НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Хармония и дисхармония

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Хармония и дисхармония

Най-често използвани думи в беседата: може, има, аз, хора, вярно, сега, добро, казва, казвам, направи, човек, стане, съм, мисли, говоря, свят, зная, път, пари ,

 Неделни беседи , София, 4 Октомври 1942г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

„Отче наш“

„Изгрей, ти мое слънце“

Ще прочета само няколко стиха от първата глава на Иоана, от 1-вия до 17-ия стих.

„Духът Божи“

Ще говоря за хармонията и дисхармонията в света. Кое от кое произтича?

Често се задава философският въпрос: Кокошката ли излиза от яйцето или яйцето от кокошката по-рано, но въпросът не е зададен правилно – кокошката не е вече снесено яйце, но измътено яйце, а пък яйцето е недоразвита кокошка. Плодовете най-първо се посаждат и после узряват, дървото като се посажда, най-напред снася се яйцето, плодът като узрее, пада долу. Само узрелите плодове капят на земята; на дървото неузрелите остават.

Сега, логически това е вярно. Някой път казвате: „Трябва да бъдем разположени.“ Но има две логики в света: едната – логика на Истината, а другата – логика на лъжата. Те вървят по два различни закона. Има една логика на безправието, има една логика на вечната Правда в света. Има една логика на грозотата, има една логика на красотата.

Защо ние обичаме красотата? – Понеже дава повече. Защо не обичаме грозотата? – Понеже взема повече. Защо обичаме правото? – Дава повече. Защо не обичаме безправието? – Взема повече. Защо обичаме Истината? – Внася свобода. Защо не обичаме лъжата? – Лишава ни от свобода. Следователно внася в света едни условия, а Истината внася други условия.

Някой път [човек] разсъждава логически дали думите са наредени една до друга. Една реч може да е нелогична, но не и хармонична. Когато думите следват една подир друга, то е мелодия, а пък когато една реч има не само мелодия, но мелодията има четири части и те едновременно, паралелно вървят, съгласуват се в едно, то е вече хармония, а в мелодията следват едно подир друго.

Според мен тенорът е мъжко дете, алтът е женско дете, сопранът е майката, а пък басът е бащата. Казвате: „Той е басист“ – баща е, баща на музиката е. Сопранът, това е майка на музиката. Тенорът е големият син, пее хубаво, син на музиката е. Алтът е дъщерята.

Сега да дам друго едно сравнение. Бащата е дълбока долина. Майката е висок планински връх. Тенорът е хълмисто място. Алтът е равно поле, затуй той е останал недоразвит, прах има много, няма нещо приятно за гледане. Тенорът е хълмиста градина, плодове има. Майката е висок планински връх, виждате бели снегове. Бащата е голяма долина.

Това са сравнения сега. Който иска, върху туй може да мисли. Ако имаше тук един гениален музикант, ще направи цяла симфония от това, което казах сега; ако не е музикант, ще каже: „Дали е вярно или не?“ Ще иска да се доказва.

Когато искаш да излъжеш някой човек, тогава доказваш. Щом не доказваш, няма лъжа, щом доказваш, лъжата е там. Казва: „Доказах.“ Но ти внесе лъжата, убеди хората в туй, което не е нищо. Аз нищо не внесох, но не заблудих хората. Когато много говорите, помнете: има опасност. Аз засягам много въпроси изведнъж. Лъжата като влезе, през една врата мъчно излиза. Оставете повече врати, за да излезе по-лесно.

Но сега да се върнем към основните неща в света. От какво се ражда хармонията? Тя се заражда от великата хармония на живота.

Защо една жена е нещастна? Нещастна е по няколко причини. Не мислете, че говоря заради вас. Аз говоря за една жена, която някога е съществувала на Земята. Вие, които сте тук, сте само отражение на тази жена, не го считайте, че е за вас. Вие носите известни неща, за които не сте виновни. Носите една фаза, когато е била млада. Някои са красиви – казвам: то са снети картини на младата жена, когато е била красива. Някои от вас сте грознички – вие сте отражение, когато тя е била стара. Вие не сте виновати.

