Като чуха

Най-често използвани думи в беседата: бог, има, хора, кесаря, всички, казва, може, живот, дава, дан, чуха, време, зачудиха, човек, добре, дойде, колело ,
Неделни беседи , София, 17 Ноември 1918г., (Неделя) 10:00ч.
ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

„И като чуха, зачудиха се, и оставиха Го, и отидоха си"
От Матея 22: 22
 ”И като чуха, зачудиха се.” Важна дума в този стих е глаголът чувам. Чувам и слушам са синоними. На какво се зачудиха? На отговора, който Христос даде на въпроса: да се дава ли дан на кесаря? Повдига се въпрос за даването. Често става въпрос за слугуването. Даването има отношение към дълга, а слугуването, т.е. служенето към Любовта. Да даваш, това не е особено качество, защото ти си длъжен да даваш. На въпроса, който учените зададоха на Христа, трябва ли да се дава дан на Кесаря, Христос отговори: „Отдайте кесаревото кесарю, а Божието – Богу.” Кесарят е цар, а царят – човек. Значи, същият въпрос може да се преведе с думите: трябва ли да се дава дан на човека? Животните, като по-нискостоящи от човека, му дават данък: месо, мляко, яйца, вълна, мас, труд и др. В това отношение, човек е кесар на Земята. "Като чуха, зачудиха се." Да се чуди човек, това не показва, че е убеден в Истината. ”И като чуха, зачудиха се." Не се казва, че слушаха, но чуха само Неговия отговор и се зачудиха, че толкова лесно разрешил въпроса. Като искаме да уловим някое животно, което се изплъзва от ръката ни, чудим се как не сме намерили начин да го задържим. Често учудването се изразява в негодуване. Много неща чуваме в живота. Например, говори се, трябва ли хората да се обичат. Едни казват, че трябва да се обичат, а други казват, че не трябва. Защо не трябва? Защото нямат сметка да обичат. Който много обича, много дава. Чува се да казват, че който иска да бъде щастлив, не трябва да служи на Бога. Защо? Защото служенето на Бога е свързано с даване. Значи, трябва да изпразниш кесията си, а това не е износно. Ако даваш на бедни, за тебе нищо няма да остане, кесията ти ще се изпразни. Даването и вземането вървят заедно. Не мислете, че даването във всички случаи е добродетелен, положителен акт, а вземането – отрицателен. В едни случаи даването е добро нещо, а в други – лошо. Същото е и за вземането: някога е добре да вземаш, някога е лошо. Ако дадеш на човека отрова, горчив хап или ритник, това даване не е добро. Обаче, ако дадеш на бедния дрехи да се облече, пари – да се нахрани, това даване е на място. И при вземането има два процеса: положителен и отрицателен. Не е добре да вземаш жената, децата, къщата на човека и да го оставиш в скръб и лишения. Добре е да вземеш дълга на ближния си, ти да го изплатиш; добре е да му вземеш болестта. Новият морал изисква от човека такова даване и вземане, при което няма никаква щета. Това са два процеса, които трябва да имат предвид повдигането на човешката душа. "И като чуха, зачудиха се." И до днес още хората се учудват на проявите в живота и се запитват, съществува ли Бог, или не съществува. Който има да дава, отрича съществуването на Бога. Който има да взема, признава, че Бог съществува. Същото виждаме и в личните отношения на хората. Когато някой има големи дългове, отрича своя кредитор и казва, че е умрял. Ако го питат: “Къде е твоят кредитор?”, той отговаря: “Няма го, не съществува, отдавна е умрял.” – Не съществува, защото има да плаща. Някои хора, и като имат дългове, пак признават съществуването на Бога, защото са готови да плащат задълженията си. Книжниците и фарисеите чуха Христа, но си отидоха, не искаха да Го слушат. Така правят някои хора. Чуват да се изнася някаква нова идея, но не слушат и си отиват по домовете. Сега и аз проповядвам: едни ме чуват, други ме слушат. От онези, които слушат, се явяват такива, които търсят лек начин за възприемане и прилагане на Христовото учение. Един българин останал неучен, не знаел да чете и пише, нямал и занаят. Това било в старо време. Той се заел сам да се научи да чете и успял, но толкова малко, че с това знание не могъл никъде да си отвори път. Ходил тук-там, дано намери някакъв занаят, да изкарва