НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Магическата пръчица

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Магическата пръчица

Най-често използвани думи в беседата: човек, мисъл, има, мисли, светлина, две, същества, линия, може, всички, свят, можеш, всичко, любов, точки, връх, аз, дойде ,

 Младежки окултен клас , София, 8 Февруари 1929г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

— Само светлият път на мъдростта води към истината.

— В истината е скрит животът.

Размишление върху светлината.

Какво нещо е човекът? Всеки казва за себе си: Аз съм човек. Кои са качествата на човека? Кое го определя като човек? Мъчно може да се отговори на този въпрос. Кои са качествата на светлината? Кое я определя като светлина? – Светлината отваря пътя на всички същества – добри и лоши. Кое е главното качество на топлината? Тя стопля всички същества, всички тела. Под нейното влияние те се разширяват. В някои случаи топлината причинява и вреда, но ползата от нея е по-голяма от вредата. И светлината някога причинява вреда, но ползата, добрините, които дава, са по-големи от вредата.

Знаете вече качествата на светлината и на топлината. Важно е да определите едно от качествата на човека, което го отличава от всички живи същества. Човек се отличава с мисълта си. Който мисли, никога не се спъва. Значи, мисълта превръща всички състояния. Когато се разгневи или изгуби разположението си, човек трябва да мисли. Щом започне да мисли, неразположението и гневът го напущат. В това отношение, мисълта представя Божествена сила, която превръща отрицателните енергии в положителни. Мислещият човек е господар на себе си, на своите желания. Който не мисли, не е господар на себе си. Както светлината осветява пътищата на човека, така и мисълта трябва да отваря всички задънени улици. Каже ли някой, че не е мислил върху даден въпрос, това значи, че светлината не го е озарила още. Между светлината и мисълта има тясна връзка. Мисълта се обуславя от светлината. Някой казва, че не е тръгнал още на път. Много естествено, че не е тръгнал. Докато светлината не го озари, той никъде не може да ходи. На светло се ходи, а не на тъмно. Щом дойде светлината, всички живи същества, които имат орган на зрението, се раздвижват. Отличително качество на светлината е движението. Дето влезе тя, всичко започва да се движи.

Следователно, каквото представя светлината за физическия свят, такова нещо е мисълта за духовния и умствения свят на човека. Мисълта разкрива пътищата на живота и го движи. Няма състояние за мислещия човек, положително или отрицателно, в което да остане завинаги. Той е в постоянно движение Който се движи, той има условия за обновяване. Като знаете това, проявявайте мисълта си. Началото на мисълта се определя с жертвата. Хората имат смътна представа за началото и края на нещата. Те се запитват, къде е началото и къде – краят. – Някога началото е в самото начало, а някога – в края. И обратно: някога краят е в началото, а някога е в края. Бог е начало на нещата, а човекът – край. Следователно, това, което за Бога е край, за нас е начало. Началото и краят на нещата образуват правата линия, т. е. мярката, с която се определят нещата от едноизмерния свят. За да се прояви правата линия, трябва да и са дадени външни условия. Кои са външните условия на правата линия? – Спиралите, т. е. отворените, несвързани линии. Значи, отворените линии представят възможностите на правата линия. Спиралата, макар и отворена линия, е крива. Оттук вадим заключението, че и кривата линия носи възможности и условия за правата линия. Кривата линия, отворена или затворена, представя граница между едноизмерния и двуизмерния свят.



Кое е отличителното качество на едноизмерния свят? – Че има два края, т. е. две точки. С какво се отличава двуизмерният свят? – Той има две посоки. Какво става със съществата, които се движат в едноизмерния свят? Ако две същества тръгнат от точките А и В на правата АВ, къде ще се срещнат? – Някъде, в точка Д. Щом се срещнат, те ще се зарадват, ще се погледнат и ще се спрат, понеже мислят, че няма накъде повече да се движат. Те казват, че смисълът на техния живот се заключава в срещата им. Щом се срещнат, те са доволни – нищо повече не ги интересува. Обаче, това е временно положение. Дохожда ден, когато те са недоволни, искат нещо повече и се скарват. В тях се явява желание да се отдалечат, да вземат друга посока на движение. Каква ще бъде тази посока, не знаят. В съзнанието им не съществува никаква възможност за разделяне, а това ги прави още по-недоволни. Всъщност, и за тях има възможност да вземат друга посока на движение, но те не я виждат. Достатъчно е единият от тях да се подвижи нагоре или надолу от точка Д, за да се избегнат недоволството и недоразумението. Тогава ще се образува плоскостта – свят на двете измерения.

