НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Условията на вечния живот

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА
СТАР ПРАВОПИС

Условията на вечния живот

Най-често използвани думи в беседата: живот, може, човек, има, среда, аз, бог, сега, вечен, христос, вода, душа, всички, условия, бъде, свят, казва ,

Неделни беседи , София, 25 Октомври 1914г., (Неделя) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


А вечен живот е това – да познават Тебе,
Единаго Истиннаго Бога
и пратения от Тебе Исуса Христа.
(Ев. Йоан 17:3)
<br /> Когато младият български момък, чист като росата, среща за пръв път своя идеал в света, той се спира и си казва: Намерих я, тя е. Сега мога, като Архимеда, да определя относителното тегло на телата, да посоча колко сребро, колко мед, колко злато има в тая царска корона. Сега мога, като Нютона, да кажа защо ябълките узряват и падат, защо скалите се търкалят от високо, защо изворите планински се спущат надолу, подскачат, шумят и с бързина текат, защо небесните тела в пространството се движат и се въртят около своите централни огнища. Сега моят ум, моето сърце ми разкриват тая велика тайна да движението в живота; аз мога да ви кажа в какво седи вечния живот; мога да ви определя неговите свойства, качества, условия и елементи. Аз ги намерих, намерих философския камък, придобих ценния еликсир на живота. Аз мога да бъда смел като лъва, търпелив като вола, летящ като орела, разумен като човека. И право е казано: Открил Си го на младенците. Този млад момък не е далеч от истината. Той е проумял първообразния език, на който Господ е говорил. Неговите изводи и схващания показват, че той разбира оригинала, от който черпи вдъхновението си. Той говори, мисли, чувства, действа правилно: и граматически, и логически, и философски. В неговата душа има мир и съгласие, няма спор за думата вечен дали тя трябва да бъде поставена пред или след думата живот. Това е външната черупка на нещата, казва той. За мене е важно тя да бъде в моя ум, в моето сърце, да е проникнала дълбоко в моята душа и да крепи моя дух със своя Божествен огън.<br /> <br /> Верен е неговият отговор. Преди години правило беше кочияшът да седи отпред каляската, а господарят назад; в по-ново време правилото се видоизмени: господарят стои напред, а кочияшът назад. Напред или назад, то е все едно, стига юздите да се намират във вещи ръце, конете да са силни, каляската здрава, кочияшът досетлив, господарят умен и добър целта се постига. Но ще попита някой: Какво искате да кажете с това? Нищо повече. Просто и ясно, че господарят и кочияшът трябва да бъдат на своите места. А повече? Можете ли да кажете като тоя млад момък: Намерих я и намерих го! Ето важният въпрос за вас. Когато отговорите на него, светът и животът ще вземат друг вид. Но на предмета. Когато Христос е изказал тия думи за вечния живот в присъствието на Своите ученици, той им е разкрил един велик закон на живота, чрез който закон се разграничават и определят два съществени негови елемента, които влизат във временния и вечния, в съзнателния и свръхчувствения живот. Сега хора, които не разбират дълбокия смисъл на първообразния език, могат да направят един или друг превод, да разместят думите, но има известни закони, които регулират човешката мисъл и които не допущат едно своеобразно разместване. Докато човек не се научи да мисли правилно, той ще прави грешки и ще ги изкупва с ред страдания. Писаните неща, във великата книга на живота, са за разумните хора; те не са за по-низшите същества, които не разбират тия закони. Сега, ако някой чете: вечен живот, или живот вечен, ще попита какво можем да разберем под думата вечен. Тази дума има външен и вътрешен смисъл. Под вечен живот у нас разбират: дълъг, безграничен, непрекъснат живот. На английски стои eternal, но коренът на тази дума е от санскритски произход и означава земя, а земя на санскритски значи същество, което зачева и ражда. Често се смесва вечен живот със съществуването на човека; обаче човек може да съществува, без да живее. Метафизиците спорят върху тоя предмет, но когато влезем в областта на опитната философия, да проверяваме Божествените закони, изводите ни трябва да бъдат основани на истината, и резултатите да бъдат правилни.