Музикални тактове

Най-често използвани думи в беседата: има, казва, число, добре, може, природа, работа, сега, един, нота, сантиметра, работи, аз, имаш, три, как, себе, взема ,
Общ Окултен клас , София, 12 Март 1941г., (Сряда) 5:00ч.
ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Добрата молитва.

Богъ е Любовь.

Пишете върху темата: „Отъ какво произтичатъ противоречията въ живота“.
Хубаво да пишете, не само пишете какво сѫ писали другитѣ. Ще пишете едно изречение, какво казалъ нѣкой, отъ какво произтичатъ противоречията. Вие какво мислите. Какво сѫ говорили философитѣ, остава за тѣхна смѣтка. Не всичкитѣ философски работи сѫ вѣрни. На съвременнитѣ хора трѣбва философия. Нѣкои хора много знаятъ, нѣкои малко знаятъ. Нѣкои музиканти много знаятъ по музиката, нѣкои много малко знаятъ. Музикантитѣ често казватъ: „Тактъ“. Какво нѣщо е тактътъ? Запримѣръ: 2⁄4 какъвъ тактъ е? Или 3⁄4, или 6⁄4? Ще кажете, че много тактове има. Въ всѣко отдѣление, въ всѣки тактъ има опредѣленъ брой ноти. Една пѣсень е турена въ 2⁄4 тактъ, друга въ 6⁄4, каква разлика има? Или ако нѣкѫде туришъ цѣла нота, или половина нота, или ако туришъ четвъртина нота, защо, или осмина нота, или шестнайсетина, или тридесетвторина, или шестдесетичетвъртина, защо? Казвате: „Свойство на музиката“.

Сега нѣкои казватъ: „Високъ човѣкъ“. 165 сантиметра. Това е едно количествено число колко е високъ единъ човѣкъ. 165:41, 165 къмъ 41 – неговата широчина на раменетѣ. Казва: „Широкъ е“. Ако хранишъ една пчела, или ако хранишъ една свиня, тогава разноскитѣ сѫ различни. Пчелата ще се задоволи съ много малко. Свинята не може да се задоволи съ сѫщото. По отношение на храната, свинята ще те тури въ изпитание, за милиони пчели ще изяде храната. Свиня ли да хранишъ е добре или пчела да хранишъ? Но ако е за печалба, ако имашъ единъ работникъ, който работи като пчела и имашъ единъ, който работи като свиня, тогава по отношение на работата, кой ще донесе по-голѣма търговска печалба? Разбира се, свинята ще донесе, повече мазнина ще даде, като я заколишъ.

Сега това сѫ редъ разсѫждения. Какво може вие да направите съ една рѫка? Или имате рѫката, имате петь пръста, защо сѫ петтѣ пръста? То е търговска работа. Рѫката е за търговска работа направена. Първиятъ пръстъ, палецътъ, означава Божественото начало, едното. Четиритѣ пръста сѫ работници, палецътъ ги командува. Палецътъ е полковникъ, генералъ е той. Четиримата може да сѫ 40, 400, 4000, генералътъ командува. Ако измѣрвате палеца, ще видите дължината. Каква е дължината на пръститѣ? Човѣкъ, както е построенъ или както е работилъ, той е опредѣлилъ своята сѫдба. Този човѣкъ самъ си опредѣля сѫдбата. Влияние върху него има слънцето, влияние върху него има Венера, влияние върху него има Меркурий. 1-то иска да живѣе, 6-тѣ иска да се удоволствува, 5-тѣ иска парици, търговия. 165 казва: „Азъ искамъ да живѣя, азъ искамъ да не страдамъ, добре да ми е въ живота, да се удоволствувамъ, пари да имамъ“. Сега откѫде иде туй? Зависи отнѣкѫде. Вие казвате: „Откѫде иде?“

Л Ю
Б О
В Ь

Имате тия букви. Какво има сега? То сѫ елементи, ако знаешъ да ги съчетаешъ. Ако можешъ ти да ги съединишъ, ако съединишъ Л и Ю, какво става? ЛЮ – очудване, нѣкога се очудвашъ на онази, младата мома: „Лю, брей, какъ е израснала!“ БО – богатъ, започва съ Б, не съ В. Б-то е вързано съ земята, има на какво да уповавашъ. Богатиятъ уповава на своитѣ пари. О-то е нула, въ дадения случай показва условията, означава и самата вѣчность, отдето нѣщата излизатъ. Самата единица е излѣзла отъ нищо. Когато казватъ, че свѣтътъ е създаденъ отъ нищо, отъ нула е създаденъ свѣтътъ. Какво нѣщо е нищо? Нулата е нищо. Ако имашъ нула, тя сама по себе си е нищо. Ако я туришъ предъ единицата – намалява, ако я туришъ задъ единицата – увеличава. Никакво количество нѣмашъ въ нея, но въ този зародишъ имате динамика. Нулата срѣщашъ въ природата, ще ѝ дадешъ съвсемъ друго значение. Дветѣ очи сѫ ненаситни, защо? Числото две е негативно, то е ненаситно. Какво значи две? Човѣкътъ на дветѣ е всѣкога недоволенъ, кесията винаги му е празна, то иска това, иска онова, 2-тѣ само иска: „Дай, дай, дай“. Детето плаче, оплаква се, тукъ-тамъ го боли – то е вече числото 2. Сега вие ще кажете: „Защо е така?“ Какъ трѣбва да бѫде? Следъ като си взелъ пари, следъ като отивашъ при единъ човѣкъ да вземешъ единицата, 1-то е вземашъ пари назаемъ, сърдцето ти помага. Обаче, щомъ дойдешъ до 2-тѣ, показва, че туй, което си взелъ, трѣбва да го платишъ. Взелъ си единъ левъ, лесно се връща, лесно се плаща. Като дойде до плащането – изваждашъ, плащашъ. Взелъ си 2 хиляди лева, и тѣхъ лесно може да платишъ, но взелъ си 10, 15, 100 хиляди лева, като дойде до плащането – намѣришъ се въ трудно положение. То е числото 2. 1 – вземашъ назаемъ, 2 – плащашъ. Щомъ дойдешъ до 2-тѣ, трѣбва да се плаща, започвашъ да мислишъ какво трѣбва да се прави. Какво ще правишъ? Казва: „Защо ми дойде тази бѣля на главата“. Че тази бѣля ти самъ си създаде. Що ти трѣбваха 100, 200 хиляди лева, тия търговски работи? Защо ти трѣбваше да мислишъ, че, като имашъ много, ще живѣешъ по-добре? Сега сте недоволни въ живота. Дветѣ очи иматъ числото 2. Очитѣ количествено сѫ 2. По форма очитѣ образуватъ осморка. Числото 8 е число ненаситно. То е число на недоимъкъ, на недоволство. Човѣкъ всѣкога е недоволенъ. То е числото 8. Той е песимистъ. Каквото да му кажешъ, казва: „Не върви тази работа“. Казва: „Защо ми е този животъ?“ Умъ има, казва: „Защо ми е този умъ?“ Има здраве, казва: „Защо ми е това здраве?“ Лице има, казва: „Защо ми е това лице?“ Крака има, казва: „Защо ми сѫ тия крака?“ Знае да свири, казва: „Защо ми е туй знание?“ Знае да говори, казва: „Що ми трѣбва да говоря?“ 8-тѣ ще го направишъ на 9. За да излѣзешъ отъ тази бѣля, отъ това недоволство, ще го превърнешъ на 9. То е марсиянско число. Дойде този съ 8, той е страхливецъ, казва: „Ще изгубя, ще ми се смѣятъ хората, ще ида да уча. Става ли? Какво ще кажатъ другитѣ?“ Той навсѣкѫде вижда само лошата страна. Тогава той си казва: „Защо Господь създалъ свѣта така, азъ така да се плаша?“ Господь ти далъ пълни шишета. Защо ти ги начупи тия шишета и ги нахвърли по двора? Тури ти обуща на краката, ти започна да ходишъ съ боси крака. Тукъ се натъкнешъ на едно парченце, тамъ се натъкнешъ на друго парченце, казвашъ: „Защо свѣтътъ е така направенъ?“ Ти направи този свѣтъ така. Ти имашъ единъ езикъ и тръгнешъ (да) критикувашъ хората – този лошъ, онзи лошъ, този кривъ, онзи кривъ. Тѣ сѫ парченца отъ стъклото. За да критикувашъ хората, трѣбва да бѫдешъ съвършенъ. Като влѣзешъ въ стаята, тогава ги критикувай. Не си давай мнението за хората, защото щомъ ти си давашъ мнението за хората и тѣ ще си дадатъ мнението за тебе.

Азъ веднажъ излизамъ отъ („Опълченска“) 66, гледамъ едно голѣмо куче върви, гледамъ друго куче, и то голѣмо, носи една кость. Голѣмото куче, като се нахвърли върху него, обърна го на гърба. Голѣмото му казва: „Кой ти позволи тази кость да я вземешъ? Тази кость (азъ) ще взема“. Като го върдаля, върдаля, пусна го и то избѣга. Следъ десетина крачки то срещна друго малко куче, и то носѣше една кость. То веднага се нахвърли върху него, обърна го на гърба, казва: „Кой ти позволи тебе?“ Въпросътъ бѣше за една кость, разправятъ се за правото и (даватъ) заявление да дойде прокурора. Казва: „Нѣмашъ право да носишъ тази кость“. Азъ се спрѣхъ и ги наблюдавамъ. Гледамъ едно явление въ природата. Обърна го на гърба и казва: „Ти за тази кость пита ли Господа?“ Проповѣдва му. Като му проповѣдва къмъ Господа да гледа, гледа надолу, къмъ земята. Обърналъ го на гърба и казва: „Трѣбва да гледашъ къмъ Господа“. То взело костьта и хичъ не се обърнало къмъ Господа. Проповѣдва на другитѣ, казва: „Знаешъ, на мене ми проповѣдваха да гледамъ къмъ Господа“. То като взе костьта на малкото кученце, хичъ не гледа нагоре. Остана това малкото кученце, като му взеха костьта, обърна се, облиза си задницата. Погледахъ едното куче, погледахъ другото и разсѫждавамъ. И си казва малкото куче: „Така е свѣтътъ, нали съмъ слабъ, така ще ме върдалятъ“. Ако си силенъ, никой нѣма да те върдаля. Щомъ си слабъ, ще те върдалятъ. Разсѫжденията въ мене сѫ вѣрни. Дали така мислятъ кучетата, азъ не съмъ авторитетъ, азъ така предполагамъ, че така мислятъ. Първото куче, което мисли, е авторитетъ за себе си. Не се спрѣхъ да го питамъ, можехъ да го питамъ, то щѣше да ми каже. Можеше да питамъ и второто куче, има единъ начинъ.

