НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Да Го посрещнат

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА
СТАР ПРАВОПИС

Да го посрещнат

Най-често използвани думи в беседата: може, живот, хора, човек, има, земя, жена, исус, религията, бог, всички, себе, наука, религия, мисли, знание ,

 Неделни беседи , София, 8 Септември 1918г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Зеха вейки финикови, та излязоха да Го посрещнат."
От Йоанна 12: 12-13
<br /> Излязоха да Го посрещнат. В човешкия живот посрещането представлява цяла епоха. В математиката, обаче, посрещането е изключение. Под изключение разбираме неща, които се случват рядко. Това не значи, че те са неестествени неща. В живота посрещането е явление, което се извършва често. Например, посрещаме деня, месеца, годината, светлите празници, велики и знаменити хора, братя и сестри, майки и бащи, приятели все приятни за нас хора и неща. Не можете да посрещате човек, когото не обичате. Това е изключено от вашия живот. И Христа посрещнаха с финикови вейки в ръце.<br /> <br /> Чуха, че иде Исус в Ерусалим. Думата Исус не означава обикновен човек, които се е родил само да яде, да пие, да се облича, да се забавлява. Обикновеният човек е кукла в живота, а Исус е човек с велико предназначение. Исус подразбира принцип, който носи в себе си условия да спасява, да освобождава, да оплодява нещата и да възкресява мъртвите. Следователно, за да мине през тези процеси, човешката душа очаква слизането на този принцип, на този Исус, на този Христос. Когато истинският човек се прояви във вас, сърцето и умът ви ще се разширят и повдигнат. Той ще внесе във вас онова, от което се нуждаете. Всяко друго разбиране на принципа Исус е празна, мъртва буква на живота.<br /> <br /> Къде ще срещнем Исуса? Навсякъде. Младата мома ще го срещне в своя възлюбен, който никога няма да й каже обидна дума, никога няма да я погледне накриво. Каже ли й една горчива дума, или я погледне накриво, тя не е срещнала Христа, а Неговия наемник. Това се отнася и за жената, и за мъжа. Христос, Исус е великият принцип, върху който трябва да съградите своя живот. Както устойчивостта на къщата зависи от материалът, който употребявате, от начина на граденето и от сцеплението на отделните части, така и устойчивостта на човешкия живот се определи от основата, върху която е поставен той.<br /> <br /> Всички живи същества, от най-малките до най-големите, имат стремеж към нещо. От човешко гледище, стремежите на малките същества бубулечици и мушици, са нищожни, но от Божествено гледище, те са толкова важни, колкото и човешките. Сегашните хора ценят нещата по тяхната големина, вид и форма. Те не могат да се освободят от външното гледане на нещата. Затова те мислят, че най-голямото колело на машината е най-важно. Не е така. И малкото колелце е толкова важно, колкото и голямото. Важен е принципът, а не формате. Машината трябва да свърши някаква работа, да се постигне известна цел.<br /> <br /> На утрешния ден. При всяко посрещане е важен моментът, когато става то. Народът дойде да посрещне Христа рано сутринта Това показва, че посрещането на Христа става сутрин рано, а не вечер. Това посрещане е правилно, то носи своето благословение. Следователно, всяка идея, всяко чувство, които се раждат сутрин в ума и в сърцето ви, всякога дават плод. Тези, които се раждат в нощта на вашия живот, остават безплодни. Великите идеи имат цена, тежест, смисъл. Чуете ли, че някой е доволен от живота си, че го е осмислил, ще знаете, че носи велика идея в главата си. Чуете ли, че е бременен, ще знаете, че умът му е натоварен с някаква голяма, тежка идея. Бременната жена не може да се надбягва с момите, тя е бавна в движенията си; между нея и момите има голяма разлика. Ако и вие сте муден, тежък в движенията си, причината за това е вашата бременност натоварен сте с велики идеи. Може ли натовареният кон да се надбягва със свободните коне? Не може. Докато нямаш товар на гърба си, можеш да се надбягваш; туриш ли товар на гърба си, надбягването е невъзможно. Моми и момци се надбягват, докато са на хорото. Ако търсите игривост на очите, грация и подвижност в движенията, красноречие на езика, идете на хорото там ще ги намерите. Влезе ли една велика идея в главата им, те стават бавни, строги и замислени. Като знаете това, ще си обясните причините за вашите тежки настроения и състояния. Тежките душевни състояния, паденията, през които човек минава, са най-важните моменти на неговия живот. Те носят най-големите блага за човека. Това е вярно за земята. Как е в Духовния свят, това е друг въпрос.