НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Здравият ум / Черни връх

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Здравият ум

Най-често използвани думи в беседата: може, има, истина, аз, сега, казва, всички, брат, човек, всичко, тук, ум, кажа, интелигентност, бог, работи, природа, почва, добро ,

Неделни беседи , Извънредни беседи , Витоша, 26 Август 1923г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Божествените мисли растат при определени условия. И добрите мисли растат при специални условия, при специална почва. Някога, по липса на тази почва, човек не може да разбере и приложи истината. Затова именно и плодовете на истината не виреят добре. Това се отнася до онези, които са изостанали в развитието си. Изкачването по високите места усилва кръвообращението, усилва дейността на мозъчните центрове. Онези хора, които живеят изключително в ниските места, трябва да правят по-големи усилия за развитието на своя ум и сърце. Чрез усилия те ще дойдат до резултатите на хората по високите места. Молитвата е усилие на духа, за да се изкачи на високото място. Така се придобива прилив на умствена енергия. С това се улеснява работата на съзнателния живот на човека. Когато човек се изкачва по височини, явява се изтръпване на крайниците по причина на силното действие на електричеството и магнетизма. Такова изтръпване усещате и вие сега. Ако имате хармония в себе си, изтръпването се придружава с приятна топлина. Ако хармонията липсва, явява се изстиване, от което крайниците се вкоченясват. Изобщо между електричеството и магнетизма трябва да има известно съотношение, т.е. да си хармонират. Сега е доста студено, понеже електричеството горе и долу е положително. Ние се намираме между тези течения, чиито вълни се отблъскват.

Често се говорят верни и неверни неща. Хората се питат кои неща са верни и кои – неверни. Как се различават едните от другите? Верни са тези неща, които съществуват в природата. Живата, разумна природа има образи за верните, истинни и реални неща. Следователно това, което не можем да намерим в природата, не е реално. То е продукт на човешкия ум. Какво ще каже например ботаникът за цветятя? Той казва, че цветята са полусъзнателни, т.е. неразумни същества. Въпреки това той сам не може да си обясни защо едни цветя са бели, други – сини, трети – червени и т.н. Тогава какво ще кажете: „Защо мъжът и жената, като разумни същества, се обличат с дрехи в различен цвят? Защо носят шапки в различни цветове?“ Цветът определя две неща: какво трябва да бъде цветето и по какъв начин може да се развива то. На бялото цвете природата казва: „Ти трябва да работиш в чистота“. Докато работи така, цветето е бяло. Щом постигне нужната чистота, това цвете започва да работи в друга посока – да запази своята чистота. Като запази чистотата си, природата дава жълта краска на цветето и му казва: „Сега се нуждаеш от интелигентност“. После, когато цветето придобие тези качества, природата му казва: „Ти се нуждаеш от синия цвят, за да добиеш материята, необходима за посаждане на истината“. Краските на цветята са азбука на природата. Жълтият цвят например показва интелигентността на дадено цвете, но то няма органи както човека да изрази своята интелигентност.

Като говоря за цветята и човека, правя аналогия между човека и ангелите. По отношение на ангелите хората са цветя. Значи нашите добродетели и недъзи, положителни или отрицателни, се явяват в тяхното царство като цветя. Ангелите изучават човека от неговия цвят. Не мислете, че в ангелския свят човек има такъв образ, както на земята. Там той е цвят, който се познава по краската си. Ако някой ви каже, че цветята имат очи, нос, уши като хората, вие бихте се смяли. Така би се смял един ангел, ако му се каже, че човек има очи, нос, уста, уши. Много естествено, пред ангелите човек няма такъв образ, какъвто ние познаваме. Те съзнават, че тези цветя-хора еволюират и казват: „Един ден, когато дойдат до нашето положение, ще придобият образ като нашия“. Ангелите са по-умни от нас. Те могат да се съобщават с нас, когато ние не можем да влезем във връзка с цветята. Ние ги късаме, тъпчем, без да подозираме, че им правим пакост. Ангелите изучават нашия живот по-добре, отколкото ние изучаваме цветята. Нашият мозък, както и съзнанието ни, трябва да се трансформират, защото има известни центрове, които са още в зачатъчно състояние. Новите идеи, които идат сега, се нуждаят от почва, а тя трябва да се създаде по някакъв начин. – Отде ще дойде тази почва? От християнството. То подготвя хората за новите условия, за новата почва.

Апостол Павел казва: „Не от делата на закона човек ще се спаси, а от вярата“. Значи, когато хората разберат Божиите закони, тогава ще се спасят. Тогава светът ще се оправи и ще стане място на по-възвишена култура. При сегашните разбирания не е така. Не е въпрос да се вземат думите на Павла буквално. „Чрез вяра и дела“ – това са две школи. Вярата дава всичко, тя не е мъртва, но жива. Трябва да знаеш законите на ума. Живата вяра е свързана с ума. Пипнеш един камък и казваш, че е мъртъв. Ако знаеш законите, от камъка може да изкараш хляб, вода. Гледаш, че камъкът е покрит с мъх. Отде дойде този мъх? Твърдото съзнание – камъкът, как изкара мъха? Значи и той е разумен. В него се крие една малка фабрика, която произвежда мъх. Знание е нужно за това!

