НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Радвайте се

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА
СТАР ПРАВОПИС

Радвайте се

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, има, хора, казва, радвайте, всички, кажете, един, аз, дума, радост, христос, три, земя, сега, години ,

Неделни беседи , София, 15 Април 1917г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Беседа от Учителя, държана на 15 април – Великден, 1917 г. София.

Исус ги срещна и рече: „Радвайте се!““ *)
<br /> Радвайте се!" Това е една обикновена дума, но съдържателна. Идеята, която се крие в думата радост", има Божествен произход. Радостта не е качество на хората от сегашния век, а още по-малко, на животните. Тя подразбира - пробуждане на висшето съзнание в човека, или вътрешна връзка с естествените отношения на истинския живот, който се отличава с непреривност в своите прояви. Животът има отношение към три свята: към физическия, в който живеят хората; към духовния, в който живеят ангелите и към Божествения, в който живеят съвършените същества. Радостта принадлежи към Божествения свят, или, тъй наречения, номинален, а не феноменален свят. Ако разгледаме буквите, от които е съставена думата радост" на български език, виждаме, на първо място, буквата Р", която е образувана от единица и един малък кръг горе. Кръгът означава Божествена идея. Значи, буквата Р" подразбира човек, обременен с една Божествена идея. За такъв човек казват, че държи нещо здраво в ръката си. Когато не разбира законите на живота, той обръща буквата надолу и тя се изменя в буквата б". И тогава, вместо да бъде бременен с Божествена идея, човек се обременява от стомаха си и постепенно слиза в материалния свят. Когато стане бременен на физическия свят, човек затлъстява. Ако не може сам да се освободи от забременяване, т.е. от затлъстяване, той търси лекар. За такъв човек казваме, че е пометнал. Щом не може да носи тежестта си, той непременно ще пометне. Обаче, радостта няма нищо общо нито със затлъстяването, нито с помятането. Тя се отнася към друг свят.<br /> <br /> Втората буква в думата радост" е А". Тя означава двойна бременност на духа и на ума. Тя е съставена от един ъгъл, обърнат с върха нагоре човешкият нос, който символизира човешката интелигентност. В Битието е казано, че Бог вдъхна в ноздрите на човека и той стана жива душа. Значи, вдъхва се на човека през носа, а не през устата; също така, той вдишва през носа, а не през устата.<br /> <br /> Буквата Д" е образувана от един триъгълник, т.е. от три сили, които не са се хармонизирали напълно, защото триъгълникът не е равностранен. Те са силите на ума, на сърцето и на волята. Затова, именно, сегашният човек минава през един преходен свят, в който силите постоянно се организират.<br /> <br /> Буквата О" представя условията, при които известна идея се развива.<br /> <br /> Буквата "С" означава закон на промени, чрез който идеите се усъвършенстват.<br /> <br /> Буквата "Т" изразява кръста, т.е. принципите на мъжете и на жените, според които те живеят на земята.<br /> <br /> Радвайте се", казва Христос, защото духовният свят се открива пред вас. Така, именно, се отваря път за минаване от физическия в духовния свят. Какво по-голямо благо очаква човек, ако може да минава свободно от един свят в друг? Това предизвиква небивала радост в неговата душа. Без радост, човек не може да се нарече истински човек, нито може да се развива правилно. Няма сила в света, която може да помрачи истинската радост. Защо? Защото радостта върви заедно с любовта. Те са като брат и сестра, като мъж и жена. Аз не говоря за тези жени, които, по цели дни, готвят в кухните и мислят, как да задоволят мъжете си; не говоря и за тези мъже, които, по цели дни, стоят затворени в дюкяните си и гледат да спечелят повече, да задоволят нуждите на семейството си.<br /> <br /> Радвайте се", казва Христос. Кой човек може да се радва истински? Свободният. Само свободният по ум, по дух и по сърце, може да се радва. Сегашните жени, заробени в кухните си и сегашните мъже, заробени в дюкяните си, не могат истински да се радват. Ще кажете, че човек не може да живее без кухня и дюкян. Нима кухните и дюкяните са необходими за щастието? Къде са кухните и дюкяните на птиците? И те се хранят, и те живеят, но нямат нужда от кухни и дюкяни. Съвременните културни хора поставят като девиз на своя живот мисълта: Не може без кухни и без дюкяни. Отгоре на този девиз аз пиша: И без радост не може.