НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Да наеме работници

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА
СТАР ПРАВОПИС

Да наеме работници

Най-често използвани думи в беседата: работници, има, човек, всички, може, земя, един, хора, живот, време, работа, себе, работи, лозе, бог, пенезъ, пенез ,

 Неделни беседи , София, 10 Ноември 1918г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


"Царството небесно е подобно на человек домовит, който излезе, щом съмна, да наеме работници за лозето си."
От Матея 20: 1
<br /> Думата подобно има отношение към хармонията. Само подобните неща могат да си хармонират. Подобието във вибрациите, което създава хармонията, се изчислява математически, като отношение между обема и разширяването на телата.<br /> <br /> "Царството небесно е подобно на домовит человек." Домовит човек подразбира богат човек. Той излязъл рано сутринта да наеме работници за лозето си. В случая, лозето представлява света, а в тесен смисъл личния живот на човека. Който има лозе, радва се, доволен е, защото има какво да си хапва. Като обикаля лозето си, той хапне оттук, хапне оттам и се връща вкъщи доволен. Като изстиска гроздовия сок и го остави да ферментира, получава вино, което развеселява човека. И най-големият песимист, като сръбне две-три чаши вино, развеселява се и става оптимист. И страхливият, като пие половин килограм вино, става смел и решителен.<br /> <br /> Думите, с които Христос си служи, представляват символи, принципи за изяснение на някои идеи. Трябва да разбирате езика на Христа той е Божествен език. Както думите, с които си служим, представляват символи, образи на речта, така и положенията, през които минава човек, символизират нещо. Казваме слуга и господар. Слугата заема едно положение, господарят друго. Като слуга, човек заема ниско положение. Господарите му говорят по негов адрес лошо, турят му различни епитети, и той е длъжен да търпи. Като господар, човек заема високо положение; всички му се кланят. На слугата заповядват, а на господаря се подчиняват. Дали си слуга, или господар, това са временни положения, временни служби. Това са роли на актьор. Докато си на сцената, ще бъдеш и слуга, и господар. Щом слезеш от сцената, влизаш в истинската си роля. Каквато роля и да играе човек в живота, тя определя неговия характер. Значи, докато е на сцената, човек е необикновен; щом слезе от сцената, става обикновен. Следователно, необикновени хора са тези; които работят, а които си почиват, те са обикновени. Актьорите са необикновени хора, а които наблюдават работниците, са обикновени.<br /> <br /> Домовитият човек е необикновен, защото излязъл на пазара да намери свободни хора, без работа, да ги направи необикновени. Той излязъл рано сутринта, на разсъмване, около седем часа наше време и, колкото работници намерил, пазарил ги по един пенез на ден, около три гроша и трийсет пари. Ще кажете, че е невъзможно днес човек да работи за един пенез на ден. Един пенез е символ на нещо, Който научи значението на това число, ще стане обикновен човек и ще си почива. Домовитият човек излизал няколко пъти на пазара да търси работници, а именно в 3, 6, 9 и 11 ч., които на наше време са 9 и 12 часа до обед и 3 и 5 ч. след обед. Колкото работници намерил по това време, на всички платил по един пенез. Знае се колко е платил, но числото на работниците не е известно.<br /> <br /> Кой е господарят, който отишъл да спазарява работници? Бог, Създателят на света. Той изпратил всички хора на земята да работят. Господарят спазарява работници на пет пъти, в различни часове на деня, които отговарят на пет категории хора. Те се срещат не само в живота, но и във всеки човек. Първата категория представлява човешкия разум, втората категория човешкия интелект, третата категория човешката душа, четвъртата човешкото сърце, петата човешкия ум, т.е. силите, които работят в човека. Защо господарят платил на всички работници по равно, все по един пенез? Числото 1, единицата е мярка, с която отмерваме своите действия. Който иска два пенеза, той не разбира основния закон на Живота. Не можеш да яздиш едновременно два коня. Ако имаш два коня, единия ще яздиш, а другия ще водиш подир себе си. Ако отиваш на лозето, ще носиш една мотика; ако отиваш в гората да сечеш дърва, нужна ти е една брадва; ако си писар, ще пишеш с една писалка; старият се подпира с една тояга; човек носи на главата си една шапка и т.