Кои са причините, които карат хората да бъдат недоволни едни от други и да търсят възможност да се отдалечат? – Неуважението и непочитанието. Всеки иска да бъде уважаван и да го ценят. Ако е учен, иска да го ценят заради учеността му; ако е стар, заради старостта му и т. н. По какво познавате, че хората се уважават? – По отстъпването на първото място, по ставането на крака един на друг и т. н. Ако някой млад седи на стол, като види, че стар човек влиза в стаята, младият веднага става от мястото си и предлага стола на стария. Обаче, някога и старият отстъпва мястото си на младия, особено ако е учен. Старият казва: Побеляла е главата и брадата ми, но нищо не струвам пред този млад и учен човек. Да отстъпиш мястото си на някого, това значи, да имаш уважение към този човек. Това е външната страна на уважението. Да уважаваш човека, това значи, да му отдадеш правото, което му се пада. Какво трябва да дава от себе си онзи, когото уважават? Ако ви питат, от кого се страхувате, ще кажете, че силният внушава страх. Значи, човек се страхува и отстъпва пред силата. Тогава, какво трябва да има човек, за да бъде уважаван? – Обич. Оттук вадим заключението, че между обичта и уважението има такава връзка, каквато между силата и страха. Човек уважава този, когото обича. На него може да служи, да помага. Щом не обича някого, нито му служи, нито го уважава. Каквото е отношението на човека към неговата мисъл, такова е и отношението на Бога към човека. Значи, Бог, т. е. Любовта, се отнася към човека така, както човек към своята мисъл. Само онзи може да бъде уважаван, който носи в себе си Божественото, т. е. мисълта. Който мисли, всякога успява, за него няма невъзможни неща. Каже ли някой, че е невъзможно да постигне това или онова, той не мисли. Мисълта превръща нещата, тя превръща въглена в диамант. Тя крие в себе си магическа сила. Мисълта примирява и най-големите неприятели. Срещне ли противника си, мислещият човек му подава ръката си и го превръща в свой приятел. Когато хората мислят право, всякакво различие между тях изчезва. Мисълта е център, от който всички точки на окръжността се намират на еднакво разстояние.

И тъй, като знаете силата на мисълта, не казвайте, че не можете да постигнете това, което желаете. С мисълта си човек може да постигне всичко. Вселена можеш ли да направиш? – И Вселена мога да направя. – Как? – Взимам една капка вода и я разглеждам под микроскоп. В нея виждам милиарди същества, почти толкова, колкото съществуват във вселената. Това не е ли вселена? Следователно, всяко нещо, което човек обхваща в съзнанието си, което вижда и за което мисли, е вселена заради него. Щом не можеш да мислиш за нещо, не го виждаш и не можеш да го обхванеш в съзнанието си, то не представя никаква вселена. В този смисъл, Вселената е конечна, а Бог – безконечен. Когато мисли право, човек дохожда до разрешаване на всички въпроси и разбира, че за мисълта, т. е. за Божественото в човека няма невъзможни неща.

Христос казва: „Любете враговете си!“ – Възможно ли е това? – Ако обичате Христа, възможно е. Ако не Го обичате, не е възможно. Значи, за да обичаш врага си, ти трябва да обичаш Бога в него. – Не мога да се примиря с врага си. – Примири се с Бога, Който живее в него, а врагът си остави настрана. Две ученички в един и същ клас не се обичат, не могат да се търпят. Ако директорът дойде между тях, те веднага ще се обикнат. Щом си отиде, те пак се разделят. За да не става това, те трябва да държат в ума си образа на директора. Той не трябва да знае, че между тях няма съгласие и любов. Ако ученичките могат да се примирят, когато директорът е между тях, не могат ли, на същото основание, и два врага да се примирят, щом образът на Бога е между тях? Следователно, когато Господ е между хората, те всякога могат да се обичат.

Като ученици, вие трябва всеки ден да употребявате по няколко минути, да си отговорите, истински човек ли сте, или не. Ако сте истински човек, отличителното ви качество е мисълта, която носи светлина в себе си. Докато мисли, човек може всичко да постигне – и музикант да стане, и поет, и художник. За него не съществува никакво обезсърчение. Мисълта е магическа пръчица, с която всичко е постижимо. Тя прави човека необикновен. Щом изгуби мисълта си, човек губи всичко и става обикновен. И магите са носели своята магическа тояжка в ръката си. Докато я носят със себе си, те са силни, всичко могат да направят. Щом я изгубят, с нея заедно всичко губят. На същото основание, казвам: Докато мисли, човек е маг, всичко за него е възможно и постижимо. Щом изгуби мисълта си, той става обикновен човек и казва: Това е невъзможно, онова е невъзможно; това не мога да направя, онова не мога да направя. Докато разглежда нещата от върха, човек може да направи всичко. Щом слезе в долината, възможностите му постепенно се намаляват.



Колко точки са нужни за начертаване на един връх? – Три точки – А, С, В. Към кое измерение се отнася пространството, затворено между точки А, С и В – фиг. 1? – Към второто измерение. Колко върха има в куба? – Осем. Значи, 8 X 3 = 24 точки. Като извадим от 24 точки осем върха, ще останат 16 точки. Обаче, 16-те точки не се виждат, но са в запас. Колко върха има квадрата? – Четири. Значи, 4 X 3 = 12. Като извадим от 12 четири, остават осем точки. Какво представя върхът в разумния свят? – Сливане на две разумни същества. Наистина, когато две разумни същества се съединят, допрат или слеят, всякога образуват връх. Ако се съединят три плоскости, те пак образуват връх. Връх се образува още и при пресичането на две прави. По какво се различават тези върхове? При сливането на две разумни същества се образува връх, който представя отношенията между момата и момъка. Докато са разделени, всеки от тях живее в едноизмерния свят – в правата линия. Като се сгодят, те образуват квадрата и започват да се движат в двуизмерния свят. Като се оженят, образуват куба – семейството, т. е. триизмерния свят.

