НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Мъдростта

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА
СТАР ПРАВОПИС

Мъдростта

Най-често използвани думи в беседата: има, аз, човек, мъдрост, хора, всички, свят, сега, казват, казва, живот, добре, бог, всичко, може, смисъл ,

 Неделни беседи , София, 29 Октомври 1916г., (Неделя) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


(Неделни Беседи, 29.10.1916 Неделя, София)


Но мъдростта, която е отгоре, първо е чиста, после мирна, приветлива, благопокорна, пълна с милост и добри плодове, безпристрастна и нелицемерна.
Съборно послание Яковово 3: 17
<br /> Ще взема този стих във връзка с основата на Живота. Какво отношение има Мъдростта към човешкия живот? Отношението на Мъдростта към човешкия Живот е такова, каквото е отношението на майката към детето. Какво би се ползвало детето, ако майката беше глупава? Ние никога не можем да се домогнем до онова дълбоко, вътрешно разбиране на човешкия Живот. Той има двояк смисъл тесен и широк. Тесният смисъл е преходният живот, а широкият смисъл е безсмъртният живот. Казахме, че Мъдростта и Животът са както отношението на майката към детето. Следователно, вие ще бъдете неспособни да започнете живота си, ако Мъдростта не вземе мястото на една майка. Апостол Яков определя каква е Мъдростта, определя едно от нейните качества, един от нейните атрибути, а именно Чистотата. Ако няма Чистота, няма Мъдрост. Тъй както, ако майката няма любов към детето, тя не е майка. Следователно, имаме ли Чистота вътре в себе си, имаме и Мъдрост. Това е първата връзка и всички сполуки в Живота зависят от тази Яснота и Чистота. Яснота и Чистота са синоними. Защото ако нашите очи нямаха яснота и чистота, какво бихме правили, тръгнем ли на дълъг път? Разбира се, че ще срещнем големи препятствия. Следователно, ако в живота си имате препятствия, това показва, че в Мъдростта липсва основният атрибут Чистотата.<br /> <br /> И тъй, ние трябва да положим Чистотата. Тя е необходима и в науката. Всички Велики учители, които са идвали да просвещават света, са имали тази Чистота, т. е. имали са основния атрибут на Мъдростта. Чистотата подразбира, че никога в човешката душа не трябва да има желания и страсти. Едно от основните неща, характеризиращи Живота, са страстите. Те стоят като обръч около мозъка. Три пръста над ухото се намират човешките чувства и емоции. Хора, които обичат литературата, имат емоции. Чувствата съставляват най-високият праг на човешкия живот. Под чувства аз разбирам, че човек чува, т. е. да имаш чувства, значи да чуваш. В Божествен смисъл да чувстваш, значи да чуваш, да преживяваш най-тънките усещания, на които човек е способен. И в храненето, и в четенето, и в писането ние се радваме на това, което преживяваме и усещаме. Това е Животът, вън от тези преживявания всичко е невидимо.<br /> <br /> Яков казва, че първото качество на Мъдростта е Чистотата. После, Мъдростта е мирна, повърхността й е тиха, спокойна, не се вълнува. Кои хора се вълнуват? Тези, у които страстите вземат надмощие, които живеят в основата на своя мозък над ушите си. Това място е свързано с един център на човешкото обоняние и щом минеш покрай някоя гостилница, веднага ти се приисква да се понаядеш с месо и да си пийнеш. В този случай ти веднага слизаш отгоре, започваш да мислиш за някоя хубава кокошка, за месото на някой вол, за винце, за други неща и когато всичко това напълни твоя ум, Мъдростта ти излиза. Тогава горко на онзи готвач, който не е сготвил хубаво ядене! Петдесет на сто от всички нещастия произлизат от това малко центърче. Това е епикурейство. Такива хора казват, че Животът няма смисъл. Човек трябва да е учен, трябва да е банкер, за да нахрани добре това място в мозъка си. И след като яде петдесет, шестдесет, сто и повече години, най-после това място се разваля воденицата се поврежда, търговията престава и хората отиват на друга воденица.