Ще прочета 15 глава от Първо Послание към Коринтяните.
Тази глава е мъчна за разбиране. Става спор за възкресението. Смесва се възкресението с човешката свобода. За да възкръсне човек, той трябва да е свободен. Понеже сега той не е свободен, затова умира. Всички хора умират по единствената причина, че не са свободни. Дотогава, докато човек умира, той не е свободен. (Учителят прочете първия и втория стих.)[1] Повярване, значи разбиране. (Прочете 3 и 4 стих.) Думата "умре" разбира посаждане. Туй, което е посадено умира. Хора, които се посаждат, те умират, но се посаждат, за да дадат живот на другите. (Учителят прочете цялата глава.) Ако в света не се даде свобода, каквото и учение да се проповядва, е напразно. Какъвто и да е животът, е временен. Пък, ако има известна свобода, каквато и да е, ако има основа в живата природа, каквото и да е учение, в каквато и да е степен, то се базира на нещо. Защо ще страда човек когато няма свобода? Щом няма никаква свобода, нека яде и пие, да си поживее.
(Изпя се песента "В начало бе Словото".)[2] Въпросът се свежда към Възкресението на човека. Възкресението на човека е истинският живот, към който човек се стреми. Може би мнозина ще искат да им се говори върху разни други въпроси. Може да ви интересуват социални въпроси, обществени, морални, духовни и т.н. Всички тия въпроси може да намерите. Има писано, говорено върху тях. Те не съставят тема на моите разсъждения. За мене главен е животът. Животът разрешава всичко. Тези въпроси са последствия на живота. Аз вземам живота не като механическо движение. Защото движението е като едно последствие в живота. Сега върху този въпрос няма да се спирам. Има разни научни теории, които вие ще ги издирите и изучите сами. Всяка една научна теория е отчасти вярна. Ако живеехме във времето на Аристотел, на Платон, щяхме да знаем тяхната теория за създаването на света, за светлината. Тия философи и мъдреци Аристотел, Платон и други учени мъже в тяхното време разсъждаваха според своите разбирания, според степента на съзнанието на тяхното общество. Сегашните учени хора обясняват по-другояче нещата. Имат по-голяма светлина. Туй, което сега е обект на учените хора, Аристотел и Платон не подозираха дори. В това отношение те са деца. Нашите деца сега са поучени от Платон и Аристотел, но в друго отношение, Аристотел и Платон са по-учени.
Ние мислим, че сме свободни, но дали наистина сме свободни? Ние мислим, че сме свободни, но всъщност не сме. Ние сме зависими от храната, която ядем, ние сме зависими от водата, която пием, ние сме зависими от въздуха, който дишаме, ние сме зависими от светлината, която възприемаме. Ние сме зависими от всяка мисъл. Ние сме зависими от всяко чувство, от всяка постъпка, a npи това говорим за свобода. Свобода извън хляба, извън водата, извън въздуха, извън светлината, извън мисълта, извън чувствата и извън постъпките, как ще я разберем? Ако съществува една свобода, как ще я разберем извън тия неща? Тъй както сега сме поставени, относително сме свободни, понеже пресилваме закона на свободата. Някой път казваме, че искаме да направим това-онова и виждаме, че не можем да го направим. Един философ хиляди неща иска да ги обясни. Пише трактати. Иска да обясни всички тайни на природата. След като разгадае известни тайни, други се явяват на тяхно място. След него се явяват втори, трети, четвърти, пети. Тия учени хора, са като някои, които копаят кладенци. Един изкопал десет метра, друг 15, трети 20, 50,100,1000,1500, 2000. Сега със сонди достигат 700-800 хиляди метра дълбочина. Рудници има, които са на километри надолу. И още по-надолу може да се отиде и колко по-дълбоко ще иде човек, не се знае, т.е. той не може да иде по-дълбоко от огнения пояс. Значи има един огнен пояс, който като се наближи, ще престане цялото копаене. Има един огнене пояс, който ще ограничи всяко копане. Земята, види се, като умно същество е поставила един огнен пояс, за да се пази от обирачите. Тя е скрила, тъй предполагам, някои грамадни богатства и вследствие на това е турила огнения пояс, че никой не може да проникне там, където е богатството. Това е хипотеза, трябва да се докаже с ред формули, че е така. Аз мисля, че мога да го докажа, пък мога и да не го докажа. Мога да мисля, че е доказано. Някой учен мисли, че е доказал нещо, а друг мисли, че не е доказано. Но както и да е, всеки учен човек все е доказал нещо. Нещата в света все са верни. И в най-голямата лъжа има известна доза истина. Никой не може да каже една същинска лъжа. Аз бих дал 1000 лева, ако някой може да каже една същинска лъжа. Без истина, чиста лъжа. Не е малко 1000 лева в тези оскъдни времена. Все ще има в лъжата известна истина. Възможно е и да има