Сега някой от вас ще каже: „Дали е вярно?“ Всичко в дадения случай в света е вярно. Когато аз говоря, който ме слуша, е вярно; когато аз говоря, ако някой е глух, говорът ми не е верен. Някой казва: „Не го чух“ – вярно е, че не ме е чул, защото е глух. Не че аз не съм говорил, то е лъжа. Някой казва: „Ние го чухме“ – те са ме чули с ушите си.

Казвам: Едно нещо в даден случай може да бъде вярно и невярно. Някой път аз следя, когато говоря на някои хора. Някой път речта ми е много логична, той ме слуша – говоря на някой момък, слуша ме, говоря за братство. Той има възлюблена, иска да каже богата ли е. И като започне да мисли дали е богата, не ме слуша вече каквото говоря, понеже той мисли за младата мома, за която иска да се ожени, дали е богата или не. Ако се ожени, като е богата, много добре ще живее. Ако не е богата, той ще опъва каиша. Аз зная той защо не ме [е] чул – той мисли за нещо друго.

Та казвам: В дадения случай хората логически не разбират нещата, защото има нещо, от което са заинтересувани. Туй аз не го считам за едно престъпление, защото в даден случай всеки човек се интересува от онова, което е полезно. Ако хората биха постъпили в даден случай да избират само това, което е полезно, щяха да правят много повече погрешки, отколкото сега правят. Ние правим погрешки по единствената причина: отиваш някъде, искаш да се наведеш, искаш да напълниш чувала, за бъдеще да имаш, искаш да се осигуриш за няколко години, там е погрешката. Сега, когато изучаваме миналото на хората, на място е, ако ще се ползуваме, но когато изучаваме миналото на хората, за да търсим техните погрешки, ние сме на кривата страна. Щом изучаваш добрата страна на хората, добър ще бъдеш; щом изучаваш лошата страна на хората, ще бъдеш лош – туй не е абсолютно, туй е относително вярно.

Често на мене са ми казвали: „Кажи ми една погрешка.“ Казвам: Ти знаеш своите погрешки. Защо ще ме питаш колко пари имаш в джоба си, искаш да познаеш дали съм ясновидец? Казва ми: „Кажи колко пари имам в джоба си.“ Защото ако не са толкова, колкото казвам, ще извади кесията си и ще покаже, ще каже: „Ти не говориш Истината.“ Аз може да му отговоря така: „Не зная колко пари имаш в джоба си, но зная колко пари имаш в банката.“ Кесията веднага може да изкара. Казвам, че имате около 60 000 лева в банката. Казвам му колко има в банката. Веднага в него се заражда друга мисъл: как съм се домогнал да зная колко пари има в банката. Не мисли вече, че съм ясновидец, мисли, че някой ми е съобщил.

Често казват: „Нашият Учител всичко знае“. Това не е вярно. Аз от всичко не се интересувам и всичко не зная. Мене ни най-малко не ме интересуват престъпленията на хората. Когато някой прави погрешка, мене [не] ме интересува, но когато направи някой добро, не може да се освободи. Каквото и да е направеното добро, [аз зная], но за престъпленията не зная. Казват: „Че как да не знаеш?“ – Не е моя специалност, не съм специалист по това. По доброто съм специалист – всичко зная. По злото отстъпвам – други професори има по него. Аз съм слушател по тази работа. Това са ред разсъждения.

