НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Класическата книга на Любовта

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Класическата книга на Любовта

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, може, бог, земя, любов, живее, число, дете, тежи, казва, казвате, всичко, хора, грама, книга, плаче, живот ,

Общ Окултен клас , София, 29 Юни 1927г., (Сряда) 19:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

„Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му!" Размишление.


Чете се темата: „Защо съм пратен на земята?"

Изпейте упражнението: „Изгрява слънцето".


Колко отговори могат да се дадат на зададената тема? Колко отговори могат да се дадат специално на думата „защо"?

Сега ще напиша няколко действия, върху които трябва да разсъждавате:

2 + 4 = 6

2 x 4 = 8

4 : 2 = 2

Това са прости, аритметически действия. Защо между числата 2 и 4 се туря знакът плюс? За да се покаже, че действието е събиране. Числото 6 е отговорът на това действие. Има ли друг отговор? Не, този е единственият. Допуснете, че това са живи същества, например, яйца, от които могат да се излюпят пиленца. Колко пиленца могат да се излюпят от тия яйца? Шест пиленца. Ще имате ли печалба от тях? За да живеят, тези пиленца трябва да се хранят. Числото шест е неутрално. Щом съберете числата 2 и 4 на едно място, вие ще дойдете до границата на едно реално число. Когато от числото 4 извадите 2, вие ще получите числото две. Числото 4 е строго, положително число, което произвежда страданията в света. Щом го разделите на две, ще получите едно меко число, а именно, числото две.

Често хората изпитват голям страх, без да знаят причините за страха. Коя е причината за страха им? Че могат да счупят някой прозорец и после трябва да плащат. Питам: има ли такива прозорци в тях, които могат да се счупят? Има, но те могат да се счупят само при условие ако вятърът се усили. Щом вятърът престане и опасността за счупването на прозорците е избегната.

Сега, като разглеждаме аритметическите действия, натъкваме се на ред закони, които имат приложение в самия живот. Например, числото 4 представя краен предел на нещо. С него се изобразява квадратът. Който попадне в квадрата, той се намира в крайно напрежение, в положението на пълна бомба. За да излезе от него, човек трябва, или да го изпразни, или да го пукне някъде, да направи дупка в него. Ето защо, когато човек се намери в напрегнато състояние, явяват се страданията. В този смисъл, страданията не са нищо друго освен изтичане на излишна енергия. Щом излишната енергия от човека изтече, и страданията за него престават. Например, различните болести, които човек изпитва, като главоболие, коремоболие, болки на сърцето и др., не са нищо друго освен напрегнати състояния. Тия състояния се дължат на известни подпушвания, които стават, както в нервната, така и в останалите системи на човека. Често хората под- пушват мисълта си от страх. Например, имате син, който следва в странство. В първо време вие сте спокойни заради него, радвате се, че той работи добре и мечтаете, че като свърши университет, велик човек ще стане. Един ден отивате при една врачка да ви каже нещо за вашия син. Тя хвърля карти, хвърля боб и казва, че на 33-годишната си възраст синът ви ще умре. От този ден вашето спокойствие се нарушава, вие започвате да се безпокоите, да се тревожите за сина си. Тази врачка е станала причина да се безпокоите, да се страхувате за сина си. Значи, вие вярвате на врачката повече, отколкото на вашето вътрешно чувство. Досега аз не съм срещнал човек, който да не вярва в някоя врачка. Човек все вярва в някоя врачка. Няма човек, който да не е лековерен в едно или в друго отношение. Вятърът духа, прозорците се подвижват, приказват нещо тайнствено на човека, и той става лековерен. Вятърът влиза отвън, иска да се разговаря с нас, а пазачите на прозорците пазят, не го пущат да влезе, защото има карантина. Задоволителен ли е този отговор?