прехраната си лесно. Един ден срещнал един свещеник с котле вода в едната ръка и с китка босилек в другата. Той ходел от къща в къща да ръси и да чете молитва. “Ето една лесна работа за мене!” – си казал българинът. Отишъл един ден в черква, да види какво прави свещеникът там и да се запознае с новия си занаят. Като чул какво говори свещеникът, той се върнал у дома си, взел едно котленце с вода, китка босилек и тръгнал по улиците да ръси, когото срещне на пътя си. Много хора мислят и постъпват като този стар българин. Те казват: “Ще взема котле вода и китка босилек и ще тръгна да ръся хората – все ще ми падне нещо в ръката.” Това показва на каква степен на развитие се намират такива хора. След това ще кажат, че трябва да бъдем морални. Като си взел котленце с вода и китка босилек, ще поддържаш този морал. Свещеникът казва, че трябва да има богомолци. Лекарят казва, че трябва да има болни. И едното, и другото твърдение е право, но преди всичко, казвам: трябва да има слушатели, т.е. хора, които, като слушат, могат да прилагат. Всички търсят лесен занаят. Аз пък уча хората на мъчен занаят: да слушат добре и да прилагат правилно. Чуването и слушането са синоними. Между тях има известно съотношение. Чуването предхожда слушането. То подразбира процес на възприемане. Слушането има отношение към месечината, т.е. към празненето и пълненето, към даването и вземането. Човек трябва да разбира и двата процеса, да знае кога да дава и кога да взема. Който чува само, той е спекулант търговец, понеже само взема. Като му се роди дете, той започва да дава, но си казва: “Дано моят син израсне, да вземе котлето и да тръгне да ръси хората, да има някой да ме гледа на старини.” Като говоря за котлето и босилека, нямам предвид свещениците, които официално изпълняват службата си. Светът е пълен с попове, т.е. с бащи (от думата папа), които търсят лек начин за прехранване. Голямо благословение е за човечеството, да се освободи от хора, които търсят лесния начин. Желателно е, в бъдеще Божиите служители да бъдат облечени в бели дрехи. На Небето приемат само такива хора, които са облечени в бели, чисти дрехи. Видят ли, че пристига някой с черни дрехи, веднага го връщат назад. Черният цвят, тъмнината благоприятства за престъпленията. Ако крадецът иска да обере някоя къща, той влиза нощем, когато е тъмно, когато всички спят. През деня, на светло, престъпления не се вършат. Това е закон, който има отношение и към ума, и към сърцето. Когато в ума на човека влезе отрицателна мисъл, той става недоволен и върши погрешки и престъпления. Отрицателната мисъл разбърква ума му, внася тъмнина, и той казва: “Тъмно ми е в съзнанието.” Когато тъмнината проникне в човешкия ум, всички хора – мъже, жени, деца, стават недоволни. Ако и в сърцето влезе отрицателно чувство или желание, човек пак става недоволен. Недоволството кара хората да търсят лесния път в живота. Едно трябва да се знае: лесният път е най-мъчен, и най-мъчният път е най-лек. Дайте на един човек с болен крак да носи един килограм тежест, да видите колко ще се затрудни. Дайте на здравия човек да носи сто килограма тежест, той ще ги пренесе от едно място на друго с радост. Тъй щото, каже ли някой, че работата му е тежка, че не може да я свърши, това показва, че кракът му е изместен, или има нещо изкълчено в себе си. Каже ли, че работата му е лека, приятна, това показва, че кракът му е здрав, че всичко в него е на мястото си. Нека тази мисъл ви послужи като формула. Каже ли някой, че не може да реши известен въпрос, ще знаете, че има нещо изкълчено в него. – “Мога да реша този въпрос.” – Можеш да го решиш, защото всичко в тебе е на мястото си. Аз вземам думите крак, изкълчване в широк смисъл. За да се изкълчи някой уд в човешкия организъм, това показва, че този човек не е знаел как да постъпи. В турско време турците влизаха в богати български къщи и, за да ги заставят да кажат къде са парите им, те ги биели, поставяли ги на нажежена пиростия, докато най-после били принудени да кажат къде е скрито богатството им. Те дават своята дан чрез насилнически начин. Питайте след това тези българи, трябва