НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Който намигва

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА
СТАР ПРАВОПИС

Който намигва

Най-често използвани думи в беседата: има, очи, мисъл, аз, може, всички, мисли, глава, душа, бог, работа, човек, хора, уста, казвате, сега, отворени, казва ,

Извънредни беседи , Беседи пред сестрите , София, 7 Ноември 1918г., (Четвъртък) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Който намигнува с око, докарва скръб, а безумний в устни ще се подплъзне.” Притчи Соломонови 10: 10
<br /> През този месец искам да прочетете всички Соломонови притчи и тези от тях, които ви направят силно впечатление, да научите наизуст. Аз ще ви разкажа после защо трябва да ги изучавате наизуст.<br /> <br /> Забележете, че от всички човешки сетива окото заема едно от най-високите места. Окото си служи с виделина и с нея се докосваме до предметите. Сетивността в ухото се предава чрез известни вибрации на въздуха. При обонянието също чрез вибрации на въздушните частици се предават миризмите. Но щом се дойде до вкуса и осезанието, трябва да си служим с чисто физически средства с доближаване към езика или с попипване с пръстите. Следователно окото има чисто умствено значение.<br /> <br /> Намигването съдържа два момента: единият е, когато се затваря окото, а другият когато се отваря. Отварянето е денят, то е един миг. Като си отваряш и затваряш очите, преминава един период от двадесет и четири часа. Когато си затвориш очите, тогава стават всички престъпления в света. Това намигване всички го вършите. Когато влезе някоя лоша мисъл у вас, вие намигвате. Някой греши, значи често намигва. Мома намигва на момък и момък на мома. В това се изразява едно неправилно движение на човешкия ум. Да намигваш значи да слизаш една степен по-надолу. Очите на хора, които намигват, стават малки, а за хора с малки очи казват, че са хитри и лукави. Това е резултат на намигване. По същия закон и вашият ум деградира. Щом очите стават малки, деградира и умът, изчезват от него всички благородни мисли и чувства. Това показва, че вашият свят става по-тесен и кръгът на вашите знания се стеснява.<br /> <br /> Соломон, който е събрал тези притчи, казва: Който намигнува с око, докарва скръб. Скръб на кого? На своята душа. Защото прозорците стават все по-малки, по-малко Светлина влиза, а през прозорците влиза и Животът. Ако дойде някоя Божествена мисъл у теб и ти си кажеш: Не му е времето сега, това значи, че си намигнал. Карат те да извършиш някоя работа, но кажеш: Не му е времето сега намигнал си. Днес намигнеш, утре намигнеш, другиден намигнеш; намигнеш на един момък, на два, на три и току виж, че всички тръгнали подир теб, цял скандал става. Ако една мома е сериозна, никой няма да я преследва. В Живота има много такива момци; не мислете, че съществуват само на физическото поле има ги и в сърцето, и в ума. Под намигване се разбира човек, който не иска да учи Божествените закони.<br /> <br /> У нас, българите, има обичай да си клатим главата в знак на потвърждение или отрицание. Когато българите потвърждават нещо, те си поклащат главата надолу, а когато отричат нагоре. Ще забележите, че и конят си поклаща така главата. Това движение означава нещо: когато конят си поклати главата, то значи: Господарю, този път, по който вървиш ти, жена ти и децата ти, няма да те изведе на добро. На физическото поле конят е емблема на интелигентността. Ако минавате покрай някой кон и той поклати главата си, то значи: Приятелю, докато не изхвърлиш тази мисъл от главата си, няма да ти тръгнат работите. Поправи поведението си и пак иди при този кон, и ще видиш, че той вече няма да поклати главата си. Когато вашият ум си клати главата като махало на часовник, това показва, че няма да ти върви работата. Гледай твоят ум да не си клати главата, да стои на едно място и да работи. Това има отношениеи към някои психически състояния: хора, които са много нервни, мигат с очите си. Когато човек започва да губи своето душевно равновесие, той клати главата си, мига с очи и си движи краката, но тези движения са неправилни, те са като една вихрушка, която само прах вдига.<br /> <br /> По същия начин обяснявам и закона на скръбта. Някой казва:<br /> <br /> - Скръбен съм.