“Добрата молитва”
“Духът Божи”
Евангелие от Матея, 5. глава, 1-12 стих
Тъй както вие разбирате любовта и обичта, ще помислите малко.
“Аз мога да любя”
Важно е човекът да има ясна представа за себе си. Да се спрете и да помислите какво сте. Вие нямате ясна представа. Когато спи един човек, ние виждаме, неговите очи са затворени. Само едно малко подвижване има с очите тогиз, после човек се обръща на едната страна, на другата страна, на лявата или на дясната страна. Някои хора спят много спокойно, някои се обръщат на лявата страна, на дясната страна, казват: “Така ми е по-угодно.” Може да питате някой човек защо говори така силно, защо се кара с хората. Казва: “Така на чалъм ми иде.” Защо говориш тихо? Когато имаш да вземаш, говориш високо. Когато имаш да даваш, говориш ниско. Сега всеки може да каже, но трябва да се разбира. Какво ние разбираме под ниско говорене и високо говорене?
Разликата между топлината и студа в какво седи? Мерките, с които студът се мери, са различни, отколкото мерките, с които се мери топлината. Амплитудите не са еднакви. Пространството, което студът завзема, не е еднакво с пространството, което топлината завзема. Ако разгледате амплитудите на тъмнината, не са такива, както амплитудите на светлината. Амплитудата на студа е минус седемдесет градуса, а амплитудата на топлината са милиони градуси.
Казвате: “Какво нещо е добро?” Амплитудата на доброто, това е основа на живота. Доброто е понятно само за един умен човек, който не спи. Който спи, той не може да разбере какво нещо е доброто. Казва “добър човек е”. Ние казваме, добра нива е онази, която ражда хубаво жито. Добро лозе е онова, което ражда хубаво грозде. Добра вода е, която е чиста, изобилна, носи в себе си всичките блага. Та всеки ще каже: “Аз съм човек и свободен трябва да бъда.” Засега има три неща открити. Ние познаваме любовта. Любовта, то е нещо непонятно. В Божествения свят е любовта. Животът представя един свят по-низък. Животът, който ангелите живеят. После имаме движение, то е нашият свят, то сме ние, хората, които постоянно се движим. Що е човекът? Той се движи като някой предмет от едно място на друго. Когато започне човек да мисли, той е влязъл в света на ангелите, те мислят. Ние сме ограничени само на земята, от земята никъде не можем да идем. Гледаш месечината, гледаш слънцето, гледаш звездите, те са надалече. Движиш се на земята от едно място на друго, правиш малки амплитуди, мислиш какво ли има на луната. Какво има на луната? Вечерно време сто и петдесет градуса студ, денем сто и тридесет градуса топлина. Ако идем на месечината, няма никаква растителност, много красив свят е на въображението. Когато някой човек в света започне да фантазира, че е станал богат, че е станал красив, че е придобил това или онова, че се е издигнал и мисли, че го има, то е животът на месечината, то е въображение.
Има един анекдот, българите са го турили в най-простата форма на един циганин. Подарили на циганина едно гърне с мляко, турил го на главата и го носи на своите циганчета, но ги няма още. Казва си: “Това мляко ще го продам, ще си купя кокошка. Тя ще се кокоши, кокоши, ще си купя една овца. Тя ще ми се ягни, ще си купя волове.” Става богат, че си купува камили, купува си коне, забогатява в света. Казва, че ще си намери красива циганка, ще се ожени, ще му се роди едно дете и от радост подскача и разлива млякото. Родило се детето и млякото се разляло. Това е въображение, човек си мисли.
Ние, съвременните хора, почти така мислим. В края на краищата гърнето падне от главата и млякото иде. Нито красивата циганка, нито красивото циганче излизат. Сега не искам да ви обезсърчавам. Трябва да се мисли, понеже сте дошли на земята не да благувате. Извадете тази идея из главата си. За работа сте дошли. Второто положение е, че сте дошли да се учите. За работа сте дошли, но и трябва да се учите. Дълго време да се учите, да разберете живота в неговите проявления. Защото каква полза има един цигулар, който има една цигулка, носи я, има четири струни, разправя историята на цигулката кой я направил, кои са правили струните, кой е направил лъка, туря я в кутията. Иде на друго място, пак отваря кутията, пак разправя за цигулката от какво дърво е направена, как е сечено, как са направени частите на цигулката, но не знае да свири.
