НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Марта и Мария

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА
СТАР ПРАВОПИС

Марта и Мария

Най-често използвани думи в беседата: мария, марта, аз, всички, има, бог, ден, живот, принцип, хора, казва, може, христос, път, земя, велик, два, иска ,

 Неделни беседи , София, 14 Януари 1917г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


А Марта се мълвеше за многото слугуване; и застана, та рече: „Господи, небрежиш ли, че сестра ми ме остави сама да слугувам? Речи ѝ, прочее, да ми помогне“. Отговори Исус и рече ѝ: Марто, Марто, грижиш се и се мълвиш за много нещо; но едно е потребно: а Мария избра добрата част, която няма да се отнеме от нея“. (Ев.Лука 10:40–42)
<br /> Върху Марта и Мария много се е говорило. Те представят два принципа в човешката душа активният и пасивният. В Марта и Мария ние имаме две жени, два характера противоположни, две състояния на човешкото сърце: едното състояние е тихо, спокойно, безмълвно, ум отправен към един вечен принцип, крепящ се на една вечна основа; а другото състояние е като на морските вълни, като на малките клончета на дърветата постоянен кипеж, постоянно клатушкане. Христос обаче посочва на Марта кое е същественото, като ѝ казва: Ти се мълвиш за много неща, които не са съществени, които са извън действителността, но Мария избра нещо по-съществено. Мнозина от вас спадат към тия два характера някоя е Марта, друга Мария. Мариите са изобщо благородни жени. Те са добри, имат отлично телосложение, лице красиво, поглед мек, чело симетрично, нос правилен, а по сърце те са меки, нежни, отзивчиви към страданията на хората, готови да помагат. Мария на еврейски значи солена вода. Мария всякога посолява света; благодарение на нея, той не се разваля, не се вкисва, не гине, и когато вие имате мариения принцип у вас, вашето сърце не се разлага. Марта излиза от мара, което значи горчив, кисел, буен; тъй че този горчив принцип у вас постоянно се люти, гневи, недоволен е, и това той го прави не от зла мисъл, но защото е един принцип много активен, който откъдето мине, иска отворен път. Ако е Марта, ще видите, че сутрин, като стане вкъщи, всички слуги са на крак, вик, крясък; вдигне ли метла, всички бягат на половин километър; тя казва: Всичко тук трябва да бъде в ред и порядък. Тази Марта е и в черкви, и в училища, и в съдилища навсякъде я има. Тя е необходима: но не давайте преимущество нито на нея, нито на другата нито на единия, нито на другия принцип.<br /> <br /> С тези два принципа ще свържа други два принципа, които формулирам така: принцип на висшето и принцип на низшето. Принципът, който се олицетворява в Мария, представя висшето, което показва как да служим на Бога, как да сме в хармония с висшите същества, светиите, ангелите, които знаят повече от нас, знаят да се подчиняват ще седнем тихо и спокойно при нозете на Учителя да се учим. Ще кажете: Колко са учители? Един е Той, един Учител аз познавам. Той може да има 250,000 косми на главата, но това не ще рече, че са 250,000 учители. Едно дърво може да има много клончета, но те не са дръвчета. Обаче в дървото и клончетата му прониква един живот. Така трябва да стои единството в ума ви. И когато дойде Учителят, духът, който е във вас, били сте мъже или жени, трябва да слушате дълбоко в себе си този глас на меката нежност, на Любовта. Любовта не е кисела. Кое в живота обичате? Да си представим, че всичко в света е само от Марти; задигнали метли, вдигнали високо прах, викове каква музика ще бъде то? Вярвам, че къщите щяха да бъдат добре наредени, щеше да има мебели хубави, хубави дрехи, всичко щеше да бъде в ред и порядък, щяхме да имаме прекрасни форми, но живот не щеше да има. Обратно, ако бяха само Марии, тогава всичко щеше да бъде сол, но ако нямаше Марти, какво щеше да се осолява? Тази Мария има отношение към нещо друго, към някакъв друг принцип, към някаква друга основа. Висшият принцип, Мария, ни показва пътя, по който трябва да служим на Бога индивидуално. В това служене ще намерим смисъла на нашия живот, и то доколкото разбираме вътрешния смисъл на нашата душа, ще разбираме и другите същества, които живеят около нас. Щом научим първия, висшия принцип да се подчиняваме на Бога, тогава