НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Хармонични положения

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Хармонични положения

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, може, мисли, свят, дойде, култура, соломон, идея, хора, всички, казва, вий, аз, време, език, библия, невидимия, бъде ,

 Младежки окултен клас , София, 29 Май 1927г., (Неделя) 19:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

Чете се една от темите върху книгата от Библията Софония.

Като четете Библията, трябва да прониквате във вътрешния смисъл, който е вложен в отделните книги. Забележете реда, по който са наредени книгите на Библията: първата книга е Битие - начало на нещата; втората е Изход - излизане; третата е Левит - ръководна книга за онзи, който е излязъл вече и е започнал да ходи; четвъртата книга е Числа - числата подразбират сметка, изчисление, за колко време например човек може да проходи самостоятелно; след Числа иде книгата Второзаконие - приложение на закона, има ли закон, нужно е приложение; после иде книгата Исус Навин - Исус Навин е един от героите, които се учат при Мойсей; като дойдете до книгата Съдии, помислете защо се е създала епохата на съдиите - явяването на съдиите почива на нещо дълбоко; след Съдии иде книгата Рут - влиянието на жената в света; след това вече иде царският период. Еврейският народ, който се счита за избран от Бога, възприе едно външно влияние - царизмът; той започна да се управлява от царе, между които особено забележителни са Давид и Соломон - във времето на Соломон културата стигна до своя разцвет, след него започна упадък на еврейската култура и мъдрост. Пророците носят друга култура на човечеството - те обръщат вниманието му върху бъдещия живот, като говорят за далечното бъдеще, за новата култура в света.

Като изучавате Библията съзнателно, вие дохождате до заключението, че животът на миналото, описан в тази книга, е живот и на отделния човек - всеки човек минава през Битие, Изход, Левит, Числа, Второзаконие и т. н. Като се стреми да се освободи от старото и да придобие нещо ново в себе си, той се учи.

Как мислите, ако Соломон дойде днес на Земята, виден човек ли щеше да бъде? Той щеше да бъде знаменит учен, защото и на времето си се занимаваше с различни науки - свалял е огън от небето. В морално отношение обаче той е бил много свободен. Соломон искал да научи какви трябва да бъдат отношенията между мъжа и жената, искал да изучи сърцето на жената; той се интересувал от жената като проява на пасивния принцип, но тук се е оплел. Колкото и мъдър да беше, Соломон се оплете в сърцето на жената, не можа да проникне в него и да го изучи - тук той не издържа; не само Соломон, но и по-напреднали от него са се спъвали в този въпрос. Културата на Соломон и до днес съществува на Земята, а въпросът, който го е интересувал, и до днес не е разрешен. Адам, за когото се говори в Битие, създаден по образ и подобие Божие, също не можа да издържи изпита си по този въпрос.

Съвременните духовни и религиозни хора искат да влязат в общение с Невидимия свят. Желанието им е добро, но те не са подготвени за този свят, не могат да го разберат. Какво ще разберете например, ако едновременно отворите десетина радиоапарата, един от които възприема това, което става в Англия, друг - в Америка, трети - в Германия, после в Русия, във Финландия, в Япония и т. н.? Вие ще чувате хаос от гласове, музика, песни, но нищо няма да разберете. За да разбере нещо, човек трябва да се е издигнал над преходните неща. Преди да дойде до високата култура на Духовния свят, човек ще мине през преходната, ниската култура, където се намират най-големите изпитания и изкушения; за да издържи на това, от човека се изискват твърд характер и устойчив морал. Какво прави детето, когато майка му го оставя само в стая, в която има различни сладкиши и плодове - то може да даде хиляди обещания, че няма да взима без позволение, но дете е, все ще се изкуси; същото може да се каже и за човека - дете е, все ще се изкуси.

В духовно отношение човек е дете, което щом се намери пред изкушения, непременно ще сгреши. Свойствено е на човека да греши, ето защо, като се занимава с окултната наука, човек все ще падне в изкушение и ще сгреши; за да се справи с изкушението, той трябва да има висок морал, да издържа; характер трябва да има човек, за да издържа на външния и вътрешен напор в себе си.