<br /> <br /> Понеже сме дошли на Земята, ние трябва да се стремим към своя вътрешен Божествен живот. Само в него можем да бъдем щастливи и блажени, доколкото можем да спазим Божествения закон. Мнозина се спъват от стиховете на това послание. Когато Яков говореше, той имаше един Божествен дух, имаше откровение и затова казваше тези неща. Мнозина четат Библията, но не я разбират. За да я разберат, трябва да са преживели това, което апостолите са преживели, да имат техния дух, душа и ум. Някои казват: Аз искам. Добре, но три неща са потребни на човека: първо, да търси, второ, да разбира нещата и трето, да ги прилага. Това е същото нещо, което казва Христос: Търсете, хлопайте, искайте. Ако не търсиш, не можеш да намериш. Тези три елемента трябва да се съединят в едно, за да се разбират основните причини на нещата. Един добър градинар трябва най-напред да разбира от почвата, после трябва да посее някое дърво, да го обработва, а след години то ще принесе плод. Така е и в Божествения живот: когато посеем една мисъл, след време тя ще даде плод. Божественото желание ще посееш в твоето сърце, а Божествената мисъл ще посееш в твоя ум. Но преди да си ги посял, твоите ум и сърце трябва да бъдат чисти и мирни. Човек трябва да се избави от лакомията, която съществува в света.<br /> <br /> Ще ви приведа един разказ, съчинен преди хиляди години. Това се случило по времето на древния цар Харун Он Рашид. Той имал обичай да се преоблича и да посещава града, за да види как живеят неговите поданици, дали има ред и порядък между тях. Бил доста щедър и правел благодеяния. Един ден той среща един просяк и му дава една златна монета. Просякът му казал: Господарю, ако ми удариш една плесница, ще ми направиш голямо добро. Царят не искал да прави това, но понеже просякът настоявал, заповядал на везира да му удари една плесница. И понеже му се видяло много чудно, че просякът иска плесница, повикал го в двореца си и го запитал кои са дълбоките причини да моли за това. Просякът започнал да разказва своята история. Бил син на богат търговец и когато баща му умрял, купил си около осемдесет камили и така забогатял. При едно от пътуванията си срещнал един дервиш1. който му казал, че знае едно голямо богатство и му трябват камилите, за да го натоварят и после да го разделят наполовина. Търговецът се съгласил, натоварили богатството, но още в началото дервишът взел една малка кутийка с някаква мас и я скрил. Започнали да делят наполовина, обаче търговецът помолил дервиша да му даде повечето камили, а да задържи за себе си по-малко, разсъждавайки, че на едно духовно лице не му е нужно толкова богатство. Дервишът се съгласил, отстъпил повечето камили и задържал за себе си само десет. След като помислил малко, търговецът пак му казал: Дай всичките на мен, а задръж за себе си една камила. Дервишът и на това се съгласил. След малко търговецът поискал и последната камила, получил я, но понеже забелязал как дервишът скрива кутийката, запитал го какво има в нея. Дервишът му отговорил, че съдържа някакъв мехлем, който има следното свойство: ако се намаже с него лявото око, човек ще вижда всичките богатства в света, а ако се намаже дясното око, ще ослепее. Тогава търговецът помолил да му намажат лявото око и наистина видял богатството на целия свят. После поискал да му намажат и дясното око, но дервишът отказал, предупреждавайки го, че ще ослепее. Търговецът, обаче, не вярвал, мислел, че ако си намаже и дясното око, ще види нещо много повече, и продължавал да настоява. Накрая дервишът се съгласил, казал, че отхвърля всяка отговорност от себе си, намазал му и дясното око, след което търговецът действително ослепял. Започнал той тогава да вика и да плаче, но дервишът му казал: Понеже беше много лаком, трябва да понесеш всички последствия. Тук просякът завършил разказа за своя живот и казал на цар Харун Он Рашид: Щом е така, искам да ми удариш една плесница. И всеки друг, който ще ми направи добро, искам да ми удря по една плесница, т. е. да ми намазва и другото око.