Учителят Петър Дънов каза:
Исая - това е физически човек.
Асириецът - умственият човек.
Израил - духовният човек.
Градът на слънцето се нарича сега Озирис - от корена озари.
В Египет 19-та династия е царувала няколко хиляди години и е дала старата култура на Египет, която римляните са развалили.
В подземията на пирамидите са закрити още много неща, които ще се открият и изследват. Вследствие падането на един камък се е отворила дупка и са намерени много старини. Там е написано всичко за Христа. Законите не бива да се издават. Христос затова разпнаха слугите му (духове), защото даде учение не навреме.
Природата към глупавите е взискателна, а към умните - снизходителна. Природата ни дава правила, за да се реформираме. Начинът е само с вода, а не да се пречистваме като оная жена, която, за да почисти къщата си, забуха чергите, мете пода и повдигне праха нагоре, та изпълни стаята и са необходими после 2-4 часа, да се пречисти въздухът.
Законите за реформацията трябва да научим, а те са: от малкото да направим голямото, от семката да направим глава чукун- дур - цвекло за захар, а не фабрики, машинарии и после от милиони килограма цвекло някакви килограма захар. Да не сме като оня поп българин, който, като турил детето във водата, да го кръщава, то умряло и рекъл: "Дайте друго." Така Христос от 5 хляба Му се възложи да приготви повече хлябове и нахрани хиляди хора. Елементите на хляба ги имаме във въздуха.
Чете се от Послание към Ефесяните, глава 3. Последните стихове са за вярата, любовта - да се размишлява по тоя стих.
Вярата е една обоснована наука, която почива на изучаване. Тя е дълбока сила, която лекува. Тя е ангелският език. Хората са сега много суетни, суеверни, а имат малко вяра. Който има вяра, има безсмъртие, който няма вяра - няма безсмъртие; има колебание. Сега са най-добрите дни за развиване на вярата. Колкото повече се осланяме на Божията мъдрост, толкова повече можем да работим. Вярата, сама по себе си, носи знания и те се добиват моментално. Като се съсредоточим, ще знаем например какво става на бойното поле. Когато се молим, трябва да чувствуваме топлина на мястото, гдето е душата - това значи, че духът работи. Няма ли топлина, умът слабо работи, а това не е молба вече. Във вярата нещата трябва да тълкуваме в правата смисъл - винаги да благодарим. Страданията са резултат на лекувание.
Разумна вяра има тоя, който вярва, без да критикува.
Нашите прегрешения трябва да изнесем - да не грешим повече и ще ни опрости Господ. Изправлението трябва да бъде колективно - от двама, трима, десет, които да се обърнат към Бога и Той ще поправи управник, министър и пр. Христос казва: "Все, що попросите в Мое име, ще ви бъде."
Молба трябва един за друг: мъжът за жената и жената за мъжа. Да приближим ума си към Бога и да работим. Неща, които Господ трябва да направи, ще се обърнем към Него с вяра, без разсъждение как Той ще извърши работата - Господ ще ни даде по вярата. Без страдания молбата ни не се удовлетворява. Като дойдем до разумната вяра, ще затворим книгата - ще оставим настрана знанията си и ще кажем на Господа: "Ти сега, каквото направиш, това ще бъде, основаваме се, че Ти ще направиш нужното заради нас." И трябва да не се пазарим с Господа, а да изпълним законите Му.
Човешките души нямат качеството на падналите души, на падналите ангели, а са по душа по-чисти.
В мислите ни, чувствуванията трябва да има солидарност. Необходимо е съединение на интелекта, сърцето и душата. "Без вяра не може да се угоди Богу." Трябва да застанем пред Бога без особено мнение. Необходимо е смирение.
"Да ме благословиш..."-то значи да научим начините, за да се спасим и Господ натисна бедрото на Якова и му каза: "Само със страдания ще изкупиш греховете си."
22 януари 1915 г., петък, на обяд В дома на Минчо Сотиров • Бургас