ще научим и другия принцип да се подчиняваме на всички низши елементи да подчиним низшия принцип у човека. И когато съвременната наука твърди, че иска да подчини природата, аз подразбирам, че тя иска да подчини Марта, която вдига толкова шум. Трябва да се научим да бъдем добри господари. Онзи, който не се е научил да се подчинява, да слугува на Бога, не може да бъде господар, и всеки от вас, който иска да бъде господар, най-първо трябва да се научи да бъде слуга, слуга на Бога, да се подчинява: да научи този висш закон, да седне, както Мария, при нозете на Христа. И казва Христос: Тази добра част на Мария няма да ѝ се вземе. Ще приведа един пример за обяснение на тази идея. Може да е легенда. Разправят за великия цигулар Паганини, че един ден, в обиколките си по Европа, дето давал концерти, по пътя си в един град забелязал един стар 60-годишен цигулар, с ръце треперещи, с премрежени очи, на земята пред него стои копанка, цигулка също, понеже не може да свири. Паганини се спрял пред стария цигулар, взел цигулката му и като започнал да тегли лъка, мало и голямо се събрало наоколо му. Свирил 21020 минути, и всички хора започнали да тургат в копанката златни и сребърни монети. Свирил, докато копанката се напълнила. Ето тъй Паганини принесъл своя дар на бедния старец. Бедният този старец стоял при нозете на Паганини, както Мария при нозете на Христа, и не казвал: Чакай да видя какво ще излезе, а е слушал как майсторът свирил. Да казал е, виждам сега моя велик учител, майстор на живота. Копанката това е съсъд, в който са се сипели велики добри мисли. Когато и у вас дойде да засвири този велик Учител, вашата копанка ще се напълни с благородни мисли и желания, и вие няма да бъдете кекави и немощни, но млади, свежи, добри и силни. Аз бих желал в даден случай и вие да направите това. Не да посветите целия си живот на това, защото Христос, като похвалява Мария, иска да ни каже: Аз не искам да ми дадете всичкото си време, а само това, което не знаете как да употребите, па колкото малко и да е това време. А другото време, през което сте заети, свободни сте, вършете си своите длъжности в живота. Великото учение ни най-малко не подразбира да оставим другите си длъжности в живота; но онзи час, който е определен за Мария, трябва да го дадем. Този Паганини не всякога се спира, то е рядкост. Оставя цигулката и заминава. Така и Христос ще се спре някой път при вас в живота ви, когато сте обременени, отегчени, когато мислите, че вашият живот няма смисъл, не сте полезни, като че изкуството, което учите, няма цена; тогава Той ще се спре и ще посвири с вашата цигулка. Там е щастието да чуеш един велик учител как свири, или да видиш един велик художник как рисува. Това учение трябва да учим учението да благовеем пред Бога и да Му се подчиняваме, в което подчинение ще научим велики добродетели. От какво произлизат съвременните стълкновения между хората? От това, че хората са кисели, не са меки, нежни. Ако всички хора бяха меки, нежни, животът би бил щастлив вътрешно и външно. Ако хората биха се взаимно почитали, ако имаха взаимна отстъпчивост, щеше да има велика хармония в живота. Аз не облажавам хора, които всеки ден се карат един с друг: те всеки ден роптаят против Бога. Слушам само роптания: и на учени, и на свещеници, лекари, професори, проповедници всички роптаят. Свещеници, лекари, като им дават пари, недоволни са от даденото, малко било; Господ на други дал повече, а на тях по-малко това е вече роптание. Ако е овчар, ще каже, че кошарата му е малка, иска повече и това е роптание. Ученият и той роптае, че малко способности му са дадени. Кой е виновен? Все Господ! Не само за вас говоря, които сте тук, а и за онези, които са отвън всички роптаят. Законът на висшето е винаги да блика благодарност и обич към Бога.