НАЧАЛО

Контакти | Дарение
Категория:

< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Закхей

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА
СТАР ПРАВОПИС

Закхей

Най-често използвани думи в беседата: христос, закхей, всички, човек, днес, черницата, хора, има, свят, дойде, аз, може, дом, живот, сега, казва, бъде, казал, каже ,

Неделни беседи , София, 26 Ноември 1916г., (Неделя) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


(Неделни Беседи, 26.11.1916 Неделя, София)


“Рече му Исус: Днес стана спасение на този дом, защото и той е син Авраамов.”
Евангелие от Лука: 19; 9
1&cat=Евреи#result">Послание к Евреем: 1&cat=Евреи#result">гл. 1
<br /> По съдържание този стих е един от обикновените. Не трябва да презираме цветята, защото и те имат своето благоухание. Важни са думите: Днес стана спасението на този дом. Когато някой боледува дълго време, животът му минава през важна криза да остане или да си замине. Лекарят туря ръката си на пулса му, за да констатира биенето на сърцето, и казва, че кризата е минала, че лекарствата са подействали, т. е. настъпила е една криза на спасение. Така е по отношение на физическото тяло, но има подобна криза и в човешкия живот. Такава е преживял и Толстой, преди да премине от стария към новия си живот. Много пъти той е искал да се самоубие, защото не намирал смисъл в живота и един ден една много малка причина станала повод да се спаси. Когато бил в гората той си казал: И разбойникът, който беше на кръста, мина през една криза, но когато каза Помилвай ме, Господи, беше спасен. Той беше един умирающ разбойник, а аз съм един жив разбойник.<br /> <br /> Христос казал на Закхей: Ти днес стана причина на твоето спасение. Коя е била причината за неговото спасение? Макар и богат, той бил нисък на ръст, т. е. в телесно отношение не бил някаква представителна личност. Но в него се заражда едно желание да види Исуса и той избира черницата на пътя и се качва на нея. Всеки човек, когато иска да постигне един идеал, трябва да заеме едно високо положение, да не стои в тълпата. Когато Христос дойде и погледна нагоре, видя, че в душата на този човек има една идея и му каза: Слез долу, днес ще бъда в твоя дом. У този човек имаше не само желание да се качи на високо, но в него имаше и дух на справедливост и той каза: Давам половината си богатство на сиромасите и ако съм обидил някого в нещо с клевета, ще отдам четверократно. Тогаз каза Христос: Днес стана спасението на този дом.<br /> <br /> И вие трябва да се качите на едно високо дърво във вашата душа трябва да се качите в най-високото положение. Докато ходите заедно с хората, докато споделяте техните възгледи и действате като тях, вие никога не може да намерите Царството Божие. Когато казвам, че не можете да го намерите, има си причини за това. Царството Божие представлява един възвишен живот с други закони. То не е за простосмъртни, то е място за безсмъртни хора, за хора, които искат да служат на Господа. Следователно, който иска да мине от живота на смъртта в безсмъртния Живот, той трябва да се качи на черницата и да даде половината си богатство на сиромасите, а на обидените от него да се отплати четверократно. Само тогава човек ще мине от смърт към Живот. Докато не се индивидуализира, човек е един молец. Що е индивидуализиране? То е състояние на жертване. Който иска да се издигне в един по-възвишен живот, трябва да намери начини за това. Начините, с които хората си служат на Земята, стават само за нея, но не стават за Небето, защото това, което е полезно за Земята, не е полезно и за Небето. Това, което е полезно за червея, не е полезно и за дървото, защото когато червеят влезе в него, то изсъхва. Това, което е полезно за нашия личен живот, не е полезно и за обществения живот. Човек не трябва да бъде нито червей, нито молец, нито паразит.