Кръстът

Най-често използвани думи в беседата: христос, сега, кръст, всички, има, земя, дадено, царство, божие, хора, бог, казва, глава, аз, бъде, жени ,
Неделни беседи , София, 22 Март 1917г., (Четвъртък) (неизвестен час)
ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Неделни Беседи, 22.03.1917 Четвъртък, София

“И пристъпиха учениците и рекоха Му: Защо им говориш с притчи? А Той отвръща и рече им: Защото вам е дадено да познаете тайните на царството небесно, а тям не е дадено.” Евангелие от Матея 13: 10-11
 Ще говоря върху думите “Защото вам е дадено да познаете тайните на Царството Божие”. Познанието на тайната на Царството Божие съставлява предмет на човешкото размишление, към него се стреми човешкият дух. Когато в ума ви се хвърли светлина върху вътрешното съдържание на тази велика мисъл (подразбирам първоначалния Божествен образ на една неизменна същност, която расте и в своите размери се развива не като мъртъв предмет, а като жива и разумна същина), ще разберете, че тайната на Царството Божие съдържа всички условия за развитието на човеците върху Земята. Казва Христос: “Вам е дадено”. На кои? Сега, вие може да дойдете в размишленията си до отрицателната страна и понеже е казано: “Вам е дадено, а тям не е дадено”, да си помислите, че, може би, на апостолите е дадено, но не на вас. Който и да си, дадено ти е. Не вземайте никога думите за себе си в отрицателен смисъл, защото туй е опетняване на Бога. Дали е дадено или не е дадено, зависи от вас. Бог ви дава да разберете, понеже имате разположение да Го разбирате; друг път не ви дава да Го разберете, понеже нямате туй разположение. Следователно, от предразположението на вашето ухо, на вашия ум, на вашето сърце и на вашата воля зависи да разберете или не Бога. Между съвременниците ни от 20-ти век и ония от времето, когато Христос дойде на Земята, има твърде голямо подобие. В цитираните стихове Христос казва не друго, а това, че вам, на хората на бъдещето, е дадено да разберете Царството Божие, а на миналите не е дадено. С други думи, вам, които очаквате в бъдеще Бога, е дадено да разберете, а вам, които живеете с миналото, не е дадено. Това може да го проверите в Живота. Търговец, който е фалирал, който вади тефтерите си и започва да прелиства стари сметки, не може вече да се повдигне. Той само ще се тревожи, че еди-кой си – Иван или Драган – имал да му дава еди-колко си. На другия ден той пак започва да прелиства тефтерите си и те вече оживяват в него и тръгва да ги носи в ума си и да разправя на хората: “Познавате ли Ивана и Драгана, толкова и толкова имат да ми дават”. На такива не е дадено да познаят тайните на Царството Божие. Това е заблуждение на вашия ум: Иван и Драган нищо не ви дължат, те са ваши братя. Баща ви е дал по равно на всички ви, но вие сами сте вкарали в дълг братята си, направили сте полици, турили сте ги натясно и казвате: “Ограбиха ме”. Всички, които казват, че имат да вземат от своите братя на Земята и ги третират като длъжници, не могат да разберат тайните на Царството Божие. Ония, които не търсят нищо от своите братя, а напротив – дават им и помагат за тяхното умствено, духовно и морално повдигане, ще разберат тия тайни. Кои тайни? На Вселената, на Божието създание. Тия думи за мен представят една велика и дивна картина, толкова грандиозна по своите замисли, толкова хубаво изработена и украсена от Божията ръка! Един ден, когато очите ви се отворят (разбира се, сега, в първия етап на вашето развитие, те са вече малко поотворени), когато окончателно захвърлите старите си тефтери и им турите отгоре един кръст, ще видите величието на тази картина. Сега, казвам “да турите кръст”, защото кръстът спасява. На всеки, който умре, му поставят кръст, което ще рече “повече нямаме да вземаме от този човек”. Когато заемодателят чуе, че някой от длъжниците му е умрял, и той казва “Бог да го прости”, което ще рече “прощавам му”. Ето това значи кръстът – това е неговият дълбок смисъл. Има го по църквите, свещениците го носят, вие го правите с ръка, на отличилите се на бойното поле го дават, навсякъде все за него говорят, обаче знаете ли кои са елементите на Истинския кръст? Сега ще се спра на Истинския кръст, който