Сегашните хора, както и вие, възпитани в стария дух, очаквате спасението си по чуден начин. То е спасение без ум. Който влезе в Божествения път, трябва да развива своята интелигентност, както и своето сърце. Човешкият ум е достигнал до известна степен на развитие, поради което голяма част от човешката раса е дошла до висока степен на интелигентност. Висшите същества, които са изпреварили сегашните хора в развитието си, се застъпват за своите малки братя и работят върху сърцата им. Така се създава културата на сърцето. Както сте сега, вашият ум не може да се облагороди. Вие имате интелигентност, но ви липсва мекота. Сега човешкият ум е изопачен. Каквото и да се каже на човек с такъв ум, той все ще се противопостави. Той няма мекота и здраво разбиране. Като те види, той не мисли да ти направи добро, но ще търси начин как да те използва. Той си казва: „Ето един учен, когото мога да използувам. Има син, дъщеря, и тях мога да използвам“. – Това не е култура.

Хващаш един кон, пипнеш го оттук-оттам и казваш: „Много хубав кон! – За талига ли е или за работа?“ Ако хванеш два коня, ще си кажеш: „Ето, с тях мога да изработя два декара земя“. Интелигентност, която само използва икономическите условия, не е истинска. Умствените органи трябва да се трансформират вътрешно, т.е. материята им коренно да се пресъздаде. Не си правете илюзии, че времето, условията ще съдействат за това трансформиране. Те само приготвят материала; други сили ще дойдат, те ще свършат работата. Например да мислиш за Бога, това е вътрешна сила в човека, която работи върху него и го преобразява. Казваш, че вярваш в Бога. Задай си положително въпроса, що е Бог? Като си зададеш този въпрос, като че умът ти се изпразва. Трябва да влязат в него природни сили и да заработят. – Що са природните сили? Това не може да се определи. Как ще определиш що е интелигентността? Ако искаш да дадеш известно обяснение, ти ще внесеш в ума си неверни неща. – Що е Бог? Съществува ли той? – Това може да се определи по следния начин: Имаш живеница на крака си. Викаш лекари, но никой не може да ти помогне. Животът ти е на косъм. Най-после се обръщаш към Бога с думите: „Господи, в Тебе е всичкото ми упование. Помогни ми, прати ми своята помощ, да позная, че съществуваш, че си Бог на живите и на всички помагаш. Обещавам да Ти служа, да посветя живота си на Тебе“. Ако си искрен и издържиш на обещанието си, Бог ще ти помогне и в скоро време ще бъдеш здрав. Какво доказателство още искате за съществуването на Бога? Той е всесилен, на всички помага.

Казвам: Каквото обещаеш, ще го изпълниш. Не говоря за обещанието, каквото дал един циганин. Като била болна жена му, той обещал, че ще запали в църква една голяма свещ, да благодари на Бога. Като оздравяла жена му, той си казал: „Я дам, я не!“ Трябва да бъдеш положителен. Обещаеш нещо, ще го изпълниш. Щом си положителен, болестта ще мине. Ще почувстваш особено състояние на душата, особена вътрешна топлина, която така ще те разшири, че всичко около тебе ще се промени. Ще почувстваш една вътрешна благост и тих вътрешен глас ще ти проговори: „Прости на длъжниците си! Скъсай полиците им!“ Ако послушаш гласа, Бог ще те благослови. Ако не си готов да направиш това, ти скъсваш полиците, но после събираш парченцата, залепваш ги и отново търсиш длъжниците си. Гласът ти казва: „Не постъпи добре“. Ти действаш по Моисеевия закон. Длъжникът, от своя страна, трябва да бъде честен. Ако не може да плати дълга си, ще отиде при Господа да го кредитира. Нещо отвътре му казва: „Внимавай, много пъти си лъгал, затова си дошъл до тази мъчнотия“. Тихият глас те предупреди и се оттегля.

И тъй, използвай богатството, което Бог ти е дал. С него веднага можеш да изплатиш кармата си и да станеш съвършен. Ако не използваш богатството си разумно, ще попаднеш под друг закон и ще увеличиш кармата си.

В сегашното си развитие хората са дошли вече до дъното на ада, дето материята е най-гъста. Оттук те трябва да започнат да пъплят, да излизат нагоре. За това се иска голяма будност, да не изпадат в своето минало, да повтарят старите си слабости и грешки, Защо ще правят същите погрешки? Сега трябва да ги изправят, а не да ги повтарят. При пробуждане на съзнанието им, в което се намират, изправянето на погрешките е лесно. Веднъж направени, те лесно се изправят. Щом се натъкне на погрешката, човек казва: „Втори път няма да греша“. Той има спомен за нея и се пази да не сгреши по същия начин. Използвайте опитностите на своя минал живот, без да ги повтаряте. Христос казва: „Ако ме любите, ще опазите моя закон“. Наистина само чрез закона на Любовта човек ще опази заповедите, които му са дадени. Само чрез Любовта той ще се повдигне в по-висок свят. Само така той ще излезе от гъстата материя. Това означават думите на Христа: „Който има уши да слуша, нека слуша“. Аз продължавам в този дух: „Който има ум да мисли, нека мисли. Който има сърце да чувства, нека чувства. Който има воля да работи, нека работи върху себе си. И Бог ще го благослови“.

Изпейте песента „Бог е Любов“.

Представете си, че тъй, както сте насядали, аз започна да раздавам на всички по едно, по две или повече житни зрънца. На едного дам само едно житно зрънце, на друг – две житни зрънца, на трети – три, на четвърти – четири и т.н. На някои дам по една, две и повече крини. Вие ще се чудите защо не давам по еднакво на всички. Важно е обаче как ще решите задачата си. Всички трябва да посеете зрънцата. Един ден ще ви питат: „Посяхте ли житото?“ И онзи, който получи само едно зрънце, ще отговаря посял ли го е. Няма да го питат колко ниви е посял, но ще го питат посял ли е зрънцето. Как ще се оправдава, ако не го е посял? Истината ще говорим. И детето може да говори истината. От тебе се иска да направиш само едно добро, а не сто добрини. Човек е дошъл на земята да направи само едно добро. Всичко друго е приготовление за това добро. Направиш ли това добро както трябва, всички ледове се стопяват и животът се осмисля. Това е вътрешната страна на живота. Казваш: „Аз не мога да направя това добро“. Това е най-малкото, което се иска от тебе. Истината иска малко, но добре направено. Ако живееш сто години на земята, от теб се иска да посяваш всяка година по едно зрънце. Не можеш ли в една година да отделиш пет минути за посяването на едно зрънце? Ако кажеш, че нямаш даже пет минути свободни, ти не говориш истината. Ти чакаш в бирарията десет и повече минути за една чаша бира, а нямаш пет минути за посяване на едно семенце. Човек намира време за ядене и пиене, а не е готов да отдели пет минути за едно семенце.