ли да се дава дан на кесаря. Те ще ви кажат, че трябва да се дава. Който е минал през нажежена пиростия, знае, че трябва да се дава дан на кесаря. Данта на Бога се дава доброволно, а на кесаря – чрез насилие. На Бога ще даваш доброволно, колкото искаш и когато искаш. Не изпълниш ли този закон доброволно, ще дойде кесарят и насила ще те застави да дадеш. Бог и кесар са двама господари. Ако не служиш доброволно на единия, ще дойде вторият и насила ще те застави да му служиш. Двамата господари съществуват в света и като две различни състояния: здраве и болест. Болестта е кесарят, той ще те тури на легло или на нажежена пиростия и колкото и да викаш, няма да те освободи. Ще търсиш един лекар, втори, трети, докато най-после дойде някой отвън да ти помогне. Плащането на лекарите не е нищо друго, освен дан на кесаря. Те събират данъците и ги предават на кесаря. Като отговаря на въпроса, трябва ли да се дава дан на кесаря, Христос посочва на хората нов начин за живеене. За да пресъздаде живота си, човек трябва да знае истински методи, с които да си служи. Ще кажете, че Вярата е един метод. Така е, но каква трябва да бъде Вярата? Ако Вярата не може да ви извади от обикновения живот, тя не е истинска Вяра, не е истински метод. Каквото знание или изкуство притежаваш, ако то не може да те повдигне, не е истинско. Каква Вяра е тази, която не може да ти помогне при изпитанията в живота? Какво е това знание, което не може да премахне облаците в твоето съзнание? Страданията на хората показват, че те не са изпълнили задълженията си към Бога и към своя ближен. Страданията представляват колело, едната половина на което е назъбена, а другата – гладка. Като минаваш през гладката част, чуваш тих, мек глас, който ти казва: „Изпълни задълженията си.” – нямам време сега. Щом се отказваш от задълженията си, гласът се отдръпва навътре, нищо не чуваш. След това минаваш през назъбената част на колелото. Тук вече нямаш време за избор, да изпълниш, или да не изпълниш – задължаваш се да изпълниш. Който изпълнява волята на Бога, като дойде до зъбците, вижда една тясна отворена вратичка и през нея излиза навън. Който не изпълнява Божията воля, вижда тясна врата, но понеже живее в съмнения, не се решава да мине през нея. Той продължава пътя си по колелото, докато попадне на зъбците му. Тук той разбира законите на Живота. Ще кажете, че има нещо жестоко в това колело. Така е, но то е създадено от хората след грехопадането. Първоначално цялото колело е било гладко – Бог го е направил. След грехопадането, дяволът турил ръка на половината колело, обсебил го и му турил собствения си печат – зъбците. Така са направени днес дараците за чепкане на вълна. Хората имат желание да разчепкват нещата и каквото ценно и красиво намерят, да го задържат за себе си. "И като чуха, зачудиха се." На какво се чудя аз? На глупостите в човешкия живот. Срещам една мома, напета, горда, хвърчи. Коя е причината за това й състояние? Влюбила се и мисли, че кой знае какво ще направи със своя възлюбен. Казвам й: качила си се на дяволското колело. Като попаднеш под неговите зъбци, не само, че нищо няма да постигнеш, но на прежда ще станеш. Срещам друга мома напудрена, червисана, мисли, че всички й обръщат внимание. Не е лошо да се пудри човек – и къщата се белосва отвън. Лошото е в заблуждението на човека, да мисли, че основата на къщата се крепи върху мазилката. Туряйте на къщата си, каквато искате мазилка, шарете я, както намирате за добре, но първата работа е да я поставите на здрава основа. Ако основата на къщата не е здрава, тя нищо не струва. Ако основата на къщата ви е слаба, а отвън белосана и нашарена, главата ви ще страда много. "И като чуха, зачудиха се." Аз се чудя на вашите заблуждения, а вие – на моите думи и се запитвате как трябва да живеете. Много просто, ще се откажете от лъжата, от кражбата, от омразата, от завистта. – “Може ли да се живее така?” – Може. Вие не сте приложили Истината, Любовта, Правдата, Доброто, а се питате как може да живее човек с тях. Приложете великите Добродетели в живота си и ще видите как може да се живее по нов начин. Опитайте