НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Ето човекът

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА
СТАР ПРАВОПИС

Ето човекът

Най-често използвани думи в беседата: бог, може, аз, има, казва, човек, хора, даде, исус, всички, сила, иска, дойде, бъде, свят, процес, живот, знания ,

Неделни беседи , София, 29 Март 1914г., (Неделя) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Тогава излезе Исус вън и носеше трънения венец и багрената дреха. И казва им Пилат: „Ето человека!“

От Йоанна 19: 5
<br /> Под думата човек или человѣкъ на български се разбира същество, което живее цял век. Обаче в първообразния език, в езика, на който е написана тази фраза, човек има друго значение значи Исус, Човекът, който иде на Земята, брат на страдащите. Какво трябва да разбираме под тези думи? Могат ли, когато излезем ние пред света, да кажат хората за нас: Ето човека? За да се удостои човек с това име, трябва да съдържа в себе си четири неща: да е богат, да е силен, да има знания, да има добродетели. Ама ще кажете: Какво дири тук богатството? Богатството е почвата, условията, при които може да се развива човек; то е почвата, в която се развива Силата. Последната пък внася Топлина и Светлина, които въздействат на растенето, на развитието. Като дойдем до Знанието, то е методът, чрез който трябва да се разбира и регулира нашият живот. Добродетелта пък е целта, към която трябва да се стремим.<br /> <br /> И често хората задават въпроса: Какво трябва да правим? Посейте едно житно зърно и то ще ви покаже какво трябва да правите. Ще кажете: Как? Турете влага и слънчевите лъчи ще покажат накъде се стреми житното зърно към една посока: към Слънцето извора на Живота. И ние като житното зърно трябва да растем да се стремим към Бога. Но може да попита някой: Когато зърното израсте, стига ли до Слънцето? А аз искам да намеря Бога. Теб не ти е необходимо да знаеш къде е Бог, а само трябва да се стремиш към Него. Зърното е разбрало какво нещо е Слънцето и е приело това, което желае. Същият закон важи и за нас и ние трябва да произведем същия резултат. Ние трябва да бъдем посети, животът ни непременно ще има мъчнотии, които съставят тия малки, но необходими спънки, както е с житното зърно известно налягане е потребно. И след това ще дойде процесът на растенето Знанието; а когато завържем плод, това вече е Добродетелта. Следователно трябва да бъдем посети, трябва да ни се тури малко пръст, да има малко налягане; след туй трябва да растем нагоре и да придобием знания, а това знание, след като израсте до известна степен, трябва веднага да се превърне в житно зърно. И след туй Господарят ще прати да ожънат житото и Той ще отдели потребното от непотребното житото от къклицата. Ние се раждаме това значи изникваме; растем, развиваме се, умираме и ни заравят в гроба това е тъпкане, вършеене. И от гумното Господ ще прибере онова, което му трябва. Туй съответства на плевнята и житницата: плявата турят в плевнята, а зърната в житницата.<br /> <br /> Прочетох ви 19-а глава от Евангелието от Йоана, за да видите четирите неща, които Христос носеше на кръста четири неща, които и ние трябва да научим: като турим Добродетелта на главата, която не беше прикована, от лява страна Знанието, от дясна Силата, а отдолу при краката богатството, и ние ще имаме тогава разпнатия човек. Тоест, като приковем богатството, Силата и Знанието, техните сокове ще възлязат към главата към Добродетелта. Когато Господ иска да направи човека добър, приковава го на кръста заковава неговите богатства, сила, знания. А що значи заковаване? Турят го в касата, да го не вземе някой, да не разполага никой с него, защото Господ ще разполага. Той казва: Когато Аз работя, ти ще бъдеш спокоен; и понеже човек не иска да стои спокоен, Господ казва: Заковете го, за да бъда спокоен, Аз да работя. А когато ни приковат на този кръст, не бива да плачем, защото Господ работи тогава за нас. Нещастен е онзи, който не е прикован на кръста. Който иска да се занимава с него Господ, трябва да мине през този процес на развитие. Говоря ви алегорично.