Мнозина се отказват да посеят своето семе, а са готови да сеят чуждите семена. Не се бъркайте в чуждите работи. Това е истината. Една семка, навреме посята, може да спаси света. Посей ябълчната семка и не мисли. Някой ще откъсне един плод от тази ябълка и ще се спаси. Искаш да направиш зло на някого. Минаваш край тази ябълка, откъсваш си един плод и го изяждаш. След това се отказваш от желанието си да направиш зло. Срещам един познат, разговарям се с него, а той ми казва: „Искам да държа една беседа, да изнеса истината“. Виждам тщеславието му и казвам: Ти напиши една хубава мисъл, това е достатъчно. – „Не се занимавам с дребни работи. Ще напиша една мисъл! Каква ще бъде тя?“ – Напиши на приятеля си: „Братко, почвата на твоята градина е хубава. Посей 50 плодни дървета“. – „Не ме интересува градината на моя приятел.“ – Там е всичкото зло, там са спънките във вашия живот – вие пренебрегвате малките работи, а се занимавате с велики работи, за които още не сте готови.

Какво приложение може да се извади от тази беседа за абсолютната истина? Ако началникът ти иска да знае какво мнение имаш за него, ще му кажеш ли истината? Ето какво трябва да му отговориш: „Ще ти кажа истината, ако не си ми началник. Докато си мой началник, не мога да ти кажа какво мнение имам за тебе“. Не е умно, ако ми кажете да посея семената си на камениста почва. Ще ви кажа: „Тук не мога да сея“. Има правила де можеш да сееш. Ще се запиташ в себе си, позволено ли ти е да кажеш истината. За истината се изисква малко нещо. Трябва да бъдете умни. Истината може да се изнася в школата. Помнете: В школата се благославят само тези неща, които излизат от вас. Ние трябва да си имаме печатница, защото, което сами изработим, ще бъде най-хубавото. Над нас сега имаше облаци, но като започнах да говоря за истината, забелязах, че те се премахнаха. Значи отгоре се радват. Който иска да каже истината, трябва да се моли да го научат как да я изкаже. Кажи: „Братко, мъчно ми е, че трябва да ти кажа истината, но принуден съм да я кажа. Нямам желание да те унижа и обидя“.

Казвам: Трябва да бъдем служители на Бога, да проповядваме истината. Няма по-лошо от това да си лишен от помощ. – „Искаме да знаем истината, има ли някаква вина у нас, че тази година не може да имаме събор.“ Аз трябва да мисля дълго време, мога ли да ви кажа истината. И ако я кажа, ще ви ползва ли тя? Ще ви кажа само следния факт: Миналата година един брат каза, че този събор заприличал на сбор. Господ каза: „Следната година няма да имате събор“. Всички мислехте: „Този направил грешка, онзи направил грешка; този така направил, онзи така направил“. Има неща, които за вас са важни, а на Бога на ум не Му дохождат. Щом е сбор, от вас зависи да не е сбор, а да бъде събор. Събиране между Бога и вас трябва да има! Трябва да имате вътрешни преживявания. Аз мога да ви говоря отвън, но ако вие не отворите сърцата си, за да ви говори и Господ отвътре, всичко е безполезно.

Значи братът, който се произнесе така за събора, е изразил едно течение в братството? – Да, така е. Някои казват, че първите останаха на втори план, а последните излязоха напред. Знаете ли, че с вашата неблагодарност вие ограничавате Господа? Изборът не е мой, аз правя каквото ми казва Господ. Вие казвате: „Учителят може всичко да направи“. Това, че сутринта сестрата падна и се удари на камъка, показва, че Господ иска да изправите живота си. Когато се чете или говори една беседа, всякога присъства един брат от черното братство. Когато лошите хора искат да направят зло, тогава присъства един Бял Брат. Не можем да забраним на черния брат да слуша. Той е делегат, трябва да слуша. Разумните същества виждат недостатъците ни, докато са у нас още. Те лесно се изправят, но като се изявят навън.

Бог е щедър и ти трябва да използваш това, което ти е дал. Изобилието си има свое място. Всички имате добри желания, но трябва да знаете начина как да ги проявите. Например някой има доброто желание да ме покани на гости у дома си. Той приготвя много ядене, баници, плодове. Като дойда, аз взимам със себе си няколко приятели, да се изяде всичко това, да се благословите. Може да остане нещо – десетина ореха, няколко ябълки, колкото за благословение на децата. Какво ще стане, ако аз съм ял, преди да дойда? Аз бих желал каквото правите за мене, да го правите и за другите. Това ме радва. Трябва да знаете закона, че всякога не можете да се събирате. Има времена, когато гости не могат да дохождат, и вие не може да отивате на гости. Ако се държите за Господа, с топ не могат да ви разбият.