Сега ние постоянно казваме: “Аз съм човек.” Ти си цигулар. Казва: “Бог ме е направил.” Много хубав майстор направил цигулката. Тази направената цигулка трябва да започне да говори. Сега да ви говоря за една цигулка, всинца няма да се интересувате. Магарето на цигулката на човека е неговият пъп. Щом огладнееш, лъкът започва по струните, чуваш цигулката от “сол”, “ре”, “ла”, “ми”. Това са амплитуди, нагласени са. Най-после трябва да знаеш какво да свириш. Ако е модерен цигулар, ще каже, че ще свири от Бах, от Моцарт, от Бетовен или някое парче от ред други знаменити музиканти, които са писали. Пък някой, който не знае да свири Бах, ще си посвири някоя народна песен, някоя хороводна песен. Всеки има цигулка. Ще извади цигулка, започне. Няма същество, което да не свири на цигулка. Все поне ще засегне четирите струни от ляво на дясно. После нагласи цигулката, побръмчи, пак я тури в кутията. Като започне да свири човек, това е процес на дишането. Избраните песни, които свири, то е неговата мисъл. Трябва да се подбира материалът.
Та казвам, след като яде човек, какъв е вторият процес? След яденето започва вътрешен процес, пречистване, изваждане от храната онези потребните елементи. Имаш материала, който е потребен за поддържането на живота. След туй е мисълта, това е градеж. Трябва да започнеш да градиш. Човек не е бил така красив, както сега. Вие, ако бихте видели първия човек, когото Бог е направил, и го сравните със сегашния, ще се учудите на голямата промяна, която е станала, и онова, което за бъдеще ще стане. От съвременния човек нищо няма да остане. Конят е красив, но какво красиво може да видите в неговото лице? Красотата седи в неговото тяло. Щом дойдете до лицето, няма никаква красота. Отдалече като гледаш, има една линия, една подвижност, спретнатост. Видиш - силите, които излизат от коня, от вола или от една мечка, се различават.
Та казвам, това, което ни интересува от яденето, то е животът, който можем да извадим от храната. Христос казва, че който възприема словото, знанието в света, цялата природа, тъй както е направена, тя е един извор за живота. Ако ти не мислиш върху това, което Бог е създал, ти няма да приемеш онзи живот, който съществува в него.
Казвам, първото положение е, че човек се намира в статично положение в съзнанието. Седи той и не знае защо е дошъл на земята. Туй ние наричаме физически живот на човека. Човек обича да седи на едно място. Ако той беше едно физическо същество, като намери едно място, ще седи с хиляди години там. Щом дойде духовният живот в човека, животът на движението, казва, че Бог взел пръст това е първото състояние на човека, от което той е направен. Под пръст разбираме първото състояние на човека. Каквато е била тази пръст, оформил я Господ. Значи със своята мъдрост оформил човека и като го оформил, вдъхнал му дихание и той станал жива душа. Значи подвижил се.
Най-първо човек е представен като една мумия, направен като един модел, който имат шивачите. Един модел имат те като човек направен, турят на този модел дрехата и дрехата гледат да приляга на рамената. Ако стои хубаво на тази кукла, и на неговия клиент ще седи хубаво. Съвременните шивачи се намират в доста голямо затруднение, понеже тия живите кукли са малко изопачени. Онези кукли са много хубаво направени, моделът е много добър. Живите кукли са малко изкривени, рамената изкривени, хълбоците изкривени. Той трябва да взема известни мерки, за да дойде тази дреха намясто. Ние чакаме само да ни направят една дреха. Трябва да знаем как да облечем тази дреха, да ни ползва.
Ти имаш една дреха, която да ти донесе нещастие. Ти може да имаш една дреха, която може да ти донесе щастие. Един земеделец или един овчар, който иска да бъде щастлив, той трябва да пасе много добре овцете си, да ги изкарва на най-хубавите пасбища да пасат и после никога да не им казва някоя обидна дума на коя да е овца. Не да хвърля тоягата, но да ги гали. Като ги погледне, да трепти сърцето му, като живи същества, които имат връзка с него, от които зависи животът му. След туй, като израсне вълната, той да я подрязва така, че овцете сами да дойдат при него, той да им пее. Като им пее музикално, ще им снеме вълната от гърба им. Той ще съблече овцете, за да облече себе си. И тази вълна трябва да я прекара през най-хубавата вода, да я опере хубаво, пък с песен, музикално ще пее. Оперно ще има пеене на всичките тия нишки. След туй ще развлачи на дарак вълната. Българите имат дараци, много интересни са, като гребени са. Ще вчеши вълната и на кадели ще я направи. После ще вдигне хурката, ще започне да преде. Вземе вретеното, като завърти, преде. Благодарение на туй вретено и земята е като вретено, преде. Земята се върти по два начина върти се около Слънцето и върти се около себе си. Преждата става много хубава, хас прежда. От тази прежда, от която земята е прела, Господ взел, че направил дрехата на човека.
