Познание. Самопожертвуване

Най-често използвани думи в беседата: бог, може, има, един, всички, сина, хора, казва, познава, себе, христос, аз, любов, земя, човек, всичко, положение ,
Неделни беседи , София, 18 Февруари 1917г., (Неделя) (неизвестен час)
ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

„Всичкото ми е прѣдадено отъ Отца моего, и никой не познава Сина, тъкмо Отецъ; нито Отца познава нѣкой, тъкмо Синътъ, и комуто би изволилъ Синътъ да го открие. Дойдете при мене, всички що се трудите и сте обрѣменени и азъ ще ви успокоя. Вземете моето иго на себе си и научѣте се отъ мене, защото съмъ кротъкъ и смиренъ на сьрдце и ще намѣрите спокойствие на душитѣ си. Защото моето иго е благо, и моето брѣме е леко.“ (Ев. отъ Матея, гл. 11, ст. 27,28,29,30)
 Евангелистъ Матей казва, че никой не разбира Христа, никой не познава Сина освѣнъ Отца. Думата „познание“ има отношение къмъ човѣшкия умъ. Ако умътъ не е подготвенъ да схване тази велика идея, той не може да схване отношението, което сѫществува между Сина и Отца. Имаме двѣ числа 1 и 2 – Синъ и Отецъ. Когато ви се каже числото едно, какво бихте подразбрали? Думата „едно“ е символъ, тя може да има значение вѫтрѣ въ себе си, а може и да нѣма, зависи отъ състоянието на човѣшкия умъ. Ако кажете думитѣ „единъ“, „една“ или „едно“, може да разбирате единъ мѫжъ, една жена или едно дѣте, но може да разбирате и единъ конь, единъ волъ и т.н. Когато кажете думата „човѣкъ“, Вие мислите, че разбирате що е човѣкътъ. Ако ви запитамъ да дадете едно опрѣдѣление, що е човѣкъ, вие бихте се намѣрили въ трудно положение. Вие често казвате „синъ ми“, но и тази дума е непонятна за васъ, вие подъ нея разбирате само извѣстно съотношение. Какъ ще опрѣдѣлите, че вашето дѣте е вашъ синъ? Непрѣменно трѣбва да имате извѣстно познание, извѣстна връзка между вашата душа и душата на този, когото вие наричате вашъ синъ или дъщеря. Често хората казватъ 1 и 3, какво е отношението между 1 и 3? То е чисто математическо, едно показва диаметъра на окрѫжностьта, а три – самата окрѫжность. Едно показва размѣра на окрѫжностьта, а три, това е синътъ, размѣра на цѣлия човѣшки животъ. Отъ тукъ: „Никой не познава Сина“ – не познава размѣра на всевъзможнитѣ комбинации, които сѫществуватъ. Значи Синътъ е окрѫжностьта, размѣра на този диаметъръ. Този диаметъръ, като се завърти около себе си, образува една окрѫжность, която е Сина и вие мислите, че познавате Сина. Но това не е едно движение на колело, да го обърнешъ единъ пѫть и да кажешъ: „Разбрахъ това движение.“ Едното въ себе си е пакъ окрѫжность на друго едно число. Въ мистицизъма числото едно разбира Богъ. Въ математиката всички числа започватъ отъ едно и казваме 1 и 2. Едно и двѣ, това сѫ двата диаметъра на тази окрѫжность на числото три. Като се дойде до числото седемь, то прѣдставлява единъ диаметъръ на цѣлата вселена. Числото деветь прѣдставлява пакъ една окрѫжность. Това сѫ отвлѣчени мистически нѣща. Докато човѣкъ не намѣри отношенията, които сѫществуватъ между нѣщата, той не може да разбере вѫтрѣшния смисълъ на живота. Слѣдователно всѣки отъ васъ трѣбва да опрѣдѣли своето положение, да знае какво е той въ свѣта. Вие може да сте въ положение на единъ минералъ, въ положение на една растителна клѣтка, на едно органическо сѫщество, на едно животно, на една органическа клѣтка у човѣка и т.