НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Да я не пия ли?

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА
СТАР ПРАВОПИС

Да я не пия ли?

Най-често използвани думи в беседата: човек, всички, чаша, живот, може, бог, христос, аз, има, казва, сега, любов, характер, хора, жена, всичко ,

 Неделни беседи , София, 22 Октомври 1916г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Беседа от Учителя, държана на 22 октомври, 1916 г. София.

„Чашата, която ми даде Отец, да я не пия ли?" (Йоана 18:10)

Всеки народ, племе и език, който говори зло против Бога на Седраха, Мисаха и Авденаго, ще се намери на късове, и къщата му ще стане гноище, защото друг Бог няма, Който може да избавя така."(Данаила 3:29)
<br /> Чашата, която ми даде Отец, да я не пия ли?" Всички знаят, какво нещо е чашата. В сегашния живот чашата играе важна роля. Тя е нужна при всички увеселения и забави. В нея наливат вино, ракия, разни спиртни питиета. И лекарите си служат със същата чаша. Те разтварят лекарствата в нея и ги дават на малките деца, които се отвращават от тях.<br /> <br /> Христос казва на учениците си: Чашата, която ми дава Отец, да я не пия ли?" Тая чаша представя процес на човешкото развитие; тя е емблема на нещо. Забелязано е, че цветовете на всички явнобрачни растения имат форма на чаша. Да пиеш от Христовата чаша, това значи, да минеш през известен процес, вътрешен или външен физичен, сърдечен или умствен.<br /> <br /> Тримата младежи Седрах, Мисах и Авденаго, хвърлени от Навуходоносора в огнената пещ, представят прояви на три различни характера. Рядко се срещат трима души с еднакъв характер, или на един ум. Тия младежи се отличаваха с високо умствено, нравствено и духовно развитие, което се провери в живота им. Те останаха верни на своите убеждения. Когато Вивилоняните искаха да им наложат своите обществени и религиозни възгледи, те не се подчиниха. В живота има принципи, на които човек трябва да остане верен. Само така той може да се развива правилно. Който не издържи на тия принципи, той носи последствието на своето отклоняване. Това изпитание се отнася не само за отделния индивид, но и за дома, за народа и за цялото човечество. Да не ви се вижда чудно, когато индивидът, домът, народът и цялото човечество днес се поставят на тоя изпит. От кого? От новия свят, или от Бога. Всички минават през изпита на тримата младежи. Те представят трите велики принципа, действуващи в човека. Ако между духа, душата и тялото на човека няма единство, нищо не може да се постигне.<br /> <br /> Много проповедници са говорили върху стиха за тримата момци в огнената пещ, но са ги разглеждали в друг смисъл, различен от тоя, който аз разглеждам. Тримата младежи представят три устойчиви характера. Истински човек е оня, който издържа с успех своя изпит. Студентът или ученикът получава диплом за свършване на науките си, когато издържи изпитите си с успех. Същото се отнася и до обществения живот, както и до природата. Всички живи същества, от най-малки до най-големи, минават през изпит, след което заемат своето определено място. Докато не минат през строгите житейски изпити, хората гледат повърхностно на живота. Те търсят блага, търсят щастие, но не ги намират. Само оня може да търси щастието и да го намери, който знае, какво представя то и, като го намери, може да го запази завинаги. Така хората търсят и любовта. Знаете ли, какво нещо е любовта? Ще кажете, че чувствувате любовта. Човек чувствува и приятни, и неприятни неща, обаче, всичко това не е любов. Всичко в света е проява на любовта, но какво в същност е любовта, малцина знаят. Няма учен, философ или писател, който може да определи точно, какво представя любовта. Ще кажете, че Бог е Любов. Казвате, че Бог е Любов, без да разбирате смисъла на любовта. Тоя въпрос предстои на бъдещето. След хиляди години човек ще има ясна представа за любовта. До това време дръжте се за любовта според разбирането си.<br /> <br /> Сега да разгледаме характера на човека. Характерът подразбира устойчивост. Тя е най-важната негова черта. Устойчив характер е оня, който, при всички условия на живота, е един и същ, т.е. не се изменя. Ако при изпитанията човек мени характера си, казваме, че той няма характер. Всички същества, които нямат характер, са безлични, т.