Сега, като умножите 2 x 4 или 4 x 2, получавате числото осем. Защо между тези две числа поставяте знака за умножаване? Каква е разликата между събирането и умножаването? Какъв процес представя поставянето на яйца под някоя кокошка? Това е процес на събиране. Какъв процес се извършва при излюпване на пиленцата? Умножаване. Значи, при умножаването влиза един елемент по-висок от този, който влиза при събирането. Събирането е закон на приготовление. От ред години вече вие се занимавате с окултната наука, но все още не сте се до- могнали до ония елементарни правила, с които можете да си обяснявате вътрешните преживявания. Вие често променяте състоянията си, което показва, че минавате през една област на настроения. Например, както седите и размишлявате, изведнъж дигнете червеното знаме и сте готови да воювате. Подир малко се размислите, сгънете знамето, умърлушите се и казвате: Не му е времето още – и се връщате назад. Можете ли да си дадете отчет кои са съществените причини, поради които тъй лесно изменяте състоянията си? Един добър метод срещу настроенията е четенето на книги от различни автори. Ако имате някакво мрачно, тежко настроение, четете някоя книга от автор, който е идеалист, и ще видите, че настроението ви ще се подобри. И обратно: ако сте добре разположени, четете някоя книга от материалист писател, и ще видите, че настроението ви веднага ще се понижи. Ако имате някакъв усъвършенстван термометър, мерете с него температурата си, да видите какви понижавания и повишавания стават с нея при различните настроения и преживявания, които минавате. Когато се съмнявате, достатъчно е да изживеете нещо силно, за да не остане сянка от съмнението ви. Това показва, че малко или много, човек все се подава на влияния. Достатъчно е да минете покрай някое дете, което ще ви каже една обидна дума, за да се повлияете от нея. Ако това дете ви запита, дали сте болен, защо имате малко жълт цвят на лицето, вие веднага ще се върнете дома си и ще започнете да се самонаблюдавате какво ви боли. Като мислите по този начин, ще намерите, че имате някакво възпаление в червата, или в бъбреците, или в сляпото черво и т. н.

Съвременните хора още не са дошли до положението на гъската, или на патицата, да мажат перата си с някаква мас, благодарение на която да не потъват във водата. Като намаже перата си с мас, в колкото дълбока вода и да влезе, гъската никога не потъва. По същия начин и дяволът постъпва със себе си. Като види, че може да пострада някъде, той намазва перата си с някакво масло да не потъва във водата. Вие още не сте патици, но сте кокошки.

Казвате: Възможно ли е да сме кокошки? Като казвам, че не сте патици, но сте кокошки, имам предвид, че като плава във водата, патицата намазва перата си с мас, за да не отнема водата топлината на тялото й. Кокошката, обаче, която живее на суша, не се занимава с това изкуство, да се маже с мас. Мнозина казват, че животът е море. Да, зависи, как човек живее. Ако животът е море и може да ви удави, трябва да имате малко мас на перата си. На въпроса „защо", никога не може да се отговори, т.е. по-право не може да се даде положителен, абсолютен отговор. Тъй щото, на въпроса защо числата се събират, изваждат, умножават и делят, не може да се даде никакъв отговор. Например, числото две може да се събира, да се изважда, да се умножава, да се дели и т.н. На въпроса защо Бог е изпратил човека на земята също така не може да се даде абсолютен отговор. От това, че Бог е изпратил човека на земята, разбираме закон на ограничаване.

Казваме, че Бог е изпратил човека на земята, но може и някъде да не го е изпратил. Някой сънува, че е ходил в Америка, в Англия, или другаде някъде. Става сутринта, вижда, че никъде не е ходил. Тъй щото, когато някой казва, че е ходил на слънцето, това е толкова вярно, колкото, че е ходил насън в Америка, в Англия, или другаде някъде. Значи, идейното ходене не трябва да се смесва с физическото. Идейният свят е свят на освобождаване, а физическият — свят на ограничаване. Да бъдете близо до Бога, това значи да сте в света на освобождаването, т.е. да сте освободени от всякакви ограничения. Да сте близо до Бога, това значи да сте в една атмосфера чиста и възвишена и да живеете между същества, които напълно разбират вашия ум, вашето сърце, вашата душа и постъпват с вас тъй, както вие разбирате. Да сте далеч от Бога, значи да сте между хора, които никак не ви разбират. Учителят разбира ли ученика си? Не го разбира. Щом ученикът не знае урока си, учителят веднага му пише слаба бележка. Ученикът разбира ли учителя си? И той не го разбира. Щом не отговори добре, той се сърди на учителя си, че му писал слаба бележка. Когато готвачката не готви добре, господарката й веднага я уволнява. Изобщо, съвременните хора не се разбират помежду си.