Казвам: Онези от вас, които се интересуват повече от злото, лоши стават, онези, които се интересуват повече от доброто, добри стават. Общо заключението е вярно. Ако ядеш хубав хляб, здрав ставаш. Ако ядеш мухлясал хляб, болен ставаш. Ако дишаш чист въздух, здрав ставаш. Ако дишаш нечист въздух, болен ставаш. Малки са изключенията. Един учен човек може да направи възражения. Казваме: Въглената киселина трови хората, но въглената киселина не трови растенията. Туй, което най-трови [хората], на растенията дава храна. Ония растения, които са сочни, зелени, то е по единствената причина, че въглената киселина носи живот за тях. Не мислете, че туй е зло заради нас. Злото за едни е добро за други. Доброто за едни е зло за други. Красотата в дома много нещастия създава. Красивата жена често е бита повече от грозната. Не че е направила някакво престъпление. Бият я защо? Красивата излязла някъде, видяла друг мъж, мъжът ѝ казва: „Защо ходиш да се показваш на другите мъже?“ Тъй например, според турското право, когато носеха фереджета, жената не можеше да си махне фереджето. И в живота, всички жени, преди да са се оженили, все с фереджето. Отгде започва престъплението? – Тази ханъмка снема фереджето, показва се на един мъж и тя може да се покаже и на втори после. Щом я види един мъж, има възможност и друг мъж да я види. Защо единият като я видял, е добро, а другият като види, е зло? Това са ред разсъждения, които показват какъв е редът, порядъкът на нещата.

Казвам: Злото в света произтича от доброто. Добрите хора могат да станат лоши. Лошите лоши не могат да станат, лошите добри могат да станат, в реда на нещата е. В природата съществуват два различни закона. Доброто зло може да стане – не да стане зло, но да се употреби доброто за зло. Доброто може да се употреби за добро. Злото добро може да стане и доброто зло може да стане. В Писанието се казва: „Аз съм, Който творя и добро, и зло.“ Какво е разбирал пророкът тогава от тия две противоречия, от тия два закона в света? Който не ги разбира, произтичат много нещастия. От изгрева се ражда залезът, от залеза се ражда изгревът. Ако Слънцето не изгрява, не може и да залязва. Щом Слънцето изгрява, непременно и ще залезе. Закон е. Щом е залязло, ще изгрее.

Щом едно тяло се движи в пространството, непременно ще имаме една хубава разходка. Но при всяко движение има възможност да стане сблъскване, може да се сблъскат две тела и да стане нещастие. Между хората, които Бог е създал, понеже всеки човек го е турил да се движи в неговата орбита, когато той се движи около някоя цел, не става сблъскване, но когато човек измени орбитата си, тогава става изключително сблъскване, което ние наричаме нещастие.

Някой път тия нещастия са големи, някой път – малки. Какво бива от една дума? Само една дума може да стане повод за война. В 1914 г. войната се отвори, че сърбите убиха един австриец. За един човек стана цял скандал, зароди се една война и толкова милиони хора се избиха, че убили едного. Не казват: „Господ да го прости“, но стана една война, как тъй да го убият. Избиха се повече от един милион хора. Какво се допринесе? Върнаха ли го този? – Не го върнаха, но и други хора избиха.

На сегашната война коя е причината? За тази война англичаните задигнаха колониите на германците и колониите на Германия станаха причина да се обяви войната. Казват: „Не може ли другояче?“ Съвременна[та] история се пише по неверни работи. От съвременна[та] история по-невярна няма. Всички неща са написани не тъй, както са. Някой описва биографията на някого, че бил много велик, никакви погрешки не туря. Казват: „Тази история не е вярна.“ Казвам: онази младата красива мома, в която се влюбва много някой момък, колко бели е причинила на майка си, колко пъти трябвало е да я мие, да я къпе, да я чисти. Сега това е завършен факт, казват: „Колко е красива!“ Знаете колко струва на майката, докато я направи красива?

Та, ние, съвременните хора, не мислим колко струваме ние на Провидението, на този Божествен принцип колко костваме, хич не мислим за това. Знаете колко скъпо струва? На Земята живееш, зрение имаш, очи имаш, всички блага имаш и си недоволен. Казваш: „Аз съм недоволен от живота и не искам да живея.“ Нищо не си платил, даром ти дават ядене, казваш: „Не искам да го ям.“ Нищо не си платил за краката и казваш, че си недоволен.