е. лишени от индивидуалност. За да развие основната черта на характера си устойчивостта, човек минава през четири процеса, т.е. през четири степени на развитие: процес на подсъзнанието, на съзнанието, на самосъзнанието и на свръхсъзнанието или така нареченото космическо, Божествено съзнание. Сегашният човек е дошъл до самосъзнанието. В това съзнание се крият условията за човешкото падане. Човек има желание да владее света и казва: Само аз живея, затова всички трябва да ми служат. Като е добре на мене, на всички е добре; щом е зле на мене, на всички е зле. Това гледище на човека е създало двете философски учения: песимизъм и оптимизъм. Когато човек е болен, когато работите му не вървят добре, той е песимист. Когато е здрав, и работите му вървят добре, той е оптимист. Тия възгледи ни най-малко не определят положението на вселената. Това са субективни възгледи на човека, които нямат нищо общо с великите и неизменни Божии закони.<br /> <br /> Каква е крайната цел на живота? Крайната цел на човешкия живот е да намери основната черта на своя характер; да намери опорната точка на своя живот; да намери своя Баща и да се върне в Бащиния си дом; да намери своя Учител и да поеме работата, която трябва да свърши. Какво ще правя, като свърша работата си? Да се задава такъв въпрос, това значи неразбиране крайната цел на живота. Работата никога не се свършва. Да свършиш една работа, това значи, да започнеш друга. Като знаете това, никога не питайте, каква е крайната цел на живота. Стремете се да свършите започнатата работа. Не отлагайте работата си. Само така ще бъдете щастливи. Отправяйте ума и сърцето си към работата, която ви е дадена. И след като свърши започнатата работа, човек има право да се пита, защо е дошъл на земята. Отговорът е прост: Ти си дошъл на земята да учиш и да работиш.<br /> <br /> Христос казва: Чашата, която ми даде Отец, да я не пия ли?" Всеки човек има по една горчива и по една сладка чаша, които се сменят една с друга. Чрез горчивата чаша човешкият живот постоянно се пречиства. Защо трябва да се пречиства? Човешкият живот е подобен на извор, който е пътувал дълго време и по пътя си събирал различни утайки, които са го оцапали. За да се пречисти изворът, водата трябва да мине през редица песъчливи пластове. Така водата се филтрира и придобива първоначалната си чистота. Ето защо, Бог от време на време ви дава по една горчива чаша, да пречисти живота ви. Като минете няколко пъти през горчивата чаша, ще разберете, защо е трябвало да пиете от нея. Горчивата чаша ще освободи живота ви от всички нечистотии. Какво представят нечистотиите? Лошите човешки мисли и желания. Те са елементи, които внасят поквара в човешкия живот и в характера му, като ги разрушават. Така човек губи сигурността в живота си и започва да се страхува, да не се разболее, да не остарее, да не изгуби богатството си. Това, от което се страхува, става. Каква философия се крие в това? В страха човек си представя нещата такива, каквито не са.<br /> <br /> Един пътник замръкнал в една планинска местност, дето трябвало да пренощува. Колкото по-тъмно ставало, толкова повече обърквал пътя. По едно време, кракът му се подхлъзнал, и той усетил, че пада в пропаст, но успял да се хване за клона на едно дърво и така висял няколко часа. Най-после ръцете му толкова отмалели, че невъзможно му било повече да се държи за клона на дървото. Преди да се спусне в пропастта, той започнал да вика, да се прощава с близките си. Като си взел сбогом от всички, пуснал клона, за който се държал, и очаквал вече смъртта си. Каква била изненадата му, когато разбрал, че пропастта, от която се страхувал, била само 15 см. дълбока.<br /> <br /> Често и вие се държите за някакъв клон и викате: Сбогом, отивам вече! Като се спуснете, виждате, че пропастта под вас е дълбока само 15 см. По тоя начин човек сам си увеличава страданията. Новото учение ви казва, че пропастта под вас е само 15 см. дълбока. Спуснете се без страх и ще се уверите, че думите ми са истинни. Докато не се е домогнал до истината, човек се страхува и казва: Какво ще стане с мене? Няма нищо страшно в живота. Пусни клона, за който се държиш, и ще видиш, че пропастта под тебе е само 15 см. дълбока. Ако умра? И това не е страшно, под тебе е пак само 15 см. дълбочина. Един ден сами ще се уверите, че страхът, който ви е обхванал и държи здраво, е безпредметен. Навсякъде е тихо и спокойно. Опитайте новото учение, в което е скрита истината на живота. Истината всякога може да се опита, защото сама тя е живот. Христос пръв разбра смисъла на живота, неговата крайна цел и пи горчивата чаша, без да съжалява. Ако Христос не беше пил горчивата чаша, светът щеше да бъде лишен от всякакво благо.