Да кажемъ вие имате една болесть, предполагамъ каква е болестьта. Вие чувствувате какво е вашето състояние, усѣщате каква е степеньта на болката. Какъ усѣщате – вие сте авторитетъ. Азъ не може да усѣщамъ вашата болка, както вие. Или пъкъ имате приятно чувство. Тази радость, която имате въ себе си, азъ не може да я чувствувамъ, предполагамъ. Всѣки отъ васъ е авторитетъ въ себе си и въ своитѣ радости, и въ своитѣ страдания. Та казвамъ: Страданията произтичатъ отъ числото 2. Щомъ страдате – имате да давате, щомъ се радвате – имате да вземате. Едва вече въ числото 3, то е на Юпитеръ, 3 показва достойнство. Домътъ е създаденъ на юпитеровско начало. Първо е слънцето, вече го сгодяваме за 2, тогава 123, 3-тѣ е резултатъ. Въ тритѣ се осмисля животътъ. Туй три е турено на котвата. Котвата не е нищо друго, освенъ единицата, то е бащата, то е правата линия въ котвата. Майката – това е хоризонталната прекръстосана линия на котвата. Крѫгътъ отгоре – това е детето, условията, които сѫ дадени за това развитие. Човѣкъ му е турилъ всичкитѣ правила. Като погледнете рѫката, като погледнете лицето, както сѫ създадени – вие вече имате всичкитѣ правила какъ трѣбва да постѫпите, какъ трѣбва да излѣзете изъ неблагоприятнитѣ условия и какъ трѣбва да употрѣбите благоприятнитѣ условия, при които се намирате. Нищо не е произволно въ живота. Задача ви е дадена. Имашъ животъ на мѫчнотии, то е задача. Ако знаешъ какъ да постѫпишъ – ще излѣзешъ, за да се справишъ съ числото 2 на мѫчнотиитѣ. Имате 27, но 7 въ дадения случай е число на луната, на пълнолуние. Растенията на земята ги регулира месечината, приливитѣ и отливитѣ, кръвообращението се регулиратъ отъ месечината. Ако месечината въ тебе е добре поставена, разбирамъ, че кръвообращението въ тебе става редовно. Щомъ не става редовно кръвообращението, има повече венозна кръвь, то е числото 2. Артериалната кръвь – то е числото 7, пълнолунието. Сега азъ говоря за 27, то е процесъ на кръвообращението. Гледамъ знака въ природата какъ е туренъ. Въ природата, ако има плюсъ, показва, че кръвообращението е добро. Ако има минусъ – значи отслабва. Трѣбва да вземете мѣрки, за да се пази да има равновесие. Ако на линията турите още, вие имате единъ квадратъ, то е числото 4. Числото 4 – то е елементъ за мене. Ти се намирашъ въ едно голѣмо противоречие. Имашъ една нива, която трѣбва да се оре. Казва: „Какво значи 4?“ 4 означава работа, имашъ да се боришъ.

Тогава имате единъ тактъ въ музиката 2⁄4, имате 4⁄4, 6⁄4. Какъ се взема? Съ такта 3⁄4 ти предизвикашъ едно влияние, съ 6⁄4 друго влияние. Съ 6⁄4 предизвикашъ влиянието на Венера, то е венеринъ тактъ. Съ 3⁄4 ще предизвикашъ влиянието на Юпитеръ, 3⁄4 е юпитериански тактъ. 7⁄16 – това е тактъ на месечината, музикаленъ тактъ на месечината, или 4⁄4. Имате 5⁄4 – то е на Меркурий, търговска работа е 5. Това сѫ философски разсѫждения. Музикантитѣ, които даватъ тактъ, знаятъ какво означаватъ. Тактътъ 3⁄4 съвсемъ другъ колоритъ ще даде. Ще даде достойнство на музиката. Въ такта 6⁄4 тия ноти ще бѫдатъ съобразни съ този тактъ, ще даде едно вѫтрешно съдържание, чувствителность въ тази музика, да го почувствувашъ. Нѣкои казватъ: „Да почувствуваме“.

Та казвамъ: Животътъ е музика самъ по себе си. Ти, като музикантъ, трѣбва да разбирашъ тия ходове, да разбирашъ смисъла на тия ноти. Имашъ цѣла нота – това е нота на Слънцето. Имашъ половина нота – това е нота на месечината. Имашъ четвъртина нота – това е нота на Земята. Имашъ осмина нота – това е нота на Сатурнъ. Имашъ шестнайсетина – това е нота на Венера. Имашъ тридесетивторина – това е нота на Юпитеръ и на месечината съединени. Имашъ шестдесетичетвъртина – то е на Венера и на Земята. Така музикантитѣ се спиратъ. Тогава една осминка има недоимъкъ въ себе си. Въ осминката не се изисква много време, по-лесно се свършва работата. Вие казвате: „Да зная голѣми работи“. Азъ да ви кажа: Ти, ако ядешъ и не знаешъ да ядешъ, какво ще стане съ тебе? Ти, като туришъ една хапка въ устата, колко пѫти я обръщашъ въ устата си? Ако сѫ здрави зѫбитѣ ти, ти не сдъвчишъ тази храна, не туришъ музикално толкозъ обръщения, какво ще стане съ тебе? Музикално колко се дъвчи една храна? Добре сварено жито колко време взема, за да се сдъвчи? Гледали ли сте, колко секунди ти взема да я сдъвчишъ хубаво и тогава да я глътнешъ? Днесъ не сдъвчишъ добре храната, утре не сдъвчишъ добре, после пиешъ студена вода, следъ това топла вода, напука се глечътъ на зѫбитѣ, изпопадатъ зѫбитѣ, тревожишъ се за това-онова, не можешъ да дъвчишъ, зѫбитѣ изпопадатъ, казвашъ: „Остарѣхме, не можемъ да ядемъ“. Казвате: „Защо Господь създаде свѣта?“ Ни най-малко свѣта Господь не го създалъ. Господь създаде да дъвчишъ храната си хубаво и никога да не преяждашъ. Вие даже не знаете по колко хапки да ядете на едно ядене. Вие ядете безразборно. Азъ никога не бихъ взелъ 8 хлѣба, ще взема единъ или три. Може нѣкой пѫть да взема 6 хлѣба. Нѣкои иматъ 6 деца, и тѣ двама – 8, да се пазите. За да ви върви, трѣбва да дойде още едно дете, да имате 7 деца, а и вие двама – 9. Не считайте, че тия нѣща сѫ произволни. Преди васъ други хора, които не разбираха реда, разбъркаха реда. Единъ механикъ, често като прави единъ автомобилъ, може да разбърка нѣкои части. Или единъ цигуларь, като нагласява една цигулка, не може да я нагласи добре. Онзи цигуларь, който нагласява, знае добре да я нагласи четиритѣ струни, ще я нагласи хубаво. Който не може да я нагласи, вземешъ, за да свиришъ, но струнитѣ не сѫ нагласени хубаво. Ако я дадешъ на единъ добъръ музикантъ, той веднага ще я нагласи. На една цигулка, не добре нагласена, не можешъ да свиришъ добре. Добре ли е нагласена, можешъ да свиришъ.

Хубаво, вие имате единъ умъ, имате едно сърдце, имате една воля, значи три подраздѣления. Тройката е на Юпитеръ, достойнството на човѣка. Че има умъ, чувства, воля или тѣло, значи има съ какво да разполага. Ако не можешъ да се ползувашъ отъ ума, ако не можешъ да се ползувашъ отъ сърдцето – то е двойката. Като дойде волята, ще оправи работата. Ако кажемъ, че човѣкъ не знае какъ да се справи съ ценноститѣ, подразбираме числото 2. Числото 2 – то е едно нажежено желѣзо. Ти, ако не разбирашъ закона, може да пипнешъ, да си изгоришъ рѫката. Числото 2 винаги взема, не дава. Туй, което те изгаря, е числото 2. Имашъ каквато и да е несрета въ живота си, това е числото 2. То винаги взема. То може да е нагорещено или може да е нѣкой чукъ, то е числото 2. Ти ще бѫдешъ внимателенъ, когато се справяшъ съ условията, които влизатъ въ негативната страна на живота.

Да допуснемъ сега, че нѣкои васъ ви обиди. Какъ трѣбва да се справите? Ако си силенъ, вземи, че го набий. Казвате: „Не го бий“. Ако си силенъ, набий го хубаво, музикално дай му единъ урокъ. Ако си слабъ, играй ролята на единъ тѫпанъ, като те биятъ. Въ музиката тѫпанътъ дава тонъ на цѣлия оркестъръ. Той е негативенъ, като го ударятъ, казва: „Бумъ“. Биятъ те като тѫпанъ. Тѫпанътъ иска ли много? Той не е като първа или като втора цигулка, или (като) другитѣ, пискливитѣ. Като го ударятъ – единъ–два тона и после си мълчи. Нѣкои питатъ: „Защо трѣбва тѫпанъ?“ Тѫпанътъ дава тонъ на оркестъра. Като каже тѫпанътъ „бумъ“, първа и втора цигулка се въодушевляватъ. Тѫпанътъ въодушевлява нѣщата въ себе си.