н. Кое отъ тѣзи положения занимавате за сега? Често обичате да носите скѫпоцѣнни камъни, брилянти по пръститѣ си, по вратоветѣ си, а царетѣ ги носятъ по главитѣ си. Обичате да отглеждате нѣкои животни, кокошки, патици, гладите ги, наглеждате ги, докато единъ день имъ отрѣжете главитѣ и казвате: „Колко е хубава кокошката, отлично, вкусно е месото ѝ, сега разбрахме какво нѣщо е кокошка.“ Но това не е разбиране. Ако опечете вашето дѣте и го изядете, нѣма да го разберете. Разбирането ще трае само 24 часа, слѣдъ което настѫпва пакъ брожение, пакъ сте гладни пакъ неразбиране дохожда. Стане сутринь жената, наготви хубаво на мѫжа си, който не е разположенъ духомъ, слѣдъ което познава жена си. Слѣдъ 5–6 часа обаче, пакъ изгубва своето настроение, сготвя му се отново, утихва пакъ и т.н. Слѣдователно и въ готвенето и въ науката, навсѣкѫдѣ се стрѣмимъ къмъ единъ методъ, да разберемъ нѣщата. Да разберемъ нѣщата подразбирамъ да ги владѣемъ, за да станатъ тѣ часть отъ насъ. Не да се разбира какъ ще вържете единъ конь за неговия юларъ, не да знаете какъ ще владѣете извѣстни елементи, да ги заковете въ кѫщитѣ си, но да има въ всичко тази вѫтрѣшна, съзнателна връзка. Тази връзка е Любовьта. Мнозина, като говорятъ за любовьта, казватъ: „За нея ние умираме.“ Човѣкъ може да умре, безъ да разбира любовьта. Любовь съ умиране не се намира. Нѣкоя мома, като не може да се ожени за нѣкого, когото обича, казва: „Азъ ще умра,“ т.е. подразбира да влѣзе вѫтрѣ въ любовьта, но любовьта чрѣзъ смърть не се разбира. Когато съврѣменнитѣ хора говорятъ за домъ, за баща, за майка, всички подразбиратъ отношенията на любовьта. Майка, баща, когато казватъ „синъ ми“, подразбиратъ връзкитѣ на любовьта. Когато казватъ „църква“, разбира се, че вънъ отъ църквата нѣма спасение, тя е изразъ на Божествената любовь. Вънъ отъ любовьта, всички нѣща сѫ мъртви, безсъзнателни, т.е. иматъ само едно механическо движение. Христосъ казва: „Никой не познава Отецъ, който нѣма любовь, защото Богъ е любовь.“ Не може да познаешъ единъ прѣдметъ, докато нѣмашъ неговитѣ качества. За да познаешъ единъ твой приятель, който е философъ, много интелигентенъ, трѣбва да имашъ неговитѣ качества, неговия умъ. Събиратъ се двама души: у единия има сърдце и душа, а у другия това го нѣма. Тѣ нѣма да се разбератъ, защото нѣматъ еднакви качества. Нѣкоя жена казва: „Мѫжътъ ми не ме разбира.“ Той Бога още не е позналъ, а искашъ тебе да познае. Хора, които не познаватъ Бога, не познаватъ никого. Всѣки, който не познава Сина, не може да познае мислящитѣ сѫщества. Вие, мѫже и жени, трѣбва да приложите тази философия, за която ви говоря. Христосъ казва: Елате при менъ, азъ ще ви науча това изкуство, вземете върху себе си моето брѣме. Никой не може да дойде при мене, ако Отецъ не го привлѣче. Привличането къмъ Сина е единъ обектъ, а силата, която привлича къмъ обекта, то е Отецъ. Когато нѣкой момъкъ се привлича къмъ една мома, момата е обекта, а любовьта е Отецъ. Човѣкъ трѣбва да изучава закона на любовьта, когато се привлича къмъ този обектъ. Интелигентностьта на Сина трѣбва да ни научи да познаваме Отца си, иначе ние нѣма да познаваме и нашитѣ отношения, които стацествуватъ вѫтрѣ въ самитѣ насъ. Въ живота има хиляди въпроси, които ви занимаватъ, но 99 отъ тѣхъ сѫ маловажни, а само единъ е сѫщественъ. Тѣзи несѫществени въпроси съставляватъ храна за единствения сѫщественъ централенъ въпросъ. Ако обърнете внимание на едно яйце, ще забѣлѣжите, че всички