А пък съборът и тази година ще стане. Ние ще му намерим времето. Не е само денят 19 август, има още по-хубави дни. Днес правим приготовление за събора. Тук сме дошли около сто души. Ако Господ не е с нас, защо ни е събор? Трябва пак да дойдем тук, защото има хубави магнетични места. Всичко в природата е символи. Хубавото днес са облаците на небето. – Те приличат на вълна, която може да се преде. Да, трябва да се преде. Ето как може да се използва екскурзията. Като се върнете в града, всеки да напише по едно хубаво писмо в провинцията. Не е важно дали ще пишеш на познат брат или сестра.

Вие искате всякога да бъда весел, разположен. Аз някога се боря с вълка, вадя овцата от него, удрям го. Вие казвате: „Учителят е неразположен“. Как мога да бъда разположен? Друг е въпросът, ако съм в градината и бера плодове. Казвам: Елате да ви дам. Виждате, че един брат е неразположен. Той е слязъл долу. Съберете се пет–шест души, пратете му добри мисли и така ще го повдигнете. Това поне можете да направите. Писанието казва: „Молете се един за друг“. Много същества от черното братство искат да дойдат горе, но те не са в състояние да разберат всичко. Тази сутрин по интензивност на електричеството ние бяхме на повече от 7000 метра височина. Иначе височината тук е 2520 метра. Сестрата, на която стана лошо сутринта, не се разболя, но не можа да издържи на тази височина и трябваше да яде. Изстиването на лицата, посиняването се дължи на интензивността на електричеството. А 2520 метра е обикновена височина. Забележете, че когато се молехте, някои не можеха да държат ръцете си нагоре. – Значи ние бяхме на същата височина, на която Моисей получи заповедите на Синайската планина. Тогава и на нас може да ни се даде нещо. И друго, при височина над 7000 метра ние сме били и в Агарта. Значи и оттам можем да получим нещо. – Да, били сте и там. Беседата, която ви говорих горе, иде оттам. Вятърът идеше от изток. Конете, които видяхме на Черния връх, бяха на наше разположение. Конят притежава магнетични сили.

Колцина от вас имате добри вътрешни условия да отидете на Мусала? Първо, изисква се дълбоко вътрешно разположение, да няма никакво раздвояване. После да нямате никакви домашни пречки. Колко дена бихте желали да останете там? – „Най-малко четири дена.“ – Знаете ли, че там е студено, безсъница ще има. Воля се изисква за това. Трябва да имате и топли дрехи. Доволни ли сте днес? – „Много сме доволни.“ – И аз виждам, че сте много доволни.

Най-високите места са електрични. Тук, дето спряхме – под Резньовете, е магнетично място. Има магнетични впадини. Това място е отлично за събор. Или съборът може да стане в Рилската пустиня, при олтара.

Там е отлично, има гори, дърва, вода и шосе. Там можем отлично да организираме събора. Можем да го направим.

В духовния свят един нисък връх може да бъде висок, а високият връх може да бъде нисък. Това зависи от интензивността на силите, които действат там. – „Тогава право е, дето казват, че най-високият връх е Голгота, защото там се изживяха най-интензивни страдания.“ – Да, навремето си там Христос е разрешил една от най-важните задачи. Такава беседа в салона не може да се говори.

Беседа от Учителя, държана на Черни връх, 26 август 1923 г.

Черни връх

Най-често използвани думи в беседата: може, има, истина, аз, сега, казва, всички, брат, човек, всичко, тук, ум, кажа, интелигентност, бог, работи, природа, почва, добро ,

Неделни беседи , Извънредни беседи , Витоша, 26 Август 1923г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


В един часа всички братя и сестри с Учителя потеглихме за Черни връх. На Бивака останаха дежурни сестри и братя. Всички вървяха първо в ред на триъгълници, след това в ред един след друг, когато се стигна самият Черни връх. Всички се изкачиха по него в една редица един до друг с разстояние помежду. Като че върхът биде атакуван и превзет по цялата хоризонтална линия. Беше доста студено, имаше и вятър. В пет часа стигнахме на самия връх. Височина 2520 м 5ч. и 40 мин. Изгря слънцето във великолепна картина.

По нареждане на Учителя всеки застана на един камък.

Молитва

"Изгрява слънцето" (песен малко преди изгрева)

"Благословен Господ Бог наш"

Добрата молитва

Молитвата на Братството

Отче наш

"Благославяй, душе моя, Господа"

Беше доста студено, почти всички бяха посинели, а краищата на пръстите бяха изтръпнали. Чувствуваше се силно електричество.

Всички насядаха на източната страна на камъните, в средата Учителят. Чувствуваше се съборен ден. На екскурзията имаше и братя, и сестри от провинцията.

6 ч. Учителят започна да говори.

... *) Всяка мисъл си има особена почва. Ако съвременните хора не могат да разберат Истината, в техния мозък няма почва, в която да може да вирее тя.

Сега за пример, вие като решихте да се молите, изскочи в ума ви съвсем друго нещо - да има сега хубаво да се наям или да имам някоя хубава топла дреха и пр.

Изкачването на високите места създава един прилив на кръвта. Това става по един физически начин. Има хора, които не се изкачват, но правят усилие с волята си и повдиганието става по-инак.

Сега всички усещате едно изтръпвание на края на пръстите. Но трябва да има и една приятна топлина, тогава показва, че има хармония, пък като я няма тази топлина, показва известна дисхармония. Сега е доста студено, като е по-силно слънцето, ще направим няколко опита на камъните. На връщане може да минем през Резньовете.

По-после ще говоря.

Всички се упътиха към чайниците и всички чувствуваха голям глад. На една сестра (Вера Белева) й стана лошо, мислеха от студ и глад, Учителят после го обясни, а също обясни и защо всички искаха да ядат. Закуската се направи на южната страна.

Направиха се хубави гимнастически упражнения с бързи движения на ръцете и краката. След това всички се наредиха по камъните и долу по тревата на слънце.

