НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Скритият квас

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА
СТАР ПРАВОПИС

Скритият квас

Най-често използвани думи в беседата: брашно, жена, живот, всички, бог, има, човек, може, квас, към, хора, кажете, земя, воденица, вода ,

 Неделни беседи , София, 25 Август 1918г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Друга притча им каза: “Подобно е Царството небесно на квас...”
От Матея 13: 33
<br /> "Подобно е Царството небесно на квас. Този стих представлява основа на човешкия живот, особено за онзи, които иска да влезе в Царството небесно. За да разберете вътрешния смисъл на този стих, трябва да си дадете поне толкова труд, колкото домакинята, която готви всеки ден. Колко пъти тя реже лук, кълца го, очите й се просълзяват, но продължава работата си. Тя знае, че като реже и кълца лука, все ще изкара нещо от него. Тя се грижи за мъжа си, за децата си, иска да ги нахрани и задоволи. Каквито недостатъци и да има домакинята, каквото и да говорят за нея, тя има идея, която иска да постигне. Ако онези, които слушат Божието Слово, нямат търпението и постоянството на домакинята, те стоят по-ниско от нея. Наблюдавайте я, с какво внимание следи пърженето на лука, как се вслушва в цвъртенето. По звука, който се чува при пърженето, тя познава, дали е опържен лукът, или не. Познавате ли и вие кога вашият лук се е опържил, или приличате на онези важни дами, които предоставят цялата работа на слугините си, а те само заповядват и ядат наготово. Те не мислят много. Щом се отказват от пърженето на лука, от готвенето, те сами противодействат на мисълта си, не й дават възможност да се развива. Огънят, тенджерата, тиганът, лукът представляват предмет на мисълта. Домакиня, която знае да готви, която разбира състава и значението на храните, знае как да ги хармонира. Също така тя познава какви мисли влизат в ума й в нейния вътрешен тиган; тя знае как да ги съчетае.<br /> <br /> От Божествено гледище, човешкият мозък не е нищо друго, освен тиган, в който се готвят мислите на човека, за да излезе от тях нещо ценно, което да задоволи, както самия човек, така и неговите ближни. Един ден и Бог, като високопоставената дама, ще каже на слугинята: "Приготви ли яденето? Донеси го, да го опитам." Ако слугинята го е сготвила добре, ще получи похвала; ако не го е сготвила добре, ще бъде наказана. И вие сега готвите, но се отегчавате. Ако домакинята осмисли готвенето, ще осмисли целия си живот. Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка ще бъдат за нея ценни предмети за изучаване.<br /> <br /> Мнозина гледат на пърженето на лука, като на нещо маловажно. Какво ще кажете за набръчканото лице на старата баба и на стария дядо? Маловажни неща ли са техните лица? Който знае да чете, ще намери нещо ценно в набръчканото лице на бабата и на дядото. В набръчканото лице е написана историята на цял род. Също така и по пържения лук учената домакиня чете историята на неговия произход, кога е създаден и т.н. Като пържи лука, тя чете, размишлява върху различни въпроси. Без обикновената философия на Живота, човек не може да проникне в дълбокия смисъл на земния Живот. Ако не разбере земния живот, как ще разбере небесния? Ако хората не разберат отношенията към мъжа и жената, към брата и сестрата, към родителите, към обществото и към човечеството, как ще разберат какви трябва да бъдат отношенията им към разумните и възвишени Същества и към Бога? Ако не знаете как да слугувате на земния си баща, как ще служите на Небесния? Небесният Баща изисква от всички хора по-велики дела, по-големи жертви от тези, които земният баща изисква.<br /> <br /> Съвременните религиозни хора говорят за Бога, но си Го представляват като обикновен човек, от Когото могат да изискват всичко, каквото им е нужно. Те си мислят, че какъвто е земният им баща, такъв е и Небесният. Като говорят за онзи свят, и него си представят като земния. Те си мислят, че и там има плодни градини с вкусни, доброкачествени плодове, музики, песни и веселие. Като отидат на онзи свят, ще ядат, ще пият, ще се веселят с една дума, ще благуват. Докато са на земята още, те искат да избегнат мъчнотиите и страданията, да живеят в рай. Това е невъзможно. Земята е училище, а който учи, той минава през големи мъчнотии.