<br /> <br /> Сега, забележете, че Закхей беше нисък човек. Когато човек иска да влезе в Царството Божие, колкото е по-малък, толкова е по-добре. Когато Христос казва, че е по-лесно камила да мине през иглени уши, нежели богат да наследи Царството Божие, това е много вярно. За да влезе в Царството Божие, човек трябва да се освободи от всички свои стари желания и възгледи. Когато една мома се жени, тя не тръгва със старите си дрехи, със съдраните си обуща, а хвърля всичко и се облича с чисто нова премяна. Чудно е, че днешните хора искат да отидат при Бога с дрипите си. И когато проповядвам закона за себеотрицанието, вие се чудите как е възможно това. Възможно е за млади за моми и за момци, но за стари не е възможно, защото те не се женят. Онези от вас, които са стари, не трябва да се докачват. Човек трябва да бъде млад в стремежите си и никога в живота си да не казва, че нещо е невъзможно. Бъдещето е на младите, защото те са с идеали. Закхей беше такъв млад човек. Макар и да беше богат, той се качи на горе на черницата. Ако вие бяхте на мястото на Закхея, щяхте да започнете да обсъждате какво ще кажат хората, щяхте да си мислите, че заемате такова и такова положение и няма да успеете. Закхей не искаше да знае какво ще кажат хората. И когато Христос мина, видя го на черницата и му каза: Слез долу, ти си човекът, който в бъдеще ще даде пример. Слез, в бъдещите векове хората от твоята постъпка ще се учат на урок, макар и да си един митар. За да оправдае това, Закхей каза: Половината от имането си давам на сиромасите и за обидите ще се отплатя четверократно. Питам вас, които ме слушате, колцина сте готови да дадете половина от имането си на сиромаси и за обидите да платите четверократно? Мнозина искате много евтино да влезете в Царството Божие. Който казва, че евтино се влиза в Царството Божие, той не казва Истината. Човек трябва да бъде млад и в него трябва да има дух на себеотричане, на себепожертване, да бъде честен, да изпълнява думата си, да не се отрича от това, което веднъж е казал. Ако днес хората изпълняваха честно своята дума, деветдесет на сто от съвременните злини биха изчезнали. Трябва честно да се постъпва, честно да се говори, честно да се продава, да няма двусмисленост в нещата! А ние какво вършим? Щом направим погрешка, търсим начин да се извиним. Не, признай и кажи тъй: Направих това така. Правото си е право, кривото си е криво. Всичко това има и по-дълбок смисъл. Малкият човек Закхей не беше снажен, но беше благороден по ум и по душа. И казва Христос: В този дом настана днес спасение.<br /> <br /> Един древен гръцки цар, който много мразел престъпленията, издал заповед, според която на всеки, заварен в блудство, да му се извадят и двете очи. За нещастие, уловили в блудство царският син и го довели при баща му. Царят казал: Ще извадите едното око на мен и едното на сина ми... Това е човек, който държи на думата си. Който върши престъпления, трябва да ги плати. Същото направи и Закхей той даде половината от имането си, което е едното око. За съвременните хора богатството е техният живот и да им вземеш богатството означава да им вземеш живота. Днес парите правят хората който е богат, той е и хубав, и добър. Често момите казват за някой момък: Глупав да е, но да е богат. Така казва и момъкът за момата: Глупава да е, но да е богата. А после се питат защо не върви животът им, защо имат толкова нещастия. Защото и двамата са богати, но са глупави. Когато се чувствате недоволни от света, това значи, че сте глупави. Вие искате от Бога пари и богатство, но същественото не искате. Проповедникът иска да го слушат много хора, но никой не желае да го слуша един. Човек трябва да е готов като Закхей да раздаде половината си богатство и да възвърне за обидите четверократно. Питате как да намерите Христос. Приложете този закон качете се на черницата.<br /> <br /> Много пъти съм наблюдавал как покрай овчар, който пасе голямо стадо, минават всички овце, а той се спира само на една, погалва я, говори й. Това показва, че тя му е любима овца. И той й дава едно любимо име, например някой път й вика Маро и тя му отговаря. Това показва, че от всички останали тази овца се е индивидуализирала. Тя като Закхей се е качила горе на черницата и овчарят си я познава. По същия закон и ние трябва да се индивидуализираме. Трябва да се простим с всички свои стари навици и стари привички. Това е целта на съвременната култура. Всяка наука има за цел да преустрои човешкия ум. Науката работи в ума, а религията работи в сърцето. Те са два метода за изправяне на човешката душа, за подготовка към пътя на възвишения Живот. Защото гордостта се явява от ума, а злото от сърцето. Понякога мислите, че може да оправите света или ви е мъчно, че хората не ви зачитат. Гордостта се явява, когато човек започва да се индивидуализира.