се да служите на Бога, за да разберете Неговата същина. Философите казват, че Бог завинаги ще остане неразбран. Не е така. Най-лесното нещо в света е да разбереш Бога, при условие че Го обичаш и Му служиш. Не спазваш ли тези условия, ти ще Го разбереш, толкова колкото лекарят разбира човека, когото е поставил на операционната маса. Той го изслушва, преглежда и после взема ножа, оперира го. Ако го питате какво нещо е човекът, той ще ви опише, в най-големи подробности, всичките органи, какви функции изпълняват те. Външно, анатомически и физиологически, той го познава, но същината на човека не познава. Важно е какво, всъщност, представлява човек. Съвременните хора искат да разберат Бога външно: да Го поставят на своята маса и да започнат да Го разглеждат отвън и отвътре, да видят какви органи има и каква е тяхната служба. В края на краищата ще кажат: “Нищо не разбрах”. Как ще разбереш един инструмент, ако не го опиташ? Чудни са хората, които мислят, че като турят нещо на своята маса, веднага ще намерят Истината. Истината не може да се постави на никаква маса. Тя е извън формите. Има нещо ценно, вложено в човешкото тяло, което наричат душа, но щом турят ножа, тя изчезва. Щом дойде душата във вас, вие трябва да й дадете нужната почит, т.е. да й дадете съответна дан. И двамата господари – Бог и кесар са в самия човек: първият е горе, в главата, а вторият – долу, в коремните органи. Всеки ден трябва да отдавате кесаревото кесарю, а Божието – Богу. За да задоволите ума си, ще прочетете една хубава книга; за да задоволите стомаха си, ще се нахраните добре. Тогава и двамата господари ще кажат: “Нашият поданик изплати дълга си.” Ако излъжеш кесаря, той ще бъде недоволен от тебе. Ако ме питате защо проповядвам, ще отговоря: плащам своята дан към Бога. Един ден, като ме съдят, вие ще бъдете свидетели. Като ме слушате, и вие изплащате данта си към Бога. Тогава аз ще бъда ваш свидетел. Така, именно, ще минем безопасно деня: аз ще свидетелствам за вас, вие – за мен. Приложете този морал в живота си, за да бъдете спокойни. Ако сте неразположени, дайте си отчет на кого дължите – на Бога, или на кесаря. Като си отговорите на въпроса, ще си платите дълга и ще бъдете свободни. Какво правят сегашните хора? Като имат да дават на някого, а нямат пари, отиват при някой лихвар, вземат известна сума и плащат дълга си. От един дълг се освобождават, на друг налитат. Вместо да ходиш от един лихвар на друг, иди при Бога. Той има много банки на разположение, които ще ти дадат или без лихва, или само с 2% лихва. – “Как се намират тези банки?” – Както намирате и другите. Излезте в града, вдигнете главата си нагоре и четете надписите. Така ще намерите и Божествените банки: ще вдигнете главата си нагоре и ще четете. Ако някой ви пита какво търсите, ще отговорите: “Търся една Божествена банка.” Който чуе, че търсите такава банка, ще ви се смее, но това да не ви смущава. „Търсете и ще намерите.” Един ден ще прочетете надписа, който с години сте търсили: Божествена банка. Каквото напрежение изпитва човек, когато очаква някой гост, такова е напрежението му, когато търси Божественото. Ще дойде ден, когато ще го намери и ще се облекчи. Спазвайте и двата закона – на Бога и на кесаря, без да ги смесвате. Когато прочетеш една хубава книга, или направиш добро на някого, това е плащане дан на Господа; когато се нахраниш добре, ти плащаш дан на кесаря. Благодари, че си платил данта си и не мисли за утрешния ден. Какво ще стане с децата ти, с тебе, не мисли за това. Какво ще ядеш утре, и за това не мисли. Благодари, че днес си платил своята дан на кесаря. В Божествения закон е писано: “Днес за днес. Утрешният ден не е твой.” Кесарят казва точно обратно: “Ще се погрижиш за утрешния ден.” Някой се натъква на друга опасност. Той не мисли за утрешния ден, защото разчита на баща си. Това значи, да забиеш ноктите си в кожата на баща си, като кърлеж. Това не е правилно. Ще разчиташ на себе си и ще бъдеш готов на всичко, което Животът ти носи. Каквато работа и да ти предложат, ще я приемеш и ще работиш честно и почтено. Туриш ли тази мисъл за основа на живот