8 ч. и 45 мин. Всички изпяха няколко песни и с "Братство, единство" всички с Учителя напред се упътиха надолу по североизточната страна.

9 ч. На едно хубаво магнетично място при едни скали, изложени на изток, под хубавите слънчеви лъчи Учителят говори:

Тази сутрин на Черни връх имаше много електричество, беше студено. Сега да се попечем на слънцето. Да си направим едни упражнения с ръцете, тъй както сме седнали.
-------------
*) Бележка на стенографа: Беше доста студено, че не можах да напиша първите думи от Учителя



ЗДРАВИЯТ УМ



26 август 1923 г.

Тайна молитва

Ние можем да знаем кои неща са верни в даден момент и кои не са верни. До сега вие имате ли някои правила за това? Как познавате, че някои неща могат да бъдат верни, а други неверни? Ония неща, които съществуват в природата, които можем да намерим в природата, те са верни. Всяка една мисъл, която е реална, тя си има свой образ в живата природа. Туй, което не можем да намерим в природата, то не е вярно, то е произведение на човешкия ум.

Вземете сега цветята предвид, които използуват слънчевите лъчи. От чистото гледище на един ботаник какво представляват цветята? Те считат, че цветята не са разумни същества, те живеят в полусъзнанието. И те не могат да си обяснят защо едно цвете е бяло, друго червено, розово, синичко и пр. Те не могат да си обяснят дълбоките причини. Защо? Добре, ние минаваме към разумните хора; ако един мъж си тури една шапка бяла, синя или червена или си тури черни панталони, а жената си тури червена рокля или синя, има ли туй смисъл или не? Има смисъл. И тъй, цветята имат двояк смисъл, първо - цветът показва какво трябва на цветето.

Например белият цвят показва какво трябва на туй цвете, което го носи. Метода, начина, по който туй цвете трябва да се развива. Следователно природата казва така: "На тебе ти трябва чистота." И докато работи тъй, то е бяло. Щом постигне резултати в тази област, в степента на туй съзнание, в която духът на това цвете минава, то почва нова работа. Това цвете трябва не само да има чистота, но трябва да знае как да запази тази чистота. Като я запази, тогава природата му дава жълтия цвят, казва: "Трябва ти сега интелигентност." На цветето казва: "На тебе ти трябва интелигентност, да доставиш оная материя, чрез която може да образуваш органите на великата интелигентност." Добре, след като цветето добие всичките необходими елементи, природата казва: "За да може този ум да се крепи, то ти трябва вяра и любов към истината." Тури му синия цвят, казва: "Трябва да можеш да добиеш всичката оная материя, която е необходима, върху която действията на самата истина може да се садят." Това е една азбука. Туй е за самите цветя и като погледнете цвета на едно цвете, може да си направите извода. Ще кажете: "Трябва му интелигентност." В дадения случай туй цвете е толкова интелигентно, колкото и вие. Само че разликата е в това, че вие имате орган, чрез който да се изрази тази интелигентност, а духът на това цвете няма орган да изрази тази интелигентност.

Сега ще направим друга аналогия. Каква е разликата между човешката душа и душата на ангелите? По отношение на ангелите ние сме цветя. Следователно всичките наши добродетели, положителни или отрицателни, всичките наши недъзи, положителни или отрицателни, се явяват в тяхното царство като цветове. Те като те погледнат, знаят вече. Те те изучават от цвета, който преобладава върху формата ти. Не мислете, че един човек, който има образ тук, има образ и между ангелите. Ако вземете, и цветето си има очички, то вижда, ама вие не може да видите очите му, и то си има нос, но вие не го виждате, и то си има ушички, всичко, но то е в едно зачатъчно състояние. Сега, ако тия истини се изнесат на съвременните учени хора, те биха се смели до превиване. Тъй би се засмял един ангел, ако му се каже, че човек има очи, нос, уши. Защото хората пред ангелите нямат още образ, те съзнават, че тия цветя еволюират и казват: "Един ден като дойдат в нашето положение, ще добият този образ, както ние." Но ангелите са по-умни от нас. Те имат начини да се съобщават с нас, когато ние не знаем как да влезем в едно цвете, може да го откъснем, да го стъпчем и не считаме, че сме направили голяма пакост, а един ангел може да влезе в цветето. Ангелите изучават нашия душевен живот много по-хубаво, отколкото ние изучаваме живота на цветята.

В тия екскурзии, които правим сега, то е да се създадат правилни разбирания. Във вашите мозъци трябва да стане едно трансформиране на съзнанието, защото има известни органи, които са в зачатъчно състояние, после трябва почва за новите идеи, а тази почва отнякъде трябва да се създаде. Или в сегашната си фаза християнството приготовлява хората да създадат тази почва. Апостол Павел казва: "Не от делата на закона човек ще се спаси, а от вярата", т.е. когато хората разберат Божиите закони, тогава ще се спасят. Когато хората станат умни да разберат Божиите закони, светът ще се оправи в широката смисъл като едно окултно място. А при сегашното разбирание не е така. Не неговите буквални думи; вяра и чрез дела, това са две школи. Вярата всичко дава, тя не е мъртва вяра, а жива вяра, да знаеш законите.

Учителят похваща скалата, на която се беше облегнал, на която има тук и там мъх.

Този камък като го пипнеш, от него хляб можеш да изкараш, вода можеш да изкараш. Но трябва да знаеш законите. Питам:Туй, твърдото съзнание (камъкът) как изкара този мъх? Той е по-умен. Има си една малка фабрика и постоянно произвежда това. Знание трябва.

