НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Лозата и пръчките

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА
СТАР ПРАВОПИС

Лозата и пръчките

Най-често използвани думи в беседата: човек, живот, плод, лоза, има, може, хора, бог, всички, христос, говори, себе, аз, пръчка, казва, пребъдва ,

 Неделни беседи , София, 26 Януари 1919г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


“Аз съм лозата, вие – пръчките.” (Йоана 15:5)
<br /> Прочетената 15 глава от Йоана представя интимен разговор между Христа и Учениците Му. Дълбокият смисъл на този разговор е разбран само за ученика, който познава Божествените закони. Дойдете ли до християните, малцина от тях разбират тази глава. Тя е достояние само на мистика. Външно тази глава изглежда проста, достъпна за всеки човешки ум, но всъщност не е така. През някои нощи небето е ясно, осеяно с множество звезди, но яснотата още не е признак, че всички хора разбират тайните, които небето крие. Яснотата е само условие, нужно за ученика, да отправи мисълта си към Божественото. Следователно, яснотата не предполага още, че човек всичко разбира. Слушате някой оратор, доволни сте от него и казвате, че говори ясно. Ясно говори, но неразбрано. Всички умове не са нагодени да разбират това, което им се говори. Виждате ясно един човек, но не го разбирате. Това не значи, че сте глупави. И глупавият не е за осъждане. Едно се иска от човека: да развие опаковката на идеята, която носи в себе си. Така само ще разберете, че имате знания, от които можете да се ползвате. Казват на някого: Не бъди глупав! Това значи: бъди умен, не се заблуждавай от външната страна на живота, от опаковката на нещата. Отправи погледа си към вътрешната страна на живота, дето се крие истинското съдържание и смисъл на нещата.<br /> <br /> Аз съм лозата, вие пръчките. Чрез този стих Христос определя, какви трябва да бъдат отношенията между учителя и учениците. Учителят е лозата, учениците пръчките. По- нататък се казва: Който пребъдва в мене, и аз в него, той пренася плод много. Пръчката пребъдва върху кочана на лозата, но все пак й липсва нещо, за да живее самостоятелно тя няма свой корен. Лозата, обаче, има свои корени, води самостоятелен живот и предава живота си на пръчките. Следователно, докато пръчката научи великия закон на поляризиране, т.е. докато изработи своите корени и се пусне дълбоко в материята, за да заживее самостоятелно, както учителят, тя трябва да пребъдва върху кочана на лозата. Тя пренася плод много. Наистина, без плод няма живот. Плодът носи живота. Пръчката може да израсте високо, да се оформи, да даде красиви листа, но без да цъфне, без да завърже плод. В това състояние пръчката представя външна проява на живота, който ще се развие в бъдеще не само като външен, т.е. материален, но и като вътрешен, духовен живот.<br /> <br /> Ако пръчката не пренася плод, отрязва се и се хвърля в огъня. Защо? -Защото този живот е потребен за другите пръчки. Същото може да се каже за всеки ученик, който приема учението на учителя си и го задържа само за себе си, без да го приложи. Такъв ученик се изпъжда навън. Сега всеки може да се запита: Аз достоен ли съм да приема учението на своя учител? Не е въпросът за достойнство и недостойнство на човека и на ученика. Важно е ученика да бъде прилежен. Той може да бъде царски или княжески син, но ако не се учи, учителят не може да влее насила знанието си в главата му. Той не иска да губи времето си с него. Великият Учител не се занимава с невъзприемчиви ученици. Учителят трябва да пребъдва в ученика си, и ученикът в своя учител. Ако пръчката пребъдва в лозата, соковете й ще възлизат нагоре и ще хранят пръчката. Значи, материалният живот на корените възлиза нагоре, към пръчките, и се превръща в духовен. Когато пръчките дават цвят и плод, духовният живот се превръща в Божествен. Този живот подразбира семката на плода, която отново дава пръчки и се размножава. Корените представят основата на живота. Всяко растение, на което корените са здрави, стои на едно място, дето ту работи, ту почива. Растение, което няма здрави корени, постоянно се мести, всеки вятър го поема в пространството.