<br /> <br /> Преди тоя процес на развитие непременно трябва да има вяра, вяра непоколебима в общия Божествен план, който има пред очи всички твари, които Бог е създал. Не трябва да се съмняваме в Бога, понеже Той е съвършен, всесилен. Нали и Исус на едно място казва: Невъзможното за човека за Бога е възможно. Божествените пътища са неизповедими, не бива да се допуска мисълта, че тия пътища може да бъдат изопачени и възпрени то е невъзможно. А когато сме приканени и сме тръгнали в Божествения път, трябва да имаме оная проста вяра, която имат децата. И да избягваме недостатъци като посочените в следния разказ: в Англия един велик художник искал да изрисува картина, в която да изобрази крайната беднотия, с дни и месеци обикалял той Лондон, за да намери субект, който да подхожда на идеята. Намира най-после едно окъсано дете, което му прилегнало на сърцето, и си казва: Ето лицето, което ще послужи за създаване на картината! Приближава се до него, дава му своята картичка с адреса и му казва: Елате след четири дена, има да Ви говоря нещо. Това дете, като вижда човека тъй облечен, дума си: Как ще отида при него така, почти изпокъсано! И отива при познати да се пооблече и да се представи, както се представят на царете намира дрехи, облича се и отива у живописеца.<br /> <br /> Кой сте Вие? попитал го художникът.<br /> <br /> Аз съм еди-кой си.<br /> <br /> Я си вървете! Ако исках такива, облечени, има ги с хиляди. Вие ми трябвахте тъй, както Ви видях тогава.<br /> <br /> И ние, когато Небето ни покани на работа, искаме да се облечем. Обаче силата не е в нашите дрехи, шапки, ръкавици и чепичета, нито в яките, вратовръзките и часовниците те не съставят нищо важно. Силата е в нашия ум, в нашето сърце, в благородните пориви и стремежи да правим добро. Когато имаме тия неща, другите сами по себе си, на своето време ще дойдат. Нима, когато отидем на Небето, трябва да си вземем дрехите оттук? Господ, когато ни вика на Небето, съблича ни тук, Той не иска нашите дрипи, а казва: Донесете го, както си е. Когато някой умре, всеки от нас се отвръща от него; дори и ония, които са го обичали, казват: Махнете го по-скоро! Къде е тогава тяхната любов? Но Господ не се отвръща и казва: Донесете го, Мен ми трябва такъв, какъвто си е. И когато ни турят в гроба и ни оставят, какво прави Господ? Той почва да говори с нас, а не, както някои мислят, че умрелите се освобождават. Пита ни: Е, разбра ли Живота, разбра ли какъв е смисълът на Живота, който Аз ти пратих? В този именно разговор Господ рисува Своята велика картина, тогава се заражда онзи процес: людете, след като изпратят човека, почват да плачат и да изреждат всичките негови добри качества виждат Божествената картина, която е изобразена в тия качества.<br /> <br /> Ние трябва да претърпим страданията, които ни идват, и да извлечем поука от тях. Исус със Своите земни страдания искаше да ни даде пример, че трябва да се подчиняваме на този Божествен процес. На едно място казва: Нима Аз нямам власт да поискам Отец Мой да изпрати хиляди Ангели да ме избавят? Но ако не изпълня това, за което съм дошъл, как ще се повдигнат човеците? Па и сам Той искаше да се издигне. Вие сте на Земята, един ден и за вас ще дойдат бури, мъчнотии и може би същата участ, но когато дойде този час, ни най-малко не трябва да го считате нещастие, защото там, където няма страдание, няма и забогатяване. Там, дето има скърби, има и радости; дето има смърт, има и възкресение. И онзи, който не иска да участва в страданията на човечеството, не ще спечели нищо. Па и що са страданията? Следствия от грешки, причинени някога по наше неумение. Тия именно грешки се изправят чрез процеса на страданието. Този процес е метод да се приспособим и достигнем до ония висши, възходящи трептения, които ни очакват на Небето. Трябва да се пренесат сто скърби, за да се понесе една Божествена радост. Тогаз именно ще оценим както трябва онази радост и ще я задържим. И затуй Господ започва със страданията, за да ни кали (както железарят калява желязото, за да го направи годно за работа) да издържим радостта, която ще дойде отпосле.