Двамата братя

Най-често използвани думи в беседата: всички, има, хора, човек, двама, себе, мисли, може, казва, бог, иска, земя, братя, говори, живот, христос ,
Неделни беседи , София, 22 Септември 1918г., (Неделя) 10:00ч.
ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

"Възнегодуваха за двамата братя".
От Матея 20: 24
 „И като чуха десетимата, възнегодуваха за двамата братя". Важни думи в този стих са: десетимата, двамата и глаголът негодувам. Хората спрягат глагола негодувам и в единствено, и в множествено число. Кои са двамата, и кои десетимата, за които се говори в стиха? Двамата са Заведеевите синове – ученици на Христа. Десетимата са останалите Христови ученици. Значи, учениците на Христа са били дванадесет на брой. Като извадим от дванадесет двама, остават десет. Като извършваме действието изваждане, от една страна е важно самото действие, а от друга – числата, с които работим. В случая са важни числата 2 и 10. Изобщо, всяко число в Природата представлява сбор от сили, които оказват известно влияние върху хората и върху цялата Природа. „<a href='list_bible_b.php?id=24&part=20&cat=Матей#result'>Възнегодуваха за двамата братя</a>". Негодуват хората, но и растенията, и животните негодуват. Ябълчените семена, събрани в ябълката, прекарват весел, радостен живот. Като братя и сестри, те пеят, веселят се, разговарят се сладко помежду си. Дойде някой отвън, вземе една ябълка, изяде я и посее семената й. Те започват да негодуват. Тихият им и спокоен живот се разваля: братята заемат една посока – надолу, като образуват корените; сестрите се отправят нагоре, да образуват клоните, а бащата остава по средата, като стъбло, да съединява братята и сестрите. Бащата иска да покаже на синовете и на дъщерите си, че не трябва да мислят само как да делят благата, които той им дава. Той иска те да съзнават задълженията си, че са дошли на земята да слугуват, а не да господаруват. Този закон изнесе Христос пред своите ученици. Значи, между двамата братя, които слизат надолу, и десетте, които възлизат нагоре, има известно съотношение. Те се свързват чрез Христа – Бащата, и започват да работят. Като дойде Бащата между тях, те казват: „Братя и сестри сме, трябва да се търпим". Въпреки това изявление, все пак има известно негодуване между тях. Двамата братя представляват човешкия ум и човешкото сърце, които са привилегировани, затова единият иска да седне отдясно на Христа, а другият – отляво. С една дума, и двамата искат първите места. Десетимата представляват волята, т.е. желанията в човека, затова те възнегодуваха. Като наблюдавате проявите на човека, ще видите, че негодуване има навсякъде в живота: на концерти, в театри, при посрещане на някой голям човек, в училища, в семейства, в общества. Музикантът негодува, че не го оценили, както трябва; актьорът негодува, че на друг актьор дали по-голямо внимание, отколкото на него; някой негодува, че при посрещането на големия човек него оставили на последно място; ученикът негодува срещу учителя си, че неспособният ученик получил по-добра бележка от него; учителят негодува за нехайството на учениците си, че не работят добре. Учениците негодуват – вървят в една посока, учителите негодуват – вървят в друга посока, а дървото си расте. Посрещачите и гостите негодуват, вървят в различни посоки, а дървото пак си расте. Дървото е общество, житният стрък, растението – също са общества. Значи, въпреки негодуването нещата растат, развиват се и следват своя път. Христовият закон изисква от човека да превърне негодуването в работа. Как? Казано ви е. Ще кажете, че сте чували много проповеди. Чували сте ги, но не сте слушали. Който не прилага това, което е чул, той не се ползува. Някой казва: „Днес нямам работа, ще отида да чуя някаква новина." Право е това, той отива да чуе новини, а не да слуша. Бог се обърна към израилския народ с думите: „Слушай, Израилю." Майката говори нещо на дъщеря си, казва й: „Слушай, дъще." Дъщерята отговаря: "Чувам, мамо." Тя чува, но не слуша. Чуването отива надолу, слушането – нагоре, а прилагането е стъблото, което съединява и двете. Разбиранията на