Да се спрем сега не какво Господ е направил, но какво ние трябва да направим. Ще турим намясто основата, вътъка и ще започнем да тъчем. Вдигнат се нищелките, вкарва совалката, сменят се пак нищелките, пак вкара совалката, тъче се. После ще намери хубав шивач, който да му ушие дрехата. Тогава ще чуе, което са разправяли овцете. Всичките тия нишки ще засвирят, ще запеят хубаво. Тогава ще чуе най-хубавата музика, която някога е чувал в света. Апостол Павел казва: Защо живее човек? Ще имаш една дреха. Тя е сватбарска дреха. Без такава дреха да те канят на гости в небето, не може да идеш. Под думата “небе” ние разбираме далече, но ти ще идеш в разумния живот, при същества, които те любят, които ти ги обичаш. Тогава се разделяте на две категории едни, които любят, други, които обичат. Постоянно тия същества се сменят. Любовта е една хубава песен, мажорна песен. Има мажорни и миньорни песни. Миньорни ние разбираме понижени с един тон, но песни, които имат мекота, а мажорните са, които имат сила.
Та казвам, нас ни интересува вътрешният процес на песните. Бог е вътре в нас, когото ние познаваме, понеже ни е направил по образ и подобие на Бога. Следователно най-първо трябва да видим оригинала. Ние сме едно копие тук. Копието трябва да го провериш някъде с оригинала. Ние сме скица на този образ. Трябва да проучим този оригинал, от който сме създадени. Този оригинал се отличава по три неща. Той съдържа доброта в себе си, от която изваждаме материал за съграждането. Сила съдържа то е туй, което дава движение в света, човек да стане жива душа. Като започне човек да се движи, показва, че живот носи. После разумното, в което сега влизаме, то е мисълта. Съзнанието в себе си, което имаш, че трябва да живееш за другите, не само за себе си. Но ти трябва да живееш за Бога.
Най-първо статическо е положението на любовта сама по себе си. Ако ти целия живот седиш сам, без да има някой около тебе, какво ще бъде? Нито Адам, когото Бог създаде в рая, беше доволен от себе си. Казва: “Много добър е, Господи, раят, дървета, всичко туй, но аз съм сам, няма с кого да говоря.” Ти влизаш в друг свят. Адам казва на Господа, че още не е израснал, че не може да го обича дотам, казва: “Мязам на тебе, но съм още дете. Искам другарчета, да се занимавам с тях.” Казвам, туй състояние, в което ние се намираме, извън рая сме, не сме в рая. Адам се противеше да излезе извън рая навън. Излезе, но знаеш как излезе? Като дойде изкусителят, му казва: външният свят е много красив, излез. Как да изляза? Направете казва една погрешка, ще ви се отвори вратата. Станете самостоятелни, не се подчинявайте. Каквото ви казват, направете туй, което вие искате.
В какво седи погрешката на Адам? Казва: “Толкоз години, как се яви Ева, нито един плод досега не ми дала. Да иде в рая, да ми донесе една ябълка.” Яви се едно желание тя да му даде един плод, една ябълка. Той ядеше ябълки, но искаше женска ръка да бутне ябълката и да му донесе. Не е виждал какво нещо е това. Тогава тази мисъл поведе друга. Тръгна тя из рая да му угоди. Като тръгна, ходи, ходи, търси да намери особен плод. Като дойде до дървото на познание на доброто и злото, казва: “Тези са най-хубавите плодове. Ще му дам един плод. Първото любовно писмо му давам. Ще ме помни.” По модерному казано: ще ме помни. Донесе му плода и му стана много приятно. Но той не знаеше как да изяде този плод, казва й: “Я ми кажи как се яде.” Тя взе, че хапна преди него и той яде точно така, както тя яде. Тя помляска, и той помляска. Щом помляскаха, и царските мантии изчезнаха. Аз може да ви представя тази работа на един модерен език. Когато човек направи едно престъпление, дойдат стражари, задигнат го и му турят вериги на ръцете. Заграждат го в затвора, не може да се върне вече в бащиния дом. Търсят го къде е отишъл. В нов свят е. Или казано на научен език влизане в най-гъстата материя, която е неорганизирана.
Трябва да се започне да се мисли какво да се направи сега, в този живот, в който се явяват всичките вътрешни недоволства. Богат си недоволен си. Здрав си недоволен си от здравето. Мязаме на онзи български Стоян от Варненско в село Судескя не зная новото му име. Той бил най-силният в околията. Казва: “Дал ми Господ сила, мамо, всички търкалям. Няма по-силен от мене, но защо ми е това голо здраве? Момите не ме обичат. Аз съм най-силният, но всичките моми ги е страх от мене, че ще ги бия. Сърцето ми гори за момите.” Казват: “Не искаме такъв пехливанин като тебе, не искаме да се борим.” Казва: “Не ме обичат момите. Защо ми е такова голо здраве?” Хваща го една болест и като боледувал три години, казва: “Мамо, да ми дадат камъни да нося. Само да ми даде Господ здраве. И с камъни да ме товарят.”
Ние, съвременните хора, сила имаме, знание имаме, но не ни обичат хората. То е неразбиране на вътрешния смисъл на живота. Ние разбираме, че сме силни да вземем един човек, да го поставим на земята, да турим крака си и да кажем: “Познаваш ли, че аз съм силен?” Който дойде, го гътнеш и кажеш: “Познаваш ли, че аз съм най-силният?” Дойде друг, хване този силния и го положи на земята, казва: “Познаваш ли, че аз съм силен?” Хората се мерят, учените се мерят. Дойде някой учен, положи другия на земята. Дойде добрият, казва: “Познаваш ли, че аз съм добър?”