<br /> Какво се крие в горчивата чаша? Божията Любов. Ще кажете, че тя носи страдания. Без страдания не може да окапе листа на горчивата чаша. Следователно, без страдания тя не може да даде плода на живота. Христос е живият плод върху дървото на живота. Като не разбираха законите на живота, учениците на Христа казваха: Учителю, недей се излага на страдания!" Това подразбира: Учителю, недей цъфтя. Христос знаеше, че сега е времето да цъфне и да върже. Ако не беше цъфнал и не беше вързал, плод не щеше да има. Плодът донесе благодатта за цялото човечество.<br /> <br /> И тъй, когато дойде горчивата чаша и за вас, ще знаете, че е дошло време да цъфнете и да завържете. Следователно, не съжалявайте, че страдате. Само чрез страданието индивидът, семейството, обществото, народът и цялото човечество се облагородяват. Христос трябваше пръв да цъфне на дървото на живота и да даде живия плод, който лекува. В тоя плод се крие новото учение, което носи елементите на вътрешен мир и спокойствие. Само така човек влиза в космичното съзнание на живата вселена, в която всички възвишени същества, всички ангели и цялото небе служат на Бога. Когато човек е добър, дето да го турят, в ада или в рая, навсякъде му е добре. Ако е лош, и в рая да го турят, пак ще му е зле. Тримата младежи минаха през огнената пещ, но не изгоряха. При тях влезе и четвърти, който приличаше на Христа. Когато човек мине през огъня, ще намери четвъртия елемент, т. е. Духа, наречен от философите висшето аз, Божественото начало в човека. От гледището на християните, това значи, да се съединиш с Бога. Това подразбира да живееш в хармония, а не да съединиш ръцете си с някого, да се хванете ръка за ръка. Ако вземете няколко последователни тона, ясно ще различите всеки един поотделно. Обаче, ако вземете няколко тона, хармонично съчетани, ще образувате акорд, съзвучие или хармония.<br /> <br /> Казвам: Влезте в Божествения живот, да заживеете в Неговата хармония. Бог не се нуждае от нас, ние се нуждаем от Него. Той няма желание да ни погълне и обезличи. Единственият Му стремеж е да ни насочи в правия път на разбиране. Той е Учител на душите, които искат да Го разберат. Само така човек може да бъде умен, добър, красив, здрав, да живее в хармония. Защо са нужни тогава страданията? Те идат като необходими препятствия за постигане на хармонията. Без препятствия хармонията е непостижима. Може ли влакът да се движи по гладка повърхност и да постигне крайната цел на своето движение? Окаже ли се, че пътят на влака е гладък, колелетата му ще се движат, без да напредва. За да върви напред, сипват пясък на пътя му, и той започва да напредва. Пясъкът е препятствие, но без него влакът ще стои на мястото си. Не мислете, че ще бъдете щастливи, ако пътят ви е гладък и без препятствия. Разумните същества, които разбират законите, веднага сипват пясък на пътя ви, да тръгнат колелетата на вашия живот напред. Ще кажете, че щастието ви се нарушава. Това е привидно нарушаване. Когато тръгнете напред, ще разберете смисъла на препятствията, т. е. на страданията. Казваш: Побеля ми главата от страдания. И това е за добро зависи, за какво се готвиш. Ако си платно за дрехи, добре е да побелееш. Ако си почва, добре е да почернееш. Черноземът дава най-добри плодове, най-хубаво жито. В тоя смисъл, бих желал всичката почва да е чернозем.<br /> <br /> Христос казва: Това е живот вечен, да позная Бога, да позная Любовта." Това е Божественият плод, който носи хармонията за цялото човечество. Който е готов да страда, само той ще цъфне, ще върже и ще даде плод. Ако съм плод, ще ме изядат. Нека те изядат. Ти имаш семка, от която ще се родиш отново. В семката е силата на твоя живот. Докато не прояви силата си, човек не може да се развива.