Като изучавате отношенията на младите, виждате, че има два важни момента: влюбване и разлюбване. От гледище на правата мисъл, разлюбването е толкова важно, колкото и влюбването. При влюбването човек е весел, доволен, готов на всякакви жертви. Той става фокус, в който се срещат всички влюбени. Щом се съедини с влюбените хора, той започва да мисли, става сериозен и се разколебава. Съмнението иде като естествено последствие на влюбването. Човек се страхува да не изгуби любовта си, докато един ден настъпи момента на разлюбването – краят на една работа. Влюбването пък е началото на тази работа. Като не разбират съотношенията между двата важни момента, хората казват, че влюбването, т. е. началото, е добро, а разлюбването – краят, не е добър. Колкото е важно влюбването, толкова е важно и разлюбването. Ако няма разлюбване, няма почивка. Като се влюби, човек държи образа на възлюбения в съзнанието си, но това не значи, че ще го държи постоянно. Като не разбира психологическия смисъл на процесите, човек мисли, че те са вечни и неизменни и, като настане известна промяна, той се разсейва и губи връзка между процесите, които стават в съзнанието му. Влюбването и разлюбването са процеси, които непреривно се сменят. Събудиш се от сън, влюбваш се; заспиш, разлюбваш. Красотата на любовта се заключава в непрекъснатото влюбване и разлюбване. Това са естествени процеси. Обаче, за онези, които не разбират законите на природата, всяко разлюбване се придружава с прекъсване светлината на съзнанието, поради което се явяват болезнени състояния. Докато е влюбен, човек постоянно мисли за предмета на своята любов; щом дойде разлюбването, привидно той престава да мисли за него, а всъщност не го забравя.

Какво е, всъщност, разлюбването? Как може да се обясни то? Разлюбване не съществува. Невъзможно е две души, които се обичали, да се разлюбят. Обаче, в любовта стават смени на връзките. Който не разбира тези смени, казва, че е настъпил моментът на разлюбването. Представете си, че един човек се влюбва във вас и дълго време ви държи с дясната си ръка. Вие сте радостен, доволен, че някой ви обича. След време той изтегля дясната си ръка, иска да хване вашата лява ръка. Вие се уплашите, мислите, че той ви е разлюбил. Това не е разлюбване, но той иска сега вие да го обичате. После ще хване дясната ви ръка, пак той ще ви обича. След няколкократно хващане ту на едната, ту на другата ръка, той иска да изтегли и двете си ръце, да се отдалечи от вас и само да ви гледа. Това е връзка на любовта, която се изразява чрез очите. След време той затваря очите си, иска само да слуша, как говорите – връзка на любовта чрез ушите. Любовта има много връзки. Тя се проявява по различни начини. Който не разбира връзките на любовта, той се спъва в едноизмерното пространство – само тази връзка признава. Докато живее само в тази връзка на любовта, човек постоянно се спъва от противоречията на своя ум и от страданията на своето сърце. Като не разбира проявите на любовта, човек се спъва от най-малката промяна и мисли, че е станало нещо лошо. Нищо лошо не е станало, но, за да разберете промяната, трябва да гледате на любовта не само като проява на физическия свят, но и като духовна проява.

Следователно, както физическите явления, така и духовните се нуждаят от обяснения. Само така човек ще разбере, че любов без мисъл не съществува. Любовта се изявява само на онзи, който мисли. В мисълта той проявява Божественото. Каквато работа и да започвате, кажете си: Невъзможното за човека е възможно за Бога. Невъзможното за безлюбието е възможно за любовта. Невъзможни са нещата само за онзи, който не мисли. Да мислиш, значи да проявяваш Божественото в себе си. Следователно, мисъл и Божествено начало са синоними. Когато човек мисли, работите му се нареждат добре. Дето е Божественото, там огънят вечно гори, без да изгаря нещата. При това горене материята не се губи, но се видоизменя. Ако съберете получените вещества при горенето, отново можете да ги запалите. От това горене произлиза друго горене и т. н. Затова казваме, че там, дето мисълта работи, светлината е непреривна. Когато горенето на физическия свят се прекрати, то минава в духовния свят, а оттам – в умствения. Затова казваме, че всяко горене, което е произлязло от любовта, е вечно. Светлината, която произлиза при горенето, наричаме мисъл.

Какво представя любовта на физическия свят? – Младостта. А мисълта? – Старостта. Младият пък представя ръка, която лъкатуши, докато се влее в морето. Щом се влее в морето, тя се превръща на стар човек и престава да лъкатуши. Докато лъкатуши, ръката принася голяма полза на хората, на растенията и на множество живи същества. Тъй щото, не мислете, че лъкатушенето е вредно. И човек лъкатуши понякога, но запазва посоката на движението си и целта, към която се стреми – да се влее във великото море на живота. Не е въпрос да бъде човек канал, направен от хората, но до бъде река, която да следва пътя, който Провидението й е начертало.

Бъдете реки, които лъкатушите и се огъвате. – Не искам да се огъвам. – Защо да не се огъваш? По-горен ли ще бъдеш от светлината? Светлината се огъва, а ти не искаш да се огъваш. И най-възвишените и велики същества се огъват, а ти не искаш. Колкото по-съзнателно и повече се огъва човек, толкова по-силен става. Върви някой изправен, като войник, и на пътя му се изпречва една мравка. За да не я стъпче той се огъва на една страна. По-нататък среща един бик. За да не го убоде бикът, той се огъва на друга страна. В първия случай човек се огъва, за да не сгази някое същество; във втория случай – за да не сгазят него. По една или друга причина, човек все ще се огъва, но поне да знае, защо. Не е лошо да се огъвате. Разумното огъване подразбира движение на съзнанието, а при неразумното – съзнанието престава да се движи. Дето няма движение, там всякога става гниене, ферментация. Който разбира смисъла на огъването, той се ползва от постъпките си. Който разбира нещата правилно, той мисли; който мисли, не прави погрешки. Къде се крият причините за погрешките на човека? – В миналото. Какво се крие в настоящето? – Условията и възможностите за изправяне на погрешките. Като съедините миналото и бъдещето, създава се настоящето. Ползвайте се от настоящето, за да изправите миналото си и да влезете в Новия живот.