<br /> <br /> Сега, препоръчвам ви да държите един пост от пет-шест дни, за да опитате колко е вашата сила. Обикновено минат ли два-три дни от поста, повече не издържате. Христос опита своя живот Той пости четиридесет дни, за да узнае своята душа. Ако не можете да гладувате, значи нямате сила и не може да намерите Христа. Съвременните хора са натрупали това богатство, защото мислят, че трябва да ядат и пият и са станали роби на кухнята. Жената е слуга на кухнята. Свещеникът също от сутрин до вечер само разпореждания дава какво и как да се приготви за ядене. И колко слуги са наказвани с бой само за това, че не са приготвили яденето хубаво и навреме. Дохожда първосвещеникът и веднага пита приготвено ли е яденето. Това е идеалът, към който хората се стремят. Не ме разбирайте погрешно, не говоря против яденето, но лошо е, когато то се издига в култ на живота. Сега, например, дават по четвърт килограма хляб на човек (едно време това не ставаше, но днес и с толкова се минава). Онзи ден срещнах един господин, на когото дали от фурната всичко три четвърти килограма хляб. Той се чудеше как ще задоволи цялото си семейство, след като това количество едва на него само би стигнало, и си казваше: Какви времена дойдоха! Казвам: трябва да се качиш на черницата.<br /> <br /> И днес Христос минава през света, около Него всички се тълпят. Това е едно брожение и Христос иска да види колко души ще бъдат горе на черницата. Този образ трябва да се разбира вътрешно. Докато душите ви не минат през онзи голям път на себеотрицание, вие не може да влезете в Царството Божие. То е място за силни хора. Казано е: Който победи. Да победиш, значи да дадеш. Злото в света произлиза от това, че ние искаме само за себе си. Бог ни е изпратил не да завладяваме нещата, не да завладяваме природните сили, защото всичко принадлежи Нему. Да завладяваш, значи да управляваш разумно. Ще дойде един ден, когато собствеността, която имате, ще ви се вземе. Къде ще бъдат вашите тела след двадесет-тридесет години? Ще дойдат, ще ви изпъдят и ще ви кажат: Излезте си! Защо? Ако бяхте се качили на черницата, Христос щеше да ви каже: Днес стана спасението на този дом. Закхей няма да бъде изпъден от никого. Онзи, който изпъжда хората от света, не е Господ. Когато Бог изпрати човека на Земята, даде му слуги да му служат, но човек ги разврати и днес те го изпъждат. Микробите са тези, които го развалят и го изпъждат. И право казват хората, че както човек изяжда другите, така и те го изяждат. Ние сме създали в себе си ред паразитни мисли и желания, които са в състояние да ни убият. Често пъти само една мисъл е в състояние да убие човека. Една лоша мисъл е в състояние да измени пулса и настроението ни. Знаете ли колко струва една дума? Тя може да предизвика цял пожар в света. И затова, когато станем господари, трябва да се пазим от злото, да се пазим от тези фалшиви монети, които развалят света. Това са паразити, които храним в себе си. Ако храним едно малко змийче в утробата си, когато стане голяма змия, то ще прояде корема ни и ще излезе. Казват, че имало такива малки змийчета, които прояждали корема на майките си. Ако такива лоши мисли и желания действат като живи във вашата душа, те ще ви проядат и вие ще умрете. Тогава цялото изкуство на науката ще остане безполезно, цялата философия не ще може да ви ползва. Спасението става само тогава, когато Христос влезе в този дом. Защото у Закхей имаше дух на себеотрицание.