н. Дето и да се обърнете в живота, виждате, че числото 1 играе важна роля.<br /> <br /> Както за плащането на една работа е определено колко трябва да се даде, така е определено времето и за свършването й. Соломон казва: "Всяко нещо си има своето време." Значи, определено е времето за проява на човешкия ум, на човешката душа и на човешкото сърце. Като говорим за душата, разбираме моралните, съзнателните, висшите прояви в човека. Сърцето е проводник на чувствата, а в по-висок смисъл на Любовта. Кога ще се прояви сърцето на човека, и за това има определено време. Право ли е, двайсет и една годишна мома да каже, че не иска да люби сега, но ще люби на стари години, да покаже силата на сърцето си. Тогава нищо няма да покаже. Има време, когато човек трябва да прояви силата си, няма защо да смесва времето. Времето за Любовта е едно, за Мъдростта друго, за Силата трето. За да опитате силата на избухливите вещества, не е нужно да ги палите с часове. Достатъчно е да доближите до тях запалена клечка кибрит, за да се възпламенят изведнъж и да избухнат. Те проявяват силата си в един момент. Същото е и с работниците, които дошли на работа в единадесетия час. Те свършили работата си за един час. Някои работници копаят дупки цял ден, а други, достатъчно е да турят само единия си пръст в дупката, и да свършат цялата работа.<br /> <br /> Хората на единадесетия час са особено нужни, те се наричат майки. Като съберете двете единици в числото 11, получавате 2 майката. Значи, единицата е бащата, двойката майката. Ако не съберете едното и двете, тези числа ще бъдат всякога в противоречие. Щом ги съберете, получавате числото 3 детето. Тройката е резултат, число на равновесие. Числата 6 и 9 също са резултат. Числото 3 означава различието между индивидите, 6 различието между домовете, 9 различието между народите, а 11 е число на раздорите.<br /> <br /> Като четете притчата за домовития човек, запитвате защо господарят платил и на последните работници, колкото на първите. Питам: на кое дете майката дава най-много? На плачливото. Защо? За да има мир вкъщи. Следователно, когато питате защо Бог дава и на лошите толкова, колкото и на добрите, ще знаете, че Той постъпва така, за да има мир в света. Когато имат къщи, ниви, лозя, пари, лошите хора се укротяват. Ако им отнемете богатствата, те стават размирници, вдигат шум, правят крамоли. Искате ли мир в света, задоволете първо лошите хора, дайте им колкото може повече блага и богатства. Дайте управлението в ръцете на лошите хора, да видите как ще постъпват. Ако оставите добрите да управляват, нищо няма да направят. Защо? Защото искат да наредят всичко по Божествен начин. Те могат да свършат работата добре, само ако са умни и съвършени. Тогава тяхната работа ще надмине тази, която лошите са свършили.<br /> <br /> Да живеем според Божиите закони! И това е добре, но за да знаеш кога да наемеш работници, трябва да излезеш навреме. Господарят на лозето излязъл рано сутринта да пазари първите работници. След това излязъл още четири пъти, да пазари и останалите работници. Ако остане на някого от съвременните господари да търси работници, той ще отиде само един път и ще каже: "Повече не излизам." Домовитият господар излязъл пет пъти на пазара, да намери пет категории работници. Първите били работници на човешкия разум. Като видял, че са свободни, той ги изпратил в главата, там да работят. Работниците, които пазарил в третия час, са тези на интелекта, на търговеца, който работи на едро, а не на дребно. Те планират само, като инженери. Работниците, които пазарил на шестия час, са на душата. Те дошли преди обяд. Те представляват моралните чувства в човека, които трябва до слязат от своето високо място и да изпълнят службата си. Така поне ще знаете кога е обед в Духовния свят. Когато човек минава през големи мъчнотии и страдания, това е обед в Духовния свят. За да си помогне, той трябва да извика на помощ моралните чувства. Като излязъл в 9 ч., господарят пазарил работниците на сърцето. Забелязано е, че сърцето обича сенките. Работниците, които дошли в пет часа след обед, са хората на физическия свят, които мислят за ядене и пиене. Те прекарват живота си повече в удоволствия, в ядене и пиене и, към края на живота си, казват: "Както и да е, прекарахме дните си; сега остава да си починем."