Помнете: мисълта е магическата пръчица, която управлява човешкия живот. Турете в ума си тази мисъл: В Бога всичко е възможно. Щом мисли така, човек се свързва с възвишените същества, които вече го познават. Докато мисли, човек се повдига. Престане ли да мисли, той веднага пада. Мисълта сменя състоянията, дава простор на човешката душа. Който мисли, вижда; който не мисли, остава завинаги със затворени очи.

— Само светлият път на мъдростта води към истината.

— В истината е скрит животът.

22. Лекция от Учителя, държана на 8 февруари, 1929 г. София – Изгрев.

Магическата пръчица

Най-често използвани думи в беседата: човек, мисъл, има, мисли, светлина, две, същества, линия, може, всички, свят, можеш, всичко, любов, точки, връх, аз, дойде ,

 Младежки окултен клас , София, 8 Февруари 1929г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


5.30 часа сутринта

Отче наш

Размишление върху светлината.

Ако някой ви запита: по какво се отличава човек? Или: кое определя човека като човек? Казвате: „Аз съм човек!“ Кое е онова качество, което определя човека като човек? Задачата е трудна, но ще започнем от причините. Кое определя светлината? Светлината отваря пътя на всички същества, добри и лоши. Кое е онова качество, което определя топлината? Топлината стопля всички същества, без разлика. Туй качество на топлината учи хората, че при топлината всякога, всички тела се разширяват. Някой път може топлината, от друго гледище, да причини някоя малка вреда, но добрината, която причинява, е с хиляди и милиони пъти по-голяма от малката вреда. И светлината може да причини микроскопическа вреда, от наше гледище, но добрините са повече.

Сега, кое е онова, което определя човека? Мисълта. Трябва да кажете: Мисълта е едно определено качество у човека и тя се отличава по това. Човек, който мисли, никога не се спъва, но то е фигуративно казано. Да кажем, ти си раздразнен, неразположен си духом, щом дойде мисълта, веднага твоето състояние ще се смени. Мисълта, това е Божествено състояние у човека. Недоволство, безверие, каквото и да е отрицателно състояние у тебе, като дойде мисълта у тебе, всичко ще се смени и ти ще имаш едно естествено състояние. Ти си човека, господар на твоите желания. Та рекох, да мислиш, то е да бъдеш господар на себе си. Който не мисли, не може да бъде господар на себе си. Казваш: „Аз мисля.“ Ако в тебе могат да се сменят тия състояния, както при светлината, като дойде светлината, всичко е отворено, всички пътища са светли. Това прави светлината. И когато дойде мисълта, ако всички пътища ти се отворят, това е вече мисълта. Някой казва: „Аз това не съм го намислил.“ Не си го намислил, защото мисълта не е дошла. Какво ще мислиш? „Аз не съм тръгнал“, казваш. Но, ако твоето тръгване се обуславя от светлината? Подразбирам, светлината да дойде. Но има един закон, щом дойде светлината, който има органи на зрението, той не може нито една секунда да седи на едно място. Щом дойде светлината, тя ще го подвижи. Ти при светлината не можеш да седиш на едно място. Светлината има това свойство дето мине, тя всичко носи със себе си, без разлика, всичко носи в една и съща посока.








Сега, на това вие може да направите едно възражение: всички предмети, които са в реката, нали отиват с нея? Да допуснем тук имате едно течение АВ. Всички предмети, пуснати в ръката, отиват заедно с нея. Но един параход може да върви и против течението на реката. Психически се явява едно противодействие и забележете, онзи, който не разсъждава, той ще извади едно криво заключение. Ако един параход върви против течението на реката, той не върви против течението всъщност. Тук имате две течения противоположни. Освен реката, имате и човешката мисъл, която тече в обратна посока на водата. Не параходът се движи, човек се движи. Човешката мисъл е, която движи парахода. Тъй щото привидно параходът се движи, а в същност човек се движи. Може някой да каже: „А как може рибата да върви против течението?“ Не, всички предмети, които са пасивни[1], нямат свое течение, те ще вървят с общото течение

Туй, което отличава човека, то е мисълта, която сменя всичките му състояния. И всички вие трябва да се стремите да придобиете това. Хората го наричат характер, навик, нрав, много имена тургат, които не изясняват. Аз го наричам това мисълта. В мисълта има жертвоприношение, там е началото на мисълта. Сега някои хора имат една погрешна идея за началото. Някой път началото е в началото. Някой път началото е в края. Някой път краят е в началото, някой път краят е на края. Какво подразбирате вие под начало и край на нещата? Начало на нещата в света е Бог, а край на нещата, то сме ние. Следователно туй, което за Бога е край, заради нас е начало.

От наше гледище говоря. Или по нямане на друго положение, туй разбиране начало и край, те образуват една абсолютна норма, то е една права линия. И ние наричаме: правата линия е само от две точки. Това е мярка, с която се мерят всички прояви на този свят с едно измерение. Кое е онова, което отличава едноизмерния свят? Коя линия определя еднопространствения свят? (Правата линия определя едното измерение.) За да съществува правата линия, тя трябва да има външни условия. Кои са външните условия на правата линия? (-Те се наричат отворени криви линии.)