<br /> <br /> Какво представляват мъчнотиите? Велики уроци. От кого ще получите тези уроци, не е важно: може да ги получите от мъжа си или от жена си, от брата си или от сестра си, от майка си или от баща си, от дъщеря си или от сина си; може да ги получите от обществото, от народа си и т.н. Важно е да прочетете урока, да разберете смисъла му и да го приложите в живота си. Всички предмети, които ви обикалят, са сенки на реалността. Ако не разберете смисъла и значението на сенките, не можете да разберете самата реалност. Трябва да виждате нещата правилно, за да ги разбирате. Как ще виждате и разбирате? Като човек. Ако гледате на света с ума на рибата, ще го разбирате по рибешки; ако го разглеждате с ума на птицата, ще го разбирате по птичешки; ако го разглеждате с ума на млекопитаещото, ще го разбирате като него. Как трябва да гледате на света: както рибата, птицата, млекопитаещото или човекът? Разбирането на рибата, на птицата, на млекопитаещото не е истинско. И човек още не разбира Живота в неговия абсолютен, истински смисъл. Само онзи разбира Живота правилно, който е минал през великата Школа на Земята.<br /> <br /> Христос казва: "Подобно е Царството небесно на квас, който, като го взе жена, скри го в три мери брашно". Ще кажете, че думите квас, брашно, жена, замесване са обикновени. Всеки ден жената взема квас, брашно и го замесва. Право е това, майстори сте във всичко. Как се приготвя кваса, знаете; хлябът също; как се мели житото, знаете. Обаче, важно е какъв смисъл влага Христос в думите: "Подобно е Царството небесно на квас". Квасът, брашното, нощвите, за който говори Христос, подразбират физическия свят, който постепенно се организира. Със своето организиране, той създава човешкото тяло, за което са нужни няколко елемента: квас, вода, брашно, нощви и жена, която да ги свърже. В това отношение, жената, майката може да се уподоби на нощвите; житото, брашното е онази жизнена материя, от която се формира човешкото тяло; квасът е средата, в която се проявяват условията на Живота. Има два вида квас: хлебен и спиртен, не само във физическия свят, но и в Умствения, и в Чувствения свят. Квасът всякога произвежда две противоположни реакции. Хлебният квас произвежда хляба, от който се нуждаят всички живи същества. Който го яде, той се развива правилно. Спиртният квас произвежда спиртни питиета, които упояват човека и се отразяват вредно върху нервната му система. Много болести се дължат също така на различни заквасвания.<br /> <br /> Намерено е, че при създаването на човешкия организъм вземат участие два вида квасни гъбички: едни полуорганизовани(зирани) и други организовани(зирани) или живи. Всъщност, активно участие в този процес вземат живите организми, които се размножават непрекъснато. Квасът, от който е образувано брашното, т.е. материята на човешкия организъм, е средата, в която попадналите микроби се развиват при благоприятни условия, ту образуват известни съединения, ту се разлагат. Значи, процесите на съединяването и разлагането, които се извършват в организма, не са нищо друго, освен вкисване, т.е. втасване на живата материя. Когато процесите в организма причиняват растене, размножаване, цъфтене и връзване, казваме, че човек живее; когато процесите причиняват разлагане, разрушаване и разединяване, казваме, че човек умира. При месене на хляб с квас, живите ферменти се размножават и живеят, като отделят непотребни вещества. Затова Мойсей е забранявал на евреите да месят квасен хляб. За да не се развалят чувствата и мислите на хората, те трябва да се пазят от квас, при който се отделят непотребни вещества. С това се обяснява защо някои мисли и чувства умъртвяват човека.<br /> <br /> Срещате една мома, която е заквасена с любовно чувство. В първо време тя е радостна, въодушевена, разположена. След една-две години тя губи разположението си, отвращава се от това чувство. Коя е причината за състоянието и? Квасът. Тя е била заквасена с бирен квас, от който остават непотребни утайки. Останат ли в организма, те се отразяват вредно. Когато приготвят бира от същия квас, след ферментация на кашата, отстраняват всички утайки. Останат ли утайките, бирата се разваля. Следователно, когато бирените или спиртните ферменти попаднат в организма на младата мома и почнат да се размножават, те отнемат жизнената й енергия; тя постепенно губи разположението си, обезсърчава се, отчайва се, вижда, че е станала жертва на едно лъжливо чувство.