“Отче наш”
“Духът Божи”
“Цветята цъфтяха”
“Давай, давай”
Направихме следното упражнение. Двете ръце наляво встрани, успоредни една на друга. Дясната ръка движим по лявата към рамото и после настрани. Двете ръце успоредни надясно. Движим лявата по дясната от пръстите до рамото и настрани. Няколко пъти.
Ще се спра върху дишането.
Има известни числа, които са нездравословни, органически са нездравословни. Запример 20, 22, 23, 24, 25. Тия числа за дишането са нездравословни, за дишането са болезнени. Човек, който диша бързо, не е здрав. Животните дишат много бързо. Тогава човек преждевременно се изтощава. В бързането работата не е довършена. И бързото ядене е нездравословно. В яденето именно, дето хората трябва да бъдат здрави, трябва медленно да ядат. Те в яденето бързат, и в дишането бързат.
Щом бързаш, ти не си свободен. Има някой да те притеснява. Тръгнал си по пътя бързаш. За нас трябва една нормална бързина, която да е свойствена на организма. Казват, трябва да се намалят вдишките за една минута. Да дишаш десет пъти на минута, е здравословно. Когато вдишките се увеличат, и петнадесет да дишаш, не е лошо. Ако бързаш в дишането, горението става неправилно и кръвта не може да се пречисти, остава доста венозна кръв. Всякога човек, който бързо диша, има нещо, което не е здравословно в него, той има слаба воля. Човек, който иска да кали волята си, трябва да контролира дишането си. Човек, който не е в състояние да контролира дишането си, волята му е слаба. Защото човешката воля се кали от съпротивлението. Ако няма с нещо да се бориш, как ще калиш волята си? Трябва да имаш известни мъчнотии в живота, за да се кали волята ти. Без мъчнотии волята не може да се кали. Богатият човек отслабва. Той мисли, че като заповядва на този и онзи, че той има воля. Но даже и военният, генералът, като заповядва, груб става. Волевият човек, той не е груб. Грубостта на човека не се дължи на волята. Един чук не може да бъде груб. Ако туриш чука на пръста, отдолу наковалнята е желязна, чукът също е железен и чукаш с него ще имаш един резултат. Пък ако имаш един чук, направен от вълна, и наковалнята също направена от вълна, и чукаш с него ще имаш друг резултат.
Първо, дишането трябва да стане съзнателно. Онези хора, които са болни, трябва да дишат съзнателно, понеже Божественият живот присъства вътре. Ако не е будно съзнанието ни, благата, които са скрити във въздуха, не остават в тебе. Бог е скрил своите блага. Онези хора, които са немарливи в своя живот или които нямат най-малка любов към Бога, той крие благата си от тях. И да им даде благата си, те не могат да ги използват. Понеже този въпрос е свързан със здравето, всички искате да бъдете здрави, всички трябва да дишате съзнателно. Всеки ден човек сутрин, на обяд и вечер, преди да си легне, по десет-петнадесет минути трябва да употреби да диша съзнателно, да поблагодари на Бога за въздуха. Той е зает с разни мисли, ходил някъде, кой знае къде ходил, мисли за театър, за пари мисли, за щастието мисли, пък оттам, откъдето щастието иде, той не обръща внимание. Казвам, ние с нашето неестествено дишане сами се задушаваме. Опорочават се капилярните съдове на дробовете, изгубват своята еластичност.