Бог, за да ни направи, за да видим колко скъпо му костваме, затова той е допуснал хората да се женят, мъже и жени, за да се научим колко скъпо костваме на Бога. Майката 9 месеца носи в утробата детето си. Бащата 20 години като работи за сина или дъщерята, те не оценяват това и казват на баща си: „Ти не си богат, да ни дадеш милион, ти си сиромах, аз трябваше да имам висше образование, ти ме направи роб на тая храна.“ Бащата не смее да му се оплаче, понеже разчита, че на стари години той ще го гледа, а на стари години синът налага баща си. Казва: „Аз ти връщам онова, което ти си ми дал. Понеже ти ме потупваше, да се научиш: втори път като се жениш, да не потупваш сина си.“ Синът бие баща си и казва: „Да не биеш синовете си после.“ Бащата, като бие сина си, ето какво трябва да му каже: „Синко, аз те бия сега, понеже ти едно време беше баща и биеше синовете си. Аз те бия като син и казвам на тебе: ти, като станеш баща, да не биеш синовете си.“ Така разсъждавам. Синът да каже: „Татко, аз те бих, понеже ти би сина си.“

Допуснете, че вие сте беден човек. Възможно ли е всичките хора да бъдат богати? Цялата Земя може ли да бъде едно море? Ако искаме да има морета и океани, трябва да има суша, да има едно разнообразие. Защото водата винаги се събира по котловините, не е в долините, а пък равнините и полетата служат за плодородие.

Защо съществува мракът? Потребен е мракът за почивка. Потребна е светлината. Потребна е – без нея никаква работа не може да стане. Без светлина, без топлина растенията не може да растат. И ние без светлина и топлина не можем да растем. Но ако няма един вътрешен мрак, ние не можем да си починем. Онзи мир, който някои хора чувствуват, се дължи на тъмнината, в която те са обгърнати. Ако искаш ти да си починеш, направи нощ около себе си. Сега даже хората, когато се бият във война с параходи, за да не ги обстрелва техният неприятел, образуват една завеса от мъгла, скрият се зад нея, за да не ги улучат. Те вървят и завесата ги забулва.

Потребен е мракът, за да избегнем от изстрелите на нашите неприятели, които ни гонят. Защо хората стават сиромаси? За да избегнат крадците, които отиват да ги убиват. Всеки човек ще стане сиромах, за да избегне обирането.

Защо стават хората богати? Ти не можеш да направиш добро, ако не си богат. Само богатите хора могат да направят добро, само учените хора могат да дадат нещо от себе си. Глупавият, който нищо не е учил, какво ще даде? Аз казвам: Само добрият може да направи добро, само силният може да даде нещо от себе си. Безсилният не може да направи никаква услуга. Който е лош, той не може да направи услуга, той е бедняк. Който е добър, може да направи едно добро, който е умен, може да направи добро. Ако искаме да разберем живота, тия противоречия, които съществуват, трябва да ги имаме и да поставим живота в хармония.

За бъдеще аз имам една теория за музиката, която съм я прилагал. Мисля да пиша нещо върху нея, понеже като изследвам характера на българите... но се въздържам и може би още 20 години няма да говоря за това. Теорията седи в туй: Защо ти си сиромах? Има особени часове в деня, в годината има особени дни, ако изпееш „фа“ музикално, майсторски, богат може да бъдеш. Ако знаеш как да го изпееш, като вземеш лотариен билет, един милион ще ти се падне. Три пъти като изпееш „фа“, ще спечелиш милиона. Този милион никога не може да дойде, ако не знаеш този специфичен ден, този специфичен час, в който „фа“ да го изпееш.