<br /> <br /> И учениците са като растенията: устойчиви и неустойчиви. Устойчивият ученик има убеждение, на което не изменя. Неустойчивият мени убеждението си; той всеки момент е готов да приеме чуждо мнение, да се откаже от убеждението си. Той мисли, че от всичко може да се учи, но всъщност никога не дохожда до познаване на истината. Такива ученици има много в живота. Те приличат на онези хора, които очакват само на печалби от лотарии. Днес си купят един лотариен билет, утре друг, дано спечелят нещо, но нищо не печелят. Обаче, надеждата не ги напуща. Така постъпват и някои религиозни. Те си казват: Да научим някои окултни закони, че да видят хората, какво можем да направим. Ден след ден, месец след месец, година след година минават, но те нищо не учат и нищо не постигат. Създателят на света, Който е всемъдър и велик, познава добрите и лоши черти на човека, заради което не позволява нито на хората, нито на ангелите да злоупотребяват с Неговата благодат и сила. Който се е опитал да наруши Божествения закон, той скъпо е платил. Който се е определил за Христов ученик, той е преживявал голяма болка. Не се минава лесно през огъня. Седем пъти трябва да минеш през огъня, за да разбереш донякъде смисъла на живота, в който има различни видове огън; важно е през какъв огън ще минеш, за да осмислиш живота си. Има огън на минералите, на растенията, на животните, на хората и т.н. Всеки трябва да се запита, на какъв огън се грее и на каква светлина се учи.<br /> <br /> Много хора днес се греят на огън от дърва и казват: Приятна е тази топлина! Какво вижда обикновения човек в огъня и какво ясновидеца? Малко ясновидци има днес в света. Според мене, те са само трима: две жени и един мъж. Мнозина си въобразяват, че са ясновидци, но те сами се заблуждават. Те са ясновидци, които със своето ясновидство се натъкват на големи противоречия. Да виждаш ясно и да разбираш ясно, това е голямо постижение. Какъв смисъл има, ако човек вижда ясно, а не разбира това, което вижда? Това значи да прави погрешки, без да знае как да ги изправя. Какъв смисъл има да слушаш Божието Слово, без да го разбираш и прилагаш? За да изправи отношенията си към Бога, човек трябва да слуша, разбира и прилага Словото на Онзи Бог, Който не е нарисуван нито на книга, нито на дъска. Той живее в духа и в душата на човека. Той говори на хората отвътре, а не отвън. Някои си представят Бога като стар човек, с бяла брада, с тояга в ръка и т.н. Това не е Бог. От създаването на света досега никой обикновен човек не е видял Бога, нито е чул гласа Му. Даже и най-високостоящите ангели едва надзърват към Него. Що се отнася за енергията и живота на Бога, това е друг въпрос. Той прониква навсякъде и във всичко, като енергия, като живот и като светлина.<br /> <br /> Който пребъдва в мене, и аз в него, той допринася плод много. Следователно, за да принася много плод, човек трябва да познае Бога. Това може да се постигне, когато той пребъдва в Христа, и Христос в него. Ако не пребъдва на лозата, пръчката няма да се ползва от слънчевата светлина и топлина, следователно, няма да принесе никакъв плод. Само онази пръчка принася плод, която пребъдва на лозата. Пребъдването е вътрешен процес, а не външен. Външните процеси са механически, а ние говорим за процеси, в които има съдържание и смисъл.<br /> <br /> Мнозина се спират само върху външната страна на живота и мислят, че там е всичко. Външният живот е повече механически; той има смисъл, когато се свърже с вътрешния, като негова обвивка. Външните отношения на хората са пълни със заблуждения и илюзии. Тази е причината, дето някой мисли, че е близък с някого, а след време се разочарова. Външно може да са близки, но вътрешно отстоят далеч един от друг. При това положение всяка физическа близост изчезва. Вътрешно хората се намират на такова разстояние един от друг, на каквото са кометите и планетите; въпреки това, те пак говорят за близост. Каква близост е тази? Има комети, на които опашката е на километри разстояние от земята, а какво остава за главата й? Може ли да се каже тогава, че кометата е близо до земята? Такава близост съществува често между хората. И кучето се докосва с опашката си до своя господар, но не го познава. Разстоянието и близостта между кучето и господаря му са грамадни. Хората не се познават помежду си, но и човек сам себе си не познава. След всичко това той говори за свръхчовека.