<br /> <br /> Едно от условията за придобиване на щастието е разбирането на любовта. Човек трябва да разбира и прилага любовта, но не както сегашните хора: половин ден да любиш и половин ден да мразиш. Това не е любов, но робство. Любовта е непреривна. Христос е говорил на учениците си и на слушателите си - да се радват. И аз говоря на съвременните християни - да се радват, но, въпреки това, те не могат още да се радват, както трябва. Те минават за християни, чели са Евангелието, но, в края на краищата, не могат да се радват. Това не значи, че радостта е неприложима в сегашния живот, но тя се нуждае от подходяща почва, за да се прояви. Духовният елемент в човека е почва, условие за проява на радостта. Един ден, когато хората разберат законите на живота, ще си създадат естествена, модерна кухня, като тази, на ангелите. Каква е кухнята на ангелите? Какви са техните дюкяни? За да разберете, какви са кухните и дюкяните на ангелите, трябва да изпратите една комисия при тях, да донесе образец оттам. Като изучавате културата на другите народи, вие мислите, че тя представя нещо особено. Колкото и да е висока тази култура, все пак е човешка. Ако искате да знаете, какво нещо е култура, идете при ангелите, там ще научите много неща. Обаче, мъчнотията се заключава в това, как ще отидете при тях.<br /> <br /> Културата на сегашните хора се отличава с голяма критика и съмнение. Те казват, че, за да бъде философ, човек трябва да бъде критик, да подлага всяко нещо на опит. Някои проверяват нещата и вярват в тях, но какво ще кажат онези, които проверяват и не вярват? Те пипат нещата и пак не признават, че са реални. В Евангелието се говори за неверни Тома, че след като видял възкресението на Христа, пак не повярвал. Трябвало да си тури ръката между ребрата на Христа, да напипа отворената дупка и тогава да повярва. Като не разбира Божествените закони, човек всякога може да бъде излъган. Лъжата е сянка на истината. Както сянката е признак за съществуването на даден предмет, така и лъжата е признак за съществуването на истината. Съмнението пък, е признак за съществуването на някаква реалност. Съмнение без причина не може да съществува. Отричането на Бога показва, че Той съществува. Не можеш да отричаш нещо, което не съществува. Следователно, човек отрича само това, което съществува. На какво се дължи отричането? На недостатъчната светлина. През деня човек вижда дърветата, камъните, изворите, но вечер не ги вижда. При това положение, човек може да ги отрича, може и да признава съществуването им. Обаче, това не показва, че те не съществуват. Тъй щото, когато някой поддържа мисълта, че Бог не съществува, това показва, че неговото слънце е залязло. След 12 часа, слънцето ще изгрее и вие ще измените убежденията си. Преди 12 часа сте отричали всичко, а след 12 часа казвате, че Бог съществува, душа съществува, задгробен свят съществува и т.н.<br /> <br /> Един български учител, голям безверник, участвал във войната с гърците. При едно голямо сражение, една рота от нашите войски отстъпила и се разпръснала на разни страни. Като се видял сам, той потърсил място, да се скрие. Намерил една пещера и там останал, цели три деня, гладен, жаден, без да подаде главата си навън страшен огън се развивал около него. В това положение, изоставен от всички, най-после, той се обърнал към Бога със следните думи: Господи, досега не Те признавах, но понеже съм чувал за Тебе, моля Те да ми помогнеш, да ми дадеш доказателство за Твоето съществуване. Не се минало половин час, той видял, че една костенурка се приближава към пещерата, в устата си носи парче хляб. Тя се спряла пред пещерата, оставила парчето хляб пред входа и се върнала назад. Учителят се навел, взел хляба, задоволил глада си и благодарил на Бога за милостта, която проявил към него. Като се върнал в града, дето бил учител, казал на учениците си: Деца, ще знаете, че Бог съществува, даде ми се доказателство за това. От този момент, той проповядвал Бога пред всички свои близки, като им разказвал своята опитност. Отде знае той, че Бог съществува? Костенурката го убедила.