Аз виждам два вида хора: пехливани и слаби, невежи и учени, грешни и праведни. Ученият казва: “Познаваш ли, че аз съм учен?” Праведният казва: “Познаваш ли, че аз съм праведен?” Красивият хване грозния, казва: “Познаваш ли, че аз съм красив?” Но онези, които натискат слабите, са ли по-щастливи? И онези са нещастни. Тези, които са отдолу, казват: “Да станем като вас.” Значи той ще стане добър, за да натиска другия. Той ще стане силен, за да натиска другия. Той ще стане учен, за да натиска другия.
Имаме едно криво разбиране за целия живот. Сега ние се нуждаем от добри хора, да дойдат и да кажат: “Не натискай този човек, нека стане и той.” Започнеш да му даваш уроци и той стане силен, да помага на другите. В туй отношение майката дава първия урок. Тя, като дойде туй слабото дете, тя го вземе и го учи. Най-първо го тури в коритото, казва досега ти си било нечисто, защото от нечисто място иде. Колко години го чисти, докато се яви съзнание, че туй дете трябва да обича чистотата. След туй второто желание на майката е, че то трябва да се движи, да стане на крака, да стане от леглото и да се движи. Третото желание на майката е да го чуе да пее. Даже е много снизходителна. Като го чуе да врекне, на майката й стане драго, като мед й падне. То е вземане основния тон. Колко хубаво го взема. Даже майката вижда доста голяма музика в плача. Като заплаче, тя даде ухо да слуша. После иде, че го поглади, че много хубаво взема първия тон. Та казвате, не виждаш ли, че аз въздишам? Че въздишаш, то е хубаво. Като въздиша човек, знаеш, че скърби. Това е човещина, да скърбиш.
Аз искам да се радвам. Това е, което трябва да учиш. Аз искам да бъда богат. Това е, което трябва да правиш. Аз искам да стана силен. Това е, което трябва да правиш, да го научиш. Един камък натиска друг камък, седи с хиляди години, докато дойде някой да го измести. Разумният човек не трябва да прави туй натискане. Ти като направиш добро на един човек, това трябва да бъде натискане. Защото думата “натискане”, изтълкувана духовно, вече има обратен процес. Не трябва да натискаш човека, но да го извадиш от натискането. Този човек, който сам по себе си не се движи, той е натиснат. Ти трябва да го освободиш от туй състояние. Казва: “Няма за кого да живея в света.” За кого живеят очите? За кого живеят ушите? За кого живее устата? За яденето. За кого живеят ръцете? За работата. За кого живеят краката? За ходенето.
Светът е свят, в който ние се опознаваме. Всеки един от нас трябва да знае какво може да направи, за какво е роден. Най-първо човек трябва да се запознае със своята душа. То е доброто. Всеки човек трябва да се запознае със своето сърце. То е животът. Всеки човек трябва да се запознае със своя ум. То е човешката мисъл. То са три състояния думата му, сърцето и мисълта. Със запознаването ще му дойде тази красота. Преди да е станал красив, той не може да бъде щастлив. Защото недоволството в света е родило грозотата. Доволството в света е родило красотата. Благодарността е родила красотата. Неблагодарността е родила грозотата. Следователно едни хора са грозни, защото са неблагодарни, не са красиви. Благодарните хора са станали умни. Неблагодарните са станали невежи. Неблагодарните са станали слаби. Благодарните са станали силни. Тъй седи въпросът. Казва: “Слаб човек съм.” В миналото ти си бил неблагодарен. Какво трябва да правиш? Да благодариш. Всеки ден ще се срещаш с Господа, както учениците се срещат с професорите си. Той трябва да бъде далеч на катедрата, ти ще бъдеш на столче. С всичкото уважение и почитание ще седиш, ще се учиш. Гледам, съвременните хора, някои професори като че заповядват на целия свят. Той даже елементарно познание няма.
Дойде при мене една сестра и ми казва: “Този проклетия дявол да го намеря, да го набия.” Знаеш колко силен е дяволът? Дяволът не се бие. Ти деца имаш вкъщи, те ти заповядват, че дявола ще биеш. Ти с малките дяволчета не можеш да се разправяш, че с големия дявол. Не закачайте дявола. Съвременните хора, които говорят за дявола, идат им всичките нещастия. Знаете колко хубави неща в целия свят е направил той? Ако не беше дяволът, тези, които сте майки, майки не щяхте да бъдете. Тези, които сте бащи, ако не беше дяволът, бащи не щяхте да бъдете. Тези, които сте учени хора, ако не беше дяволът, учени не щяхте да бъдете. Всичкото, което съществува, каквато служба и да завземате, ако не беше дяволът, вие тази служба не щяхте да я вземете. Вие говорите за неща, които не разбирате. Правите погрешка, мислите, че дяволът ги е направил. Ни най-малко не ги е той направил. Той те учи и ти не го разбираш. На Ева каза: “Ако ядеш от плода, като Бога ще станеш.” Пък тя не попита по кой метод да яде.
