НАЧАЛО

Контакти | Дарение
Категория:

< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Децата

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА
СТАР ПРАВОПИС

Децата

Най-често използвани думи в беседата: деца, има, човек, малки, дете, всички, може, аз, велики, хора, големи, царство, бог, свят, ключ, христос, божие, казва, съм ,

 Неделни беседи , София, 11 Февруари 1917г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Истина ви казвам: ако се не обърнете и бъдете като децата, няма да влезете в Царството Небесно. (Ев.Матей, 18:3)
<br /> За да обясни кой може да влезе в Царството Небесно, Христос взема една обикновена форма, понятна за всички, която съществува от създанието на света децата. Това, което радва домовете, което радва света, то са децата. Дом без деца това е пустиня без извор, без трева. Защо човек трябва да стане като малко дете, та да стигне Небето? В Христовите думи под дете се крие по-дълбок смисъл, отколкото ние разбираме под тази дума; Христос не казва: Ще влезеш в Царството Божие, ако си някой скъпоценен камък, поставен на короната на някой цар, ако си някой милионер, а казва: Ако не станеш като дете, няма да влезеш в Царството Небесно Той влага тук идеята на смаляване.<br /> <br /> Детето е символ на едно пасивно състояние, или, тъй да се каже, то представя потенциална енергия, енергия в спящо състояние. Но тази енергия не е в бездействие, защото вътре в нея са складирани всички условия за нейното развитие; тя е едновременно в потенциално и кинетическо състояние. Потенциалната енергия се превръща в кинетическа и обратно. Кинетическата енергия има по-голяма сила на активност, но нейните размери са по-малки, когато пък потенциалната енергия има размери на безгранично развитие. Разликата между детето и възрастния човек е същата: възрастният човек е по-малко активен и има по-малки размери на развитие, отколкото детето. В идеята на детето има и друг смисъл. Ако дървото не се обърне в малка семка и не се посади наново в почвата, не може да започне своето ново развитие. Развитието на дърветата става по два начина: едни се развиват, никнат чрез семена, а други чрез издънки, присадки. Има голяма разлика между растение, което се развива чрез присадка, и онова, което се развива чрез семка. Когато растението е от семка, то съдържа по-голяма сила от онова, което е излязло от издънка. Христос казва: Ако не се обърнете на семе в живот, няма да влезете в Царството Божие, защото там се присаждат не дървета, а само семки. Господ няма нужда от стари хора, в Царството Божие няма стари хора. Думата стар е синонимна с човек безсилен; а младите, децата, те са синонимни с думата богати, по ум и по сърце. Така тълкувам и аз: Ако нямате ума и сърцето, т.е. невинноста и чистотата на дете в себе си, вие не може да влезете в Царството Божие, защото условията, при които трябва да растете, изискват вашият ум и вашето сърце да съдържат Божествения живот в себе си. Едно от най-големите заблуждения в съвременните духовни движения е това да мислим, че сме големи; у всекиго от вас, у самите деца даже, които са едва на 5 години, има идеята за големство. Често съм срещал деца на 56 години, у които се е зародила мисълта, че са големи, че са грамадна сила и че могат много нещо да направят. Срещал съм и религиозни деца, които мислят, че са много големи: Не ме закачайте казват те, че като махна с пръста, всичко мога да направя. Такива деца, като ги накарате да вдигнат някой чувал, не могат. Защо не могат да го дигнат? Само защото мислят, че са големи, когато в действителност не са. Ако мислеха, че са малки, те щяха да могат да го дигнат. Това можете да го проверите. Останете вътре в себе си в положението на дете, вложете в ума си една мисъл ако не се тревожите, тя ще има 10 пъти по-голяма активна сила, отколкото ако се постоянно тревожите. Когато се изправите пред ключа на електрическа лампа, какво се изисква от вас? Само да завъртите ключа. И тази сила, която ще употребите, е много малка. Светът е тъй устроен от Бога, че ви пращат само да завъртите този ключ. А какво правят мнозина? Спират се пред ключа и започват да философстват. Така никаква светлина няма да блесне. Не ви трябва никакво философстване тук едно движение на ръката и светлината условие, за да може да четете ще блесне. Същият закон е и сутрин, когато се събудите завъртвате вашия ключ и казвате: Виждам. И душата, като влезе в човешкото тяло, и тя има ключ, и като го завърти, казва: Виждам слънцето. Ако забравите да завъртите вашия ключ, вие ще бъдете в тъмнота, т.