За да придобие едно велико благо, човек трябва да е работил върху себе си, да се е приготвил за това благо; не е ли готов за известно благо, не може правилно да го използва, поради което пада. Адам например преждевременно искаше да има другарка; той не беше готов още за нея, но прибърза, поради което Ева се роди на седмия месец, а не на деветия. Непослушанието на първите човеци стана причина за грехопадението; прибързаха първите човеци, прибързаха и евреите - в лицето на Мойсей евреите направиха същата погрешка. Мойсей имаше знания, но прибърза да ги приложи, да освободи евреите от робство; той се опита по един неправилен начин да ги освободи, но не можа и след като уби един египтянин, се уплаши, избяга в пустинята и се отказа от плана си. Прекара в пустинята цели 40 години, но когато дойде времето да реализира своя план, отказа се под предлог, че не бил красноречив. Кога изгуби Мойсей красноречието си и стана гъгнив - откакто уби египтянина; Мойсей беше адепт, член на Бялото Братство и не му беше позволено да върши убийства. За да изпълни мисията си, Бог изпрати с него брат му Аарон да му помага; Мойсей освободи евреите, но сам не можа да влезе в Ханаанската земя.

И съвременните хора вървят по пътя на Мойсей - всички бързат. Едно трябва да знае човек: всяка идея, колкото и велика или малка да е, има определено време за своето реализиране. За да се реализира една идея, трябва да има готови хора да я приложат. Искате ли да приложите известна теория, да я изнесете пред света, не бързайте, чакайте времето и; няма кой да ви слуша и разбира, хората са още деца и не разбират - почакайте да пораснат, да станат възрастни, тогава да им говорите. - „Ама теорията ми е готова." Нека чака. Ще кажете, че някой човек е на 40 години - на години е голям, но по ум е дете. Не бързайте да изнасяте идеите си пред хора, които не разбират.

На какво се дължи бързането? Човек бърза, когато има много желания, които иска да изрази навън. Който има много и същевременно силни желания, скоро остарява, умът му отслабва и той престава да мисли. Щом престава да мисли, човек започва да остарява; той мисли вече само за старостта си и където ходи, все едно говори: „Краката ми отслабнаха, не държат; стомахът ми отслабна, не работи вече". Това са атавистични мисли, на които човек се натъква и преждевременно остарява; за да не се поддава на такива мисли, той трябва още на младини да придобие навик да мисли правилно, да се съсредоточава при четене, да отделя същественото от несъщественото, без да се отегчава. Ето например, вие четете Библията и дохождате до някои книги или глави от нея, които ви отегчават: в някои глави се изреждат само имена, родове, числа, които нямат смисъл за вас. Който разбира Кабалата, не се отегчава; който не разбира, той се намира пред една статистика, която не го ползва. Такава книга е и Тайната доктрина - много хора са започвали да я четат, но не са могли да я завършат - нямат търпение. Добре е човек да се заеме с четене на Тайната доктрина, на Библията като метод за придобиване на търпение; те представляват разхвърлян материал, който търпеливият може да събере на едно място и да образува от него нещо цяло. Като четат живота на Соломон, мнозина се чудят какъв смисъл има хората да знаят колко жени и колко наложници е имал; едно трябва да знаете по отношение на идейния си живот: всеки човек има идеи в себе си, едни от които са наложници, а другите - законни жени, и той трябва да знае как да се отнася с тях, за да не го спъват. Други идеи са от характера на фараоновата жена, която искаше да отклони Йосиф от правия път; пазете се от идеи, които отклоняват човека от неговия идеал. След грехопадението се яви многоженството.

Помнете следното: една жена, т. е. една идея, трябва да има човек - всички останали идеи се въртят около основната; едно Слънце има в Слънчевата система, а всички останали са планети, които се въртят около него. Следователно, за да не се излага на външно и вътрешно падение, човек трябва да има само една свещена идея, на която да служи, и за тази идея той трябва да бъде готов на всички жертви; през каквито и изпитания и гонения да минава, той трябва да издържа. Като четете живота на пророците, виждате, че те са били свързани с Невидимия свят (аз наричам Невидимия свят Реален свят - значи пророците са били посещавани от братя на Реалния свят и са разговаряли с тях). Как бихте посрещнали един такъв брат и какво бихте говорили с него? Ако отидете в Англия и нямате преводач, вие трябва да знаете английски език - с това ще окажете почитанието си към англичанина. Ако отидете в Невидимия свят между Възвишените същества, вие трябва да знаете техния език - с това ще окажете почитанието си към тях; ако някое от тия Същества дойде при вас, трябва да знае български език - Възвишените същества знаят всички езици, те ще ви говорят на първичен български език, който е запазил първоначалната си чистота.