Та казвам, най-първо ще се научите да вземате полека, плавно въздуха, да не бързате. Бързането е неестествено. То е горно дишане. Дробовете не са направени за такова дишане. Въздухът да влиза в крилата и да се задържа. Да не бързаш. Този въздух, като влезе, като че го поздравляваш. Съзнанието да бъде будно. Като дишаш, да чувстваш въздуха как влиза в крилата. Като се напълнят дробовете, ще кажеш: “Чакай, моля, искам да поговоря с вас.” Ще задържиш въздуха и мислено ще го попиташ откъде иде и как е, може ли да остане по-дълго време. Мислено ще му говориш. Ти бързаш, ще ги изпъдиш навън. Този говор няма резултат. Вътре ще говориш в себе си. Във въздуха се крие онази жизнена енергия. На много болни хора съм давал наставления, много книги са писани за дишането, но то трябва да бъде спокойно. Като приемеш въздуха, задръж го, поговори с него. Ще му кажеш: “Няма да те пусна, докато не ми оставиш благословението, което го носиш. Ако го оставиш, добре. Ако не го оставиш, няма да те пусна.” Какво казва Яков на Господа? Няма да те пусна, докато не ме благословиш. Той искаше да се бори с Господа. Господ най-после му каза: “Ти си Яков. Отсега няма да се наричаш Яков.”
Първото нещо, когато сте неразположени, някой път сте паднали духом, мъчно ви е, седнете и започнете да дишате. Боли те гръбнакът. Остави да те боли, но започни да дишаш. Боли те кракът, започни да дишаш. Не е важно, че имаш болка. Няма нищо. Болките са един капитал. То е най-голямото благословение, което сега имаш. Без болки в света съвсем лошо щеше да бъде. Те идат да оправят света. Дойде болката, хване те за крака, казва: “Добър ще бъдеш.” Хубаво, ще бъда. Хване те за гърба, казва: “Добър ще бъдеш.” Хване те за главата, казва: “Ще мислиш ли право?” Ще мисля. Няма да има болка. Онези, които страдат от главоболие, не мислят добре. Онези, които страдат от крака, не са добри. Онези, които страдат от ръце, не са справедливи. Справедливи са спрямо себе си, но не са справедливи спрямо другите.
Та казвам, когато сте в едно състояние тъжно, медленно приемайте въздуха, концентрирайте мисълта си. Считайте в дадения случай, че всичко е уредено. Аз не зная какво има да се смущават хората. Казват, външните условия са много лоши. Духа вятър. Че нека си духа, то е негова работа. Буря има. Че нека има буря, то е нейна работа, нека си върви бурята. Остави бурята. Излез навън и дишай отвън. Въздухът ще размърда малко косата. Какво има, че въздухът ще я размърда? Той ще размърда косата, палтото, дрехите. Въздухът ще те пита защо носиш тия дрехи, защо са дрехите ти разкопчани. Какво ще му кажеш? Защо има три дупки? Какъв отговор ще дадеш? Да кажеш, че Господ направил света, той ще каже: “Ами защо на птиците не турил такива дупки?”
Та казвам, не трябва ние да си създаваме известни правила и да мислим, че тия правила са Божествени. По отношение на нашите навици, които бащите ни, дедите ни имали, ние имаме такива неестествени навици. Казвам, онези, които искат да бъдат здрави, да намалят вдишките си в една минута и когато се упражняват, да правят четири, три до една вдишка. Онези, които страдат от туберкулоза, трябва да направят в една минута една вдишка, едно поемане, едно задържане и едно издишане. Туберкулозата може да се лекува. Който диша по двадесет пъти в минута, съдбата му е подписана ще му дадат паспорт за оня свят.
Сега, разбира се, това упражнение ще го правите десет, петнадесет минути, после ще оставите свободно да дишате. Има едно естествено дишане. То са десет, дванадесет, петнадесет вдишки в минута. От петнадесет нагоре е нездравословно. Когато човек е много възбуден, тогава диша бързо. После, когато дишате, трябва да правите някакви малки движения. (Учителят показва. Ръцете свити на раменете, ръцете настрани, успоредно на височината на раменете, тялото спокойно. Ръцете настрани надолу, издигане нагоре, пак сваляне надолу.) Като направиш такава една вдишка, усещаш, че си уморен. Почини си малко, нека мине една минута, две, три, направи втора вдишка. По такъв начин се отварят всичките капилярни съдове на дробовете, кръвта нахлува правилно. После влиза достатъчно въздух, вие сте извадили достатъчно прана. Тази прана веднага се изпраща по целия организъм чрез дишането.