спасява и отваря вратата на Царството Божие. Исус Христос беше прикован на кръст. Линията на кръста, която слиза отгоре надолу, представлява растителното царство, паднало с главата надолу, т. е. ония същества, които са слезли от Бога и при падането си са останали с краката срещу Него. Те са в съвършено противоречие с Бога. Хоризонталната линия на кръста представлява животните. Те пък са обърнати не с краката, а с гърба си към Господа и когато Той им говори, не слушат. И на животните, и на растенията не е дадено да разберат Царството Божие. Има и хора такива, които са се спуснали с ума си, зарили са се в земята, обърнали са краката си към Бога и не мислят за Него. Те искат в Земята да намерят богатства – въглища, злато, сребро, скъпоценни камъни – и смятат, че колкото повече имат от тях, толкова повече ще бъдат щастливи. Има други хора, които ходят в хоризонтално положение, обърнати са гърбом към Господа и казват: “Господ не ни слуша”. Как ще ги слуша, когато с крака или с гръб са обърнати към Него? Когато детето се обърне гърбом към майка си, което показва, че е гневно, майката ще му рече ли “маминото”? То не е нищо друго, освен животно на четири крака. Такова животно не може да разбере тайните на Царството Божие. Разбирате ли сега философията на кръста – тя засяга мислите и отношенията ни към Господа? За да можете да бъдете в съприкосновение с Него, трябва да разберете правилно тази философия. Третият елемент на кръста е Исус Христос – прикован на него, но обърнат нагоре към Бога. Той е истинският Човек. Следователно, имате три вида кръстове – кръст на растенията, кръст на животните и кръст, който спасява. Спасителният е кръстът Христов. Приковани бяха Неговите ръце и крака, т. е. приковани, забележете, върху три точки. Краката бяха приковани върху главата на растенията, които са надолу, с което Христос иска да ги обърне към Себе си. С други думи, Той е слязъл и простира да хване ония, които са потънали в тинята на материята, за да ги обърне с главата нагоре към Бога. Приковаването на краката показва и канара, т. е. че кръстът е поставен върху твърда почва. Това ще рече, че Христос най-първо спасява ония, които потъват надолу като растенията, хваща ги и им казва: “Стига с туй слизане – вашето спасение не е там”. И на животните, които постоянно и свободно се движат, Той казва: “Вашето спасение не е в тази посока”. Христос иска да ги хване с ръка, да ги обърне към Бога и да им каже: “Натам е вашето спасение”. Това са двете категории хора, към които спадате: едни от вас преди време са били с главата надолу, други – с гръб нагоре, а Христос ви обръща с лицето нагоре. И когато Той казва “Отче, защо си Ме оставил?”, знаете ли какво значение имат тия думи? Иска да каже: “Защо си оставил тия Твои чада да се лутат? Послушай молбата Ми, обърни ги, привлечи ги към Себе си”. Мнозина тълкуват думите в смисъл, че Бог Него е забравил, но те значат: “Защо си забравил моите братя”. Христос спуска ръцете си надолу, обръща ги и казва: “Тук е вашето спасение”. И всеки от вас трябва да спусне ръцете си надолу, т. е. да обърне своите желания, своето сърце към Бога, към тайните на Царството Божие, защото в обратната посока е мрак и страдание. Питам ви: Този, който още виси на кръста, ще го държите ли там? Искам днес сериозно да отговорите на този въпрос, защото Христос идва. И как ще ви завари? – Едни още продължават да затъват надолу, а други ходят с гръб към Него. Мнозина ме питат защо не могат да се развиват. Защото умът и сърцето ви не вземат направлението за разбиране на тайните на Царството Божие. Ако орелът или гълъбът биха турили на гърба си раници с няколко килограма провизии, докъде биха отишли? Птиците ни дават добър пример. При летенето, при издигането ви трябва да сте свободни от всякакъв багаж. Само перцата на крилцата и опашчицата и главата отпред стигат. Както за гълъба, тъй и за човека Бог е приготвил нужната му храна там, където отива. Преди няколко дена се отбих в дома на една госпожа и ми направи впечатление един разговор. Тя минава за духовна, стреми се към новото Учение и затова си казала: “Време е вече отсега нататък да служа на Господа”. Случило се така, че си продала къщата