<br /> <br /> Като знаете това, не се страхувайте от страданията и мъчнотиите. Всички хора, всички живи същества минават през тях. Само оня ще ги преодолее, който е готов да се пусне от клона, за който се държи. Така той ще види, че пропастта, която го плаши, има само 15 см. дълбочина. Всички мъчнотии са преодолими. Виждал съм хора, които не могат лесно да умрат. Като дойде тоя час, те започват да ритат, не могат да се отделят от тялото си. Казвам: Отпусни се, нека душата ти излезе свободно. Под тебе е само 15 см. дълбочина. И близките на умиращия се страхуват от смъртта. Те му дават лекарства, правят инжекции, да продължат живота му още малко, но нищо не постигат. Пусни се от клона, под тебе има дълбочина само 15 см. Изправи се на краката си и кажи: Слава Богу, избавих се от голямото нещастие. Сегашните хора, като не разбират нещата, събират се около умрелия и казват: Горкият човек, отиде си! Аз виждам, че умрелият е жив и стои на 15 см. далеч от тялото си.<br /> <br /> Сега, както и да ви говоря, всичко ви се вижда смешно. Като се намерите пред някаква мъчнотия, вие пак се хващате за клона и не смеете да се пуснете. Казвам: Пусни се от клона и се хвани за Господа. Само така ще стане обрат в живота ти, в всички твои възгледи. Има писатели, които, като напишат една книга, преживяват голям страх от критиката. Те се вълнуват, тревожат и, като минат кризата, казват: Слава Богу, свърши се всичко. Казвам: Напиши книгата си и се пусни долу. Кажи си урока и се пусни долу. Това искаше да каже Христос с чашата, която Отец му даде. Петър казваше на Христа: Учителю, не пий тая чаша." Обаче, Христос му отговори: Чашата, която Отец ми даде, трябва да я пия".<br /> <br /> Всеки човек носи в себе си по един Петър и по един Христос. Петър вади ножа от ножницата си и отрязва ухото на слугата. Христос му казва: Петре, скрий ножа си. Изпий чашата, която Отец ти дава, за да разбереш Божествената хармония. Горчивата чаша иде за всеки едного от вас. Желая да изпиете тая чаша геройски, както подобава на всеки християнин. След изпиване на горчивата чаша иде възкресението новият живот. Това е външната страна на въпроса. Съществува известна аналогия между живота на Христа и тоя на тримата момци, които Навуходоносор заповяда да хвърлят в огнената пещ. Пещта била толкова нагорещена, че палачът, който ги хвърлил вътре, изгорял. Казано е, че Бог е огън, който изгаря. Обаче, който живее в съгласие с Божията Любов и с Христовия Дух, е в пълна безопасност. Божията сила се проявява в трудните моменти на живота, не когато човек е сиромах, но когато е богат. Богатството е затлъстяване отвътре навън, а сиромашията процес на развитие отвътре навън. Богатството трябва да се превърне на тор, а сиромашията в честен труд. Без богатство не може, но и без сиромашия не може. Те са два процеса, които работят задружно за човешкото развитие. Докато не изгуби всичко в света, човек не може да намери Бога, не може да бъде щастлив. Щастието е есенция, която се извлича от знанието и опитностите на хилядите поколения, както гюловото масло от цвета на розата. Трябва да подложите три-четири хиляди килограма розов цвят на дестилация, за да извлечете от него едва един килограм гюлово масло. Това значи, да превърнете земното щастие в небесно. Това значи: Ако земният живот не се превърне в духовен, човек не може да намери истинското щастие.<br /> <br /> Чашата, която ми даде Отец, да я не пия ли?" Христос изпи тая чаша и стана велик дух. Той се съедини с Бога и каза: Аз и Отец ми едно сме". В това се крие Неговата сила. Той казва: Не дойдох да изпълня моята воля, но волята на Оня, Който ме изпрати". Ако Христос не беше изпълнил Божията воля, щеше да бъде подобен на хората. Често религиозните се запитват помежду си, кой от тях е по-свет, по-умен. Това са относителни неща. Като изучавам сегашните хора, виждам, че те не могат да обичат повече от един човек. Ако едновременно обичат двама души, те, или ще се скарат, или ще бъдат принудени да лъжат. Обичаш едновременно двама души и започваш да лъжеш ту единия, ту другия, ставаш неискрен. Това любов ли е? Това е проява на човешкия егоизъм, проява на човешкото самосъзнание. Човек, в своя егоизъм, се проявява като малко, жестоко божество, в форма на син, или дъщеря, в форма на възлюбен, или възлюбена. Това всек