Та казвам, като дишате, ще имате съзнанието, ще имате най-хубавото разположение, ще знаете, че Господ е във въздуха. Ще кажеш: Господ не ми връзва кусур за погрешките. Не дишам добре, защото не съм добър. Не дишам добре, защото не съм справедлив. Справедлив съм донякъде за себе си, не за другите. После ще си кажеш, че не мислиш правилно, но тъй отгоре-отгоре. Та сега нали някои казват, че Господ живее в хората. Когато войниците са наредени пред полковника, могат ли двама войника да разговарят? По никой начин. Веднага полковникът ще арестува този войник, който говори в строя. Духовните хора, които вярват, че Господ е в тях, те си говорят, като че Господ не е там. Може да говорят за неща, които ни най-малко не са съществени. Запример съществено е да кажеш на един човек: “Мога ли да ти направя някаква услуга?” Когато Господ е там, ти ще кажеш: “Слушай, ти имаш да ми даваш от толкоз време, ти забрави. Това е срамота.”
Питам, двама братя имат ли право да се разправят пред бащата. Единият брат да каже: “Ти имаш да ми даваш това, което си взел от мене.” Големият син дал на малкия пет крини жито, които взел от баща си, и държи брата отговорен, че не върнал житото. Има ли право да каже: “Аз ти дадох житото, да го върнеш”? И въпросът не трябва да става за житото.
Та първото нещо вие трябва да бъдете абсолютно здрави. Не се поддавайте на човешки слабости. Човешка слабост е, след като си пътувал дълго време, ти искаш веднага да седнеш и да пиеш вода, без да си починал. Не бързай. Изворът няма да избяга. Седни, почини си, погледай насам, натам, нека се минат петнадесет, двадесет минути, и тогава пий. Туй, което те кара да пиеш, иска да ти създаде мъчнотии. Един кон, който пътувал дълго време и се напие със студена вода, веднага ще го пререже нещо. Конят не може да казва. После другото правило при дишането. Като излезете от къщи, никога не тръгвайте бързо. Спрете се в себе си и призовете мисълта. Ще попиташ пътят отворен ли е. Пътят невсякога е отворен.
Сега имам един случай, който е станал. Един българин се сприятелява с един германец. Българинът си купил автомобил и отива при германеца. Германецът бил техник, дава му бензин, но бензинът се запалва и изгаря целият автомобил. Не само това, но бензинът като се разлял, запалила се тревата. И там имало един аероплан, че част от крилото изгаря на аероплана, най-после и те отиват. Те и двамата щели да се качат на аероплана да идат в Германия. Автомобилът изгаря, аеропланът се поврежда и те отиват. От какво става? От невнимание. Ако върви един автомобил, пък се запали бензинът, какво ще правиш? Как ще го загасиш? Често от невнимание и в нас стават такива пожари. Ако в тебе една противоположна мисъл и едно противоположно чувство се срещнат, може да направиш цяло едно сътресение в организма. Туй сътресение може да стане в дробовете, става пропукване на кръвоносните съдове. Туй сътресение може да стане в мозъка, получи удар. Може някой път сътресението да стане и в стомаха, някакво скъсване.
Казвам, по някой път трябва да се учите на търпение. Онези от вас, които не са търпеливи, ще имате един приятел, ще му дадете една игла и той да ви бодне, да забие иглата два милиметра. Като забие иглата, да видиш колко може да търпиш. Като забие иглата в хълбока, да не изгубиш настроението си. Като я забие, да ти е приятно.