<br /> <br /> Всеки от нас е нужен, много нужен на Господа. Може за света вие да не представлявате нищо, да сте една нула, обаче за Бога сте важна единица. Само Господ, който ви е пратил на Земята, оценява вашите страдания и следователно не трябва да се безпокоите какво светът мисли за вас; Онзи, който ви е пратил, Той мисли за вас и ви оценява. За вас е важно да имате одобрението на Бога. Ако Господ е с вас, вие ще бъдете красиви, а светът обича красивото; ако Той е с вас, вие ще бъдете богати, силни, добри, а доброто всякога се почита.<br /> <br /> Сега ще ви говоря за Бога, не като за същество, както казват философите, отвлечено, разпръснато из пространството, което не знаете къде е, а за онзи Господ, за Когото проповядвам, Който мисли за нас, Който наблюдава постъпките ни, изправя, поправя, наказва, облича, съблича кара да се раждаме и умираме. Що е умиране? Господ прави операция, вижда, че вие ще изгубите много, съкратява процеса на вашия живот: За да не направи повече дългове, вземете му капитала, който Съм му дал, времената не са сега благоприятни, оставете го за друго време, доведете го при Мен. И в този процес ние мислим, че светът ни е забравил. Но ако светът ни е забравил, Господ мисли за нас. А светът трябва непременно да ни забрави. Една мома никога не може да се омъжи, ако люби всички момци; трябва да избере едного и да каже: Това е моят свят. Та и в живота този факт е също тъй верен вие трябва да имате само един Господ. Има много богове в света, които ще искат да ви приберат; но вие трябва да намерите вашия Бог, с когото можете да живеете, да се развивате, богатеете.<br /> <br /> Писанието казва: Бог не е само на Небето, Той живее в сърцата на смирените. Следователно първото качество, което трябва да придобиете, за да може Той да заживее във вас, е смирението. Но това смирение не е като смирението на една овца като ви набият или ви счупят краката, да кажете: Няма какво да се прави. Не е смирение, когато ви вземат всичкото богатство, да кажете: Ние се смирихме. Смирение е, когато имате всички богатства, сила, знания, добро, да съзнаете и кажете: Господи, Ти разполагаш с всичко, каквото имам! А сега всеки един прави следното: всички проповядват Евангелието и все света оправят; но щом опре Господ до техните препълнени кесии, извикват: А, там не може! Половината, виж, можем да дадем, но всичкото не. Като дойде до силата, казват: Ти не можеш да разполагаш с всичката ми сила. Ала когато се намираме в нужда, искаме и Го молим да ни ръководи и помогне. Този начин на човешко разбиране на живота преобладава във всички философии от хиляди години насам. И нашите нещастия идват тъкмо от това. А Исус със Своя живот иска да ни покаже Пътя.<br /> <br /> Мнозина християни разбират, че като станат християни, трябва да напуснат света. Вие можете да се откажете от вашите къщи, богатства, жени, деца и при все това пак да мислите за тях. Можете да отидете в някой уединен манастир и пак да мислите: Какво ли стана с жена ми, децата ми, къщата ми? А това значи, че вие не сте се отказали от тях, че не сте свободни. Да се откажем от нещата не значи да ги забравим, а да оставим хората свободни да оставим жената да постъпва както тя знае, да оставим сина да постъпва както той знае. Да се откажем от света, значи да го напуснем, да не му пречим нека си върви по своя път. Можем ли да спрем течението на реката? Трябва да я оставим да върви по своя път; можем да направим само едно да я използваме. Тъй също не можем да спрем и Живота, а трябва само да използваме нещата. И Исус ясно и положително ни казва: Ако Ме обичате а трябва да Го обичаме; никак не казва: Горко вам, ако не Ме обичате! Не, Господ никога не иска насила жертви от нас.