<br /> <br /> Различните категории работници имат отношение и към обществения живот на хората. Първата категория работници, които господарят пазарил рано сутринта, са свещениците; след тях идат учителите, съдиите, търговците и най-после земеделците. Когато господарят платил на всички работници по един пенез, работниците от по-високото звание протестирали: "Как е възможно да ни приравняват с по-долните работници? Ние работихме толкова много, а на всички плащат еднакво." Това е несправедливо! И проповедници, и учители, и съдии протестират. Добре е човек да бъде задоволен, но понякога не е добре.<br /> <br /> В Англия имало един знаменит проповедник, който се отличавал с голямото си красноречие. На проповедите му се стичал хиляден народ. Често го посещавал и кралят. Един ден кралят казал на първия си министър:<br /> <br /> - Трябва да се увеличи заплатата на този проповедник, да бъде улеснен в живота, да не се грижи за прехраната си. Така той ще има повече време за работа.<br /> <br /> Министърът изпълнил заповедта на краля. След две-три години гласът на проповедника заглъхнал: не се чували вече хубавите проповеди. Кралят запитал министъра:<br /> <br /> - Защо проповедникът престана да държи своите красноречиви беседи?<br /> <br /> Министърът отговорил:<br /> <br /> - Когато затлъстее, петелът престава да пее.<br /> <br /> Ако майката иска детето й да пее добре, не трябва да дава ухо на неговите желания. Колко хубаво пее детето, когато иска нещо от майка си! Щом се задоволи желанието му, то престава да пее и излиза вън да играе с другарчетата си. Защо певецът пее толкова хубаво на сцената? Защо цигуларят свири толкова хубаво? Защото са гладни. За хляб пеят те. Защо работят свещениците, учителите, съдиите? За хляб. Ще кажете, че те работят идейно. За хляб работят всички. Има неумолими закони в Живота. Гладът е един неумолим закон. Без хляб не може да се живее.<br /> <br /> Аз вземам хляба в широк смисъл на думата, а не както обикновено го разбират. Ако можеше без хляб, Бог щеше да създаде друг свят, а не сегашния. Като знаеше това, Той даде много хляб на хората, да бъдат всички сити и доволни. Като се храни, човек преживява възвишени и благородни чувства. Храната не е само физическа, т.е. материална, но и сърдечна, и умствена. Значи, като мисли, като чувства, като прави добри дела, човек пак се храни. При това хранене той усеща нужда от ближния си, да сподели с него своите мисли, чувства и постъпки. Споделяйте тогава и материалната си храна със своя ближен, да става правилно обмяната.<br /> <br /> "Да наеме работници за лозето си." Копането е специална работа. Дълго време човек трябва да посещава Божествения университет, докато се научи да копае. Като копае, той вдига и слага мотиката и казва ха. Какво означава това ха? Усилие, труд.<br /> <br /> Един турчин, кафеджия, чукал кафе в голям каменен хаван пред дюкяна си и на всяко слагане на чука се чувал звукът ха. В това време край дюкяна минал един човек и се спрял да гледа какво прави турчинът. Като чувал при всяко слагане на чука звука ха, той казал на турчина:<br /> <br /> Приятелю, хайде да станем съдружници. Ти ще чукаш кафето, а аз ще викам ха.<br /> <br /> Турчинът го погледнал, усмихнал се и казал:<br /> <br /> Съгласен съм.<br /> <br /> Започнали заедно да работят. Турчинът вдигал и слагал тежкия чук, а съдружникът внимавал да улови момента, когато трябва да каже ха. Така свършили чукането на кафето. Турчинът правил кафета на посетителите си и турял десетачетата в една добре отворена тенекиена кутийка. Съдружникът му казал:<br /> <br /> Приятелю, трябва да дадеш и на мене половината печалба.<br /> <br /> Турчинът си мълчал, нищо не му казвал. Тогава той завел дело против кафеджията. Като се явили пред съдията, съдружникът разказал цялата история и настоявал да получи част от печалбата. Съдията пожелал да види кутията, в която турчинът събирал парите. Той пуснал вътре едно десетаче и се обърнал към съдружника с думите:<br /> <br /> Това тин, което чуваш при падане на всяко десетаче в кутията, ще бъде твоята заплата.