То е спиралата, тези линии, които не са свързани. Отворената линия, това е светът на правата линия, възможностите на правата линия. Следователно, линията АВ в колко посоки може да се движи? ( -Само в една посока.)







Следователно щом турите две прави линии на едно място, те образуват крива линия. Следователно кривата линия, това са възможностите на правата линия. Но отделно те съставляват по две точки, които образуват правата линия. А тази отворената линия не може да се яви без тия две точки. Защо тази линия е отворена? (АВ) (-Защото има начало и край.) Защото тази крива линия съставлява граница на друг един свят на двуизмерното пространство. Затова тя е отворена. Тия две точки АВ на отворената линия показват, че тя е свързана с друг един свят. С кой? със света на плоскостите.

Сега какъв е законът на едноизмерния свет? Че една права линия има две точки, два края има. Тогава законът на двуизмерния свят, с какво се отличава той? (-В него има две посоки.) Тогава къде ще се яви противоречието в едноизмерния свет? Да допуснем, две същества тръгнат от точките А и В, къде ще се срещнат? В точката d. Какво ще стане? (-Ще се сблъскат.) Не, като се срещнат, те ще се видят и ще се зарадват, ще помислят, че това е краят на техния живот. Ще си кажат: „До тук е“, по-нататък не могат да се мръднат. Дето и да се срещнат, то ще бъде край за тях, по-нататък не могат да мръднат. Като се срещнат, те ще кажат: „Свърши се с тази работа“, това е смисълът на техния живот. В същност къде ще се срещнат? -На половината път. Те мислят, това е всичката възможност на техния живот, те да се срещнат.

Но да допуснем, че тия същества, като се срещнат един ден, сбутат се и се скарат, не могат да се споразумеят. Идейно се скарат и се свадат, кажат: „Аз не мога да живея с тебе.“ Какво да правят сега? Накъде трябва да идат? Заражда се едно желание у тях, искат да се отдалечат. Какво трябва да правят? Вие ще кажете: „Трябва да се оттеглят заднешком. (-Те могат да идат и в друго измерение.) Но не го знаят. Тия две същества ще кажат, че този свят е нещастен, а нашият свят е много добър. Но като се скарат там хората, няма възможност да се отдалечат. Започват те да мислят. От там се заражда тяхната философия какво да се прави? За тях има една невъзможност. А тази невъзможност не съществува. Но в тяхното съзнание съществува.

Сега друг един въпрос, кое е дало повод на тия същества да се скарат? Защо тия разумни същества са недоволни? За да бъде човек недоволен, трябва да има повод. Кое може да бъде повод за едноизмерния свят, да се скарат? Кое може да накара хората да се свадат? Скарването това са наши понятия. Ние казваме запример: „Не ме уважават.“ Например ти си учен човек, искаш да те признаят, че си учен. Но същевременно и другият е толкова учен, колкото и ти. Тогава от где ще знаеш, че той няма уважение? Ние считаме по външните прояви, че някого уважават или почитат. Когато младият седи на стол и влезне един стар, с бела брада човек на 120 години, и младият стане и даде стола на стария, ние това считаме уважение. Но ако туй го направи старият? Ако младият влезне в стаята и старият човек даде място на младия, на какво ще уподобите вие това? Ако влезне едно малко дете в стаята и една стара, 10-годишна котка седнала на стола, няма ли да стане старата котка пред малкото дете? Ще стане и оттатък ще мине. Та, има такива случаи, когато един млад, много учен, свършил 4 факултета човек и имате един дядо, който нищо не е учил, той, като види младия, става му на крака. Счита го по-стар от него. Защото онзи, който знае, е по-стар от брадата. Сега, защо се вметнаха тия мисли за младия и стария?

Да уважаваш един човек, значи да му дадеш неговото право. Значи имаш известно задължение, да дадеш туй, което си обещал. Както е например в нареждането по улиците, всички трябва да вървят от дясно, да има ред в отминаването. Значи да има един нормален ход в света. На всеки човек да се даде туй, което е право. Онзи, когото трябва да уважават, какво трябва да има той? И какво трябва да даде той? За да се боят хората от тебе, какво трябва да имаш? (-Сила.) Сила. Пред силния всички се страхуват. Онзи, когото почитат и уважават, какво трябва да даде в замяна на почитта и уважението? Това е една обмена на известни вътрешни разбирания. При сегашните условия, при които човек се намира, уважението е резултат от любовта. Този, който те обича, всякога ще го уважаваш. Л:У, значи има известно отношение между обичта и уважението О:У. (-Салонът е студен.) Вие можете да съберете топлината от далеч. Топлината и светлината се събират. Туй, което обичаш, можеш да уважаваш, а туй, което не обичаш, не можеш да уважаваш. Което обичаш, ти можеш да уважаваш, да зачиташ, да му служиш, всичко можеш да направиш. Има отношение вече. Туй, което обичаш или което те обича, към него можеш да имаш отношение всякога.