Та казвамъ: Въ живота, ако носътъ ти е два сантиметра, ще се молишъ на Бога да го проточи, да го направи три сантиметра. Като е три сантиметра, ти ще излѣзешъ изъ областьта на страданието. Влизашъ тамъ, дето всѣки зачита правото. Щомъ си въ числото 2, навсѣкѫде ще имашъ противоречия. Не че хората те мразятъ на земята, но навсѣкѫде ще имашъ противоречия на земята. Противоречията сѫ неорганизиранъ свѣтъ, който тепърва трѣбва да се организира. Казваме: „Негативенъ“. Подъ думата „негативенъ“, разбираме една неорганизирана материя. Подъ думата „три“, разбираме – влизашъ въ единъ свѣтъ, дето започва да се организира, умътъ взема участие, сърдцето взема участие и тѣлото взема участие. Въ единъ неорганизиранъ свѣтъ имашъ чувства, желаешъ нѣщо, казвашъ: „Да имамъ пари“. Вземешъ билетъ отъ лотария, не ти върви. Избирашъ само моментитѣ. Ако разбирате, може да спечелите. Взехъ, казва, билетъ, но не спечелихъ. Азъ зная, че когато той е купилъ билета, времето е било 2. Нѣкой пѫть взелъ една четвъртинка, нѣкой взелъ една половинка отъ билета, нѣкой взелъ единъ цѣлъ билетъ, но ако вземешъ цѣлъ билетъ на числото 2 – нищо нѣма да спечелишъ. Може да е 8 часа, или 8 минути, или 8 секунди – тѣ ще развалятъ работата. Когато вземашъ билетъ, да не е осмата секунда, да не е 8 часа, да не е 8 минути, защото нищо нѣма да вземешъ. Ако започнешъ една работа, нищо нѣма да стане отъ тебе, не върви. Ще кажете вие: „Защо е така?“ Ще ви кажа защо е така. Зимата е четири, пролѣтьта е първа, второ е лѣтото, трета е есеньта, зимата е четвърта. По какво се отличава? Въ зимата имате вѫтрешна работа въ кѫщи. Отвънъ условия нѣма, всичко е покрито съ снѣгъ. Ако зимно време искашъ да орешъ и да сѣешъ, то е невъзможно. Но зимно време можешъ да имашъ единъ хубавъ обѣдъ, може да имашъ една хубаво отоплена стая, то е вѫтрешенъ животъ. Зимно време може да го направишъ красивъ, а пролѣтно време е друго. Сега разглеждамъ живота, зависи какъвъ знаменатель вземамъ. Ако човѣкъ разбира живота тъй, както Богъ го създалъ, ако вървимъ по великия Божи законъ, нѣма да имаме противоречия. Ние сме числото 2, Богъ е единица. Нашата воля влиза въ стълкновение съ Божията воля, нашиятъ умъ влиза въ стълкновение съ Божия умъ, нашето сърдце влиза въ стълкновение съ Божието сърдце, и тѣлото ни влиза въ стълкновение съ тѣлото на природата. Тогава какъ ще вървите? Значи умътъ на всѣки единъ отъ васъ трѣбва да дойде въ съгласие съ онова, разумното въ природата. Трѣбва да виждашъ онова, разумното, което сѫществува въ природата. Тази разумность, това е Богъ, Който се проявява. Нѣкой пѫть правишъ нѣщо, нѣщо ти казва: „Недей“. Азъ съмъ срѣщалъ и хиляди хора сѫ ми разправяли своята опитность и всѣки, който не е послушалъ онова, което вѫтре му е говорило, винаги пострадвалъ. Нѣкой музикантъ, когато работи по музиката, нѣщо му казва да тури нѣкой тонъ. Ако той се съгласи, ще му върви. Нѣкой пѫть иска да го тури другояче, по своему. Защото, когато искамъ да се освободя отъ нѣкоя мѫчнотия въ свѣта, азъ се уча да вземамъ тона до. Основенъ тонъ сѫществува въ природата. Когато нѣкой пѫть провѣрявамъ една пѣсень, отивамъ въ природата, да видя сѫществува ли въ природата или не, дали е добре копирана или не. Нѣкой пѫть провѣрявамъ такта въ природата. Природата има свой тактъ, свой ритъмъ. Ние имаме 72 удара на сърдцето. Сърдцето е единъ тактъ, безъ ударъ е то. Първото число 7 – то е пълнолуние. Когато луната има хубаво влияние, 2-тѣ, негативната страна, е добре застѫпена. Много пѫти изобилието не е организирано. Богатъ е този човѣкъ, но не знае какъ да употрѣби това богатство. Даровито е това дете, но не го праща въ училище, не му дава материалъ да учи, остава недоразвито. Нѣкой пѫть човѣкъ е религиозенъ, но недоразвитъ религиозенъ. Тѣ мислятъ, (че) това е религия да знаешъ три пѫти на день да седнешъ, да колѣничишъ, да се молишъ. То е вече една поза. Но да знаешъ какъ да съпоставишъ ума си, да знаешъ какъ да съпоставишъ сърдцето си, да знаешъ какъ да съпоставишъ тѣлото си въ природата – то е религия. То е педагогия, то е възпитание. Тогава, ако азъ зная какъ да се съпоставя съ окрѫжаващата срѣда, съ хората зная какъ да се съпоставя – всичко ще върви добре.

Вие искате по нѣкой пѫть да умрете, да се освободите. У М И Р А. Но знаешъ ли какво значи „умира“? То е търговска работа. Тя има петь букви. Ти накарашъ свинята да умре, но то е търговска работа, за да ѝ вземешъ мазнината. Ти искашъ да умрешъ, да продадешъ нѣщо отъ себе си. Хубаво е да умрешъ, но какво ще ти дадатъ? Ако имашъ една пчела, какъ ще спечелишъ отъ нея? Или ако имашъ една свиня, какво ще спечелишъ отъ нея? Подъ думата „умиране“ всѣкога разбираме, че искашъ да излѣзешъ изъ мѫчнотиитѣ. Когато единъ човѣкъ се намира въ мѫчнотии, които не може да разреши, казва: „Да умра, да се освободя, да се свърши“. Но ще се свърши фирмата, ще фалирашъ, ще изиграешъ своитѣ кредитори. Казватъ: „Вземалъ си, вземалъ си, на единъ – десеть, на другъ – 2, свършвашъ, то не е честно“. Природата не обича такива работи. Ти ще ликвидирашъ честно. Какво си взелъ – ще го върнешъ и безъ никакъвъ дългъ ще останешъ. Говорятъ за карма. Законътъ на кармата е умиране. Умиралъ си, не си плащалъ, казвашъ: „Каква е моята карма?“ Миналата карма е много тежка, понеже си вземалъ и не си плащалъ. Пъкъ сега ще трѣбва да започнешъ да плащашъ. Ще мислишъ добре, ще чувствувашъ добре, ще постѫпвашъ добре. Трѣбва да вѣрваме въ Бога, за да ликвидираме съ своята карма. Защо трѣбва да живѣемъ? За да изплатимъ дълговетѣ. Следъ като платишъ дълговетѣ, ти ще бѫдешъ свободенъ. Нѣкои говорятъ за свобода. Ти не можешъ да бѫдешъ свободенъ, докато не си платишъ дълга. Или другояче казано: не можешъ да живѣешъ добре, докато въ тебе не се организира умътъ, докато не се организира сърдцето ти и тѣлото ти тъй, че да отговаря и въ всѣки моментъ да знаешъ какъ да постѫпишъ. Да си бързъ въ решенията си.

Втората котва има съвсемъ другъ смисълъ. Първата котва освобождава. Втората котва е на работа. Тази котва е дигната. Първата котва е пѫть на освобождение, а пъкъ втората котва, както е направена, е за движение. Имате образуванъ единъ квадратъ. Има закони на силитѣ въ природата, които действуватъ. Тази котва е емблема, тя показва пѫтя на ония сили въ природата, които действуватъ. Котвата показва направлението на ония сили въ природата, които действуватъ – силитѣ на ума, силитѣ на сърдцето и силитѣ на тѣлото. Ако вземете кръста, първата линия показва положителнитѣ сили, които работятъ и преодоляватъ мѫчнотиитѣ. Туй сѫ негативнитѣ сили, които трѣбва да се преодолѣятъ. Негативнитѣ сили вървятъ тукъ и трѣбва да знаешъ закона какъ да се справишъ съ тѣхъ. Имашъ единъ дългъ, казвашъ: „Какво трѣбва да правя съ този дългъ?“ Ще го платишъ. За да го платишъ, ще работишъ нѣкѫде. Като идешъ при своя кредиторъ, ще му кажешъ сладки думи, ще образувашъ приятелство. Той започне да се колебае. Ще оставишъ довѣрие да има въ тебе. Или другояче казано: ние, съвременнитѣ хора, трѣбва (да) възстановимъ довѣрието, което сме имали едно време. Господь едно време ималъ довѣрие въ насъ. Сега като ни гледа Господь, колкото и да е благъ, казва: „Не вѣрватъ“. Той търпи, търпи и казва: „Не вѣрватъ“. Ще те срещне нѣкѫде и ще ти каже: „Кѫде вървишъ така по този пѫть?“ Ще се върнешъ назадъ. – „Азъ не искамъ“. Ще се върнешъ. Ако не искашъ да ме слушашъ, веднага ще ти създаде една мѫчнотия. Ще ти даде болесть, ще ти се счупи крака, безъ пари ще останешъ, безъ кѫща ще останешъ, ще ти създаде хиляди нещастия на главата. Какво ще се боришъ сега, върни се назадъ, какво ще ти коствува?

Тукъ, въ насъ, българитѣ още не сѫ научени на редъ и порядъкъ. Въ Америка е опредѣлено откѫде да вървишъ, откѫде да се връщашъ. Ако си влѣзалъ въ противната страна, стражарьтъ ще ти каже. Ако направишъ най-малкото възражение, веднага ще ти каже: „Който е дошълъ въ Америка, трѣбва да се подчинява на законитѣ“. Стражарьтъ е 6 стѫпки високъ и съ едната си рѫка дига 75 килограма. Казва: „Ти трѣбва да се подчинишъ“. Онзи, който иска да се бори съ природата, тя е онзи стражарь, който те хване и казва: „Слушай, на другата страна ще вървишъ, отлѣво съ сърдцето, отдѣсно съ ума“. Отивашъ, връщашъ се. Тукъ, въ България, какъ е? Като отивашъ на работа, накѫде вървишъ? Надѣсно съ ума, налѣво като се връщашъ. Винаги страданията показватъ, че ти си се върналъ. Радостьта винаги показва, че ти си излѣзалъ. Защото пчелата, като излѣзе и като влѣзе въ свѣта вѫтре, излѣзе отъ дома и се радва на соковетѣ, които намѣрила, гледа да стигне до дома си, връща се по пѫтя. Като се върне, онова, което събрала отъ цвѣтята, го поставя въ килиитѣ. Като постави излишното, което взела, усѣща една радость. Ние гледаме пчелитѣ, но трѣбва да имаме сѫщото чувство. Като си натоваренъ съ едно Божие благо, като задържишъ онова, което ти е необходимо за тебе, другото ще го туришъ въ Божествения кошеръ, въ Божественото съкровище. То е доброто, то е дихарма. Ако ти играешъ ролята на единъ бръмбаръ, бръмбарътъ, като излѣзе, казва: „Брънъ“. Излиза и влиза, но нищо не донася той. Казва: „На работа всичкитѣ“, свири имъ той, музикантъ е. Всичкитѣ бръмбари свирятъ, цѣлъ оркестъръ образуватъ. Тѣ сѫ най-добритѣ музиканти въ кошера. Понеже ядѣли меда, били непотрѣбни. Колко сѫ тѣ? 400, 500 търтеи, колко ще изядатъ? Единъ кошеръ има близо 20–30 хиляди пчели, 400 бръмбари-музиканти не може ли тѣ да ги издържатъ? 30 хиляди пчели, единъ оркестъръ отъ 400 души на мѣсто е. Защо ще ги избиватъ? Не избивайте вашитѣ бръмбари! Нито единъ бръмбаръ не избивайте, вие имате бръмбари. Казвате: „Имамъ единъ бръмбаръ“. Благодари, не го убивай. Този бръмбаръ е на мѣсто. Но тѣзи бръмбари трѣбва да въодушевяватъ ония работници-пчелици, тѣ отиватъ и се връщатъ отъ работа.