<br /> <br /> Днес много хора обикалят работниците, да наблюдават какво правят. Като чуят, че някъде станало престъпление, те казват ха. Чуят, че някъде се вършат добри дела, пак казват ха. Тук ха, там ха и след това се чудят защо никой не им плаща, защо работите им не вървят. Тин ще бъде тяхната заплата. В този пример се крие велик закон.<br /> <br /> Велики закони, велики принципи се крият в Христовото учение, които и до днес още остават затворени. Защо? Защото не са приложени. Мнозина казват, че Христовото учение не може още да се приложи и само Го проповядват. Приложимо е учението на Христа. То трябва да се приложи и в училищата. Всеки морален принцип е приложим. От числата 3, 6, 9 и 11 виждаме, че в човешкия живот има благоприятни и неблагоприятни дни. В благоприятните дни ще работиш, в неблагоприятните няма да работиш. Това е закон, а не суеверие, както някои мислят. Ако не си разположен, и работата ти не върви, остави я временно, или я промени. Това се отнася до всички работници, проповедници, учители, съдии, адвокати, търговци. Ако днес не сте разположени, отложете работата си. Много дела на адвокати са пропаднали по причина на тяхното неразположение. Много проповеди са оставали безплодни, пак по причина на неразположение на проповедника. И майката не трябва да милва и целува детето си при неразположение. Тогава и да го целуне, детето не получава нищо. Човек се ползва от благословението на ближния си, когато последният е в добро разположение по ум, по сърце и по Дух. Започвайте работата си с разположение. Явявайте се между хората само тогава, когато сте разположени. Посещавайте болни, когато сте разположени. Ако лекарят е неразположен, той не може да помогне на болния. Който приложи този закон, ще избегне деветдесет и девет на сто от мъчнотиите и противоречията си.<br /> <br /> Ето защо, когато се изучава християнството, за да се прилага, трябва да се спирате не само върху външната му страна, но и върху неговия дълбок, вътрешен смисъл. Християнството не се заключава само в молитви, в палене на свещи и кандила. Ако светът можеше да се спаси с палене на свещи, кандила и с молитви, досега щеше да бъде спасен. Трябва да се палят свещи, но не от восък. Трябва да горят кандила, но не със зехтин. Под свещ разбираме човешкия ум, а под кандило човешкото сърце. Хората са палили свещи и кандила още преди Христа, но са знаели защо ги палят. Всяко явление, което става в Природата, става и в нас. Затова трябва да разбираме смисъла на всички явления в Природата и да се ползваме от тях.<br /> <br /> Като наблюдавам падането на листата през есента, не изпитвам тъга, но размишлявам върху този процес и го търся в човешкия живот. Така правя аналогия между явленията в Природата и в човека. Поетът наблюдава падането на листата на дърветата и го описва в поетична форма. Тъга има в тази поезия. Обаче, като види паднал плод от дървото, не тъжи. Защо не тъжи за плода? Защото е узрял. Той мисли, че плодът е завършил своето развитие, а листото има още да се развива. Не се разсъждава така. И листото е завършило развитието си като листо. От листа не може да стане плод, но може да стане по-красиво и по-съвършено листо. То пада през есента, оставя своето благо на земята, за да се яви отново напролет. Съществуването на съвременната култура се дължи на милионите листа, които падат на земята и носят своето послание от Бога.<br /> <br /> И човекът, като листо, слиза на земята, да донесе Божието послание за онези души, които го очакват. Слизането на човека на земята, между слабите и немощни същества, не е нищо друго, освен преминаване на душата през иглените уши, за които се говори в Писанието. Христос казва: По-скоро камила ще мине през иглени уши, нежели богатият в Царството Божие." Наистина, преди да влезе в Царството Божие, и бедният и богатият минават много пъти през гроба през иглените уши, дето оставят всичко земно. Каквото е спечелил човек на земята, на земята го оставя. Единственото нещо, което взема със себе си, това е мотиката, т.е. оръ