такава чиста лъжа, аз не съм вещ в тази област. Възможно е някой да може да ми каже същинска лъжа. И това е възможно. Но онова, което занимава нашето съзнание, онова, което занимава нашия ум, нашето сърце, нашата душа или нашия дух, то е животът във всички свои форми. Ние го виждаме като добродетел, като любов, като благото на народа, кръщаваме този живот с разни имена. По някой път мислим за Бога, и вярваме, че има Господ, понеже учените хора са говорили. Други учени хора са говорили, че няма Господ. Има и няма. Аз казвам тъй: за онези, които живеят, има Господ, а онези, които умират, нямат Господ. Онези, които забогатяват, имат Господ, а онези, които осиромашават, нямат Господ. Онези, които изгубват силата си, нямат Господ, а онези, които имат сила, имат Господ. Онези, които изгубват ума си, за тях няма Господ, онези, които имат ум и разум, имат Господ. Онези, които имат ум, има Господ за тях. Не е въпрос сега за механическо вярване отвън. Трябва да вярва човек в себе си, право е. Вярва някой в някаква сила. Вярва някой в Господа: ще преодолеем идеята, ще превъзмогнем. Даже хора невежи казват, ще сполучим след 100 години. Откъде знаят? Туй не е вяра, но вярване. Вярват в карти, вярват във врачуване, вярват в това, в онова. Вярват, че ще сполучат, но не вярват в Бога, в това, какво Той е казал. Това са новите пророци. Новите пророци не вярват в никакво гадание. Вярват в своето гадание. Аз ги наричам нови гадатели. Те казват: Туй, което аз зная, то е вярно. Онова, което аз зная, е най-важно. Аз зная и вярвам, че ще успея. Тази вяра е потребна, тя е естествена у човека. Той не трябва да се лишава от нея. Пророците, които са предсказвали неща от миналото, те са вярвали в себе си. Не са вярвали в другите пророци. В техните времена имало лъжливи пророци. Сега ме вярват в съвременните гадатели, считат ги за лъжливи пророци. Например, някой гледа на боб. Вземе боба, прекръстоса го и казва: Такова и такова нещо ще ти се случи. Разправяха ми един анекдот: След като една врачка врачувала на един мой познат, той й казал: Я ела да ти поврачувам сега аз. Ти като излезеш, ще се подхлъзнеш, ще паднеш и ще си навехнеш крака. Тя го погледнала и казала: Откъде знаеш? Ще опиташ и ще видиш. Излиза тя и действително се подхлъзва, пада и си навехва крака. Идва да го пита, как знае, как вижда какво предстои да й се случи. Това е моя тайна й казал той. Аз го намирам за съвпадение на нещата. Тя мисли, че зная нещо. Аз нищо не зная, нито гадая, дойде ми една мисъл в главата, казах я, пък то взе че стана. Втори път като кажа, не зная дали ще стане и затова аз мълча. Втори път не съм предсказвал.
Казвам: Този импулс, който живата природа е вложила в човека, е предчувствието. Има нещо, на което ние трябва да вярваме. Не е до външната страна, не е до формата, която хората са създали, но до същината, която съществува в света. Същина има там, дето има растене и разширение. Там дето има растеж, дето има разширение на човешката мисъл, облагородяване на човешките чувства, има продължаване и подобряване на човешкия живот, това е същина. Там, дето сиромашията изчезва и хората стават богати и богатството се разпределя за всички хора и подобрява живота на всички, това е същина. В Америка преди години имало богати хора, които постоянно правили какви ли не опити, за да се подобри положението на работниците. Идва на един от тези богати фабриканти една идея. Във фабриката му работили 1000-2000 работници. Той ги вика и казва: Братя, имам един капитал от толкова милиона. Сега виждам, вие искате хубави заплати, ще работите при тези условия. Тъй, както вие искате да живеете, за 5-6 години ние ще фалираме. Тогава ще идете при друг фабрикант. Аз ви давам всичко на ваше разположение, започнете работа, според печалбите ще получавате заплати. Тогава съгласни ли сте заплатите да се увеличат, според приходите, които имаме? Съгласни сме. Започват хората работа и успяват добре. Ето една нова идея, която прониква в ума на този човек и той я осъществява.
Тия идеи ще проникнат в умовете и на другите хора. Ако аз приложа в себе си тази идея, ще има приложение и в общия живот. Целият живот се дължи на такива малки опити. Семейството е един опит. Най-първо домът го създадоха майката и бащата. Те са създали и държавата. Държавата е зародиш. Докато дойдат до семейството, хората са минали през ред изпити. Докато дойдат до това състояние, хиляди години събирали, създавали един ред и порядък и според придобитата тяхна опитност, постоянно са се нагласявали. Колкото са по-умни, по-добри хората, толкова държавата е по-добре наредена. Колкото са по-слабокултурни или по-малка светлина имат, толкова и законите съответстват на техните познания.