<br /> <br /> Така и Господ ви е намазал едното око. У мъжа е намазал лявото, а у жената дясното, но те искат и двете им очи да намажат. И така хората ослепяват това е човешкото грехопадане. Знанието и Мъдростта, която Господ ни дава, ние не сме в състояние да я почерпим от Живота. Животът на Земята е ясно определен човек има вътрешен стремеж да въздигне своята душа. Но под думата да въздигне аз разбирам да влезе в онзи свят и да почерпи необходимите елементи за своето съществуване. Така например, човешкото сърце изисква желания, но някои желания са отровни и когато влязат в човешката душа, я разрушават. Например, колко е ненаситно желанието да бъдеш богат. И колкото повече забогатява човек, толкова сърцето му повече се втвърдява и най-после става толкова твърдо, че се разсипва. Крайният предел на втвърдяването е това състояние, при което тялото става крехко. А в обществения живот тази лакомия води до изолиране от хората и това разсипва човека. Човек живее, докато е със своите близки, а да живееш индивидуално значи да си извън Бога. Щом сме в дисхармония с хората, ние сме в дисхармония и с Бога. Казваш: Аз го мразя мразиш и Бога; казваш: Ще му взема парите крадеш и Бога. Това са отрицателни състояния и обратно правиш ли добро, ти правиш добро и на Бога, съработник си с Него. Мъдростта слиза отгоре, за да научи нас, чадата на Господа, да търсим истинското Знание. Мнозина искат да се научат, но са недоволни и казват: Защо Господ е направил така? Аз казвам: щом си взел да Го критикуваш, ти не разбираш Господа. Дойде ли ти зло, недей пита защо се е случило така, а си кажи, че за добро е дошло. Когато допуснем, че нещата в света не вървят хармонично, това подразбира, че не разбираме нещата. Например, в Америка има пусти места, през които хората вървят, вдигат много прах и мислят, че всичко навсякъде е обвито в прах, а не знаят, че те го вдигат. Така е и с твоите мисли и желания вдигнал си толкова прах в тях. Нека Мъдростта ти бъде чиста и мирна, нека този прах се утаи и само тогава ще разбираш дълбокия смисъл на твоята душа. Съвременните хора вече две хиляди години проповядват върху Мъдростта, но тя като че ли не ги е засегнала. По-точно, не е засегнала тези, които са на Земята, а тези, които е засегнала, са на Небето.<br /> <br /> Някой казва: Искам да живея. Добре, но гледай да използуваш добре Живота. Които искат да отидат на Небето, трябва да разбират вътрешната Божествена Мъдрост. Коя е причината? Бих желал да видя една църква в света, в която свещеникът да проповядва от Любов. Сега той проповядва, защото има жена и деца, а казва: Аз проповядвам за Господа. Не проповядваш за Бога, а защото жена ти те пече. Някой учител казва: Аз проповядвам за Господа. И ти не проповядваш за Господа, а за твоята жена и деца. Не искам да кажа, че това, което се прави, е лошо. Например, един проповедник събрал оттук-оттам материал, наредил добре беседата си, за да изкара повече пари, но слушателите не му дали толкова, колкото му се падало, оценили я за по-малко и в следващата проповед той започнал да кастри хората, които не му дали пари. Проповед, в която парите играят важна роля, не е чиста. Следователно, тази мъдрост не е чиста. Говоря за свещеници, които казват, че са Божии служители. Това име трябва да отговаря на целта. Всеки трябва да върши работата си тъй, че да отговаря на името си. Например, някой казва, че е търговец на дрехи и той действително си е такъв. Трябва да сме искрени и чисти. И ако аз не проповядвам Истината, ще кажа: Извинете ме, аз проповядвам Истината наполовина. Днес проповядвам само за пари, защото имам нужда от тях, а един ден ще проповядвам и без пари.<br /> <br /> И така, Яков взема думата мъдрост в широк смисъл. Много християни казват: Искам да разбера Божествената Мъдрост. Готов ли си да дадеш всичко за Бога? Христос е казал да се отречеш от себе си, което значи всички богатства, които имаш на Земята, да ги дадеш на сиромасите и заедно с тях да работиш и да ги научиш на труд и постоянство. Някои посочват какво е направил Карнич. Смешни са хората, когато взимат Карнич за идеал. Богатството е товар. Има един пример с онова магаре, което го натоварили с много мощи, икони и кръстове и където минело, всички се кланяли, а то си мислело, че поклоните се отнасят за него. Ти може да си в положението на Карнич, а да си едно магаре. Почитанието спрямо теб трябва да е заради твоя дух и мъдрост. Главата ти не трябва да е пълна с библейски стихове и изречения, те трябва да са в твоята душа и да представляват една Божествена тъкан. Това е смисълът на истинското християнство. Някой може да ми каже: Ти не проповядваш добре. Аз нямам нищо против съвременния строй, но гащите на едно петгодишно дете не стават на десетгодишното. И понеже човечеството днес е пораснало, трябват нови неща, нов строй, нови мисли. Малкото момиченце може да си играе с кукли, моите почитания към него, но когато голямата мома си играе, ще й кажа: Моме, на теб ти трябват живи кукли, другояче трябва да гледаш на Живота. Когато малкото момченце си играе с конче, моите почитания към него, но когато големият момък си играе, ще му кажа, че му трябва истински голям кон. Конят е човешкият ум, а куклата е човешкото сърце.