Азъ искамъ да прекарамъ една нова мисъль. Сутринь, като станете, да знаете, че всѣки день носи едно богатство. Знаете ли какво богатство носи всѣки день? Азъ, като излизамъ, навсѣкѫде се радвамъ въ природата – разхвърлени камъни, треви, цвѣтя, виждамъ нѣща, които менъ ме радватъ. Виждамъ онази разумность, която сѫществува скрита въ природата. Нѣкой казва: „Какво гледашъ?“ Гледамъ тия камъчета разхвърлени, но виждамъ бѫдещитѣ възможности, които сѫществуватъ въ природата. Нѣкой пѫть срѣщамъ нѣкой човѣкъ, който ме пита: „Я ми кажи, какви недостатъци имамъ?“ Казвамъ: Азъ съ недостатъци не се занимавамъ. За мене недостатъци въ природата не сѫществуватъ. За мене сѫществува една неорганизирана материя, която трѣбва да се организира. То сѫ възможности, то сѫ условия. Погрѣшката е тамъ, че тази материя не се организира. Ти чакашъ нѣкой другъ да организира работата. Ти ще се завземешъ. Онзи, който организира добре, пробужда въ тебе. Искашъ да пѣешъ – пѣѝ. Искашъ да ядешъ – яжъ. Искашъ да спишъ – спи. Искашъ да станешъ – стани. Искашъ да ходишъ – ходи. Искашъ да седнешъ – седни. Искашъ бързо да вървишъ – върви. Всичко върши, каквото искашъ и не бѫдете еднообразни. Вървишъ бързо, после полека искашъ да вървишъ. Въ тебе има нѣщо разумно. Слушай командата. Имашъ единъ полковникъ, той дава ходъ. Нали въ музиката има бързи тактове, класически тактове. Слушайте командата. Тия работи сѫ необходими. Нѣкой пѫть вие заболѣете. То е числото 2. Ще го измѣните на 3. При числото 2 умътъ работи и сърдцето работи, но волята ти не работи. Тури волята на работа. Гледалъ съмъ, нѣкой дойде, който е боленъ, казва: „Много ме боли коремътъ?“ Казвамъ: Ще вземешъ рициново масло. – „Ще оздравѣя ли?“ – Не ме питай за това. Не питай дали ще оздравѣешъ, но вземи рициново масло, тури го въ действие. Не питай дали ще оздравѣешъ или не. То е другъ въпросъ. Ти, следъ като вземешъ рициновото масло, ще видишъ. Или боли те коремътъ, вземи топла вода, лъжичка по лъжичка. Азъ, когато пия вода, вземамъ три по три лъжички, спирамъ се. Три пѫти по три, почивамъ и пакъ вземамъ. Три лъжички топла вода и почивамъ 3. Искамъ водата да я направя динамична. Вие не трѣбва да правите този опитъ, азъ изяснявамъ само работата. Три потика давамъ. Съ числото 3 излизамъ отъ онази, неорганизираната материя, отъ едно безизходно положение. Щомъ влѣза въ числото 3, първитѣ лѫчи на слънцето изгрѣватъ, има какво да работишъ. Тази слънчева свѣтлина ти ще употрѣбишъ за своя полза. Ако знаешъ какъ да съберешъ слънчевитѣ лѫчи и да ги пречупишъ, ще доставишъ топлина на себе си. Ако разбирашъ законитѣ на топлината, водата ще туришъ на работа, парата сѫщо. Ще направишъ едно голѣмо колело, ще започне да се движи твоето колело. Ние, като възприемемъ свѣтлината, ще накараме нашия умъ да работи. Като съберемъ свѣтлината, ще накараме нашето сърдце да работи. Като знаемъ какъ отъ свѣтлината да образуваме нашата сила на тѣлото, тѣлото ще туримъ въ движение. То е процесъ. Свѣтлината, топлината и силата даватъ едно постоянно движение. Когато казваме, че мислимъ добре, значи да възприемемъ добре свѣтлината. Когато казваме за себе си, че трѣбва да чувствуваме добре, трѣбва да възприемемъ топлината. Когато казваме да постѫпваме добре, трѣбва да се образува силата въ насъ. Свѣтлината, топлината и силата вече даватъ една правилна посока на движението. Движението азъ, човѣкътъ, ще употрѣбя за едно благо въ моя животъ. Ако нѣмамъ една свѣтла мисъль, едно топло чувство и една добра постѫпка, силата не може да се прояви. Богъ всѣкога отговаря на една свѣтла мисъль, на едно топло чувство и на една добра воля. Всѣкога, нѣма изключение. Но когато имамъ единъ дисонансъ въ ума си, когато имамъ единъ дисонансъ въ сърдцето си и въ волята си, веднага закѫсняваме. Тогава казвамъ: Ако причината е въ ума, Господь нѣма да ти отговори дотогава, докато не координирашъ ума си съ Божия умъ. Ако причината е въ сърдцето, Господь нѣма да ти отговори, докато не координирашъ сърдцето си съ Божието сърдце. Ако причината е въ волята ти, Господь нѣма да ти отговори, докато не координирашъ своята воля съ Божията воля. Той е съвършениятъ животъ. На земята синца можемъ да бѫдемъ съвършени, щастливи, здрави, всичко можемъ да постигнемъ. Само тактъ се изисква. Ще проточите носа си. Нѣма да искате носътъ ви да бѫде 8 сантиметра. На нѣкои отъ васъ е потрѣбенъ носъ отъ 6 сантиметра, за да облагородите чувствата. На нѣкои отъ васъ е нуженъ носъ отъ 5 сантиметра, за да станете по-практични. На нѣкои е потрѣбенъ отъ 3 сантиметра, за да станете по-благи. Нѣкои иматъ голѣми носове, иматъ голѣми навици. 3 сантиметра носъ е малъкъ въ съотношение, той ще те тури въ дългъ. 7 сантиметра ще те научи да почивашъ. Ако искашъ да бѫдешъ християнинъ, 6 деня ще работишъ, 7 ще почивашъ. Ти, като имашъ 7 сантиметра носъ, ще искашъ всички хора да работятъ, пъкъ ти да почивашъ. Ако имашъ носъ отъ 2 сантиметра, работитѣ ще бѫдатъ недовършени. Туй ще започнешъ, онова ще започнешъ. Нѣкой пѫть 2 сантиметра широчина на носа препятствува. Трѣбва да се изкара носа отъ 2 сантиметра. Ако имате единъ носъ отъ 1 сантиметъръ широкъ, нищо не върви. И единъ и половина не върви. Два сантиметра върви, но се трѣбва да надминава двата съ единъ–два милиметра. Като направишъ една постѫпка, ще се влоши работата. Като постѫпишъ, както природата изисква, ти чувствувашъ една радость въ себе си. Щомъ имашъ едно недоволство въ себе си, значи направилъ си една погрѣшка. Всичкитѣ погрѣшки въ живота трѣбва да се изправятъ. Всички сте дошли много малки погрѣшки да поправяте. Нѣкой има малка, микроскопическа погрѣшка на ума. Нѣкой има малка, микроскопическа погрѣшка на сърдцето. Нѣкой има малка, микроскопическа погрѣшка на волята. Нѣкои имате нѣкои добродетели и не ги туряте на работа. Гледамъ, мнозина отъ васъ биха станали добри музиканти. Вие гледате, че пари не даватъ. Не е въпросътъ за пари. Ти ще пѣешъ, паритѣ отпосле ще дойдатъ. Имашъ едно религиозно чувство, казвашъ: „Ще ида да се моля“. Ти разбирашъ ли какво нѣщо е молитва? Да се моли човѣкъ, значи да се научи да говори. Онзи, който се моли и не знае съдържанието на всѣка дума, не знае да се моли. Да намѣришъ тайната на всѣка дума. То е да знаешъ да произнесешъ една дума. Ти си вече царски синъ.

Веднажъ мене ми направи впечатление. Въ 14-та година срѣщатъ едного, искатъ му личната карта. Той си обърна края на ревера на палтото и го показа. Ако не си покаже подъ палтото, хайде въ участъка. И другъ може да покаже, но нѣма нищо. Трѣбва да има нѣщо написано на палтото отдолу. Като дойдешъ, ще обърнешъ ума си, ще обърнешъ сърдцето си, ще обърнешъ и тѣлото си и ще покажешъ, че си упълномощенъ. Всѣки трѣбва да носи своята карта. Всѣки си има по една карта. Всѣки день трѣбва да знаете какъ може да влѣзете въ ония течения, които сѫществуватъ въ природата. Искашъ влиянието на Венера, една планета, която Богъ турилъ. Течение има. Ти ще се потопишъ въ тия течения. Ти искашъ да се умиешъ, ще влѣзешъ въ рѣката вѫтре. Ти искашъ хлѣбъ, ще идешъ при хлѣбаря или ще идешъ въ ония градини, дето има плодове, или въ ония мѣста, дето има зрѣло жито. Трѣбва да влѣземъ въ ония течения, които ще ни доставятъ онова, което желаемъ. Трѣбва да влѣземъ въ свѣта на свѣтлината, за да възприемемъ оная свѣтлина, която е необходима за мозъка. Трѣбва да влѣземъ въ свѣта на любовьта, да възприемемъ оная топлина, която любовьта дава за сърдцето. Най-после трѣбва да влѣземъ въ свѣта на истината, за да възприемемъ силата. Три течения сѫ това, въ които всѣки день трѣбва да се потопяваме. Да се потопявашъ въ Божията любовь и да възприемешъ онова, което ти е потрѣбно. Да се потопишъ въ Божията мѫдрость и да вземешъ онова, което ти е потрѣбно. Да се потопишъ въ Божията истина и да възприемешъ онова, което ти е потрѣбно. Всѣки день туй трѣбва да го правишъ. И десеть пѫти, ако го правишъ, нѣма да ти бѫде зле. Най-малко два–три пѫти да се потопявашъ.

Та казвамъ: Всички може да работите. Туй, каквото сте разбрали, приложете го. Отъ мѫчнотиитѣ, които сега имате – сърдечни, умствени и волеви, всичко туй поне 25% ще ликвидирате. Ще останатъ 75% да работите за бѫдеще. Въ този животъ, ако ликвидирате съ 25%, то е постижение. 25% е лихва. То е постижение. На сто сега даватъ 4–5 лева. 25% не е малко. Прилагайте! Турете очитѣ си на работа, турете носа си на работа, турете рѫцетѣ, краката си на работа, сърдцето си турете на работа. Да не остане нито една частица да не работи. Всичко въ насъ да бѫде на работа.