За вас не е важно само външното подобрение на света. Доколкото аз виждам в своите изследвания, външните отношения на света са хармонични. Привидно има известна дисхармония в света, която се дължи на човешката дисхармония. Човекът е внесъл едно малко объркване в природата, поради което считат, че в природата има нещо анормално. В природата няма абсолютно никаква анормалност. В моите изследвания анормалността я намирам в органическия свят. В животните, в растенията, в птиците, в човека има известна анормалност. На какво се дължи? Има ред причини. Дължи се някой път на храната, която човек употребява. Дължи се някои път на въздуха, които диша. Дължи се някой път на водата, която употребява, дължи се някой път на светлината, която възприема човек. А отчасти тия неща се дължат на хиляди други причини. Но онзи, който иска да разбере тази анормалност точно на какво се дължи, трябва да се заеме да чете направо от природата.
Учените като правили наблюдения, установили, че там където почвата е глинеста, когато космическите лъчи минават през нея, тя задържа отровните космически лъчи и те стават причина да се развие рак. По аналогия следва: ако в един дом има глинеста почва, ако жената е глинеста, тя ще запира космическите лъчи. Тогава или тя или мъжът ще заболее от рак. Това са ред заключения. Учените хора искат да намерят едно средство, с което да могат да препращат тази космическа енергия, да я отправят нанякъде. Тя се събира на известни места и прави пакости, както когато се зараждат някъде отровните микроби. Има известни малки, микроскопически същества, които образуват маларичната треска. Те съществуват най-често в тропическите места. Има ред мисли у нас, които зараждат една проказа. Ракът и проказата се дължат най-първо на дисхармоничното състояние на човешката мисъл, на човешките чувства и на човешките постъпки. Когато човек дойде до едно противоречие със себе си, в едно крайно противоречие с окръжаващата среда, в която се намира, непременно този човек или умствено ще се побърка, или нервно заболяване ще го хване или от рак ще заболее или някаква друга органическа болест ще дойде. Ние виждаме как се роди една проказа в рая. Когато човек влезе в дисхармония с Великата причина и наруши един от великите закони в света, какво стана? Изгониха го от рая. Първият човек внесе в света лъжата и кражбата. Легендата казва, че имало едно дърво, посадено от боговете, от което никой човек нямал право да ядел. То се наричало дърво на познание на доброто и злото. Само боговете имали право да ядат от това дърво. Понеже Бог, от любов към човека, му позволи да яде от плодовете на всички дървета, а само от това дърво не, защото ако яде, ще влезе в стълкновение с цялото Битие и ще умре. Адам Му обещал, че няма да пипа, но изпратил жена си да отиде и тя да вземе. Казал й: Ще минеш оттам и когато няма никой, ще вземеш и ще донесеш и аз да ям. И понеже тя имала известен ум, могла според съвета му да го направи. Онзи, който пазеше това дърво, беше черният адепт. Казват, че змията дошла отвън. Значи, самото дърво си имаше свой пазач. Жената като дойде до него, попита: Може ли да ни дадеш от този плод? Тя го измами малко, око му хвърли. Той помисли, погледна дървото и каза: Не може, ако ти дам и мене ще изгонят от рая. Ева му казва: Не бой се. Ще ми дадеш един плод. Моят мъж обича науката, иска му се да разгледаме плода и ще го върнем. Излъга го. Той първо й повярва, но и той я излъга и тя го излъга. Тя взе плода и го изядоха с мъжа си. И след туй изгубиха рая. Адептът отиде да се оплаче на Господа и каза: Излъга ме, уж за науката го взе, уж мъжът й научно се интересува. Обещаха, че ще го гледат само и ще го върнат. Тогава Господ отиде в рая, да ги потърси, но и двамата се бяха скрили. От това ядене в тях станал преврат и те сами не могли да се познаят. Дотогава били смели и решителни, а като яли от плода на това дърво, станали страхливи, като зайци. Като чули гласа на Господа, скрили се под шубраките и оттам казват на Господа: Чухме гласа Ти, но не можем да се явим пред Тебе, че сме голи. Кой ви каза, че сте голи и защо се страхувате, да не би да сте яли от забраненото дърво? И започнаха тогава Господа да лъжат. Най-първо се изхитри Адам, казва: Господи, тази жена, която ми даде, тя ме излъга. Като хванал жената, тя също лъже. Казва: Онази змия ме излъга. Не я е излъгала змията, но тя излъга змията. Понеже и двамата излъгаха и понеже лъжата не се прощава в невидимия свят, Господ казва: Хайде навън. Понеже ти лъжеш, послуша жена си и тя лъже, хайде извън рая. Тук такива