<br /> <br /> Някои питат: Къде е Господ? Как да го намерим? Господа могат да намерят и малките деца. 2,000 години вече става как философите аргументират да докажат де е Господ на небето ли е, на звездите ли е, на земята ли е, или в човешкото сърце. Още Го търсят, никой не Го е намерил. Проповедниците казват, че е в човешкото сърце; астрономите че е във вселената, като теготение; някои казват, че Го има, други казват, че Го няма. Ще ви представя една фигура, за да видите на какво се базират вашите философи. Представете си, че Господ, както слънцето, изгрява и залязва всеки 24 часа от изток към запад; представете си още, когато Господ изгрява, вие заспивате и спите, докато Той залезе, и когато залезе, вие се събуждате и Го търсите цяла нощ. Като не Го намерите, вие отново заспивате, когато зората пукне, и като залезе, отново цяла нощ Го търсите. Минава ден, два, месец, година, 10 години, много време минава, вие все Го търсите и не Го намирате никъде. Аз казвам: Изменете само отношенията на нещата спете вечер, а бъдете будни сутрин, когато изгрява слънцето, и ще видите Господа, ще Го намерите. Аз Го виждам всеки ден, спя вечер, а сутрин, като пукне зора, ставам да Го посрещам. Ето философията на живота. Господ като слънце изгрява. А какво правят сегашните хора нощем? По концерти, балове, театри, а когато Господ изгрява, спят. Аристократи, от благородното добро утро! Всички хора, които спят сутрин и през деня, са от културата на бухалите. Ето защо те страдат. А тази нощна култура трябва да се замести с дневна култура. Щом се пукне зора, ще станеш, ще се изправиш и ще чакаш най-малко половин час, Господ след това ще се покаже на твоето лице, ще почерпиш от Него сила, енергия, здраве и през целия ден ще бъдеш бодър и силен да се бориш. Някои фиолософи пък казват: Господ е аристократ, Той не приема всички, трябва да се облечем пред Него. Аз ще ви представя друга фигура за възражение: когато слънцето изгрява, всички животни, и добри и лошо, и красиви и грозни, всички излизат със своята премяна, каквато имат. Господ огрява всички: и змиите, и гущерите, и комарите, и всички гадове, които правят толкова злини. Той не им казва: Ти трябва да се скриеш в дупката си. По същия начин явете се и вие пред Бога и напечете се. Това е смисълът на живота. Ние не страдаме от това, че на земята има много змии: тяхното число е определено, те са на мястото си, но когато станат два пъти повече, отколкото трябва, непременно ще се унищожи излишното число. Когато вълците са определено число, те са на мястото си, но когато се намножат, излишното пак число трябва да се унищожи. И тъй, ако не впрегнете всяка мисъл и всяко желание вътре в себе си, т.е. ако не сте се научили да служите на Бога, тази мисъл, това желание ще ви заповядва. И тогава, по същия закон, както вие се противите на Бога, така и вашите желания и мисли ще ви противодействат. Това, което ви говоря, ако може да го приложите в живота си, ще видите колко ефикасно е.<br /> <br /> Някои казват: Да възпитаме света, хората. В този смисъл аз не вярвам на възпитанието, защото всички хора са индивидуални клетки на Божествения организъм, на Божественото тяло, та всеки отделно трябва да възпита сам себе си. Аз не мога да ви заповядвам: то би значило да светотатствам да лъжа Бога. Аз не искам да заповядвам. Защо? Защото тези хора са господни, нямам право да заповядвам и злоупотребявам с чуждите неща; имам право да бъда господар само на моите мисли и желания; на тях мога да заповядвм; но на всичко, което е извън мене, ще трябва да слугувам. Така и вие трябва да правите.<br /> <br /> Тогава ние ще слезем към низшите елементи към неразумното. Какво казва Библията в първата глава? Бог създаде небето в първия ден, а после земята. Небето, разбирам, Мария, а земята Марта. Земята била неустроена, значи кисела. Учените хора казват, че когато тази Марта се явила, около нея имало буря, ураган, огън, издигане на па̀ра, и тогава Бог казал на Марта: Марто, Марто, много шум вдигаш, прогресът не е там; Мария избра добрата част погледни нагоре. Земята, Марта, погледнала нагоре и започнала да се върти около себе си и около слънцето. Така се образувал живот около нея, обазували се много същества и най-после човекът. Като свършил Господ работата Си, казал: Всичко около Марта е добре. И стана ден първи, а след това дойде ден втори до седми. Сега, някои от вас са Марта вдигат шум, от сърцето и от ума им излизат пламъци. Няма Марта езера, ни река, и великият Учител казва: Марто, Марто, не се смущавай, само едно е необходимо, Небето, разумното, великото в света, погледни нагоре, то е, което ще ти даде смисъл. Когато и вие повдигнете погледа си, веднага вашият дух ще почне да се движи правилно около своя център, около който да се движиш, който център всеки ден да изпраща необходимото и нужното за теб.