Като ученици, спазвайте закона на равномерното движение - без никакво бързане и пресилване; ако бърза, човек изразходва енергията си, която мъчно може да набави. Човек е пътник в живота и като пътник, даден му е известен план, който трябва да реализира в определено време; той трябва да бъде буден, да не разпилява времето си, но и да не бърза повече, отколкото трябва - Природата не позволява безразборно изразходване на енергиите. Кога бърза човек - когато закъснее. Когато е закъснял със записването си в училище, ученикът бърза, иска да достигне съучениците си, да набави загубения материал. Защо закъснява човек - защото бърза; като бърза много, той се уморява и щом се умори, успива се и закъснява. Колкото и да бърза, каквито и усилия да прави, човек не може да постигне повече от това, което е предвидено за него. Дълъг е пътят на човека, за да постигне известно развитие, но той не трябва да се отчайва, работа се иска от него. Апостол Павел казва: „Ние, живите, няма да изпреварим умрелите".

За да се развива правилно, човек трябва да се пази от три неща: от атавистичните мисли на своето минало, от атавистичните мисли на своя народ и от атавистичните мисли на човечеството - попадне ли в едно от тия течения, човек се спъва и пада; като знаете това, бъдете будни към чуждите влияния и не ги допускайте в себе си. Докато сте бедни и слаби, занимавайте се със своите мисли и чувства. Много от обезсърченията на човека са чужди - например някой е беден, няма пари и се обезсърчава; той се плаши от живота, не знае как ще го прекара - това е чужда мисъл, която е съществувала от памтивека в умовете на хората, пазете се от тази мисъл. Какво страшно има в сиромашията? - „Ще умра гладен." Че и богатият умира. Сиромахът умира гладен, богатият умира сит, обаче и двамата умират; друг някой умира от преяждане. Едно трябва да знаете: който живее правилно, той никога не умира гладен, това е невъзможно. Тъй щото за човека е важно да знае защо и за кого яде - за себе си или за хората. Някой се е нахранил добре, доволен е от яденето, но в това време му донасят някакво ядене; за да не откаже, той се пресилва и яде от всичко, което му донасят, после стомахът му се разстройва и той страда. Човек трябва да яде умерено и навреме: нито да гладува, нито да преяжда; при това той не трябва да смесва храните.


Един православен свещеник разправя своя опитност за силата на външното влияние. Един негов приятел му изпратил подарък - една кошница грозде, която съдържала 12 килограма. Той изял два-три грозда и легнал да спи; насам се обърне, натам се обърне, не може да заспи - кошницата с гроздето стои пред очите му и го изкушава. Стане, изяде още един-два грозда, пак легне да спи, но кошницата изпъква отново пред очите му. Той пак стане, хапне още един-два грозда, яде и се упреква, че не е време за ядене, че е полунощ вече, но никакви разсъждения не помагат - гроздето в кошницата го изкушава. Той ставал, лягал, докато изял всичкото грозде; щом го изял, успокоил се, легнал и спал до сутринта. Той разправя тази опитност и се чуди на силата, която имат чуждите мисли върху хората. Колкото по-будно е съзнанието на човека, толкова повече може да издържа на чужди влияния; като издържа, човек се калява и придобива по-голяма самоувереност.

Като четете книгата на пророците, виждате, че те са смели и решителни. Изобщо, еврейските пророци са войнствени, безстрашни; те изнасят Словото Божие с достойнство и казват: „Така говори Бог". При големите страдания някои от пророците са се разколебавали, но временно - например пророк Иеремия казва: „Господи, откак започнах да Ти служа, главата ми побеля", но след това той се разкайва и плаче. Ако един пророк плаче, какво остава за обикновените хора? Когато Бог изпрати пророк Ион в Ниневия да проповядва, той започна да разговаря с Господа в себе си - казваше: „Зная, Господи, че си милостив и благоутробен; Ти ме изпращаш да проповядвам на тия хора, но като се обърнат към Тебе с молба да ги простиш, ще ги помилваш. Тогава аз ще изляза лъжлив пророк". След този разговор пророкът взе торбата си и тръгна за Испания, избяга от лицето на Бога, но след като китът го погълна, той лежа три дни в утробата му. Ион се моли усърдно на Господа да го избави от това нещастие; казваше: „Господи, извади ме от утробата на кита, ще отида в Ниневия, за да проповядвам Словото Ти". После, когато тиквата, която пазеше сянка на Ион, изсъхна, той пак се обърна към Бога с думите: „Господи, не стигаше ли, че ми отне пророчеството, но трябваше и тиквата да ми вземеш?" - с този пример Бог показа на Ион, че любовта му е малка още; Бог му каза: „Ти жалиш за една тиква, която израсна в една нощ. Не трябва ли аз да пожаля тия хора, които се разкайват? Между тях има деца, които не различават дясната си ръка от лявата - не трябва ли да ги пожаля?". По характер Ион е чистосърдечен, искрен.






Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

Хармонични положения

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, може, мисли, свят, дойде, култура, соломон, идея, хора, всички, казва, вий, аз, време, език, библия, невидимия, бъде ,

 Младежки окултен клас , София, 29 Май 1927г., (Неделя) 19:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

VI година (1926-1927)
34-та лекция на Младежкия окултен клас,
държана от Учителя на 29. V. 1927 г.

САМО СВЕТЛИЯТ ПЪТ НА МЪДРОСТТА ВОДИ КЪМ ИСТИНАТА.

(Сестра Паша чете своята работа върху книгата от Библията, която ù се падна: «Пророк Софония».)

Може да учите Библията по един научен начин. В зоологията защо се изучават животните? В «Съдии» интересно е при какви условия се явяват някои съдии. Защо този период се нарича период на съдиите, епоха на съдиите? Първо имаме Битие – туй, което става, начало. После – «Изход», туй, което излиза. Трябва преходи. После – «Левит»: после трябва да има кой да служи на този, който ходи, да го ръководи. След ходенето – Числа: значи, за колко дена ще проходи. След това – Второзаконие: законът трябва да се приложи. Исус Навин вече се явява, той спада към героите. Той се учи от Мойсея. След героите – епохата на съдиите. След «Съдии» – Рут, царският институт, почва да се приготвя институтът. Значи, жената влиза в ролята си. Влизат жените, почват да упражняват влияние. Вън, едно течение от света влиза в избраните – приготвят се условия да се яви еврейският цар. После идва коя книга? За пример кой говори за Соломона? Той е един отличен характер. Соломон съставя в историята, след Давида, той е цветът, най-високото положение на културата. И тогава започва упадъкът. Краят на еврейската мъдрост – свършва със Соломона. Пророците носят вече друга култура – говорят за бъдещето. Понеже остава само една еврейска цивилизация, те вече пренасят своята деятелност към другите народи. Пророкуват за далечното бъдеще, за една нова култура, която ще настъпи в света. Всеки един човек има Битие, после има Изход, Числа, има Второзаконие, има и Левит. Религиозното чувство започва с формалната, външната страна. Външната страна – човешкият закон, формите. Човек е привързан към формите. Физическата страна.

Как мислите сега, ако сега дойде Соломон, ще бъде един виден професор, запознат с физиката. Той е снемал огън от небето, после, с химията е бил много добре запознат. По морал е имал много свободен морал, понеже се е опитвал да разгадае каква връзка съществува между мъжа и жената. Иска да изучи сърцето на жената. Там се оплел. После иска да изучи сърцето на жената. Соломон живее между хората, сега ги учи на своето учение. Цялата съвременна култура, почти по-голяма част, все са със Соломона още. Като духа в сегашната култура живее – разбирането, вътрешното разбиране, психически; кабалистично разбиране. Той иска да проучи пасивния принцип. Той иска да проучи онзи творчески принцип вътре в природата – оплел се е той. Той е събрал най-видните жени в неговото време. Действително придобил е голяма мъдрост – но вследствие на това изгубил е нещо от своя характер, не е можал да издържи. Не само Соломон, но и по-напреднали от Соломона, като слезнаха на Земята, и те имаха същата участ като Соломона. И не само Соломон, но и първият човек, Адам, не този по образ и подобие – той, първият Адам, остана, не падна, но вторият Адам, който имаше диханието, той не можа да издържи. Видна култура беше културата на Адама.

Допуснете – по някой път ние искаме да имаме съобщение с невидимия свят. Вий не можете да си представите туй, което човек не вижда, какво представлява. Представете си сегашния културен свят: имаме тази вечер съобщение, всички грамофони са отворени – каква какофония ще имаме. Не само музикални концерти, но и кабарета, какво става в Лондон, Париж, Берлин, в Япония, Индия.