Та ние, съвременните хора, искаме да избегнем много несгоди в света. Несгодите са упражнение на човешката воля. Има неща, които са потребни за нас. Те са тъй потребни. Да кажем, имате една паница. Ако вземеш с ръце и няма мазнина, нищо не става. Но ако е мазна от кравешко масло или от свинска мас, или зехтин, ще вземеш с кърпа и с топла вода да я измиеш. Тогава се изчиства. Ако я измиеш само с вода, мазна остава. Та и вие във вас такова миене със студена вода не става. В дробовете, ако не дишаш дълбоко, остават нечистотии, от които после се образуват разни болести, разни болезнени състояния. Някой път имате бодеж, прободе ви в гърдите. Някои бодежи има, които не са опасни, но има бодежи, които са опасни. Ако имате бодеж на гърба, трябва да вземете мерки. При този бодеж може да се скъса нещо и да има кръвоизлияние. Един наш приятел имаше бодеж на дясната плешка и от кръвоизлияние си замина. Той казваше, че сто и двадесет години ще живее. Може, но той трябваше да вземе мерки. Дишането в него беше слабо, не беше нервен, доста разположен.
Казвам, хората на новото учение трябва да се отличават, всеки да може да задържа въздуха за една минута. Като се разгневиш, дойде ти да кипнеш – задръж въздуха. Питай хората как трябва да говориш. Защото, ако си празен, ти нищо не може да говориш. Защото трябва да знаеш какво да говориш, какво да кажеш. Сега, когато аз направя една погрешка, как искам? Искам хората да не обърнат внимание на погрешката. Хората като направят погрешка, аз обръщам внимание. Та еднакво да е както не искаме да обръщат внимание на нашите погрешки, така и ние да не обръщаме внимание на техните. Понеже, като обръщаме внимание на погрешките на другите, ние цапаме ума си.
Да допуснем, че имаш един приятел, когото обичаш. Той има навик, като върви, да плюе. Или някои хора нямат кърпа и се секнат. Ти, ако искаш, ще носиш една стомна вода и ще тръгнеш отподире. Той като се изсекне, ти ще налееш водата, ще измиеш, ще изчистиш. Той върви, пък ти чистиш. Да допуснем, че вкъщи имате един брат, който плюе тук и там. Децата често отиват да се ковладят на майка си. Ако е разумно голямото братче, да му каже: “Не е хубаво, не е здравословно да се плюе където и да е.”
Никога не оставяйте една нездравословна мисъл в ума си. Никога не оставяйте едно чувство нездравословно в сърцето си. И никога не оставяйте една нездравословна постъпка в тялото си. Вечер, преди да си легнете, петнадесет минути подишай дълбоко и поблагодари на Бога, че те запазил целия ден, поблагодари му. След като се усетиш спокоен, легни си, ще имаш спокоен сън. Ти легнеш неспокоен. Като легнеш, искаш да заспиш. Дишането е, което успокоява хората. Когато хората започват да стават болни, в тях дишането е неправилно. Колкото повече задържаме въздуха, толкоз повече храна приемаме от въздуха, повече сила ще извлечем. При такова едно дишане даже нечистият въздух става полезен за човека. Но ако много бързо се диша, в нечистия въздух поемаш двадесет вдишки, има доста прах и някой път няма достатъчно влага в носа, да задържи праха. Сух е носът и този прах отива в дробовете. През прашно време да правиш една вдишка в минута, едно поемане, едно задържане и едно издишане. Тогава ти ще приемеш много по-малко прах, отколкото ако вземеш двадесет вдишки.
Та казвам, здравето на човека зависи от правилното дишане. Като се упражнявате, ще дишате четири, три вдишки в минута. Не през целия ден. Според мене десет, дванадесет вдишки в минута да правите, е най-добре. Който е здрав, той има десет, дванадесет вдишки. Щом загазва, почва да диша тринадесет, четиринадесет, петнадесет пъти в минута. И то е естествено, но те не са така здравословни. Когато правите упражненията, трябва да правите четири, три или една вдишка в минута. Най-първо ще имате четири вдишки, четири поемане, задържане и издишане. Или три вдишки, или една. Другото време оставете организмът да диша тъй, както знае. Тогава, когато се намалява броят на вдишките, животът се съкращава.