сегашните хора за Живота са различни и многобройни: колкото хора, толкова разбирания. Всеки си има специфична програма как да нареди живота си. Щом се заговори за Живота, той изнася своята програма. Ако накарат някого да работи, той казва: „Толкова свободни хора има, мене ли намерихте?" Когато става въпрос за вземане, всеки представя програмата си; щом трябва да даде нещо, той отстъпва назад. Това показва, че човешката воля е склонна към негодуване. Кога негодува човек? Когато иска да се прояви. Десетимата негодуват, че единият иска да вземе дясната страна на Христа, а другият – лявата. Какво остава за тях? Да застанат или отпред, или отзад на Христа, но те не искат да бъдат стражари. В християнството, под стражар се разбира работник, т.е. човек, които е готов за работа. Да заемаш дясната или лявата страна, това подразбира човек, който иска с малко труд и работа да придобие голямо богатство. На физическия свят това е невъзможно. Не си правете илюзии да мислите, че на земята, дето всички неща са подложени на постоянни промени, може да се говори за щастие. Ако можете да видите картата на земята преди милиони години, ще се почудите на голямата разлика, която съществува между тогавашната и сегашна земя. Тогавашните планини, реки, морета и океани коренно се различават от днешните. Това показва, че и планините, и водите негодуват. И те се намират под закона на растенето. Да негодуваш, значи, да растеш. Ако мъжът негодува, да не казва, че жена му е причина за това; ако жената негодува, да не казва, че мъжът й е причина, че той я изкарва от търпение. Като негодувате, ще знаете, че причината е във волята ви, която търси път да се прояви. Съвременните физиолози правят опити с жабите, за да докажат, че у тях има съзнание. Отнемат мозъка на жабата, сипват на гърба й силна киселина, и тя повдига крака си нагоре, иска да махне киселината. Това показва, че съзнанието й продължава да се проявява. Макар инстинктивно, тя дава признак на живот. Следователно, всяко негодуване на човека показва, че дяволът е сипал малко киселина на гърба му. Когато някой се оплаква, че не може да мисли, това показва, че дяволът, неговият неприятел, е извадил мозъка от главата му. Който не е доволен от своя мозък и желае голям мозък, като този на Нютон, на Кант, на Толстой, той се е оставил в ръцете на дявола. Какво може да направи дяволът? Той внушава на човека отрицателни мисли, че няма мозък, че не може да мисли, че нищо не излиза от него и т.н. Бог сипва малко киселина върху тези внушения, и мисълта на човека започва отново да работи. Негодуването е на място, когато е естествено. Някой седи на едно място, цял настръхнал, всичките му нерви обтегнати. Дойде друг отвън и го предизвиква. Не ме закачай, не отговарям за последствията! И наистина, бомбите започват да летят една след друга, една от друга по-силни. Това е неестествено негодуване. И без тези бомби ще те разберат какво искаш. Кажи, че искаш спокойствие, и хората ще те разберат. „И като чуха десетимата, възнегодуваха за двамата". Волята не трябва да негодува против желанията на сърцето и мислите на ума. Сърцето трябва да има много желания, които да го хранят. И умът трябва да има много мисли. Защо са нужни на човека много мисли и желания? Не е лошо да има човек много мисли и желания; лошо е, когато не ги прилага. Не мислете, че всички мисли и желания, които минават през ума и през сърцето ви, са ваши. Ваши са само онези, които използвате за благото на своя ум и на своето сърце. Останалите не принадлежат на вас. Много шапки, обувки и дрехи има по магазините, но те не са ваши. Като влезете в магазина, вие си изберете нещо по ваш вкус и платите за него, то е ваше. Същото се отнася до мислите и желанията. Туряте една мисъл на главата си, едно желание в сърцето си и се оглеждате, приличат ли ви, ще ви харесат ли с тях. Ако вие се харесвате с тях, и хората ще ви харесат. Задържате ги в себе си, плащате за тях и казвате, че са ваши. Ако не ги харесате, туряте ги настрана и казвате: "Не нося чужди неща." Следователно, всички мисли и желания, които минават през вас, стават ваши само когато