какво мислиш за този човек?“ – Нищо не мисля. Пита: „Какъв човек е той?“ Рекох, нищо не зная. В моята наука не съм намерил още той каква светлина има. Когато в един човек намеря известна светлина, тогава казвам, че съм намерил нещо, а когато виждам само погрешките, тогава казвам, че нищо не съм намерил в него още. Човек, това е добродетелите му.

Престанете всички да се тревожите за работи, които не ви влизат в работа. Ще дойде някой ученик и ще каже: „Кажи на жена ми да не ме смущава.“ Тогаз рекох: „Изпроводете жена си при мене.“ Колко души са изпращали, не зная. Много мъже не са изпращали жените си. Някой път трябва да напиша някой роман. Рекох й: „Твоят възлюблен малко се смущава от тебе, той е малко нервен, почни да му пееш. Като му готвиш, като заспива, като се зададе отвън, пей му и му играй насреща.“ На колкото души съм препоръчал това, нито един мъж не е бил жена си, когато жена му е пяла и играла. Мъжът казва: „Много съм доволен, пее, пее, играе насреща ми, целува ме, прегръща ме.“

Аз вземам процесите в природата. Когато вятърът [м]е духа, във вятъра има някое същество, което ме прегръща и ме целува. И водата, която влиза в някой извор, и тя ме прегръща. Само когато играта е много силна, рекох: „Много е силно, по-слабо.“ Прави това, което вятърът прави. Прави това, което светлината прави. Прави това, което водата прави. Ако правиш това, ти ще бъдеш един човек, който върви по Божествения път. Ти имаш една възвишена идея. Ако имаш любов към Бога, една възвишена идея, тези мъчнотии лесно ще прекараш. Трябва да имаш една идея, чрез която лесно ще прекарате. Искаш нещо да постигнеш, даже, ако искаш да се повдигнеш, за самия себе си да се повдигнеш. Аз искам да направя добро. Този, който е в мене, ми казва: „Много добре, направи го.“ И мене ми е приятно, че има едно същество в мене, което ми казва: „Много добре го направи.“ И като ми каже това, целият ден имам разположение. Като не го направя, това същество ми казва: „Тази работа не свърши добре.“ Това същество аз го наричам Божественото, това е ангел. Ако ти го слушаш, то ще те изведе на правия път.

Ти седиш и мислиш само за ядене и пиене. Това е само едната страна. Аз ям сладко заради Онзи, който ми е донесъл яденето. В яденето за мене се разкрива Бог. В изгрева на Слънцето ми се открива Бог. Във веенето на вятъра ми се открива Бога. Когато живея в една криза, Бог се открива на мене. Когато се запозная с един приятел, това считам като благоволение на Бога. Когато кажете: „Тези братя нищо не струват“, с това вие престъпвате едно свещено правило. Щом кажеш така, ще ти кажат: „И ти нищо не струваш.“ Те имат свои погрешки, свои слабости, но тези погрешки са външни, посторонни. Върху този човек Бог работи и Той гледа благосклонно на всичките му слабости. Ти казваш: „Аз се моля, Бог нищо не ми дава, а пък той е лош, Бог всичко му дава.“ Бог намира нещо добро в него и му дава. В тебе има завист за него. Бог е намислил да направи за тебе нещо много по-добро, отколкото за него, но чакай.

Един казва: „Аз ще се откажа от Братството.“ Ако може да намериш едно общество по-добро от това, едно училище по-добро от това, ела и ми кажи. Аз ще се запиша в това училище и ще ти бъда благодарен. Аз ще бъда първия, който ще се запиша. Вие си правите илюзии, както младите моми и момци, мислите, че това не е така. Има повече нещо, отколкото момъкът предполага. Но има нещо, за което на момъка не му е дошло времето. Той не може да предизвика в момата тези думи. Той е съвсем на физическо поле. Той иска от нея нещо друго. Той не разбира музиката, а тя пее. Той казва: „Не ми трябва пеене, а работа, работа.“ Да се молиш, да пееш, това не е занаят, това е най-високото положение, което човек може да има в света. Ние всякога считаме, че да се молиш на един човек, то е само когато имаш нужда. Тук има един велик цигулар, виртуоз, а пък тебе ти трепери сърдцето да го чуеш. Само го погледнеш мило и той разбира, че искаш да го чуеш. Това е една молитва. Но това не е една нужда на тебе. Ти искаш да чуеш хубавото и този човек взема цигулката и свири. Какво лошо има в такава една молитва. Животът седи именно в това да знаеш, в даден случай да по-искаш. Да поискаш и как да го поискаш от Господа. Някой казва: „Онзи колко е даровит, а пък на мене Господ нищо не ми е дал.“ Така не се говори. Казва някой: „Понеже не съм богат, Бог е несправедлив. Понеже не съм справедлив, Бог е несправедлив.“ Когато някой е недоразвит, но има желание, то другарите му отиват при него, помагат му, но ако у него няма желание да учи, никой не му помага.