Иде ми сега наум примерът за един религиозен човек. Той от светски се е обърнал в духовен. Купил си една Библия. Мислил, като вземе Библията, всичко ще му тръгне напред. Той не я е чел, но турил Библията и работите му тръгнали назад, оголял. Казва, тази книга като взел, дойдоха ми всичките нещастия. Взема Библията и я туря в огъня, изгаря я, иска да се освободи. Като горяла книгата, едно малко парче изскочило и прочел “Бог е любов”. Взел книжката, турил я в джоба си. Като турил тази книжка, всичко му тръгнало напред. Той турил в сърцето си, че Бог е любов и от него ден всичко му тръгнало напред.
Ако носиш цялата Библия на гърба си, нищо няма да ти помогне. В огъня. Вложи “Бог е любов” в сърцето си, в ума си, в силата си. Бог е любов и понеже сме направени по образ и подобие, ще бъдем като него. Колко хиляди, колко милиони години Бог е мислил, докато направи света. Знаете колко време мислил, докато направи човека и как да го направи, какво благо да му даде. Един ден ще изучавате, ще видите онзи, който мислил за вас. Вие седите, казвате, мисли ли Господ заради тебе. Смешно е. Като се събудиш, Господ гледа всяко движение. Как мръднало сърцето, гледа, знае как се подвижило сърцето, знае човек какво мисли. По движението на ума, по движението на сърцето и по движението на тялото знае какво мисли човекът. Интересува се всеки ден да се подобри. Всеки ден прониква Божията мисъл като импулс, като вълна направи туй и направи онуй.
Някой път седиш, немарлив си, колебаеш се, съмняваш се. Заради мене старият човек за такива малки работи да се безпокои. Казва, ти стар си станал. Ти си професор някъде, кажи му една дума. Кажи му нещо. Нямам време. Търговците сега минават през големи изпитания. Дойде някой, иска от него милостиня. Какво му коства да му даде един лев? Той казва: “Иди да работиш! Не давам.” Този изпраща, онзи изпраща да работи, хване го една болест и три-четири месеца върти се. Господ му казва “Иди да работиш” и той работи. Обръща се на една страна, на друга, идат лекари. Един ми казваше: “Колко пари съм дал по лекари, повече от шестдесет хиляди лева. Съсипаха ме тия лекари.” Казвам: “Не са те съсипали лекарите, съсипаха те бедните хора. На колко бедни хора им казваше “Иди да работиш”. Дай му пет стотинки или един лев, кажи “Господ е любов” то е в сърцето. Дойде този бедният, иска милостиня, дай му и му кажи: “Вложи Бог в сърцето си и ще ти тръгне.” Кой как дойде, прави добро. Казва: “Ти вървиш ли в Христа?”
Казва Христос: “Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище в сърцето.” Когато Бог дойде и направи жилище в човешкото сърце, тогава всичко ще тръгне. Кога майката става щастлива? Като дойде първото дете. Кога бащата става щастлив? Когато дойде първото дете. Кога човек е щастлив? Като дойде първата мисъл, първото желание и първата постъпка. Трябва да роди човек една мисъл. Казва: “Да виждате Бога.” Аз, като погледна звездите на небето, виждам лицето на Бога. Казвам, колко е хубаво това лице, по-хубаво лице няма. Виждали ли сте онова ясното небе вечерно време с тия звезди. Или като погледам слънцето, небето ясно, една хубава синевина има. То представя най-хубавия образ на Бога. От това лице се излъчва светлина, дава ни нещо. Чувам първата дума. Бъди добър. Доброто да расте в тебе. Бъди силен. Употреби силата за добро. Бъди умен. Умът да ражда светлина. Прави добро навсякъде на хората.
Какво трябва да се проповядва? Вложете името на Бога. Вложете Бог е любов в сърцето си и тия думи да оживяват. Тъй както земята, като приема първите семена и дава им условия да поникнат. Бих ви привел много примери, но има примери, като се приведат, внасят заблуждение. Вземете един плод на едно дърво, като се посее семката, като излезе из земята, всяко семе създава условия, започва дървото да расте, става отлично дърво, окичва се с плодове, всичките хора се привличат. Казват: “Колко е красиво това дърво.” Красиво е по причина на тия плодове, които ражда.