После друго трябва да помните. Като дишаш, винаги да държиш най-добрите хора. Няма да се занимаваш с болни хора. Като дишаш, дръж в ума си здравите хора, които си видял, дръж в ума си най-добрите хора. Като дишаш, имай предвид добрите хора. Като срещнеш един добър човек, той оставя нещо в тебе хубаво, ти с години го помниш. Добрите хора като държиш в ума си, те при дишането оставят доброто. Пълно дишане имат добрите хора. Те имат правилни мисли, правилни чувства и правилни постъпки. При дишането ще си представяте добрите хора, които сте срещнали някъде, когато сте пътували, запомнили сте името му. Като ще дишаш, повикай го и му кажи: “Ти ме наблюдавай сега, аз ще дишам.” Този човек, като ти наблюдава дишането, ще бъде намясто. Когато дишате, с болни хора да не се занимавате. Свържете дишането тогава с добрите хора. Няма да забравите болните хора. Като идете при болните хора, трябва да им проповядвате правилното дишане. Казваш, имаш един цяр. Какъв цяр? Ревматизъм имам. Ще дишаш. Ще дишаш от десет до дванадесет и когато се упражняваш от четири до едно. Най-първо му кажи от десет до дванадесет и после от четири до едно. По едно разкривай. Не казвай всичко наведнъж.
Сега турих много числа. Не знаете кое е. От двадесет нагоре не са здравословни числа. Този човек, който прави двадесет и пет вдишки в минута, едва ще живее двадесет и пет години. Който диша двадесет и четири, едва достига двадесет и шест. Този, който диша двадесет и три, едва достига двадесет и осем години. Този, който диша двадесет и две, едва достига двадесет и девет. Този човек, който диша едно, достига деветдесет, сто, сто и двадесет години. Който диша три, достига сто години. Който диша четири, достига осемдесет и пет години, до деветдесет години може да живее. Често пъти човек се предизвиква. Четеш някой роман, някоя книга, човек се повлиява. Или бил си на театър, видял си някаква драма. Според мене една драма не трябва да те дразни. Защото в драмата и в трагедията в театъра никой не умира. Че някой преди сто години умрял, той се представя, че умира и после пак възкръсва. Зарадвай се, че актьорът е възкръснал. Гледаш една драма, извади поука за себе си. В какво седи поуката? Че някой от актьорите постъпва, но тъй, както трябва.
Един французин отива в Париж и искал да посети тази прочутата черква “Нотър дам”. Обаче, вместо да иде на църква, отива в един театър. Дават му билет, искат му тридесет-четиридесет лева и той мисли, че за църквата му искат тия пари, за да я види. Дава и влиза. Гледа едно представление, в което се представяло как един откраднал. Хващат го, съдят го. Той гледа как цялата публика седи и гледа и нищо не казва, като гледат как ги лъже. Качва се на сцената и казва: “Слушай, аз те видях, когато открадна. Защо не казваш истината, ами объркваш работата?” Всичките гледат това, искат да участват. “Ще кажеш истината. Аз те видях, когато открадна.” Като виждат това, всички в театъра ръкопляскат.
Има неща в живота, които не са реални. Че се развалило времето, то е представление. Днес имаме представление. То не е нещо реално. Духа вятър, пак е представление. Тихо е времето, пак е представление. Цветята цъфтят, пак е представление. Само че драмата, която се представя, е от такъв характер. Когато цветята цъфтят, няма никакво представление. Има герои, всичките си играят ролите хубаво. Трябва да държим в ума си при сегашните условия най-хубавото, което срещаме в живота. Срещнеш някъде някой хубав лист, фотографирай го и запиши деня. Гледай да остане в ума ти тъй хубавата форма, която си видял. Минаваш някъде през някой извор, обърнал ти внимание изворът, запомни този извор, този пасаж от реката и не го забравяй. Минаваш някъде в планината, приятно ти е, запомни обстановката и пази, трябва да съберем здравословни картини. Те предизвикват в нас най-хубавите мисли, най-хубавите чувства. По някой път запомняме, че сме загазили в някоя кал, помниш как изваждаш крака си. Някой път си навехнал крака си и помниш как си го навехнал. След десет години ще започнеш да мислиш, че еди-къде си навехнал крака. Или отишъл си в гората да сечеш дърва и ще започнеш как си сякъл едно голямо дърво и как паднало. Такива неща държиш в ума си. Не дръж в ума си как си го отсякъл, защото и ти ще паднеш като него. Счупил си някой голям камък не дръж тия работи в ума. Не помни никога това. Никога не дръж в ума си една мисъл, която е отрицателна счупените камъни, падналите дървета не дръж в ума си. Една стомна си счупил не дръж в ума си. Остави тази стомна.