<br /> <br /> Думата падане, падение, в езика на съвременните хора, е изопачена. Обаче, ако житното зърно не падне на земята и не изгние, то няма да израсте, няма да даде плод; ако старата къща не се събори, нова няма да се съгради; ако старият дъб не падне, младо дъбче няма да изникне. Значи, падането на едного е въздигане, изникване на другиго. Който падне, да стане и да благодари на Бога. Падането и качването са закони на физиката. И Земята пада към Слънцето. Падането е необходимо за движението, а движението за Живота. Не казвайте, че като е сгрешил Адам, и вие трябва да грешите. Аз разглеждам падането като метод за въздигане. С този метод си служи Природата, когато иска да повдигне някоя форма или някое живо същество. И в Природата има примеси, чужди неща, вмъкнати отвън, от които тя постоянно се чисти и освобождава. Законът за чистенето в Природата не е нищо друго, освен този, с който старите алхимици са си служили. Чрез този закон те отделяли ценното от безценното, благородното от неблагородното, полезното от безполезното. Полезни неща са тези, с които Природата си служи, а човешките са временни, преходни. Скелята, която се туря около строящата се къща, е временна. Щом се направи къщата, скелята се събаря.<br /> <br /> Временни, преходни и безполезни неща има и в човешките мисли, чувства и желания. За да познае себе си, човек трябва да отдели тези неща от вечните. Някой се гневи често и казва, че гневът е естествено, природно явление. Да се движиш, това е естествено явление, но да се сърдиш и гневиш, е човешко. Гневът, сърденето са изключения в Природата. Кога се гневи човек? Когато среща на пътя си препятствие, което не може да преодолее. Видите ли някой сърдит, разгневен човек, ще знаете, че има някакво препятствие на пътя си, което пречи на свободното му движение. Така се гневят мъжът и жената. Мъжът се гневи, ако обедът не е готов на време. Жената се гневи, че мъжът не е донесъл достатъчно материали за готвене, или че месото не е достатъчно тлъсто. Изкуство е, когато човек среща пречки на пътя си, да не се гневи. Пречките и мъчнотиите са създадени за каляване на човешката воля.<br /> <br /> Някои хора се сърдят, защото светът не е създаден според техните разбирания и изисквания. Божественият свят е създаден както трябва, но човешкият не е създаден правилно. Понеже човек се е отклонил от правия път, той сам е виновен за живота си. Той не познава Божиите закони, а иска да се жени. Защо иска да се жени? Ако е мъж, иска да се жени, защото му трябва слугиня, да готви и да гледа къщата му; той иска да си има жена, да се прибере, да не скита. Жената пък иска да се омъжи, да се осигури, да я храни и поддържа някой. Това не е никаква женитба, никакъв брак. Аз разглеждам този въпрос принципално, в широк смисъл, нямам предвид нито мъжа, нито жената. Мъжът и жената са два елемента, два принципа, които трябва да се съединяват правилно, според законите на великата разумна Природа.<br /> <br /> Казано е в Писанието, че е наближило идването на Царството Божие на земята. Затова много християни искат да се домогнат до това царство без Знание това е невъзможно. Казано е още, че Знанието възгордява, Любовта назидава. Кога Знанието възгордява? Когато човек няма Любов. Знание, съединено с Любовта, дава място на Мъдростта. Проповедникът ще каже, че човек има нужда от Любов, а не от Знание; философът ще каже обратното, че човек се нуждае от Знание, а не от Любов; ученият ще каже, че на жената трябва Любов, а на мъжа знание. Това са твърдения, които не могат да подобрят човешкия живот. Всеки човек се нуждае и от Знание, и от Любов.