Христос тури тази мисъл, казва: “Аз съм лозата, вие пръчките, а Отец ми е земеделецът, който обработва.” Всяка пръчка се обрязва, за да даде плод. Онази пръчка, която дава плод, е силна. Като се спреш при нея, грозде има, показва каква е пръчката. Нашата мисъл, нашите добри желания, нашите добри постъпки, те образуват нашия образ, от тях излиза една сила, която прониква в хората. По тях ние се познаваме. Ако ти не вложиш нещо в човека човек те обича само за това, което ти можеш да му дадеш. Ние трябва да обичаме Бога, понеже той е вложил себе си в нас. Всичко, каквото имаме, той го е вложил. И за бъдеще, което ни очаква, той пак ще ни го даде. То ще дойде по единствения начин, ако ние любим Бога. Ако ние любим Бога, туй, което ние очакваме, ще дойде. Без любов нищо не може да дойде. Ние го разбираме само външно. Без любов нищо не може да дойде. Христос казва: “Както Отец ме е залюбил, аз изпълнявам волята му. Заради него дойдох и заради него приемам всичките страдания.” Любовта е, която накара Христа да страда.
Казвам, трябва да дадем нещо от себе си. Трябва и да възприемем. Трябва да дадем и да възприемем. Когато те залюби някой човек, при вас той носи първото писмо на Бога. Казва: “Защо ме обича този човек?” Прочети. Нищо повече. Сега, когато ви залюби някой човек, вие бягате. Особено младите моми бягат. И момците, когато ги залюби някоя мома, и те бягат. Любовта е като парлива соба, никой не се доближава, изгаря. Това, което изгаря, не е любов. Аз наблюдавам младата мома, когато я залюби момъкът. Когато някой момък залюби една мома и нейното лице потъмнее, почернее, образуват се морни петна, казвам това е черният адепт, влязъл е той. То е любовта на съблазънта. Ето какво представя той. Той й казва: “Аз ще те направя царица. Ти при мене ще бъдеш щастлива, ще имаш всичките блага, на ръце ще те нося, ще имаш слуги, копринени рокли, ще имаш всичките удобства, наготово ще ядеш. Ти само ще се потриваш.” Виждам, някоя мома, като я залюби някой момък, светне лицето й, очите й бистри, една светлина излиза от нейното лице. Казвам, залюбил я добрият момък. Какво й казва? Той й казва: отвори сърцето и онова, което е вложено в тебе, раздавай го, както искаш. Напусни инертното състояние. Майка ти да не шета. Ти вземи мястото на майка си, да й помагаш. Не търси бедните да ти помагат, ти сама работи.
Разправят един анекдот. Мисля, че това се случило в Бостън с Вашингтон, американския председател. Един богат човек си купил коркой. Иска да намери някой да му го донесе вкъщи. Искали му много пари и той не искал да даде толкова. Казва му Вашингтон: “Аз мога да ви занеса коркоя.” Тръгва богатият, върви Вашингтон подир него с коркоя. Влизат вкъщи и богатият изважда един долар да му даде. Казва: “Аз не се нуждая от пари.” “Че как не си доволен от един долар? Малко ли ти давам?” Той си изважда картичката и му показва, че е председателят на Щатите. “Ако аз мога да нося коркоя, може да го носиш и ти. Мислиш, че аз за един долар мога да ти нося коркоя? Аз уважавам и почитам този коркой. Казва: Не те съветвам да го заколиш, но го тури в двора, само да го гледаш и да знаеш, че един председател може да носи коркой. Ако го обичаш, по-дълго време ще го държиш. Ще мина идната година и ще видя колко ме обичаш. Ако изядеш коркоя, малко ме обичаш. Ако го държиш, много ме обичаш. Мисли за онзи пример, който аз ти дадох.”
Не носи ли Господ този коркой в света? Ти вървиш, той носи коркоя, даваш един долар. Една хубава мисъл, едно хубаво желание той ти донесе и ти му плащаш един долар. Но туй желание сега, като този коркой да седи в дома ти, ще имаш цена. Ще кажеш: Господ ми го донесе. Тази хубавата мисъл, това хубавото желание и тази хубавата постъпка като дойдат, да светне лицето ти, да кажеш тъй: което Господ направил заради мене, аз мога да го направя за другите. Туй е новото. Ако вложиш любовта в сърцето си, ще се яви ново здраве, новото разбиране в живота. Вие сега се любите, имате любов, но гори тази любов.
Има една млада сестра, често иде при мене и казва: “Аз много ви обичам.” Казвам, това не е любов. Че ти можеш да ме обичаш, това е твоя работа. Казвам, оставете аз да оценя. Ти може да ме обичаш, може да ме любиш, аз се радвам. Но всеки, който люби, дава нещо от себе си. Радвам се на всеки, който обича, понеже оценява любовта си. Аз ви казвам, оставете аз сам да оценя любовта ви. Оставете ме аз да ви дам от своята любов. Сега аз няма да продавам любовта си. Под думата “любов” разбирам да ви представя пред вас какво е Бог. Че както ви говоря за Бога, ако не проявявам неговата любов, как ще ви говоря за Бога? Но може да ви представя така реално какво е Бог всъщност.