е. умът ви ще бъде смътен, неспособен за работа. Някоя сутрин ставате и забравяте да завъртите ключа на вашето сърце, на вашия ум, и цял ден животът е в безпорядък, намирате, че няма никакъв смисъл в него и т.н. Аз казвам: Вие сте в положението на дете с големи идеи, което като мисли за големи работи, забравя да извърши най-малкото да отвори малкия ключ, от който иде светлината в света. Постоянно срещам хора с незавъртени ключове, с големи идеи, мечтаят за много къщи и къщи с много етажи, а са слепи. Не ви трябват тези къщи, първо завъртете ключа, а след това си направете къщи. Станете дете на послушанието; само тогава Бог ще заговори и вие ще разберете отношенията, които съществуват между Бог и вас. Съвременните хора са изгубили отношенията си към Бога; мислят, че са свободни, че имат право да вършат това или онова, че имат право да критикуват дори Бога. Аз питам такъв човек: Като стана тази сутрин, завъртя ли ключа? Не съм. Да се върнеш вкъщи да завъртиш ключа, защото инак през целия ден ще бъдеш в тъмнота и неразположение на духа; животът дотогава няма да има смисъл за тебе. Този същият закон е и в отношенията на хората завъртял си ключа, всички те обичат; забравил си да завъртиш ключа, всичко върви в дисхармония; голям човек, голямо величие си, никой няма да те обича. Никой не обича хора, които много искат. Законът на Небето има символ в децата в тяхното безкористие. Да носиш много на гърба си и да имаш малко в стомаха си, са две различни неща. Ако носиш 100 килограма жито на гърба си и половин килограм жито в стомаха си, де ще бъде силата? Съвременните икономисти, които товарят държавата с големи дългове, вършат това, защото не разбират Божествения закон. Бих желал по-добре да дадат всекиму половин килограм жито в стомаха, отколкото 100 килограма жито на гърба. За предпочитане е 100 грама знание в мозъка, отколкото 100 килограма товар на гърба. Може да има някой 100 тома книги, но 50-те грама знание в мозъка, като потенциална и кинетическа енергия, струват повече отколкото това, което е извън него.<br /> <br /> И тъй, под думата дете Христос разбира особено вътрешно състояние, да бъдем в съгласие, във връзка с духовния свят, с всички сили, с всички същества. Започнеш ли да мислиш, че си някое велико същество, изгубваш тези връзки. Когато един велик ангел от небето, който е живял милиони и милиарди години, който има в себе си опитност повече, отколкото цялото човечество, на когото историята е много по-велика, отколкото на целия човешки род, реши да слезе на земята и да се въплъти, той ще вземе формата на детенце, ще се смири; оттам той ще започне своето развитие, за да разбере величието на Бога. Затова питаха Христа: Може ли стар човек да влезе в Царството Божие? И ангел да е, и Бог да е, не може. Всеки, който иска да влезе, трябва да се смири да стане като дете. Всички вие, които ме слушате тук, искате да влезете в Царството Божие, каквито сте. Не, казвам: никога това не е било и няма да бъде. Ако не добиете вътре в себе си свойствата на детето, а именно: пластичност на ума и на сърцето, няма да влезете в Царството Божие. Междината, която дели този свят от онзи, е една стомилионна част от милиметъра само толкова е разстоянието от единия свят до другия свят. Когато човек тръгне в пътя на развитието, той се движи много бавно. Всички, гледам, които тръгват в духовния път, тръгват като големите хора, а не като децата. Ако човек започва да върви с големи крачки, той няма да постигне целта си. Видите ли човек да излиза от къщи и да бяга, той няма да постигне нищо. Но ако тръгне полека и постепенно ускорява хода си, той ще постигне целта си: той е в положението на дете. Христос казва: Не започвайте работите си с бързане; движете се като малките деца постоянно вървете и ускорявайте хода си с 2, 3, 4, 5 и 6 и тогава ще намерите смисъл