Има ли време малко за музика? Да изпѣемъ „Цвѣтята цъвтѣха“. Какъвъ тактъ има тя? 4⁄4. /Изпѣхме пѣсеньта/.

Мнозина съжалявате, че не може да пѣете. Трѣбва да започнете. Едва сега хората се учатъ да пѣятъ. Много добри пѣвци въ свѣта нѣма сега. Премѣрено много малко добри пѣвци има въ свѣта. Че всички пѣятъ. Казва: „Азъ не мога да пѣя добре“. Всѣки, който пѣе, то е крачка напредъ, излиза вече изъ тази, неорганизираната материя. Започва да мисли. Неприятно ти е, попѣѝ си. Ако самъ не пѣешъ, слушай ония, които пѣятъ. Като минавашъ, слушай нѣкой щурецъ, нѣкой славей, нѣкой кошеръ. Всичко онова, което носи музикалность, слушай. Нѣкой човѣкъ говори сладко, слушай, музикалность има въ този говоръ. Онова постижение, което искашъ въ свѣта, ще дойде. Специалисти сѫ хората. Вие сега сте турили мисъльта: „Остарѣхме, остарѣхме“. Като сте остарѣли, ако сте поумнѣли – хубаво. Ако сте остарѣли и добри сте станали – добре е. Ако сте остарѣли и силни сте станали – добре е. Но ако човѣкъ остарява, и не поумнява, и добъръ не става, и силенъ не става – защо му е такава старость? То е числото 8. Подмладяването е работа. Стариятъ вече направилъ една смѣтка какво ще спечели, той помага на младитѣ. Едни отъ васъ трѣбва да даватъ поощрение. Сега не да станете преждевременно критици. Казвате: „Той не пѣе хубаво“. Кое е хубавото пѣене? Сега въ тази пѣсень се взема много високо. Защо? Не може ли да се пѣе по другъ начинъ? Отъ коя нота започва соль? Значи цвѣтята цъвнали.

Има една музика, тя е музика на живота. И азъ трѣбва да пѣя нѣкому. Трѣбва да има кому да пѣешъ. За да пѣя, най-първо трѣбва да има въздухъ, трѣбва да има свѣтлина, трѣбва да има топлина, трѣбва да има нѣкои предмети, които да ни въодушевяватъ. Щомъ нѣма тия условия, азъ съмъ затворенъ въ себе си. Сега нѣкой пѣвецъ пѣе за пари. То е единъ символъ. Но трѣбва да пѣешъ за живота. Ако ви дадатъ една тема да направите една пѣсень за живота, какъ ще я направите? Да изпѣете „Азъ искамъ да живѣя“. Или да изпѣете „Азъ ще живѣя“. Коя форма ще туримъ да отива най-добре? /Учительтъ го изпѣ нѣколко пѫти/. Нѣкой пѫть се затваря гърлото. Трѣбва да се пѣе, да ми се каже: „Какво трѣбва да работя?“ Затваря се гърлото, има пакостници, които затварятъ гърлото. Речешъ да пѣешъ, не можешъ да пѣешъ. Ще пѣешъ, докато се отвори гърлото. /Учительтъ пакъ пѣ „Искамъ да живѣя“/. Англичанитѣ казватъ: „Къмъ“. Значи „ела“. Искаме нѣщо да дойде въ насъ, но трѣбва да го привлѣчемъ, за да дойде това. До 22 да направимъ едно упражнение, само единъ моделъ на пѣенето. То е малъкъ мотивъ. Да излѣземъ отъ еднообразието. Нѣкой пѫть казвате: „Това е казано, онова е казано“. Много работи сѫ казани. /Учительтъ пѣе „ии-ии“/. И-то показва движение. Искамъ, значи тръгналъ той. Искането е навсѣкѫде, и напредъ, и назадъ, и нагоре, и надолу, и надѣсно, и налѣво, навсѣкѫде, 6 посоки. Имате 6, то е любовьта. 6-то е Венера. Любовьта ще ти даде постижение. Щомъ имате 6, очаквате да получите. Не избирайте само лѣво и дѣсно, то е трудно положение.

Цѣлиятъ животъ е съграденъ върху 4⁄4 и 3⁄4. Музикални тактове сѫ това. 4⁄4 е основата, 3⁄4 е Богъ.

Отче нашъ.

ХХ година
22. Лекция на Общия Окултенъ класъ
12 мартъ, 1941 год., 5 ч.с., Срѣда
Изгрѣвъ.

Музикални тактове

Добрата молитва.

Бог е Любов.

Пишете върху темата: “От какво произтичат противоречията в живота”.
Хубаво да пишете, не само пишете какво са писали другите. Ще пишете едно изречение, какво казал някой, от какво произтичат противоречията. Вие какво мислите. Какво са говорили философите, остава за тяхна сметка. Не всичките философски работи са верни. На съвременните хора трябва философия. Някои хора много знаят, някои малко знаят. Някои музиканти много знаят по музиката, някои много малко знаят. Музикантите често казват: „Такт”. Какво нещо е тактът? Запример: 2/4 какъв такт е? Или 3/4, или 6/4 ? Ще кажете, че много тактове има. Във всяко отделение, във всеки такт има определен брой ноти. Една песен е турена в 2/4 такт, друга в 6/4, каква разлика има? Или ако някъде туриш цяла нота, или половина нота, или ако туриш четвъртина нота, защо, или осмина нота, или шестнайсетина, или тридесетвторина, или шестдесетичетвъртина, защо? Казвате: „Свойство на музиката”.

Сега някои казват: „Висок човек”. 165 сантиметра. Това е едно количествено число колко е висок един човек. 165:41, 165 към 41 – неговата широчина на раменете. Казва: ”Широк е”. Ако храниш една пчела, или ако храниш една свиня, тогава разноските са различни. Пчелата ще се задоволи с много малко. Свинята не може да се задоволи със същото. По отношение на храната, свинята ще те тури в изпитание, за милиони пчели ще изяде храната. Свиня ли да храниш е добре или пчела да храниш? Но ако е за печалба, ако имаш един работник, който работи като пчела и имаш един, който работи като свиня, тогава по отношение на работата, кой ще донесе по-голяма търговска печалба? Разбира се, свинята ще донесе, повече мазнина ще даде, като я заколиш.

Сега това са ред разсъждения. Какво може вие да направите с една ръка? Или имате ръката, имате пет пръста, защо са петте пръста? То е търговска работа. Ръката е за търговска работа направена. Първият пръст, палецът, означава Божественото начало, едното. Четирите пръста са работници, палецът ги командува. Палецът е полковник, генерал е той. Четиримата може да са 40, 400, 4000, генералът командува. Ако измервате палеца, ще видите дължината. Каква е дължината на пръстите? Човек, както е построен или както е работил, той е определил своята съдба. Този човек сам си определя съдбата. Влияние върху него има слънцето, влияние върху него има Венера, влияние върху него има Меркурий. 1-то иска да живее, 6-ти иска да се удоволствува, 5-ти иска парици, търговия. 165 казва: „Аз искам да живея, аз искам да не страдам, добре да ми е в живота, да се удоволствувам, пари да имам”. Сега откъде иде туй? Зависи отнякъде. Вие казвате: „Откъде иде?”

Л Ю

Б О

В Ь

Имате тия букви. Какво има сега? То са елементи, ако знаеш да ги съчетаеш. Ако можеш ти да ги съединиш, ако съединиш Л и Ю, какво става? ЛЮ – учудване, някога се учудваш на онази, младата мома: „Лю, брей, как е израснала!” БО – богат, започва с Б, не с В. Б-то е вързано със земята, има на какво да уповаваш. Богатият уповава на своите пари. О-то е нула, в дадения случай показва условията, означава и самата вечност, отдето нещата излизат. Самата единица е излязла от нищо. Когато казват, че светът е създаден от ни що, от нула е създаден светът. Какво нещо е нищо? Нулата е нищо. Ако имаш нула, тя сама по себе си е нищо. Ако я туриш пред единицата – намалява, ако я туриш зад единицата – увеличава. Никакво количество нямаш в нея, но в този зародиш имате динамика. Нулата срещаш в природата, ще й дадеш съвсем друго значение. Двете очи са ненаситни, защо? Числото две е негативно, то е ненаситно. Какво значи две? Човекът на двете е всякога недоволен, кесията винаги му е празна, то иска това, иска онова, 2-те само иска: „Дай, дай, дай”. Детето плаче, оплаква се, тук-там го боли – то е вече числото 2. Сега вие ще кажете: „Защо е така?” Как трябва да бъде? След като си взел пари, след като отиваш при един човек да вземеш единицата, 1-то е вземаш пари назаем, сърцето ти помага. Обаче, щом дойдеш до 2-те, показва, че туй, което си взел, трябва да го платиш. Взел си един лев, лесно се връща, лесно се плаща. Като дойде до плащането – изваждаш, плащаш. Взел си 2 хиляди лева, и тях лесно може да платиш, но взел си 10, 15, 100 хиляди лева, като дойде до плащането – намериш се в трудно положение. То е числото 2. 1 – вземаш назаем, 2 – плащаш. Щом дойдеш до 2-те, трябва да се плаща, започваш да мислиш какво трябва да се прави. Какво ще правиш? Казва: „За-що ми дойде тази беля на главата”. Че тази беля ти сам си създаде. Що ти трябваха 100, 200 хиляди лева, тия търговски работи? Защо ти трябваше да мислиш, че, като имаш много, ще живееш по-добре? Сега сте недоволни в живота. Двете очи имат числото 2. Очите количествено са 2. По форма очите образуват осморка. Числото 8 е число ненаситно. То е число на недоимък, на недоволство. Човек всякога е недоволен. То е числото 8. Той е песимист. Каквото да му кажеш, казва: „Не върви тази работа”. Казва: „Защо ми е този живот?” Ум има, казва: „Защо ми е този ум?” Има здраве, казва: „Защо ми е това здраве?” Лице има, казва: „Защо ми е това лице?”