ученици не искам. И на змията казва: Понеже ти не устоя на думата да пазиш това дърво на боговете, ще носиш голямото проклятие, хайде и ти навън. И тогава змията и човекът излязоха навън. Дотогава и дяволът беше в рая. Той беше пазач нафтова дърво. Оттам насетне и Адам и Ева, и дяволът и змията, всички излязоха. Доколко е вярно не гарантирам, такава легенда има. Ако за това бесят хората, аз ще се откажа от достоверността й. Не искам да ви кажа, че съм готов да умра за това. Ще дойдат онези капацитети, учените хора, които ще я тълкуват колкото искат. Има нещо вътре, в основата си верно. Има нещо в тази ябълка, тя съдържаше нещо, което измени естеството на човека и човекът оттам насетне се промени. Хората, които се родиха оттам насетне имат друг отпечатък. Децата, които се родиха от тях единият се роди престъпник и уби брат си и това до ден днешен продължава. Ние казваме, че дяволът е причината. Змията беше, която пазеше дървото. Ние искаме да си изчистим ръцете и казваме, че дяволът е причината. Но дяволът никога не може да наложи нещо на човека, ако той не иска. Дяволът е като търговец. Той може само да го предложи. Според мене, дяволът няма нито рога, нито копита, нито пък е черен. Всеки човек, който защитава своето право в света, той е на страната на дявола. Ти трябва да защитаваш правото на Господа. Трябва да живееш един порядъчен живот. Щом защитаваш живота отвън, неговата форма, ти си вече на крив път. Онзи интензивен огън от 35 милиона градуса няма какво да се защитава. Самата топлина, която е вътре в него, тя се защитава, той няма какво да носи сабя, топове, оръжия. В него са те. Ние, сегашните хора защитаваме своето право. Казваме: аз съм обиден. От какво? Идете да кажете някому една нецензурна дума, веднага ще ви даде под съд. Нямате право да обиждате никого. Отлична идея. Но казваш: Ако ние нямаме право да обиждаме в света никого, какво право имаме да обиждаме природата? Това не е ли по-голямо престъпление? Следователно, като нарушим целия ред на нещата, ще си понесем и последствията. Хората, които отварят война, нарушават реда на природата. Например, сегашните народи ще опитат един закон вече учените хора го поддържат. Ако се отвори една война, тя няма да е както войната в 1914 г., но ще бъде още по-силна. Тези експлозивни вещества, новите бомби, ще раздрусат света и тогава ще стане такава катастрофа, каквато човечеството не може да си представи. Земетресения ще дойдат, каквито хората не са видели. Дали е вярно това, хората ще го опитат. Във всичките наши фабрики, в цялата индустрия, с които искаме да оправим света, има една опасна страна. Всички железници трябва да вървят по един естествен път на природата. И в хармония със законите на природата. Един влак, когато ще пътува, има точно определено време. Влаковете не могат да се пращат всяка минута. Такава безразборност в природата няма. Почти всички движения, които хората употребяват, са в разрез с хармоничните движения на природата. Следователно, ние започваме да чувстваме лошата страна на съвременната култура, която има за цел да повдига съвременното човечество. Но формата, в която е облечена тя, създава злото. Запример, ако вие облечете един човек с два кожуха лятно време, че да не може да диша и казвате, че това е, за да запази своята топлина, това нормално ли е? Вие ще му предадете по-голяма топлина, отколкото трябва. Той ще се спари. Онези хора, които живеят в тропическите страни, носят много тънки дрехи за да се запазят от слънчевите лъчи, да има дишане, да става изпотяване, да се намали чрез порите потенето, топлината, да не се принесе никакво зло на клетките. В тропическите места народите са останали от старата култура, която не е спазвала правилата, и сега, понеже има опит, се стреми да ги спазва. Черната раса, е остатък от една раса, която не е спазвала законите на природата. Жълтата раса е останала от една раса, която някога е била в цветущо състояние. И бялата раса, която е в цветущо състояние, сега и тя, ако не спазва реда на природата, и тя ще заеме такова място, както жълтата, черната и червената. След нея ще дойде друга раса, шестата, по същия начин, както жълтата се е сменила с бялата. Така и на мястото на бялата раса ще дойде друга.. В природата съществува един закон, който сменя формата, освобождава съзнанието на хората или умовете на хората от вътрешно робство. Представете си сега онзи антагонизъм, който съществува между богатите и сиромасите, между мъже и жени, онзи антагонизъм, който съществува днес между господари и слуги, между управляващи и