<br /> <br /> И тъй, Бог е създал едновременно в нас и Мария, и Марта те са двата полюса на човешката душа. Аз бих могъл да ви обясня някога вътрешния смисъл на тези два принципа, които действат в света. Но от многото казано, знанието, когато се натрупа и не се прилага, образува известни утайки, и хората почват да се смущават, кое да вършат. Един ученик от едно евангелско училище при един урок по българска граматика, която малко разбирал, като дошъл учителят, за да се оправдае, казал: По български език има много граматики, от Икономов, Григоров и др., по коя да уча? Веднъж, дваж, най-после учителят му отговорил: Слушай, приятелю, какво говори граматиката на Икономов, на Григоров, аз не искам да зная, ти ще учиш по моята. Като дойде Господ, казвате Му: Има философи, като Кант, Шопенхауер, Толстой, които еди-какво си казват, но има противоречие в тях, какво да следваме? Господ ще ви рече: Ще следвате това, което Аз ви казвам. И когато искате да следвате Божествената Истина, трябва да се вдълбочите във вашата душа; тогава ще разберете живота в друг смисъл. Във вас ще се образуват други способности, ще видите, че около вас има други същества, много по-велики, които творят, и ще кажете: Колко сме били слепи! Питам вас, които разсъждавате: Ако бяхте в положението на една мравка и ако един философ стъпеше върху вас и ви смачка, какво щяхте да мислите за неговите крака? Щяхте да кажете: Една канара падна върху нас и ни смачка; а тази канара съставлява малка частица от този гигант. Някой ден казвате: Съдбата ме преследва, гони. А това не е нищо друго, освен кракът на някой велик философ, който ви е настъпил. Не трябва да се изпречвате на пътя на философите, на учените хора: те няма да се спрат заради вас; те вървят по своя път и ако се изпречите, кракът на философа ще ви смаже. Когато ми се оплаквате, ще ви кажа: Не ви е мястото на този философски път, вие сте мравки, други пътеки си изберете. Ето философията на живота. Като гледам нещастието на един човек, поглеждам нагоре и виждам един гигант, който го е настъпил и смазал.<br /> <br /> И така, Господ е направил света, всички светове. Има в млечния път 18,000,000 слънца, и всяко едно от тях се движи по своя определен път, и между слънце и слънце има по 25 билиона километра разстояние, за да не стане сблъскване. Господ е начертал тия пътища. И около вашия живот Той е начертал известен път, известно пространство и ви казва: Никога да не преминете границата на вашето царство. Вие искате да направите договор с други царства; мъжете и жените от две царства направиха договор, за да образуват едно царство, и се скараха. Защо се карат? Нека всеки царува в своето царство. Ела казва някой да си турим парите на едно място и да си ги пазим. Всеки да си държи парите в своята кесия. Никому не поверявайте парите си. На земята, комуто и да ги поверите, ще ви ги задигне. Затова казва Христос: Внесете богатството си горе. Горе, горе! Това е истинският смисъл на живота. И тъй, ние сме криви за това, че искаме да изопачим живота си, който Бог е наредил. Аз зная, някои хора мразят някого и го носят навсякъде със себе си. Оставете го, дръжте само Бога: Той е, Който осветява, Него пуснете в своята светая светих. Днешните хора са много божни: имат богове на труда, на славата, на силата и им кадят тамян. Вземете вашия чук и всички тези идоли изхвърлете вън или ги строшете; седнете след това при нозете на вашия Учител и вие ще разберете вътрешния, дълбокия смисъл на вашия живот. Това е, което Христос иска да каже че доброто, което Мария има, няма да ѝ се отнеме. Ти се тревожиш за много работи, казваш: Туй имам, онуй имам; ти си господар на тези неща, вземи ги и ги изхвърли. Аз съм забелязъл, някои господари, седнали на стол, като мене сега, и заповядват. Иска да му се подаде нещо, което и той сам може да си вземе, дрънка звънеца Дрънн! Никой не се явява. Вика един път, вика два пъти и най-после ще излезе да се кара. А бе приятелю, стани, вдигни си сам това нещо, може да си го направиш сам. Обущата му са на 5 крачки от него Дрънн!, да дойде слугинята да му ги донесе. Ще вика и ще с