<br /> <br /> Когато човек изпадне в положението на този учител и прекара в пещерата три деня, гладен и жаден, сам ще се убеди, че Бог съществува. Щом Бог съществува, има и душа, и задгробен живот. Всеки сам може да опита тези неща и да се убеди в тяхното съществуване. Това са неща, които съм проверявал хиляди пъти. По-скоро, ще се усъмня в съществуването на хората, които ме окръжават, отколкото в съществуването на Бога и на онзи свят. Аз живея едновременно и в този, и в онзи свят. Разговарям се едновременно и с хора, и с духове. Като говоря за себе си, имам предвид, всички хора. Човек живее, едновременно, в двата свята във физическия и в духовния, само че не всякога съзнава това. Някои се страхуват от духовете, не искат да ги виждат. Не са страшни духовете. Те са интелигентни, разумни същества, с голяма култура. Те представят училище за хората. Една от причините за смъртта на хората се дължи на факта, че духовете ги привличат; те отиват при тях, да изучават културата им, да придобият нещо ново. Къде е духовният свят? Да се задава такъв въпрос, това е, все едно, някое малко животно да пита, къде живее човек. Дето е животното, там е и човекът, но понеже разбиранията му са много ограничени, по съзнание, то се намира далеч от хората. Светът, в който живеят всички същества, е грандиозен; той не се заключава само в това, което виждаме. Някоя мома мисли, че животът няма смисъл и се обезсърчава, но щом срещне един красив момък, веднага животът й се осмисля, не иска вече да умира. Същото преживява и момъкът. Коя е причината, че животът им се осмисли? Техните сърца и умове. Сърцето им се изпълня с топлина, а умът със светлина, и те започват да виждат нещата по особен начин. Те казват, че сърцата им туптят, животът им придобил смисъл. Животът не се заключава в туптене на сърцето. Туптенето е само средство за предаване на мислите и чувствата в духовния свят.<br /> <br /> Христос казва: Радвайте се." Защо трябва да се радват хората? Защото нова култура иде за тях. Христос казва на учениците си: Идете и проповядвайте на хората новото учение"; да устроят домовете си по нов начин, без кухни и дюкяни. - Представете си, че цялата земя се превърне в овощна градина, пълна с доброкачествени плодни дървета. Ще има ли нужда от кухни и дюкяни? При това положение, трябва ли човек да прекарва, с часове и дни, затворен в своите кухни и дюкяни? Днес хората се нуждаят от различни стоки, храни, осветление, отопление и т.н. В бъдеще, когато той придобие права, положителна мисъл, няма да се нуждае от нищо. Чрез мисълта си, той сам ще си създаде светлина, а чрез чувствата си топлина. Човек ще има собствена електрическа енергия, няма да очаква на общината, или на електрическите дружества, те да му я доставят. С мисълта си, той ще се движи от едно място на друго, няма да се нуждае от превозни средства.<br /> <br /> Христос казва: Радвайте се". Защо трябва да се радват хората? Защото иде новото знание, което ще ги освободи от робството и заблужденията. Днес хората се чудят на грандиозните американски здания, от десетки етажи, с големи сводове. Всички казват, че това е последната дума на културата. Това не е истинска култура. Преди всичко, тези здания не са хигиенични, в тях слънцето не прониква, благодарение на което, повечето американци са нервни. Големите и високи здания говорят за грандиозната идея на американците - да направят нещо особено, но липсва нещо в тази идея насока. Те трябва да насочат ума и сърцето си в друго направление към нещо възвишено и велико. Когато една Божествена идея не може да се разбере добре и вземе крива насока, това показва, че културата на тези хора е отживяла своя век. В бъдеще, когато жените зачеват, трябва да внушават на детето си мисълта, че човек не живее само за кухни и дюкяни. Под думата кухня" в широк смисъл, разбирам чрезмерно задоволяване нуждите на стомаха. Сегашните хора живеят повече за стомаха, как да го задоволят и, когато заболее, как да го лекуват. Наистина, като заболее стомахът, трябва да се лекува, защото той е свързан с главата. Когато стомахът страда, и главата страда, и обратно: ако главата боледува, и стомахът боледува. Но, за да не се разстройва стомахът, човек не трябва да го претоваря. Сегашният човек яде по три пъти, а някога, по четири пъти на ден. Ще кажете, че Бог е наредил така. Аз оспорвам това твърдение. Стомахът има и друго предназначение, не само да приема храната и да я обработва.