управлявани. Как ще се справим с тия противоречия? Най-после, имаме ред други противоречия, които се явяват вътре в нас. Как ще се справим разумно с тия противоречия? Запример, минаваш за един благороден човек, за един почтен човек. Оставил си някой човек торбата с придобитото богатство и той те пита не си ли виждал някаква торба? Ти скриеш торбата и казваш: Не съм виждал. Питам: Кое те заставя да бъдеш неверен на себе си, какво ще ти допринесе тази торба? Ще ви приведа един пример за един американски евангелист. Един човек много усърден, връща се една вечер от оживено събрание. Той бил беден, минава покрай един богат банкер, който като броил парите си, оставил една торба на прозореца. Той като вижда торбата, казва: Господ е оставил тази торба за мене. Задига торбата и се радва, че Господ най-после му помогнал. Но какво става? Рече ли да се моли, торбата застава между него и Бога. Туй, хубавото чувство, хубавите мисли, които имал, изгубил. Молил се на другия ден, пак същото. След седмица отива при банкера и казва: Ще ме извиниш, взех тази торба, не бих ти я върнал, но едно нещо ме застави да ти я върна. Изгубих вярата, не мога да се моля. Твоята торба развали връзката между мене и Бога. Ако не беше я развалила, тя щеше да седи при мене. Но понеже ми развали връзката, вземи си торбата. Грижи се ти за нея, аз няма да се грижа. Много хора днес минават за бедняци, някаква торба има там, задигат я.
Мене мие чудно: ако синът се отрече от баща си, туй здравословно състояние ли е? Да се отречеш от един идеал, от едно божество, което не съществува, разбирам, но да се отречеш от едно същество, което те е родило, което ти е дало всичко, което се грижи за тебе през всичките векове, от Него да се отречеш, аз това не мога да си представя. Казвате: Това съм аз. Всичко това съм аз. Ако ние сме тия същества, които можем да оправим света, защо не сме го оправили досега? Вие казвате: Еди кои си министър ще оправи нещата. Никой не може да оправи света. Царе е имало, и велики царе, но никой не е могъл да го оправи. Проповедници, учители идваха, светът седи на едно място и все не е оправен. Значи в света не е дошъл онзи, който може да оправи света. Ще дойде Един, който може да оправи света. Този, Който ще дойде, Той ще прилича на слънцето и ще каже: Много лесна работа е. Като слънцето ще бъде. Вие можете да палите огниво, свещ, нищо няма да допринесете. Вие ще бъдете в зависимост от това слънце. Тази светлина ще проявявате и тази топлина на слънцето ще проявявате. Тъй щото, богатите могат да живеят като сиромасите, пък какво ще бъде положението на сиромасите, не може да си представите. Но когато дойде слънцето, всичко в живота се стопля, всичко в живота разраства. Туй слънце казва: Вземете, яжте. Разумното слънце ще оправи сега света. Туй слънце казва: Яжте, всичко яжте, идущата година като посеете, пак ще ви дам, още повече. Ние умните, каквото даде слънцето слагаме го в хамбара и казваме, че идущата година я даде, я не. И ние трупаме, трупаме, разваляме реда. Един от най-големите проповедници на миналия век Спържен, проповядвал в една от най-в идните църкви на Лондон. Явяват се при него богати хора и казват: Да се помолим на Господа, да помогне да съберем една сума, в помощ на бедните. Той казва: Братя, да не изкушаваме Господа. Ние всички сме богати. Ето, аз давам толкова. Ти, братко, си богат, ти колко можеш да дадеш? Всички тука сме богати, ето случай да изпълним волята Божия. Всички дават и събират определената сума. След като дават, молят се, благодарят на Бога, че са могли да изпълнят волята Божия. Сега се молите всеки да даде. След като дадете, след като направите едно добро, тогава се молете. Туй поддържа новото учение в света новия живот. Когато вие умирате, молите се на Господа, на смъртта се молите, молите се за живот: Господи, ако ми продължиш живота, аз ще живея, както искаш. Аз съм слушал, всички болни хора така се молят и все обещават. Аз слушах веднъж един умиращ, за когото ме викнаха да го посетя. Жена му казва: Отива си. Аз го слушам, той се моли усърдно. Казвам на жена му: Той няма да си замине още, не бой се. Дотогава, докато човек върши волята Божия в света, Господ ще го държи. А пък щом свърши работата си, Господ ще го вземе. Дали сме на земята или в другия свят, ние не трябва да правим въпрос. Умрял наричам този, който като умре, не отива в другия свят. Ако един човек умре и отиде в другия свят, той не е умрял. Аз не искам да внасям във вас каквото и да е смущение. Вие трябва да се радвате, да имате един нов начин за разглеждане на