<br /> <br /> Хората казват: Защо Господ, като е всемогъщ, не оправи света? Как да го оправи? Онзи, който лъже, да му изсъхне езикът; онзи, който краде, да му изсъхне ръката. Ами тогава ние щяхме да имаме един свят само от неми и сакати. Как мислите, щеше ли да ни бъде приятен такъв един свят само от недъгави хора? Господ обаче дава диаметрално противоположно управление, върви по обратния на този процес и казва, че който иска да бъде господар, трябва да бъде слуга. Тоя процес се състои в следното: силните хора искат обикновено всички реки да се вливат в тяхната река; в Доброто обаче процесът е тъкмо обратен Господ се разлива в малки рекички и наместо Той да ги управлява, оставя те сами да се управляват. Може да направите един малък опит във вашия дом: да излезе от вас мисълта вие да управлявате; турете си на ума да станете слуга да станете слуга заради Господа и тогава ще слезете на мястото на Господа. Търсите Господа на Небето, но Той не е там; когато вие пъшкате и страдате, Той е във вас. И туй, което хората наричат растене, напредване, то е, че в този процес работи Господ. Той е най-добрият работник. Някои се оплакват: Защо Бог не вижда нашите страдания? Но Той казва: Нямам време, Аз съм толкова зает с вашите работи, зает Съм с много по-важни ваши работи; когато остане време, ще се занимая с вашите външни дребни недоразумения. Туй не е алегория, а действителност. Има един стих в Свещеното Писание, в който Господ казва: Аз бях на Израиля като натоварена каруца, в която хората постоянно турят всичко. Страданията обаче, които тук изпитваме, са страдания на Господа Той страда и плаче във вас. Казваме: Аз плача, скръбна ми е душата; но когато кажем: Господи, прости, аз Ти причиних толкова страдания с нечисти мисли и действия, тогава ще дойдем на онзи истински път, който ще ни избави от съвременното зло. И най-сетне трябва да оставим нашия Господ да закрепне в нас. Ние сме Го свързали с въжета и сме Го приковали. Трябва да Го положим и оставим спокоен в гроба и Той тогава ще възкръсне и ще ни освободи. И бъдете уверени в едно нещо: ония, които спъват пътя Му, тоâà сме ние, хората; дяволите не спъват пътя Господен. Понеже Той е положил закона на Свободата, Той не може, не иска да измени тоя закон; и докато не дойдем до това съзнание доброволно да се подчиним, Той няма да ни избави. Трябва да проникне дълбоко в нас съзнанието ни да бъдем подобни на Него. Тогаз нашите богатства, сила, добродетели ще употребим за въздигане. На кого? На нашите братя, на нашите ближни. Всеки от вас трябва да търси и цени душите на своите братя, а не да обича техните тела.<br /> <br /> И мога да ви кажа, че Исус, като е дошъл тук, и сега не е напуснал Земята; Той живее между човеците, работи между тях и трябва вече да възкръсне в нас. Да имаме вяра, но не оная вяра и онзи страх, които имаха евреите: Ние нямаме друг цар, освен кесаря; та когато този кесар след няколко години разруши Йерусалим и събори храма им, те се отказаха от него. И сега може да каже човек: Кесарят е моят цар, но последствията ще бъдат същите.<br /> <br /> Нека се повърна: изпърво трябва да живеем в този свят, да се подготвим; не можем да живеем на Небето, защото там Топлината и Светлината са много ярки. Както градинарят, когато пресажда борове, снети от високо място, прави разни присадки, додето ги аклиматизира, тъй и Небесният Отец не може да ни вземе оттук и направо да ни посади в Райската градина. Дори и нашата училищна система е тъй наредена: най-напред трябва да минем първо отделение, че после второ, по-нататък класовете, университета и най-после да влезем в света. Това са все методи на културата, към които трябва да се приспособи онзи, който иска да напредне. Един християнин, по моето схващане, не трябва да бъде глупав човек и да казва: Както даде Господ. Когато сте изорали нивата си, вие посявате жито, защото ако не посеете жито, какво ще даде Господ? Бурени и тръне. Обработете лозето, посадете го и то ще ви даде плод. И каквато лоза посадите, такъв плод ще даде ако посадите долнокачествени пръчки, ще ви даде киселица. Господ даде на вашето дете добър ум, но вие какво посадихте в неговия ум дали ония зародиши, които ще дадат добър плод?<br /> <br /> Ние искаме да бъдем добродетелни, силни, богати; можем да имаме и Добродетел, и Сила, и богатство, и е потребно да ги имаме. Условията, при които те виреят и може да се развиват, са: Божественият зародиш, Божественият закон и Божественото равновесие. Равновесието това е Добродетелта, законът това е Знанието, условията това е Силата, зародишът това е богатството. Но ще ме попитате: Как ще намерим Господа? Много лесно нещо. Един искал да направи смешка и да дразни едного, който му рекъл: Ние сме в градина, в която има много хубави ябълки. Но аз не виждам нищо отговорил му