<br /> <br /> Съвременният ред в света е изопачен от хората. Той представя карикатура на Божествения свят. Едно време, когато Бог създал света, всичко било в пълен ред и порядък: и растенията, и животните, и хората живяли добре всичко било хармонично. Днес не е така. Пияницата пие, разпилява богатството си, продава жена и деца и казва, че едновременно Бог е създал и човека, и лозата. Следователно, човек има право да пие вино, да се ползва от соковете на лозата. Едно е вярно: човек има право да пие някаква течност, да уталожва жаждата си; тази течност е водата. Дето и да отидете в природата, навсякъде ще намерите вода, но вино никъде.<br /> <br /> Като казвам: да съборите кухните си, това не значи, че трябва да ги разрушите, преди да сте направили новите си къщи. Направете първо новите къщи и тогава разваляйте старите. Иначе, ще развалите старите и ще останете без нищо. Първо направете опит, да видите, как ще живеете без старите кухни и ако видите, че можете да живеете по нов начин, развалете кухните си, радвайте се и веселете се. Радвайте се, че сте придобили нещо ново, че можете да задоволите нуждите на стомаха си по нов начин. Радостта е резултат на вътрешен, Божествен подтик в човека. Тя вдъхновява човека, дава импулс на ума, на сърцето и на волята. Истинската радост разширява човека, дава импулс за работа, за проява на творческите сили в него. Като знаете това, радвайте се на всички, които се радват. Умът на човека трябва да е пълен със светли мисли, сърцето с благородни чувства, за да бъде лицето му всякога светещо и отворено. Външно, лицето му може да бъде прашно, почерняло от слънцето, но отвътре - да свети, да отразява живота на душата. Защо да не се радва човек? Има ли причини за това?<br /> <br /> Ето, днес Христос ви среща на пътя и казва: Радвайте се". Веднага се отправят към Христа въпроси: Как да се радваме, когато нашите синове, братя и мъже умират на бойните полета? Как да се радваме, когато животът е тежък, няма достатъчно хляб, дрехи и обуща? Как да се радваме, когато направихме големи дългове? Ти можеш ли да превърнеш камъните на хляб? Христос отговаря: Човек живее не само с хляб, но и с всяко живо и благо слово, което излиза от устата на Господа, както и от устата на всеки добър и праведен човек." Сегашните учени търсят начин да създадат хапчета, които да задоволяват глада на човека. Те мислят, че по този начин ще разрешат важните икономически въпроси. Не е този пътят, по който трябва да върви науката. Преди всичко, човек трябва да се домогне до живия хляб, който се крие в Словото Божие. Щом намери този хляб, той ще разреши въпроса и за хляба от камъни. Словото Божие е висша, духовна материя, от която могат да се извадят екстракти за поддържане на човешкия живот. Затова, именно, Христос казва, че човек се храни не само с хляб, но и с всяко Слово, което излиза от устата на Бога. Той взе пет хляба и пет риби и нахрани пет хиляди души, с което доказа силата на Божието Слово. Възможно ли е това? Възможно е. Нима, от едно житно зрънце, не излиза цял клас? От една ябълкова семка израства голямо дърво, което, след две-три години, дава стотици и хиляди килограма ябълки. Ще кажете, че всичко излиза от земята. Не само от земята, но и от слънцето.<br /> <br /> Сама по себе си, земята е резервоар, в който се складират нещата и ако слънцето не ги привлича нагоре, те ще останат, дълго време, заровени в земята и ще изгният. Един ден, когато хората се научат да умножават хляба, както Христос направи, всички икономически въпроси ще се разрешат. Казват, че и без това знание има много милионери в света. Те са книжни милионери. Какво може да направи човек с книжното си богатство? Ще кажете, че богатството е нужно за земята. Какво ще правите с това богатство, когато смъртта дойде при вас? Тя ще ви хване за врата и ще каже