<br /> <br /> Какво представя свръхчовекът? Той се отличава с необикновена сила и възможности. Каквото пожелае, може да го направи. Той разбира законите на живота, знае причините и последствията за нещата, разбира вътрешния смисъл на доброто и на злото. Свръхчовекът е кротък, смирен, чистосърдечен. За него се казва, че ще наследи земята. Той нищо не говори за себе си, не се хвали, не се препоръчва и работи тихо, никой не го вижда, навсякъде минава незабелязан. Който иска да влезе в Царството Божие, трябва да се смири. Това значи, да стане свръхчовек. Според съвременните хора, свръхчовекът се разширява, заема голям обем. От духовно гледище, свръхчовекът се смалява. Обаче смисълът на човешкия живот се заключава външно в материално смаляване, а вътрешно в духовно разширяване. Между смаляването и разширяването има тясна връзка. Не можеш да разшириш нещо, което предварително не е било сгъстено.<br /> <br /> И тъй, свръхчовекът е онзи, който познава законите на сгъстяването и на разширяването, т.е. на смирението и на възвисяването. Когато иска да се приближи към Бога, свръхчовекът оставя всичкия си багаж на земята, отказва се от материалните си блага и започва постепенно да се разширява, докато стигне крайната цел на своя живот Сливането с Бога. Така той може да каже като Христа: Аз и Отец ми едно сме. И Христос е говорил на учениците си върху закона на смаляването. Свръхчовек и ученик на Христа, това са синоними. Когато ученикът придобие способността да се смалява и разширява по свое желание, той се слива с Учителя си и става едно с Него. Той се развива по особени закони и се освобождава от ограничителните условия на живота. През тези процеси минава и семето: първо се посажда в земята в ограничителните условия на живота; после пониква, расте, развива се, дава плод и се освобождава от ограниченията. През каквито процеси минава семето, през такива минава и човешката душа. Затова Павел казва: Ние живеем и се движим в Бога. Докато живее и се движи в Бога, човек расте и се развива правилно. Щом излезе вън от Бога, той изопачава живота си. Затова Христос казва: Всяка пръчка, която не пребъдва на лозата, отрязва се и се хвърля в огъня. Същия стих се отнася и за детето, което е в утробата на майка си. Ако не е свързано с майка си и не се храни от нея, майката ще го пометне. Тя помята детето, защото е неспособно да използва живота. Ако майката пожелае да пометне детето си, това показва, че тя го разбира, съзнава неговата неспособност за живот. Следователно, всяко заченато дете, от което майката не е доволна, не може да стане велик човек. Великият човек се зачева в момент, когато майката е изпълнена с любов, със светли мисли и с благородни чувства. През времето на своята бременност, тя е пазила детето си като зеница на своето око. През това време и бащата е бил изпълнен с любов и светлина. Така родено, детето може да се уподоби на лозова пръчка, която принася много плод.<br /> <br /> Това е въпросът, върху който Христос е беседвал с учениците си. При това, тук се изнася само външната страна на въпроса. Човек трябва много да учи, докато дойде до вътрешно разбиране за нещата. Който не разбира и външната страна, той се запитва, какво отношение съществува между учител и ученик, между майка и дете. Това са отношения на величини, на известни сили, които се преплитат в човешкия живот. Когато хората се научат да трансформират енергиите си, само тогава може да се говори за хармоничен и правилен живот. Само тогава те ще се разбират, ще могат да превръщат своите нисши енергии във висши. Много хора се отегчават от живота си, от беднотията; искат да станат богати, но не знаят как и страдат. Те искат да придобият изкуството да се сгъстяват и разширяват по желание, но не могат и се обезсърчават. И религиозните, и светските хора страдат, без да могат да си помогнат. Религиозните искат да слязат от висотата, на която са застанали; светските искат да се качат на високо, но и едните, и другите се отбягват. Те не знаят, че едни други могат да си помагат. Едно е нужно: да сменят местата и службите си. Един от великите закони в природата е законът за обмяната. Този закон се изявява и в природата. Затова, когато един човек пада, друг става; когато един се понижава, друг се въздига. Христос казва, че всяка пръчка, която не дава плод, се отрязва и на нейно място дохожда друга. Това показва, че в природата няма празни пространства. С това се обяснява законът на присаждането: едно клонче се отрязва и на негово място се поставя друго. Страхливият ще каже като Павла: Да не би аз, който се стремя към Бога, да бъда отхвърлен? Бог може да отхвърли от себе си човека, само когато последният е огорчил Духа.<br /> <br /> Представете си, че една мома се ожени за богат учен, добър, благороден момък, който е внимателен към нея, създава й всички удобства, задоволява нуждите й, а тя е постоянно недоволна от него. Какво трябва да прави този мъж? Нищо друго не му остава, освен да даде свобода на жена си, да я пусне в света, там да търси щастието си, там да научи урока си. Докато живее с мъжа си, докато той задоволява всичките й нужди и желания, тя няма да го разбере. Между тях няма допирни точки, стремежите им се различават, поради което не се обменят правилно. Когато изгуби мъжа си и се натъкне на суровите условия на живота, тя ще започне да мисли и ще го разбере. Такова е положението на ученика, който слуша уроците на учителя си, но не учи и не се ползва от тях. Учителят е недоволен от ученика си и казва: Ще отрежа този ученик от лозата, от която досега се е хранил. След това учителят ще си намери друг ученик, който ще замести първия. Така трябва да се постъпва и с недоволния. Първият стремеж у всички хора е еднакъв. Всеки се стреми към възвишеното и благородното, но малцина издържат на стремежа си. Това се дължи на факта, че стремежите и разбиранията на хората не са еднакви. Малко хора запазват отношенията си към Великия, както и към своята душа. Който е свързан с Бога, той е доволен от всичко, той издържа на своите вътрешни стремежи и разбирания.<br /> <br /> Който пребъдва в мене, и аз в него, той принася плод много. Плодът е потребен за самата пръчка. Следователно, под плод Христос разбира условията, при които човек живее и се развива. Защо Христос уподобява човешкия живот на лозова пръчка? Човек е закрепен към великото дърво на живота, както лозовата пръчка към лозата. Както пръчката смуче сокове от лозата, расте, развива се и дава плод, така и човек смуче сокове от дървото на живота, преработва ги и като кръв ги изпраща в сърцето за пречистване. Така той минава от физическия към духовния живот и оттам към умствения. Пречистената кръв влиза в мозъка, дето се превръща в умствена енергия, която наричаме плод на живота. Както стомахът, дробовете, сърцето и мозъкът на човека работят едновременно и всеки принася своя плод, така и трите вида живот физически, сърдечен и умствен, се проявяват едновременно, принасят своя плод и хранят лозовата пръчка, закрепена към лозата, която черпи соковете си от Божествения живот. Стане ли най-малкото нарушаване в един от трите вида живот, лозовата пръчка започва да вехне, за което господарят на лозата я отрязва и хвърля в огъня.<br /> <br /> Съвременните хора се намират във първата стадия на живота във физическия живот на лозата. Затова се казва, че днес повечето хора живеят в стомаха си. Иде вече новото време, когато човек влиза в дробовете си, пречиства мислите и чувствата си, за да изпрати в мозъка си чиста, червена кръв, чрез която да се свърже с възвишените същества и оттам с Бога. Само така човек ще разбере отношенията между своите мисли, чувства и постъпки. Така, именно, той ще разбере връзката между физическия, духовния и Божествения живот. Виждате една красива, червена ябълка и се радвате на червения цвят и на формата й, но след няколко дена тя загнива и се разваля. Какво ви даде красивата ябълка? Тя ви свърза със съдържанието си. Значи, външната форма и красота на нещата е подтик към вътрешното им съдържание. Вие изяждате ябълката, използвате сока й и го изпращате в мозъка си като преработена, пречистена кръв, която внася енергия за работа на мисълта. Вие започвате да мислите за отношенията на нещата. Ето защо, като се говор