във вашия живот. Докато сте в положението на малки деца, няма да дойде никаква болест, а щом сте в положението на стари, ще ви нападнат всички болести. Който е смутен, той е стар; който има тежест на сърцето, той е стар. Станете млад. Казваш: Тежко ми е на душата. Стар си. Какво да правя? Стани млад. Как? Не мисли за велики работи в света. Тури само половин килограм хляб в стомаха си, 100 грама знание в мозъка си и 5 грама в сърцето си това ти е достатъчно. Моми, когато ги любят 1015 момци, започват да се кокорят, да се надигат и стават нещастни. Преди няколко години бе убита в София една мома от своя годеник, защото му изневерила. Защо любите двама? Един Ви беше достатъчен. Всяка мисъл си има своето място. Ако не любите някого, не го лъжете, кажете му истината и той ще си намери друга. И в религиозно отношение хората страдат от същата любов. Казват: Да любим; но знаете ли как се изразява любовта? Човек, който желае много, прави грях, а който направи грях страда. Който греши, е лош човек, но който греши и не се разкайва, е по-лош; който греши и не се разкайва, нито се моли, е още по-лош, а такъв, който не се разкайва и се моли, е лицемер, а лицемерът е най-лош човек в света. Има в света две лъжи, два вида грехове, като казват, че любите някого, а го лъжете, постъпвате като крокодилите: те, когато обичат някого, облеят го със сълзите си, за да стане по-гладък, та да могат по-лесно да го глътнат. Не такава любов трябва, а любовта на малките деца. Малко дай, но от сърце го дай. Ако мъже и жени бяха приложили тази философия в живота, домовете и обществата щяха да се изменят на добро. Бащи, майки, деца, учители, свещеници, съдии, всички за велики идеи мислят, велики хора са на този свят, по-велики от тях няма. И питате ме защо страда светът? Страда от велики хора и идеи. Отличен проповедник е казват, велики идеи проповядва. Да, от велики идеи страдаме всички. Евреите, и те имаха велики идеи, богати да станат, възгордяха се от това, че са избраният народ, 33,000 обещания имат от Бога, но Христос им показа, че величието на един човек седи в това да стане малък като дете: само тогава Бог ще бъде на негова страна. Не съм видял досега нито една майка да носи в утробата си някой стар дядо, ако ще би да ѝ заплатят и милиони. А едно малко дете всеки го носи, без да му платят нещо. Защо? Защото то носи в себе си велики блага. Всяка Божествена идея, колкото малка и да е, като влезе, тя носи мир, радост, величие, ето защо всеки може да носи малките деца.<br /> <br /> Някои от вас мислят, че великите идеи раждат щастие в света. За пояснение на тази мисъл ще ви разкажа една легенда. Един осиромашал германски принц искал да се ожени за една красавица; но тя му казала: Аз съм жена с големи претенции, ще ми построиш великолепен палат, и каквото ми се доще, ще трябва да ми го набавиш; ако се съгласяваш на всичко това, ще те взема; готов ли си? Готов съм на всичко, защото с тебе ще бъда щастлив, отговорил принцът. Оженил се той и тръгнал да търси богатства чрез окултизма, да търси духове; намерил принца на гномите и му казал: Ожених се за една много взискателна жена и ми трябват много пари, ще можеш ли да ми услужиш? Мога, но с едно условие: за всяка кесия пари ти ще ми даваш по 10 косъма от главата си. Достатъчно имам, ще ти дам повече. Не! Само по 10 ми трябват; всеки път, като дойдеш, по една торба злато ще вземаш. Е, осигурихме се рекъл си той, дойде най-после денят на щастието в моя дом. Започва той неделя след неделя, месец след месец да посещава принца на гномите, взема пари дава косми. Минават се година, две, три, главата му оголява. Отива пак да вземе пари, но няма вече косми. Да ти дам друго нещо, му казал той. Не, косми, косми ми трябват. Само тогава той разбрал, че в тези косми се крие човешкият характер. Малките наглед неща той е пожертвал уж за по-големи. Всеки косъм е благородна мисъл, пожертвана за нищо и никакво. Ако имате в продължение на 10 години такъв стремеж, вие жертвате всичко благородно от себе си и оставате една гола пустиня. Тогава вие се превръщате на старо голямо сухо дърво, което е символ на пропаднал човешки характер. Да не се обиждаме от истината. Но всякой, който се