Сега може би и вие, понеже от памтивека сте възпитавани тъй, очаквате спасението да дойде по един чуден начин. Не, онзи, който влезе в Божия път, у него трябва да започне да се развива неговата интелигентност, след туй трябва да се развие неговото сърце. Сега, понеже човешкият ум е дошел до известна степен на развитие, голяма част от човешката раса са добили много висша интелигентност. Предците , те се застъпват за своите по-малки братя, да се работи върху тяхното сърце и започва културата на сърцето. Тъй както сте сега, вашият ум не може да се облагороди. Вие имате една интелигентност, но липсва ви една мекота. Аз употребявам една дума, наричам. Изкълчени са умовете ви, изкривяване настъпва в ума ви. Каквото и да се каже, той ще намери противоположното. Няма мекота и здраво разбиране. И който човек те види, той няма да помисли как да ти причини едно добро, а ще погледне може ли да те използува. Ако си учен, казва: "Ето добър случай да го използувам. Син има, дъщеря има..." Това не е култура още. Ние хванем някой кон, похващаме го, кажем: "Много хубав е този кон!" За талига или за работа. Пък като са два коня, ще кажеш: "Много добре, днес човек може да изкара десет декара място." Следователно за интелигентността ние гледаме от нашите икономически условия. Следователно човешкият ум трябва да придобие една мекота и тази мекота не трябва да бъде изкуствена. Трябва едно вътрешно трансформиране в същината на умствените органи, т.е. материята съвършено да се пресъздаде. Затуй не трябва да си правите такива илюзии - времето, настроението. Това приготовлява само материала, а има дълбоки схващания, които ще дойдат после. За пример почнете да мислите за Бога. Вие казвате, че вярвате в Бога, но задайте си един положителен въпрос: Какво нещо е Бог? У вас като че умът ви стане празен - природни сили влезнат. А що са природните сили? И самата интелигентност е неопределена. Всякога ние ще турим на самата същина неща, които не са верни.

А ние Бога може да опитаме съществува ли, или не по следующия начин: имаш една рана живеница, лекуваш я, всичките лекари викаш, твоят живот виси на косъм, ти съзнаваш, че нищо не ти помага. Ако се обърнеш към Бога не с адвокатство и хитрина, а с онази вътрешна топлина и кажи: "Аз познавам, Господи, че Ти си добър, но дай ми едно малко доказателство да се махне тази живеница от мен и аз ще посветя целия си живот за Теб."Слушай, направете това обещание, но не като онзи циганин, който, като е била болна жена му, обещал, че ще даде една голяма свещ, а като оздравяла тя, рекъл: "Я дам, я не." Гледай да бъдеш положителен, кажеш и да свършиш. И веднага болестта ще мине, и ти ще почувствуваш едно особено състояние на душата и една особена светлина, която тъй ще разшири душата ти, че всичките неща тъй ще се претълкуват, съвършено ще се изменят и ще почувствуваш една вътрешна благост, един вътрешен тих глас, който ти приказва. Някой ден се разгневиш, този глас ти казва: "Не го прави това нещо, не е хубаво." Пак те остави гласът, но като ти заговори 3-4 пъти, ти почнеш да мислиш. Дойде някой, на когото имаш да плащаш, ти вземеш и скъсаш полицата. Законът ще те хване - има свидетели. Ти скъсаш полицата, но той събере тия листчета, казваш: „Защо ги събира тия листчета, виж глупак!", а той ги вземе, седне у дома си, па ги нареди едно до друго, направи пак полицата, казва: "Г-н съдия, той скъса полицата, хвърли я, но аз събрах листчетата."Тия, които имат да вземат, по Мойсеевия закон събират листчетата. Имаш да даваш, честно ще го платиш. Ако не можеш, ще идеш при Господа, да ти кредитира. Гласът ще ти каже: "Внимавай, толкова пъти си лъгал, дошел си до това положение." Предупреди те, отидеш си.

Богатството, което Бог ти е дал, с него веднага можеш да изплатиш кармата си и станеш от съвършените, пък ако не, ще дойде другият закон, с който ще се увеличи кармата.

Та при сегашните условия, както светът се развива, понеже сме слезли в дъното на ада, дето материята е най-гъста, всичкият наш минал живот изпъква в съзнанието ни. Постоянно преживяваме старото. Трябва да бъдете много будни. Човек като се предаде на слабости, той трябва да знае, че направена погрешка по-лесно се изправя, отколкото погрешка, която не се е проявила, защото възможно е при дадени условия тази погрешка да се яви, но веднъж направена тази погрешка и извадена опитността от нея, ти казваш: "Няма да я правя втори път."

Думите на Христа имат смисъл: "Ако Ме любите, ще опазите Моя закон." Само чрез закона на Любовта ние може да изпълним правилата и заповедите, които са дадени.

Туй е сега.

Който има уши да слуша, нека слуша;

който има ум да мисли, нека мисли;

който има сърце да чувствува, нека чувствува;

който има воля да работи, нека работи над себе си и Бог ще го благослови!

"Бог е любов "(песента)

Ние слезнахме и почнаха вече да идват мъглите нагоре. 9 ч. и 40 м. Всички слезнаха по Резньовете надолу.

При една хубава поляна на едно магнетично място, обрасло с буйна, висока трева, всички насядаха в кръг около Учителя. Слънцето грееше топло. Брат Джагалов прочете беседата "Истината" (от съборните беседи -21 август 1922 г.)

След това Учителят започна да говори.