Често някои ми казват: “Как ги търпиш?” Рекох, вие сте чудни. Аз виждам, Бог с всичките хора се забавлява и се весели. Ти си се начумерил, че някой е лош. Този лошия човек Бог го благославя. Лошият човек е едно хубаво забавление. Ти, който не разбираш Божиите пътища, ти се смущаваш. Вие имате понятие за живота, който е ограден със закони и правила. Това е ограничен живот, това не е живот на любовта. В любовта онзи, който ви измъчва, той ви изпитва. Вие не разбирате защо ви мъчи злото. Злото казва: “Може ли да обичаш Господа?” Не мога да го обичам. “Като не можеш да го обичаш, ще те мъча.” Остави ме свободен. “Никаква свобода. Трябва да го обичаш.” Стиска те, стиска те, трябва да го обичаш. Злото не ти казва как да го обичаш. Малки са амплитудите. Студът изгаря, и топлината изгаря.
Казвам, ще се смени, ще дойде онзи ангел, ще те учи. Злото оставя материала, доброто съгражда този материал. Ще ти покаже начините, по които трябва да обичаш. Човек трябва да обикне злото. Не само “Не противи се злому”, но ще обикнеш злото. Като обикнеш злото, то ще се разтопи. Всичката мъчнотия е там, ако не можеш да разтопиш злото, то е като камък. Ако не го разтопиш, ще те удари. Ако го разтопиш, обърни го на пара, то ще те лъхне като водица. Ще ти бъде приятно. Не е трудна работа да обърнеш злото. При това ще видиш, че Бог е зад злото и в самото зло Бог е вътре. Тази дреха, с която злото е облечено, ние я създадохме. Бог ни казва: туй зло, което ние създадохме, само едно лекарство има любовта. В Божествения свят зло няма. В ангелския свят започна началото на злото. В човешкия свят злото се шири навсякъде, а вие му слугувате.
Ако вие искате да се избавите от онзи вътрешен тормоз, обикнете злото. Някой човек ви е неприятен, обикнете го. Ще ви стане приятен. Не само вие, но повикайте едного, двама, трима, четирима, десет души като се съберат, любовта е колективен акт. Сега, като се обикнете, само си гугуцате, скриете се. Тези, които се крият, свършват катастрофално. Любовта трябва да бъде явен акт, не говорене. Влюбиш се, лицето ти трябва да свети, не да потъмнее. Щом потъмняват лицата ви, не сте на правия път. Очите да светят, лицето да свети. Ако е болен, да оздравее. Ако е глупав, да поумнее. Ако измени хода на целия живот, то е любов. Като придобиеш, ставаш смел, герой, готов си да помагаш. Любовта, то е Бог в тебе. Казва: може да помагаш на целия свят. Може да ви се вижда вас чудно как може да се помага на целия свят. Едно житено зърно, ако му дадете условия, в пет години може да храни целия свят. В пет години ще има толкоз плод преизобилен, да храни всичките живи същества, които са по земята. Сега математиците го изчисляват, изглеждат невъзможни работи.
Та казвам, вложете сега мисълта. Казвате: “Ние сме слаби.” Слаби сте, понеже Бог не е с нас. Бедни сме, понеже Бог не е с нас. Невежи сме, понеже Бог не е с нас. Ти, като се отдалечиш от светлината, ходиш в тъмнина. Тогава се отдалечиш и амплитудата е малка. Влез в светлината твоята амплитуда ще бъде голяма. Щом приемете любовта, тя ще ви даде всички възможности. Сега вас ви смущава мисълта, че ако приемете любовта, целият свят ще се измени. Вие няма да измените света. В любовта светът не се изменя. Ти вече в този свят нямаш право да постъпваш, както сега. Туй зло, което виждаме, ти не знаеш как да постъпваш, затова се натъкваш на злото. Като дойде любовта в туй зло, злото ще се отвори и ще видиш, че не е зло. Даже ангелът на смъртта, който е представен много грозен, има две лица. След като извади душата, докато те мъчи, изважда те из тялото, груб е, мъчи те. Като те извади из тялото, ти виждаш най-красивото лице, което досега си виждал. Той ти казва: “Аз съм страшен заради тебе, понеже ти не любиш Господа. Понеже, като се извадиш, ти послуша, възлюби Господа, аз не съм страшен.”
Човек, като умре, възлюбва Господа. Като няма кого, него възлюбва. Докато е на земята, заблуждава се с този и онзи. Във Варна беше, гледам, товарят волове в един параход. Един голям бик седи, наежил се, казва: “Аз не се качвам в този параход.” Туриха му едно платно. Готов да се бори. Като го вдигнаха от земята няколко сантиметра, той се отпусна, казва: “Да бъде волята Божия.” Художник трябваше да бъда, да нарисувам този момент. Казва: “Само каквото Господ реши, това е.”