ги приемете вътрешно, когато станат плът и кръв на вашето естество. Често чувате да казват, че това не трябва да се прави, или онова не трябва да се прави. Добре е някой да се заеме да напише какво трябва да се прави, и какво не трябва. Някой ще каже, че не трябва да се яде. Аз пък казвам, че трябва да се яде, но да не се преяжда, да не претоварваме стомаха си. – “Не трябва да се пие.” – Пий, но чиста вода. Човек може да прави всичко, което носи Живот в себе си, както сладкото, доброто вино, което Христос направил. Пие ли човек ферментирало вино, смърт го очаква. Всяко чувство, което огорчава човека, носи смърт; всяко чувство, което произвежда Радост и Веселие, носи Живот. – „Как ще познаем кое чувство е за нас, и кое – не е?” – Всяко чувство, което те огорчава, не е за тебе; всяко чувство, което носи Радост и Веселие, то е за тебе – приеми го в себе си. Същият закон се отнася и към мислите. Всяка мисъл, която те обърква и заблуждава, не е за тебе. Всяка мисъл, която внася Светлина в ума ти, тя е за тебе. Една муха се молила дълго време на Бога, да й тури една малка коронка на главата, да стане по-красива. Бог чул нейната молба и изпълнил желанието й. Тя се радвала на коронката си и започнала да обикаля света, да се показва пред всички – мало и голямо да разбере, че мухата има коронка на главата си. Един ден тя срещнала паяка и, тъкмо мислела да се похвали и на него, той пръв започнал да я ласкае: „Колко си красива с коронка на главата си! Ела да се огледаш в моето огледало, да видиш, каква красавица си." Поласкана от думите на паяка, мухата влязла в паяжината му, отдето не излязла повече. Защо й трябвало(а) коронка, да се хвали с нея пред света? Много от съвременните хора, недоволни от положението си, пожелават Бог да им тури коронка на главата, за да види светът колко са красиви. Да, но светът е хитър и разумен, той отнема коронките от главата на хората и ги развенчава. Днес повечето хора са изгубили коронката си. Да благодарят за това. Човешката глава не се нуждае от коронка. Не ви трябва огледалото на паяка, не ви трябва коронка на главата. Колко крака има паякът? Разгледайте внимателно краката му и вижте с кои крака преде той. Със задните си крака. Който преде със задните си крака, е опасен. Паяк, който преде със задните си крака, и кон, който рита със задните си крака, са опасни. Да предеш със задните си крака, както паяка, това показва раздвояване в човешкото сърце. Когато сърцето ти започне да преде със задните си крака, бъди нащрек. Ако не си буден, непременно ще ти се случи някакво нещастие и ще изгубиш коронката си. Сърце, което преде паяжината си със задните крака, не е човешко, но паяшко. Ако паякът прави мрежата си навреме, естествено, това е в реда на нещата; но, ако я прави с цел да увлича, това не е в реда на нещата. Следователно, ако негодуването ви се дължи на висшето съзнание у вас, от недоволство за вашите погрешки, за вашите лоши мисли и желания, то е естествено, в реда на нещата. Ако негодуването ви се дължи на факта, че нямате широко сърце и голям ум да привличате хората, да се ползвате от техните сили, това не е в реда на нещата. Това негодуване води към зло. При това положение ще излезе вярна латинската поговорка: „Homo homines lupus est." Обаче, вярна е още по-старата поговорка: „Човек за човека е брат”. Как стана това, че човекът, който беше брат за човека, се превърна във вълк? Характерно за вълка е това, че той си служи със зъбите и с краката. Между овчарите има предание, че ако вълкът, като приближава към стадото, не отваря отдалеч устата си, не може да нападне нито една овца. Той може само да я надраска с ноктите си, но не и да я нападне. Като влезете в света, между светски и религиозни хора, ще срещнете все надраскани лица, ръце, гърбове. В което религиозно общество влезете, навсякъде, чувате да се говори: „Ние сме свързани с Бога, нашето верую е най-право." Питайте тези хора, видели ли са Бога и говорили ли са с Него? Ще ви кажат, че те не са видели Бога, не са говорили с Него, но пророците и апостолите са говорили с Него. Кой кого е видял, какво е говорил с Него, това