клѣтки вѫтрѣ въ него сѫ условия за образуване на една централна клѣтка, която образува тѣзи органи. За да познаемъ Сина, трѣбва да вземемъ неговото иго. Иго подразбира отношенията на нѣщата. Често у васъ се заражда желание да познаете Бога. Ще Го познаете само, ако имате Неговото иго и сте готови да Му служите. Какво се разбира подъ думата „служене“? Когато постѫпите въ нѣкое първоначално училище, гимназия или университетъ, учителитѣ или професоритѣ ви даватъ като първи уроци нѣкои упражнения и вие, за да ги разберете, трѣбва да се позанимаете съ тѣхъ. Ако Богъ е създалъ свѣта, Той го е създалъ за извѣстни цѣли зарадъ насъ, а не за свои нѣкакви цѣли. Всички одушевени и неодушевени прѣдмети, които сѫществуватъ, иматъ своето дълбоко прѣдназначение. Господь ви е направилъ рѫцѣ съ по петь пръсти, двѣ очи, единъ носъ съ двѣ отверстия, една уста, двѣ уши отъ страни на главата – всичко това е съ прѣдназначение. Нѣкой казва: „Азъ имамъ ухо да слушамъ.“ Ухото, въ дълбокъ смисълъ, е нѣщо вѫтрѣшно, психическо. Човѣкъ може да слуша безъ да разбира; да гледа безъ да вижда. Подъ „Синъ“ се разбира разумното у човѣка. Днешнитѣ хора не разбиратъ синоветѣ си. Азъ зная такива случаи особено у българитѣ. На нѣкой баща, като му се роди синъ, казва: „Роди ми се синъ, за да ми работи.“ Бащата смѣта, че синоветѣ му сѫ слуги. Единъ день бащата изпива всичко, оставя дългове на синоветѣ си и по този начинъ нито синоветѣ сѫ разбрали баща си, нито бащата – синоветѣ си. Разбирането между хората изисква правилни отношения, никога да не прѣстава законътъ на любовьта. Синоветѣ не трѣбва да очакватъ голѣми богатства отъ бащитѣ си, нито пъкъ бащитѣ да не разчитатъ на връзкитѣ, които сѫществуватъ между тѣхъ и синоветѣ, а всѣки отъ тѣхъ да е готовъ да се жертвува за другитѣ. Това сѫ истински отношения. Бихъ желалъ бѫдещитѣ хора, като се женятъ, да не питатъ: „Ти обичашъ ли ме?“ Това сѫ банални думи и затова, безъ да се обичатъ, тѣ казватъ: „обичамъ те,“ а въ сѫщность и момъкътъ и момата лъжатъ. Азъ бихъ питалъ тъй: „Ти готовъ ли си да се жертвувашъ за мене?“ – „Искамъ да живея.“ – „Ти не си за мене.“ Това е вѫтрѣшниятъ смисълъ на живота, защото въ самопожертвуването е смисълътъ. Познаването на Сина подразбира жертва въ себе си и когато човѣкъ се самопожертвува, той става силенъ. Турете вода въ нѣкой котелъ и я прѣвърнете въ пара, тя става много по-силна, отколкото като вода. Самопожертвуването е законъ, да измѣнимъ едно тѣло, прѣдметъ, една душа отъ твърдо въ въздухообразно състояние, то значи да измѣнишъ душата отъ едно състояние въ друго – да я прѣвърнешъ отъ силна омраза въ любовь. Това е законътъ на самопожертвуването, да трансформирашъ енергията. Нѣкой казва: „Азъ го мразя.“ Значи ти си ледъ и затова трѣбва да нагорещишъ този ледъ, да стане на вода, а отъ вода на пара. Водата е най-голѣмото добро за растенията, но ако всичко се обърне на ледъ, нѣма да има никакъвъ животъ. Слѣдователно Христосъ казва: „Никой не познава Сина.“ Кой не Го познава? Всички хора, които не искатъ да се жертвуватъ, тѣ не познаватъ Сина, защото Синътъ, то е законъ на самопожертвуване. Кокошкитѣ, които вие всѣкидневно изяждате, азъ ги уважавамъ, за моята душа тѣ сѫ по-любими, отколкото всички мъртви хора, които за никого досега не сѫ станали жертва. Когато една кокошка умира и става жертва, азъ казвамъ: „Ти си една благородна, отлична кокошка и прѣдъ Божието лице имашъ една голѣма стойность.