Крака има, казва: „Защо ми са тия крака?” Знае да свири, казва: „Защо ми е туй знание?” Знае да говори, казва: „Що ми трябва да говоря?” 8-те ще го направиш на 9. За да излезеш от тази беля, от това недоволство, ще го превърнеш на 9. То е марсианско число. Дойде този с 8, той е страхливец, казва: „Ще изгубя, ще ми се смеят хората, ще ида да уча. Става ли? Какво ще кажат другите?” Той навсякъде вижда само лошата страна. Тогава той си казва: „Защо Господ създал света така, аз така да се плаша?” Господ ти дал пълни шишета. Защо ти ги начупи тия шишета и ги нахвърли по двора? Тури ти обуща на краката, ти започна да ходиш с боси крака. Тук се натъкнеш на едно парченце, там се натъкнеш на друго парченце, казваш: „Защо светът е така направен?” Ти направи този свят така. Ти имаш еди-н език и тръгнеш (да) критикуваш хората – този лош, онзи лош, този крив, онзи крив. Те са парченца от стъклото. За да критикуваш хората, трябва да бъдеш съвършен. Като влезеш в стаята, тогава ги критикувай. Не си давай мнението за хората, защото що-м ти си даваш мнението за хората и те ще си дадат мнението за тебе.

Аз веднъж излизам от (“Опълченска”) 66, гледам едно голямо куче върви, гледам друго куче, и то голямо, носи една кост. Голямото куче, като се нахвърли върху него, обърна го на гърба. Голямото му казва: „Кой ти позволи тази кост да я вземеш? Тази кост (аз) ще взема”. Като го върдаля, върдаля, пусна го и то избяга. След десетина крачки то срещна друго малко куче, и то носеше една кост. То веднага се нахвърли върху него, обърна го на гърба, казва: „Кой ти позволи тебе?” Въпросът беше за една кост, разправят се за правото и (дават) заявление да дойде прокурора. Казва: „Нямаш право да носиш тази кост”. Аз се спрях и ги наблюдавам. Гледам едно явление в природата. Обърна го на гърба и казва: „Ти за тази кост пита ли Господа?” Проповядва му. Като му проповядва към Господа да гледа, гледа надолу, към земята. Обърнал го на гърба и казва: „Трябва да гледаш към Господа”. То взело костта и хич не се обърнало към Господа. Проповядва на другите, казва: „Знаеш, на мене ми проповядваха да гледам към Господа”. То като взе костта на малкото кученце, хич не гледа нагоре. Остана това малкото кученце, като му взеха костта, обърна се, облиза си задницата. Погледах едното куче, погледах другото и разсъждавам. И си казва малкото куче: „Така е светът, нали съм слаб, така ще ме върдалят”. Ако си силен, никой няма да те върдаля. Щом си слаб, ще те върдалят. Разсъжденията в мене са верни. Дали така мислят кучетата, аз не съм авторитет, аз така предполагам, че така мислят. Първото куче, което мисли, е авторитет за себе си. Не се спрях да го питам, можех да го питам, то щеше да ми каже. Можеше да питам и второто куче, има един начин.

Да кажем вие имате една болест, предполагам каква е болестта. Вие чувствувате какво е вашето състояние, усещате каква е степента на болката. Как усещате – вие сте авторитет. Аз не може да усещам вашата болка, както вие. Или пък имате приятно чувство. Тази радост, която имате в себе си, аз не може да я чувствувам, предполагам. Всеки от вас е авторитет в себе си и в своите радости, и в своите страдания. Та казвам: Страданията произтичат от числото 2. Щом страдате – имате да давате, щом се радвате – имате да вземате. Едва вече в числото 3, то е на Юпитер, 3 показва достойнство. Домът е създаден на юпитеровско начало. Първо е слънцето, вече го сгодяваме за 2, тогава 123, 3-те е резултат. в трите се осмисля животът. Туй три е турено на котвата. Котвата не е нищо друго, освен единицата, то е бащата, то е правата линия в котвата. Майката – това е хоризонталната прекръстосана линия на котвата. Кръгът отгоре – това е детето, условията, които са дадени за това развитие. Човек му е турил всичките правила. Като погледнете ръката, като погледнете лицето, както са създадени – вие вече имате всичките правила как трябва да постъпите, как трябва да излезете из неблагоприятните условия и как трябва да употребите благоприятните условия, при които се намирате. Нищо не е произволно в живота. Задача ви е дадена. Имаш живо-т на мъчнотии, то е задача. Ако знаеш как да постъпиш – ще излезеш, за да се справиш с числото 2 на мъчнотиите. Имате 27, но 7 в дадения случай е число на луната, на пълнолуние. Растенията на земята ги регулира месечината, приливите и отливите, кръвообращението се регулират от месечината. Ако месечината в тебе е добре поставена, разбирам, че кръвообращението в тебе става редовно. Щом не става редовно кръвообращението, има повече венозна кръв, то е числото 2. Артериалната кръв – то е числото 7, пълнолунието. Сега аз говоря за 27, то е процес на кръвообращението. Гледам знака в природата как е турен. в природата, ако има плюс, показва, че кръвообращението е добро. Ако има минус – значи отслабва. Трябва да вземете мерки, за да се пази да има равновесие. Ако на линията турите още, вие имате един квадрат, то е числото 4. Числото 4 -то е елемент за мене. Ти се намираш в едно голямо противоречие. Имаш една нива, която трябва да се оре. Казва: „Какво значи 4?” 4 означава работа, имаш да се бориш.

Тогава имате един такт в музиката 2/4, имате 4/4, 6/4. Как се взема? с такта 3/4 ти предизвикаш едно влияние, с 6/4 друго влияние. с 6/4 предизвикаш влиянието на Венера, то е венерин такт. с 3/4 ще предизвикаш влиянието на Юпитер, 3/4 е юпитериански такт. 7/16 – това е такт на месечината, музикален такт на месечината, или 4/4. Имате 5/4 – то е на Меркурий, търговска работа е 5. Това са философски разсъждения. Музикантите, които дават такт, знаят какво означават. Тактът 3/4 съвсем друг колорит ще даде. Ще даде достойнство на музиката. в такта 6/4 тия ноти ще бъдат съобразни с този такт, ще даде едно вътрешно съдържание, чувствителност в тази музика, да го почувствуваш. Някои казват: „Да почувствуваме”.

Та казвам: Животът е музика сам по себе си. Ти, като музикант, трябва да разбираш тия ходове, да разбираш смисъла на тия ноти. Имаш цяла нота – това е нота на Слънцето. Имаш половина нота – това е нота на месечината. Имаш четвъртина нота – това е нота на Земята. Имаш осмина нота – това е нота на Сатурн Имаш шестнайсетина – това е нота на Венера. Имаш тридесетивторина – това е нота на Юпитер и на месечината съединени. Имаш шестдесетичетвъртина – то е на Венера и на Земята. Така музикантите се спира-т. Тогава една осминка има недоимък в себе си. в осминката не се изисква много време, по-лесно се свършва работата. Вие казвате: „Да зная големи работи”. Аз да ви кажа: Ти, ако ядеш и не знаеш да ядеш, какво ще стане с тебе? Ти, като туриш една хапка в устата, колко пъти я обръщаш в устата си? Ако са здрави зъбите ти, ти не сдъвчеш тази храна, не туриш музикално толкоз обръщения, какво ще стане с тебе? Музикално колко се дъвчи една храна? Добре сварено жито колко време взема, за да се сдъвчи? Гледали ли сте, колко секунди ти взема да я сдъвчеш хубаво и тогава да я глътнеш? Днес не сдъвчеш добре храната, утре не сдъвчеш добре, после пиеш студена вода, след това топла вода, напука се глечът на зъбите, изпопадат зъбите, тревожиш се за това-онова, не можеш да дъвчеш, зъбите изпопадат, казваш: „Остаряхме, не можем да ядем”. Казвате: „Защо Господ създаде света?” Ни най-малко света Господ не го създал. Господ създаде да дъвчеш храната си хубаво и никога да не преяждаш. Вие даже не знаете по колко хапки да ядете на едно ядене. Вие ядете безразборно. Аз никога не бих взел 8 хляба, ще взема един или три. Може някой път да взема 6 хляба. Някои имат 6 деца, и те двама – 8, да се пазите. За да ви върви, трябва да дойде още едно дете, да имате 7 деца, а и вие двама – 9. Не считайте, че тия неща са произволни. Преди вас други хора, които не разбираха реда, разбъркаха реда. Един механик, често като прави един автомобил, може да разбърка някои части. Или един цигулар, като нагласява една цигулка, не може да я нагласи добре. Онзи цигулар, който нагласява, знае добре да я нагласи четирите струни, ще я нагласи хубаво. Който не може да я нагласи, вземеш, за да свириш, но струните не са нагласени хубаво. Ако я дадеш на един добър музи-кант, той веднага ще я нагласи. На една цигулка, не добре нагласена, не можеш да свириш добре. Добре ли е нагласена, можеш да свириш.

Хубаво, вие имате един ум, имате едно сърце, имате една воля, значи три подразделения. Тройката е на Юпитер, достойнството на човека. Че има ум, чувства, воля или тяло, значи има с какво да разполага. Ако не можеш да се ползуваш от ума, ако не можеш да се ползуваш от сърцето – то е двойката. Като дойде волята, ще оправи работата. Ако кажем, че човек не знае как да се справи с ценностите, подразбираме числото 2. Числото 2 – то е едно нажежено желязо. Ти, ако не разбираш закона, може да пипнеш, да си изгориш ръката. Числото 2 винаги взема, не дава. Туй, което те изгаря, е числото 2. Имаш каквато и да е несрета в живота си, това е числото 2. То винаги взема. То може да е нагорещено или може да е някой чук, то е числото 2. Ти ще бъдеш внимателен, когато се справяш с условията, които влизат в негативната страна на живота.

Да допуснем сега, че някои вас ви обиди. Как трябва да се справите? Ако си силен, вземи, че го набий. Казвате: „Не го бий”. Ако си силен, набий го хубаво, музикално дай му един урок. Ако си слаб, играй ролята на един тъпан, като те бият. в музиката тъпанът дава тон на целия оркестър. Той е негативен, като го ударят, казва: „Бум”. Бият те като тъпан. Тъпанът иска ли много? Той не е като първа или като втора цигулка, или (като) другите, пискливите. Като го ударят – един-два тона и после си мълчи. Някои питат: „Защо трябва тъпан?” Тъпанът дава тон на оркестъра. Като каже тъпанът “бум”, първа и втора цигулка се въодушевяват. Тъпанът въодушевява нещата в себе си.