<br /> <br /> Съществуват квасни гъбички от различен произход, както в обикновения живот на човека, така и в религиозния. Чувате да казват за някого, че добре проповядва, повдига съзнанието на хората. За друг се казва, че заблуждава хората. Кога една проповед заблуждава? Когато разстройва домове, семейства, общества и народи. Обаче, всяка проповед, която има за основа Любовта, Мъдростта и Истината, не заблуждава. Тази проповед почива върху законите, които Бог е поставил за основа на Битието. Всичко в света може да се измени, но Божиите закони никога. Който лъже и заблуждава другите, който се радва на злото на другите, той прави зло първо на себе си. Като знаете това, не се страхувайте, че хората могат да ви заблудят. Паднал си в локва нищо от това. Ще ти подам въже, и ти ще се хванеш здраво за него, без да мърдаш. Ще бъдеш тих и спокоен. Че си кален, нечист, и това да не те смущава. Новото учение представлява чиста, планинска вода. Ще те туря в тази вода и ще те държа в нея, докато се изчистиш. През тази вода трябва да минат всички мъже, жени и деца, да се изчистят. Кой може, при това положение, да каже, че се е заблудил от идеите на Новото учение?<br /> <br /> "Скри кваса в три мери брашно". Брашното, за което говори Христос, е материята, от която се създава човешкото тяло. Това става в утробата на майката. Следователно, каже ли някоя мома, че може да стане майка, тя не разбира законите. Преди всичко, тя трябва да пречисти и пресее добре брашното, с което ще работи, и тогава да пристъпи към майчинството.<br /> <br /> От чистата или нечиста материя, с която майката разполага, зависи какво дете ще роди светия или престъпник. Ще кажете, че само в добрите деца е вложено Божественото. Не е така. В процеса на зачеването и създаването на детето, Божественото още не присъства това е нисш процес. Божественото в човека иде отпосле, след раждането на детето, когато то се диференцира като материя и Дух. Докато е само материя, в него няма нищо възвишено.<br /> <br /> Казано е в стиха, че жената замесила кваса в три мери брашно. Това показва, че замесването се извършва в трите свята: във физическия, Духовния и Божествения. Ако замесването става правилно на физическия свят, ще се извършва правилно и в другите два свята; ако замесването не е станало правилно на земята, и в другите светове не става правилно. Следователно, растенето и цъфтенето на растенията е в зависимост от почвата, в която са посадени. Доброто жилище се отразява благоприятно върху здравето и разположението на човека. Всяко физическо притеснение, всяко съмнение и колебание се отразяват и върху разположението на душата. Съмнението, подозрението, безверието се дължат на присъствието на бирения квас в човека. Любовта, обичта, Вярата са друг вид квасни ферменти, които наричаме с общо име хлебни. Хората търсят Любовта, но не знаят къде се намира тя. Достатъчно е да се домогнете до кваса на Любовта, за да намерите самата Любов. Турете кваса на Любовта във вашето брашно и очаквайте резултат. Някой туря кваса на омразата в брашното си, а очаква Любов това е невъзможно. Замесиш ли кваса на Любовта в три мери брашно, скрий го внимателно, да не дойде някой отвън и да тури в него ферменти от друг квас. Стремете се към квасните гъбички на живия хляб, които се намират в житното зърно.<br /> <br /> Сегашните хора минават през големи мъчнотии и страдания, защото са се отклонили от правия път и са станали двуквасни. Първоначално Бог ги е създал едноквасни. Искате ли да се върнете в правия път, да живеете добре, трябва да бъдете едноквасни. В това се заключава истинската философия на Живота. Ако от една страна люби, а от друга мрази, човек е двуквасен. Резултатът от този живот е вкисване или разлагане. Ако сърцето ти люби, а умът се съмнява, ти си двуквасен. Това показва, че умът ти е заквасен с една мисъл или с едно желание, а сърцето с друго.