за определена сума. Скъпо или евтино, продала я, но една друга, която минава за по-религиозна от нея, какво мислите й казва? – “Не си направила добре, евтино си я продала, можеше да я подържиш повечко време и щеше да вземеш повече пари”. Ето, казах си, една жена, която още не е разбрала света. Първата отговори: “Стига толкова главоболия, радвам се, че съм се отървала”. Трябва да бъдем свободни от всякакъв товар върху сърцето и ума и веднъж завинаги трябва да усвоим вярата, че Божият Промисъл работи за нас. Ако 4-5-годишни деца биха започнали сами да се грижат за своята прехрана, не биха пораснали и бързо биха се сбабичасали. Бащите са длъжни да се грижи за тях до 21-годишната им възраст, докато заякнат. Числото 21 има значение: 2 + 1 = 3. Сега ние не сме станали още на 21 години, пред Бога сме на 10-12 години, затова и Той, и всички Ангели има още да работят върху нас. Наказанията, които ни се дават, са затова, че Бог ни праща на училище и ни заповядва да се учим, а ние бягаме. Сега Той върти своята пръчица, бие света на общо основание и казва: “Ще ходите на училище, за да се учите и да добиете опитност.” Всяко отстъпление от Неговите заповеди, всяка погрешка има своите наказателни последици. Погрешките не могат се изправи по друг начин, освен само със страдания. Със страданията се тонират човешките чувства. Сега, да се върнем на въпроса. Кръстът, който спасява и който трябва да носите, трябва да е съставен от два необходими елемента. Не трябва да е от дърво, не трябва да е с главата надолу, не трябва да съдържа глупав елемент, не трябва да бъде своенравен. Щом ви дойдат страдания, казвате: “Защо ми се дават, има други по-грешни хора, на мен ли намери Господ да ги даде? Към мен трябваше да бъде малко по-снизходителен!” Това вече е своенравие и роптание. В случая вие сте в положение на животно, обърнато с гръб към Бога, или в положението на растение, обърнато с главата надолу. Хората носят тия два кръста две хиляди години и още не са се спасили. Не съм виждал къща без такива кръстове и когато минавам из улиците, гледам да не ги срещна – дотегна ми да срещам такива глупави кръстове. Христос не е прикован на такъв кръст. Страдате и не знаете защо. Жената казва: “Ще си отмъстя на мъжа”, мъжът казва: “Ще си отмъстя на жената”. Съдията – на подсъдимия, учителят – на ученика, търговецът – на купувача, всички се заканват все да отмъщават. Този кръст не е спасителният. Спасителен кръст е онзи, който е направен от Мъдрост и от Любов. Тогава ще се спра при глупавия кръст, обърнат с главата надолу, ще туря Божествената Любов, ще обърна главата нагоре, както е на Христа, и ще кажа: “Господи, каквото и да стане на Земята, и светът да се обърне с главата надолу и да се разруши, аз ще изпълня Твоята воля! Няма същество в света, което да ме отклони от това, ще я изпълня!” Това говори, това иска законът на Любовта; това говори и Божествената Мъдрост. Ще кажа: “Господи, от страданията, които ми даваш, ще изуча дълбокия смисъл на моя живот тук и ще Те прославя”. Когато Господ ме наказва, ще казвам: “Тия удари върху моя гръб са благословение, благодаря Ти!” Ето спасяващия кръст. Значи вие, които страдате, имате тези два елемента. Остава да турите третия елемент. Не се старайте да отхвърлите двата елемента, защото дори Христос не се опита да ги отхвърли. Той трябваше да бъде прикован на кръста и с това Той извърши най-великата работа в света – такава, каквато човечеството не помни. Дори и след като Го поставиха в гроба, Той още беше на кръста, слезе в ада, отвори вратите адови, изведе грешниците и им каза: “Зарад вас слизам тук”. Всинца искате все в Рая да отидете. Не трябва ли да слезете долу като Христа, за да потърсите и изведете вашите роднини? За да се върне при Отца Си, Христос трябваше да бъде три дни долу при своите братя и предци и да ги изведе. Какво друго, ако не тъкмо това разбираше Христос под думите: “Вам е дадено да разберете, а тям не е дадено да разберат Царството Божие”? И във вашия живот, когато хората не ви разбират, ще им говорите с притчи като Христос. Всеки трябва да бъде прикован на този кръст – това е една длъжност, която трябва да се изпълни. Христос спаси вас, а вие ще трябва