обижда от истината, Бог го счита за стар човек. Такъв е законът пред Бога: Господ досега никак не се е обиждал. Няма друго същество, което да е пренесло по-големи поругания от Бога, но Той никога не Си е даже веждите навъсвал. Тихо и спокойно гледа Той и казва: Тези деца ще разберат закона; сега трупат грехове, и затова ще носят този товар. Тежко, много е тежко, сиромашия, какво ще правим? Ще работите. Другояче не може ли? Не може, ще работите. Големи сме. Ще се смалите ще станете деца. Като се върнете у дома, опитайте се да станете деца и ще видите как ще се подмладите. Остарели сте защо? Защото носите света на гърба си. Когато сте в един параход, който се клатушка, и се страхувате, каква полза имате от страхуването? Стойте спокойно, имайте доверието на едно дете. Този, който е направил парахода, ще се погрижи за вас. Параходът ще се поклатушка и най-после ще спре. Гръм има, буря има, не се бойте. Птиците, които са в небесното пространство, също се клатушкат, но те разбират много по-добре този закон, отколкото вие. Ще ме извините за всичко това. Ако сте стари, ще се обиждате, ако сте млади ще ви поздравя. Когато говоря истината, никой да се не докача. Който е тръгнал бос през някое каменисто място, ще му кажа: Обуй си цървули, защото ще ти се наранят краката и сред пътя ще се принудиш да се върнеш; цървулите ще те спасят. Ако е някоя дама, тя би предпочела да се нарани, но без цървули да е, за да може нейният любезен да я хареса. Опасно е да ходите боси. Децата са всякога обути. Вижте и пеперудите, тия малки деца на Господа, каква отлична премяна имат: някоя земна царица да би я имала, щеше да се счете най-щастлива. Тези пеперудки, макар и да живеят мимолетно, Господ добре ги облича. Защо Господ ги облича така? Защото са деца. А защо Господ дава нещастия на хората? Защото са стари. Защо Господ дава благословение на някои? Защото са малки деца. Майката прощава на децата си много грешки, но ако мъжът ѝ направи погрешка, ще каже: Този дъртляк не го ща вече. Така и Небето прощава всички грехове на малките деца; но към старите то е строго и казва: Скоро вън! Тогава какво се заражда в нас? Недоволство, отчаяние и омраза спрямо живота, понеже срещаме съпротивление и неблагоприятни условия за нашето развитие. За да бъдем обичани от Бога и от хората, единственото нещо е да възприемем вътре в себе си тази Божествена идея да бъдем малки пред Бога, да имаме ум и сърце отзивчиви. Любовта има степени в своята сила: стоиш при някоя печка на разстояние два метра от нея усещаш много приятна топлина, но ако поставиш ръката си отгоре на нея, ще те изгори. Старите хора са нажежени печки по някой път изгарят. Те са обикновено користолюбиви. Не мислете, че говоря за вас аз говоря за ония стари хора, за които говори и Писанието. Стар човек е онзи, който има мисълта, че е голям, велик, и от такъв човек именно трябва да се пазим. Това е проповядвал Христос, когато е казал: Да станете като малки деца. Като изследвате природата, ще видите, че най-скъпоценните работи не са големи. Например, брилянтът едно време веществото, което го е образувало, е било въздухообразно, газ, който е заемал голямо пространство и е трябвало да се сгъсти; Господ го е сгъстил, превърнал го е в твърдо тяло, но като същевременно е намалил обема му; станал е малък по обем, но скъп по цена. Знаете ли колко енергия, колко материя е пресирана в един атом? По същия начин, по същия закон и ние трябва да се смалим, да станем малки, като деца, защото велик е само Бог, и за да бъдем като Него, трябва да научим изкуството на преходните неща в битието, стадиите на преходния живот, защо малките неща минават от малки към големи. Едно узряло зрънце, колкото малко и да е, щом падне на почва и има условия за своето развитие, израсте в голямо дърво, но един лист, един гнил плод, колкото и да е голям, падне ли на почвата, изсъхва.<br /> <br /> Това е смисълът на Христовите думи. Той е говорил едно време за хората на просветения век, за вас за онези, които могат да го разберат, които могат да приложат Неговото учение; за онези, които не Го разбират, които не могат да приложат Неговите мисли, Той не говори. Когато някой велик музикант свири, то<