<br /> <br /> В човешкия живот има три основни елемента, които никога не се сменят; три главни принципа, върху които се гради неговият настоящ живот. Те са прокарани в граматиката, логиката и математиката. Например, първо, когато учат децата изреченията, казват, че изреченията имат: подлог, сказуемо и връзка. Може да има и определения, допълнения и т.н., но основата е в тия три думи, които дават мисъл. Ако бих запитал вас що е подлог, вие щяхте да кажете: Думата, която означава предмета, за който се говори в изречението. А сказуемо? Думата, която показва какво се разправя за предмета. Добре. Ако един учител беше ви дал да разчлените граматически прочетения стих, да покажете кои са най-важните думи в него, всички щяха да се спрат върху думите: Бог и Исус Христос. Но тук основната мисъл е вечен живот, а Исус Христос е допълнение на тази мисъл. Бог и Исус Христос са двете начала, от които произтича вечният живот, или: двете опори, двата стълба, върху които се той крепи. Логически казано: Бог е голяма предпоставка, Исус Христос малка предпоставка, а вечен живот заключението. Да направим тази мисъл още по-ясна: думите вечен живот подразбират разумното движение на душите; думата Бог зародишите на духа, условията, силите, законите в природата, върху които се гради и крепи този величествен ред на нещата, а Исус Христос разумното начало, което излиза от Единия Бог и което насочва и съхранява всички живи същества. Сега може да помислите, че като кажете вечен живот, разбирате, знаете какво е всъщност вечен живот. Но кой е основният елемент на познанието? Ние познаваме само ония неща, които можем да опитаме, да направим. Всяко нещо, което не можем да опитаме и направим, не го познаваме. За такива неща, от каквото естество и да са те, ние нямаме нищо друго освен една представа и можем само да се догаждаме. Ако ви дадат плат, ще кажете: Аз зная как е той станал, но когато ви накарат да го направите да изпредете вътъка, да турите основата ще кажете: Не знам.<br /> <br /> Науката казва, че всяко живо същество, за да може да живее, изисква среда и условия. Например, средата на рибите е водата. Какво трябва да разбираме под думата среда? Среда, основа, почва са неща, които имат много допирни точки. На български и други езици няма дума, която да показва съществената разлика между тия три думи. Първият елемент на вечния живот е онзи елемент, в който душата е потопена тъй, както рибата този елемент наричаме среда. Когато започваме да градим една къща, тази среда наричаме основа върху основата издигаме стени и туряме покрив. Когато посаждаме растение, тази среда наричаме почва в почвата посаждаме разните семена. Най-първо във всяко нещо трябва да намерим средата. Във вечния живот кое е среда? Бог. Но има и други два преходни елемента, или условия. Някои смесват условия със среда. Има разлика. Една железница, за да отиде от София до Варна, трябва да има известни условия; те са: релси, въглища и вода. А когато се обърнем към човека, кои са условията на неговият живот? Средата, в която човек живее, е въздухът. Човек е потопен в него. Но въздухът не е единственият елемент, необходим за съществуването на човека, рибите и птиците; има втори елемент храната; обаче ние не сме потопени в храната: този елемент е преходен, иде отвън, влиза в нас и излиза от нас и оставя своите последствия. Третият елемент за човека, туй, в което рибата е потопена водата е среда за рибата, а за човека е само едно условие. Ако потопим човека в туй, в което е потопена рибата, той ще умре. Следователно за човека водата е условие за съществуване. Да вземем въздуха, който е среда за човека ако го лишим от въздух, човек умира за рибата въздухът е едно условие. Туй условие се намира в самата вода и когато тя минава през хрилете на известна риба, този въздух преминава в нейната дихателна система и пречиства кръвта. Среда за рибата е водата. Среда за човека е въздухът.