нещата, трябва да бъдете като малките деца. Всякога и след хиляди години трябва да имате разположението на едно дете както детето, като иде в училище и се върне в къщи. се радва на знанието, което е придобило и разправя на майка си какво е научило. Ние вече ще имаме нужда от това да се прилага доброто, ще растем в знание, мъдрост ще придобиваме. Много работи ние знаем, но и много работи не знаем. Ние не знаем дали идущата година ще бъдем всички тук. Може ли някой да ни предскаже, че това събрание, така както е сега, в този салон, догодина по същото време, ще е същото? То е невъзможно. Някои може да бъдат, но най-малко 5-6 души ще отсъствуват. Някой може да замине за Америка или в някоя друга страна. Някой може да замине на луната, на слънцето, някой може да замине за другия свят. Сега щом се говори за другия свят, всички ви е страх. Всички говорят за оня свят, но ги е страх. Най-хубавото нещо е човек да иде на разходка на оня свят. Но никога на оня свят не се позволява да отидеш с празен джоб, трябва да ти е пълен джоба, да имаш достатъчно средства. Ако отидеш там без средства, лошо е. В оня свят да отидеш без средства е по-лошо, отколкото да отидеш във Франция без средства Това са отвлечени работи. Аз разбирам идеята. Разбирането на нещата може да стане дотолкова, доколкото за мене са ясни нещата. Защо аз трябва да ви казвам, че има "оня" свят? Да направя едно разсъждение. Ако аз бих намерил на Витоша едно голямо богатство, една златна мина с милиарди злато, складирано, мислите ли, че бих дошъл да ви говоря за това богатство? Щях да мълча. Ще държа ръцете си в джоба и ще казвам: Думата ми на две не става Колко искате? Толкова. Утре може да дойдете. Най-после ще питате откъде е това богатство? Ако ви кажа къде е мястото, вие ще го намерите и аз вече не бих влязъл там. На мене не бихте оставили да вляза, най-много аз ще бъда последният, който ще влезе на това място. Като ви говоря за оня свят, не мислете, че ви се говори много ясно. Никой проповедник не е говорил достатъчно ясно за оня свят. Казвам на някого: Господине, аз вярвам във вас. Вие сте един благороден човек. Вие сте това, онова. Казва: Даваш ли ми ключа на твоята каса? Ще.си помисля. Аз зная вече колко вяра имаш в мене. Той може да ви задоволи. И аз може да ви задоволя. Казвам ви, вие сте благороден. Но като дойде до ключа, до онова богатство, аз не давам ключа. Аз от други съображения правя това. Един американски говедар получил едно наследство от 5 милиона долара. Това са 25 милиона златни лева. Като получил това богатство напуснал говедарлъка. Тръгнал из Америка, отишъл в Сан Франциско. Давал угощения с дни на бедняците да ядат и да пият. След 6 месеца изхарчил всичко и се върнал пак като говедар. Казвам: Ако аз бих ви дал това богатство, то щеше да се случи същото в София. Щеше да има гуляи и пиене, веселие. Но всичко вече е свършено. Хубави работи са те, но нищо добро няма да допринесат. След като се свършат парите, аз стана пак говедар и вие ще идете пак да работите. Не се разрешава въпросът. Друго нещо се изисква в света. Има едно място, на което аз съм много щедър, да ви кажа. Складирано е едно голямо богатство. Ще идете там бих ви дал препоръчително писмо, да идете дотам. Не е лошо някои път да отидете. Няма някой от вас, който да не е хлопал на тая врата. Всички хора от памти века са хлопали. И доста време са хлопали на банкерската врата. Някой дава нещо, а някой казва: само ще ви приема. Но няма нито едно живо същество, което да не е хлопало на тази банкерска врата. На този, който знае езика, казва: Заповядайте, господине, какво обичате, аз съм на ваше разположение. На който не знае езика, казва: Ще видя. Всички онези, които сте ходили до този банкер, ще приличаше на онзи богат американец, който никога не е правил добро. Един ден тръгва да се разхожда и една вдовица зад гърба му казва: Господине, моля ви се, помогнете ми. Остави ме, че бързам. Но тя го моли да й даде нещо. Най-после бърка в джоба си и й дава един долар. Махни се оттука. Нямам време за губене. Това било единственото добро, което направил. Умира този богат американец и иска да отиде в рая. Казва: Направих една църква, направих училище и т.