Нищо в света не е случайно. Всички неща стават разумно и последователно. За нас, които мислим, че светът е произволен, колко други разумни същества има, и които работят. Тия растения са творения на разумни същества, които са живели преди нас. Те ги направиха. Един ден, може би [след] 1000, 2–3000 години, какво ще остане от сегашните здания, паметници, от параходите? Разумни същества са съществували на Земята и са направили тези параходи, големите риби. Вие казвате: „Камъка никой не го е направил.“ Направил го е някой. Тия камъни, с които си градим къщите, направил ги е някой. Във вас се ражда някаква мисъл – тази мисъл не се явява за пръв път. Вие искате да обичате някого. Мислите, че от вас се е родила мисълта за обич. Но още първите, най малките същества, които са идвали на Земята, знаеха закона на Любовта. Тия мисли са родени от тях. Вашите предци, като ги повикате, те разбираха този закон. Питайте ги: „Във вашето време как сте обичали?“ Как се заражда Любовта между един човек и една череша? Като изядем децата на черешата, образува се връзка между нея и нас. Понеже нейните деца в мен ме научават как да обичам черешата. Като [видя] череша, пакост няма да направя, гледам дали има нещо за ядене, дървото няма да бутам. Ако отсека дървото, и ядене няма да има. Вие искате да се запознаете, казвате: „Защо черешата е череша?“

Ако вашият ум не може да роди една хубава мисъл, от която хората да се хранят, вие не можете да се запознаете с тях. Ако вашето сърце не може да роди хубави мисли, от които да се хранят хората, не може да се запознаете. Ако вашата душа не може да роди хубави постъпки, не може да се запознаете. Христос казва: „Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате живот в себе си.“ „Трябва Моите мисли, Моите чувства, Моята Любов, която излиза от душата Ми – ако вие не се храните с тях, вие не може да Ме познаете.“ Той иска да се храни от нашите мисли. Иска да опита плодовете на нашата мисъл, на нашия ум, на нашето сърце. Тогава, щом се опита, се образува една връзка между Бога и нас. Тогава цитират стиха: „Така да просветнат делата ви пред човеците, щото които ги видят, да познаят Бога.“ Така да просветне вашият ум, вашата мисъл в света, че като ги видят хората, да прославят Отца вашего, Който е на [Небесата]. Така да просветнат чувствата във вашето сърце, че като ги видят, да прославят Отца вашего на Земята.

Ние искаме всички Господ да ни обича, вие искате някой път от Господа, които не сте порядъчни, които не сте разумни, да ви обича. Представете си, че Господ носи Слънцето в ръката [Си], като изгрее, го носи и го показва на хората и вие искате Господ да остави Слънцето и да ви помилва. Ако не го носи, какво ще стане със Слънцето? Господ ви казва: „Откажете се от това ваше желание и бъдете благодарни, че нося Слънцето. Като свърша тази работа, тогава ще ви погледна.“ Чакайте Господ да си свърши работата, че тогава да ви помилва. Казвате: „Защо е така?“ Много естествено, логически иска да говори. Чакайте да узрее плодът на дървото, че тогава да се носи плодът. Ти искаш да късаш зелен плод – не е разумно.

Във всички съвременни научни теории има такива съображения, казвате, че туй не е съгласно с нас. В какво ще бъде съгласно, в какво седи съгласието? Между двама души да има съгласие, когато и двамата пеят, единият пее тенора, другият пее бас. Единият пее хубаво и другият пее хубаво. Единият казва: „Така не се пее.“

Вие казвате: „Да живеем добре.“ Да живеем добре, то е музикален закон. Теб ти трябва някой подтик, да пееш.

Пееш алт – как ще го пееш? Какво нещо е алт? Житото, което си приготвил, ще го пренесеш, житото е алт. Плодната форма в градината, това е тенор. Хубавият сняг, най-чистият, е сопрано. Хубавата вода в дълбочините, това е басът. Басът, за да стане бас, трябва да мине водата да се филтрира, да излезе солта и да излезе чистата вода. И снегът трябва да се филтрира отгоре. Тогава, като се филтрира хубаво от високите планини, слизат благата и тогава ние имаме в плодните дървета нектара на сопрана. За мене плодът [на] една круша или плодът на една ябълка е отличен сопрано. Хубава вода, която извира, това е басът, филтрирана е тази вода. Виждали ли сте как тече хубава вода? Казва: „Какво пееш?“ Тя като тече, отличен бас е. В природата баса го слушам в изворите, сопрана го слушам в гласовете.