Сега всички трябва да изучавате основните принципи и закони на живота, за да разбирате своите вътрешни състояния. Следователно, когато човек дойде до положение да разбира своите вътрешни състояния, само тогава той може да живее идейно. Ако не разбира своите вътрешни състояния, той всякога ще се излага на закона на илюзиите. В съвършения човек всичко е хармонично. Той живее в голямо изобилие. Идейният човек живее в чистота, в широчина на своите идеи, в сила, в мощ, във вътрешно разбиране и прилагане на Божествените закони.

Представете си една майка, която има две деца. Един ден бащата донася вкъщи два килограма круши, от два вида: всяка круша от единия вид тежи по четвърт килограм, а всяка круша от втория вид тежи по 50 грама. Майката дава на едното си дете една от хубавите круши, които тежат по 250 грама, а на другото дава една от крушите, които тежат по 50 грама. Детето, което е получило голяма и хубава круша, има едно мнение за майка си, а другото, което е получило по-малката круша, има друго мнение. Първото дете е доволно от майка си, а второто е недоволно. Майката се усмихва и казва: Няма нищо, деца са. Не, това са символи, в които се крият известни закони. Ако дам на едного едно хубаво самопишещо перо, със златен писец и със златна верижка, а на другиго дам едно просто, желязно перо, което струва едва 10 – 15 лева, какво ще бъде разположението на тия двама души по отношение на мене? Или, да допуснем, че на едного дам една хубава класическа книга, а на другиго – един прост буквар за първо отделение, какво разположение ще имат тези двама души към мене?

Следователно, който само говори някому за любовта, без да я прилага, той му подарява буквар за първо отделение — буквар на любовта. Който пък говори някому за любовта, но същевременно я прилага, той му подарява класическа книга на любовта. Питам: еднакво ли струват тия две книги? Каква е разликата между едната и другата? Който чете „буквара на любовта", той се надува като петел, като пуяк. Защо? Такива са качествата на буквара. Който чете „класическата книга на любовта", или „книгата на съвършенството", той мисли дълбоко, постоянно ходи, плаче. Защо плаче той? Защото в тази книга има сухи формули, които той трябва да чопли, да развива, да разработва, докато извади нещо от тях. Букварът на любовта казва: Който ме чете, той ще охка, ще се мъчи да научи азбуката на моя език. Книгата на съвършенството, или класическата книга на любовта казва: Който ме е взел веднъж в ръцете си, той ще разбере, че сълзите от очите му трябва да пресъхнат. Тя изисква от човека готовност за всяко добро дело, добро начинание. Ако някой е богат, той трябва да знае, че ще дава.

И тъй, които са чели буквара на любовта, като заминат за онзи свят, ще влязат в небето на букварите. Значи, има едно небе на букварите, в което влизат само малките деца. На какво са емблема децата? В живота си, старите хора четат буквара на любовта, а децата — класическата книга на любовта. Защо е така? Защото децата плачат. Ако някое дете плаче, то плаче заради майка си. Това е физиологически закон. Когато при зачеването на някое дете майката плаче, като се роди, детето също ще плаче. Изобщо, детето преживява състоянията на майка си и на баща си. Детето никога не боледува за себе си; детето никога не плаче за себе си. Ако майката е била болна, и детето ще бъде болно; ако майката е била невежа, и детето ще бъде невежо. Затова се казва, че греховете на майката са грехове и на децата. Оттук можем да извадим следния закон: за да роди човек една здрава, светла и благородна мисъл, или едно здраво и благородно желание, те непременно требва да се родят без охкане и пъшкане. И мислите, и чувствата, и желанията се зачеват, раждат и живеят като човека. Следователно, всяка мисъл, която човек е родил в някакво болезнено състояние, също като него ще стене, ще плаче. Затова е казано в Писанието: „Постоянно се молете, винаги се радвайте и непрестанно благодарете!" Това е състоянието на детето.