н. Апостол Петър казва: Църквата не минава. Нещо по-съществено. Направих едно училище в еди-кои си щат. И училището не минава. И разправя богатият какви добрини е направил. Но тия работи не минават горе. Апостол Петър му казал: Някое добро да си направил, за което никой да не знае, помисли си. Той казва: Направих едно малко добро, съвсем малко, което помня, на една вдовица. Когато бях на земята тя ме хвана, искаше да и помогна, и аз за да се отърва, извадих един долар, че и дадох. Виж, казва апостол Петър, за това може да се помисли. Върху туй добро можем да се спрем, но не зная, как да го разреша; ще ида при Господа да видя, Той какво ще ми каже. Отива при Господа, разправя историята. Казал на Господа, че е дал един долар на бедната вдовица и Господ казва на Св. Петър: Дай му два долара да си върви на земята. Ние така правим доброто. Всички тия работи са хубави, но в края на краищата, ще имаме двата долара и с всичките наши усилия, ние не можем да постигнем онова, което желаем. Аз наричам този свят, свят на пълно разочарование. Разочароваш се като стар, насърчаваш се като млад. Разочароваш се като млад, насърчаваш се като млад. Разочароваш се като задомен. Насърчаваш се като задомен. Разочароваш се като служащ някъде. Насърчаваш се като служащ. Най-после, насърчаваш се като стар и се разочароваш като стар. Когато човек се ражда, ражда се той със стиснати юмруци. А когато умира е с отворени ръце. Аз не съм виждал как се раждат децата, но всички деца се раждат със стиснати ръце. А всички умрели отпущат ръцете си. Като се раждат всички деца в този свят, казват: Всичко е мое, ще спечеля, а като умират, казват: Не е тъй както мислех. Сега имаме разни идеи, хубави са тези идеи, може да се придобие с тях нещо, не че не може. Нашите стремежи в основата си са верни. Стремежът за богатство, за знание, стремежът за правда, всички тия неща, каквито и да са те, са хубави, но пътищата, методите, по които ние вървим, не са прави, вследствие на това ние нямаме едно постижение, а само частични постижения. Следователно новото, което иде в света, трябва да даде нови присадки, които трябва да се присадят на старото. Онзи нов зародиш, който се намира в почвата, може да се изкара отгоре. Набралата се енергия може да се трансформира и да се образува нещо хубаво за в бъдеще. Откъде ще дойдат добрите хора? За да дойдат, онази мома, която ще ги роди, трябва да живее четири поколения един чист и възвишен живот. Бащата, майката, дъщерята и нейната дъщеря четири поколения трябва да живеят чист живот, за да може да се роди един гений. Новият човек ще се роди в туй нормално състояние, където няма да има никакви атавистически склонности, никакви злоупотреби. Неговото тяло ще бъде пречистено и тогава той ще живее за благото на ближните си в света.
В бъдещата държава или в бъдещото човечество трябва да се създадат тия условия именно, да дойдат учители, велики учители, за да научат хората, как да живеят и как да: се жертват. Човек, на когото краката са строшени, може ли да го научим да живее добре? Най-първо трябва да научим един човек да бъде здрав, да му кажем да бъде силен, умен, богат и как да употреби богатството, да знае как да използва учението. Да го научим как да употреби своята доброта, своята сила и ум. Във всяка област на живота да постигнем това, което желаем, но всичко да употребим тъй, че да се ползват всички от тия блага. Това е новото в света. С тази идея човек трябва да ходи и с тази идея да замине оттука. Сега казваме, че живеем временно на земята. Това разбиране не носи щастие. Някой ще каже: Ще видим. Да, ще видим, нещата трябва да бъдат точно определени. В природата процесите са точно определени. Слънцето изгрява точно навреме, то не закъснява нито с минута. Годишните времена навреме идват. Увеличаването на деня навреме става. Плодородието и всичките блага, с които природата работи, идват навреме. Само ние навреме не отиваме. Навреме не работим. Навреме не лягаме. Навреме не се учим, навреме не се молим, навреме не правим добро. Винаги страдаме, че нещата не ги правим както трябва, а ги правим, както и когато не трябва. Човек не може да се отрече изведнъж от обикновения живот, но той трябва да приложи новото. Новото е следното: След като си съградил своята къща от тухли, камъни, вар, гвоздеи, след като си направил къщата, донесъл си дърва, направил си красиво огнище, сложил си дърва, трябва ти една кибритена клечка. Имаш светилници, свещи, трябва ти само кибритена клечка да цъкнеш, да запалиш огъня. Огънят осмисля нещата. Къща без огън, тя не е къща. Домът трябва да има огън. Питам тогава, ако нямаш огън в сърцето си, какво можеш да направиш? Ако нямаше огън в сърцето на стопанката, ако нямаше огън в сърцето на стопанина, къща би ли просъществувала? Огън е потребен в сърцето, стопляне в къщата е потребно, светлина е потребна. Следователно, последното нещо, което трябва на къщата, то е кибритена клечка, понеже всичко