Турете основата на любовта, която не се мени. Щом турите тази основа, навсякъде е еднакво. Ние се намираме в тази постоянна любов. Всички говорят за любовта и бащи, и майки, в раждането на деца, и в служби, и в братство. Всички тия неща са пътища, по които трябва да се познае любовта. Майката, която е била майка, какво е научила? Тя, като стане майка, трябва да научи коя е била нейната първа майка. Ти, като станеш баща, трябва да научиш кой е първият баща в света. Тогава ще научиш нещо. Ти намираш един приятел. Ще намери кой е бил първият приятел в света. Ти намираш един щедър човек. Ще намериш кой е бил първият щедър човек в света. Ако намериш първия щедър човек в света, първия приятел, първия силен човек, първия баща, първата майка, ти си намерил смисъла на живота. Ако не познаваш баща си на земята, ти още нищо не си познал.
Пита един: “Ти познаваш ли аз кой съм?” Иде при един проповедник един господин, казва: “Ти познаваш ли ме?” “Не те познавам” казва човекът. Проповедникът казва: “Аз съм този, който преди години те обрах и от тебе взех около шестдесет хиляди долара.” Казва: “Шегуваш ли се?” “Ето казва, нося ти тази сума. Ще ти кажа кое ме накара от разбойник да стана проповедник. Аз съм, който, като прочетох Библията, намерих, че Бог е любов. Турих Бога в сърцето си и той ми каза да дойда и да ти донеса тия пари, шестдесет хиляди лева да ти ги дам. Да ти кажа аз как станах разбойник. Сега и ти си като мене един разбойник. Само че аз вече съзнах и ти връщам парите. Ти още не си съзнал. Ти и аз трябва да се обърнем към Бога.”
Добрите хора трябва да дадат. Този разбойник добрият ще даде парите, защото има добри разбойници и има и лоши разбойници. Лошите разбойници вземат, но дават. Добрите разбойници не вземат и дават. Кога всичко онова, което имаме, ще го дадем, ще се хванем ръка за ръка да приложим любовта.
Аз бих препоръчал сега на всинца ви днес, когото и да срещнете, да намерите една хубава черта, да намерите кое е хубавото във всеки човек. Има нещо специфично в погледа, в челото, в лицето, в устата, в космите, в брадата, в подвижването има нещо особено. Че като видиш този човек, тебе ти прави приятно впечатление. Само като те погледне, в мърдането на очите има нещо особено. Онзи младия момък като го погледне момата, тя примигва като ангелче. Аз вземам в чистия смисъл. Момата дава първия урок на момъка. Защо си затваря очите? Тя му казва: “Човек, който държи много в света отворени, човек не стана. Той е човек много алчен. Освен че, каквото си спечелил, го държиш, но искаш и мене да ме вдигнеш.” Позатвори очите. Той казва: “Колко е хубава.” Не разбира. Казва: “Ти искаш да ме купиш. Аз не съм кон да ме купиш.” Той се убеждава, ходи подир нея. Най-после или тя ще го убеди, или той ще я убеди. Ако тя го убеди, няма да се ожени заради него. Ако той я убеди, ще се ожени заради нея. Тогава той ще й предаде своето учение. Тя ще каже като Веслей не си струва човек да се жени по човешки.
Не вземайте женитбата в лош смисъл. Българинът казва: “Жени житото.” Ще извадиш житото, ще направиш един хубав хляб. Не женене само за сламата, която се дава само на воловете. Има една волска любов без класове. Ще ти турят сламата, това не е любов. Онази любов на чистото жито, от която може да стане най-хубавият хляб, това е любов. Онова, което осмисля нашия живот, кара сърцето по особен начин да трепти. Онова, което кара нашия ум по особен начин да трепти и тялото ни в тази любов, в която ние всички оживяваме. Казва, които чуят гласа й, ще оживеят, ще възкръснат.
Та аз сега ви гледам, вие сте всички герои. Днес любовта ще ви посети по един начин. Как ще я посрещнете? Тя ще дойде толкоз скромно облечена, ще ви изненада. Ни най-малко няма да бъде облечена с царска мантия. Ще дойде по особен начин, в най-скромната си дреха, дето някога обичта се е обличала. Ако може да я познаете, ще имате най-голямото благо. Любовта ще дойде в най-скромната си дреха, но най-хубавата. Вие ще кажете: “Може, може, всичко може, но това.” Гледайте да ви не изкуси дяволът. Бог каза на Адама да не яде. Аз ви казвам, че днес любовта ще дойде в най-скромната си дреха, да я познаете. В положителен смисъл, ако вие я знаете, тя ще ви даде онзи плод на живота и вие като Адама няма да съгрешите, но ще оживеете. Тя ще ви донесе първия плод.
Това е новото вътрешно разбиране на душата, първия плод. Първата дума, първия поглед, първата усмивка, първото движение. Казва Христос: “Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вашата душа. Онези, които ме приемат, ще приемат моето благословение.”
При най-лошите условия, при всичко, което днес става в света, искам да видите онова добро, което иде, което е скрито в туй зло, Божието благословение.
“Отче наш”
Беседа
29 август 1942 г., събота, 5 часа
София Изгрев