<br /> <br /> - Хубаво, дръж си очите отворени!<br /> <br /> Но много ми е тежко на душата.<br /> <br /> - Дръж очите си отворени! <br /> <br /> - Боли ме гърба.<br /> <br /> - Изложи го на Слънце! Дръж ума си бодър, свеж и отвори очите си към Бога!<br /> <br /> Казваш: Е, сега за Господа ще седна да мисля! С тези думи ти си затворил очите си. Някоя мома се влюби в някой момък и затваря вече очите си за майка си, за баща си, за всички в къщи и за момъка само мисли. Така и ние си затваряме очите, душата и сърцето и започваме да мислим само за временни неща.<br /> <br /> Човек има три вида очи: едните са физически, вторите са на душата и третите на ума. Ако в това се съмнявате, направете един малък опит: ако станете сутрин много неразположени, спрете се и кажете: Няма да намигвам! Отправете ума си към Бога, започнете да мислите за Бога, за всичко хубаво, за Ангелите. Помислете така пет-десет минути най-много и веднага ще придобиете равновесие на душата. А сега как се лекувате? Станете сутрин, неразположени сте, турите раницата си на гърба и тръгвате по съседки и започвате:Знаете ли колко ми е тежко! Другата отговаря: Ами ти знаеш ли на мен какво се случи? Отиват после двете при трета някоя и си разказват своето тегло. Тя пък им се оплаква от своите несгоди и какво излиза от това? Всички носят раниците си. Не по този начин! Съберете се трите сестри, седнете на стол, обърнете се на изток, помислете малко около десет-петнадесет минути и умът ви веднага ще се разведри и една Светлина ще проникне в него. Тогава, колкото и малка мисъл да ви дойде, приложете я.<br /> <br /> А безумний в устни ще се подплъзне. В тази притча са взети символите на очите и устата. Който намигва, докарва скръб, а безумният е този, който дълго време е намигвал. Неговият ум от дълго намигване е станал безумен, т.е. говори това, което трябва и не трябва. Всички съвременни хора страдат от това. Мъжът ти направил нещо, казал ти нещо обидно и ти веднага тръгваш от къща в къща да разказваш какъв е мъжът ти. Ти, като повтаряш едно и също нещо, бъркаш в един и същ кош: Мъжът ми е жесток, вагабонтин, аз го мислих, че е благороден! А другата казва: Твоят е цвете, ами моят знаеш ли какъв е! Кой е виновен за това? Мъжът ви е намигнал, а вие отивате сега да намигвате. Мъжът ви е намигнал, а вие вече сте безумна в устата. Това, което развращава в света, което причинява най-големи страдания, са онези нехармонични и некрасиви образи. Например говориш някому, а той си изкривява устата. Какво значи това изкривяване?<br /> <br /> Щом се подхлъзнеш, ще има падане. Тъй че онзи, който намига, ще му бъде тежко на душата, а това подхлъзване не е нищо друго освен падение. Паднеш от някой мост при катастрофа то е подхлъзване. Падението всякога е изгубване равновесието на душата. При това падане стават най-големите нещастия. Най- важното нещо е да държиш ума си бодър и свеж.Друго важно правило е: когато ще говорите нещо, да го обмислите добре. Дайте си един отчет дали това, върху което ще говорите, ще причини полза вам или другиму. Ако това, което ще говориш, не ще причини никому полза, занимавай устата си с нещо друго. Устата не е канал за помия. От нашата уста трябва да излиза всичко най-възвишено и чисто всичко, което може да причини благородство. А лошите думи, които често излизат от устата ви, трябва да отидат на друго място, предназначено специално за помии.<br /> <br /> Аз ще ви покажа този закон, ще ви покажа как действа физически една мисъл: ако не държите вашите мисли отворени, т.е. ако не контролирате вашите мисли, тези нечистотии ще излязат от устата ви и няма да се мине много време и вие ще пострадате от запичане и ще трябва да си правите клизма. Казвате за някого, че се е запекъл. Казвам: намигнал е, не е пазил словото си. Всяка мисъл произвежда физиологическо действие върху нас, затова от устата ви трябва само чистота да излиза. Инак ще викате доктори. Не ви трябват доктори, а трябва да потърсите причината на всяка болест. Ще кажеш: Аз съм направил устата си канал и трябва да я изчистя! Всички хора са направили устата си канал и искат да живеят добре. Устата ви трябва да бъде чучур на някоя чешма. Ако имате запичане, наука не може да имате. Червата и стомахът трябва да бъдат свободни.