<br /> <br /> Но средата е само една трета от истината. Де се раждат лъжливите понятия? Когато употребим аналогично един пример, трябва да знаем каква доза истина има в него. Трябва всякога да бъдем искрени, и не само нашите заключения трябва да бъдат верни, но същевременно и малката, и голямата предпоставка трябва да бъдат верни. Може едната предпоставка да е вярна, но ако другата не е вярна, вашето заключение ще бъде невярно. И когато математиците и инженерите правят известни изчисления и постройки, вземат в съображение точно всички обстоятелства, за да избягнат възможните погрешки. По същия закон трябва да градите нещата в себе си, когато искате да изградите вашия характер вашия ум и вашето сърце. Трябва да знаете как да го градите да знаете кое е среда, кое условие, кое елемент. Защото има и елементи. Елементите се отнасят до поддържането на живота, а условията до съществуването на живота. Например, нивите, градините, лозята и т.н. съставят условия за живота, от които пък произтичат елементите на живота: житото, плодовете и т.н. Светлината е елемент необходим за живота, но тя е четвъртият елемент въздухът, храната и водата са първите три елемента. Ако рибата кажеше: За мене доста е водата, защото тя в нея намира всичката своя храна, и ако човек би поискал да живее също във водата, той би се намерил в противоречие с основните закони, които регулират неговия живот, защото не може да влезе във водата и да живее в нея като рибата. Именно от тия криви схващания произтичат погрешките във всичките съвременни философии и религии. В тях има много догматични въпроси наполовина верни.<br /> <br /> Да се върнем на думата вечен. Тя се отнася за духовния свят, подразбира в себе си материали, от които може да се съгради безсмъртният живот. Думата живот подразбира органическия живот в материята, който расте и се развива и не може да бъде непрекъснат, вечен: неговата форма може да се измени, и туй изменение наричаме смърт. Представите обаче за смъртта са различни. Да умре човек не значи ни най-малко, че той губи своето съзнание, но че може да изгуби онези условия, при които се проявява животът. Съзнанието може да остане тъй, както, когато човек умре, остават неговите кости. Съзнанието то е духовният гръбнак на човек. Значи върху този гръбнак, както върху човешкия гръбнак, е основана цялата нервна система и удовете, които функционират заедно с другите чувства и способности. Когато дойдем до Бога, Той е върховната сила или необходимата среда, в която човек е потопен духовно. Да обясним тази аналогия. Когато кажем, че светлината е необходима за човешкото око, това значи, че клетките на окото са потопени в светлината, и че тя е необходима за тяхното поддържане. Човешката душа трябва да бъде също потопена. Не сте я потопили, значи вие сте извън вашата среда, ще живеете като зародиш, както много житни зърна са престояли в египетските пирамиди и гробници по 56,000 години, на сухо място, и са чакали условия да бъдат посети, за да поникнат. Такива житни зърна са били напоследък извадени и посети, и те са дали отличен резултат. И човешката душа, като зрънце, стоящо в Божествената житница, чака тия три необходими елемента, които се съдържат в условията, силите и законите, за да може тя да почне наново своя живот. В християнски смисъл казано, ние трябва да намерим условията, при които можем да се потопим и да живеем в Бога. В този смисъл трябва да е насочено усилието на всеки съзнателен човек, за да може той да постигне това положение. Вие живеете, вие съществувате, но това живеене и съществуване е просто вегетиране. Съществуването ви се състои само от един елемент и се ограничава от Божествената Същина, Която ви е създала като житни зрънца и плодни семенца. Вие не можете да избегнете вашето съществуване, не може да се самоунищожите: вашето битие е извън времето и пространството. Човешката душа в това състояние е просъществувала с милиарди години в недрата на Божественото Съзнание, но тогавашният неин живот е бил от друго естество: тя не е била индивидуализирана, не е познавала отделния живот на индивидуалния дух; тя е живяла в съзерцанието на Божествения блист (блаженство) в дремещо състояние. Но сега, със своето пробуждане, тя дохожда на земята да научи вътрешния смисъл и на тоя живот на индивиуалния живот, да придобие сама свой собствен безсмъртен живот и да стане гражданка на Небето с определени права и задължения. Този вътрешен стремеж е условие, наложено на нея от Бога. Сега, някои искат да се въплътят и същевременно да живеят като Бога. Обаче да живееш като Бога то е противоречие, защото за да живееш като Бога, няма защо да излизаш от Него. Каква нужда има туй Божествено съзнание да се отделя, да търси някакъв друг живот? Туй показва, че човешката душа всякога е съществувала в Бога, и неин вечен стремеж е да Го търси във всичките Негови проявления и да Го подражава.