Човек за една висока духовна култура... Мнозина от вас искат да се развият чувствата, да бъдат във връзка с невидимия свят, но опасността е, преди човек да образува връзка с невидимия свят, да влезне в тази висша култура. Има едно средно състояние, преходно състояние, където седи всичката опасност и който не може да издържи... Когато децата влезнат във вашата къща, имате орехи, мед – изкушения за тях, те не може да не развържат гърнетата и да опитат. Те могат да дадат всичките обещания, но деца са. И хората, като влезнат в окултното учение, като деца са. Туй прегрешение на хората е много естествено. Затуй човек трябва да бъде с един твърд характер. Вий си съставяте едно мнение, че стопанинът е скържав. Там е заблуждението. Ние бързаме. Адам не чака да се роди Ева, пожела я, предивременно дойде тя. На седмия месец се роди Ева, не чака деветия. Вследствие на това дойде падането. Този е законът.

Някой път ние бързаме. Нашите идеи някой път се раждат предивременно. Туй имаме и в евреите: те прибързаха, забележете в характера на Мойсея. Мойсей прибърза и туй се отрази върху целия му живот. Защо той не можа да влезне в Ханаанската земя? Най-първо, след като придоби всичкото свое знание в Египет, той се опита по един начин да спаси евреите и не сполучи. Вследствие на това избяга. И той се отказа от плана си. Той прибърза и затова трябваше да седи четиридесет години. След това, когато дойде същинското време, отказа. Като дойде ангелът, той отказа: «Аз не съм човек красноречив.» Но откъде му дойде туй пелтечене? Откато уби той онзи египтянин, гъгнив стана. Той е адепт – като знаеше всички закони, той извърши едно престъпление, което не беше простено на един член от Бялото Братство. И тъй му стана недъгът. Най-после изпращат брата му. Туй бързане на Мойсея се отрази.

В сегашните времена пак същият закон действа. Туй е закон лично, индивидуално за вас. Каквато да е идея, свещена мисъл за вас или за вашия индивид, или за вашето духовно повдигане – всяко нещо си има своето определено време. Туй трябва да се спазва. Как ще бързаш? Трябва да има хора, които да те слушат. Искаш да напишеш някоя теория – няма човек, те са още деца. Ще чакаш. Ти можеш да я напишеш, но твоята теория ще чака, докато тези деца станат възрастни, да я четат. Не мислете, че хората са възрастни. На четиридесет години, но по ум е дете.

В бързането има друга една опасност. Бързането винаги се дължи на известни силни желания. С тях човек остарява предивременно. Остаряването – умът изгубва своята сила и човек не може да мисли. Щом човек престане да мисли, той е остарял. Докато мисли човек, той е млад. Престане ли да мисли, той почне да остарява, в него се явява само един атавистичен процес: че краката му отслабват, че стомахът му отслабва; почва да бъде внимателен, той става като дете. В млади години необходимо е да се създаде един навик – като четете Библията, има неща, които не ви са потребни: изчисленията, родовете. За да четете родовете в Библията, трябва да учите изчисленията. Име по име, тъй да ги прочитате хубаво. Много пъти ще оставяте Библията настрана и ще се разхождате. Туй показва какъв ум е еврейският – статистика. Тяхната статистика мяза на «Секретната доктрина» – малко теософи има, които са я прочели. Тя е мъчна за четене, както еврейската статистика – цитати, цитати, цитати. Голямо търпение се иска. Такава книга може да я четете, да образувате търпение. Той е разхвърлян материал, трябва да бъдете един архитект, да съберете този материал. Такава книга е и Библията, и тя е разхвърляна. Туй е външната страна на човешкия живот.

Всеки един човек, от единия полюс до другия, такава мисъл: има толкова жени и толкова наложници – те го отдалечават от неговия възвишен идеал. Има мисли, идеи, като фараоновата дъщеря. Някоя идея завлада те, отклони те от правия път. Главната идея: многоженството започва с грехопадането. Човек трябва да има само една идея, а всички други идеи... Едно слънце има и около него всички планети се въртят. Тъй е създадена сега Вселената. Всеки един трябва да има една свещена идея. Външно падане и вътрешно падане – сегашните причини за социалното положение. Търсят причините му.