не се отнася до тебе. Важно е ти кого си видял и какво си говорил. Ще дойде някой майстор шивач да ми разправя, че свършил в странство със златен медал, знае всички теории за шиене. И това е важно, но по-важно за мене е да ми ушие един хубав костюм, без недостатъци. Ако го ушие тесен, да не ляга добре на тялото ми, всичките му теории пропадат. Какъв смисъл имат за мене обувките, направени от добър майстор, ако са грубо ушити и ми стягат? Носете широки, удобни за краката обувки. Тесните обувки са като съвременните правила за живота, които ограничават и стесняват човека. Защо ви са тесни обувки, които правят мазоли на краката? Хвърлете ги и турете на краката си удобни, меки, широки обувки, с които да се движите свободно и с разположение. Христос се обръща към учениците си, говори им за десетимата и двамата, като им дава метод, да минават от видимите към невидимите неща. Често хората негодуват, искат да се проявят, искат да видят Бога в себе си и вън от себе си. Това не е нужно. Приеми Бога в себе си, отвори сърцето си за Него и бъди доволен на всичко. Когато се грееш на слънцето, трябва ли да го виждаш? Трябва ли да знаеш колко е голямо? Обърни гърба си към слънцето и остави лъчите му да проникват във всичките ти клетки, да внесат в тебе разположение – това значи познаване на слънцето. Човек познава слънцето по действието на лъчите му върху неговия организъм. Как познавате човека? По енергиите, които изтичат от него. Това се познава при ръкуването. Как се познават животните? Като се помирисват по носа и по опашката. Ако се разберат, те тръгват заедно, започват да си играят. Ако не се разберат, хвърлят се едно върху друго и започват да се борят, да се мушкат с рогата си. Казвате, че воловете се бодат и мушкат с рогата си. Право е, че воловете се мушкат, но понякога и хората се мушкат. Колко рани съм превързвал от такива мушкания! Мнозина се оплакват от живота си и казват, че не могат вече да търпят. Според мене, хората още не са проявили търпение. Те носят мъчнотиите и страданията си по неволя, а не с търпение. Аз и до днес още изпитвам търпението си, искам да зная колко съм търпелив. Преди години дойде при мене един господин, който искал да ме види и да поговори върху някои важни въпроси. Казах му, че съм зает, да отложи разговорите си за друг път. – „Не мога да дойда втори път, трябват ми само пет минути?" Щом е за малко, съгласих се да го приема. Той влезе в стаята ми и говори цели три часа непрекъснато. Той говори, аз го слушам. Като свърши разговора си, стана да си отива. Аз му предложих да направим една разходка в градината. Този ден беше за мене матуритетен, държах матура по търпението. И дяволът изпитва търпението на хората. Той влезе в някой човек само за пет минути, а остава с часове и дни. След това човек не може да възстановя разположението си дълго време и се мъчи. Всички спорове, недоразумения, крамоли между хората се дължат все на дявола. Понякога селяните се карат за нищо и никакво. Кокошката на някой селянин снесла яйцето си в съседния двор. Цялото семейство се вдига на крак, отиват да вземат яйцето. Има ли нещо лошо в това? Какво от това, че съседът ви взел едно ваше яйце? Това се дължи на мисълта в човека, че неговото е само за него. Това означава служене само на себе си. Ако разбираше споровете между хората, кокошката щеше да запита господаря си: "Не съм ли свободна да снеса едно яйце и за друг някой?" Няма ли право вашият слуга, с парите, които е спечелил при вас, да купи нещо на друг човек? Има право. На същото основание и кокошката има право да разполага със своите яйца. Господарят няма право да се сърди, че кокошката му снесла едно яйце в двора на неговия съсед. Имайте търпение, кокошката ще снесе яйца за всички. Тя ще обиколи всички дворове и във всеки двор ще снесе по едно яйце. След това ще се яви въпросът,в кой двор първо ще снесе яйцето. Всеки иска да бъде пръв. Всички хора се борят за първенство. В това отношение те приличат на онези красиви дами, от които всяка гласувала за себе си. При посрещането на един велик гост били избрани дванадесет красиви дами, да участват с прис