“ И затова казва Христосъ: „Нито една птичка не пада безъ волята Господня.“ За всички тѣзи птички, които се самопожертвуватъ, Господь се грижи. Това е съзнателното, това е цѣнното, за което Богъ се грижи. Ако вие сте прѣдъ лицето на Бога, като една птичка, която е готова да се жертвува, Богъ ще мисли и мисли за васъ. Но ако вие мислите само за себе си, какъ да наредите по-добрѣ вашия животъ, Богъ за васъ нѣма да мисли. Да мислишъ за Бога, значи да мислишъ за най-великото, отъ което нѣма нищо по-цѣнно. Да мислишъ за себе си, значи да си най-доленъ, най-нищоженъ. Нѣма по-отвратително нѣщо отъ това, човѣкъ да се стрѣми да бѫде центъръ. Това отношение на Сина трѣбва да разбираме – самопожертвуването. Човѣкъ, който не може да се жертвува, той не познава Бога. Това е великото учение, което Христосъ е проповѣдвалъ. Нѣкои мислятъ, че познаватъ Христа. Това е въпросъ. За да познаете Христа, трѣбва да разбирате всички отношения, които сѫ положени въ Евангелието. Христосъ казва: „Азъ съмъ истина, азъ съмъ лоза!“ Кой отъ васъ е проучилъ историята на лозата? Тази лоза всѣка година се самопожертвува. Христосъ казва: „Азъ съмъ хлѣбъ.“ Сега хлѣбътъ е единъ дневенъ въпросъ и всички хора го цѣнятъ. Разказваше ми единъ господинъ, че единъ день тъй много огладнѣлъ, та търсилъ случай отъ гдѣ да намѣри малко хлѣбъ. Срѣща на пѫтя едно куче, което носило въ устата си едно голѣмо парче хлѣбъ. Взелъ той единъ камъкъ, ударилъ кучето и грабналъ отъ него хлѣба. Сега той цѣни хлѣба. Христосъ казва: „Азъ съмъ врата, азъ съмъ овчаринъ, азъ съмъ Синъ Человѣчески, учитель, наставникъ и т.н.“ Това сѫ отношения на Божественото, които сѫществуватъ къмъ нашата душа и когато дойдемъ до онова велико положение на самопожертвуване за Бога, ще можемъ да разберемъ тѣзи съотношения. Като говоря за Бога, не разбирамъ нѣкой отвлѣченъ Богъ, а Този, Който е произвелъ съзнателния животъ, за Когото можемъ всѣкога да направимъ опитъ. Ние може да се помолимъ за единъ боленъ и ако имаме закона на самопожертвуването, ние ще му помогнемъ. Нѣкой казва: „Изкусихъ Господа.“ Когато въ вашия умъ се породи мисъль, която е въ разрѣзъ съ Небето, вие изкушавате Бога; когато водите пороченъ животъ, вие изкушавате Бога. Какво е вашето положение на земята, това е безразлично. Какво ще бѫде вашето положение слѣдъ 20, 30, 100 години и какъ ще се прѣдставите прѣдъ Бога, прѣдъ ангелитѣ? Тази свѣтлина, която носятъ ангелитѣ, ще реализира цѣлия вашъ животъ, той ще стане обективенъ, всички ваши добри и лоши желания и постѫпки ще ходятъ слѣдъ васъ. Христосъ казва: „Никой не познава Сина,“ т.е. всѣки човѣкъ, който живѣе за себе си, не познава Сина. Богъ самъ се жертвува чрѣзъ Сина си, за да изяви своята любовь, а Синътъ се жертвува, за да изяви Отца си. Това сѫ двѣ положения, които трѣбва да разберемъ и нашиятъ животъ на земята има смисълъ само тогава, когато разберемъ отношенията на Бога къмъ насъ, като Отецъ и отношенията ни къмъ Бога, като Негови синове. Не може да бѫдете синове на Бога, ако не се самопожертвувате. И тъй, положете мисъльта: Вънъ отъ Любовьта животъ не сѫществува; вънъ отъ Любовьта църква не сѫществува; вънъ отъ Любовьта народъ, общество не сѫществуватъ. Това е великата църква, която трѣбва да обедини човѣчеството, това е Божествената Любовь на самопожертвуването, която обхваща всички велики хора съ малки идеи, подразбирамъ безкористнитѣ хора. Когато сме въ положение на користолюбие, ние сме въ положение на онзи богатъ и сиромахъ човѣкъ, които били поканени, на гости прѣдъ Бога, за да си прѣдставятъ всѣки отъ тѣхъ своитѣ желания. Прѣдставилъ се богатиятъ, изложилъ своето меню, като казалъ, че иска хубава кѫща, хубавъ палатъ, всѣка сутринь по едно ядене, на обѣдъ – друго, вечерь – друго, да се облича въ хубави дрехи и т.