Питам: ако в ума на някой човек едновременно се родят няколко идеи, какво заключение ще извадите за него? Ако в ума на някой човек се родят едновременно пет-шест идеи, той е млекопитаещо; ако в ума му едновременно се родят десетина идеи, той е от рода на птиците; ако в ума му едновременно се родят хиляди идеи, той е от рода на рибите; и най-после, ако в ума на някое същество се роди само една съществена идея, това същество е човек. Един ден срещнах една стара баба, която ми каза: Ех, синко, родих аз 20 деца, но нито едно не ми остана. Питам: не беше ли по-добре да е родила едно дете, но да й остане живо, отколкото да роди 20 деца, но нито едно от тях да не остане живо? Ако вие сте имали 20 вярвания в живота си, но нито едно от тях не ви е останало, какво ви ползват тия 20 вярвания? Вие започвате с мисълта, че Бог е Любов, а после казвате, че с любов не може да се живее. Започвате с мисълта, че Бог е Правда, вървите известно време с тази мисъл, но после казвате, че и с правда не може да се живее. Казвате, че Бог е Истина, искате да живеете според тази Истина, но после намирате, че и с истина не може да се живее. Започвате с мисълта, че Бог е Мъдрост, но казвате, че и с тази мъдрост не може да се живее. Намирате, че по-добре е човек да живее по простому, отколкото с Божията Мъдрост. Искате да живеете според Божията Добродетел, според Божията милост, но в края на краищата, от всичко това се отказвате, докато останете само с една проста мисъл в ума си, че Бог за всичко промисля. Какво разбирате под думите, че Бог промисля за всичко? Когато някой работник копае лозето на господаря си с любов, последният ще промисли за неговата храна и заплата. Но ако работникът седи някъде, спотайва се и не работи лозето на господаря си, последният няма да промисли за неговата прехрана.

Изводът, който можете да направите от говореното, е следният. Казвате: Толкова време живяхме на земята, но какво научихме? Наистина, всеки трябва да се запита какво е научил след като е живял известно число години на земята. Вие не сте направили един анализ в себе си да видите какво сте придобили от живота. Вие живеете като царски синове, като велики хора и току се обръщате към един или друг автор, да прочетете какво са казали те за слънцето. Четете един, втори, трети автор и казвате: Зная вече какво е писал еди-кой си автор за слънцето. Зная какво е писал втори автор за слънцето и т. н.

Сега, като задавам въпроса защо Господ ви е пратил на земята, важно е да знаете, дали Той ви е пратил на земята? Преди всичко, въпрос е, дали вие сте на земята. Да не излезе, че сънувате, че сте на земята? Ако това е сън, вие ще се намерите в положението на онази млада мома, за която се говори в една приказка: тя сънувала една вечер, че се оженила и родила едно красиво дете, което наскоро след това умряло. Като станала сутринта, момата разправила съня на майка си, и двете започнали да плачат за умрялото дете. Реалният живот не допуща никакви противоречия. Щом има противоречия в живота, този живот е сън, хипнотическо състояние. Следователно, докато живее в противоречия, човек още не е реално същество. Който се съмнява, той не е реално същество. Съмнението е израз на излишна енергия. Човек се съмнява в недействителни неща. Някой има една фалшива лира, за която казва, че му е непотребна, излишна и не може да я употреби. Такова нещо представя съмнението в човека.

Всички говорят за реалността на нещата, търсят реалността и не я намират. Защо? Защото се движат още в света на илюзии, на заблуждения. Хората трябва да изживеят своите заблуждения; като излязат от тях, тогава ще влязат в реалния свят – в света на Истината. Някой казва, че не вярва в Господа, че съществуването на Бога не е реално и т. н. – Кое е реално, според вас? Тъй както хората живеят, реален живот ли е техният? Те се раждат, растат, развиват се, боледуват, бият се, карат се, убиват се, докато един ден изчезнат от лицето на земята. Не, това още не е истинският живот, това е живот на раници. Един ден, като свалите всичките си раници и ви претеглят, колкото тежите, това сте вие, това е животът на душата, животът на реалността. Великите, учените хора казват, че душата на човека тежи само 33 грама. Докато човек е жив, ще го теглят да видят колко килограма тежи. Като умре пак ще го теглят. И най-после, когато тежи 33 грама, той вече влиза в реалния свят. В това отношение, аз не съм правил опити, не съм теглил човека като жив и като умрял, да видя колко тежи. Това са твърдения на някои учени хора. Те казват, че душата на човека тежи 33 грама. Доколко е вярно това, не зная. Тъй щото, ако искате да видите колко излишък носи човек на гърба си, направете изчисления. Претеглете някой човек, разделете теглото му с числото 33 и ще намерите отношението, което показва колко пъти човек е по-тежък от нормалното си тегло. Ако някой човек тежи, например, 66 кг. или 66,000 грама, като разделите 66,000 : 33 – 2000. Значи, отношението е 1 : 2000.