Сега ще ви кажа една мисъл и вие ще се намерите в чудо. Дам на едного едно зрънце да посади, на някой две-три-четири-пет-шест, на някого дам една крина-две-десет крини. Питам, като ти дам едно семенце да посадиш, какво ще ти коства? Един ден ще те питат ти ли го посади? - "Аз". Само за туй ще ти говорят на тебе. Няма да те питат: "Онези ниви пося ли?" Твоята задача е твоето семенце. И какво извинение може да имаш? Като казвам, истината може да говорим, децата може да говорят истината. Едно дете може да говори истината. Господ иска едно добро, не сто добрини. Какъв отговор ще дадете? В живота си може само едно добро да направиш, а всичко друго е само приготовление за туй добро. И като го направиш, всичко е осмислено; не направиш това добро, всичко се стопява. Туй е вътрешната страна. Ще кажете: "Аз не мога", то е най-малкото. Истината иска много малко, но да го направиш много хубаво. Питам: През вашия живот от сто години се изисква всяка година само едно семенце да посадите. Пет минути няма ли да намерите в годината? Ако каже някой, че една година като живее, един човек не намерил пет минути да посади едно семенце, то е една квадратна лъжа. Той дрънка за една чаша бира и чака десет минути, а за семенцето му трябват пет минути само, а за ядене той намира много повече време, а за семенцето не намира пет минути. Сега вие, като не посадите вашето семе, искате да посадите чуждите семена. Не се бъркайте в чуждите семена. Това е истината. Това е една силна мисъл. Няма подобна беседа на "Истината" в цялата литература. С една семка, като я посеете, може да спасите света. Посейте една ябълчена семка. Някой намисли да извърши едно убийство, но вземе и откъсне от твоята ябълка, като я изяда, той възприеме твоята мисъл и се отрече от злото. После, някои хора искат тщеславие, казват тъй: "Аз да съм красноречив." Господ каже: "Напиши следующето изречение, напиши го.” Той не иска, казва: "А, аз не искам изречение. Беседа, беседа искам." - Не, ти напиши двата реда, те ще принесат по-голяма полза. Напиши на твоя приятел "На твоята градинка почвата е много хубава, посей 50 дръвчета в градината си." Ще кажете: "А, аз ще се занимавам с неговата градина!" Колко ще ти коства? Напиши му това. Ама вие, като дойдете до малките работи, там се спрете.

Сега от тази беседа трябва да ви попитам какво приложение може да направите за абсолютната истина? Например, ако началникът ти иска да знае какво мислиш за него и ако му кажеш истината, той ще те уволни. За да му кажеш истината, кажи му тъй: "Ти си дай оставката и аз ще я дам, ти да не ми си вече началник, тогава ще ти кажа истината." То не е умно, ако на една камениста почва вие ми кажете: "Ела, посей тук семената си." Аз ще кажа: Не, аз тук не мога да сея. Има си правила. Ще се спреш най-първо да видиш казано ли ти е да му кажеш истината. За истината се изисква много малко работа, трябва да бъдете умни. Тя е за школата.

Сега от миналогодишния събор има още 9 беседи неиздадени. Половината от материала е издаден, сега трябва да проучите и втората половина. Имайте едно предвид - в школата се благославят само тия неща, които излизат от нас. Ние сами трябва да си имаме печатница. Защото туй, което ние изработим, ние ще вложим най-хубавото.

Сега какво забелязах, над нас имаше облаци, като започнахме да четем за истината, те се премахнаха, значи от горе се радват. Един човек, който иска да каже истината, той трябва да се моли и не да обиди човека, но да каже: "Мене ми е много мъчно, но принуден съм, братко, аз нямам предвид да те унижа в сърцето си, но трябва да ти кажа истината."

Трябва да бъдем служители на Бога.

Няма по-лошо от това да няма кой да ви помага!

Брат Стойчев: Понеже говорим за истината, искаме да знаем, ако може да знаем истината, дали има вина у нас, че тази година не можа да стане съборът?

Аз ще ви приведа само един факт, няма да ви кажа истината. Аз трябва да си помисля дълго време може ли да ви кажа истината и дали ще ви ползува, и е ли волята Божия? Ще ви кажа сега само един факт. Миналата година един брат каза: "Този събор замяза на сбор." И Господ каза: "Идущата година няма да имате никакъв събор." Този направил погрешка, туй станало, онова станало, всички тъй мислехте. Има някои неща, които за вас много са важни, а на Господа на ум Му не идват. Щом е сбор, от вас зависи. Събирание между Бога и вас трябва да има. Трябва да имате едно вътрешно преживяване. Аз може да ви говоря отвън, но ако Господ не ви говори, всичко е безполезно, ако вие не отворите сърцето си отвътре... Сега туй е един факт, туй не е истината.

Брат Стойчев: Значи този брат е изразявал едно течение в Братството?

Да. Втори факт. Казват. "Първите отидоха на втори план, а последните дойдоха напред." Знаете ли, ние може да ограничим Господа със своята неблагодарност. Изборът не е мой, аз правя, каквото ми кажат. Вие казвате: "Учителят всичко може да направи." Не е така. Този свят е на Бога.

Тази сестра, дето се е ударила (сестра Граблашева падна от един камък сутринта при отиване към Черни връх) - Господ казва всички да поправите вашия живот. Сега, като се четеше тази беседа, имаше у две сестри, аз няма да ги кажа, имаше един лош дух, правеше си план, и той слушаше тук. И когато лошите хора искат да направят нещо лошо, пак ще иде един Бял Брат да слуша. Не може да му забраним И той трябва да слуша. Те са делегати. В небето недостатъците ги схващат още щом са в нас, но след като се кажат, по-лесно е да се изправят.