Вие ще кажете: „Ти си напреднал човек, ами ние?“ Аз съм напреднал, понеже снех всичките була. Вие с много була ходите. Снемете булата – нищо повече. Понеже имате голямо богатство, образува се вашата каса. И сега, като се изпразни от вашите каси богатството, не смеете да ги отворите, чакате да ги продадете, да вземете нещо. Едно време бяха пълни, сега са празни. Вие искате и сега да накарате хората да вярват, че вашите каси са пълни. С празни каси не се занимават хората. [В] пълните колко пари имат, не знаят и в празните колко пари има, не знаят.

Какво знание има в това да ви кажа, че нямало нищо в касата? Ако аз ви кажа, че в тази каса има 25 000 лири стерлинги, това е едно знание, но тия пари са изхарчени, касата е празна – какво знание е това? После, може да ви кажа, че тази каса едно време беше празна, нямаше петаче в нея, сега има 25 000 лири стерлинги и те са предназначени за благотворителни цели. В касата са тия пари, те са собственост на вас, но това не е вярно. Вярно е, че касата е негова, вярно е, че парите са в неговия дом, но че парите са негови, не е вярно. Онзи, който ги постави, ги завеща за благотворителни цели. Тогава скъса документите и той ги счита за негови. Така не се говори.

Ние, съвременните хора, сме скъсали всички документи, които Бог ни е дал, и казваме: „Всичко е наше, и умът е наш, и сърцето е наше.“ Това не е вярно. Умът е даден да правиш добро, сърцето е дадено да правиш добро, душата ти е дадена да правиш добро, тялото ти е дадено да правиш добро. Така седи въпросът. Ти си скъсал тия документи и казваш: „На мен всичко ми е дадено да живея и да се наслаждавам.“ Не е вярно това, така не се говори.

Как се проповядва? Едно време защо умря Христос? Че умря, е вярно, но защо вие поддържате едната страна? То е наполовина вярно. Христос, Който е живял и умрял преди 2000 години, Той умря, но и сега живее. Защо вие поддържате, че преди 2000 години е умрял на кръста, а сега не поддържате, че живее?

Ти изтезаваш своя слуга и казваш: „Вярваш ли, че едно време Христос умря?“ Казвам на този господин: Ами ти защо не Го слушаш? Ти вярваш ли, че Той е жив? Че като изтезаваш слугата си, че Той те гледа! Той казва: „Не изтезавай този човек като Мен.“ Защо умря Христос? Христос казва: „Не правете на другите това, което едно време направиха на Мен. Не заковавайте хората на кръста, не ги бийте, както Мене биха, не ги плюйте, както Мен плюха. Не правете това, Аз го зная.“

Сега ще ви чета „Пробният камък“ из книгата „Светът на Великите души“.

В теорията на бъдещата музика седят следните неразбрани работи: ако аз умножа трептенията на основния тон в сегашната музика на две, ще получа един резултат, ако умножа на 4, ще получа друг резултат, ако умножа на 5, ще получа друг резултат, ако умножа на 6, 7 – резултатите са други. Който не знае, ще каже: „Как се умножават тоновете?“ Ако умножа „ре“ на 2, 3, 4, 5, 6, ще имам различни резултати. Всичките тонове като се умножават, се добиват такива резултати, които са в хармония – да подобрят живота. Вие всички умножавате с числа, които са в дисхармония и се получава един дисонанс в природата. Трябва да знаем как да умножаваме.

Тайна молитва

2-ра беседа, държана от Учителя
на 4.Х.1942 г., неделя, 10 ч. сутринта,
София, Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: може, има, аз, хора, вярно, сега, добро, казва, казвам, направи, човек, стане, съм, мисли, говоря, свят, зная, път, пари ,

 Неделни беседи , София, 4 Октомври 1942г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


НАГОРЕ


placeholder
V1-ON