<br /> <br /> Казва се в Писанието, че народът излезе да посрещне Исуса първият принцип на Живота, първата буква на азбуката. Който се е осъзнал като човек и се е отдал в служене на Бога, той е започнал вече с първата буква. Някой казва, че е християнин. Ако си започнал с първата буква и я прилагаш в Живота си, християнин си; ако не си още започнал с тази буква, никакъв християнин не си. Друг пък казва за себе си, че е творец. В какво се състои творческият принцип? В съгласуване на две противоположни мисли и желания. Това е ребус, който трябва да се реши правилно. Можете ли да турите дясната ръкавица на лявата си ръка и лявата ръкавица на дясната? Ако ги обърнете, може; ако не ги обърнете, не може. Какво трябва да направите, ако мъжът и жената не могат да живеят добре? Да обърнете поне единия от тях. Ако можете да направите това, те ще се разберат, и противоречията между тях ще изчезнат. Какво означава обръщането? Да обърнете човека, значи, така да го поставите, че той да хвърли сянка, т.е. той да излезе на лице, да изпъкне. Дали човек е зад сянката си, или пред нея, между него и сянката му няма никакво противоречие. Сянката е преходна, а човек е вечен. Следователно, между преходните и вечните неща никога не може да има противоречие. Например, цветът е сянка на плода; малкият плод е сянка на големия. Всички преходни неща, през които човек минава, са сенки на неговия Живот.<br /> <br /> Следователно, нямате право да казвате, че от вас нищо не може да излезе. Да мислите така, това значи, че пътят, по които вървите, няма да ви изведе към определената цел. Ако е така, ще измените пътя си. От мене нищо няма да стане. За човека е така, от нищо не може да излезе нещо, но не и за Бога. Той създаде света от нищо, т.е. от нулата, от яйцето. Всяко нещо, което при всички условия остава неизменно, което запазва естеството си, наричаме нищо. Нещо е това, което постоянно се изменя. Значи, светът е създаден от излишъка на неизменния свят. Каже ли някой, че от него нищо няма да излезе, аз възразявам: Ти още не си нещо, а искаш да станеш нищо." Първо ще станеш нещо, а после нищо. Кой човек е нищо? Които не яде, не спи, не се движи, не се гневи. Който е нещо, той яде, пие, спи, движи се, безпокои се и т.н. Ще кажете, че в пространството няма нищо. Така мисли само онзи, който не е бременен с Божествени идеи.<br /> <br /> Излязоха да Го посрещнат. Всеки ден човек трябва да посреща първия принцип, който иде в света. Под всеки ден разбирам деня на изключението, който е нещо, а не нищо. Дните на нищото са обикновени, а дните на нещото са изключенията в живота. Когато Бог, в своето величие, пожела да създаде нещо за свое удоволствие, създаде нещото изключението.<br /> <br /> Мислете върху нищото и нещото, за да дойдете до положителната философия на Живота, до истинската религия. Досега хората са се занимавали с религията на болните и слаби хора; от сега нататък ще се занимават с религията на здравите тя се отличава коренно от първата. Когато вадите давещия се от водата, вие си служите с един метод; когато поставяте здравия човек на работа, прилагате друг метод. Докато сте болен, ще стоите в религията на болните; щом оздравеете, ще потърсите религията на здравите. Влезете ли в тази религия, няма да изучавате науката за болните, но ще се занимавате с работата и условията, при които човек може да работи. Да работите, това значи, да обърнете другата страна на Живота. Казва Бог: Аз съм алфа и омега". Това значи: Аз съм началото и краят, аз съм Исус и Христос. Исус се занимава с първата религия на болните, а Христос с втората, с религията на здравите. Като посещавате болни, ще им говорите за религията на болните; като отивате при здрави, ще им говорите за религията на здравите.<br /> <br /> Казахме, че Исус е първият принцип на Живота, т.е. първата буква. Коя е втората буква? Начинът за запазване на енергията в човека, за повдигане на човешката душа, за освобождаването й от греха. Както нечистата кръв може да се пречисти с добра храна, така и душата може да се освободи от греха. Понеже кръвта е носителка на Живота, тя трябва да се пречисти.<br /> <br /> Казано е, че плът и кръв няма да наследят Царството Божие, но те са две различни понятия. Как ще си обясните думите на Христа, че който не яде плътта Му и не пие кръвта Му, няма живот в себе си. За коя плът и кръв се говори в стиха? За чистата и праведна плът и кръв, а не за нечистата и грешна. Това показва, че всяка мисъл, всяка дума имат по две значения: пряко и косвено, или право и противоположно.