Та, като рекох първото нещо, ако искате да ви обичат и уважават, трябва да имате в себе си едно отношение. Или аз казвам, отношението Б Бог, се отнася към отношението Ч човека, тъй както Ч се отнася към М мисълта. Б: Ч=Ч:М. Защото, за да бъдеш уважаван, непременно трябва да имаш Божественото у себе си или то значи: трябва да мислиш. (-М.) Божественото у човека започва с неговата мисъл. Мисълта у човека има отношение към Бога. И всякога, когато у вас не могат да станат тия промени на съзнанието, показва, че вие не мислите. Вие казвате: „Това е невъзможно, аз не мога.“ Мисли и всичко е възможно! Щом кажете, че нещата са невъзможни, значи у вас няма мисъл. Най-първо ще кажете: „Всичко е възможно!“ Нищо повече! Да допуснем, вас ви срещне на пътя един въглен, вие казвате: „Аз не искам да се занимавам с въглища.“ Но минавам аз, бутна въглена, направя го на диамант. „А, казва, аз с диаманти се занимавам“, и задига диаманта. Мисълта превръща нещата. Тя има магическа сила. Ти щом мислиш, щом бутнеш въглена, той става диамант. Щом имаш тази мисъл, като срещнеш твоя противник, подай си ръката. Като подадеш ръката, той, неприятелят ще изчезне. Например двама противници не искат да се гледат. Дай си ръката. Почнете да се гледате и всичката разлика ще изчезне. Като дойде Божественото, другото ще изчезне, за него няма противоречие. Божествената мисъл сравнявам на един кръг. Сравнявам така, че всичките отношения от центъра са еднакви.

Сега аз ви изнасям силата на мисълта. Онова, което мисли у човека, това е човекът. Човек никога не трябва да каже: „Това е невъзможно заради мене!“ Ще ми каже някой: „Ти цяла вселена можеш ли да направиш?“ Рекох, мога. Ела, сам да видиш, аз ще направя една вселена, че да можеш ти да видиш от всякъде. Вземам една капка вода и я населявам с толкова милиарди същества, колкото има в една вселена. Ето ти една вселена. Защото туй, което ти не можеш да видиш, то не е вселена. Туй, което може да обхване твоя ум, то е вселена. Казват: „Но тази вселена е безконечна.“ То са празни работи, коя вселена е безконечна? Туй, което твоето съзнание може да обхване, то е вселената заради тебе. „Ама, аз може да мисля заради него.“ -Значи, ти можеш да го обгърнеш. Щом не можеш да го обгърнеш, ти не можеш да мислиш, а щом можеш да го обгърнеш, ти можеш да мислиш. Следователно в твоя ум ти трябва да обгърнеш вселената. Защото ти си по-голям от самата вселена. Че вие [си] представяте вселената другояче, но то е Божествената вселена. Но в съзнанието на Бога то е тъй, както една капка вода, то е съзнание на Неговата мисъл. Но щом дойдеш да имаш Божественото у себе си, ние говорим за Божественото у себе си. Щом започнеш да мислиш, всичко е възможно.

Христос казва: „Любете враговете си.“ Нали го обичаш? Значи има една възможност, можеш да го обичаш. При какви условия можеш да обичаш човека? Ще ви обясня сега: обичай Бога във врага си! Защото Бог се проявява и във врага. Това значи: обичай врага си. Или това значи: обичай Бога във врага си. Тогава има смисъл. „Ама, аз не мога да се примиря.“ Примири се с Господа, Който е у него, а него остави настрана.

Привеждах примера: две ученички от гимназията се мразят, не могат да се примирят, не се гледат. Обаче един ден директорът взема едната ученичка и отива към другата, едната се засмива и двете се ръкуват и се поздравяват. Едната казва на другата: „Колко си хубава и добра днес!“ -“Директорът е тук! Няма ли го директорът, тогава ще ме видиш каква съм.“ Та рекох, щом дойде директорът, двете ученички веднага се засмеят и се ръкуват. Директорът не знае, че има някой спор между тях. Та рекох, ако две ученички могат пред директора да си подадат ръка и да си говорят любезничко, защото директорът е тук, тогава две същества, ако Господ е при тях, не могат ли да направят същото? Тогава аз ще кажа: „По какво ще позная, че Господ е с мене?“ Щом почнеш да мислиш, значи директорът е тук, тогава всичко е възможно.

Та, кои са основните мисли, които може да извлечете от казаното? При мисълта всичко може да се твори! Силният човек трябва да мисли! И вие трябва всеки ден да мислите по 5, 10, 15 минути, човек ли сте или не. Т.е да видите почнали ли сте да мислите или не мислите. Ще знаете, в мисълта има едно отличително качество, то е следующето: щом като дойде мисълта, тя носи светлина със себе си. Веднага се отварят простори пред тебе, и памет, и способност, и музика, и художество, няма обезсърдчение там. Но изгубиш ли мисълта, пак станеш обикновен. Ще знаете, мисълта, тя е магическата тояжка! Имаш ли нея, всичко е възможно. Изгубиш ли тояжката си, веднага се сменят състоянията. И магите са носили своите тояжки в ръкава и докато той носи своята тояжка, той е силен, той е маг, в деня, в който той изгуби своята тояжка, никаква магия не остава у него. И ти, докато носиш своята мисъл, ти си маг. Изгубиш ли мисълта си, ти си един обикновен човек. Казваш: „Това е невъзможно, онова е невъзможно. Това да направя, онова да направя“, и най-после нищо не можеш да направиш.

Колко точки се изискват, за да направиш един връх? (-Три.) Какво пространство ще бъде тогава това с трите точки: едноизмерно, двуизмерно или триизмерно? (-Двуизмерно.) Значи, с две точки не можем да направим един връх. Сега ще преведем математическите понятия в куба. Имаме 6 стени и 6 плоскости. Тогава колко върха има в куба? (-Осем.) Осем, колко точки има във всеки връх? По три. 3X8=24. Ние казваме, имаме осем върха, 24 8 остават 16, къде влизат тези 16? Те не оперират във видимия свят. Значи, имаш един запас от 16. Тогава колко точки имаме в един квадрат? (-Четири.) Но понеже имаме две точки в линията, четири граници по две точки, колко правят?