Когато Бог е щедър, ти употреби това, което ти е дал, а изобилието, и то си има мястото. Всинца имате добро желание, но ви липсват начини и методи. Например, че имате добро желание, когато аз отида у някого от вас. Вие приготовлявате много неща, баница, това-онова... Много пъти, когато аз дойда, трябва да взема приятели, които аз обичам, че да изядем всичко. Ако остане, да остане само за благословение, 10 ореха, няколко ябълки за децата ви. А трябва да знаете, че някой път аз съм ял по-рано, тогава? Аз бих казал тъй: Туй, което правите за мене, правете и за другите същото. Това ме радва. После, трябва да знаете и законите, че не всякога може да се събирате. Има времена, когато гости не може да дойдат. Когато не сте разположени, вие на гости не може да идете.

Ако се държите за Господа, с топ не могат да ви избият.

Пък той, съборът, тази година той ще стане, ние ще му намерим времето. Не е само денят 19 август, има още по-хубави дни. А ако Господ не е с нас, защо ни е събор? Днес правим едно приготовление за събор. Трябва пак да дойдем тук. Тук има хубави магнетически места. Всичко тук в природата е символ: тези облаци (хубави бели облаци, наредени един до друг в кръг по целия хоризонт).

То е хубавото днес.

Брат Стойчев: Мязат на вълна, показва, че има да се преде.

Да, ще се преде.

Ето как може да използувате днешната екскурзия, напишете няколко хубави писма за провинцията. Всеки от вас не може ли да напише някое хубаво писмо от два реда? Макар на познат или непознат.

(Всички бяха бодри.)

Сега туй (целият разговор) ви допадна. Като се четеше "Истината", бяхте изморени. Защо? - Вие чувствувате, аз ви говоря искрено, искам да бъда чистосърдечен. Зная, че някои мои думи попадат много тежко - е, паднала е! Или някоя моя постъпка, аз зная - вие сега искате да бъда винаги с весело лице, но аз някой път се боря, хвана някой вълк, извадя овцата, ударя го, вие казвате: "Учителят е много неразположен " Друг път съм в градината, бера плодове, казвам: Елате, давам ви. Видите един брат е в неразположение, той е долу. Пет-шест души съберете се, пратете му добри мисли, ще го повдигнете, това може да го направите. Писанието казва: "Молете се един за друг." Много същества от черното братство може да дойдат горе, но те не могат да разберат всичко.

Сега тази сутрин по интензивност на електричеството ние бяхме на повече от 7000 метра височина, а инак височината е на 2500 метра. Верка (сестрата, дето й стана лошо сутринта) не се разболя, но не можа да издържи и тя трябваше да яде. 7000 м - туй изстивание на лицата, посиняването на туй се дължи - интензивност на електричеството, защото 2500 м, то е обикновено. И забележете, че когато ние се молихме, някои не можаха да държат ръцете си нагоре.

Брат Стойчев: Тогава ние бяхме на височината, на която Мойсей получи заповедите на Синайската гора, значи може да ни се даде нещо и на нас. И друго, при височината над 7000 м ние сме били и в града Агарта, значи и от там може нещо да получим.

Е, да, били сте. Тази беседа, дето ви държах там горе, тя иде от там. Вятърът идеше от изток. Конете, дето бяха там, на Черни връх, те бяха в наша полза. Конят съдържа магнетически сили.

(На Черни връх бяха дошли неколцина мъже с много хубави коне, които спокойно пасяха тревата.)

Сега колцина от вас имате добри условия вътрешно да идете на Мусала? Най-първо, дълбоко вътрешно разположение се изисква, да няма никакво раздвояване После, да нямате никакви домашни препятствия. Колко дена мислите да стоите? - (Най-малко 4 дена.)

Безсъница има, студ, воля се изисква. Там е студено, трябва да имате добри дрехи.

Днес сте доволни? - (Много сме доволни.)

Най-високите места са електрическите, тук, дето се спряхме, е магнетическо. Тук има много магнетически падини. Това тук е отлично място за събор, само да няма кой да ни смущава. Или съборът може да стане в Рилската пустиня, при Олтаря.

Обаждат се: Там е отлично, и дърва има, и гори, и вода, и шосе. Там може да организираме един събор отлично!

Може да го направим.

Обаждат се: В Търново коства 150 000 лева, а тук ще отидат 100 000 лева, няма да се готви, ще вземем жито, ориз, плодове...

Ако там стане съборът, то ще бъде нещо оригинално.

В духовния свят един нисък връх може да бъде висок и един висок може да бъде нисък, зависи от интензивността/на силите, които действуват там.

Брат Стойчев: Тогава право е, дето някои казват, че най-високият връх е Голгота, макар че е 500 м над морското равнище, но понеже там най-интензивно се изживяха някои неща.

Да, на времето, когато Христос е дошел, там Христос е разрешил една от важните задачи. Тази беседа в салона не може да се говори.

Часът е 12 ч. и 30 мин., за два часа ще слезем до долу при Бивака.

На връщане всички минаха от източната страна под Резньовете - една хубава местност, пълна с боровинки.

Една интересна случка - проверение на законите.

На последната почивка, наляво от Бивака, един брат (брат Йордан Савов) подаде на Учителя един букет от стръкове боровинки. Брат Симеон Симеонов се обади: Ех, да дадат и на мене тъй един букет! Нали Учителят учи, каквото правим за него, да правим и на всички. Другите се обадиха: Е, ние си брахме сами. Учителят взе и даде на Симеонов и на другите по ред по едно стръкче. Обадиха се сестри: За Вас, Учителю, няма да остане. В този момент една сестра подава друг букет с боровинки, после трета сестра подава, после още един брат, и тъй купчинката се увеличи, тогава Учителят каза:

Вижте как работи законът. Законът е верен. Който има, ще му се даде.

В 3 ч. всички бяха на Бивака и си направиха сладко своята закуска.

Екскурзия (от събота вечер).

26 август 1923 г., неделя Всичко около 130 души.

НАГОРЕ