<br /> <br /> Кажем ли думата любов, в ума ни изпъква омразата, като противоположна на Любовта. Любовта подразбира самопожертване, съзнателно или несъзнателно. Ако жертвата е съзнателна, може да се говори за висша проява на Любовта; ако е несъзнателна, имаме низша проява на Любовта. Когато сам се жертва, човек люби; когато други го жертват, той мрази. Ако към Любовта прибавите две единици от омразата и три единици от скръбта, ще образувате такава киселина, която руши човешкия организъм. Как да се предпазим от тази киселина? Като не жертвате другите хора за вашата Любов това значи да бъдеш истински човек. Бог прави всичко, за да помогне на човека, да го издигне от положението на обикновен и да го направи истински човек. Затова Той е създал камъните, растенията и животните. Като не разбират предназначението им, хората ги изучават външно, дават им различни имена и ги използват. Те изучават проявите им, особено на животните, и казват, че кучето лае, котката мяучи, кравата мучи, агнето блее, свинята грухти и рови и т.н. Обаче, защо агнето блее, защо свинята грухти и рови, не се запитват. Чрез растенията и животните Създателят иска да помогне на хората, а те мислят, че са много умни и всичко знаят, и така изпускат благоприятните случаи за учене.<br /> <br /> Една баба, голяма скъперница, постоянно молела Бога да подобри положението й, като обещавала, че ще помага на бедни и на страдащи. Един ден тя намерила пред къщата си гърне, пълно с трици. "Кой е донесъл това гърне с трици? си казала тя. Аз се моля за пари, а получавам трици." Скрила тя гърнето в килера и не се интересувала повече от него. Един ден покрай къщата й минавал човек, който викал: "Трици, трици купувам!" Тя се зарадвала, че ще продаде триците и ще спечели поне два-три гроша от тях. Продала ги, турила парите в джоба си и въздъхнала, пак недоволна, че Бог не отговаря на молбата й. Обаче, търговецът спечелил на дъното на гърнето имало жълтици.<br /> <br /> Съвременните хора, като недоволната баба, мислят, че Бог им изпраща само трици и ги продават, без да подозират, че на дъното на гърнето се намира ценното. Светът е направен от трици, но това е външната страна. Вгледайте се във вътрешността му, там ще намерите скритото богатство. И червеят, като прояжда дървото, превръща го в трици, но той изкарва ценното, скрито в триците. Учете се и вие като червеите, да намирате скритото богатство в триците и да не ги продавате за няколко гроша. Благодарете на червеите и на микробите, които са накарали хората да мислят. Ако нямаше микроби и червеи, които нападат човешкото тяло, нямаше да има учени, които да изучават в подробности човешкия организъм и да видят каква сложна система представлява той. Даже само анатомически разгледано, човешкото тяло представлява чудна и величествена картина.<br /> <br /> Излязоха да Го посрещнат. Излезте и вие да посрещнете Исуса, Който носи онези Знания, чрез които можете да се справите с мъчнотиите в живота си. Днес хората мъчно се справят с мъчнотиите си, защото сами са си внушили тази мисъл. От осем хиляди години насам те държат тази мисъл в главата си. Дето и да отидете днес, все едно и също чувате че мъчно се живее, че животът е тежък. Посрещнете Онзи, Който ще ви помогне да се освободите от мисълта, която сте си внушили. Тогава сами ще се убедите, че мъчнотиите не са препятствия в живота, но чрез тях действа Божията ръка, която ви повдига. Мъчнотиите теглят човека нагоре така, както въжето, за което е вързан падналият в кладенеца човек. Наистина, той изпитва мъчнотия, докато го извадят, защото собствената му тежест го тегли към центъра на Земята.<br /> <br /> Земният живот е сбор от процеси на слизане и качване. Всеки слиза и излиза от кладенеца. Ще каже някой, че не е слизал в кладенец. Ако не е слизал, ще слезе. Няма човек в света, който да не е слизал в кладенец. Като се казва, че човек трябва да има Вяра, ние разбираме под вяра онова въже, с което човек ще излезе от кладенеца. Човек слиза в кладенеца, за да придобие известно богатство. Щ