Щом се съединят две разумни същества, щом се допрат на едно място, какво образуват? Сливат се и образуват един връх. Тогава, ако три плоскости се съединят, какво образуват? (-Пак връх.) Значи изисква се две разумни същества, за да се слеят и да образуват един връх. Три плоскости, ако се допрат какво образуват? (Пак връх.) Ако две линии се пресичат? (-Пак връх се образува.) Каква е разликата, когато две същества образуват един връх и когато три същества образуват връх? Можете ли да приведете един пример в живота, къде се проявяват тия линии? Нали казахме, че две разумни същества образуват един връх. Дайте един връх в живота си или две разумни същества, които образуват връх. (-Три същества, които образуват връх в живота, това е семейството: бащата, майката и детето.) Но майката и бащата, преди детето, какво са образували? Момъкът е от едно измерение. Като е близо до хората момъкът, той се сгодява, като се сгоди, той става двуизмерен. Т.е. като се сгоди той е плоскост, а като се ожени е вече куб. Питате що е права линия? Момъкът. Що е квадрат? Сгоденият. А кубът? То е онзи, ожененият, с три сечения. Двамата имат стремеж.






Имате правата линия А. Свободна линия, която се движи. Ако турим и друга свободна линия В, която се движи по същата посока. Ако тия линии се пресекат, пресичането е проявлението О. Пресичането е влюбването, тук имате най-голямата интенсивност. Но понеже всяка права си има свой път, те не остават за дълго заедно. Значи, любовта е в пречупването О. След това, като се разлюбят, къде ще се срещнат?

Значи, има влюбване и разлюбване. Де е разлюбването? Разлюбените хора са умни хора, вървят успоредно. Влюбят се, искат да се срещнат.

Сега какво разбрахте вие с думата влюбване? Всякога в залюбването има два момента. Влюбеният е весел, засмян, пее си, ходи си, фантазира си. След туй дойде една голяма замисленост. Лицето е при най-голямата интенсивност, понеже става фокус. Защото щом залюбиш, ти привличаш при себе си всички залюбвания в света и те се съединяват в тази точка, ти ставаш център вътре и от всички направления се привличат точки към тебе. Тогава дойде едно състояние на безпокойствие. Казваш: „Ама, този, когото съм залюбил, ако той ме напусне?“ Дойде едно разколебание на мисълта. Почнеш да мислиш, да се тревожиш, създадеш си такива мъчителни неща в мисълта. От тази мисъл започва мъчението. Това прави съмнението. В реда на нещата е, той да те разлюби. Защо да не считаш, че и разлюбването и то си върви вътре. Разлюбването е толкова важно, колкото и влюбването. За чистата мисъл разлюбването е толкова важно, колкото и влюбването. Залюбването е началото, а разлюбването е края. Какво лошо има в това? Но понеже не разбирате закона и съотношенията, казвате: „Хубаво в началото, но на края...“ Едното е толкова важно, колкото и другото. (-Защо?) Че ти, ако не го разлюбиш, не можеш да си починеш. (Смях.)

Вие сте чудни, няма време и пространство. Вие, както вървите, не можете да разберете основната идея, че то е почивка. В съзнанието е този предмет, възлюбил си го, това не подразбира, че ще го държиш постоянно в твоето съзнание. Психологически ние имаме една крива представа за влюбването и вследствие на това се явяват тия аберации, какво е аберация в светлината? (-Разсейване.) Има си своите причини за това. В дадения случай разлюбването е един процес, за да дойде пак влюбването. Ти, щом заспиш, разлюбиш го, пак се събудиш на другия ден, пак го залюбиш. Красотата на любовта седи в това, че можеш да залюбваш и можеш и да разлюбваш. Естествено е това. Вие наричате разлюбването прекъсване, пречупване, явяват се такива болезнени състояния. То е друг въпрос. Две състояния има, едното ще бъде положително, другото негативно. Като че ти преставаш да мислиш за този предмет. Ти най-първо мислиш, мислиш и най-после умът ти минава от едно състояние в друго. Но това ни най-малко не означава, че този предмет си го забравил.

Сега вие ще дойдете до закона на любовта. Да допуснем, че вие имате едно същество, което ви обича, нали? В истинския смисъл, ти трябва да си дадеш едно обяснение за това. Представи си, че туй същество, което ви обича, ви държи с дясната ръка и вие му държите ръката и казвате: „Да не ме пуска.“ Но туй същество иска да пусне ръката си и да ви хване с лявата ръка. Вие не разбирате това и наричате това разлюбване. Той изтегля дясната си ръка, вие не разбирате закона, треперите, мислите, че няма друга ръка. Но той ви хване с лявата ръка. Питам, има ли некое противоречие? Казваш: „Какви са неговите намерения?“ Намеренията му са да смени дясната ръка с лявата . След това, той ще смени лявата ръка с дясната. След туй, туй същество ще иска да оттегли и двете си ръце и ще иска само да ви гледа от далече. Какво лошо има в това? Тогава връзката е между очите. След това, туй същество си затваря очите, иска да ви слуша, казва: „Говори ми, искам да те слушам.“

Ще разбирате, в любовта има много връзки. И онзи, който не разбира многото връзки на любовта, постоянно се спъва само с едната връзка на едноизмерното пространство. Тази не е правата мисъл. И вследствие на това се раждат противоречията на ума и страданията на сърдцето. При най-малката несполука или промяна у вас, казвате: „Нещо лошо се е случило.“ Не е лошо, трябва да се разбира философията на живота. Какво разбирате вие?