<br /> <br /> И така, не може да стане спасение в света, без да влезе Христос. Както болният не може да оздравее, ако в къщата му не влиза светлина, така ако не влезе Христос във вашия ум, няма спасение. Спасението е прерогатив само на Бога. За да се спасиш, трябва да разбираш, трябва да владееш тези сили. Може да кажеш, че имаш стремеж, че знаеш. Опитай се да видиш колко знаеш. Един френски офицер искал да се противопостави на един закон, но преди това отишъл при един приятел и му казал: Бий ме колкото искаш! Когато му ударили две яки тояги, той казал: Стига толкова, ще видя колко ще мога да издържа в това, което съм намислил... Ако не можете да победите една лоша мисъл или желание, как ще можете да победите света? Ако не можете да владеете своя език, няма да владеете и света. Някой казва: Дъщеря ми е станала много лоша. Тя не е станала лоша сега, аз зная, че беше такава още преди да се роди и ти трябваше да знаеш каква ще бъде тя. Това, което виждаме сега, е вътре в нас, не е външно. Ща попита някой защо Господ позволява тези велики изпитания. Той е един Велик учител и ни изпитва. Той употребява тоягата и казва: Прострете го този син на земята, ударете му двадесет и пет тояги! И ако този син стане и прегърне баща си, значи познава законите. Господ казва: Всичките ви желания, мисли и действия, всичките ви стари дрипи не ги искам, това не е бит пазар. Тази работа не става нито с молитви, нито с четения. Много чудни са хората! Дохожда при мен един господин и ми казва: Моля ти се, повлияй да спечеля на лотария петдесет хиляди лева, от които двадесет и пет хиляди ще дам на църквата и за благотворителни дела. Не, Царството Божие не е лотария. Трябва рязко и ясно да се определи защо Христос отделя козите от овцете. Христос сега отделя хората един от други, тъй както в химията едно съединение се разлага и един елемент се отделя от друг. Вие трябва да вземете или положението на Закхей, който е човекът на бъдещето, или положението на тълпата, която не принадлежи на бъдещето. Закхей е колективно същество хората, които могат да се отрекат от себе си и да си подадат ръка един на друг, това е Закхей.<br /> <br /> Аз съм посещавал църквите, макар че ме обвиняват, че не ходя на църква. Зная всички хора и всички свещеници, тъй както зная себе си. Ще уподобя съвременните религиозни хора на онзи цар, който преди да тръгне на едно дълго пътешествие повикал десетте си министри и разделил царството си на десет части, за да ги управляват всеки от тях, докато се върне. Когато се завърнал, царят се преоблякъл като беден просяк, отишъл при първия си министър и му казал: Беден съм, няма ли какво да ми дадете? Жено, дай му скъсаните ми панталони, та да се отърва от тях казал министърът. Благодаря отговорил просякът. Ще благодариш, разбира се отвърнал министърът, те за тебе са добри. После царят отива при втория министър: Синко, нямаш ли някоя дрешка да ми дадеш? Жено, дай му съдраната дреха! Отива при третия министър и там му дават скъсана риза. При четвъртия министър му дават скъсана шапка, при петия скъсани обуща и т. н. Всички му дали по нещо. Най-после царят пристигнал официално в двореца и поканил всички свои министри на угощение. Какви ли подаръци ни носи царят? помислили си те. Всички се облекли с парадните си дрехи, наредили се около трапезата и зачакали. А царят започва да ги дарува: на първия министър дал скъсаните гащи, на втория палтото, на третия шапката, на четвъртия ризата и т. н... Така и Христос, който има много съдрани гащи, ризи, обуща и шапки, ще ви събере на едно угощение и на всички ще подари по нещо от тези скъсани неща. Сега ще кажете: Слава Богу, ние не сме от тях. Не зная, има един стих, който казва: И мислите им ходят след тях.<br /> <br /> Преди хиляди години някой си овчар имал много овце, а в местността, където те пасели, имало един вълк, който постоянно посещавал стадото. Овчарят го гонел и биел, но той успявал сегиз-тогиз да си вземе по една овца. По едно време в тази местност се появила някаква болест по животните, която отнела живота на всичките овце. Когато чул за това, вълкът започнал да плаче, отишъл при овчаря и му казал: Какво голямо нещастие ни сполетя и двама на теб ти измряха овцете, тъй че ти изгуби и вълна, и млеко, и месо, а пък аз изгубих възможността да си взимам понякога по една овца. Овчарят рекъл: Защо плачеш, нищо че ни постигна такова нещастие, едно време живяхме като неприятели, а сега ще живеем като приятели. А вълкът казал: Бих желал всякога да ме гониш, но овцете ти да са живи... Това не е благородна идея, това е идея на користолюбие да имат другите хора, за да имаме и ние. Така възникнаха съвременните кучета. Този вълк е бил първият, превърнал се на едно овчарско куче. Този стар едновремешен вълк държи и до днес на обещанието си и той е, който върви с овчаря. А овчарят му каз