Тези са правила за дишане. Ако държиш счупените работи, натрошените камъни, дишането става неправилно. Дишането изисква спокойна мисъл, красива мисъл цветята цъфтят, реките текат бистри, всичко е хармонично. Тогава ти приемаш Божественото благо и може да го използваш. Защото ужасно влияние има човешката мисъл. Аз ви давам всички тия числа, те не са на показ. Този човек, който прави двадесет и пет вдишки в минута, който така бързо диша, той осакаща организма си. Защото природата е турила известни правила за дишането.
Любовта в дишането трябва да влезе. Човек, който не диша с любов, не диша правилно. Три пъти на ден ще си спомниш и с любов ще подишаш десет-петнадесет минути. Като дишаш, като че в дробовете влиза нещо много приятно. Не като дишаш, да си намръщен, но спокойно да бъде лицето ти. Когато дишаш, да бъдеш изправен, не се навеждай. Когато дишате, дръжте гръбнака си успореден на правата, която свързва центъра на слънцето и центъра на земята. Господ създал хората прави. Гърдите да бъдат изпъкнали, да имат дълбочина. Щом се сплеснат гърдите, това е лош признак. Някой път гърдите хлътнат. Като хлътнат гърдите, мъчно се изправят. Гръдният кош не трябва да хлътва. Като тръгнете на екскурзия, някой път носете една тояга отзад на гърба, като я държите с подмишниците, с ръцете, за да се изправи гърбицата. Като ви срещнат, да бъдете прави като свещ. Щом си гърбав, ще загазиш.
Та казвам, това са елементарни работи. Някои болести не уморяват човека, но през целия живот му създават много големи страдания. По някой път се образуват болки към бъбреците или някой път известен бодеж имаш, че не може да дишаш. Задушаваш се. Много неприятно е. В такъв случай, щом те хванат колики, една чаша топла вода пий. Пий една глътка, задръж я една минута, после пак прекарай топлата вода през езика си, да мине енергията. Тази енергия, като минава, лекува топлата вода. Лятно време, когато има четиридесет, четиридесет и пет градуса температура, може да пиете студена вода. Но зимно време в такива случаи пийте топла вода. Топлата вода задръжте дълго време, тя тонира. Поемете тогава много медленно, полекичка, музикално. (Учителят бавно тактува четири четвърти такт.) Може да правите почивка една минута, може и повече.
Като дишате по този начин, влизате в стълкновение със себе си. Внасяш нов порядък. Пък започват да се сърдят тия числа нагоре от двадесет до двадесет и пет. Те считат, че ти си намалил тяхната заплата и казват: “Не може.” Трябва да работиш над себе си, да го убеждаваш. Като ги убедиш, съгласяват се. Но докато ги убедиш.
Сега нека приемем едно вдишване. (Направихме следното упражнение. Поемане, издигане ръцете настрани, задържане, ръцете настрани. Издишване, ръцете долу. Няколко пъти направихме упражнението.)
Сега ще въведа винаги да правим упражнение по дишането, преди да почне една беседа. По пет минути дишане. То е едно здравословно състояние.
“Отче наш”
Беседа
29 август 1941 г., петък, 5 часа
София Изгрев