<br /> <br /> По-нататък ще ви говоря какво отношение има между главата и стомаха. Между душата и духа в тялото има много тясно съотношение. Имайте предвид, че стомахът е глава на душата. Стомахът е мъж. Между този мъж и главата има тясно съотношение, те се разбират добре, защото са мъже. Белите дробове са жени на мозъка, а сърцето е тяхното дете. И стомахът си има жена и дете. Аз искам само да доведа до съзнанието ви идеята, че всяка мисъл, която минава през вас, ще произведе известен резултат в организма ви, който резултат ще се прояви или сега, или в друг някой ваш живот. Ако не поправите сега мислите си, те ще останат такива и за хиляди години напред. Някой ще каже: По благодат съм спасен. Как? Когато паднеш във водата и те извадя, може по благодат да си спасен, но след изваждането ти трябва да се научиш да работиш.<br /> <br /> Аз ви говоря върху прочетения стих, защото зная, че вие много се ритате с устите си. Знаете ли, че човешката уста е едно от скорострелните оръдия, ужасна картечница е тя. Досега тя е била в чужди ръце и ние трябва да я освободим. Човек, който не може да мисли добре, той си удря главата в стената. По главите аз класифицирам хората така: едни, на които главите са разумни, и други, на които главите са от тиква или чутура. Ако главата ви е от тиква или чутура, нямате шанс за успех. Трябва да карате мозъка ви да работи и да свършва работата си.<br /> <br /> Не искам да се обезсърчавате и да не работите. Когато констатирате някоя погрешка, знайте, че тя е присадена отвън, тя не е качество на душата. Имате раница на гърба си това не е качество вътре у вас, не мислете, че сте се родили с раница. Влязла е някоя лоша мисъл у вас тя не е ваша, изхвърлете я. Когато ви кажа, че у вас има някоя лоша мисъл, това да не ви докача, защото аз искам да ви направя цялостни вътрешно. Самата мисъл, със своето пребиваване у вас, ще ви докачи. За да се утаят тези мисли, трябва да намерите противоположни на тях. Не намигвайте, а дръжте мислите си отворени. Който и да дойде у вас, нека дойде, но без да му намигате. Защото Христос казва: Всеки, който влезе през плета, крадец е и разбойник. Всяка мисъл трябва да влиза през вашите очи и мозък. Всяка мисъл, която е влязла през сърцето ви, е един разбойник. Такава мисъл не трябва да ви безпокои, но да се държи вън от кошарата.<br /> <br /> Вътре в човека има три подразделения. В право-славната църква има също три поделения, които са определени от хиляди години. Те показват развитието на човека. Първо е отделението за оглашените, после за верующите и трето за свещеника, който свещенодейства и който разбира начина, по който да се служи на Бога. Попът е Учителят. Олтарът е мястото на Учителя, който излиза от там, туря огън и тамян в кадилницата и кади. Ако мигат днешните попове, защо правят това, защо кадят? Те не знаят защо. Аз зная защо. Това и вие често правите: слагате тамян в кадилниците си и тръгвате да гоните дявола. Дяволът с тамян се не гони, тамянът е само едно дезинфекционно средство. Горенето на тамяна показва, че вашето сърце трябва да бъде също така горещо. Хубавите мисли от сърцето ви трябва да излизат и да освежават атмосферата, в която вие живеете. Ако така кадите, вие добре разбирате символа на тамяна. Но ако носите вашия буквар под мишница без да го четете, той не ще ви ползва. Ето защо Господ ви е дал очи, които са прозорци на душата.<br /> <br /> Следователно всякога, когато е светло, трябва да държим очите си отворени и да приемем толкова Светлина, колкото ни е потребно. Някой път казвате:Много е светло, някога казвате: Тъмно е. Е добре, отвори си очите повече! Има хора, които нощем пътуват и им е тъмно, но и вечер има Светлина. Само че за нея са необходими по-чувствителни органи, които да я възприемат. Тази Светлина я използват ясновидците. Истинските ясновидци виждат вечер по-добре, отколкото денем, но те не намигат. Те държат очите си отворени. Дръжте всякога мисълта очите ви да бъдат отворени! Казват за някого, че е умрял с отворени очи и бързат да му затворят очите. Оставете този умрял с отворени очи. Сега всички учители и свещеници гледат