<br /> <br /> "И взе го жена, та го скри". Христос употребява думата жена не в този смисъл, както обикновените хора я разбират. Думата жена на български се пише с четири букви. Първата буква ж е съставена от два полукръга, свързани с два диаметъра, перпендикулярни един на друг. Полукръговете представляват двата свята Духовния и Божествения, свързани помежду си с помощта на двата диаметра, които не са нищо друго, освен Божествената жена или дева, която слиза отгоре. Тя иде на земята, да научи хората как да месят хляб. Тя носи необходимите елементи на Живота. В Писанието е казано, че Духът трябва да слезе върху човека, да го просвети и научи на всичко. Според Христа, Духът не е нищо друго, освен разумната жена, която знае да меси. Тя е свързана с Божията Любов. Като дойде в дома на човека и намери брашно, тя го туря в нощвите и го замесва. Житото се превръща в брашно чрез страдания, т.е. чрез воденицата на живота. Воденицата, заедно с воденичният камък, приготвя материята за образуване на бъдещите човешки тела. Понеже човек ще възкръсне чрез своето тяло, затова то се приготвя в Божествената воденица на страданията. В този смисъл думите воденица и страдание са синоними. Като страдате, не плачете, но си кажете: "Днес моята воденица мели брашно."<br /> <br /> Защо идат страданията? За да има брашно за месене на хляб. Когато разумната жена слезе в дома ви, тя ще потърси брашно, квас, нощви, да ви омеси хляб. Като приготвя квас за хляба, тя туря в него малко вода. Какво нещо е водата? Тя символизира Живота на земята. Значи, страданията приготвят материал за месене; квасът е Божественото семе, а водата условие за неговото покълване и растене. Така трябва да се омеси всеки човек, да стане християнин в пълния смисъл на думата. Който няма воденица за мелене на брашното си, не може да си меси хляб. За да имате брашно, първо трябва да имате жито. Житото представлява Божествената душа, за която малцина имат ясна представа. Външната дреха на Божествената душа е разумната жена, която меси хляба.<br /> <br /> Хората искат да знаят, ще бъдат ли спасени, ще възкръснат ли. Който има воденица, брашно, квас, нощви и вода, ще възкръсне; нямаш ли тези елементи, не можеш да възкръснеш ти си ленив човек. Какво трябва да направиш, за да възкръснеш? Ще се обърнеш към Бога с молба, да ти помогне и твоята воденица да почне да мели. Който не разбира смисъла на страданието, той се моли неговата воденица да спре, да не мели брашно. Нека мели и твоята воденица. Това е велико благо за човешката душа. Всички воденици трябва да мелят брашно, да приготвят материал за вашите бъдещи тела. Не напускайте воденицата си, да не прашаса, да се разхождат мишки и плъхове в нея.<br /> <br /> Някога, в далечното минало, в християнската епоха, имало един голям, богат манастир. Главният игумен обичал да си хапва повече, отколкото трябва, затова често ял и пил с калугерите и забравял задълженията си към Бога и манастира. Ден след ден манастирът се напускал, иконите и книгите потънали в прах, паяжини кръстосвали стаите манастирът изглеждал пуст и изоставен. Един ден царят на тази страна пожелал да посети манастира, да види как служат калугерите на Бога. Той се срещнал с игумена, който го развел навсякъде; обиколили всички манастирски постройки и помещения, черквата, библиотеката, жилищата на калугерите. Царят останал крайно изненадан от нечистотиите и напуснатия вид на манастира. Той не казал нищо на игумена, нито на калугерите, не направил нито една забележка или мъмрене, но казал, че и следната година иска да посети манастира. След това се обърнал към игумена и му казал: "Ще ти дам три въпроса, на които искам отговор след една година." Въпросите били следните: Колко струвам аз? За колко часа мога да обиколя цялата земя? Какво мисля за тебе в дадения момент? След това царят заминал за столицата си.<br /> <br /> Царят заминал, но оттогава и животът на игумена се изменил. Той започнал да мисли усилено върху дадената задача и си казвал: "Ако отговоря вярно на трите въпроса, ще бъда възнаграден; ако не мога да отговоря, наказание ме чака. Като мислел усилено върху разрешението на задачата, той забравял често да яде и да пие, поради което