Вий готови ли сте да понесете хулите, гоненията? Страх ви е. Колцина от вас, ако ви подложат на един изпит, както старите християни, колко от вас ще издържат? Мнозина ще издържат, но и мнозина ще пропаднат. Пък може би някои от вас са минали този изпит. Трябва човек да има една строго определена идея, не като догматик – но идея. В «Съдиите» интересно е, всички имат връзка с невидимия свят. Всички тези съдии, пророци, които са имали връзка с Божествената култура, при тях са идвали братя от невидимия свят, или от реалния свят (този свят те го наричат «невидим», аз го наричам «чисто реалния свят») – те са слизали да се разговарят. Допуснете, че при вас е дошел някой от тези братя – знаете ли какво ще му говорите? Как ще го посрещнете? Какъв е сегашният заведен ред в университета: като дойде професорът за пръв път, ставате на крака, посрещате го. След това той вече държи лекцията си.

Сега, ще направя тази мисъл малко по-ясна. Като ви дойде на гости един учен англичанин и нямате преводчик, какво се изисква от вас? Да знаете английски език. Ако той ви посети, вий трябва да знаете английски език. То ще бъде почит за гостенина. Ако дойде един от една по-висша култура, ние трябва да знаем неговия език. То ще бъде почит. А когато ние идем в този по-висш свят, те говорят на нашия език. Един българин, като иде в невидимия свят – ангелите знаят български език, тъй, чистия, неопетнен, в своята първична чистота български език. Нали сте имали туй положение – някой път сънувате, че някой ви говори на чужд език, но го разбирате. Французки ви говори, но разбирате; думите не разбирате, но съдържанието в думите разбирате и може да преведете речта, която ви говори.

Пътуване – в живота не бързайте да пътувате, не трябва да се пресилвате. Изхарчването на голяма физическа енергия има своите лоши последствия. Има едно умерено пътуване, при което става една пълна обмяна. Този закон трябва да се приложи и в живота. Да се обнадеждвате всякога. Там, в «Съдии» може да се обнадеждите. Идват съдии, втори, трети род не се женят, живеят един добър живот – дойде им избавител. Прегрешенията в живота носят лошите условия. Тези, които са закъснели, с голям жар са вървели. Импулсът е бил в тях много силен. Бързат сега да влезнат и да усвоят материала. Закъснява човек, когато влезне в един клас и не е изучавал материала. Закъснял и изостанал. Бързането какъв резултат може да даде? Обратното: закъснението е следствие на бързането. Защото всеки, който бърза, се успива, после и закъснява.

Разбира се, общото развитие на цялото човечество изисква един дълъг период, в който ще вземате участие. Дълго време се изисква още, докато човечеството дойде до онази просвета. Тогава и вий ще получите – каквото и да направите, колкото и да успеете, вий ще чакате. Павел казва, след като учил толкова време, казва: «Ние, живите, няма да изпреварим мъртвите.» Трябва всеки да работи.

Сега, има три неща, от които трябва да се пазите. Във вас често се зараждат атавистични мисли на миналото, вашето минало съществувание; атавистични мисли на народа, в който живеете; атавистични мисли на човечеството. Те са слоеве, течения, в които човек може да попадне и може да се спъне. Те не са ваши мисли. Най-първо ще се занимавате с онова, собственото, което вие сте създали в себе си, пък като забогатеете, после се занимавайте с чуждите. Мнозина от вас се обезсърчават. Туй обезсърчение не е ваше. За пример идеята: «Как ще прекарам аз живота си, на старини кой ще ме гледа?», тя е чужда идея. Преди вас тази мисъл от памтивека хиляди хора е преследвала – все същата мисъл. Как ще прекарате? Всеки знае как ще прекара. Най-първо ще поседиш 4-5 дена гладен, ще ти отслабнат краката и ще умреш. Ще кажат: «Тук умря един гладен човек», но нещастие ли е това? На друго място имаш богат човек, и той живял и умрял на същото време. Единият умрял гладен, а другият – сит. Каква разлика има? Този, гладният, има своето последствие в друг един живот. А другият умира от преяждане.