<br /> <br /> Когато майката ражда своето дете, това значи, че ражда своето сърце, за да го превъзпита. И когато един стар дядо не може да превъзпита своето дете, той трябва да умре. Затова Господ е казал: Докато човек не стане като дете, не може да влезе в Царството небесно. Човек трябва да прероди своето сърце да стане малко. Под малко се разбира един пластичен елемент, който е в състояние да се развива правилно и не губи еластичността на Живота. Някоя жена казва: Родих пет деца. Добре, но възпита ли ги? Не. Тогава не си научила смисъла на Живота. Някоя пък ще каже: Аз нищо не родих. Трябва да родиш. Мъдростта, която слиза отгоре, казва: Ти трябва да родиш и твоето дете трябва да е мирно. Добре, вие имате деца, но понякога се тревожите, раздразвате се, пламвате от червенина, най-после ви заболява глава, стомах или бял дроб и казвате: Бързо викайте лекар, че ще умра! Отгде знаеш, че ще умреш? Това показва, че не разбираме отношенията и взаимовръзките, между които съществуваме. Всеки, у когото Мъдростта не е чиста и мирна, ще умре, ще се сплуе. А това подразбира, че в Невидимия свят има други закони, според които твърдата материя трябва да се превърне в мека, за да се стане годна за живот. Следователно, заради другите условия нашето тяло трябва да стане жертва на този закон. Всеки от нас трябва да пожертва своето тяло, както цветът жертва своите листенца, за да завърже. Това значи, че ние трябва да пуснем своите листа.<br /> <br /> Сега, съвременните хора искат да живеят във физическия свят, но не мислят, че този свят е най-добър. Във физическия свят отношението ви спрямо Невидимия свят е същото, каквото е отношението на детето в утробата на майка си то живее в една малка обвивка и за него това е цял свят. Но когато детето се роди, тази обвивка, това тяло трябва да се пожертва, да умре. Следователно, по отношение на Духовния този свят е само една утроба и затова човек се чувства в него стегнат и притеснен. Някой казва: Аз искам да оправя света. Няма какво да го оправяш, излез от майка си навън. Понякога детето се движи вътре в майката, но не иска да излезе навън. Дори когато започне да излиза, пак не му се иска и затова викат акушери да го извадят, затова майката вика, крещи. Така и ние не искаме да излезем, но Господ ни тегли. Трябва да излезем от физическия свят и да отидем в Духовния, в който има много повече условия за развитието ни. Сега вие гледате тялото си и си казвате: След години всичко това ще го изгубя. Или пък се гледате в огледалото и виждате, че сте остарели. Аз казвам: ще излезете от утробата на майка си. Християнството е наука, която посочва как хората трябва да излязат от този свят. То е тесен път тесен, за да може само един човек да мине през него.<br /> <br /> И така, трябва да се помни, че Чистотата в сърцето и в ума е едно качество, един необходим атрибут. Защото нашият стремеж да бъдем богати е прав, но богатството, което придобиваме, трябва да се пренесе там, където няма да се изгуби. Не трябва да бъдем сиромаси. Някои цитират: Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството Божие. Това не значи, че човек трябва да е беден, но значи човек, който е безсмъртен, който е разбрал Живота. Не на сиромасите е Царството Божие, а на онези, в сърцата на които няма мисъл да заграбят света, които всякога са доволни, който са готови да се жертват, от нищо не се оплакват, за които всичко е добро. Пратете ли ги в ада, там им е добре; пратете ли ги на Небето, и там им е добре. Такива са хората, които са нищи духом. Някой казва: Аз искам да съм нищ духом. Добре, още сега можеш да бъдеш. Но ако се поусмихнеш, това показва, че искаш още да си поживееш. Ако си живял месец в утробата на майка си, значи, че има още да си поживееш; ако си живял два-три месеца,