н. Господь му казалъ: „Всичко това ще бѫде.“ Слѣдъ това сиромахътъ казалъ: „Господи, азъ искамъ да гледамъ винаги Твоето лице.“ – „Ще бѫде,“ му казалъ Господь. Богатиятъ живѣлъ въ този разкошъ 10, 20, 50 години и му дотегнало всичко това. „Задушихъ се най-послѣ отъ този животъ, нѣма ли промѣна въ положението ми?“ Господь казва на ангелитѣ: „Отворете едно малко прозорче на неговия палатъ, нека отъ тамъ гледа.“ Първото нѣщо, което той видѣлъ отъ това прозорче, било неговия слуга, сиромаха да стои високо на една стълба. „Какво търси той тамъ високо на стълбата“, пита богаташътъ. – „Сиромахътъ поиска винаги да гледа лицето на Бога и затова стои тамъ високо.“ Вие може да сте въ положението на богатия човѣкъ и да се задушите въ себе си, а може да сте въ положението на бѣдняка и да стоите на върха на стълбата, да гледате лицето на Бога. Това значи да познаешъ Бога. Сега вече трѣбва да познаемъ Христа, за когото отъ 2000 години проповѣдватъ, но съврѣменнитѣ християнски народи още не сѫ Го познали. Ако имамъ братъ и му причиня редъ злини, ограбя го, сѫществува ли нѣкаква връзка, любовь между мене и брата ми? Въ любовьта нѣма страхъ, нѣма съмнѣние и тя е велика, великъ законъ е тя. Хората на любовьта не трѣбва да се страхуватъ, който се страхува, за него нѣма любовь, нѣма познание на Христа. Нѣкои се боятъ, че ще умратъ. Що отъ това, мене не ме е страхъ отъ смъртьта. „Ама, има дяволи!“ Мене не ме е страхъ и отъ дяволи. Азъ познавамъ единъ живъ Богъ Отецъ, отъ Когото всичко е излѣзло. Всѣки, който се плаши отъ смъртьта, отъ дявола, той не познава Бога. Дяволитѣ, Богъ ги е поставилъ на мѣстото си, турилъ ги е да подтикватъ хората на работа, защото тѣ сѫ мързеливи. Като си мързеливъ, дяволитѣ ще ти създадатъ работа, едно противорѣчие, едно тъкане. Съврѣменнитѣ хора знаятъ, че за да се образува огънь между два прѣдмета, трѣбва да има търкане. Ти стоишъ, а дохождатъ ангелитѣ и дяволитѣ да те триятъ отвънъ и отвѫтрѣ и така произлиза пламъкъ. Що е пламъкъ, огънь? То е човѣшката мисъль, желание и вие започвате да живѣете съ тази малка топлинка, която се появява въ душата ви. Ако тъй разбирате Христовото учение, има смисълъ животътъ. Когато любовьта иде, ние сме внимателни и учтиви, а щомъ тя си отиде, започваме да се обиждаме. Всѣкога можемъ да мислимъ, да се изказваме отвънъ, но сѫществено е какво е положението на нашето сърдце. Христосъ казва: „Чистосърдечнитѣ ще видятъ Бога.“ Да видишъ значи да познавашъ, да имашъ отношение съ тази велика вѫтрѣшна връзка. Обрѣменени сте, повикайте Бога. Въ Америка, прѣди години, единъ мисионеръ ходилъ да събира пари. Събралъ една крупна сума, натоварилъ я на своя конь и се запѫтилъ да мине прѣзъ една планинска мѣстность. Единъ прочутъ разбойникъ, като чулъ за тѣзи пари, надига се да причака въ единъ проходъ този мисионеръ, съ цель да го убие и му вземе паритѣ. Мисионерътъ, като наближилъ до разбойника, усѣща една тяжест�

Познание. Самопожертвуване / Всичко ми е предадено

Познание. Самопожертвуване