друго е готово. На вас сега ви трябва само една кибритена клечка. Светът ще се оправи само с една кибритена клечка, но да се драсне навреме. Тази кибритена клечка не може да драснете два пъти, ако драснете два пъти, отиде. Веднъж ако драснете, клечката ще се запали. Клечката, която трябва два пъти да я цъкате, сложете я настрана. Онази клечка, която изведнъж се запалва, произвежда магическо влияние. Когато говоря, че някой трябва да бъде милостив, благороден човек, още от първата ми дума, който се запали, той е ученик. Това е говор. Аз да говоря истината, а той да я разбира. Ако съм говорил истината и той я е възприел, той ще придобие хиляди пъти повече, отколкото е дал. Аз, ако кажа истината, аз ще придобия толкова пъти повече, отколкото аз съм направил. И онзи, който слуша, и онзи, който говори и двамата трябва да придобиват. Ако вие от моя беседа нищо не може да придобиете, и ако аз от една моя беседа, нищо не мога да придобия, то всичко е напразно, за мене животът няма смисъл. Ако вие не излезете оттука с една нова идея, с един нов импулс, ако във вашия ум не проникне по-голяма светлина, в сърцето по-голяма топлина и ако не станете по-решителни, по-съобразителни, по-добри, аз считам, че това учение не е на място. Ако в моята душа се зароди идеята да дам втори път нещо повече, тогава ние вървим по нормален път. Както посаждането на плодните дървета. Има една обмяна между мисълта на господаря и дърветата. След като постъпи правилно, заради грижите за дървото, дървото казва: Господарю, ти ми направи голяма услуга, може да вземеш моите плодове и да разполагаш с тях, както обичаш. Това ще стане, когато хората възкръснат и тогава омразата ще си вдигне чергите. Колкото черги имаш, ще ги вдигне. Когато човек възкръсне, злото ще иде на хаджилък. Когато човек възкръсне, военните ще идат да пируват, няма да воюват, ще идат да ядат и да пият, да се веселят. В хубавия смисъл казвам да пируват хората. Има в света за какво да воюваме. Да бъдат хората носители на обичта, да Воюват за доброто в света, да воюват за любовта в света, да воюват за всички блага. Това трябва да бъде един импулс навсякъде. Най-първо трябва да започнем от най-високите върхове. Високият планински връх, когато започват да се топят снеговете, изпраща водата към долините. Аз считам учените хора, богатите хора високи върхове, и оттам те трябва да започнат да се топят. Каквото има в тях, да слиза към долината, да дава плод. Между високите върхове и долината има известно отношение. Нищо не се губи в природата. Водата излиза нагоре, качва се на планините и пак трябва да слезе в долините. Един оборот прави водата в света. Последното нещо, което трябва да знаете в света, то е, че трябва да възкръснете, да живеете като свободен гражданин на тази земя. Тогава да разберете, да направите сравнение, какво нещо е свободен човек. Някои мисли, никаква грижа като няма, какъв ще бъде животът. Ами това пък живот ли е? Ако влезете в болницата, където идват лекарите със своите игли правят ви инжекции, после ви правят превръзки, бинтоват ви, носят ви на носилка от едно място на друго, правят вивисекции, операции и след това мислите, че това е животът. Не. Аз зная, че външният живот е най-красивият живот.. Там няма нужда от инжекции. Сега казвате, да сложим една инжекция. Най-хубавата инжекция, това е яденето. Щом искате инжекции, яжте. Това е първата инжекция, После пийте чиста вода, това е втората инжекция. Обаче най-хубавата инжекция е да поемете въздуха. Това е третата инжекция. Най-хубавата инжекция, която зная, е като отворите очите, да възприемете светлината. Това е четвъртата инжекция. Като искате повече инжекции, ще дойдат музикалните трептения във въздуха. Ето други инжекции, много приятни и много по-хубави от тия, съвременни инжекции, с които мъчат хората. Тук пpeди години, един виден адвокат, след като му направиха един разрез, сложиха му две инжекции по 8 хиляди лева и човекът си замина с двете инжекции в оня свят. Благодарим за такива инжекции. Аз казвам: инжекция е светлината. Това е онази възвишена, светла мисъл, която дава образ, красота на човека. Онова красиво чувство, което дава израз на човешката мисъл, сила на човешката воля, туй наричам аз инжекция. И последната инжекция, която трябва да приемем, то е новият живот. Да възприемем възкресението и да се освободим от ненужните инжекции на смъртта, които тя внася в нас.
Беседа, държана от Учителя на 30 октомври 1932 г„ неделя, 10 ч.с.. София Изгрев.
----------------------------
[1] Бележка на стенографа
[2] Бележка на стенографа