Та казвам: в живота, ако носът ти е два сантиметра, ще се молиш на Бога да го проточи, да го направи три сантиметра. Като е три сантиметра, ти ще излезеш из областта на страданието. Влизаш там, дето всеки зачита правото. Щом си в числото 2, навсякъде ще имаш противоречия. Не че хората те мразят на земята, но навсякъде ще имаш противоречия на земята. Противоречията са неорганизиран свят, който тепърва трябва да се организира. Казваме: „Негативен”. Под думата “негативен”, разбираме една неорганизирана материя. Под думата “три”, разбираме – влизаш в един свят, дето започва да се организира, умът взема участие, сърцето взема участие и тялото взема участие. в един неорганизиран свят имаш чувства, желаеш нещо, казваш: „Да имам пари”. Вземеш билет от лотария, не ти върви. Избираш само моментите. Ако разбирате, може да спечелите. Взех, казва, билет, но не спечелих. Аз зная, че когато той е купил билета, времето е било 2. Някой път взел една четвъртинка, някой взел една половинка от билета, някой взел един цял билет, но ако вземеш цял билет на числото 2 – нищо няма да спечелиш. Може да е 8 часа, или 8 минути, или 8 секунди – те ще развалят работата. Когато вземаш билет, да не е осмата секунда, да не е 8 часа, да не е 8 минути, защото нищо няма да вземеш. Ако започнеш една работа, нищо няма да стане от тебе, не върви. Ще кажете вие: „Защо е така?” Ще ви кажа защо е така. Зимата е четири, пролетта е първа, второ е лятото, трета е есента, зимата е четвърта. По какво се отличава? в зимата имате вътрешна работа в къщи. Отвън условия няма, всичко е покрито със сняг. Ако зимно време искаш да ореш и да сееш, то е невъзможно. Но зимно време можеш да имаш един хубав обяд, може да имаш една хубаво отоплена стая, то е вътрешен живот. Зимно време може да го направиш красив, а пролетно време е друго. Сега разглеждам живота, зависи какъв знаменател вземам. Ако човек разбира живота тъй, както Бог го създал, ако вървим по великия Божи закон, няма да имаме противоречия. Ние сме числото 2, Бог е единица. Нашата воля влиза в стълкновение с Божията воля, нашият ум влиза в стълкновение с Божия ум, нашето сърце влиза в стълкновение с Божието сърце, и тялото ни влиза в стълкновение с тялото на природата. Тогава как ще вървите? Значи умът на всеки един от вас трябва да дойде в съгласие с онова, разумното в природата. Трябва да вижда-ш онова, разумното, което съществува в природата. Тази разумност, това е Бог, Който се проявява. Някой път правиш нещо, нещо ти казва: „Недей”. Аз съм срещал и хиляди хора сý ми разправяли своята опитност и всеки, който не е послушал онова, което вътре му е говорило, винаги пострадвал. Някой музикант, когато работи по музиката, нещо му казва да тури някой тон. Ако той се съгласи, ще му върви. Някой път иска да го тури другояче, по своему. Защото, когато искам да се освободя от някоя мъчнотия в света, аз се уча да вземам тона до. Основен тон съществува в природата. Когато някой път проверявам една песен, отива-м в природата, да видя съществува ли в природата или не, дали е добре копирана или не. Някой път проверявам такта в природата. Природата има свой такт, свой ритъм. Ние имаме 72 удара на сърцето. Сърцето е един такт, без удар е то. Първото число 7 – то е пълнолуние. Когато луната има хубаво влияние, 2-те, негативната страна, е добре застъпена. Много пъти изобилието не е организирано. Богат е този човек, но не знае как да употреби това богатство. Даровито е това дете, но не го праща в училище, не му дава материал да учи, остава недоразвито. Някой път човек е религиозен, но недоразвит религиозен. Те мислят, (че) това е религия да знаеш три пъти на ден да седнеш, да коленичиш, да се молиш. То е вече една поза. Но да знаеш как да съпоставиш ума си, да знаеш как да съпоставиш сърцето си, да знаеш как да съпоставиш тялото си в природата – то е религия. То е педагогия, то е възпитание. Тогава, ако аз зная как да се съпоставя с окръжаващата среда, с хората зная как да се съпоставя – всичко ще върви добре.

Вие искате по някой път да умрете, да се освободите. УМИРА. Но знаеш ли какво значи “умира”? То е търговска работа. Тя има пет букви. Ти накараш свинята да умре, но то е търговска работа, за да й вземеш мазнината. Ти искаш да умреш, да продадеш нещо от себе си. Хубаво е да умреш, но какво ще ти дадат? Ако имаш една пчела, как ще спечелиш от нея? Или ако имаш една свиня, какво ще спечелиш от нея? Под думата “умиране” всякога разбираме, че искаш да излезеш из мъчнотиите. Когато един човек се намира в мъчнотии, които не може да разреши, казва: „Да умра, да се освободя, да се свърши”. Но ще се свърши фирмата, ще фалираш, ще изиграеш своите кредитори. Казва-т: „Вземал си, вземал си, на един – десет, на друг – 2, свършваш, то не е честно”. Природата не обича такива работи. Ти ще ликвидираш честно. Какво си взел – ще го върнеш и без никакъв дълг ще останеш. Говорят за карма*. Законът на кармата е умиране. Умира-л си, не си плащал, казваш: „Каква е моята карма?” Миналата карма е много тежка, понеже си вземал и не си плащал. Пък сега ще трябва да започнеш да плащаш. Ще мислиш добре, ще чувствуваш добре, ще постъпваш добре. Трябва да вярваме в Бога, за да ликвидираме със своята карма. Защо трябва да живеем? За да изплатим дълговете. След като платиш дълговете, ти ще бъдеш свободен. Някои говорят за свобода. Ти не можеш да бъдеш свободен, докато не си платиш дълга. Или другояче казано: не можеш да живееш добре, докато в тебе не се организира умът, докато не се организира сърцето ти и тялото ти тъй, че да отговаря и във всеки момент да знаеш как да постъпиш. Да си бърз в решенията си.

Втората котва има съвсем друг смисъл. Първата котва освобождава. Втората котва е на работа. Тази котва е дигната. Първата котва е път на освобождение, а пък втората котва, както е направена, е за движение. Имате образуван един квадрат. Има закони на силите в природата, които действуват. Тази котва е емблема, тя показва пътя на ония сили в природата, които действуват. Котвата показва направлението на ония сили в природата, които действуват – силите на ума, силите на сърцето и силите на тялото. Ако вземете кръста, първата линия показва положителните сили, които работят и преодоляват мъчнотиите. Туй са негативните сили, които трябва да се преодолеят. Негативните сили вървят тук и трябва да знаеш закона как да се справиш с тях. Имаш един дълг, казваш: „Какво трябва да правя с този дълг?” Ще го платиш. За да го платиш, ще работиш някъде. Като идеш при своя кредитор, ще му кажеш сладки думи, ще образуваш приятелство. Той започне да се колебае. Ще оставиш доверие да има в тебе. Или другояче казано: ние, съвременните хора, трябва (да) възстановим доверието, което сме имали едно време. Господ едно време имал доверие в нас. Сега като ни гледа Господ, колкото и да е благ, казва: „Не вярват”. Той търпи, търпи и казва: „Не вярват”. Ще те срещне някъде и ще ти каже: „Къде вървиш така по този път?” Ще се върнеш назад. – ”Аз не искам”. Ще се върнеш. Ако не искаш да ме слушаш, веднага ще ти създаде една мъчнотия. Ще ти даде болест, ще ти се счупи крака, без пари ще останеш, без къща ще останеш, ще ти създаде хиляди нещастия на главата. Какво ще се бориш сега, върни се назад, какво ще ти коства?

Тук, в нас, българите още не са научени на ред и порядък. в Америка е определено откъде да вървиш, откъде да се връщаш. Ако си влязъл в противната страна, стражарят ще ти каже. Ако направиш най-малкото възражение, веднага ще ти каже: „Който е дошъл в Америка, трябва да се подчинява на законите”. Стражарят е 6 стъпки висок и с едната си ръка дига 75 килограма. Казва: „Ти трябва да се подчиниш”. Онзи, който иска да се бори с природата, тя е онзи стражар, който те хване и казва: „Слушай, на другата страна ще вървиш, отляво със сърцето, отдясно с ума”. Отиваш, връщаш се. Тук, в България, как е? Като отиваш на работа, накъде вървиш? Надясно с ума, наляво като се връщаш. Винаги страданията показват, че ти си се върнал. Радостта винаги показва, че ти си излязъл. Защото пчелата, като излезе и като влезе в света вътре, излезе от дома и се радва на соковете, които намерила, гледа да стигне до дома си, връща се по пътя. Като се върне, онова, което събрала от цветята, го поставя в килиите. Като постави излишното, което взела, усеща една радост. Ние гледаме пчелите, но трябва да имаме същото чувство. Като си натоварен с едно Божие благо, като задържиш онова, което ти е необходимо за те бе, другото ще го туриш в Божествения кошер, в Божественото съкровище. То е доброто, то е дихарма*. Ако ти играеш ролята на един бръмбар, бръмбарът, като излезе, казва: „Брън”. Излиза и влиза, но нищо не донася той. Казва: „На работа всичките”, свири им той, музикант е. Всичките бръмбари свирят, цял оркестър образуват. Те са най-добрите музиканти в кошера. Понеже ядели меда, били непотребни. Колко са те? 400, 500 търтеи, колко ще изядат? Един кошер има близо 20-30 хиляди пчели, 400 бръмбари-музиканти не може ли те да ги издържат? 30 хиляди пчели, един оркестър от 400 души на място е. Защо ще ги избиват? Не избивайте вашите бръмбари! Нито един бръмбар не избивайте, вие имате бръмбари. Казвате: „Имам един бръмбар”. Благодари, не го убивай. Този бръмбар е на място. Но тези бръмбари трябва да въодушевяват ония работници-пчелици, те отиват и се връщат от работа.