да затворят очите на хората. Отваряйте очите на хората! Например някой се подвизава в Живота, а вие му казвате: И ти мислиш, че християнин ще станеш! Че ти си много закъснял, ние колко неща вече знаем! Това значи да му затвориш очите. Какво знаете вие?! Така не бива, не! Кажи на този свой брат: Братко, много хубаво си направил, започнал си добре. Не е важно кога ще се стигне. Аз, като тръгна на разходка, вървя полека, разглеждам всички буболечки, всичко, което срещам на пътя, и най-после стигам. Не е нужно да се бърза, за да се стигне по-скоро до Черни връх. Като тръгнеш за Черни връх, наблюдавай по пътя изворчетата, гледай какви буболечки, какви пеперуди има и ако умът ти е постоянно буден, ще видиш как Бог работи. Бих желал на всички така да са отворени очите.<br /> <br /> Казвате: Какво да направим, за да се спасим, как да се спасим? Всеки, който не намигва, той е спасен, а който намигва, той се дави. Затова не обезсърчавайте никого. Лицата ви, като ви гледам, на вид са строги, но те не са такива от истинска сериозност, а от съжаление за изгубените младини. Казвате си: Едно време, когато бях хубава, млада! Не си остаряла, не се лъжи! Мислите, които имаш в себе си, те са стари, дрехите ти са стари, но душата ти е всякога млада. Когато остарее, твоето тяло не е способно вече да предава твоите мисли и Господ казва на Ангелите: Иди, съблечи това мое дете, чиито дрехи са много нечисти и не могат да се перат! Казвам: братко, ще те съблекат. Или, казано на ваш език, ти трябва да си заминеш и втори път да дойдеш.<br /> <br /> Като ви говоря за отворени очи, искам да държите физическото си тяло всякога чисто. Ще ви кажа какво влияние имат добрите мисли върху физическото ви тяло. У светиите, които са живели дълго време чист живот, се образува една особена приятна миризма, едно вътрешно много хубаво благоухание, наречено нюкс. Когато имате някое хубаво душевно настроение, когато сте били в някакво размишление, вие чувствате една приятна миризма, която е на някой възвишен дух, който ви е посетил. Вземете за пример поста: в него се пораждат такива мисли и се виждат такива неща, които другите не виждат. Има религиозни хора, които много се молят, но нищо не виждат те само мислят как да се спасят. Долу тези мисли! Има страдания на онзи свят, но тук има и по-лоши. Когато вършите престъпление, усещате един голям ад. Всеки е опитал този ад вътре в душата си, защо търсите друг ад? Другият ад е играчка. Този, вътрешният, е страшен и тогава казвате: Този червей не престава да рови, не свършва! Той е като една тения, срещу която вземате лекарства, изхвърляте я навън, но главичката пак остава. Казвате: Защо е влязла тази тения? Защото вашите очи са били затворени. В тази тения е влязъл един нечист дух, който постоянно смучe. Тази тения ще излезе сама по себе си, ако се научите да държите очите си отворени, а устата ви да не са безумни. Може така да тренирате вашата воля, че от мястото, гдето е тенията, да я изхвърлите навън за една минута.<br /> <br /> И тъй, ние, сегашните хора, които може да се лекуваме сами, нямаме нужда от лекар. Вие трябва да се калите. За да се познае твоята мисъл силна ли е или не, направи следното: имаш ревматизъм, който с никакви лекарства не се излекува; виж първо каква храна му е потребна и после със силата на волята започни да го местиш от едно място на друго в тялото си. Щом започне да се премества от едно място на друго, кажи му:Господине, ти си влязъл в моя организъм, когато очите ми са били затворени, но сега заповядай към задната врата! А задни врати ние имаме много. Като се простуди някой, лекарите му дават аспирин, който причинява изпотяване. Порите, през които става изпотяването, са задни врати. Не казвам, че не трябва да се изпотявате, но казвам, че една мисъл, допусната да влезе в нашето физическо тяло, трябва да излезе навън през тези пори. Порите се жертват за нашите очи и казват: Ние сме готови да услужим на нашия господар. През тях излизат всички нечистотии. Когато човек в моралния свят извърши една грешка, усеща, че в него се събират много утайки. Не премахвай тази скръб, но бъди герой да изучиш нейната причина. Някой казва: Искам да бъда светия! Щом искаш да станеш такъ