<br /> <br /> Но да се върнем към научната страна на предмета владението на тия три основни неща: среда, условия и елементи за съществуване. В църквата тази идея е изразена под Троеличност на Бога. Какво означава тази дума? Три същества различни, които имат една мисъл, една воля Отец, Син и Дух Свети. То са в граматиката: подлог, сказуемо и свръзка; в логиката: голяма предпоставка, малка предпоставка и заключение. Средата за всички същества и за нашата душа е Бог; елементът, който носи живот в себе си, е Христос, а условията, които спомагат за проявяването на живота, седят в Духа Свети. Когато вие изменяте реда на нещата, трябва да измените същевременно и законите, които регулират формите на нещата. Вие можете да се потопите във водата, но, за да живеете в нея, трябва да измените и своята човешка форма в рибешка. Туй би било деградиране на живота, защото правите условието в случая водата среда. А повдигане на живота има, когато правите средата условие. И в единия, и в другия случай формата на съществото трябва по необходимост да се измени. Ние можем да изменим формата на една риба само когато изменим нейната среда. Ако постепенно я изваждаме от водата и я въвеждаме във въздуха, непременно ще се преустрои и целият неин организъм, тя ще стане птица, ще се приспособи към въздуха. Тогава водата ще стане условие за нейното съществуване, както са за нея условия храната и светлината. Когато Христос казва: Това е живот вечен, да познават Тебе Единаго Истиннаго Бога, какво Той е искал да каже под думите Единаго Истиннаго Бога? Онази Върховна Сила, Която постоянно се движи в нас, Която носи живота в Себе Си, създава условията, чрез които може да Я познаем. Същество, което е потопено в известна среда, не може да познае тази среда; например, рибата не може да познае водата, в която е потопена. Някои искат да познаят Бога; ако сте потопени в Бога, няма да Го познаете, защото сте вътре в Него; вие тогава само живеете в Него, без да Го познавате. А трябва да излезете извън Него и да Го направите условие за вашето съществуване, ако искате да Го познаете. Да допуснем, че говорите на една клетка, която живее във вас. Човешките клетки са разумни същества, те имат известна своего рода интелигентност. Те са като птиците и рибите. Това може да ви се вижда чудно, но тъй е. Може да направите опит да говорите, и тия клетки да ви разбират. И като им говорите на техния език, те ще извършат прекрасно своята длъжност. Па може и да ги сплашите; те ще се сгушат. Ако сега една клетка каже тъй: Аз искам да зная какво нещо е човек, ще бъде същото, както когато човек каже: Аз искам да видя какво нещо е Бог; тогава Бог не трябва да бъде среда, човек трябва да излезе от Него. Ама може ли? Може. Само трябва да измениш своята форма. Ама не мога! Чакай тогава, когато я измениш. Там е философията на въпроса. И клетката, за да може да познае какво нещо е човек, трябва да пропътува през милиарди условия, през всички тъкани, да бъде в стомаха, в сърцето, в дробовете, в мозъка и т.н. и тогава само ще може да се спре и да каже: Образувах своето мнение за човека, знам вече какво нещо е човек. И сега ние философите на този свят, като сме ходили навсякъде, спираме се и казваме: Ела да ти кажа какъв е Бог; Той е всесилен; разбра ли сега? Разбрах. Нищо не си разбрал. Само когато излезеш извън тази среда, като минеш през вратата, която се нарича смърт, когато умреш, само тогава ще познаеш какво нещо е Бог. Затуй именно умират хората. И когато в една душа се зароди желание да познае Бога, тя трябва да умре, като си каже: Аз трябва да умра, за да позная Бога това е най-правилното определение на Богопознанието. Ония, кои<