Аз искам да прекарам една нова мисъл. Сутрин, като станете, да знаете, че всеки ден носи едно богатство. Знаете ли какво богатство носи всеки ден? Аз, като излизам, навсякъде се радвам в природата – разхвърлени камъни, треви, цветя, виждам неща, които ме-н ме радват. Виждам онази разумност, която съществува скрита в природата. Някой казва: „Какво гледаш?” Гледам тия камъчета разхвърлени, но виждам бъдещите възможности, които съществуват в природата. Някой път срещам някой човек, който ме пита: „Я ми кажи, какви недостатъци имам?” Казвам: Аз с недостатъци не се занимавам. За мене недостатъци в природата не съществуват. За мене съществува една неорганизирана материя, която трябва да се организира. То са възможности, то са условия. Погрешката е там, че тази материя не се организира. Ти чакаш някой друг да организира работата. Ти ще се завземеш. Онзи, който организира добре, пробужда в тебе. Искаш да пееш – пей. Искаш да ядеш – яж. Искаш да спиш – спи. Искаш да станеш – стани. Искаш да ходиш – ходи. Искаш да седнеш – седни. Искаш бързо да вървиш -върви. Всичко върши, каквото искаш и не бъдете еднообразни. Вървиш бързо, после полека искаш да върви-ш. в тебе има нещо разумно. Слушай командата. Имаш един полковник, той дава ход. Нали в музиката има бързи тактове, класически тактове. Слушайте командата. Тия работи са необходими. Някой път вие заболеете. То е числото 2. Ще го измените на 3. При числото 2 умът работи и сърцето работи, но волята ти не работи. Тури волята на работа. Гледал съм, някой дойде, който е болен, казва: „Много ме боли коремът?” Казвам: Ще вземеш рициново масло. – ”Ще оздравея ли?” – Не ме питай за това. Не питай дали ще оздравееш, но вземи рициново масло, тури го в действие. Не питай дали ще оздравееш или не. То е друг въпрос. Ти, след като вземеш рициновото масло, ще видиш. Или боли те коремът, вземи топла вода, лъжичка по лъжичка. Аз, когато пия вода, вземам три по три лъжички, спирам се. Три пъти по три, почивам и пак вземам. Три лъжички топла вода и почивам 3. Искам водата да я направя динамична. Вие не трябва да правите този опит, аз изяснявам само работата. Три потика давам с числото 3 излизам от онази, неорганизираната материя, от едно безизходно положение. Щом вляза в числото 3, първите лъчи на слънцето изгряват, има какво да работиш. Тази слънчева светлина ти ще употребиш за своя полза. Ако знаеш как да събереш слънчевите лъчи и да ги пречупиш, ще доставиш топлина на себе си. Ако разбираш законите на топлината, водата ще туриш на работа, парата също. Ще направиш едно голямо колело, ще започне да се движи твоето колело. Ние, като възприемем светлината, ще накараме нашия ум да работи. Като съберем светлината, ще накараме нашето сърце да работи. Като знаем как от светлината да образуваме нашата сила на тялото, тялото ще турим в движение. То е процес Светлината, топлината и силата дават едно постоянно движение. Когато казваме, че мислим добре, значи да възприемем добре светлината. Когато казваме за себе си, че трябва да чувствуваме добре, трябва да възприемем топлината. Когато казваме да постъпваме добре, трябва да се образува силата в нас. Светлината, топлината и силата вече дават една правилна посока на движението. Движението аз, човекът, ще употребя за едно благо в моя живот. Ако нямам една светла мисъл, едно топло чувство и една добра постъпка, силата не може да се прояви. Бог всякога отговаря на една светла мисъл, на едно топло чувство и на една добра воля. Всякога, няма изключение. Но когато имам един дисонанс* в ума си, когато имам един дисонанс в сърцето си и във в олята си, веднага закъсняваме. Тогава казвам: Ако причината е в ума, Господ няма да ти отговори дотогава, докато не координираш ума си с Божия ум. Ако причината е в сърцето, Господ няма да ти отговори, докато не координираш сърцето си с Божието сърце. Ако причината е във в олята ти, Господ няма да ти отговори, докато не координира-ш своята воля с Божията воля. Той е съвършеният живот. На земята всинца можем да бъдем съвършени, щастливи, здрави, всичко можем да постигнем. Само такт се изисква. Ще проточите носа си. Няма да искате носът ви да бъде 8 сантиметра. На някои от вас е потребен нос от 6 сантиметра, за да облагородите чувствата. На някои от вас е нужен нос от 5 сантиметра, за да станете по-практични. На някои е потребен от 3 сантиметра, за да станете по-благи. Някои имат големи носове, имат големи навици. 3 сантиметра нос е малък в съотношение, той ще те тури в дълг. 7 сантиметра ще те научи да почиваш. Ако иска-ш да бъдеш християнин, 6 деня ще работиш, 7 ще почиваш. Ти, като имаш 7 сантиметра нос, ще иска-ш всички хора да работят, пък ти да почиваш. Ако имаш нос от 2 сантиметра, работите ще бъдат недовършени. Туй ще започнеш, онова ще започнеш. Някой път 2 сантиметра широчина на носа препятствува. Трябва да се изкара носа от 2 сантиметра. Ако имате един нос от 1 сантиметър широк, нищо не върви. И един и половина не върви. Два сантиметра върви, но се трябва да надминава двата с един-два милиметра. Като направиш една постъпка, ще се влоши работата. Като постъпиш, както природата изисква, ти чувствува-ш една радост в себе си. Щом имаш едно недоволство в себе си, значи направил си една погрешка. Всичките погрешки в живота трябва да се изправят. Всички сте дошли много малки погрешки да поправяте. Някой има малка, микроскопическа погрешка на ума. Някой има малка, микроскопическа погрешка на сърцето. Някой има малка, микроскопическа погрешка на волята. Някои имате някои добродетели и не ги туряте на работа. Гледам, мнозина от вас биха станали добри музиканти. Вие гледате, че пари не дават. Не е въпросът за пари. Ти ще пееш, парите отпосле ще дойдат. Имаш едно религиозно чувство, казваш: „Ще ида да се моля”. Ти разбираш ли какво нещо е молитва? Да се моли човек, значи да се научи да говори. Онзи, който се моли и не знае съдържанието на всека дума, не знае да се моли. Да намериш тайната на всяка дума. То е да знаеш да произнесеш една дума. Ти си вече царски син.

Веднъж (на) мене ми направи впечатление. в 14-та година срещат едного, искат му личната карта. Той си обърна края на ревера на палтото и го показа. Ако не си покаже под палтото, хайде в участъка. И друг може да покаже, но няма нищо. Трябва да има нещо написано на палтото отдолу. Като дойдеш, ще обърнеш ума си, ще обърнеш сърцето си, ще обърнеш и тялото си и ще покажеш, че си упълномощен. Всеки трябва да носи своята карта. Всеки си има по една карта. Всеки ден трябва да знаете как може да влезете в ония течения, които съществуват в природата. Искаш влиянието на Венера, една планета, която Бог турил. Течение има. Ти ще се потопиш в тия течения. Ти искаш да се умиеш, ще влезеш в реката вътре. Ти искаш хляб, ще идеш при хлебаря или ще идеш в ония градини, дето има плодове, или в ония места, дето има зряло жито. Трябва да влезем в ония течения, които ще ни доставят онова, което желаем. Трябва да влезем в света на светлината, за да възприемем оная светлина, която е необходима за мозъка. Трябва да влезем в света на любовта, да възприемем оная топлина, която любовта дава за сърцето. Най-после трябва да влезем в света на истината, за да възприемем силата. Три течения са това, в които всеки ден трябва да се потопяваме. Да се потопяваш в Божията любов и да възприемеш онова, което ти е потребно. Да се потопиш в Божията мъдрост и да вземеш онова, което ти е потребно. Да се потопиш в Божията истина и да възприемеш онова, което ти е потребно. Всеки ден туй трябва да го правиш. И десет пъти, ако го правиш, няма да ти бъде зле. Най-малко два-три пъти да се потопяваш.

Та казвам: Всички може да работите. Туй, каквото сте разбрали, приложете го. От мъчнотиите, които сега имате – сърдечни, умствени и волеви, всичко туй поне 25 % ще ликвидирате. Ще останат 75% да работите за бъдеще. В този живот, ако ликвидирате с 25%, то е постижение. 25 % е лихва. То е постижение. На сто сега дават 4-5 лева. 25% не е малко. Прилагайте! Турете очите си на работа, турете носа си на работа, турете ръцете, краката си на работа, сърцето си турете на работа. Да не остане нито една частица да не работи. Всичко в нас да бъде на работа.

Има ли време малко за музика? Да изпеем “Цветята цъфтяха”. Какъв такт има тя? 4/4. /Изпяхме песента/.

Мнозина съжалявате, че не може да пеете. Трябва да започнете. Едва сега хората се учат да пеят. Много добри певци в света няма сега. Премерено, много малко добри певци има в света. Че всички пеят. Казва:”Аз не мога да пея добре”. Всеки, който пее, то е крачка напред, излиза вече из тази, неорганизираната материя. Започва да мисли. Неприятно ти е, попей си. Ако сам не пееш, слушай ония, които пеят. Като минаваш, слушай някой щурец, някой славей, някой кошер. Всичко онова, което носи музикалност, слушай. Някой човек говори сладко, слушай, музикалност има в този говор. Онова постижение, което искаш в света, ще дойде. Специалисти са хората. Вие сега сте турили мисълта: ”Остаряхме, остаряхме”. Като сте остарели, ако сте поумнели – хубаво. Ако сте остарели и добри сте станали -добре е. Ако сте остарели и силни сте станали – добре е. Но ако човек остарява, и не поумнява, и добър не става, и силен не става – защо му е такава старост? То е числото 8. Подмладяването е работа. Старият вече направил една сметка какво ще спечели, той помага на младите. Едни от вас трябва да дават поощрение. Сега не да станете преждевременно критици. Казвате: ”Той не пее хубаво”. Кое е хубавото пеене? Сега в тази песен се взема много високо. Защо? Не може ли да се пее по друг начин? От коя нота започва сол? Значи цветята цъфнали.

Има една музика, тя е музика на живота. И аз трябва да пея някому. Трябва да има кому да пееш. За да пея, най-първо трябва да има въздух, трябва да има светлина, трябва да има топлина, трябва да има някои предмети, които да ни въодушевяват. Щом няма тия условия, аз съм затворен в себе си. Сега някой певец пее за пари. То е един символ. Но трябва да пееш за живота. Ако ви дадат една тема да направите една песен за живота, как ще я направите? Да изпеете “Аз искам да живея”. Или да изпеете “Аз ще живея”. Коя форма ще турим да отива най-добре? /Учителят го изпя няколко пъти/. Някой път се затваря гърлото. Трябва да се пее, да ми се каже:”Какво трябва да работя?” Затваря се гърлото, има пакостници, които затварят гърлото. Речеш да пееш, не можеш да пееш. Ще пееш, докато се отвори гърлото. /Учителят пак пя “Искам да живея”/. Англичаните казват: ”Към”. Значи “ела”. Искаме нещо да дойде в нас, но трябва да го привлечем, за да дойде това. До 22 да направим едно упражнение, само един модел на пеенето. То е малък мотив. Да излезем от еднообразието. Някой път казвате:”Това е казано, онова е казано”. Много работи са казани. /Учителят пее “ии-ии”/. И-то показва движение. Искам, значи тръгнал той. Искането е навсякъде, и напред, и назад, и нагоре, и надолу, и надясно, и наляво, навсякъде, 6 посоки. Имате 6, то е любовта 6-то е Венера. Любовта ще ти даде постижение. Щом имате 6, очаквате да получите. Не избирайте само ляво и дясно, то е трудно положение.

Целият живот е съграден върху 4/4 и 3/4. Музикални тактове са това. 4/4 е основата, 3/4 е Бог.

Отче наш

22. Лекция на Общия Окултен клас
12 март, 1941 год., 5 ч.с, Сряда, Изгрев