Сега искам да имате желание да учите. Вие имате достатъчно дърва, вода и достатъчно кал. Аз ще ви уча изкуството само как да мачкате калта и как да продавате. Не схващайте сега материално. То е великото, духовното, като научите грънчарството, вие ще добиете свобода и ще влезете във връзка с хората. Щом станеш грънчар, ще започнат хората да се нижат при вас, да искат грънци. Ще се запознаете с едного, с двама, с трима, ще имате хиляди приятели. Първото нещо, ще се спрете сега върху изкуството, грънчарството. Вие ще мислите: „Какво иска да ми каже?“ Какво искам, какво разбирам под думата грънчарство? То е първото изкуство, което трябва да научите в новия живот. Ще донесете сами вода, ще месите, след това тези гърнета, ще почнат да се правят, не по фабричен начин, но ръцете ще играят. Виждали ли сте как се правят грънци? Върти с едната ръка, а другият крак натиска, колелото се върти, а пък с другата ръка извива и дава форма.

Трябва да работиш върху една своя мисъл и чувство като един грънчар. Ще въртиш, ще гледаш, докато докараш една хубава форма. Всяка една мисъл, всяко чувство и постъпка трябва да ги изработим. Като отидем в невидимият свят, да носим с нас всичките тези мисли, чувства и постъпки. Ако ти сега не ги създадеш, няма да имаш елементи, материал, за да живееш щастлив живот, като заминеш. Христос казва: „Събирайте си богатства на земята.“ Сега ще ви покажа във вашите места, къде има пръст за грънци. Преди да започнеш изучаването, грънчарството, най-първо се дава един банкет на всички онези, които стават грънчари. След това грънчарските ученици внасят известна вноска за курса. Не мислете, че без пари ще влезете. Не. Тук няма даром. Една сума ще се определи, доста крупна. Ще кажете, че сте бедни хора. Ние с бедни хора не се занимаваме. Един човек, когото Бог е пратил в живота да се учи, той не е беден. За мене парите не са една максима или една мярка, то е само един резултат. Казано е, елате и си купете живот. С какво трябва да пратиш тогава. Ще кажеш: „Прегърни този или онзи брат“ – и с това не се плаща. Вие ще приличате на онзи руски, беден княз, който се оженил за една мома, която мислила, че той е богат и те целували се, но тя била гладна, хляб трябва, казва: „Нещо по-съществено трябва, отколкото целувката. С целувка работа не става.“ След като донесеш хляба, целуни жена си, но ако не си донесъл, няма да я целуваш. Ако нищо не си донесъл и тя няма да те целуне. „Аз не обичам да го целувам, защото идва при мене и нищо не носи.“ Аз съм реалист, аз не фантазирам, нито обещавам, че ще бъда верен до гроба. Аз съм верен в даден случай. Аз съм верен в даден момент. Гладен си, ще те нахраня. Ами за утре? Утрешния ден сам ще се погрижи за себе си. Утре ще мисля. От мене, от изгрева на Слънцето до залеза на Слънцето, това е мярката. Като залезе Слънцето, аз приключвам всичките сметки. Утрешният ден започвам работа. Като изгрее Слънцето, Бог е с мене. Този, целия ден свърши си работата и благодари, че си могъл да свършиш това, колкото и да е малко. С благодарност човек никога не губи нищо.