Питам: вярата ви, с която посрещате мъчнотиите в живота си, намира ли се в отношение 1 : 2000? Значи, животът на човек, който тежи 33 грама, трябва да издържа на мъчнотии, които са 2000 пъти по-големи от теглото му. Този закон, това отношение е вярно и за вярата, и за силата на живота, вложена във всеки човек. Ето защо, когато се натъкне и на най-големите страдания, човек трябва да разшири душата си и да каже: Животът, който Бог ми е дал, има само външни, но не и вътрешни противоречия. При това разбиране, и 42° температура да има, човек ще бъде спокоен и ще каже: Каквато температура да имам, аз зная, че няма да умра, защото вътрешната ми температура е толкова голяма, колкото животът я изисква. Като дойде смъртта при такъв човек, той ще я хване за ушите, ще я разтърси и ще каже: Аз не искам да умра! Смъртта ще го погледне, ще види, че не може да се бори с този човек и ще си отиде.

Като ви говоря по този начин, вие се въодушевявате и мислите, че сте готови изведнъж всичко да направите. Затова, като видите, че някой има мъчнотии и страдания, намирате, че те нищо не представят. Обаче, щом мъчнотиите и страданията дойдат при вас, веднага кармата ви става тежка и губите всякакво самообладание. И наистина, най-трудната наука в света е самообладанието. Най-мъчно човек владее себе си. След като завършите всички науки, най-после ще дойдете до науката на самообладанието. Най-малко десет пъти ще побелее главата ви, докато се научите да се самовладеете. Най-трудната, най-мъчнопостижимата наука е науката на самообладанието. Съвременните хора едва са във въведението на самообладанието. Говорите нещо на някого, давате му някакви съвети, а той казва: Да ми падне този човек в ръцете, ще го науча аз! – Да, човек всичко може да направи, но всичко не дава добри резултати. Има произволни състояния в човека, които не зависят от него. Има грехове, които човек върши несъзнателно, независимо от своите разбирания. Има тайни грехове, за които човек не е отговорен. Например, как ще изплатите греховете и престъпленията си, направени насън? За тия грехове ще ви съдят пак насън, а не в будния ви живот. Ако правите добро насън, пак на сън ще ви възнаградят. Има разлика между доброто и злото, което човек върши в сънния и в будния си живот.

И тъй, да се върнем пак към въпроса защо човек е дошъл на земята? Който се наеме да отговори на този въпрос, той трябва да го обоснове с всички аргументи, научни и теоретически, както способният студент защищава своята докторска теза. Той навежда доказателства от 99 автори. Следователно, във връзка със зададения въпрос, се явяват въпросите защо Господ създаде човека и как го създаде? Въпросът „как Бог създаде човека" се отнася до знанието, до желанието му да учи занаят. На въпроса „защо Бог създаде човека", т. е. защо създаде калта, се вижда желанието му да знае за какво може да употреби тази кал. Тази кал е създадена за продаване. И тогава, на въпроса, защо Бог ви е изпратил на земята, ще си отговорите, че сте изпратени да си купите по една кола.

Изпейте песента : „Бог е Любов"!

„Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му!"

40. Лекция от Учителя, държана на 29 юни, 1927 г., София.

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, може, бог, земя, любов, живее, число, дете, тежи, казва, казвате, всичко, хора, грама, книга, плаче, живот ,

Общ Окултен клас , София, 29 Юни 1927г., (Сряда) 19:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


НАГОРЕ


placeholder