да спасите тях. Когато отида при някой болен, излекувам го или му покажа начин за лечение, той, от своя страна, трябва да отиде сам да излекува по същия начин друг някой брат. Той няма право да дохожда отново при мен и да ми казва: “Ела, виж еди-кой си и го излекувай”. Това преобразуване трябва да влезе в Живота, в мислите и делата ни. Сега, някои мислят или, може би, подразбират, че човек, за да се спаси, трябва да се откъсне от този свят. Не, напротив, трябва да влезете в света и да го организирате. Първо, трябва да организирате своя вътрешен свят. Христос слиза на Земята на всеки две хиляди години. В миналото е слизал на тридесет и три хиляди години. Понякога слиза за по-дълго време, някой път – за по-късо време. Сега Христос ще живее на Земята по-дълго време и в бъдеще вие ще имате възможност да Го видите и да разговаряте с Него. Но кога? Само когато имате тия три елемента на вашия кръст. Казано е в Писанието, че някои ще видят Христа под облаците, други – над облаците, трети – преобразен. Какво ще се ползва глухият, ако го въведете в някоя консерватория, дето стават отлични концерти? Нищо. Каква полза има оня, чийто вкус и стомах са разстроени, ако му сервирате най-хубави ястия? Следователно, за да познаят, хората трябва да притежават необходимия им за това елемент. В това отношение, те трябва да бъдат на правия път. Хора без убеждение са като друм, по който минават всички – кой каквото им каже, всичко слушат и на всичко вярват. Днес им кажат: “Има Господ” – е, има; утре им кажат: “Няма Господ” – няма. Мязат на пещта, която си направил Настрадин Ходжа. Дошъл един приятел и рекъл: “Оттук духа вятър, трябва вратата на пещта да бъде от другата страна”. Настрадин Ходжа съборил пещта и я направил така, както му препоръчал приятелят. Дошъл втори: “Вратата трябва да бъде на изток”. Съборил ходжата пещта и я направил според тоя съвет. Дошъл трети: “Вратата трябва да бъде на запад”. Накрая Настрадин Ходжа взел, че съградил пещта върху една кола и я въртял на която страна пожелавали тия, които си давали мнението. Във физическия свят това може да е умно, но когато дойдем в Духовния свят, трябва да се движим само в едно направление – нагоре към Бога. Натам е правилната посока. Ще попитате само в тази ли посока трябва да вървим. Посоката към Бога е посока към всички направления. Ако в това отношение нямате определено убеждение, ще бъдете, както вече казах, друм, по който всички ще минават. Турете плет или изкопайте голям трап и кажете: “Оттук вече никой няма да минава”. И така, освен хората на най-низшето стъпало, има втората категория – това са съвременните хора с всичките свои теории. В продължение на целия 19-ти век във Френската академия се представиха стотина теории по геология за устройството на Земята. Всички спорят, доказват и поддържат дадена теория, но след пет-десет години идва друга, според която Земята не била тъй, а другояче устроена, пробива си път и измества предната, за да даде след някоя година място на съвсем друга. Но как тогава да им вярваме, когато никоя няма трайна почва? Учените и богатите, които искат голяма слава, удоволствия и щастие в света, са между тръните. На Земята няма условия за щастие. Щастието е вътрешен процес в Духовния свят, в разумното отношение на душите една към друга. Обичате ли, ще ви обичат; правите ли добро, ще ви правят добро; справедливи ли сте към другите, ще бъдат справедливи към вас; обичате ли Истината, така ще се отнасят и другите към вас. Тъй говори, тъй отговаря и Господ. Той говори меко, нежно, кротко към разумните, а упоритите кове чрез страданията, които им праща. В кръста има и още един елемент, който ще ви изясня. От двете страни на Христа имаше двама разбойника. Той беше прикован, а те бяха вързани. Защо на разбойниците пречупиха пищялите, а на Христа прободоха сърцето? Понеже Христос идва сега, ще ви кажа. Двамата разбойници бяха първите човеци, които Бог създаде и които съгрешиха – Адам и Ева. Не вземайте думите ми буквално, говоря в преносен смисъл. Двамата ядоха от запретеното дърво, затова бяха наказани с пречупване на пищялите им. Защото е казано: “Проклет е онзи, който с краката си отива да върши зло”. А “пречупване на к