Законът какъв е? Онзи, който живее правилно, от глад не може да умре. От глад човек никога не може да умре. От преяждане човек умира по същата причина. Аз наричам хора, които умират от преяждане, често в тяхната стомашна система се набират некултурни същества и като се бият за онези магнетични сили, отнемат соковете от този човек и той умира предивременно. Той яде, но те вземат силата. Най-първо, като ядеш, ще знаеш за себе си ли ядеш, или за хората ядеш. Вие имали ли сте туй състояние – тъкмо си се наял хубаво, дойдат да ти предлагат и ти ядеш? Ял си кисело мляко, не се минава много, идват да ти носят череши, след туй – чесън, след малко – сутлящ, след туй идва някой сварил сливи, и ти все ядеш. Най-после какво става? Туй са все подбуждения, туй са все чужди желания. А ти ще разпределиш така: черешите – в понеделник, чесъна – във вторник, сливите – в сряда. Тъй ще ги разпределите, всичко навреме. Такава една програма трябва да си създадете, положителна програма. В света няма никаква положителна програма.

Донесли на един православен свещеник една кошница от 12 кг грозде, той бил на 60-70 години. «Какъв дявол, казва, цяла нощ ме държа да ям грозде.» Казва: «Чета всички молитви, легна си, да спя не мога – кошницата седи пред мен. Като изядох всичкото грозде, чак тогава си легнах да спя.» Той си признава: «Накараха ме тези дяволи – донесоха една кошница.» Най-първо трябва човек да се научи на онова пълно вътрешно въздържание.

Сега, вий, като се срещнете, някой е замислен от вас, вий го оставите, но трябва да знаете да си помагате един на друг. Помагането в какво седи? Имате изобилно. Да кажем, някой гладува, пък някой има повече. Как разрешавате вий въпроса? Според Божественото учение, ако ти имаш хляб, ще дадеш от този, който ти остане. Днешният хляб за утре не трябва да остане. Колцина биха изпълнили [това?] (...) Днес мисли ти за днешния ден, за утре ти имаш пълна надежда, че ще се уредят работите. Пък ако не дойде хлябът този ден, Божественият ден не мяза на човешкия. В класа ще ви дам за един месец да живеете според правилата на новото учение. Законът, той не е труден, той е един много лесен закон. Аз ще ви дам туй, което аз съм опитвал. Отличен резултат има. За да се убедите, че в света има нещо разумно, и като се остави човек, много разумно работи. Този закон ще ви се изяви според степента на вашето съзнание и тогава ще придобиете самоувереност, по-голяма, отколкото сега имате.

Проучвайте характерите. С какво се е отличавал Давид, Исая, ако може да извадите същественото в тях кое е. Исая, неговият тип, какъв е бил той? Изобщо във всички еврейски пророци има един войнствен дух, не са страхливи. Издръжливи са били. Достойнство – така рече Господ. Само един Слънчев тип има – този на Елисей. Еремия, той, като го туриха вътре в един голям кладенец, зарича се вече да не говори, става Сатурнов тип. После си казва, че запалило се Словото Божие, ще го изгори отвътре. После много се оплаква, махна намира на Господа. «Застанал си, казва, напреде ми като мечка – плашиш ме.» После направи той една погрешка, излъгал се някъде. Казва: «Господи, излъгах, излъгах, излъгах.» Мъчи се. После в плача Еремиев съединява и Божественото, и национализма, и своите страдания. Казва: «Господи, побеля ми главата, откак почнах да Ти служа.»

Един пророк плаче, колко повече – вий! По някой път и вий, ако плачете, и вий кажете: «И ние сме един пророк.» Най-усърдна молитва е произнесъл пророк Йона. Тъй усърдно се е молил, че китът го изхвърли, не можа да го търпи. После и той се оплаква, казва: «Аз знаех, че си много милостив и благоутробен*, аз ще проповядвам на тези хора, ще Те помолят, ще ги простиш и ще ме оставиш като един лъжлив пророк, за резил – затова бягам.» Господ му показа, че любовта му е малка. Щом повяхна тиквата: «Ти ми я взема! Не стига, че ме лиши от пророчеството, ами и тиквата ми взема.» Господ му казва: «Ти за една тиква жалиш, която за една нощ порасна, Аз да не пожаля ли тези хора?» Той има едно чистосърдечие изразено. Йона е един отличен характер.

САМО СВЕТЛИЯТ ПЪТ НА МЪДРОСТТА ВОДИ КЪМ ИСТИНАТА.


--------------------------------------------------------------------------------------------------
* благоутробен – книж. остар. добросърдечен, милосърден, благодушен.

НАГОРЕ


placeholder