Вие седите някой ден и одумвате някого. Най-първо, като одумваш, научи едно изкуство. Научи се да рисуваш какви са лошите хора. Казваш: „Той е голям скъперник.“ Нарисувай формата на скъперниците. Казваш: „Той е много неблагодарен.“ Нарисувай формата на неблагодарните. Казваш: „Той е много добър, много гениален.“ Нарисувай един много добър човек, нарисувай гениалността. Окото на гения е другояче поставено. Също така и на талантливия човек. Ако може да нарисуваш, ще се ползуваш. Най-първо нарисувай себе си. Някои от вас носят формата на недоволството, други носят формата на разочарованата любов. Някой от вас носи формата, че очаква да вземе 5000 лева или копринена рокля, но не ги е взел. Рядко ще срещнете човек със светлина, с някоя идея, повечето с детински работи се занимават – че нямал лачени обуща. Той учи, следва университета за лачените обуща, това не е философия. И след като е проповядвал, той очаква, че ще го похвалят, пък нищо не са му казали.

Той се излага на следната опасност. Един американски [проповедник] [1] след като проповядвал три месеца и след като не му [казали] нито една благодарна дума, проповядвал, проповядвал, казал: „За пръв път срещам хора, които не са благодарни“, и напуща черквата. Тръгва за парахода. Казва: „Няма ли да дойде някой да ми благодари?“ Ето идва клисарят и му носи един лист. Казва: „Да си платиш за осветлението на салона.“ Мнозина от вас не си плащате за осветлението, всички плащат за осветлението. Когато аз проповядвам за тази идея, аз искам да изнеса нещо съществено. Давам нещо, но дали ще бъдат хората признателни или не, това е второстепенен въпрос, аз да изпълня идеята си. Аз рисувам картина, дали хората ще бъдат доволни или не, то е тяхна работа. Те имат право да ме критикуват. Някой казва, че не е хубава тази картина, тогава рекох: „Дай ми един образец.“ Той казва: „Не мога.“

Искам у вас да събудя една здрава мисъл, да имате здрава мисъл. Някой път има някои противоречия. Кои са причините? Често се връщам и изследвам в миналите ви прераждания, изследвам защо нещата стават така. Защо е така, интересуват ме много пъти нещата. След това оставям много въпроси неразрешени. Хиляди въпроси сме оставили неразрешени. Може би след някое време ще се върна там. Турям си бележка, ще се върна към този въпрос по-нататъка. И на вас давам съвет: не се мъчете да решите всичките въпроси, бъдете благодарни за това, което сте разрешили, имате една възможност да дойдете до красивото.

Сега ще дойдем до едно морализиране. Има някои неща, които на друг не мога да ги кажа. Аз трябва да ви дам един образ, да ви проповядвам за доброто, за щедростта. Но трябва да ви дам един образец, и аз го уподобявам така: когато един човек съгради гостилница за всичките добри хора. Който влезе там, всички са добре дошли. Той харчи от себе си. Не взема нищо. 10 – 20 години харчи. Като отида при този човек, аз може да черпя вдъхновение. Като отида в един хотел и ми дадат бележка за плащане, това всички го правят. А пък, като седя известно време в този хотел, не ми искат нищо. Каква е идеята на този човек? Досега каквото сте правили, все са ви плащали. Сега остава да направите един хотел и да харчите от себе си. Когато дойде един човек, веднага няма да му заемете нищо. Ти ще очистиш стаята, в която живее. Това е само един образ, какво нещо е да служите в света безкористно. До време е. До кога? Докато всичко онова определено количество хора, които трябва да се срещнат с мене, ги срещна. Като дойде и последният в моя хотел, аз ще го затворя. Свършено е училището.

Та сега, научете се да чупите линията, да я огъвате, да използувате всичките най-благоприятни условия, които имате. Считайте, че при най-лошите условия, които имате, вие имате една велика възможност да изучите най-великото изкуство в света. Сега това е за онези, които разбират. Онези, които не разбират... Онези, които са разбрали, да разправят на онези, които не са разбрали. Аз ще разгледам този въпрос по-нататъка, но от друго становище.

Отче наш

12 година
9-та лекция на Общия Окултен клас
16.XI.1932г., сряда,
Изгрев, София
----------------------------
[1] текста е допълнен поради липсващо ъгълче от страницата на оригинала