Духовните работи трябва да се обяснят. Любов без мисъл не може. Правата мисъл седи в това: непременно човек трябва да мисли. Щом човек мисли, любовта ще дойде. Всякога, за да бъде животът нормален, приятен или сносен, човек Трябва да мисли. Мисълта носи Божествената проява, затова всякога Трябва да мислите. Щом станете сутрин, започнете да мислите. Всичко е възможно в света. Ти носиш Божественото състояние. Като мислите, ще кажете: „Бог като е с нас, никой не може да бъде против нас. Невъзможното за човека е възможно за Бога. Невъзможното за безлюбието, е възможно за Любовта.“ Туй е безлюбие, невъзможното за човека на мисълта. Невъзможното [е] за онзи, който не мисли. Да мислиш, значи да имаш туй, Божественото начало в себе си. И ако ти си неразположен или в тебе не могат да се сменят състоянията, ти ще знаеш, че Божественото начало не е у тебе, ти не си започнал да мислиш. Мисъл и Божествено начало Трябва да ги съедините в едно. А щом дойде мисълта, всичко тръгва както Трябва.

Питат, какво ще стане после? Ще се запалим. Какво има от това, като се запалим? Нека се запалят всички. Ако огънят не се запали, ако не гори, тогава е зле. „Ама, ще изгорим.“ Нищо в света не изгаря. Някой казва, че изгорял. Какво казва съвременната наука, мени ли се количеството на материята? (-Не.) Количеството на силата? (Не се мени.) Казват: „Изгоряло е дървото.“ Не е изгоряло. Ако туриш един голям калпак върху горящото дърво и събереш туй, което е изгоряло, този дим и ако имаш една малка запалка, ще има пак ново горение. И тогава, ако дървото е горяло един ден, димът може да гори 10 дена. И върху това горение, ако туриш друг калпак, и него запалиш, то ще гори 10 години и пак няма да изгори. И ако върху това горение туриш друг калпак и с друга запалка запалиш, защото всяко нещо си има своята запалка, то ще гори 10 хиляди години и няма да изгори. На физическото поле ние имаме най-простото горение. Затова имаме простото разбиране.

Младият даже не знае защо е млад. Старият е стар и той не знае защо е стар. Ние само констатираме, че той е млад. Защо? Е, не зная. А, кое е онова, което отличава младия човек? Младият човек, това е реката, която върви навсякъде и постоянно лъкатуши. Тази река, като влезне в морето, той стане стар. Старият човек показва, че реката се е вляла в морето, вече не лъкатуши. Че какво има, ако тази река лъкатуши. Тази река, със своето лъкатушене, на милиони същества е причинила грамадна полза. Не е ли тогава по-хубаво да лъкатуши? И някой път е приятно и ние да лъкатушим. Не да бъдем един канал, направен от хората. И то е хубаво.


„Ама, аз не искам да се огъна.“ Защо да не се огънеш? Светлината не се ли огъва? Та слушай, светлината прави милиони огъвания. При това, такива малки огъвания. Много се огъва светлината. Че всичките най-възвишени същества и те се огъват. Там е хубостта! Колкото повече се огъваш, толкова по-силен ставаш. Че какво ми струва мен да се огъна? Вървя като един войник изправен, видя една малка мравка, огъна се на едната страна. В този случай правя чест на мравята. По-нататък видя голям бик, огъна се на другата страна. Той ще ме сгази, огъна се. Едното огъване аз правя, другото бикът прави. Значи, разумно е да се огънеш. Питам, което се огъва ли прави грях или което не се огъва? Който не се огъва прави грях, а който се огъва никога грях не прави. Сега туй как ще го приемете във вашите схващания? Вие казвате: който се огъва, прави грях, а който не се огъва, е праведен. Но ние говорим за разумния човек. Разумно е да се огънеш. Аз го наричам, огъване да стане, то е едно разумно движение на съзнанието. Да разбираме, значи да мислим; да мислим, значи грешка да не можем да направим. Щом мислим, грях не правим, а щом не мислим, веднага идат погрешките в живота.

Да мислиш, значи да можеш да сменяш всичките състояния. Върхът е нещо разумно, например има психичен връх. В миналото се крият всички погрешки, а в бъдещето се крият всички възможности за изправлението на погрешките. Тогава миналото и бъдещето, като се съединят, образуват настоящето.

Ще запомните едно: трябва да се мисли! Мисълта, това е магическата пръчка! Тури мисълта: Всичко е възможно! И ти ставаш едно с всички разумни същества, т.е. те са във връзка с тебе. Щом мислиш, те те знаят; щом не мислиш, те те забравят. Мисълта е права, когато човек мисли. Щом човек не мисли, това е кривата мисъл. Щом човек престане да мисли, той пада. В човешката мисъл няма противоречие. Мисълта сменя състоянията и дава простор. Хора, които мислят, са хора, които виждат, а хора, които не мислят, са хора слепи.

Станете сега.

Добрата молитва




7 часа сутринта 22 лекция на
I-ви Младежки Окултен Специален клас
8.II.1929 г., петък, Изгрев

НАГОРЕ


placeholder
V1-ON